НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1039
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1039
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Той е за музиканти.
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката.
Той е за музиканти.
Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат.
към беседата >>
Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения. Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест. Да кажем: „Този е богат“. И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме.
Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него.
В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви.
към беседата >>
Сега не зная, за коментара не подразбирам.
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката. Той е за музиканти.
Сега не зная, за коментара не подразбирам.
Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни.
към беседата >>
В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения. Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест. Да кажем: „Този е богат“. И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него.
В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите.
В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби.
към беседата >>
Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега.
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката. Той е за музиканти. Сега не зная, за коментара не подразбирам.
Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега.
Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават.
към беседата >>
В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували.
Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест. Да кажем: „Този е богат“. И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите.
В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували.
Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене.
към беседата >>
Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте.
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката. Той е за музиканти. Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега.
Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте.
Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете.
към беседата >>
Аз намирам това крайно неразумно.
Да кажем: „Този е богат“. И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували.
Аз намирам това крайно неразумно.
Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни.
към беседата >>
Законът е същият.
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката. Той е за музиканти. Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте.
Законът е същият.
Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата.
към беседата >>
Някой човек седи с благоговение към богатия човек.
И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно.
Някой човек седи с благоговение към богатия човек.
Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи великият закон в света.
към беседата >>
Нашите мисли, и те растат.
Той е за музиканти. Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият.
Нашите мисли, и те растат.
Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се.
към беседата >>
Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви.
Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек.
Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви.
Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи великият закон в света. Това – който разбира.
към беседата >>
Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни.
Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат.
Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни.
Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек.
към беседата >>
Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби.
В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви.
Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби.
Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи великият закон в света. Това – който разбира.
към беседата >>
Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават.
Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни.
Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават.
Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете.
към беседата >>
Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене.
В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби.
Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене.
Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи великият закон в света. Това – който разбира.
към беседата >>
Много се лъжете.
Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават.
Много се лъжете.
Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате.
към беседата >>
Когато дойде богатството в света, да се не опетни.
Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене.
Когато дойде богатството в света, да се не опетни.
То е онзи великият закон в света. Това – който разбира.
към беседата >>
Силна е думата.
Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете.
Силна е думата.
Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах.
към беседата >>
То е онзи великият закон в света.
Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни.
То е онзи великият закон в света.
Това – който разбира.
към беседата >>
Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се.
Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата.
Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се.
Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах. Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка.
към беседата >>
Това – който разбира.
Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи великият закон в света.
Това – който разбира.
към беседата >>
Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек.
Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се.
Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек.
Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах. Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка. Едното не обуславя другото.
към беседата >>
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига.
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига.
Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога!
към беседата >>
Вие сте точно това, което сте били като дете.
Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек.
Вие сте точно това, което сте били като дете.
Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах. Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка. Едното не обуславя другото.
към беседата >>
Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал.
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига.
Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал.
Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога! Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
към беседата >>
Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате.
Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете.
Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате.
Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах. Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка. Едното не обуславя другото.
към беседата >>
Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал.
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига. Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал.
Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал.
Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога! Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
към беседата >>
Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах.
Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате.
Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах.
Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка. Едното не обуславя другото.
към беседата >>
Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага.
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига. Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал.
Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага.
Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога! Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
към беседата >>
Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка.
Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах.
Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка.
Едното не обуславя другото.
към беседата >>
Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило.
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига. Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага.
Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило.
Много блага има спрени, но да се изгуби – никога! Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
към беседата >>
Едното не обуславя другото.
Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах. Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка.
Едното не обуславя другото.
към беседата >>
Много блага има спрени, но да се изгуби – никога!
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига. Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило.
Много блага има спрени, но да се изгуби – никога!
Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
към беседата >>
Сега, друго изяснение да ви дам.
Сега, друго изяснение да ви дам.
Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите.
към беседата >>
Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога!
Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
към беседата >>
Ако вземем азбуката, това е най-великото в света.
Сега, друго изяснение да ви дам.
Ако вземем азбуката, това е най-великото в света.
По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата.
към беседата >>
Сега ви говоря от човешко гледище.
Сега ви говоря от човешко гледище.
Философски може да се говори малко по-другояче. Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става.
към беседата >>
По-велика философия от азбуката няма.
Сега, друго изяснение да ви дам. Ако вземем азбуката, това е най-великото в света.
По-велика философия от азбуката няма.
Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят.
към беседата >>
Философски може да се говори малко по-другояче.
Сега ви говоря от човешко гледище.
Философски може да се говори малко по-другояче.
Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда.
към беседата >>
Втората философия, това са слоговете.
Сега, друго изяснение да ви дам. Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма.
Втората философия, това са слоговете.
Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя.
към беседата >>
Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби.
Сега ви говоря от човешко гледище. Философски може да се говори малко по-другояче.
Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби.
Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“.
към беседата >>
Третата философия, това са думите.
Сега, друго изяснение да ви дам. Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете.
Третата философия, това са думите.
Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година).
към беседата >>
Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа.
Сега ви говоря от човешко гледище. Философски може да се говори малко по-другояче. Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби.
Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа.
Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине.
към беседата >>
Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите.
Сега, друго изяснение да ви дам. Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите.
Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите.
Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума.
към беседата >>
Човешката мисъл в туй отношение е велика сила.
Сега ви говоря от човешко гледище. Философски може да се говори малко по-другояче. Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа.
Човешката мисъл в туй отношение е велика сила.
Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава.
към беседата >>
Граматиката ще даде правилата.
Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите.
Граматиката ще даде правилата.
Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити.
към беседата >>
Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става.
Сега ви говоря от човешко гледище. Философски може да се говори малко по-другояче. Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила.
Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става.
Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея!
към беседата >>
Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят.
По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата.
Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят.
Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“.
към беседата >>
Някой път ви сполети голяма беда.
Философски може да се говори малко по-другояче. Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става.
Някой път ви сполети голяма беда.
Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате.
към беседата >>
Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя.
Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят.
Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя.
Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света.
към беседата >>
Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“.
Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда.
Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“.
Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате.
към беседата >>
Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година).
Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя.
Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година).
Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце.
към беседата >>
Не се мине ден–два или месец, и мине.
Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“.
Не се мине ден–два или месец, и мине.
Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате.
към беседата >>
Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума.
Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година).
Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума.
„Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло.
към беседата >>
Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава.
Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине.
Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава.
Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл.
към беседата >>
„Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити.
Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума.
„Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити.
Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте.
към беседата >>
Болен сте, казвате: „Ще оздравея!
Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава.
Болен сте, казвате: „Ще оздравея!
“ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид.
към беседата >>
Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“.
Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити.
Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“.
„Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила.
към беседата >>
“ – и оздравявате.
Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея!
“ – и оздравявате.
Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид.
към беседата >>
„Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света.
Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“.
„Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света.
„Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми.
към беседата >>
Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате.
Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате.
Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате.
Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия.
към беседата >>
„Б“-то е семенце.
Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света.
„Б“-то е семенце.
Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение.
към беседата >>
Чудите се защо не оздравявате.
Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате.
Чудите се защо не оздравявате.
Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия.
към беседата >>
Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло.
Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце.
Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло.
Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало.
към беседата >>
Защото вие поддържате една отрицателна мисъл.
Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате.
Защото вие поддържате една отрицателна мисъл.
Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има?
към беседата >>
Има една разумна сила, която [кара] семето да расте.
„Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло.
Има една разумна сила, която [кара] семето да расте.
Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак.
към беседата >>
Бог не ви е направил да бъдете инвалид.
Болен сте, казвате: „Ще оздравея! “ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл.
Бог не ви е направил да бъдете инвалид.
То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас.
към беседата >>
Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила.
Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте.
Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила.
Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно.
към беседата >>
То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид.
“ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид.
То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид.
Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение.
към беседата >>
Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми.
„Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила.
Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми.
„А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени.
към беседата >>
Когато оздравявате, е за слава Божия.
Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид.
Когато оздравявате, е за слава Божия.
Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест.
към беседата >>
„А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение.
„Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми.
„А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение.
„Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават.
към беседата >>
Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия.
Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия.
Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия.
Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем.
към беседата >>
„Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало.
Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение.
„Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало.
В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии.
към беседата >>
Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има?
Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия.
Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има?
Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват.
към беседата >>
В математиката се употребява този знак.
Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало.
В математиката се употребява този знак.
„Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие.
към беседата >>
Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас.
Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има?
Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас.
Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина!
към беседата >>
„Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно.
Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак.
„Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно.
„О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си.
към беседата >>
Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение.
То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас.
Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение.
(Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас.
към беседата >>
„О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени.
Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно.
„О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени.
„С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта.
към беседата >>
(Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест.
Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение.
(Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест.
Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне.
към беседата >>
„С“-то показва големите промени, които стават.
„А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени.
„С“-то показва големите промени, които стават.
„Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй.
към беседата >>
Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем.
Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест.
Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем.
Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря.
към беседата >>
„Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии.
„Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават.
„Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии.
„Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах.
към беседата >>
Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват.
Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем.
Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват.
Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш.
към беседата >>
„Ь“ показва онзи велик закон на равновесие.
В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии.
„Ь“ показва онзи велик закон на равновесие.
Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз няма да си замина!
Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват.
Ти казваш: „Аз няма да си замина!
Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш. На първия човек Бог каза.
към беседата >>
Първата буква съдържа всичко туй в себе си.
„Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие.
Първата буква съдържа всичко туй в себе си.
Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта.
към беседата >>
Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас.
Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина!
Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас.
Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш. На първия човек Бог каза. То е Божественият глас.
към беседата >>
Всичките букви са коментар на благостта.
„О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си.
Всичките букви са коментар на благостта.
Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език.
към беседата >>
Този човек възкръсне.
(Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас.
Този човек възкръсне.
То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш. На първия човек Бог каза. То е Божественият глас.
към беседата >>
Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй.
„С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта.
Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй.
Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост.
към беседата >>
То е Божественото във вас, Което заговаря.
Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне.
То е Божественото във вас, Което заговаря.
Когато този глас заговори, ще оздравееш. На първия човек Бог каза. То е Божественият глас.
към беседата >>
Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах.
„Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй.
Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах.
На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго.
към беседата >>
Когато този глас заговори, ще оздравееш.
Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря.
Когато този глас заговори, ще оздравееш.
На първия човек Бог каза. То е Божественият глас.
към беседата >>
На нито един от вас не му е идвало на ум.
„Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах.
На нито един от вас не му е идвало на ум.
Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго.
към беседата >>
На първия човек Бог каза.
Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш.
На първия човек Бог каза.
То е Божественият глас.
към беседата >>
Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта.
Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум.
Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта.
Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго.
към беседата >>
То е Божественият глас.
Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш. На първия човек Бог каза.
То е Божественият глас.
към беседата >>
Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език.
Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта.
Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език.
Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго.
към беседата >>
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа.
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа.
Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив! “ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре.
към беседата >>
Съдържа нещо, което няма двойственост.
Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език.
Съдържа нещо, което няма двойственост.
Не може да мислиш нищо друго.
към беседата >>
Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт.
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа.
Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт.
Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив! “ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст.
към беседата >>
Не може да мислиш нищо друго.
Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост.
Не може да мислиш нищо друго.
към беседата >>
Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив!
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа. Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт.
Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив!
“ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст. Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт.
към беседата >>
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава.
Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено.
към беседата >>
“ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш.
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа. Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив!
“ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш.
После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст. Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт. След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
към беседата >>
Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава.
Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне.
Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка.
към беседата >>
После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора.
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа. Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив! “ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш.
После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора.
Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст. Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт. След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
към беседата >>
Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава. Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне.
Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал.
Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе.
към беседата >>
Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре.
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа. Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив! “ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора.
Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре.
Ще ти турят кръст. Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт. След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
към беседата >>
Те двата са свързани.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава. Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал.
Те двата са свързани.
Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи.
към беседата >>
Ще ти турят кръст.
Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив! “ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре.
Ще ти турят кръст.
Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт. След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
към беседата >>
Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава. Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани.
Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш.
Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър.
към беседата >>
Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт.
Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив! “ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст.
Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт.
След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
към беседата >>
Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава. Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш.
Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено.
Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър.
към беседата >>
След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
“ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст. Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт.
След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
към беседата >>
Доброто не седи в една постъпка.
Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено.
Доброто не седи в една постъпка.
Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър.
към беседата >>
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога?
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога?
Буболечици станахме, страдание след страдание. Научете се най-първо на онова положителното. Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното.
към беседата >>
Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе.
Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка.
Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе.
Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде.
към беседата >>
Буболечици станахме, страдание след страдание.
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога?
Буболечици станахме, страдание след страдание.
Научете се най-първо на онова положителното. Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога?
към беседата >>
Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи.
Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе.
Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи.
Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес.
към беседата >>
Научете се най-първо на онова положителното.
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога? Буболечици станахме, страдание след страдание.
Научете се най-първо на онова положителното.
Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш добър.
Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи.
Ти не можеш да бъдеш добър.
Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта.
към беседата >>
Бог каза на първия човек закона.
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога? Буболечици станахме, страдание след страдание. Научете се най-първо на онова положителното.
Бог каза на първия човек закона.
Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си.
към беседата >>
Ти си добър, но още не си добър.
Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър.
Ти си добър, но още не си добър.
Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта.
към беседата >>
Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина.
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога? Буболечици станахме, страдание след страдание. Научете се най-първо на онова положителното. Бог каза на първия човек закона.
Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина.
Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш.
към беседата >>
Тепърва има да ставаш добър.
Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър.
Тепърва има да ставаш добър.
Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш.
към беседата >>
Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното.
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога? Буболечици станахме, страдание след страдание. Научете се най-първо на онова положителното. Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина.
Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното.
Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм?
към беседата >>
Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде.
Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър.
Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде.
То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием.
към беседата >>
Казваме: „Защо трябва да любим Бога?
Буболечици станахме, страдание след страдание. Научете се най-първо на онова положителното. Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното.
Казваме: „Защо трябва да любим Бога?
“ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм? “ Няма да говориш така.
към беседата >>
То е процес.
Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде.
То е процес.
Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес.
към беседата >>
“ – Понеже първия път си Го мразил.
Научете се най-първо на онова положителното. Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога?
“ – Понеже първия път си Го мразил.
Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм? “ Няма да говориш така. Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват.
към беседата >>
Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта.
Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес.
Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта.
Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран.
към беседата >>
Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си.
Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил.
Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си.
Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм? “ Няма да говориш така. Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват. Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта.
Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта.
Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта.
Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци.
към беседата >>
Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш.
Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си.
Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш.
Казваш: „Какъв човек съм? “ Няма да говориш така. Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват. Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право. Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
към беседата >>
Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш.
Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта.
Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш.
Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области.
към беседата >>
Казваш: „Какъв човек съм?
Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш.
Казваш: „Какъв човек съм?
“ Няма да говориш така. Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват. Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право. Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
към беседата >>
Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием.
Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш.
Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием.
То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области. Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко.
към беседата >>
“ Няма да говориш така.
Казваме: „Защо трябва да любим Бога? “ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм?
“ Няма да говориш така.
Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват. Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право. Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
към беседата >>
То е един вътрешен процес.
То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием.
То е един вътрешен процес.
Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области. Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко. Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
към беседата >>
Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват.
“ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм? “ Няма да говориш така.
Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват.
Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право. Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
към беседата >>
Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран.
Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес.
Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран.
Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области. Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко. Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
към беседата >>
Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право.
Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм? “ Няма да говориш така. Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват.
Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право.
Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
към беседата >>
Той не може да бъде човек с недостатъци.
Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран.
Той не може да бъде човек с недостатъци.
Той е организиран във всичките области. Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко. Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
към беседата >>
Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм? “ Няма да говориш така. Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват. Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право.
Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
към беседата >>
Той е организиран във всичките области.
Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци.
Той е организиран във всичките области.
Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко. Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
към беседата >>
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую.
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую.
Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави. Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне. Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи.
към беседата >>
Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко.
Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области.
Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко.
Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
към беседата >>
Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави.
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую.
Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави.
Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне. Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода.
към беседата >>
Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области. Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко.
Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
към беседата >>
Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне.
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую. Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави.
Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне.
Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода. Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил?
към беседата >>
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме?
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме?
“ Вие се радвайте, че не разбирате. Радвайте се на вашето невежество. Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки.
към беседата >>
Ние като остареем, станем като малките деца.
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую. Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави. Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне.
Ние като остареем, станем като малките деца.
Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода. Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил? Какво ще разправя този дядо?
към беседата >>
“ Вие се радвайте, че не разбирате.
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме?
“ Вие се радвайте, че не разбирате.
Радвайте се на вашето невежество. Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки. Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите.
към беседата >>
Малките деца и старият си приличат.
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую. Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави. Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне. Ние като остареем, станем като малките деца.
Малките деца и старият си приличат.
Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода. Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил? Какво ще разправя този дядо? Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
към беседата >>
Радвайте се на вашето невежество.
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме? “ Вие се радвайте, че не разбирате.
Радвайте се на вашето невежество.
Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки. Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите. Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите.
към беседата >>
Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи.
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую. Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави. Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне. Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат.
Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи.
Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода. Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил? Какво ще разправя този дядо? Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
към беседата >>
Кой от вас, който се е родил, се е родил учен?
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме? “ Вие се радвайте, че не разбирате. Радвайте се на вашето невежество.
Кой от вас, който се е родил, се е родил учен?
Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки. Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите. Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите. Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
към беседата >>
Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода.
Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави. Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне. Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи.
Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода.
Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил? Какво ще разправя този дядо? Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
към беседата >>
Кого не го [е] учила майка му да произнася думите?
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме? “ Вие се радвайте, че не разбирате. Радвайте се на вашето невежество. Кой от вас, който се е родил, се е родил учен?
Кого не го [е] учила майка му да произнася думите?
Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки. Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите. Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите. Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
към беседата >>
Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил?
Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне. Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода.
Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил?
Какво ще разправя този дядо? Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
към беседата >>
Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки.
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме? “ Вие се радвайте, че не разбирате. Радвайте се на вашето невежество. Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите?
Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки.
Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите. Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите. Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
към беседата >>
Какво ще разправя този дядо?
Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода. Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил?
Какво ще разправя този дядо?
Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
към беседата >>
Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите.
“ Вие се радвайте, че не разбирате. Радвайте се на вашето невежество. Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки.
Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите.
Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите. Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
към беседата >>
Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода. Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил? Какво ще разправя този дядо?
Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
към беседата >>
Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите.
Радвайте се на вашето невежество. Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки. Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите.
Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите.
Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
към беседата >>
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира.
Като го хване треска, той е годен. Като го хване тежка болест, той е женен. Други болести като дойдат, народят му се деца. Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето. След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови.
към беседата >>
Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки. Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите. Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите.
Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
към беседата >>
Като го хване треска, той е годен.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира.
Като го хване треска, той е годен.
Като го хване тежка болест, той е женен. Други болести като дойдат, народят му се деца. Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето. След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови. Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
към беседата >>
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш?
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш?
Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе. Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество. Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме.
към беседата >>
Като го хване тежка болест, той е женен.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира. Като го хване треска, той е годен.
Като го хване тежка болест, той е женен.
Други болести като дойдат, народят му се деца. Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето. След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови. Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
към беседата >>
Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе.
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш?
Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе.
Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество. Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно.
към беседата >>
Други болести като дойдат, народят му се деца.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира. Като го хване треска, той е годен. Като го хване тежка болест, той е женен.
Други болести като дойдат, народят му се деца.
Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето. След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови. Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
към беседата >>
Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество.
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш? Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе.
Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество.
Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние.
към беседата >>
Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира. Като го хване треска, той е годен. Като го хване тежка болест, той е женен. Други болести като дойдат, народят му се деца.
Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето.
След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови. Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
към беседата >>
Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света.
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш? Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе. Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество.
Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света.
И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен.
към беседата >>
След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира. Като го хване треска, той е годен. Като го хване тежка болест, той е женен. Други болести като дойдат, народят му се деца. Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето.
След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови.
Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
към беседата >>
И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична.
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш? Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе. Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество. Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света.
И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична.
Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане.
към беседата >>
Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
Като го хване треска, той е годен. Като го хване тежка болест, той е женен. Други болести като дойдат, народят му се деца. Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето. След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови.
Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
към беседата >>
Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме.
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш? Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе. Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество. Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична.
Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме.
Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено.
към беседата >>
Що е женитбата?
Що е женитбата?
Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен. В какво седи женитбата? Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал.
към беседата >>
Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно.
Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе. Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество. Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме.
Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно.
Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо?
към беседата >>
Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен.
Що е женитбата?
Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен.
В какво седи женитбата? Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора?
към беседата >>
Илюзията е в неговия език, в неговото състояние.
Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество. Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно.
Илюзията е в неговия език, в неговото състояние.
Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера.
към беседата >>
В какво седи женитбата?
Що е женитбата? Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен.
В какво седи женитбата?
Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме!
към беседата >>
Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен.
Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние.
Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен.
То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш.
към беседата >>
Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба?
Що е женитбата? Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен. В какво седи женитбата?
Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба?
Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме! “ Каква разлика има туй ограничение?
към беседата >>
То е вътрешно субективно схващане.
И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен.
То е вътрешно субективно схващане.
Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш. Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона.
към беседата >>
Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш.
Що е женитбата? Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен. В какво седи женитбата? Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба?
Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш.
Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме! “ Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение.
към беседата >>
Ние се произнасяме някога пресилено.
Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане.
Ние се произнасяме някога пресилено.
Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш. Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона. Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка.
към беседата >>
Вечерно време преди до десет не си се прибирал.
Що е женитбата? Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен. В какво седи женитбата? Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш.
Вечерно време преди до десет не си се прибирал.
Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме! “ Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение. Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол.
към беседата >>
Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо?
Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено.
Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо?
Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш. Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона. Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка. Всякога тия престъпления правим.
към беседата >>
Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора?
Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен. В какво седи женитбата? Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал.
Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора?
Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме! “ Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение. Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол. Законът е все същият.
към беседата >>
Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера.
Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо?
Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера.
Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш. Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона. Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка. Всякога тия престъпления правим.
към беседата >>
Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме!
В какво седи женитбата? Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора?
Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме!
“ Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение. Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол. Законът е все същият.
към беседата >>
Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш.
Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера.
Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш.
Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона. Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка. Всякога тия престъпления правим.
към беседата >>
“ Каква разлика има туй ограничение?
Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме!
“ Каква разлика има туй ограничение?
Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение. Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол. Законът е все същият.
към беседата >>
2.
Трите първични принципа. Елементи в живота
,
ООК
, София, 4.10.1933г.,
За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде.
Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво.
За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде.
Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода. Истинският живот е пълната свобода!
към беседата >>
Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят.
И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!.
Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят.
За мене не е само да мисля за страданията на хората. Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
към беседата >>
Животът си е живот.
Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде.
Животът си е живот.
Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода. Истинският живот е пълната свобода! Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква.
към беседата >>
За мене не е само да мисля за страданията на хората.
Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!. Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят.
За мене не е само да мисля за страданията на хората.
Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
към беседата >>
Истински живот го подразбира нашето разбиране.
Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот.
Истински живот го подразбира нашето разбиране.
Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода. Истинският живот е пълната свобода! Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква. Той, животът без любов!?
към беседата >>
Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!. Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят. За мене не е само да мисля за страданията на хората.
Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
към беседата >>
Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота.
Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране.
Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота.
Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода. Истинският живот е пълната свобода! Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква. Той, животът без любов!?
към беседата >>
Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова.
Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова.
Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла. Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо?
към беседата >>
Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода.
Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота.
Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода.
Истинският живот е пълната свобода! Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква. Той, животът без любов!?
към беседата >>
Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла.
Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова.
Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла.
Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи.
към беседата >>
Истинският живот е пълната свобода!
За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода.
Истинският живот е пълната свобода!
Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква. Той, животът без любов!?
към беседата >>
Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара.
Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова. Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла.
Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара.
Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре.
към беседата >>
Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква.
Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода. Истинският живот е пълната свобода!
Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква.
Той, животът без любов!?
към беседата >>
Бедният го слуша и пъшка.
Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова. Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла. Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара.
Бедният го слуша и пъшка.
Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас!
към беседата >>
Той, животът без любов!?
Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода. Истинският живот е пълната свобода! Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква.
Той, животът без любов!?
към беседата >>
Ученият върви с него.
Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова. Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла. Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка.
Ученият върви с него.
Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си.
към беседата >>
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества.
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества.
Че как ще живееш ти? Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“? Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз?
към беседата >>
Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо?
Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова. Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла. Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него.
Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо?
Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им.
към беседата >>
Че как ще живееш ти?
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества.
Че как ще живееш ти?
Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“? Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре.
към беседата >>
Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи.
Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла. Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо?
Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи.
И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега?
към беседата >>
Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“?
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества. Че как ще живееш ти?
Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“?
Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава?
към беседата >>
И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре.
Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи.
И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре.
Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея.
към беседата >>
Кой човек е „себе“?
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества. Че как ще живееш ти? Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“?
Кой човек е „себе“?
Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“.
към беседата >>
Какво ще ви говоря на вас!
Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре.
Какво ще ви говоря на вас!
Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти?
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества. Че как ще живееш ти? Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“? Кой човек е „себе“?
Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти?
Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“.
към беседата >>
Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си.
Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас!
Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си.
Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба.
към беседата >>
Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз?
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества. Че как ще живееш ти? Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“? Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти?
Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз?
“ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят.
към беседата >>
Аз не влезнах в положението им.
Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си.
Аз не влезнах в положението им.
Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки.
към беседата >>
“ Е, много добре.
Че как ще живееш ти? Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“? Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз?
“ Е, много добре.
Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека?
към беседата >>
Е, какво трябва да направя сега?
Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им.
Е, какво трябва да направя сега?
Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора.
към беседата >>
Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава?
Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“? Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре.
Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава?
Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи.
към беседата >>
Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея.
И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега?
Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея.
И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна.
към беседата >>
Трябва да имате една ясна представа за „аз“.
Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава?
Трябва да имате една ясна представа за „аз“.
Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието.
към беседата >>
И нищо нямаш в каручката си.
Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея.
И нищо нямаш в каручката си.
Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка.
към беседата >>
Един ден ти го изгубиш това „аз“.
Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“.
Един ден ти го изгубиш това „аз“.
Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи.
към беседата >>
Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба.
Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си.
Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба.
Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка. Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света.
към беседата >>
Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят.
Един ден ти кажеш: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“.
Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят.
Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Има човек какво да учи.
към беседата >>
Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки.
Аз не влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба.
Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки.
Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка. Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света. Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
към беседата >>
Кое е истинското положение на човека?
“ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят.
Кое е истинското положение на човека?
Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи.
към беседата >>
Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора.
Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки.
Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора.
Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка. Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света. Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
към беседата >>
Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи.
Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека?
Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи.
То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи.
към беседата >>
Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна.
Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора.
Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна.
Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка. Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света. Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
към беседата >>
То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието.
Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи.
То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието.
Един човек, който учи. Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи. Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща.
към беседата >>
Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка.
И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна.
Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка.
Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света. Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
към беседата >>
Един човек, който учи.
Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието.
Един човек, който учи.
Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи. Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща. В старини, като се учат, много кисели са.
към беседата >>
Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света.
Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка.
Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света.
Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
към беседата >>
Има човек какво да учи.
Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи.
Има човек какво да учи.
Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи. Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща. В старини, като се учат, много кисели са.
към беседата >>
Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка. Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света.
Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
към беседата >>
Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи.
Кое е истинското положение на човека? Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Има човек какво да учи.
Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи.
Старият няма да учи младите работи. Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща. В старини, като се учат, много кисели са.
към беседата >>
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи.
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи.
Ще се поправи. Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне.
към беседата >>
Старият няма да учи младите работи.
Човек – туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи.
Старият няма да учи младите работи.
Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща. В старини, като се учат, много кисели са.
към беседата >>
Ще се поправи.
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи.
Ще се поправи.
Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта?
към беседата >>
Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща.
То е едно такова разбиране – съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи.
Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща.
В старини, като се учат, много кисели са.
към беседата >>
Тъй е, ще се поправи.
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи. Ще се поправи.
Тъй е, ще се поправи.
Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия.
към беседата >>
В старини, като се учат, много кисели са.
Един човек, който учи. Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи. Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща.
В старини, като се учат, много кисели са.
към беседата >>
Но има един свят, който ние можем да оправим.
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи. Ще се поправи. Тъй е, ще се поправи.
Но има един свят, който ние можем да оправим.
Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там!
към беседата >>
Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си.
Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си.
Те умират, заминават. Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства. Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе.
към беседата >>
Нашия свят ние можем да оправим.
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи. Ще се поправи. Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим.
Нашия свят ние можем да оправим.
Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!.
към беседата >>
Те умират, заминават.
Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си.
Те умират, заминават.
Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства. Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда.
към беседата >>
Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне.
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи. Ще се поправи. Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим.
Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне.
И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее.
към беседата >>
Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства.
Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си. Те умират, заминават.
Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства.
Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам.
към беседата >>
И в какво седи помощта?
Ще се поправи. Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне.
И в какво седи помощта?
Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах?
към беседата >>
Но нищо не ти оставят.
Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си. Те умират, заминават. Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства.
Но нищо не ти оставят.
Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти?
към беседата >>
Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия.
Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта?
Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия.
И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах? “ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората.
към беседата >>
Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях.
Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си. Те умират, заминават. Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства. Но нищо не ти оставят.
Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях.
Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили.
към беседата >>
И ти казват: „Непременно ще те убият там!
Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия.
И ти казват: „Непременно ще те убият там!
“ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах? “ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай!
към беседата >>
Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе.
Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си. Те умират, заминават. Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства. Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях.
Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе.
Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб.
към беседата >>
“ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!.
Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там!
“ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!.
Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах? “ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай! “ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото.
към беседата >>
Разчитал си на окръжающата среда.
Те умират, заминават. Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства. Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе.
Разчитал си на окръжающата среда.
По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб!
към беседата >>
Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее.
Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!.
Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее.
И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах? “ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай! “ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото. Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия.
към беседата >>
По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам.
Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства. Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда.
По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам.
Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб!
към беседата >>
И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах?
И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее.
И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах?
“ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай! “ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото. Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия.
към беседата >>
Питам, какво ще бъде състоянието ти?
Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам.
Питам, какво ще бъде състоянието ти?
Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб! Хляб!
към беседата >>
“ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората.
Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах?
“ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората.
Не се страхувай! “ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото. Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия.
към беседата >>
Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили.
Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти?
Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили.
През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб! Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб!
към беседата >>
Не се страхувай!
И ти казват: „Непременно ще те убият там! “ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах? “ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората.
Не се страхувай!
“ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото. Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия.
към беседата >>
През 3–4 дена му носили хляб.
Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили.
През 3–4 дена му носили хляб.
Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб! Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб!
към беседата >>
“ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото.
“ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!. Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах? “ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай!
“ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото.
Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия.
към беседата >>
Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб!
Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб.
Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб!
Хляб! Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм!
към беседата >>
Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия.
Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах? “ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай! “ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото.
Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия.
към беседата >>
Хляб!
По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб!
Хляб!
Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм! Болен съм!
към беседата >>
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край.
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край.
Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това? В какво седи престъплението ти? Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце?
към беседата >>
Хляб!
Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб!
Хляб!
“ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм! Болен съм! “ Все същото нещо.
към беседата >>
Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това?
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край.
Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това?
В какво седи престъплението ти? Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон.
към беседата >>
“ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб!
Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб! Хляб!
“ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб!
Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм! Болен съм! “ Все същото нещо. Липсва нещо на човека.
към беседата >>
В какво седи престъплението ти?
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край. Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това?
В какво седи престъплението ти?
Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така.
към беседата >>
Викаш ти: хляб!
През 3–4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб! Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб!
Викаш ти: хляб!
Или казва: „Болен съм! Болен съм! “ Все същото нещо. Липсва нещо на човека.
към беседата >>
Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце?
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край. Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това? В какво седи престъплението ти?
Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце?
Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде.
към беседата >>
Или казва: „Болен съм!
Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб! Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб!
Или казва: „Болен съм!
Болен съм! “ Все същото нещо. Липсва нещо на човека.
към беседата >>
Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени?
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край. Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това? В какво седи престъплението ти? Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце?
Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени?
Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце?
към беседата >>
Болен съм!
Хляб! Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм!
Болен съм!
“ Все същото нещо. Липсва нещо на човека.
към беседата >>
Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце?
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край. Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това? В какво седи престъплението ти? Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени?
Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце?
“ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло.
към беседата >>
“ Все същото нещо.
Хляб! “ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм! Болен съм!
“ Все същото нещо.
Липсва нещо на човека.
към беседата >>
“ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон.
Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това? В какво седи престъплението ти? Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце?
“ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон.
Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те.
към беседата >>
Липсва нещо на човека.
“ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм! Болен съм! “ Все същото нещо.
Липсва нещо на човека.
към беседата >>
Не се разсъждава така.
В какво седи престъплението ти? Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон.
Не се разсъждава така.
За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца.
към беседата >>
Има известни истини [на]всякъде.
Има известни истини [на]всякъде.
Известни неща може да ги намерите. Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата.
към беседата >>
За едно яйце човек в ада не може да иде.
Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така.
За едно яйце човек в ада не може да иде.
За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките?
към беседата >>
Известни неща може да ги намерите.
Има известни истини [на]всякъде.
Известни неща може да ги намерите.
Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва.
към беседата >>
За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце?
Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде.
За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце?
“ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш!
към беседата >>
Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища.
Има известни истини [на]всякъде. Известни неща може да ги намерите.
Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища.
Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега.
към беседата >>
“ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло.
Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце? “ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце?
“ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло.
За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат?
към беседата >>
Азбуката може навсякъде да се намери.
Има известни истини [на]всякъде. Известни неща може да ги намерите. Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища.
Азбуката може навсякъде да се намери.
А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни.
към беседата >>
За гости били приготвени те.
“ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло.
За гости били приготвени те.
Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим.
към беседата >>
А туй, което сега още не знаем, то са думите.
Има известни истини [на]всякъде. Известни неща може да ги намерите. Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може навсякъде да се намери.
А туй, което сега още не знаем, то са думите.
Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума.
към беседата >>
Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца.
Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те.
Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца.
И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави.
към беседата >>
Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата.
Има известни истини [на]всякъде. Известни неща може да ги намерите. Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите.
Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата.
Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим.
към беседата >>
И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките?
За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца.
И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките?
Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят.
към беседата >>
Това ни липсва.
Известни неща може да ги намерите. Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата.
Това ни липсва.
Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем.
към беседата >>
Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш!
За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце? “ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките?
Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш!
“ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца.
към беседата >>
Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега.
Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва.
Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега.
Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате.
към беседата >>
“ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат?
“ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш!
“ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат?
“ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца. За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат.
към беседата >>
Известни думи днес не са ни понятни.
Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега.
Известни думи днес не са ни понятни.
Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре?
към беседата >>
“ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим.
За гости били приготвени те. Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат?
“ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим.
Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца. За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат. А знаете ли колко време взема да ги снесат?
към беседата >>
Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума.
А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни.
Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума.
И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега?
към беседата >>
Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави.
Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим.
Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави.
А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца. За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат. А знаете ли колко време взема да ги снесат? Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
към беседата >>
И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим.
Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума.
И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим.
Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години.
към беседата >>
А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят.
И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави.
А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят.
Няма да се намерят 12 яйца. За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат. А знаете ли колко време взема да ги снесат? Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
към беседата >>
Не знаем, кой път да хванем.
Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим.
Не знаем, кой път да хванем.
Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите.
към беседата >>
Няма да се намерят 12 яйца.
Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш! “ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят.
Няма да се намерят 12 яйца.
За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат. А знаете ли колко време взема да ги снесат? Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
към беседата >>
Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате.
Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем.
Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате.
Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка.
към беседата >>
За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат.
“ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат? “ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца.
За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат.
А знаете ли колко време взема да ги снесат? Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
към беседата >>
Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре?
Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате.
Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре?
– „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева.
към беседата >>
А знаете ли колко време взема да ги снесат?
“ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца. За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат.
А знаете ли колко време взема да ги снесат?
Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
към беседата >>
– „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега?
Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре?
– „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега?
За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате.
към беседата >>
Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца. За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат. А знаете ли колко време взема да ги снесат?
Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
към беседата >>
За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години.
И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега?
За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години.
Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева.
към беседата >>
Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа.
Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа.
И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно. Да се направи едно добро, изисква се време. Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро.
към беседата >>
Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите.
Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години.
Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите.
Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме!
към беседата >>
И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно.
Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа.
И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно.
Да се направи едно добро, изисква се време. Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро. А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас.
към беседата >>
Всеки един да е готов на една подписка.
Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите.
Всеки един да е готов на една подписка.
Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме! “ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини.
към беседата >>
Да се направи едно добро, изисква се време.
Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа. И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно.
Да се направи едно добро, изисква се време.
Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро. А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас. При това, туй благо ще има един отглас.
към беседата >>
Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева.
Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате – ние не живеем добре? – „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка.
Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева.
Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме! “ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем.
към беседата >>
Не се иска само да ви дам пари.
Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа. И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно. Да се направи едно добро, изисква се време.
Не се иска само да ви дам пари.
То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро. А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас. При това, туй благо ще има един отглас. Туй благо ще бъде благо вече и заради мене.
към беседата >>
Всеки щедро да дава и да се надпреварвате.
– „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева.
Всеки щедро да дава и да се надпреварвате.
А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме! “ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем. Като умрете, вече не зависи от вас.
към беседата >>
То още не е добро.
Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа. И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно. Да се направи едно добро, изисква се време. Не се иска само да ви дам пари.
То още не е добро.
Да ви кажа една сладка дума, това не е добро. А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас. При това, туй благо ще има един отглас. Туй благо ще бъде благо вече и заради мене.
към беседата >>
А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева.
За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате.
А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева.
Казвате: „Нямаме! “ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем. Като умрете, вече не зависи от вас.
към беседата >>
Да ви кажа една сладка дума, това не е добро.
Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа. И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно. Да се направи едно добро, изисква се време. Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро.
Да ви кажа една сладка дума, това не е добро.
А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас. При това, туй благо ще има един отглас. Туй благо ще бъде благо вече и заради мене.
към беседата >>
Казвате: „Нямаме!
Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева.
Казвате: „Нямаме!
“ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем. Като умрете, вече не зависи от вас.
към беседата >>
А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас.
И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно. Да се направи едно добро, изисква се време. Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро.
А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас.
При това, туй благо ще има един отглас. Туй благо ще бъде благо вече и заради мене.
към беседата >>
“ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини.
Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме!
“ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини.
За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем. Като умрете, вече не зависи от вас.
към беседата >>
При това, туй благо ще има един отглас.
Да се направи едно добро, изисква се време. Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро. А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас.
При това, туй благо ще има един отглас.
Туй благо ще бъде благо вече и заради мене.
към беседата >>
За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем.
Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме! “ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини.
За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем.
Като умрете, вече не зависи от вас.
към беседата >>
Туй благо ще бъде благо вече и заради мене.
Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро. А що[м] аз ви направя едно добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас. При това, туй благо ще има един отглас.
Туй благо ще бъде благо вече и заради мене.
към беседата >>
Като умрете, вече не зависи от вас.
Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме! “ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем.
Като умрете, вече не зависи от вас.
към беседата >>
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим.
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим.
Бъдете кисели, но се пазете от киселината. Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си. И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф.
към беседата >>
Вие имате пример.
Вие имате пример.
Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал. Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате!
към беседата >>
Бъдете кисели, но се пазете от киселината.
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим.
Бъдете кисели, но се пазете от киселината.
Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си. И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете.
към беседата >>
Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал.
Вие имате пример.
Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал.
Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха?
към беседата >>
Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си.
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим. Бъдете кисели, но се пазете от киселината.
Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си.
И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там.
към беседата >>
Никога не бяха Го били хората.
Вие имате пример. Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал.
Никога не бяха Го били хората.
Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса.
към беседата >>
И дръжте киселината в себе си.
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим. Бъдете кисели, но се пазете от киселината. Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си.
И дръжте киселината в себе си.
И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не.
към беседата >>
Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба.
Вие имате пример. Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал. Никога не бяха Го били хората.
Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба.
Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли?
към беседата >>
И само малко от тях давайте.
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим. Бъдете кисели, но се пазете от киселината. Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си. И дръжте киселината в себе си.
И само малко от тях давайте.
Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не. Аз няма да ви кажа така.
към беседата >>
Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя!
Вие имате пример. Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал. Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба.
Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя!
Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса?
към беседата >>
Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф.
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим. Бъдете кисели, но се пазете от киселината. Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си. И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте.
Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф.
Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не. Аз няма да ви кажа така. Ние всички страдаме от знание.
към беседата >>
Трябва да слушате!
Вие имате пример. Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал. Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя!
Трябва да слушате!
“ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент.
към беседата >>
Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете.
Бъдете кисели, но се пазете от киселината. Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си. И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф.
Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете.
Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не. Аз няма да ви кажа така. Ние всички страдаме от знание. Страдаме от много знание фиктивно.
към беседата >>
“ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха?
Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал. Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате!
“ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха?
Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент.
към беседата >>
Не бутай с ръката си там.
Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си. И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете.
Не бутай с ръката си там.
Може да ви каже някой, че не знаете. Не. Аз няма да ви кажа така. Ние всички страдаме от знание. Страдаме от много знание фиктивно.
към беседата >>
Тъй Го биха, че и Той се слиса.
Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха?
Тъй Го биха, че и Той се слиса.
Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане?
към беседата >>
Може да ви каже някой, че не знаете. Не.
И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там.
Може да ви каже някой, че не знаете. Не.
Аз няма да ви кажа така. Ние всички страдаме от знание. Страдаме от много знание фиктивно.
към беседата >>
Разбирате ли?
Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса.
Разбирате ли?
Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие.
към беседата >>
Аз няма да ви кажа така.
И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не.
Аз няма да ви кажа така.
Ние всички страдаме от знание. Страдаме от много знание фиктивно.
към беседата >>
Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса?
Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли?
Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса?
Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете?
към беседата >>
Ние всички страдаме от знание.
Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не. Аз няма да ви кажа така.
Ние всички страдаме от знание.
Страдаме от много знание фиктивно.
към беседата >>
Христос попадна в ръцете на лютия елемент.
Трябва да слушате! “ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса?
Христос попадна в ръцете на лютия елемент.
Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните?
към беседата >>
Страдаме от много знание фиктивно.
Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не. Аз няма да ви кажа така. Ние всички страдаме от знание.
Страдаме от много знание фиктивно.
към беседата >>
Боят, това е лютия елемент.
“ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент.
Боят, това е лютия елемент.
Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път?
към беседата >>
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски.
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски.
Той знаел турски фарси! Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той.
към беседата >>
Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане?
Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент.
Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане?
Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина.
към беседата >>
Той знаел турски фарси!
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски.
Той знаел турски фарси!
Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи!
към беседата >>
Как бихте го обяснили вие.
Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане?
Как бихте го обяснили вие.
Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент.
към беседата >>
Никой като него не знаел.
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски. Той знаел турски фарси!
Никой като него не знаел.
Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза?
към беседата >>
Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете?
Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие.
Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете?
Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент.
към беседата >>
Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина.
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски. Той знаел турски фарси! Никой като него не знаел.
Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина.
След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче.
към беседата >>
Защо трябваше Христа да Го бият римляните?
Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете?
Защо трябваше Христа да Го бият римляните?
И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент.
към беседата >>
След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори?
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски. Той знаел турски фарси! Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина.
След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори?
“ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се.
към беседата >>
И нямаше ли друг изходен път?
Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните?
И нямаше ли друг изходен път?
Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава.
към беседата >>
“ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той.
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски. Той знаел турски фарси! Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори?
“ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той.
Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това.
към беседата >>
Имаше, как не, но Той, по този път мина.
Вие сега си задавате въпроса, защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път?
Имаше, как не, но Той, по този път мина.
И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава.
към беседата >>
Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи!
Той знаел турски фарси! Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той.
Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи!
“ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго!
към беседата >>
И при туй опита и киселия елемент.
Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина.
И при туй опита и киселия елемент.
И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде.
към беседата >>
“ Питат го: „Какво ти каза?
Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи!
“ Питат го: „Какво ти каза?
“ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори?
към беседата >>
И Писанието казва, че опита киселия елемент.
Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент.
И Писанието казва, че опита киселия елемент.
Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума.
към беседата >>
“ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче.
Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза?
“ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче.
Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка.
към беседата >>
Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент.
Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент.
Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент.
Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него.
към беседата >>
Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се.
След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче.
Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се.
А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката.
към беседата >>
Друго не заслужава.
И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент.
Друго не заслужава.
А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде.
към беседата >>
А те слушали това.
“ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се.
А те слушали това.
Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме.
към беседата >>
А сладкия елемент не го опита тогава.
Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава.
А сладкия елемент не го опита тогава.
Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец!
към беседата >>
Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго!
Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи! “ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това.
Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго!
“ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место.
към беседата >>
Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде.
И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава.
Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде.
Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец! “ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце!
към беседата >>
“ И питат го: „Какво ти говори?
“ Питат го: „Какво ти каза? “ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго!
“ И питат го: „Какво ти говори?
“ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си.
към беседата >>
Нито един не Му каза сладка дума.
И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде.
Нито един не Му каза сладка дума.
И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец! “ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце! Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре!
към беседата >>
“ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка.
“ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори?
“ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка.
Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее.
към беседата >>
И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него.
Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума.
И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него.
Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец! “ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце! Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре! “
към беседата >>
Но няма какво да се извинява погрешката.
Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка.
Но няма какво да се извинява погрешката.
Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место.
към беседата >>
Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде.
Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него.
Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде.
И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец! “ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце! Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре! “
към беседата >>
Не да я осъждаме.
А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката.
Не да я осъждаме.
Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях.
към беседата >>
И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец!
А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде.
И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец!
“ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце! Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре! “
към беседата >>
Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место.
Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго! “ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме.
Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место.
Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место!
към беседата >>
“ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце!
Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец!
“ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце!
Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре! “
към беседата >>
Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си.
“ И питат го: „Какво ти говори? “ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место.
Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си.
Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас?
към беседата >>
Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре!
Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец! “ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце!
Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре!
“
към беседата >>
Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее.
“ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си.
Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее.
Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора.
към беседата >>
“
И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец! “ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце! Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре!
“
към беседата >>
Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место.
Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее.
Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место.
То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора. А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело!
към беседата >>
Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита.
Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита.
Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита. Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита. Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас.
към беседата >>
То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях.
Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место.
То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях.
Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора. А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело! Това е то.
към беседата >>
Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита.
Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита.
Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита.
Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита. Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво.
към беседата >>
Дай ги на трескав, там са на место!
Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях.
Дай ги на трескав, там са на место!
Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора. А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело! Това е то.
към беседата >>
Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита.
Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита. Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита.
Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита.
Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото?
към беседата >>
Сега, какво да ви кажа на вас?
Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место!
Сега, какво да ви кажа на вас?
Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора. А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело! Това е то.
към беседата >>
Сега някой казва: „Христос дошъл за нас.
Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита. Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита. Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита.
Сега някой казва: „Христос дошъл за нас.
И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото? – Като възкръснете в живота!
към беседата >>
Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора.
Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас?
Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора.
А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело! Това е то.
към беседата >>
И прах няма да падне на нас.“ Не.
Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита. Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита. Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита. Сега някой казва: „Христос дошъл за нас.
И прах няма да падне на нас.“ Не.
Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото? – Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие.
към беседата >>
А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело!
Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора.
А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело!
Това е то.
към беседата >>
Да ви кажа, колкото прах има за вас.
Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита. Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита. Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита. Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не.
Да ви кажа, колкото прах има за вас.
На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото? – Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи.
към беседата >>
Това е то.
То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора. А на здравите, на добрите – най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело!
Това е то.
към беседата >>
На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво.
Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита. Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита. Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас.
На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво.
А сладкото? – Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле.
към беседата >>
И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас.
И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас.
По някой път, някои казват: „Да имаме пари! “ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо? Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума.
към беседата >>
А сладкото?
Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита. Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво.
А сладкото?
– Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате.
към беседата >>
По някой път, някои казват: „Да имаме пари!
И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас.
По някой път, някои казват: „Да имаме пари!
“ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо? Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това?
към беседата >>
– Като възкръснете в живота!
Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото?
– Като възкръснете в живота!
Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите.
към беседата >>
“ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо?
И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас. По някой път, някои казват: „Да имаме пари!
“ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо?
Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста.
към беседата >>
Сега свързвайте вие.
И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото? – Като възкръснете в живота!
Сега свързвайте вие.
Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде.
към беседата >>
Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени!
И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас. По някой път, някои казват: „Да имаме пари! “ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо?
Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени!
Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде.
към беседата >>
Вие сте много страхливи.
Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото? – Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие.
Вие сте много страхливи.
Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка.
към беседата >>
Не е работата там.
И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас. По някой път, някои казват: „Да имаме пари! “ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо? Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени!
Не е работата там.
Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме.
към беседата >>
Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле.
На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото? – Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи.
Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле.
Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота.
към беседата >>
Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума.
И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас. По някой път, някои казват: „Да имаме пари! “ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо? Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там.
Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума.
Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света.
към беседата >>
Вас ви е страх, да не страдате.
А сладкото? – Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле.
Вас ви е страх, да не страдате.
А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има.
към беседата >>
Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това?
По някой път, някои казват: „Да имаме пари! “ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо? Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума.
Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това?
Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите.
към беседата >>
А от страданието не може да се освободите.
– Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате.
А от страданието не може да се освободите.
Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица.
към беседата >>
Проста, проста.
“ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо? Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това?
Проста, проста.
„Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите.
към беседата >>
Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде.
Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите.
Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде.
Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят.
към беседата >>
„Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде.
Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста.
„Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде.
Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея.
към беседата >>
Безпокои ви външната обстановка.
Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде.
Безпокои ви външната обстановка.
Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората.
към беседата >>
Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме.
Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде.
Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме.
Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света.
към беседата >>
Безпокоят ви условията на живота.
Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка.
Безпокоят ви условията на живота.
Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората. Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му.
към беседата >>
Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света.
Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме.
Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света.
Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света. За себе си бъдете внимателни с вашите мисли.
към беседата >>
Всевъзможни безпокойства има.
Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота.
Всевъзможни безпокойства има.
Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората. Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му. Че той трябва да се измие и косата и лицето.
към беседата >>
Не си играйте с думите.
Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света.
Не си играйте с думите.
Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света. За себе си бъдете внимателни с вашите мисли. Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание.
към беседата >>
Че тия безпокойства са изменили вашите лица.
А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има.
Че тия безпокойства са изменили вашите лица.
Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората. Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му. Че той трябва да се измие и косата и лицето. Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната.
към беседата >>
Ужасна сила има в думите.
Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите.
Ужасна сила има в думите.
И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света. За себе си бъдете внимателни с вашите мисли. Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание.
към беседата >>
Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят.
Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица.
Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят.
Външните условия изменят лицата на хората. Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му. Че той трябва да се измие и косата и лицето. Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната.
към беседата >>
И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея.
„Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите.
И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея.
Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света. За себе си бъдете внимателни с вашите мисли. Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание.
към беседата >>
Външните условия изменят лицата на хората.
Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят.
Външните условия изменят лицата на хората.
Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му. Че той трябва да се измие и косата и лицето. Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната.
към беседата >>
Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света.
Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея.
Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света.
За себе си бъдете внимателни с вашите мисли. Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание.
към беседата >>
Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му.
Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората.
Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му.
Че той трябва да се измие и косата и лицето. Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната.
към беседата >>
За себе си бъдете внимателни с вашите мисли.
Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света.
За себе си бъдете внимателни с вашите мисли.
Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание.
към беседата >>
Че той трябва да се измие и косата и лицето.
Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората. Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му.
Че той трябва да се измие и косата и лицето.
Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната.
към беседата >>
Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание.
Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света. За себе си бъдете внимателни с вашите мисли.
Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание.
към беседата >>
Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната.
Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората. Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му. Че той трябва да се измие и косата и лицето.
Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната.
към беседата >>
Та казвам, три неща има, които са необходими.
Та казвам, три неща има, които са необходими.
Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка. Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи. Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде?
към беседата >>
Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето.
Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето.
Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи. Понеже търсите правдата. Казвате: „Нямате ли правда? “ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони.
към беседата >>
Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка.
Та казвам, три неща има, които са необходими.
Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка.
Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи. Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде? – На ляво.
към беседата >>
Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи.
Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето.
Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи.
Понеже търсите правдата. Казвате: „Нямате ли правда? “ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така!
към беседата >>
Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи.
Та казвам, три неща има, които са необходими. Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка.
Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи.
Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде? – На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил.
към беседата >>
Понеже търсите правдата.
Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето. Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи.
Понеже търсите правдата.
Казвате: „Нямате ли правда? “ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори.
към беседата >>
Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи.
Та казвам, три неща има, които са необходими. Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка. Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи.
Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи.
Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде? – На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи.
към беседата >>
Казвате: „Нямате ли правда?
Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето. Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи. Понеже търсите правдата.
Казвате: „Нямате ли правда?
“ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера.
към беседата >>
Как ще напишете една дума, която може да се приложи?
Та казвам, три неща има, които са необходими. Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка. Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи. Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи.
Как ще напишете една дума, която може да се приложи?
Тази дума е наклонена на къде? – На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то.
към беседата >>
“ Вие справедливостта я знаете много добре.
Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето. Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи. Понеже търсите правдата. Казвате: „Нямате ли правда?
“ Вие справедливостта я знаете много добре.
Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай!
към беседата >>
Тази дума е наклонена на къде?
Та казвам, три неща има, които са необходими. Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка. Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи. Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи?
Тази дума е наклонена на къде?
– На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това.
към беседата >>
Имате специални закони.
Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето. Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи. Понеже търсите правдата. Казвате: „Нямате ли правда? “ Вие справедливостта я знаете много добре.
Имате специални закони.
И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар?
към беседата >>
– На ляво.
Да знаеш къде да туриш една буква „Л“, да знаеш къде да туриш един слог „Об“, да знаеш къде да туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка. Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи. Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде?
– На ляво.
Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне.
към беседата >>
И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така!
Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи. Понеже търсите правдата. Казвате: „Нямате ли правда? “ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони.
И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така!
“ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е.
към беседата >>
Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил.
Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи. Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде? – На ляво.
Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил.
– „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори].
към беседата >>
“ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори.
Понеже търсите правдата. Казвате: „Нямате ли правда? “ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така!
“ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори.
Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е. Прав си.
към беседата >>
– „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи.
Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде? – На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил.
– „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи.
Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи.
към беседата >>
Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера.
Казвате: „Нямате ли правда? “ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори.
Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера.
Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е. Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко?
към беседата >>
Чувствуването е то.
Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде? – На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи.
Чувствуването е то.
„Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи.
към беседата >>
Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание.
Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание.
Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува? “] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен. Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти.
към беседата >>
Пришепни ми, не ми кряскай!
“ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера.
Пришепни ми, не ми кряскай!
Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е. Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко.
към беседата >>
„Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това.
Тази дума е наклонена на къде? – На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то.
„Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това.
Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти.
към беседата >>
Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува?
Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание.
Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува?
“] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен. Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво.
към беседата >>
Какво ми говориш като някой стражар?
Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай!
Какво ми говориш като някой стражар?
“ Хубаво е. Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон.
към беседата >>
Мисълта трябва да влезне.
– На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това.
Мисълта трябва да влезне.
Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена).
към беседата >>
“] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен.
Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание. Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува?
“] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен.
Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво. Само чистият има да се чисти.
към беседата >>
“ Хубаво е.
И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така! “ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар?
“ Хубаво е.
Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре.
към беседата >>
Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори].
Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. – „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне.
Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори].
Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение.
към беседата >>
Вас да не ви дотяга до процеса.
Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание. Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува? “] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен.
Вас да не ви дотяга до процеса.
Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво. Само чистият има да се чисти. Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти.
към беседата >>
Прав си.
“ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е.
Прав си.
Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат?
към беседата >>
Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи.
– „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори].
Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи.
Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи.
към беседата >>
Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти.
Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание. Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува? “] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен. Вас да не ви дотяга до процеса.
Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти.
Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво. Само чистият има да се чисти. Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти. Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб.
към беседата >>
Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко?
Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е. Прав си.
Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко?
Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас.
към беседата >>
Светът е пълен само с люти и кисели думи.
Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи.
Светът е пълен само с люти и кисели думи.
Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен.
към беседата >>
Някой казва, че само нечистият има какво да чисти.
Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание. Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува? “] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен. Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти.
Някой казва, че само нечистият има какво да чисти.
Да се чисти чистия няма какво. Само чистият има да се чисти. Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти. Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко.
Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е. Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко?
Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко.
Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите.
към беседата >>
Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти.
„Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи.
Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти.
Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу.
към беседата >>
Да се чисти чистия няма какво.
Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува? “] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен. Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти.
Да се чисти чистия няма какво.
Само чистият има да се чисти. Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти. Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб.
към беседата >>
Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон.
Какво ми говориш като някой стражар? “ Хубаво е. Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко.
Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон.
Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам?
към беседата >>
Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена).
Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти.
Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена).
Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу.
към беседата >>
Само чистият има да се чисти.
“] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен. Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво.
Само чистият има да се чисти.
Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти. Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб.
към беседата >>
Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре.
“ Хубаво е. Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон.
Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре.
Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам? – „Няма ли един да влезне в моето положение?
към беседата >>
Тази дума и тя няма приложение.
Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена).
Тази дума и тя няма приложение.
Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу. Няма приложение.
към беседата >>
Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти.
Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво. Само чистият има да се чисти.
Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти.
Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб.
към беседата >>
Но как другите страдат?
Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре.
Но как другите страдат?
Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам? – „Няма ли един да влезне в моето положение? “
към беседата >>
Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи.
Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение.
Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи.
Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу. Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума.
към беседата >>
Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб.
Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво. Само чистият има да се чисти. Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти.
Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб.
към беседата >>
Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас.
Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат?
Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас.
Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам? – „Няма ли един да влезне в моето положение? “
към беседата >>
Той е неуравновесен.
Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи.
Той е неуравновесен.
Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу. Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво.
към беседата >>
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената.
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената.
Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип. Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй. За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска, да стане.
към беседата >>
Гледам един човек, плаче, текат му сълзите.
Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас.
Гледам един човек, плаче, текат му сълзите.
Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам? – „Няма ли един да влезне в моето положение? “
към беседата >>
Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу.
Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен.
Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу.
Този ред отива надолу. Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо.
към беседата >>
Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип.
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената.
Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип.
Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй. За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип.
към беседата >>
Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам?
Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите.
Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам?
– „Няма ли един да влезне в моето положение? “
към беседата >>
Този ред отива надолу.
Думата може да се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу.
Този ред отива надолу.
Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си.
към беседата >>
Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй.
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената. Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип.
Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй.
За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката.
към беседата >>
– „Няма ли един да влезне в моето положение?
Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам?
– „Няма ли един да влезне в моето положение?
“
към беседата >>
Няма приложение.
Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу.
Няма приложение.
Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек.
към беседата >>
За него няма никакъв морал.
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената. Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип. Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй.
За него няма никакъв морал.
Той иска само да гради. Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото.
към беседата >>
“
Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам? – „Няма ли един да влезне в моето положение?
“
към беседата >>
Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума.
Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу. Няма приложение.
Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума.
Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб.
към беседата >>
Той иска само да гради.
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената. Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип. Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй. За него няма никакъв морал.
Той иска само да гради.
Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш.
към беседата >>
Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане.
Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане.
То, за бъдеще, ще стане. В даден случай на човек му е счупен крака. Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят.
към беседата >>
Искам да бъда благ. Хубаво.
Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу. Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума.
Искам да бъда благ. Хубаво.
Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л.
към беседата >>
Каквото иска, да стане.
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената. Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип. Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй. За него няма никакъв морал. Той иска само да гради.
Каквото иска, да стане.
Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш. То може да се измени.
към беседата >>
То, за бъдеще, ще стане.
Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане.
То, за бъдеще, ще стане.
В даден случай на човек му е счупен крака. Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят.
към беседата >>
Имам един беден познат човек, пиша му писмо.
Той е започнал без да мисли – „бл“, после е слезнал надолу. Този ред отива надолу. Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво.
Имам един беден познат човек, пиша му писмо.
С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя.
към беседата >>
Вторият принцип е Кисел принцип.
Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип. Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй. За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска, да стане.
Вторият принцип е Кисел принцип.
И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш. То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават.
към беседата >>
В даден случай на човек му е счупен крака.
Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане. То, за бъдеще, ще стане.
В даден случай на човек му е счупен крака.
Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат.
към беседата >>
С едната ръка бръкна в джеба си.
Този ред отива надолу. Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо.
С едната ръка бръкна в джеба си.
Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата.
към беседата >>
И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката.
Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй. За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип.
И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката.
Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш. То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото.
към беседата >>
Трябва да му се помогне.
Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане. То, за бъдеще, ще стане. В даден случай на човек му е счупен крака.
Трябва да му се помогне.
Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили?
към беседата >>
Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек.
Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си.
Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек.
Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам.
към беседата >>
Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото.
За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката.
Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото.
Туй трябва да го знаеш. То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието.
към беседата >>
Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали.
Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане. То, за бъдеще, ще стане. В даден случай на човек му е счупен крака. Трябва да му се помогне.
Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали.
Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили?
към беседата >>
Най-първо има нужда от хляб.
Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек.
Най-първо има нужда от хляб.
Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам. Аз трябва да мога да ги приложа.
към беседата >>
Туй трябва да го знаеш.
Той иска само да гради. Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото.
Туй трябва да го знаеш.
То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това.
към беседата >>
Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят.
Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане. То, за бъдеще, ще стане. В даден случай на човек му е счупен крака. Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали.
Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят.
Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили? Земята си е все земя.
към беседата >>
Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л.
Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб.
Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л.
При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам. Аз трябва да мога да ги приложа. Такъв човек е силен.
към беседата >>
То може да се измени.
Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш.
То може да се измени.
И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют.
към беседата >>
Едните и другите стрелят.
То, за бъдеще, ще стане. В даден случай на човек му е счупен крака. Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят.
Едните и другите стрелят.
Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили? Земята си е все земя. Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин.
към беседата >>
При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя.
Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л.
При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя.
Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам. Аз трябва да мога да ги приложа. Такъв човек е силен. То не се изисква кой знае какво.
към беседата >>
И има съотношение между тия процеси, които стават.
Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш. То може да се измени.
И има съотношение между тия процеси, които стават.
Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало.
към беседата >>
Здравите остават болните, напред да минат.
В даден случай на човек му е счупен крака. Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят.
Здравите остават болните, напред да минат.
С хиляди години хората побеждават и кого са победили? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили? Земята си е все земя. Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин. Има едно нещо, което човек търси.
към беседата >>
Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата.
С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя.
Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата.
Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам. Аз трябва да мога да ги приложа. Такъв човек е силен. То не се изисква кой знае какво.
към беседата >>
Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото.
И най-после, най-добрият принцип е сладкия принцип – Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш. То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават.
Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото.
Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни.
към беседата >>
С хиляди години хората побеждават и кого са победили?
Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат.
С хиляди години хората побеждават и кого са победили?
От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили? Земята си е все земя. Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин. Има едно нещо, което човек търси.
към беседата >>
Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам.
Искам да напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата.
Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам.
Аз трябва да мога да ги приложа. Такъв човек е силен. То не се изисква кой знае какво.
към беседата >>
Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието.
Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш. То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото.
Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието.
Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява.
към беседата >>
От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили?
Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили?
От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили?
Земята си е все земя. Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин. Има едно нещо, което човек търси.
към беседата >>
Аз трябва да мога да ги приложа.
Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам.
Аз трябва да мога да ги приложа.
Такъв човек е силен. То не се изисква кой знае какво.
към беседата >>
Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това.
Туй трябва да го знаеш. То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието.
Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това.
Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил.
към беседата >>
Земята си е все земя.
Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили?
Земята си е все земя.
Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин. Има едно нещо, което човек търси.
към беседата >>
Такъв човек е силен.
Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си – л. При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам. Аз трябва да мога да ги приложа.
Такъв човек е силен.
То не се изисква кой знае какво.
към беседата >>
Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют.
То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това.
Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют.
След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае?
към беседата >>
Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин.
Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили? Земята си е все земя.
Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин.
Има едно нещо, което човек търси.
към беседата >>
То не се изисква кой знае какво.
При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам. Аз трябва да мога да ги приложа. Такъв човек е силен.
То не се изисква кой знае какво.
към беседата >>
След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало.
И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют.
След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало.
А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае.
към беседата >>
Има едно нещо, което човек търси.
Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победили? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили? Земята си е все земя. Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин.
Има едно нещо, което човек търси.
към беседата >>
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни.
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни.
Има неща, които може да ги приложите в света. И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време. Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има.
към беседата >>
А не може да се обясни.
Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало.
А не може да се обясни.
Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави.
към беседата >>
Но казвам, трябва една философия правилна.
Но казвам, трябва една философия правилна.
Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човека, който ще оправя света. И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега.
към беседата >>
Има неща, които може да ги приложите в света.
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни.
Има неща, които може да ги приложите в света.
И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време. Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат.
към беседата >>
Няма защо да се обяснява.
Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни.
Няма защо да се обяснява.
Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави. Господ знае, но ние да знаем.
към беседата >>
Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране.
Но казвам, трябва една философия правилна.
Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране.
Не съм аз човека, който ще оправя света. И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно.
към беседата >>
И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време.
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни. Има неща, които може да ги приложите в света.
И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време.
Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог.
към беседата >>
Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил.
Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява.
Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил.
Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави. Господ знае, но ние да знаем. Ние бъркаме.
към беседата >>
Не съм аз човека, който ще оправя света.
Но казвам, трябва една философия правилна. Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране.
Не съм аз човека, който ще оправя света.
И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче.
към беседата >>
Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока.
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни. Има неща, които може да ги приложите в света. И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време.
Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока.
Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога?
към беседата >>
Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае?
Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил.
Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае?
Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави. Господ знае, но ние да знаем. Ние бъркаме. Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение.
към беседата >>
И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света.
Но казвам, трябва една философия правилна. Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човека, който ще оправя света.
И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света.
Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни.
към беседата >>
Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света.
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни. Има неща, които може да ги приложите в света. И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време. Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока.
Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света.
Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране.
към беседата >>
Да знаем ние, туй което Господ знае.
След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае?
Да знаем ние, туй което Господ знае.
Той добре го прави. Господ знае, но ние да знаем. Ние бъркаме. Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение.
към беседата >>
Може да вярвате вие, аз не вярвам в това.
Но казвам, трябва една философия правилна. Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човека, който ще оправя света. И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света.
Може да вярвате вие, аз не вярвам в това.
Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си.
към беседата >>
Зло няма да има.
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни. Има неща, които може да ги приложите в света. И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време. Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света.
Зло няма да има.
Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят.
към беседата >>
Той добре го прави.
А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае.
Той добре го прави.
Господ знае, но ние да знаем. Ние бъркаме. Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение.
към беседата >>
Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега.
Но казвам, трябва една философия правилна. Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човека, който ще оправя света. И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това.
Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега.
Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си.
към беседата >>
Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат.
Има неща, които може да ги приложите в света. И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време. Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има.
Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат.
Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат.
към беседата >>
Господ знае, но ние да знаем.
Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави.
Господ знае, но ние да знаем.
Ние бъркаме. Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение.
към беседата >>
Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно.
Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човека, който ще оправя света. И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега.
Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно.
И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите.
към беседата >>
Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог.
И ако по този начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време. Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат.
Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог.
А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога.
към беседата >>
Ние бъркаме.
Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави. Господ знае, но ние да знаем.
Ние бъркаме.
Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение.
към беседата >>
И после, започва с една култура, а свършва другояче.
Не съм аз човека, който ще оправя света. И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно.
И после, започва с една култура, а свършва другояче.
Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее.
към беседата >>
А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога?
Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог.
А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога?
“ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят.
към беседата >>
Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение.
Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави. Господ знае, но ние да знаем. Ние бъркаме.
Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение.
към беседата >>
Тъй поне седят историческите данни.
И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче.
Тъй поне седят историческите данни.
Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята.
към беседата >>
“ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране.
Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога?
“ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране.
Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това!
към беседата >>
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство.
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство.
Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл. За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют.
към беседата >>
Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си.
Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни.
Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си.
За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате.
към беседата >>
Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят.
Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране.
Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят.
Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания.
към беседата >>
Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл.
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство.
Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл.
За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик.
към беседата >>
За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си.
Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си.
За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си.
И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек.
към беседата >>
Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат.
Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят.
Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат.
Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това.
към беседата >>
За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют.
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство. Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл.
За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют.
Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа.
към беседата >>
И вие може така да направите.
Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си.
И вие може така да направите.
И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието.
към беседата >>
Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога.
Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат.
Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога.
Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това. Щом аз умирам, аз зная, че няма закон.
към беседата >>
Силният човек е винаги лют.
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство. Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл. За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют.
Силният човек е винаги лют.
Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш.
към беседата >>
И сега си живеете, както света живее.
И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите.
И сега си живеете, както света живее.
Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там.
към беседата >>
Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят.
А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога.
Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят.
Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това. Щом аз умирам, аз зная, че няма закон. Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма.
към беседата >>
Който човек е слаб, той никаква лютивина няма.
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство. Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл. За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют.
Който човек е слаб, той никаква лютивина няма.
Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така.
към беседата >>
Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята.
Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее.
Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята.
Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста.
към беседата >>
Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това!
“ – „Вярвам.“ – „Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят.
Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това!
Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това. Щом аз умирам, аз зная, че няма закон. Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма. То няма да го кажа, че е фалш.
към беседата >>
Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют.
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство. Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл. За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма.
Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют.
Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме?
към беседата >>
Вие сте долу, страдате.
Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята.
Вие сте долу, страдате.
Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло.
към беседата >>
Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания.
Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това!
Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания.
Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това. Щом аз умирам, аз зная, че няма закон. Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма. То няма да го кажа, че е фалш.
към беседата >>
Лютивината е първичния подтик.
Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл. За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют.
Лютивината е първичния подтик.
Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи.
към беседата >>
Вие ме считате, че аз съм щастлив човек.
За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате.
Вие ме считате, че аз съм щастлив човек.
Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така.
към беседата >>
Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това.
Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания.
Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това.
Щом аз умирам, аз зная, че няма закон. Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма. То няма да го кажа, че е фалш.
към беседата >>
Първичният подтик на принципа.
За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик.
Първичният подтик на принципа.
Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи. То още не е обич.
към беседата >>
Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието.
И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек.
Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието.
И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй.
към беседата >>
Щом аз умирам, аз зная, че няма закон.
Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това.
Щом аз умирам, аз зная, че няма закон.
Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма. То няма да го кажа, че е фалш.
към беседата >>
Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш.
Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа.
Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш.
Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи. То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите.
към беседата >>
И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там.
И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието.
И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там.
Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго.
към беседата >>
Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма.
Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това. Щом аз умирам, аз зная, че няма закон.
Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма.
То няма да го кажа, че е фалш.
към беседата >>
Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така.
Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш.
Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така.
Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи. То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки!
към беседата >>
Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста.
Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там.
Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста.
Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго. Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората.
към беседата >>
То няма да го кажа, че е фалш.
Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това. Щом аз умирам, аз зная, че няма закон. Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма.
То няма да го кажа, че е фалш.
към беседата >>
Какво се разбира под думата: да се обичаме?
Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така.
Какво се разбира под думата: да се обичаме?
Да си говорим само сладки думи. То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината.
към беседата >>
Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло.
Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста.
Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло.
Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго. Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората. Много по-износно е.
към беседата >>
Та всичките хора служат само на своите лични интереси.
Та всичките хора служат само на своите лични интереси.
Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам! “ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо. После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава.
към беседата >>
Да си говорим само сладки думи.
Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме?
Да си говорим само сладки думи.
То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип.
към беседата >>
Не се казва така.
Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло.
Не се казва така.
Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго. Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората. Много по-износно е.
към беседата >>
Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам!
Та всичките хора служат само на своите лични интереси.
Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам!
“ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо. После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението.
към беседата >>
То още не е обич.
Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи.
То още не е обич.
То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината.
към беседата >>
Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй.
Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така.
Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй.
Аз зная, че тук се крие нещо друго. Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората. Много по-износно е.
към беседата >>
“ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо.
Та всичките хора служат само на своите лични интереси. Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам!
“ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо.
После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види.
към беседата >>
То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите.
Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи. То още не е обич.
То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите.
„Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж.
към беседата >>
Аз зная, че тук се крие нещо друго.
И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй.
Аз зная, че тук се крие нещо друго.
Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората. Много по-износно е.
към беседата >>
После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц.
Та всичките хора служат само на своите лични интереси. Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам! “ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо.
После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц.
И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката?
към беседата >>
„Да бъдем меки!
Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме.“ Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи. То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите.
„Да бъдем меки!
“ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес.
към беседата >>
Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората.
Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго.
Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората.
Много по-износно е.
към беседата >>
И много дипломатка е тя.
Та всичките хора служат само на своите лични интереси. Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам! “ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо. После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц.
И много дипломатка е тя.
След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре.
към беседата >>
“ И мекотата произтича от сладчината.
Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи. То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки!
“ И мекотата произтича от сладчината.
Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин.
към беседата >>
Много по-износно е.
Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго. Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората.
Много по-износно е.
към беседата >>
След като я изяде, нито косъм не остава.
Та всичките хора служат само на своите лични интереси. Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам! “ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо. После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя.
След като я изяде, нито косъм не остава.
Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо?
към беседата >>
Но то е най-последния принцип.
Да си говорим само сладки думи. То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината.
Но то е най-последния принцип.
Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават.
към беседата >>
Даже в науката има някои положения, са много опасни.
Даже в науката има някои положения, са много опасни.
Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим. За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не, че силата е нещо лошо. Най-хубавото нещо, което тук може да имаме.
към беседата >>
Да не я хванат в престъплението.
Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам! “ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо. После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава.
Да не я хванат в престъплението.
Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат.
към беседата >>
Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината.
То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип.
Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината.
И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат.
към беседата >>
Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим.
Даже в науката има някои положения, са много опасни.
Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим.
За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не, че силата е нещо лошо. Най-хубавото нещо, което тук може да имаме. Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието.
към беседата >>
Че кой как дойде, нищо няма да види.
“ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо. После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението.
Че кой как дойде, нищо няма да види.
„Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не!
към беседата >>
И като минеш и няма да минеш само веднъж.
То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината.
И като минеш и няма да минеш само веднъж.
Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат. Карат се.
към беседата >>
За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят.
Даже в науката има някои положения, са много опасни. Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим.
За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят.
Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не, че силата е нещо лошо. Най-хубавото нещо, което тук може да имаме. Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието. Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света.
към беседата >>
„Питам: Къде е мишката?
После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види.
„Питам: Къде е мишката?
“ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете.
към беседата >>
Но много пъти ще минеш този процес.
„Да бъдем меки! “ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж.
Но много пъти ще минеш този процес.
И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората.
към беседата >>
Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея.
Даже в науката има някои положения, са много опасни. Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим. За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят.
Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея.
Не, че силата е нещо лошо. Най-хубавото нещо, което тук може да имаме. Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието. Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света.
към беседата >>
“ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре.
И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката?
“ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре.
Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата?
към беседата >>
И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин.
“ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес.
И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин.
Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют.
към беседата >>
Не, че силата е нещо лошо.
Даже в науката има някои положения, са много опасни. Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим. За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея.
Не, че силата е нещо лошо.
Най-хубавото нещо, което тук може да имаме. Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието. Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света.
към беседата >>
Лъже някой път човек и крие нещо. Защо?
След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре.
Лъже някой път човек и крие нещо. Защо?
И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш!
към беседата >>
Всичките хора го минават.
Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин.
Всичките хора го минават.
Нима мислите светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят.
към беседата >>
Най-хубавото нещо, което тук може да имаме.
Даже в науката има някои положения, са много опасни. Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим. За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не, че силата е нещо лошо.
Най-хубавото нещо, което тук може да имаме.
Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието. Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света.
към беседата >>
И големите хора лъжат и малките лъжат.
Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо?
И големите хора лъжат и малките лъжат.
Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко?
към беседата >>
Нима мислите светиите не се карат.
Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават.
Нима мислите светиите не се карат.
Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение.
към беседата >>
Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието.
Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим. За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не, че силата е нещо лошо. Най-хубавото нещо, което тук може да имаме.
Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието.
Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света.
към беседата >>
Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не!
Че кой как дойде, нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат.
Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не!
Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо.
към беседата >>
Карат се.
И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат.
Карат се.
Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже.
към беседата >>
Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света.
За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не, че силата е нещо лошо. Най-хубавото нещо, което тук може да имаме. Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието.
Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света.
към беседата >>
Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете.
„Питам: Къде е мишката? “ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не!
Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете.
И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял?
към беседата >>
Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората.
Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат. Карат се.
Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората.
Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане.
към беседата >>
Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света.
Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света.
Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината. Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба.
към беседата >>
И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата?
“ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете.
И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата?
“ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш?
към беседата >>
Той е лют.
И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората.
Той е лют.
„Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне.
към беседата >>
Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината.
Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света.
Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината.
Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит.
към беседата >>
“ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш!
Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата?
“ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш!
“ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил?
към беседата >>
„Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят.
Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют.
„Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят.
То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце?
към беседата >>
Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги.
Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света. Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината.
Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги.
Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза.
към беседата >>
“ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко?
И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш!
“ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко?
“ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? Къде се криеш?
към беседата >>
То е хубаво в едно отношение.
Нима мислите светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят.
То е хубаво в едно отношение.
Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе.
към беседата >>
Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел.
Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света. Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината. Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги.
Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел.
Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите?
към беседата >>
“ Няма нищо.
Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко?
“ Няма нищо.
Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол?
към беседата >>
Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже.
Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение.
Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже.
А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло?
към беседата >>
Казвате, как трябва да се живее.
Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света. Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината. Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел.
Казвате, как трябва да се живее.
Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия.
към беседата >>
Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял?
Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо.
Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял?
“ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол? “ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво?
към беседата >>
А не, че онова, което казва, то ще стане.
Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже.
А не, че онова, което казва, то ще стане.
Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето?
към беседата >>
Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба.
Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света. Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината. Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее.
Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба.
Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место.
към беседата >>
“ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш?
И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял?
“ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш?
Къде си ходил? Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол? “ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво? “ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде.
към беседата >>
Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне.
Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане.
Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне.
Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята.
към беседата >>
Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит.
Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината. Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба.
Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит.
Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне.
към беседата >>
Къде си ходил?
“ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш?
Къде си ходил?
Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол? “ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво? “ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде. Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената.
към беседата >>
Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце?
„Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне.
Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце?
Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята.
към беседата >>
Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза.
Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит.
Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза.
– „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън.
към беседата >>
Къде се криеш?
“ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил?
Къде се криеш?
“ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол? “ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво? “ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде. Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената. А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там.“
към беседата >>
Че и без да ви кажа, пак ще залезе.
То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце?
Че и без да ви кажа, пак ще залезе.
Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма.
към беседата >>
– „Добър ден, той казва, какво правите?
Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза.
– „Добър ден, той казва, какво правите?
“ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде.
към беседата >>
“ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол?
“ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? Къде се криеш?
“ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол?
“ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво? “ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде. Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената. А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там.“
към беседата >>
Нима слънцето не е изгряло или не е залязло?
Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе.
Нима слънцето не е изгряло или не е залязло?
Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш.
към беседата >>
“ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия.
Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите?
“ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия.
Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства.
към беседата >>
“ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво?
Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол?
“ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво?
“ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде. Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената. А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там.“
към беседата >>
Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето?
А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло?
Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето?
“ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде.
към беседата >>
Не, че учението не е на место.
Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия.
Не, че учението не е на место.
Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта.
към беседата >>
“ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде.
“ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол? “ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво?
“ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде.
Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената. А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там.“
към беседата >>
“ Ще залезе слънцето на земята.
Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето?
“ Ще залезе слънцето на земята.
Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е.
към беседата >>
Като се запали огъня и учението и то ще пламне.
Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место.
Като се запали огъня и учението и то ще пламне.
Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си.
към беседата >>
Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената.
Къде си ходил? Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол? “ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво? “ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде.
Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената.
А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там.“
към беседата >>
Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята.
Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята.
Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята.
Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние.
към беседата >>
Учението, знанието, което хората имат е огън.
Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне.
Учението, знанието, което хората имат е огън.
Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее.
към беседата >>
А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там.“
Къде се криеш? “ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че си гол? “ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво? “ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде. Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената.
А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там.“
към беседата >>
Няма да имаш никаква фирма.
Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята.
Няма да имаш никаква фирма.
Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние?
към беседата >>
Огън трябва да дойде.
– „Добър ден, той казва, какво правите? “ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън.
Огън трябва да дойде.
Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите.
към беседата >>
Аз сега само цитирам един факт.
Аз сега само цитирам един факт.
Каква слабост има у нас. Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина. Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай!
към беседата >>
Един ден ще изчезнеш.
Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма.
Един ден ще изчезнеш.
Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние? В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък.
към беседата >>
Този огън аз го наричам, това са добрите чувства.
“ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде.
Този огън аз го наричам, това са добрите чувства.
Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка.
към беседата >>
Каква слабост има у нас.
Аз сега само цитирам един факт.
Каква слабост има у нас.
Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина. Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте!
към беседата >>
Ти си предполагаш, че ще идеш някъде.
Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето? “ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш.
Ти си предполагаш, че ще идеш някъде.
Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние? В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък. Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.
към беседата >>
Това е Любовта.
Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства.
Това е Любовта.
Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка!
към беседата >>
Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина.
Аз сега само цитирам един факт. Каква слабост има у нас.
Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина.
Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест.
към беседата >>
Ще идеш някъде, т.е.
“ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде.
Ще идеш някъде, т.е.
ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние? В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък. Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.
към беседата >>
Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си.
Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта.
Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си.
Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка! “ Ти донасяш и му запалиш огъня.
към беседата >>
Не казваме: Това нещо го направих аз!
Аз сега само цитирам един факт. Каква слабост има у нас. Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина.
Не казваме: Това нещо го направих аз!
По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце.
към беседата >>
ще умреш, ще имаш някакво състояние.
Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е.
ще умреш, ще имаш някакво състояние.
Какво състояние? В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък. Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.
към беседата >>
Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее.
Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си.
Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее.
Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка! “ Ти донасяш и му запалиш огъня. Това е доброто, което може да му направиш.
към беседата >>
По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това!
Аз сега само цитирам един факт. Каква слабост има у нас. Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина. Не казваме: Това нещо го направих аз!
По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това!
“ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега.
към беседата >>
Какво състояние?
Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние.
Какво състояние?
В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък. Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.
към беседата >>
Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите.
Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее.
Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите.
Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка! “ Ти донасяш и му запалиш огъня. Това е доброто, което може да му направиш.
към беседата >>
“ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай!
Аз сега само цитирам един факт. Каква слабост има у нас. Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина. Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това!
“ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай!
Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях.
към беседата >>
В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък.
Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние?
В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък.
Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.
към беседата >>
Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка.
Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите.
Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка.
Казва: „Дайте ми една клечка! “ Ти донасяш и му запалиш огъня. Това е доброто, което може да му направиш.
към беседата >>
Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте!
Каква слабост има у нас. Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина. Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай!
Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте!
“ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо.
към беседата >>
Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.
Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние? В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък.
Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.
към беседата >>
Казва: „Дайте ми една клечка!
Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка.
Казва: „Дайте ми една клечка!
“ Ти донасяш и му запалиш огъня. Това е доброто, което може да му направиш.
към беседата >>
“ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест.
Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина. Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте!
“ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест.
Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях.
към беседата >>
Сладчината вече я знаем.
Сладчината вече я знаем.
Това е рая. Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта. Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята.
към беседата >>
“ Ти донасяш и му запалиш огъня.
Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка!
“ Ти донасяш и му запалиш огъня.
Това е доброто, което може да му направиш.
към беседата >>
Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце.
Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест.
Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце.
Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна.
към беседата >>
Това е рая.
Сладчината вече я знаем.
Това е рая.
Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта. Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая.
към беседата >>
Това е доброто, което може да му направиш.
Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка! “ Ти донасяш и му запалиш огъня.
Това е доброто, което може да му направиш.
към беседата >>
Когато изгубва нещо, то е грях сега.
По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това! “ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце.
Когато изгубва нещо, то е грях сега.
Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна. Това е грях.
към беседата >>
Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта.
Сладчината вече я знаем. Това е рая.
Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта.
Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая.
към беседата >>
Това ще пренесете сега.
Това ще пренесете сега.
Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот. Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора.
към беседата >>
Туй, което в нас руши, то е грях.
“ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега.
Туй, което в нас руши, то е грях.
Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна. Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях.
към беседата >>
Може да се опише раят.
Сладчината вече я знаем. Това е рая. Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта.
Може да се опише раят.
Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая.
към беседата >>
Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот.
Това ще пренесете сега.
Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот.
Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо.
към беседата >>
Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо.
Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте! “ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях.
Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо.
И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна. Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях.
към беседата >>
Както раят мъчно може да се описва.
Сладчината вече я знаем. Това е рая. Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта. Може да се опише раят.
Както раят мъчно може да се описва.
По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре.
към беседата >>
Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света.
Това ще пренесете сега. Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот.
Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света.
То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня.
към беседата >>
И придобия нещо, това не е грях.
“ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо.
И придобия нещо, това не е грях.
Адам изяде този плод и олекна. Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях. И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта.
към беседата >>
По-подобие можем да кажем, което имаме на земята.
Сладчината вече я знаем. Това е рая. Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта. Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва.
По-подобие можем да кажем, което имаме на земята.
Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата.
към беседата >>
То трябва постоянно да функционира в живота.
Това ще пренесете сега. Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот. Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света.
То трябва постоянно да функционира в живота.
Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго.
към беседата >>
Адам изяде този плод и олекна.
Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях.
Адам изяде този плод и олекна.
Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях. И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта. И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква.
към беседата >>
Най-хубавото, което може да си представим, това е рая.
Това е рая. Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта. Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята.
Най-хубавото, което може да си представим, това е рая.
Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори.
към беседата >>
Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят.
Това ще пренесете сега. Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот. Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота.
Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят.
Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период.
към беседата >>
Това е грях.
Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна.
Това е грях.
Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях. И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта. И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква. Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
към беседата >>
Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая.
Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта. Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая.
Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая.
Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите.
към беседата >>
Мога да бъда полезен на всички хора.
Това ще пренесете сега. Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот. Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят.
Мога да бъда полезен на всички хора.
Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята.
към беседата >>
Значи, щом оголееш, това е грях.
Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна. Това е грях.
Значи, щом оголееш, това е грях.
Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях. И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта. И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква. Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
към беседата >>
Умните хора всякога са в рая.
Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая.
Умните хора всякога са в рая.
Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу?
към беседата >>
Всички хора се нуждаят от едно и също нещо.
Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот. Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора.
Всички хора се нуждаят от едно и също нещо.
Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат.
към беседата >>
Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях.
Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна. Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях.
Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях.
И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта. И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква. Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
към беседата >>
Могат да пишат нещата добре.
Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая.
Могат да пишат нещата добре.
Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата.
към беседата >>
Доброто се предава тъй както се предава огъня.
Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо.
Доброто се предава тъй както се предава огъня.
Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото.
към беседата >>
И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта.
И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна. Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях.
И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта.
И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква. Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата.
По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре.
Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата.
Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода.
към беседата >>
Доброто може да мине от едно съзнание в друго.
То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня.
Доброто може да мине от едно съзнание в друго.
Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото. В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи.
към беседата >>
И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква.
Адам изяде този плод и олекна. Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях. И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта.
И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква.
Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
към беседата >>
Може да се говори.
Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата.
Може да се говори.
Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата.
към беседата >>
Не се изисква дълъг период.
Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго.
Не се изисква дълъг период.
Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото. В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи. Пък, ако не се прилага!?
към беседата >>
Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, нали олекнеш, то е грях. И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта. И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква.
Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
към беседата >>
Както и аз говоря, така и вие може да говорите.
Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори.
Както и аз говоря, така и вие може да говорите.
Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва.
към беседата >>
Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята.
Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период.
Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята.
Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото. В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи. Пък, ако не се прилага!?
към беседата >>
Сега, основното, кое остана?
Сега, основното, кое остана?
Но мисля прекалихме. Нали? Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря.
към беседата >>
Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу?
Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите.
Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу?
Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва. Възможно е.
към беседата >>
Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат.
Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята.
Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат.
Там е лошото. В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи. Пък, ако не се прилага!?
към беседата >>
Но мисля прекалихме. Нали?
Сега, основното, кое остана?
Но мисля прекалихме. Нали?
Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума.
към беседата >>
Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата.
Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу?
Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата.
Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва. Възможно е. Пък може да го измия и по-добре.
към беседата >>
Там е лошото.
Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат.
Там е лошото.
В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи. Пък, ако не се прилага!?
към беседата >>
Малко трябва да се говори.
Сега, основното, кое остана? Но мисля прекалихме. Нали?
Малко трябва да се говори.
Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира.
към беседата >>
Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода.
Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата.
Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода.
Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва. Възможно е. Пък може да го измия и по-добре. И това е възможно.
към беседата >>
В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи.
Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото.
В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи.
Пък, ако не се прилага!?
към беседата >>
Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути.
Сега, основното, кое остана? Но мисля прекалихме. Нали? Малко трябва да се говори.
Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути.
Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш.
към беседата >>
Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата.
Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода.
Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата.
Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва. Възможно е. Пък може да го измия и по-добре. И това е възможно.
към беседата >>
Пък, ако не се прилага!?
Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото. В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи.
Пък, ако не се прилага!?
към беседата >>
Та и аз ви говорих, като един обикновен човек.
Сега, основното, кое остана? Но мисля прекалихме. Нали? Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути.
Та и аз ви говорих, като един обикновен човек.
Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го.
към беседата >>
Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва.
Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата.
Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва.
Възможно е. Пък може да го измия и по-добре. И това е възможно.
към беседата >>
Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават.
Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават.
И после казват: „Аз не мисля така. “ И въпросът остава неразрешен. Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути.
към беседата >>
Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря.
Сега, основното, кое остана? Но мисля прекалихме. Нали? Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек.
Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря.
Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя?
към беседата >>
Възможно е.
Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва.
Възможно е.
Пък може да го измия и по-добре. И това е възможно.
към беседата >>
И после казват: „Аз не мисля така.
Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават.
И после казват: „Аз не мисля така.
“ И въпросът остава неразрешен. Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни.
към беседата >>
Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума.
Но мисля прекалихме. Нали? Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря.
Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума.
Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението.
към беседата >>
Пък може да го измия и по-добре.
Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва. Възможно е.
Пък може да го измия и по-добре.
И това е възможно.
към беседата >>
“ И въпросът остава неразрешен.
Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават. И после казват: „Аз не мисля така.
“ И въпросът остава неразрешен.
Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие.
към беседата >>
Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира.
Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума.
Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира.
То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини.
към беседата >>
И това е възможно.
Може аз да ви говоря, да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва. Възможно е. Пък може да го измия и по-добре.
И това е възможно.
към беседата >>
Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите?
Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават. И после казват: „Аз не мисля така. “ И въпросът остава неразрешен.
Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите?
Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам.
към беседата >>
То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш.
Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира.
То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш.
Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението.
към беседата >>
Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо.
Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо.
Не че сега трябва да научите нещата. Някои неща вие ги знаете. И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи.
към беседата >>
Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете.
Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават. И после казват: „Аз не мисля така. “ И въпросът остава неразрешен. Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите?
Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете.
Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба?
към беседата >>
Туй, което искаш, направиш го.
Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш.
Туй, което искаш, направиш го.
„Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението. То е процес, то е както в музиката.
към беседата >>
Не че сега трябва да научите нещата.
Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо.
Не че сега трябва да научите нещата.
Някои неща вие ги знаете. И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това.
към беседата >>
Аз бих държал една лекция, само от три минути.
Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават. И после казват: „Аз не мисля така. “ И въпросът остава неразрешен. Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете.
Аз бих държал една лекция, само от три минути.
Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично.
към беседата >>
„Ама мога ли да го направя?
Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го.
„Ама мога ли да го направя?
“ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението. То е процес, то е както в музиката. Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си.
към беседата >>
Някои неща вие ги знаете.
Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо. Не че сега трябва да научите нещата.
Някои неща вие ги знаете.
И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре.
към беседата >>
Три минути са достатъчни.
И после казват: „Аз не мисля така. “ И въпросът остава неразрешен. Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути.
Три минути са достатъчни.
Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично. Той е все направен от нещо.
към беседата >>
“ Туй е приложението.
Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя?
“ Туй е приложението.
За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението. То е процес, то е както в музиката. Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си.
към беседата >>
И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва.
Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо. Не че сега трябва да научите нещата. Някои неща вие ги знаете.
И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва.
За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това.
към беседата >>
Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие.
“ И въпросът остава неразрешен. Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни.
Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие.
Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично. Той е все направен от нещо. Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота.
към беседата >>
За туй приложение вие всички имате начини.
Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението.
За туй приложение вие всички имате начини.
Пак ще се спрем върху приложението. То е процес, то е както в музиката. Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си.
към беседата >>
За него само едно малко загатване трябва.
Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо. Не че сега трябва да научите нещата. Някои неща вие ги знаете. И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва.
За него само едно малко загатване трябва.
И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни.
към беседата >>
Повече няма какво да ви занимавам.
Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие.
Повече няма какво да ви занимавам.
Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично. Той е все направен от нещо. Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота. А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека.
към беседата >>
Пак ще се спрем върху приложението.
То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини.
Пак ще се спрем върху приложението.
То е процес, то е както в музиката. Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си.
към беседата >>
И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи.
Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо. Не че сега трябва да научите нещата. Някои неща вие ги знаете. И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва.
И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи.
Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко!
към беседата >>
Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба?
Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам.
Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба?
Това за мене е безразлично. Той е все направен от нещо. Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота. А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека.
към беседата >>
То е процес, то е както в музиката.
Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението.
То е процес, то е както в музиката.
Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си.
към беседата >>
Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това.
Не че сега трябва да научите нещата. Някои неща вие ги знаете. И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи.
Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това.
Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш.
към беседата >>
Това за мене е безразлично.
Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба?
Това за мене е безразлично.
Той е все направен от нещо. Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота. А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека.
към беседата >>
Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си.
„Ама мога ли да го направя? “ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението. То е процес, то е както в музиката.
Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си.
към беседата >>
Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре.
Някои неща вие ги знаете. И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това.
Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре.
Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек?
към беседата >>
Той е все направен от нещо.
Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично.
Той е все направен от нещо.
Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота. А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека.
към беседата >>
Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това.
И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре.
Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това.
Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте.
към беседата >>
Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота.
Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично. Той е все направен от нещо.
Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота.
А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека.
към беседата >>
Вътрешно нещо веднага се раздразни.
За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това.
Вътрешно нещо веднага се раздразни.
А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега.
към беседата >>
А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека.
Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично. Той е все направен от нещо. Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота.
А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека.
към беседата >>
А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко!
И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни.
А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко!
“ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече.
към беседата >>
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре.
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре.
Под думата небе разбирам най-разумното. И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото.
към беседата >>
“ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш.
Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко!
“ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш.
Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво.
към беседата >>
Под думата небе разбирам най-разумното.
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре.
Под думата небе разбирам най-разумното.
И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!.
към беседата >>
Какво трябва да каже човек?
Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш.
Какво трябва да каже човек?
Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде.
към беседата >>
И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат.
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре. Под думата небе разбирам най-разумното.
И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат.
Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!. Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят.
към беседата >>
Този въпрос никак не го бутайте.
Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек?
Този въпрос никак не го бутайте.
Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот.
към беседата >>
Ще искат да ти помогнат.
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре. Под думата небе разбирам най-разумното. И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат.
Ще искат да ти помогнат.
Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!. Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят. За мене не е само да мисля за страданията на хората.
към беседата >>
Трябва да изучаваме живота сега.
Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте.
Трябва да изучаваме живота сега.
Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране.
към беседата >>
Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ.
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре. Под думата небе разбирам най-разумното. И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат.
Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ.
Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!. Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят. За мене не е само да мисля за страданията на хората. Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
към беседата >>
Нищо повече.
А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега.
Нищо повече.
Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота.
към беседата >>
Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото.
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре. Под думата небе разбирам най-разумното. И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ.
Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото.
Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!. Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят. За мене не е само да мисля за страданията на хората. Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
към беседата >>
Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво.
“ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече.
Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво.
За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода.
към беседата >>
Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!.
Под думата небе разбирам най-разумното. И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото.
Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!.
Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят. За мене не е само да мисля за страданията на хората. Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
към беседата >>
3.
Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота
,
УС
, София, 8.10.1933г.,
Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре.
Да слушаме значи да умеем да се концентрираме. Човек не може да слуша, ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им.
Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре.
Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение.
към беседата >>
Ще вярваш на ума и ще разчиташ на честността на сърцето и на ума.
Докато всички вие не станете господари на себе си, да владеете себе си, да може да се справите със своя ум, да може да се справите със своето сърце, тази наука не може да се усвои. Аз мога да ви убедя, че умът е един много добър слуга и сърцето също, те са двамата слуги, които имате. По-добър слуга от вашия ум и от вашето сърце нямате. Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма. Ще се отнасяш много добре с тях.
Ще вярваш на ума и ще разчиташ на честността на сърцето и на ума.
Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже, а ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум, и той няма да разсъждава тъй както трябва.
към беседата >>
Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени.
Да слушаме значи да умеем да се концентрираме. Човек не може да слуша, ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре.
Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени.
След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми.
към беседата >>
Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже, а ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум, и той няма да разсъждава тъй както трябва.
Аз мога да ви убедя, че умът е един много добър слуга и сърцето също, те са двамата слуги, които имате. По-добър слуга от вашия ум и от вашето сърце нямате. Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма. Ще се отнасяш много добре с тях. Ще вярваш на ума и ще разчиташ на честността на сърцето и на ума.
Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже, а ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум, и той няма да разсъждава тъй както трябва.
към беседата >>
След слушането иде възприятието.
Човек не може да слуша, ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени.
След слушането иде възприятието.
Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи.
към беседата >>
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи.
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи.
Нищо повече! Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава?
към беседата >>
Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш.
То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието.
Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш.
И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш.
към беседата >>
Нищо повече!
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи.
Нищо повече!
Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце.
към беседата >>
И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш.
Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш.
И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш.
След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека!
към беседата >>
Трябва да вярвате в тях!
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече!
Трябва да вярвате в тях!
Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля.
към беседата >>
След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение.
Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш.
След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение.
Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане?
към беседата >>
Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате.
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Трябва да вярвате в тях!
Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате.
Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце.
към беседата >>
Понеже в живота има цел, към която човек се стреми.
Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение.
Понеже в живота има цел, към която човек се стреми.
Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане? “ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
към беседата >>
Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате.
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате.
Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате.
Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя.
към беседата >>
Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи.
След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми.
Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи.
Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане? “ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
към беседата >>
Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава?
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате.
Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава?
И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е.
към беседата >>
Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш.
Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи.
Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш.
В дадения случай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане? “ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
към беседата >>
И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце.
Нищо повече! Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава?
И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце.
Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е. да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.
към беседата >>
В дадения случай хлябът е цел за човека!
И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш.
В дадения случай хлябът е цел за човека!
Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане? “ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
към беседата >>
Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля.
Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце.
Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля.
И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е. да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.
към беседата >>
Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане?
След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека!
Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане?
“ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
към беседата >>
И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце.
Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля.
И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце.
Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е. да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.
към беседата >>
“ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане?
“ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
към беседата >>
Те са трите неща, които влизат в пътеводителя.
Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце.
Те са трите неща, които влизат в пътеводителя.
След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е. да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.
към беседата >>
Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам.
Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам.
Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необикновеното, което се крие в [тях]. Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н. се пишат все със същите букви. Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.
към беседата >>
След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е.
Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя.
След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е.
да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.
към беседата >>
Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необикновеното, което се крие в [тях].
Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам.
Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необикновеното, което се крие в [тях].
Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н. се пишат все със същите букви. Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.
към беседата >>
да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.
И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е.
да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.
към беседата >>
Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н.
Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам. Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необикновеното, което се крие в [тях].
Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н.
се пишат все със същите букви. Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.
към беседата >>
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви.
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви.
Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта.
към беседата >>
се пишат все със същите букви.
Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам. Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необикновеното, което се крие в [тях]. Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н.
се пишат все със същите букви.
Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.
към беседата >>
Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички.
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви.
Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички.
Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят.
към беседата >>
Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.
Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам. Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необикновеното, което се крие в [тях]. Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н. се пишат все със същите букви.
Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.
към беседата >>
Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също.
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички.
Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също.
Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи?
към беседата >>
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете.
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете.
А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде.
към беседата >>
Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също.
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също.
Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също.
Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш.
към беседата >>
А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите.
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете.
А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите.
Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език.
към беседата >>
Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината?
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също.
Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината?
Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава.
към беседата >>
Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите.
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите.
Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите.
Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче.
към беседата >>
Сега белият цвят служи за емблема на смъртта.
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината?
Сега белият цвят служи за емблема на смъртта.
И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят.
към беседата >>
Трябва да му чете някой.
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите.
Трябва да му чете някой.
Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен.
към беседата >>
И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят.
Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта.
И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят.
Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи.
към беседата >>
Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата.
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой.
Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата.
И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му.
към беседата >>
Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи?
Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят.
Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи?
И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример.
към беседата >>
И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде.
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата.
И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде.
Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение.
към беседата >>
И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш.
Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи?
И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш.
И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
към беседата >>
Още не разбираме нейния език.
А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде.
Още не разбираме нейния език.
Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение.
към беседата >>
И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава.
Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш.
И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава.
Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
към беседата >>
Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче.
Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език.
Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче.
Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек.
към беседата >>
Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят.
Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава.
Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят.
Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
към беседата >>
Друг ви разправя, че е гладен.
Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче.
Друг ви разправя, че е гладен.
Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее.
към беседата >>
Може да проверите тия работи.
И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят.
Може да проверите тия работи.
Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
към беседата >>
Но вие не може да влезете в положението му.
Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен.
Но вие не може да влезете в положението му.
Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него.
към беседата >>
Аз мога да ви приведа един пример.
Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи.
Аз мога да ви приведа един пример.
Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
към беседата >>
Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение.
И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му.
Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение.
Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе!
към беседата >>
Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример.
Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
към беседата >>
Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение.
Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение.
Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение.
Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара.
към беседата >>
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете.
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете.
А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. – „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза.
към беседата >>
Няма нищо, че скърби човек.
Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение.
Няма нищо, че скърби човек.
Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва.
към беседата >>
А както виждам, нито един от вас не иска да умре.
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете.
А както виждам, нито един от вас не иска да умре.
Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. – „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа.
към беседата >>
Ще поплаче, ще милее.
Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек.
Ще поплаче, ще милее.
Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си.
към беседата >>
Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо.
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре.
Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо.
– „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо.
към беседата >>
Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него.
Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее.
Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него.
В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си. „Как да го намаля?
към беседата >>
– „Как няма ми нищо!
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо.
– „Как няма ми нищо!
Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата.
към беседата >>
В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе!
Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него.
В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе!
Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си. „Как да го намаля? “ Чудна работа!
към беседата >>
Тебе ти е широко около врата!
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. – „Как няма ми нищо!
Тебе ти е широко около врата!
“ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
към беседата >>
Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара.
Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе!
Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара.
Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си. „Как да го намаля? “ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба?
към беседата >>
“ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза.
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. – „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата!
“ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза.
Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
към беседата >>
Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва.
Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара.
Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва.
Намали товара си. „Как да го намаля? “ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни.
към беседата >>
Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа.
А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. – „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза.
Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа.
Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
към беседата >>
Намали товара си.
Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва.
Намали товара си.
„Как да го намаля? “ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака.
към беседата >>
Страданията са едно благо.
Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. – „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа.
Страданията са едно благо.
Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
към беседата >>
„Как да го намаля?
Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си.
„Как да го намаля?
“ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш.
към беседата >>
Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата.
– „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо.
Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата.
Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
към беседата >>
“ Чудна работа!
В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си. „Как да го намаля?
“ Чудна работа!
Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти.
към беседата >>
Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
Тебе ти е широко около врата! “ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата.
Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
към беседата >>
Че кой ти тури товара на гърба?
Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си. „Как да го намаля? “ Чудна работа!
Че кой ти тури товара на гърба?
Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това.
към беседата >>
Следователно малкото добро е за предпочитане пред голямото зло.
Следователно малкото добро е за предпочитане пред голямото зло.
Аз не казвам: Ела зло, че без тебе по-зло, но казвам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Защо ще ми е голямото зло? Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.
към беседата >>
Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни.
Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си. „Как да го намаля? “ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба?
Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни.
Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат.
към беседата >>
Аз не казвам: Ела зло, че без тебе по-зло, но казвам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло.
Следователно малкото добро е за предпочитане пред голямото зло.
Аз не казвам: Ела зло, че без тебе по-зло, но казвам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло.
Защо ще ми е голямото зло? Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.
към беседата >>
Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака.
Намали товара си. „Как да го намаля? “ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни.
Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака.
Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня.
към беседата >>
Защо ще ми е голямото зло?
Следователно малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Аз не казвам: Ела зло, че без тебе по-зло, но казвам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло.
Защо ще ми е голямото зло?
Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.
към беседата >>
Скръб имаш.
„Как да го намаля? “ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака.
Скръб имаш.
Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари.
към беседата >>
Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.
Следователно малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Аз не казвам: Ела зло, че без тебе по-зло, но казвам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Защо ще ми е голямото зло?
Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.
към беседата >>
Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти.
“ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш.
Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти.
Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе.
към беседата >>
Сега, вие сте граждани на две царства.
Сега, вие сте граждани на две царства.
Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре.
към беседата >>
Но умният човек може да надвие, може да избегне това.
Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти.
Но умният човек може да надвие, може да избегне това.
Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата?
към беседата >>
Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство.
Сега, вие сте граждани на две царства.
Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство.
Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка.
към беседата >>
Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат.
Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това.
Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат.
Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора.
към беседата >>
Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят.
Сега, вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство.
Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят.
Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате.
към беседата >>
Не може сухото дърво да избегне от огъня.
Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат.
Не може сухото дърво да избегне от огъня.
Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни.
към беседата >>
Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа.
Сега, вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят.
Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа.
Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора.
към беседата >>
Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари.
Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня.
Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари.
Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето.
към беседата >>
Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре.
Сега, вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа.
Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре.
Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление.
към беседата >>
Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе.
Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари.
Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе.
Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш.
към беседата >>
Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре.
Сега, вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре.
Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре.
Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате.
към беседата >>
Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата?
Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе.
Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата?
“ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш.
към беседата >>
Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка.
Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре.
Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка.
Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя.
към беседата >>
“ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора.
Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата?
“ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора.
Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза.
към беседата >>
Това е, което имате.
Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка.
Това е, което имате.
Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек.
към беседата >>
Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни.
Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора.
Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни.
Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави.
към беседата >>
Тъй щото, не ви считам за бедни хора.
Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате.
Тъй щото, не ви считам за бедни хора.
Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас.
към беседата >>
Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето.
Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни.
Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето.
Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете.
към беседата >>
Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление.
Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора.
Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление.
И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати!
към беседата >>
Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш.
Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето.
Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш.
Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега.
към беседата >>
И право имате.
Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление.
И право имате.
За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение.
към беседата >>
Щом почерняваш, можеш да се лекуваш.
Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата? “ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш.
Щом почерняваш, можеш да се лекуваш.
Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти.
към беседата >>
За един хляб и въпрос не правя.
Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате.
За един хляб и въпрос не правя.
Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления.
към беседата >>
Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза.
“ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш.
Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза.
Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни.
към беседата >>
Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек.
Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя.
Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек.
Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не.
към беседата >>
Вие сте здрави.
Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза.
Вие сте здрави.
Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните.
към беседата >>
Аз ще платя 5 лева за вас.
Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек.
Аз ще платя 5 лева за вас.
Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш.
към беседата >>
Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете.
Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави.
Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете.
Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен.
към беседата >>
Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати!
Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас.
Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати!
Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш.
към беседата >>
Може да ги проверите сега.
Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете.
Може да ги проверите сега.
Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен. Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.
към беседата >>
Богатите хора нямат извинение.
И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати!
Богатите хора нямат извинение.
Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш.
към беседата >>
Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти.
Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега.
Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти.
Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен. Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.
към беседата >>
Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления.
За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение.
Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления.
Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш.
към беседата >>
Трябва да се проверят до каква степен са верни.
Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти.
Трябва да се проверят до каква степен са верни.
Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен. Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.
към беседата >>
Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не.
Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления.
Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не.
С кражба щастлив не можеш да станеш.
към беседата >>
Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните.
Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни.
Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните.
В тях се образува този пигмент, който е много траен. Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.
към беседата >>
С кражба щастлив не можеш да станеш.
Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не.
С кражба щастлив не можеш да станеш.
към беседата >>
В тях се образува този пигмент, който е много траен.
Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните.
В тях се образува този пигмент, който е много траен.
Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.
към беседата >>
Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени.
Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени.
Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате. Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие?
към беседата >>
Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.
Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен.
Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.
към беседата >>
Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате.
Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени.
Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате.
Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате!
към беседата >>
Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят.
Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят.
Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих. Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият.
към беседата >>
Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава.
Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате.
Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава.
Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш.
към беседата >>
Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих.
Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят.
Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих.
Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите?
към беседата >>
Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат?
Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате. Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава.
Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат?
Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш.
към беседата >>
Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре.
Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих.
Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре.
Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре?
към беседата >>
Какво ще кажете тогава?
Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате. Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат?
Какво ще кажете тогава?
Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче.
към беседата >>
Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ?
Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих. Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре.
Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ?
Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие!
към беседата >>
Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие?
Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате. Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава?
Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие?
“, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи!
към беседата >>
Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш!
Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих. Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ?
Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш!
“ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи!
към беседата >>
“, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате!
Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате. Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие?
“, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате!
“ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи! “ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш!
към беседата >>
“ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият.
Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих. Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш!
“ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият.
Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя!
към беседата >>
“ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш.
Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате!
“ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш.
Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи! “ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава!
към беседата >>
Питам: Вие сега какво ще мислите?
Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих. Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият.
Питам: Вие сега какво ще мислите?
Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно.
към беседата >>
Няма какво да правиш.
Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш.
Няма какво да правиш.
Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи! “ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча!
към беседата >>
Може ли да мислите добре?
Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите?
Може ли да мислите добре?
След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи.
към беседата >>
Като бият едно дете, то плаче.
Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш.
Като бият едно дете, то плаче.
Казват му: „Мълчи! “ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча! “ Най-първо ще плаче човек.
към беседата >>
След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие!
Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре?
След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие!
“ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого.
към беседата >>
Казват му: „Мълчи!
Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие? “, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче.
Казват му: „Мълчи!
“ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча! “ Най-първо ще плаче човек.
към беседата >>
“ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи!
Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие!
“ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи!
Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си.
към беседата >>
“ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш!
“, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате! “ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи!
“ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш!
И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча! “ Най-първо ще плаче човек.
към беседата >>
Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя!
“ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи!
Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя!
“ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо!
към беседата >>
И ти ще плачеш тогава!
“ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи! “ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш!
И ти ще плачеш тогава!
Не мога да мълча! “ Най-първо ще плаче човек.
към беседата >>
“ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно.
Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя!
“ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно.
„Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата – друго.
към беседата >>
Не мога да мълча!
Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи! “ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава!
Не мога да мълча!
“ Най-първо ще плаче човек.
към беседата >>
„Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи.
Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно.
„Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи.
Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата – друго. Да се очисти!
към беседата >>
“ Най-първо ще плаче човек.
Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи! “ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча!
“ Най-първо ще плаче човек.
към беседата >>
Не съм обичал някого.
След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие! “ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи.
Не съм обичал някого.
Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата – друго. Да се очисти! Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!
към беседата >>
Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка.
Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка.
Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата.
към беседата >>
Той носи всичката нечистота в себе си.
“ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого.
Той носи всичката нечистота в себе си.
Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата – друго. Да се очисти! Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!
към беседата >>
Каквото и да правите, погрешка не ви намирам.
Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка.
Каквото и да правите, погрешка не ви намирам.
В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Нека седи вън, да се очисти най-първо!
Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си.
Нека седи вън, да се очисти най-първо!
Любовта е едно, а нечистотата – друго. Да се очисти! Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!
към беседата >>
В реда на нещата е.
Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам.
В реда на нещата е.
Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа!
към беседата >>
Любовта е едно, а нечистотата – друго.
“ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо!
Любовта е едно, а нечистотата – друго.
Да се очисти! Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!
към беседата >>
Но че не работите, това е погрешка.
Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е.
Но че не работите, това е погрешка.
Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света!
към беседата >>
Да се очисти!
„Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата – друго.
Да се очисти!
Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!
към беседата >>
Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък.
Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка.
Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък.
Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя!
към беседата >>
Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!
Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата – друго. Да се очисти!
Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!
към беседата >>
Всички други работи са в реда на нещата.
Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък.
Всички други работи са в реда на нещата.
И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя! “ И работата е най-хубавото нещо, което човек има.
към беседата >>
Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа.
Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа.
Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе.
към беседата >>
И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи.
Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата.
И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи.
Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя! “ И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората!
към беседата >>
Душата е нещо, от което ние можем да се освободим.
Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа.
Душата е нещо, от което ние можем да се освободим.
Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо.
към беседата >>
Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа!
В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи.
Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа!
Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя! “ И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората! То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята!
към беседата >>
Тогава ще дойдем до един вътрешен процес.
Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освободим.
Тогава ще дойдем до един вътрешен процес.
До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние.
към беседата >>
Работата е, която ще оправи нещата в света!
Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа!
Работата е, която ще оправи нещата в света!
Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя! “ И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората! То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята! И на нас ни предстои един вечен, богат живот за бъдеще!
към беседата >>
До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани.
Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес.
До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани.
И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние. Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние.
към беседата >>
Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя!
Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света!
Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя!
“ И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората! То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята! И на нас ни предстои един вечен, богат живот за бъдеще!
към беседата >>
И там е всичката тайна.
Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани.
И там е всичката тайна.
Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние. Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние.
към беседата >>
“ И работата е най-хубавото нещо, което човек има.
Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя!
“ И работата е най-хубавото нещо, което човек има.
Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората! То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята! И на нас ни предстои един вечен, богат живот за бъдеще!
към беседата >>
Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе.
Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна.
Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе.
Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние. Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние.
към беседата >>
Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората!
И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя! “ И работата е най-хубавото нещо, което човек има.
Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората!
То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята! И на нас ни предстои един вечен, богат живот за бъдеще!
към беседата >>
Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо.
Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе.
Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо.
То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние. Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние.
към беседата >>
То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята!
Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя! “ И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората!
То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята!
И на нас ни предстои един вечен, богат живот за бъдеще!
към беседата >>
То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние.
Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо.
То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние.
Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние.
към беседата >>
НАГОРЕ