НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1662
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1662
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Жилище ще направим
,
МОК
, София, 22.3.1940г.,
Кой от вас е ходил в оня свят?
И като пее, птиците да млъкнат, да го слушат. То е само един израз на речта. Малко учители има в света, които могат така да пеят. Има ги, но малко са. Вие по някой път искате да говорите на хората за оня свят.
Кой от вас е ходил в оня свят?
Казвате: тъй е казал Христос, тъй са казали пророците. Но пророците ходиха в оня свят, а Христос слезе оттам. Казвате: то е привилегия за пророците, може би и за апостол Павел, за малцина.
към беседата >>
Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни.
Та при сегашните условия има нещо съществено, което хората трябва да научат.
Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни.
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни. Учените хора искат всички хора да бъдат учени. Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти.
към беседата >>
Казвате: тъй е казал Христос, тъй са казали пророците.
То е само един израз на речта. Малко учители има в света, които могат така да пеят. Има ги, но малко са. Вие по някой път искате да говорите на хората за оня свят. Кой от вас е ходил в оня свят?
Казвате: тъй е казал Христос, тъй са казали пророците.
Но пророците ходиха в оня свят, а Христос слезе оттам. Казвате: то е привилегия за пророците, може би и за апостол Павел, за малцина.
към беседата >>
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни.
Та при сегашните условия има нещо съществено, което хората трябва да научат. Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни.
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни.
Учените хора искат всички хора да бъдат учени. Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението.
към беседата >>
Но пророците ходиха в оня свят, а Христос слезе оттам.
Малко учители има в света, които могат така да пеят. Има ги, но малко са. Вие по някой път искате да говорите на хората за оня свят. Кой от вас е ходил в оня свят? Казвате: тъй е казал Христос, тъй са казали пророците.
Но пророците ходиха в оня свят, а Христос слезе оттам.
Казвате: то е привилегия за пророците, може би и за апостол Павел, за малцина.
към беседата >>
Учените хора искат всички хора да бъдат учени.
Та при сегашните условия има нещо съществено, което хората трябва да научат. Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни.
Учените хора искат всички хора да бъдат учени.
Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи.
към беседата >>
Казвате: то е привилегия за пророците, може би и за апостол Павел, за малцина.
Има ги, но малко са. Вие по някой път искате да говорите на хората за оня свят. Кой от вас е ходил в оня свят? Казвате: тъй е казал Христос, тъй са казали пророците. Но пророците ходиха в оня свят, а Христос слезе оттам.
Казвате: то е привилегия за пророците, може би и за апостол Павел, за малцина.
към беседата >>
Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие.
Та при сегашните условия има нещо съществено, което хората трябва да научат. Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни. Учените хора искат всички хора да бъдат учени.
Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие.
Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми?
към беседата >>
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него.
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него.
Вратата са отворени. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи? „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог.
към беседата >>
Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти.
Та при сегашните условия има нещо съществено, което хората трябва да научат. Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни. Учените хора искат всички хора да бъдат учени. Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие.
Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти.
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот?
към беседата >>
Вратата са отворени.
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него.
Вратата са отворени.
„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи? „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба.
към беседата >>
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти.
Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни. Учените хора искат всички хора да бъдат учени. Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти.
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти.
Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така.
към беседата >>
„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи?
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него. Вратата са отворени.
„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи?
„Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник.
към беседата >>
Ето в какво седи сравнението.
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни. Учените хора искат всички хора да бъдат учени. Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти.
Ето в какво седи сравнението.
Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата.
към беседата >>
„Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят.
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него. Вратата са отворени. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи?
„Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят.
Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти.
към беседата >>
Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи.
Учените хора искат всички хора да бъдат учени. Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението.
Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи.
Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци.
към беседата >>
Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души.
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него. Вратата са отворени. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи? „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят.
Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души.
Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение?
към беседата >>
Какво щяхте да добиете, кажете ми?
Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи.
Какво щяхте да добиете, кажете ми?
Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина.
към беседата >>
Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог.
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него. Вратата са отворени. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи? „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души.
Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог.
Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората.
към беседата >>
Какъв щеше да бъде вашият живот?
Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми?
Какъв щеше да бъде вашият живот?
Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза.
към беседата >>
Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба.
Вратата са отворени. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи? „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог.
Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба.
Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден.
към беседата >>
Ако това би било разумно, Бог би направил света така.
Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот?
Ако това би било разумно, Бог би направил света така.
Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите.
към беседата >>
Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник.
„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи? „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба.
Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник.
Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има.
към беседата >>
Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата.
Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така.
Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата.
Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре.
към беседата >>
Ще се разшири тогава душата ти.
„Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник.
Ще се разшири тогава душата ти.
В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат.
към беседата >>
Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци.
Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата.
Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци.
Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект.
към беседата >>
В какво отношение?
Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти.
В какво отношение?
В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат.
към беседата >>
Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина.
Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци.
Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина.
Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено.
към беседата >>
В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората.
Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение?
В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората.
Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон.
към беседата >>
Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза.
Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина.
Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза.
Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око.
към беседата >>
Такъв закон не е създаден.
Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората.
Такъв закон не е създаден.
Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна.
към беседата >>
Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите.
Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза.
Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите.
Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили.
към беседата >>
Да обичате вие, закон има.
Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден.
Да обичате вие, закон има.
Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна.
към беседата >>
Окото е направено много добре.
Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите.
Окото е направено много добре.
Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло.
към беседата >>
Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат.
Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има.
Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат.
Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна. Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон.
към беседата >>
Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект.
Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре.
Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект.
Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло. Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.
към беседата >>
Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат.
В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат.
Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат.
Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна. Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон. Аз може да обичам.
към беседата >>
Окото още не е изучено.
Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект.
Окото още не е изучено.
Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло. Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят. Всеки човек приема.
към беседата >>
Туй става без закон.
В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат.
Туй става без закон.
Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна. Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон. Аз може да обичам. „Да възлюбиш Господа.“
към беседата >>
Няма по-съвършен орган от човешкото око.
Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено.
Няма по-съвършен орган от човешкото око.
Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло. Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят. Всеки човек приема. Светлината, която приема, осветлява света.
към беседата >>
Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна.
Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон.
Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна.
Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна. Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон. Аз може да обичам. „Да възлюбиш Господа.“
към беседата >>
Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили.
Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око.
Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили.
Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло. Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят. Всеки човек приема. Светлината, която приема, осветлява света.
към беседата >>
Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна.
Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна.
Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна.
Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон. Аз може да обичам. „Да възлюбиш Господа.“
към беседата >>
Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло.
Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили.
Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло.
Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят. Всеки човек приема. Светлината, която приема, осветлява света.
към беседата >>
Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон.
Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна.
Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон.
Аз може да обичам. „Да възлюбиш Господа.“
към беседата >>
Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.
Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло.
Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.
Всеки човек приема. Светлината, която приема, осветлява света.
към беседата >>
Аз може да обичам.
Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна. Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон.
Аз може да обичам.
„Да възлюбиш Господа.“
към беседата >>
Всеки човек приема.
Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло. Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.
Всеки човек приема.
Светлината, която приема, осветлява света.
към беседата >>
„Да възлюбиш Господа.“
Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна. Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон. Аз може да обичам.
„Да възлюбиш Господа.“
към беседата >>
Светлината, която приема, осветлява света.
Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло. Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят. Всеки човек приема.
Светлината, която приема, осветлява света.
към беседата >>
Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос.
Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос.
Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не. Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот.
към беседата >>
Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят?
Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят?
Не могат. Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци. Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си.
към беседата >>
Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не.
Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос.
Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не.
Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво.
към беседата >>
Не могат.
Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят?
Не могат.
Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци. Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си. Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум.
към беседата >>
Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви.
Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос. Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не.
Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви.
Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив.
към беседата >>
Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци.
Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят? Не могат.
Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци.
Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си. Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум. Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него.
към беседата >>
Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит.
Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос. Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не. Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви.
Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит.
Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив.
към беседата >>
Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме.
Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят? Не могат. Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци.
Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме.
Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си. Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум. Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него. Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.
към беседата >>
Дал ми е едно хилаво тяло.
Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос. Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не. Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит.
Дал ми е едно хилаво тяло.
Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив.
към беседата >>
Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза.
Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят? Не могат. Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци. Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме.
Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза.
Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си. Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум. Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него. Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.
към беседата >>
Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот.
Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос. Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не. Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло.
Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот.
Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив.
към беседата >>
Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си.
Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят? Не могат. Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци. Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза.
Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си.
Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум. Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него. Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.
към беседата >>
Целия ден роптаеш за нищо и никакво.
Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не. Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот.
Целия ден роптаеш за нищо и никакво.
Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив. Това не е любов.
към беседата >>
Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум.
Не могат. Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци. Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си.
Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум.
Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него. Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.
към беседата >>
Че ви е слаба вярата, Господ крив.
Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво.
Че ви е слаба вярата, Господ крив.
Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив. Това не е любов. Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете.
към беседата >>
Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него.
Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци. Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си. Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум.
Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него.
Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.
към беседата >>
Че ви е слаба надеждата, Господ крив.
Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив.
Че ви е слаба надеждата, Господ крив.
Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив. Това не е любов. Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете. Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.
към беседата >>
Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.
Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си. Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум. Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него.
Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.
към беседата >>
Не те обичат хората – Господ крив.
Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив.
Не те обичат хората – Господ крив.
Че в природата става нещо отвън, Той крив. Това не е любов. Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете. Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата.
Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата.
Свободата не може да дойде извън Божественото. Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен. Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме.
към беседата >>
Че в природата става нещо отвън, Той крив.
Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив.
Че в природата става нещо отвън, Той крив.
Това не е любов. Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете. Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.
към беседата >>
Свободата не може да дойде извън Божественото.
Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата.
Свободата не може да дойде извън Божественото.
Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен. Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме.
към беседата >>
Това не е любов.
Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив.
Това не е любов.
Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете. Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.
към беседата >>
Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен.
Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата. Свободата не може да дойде извън Божественото.
Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен.
Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят.
към беседата >>
Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете.
Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив. Това не е любов.
Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете.
Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.
към беседата >>
Там, дето е Бог, там е свободата.
Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата. Свободата не може да дойде извън Божественото. Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен.
Там, дето е Бог, там е свободата.
Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции.
към беседата >>
Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.
Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив. Това не е любов. Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете.
Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.
към беседата >>
Там, дето е Духът Божи, там е свободата.
Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата. Свободата не може да дойде извън Божественото. Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен. Там, дето е Бог, там е свободата.
Там, дето е Духът Божи, там е свободата.
В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили.
към беседата >>
В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас.
В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас.
Знаете ли защо вие сте остарели? Аз ще ви кажа сега. Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам.
към беседата >>
В свободата четири неща трябва да спазваме.
Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата. Свободата не може да дойде извън Божественото. Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен. Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата.
В свободата четири неща трябва да спазваме.
Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили. Казвате: дух.
към беседата >>
Знаете ли защо вие сте остарели?
В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас.
Знаете ли защо вие сте остарели?
Аз ще ви кажа сега. Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме.
Свободата не може да дойде извън Божественото. Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен. Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме.
Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме.
Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили. Казвате: дух. Не го схващате правилно, схващате много механически.
към беседата >>
Аз ще ви кажа сега.
В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас. Знаете ли защо вие сте остарели?
Аз ще ви кажа сега.
Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам.
към беседата >>
Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят.
Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен. Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме.
Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят.
Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили. Казвате: дух. Не го схващате правилно, схващате много механически. Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“
към беседата >>
Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората.
В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас. Знаете ли защо вие сте остарели? Аз ще ви кажа сега.
Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората.
Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам.
към беседата >>
Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции.
Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят.
Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции.
Казват, че и духът е сбор на някакви сили. Казвате: дух. Не го схващате правилно, схващате много механически. Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“
към беседата >>
Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам.
В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас. Знаете ли защо вие сте остарели? Аз ще ви кажа сега. Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората.
Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам.
Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това?
към беседата >>
Казват, че и духът е сбор на някакви сили.
Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции.
Казват, че и духът е сбор на някакви сили.
Казвате: дух. Не го схващате правилно, схващате много механически. Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“
към беседата >>
Щом мисля за къщата без любов, остарявам.
В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас. Знаете ли защо вие сте остарели? Аз ще ви кажа сега. Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам.
Щом мисля за къщата без любов, остарявам.
Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той!
към беседата >>
Казвате: дух.
В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили.
Казвате: дух.
Не го схващате правилно, схващате много механически. Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“
към беседата >>
Щом мисля за воловете без любов, остарявам.
Знаете ли защо вие сте остарели? Аз ще ви кажа сега. Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам.
Щом мисля за воловете без любов, остарявам.
Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той! “ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове.
към беседата >>
Не го схващате правилно, схващате много механически.
Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили. Казвате: дух.
Не го схващате правилно, схващате много механически.
Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“
към беседата >>
Щом мисля за жена си без любов, остарявам.
Аз ще ви кажа сега. Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам.
Щом мисля за жена си без любов, остарявам.
Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той! “ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове. Аз зная какви синове ще народите.
към беседата >>
Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“
Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили. Казвате: дух. Не го схващате правилно, схващате много механически.
Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“
към беседата >>
Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам.
Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам.
Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам.
Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той! “ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове. Аз зная какви синове ще народите. Няма да говоря нищо по това.
към беседата >>
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога.
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога.
По дух и по душа човек е подобен на Бога. Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога. Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят.
към беседата >>
Разбирате ли го вие това?
Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам.
Разбирате ли го вие това?
Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той! “ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове. Аз зная какви синове ще народите. Няма да говоря нищо по това.
към беседата >>
По дух и по душа човек е подобен на Бога.
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога.
По дух и по душа човек е подобен на Бога.
Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога. Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде.
към беседата >>
Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той!
Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това?
Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той!
“ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове. Аз зная какви синове ще народите. Няма да говоря нищо по това.
към беседата >>
Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога.
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога. По дух и по душа човек е подобен на Бога.
Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога.
Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре?
към беседата >>
“ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове.
Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той!
“ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове.
Аз зная какви синове ще народите. Няма да говоря нищо по това.
към беседата >>
Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога.
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога. По дух и по душа човек е подобен на Бога. Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога.
Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога.
Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре? Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин?
към беседата >>
Аз зная какви синове ще народите.
Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той! “ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове.
Аз зная какви синове ще народите.
Няма да говоря нищо по това.
към беседата >>
Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало.
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога. По дух и по душа човек е подобен на Бога. Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога. Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога.
Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало.
Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре? Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин? Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ.
към беседата >>
Няма да говоря нищо по това.
Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той! “ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове. Аз зная какви синове ще народите.
Няма да говоря нищо по това.
към беседата >>
Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят.
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога. По дух и по душа човек е подобен на Бога. Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога. Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало.
Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят.
Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре? Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин? Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ. Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“
към беседата >>
Аз не искам вие да бъдете нито майки, нито бащи.
Аз не искам вие да бъдете нито майки, нито бащи.
Искам да бъдете отлични синове и дъщери на Бога, да обичате вашия Баща с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Тогава целият свят пред вас ще се измени. Вие сте в сила сами да измените вашата съдба, „ако думите Ми пребъдват във вас“, ако моите думи пребъдват във вас.
към беседата >>
Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде.
По дух и по душа човек е подобен на Бога. Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога. Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят.
Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде.
На какво основание отгоре? Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин? Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ. Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“
към беседата >>
Искам да бъдете отлични синове и дъщери на Бога, да обичате вашия Баща с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
Аз не искам вие да бъдете нито майки, нито бащи.
Искам да бъдете отлични синове и дъщери на Бога, да обичате вашия Баща с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
Тогава целият свят пред вас ще се измени. Вие сте в сила сами да измените вашата съдба, „ако думите Ми пребъдват във вас“, ако моите думи пребъдват във вас.
към беседата >>
На какво основание отгоре?
Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога. Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде.
На какво основание отгоре?
Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин? Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ. Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“
към беседата >>
Тогава целият свят пред вас ще се измени.
Аз не искам вие да бъдете нито майки, нито бащи. Искам да бъдете отлични синове и дъщери на Бога, да обичате вашия Баща с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
Тогава целият свят пред вас ще се измени.
Вие сте в сила сами да измените вашата съдба, „ако думите Ми пребъдват във вас“, ако моите думи пребъдват във вас.
към беседата >>
Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин?
Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре?
Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин?
Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ. Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“
към беседата >>
Вие сте в сила сами да измените вашата съдба, „ако думите Ми пребъдват във вас“, ако моите думи пребъдват във вас.
Аз не искам вие да бъдете нито майки, нито бащи. Искам да бъдете отлични синове и дъщери на Бога, да обичате вашия Баща с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Тогава целият свят пред вас ще се измени.
Вие сте в сила сами да измените вашата съдба, „ако думите Ми пребъдват във вас“, ако моите думи пребъдват във вас.
към беседата >>
Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ.
Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре? Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин?
Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ.
Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“
към беседата >>
Вие искате да знаете кой съм аз.
Вие искате да знаете кой съм аз.
Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене.
към беседата >>
Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“
Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре? Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин? Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ.
Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“
към беседата >>
Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово.
Вие искате да знаете кой съм аз.
Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово.
Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон.
към беседата >>
Казвам, ние съвременните хора искаме свобода.
Казвам, ние съвременните хора искаме свобода.
Но ние какво сме направили за Бога? Ние вярваме, че има Един Господ. Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван.
към беседата >>
Аз кой съм, никога няма да го узнаете.
Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово.
Аз кой съм, никога няма да го узнаете.
Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота.
към беседата >>
Но ние какво сме направили за Бога?
Казвам, ние съвременните хора искаме свобода.
Но ние какво сме направили за Бога?
Ние вярваме, че има Един Господ. Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш?
към беседата >>
Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога.
Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете.
Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога.
Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота. Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си.
към беседата >>
Ние вярваме, че има Един Господ.
Казвам, ние съвременните хора искаме свобода. Но ние какво сме направили за Бога?
Ние вярваме, че има Един Господ.
Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари?
към беседата >>
Уча се, още не съм се научил.
Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога.
Уча се, още не съм се научил.
Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота. Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете.
към беседата >>
Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо.
Казвам, ние съвременните хора искаме свобода. Но ние какво сме направили за Бога? Ние вярваме, че има Един Господ.
Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо.
Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш?
към беседата >>
Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене.
Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил.
Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене.
Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота. Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете. Тъй сега седи въпросът.
към беседата >>
Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване!
Казвам, ние съвременните хора искаме свобода. Но ние какво сме направили за Бога? Ние вярваме, че има Един Господ. Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо.
Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване!
Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите.
към беседата >>
Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон.
Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене.
Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон.
Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота. Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете. Тъй сега седи въпросът.
към беседата >>
Ще извините, ако има някой тук Иван.
Казвам, ние съвременните хора искаме свобода. Но ние какво сме направили за Бога? Ние вярваме, че има Един Господ. Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване!
Ще извините, ако има някой тук Иван.
Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно.
към беседата >>
Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота.
Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон.
Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота.
Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете. Тъй сега седи въпросът.
към беседата >>
Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш?
Но ние какво сме направили за Бога? Ние вярваме, че има Един Господ. Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван.
Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш?
“ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар.
към беседата >>
Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си.
Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота.
Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си.
Желая и вие такива да бъдете. Тъй сега седи въпросът.
към беседата >>
“ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари?
Ние вярваме, че има Един Господ. Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш?
“ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари?
“ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш.
към беседата >>
Желая и вие такива да бъдете.
Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота. Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си.
Желая и вие такива да бъдете.
Тъй сега седи въпросът.
към беседата >>
“ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш?
Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари?
“ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш?
“ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал?
към беседата >>
Тъй сега седи въпросът.
Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота. Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете.
Тъй сега седи въпросът.
към беседата >>
“ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите.
Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш?
“ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите.
Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче.
към беседата >>
Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората.
Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората.
Тогава каква е тази любов? Бог е цялото. Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките.
към беседата >>
Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно.
Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите.
Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно.
Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста.
към беседата >>
Тогава каква е тази любов?
Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората.
Тогава каква е тази любов?
Бог е цялото. Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал.
към беседата >>
Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар.
Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш? “ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно.
Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар.
Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син.
към беседата >>
Бог е цялото.
Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората. Тогава каква е тази любов?
Бог е цялото.
Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят.
към беседата >>
Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш.
“ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари? “ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар.
Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш.
Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си.
към беседата >>
Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога.
Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората. Тогава каква е тази любов? Бог е цялото.
Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога.
Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал.
към беседата >>
Кога ще ми дадете това, което съм ви дал?
“ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш? “ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш.
Кога ще ми дадете това, което съм ви дал?
“ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава.
към беседата >>
Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов?
Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората. Тогава каква е тази любов? Бог е цялото. Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога.
Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов?
Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се.
към беседата >>
“ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче.
“ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал?
“ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче.
Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота.
към беседата >>
Бог е, Който обича всичките.
Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората. Тогава каква е тази любов? Бог е цялото. Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов?
Бог е, Който обича всичките.
Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим.
към беседата >>
Тази работа – слуга и господар – е много проста.
Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче.
Тази работа – слуга и господар – е много проста.
Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота.
към беседата >>
Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал.
Тогава каква е тази любов? Бог е цялото. Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките.
Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал.
Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате.
към беседата >>
Ще ви представя същия пример като баща и син.
Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста.
Ще ви представя същия пример като баща и син.
Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота. Чудни сте вие.
към беседата >>
Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят.
Бог е цялото. Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал.
Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят.
Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори.
към беседата >>
Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си.
Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син.
Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си.
Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота. Чудни сте вие. Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.
към беседата >>
Всичко това създал.
Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят.
Всичко това създал.
Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят.
към беседата >>
Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава.
Кога ще ми дадете това, което съм ви дал? “ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си.
Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава.
Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота. Чудни сте вие. Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.
към беседата >>
Използвайте тези блага, учете се.
Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал.
Използвайте тези блага, учете се.
Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си?
към беседата >>
Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота.
“ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава.
Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота.
Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота. Чудни сте вие. Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.
към беседата >>
Светът е училището, в което трябва да се учим.
Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се.
Светът е училището, в което трябва да се учим.
Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши?
към беседата >>
Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота.
Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота.
Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота.
Чудни сте вие. Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.
към беседата >>
Вие се самозаблуждавате.
Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим.
Вие се самозаблуждавате.
Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста?
към беседата >>
Чудни сте вие.
Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота.
Чудни сте вие.
Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.
към беседата >>
Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори.
Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате.
Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори.
Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате.
към беседата >>
Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.
Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота. Чудни сте вие.
Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.
към беседата >>
Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят.
Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори.
Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят.
Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате. Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли?
към беседата >>
При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят.
При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят.
Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си. Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба. Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“.
към беседата >>
Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си?
Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят.
Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си?
Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате. Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли? Това са езици.
към беседата >>
Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си.
При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят.
Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си.
Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба. Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен?
към беседата >>
Вие научили ли сте езика на вашите уши?
Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си?
Вие научили ли сте езика на вашите уши?
Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате. Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли? Това са езици.
към беседата >>
Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба.
При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят. Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си.
Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба.
Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен? Ако имам пари в банката, все мислят за банката.
към беседата >>
Знаете ли езика на вашата уста?
Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши?
Знаете ли езика на вашата уста?
Този език сега го употребявате. Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли? Това са езици.
към беседата >>
Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни.
При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят. Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си. Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба.
Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни.
То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен? Ако имам пари в банката, все мислят за банката. Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство.
към беседата >>
Този език сега го употребявате.
Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста?
Този език сега го употребявате.
Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли? Това са езици.
към беседата >>
То е едно мое вътрешно разбиране.
При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят. Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си. Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба. Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни.
То е едно мое вътрешно разбиране.
Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен? Ако имам пари в банката, все мислят за банката. Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство. Само затова ни давам, ни вземам.
към беседата >>
Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли?
Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате.
Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли?
Това са езици.
към беседата >>
Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“.
При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят. Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си. Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба. Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране.
Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“.
Какво ще бъда самостоятелен? Ако имам пари в банката, все мислят за банката. Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство. Само затова ни давам, ни вземам.
към беседата >>
Това са езици.
Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате. Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли?
Това са езици.
към беседата >>
Какво ще бъда самостоятелен?
Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си. Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба. Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“.
Какво ще бъда самостоятелен?
Ако имам пари в банката, все мислят за банката. Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство. Само затова ни давам, ни вземам.
към беседата >>
Аз може да ви направя един опит.
Аз може да ви направя един опит.
Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото. Трябва да знаеш как да ходиш. Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен.
към беседата >>
Ако имам пари в банката, все мислят за банката.
Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба. Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен?
Ако имам пари в банката, все мислят за банката.
Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство. Само затова ни давам, ни вземам.
към беседата >>
Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото.
Аз може да ви направя един опит.
Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото.
Трябва да знаеш как да ходиш. Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат.
към беседата >>
Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство.
Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен? Ако имам пари в банката, все мислят за банката.
Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство.
Само затова ни давам, ни вземам.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да ходиш.
Аз може да ви направя един опит. Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото.
Трябва да знаеш как да ходиш.
Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага.
към беседата >>
Само затова ни давам, ни вземам.
То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен? Ако имам пари в банката, все мислят за банката. Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство.
Само затова ни давам, ни вземам.
към беседата >>
Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен.
Аз може да ви направя един опит. Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото. Трябва да знаеш как да ходиш.
Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен.
Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха.
към беседата >>
Но да дойдем до въпроса.
Но да дойдем до въпроса.
Среща ме някой, иска пари от мене. Казвам, че нямам нито пет пари в джоба. Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене.
към беседата >>
Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав.
Аз може да ви направя един опит. Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото. Трябва да знаеш как да ходиш. Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен.
Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав.
Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето.
към беседата >>
Среща ме някой, иска пари от мене.
Но да дойдем до въпроса.
Среща ме някой, иска пари от мене.
Казвам, че нямам нито пет пари в джоба. Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си?
към беседата >>
Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен.
Аз може да ви направя един опит. Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото. Трябва да знаеш как да ходиш. Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав.
Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен.
Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов.
към беседата >>
Казвам, че нямам нито пет пари в джоба.
Но да дойдем до въпроса. Среща ме някой, иска пари от мене.
Казвам, че нямам нито пет пари в джоба.
Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината.
към беседата >>
Може да махна, и вие да станете богат.
Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото. Трябва да знаеш как да ходиш. Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен.
Може да махна, и вие да станете богат.
Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов. Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде.
към беседата >>
Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева.
Но да дойдем до въпроса. Среща ме някой, иска пари от мене. Казвам, че нямам нито пет пари в джоба.
Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева.
Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе.
към беседата >>
Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага.
Трябва да знаеш как да ходиш. Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат.
Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага.
Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов. Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде. Като помиришеш, миришат хубаво.
към беседата >>
Казвам му: „Защо не ми говориш истината?
Но да дойдем до въпроса. Среща ме някой, иска пари от мене. Казвам, че нямам нито пет пари в джоба. Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева.
Казвам му: „Защо не ми говориш истината?
“ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева.
към беседата >>
Този човек маха.
Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага.
Този човек маха.
Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов. Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде. Като помиришеш, миришат хубаво. Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.
към беседата >>
“ Дойде друг, иска петдесет лева от мене.
Но да дойдем до въпроса. Среща ме някой, иска пари от мене. Казвам, че нямам нито пет пари в джоба. Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината?
“ Дойде друг, иска петдесет лева от мене.
Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път.
към беседата >>
Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето.
Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха.
Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето.
Аз не искам да приема пет пари без любов. Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде. Като помиришеш, миришат хубаво. Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.
към беседата >>
Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си?
Среща ме някой, иска пари от мене. Казвам, че нямам нито пет пари в джоба. Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене.
Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си?
“ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е.
към беседата >>
Аз не искам да приема пет пари без любов.
Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето.
Аз не искам да приема пет пари без любов.
Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде. Като помиришеш, миришат хубаво. Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.
към беседата >>
“ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината.
Казвам, че нямам нито пет пари в джоба. Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си?
“ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината.
Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път?
към беседата >>
Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде.
Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов.
Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде.
Като помиришеш, миришат хубаво. Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.
към беседата >>
Аз съм по-сиромах от тебе.
Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината.
Аз съм по-сиромах от тебе.
Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева.
към беседата >>
Като помиришеш, миришат хубаво.
Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов. Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде.
Като помиришеш, миришат хубаво.
Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.
към беседата >>
Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева.
Казвам му: „Защо не ми говориш истината? “ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе.
Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева.
„Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи.
към беседата >>
Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.
Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов. Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде. Като помиришеш, миришат хубаво.
Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.
към беседата >>
„Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път.
“ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева.
„Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път.
Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш?
към беседата >>
Вие искате да знаете каква ще бъде тази година.
Вие искате да знаете каква ще бъде тази година.
Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум. Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил.“
към беседата >>
Казва: „Сериозна работа е.
Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си? “ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път.
Казва: „Сериозна работа е.
Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш? “ „Че какво ще ти дам?
към беседата >>
Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си.
Вие искате да знаете каква ще бъде тази година.
Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си.
Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум. Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил.“
към беседата >>
Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път?
“ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е.
Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път?
“ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш? “ „Че какво ще ти дам? Аз съм по-сиромах от тебе.
към беседата >>
Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си.
Вие искате да знаете каква ще бъде тази година. Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си.
Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си.
Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум. Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил.“
към беседата >>
“ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева.
Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път?
“ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева.
„Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш? “ „Че какво ще ти дам? Аз съм по-сиромах от тебе. Я ми дай половината сега.“
към беседата >>
Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум.
Вие искате да знаете каква ще бъде тази година. Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си.
Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум.
Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил.“
към беседата >>
„Не си ги видял, стават такива работи.
Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева.
„Не си ги видял, стават такива работи.
Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш? “ „Че какво ще ти дам? Аз съм по-сиромах от тебе. Я ми дай половината сега.“
към беседата >>
Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил.“
Вие искате да знаете каква ще бъде тази година. Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум.
Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил.“
към беседата >>
Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш?
„Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи.
Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш?
“ „Че какво ще ти дам? Аз съм по-сиромах от тебе. Я ми дай половината сега.“
към беседата >>
Искам сега във вас свещеният огън да гори в сърцата ви, свещената светлина да блика в ума ви и свещената любов да извира.
Искам сега във вас свещеният огън да гори в сърцата ви, свещената светлина да блика в ума ви и свещената любов да извира.
Туй е потребно да стане. И свещената мъдрост – във вашия дух. Сами да бъдете носители на Божията истина, която ще ви направи свободни.
към беседата >>
“ „Че какво ще ти дам?
Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш?
“ „Че какво ще ти дам?
Аз съм по-сиромах от тебе. Я ми дай половината сега.“
към беседата >>
Туй е потребно да стане.
Искам сега във вас свещеният огън да гори в сърцата ви, свещената светлина да блика в ума ви и свещената любов да извира.
Туй е потребно да стане.
И свещената мъдрост – във вашия дух. Сами да бъдете носители на Божията истина, която ще ви направи свободни.
към беседата >>
Аз съм по-сиромах от тебе.
Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път? “ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш? “ „Че какво ще ти дам?
Аз съм по-сиромах от тебе.
Я ми дай половината сега.“
към беседата >>
И свещената мъдрост – във вашия дух.
Искам сега във вас свещеният огън да гори в сърцата ви, свещената светлина да блика в ума ви и свещената любов да извира. Туй е потребно да стане.
И свещената мъдрост – във вашия дух.
Сами да бъдете носители на Божията истина, която ще ви направи свободни.
към беседата >>
Я ми дай половината сега.“
“ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш? “ „Че какво ще ти дам? Аз съм по-сиромах от тебе.
Я ми дай половината сега.“
към беседата >>
Сами да бъдете носители на Божията истина, която ще ви направи свободни.
Искам сега във вас свещеният огън да гори в сърцата ви, свещената светлина да блика в ума ви и свещената любов да извира. Туй е потребно да стане. И свещената мъдрост – във вашия дух.
Сами да бъдете носители на Божията истина, която ще ви направи свободни.
към беседата >>
Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот.
Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот.
Не вярвайте сто и един процента. Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това. Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце. Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева. Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй.
към беседата >>
Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света.
Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света.
Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем. Нали в света правят така. Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой? “ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън. Казвам, това са героите на бъдещето.
към беседата >>
Не вярвайте сто и един процента.
Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот.
Не вярвайте сто и един процента.
Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това. Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце. Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева. Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй. До сто лева лесно става.
към беседата >>
Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем.
Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света.
Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем.
Нали в света правят така. Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой? “ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън. Казвам, това са героите на бъдещето. Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои.
към беседата >>
Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това.
Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот. Не вярвайте сто и един процента.
Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това.
Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце. Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева. Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй. До сто лева лесно става. От сто нагоре много мъчно става.
към беседата >>
Нали в света правят така.
Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света. Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем.
Нали в света правят така.
Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой? “ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън. Казвам, това са героите на бъдещето. Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои. Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са.
към беседата >>
Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце.
Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот. Не вярвайте сто и един процента. Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това.
Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце.
Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева. Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй. До сто лева лесно става. От сто нагоре много мъчно става. Не само това, но някой път и с мене се е случвала подобна работа.
към беседата >>
Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой?
Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света. Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем. Нали в света правят така.
Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой?
“ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън. Казвам, това са героите на бъдещето. Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои. Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са. Тази година иска такива герои.
към беседата >>
Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева.
Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот. Не вярвайте сто и един процента. Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това. Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце.
Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева.
Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй. До сто лева лесно става. От сто нагоре много мъчно става. Не само това, но някой път и с мене се е случвала подобна работа. Вървя по пътя и искам да се кача на някоя кола, трамвай или автомобил.
към беседата >>
“ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън.
Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света. Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем. Нали в света правят така. Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой?
“ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън.
Казвам, това са героите на бъдещето. Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои. Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са. Тази година иска такива герои.
към беседата >>
Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй.
Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот. Не вярвайте сто и един процента. Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това. Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце. Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева.
Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй.
До сто лева лесно става. От сто нагоре много мъчно става. Не само това, но някой път и с мене се е случвала подобна работа. Вървя по пътя и искам да се кача на някоя кола, трамвай или автомобил. Нямам пари.
към беседата >>
Казвам, това са героите на бъдещето.
Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света. Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем. Нали в света правят така. Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой? “ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън.
Казвам, това са героите на бъдещето.
Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои. Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са. Тази година иска такива герои.
към беседата >>
До сто лева лесно става.
Не вярвайте сто и един процента. Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това. Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце. Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева. Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй.
До сто лева лесно става.
От сто нагоре много мъчно става. Не само това, но някой път и с мене се е случвала подобна работа. Вървя по пътя и искам да се кача на някоя кола, трамвай или автомобил. Нямам пари. Имам едно верую.
към беседата >>
Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои.
Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем. Нали в света правят така. Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой? “ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън. Казвам, това са героите на бъдещето.
Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои.
Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са. Тази година иска такива герои.
към беседата >>
От сто нагоре много мъчно става.
Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това. Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце. Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева. Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй. До сто лева лесно става.
От сто нагоре много мъчно става.
Не само това, но някой път и с мене се е случвала подобна работа. Вървя по пътя и искам да се кача на някоя кола, трамвай или автомобил. Нямам пари. Имам едно верую. Щом нямам пари, не роптая, казвам: „Много хубаво, ще направя една разходка.“ Зарадвам се, че нямам пари, ще ходя.
към беседата >>
Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са.
Нали в света правят така. Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой? “ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън. Казвам, това са героите на бъдещето. Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои.
Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са.
Тази година иска такива герои.
към беседата >>
2.
Великото благо
,
УС
, София, 24.3.1940г.,
Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост.
Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата.
Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост.
Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада?
към беседата >>
И започни, това е алфа и омега на нещата, да благодариш на Бога.
Най-първо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че главата ви е на място. Като станеш сутрин, благодари на Бога, че сърцето ти е на място. Като станеш сутрин благодари, че тялото ти е на място.
И започни, това е алфа и омега на нещата, да благодариш на Бога.
към беседата >>
Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци!
Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост.
Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци!
“ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада.
към беседата >>
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот.
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот.
От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят. Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят. Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат. Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате.
към беседата >>
“ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо?
Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци!
“ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо?
С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея.
към беседата >>
От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“.
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот.
От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“.
Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят. Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят. Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат. Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате. Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост.
към беседата >>
С някое желязо ли?
Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо?
С някое желязо ли?
“ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си?
към беседата >>
Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят.
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот. От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“.
Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят.
Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят. Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат. Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате. Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
към беседата >>
“ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са.
Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли?
“ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са.
Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша.
към беседата >>
Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят.
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот. От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят.
Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят.
Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат. Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате. Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
към беседата >>
Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада?
Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са.
Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада?
“ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше?
към беседата >>
Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат.
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот. От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят. Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят.
Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат.
Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате. Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
към беседата >>
“ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада.
Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада?
“ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада.
Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша.
към беседата >>
Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате.
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот. От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят. Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят. Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат.
Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате.
Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
към беседата >>
Започвам аз да ѝ разправям за нея.
“ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада.
Започвам аз да ѝ разправям за нея.
Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме?
към беседата >>
Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост.
От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят. Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят. Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат. Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате.
Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост.
Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
към беседата >>
Казвам: „На момците писма писала ли си?
С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея.
Казвам: „На момците писма писала ли си?
“ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена.
към беседата >>
Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят. Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят. Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат. Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате. Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост.
Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
към беседата >>
“ – „Не знаех синко да пиша.
“ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си?
“ – „Не знаех синко да пиша.
Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям.
към беседата >>
Желая на всинца ви да мислите за любовта и да се подмладите, сутрин за любовта да мислите, вечер да бъдете свободни, а посреднощ, когато се събудите да принесете молитва с благодарно сърце за благата, които ви са дадени.
Желая на всинца ви да мислите за любовта и да се подмладите, сутрин за любовта да мислите, вечер да бъдете свободни, а посреднощ, когато се събудите да принесете молитва с благодарно сърце за благата, които ви са дадени.
към беседата >>
Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше?
Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада? “ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша.
Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше?
“ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел.
към беседата >>
“ Тя въздиша.
“ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше?
“ Тя въздиша.
Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел!
към беседата >>
Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме?
Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша.
Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме?
“ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм.
към беседата >>
“ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена.
Казвам: „На момците писма писала ли си? “ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме?
“ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена.
Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм. Ами, че крилата ми де са?
към беседата >>
Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям.
“ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена.
Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям.
Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм. Ами, че крилата ми де са? “ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир!
към беседата >>
Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел.
Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше? “ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям.
Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел.
Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм. Ами, че крилата ми де са? “ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир! “
към беседата >>
Ти си забравила.“ – „Аз, ангел!
“ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел.
Ти си забравила.“ – „Аз, ангел!
Забравила съм. Ами, че крилата ми де са? “ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир! “
към беседата >>
Забравила съм.
Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме? “ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел!
Забравила съм.
Ами, че крилата ми де са? “ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир! “
към беседата >>
Ами, че крилата ми де са?
“ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм.
Ами, че крилата ми де са?
“ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир! “
към беседата >>
“ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир!
Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм. Ами, че крилата ми де са?
“ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир!
“
към беседата >>
“
Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм. Ами, че крилата ми де са? “ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир!
“
към беседата >>
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла.
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла.
Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място. Нищо в света не може да запълни любовта. Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот.
към беседата >>
Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място.
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла.
Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място.
Нищо в света не може да запълни любовта. Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира.
към беседата >>
Нищо в света не може да запълни любовта.
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла. Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място.
Нищо в света не може да запълни любовта.
Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази.
към беседата >>
Питате някой, какво нещо е любовта.
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла. Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място. Нищо в света не може да запълни любовта.
Питате някой, какво нещо е любовта.
Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява.
към беседата >>
Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта?
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла. Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място. Нищо в света не може да запълни любовта. Питате някой, какво нещо е любовта.
Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта?
“ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш?
към беседата >>
“ Рекох: „Бабо, любовта носи живот.
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла. Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място. Нищо в света не може да запълни любовта. Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта?
“ Рекох: „Бабо, любовта носи живот.
Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи.
към беседата >>
Когото посети любовта, той не умира.
Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място. Нищо в света не може да запълни любовта. Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот.
Когото посети любовта, той не умира.
Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш?
към беседата >>
Той никога не умира и смъртта не го гази.
Нищо в света не може да запълни любовта. Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира.
Той никога не умира и смъртта не го гази.
Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш? “ – „Сега искам да уча.
към беседата >>
Той се подмладява.
Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази.
Той се подмладява.
Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш? “ – „Сега искам да уча. Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш?
към беседата >>
Ти сега на 19 години искаш ли да станеш?
Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта? “ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява.
Ти сега на 19 години искаш ли да станеш?
“ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш? “ – „Сега искам да уча. Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш? “ – „Мойто ангелче.“
към беседата >>
“ Изведнъж бабата се оживи.
“ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш?
“ Изведнъж бабата се оживи.
Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш? “ – „Сега искам да уча. Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш? “ – „Мойто ангелче.“
към беседата >>
Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш?
Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи.
Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш?
“ – „Сега искам да уча. Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш? “ – „Мойто ангелче.“
към беседата >>
“ – „Сега искам да уча.
Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш?
“ – „Сега искам да уча.
Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш? “ – „Мойто ангелче.“
към беседата >>
Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш?
Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш? “ – „Сега искам да уча.
Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш?
“ – „Мойто ангелче.“
към беседата >>
“ – „Мойто ангелче.“
Ти сега на 19 години искаш ли да станеш? “ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш? “ – „Сега искам да уча. Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш?
“ – „Мойто ангелче.“
към беседата >>
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно.
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно.
Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл. Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим.
към беседата >>
Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл.
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно.
Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл.
Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре.
към беседата >>
Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно.
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно. Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл.
Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно.
Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре. Злато има.
към беседата >>
Отвътре извади скъпоценния камък.
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно. Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл. Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно.
Отвътре извади скъпоценния камък.
Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре. Злато има. Какви ли не неща.
към беседата >>
Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното.
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно. Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл. Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. Отвътре извади скъпоценния камък.
Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното.
В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре. Злато има. Какви ли не неща. Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
към беседата >>
В живота има едни работи, които трябва да ги извадим.
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно. Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл. Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното.
В живота има едни работи, които трябва да ги извадим.
Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре. Злато има. Какви ли не неща. Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
към беседата >>
Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре.
Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл. Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим.
Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре.
Злато има. Какви ли не неща. Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
към беседата >>
Злато има.
Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре.
Злато има.
Какви ли не неща. Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
към беседата >>
Какви ли не неща.
Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре. Злато има.
Какви ли не неща.
Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
към беседата >>
Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре. Злато има. Какви ли не неща.
Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
към беседата >>
Всеки един от вас носи най-малко три тайни.
Всеки един от вас носи най-малко три тайни.
Тайната на любовта в сърцето си. Тайната на мъдростта в ума си. И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни. Има какво да изучаваме.
към беседата >>
Тайната на любовта в сърцето си.
Всеки един от вас носи най-малко три тайни.
Тайната на любовта в сърцето си.
Тайната на мъдростта в ума си. И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни. Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало.
към беседата >>
Тайната на мъдростта в ума си.
Всеки един от вас носи най-малко три тайни. Тайната на любовта в сърцето си.
Тайната на мъдростта в ума си.
И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни. Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се.
към беседата >>
И тайната за истината в тялото си.
Всеки един от вас носи най-малко три тайни. Тайната на любовта в сърцето си. Тайната на мъдростта в ума си.
И тайната за истината в тялото си.
Три велики тайни. Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си.
към беседата >>
Три велики тайни.
Всеки един от вас носи най-малко три тайни. Тайната на любовта в сърцето си. Тайната на мъдростта в ума си. И тайната за истината в тялото си.
Три велики тайни.
Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си.
към беседата >>
Има какво да изучаваме.
Всеки един от вас носи най-малко три тайни. Тайната на любовта в сърцето си. Тайната на мъдростта в ума си. И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни.
Има какво да изучаваме.
Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай.
към беседата >>
Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало.
Тайната на любовта в сърцето си. Тайната на мъдростта в ума си. И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни. Има какво да изучаваме.
Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало.
Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго.
към беседата >>
Наблюдавайте се.
Тайната на мъдростта в ума си. И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни. Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало.
Наблюдавайте се.
Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай.
към беседата >>
Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си.
И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни. Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се.
Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си.
Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво.
към беседата >>
Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си.
Три велики тайни. Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си.
Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си.
Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед.
към беседата >>
Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай.
Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си.
Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай.
Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло.
към беседата >>
Ако не се харесваш, чети нещо друго.
Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай.
Ако не се харесваш, чети нещо друго.
Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си.
към беседата >>
Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай.
Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго.
Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай.
Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва.
към беседата >>
Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво.
Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай.
Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво.
Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се.
към беседата >>
Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед.
Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво.
Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед.
Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва.
към беседата >>
Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло.
Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед.
Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло.
Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си.
към беседата >>
Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си.
Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло.
Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си.
Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва.
към беседата >>
Стомахът ти се радва.
Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си.
Стомахът ти се радва.
Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва.
към беседата >>
Ядеш, радваш се.
Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва.
Ядеш, радваш се.
Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага.
към беседата >>
Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва.
Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се.
Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва.
Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението.
към беседата >>
Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си.
Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва.
Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си.
Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението. Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде.
към беседата >>
Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва.
Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си.
Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва.
Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението. Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде. Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде.
към беседата >>
Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва.
Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва.
Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва.
Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението. Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде. Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде. Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
към беседата >>
Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага.
Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва.
Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага.
Да не затваряме благословението. Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде. Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде. Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
към беседата >>
Да не затваряме благословението.
Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага.
Да не затваряме благословението.
Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде. Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде. Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
към беседата >>
Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде.
Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението.
Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде.
Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде. Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
към беседата >>
Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде.
Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението. Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде.
Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде.
Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
към беседата >>
Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението. Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде. Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде.
Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
към беседата >>
Казвам: Онези, които вървят по новия път, трябва да си отворят вратата на Божественото благословение на човешкия ум.
Казвам: Онези, които вървят по новия път, трябва да си отворят вратата на Божественото благословение на човешкия ум.
към беседата >>
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни.
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни.
За пример, боли те коляното, какъв смисъл има. Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш. По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение.
към беседата >>
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните.
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните.
Най-мъчно я намира човек. Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш. Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо.
към беседата >>
За пример, боли те коляното, какъв смисъл има.
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни.
За пример, боли те коляното, какъв смисъл има.
Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш. По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса.
към беседата >>
Най-мъчно я намира човек.
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните.
Най-мъчно я намира човек.
Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш. Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо.
към беседата >>
Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш.
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни. За пример, боли те коляното, какъв смисъл има.
Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш.
По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък.
към беседата >>
Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш.
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните. Най-мъчно я намира човек.
Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш.
Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо.
към беседата >>
По-голямо благословение да те боли коляното няма.
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни. За пример, боли те коляното, какъв смисъл има. Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш.
По-голямо благословение да те боли коляното няма.
Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем?
към беседата >>
Във всинца ви има една мъчнотия.
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните. Най-мъчно я намира човек. Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш.
Във всинца ви има една мъчнотия.
Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига.
към беседата >>
Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш.
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни. За пример, боли те коляното, какъв смисъл има. Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш. По-голямо благословение да те боли коляното няма.
Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш.
Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли?
към беседата >>
Има неща, от които не сте задоволени.
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните. Най-мъчно я намира човек. Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш. Във всинца ви има една мъчнотия.
Има неща, от които не сте задоволени.
Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е?
към беседата >>
Защото може да държиш коляното си в едно положение.
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни. За пример, боли те коляното, какъв смисъл има. Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш. По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш.
Защото може да държиш коляното си в едно положение.
Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял.
към беседата >>
Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо.
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните. Най-мъчно я намира човек. Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш. Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени.
Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо.
Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо?
към беседата >>
Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса.
За пример, боли те коляното, какъв смисъл има. Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш. По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение.
Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса.
Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш.
към беседата >>
Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо.
Най-мъчно я намира човек. Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш. Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо.
Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо.
Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял.
към беседата >>
Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък.
Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш. По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса.
Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък.
Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу.
към беседата >>
Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо.
Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш. Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо.
Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо.
Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят.
към беседата >>
Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем?
По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък.
Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем?
Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш.
към беседата >>
Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига.
Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо.
Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига.
Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище.
към беседата >>
Геометрически защо са тези ъгли?
Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем?
Геометрически защо са тези ъгли?
Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката.
към беседата >>
Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е?
Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига.
Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е?
Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище. Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее.
към беседата >>
Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял.
Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли?
Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял.
Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си.
към беседата >>
Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо?
Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е?
Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо?
Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище. Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее. Някой мисли, че не го разбират хората.
към беседата >>
Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш.
Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял.
Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш.
Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си.
към беседата >>
Някой се безпокои, че не си доял.
Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо?
Някой се безпокои, че не си доял.
Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище. Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее. Някой мисли, че не го разбират хората. Като ги разбира, трябва да ги напусне.
към беседата >>
Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу.
Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш.
Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу.
Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва.
към беседата >>
Че щом си дояде ще замине на другия свят.
Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял.
Че щом си дояде ще замине на другия свят.
Някой се безпокои, че не е свършил училище. Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее. Някой мисли, че не го разбират хората. Като ги разбира, трябва да ги напусне.
към беседата >>
Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш.
Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу.
Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш.
По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек.
към беседата >>
Някой се безпокои, че не е свършил училище.
Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят.
Някой се безпокои, че не е свършил училище.
Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее. Някой мисли, че не го разбират хората. Като ги разбира, трябва да ги напусне.
към беседата >>
По същия закон е и с ръката.
Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш.
По същия закон е и с ръката.
Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка.
към беседата >>
Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее.
Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище.
Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее.
Някой мисли, че не го разбират хората. Като ги разбира, трябва да ги напусне.
към беседата >>
Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си.
Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката.
Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си.
Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане.
към беседата >>
Някой мисли, че не го разбират хората.
Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище. Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее.
Някой мисли, че не го разбират хората.
Като ги разбира, трябва да ги напусне.
към беседата >>
Боли те ръката, свиваш пръстите си.
Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си.
Боли те ръката, свиваш пръстите си.
Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане. Нищо повече!
към беседата >>
Като ги разбира, трябва да ги напусне.
Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище. Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее. Някой мисли, че не го разбират хората.
Като ги разбира, трябва да ги напусне.
към беседата >>
Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва.
Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си.
Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва.
Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане. Нищо повече! Вие седите и казвате: Няма какво да се прави.
към беседата >>
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо.
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо.
Питат те: „Ти кой си? “ Ти мълчиш. Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш?
към беседата >>
Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек.
Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва.
Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек.
Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане. Нищо повече! Вие седите и казвате: Няма какво да се прави. Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
към беседата >>
Питат те: „Ти кой си?
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо.
Питат те: „Ти кой си?
“ Ти мълчиш. Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате.
към беседата >>
Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка.
По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек.
Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка.
Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане. Нищо повече! Вие седите и казвате: Няма какво да се прави. Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
към беседата >>
“ Ти мълчиш.
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо. Питат те: „Ти кой си?
“ Ти мълчиш.
Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си?
към беседата >>
Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане.
Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка.
Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане.
Нищо повече! Вие седите и казвате: Няма какво да се прави. Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
към беседата >>
Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш.
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо. Питат те: „Ти кой си? “ Ти мълчиш.
Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш.
Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят.
към беседата >>
Нищо повече!
Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане.
Нищо повече!
Вие седите и казвате: Няма какво да се прави. Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
към беседата >>
Ти имаш интерес да мълчиш.
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо. Питат те: „Ти кой си? “ Ти мълчиш. Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш.
Ти имаш интерес да мълчиш.
Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте.
към беседата >>
Вие седите и казвате: Няма какво да се прави.
Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане. Нищо повече!
Вие седите и казвате: Няма какво да се прави.
Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
към беседата >>
Казват: „Защо не се изявяваш?
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо. Питат те: „Ти кой си? “ Ти мълчиш. Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш.
Казват: „Защо не се изявяваш?
“ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте. Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят.
към беседата >>
Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане. Нищо повече! Вие седите и казвате: Няма какво да се прави.
Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
към беседата >>
“ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате.
Питат те: „Ти кой си? “ Ти мълчиш. Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш?
“ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате.
Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте. Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят. Сега е работата трудна.
към беседата >>
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш.
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш.
Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш. Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже. Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш.
към беседата >>
Всичките тези хора казват: „Ти кой си?
“ Ти мълчиш. Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате.
Всичките тези хора казват: „Ти кой си?
“ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте. Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят. Сега е работата трудна. Законът е на твоята страна.
към беседата >>
Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш.
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш.
Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш.
Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже. Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има.
към беседата >>
“ Те не ви знаят.
Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си?
“ Те не ви знаят.
Искат да знаят, кой сте. Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят. Сега е работата трудна. Законът е на твоята страна.
към беседата >>
Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже.
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш. Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш.
Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже.
Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко.
към беседата >>
Искат да знаят, кой сте.
Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят.
Искат да знаят, кой сте.
Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят. Сега е работата трудна. Законът е на твоята страна.
към беседата >>
Дръжте се за него.
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш. Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш. Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже.
Дръжте се за него.
Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил.
към беседата >>
Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят.
Казват: „Защо не се изявяваш? “ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте.
Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят.
Сега е работата трудна. Законът е на твоята страна.
към беседата >>
Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов.
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш. Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш. Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже. Дръжте се за него.
Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов.
Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски.
към беседата >>
Сега е работата трудна.
“ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте. Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят.
Сега е работата трудна.
Законът е на твоята страна.
към беседата >>
Ти се самозаблуждаваш.
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш. Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш. Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже. Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов.
Ти се самозаблуждаваш.
Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той.
към беседата >>
Законът е на твоята страна.
Всичките тези хора казват: „Ти кой си? “ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте. Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят. Сега е работата трудна.
Законът е на твоята страна.
към беседата >>
Този, който те обича, той се мени, много маски има.
Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш. Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже. Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш.
Този, който те обича, той се мени, много маски има.
Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият.
към беседата >>
Три неща има, които занимават човека – светлината занимава човешкия ум, топлината занимава човешкото сърце, а силата, занимава човешкото тяло.
Три неща има, които занимават човека – светлината занимава човешкия ум, топлината занимава човешкото сърце, а силата, занимава човешкото тяло.
Най-първо човек трябва да изучава светлината. Аз съм срещал хора, които като ги наблюдавам, не знаят, как да гледат. Върви някой и не знае, как да си държи главата. Някой върви и навел главата си наляво, някой върви и навел главата си надясно, някой я вирнал нагоре, друг я навел напред.
към беседата >>
Той има 12 маски най-малко.
Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже. Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има.
Той има 12 маски най-малко.
Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да изучава светлината.
Три неща има, които занимават човека – светлината занимава човешкия ум, топлината занимава човешкото сърце, а силата, занимава човешкото тяло.
Най-първо човек трябва да изучава светлината.
Аз съм срещал хора, които като ги наблюдавам, не знаят, как да гледат. Върви някой и не знае, как да си държи главата. Някой върви и навел главата си наляво, някой върви и навел главата си надясно, някой я вирнал нагоре, друг я навел напред.
към беседата >>
Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил.
Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко.
Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил.
То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне.
към беседата >>
Аз съм срещал хора, които като ги наблюдавам, не знаят, как да гледат.
Три неща има, които занимават човека – светлината занимава човешкия ум, топлината занимава човешкото сърце, а силата, занимава човешкото тяло. Най-първо човек трябва да изучава светлината.
Аз съм срещал хора, които като ги наблюдавам, не знаят, как да гледат.
Върви някой и не знае, как да си държи главата. Някой върви и навел главата си наляво, някой върви и навел главата си надясно, някой я вирнал нагоре, друг я навел напред.
към беседата >>
То е единият, който те обича с 12 маски.
Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил.
То е единият, който те обича с 12 маски.
Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен.
към беседата >>
Върви някой и не знае, как да си държи главата.
Три неща има, които занимават човека – светлината занимава човешкия ум, топлината занимава човешкото сърце, а силата, занимава човешкото тяло. Най-първо човек трябва да изучава светлината. Аз съм срещал хора, които като ги наблюдавам, не знаят, как да гледат.
Върви някой и не знае, как да си държи главата.
Някой върви и навел главата си наляво, някой върви и навел главата си надясно, някой я вирнал нагоре, друг я навел напред.
към беседата >>
Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той.
Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски.
Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той.
Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил.
към беседата >>
Някой върви и навел главата си наляво, някой върви и навел главата си надясно, някой я вирнал нагоре, друг я навел напред.
Три неща има, които занимават човека – светлината занимава човешкия ум, топлината занимава човешкото сърце, а силата, занимава човешкото тяло. Най-първо човек трябва да изучава светлината. Аз съм срещал хора, които като ги наблюдавам, не знаят, как да гледат. Върви някой и не знае, как да си държи главата.
Някой върви и навел главата си наляво, някой върви и навел главата си надясно, някой я вирнал нагоре, друг я навел напред.
към беседата >>
Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият.
Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той.
Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият.
Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има?
към беседата >>
Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката.
Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката.
От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно. Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно. Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл.
към беседата >>
Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият.
Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият.
Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият.
Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш.
към беседата >>
От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно.
Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката.
От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно.
Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно. Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл.
към беседата >>
Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне.
Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият.
Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне.
Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно.
към беседата >>
Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно.
Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката. От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно.
Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно.
Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл.
към беседата >>
Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен.
То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне.
Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен.
Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили.
към беседата >>
Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл.
Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката. От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно. Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно.
Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл.
към беседата >>
Още нищо не си свършил.
Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен.
Още нищо не си свършил.
При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате.
към беседата >>
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена.
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена.
Вратът е един стълб, който държи цял един свят. То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители. Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите.
към беседата >>
При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има?
Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил.
При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има?
Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили.
към беседата >>
Вратът е един стълб, който държи цял един свят.
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена.
Вратът е един стълб, който държи цял един свят.
То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители. Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души.
към беседата >>
Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш.
Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има?
Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш.
Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия.
към беседата >>
То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители.
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена. Вратът е един стълб, който държи цял един свят.
То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители.
Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души. Всяка има своя къщица.
към беседата >>
Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно.
Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш.
Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно.
Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея.
към беседата >>
Той има три милиарда и 600 милиона жители.
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена. Вратът е един стълб, който държи цял един свят. То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители.
Той има три милиарда и 600 милиона жители.
Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души. Всяка има своя къщица. Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено.
към беседата >>
Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили.
Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно.
Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили.
Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията.
към беседата >>
Повече отколкото са хората на земята.
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена. Вратът е един стълб, който държи цял един свят. То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители. Той има три милиарда и 600 милиона жители.
Повече отколкото са хората на земята.
Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души. Всяка има своя къщица. Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено. Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор.
към беседата >>
Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате.
Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили.
Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате.
Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място.
към беседата >>
Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите.
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена. Вратът е един стълб, който държи цял един свят. То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители. Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята.
Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите.
Това са все разумни души. Всяка има своя къщица. Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено. Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор. Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
към беседата >>
Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили.
При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате.
Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили.
Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате.
към беседата >>
Това са все разумни души.
Вратът е един стълб, който държи цял един свят. То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители. Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите.
Това са все разумни души.
Всяка има своя къщица. Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено. Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор. Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия.
Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили.
Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия.
Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава.
към беседата >>
Всяка има своя къщица.
То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители. Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души.
Всяка има своя къщица.
Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено. Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор. Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
към беседата >>
Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея.
Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия.
Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея.
Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии.
към беседата >>
Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено.
Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души. Всяка има своя къщица.
Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено.
Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор. Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
към беседата >>
Ще настани намясто линията.
Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея.
Ще настани намясто линията.
В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите?
към беседата >>
Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор.
Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души. Всяка има своя къщица. Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено.
Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор.
Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
към беседата >>
В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място.
Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията.
В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място.
Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека.
към беседата >>
Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души. Всяка има своя къщица. Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено. Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор.
Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
към беседата >>
Като ги терите на място, сами да се зарадвате.
Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място.
Като ги терите на място, сами да се зарадвате.
Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено.
към беседата >>
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват.
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват.
Търсят повод да го нападнат. Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар. Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга.
към беседата >>
Страданията имат смисъл тогава.
Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате.
Страданията имат смисъл тогава.
Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено.
към беседата >>
Търсят повод да го нападнат.
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват.
Търсят повод да го нападнат.
Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар. Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга. И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят.
към беседата >>
Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии.
Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава.
Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии.
В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му.
към беседата >>
Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар.
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват. Търсят повод да го нападнат.
Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар.
Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга. И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят. Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре.
към беседата >>
В какво седят мъчнотиите?
Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии.
В какво седят мъчнотиите?
Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата.
към беседата >>
Повода търсят.
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват. Търсят повод да го нападнат. Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар.
Повода търсят.
Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга. И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят. Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре. И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
към беседата >>
Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека.
В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите?
Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека.
Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата. Бащата върви в една посока, синът в друга.
към беседата >>
Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга.
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват. Търсят повод да го нападнат. Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар. Повода търсят.
Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга.
Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга. И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят. Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре. И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
към беседата >>
Значи, едно богатство, което не е добре употребено.
Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека.
Значи, едно богатство, което не е добре употребено.
Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата. Бащата върви в една посока, синът в друга. Дъщерята върви в една посока, синът в друга.
към беседата >>
Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга.
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват. Търсят повод да го нападнат. Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар. Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга.
Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга.
И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят. Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре. И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
към беседата >>
Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено.
Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено.
Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено.
Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата. Бащата върви в една посока, синът в друга. Дъщерята върви в една посока, синът в друга. Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
към беседата >>
И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят.
Търсят повод да го нападнат. Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар. Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга.
И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят.
Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре. И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
към беседата >>
Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му.
Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено.
Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му.
Няма връзка между сина и бащата. Бащата върви в една посока, синът в друга. Дъщерята върви в една посока, синът в друга. Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
към беседата >>
Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре.
Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар. Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга. И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят.
Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре.
И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
към беседата >>
Няма връзка между сина и бащата.
В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му.
Няма връзка между сина и бащата.
Бащата върви в една посока, синът в друга. Дъщерята върви в една посока, синът в друга. Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
към беседата >>
И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга. И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят. Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре.
И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
към беседата >>
Бащата върви в една посока, синът в друга.
Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата.
Бащата върви в една посока, синът в друга.
Дъщерята върви в една посока, синът в друга. Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
към беседата >>
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница.
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница.
Започнали по същия начин да му отварят път. Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат. Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш. Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг. Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото.
към беседата >>
Дъщерята върви в една посока, синът в друга.
Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата. Бащата върви в една посока, синът в друга.
Дъщерята върви в една посока, синът в друга.
Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
към беседата >>
Започнали по същия начин да му отварят път.
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница.
Започнали по същия начин да му отварят път.
Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат. Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш. Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг. Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото. Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи.
към беседата >>
Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата. Бащата върви в една посока, синът в друга. Дъщерята върви в една посока, синът в друга.
Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
към беседата >>
Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат.
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница. Започнали по същия начин да му отварят път.
Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат.
Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш. Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг. Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото. Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи. Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
към беседата >>
Необходимо е любовта да внесе живота.
Необходимо е любовта да внесе живота.
Без живот, човек не може да започне. То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина.
към беседата >>
Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш.
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница. Започнали по същия начин да му отварят път. Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат.
Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш.
Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг. Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото. Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи. Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
към беседата >>
Без живот, човек не може да започне.
Необходимо е любовта да внесе живота.
Без живот, човек не може да започне.
То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота.
към беседата >>
Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг.
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница. Започнали по същия начин да му отварят път. Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат. Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш.
Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг.
Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото. Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи. Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
към беседата >>
То е първата стъпка.
Необходимо е любовта да внесе живота. Без живот, човек не може да започне.
То е първата стъпка.
Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате.
към беседата >>
Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото.
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница. Започнали по същия начин да му отварят път. Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат. Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш. Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг.
Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото.
Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи. Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
към беседата >>
Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде.
Необходимо е любовта да внесе живота. Без живот, човек не може да започне. То е първата стъпка.
Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде.
Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад.
към беседата >>
Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи.
Започнали по същия начин да му отварят път. Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат. Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш. Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг. Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото.
Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи.
Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
към беседата >>
Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта.
Необходимо е любовта да внесе живота. Без живот, човек не може да започне. То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде.
Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта.
Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта.
към беседата >>
Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат. Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш. Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг. Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото. Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи.
Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
към беседата >>
Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина.
Необходимо е любовта да внесе живота. Без живот, човек не може да започне. То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта.
Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина.
Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него.
към беседата >>
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране.
Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли. Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете.
към беседата >>
Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота.
Без живот, човек не може да започне. То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина.
Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота.
Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките.
към беседата >>
Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране.
Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме.
Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли. Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата.
към беседата >>
Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате.
То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота.
Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате.
Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки.
към беседата >>
Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме.
Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли.
Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза.
към беседата >>
Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад.
Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате.
Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад.
Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове.
към беседата >>
Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли.
Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден.
Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете.
към беседата >>
Основата на младостта е старостта.
Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад.
Основата на младостта е старостта.
Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало.
към беседата >>
Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли. Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден.
Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото.
Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете. Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза.
към беседата >>
Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него.
Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта.
Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него.
Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота.
към беседата >>
Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли. Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото.
Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете.
Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете. Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза. Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй.
към беседата >>
Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките.
Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него.
Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките.
Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля.
към беседата >>
Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата.
Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли. Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете.
Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата.
Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете. Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза. Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй. Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
към беседата >>
Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки.
Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките.
Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки.
Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта.
към беседата >>
Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза.
Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли. Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата.
Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза.
Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете. Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза. Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй. Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
към беседата >>
Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове.
Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки.
Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове.
Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял.
към беседата >>
Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете.
Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза.
Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете.
Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза. Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй. Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
към беседата >>
Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало.
Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове.
Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало.
Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте.
към беседата >>
Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза.
Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете.
Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза.
Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй. Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
към беседата >>
Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота.
Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало.
Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота.
Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите.
към беседата >>
Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй.
Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете. Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза.
Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй.
Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
към беседата >>
Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля.
Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота.
Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля.
Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш.
към беседата >>
Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете. Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза. Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй.
Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
към беседата >>
Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта.
Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля.
Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта.
При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ.
към беседата >>
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза.
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза.
Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се. Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие. Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза?
към беседата >>
При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял.
Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта.
При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял.
Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ.
към беседата >>
Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се.
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза.
Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се.
Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие. Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо.
към беседата >>
Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте.
Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял.
Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте.
В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената.
към беседата >>
Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие.
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза. Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се.
Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие.
Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието.
към беседата >>
В света никой не може да ви излъже, освен вие самите.
Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте.
В света никой не може да ви излъже, освен вие самите.
Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Не се смущавайте.
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза. Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се. Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие.
Не се смущавайте.
Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място.
към беседата >>
Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш.
Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите.
Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш.
Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата.
към беседата >>
Четете откровението, все ще намерите нещо.
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза. Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се. Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие. Не се смущавайте.
Четете откровението, все ще намерите нещо.
Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено.
към беседата >>
Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ.
Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш.
Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ.
Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това?
към беседата >>
Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза?
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза. Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се. Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие. Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо.
Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза?
“ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило.
към беседата >>
Някой иска да ми докаже, че има Господ.
При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ.
Някой иска да ми докаже, че има Господ.
Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи.
към беседата >>
“ Няма нищо.
Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се. Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие. Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза?
“ Няма нищо.
Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат?
към беседата >>
Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената.
Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ.
Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената.
Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи.
към беседата >>
Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието.
Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие. Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо.
Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието.
Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат.
към беседата >>
Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл.
В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената.
Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл.
Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина.
към беседата >>
Някой намира, че празът не е турен на място.
Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието.
Някой намира, че празът не е турен на място.
Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат. И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска.
към беседата >>
Аз чувствувам нещата.
Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл.
Аз чувствувам нещата.
Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ?
към беседата >>
Ами черното мастило намясто ли е турено.
Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място.
Ами черното мастило намясто ли е турено.
Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат. И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска. Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени.
към беседата >>
Как той ще ме убеди в това?
Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата.
Как той ще ме убеди в това?
Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си?
към беседата >>
Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило.
Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза? “ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено.
Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило.
Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат. И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска. Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени. То е неразбиране.
към беседата >>
Те са външни работи.
Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това?
Те са външни работи.
Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него.
към беседата >>
Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат?
“ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило.
Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат?
Със златно мастило трябва да се пишат. И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска. Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени. То е неразбиране.
към беседата >>
Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи.
Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи.
Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи.
Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта.
към беседата >>
Със златно мастило трябва да се пишат.
Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат?
Със златно мастило трябва да се пишат.
И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска. Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени. То е неразбиране.
към беседата >>
Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина.
Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи.
Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина.
Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла.
към беседата >>
И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска.
Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат.
И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска.
Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени. То е неразбиране.
към беседата >>
Пита някой: „Има ли Господ?
Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина.
Пита някой: „Има ли Господ?
“ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага.
към беседата >>
Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени.
Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат. И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска.
Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени.
То е неразбиране.
към беседата >>
“ Казвам: „Ти обичал ли си?
Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ?
“ Казвам: „Ти обичал ли си?
“ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме.
към беседата >>
То е неразбиране.
Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат. И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска. Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени.
То е неразбиране.
към беседата >>
“ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него.
Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си?
“ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него.
Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия.
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия.
Човек е живата книга, живото Евангелие. Библията, то е човекът. Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано.
към беседата >>
Реалността на живота, това е любовта.
Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него.
Реалността на живота, това е любовта.
Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта.
към беседата >>
Човек е живата книга, живото Евангелие.
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия.
Човек е живата книга, живото Евангелие.
Библията, то е човекът. Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано. Не, във всеки живот се пише.
към беседата >>
Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла.
Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта.
Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла.
Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как?
към беседата >>
Библията, то е човекът.
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия. Човек е живата книга, живото Евангелие.
Библията, то е човекът.
Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано. Не, във всеки живот се пише. И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот.
към беседата >>
Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага.
Пита някой: „Има ли Господ? “ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла.
Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага.
Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта?
към беседата >>
Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи.
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия. Човек е живата книга, живото Евангелие. Библията, то е човекът.
Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи.
И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано. Не, във всеки живот се пише. И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот. Нови работи има написани.
към беседата >>
Но има една смърт, която трябва да избягваме.
“ Казвам: „Ти обичал ли си? “ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага.
Но има една смърт, която трябва да избягваме.
Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете.
към беседата >>
И с всеки един живот се увеличава книгата.
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия. Човек е живата книга, живото Евангелие. Библията, то е човекът. Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи.
И с всеки един живот се увеличава книгата.
Някой казва: Само това е написано. Не, във всеки живот се пише. И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот. Нови работи има написани.
към беседата >>
Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света.
“ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме.
Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света.
Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта.
към беседата >>
Някой казва: Само това е написано.
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия. Човек е живата книга, живото Евангелие. Библията, то е човекът. Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата.
Някой казва: Само това е написано.
Не, във всеки живот се пише. И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот. Нови работи има написани.
към беседата >>
Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта.
Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света.
Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта.
Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта. Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
към беседата >>
Не, във всеки живот се пише.
Човек е живата книга, живото Евангелие. Библията, то е човекът. Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано.
Не, във всеки живот се пише.
И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот. Нови работи има написани.
към беседата >>
Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как?
Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта.
Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как?
Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта. Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
към беседата >>
И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот.
Библията, то е човекът. Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано. Не, във всеки живот се пише.
И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот.
Нови работи има написани.
към беседата >>
Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта?
Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как?
Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта?
Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта. Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
към беседата >>
Нови работи има написани.
Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано. Не, във всеки живот се пише. И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот.
Нови работи има написани.
към беседата >>
Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете.
Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта?
Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете.
Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта. Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
към беседата >>
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията?
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията?
Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше? Той написа малко. После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа.
към беседата >>
Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта.
Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете.
Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта.
Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
към беседата >>
Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше?
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията?
Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше?
Той написа малко. После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа. Марко дойде, писа.
към беседата >>
Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта.
Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
към беседата >>
Той написа малко.
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията? Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше?
Той написа малко.
После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа. Марко дойде, писа. Лука дойде, писа.
към беседата >>
Та казвам: Смисълът на живота е в новото.
Та казвам: Смисълът на живота е в новото.
Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта. Омега е истината. Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината.
към беседата >>
После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите.
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията? Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше? Той написа малко.
После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите.
Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа. Марко дойде, писа. Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа.
към беседата >>
Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта.
Та казвам: Смисълът на живота е в новото.
Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта.
Омега е истината. Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост.
към беседата >>
Дойдоха евангелистите, писаха.
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията? Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше? Той написа малко. После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите.
Дойдоха евангелистите, писаха.
Матей дойде, писа. Марко дойде, писа. Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа. После писаха апостолите.
към беседата >>
Омега е истината.
Та казвам: Смисълът на живота е в новото. Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта.
Омега е истината.
Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят.
към беседата >>
Матей дойде, писа.
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията? Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше? Той написа малко. После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха.
Матей дойде, писа.
Марко дойде, писа. Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа. После писаха апостолите. Дойде Яков, писа.
към беседата >>
Досега казваха алфа и омега.
Та казвам: Смисълът на живота е в новото. Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта. Омега е истината.
Досега казваха алфа и омега.
Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам.
към беседата >>
Марко дойде, писа.
Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше? Той написа малко. После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа.
Марко дойде, писа.
Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа. После писаха апостолите. Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа.
към беседата >>
Не зная, какво разбираха.
Та казвам: Смисълът на живота е в новото. Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта. Омега е истината. Досега казваха алфа и омега.
Не зная, какво разбираха.
Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата.
към беседата >>
Лука дойде, писа.
Той написа малко. После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа. Марко дойде, писа.
Лука дойде, писа.
Йоан дойде, писа. После писаха апостолите. Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа.
към беседата >>
Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината.
Та казвам: Смисълът на живота е в новото. Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта. Омега е истината. Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха.
Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината.
Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата.
към беседата >>
Йоан дойде, писа.
После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа. Марко дойде, писа. Лука дойде, писа.
Йоан дойде, писа.
После писаха апостолите. Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа. Павел писа.
към беседата >>
Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост.
Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта. Омега е истината. Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината.
Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост.
Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си.
към беседата >>
После писаха апостолите.
Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа. Марко дойде, писа. Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа.
После писаха апостолите.
Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа. Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал.
към беседата >>
Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят.
Омега е истината. Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост.
Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят.
Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост.
към беседата >>
Дойде Яков, писа.
Матей дойде, писа. Марко дойде, писа. Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа. После писаха апостолите.
Дойде Яков, писа.
Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа. Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече.
към беседата >>
Аз съм човекът, който опитвам.
Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят.
Аз съм човекът, който опитвам.
Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон.
към беседата >>
Петър дойде, писа.
Марко дойде, писа. Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа. После писаха апостолите. Дойде Яков, писа.
Петър дойде, писа.
Иоан дойде, писа. Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете.
към беседата >>
Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата.
Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам.
Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата.
Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете.
към беседата >>
Иоан дойде, писа.
Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа. После писаха апостолите. Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа.
Иоан дойде, писа.
Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише.
към беседата >>
Всеки от вас, трябва да е опитал омегата.
Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата.
Всеки от вас, трябва да е опитал омегата.
После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало.
към беседата >>
Павел писа.
Йоан дойде, писа. После писаха апостолите. Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа.
Павел писа.
Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците.
към беседата >>
После да остане да опита и себе си.
Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата.
После да остане да опита и себе си.
Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква.
към беседата >>
Казвате: „Няма някой, който да не е писал.
После писаха апостолите. Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа. Павел писа.
Казвате: „Няма някой, който да не е писал.
И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали.
към беседата >>
Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост.
Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си.
Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост.
Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края.
към беседата >>
И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече.
Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа. Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал.
И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече.
А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем.
към беседата >>
Казвам: Сега започнете с първия закон.
Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост.
Казвам: Сега започнете с първия закон.
Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква?
към беседата >>
А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете.
Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа. Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече.
А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете.
Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали.
към беседата >>
Да започнем днес туй, което не знаете.
Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон.
Да започнем днес туй, което не знаете.
Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега.
към беседата >>
Много добре е човек да пише.
Иоан дойде, писа. Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете.
Много добре е човек да пише.
Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението.
към беседата >>
Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало.
Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете.
Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало.
Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината.
към беседата >>
Да бъдем смели като пророците.
Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише.
Да бъдем смели като пророците.
Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате.
към беседата >>
Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква.
После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало.
Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква.
На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото.
към беседата >>
Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали.
Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците.
Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали.
И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение?
към беседата >>
На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края.
Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква.
На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края.
Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта.
към беседата >>
И ние да пишем.
И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали.
И ние да пишем.
После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта.
към беседата >>
Коя е последната българска буква?
Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края.
Коя е последната българска буква?
@ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта. Ще започнеш на любовта да и служиш.
към беседата >>
После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали.
А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем.
После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали.
Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта.
към беседата >>
@ Щом кашеш @ това е омега.
Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква?
@ Щом кашеш @ това е омега.
Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта. Ще започнеш на любовта да и служиш. На гръцки е алфа и омега, на български е А и @.
към беседата >>
Много християни има, които вярват, че последно е откровението.
Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали.
Много християни има, които вярват, че последно е откровението.
После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост.
към беседата >>
Но това е истината.
Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега.
Но това е истината.
Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта. Ще започнеш на любовта да и служиш. На гръцки е алфа и омега, на български е А и @. Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
към беседата >>
После, откровението като четете, какво разбирате.
Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението.
После, откровението като четете, какво разбирате.
Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината.
към беседата >>
Българинът казва: „А“-то е началото.
Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината.
Българинът казва: „А“-то е началото.
Буквата „А“ означава любовта. Ще започнеш на любовта да и служиш. На гръцки е алфа и омега, на български е А и @. Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
към беседата >>
Колко разбират последното откровение?
Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате.
Колко разбират последното откровение?
Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината.
към беседата >>
Буквата „А“ означава любовта.
На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото.
Буквата „А“ означава любовта.
Ще започнеш на любовта да и служиш. На гръцки е алфа и омега, на български е А и @. Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
към беседата >>
Откровението започва с любовта.
И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение?
Откровението започва с любовта.
Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов.
към беседата >>
Ще започнеш на любовта да и служиш.
Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта.
Ще започнеш на любовта да и служиш.
На гръцки е алфа и омега, на български е А и @. Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
към беседата >>
Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта.
После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта.
Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта.
Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“.
към беседата >>
На гръцки е алфа и омега, на български е А и @.
@ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта. Ще започнеш на любовта да и служиш.
На гръцки е алфа и омега, на български е А и @.
Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
към беседата >>
Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост.
Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта.
Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост.
И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим.
към беседата >>
Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта. Ще започнеш на любовта да и служиш. На гръцки е алфа и омега, на български е А и @.
Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
към беседата >>
И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината.
После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост.
И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината.
Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение.
към беседата >>
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта.
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта.
Тя казва: „Колко си учен. Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов. – „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала? “ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината?
към беседата >>
Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината.
Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината.
Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината.
Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение.
към беседата >>
Тя казва: „Колко си учен.
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта.
Тя казва: „Колко си учен.
Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов. – „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала? “ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години.
към беседата >>
Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов.
Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината.
Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов.
Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа.
към беседата >>
Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов.
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта. Тя казва: „Колко си учен.
Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов.
– „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала? “ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят.
към беседата >>
Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“.
Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов.
Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“.
Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам.
към беседата >>
– „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала?
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта. Тя казва: „Колко си учен. Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов.
– „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала?
“ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят.
към беседата >>
Мнозина питат, какво трябва да говорим.
Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“.
Мнозина питат, какво трябва да говорим.
Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат.
към беседата >>
“ То е истината.
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта. Тя казва: „Колко си учен. Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов. – „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала?
“ То е истината.
– „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят. Казва: „Така трябва да бъде.
към беседата >>
Казвате: Как да ги запознаем с новото учение.
И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим.
Казвате: Как да ги запознаем с новото учение.
Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед.
към беседата >>
– „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината?
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта. Тя казва: „Колко си учен. Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов. – „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала? “ То е истината.
– „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината?
Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят. Казва: „Така трябва да бъде. Какви безобразни бяха в наше време!
към беседата >>
Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение.
Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение.
Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение.
Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека.
към беседата >>
Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години.
Тя казва: „Колко си учен. Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов. – „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала? “ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината?
Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години.
Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят. Казва: „Така трябва да бъде. Какви безобразни бяха в наше време! Обичаха да щипят.“
към беседата >>
Лесна работа.
Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение.
Лесна работа.
Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед.
към беседата >>
Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят.
Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов. – „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала? “ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години.
Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят.
Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят. Казва: „Така трябва да бъде. Какви безобразни бяха в наше време! Обичаха да щипят.“
към беседата >>
Ето, аз как проповядвам.
Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа.
Ето, аз как проповядвам.
На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре.
към беседата >>
Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят.
– „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала? “ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят.
Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят.
Казва: „Така трябва да бъде. Какви безобразни бяха в наше време! Обичаха да щипят.“
към беседата >>
На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат.
Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам.
На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат.
Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед.
към беседата >>
Казва: „Така трябва да бъде.
“ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят.
Казва: „Така трябва да бъде.
Какви безобразни бяха в наше време! Обичаха да щипят.“
към беседата >>
Ето проповед.
Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат.
Ето проповед.
Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве.
към беседата >>
Какви безобразни бяха в наше време!
– „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят. Казва: „Така трябва да бъде.
Какви безобразни бяха в наше време!
Обичаха да щипят.“
към беседата >>
Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека.
Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед.
Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека.
Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед.
към беседата >>
Обичаха да щипят.“
Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят. Казва: „Така трябва да бъде. Какви безобразни бяха в наше време!
Обичаха да щипят.“
към беседата >>
Ето проповед.
Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека.
Ето проповед.
Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати.
към беседата >>
Всички религиозни хора много обичат да щипят.
Всички религиозни хора много обичат да щипят.
В българите поне момците щипят. Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят. Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки.
към беседата >>
Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре.
Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед.
Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре.
Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед.
към беседата >>
В българите поне момците щипят.
Всички религиозни хора много обичат да щипят.
В българите поне момците щипят.
Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят. Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката.
към беседата >>
Ето проповед.
На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре.
Ето проповед.
На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват.
към беседата >>
Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят.
Всички религиозни хора много обичат да щипят. В българите поне момците щипят.
Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят.
Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта.
към беседата >>
На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве.
Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед.
На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве.
Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват. Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш?
към беседата >>
Никакво щипане!
Всички религиозни хора много обичат да щипят. В българите поне момците щипят. Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят.
Никакво щипане!
Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Това е проповед.
Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве.
Това е проповед.
Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват. Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш? Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
към беседата >>
Любовта не търси никакви погрешки.
Всички религиозни хора много обичат да щипят. В българите поне момците щипят. Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят. Никакво щипане!
Любовта не търси никакви погрешки.
Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви.
към беседата >>
Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати.
Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед.
Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати.
Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват. Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш? Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
към беседата >>
Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки.
Всички религиозни хора много обичат да щипят. В българите поне момците щипят. Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят. Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки.
Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки.
Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл.
към беседата >>
Това е проповед.
Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати.
Това е проповед.
Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват. Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш? Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
към беседата >>
Сега турям козметиката.
В българите поне момците щипят. Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят. Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки.
Сега турям козметиката.
Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва.
към беседата >>
Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват.
Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед.
Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват.
Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш? Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
към беседата >>
Това е българско неразбиране на любовта.
Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят. Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката.
Това е българско неразбиране на любовта.
Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това.
към беседата >>
Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш?
На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват.
Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш?
Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
към беседата >>
Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал.
Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта.
Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал.
Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши.
към беседата >>
Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват. Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш?
Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
към беседата >>
Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви.
Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал.
Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви.
В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума?
към беседата >>
Освободете се от еднообразието.
Освободете се от еднообразието.
Всички имате едно понятие за любовта. Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи? “ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат.
към беседата >>
В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл.
Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви.
В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл.
Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш.
към беседата >>
Всички имате едно понятие за любовта.
Освободете се от еднообразието.
Всички имате едно понятие за любовта.
Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи? “ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата.
към беседата >>
Намерете нещо добро в онова, което ви се случва.
Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл.
Намерете нещо добро в онова, което ви се случва.
Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си.
към беседата >>
Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи?
Освободете се от еднообразието. Всички имате едно понятие за любовта.
Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи?
“ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя.
към беседата >>
Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това.
Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва.
Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това.
Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си.
към беседата >>
“ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа.
Освободете се от еднообразието. Всички имате едно понятие за любовта. Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи?
“ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа.
Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене.
към беседата >>
Трябва да има претърпевши.
Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това.
Трябва да има претърпевши.
Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си.
към беседата >>
Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците.
Освободете се от еднообразието. Всички имате едно понятие за любовта. Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи? “ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа.
Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците.
Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума?
Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши.
Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума?
Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай.
към беседата >>
Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат.
Освободете се от еднообразието. Всички имате едно понятие за любовта. Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи? “ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците.
Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат.
Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли.
към беседата >>
Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш.
В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума?
Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш.
Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш.
към беседата >>
Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата.
Всички имате едно понятие за любовта. Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи? “ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат.
Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата.
На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото!
към беседата >>
Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си.
Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш.
Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си.
Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това.
към беседата >>
На хорото не можех да играя.
Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи? “ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата.
На хорото не можех да играя.
Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците?
към беседата >>
Ако си учен, зарадвай се на учението си.
Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си.
Ако си учен, зарадвай се на учението си.
Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него.
към беседата >>
Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене.
“ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя.
Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене.
Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат.
към беседата >>
Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си.
Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си.
Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си.
На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание.
към беседата >>
Ама,“ казва, „то е детинска работа.
Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене.
Ама,“ казва, „то е детинска работа.
Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те?
към беседата >>
На всичко се радвай.
Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си.
На всичко се радвай.
Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това?
към беседата >>
Но сега синко, тук рамото ме боли.
Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа.
Но сега синко, тук рамото ме боли.
Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно.
към беседата >>
Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш.
Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай.
Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш.
Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни?
към беседата >>
Ох, рамото!
Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли.
Ох, рамото!
“ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те?
към беседата >>
Щастието на човека зависи от това.
Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш.
Щастието на човека зависи от това.
Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта.
към беседата >>
“ Питам я: „Там хващаха ли те момците?
На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото!
“ Питам я: „Там хващаха ли те момците?
“ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват!
към беседата >>
Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него.
Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това.
Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него.
Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син.
към беседата >>
“ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат.
Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците?
“ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат.
Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел?
към беседата >>
Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание.
Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него.
Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание.
Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него.
към беседата >>
Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те?
Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат.
Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те?
“ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели.
към беседата >>
Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това?
На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание.
Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това?
Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло.
към беседата >>
“ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно.
Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те?
“ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно.
Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели. Чуди се бабата.
към беседата >>
Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни?
Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това?
Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни?
Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло. Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум.
към беседата >>
Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те?
Ох, рамото! “ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно.
Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те?
“ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели. Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели.
към беседата >>
Сега искам да ви наведа на мисълта.
Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни?
Сега искам да ви наведа на мисълта.
Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло. Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум. Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце.
към беседата >>
“ – „Че как да не ме интересуват!
“ Питам я: „Там хващаха ли те момците? “ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те?
“ – „Че как да не ме интересуват!
Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели. Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре.
към беседата >>
Вие във вас имате царски син.
Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта.
Вие във вас имате царски син.
Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло. Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум. Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце. Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
към беседата >>
Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел?
“ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват!
Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел?
“ – И от големите ангели. Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото.
към беседата >>
Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него.
Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син.
Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него.
Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло. Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум. Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце. Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
към беседата >>
“ – И от големите ангели.
Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те? “ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел?
“ – И от големите ангели.
Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си.
към беседата >>
Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло.
Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него.
Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло.
Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум. Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце. Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
към беседата >>
Чуди се бабата.
“ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели.
Чуди се бабата.
Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата.
към беседата >>
Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум.
Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло.
Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум.
Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце. Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
към беседата >>
Онези, които са те хващали, са все ангели.
Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те? “ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели. Чуди се бабата.
Онези, които са те хващали, са все ангели.
Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост.
към беседата >>
Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце.
Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло. Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум.
Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце.
Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
към беседата >>
Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре.
“ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели. Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели.
Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре.
Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци!
към беседата >>
Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло. Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум. Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце.
Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
към беседата >>
Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото.
Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел? “ – И от големите ангели. Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре.
Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото.
Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо?
към беседата >>
Най-първо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че главата ви е на място.
Най-първо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че главата ви е на място.
Като станеш сутрин, благодари на Бога, че сърцето ти е на място. Като станеш сутрин благодари, че тялото ти е на място. И започни, това е алфа и омега на нещата, да благодариш на Бога.
към беседата >>
Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си.
“ – И от големите ангели. Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото.
Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си.
Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли?
към беседата >>
Като станеш сутрин, благодари на Бога, че сърцето ти е на място.
Най-първо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че главата ви е на място.
Като станеш сутрин, благодари на Бога, че сърцето ти е на място.
Като станеш сутрин благодари, че тялото ти е на място. И започни, това е алфа и омега на нещата, да благодариш на Бога.
към беседата >>
Аз искам да ви представя бабата.
Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си.
Аз искам да ви представя бабата.
Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци! “ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли? “ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са.
към беседата >>
Като станеш сутрин благодари, че тялото ти е на място.
Най-първо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че главата ви е на място. Като станеш сутрин, благодари на Бога, че сърцето ти е на място.
Като станеш сутрин благодари, че тялото ти е на място.
И започни, това е алфа и омега на нещата, да благодариш на Бога.
към беседата >>
3.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Да, само Христос може да го направи, само онзи може да го направи, който има любов към Бога и към когото Бог има любов.
Имаше един лекар, преди две хиляди години, когато срещна една майка, разплакана, че детето ѝ умряло, като я погледна, смили се. Той казва на детето да стане и то стана. Казвате: само Христос може да направи това.
Да, само Христос може да го направи, само онзи може да го направи, който има любов към Бога и към когото Бог има любов.
към беседата >>
Някой път, турено е на едно място да не ги гледат.
Няма нещо, което съм казал, че да не са готови да изпълнят. Казвам: Хубаво е, няма по-хубаво нещо от да се изпълни волята Божия в света, да се върши волята Божия. Срещнеш едно цвете, казваш: „Как да върша волята Божия? “ Аз като срещна едно изсъхнало цвете, някой път се спирам, нося чашка, много пъти съм ходил, четири–пет пъти да полея цветята. Ходя около тях, погладя ги, и те се ползуват, и аз се ползувам.
Някой път, турено е на едно място да не ги гледат.
Услуги трябва да се правят. Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя. Водата, която извира отвътре, да го чистя. Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея. Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява.
към беседата >>
Вярата в Бога за мене е двойна.
Вярата в Бога за мене е двойна.
Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш. И тогава аз турям една диагноза тъй. Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек.
към беседата >>
Услуги трябва да се правят.
Казвам: Хубаво е, няма по-хубаво нещо от да се изпълни волята Божия в света, да се върши волята Божия. Срещнеш едно цвете, казваш: „Как да върша волята Божия? “ Аз като срещна едно изсъхнало цвете, някой път се спирам, нося чашка, много пъти съм ходил, четири–пет пъти да полея цветята. Ходя около тях, погладя ги, и те се ползуват, и аз се ползувам. Някой път, турено е на едно място да не ги гледат.
Услуги трябва да се правят.
Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя. Водата, която извира отвътре, да го чистя. Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея. Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява. Бог иска да знае какви учени сме ние.
към беседата >>
Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш.
Вярата в Бога за мене е двойна.
Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш.
И тогава аз турям една диагноза тъй. Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда?
към беседата >>
Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя.
Срещнеш едно цвете, казваш: „Как да върша волята Божия? “ Аз като срещна едно изсъхнало цвете, някой път се спирам, нося чашка, много пъти съм ходил, четири–пет пъти да полея цветята. Ходя около тях, погладя ги, и те се ползуват, и аз се ползувам. Някой път, турено е на едно място да не ги гледат. Услуги трябва да се правят.
Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя.
Водата, която извира отвътре, да го чистя. Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея. Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява. Бог иска да знае какви учени сме ние.
към беседата >>
И тогава аз турям една диагноза тъй.
Вярата в Бога за мене е двойна. Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш.
И тогава аз турям една диагноза тъй.
Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога.
към беседата >>
Водата, която извира отвътре, да го чистя.
“ Аз като срещна едно изсъхнало цвете, някой път се спирам, нося чашка, много пъти съм ходил, четири–пет пъти да полея цветята. Ходя около тях, погладя ги, и те се ползуват, и аз се ползувам. Някой път, турено е на едно място да не ги гледат. Услуги трябва да се правят. Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя.
Водата, която извира отвътре, да го чистя.
Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея. Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява. Бог иска да знае какви учени сме ние.
към беседата >>
Бог не може да има вяра в нас.
Вярата в Бога за мене е двойна. Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш. И тогава аз турям една диагноза тъй.
Бог не може да има вяра в нас.
Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината.
към беседата >>
Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея.
Ходя около тях, погладя ги, и те се ползуват, и аз се ползувам. Някой път, турено е на едно място да не ги гледат. Услуги трябва да се правят. Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя. Водата, която извира отвътре, да го чистя.
Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея.
Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява. Бог иска да знае какви учени сме ние.
към беседата >>
Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина.
Вярата в Бога за мене е двойна. Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш. И тогава аз турям една диагноза тъй. Бог не може да има вяра в нас.
Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина.
Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра.
към беседата >>
Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява.
Някой път, турено е на едно място да не ги гледат. Услуги трябва да се правят. Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя. Водата, която извира отвътре, да го чистя. Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея.
Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява.
Бог иска да знае какви учени сме ние.
към беседата >>
Верен се нарича спрямо един човек.
Вярата в Бога за мене е двойна. Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш. И тогава аз турям една диагноза тъй. Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина.
Верен се нарича спрямо един човек.
Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими.
към беседата >>
Бог иска да знае какви учени сме ние.
Услуги трябва да се правят. Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя. Водата, която извира отвътре, да го чистя. Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея. Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява.
Бог иска да знае какви учени сме ние.
към беседата >>
Аз какъв трябва да бъда?
Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш. И тогава аз турям една диагноза тъй. Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек.
Аз какъв трябва да бъда?
Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог.
към беседата >>
Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието?
Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието?
Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги. Никой не ги дига. Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите.
към беседата >>
Аз трябва да имам вяра в Бога.
И тогава аз турям една диагноза тъй. Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда?
Аз трябва да имам вяра в Бога.
Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога.
към беседата >>
Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги.
Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието?
Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги.
Никой не ги дига. Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги.
към беседата >>
Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината.
Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога.
Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината.
Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога. От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища.
към беседата >>
Никой не ги дига.
Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието? Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги.
Никой не ги дига.
Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил.
към беседата >>
Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието.
Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието.
Туй е един малък превод, Библията. Библията е книга на живота. Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание.
към беседата >>
Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра.
Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината.
Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра.
Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога. От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища. Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.
към беседата >>
Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите.
Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието? Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги. Никой не ги дига.
Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите.
Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга.
към беседата >>
Туй е един малък превод, Библията.
Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието.
Туй е един малък превод, Библията.
Библията е книга на живота. Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание. То е безсмислено.
към беседата >>
Сега, това са максими.
Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра.
Сега, това са максими.
Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога. От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища. Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.
към беседата >>
Кой я е хвърлил?
Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието? Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги. Никой не ги дига. Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите.
Кой я е хвърлил?
Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга. Считайте, туй, което аз правя, е право.
към беседата >>
Библията е книга на живота.
Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието. Туй е един малък превод, Библията.
Библията е книга на живота.
Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание. То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме.
към беседата >>
Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог.
Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими.
Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог.
Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога. От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища. Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.
към беседата >>
Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите.
Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието? Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги. Никой не ги дига. Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил?
Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите.
Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга. Считайте, туй, което аз правя, е право. Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене.
към беседата >>
Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието.
Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието. Туй е един малък превод, Библията. Библията е книга на живота.
Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието.
Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание. То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме.
към беседата >>
Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога.
Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог.
Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога.
От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища. Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.
към беседата >>
Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги.
Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги. Никой не ги дига. Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите.
Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги.
Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга. Считайте, туй, което аз правя, е право. Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене. След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.
към беседата >>
Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме.
Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието. Туй е един малък превод, Библията. Библията е книга на живота. Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието.
Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме.
На Земята, все е страдание. То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни.
към беседата >>
От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища.
Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога.
От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища.
Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.
към беседата >>
Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил.
Никой не ги дига. Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги.
Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил.
Той видял книгата, дигнал тази книга. Считайте, туй, което аз правя, е право. Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене. След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.
към беседата >>
На Земята, все е страдание.
Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието. Туй е един малък превод, Библията. Библията е книга на живота. Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме.
На Земята, все е страдание.
То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни.
към беседата >>
Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.
Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога. От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища.
Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.
към беседата >>
Той видял книгата, дигнал тази книга.
Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил.
Той видял книгата, дигнал тази книга.
Считайте, туй, което аз правя, е право. Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене. След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.
към беседата >>
То е безсмислено.
Туй е един малък превод, Библията. Библията е книга на живота. Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание.
То е безсмислено.
Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството.
към беседата >>
Писанието казва: Трябва да има една война.
Писанието казва: Трябва да има една война.
Що е войната? Аз съм за войната. Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи?
към беседата >>
Считайте, туй, което аз правя, е право.
Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга.
Считайте, туй, което аз правя, е право.
Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене. След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.
към беседата >>
Живеем на Земята, страдаме.
Библията е книга на живота. Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание. То е безсмислено.
Живеем на Земята, страдаме.
Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството. Човешката душа трябва да се избави постепенно от него.
към беседата >>
Що е войната?
Писанието казва: Трябва да има една война.
Що е войната?
Аз съм за войната. Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва.
към беседата >>
Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене.
Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга. Считайте, туй, което аз правя, е право.
Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене.
След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.
към беседата >>
Недоволни сме.
Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание. То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме.
Недоволни сме.
Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството. Човешката душа трябва да се избави постепенно от него. Трябва преподаватели.
към беседата >>
Аз съм за войната.
Писанието казва: Трябва да има една война. Що е войната?
Аз съм за войната.
Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес.
към беседата >>
След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.
Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга. Считайте, туй, което аз правя, е право. Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене.
След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.
към беседата >>
Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни.
Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание. То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме.
Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни.
Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството. Човешката душа трябва да се избави постепенно от него. Трябва преподаватели. Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.
към беседата >>
Да воюваме.
Писанието казва: Трябва да има една война. Що е войната? Аз съм за войната.
Да воюваме.
Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове.
към беседата >>
Тук, преди години дойдоха две млади сестри.
Тук, преди години дойдоха две млади сестри.
Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем. Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са? “ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам.
към беседата >>
Изучаваме науката и пак сме недоволни.
На Земята, все е страдание. То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни.
Изучаваме науката и пак сме недоволни.
Лошо е недоволството. Човешката душа трябва да се избави постепенно от него. Трябва преподаватели. Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.
към беседата >>
Не да убиваш и да си убиван. Убий.
Писанието казва: Трябва да има една война. Що е войната? Аз съм за войната. Да воюваме.
Не да убиваш и да си убиван. Убий.
„У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване.
към беседата >>
Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем.
Тук, преди години дойдоха две млади сестри.
Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем.
Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са? “ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете.
към беседата >>
Лошо е недоволството.
То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни.
Лошо е недоволството.
Човешката душа трябва да се избави постепенно от него. Трябва преподаватели. Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.
към беседата >>
„У-бий“ какво значи?
Писанието казва: Трябва да има една война. Що е войната? Аз съм за войната. Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий.
„У-бий“ какво значи?
„Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън.
към беседата >>
Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са?
Тук, преди години дойдоха две млади сестри. Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем.
Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са?
“ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе.
към беседата >>
Човешката душа трябва да се избави постепенно от него.
Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството.
Човешката душа трябва да се избави постепенно от него.
Трябва преподаватели. Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.
към беседата >>
„Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва.
Що е войната? Аз съм за войната. Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи?
„Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва.
„Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено.
към беседата >>
“ Започвам да ги събирам, пак показвам.
Тук, преди години дойдоха две млади сестри. Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем. Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са?
“ Започвам да ги събирам, пак показвам.
Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет.
към беседата >>
Трябва преподаватели.
Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството. Човешката душа трябва да се избави постепенно от него.
Трябва преподаватели.
Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.
към беседата >>
„Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес.
Аз съм за войната. Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва.
„Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес.
Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено. Искате да изгоните лошите хора от света.
към беседата >>
Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа.
Тук, преди години дойдоха две млади сестри. Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем. Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са? “ Започвам да ги събирам, пак показвам.
Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа.
За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха.
към беседата >>
Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.
Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството. Човешката душа трябва да се избави постепенно от него. Трябва преподаватели.
Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.
към беседата >>
Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове.
Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес.
Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове.
Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено. Искате да изгоните лошите хора от света. Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите.
към беседата >>
За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам.
Тук, преди години дойдоха две млади сестри. Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем. Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са? “ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа.
За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам.
Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива?
към беседата >>
Първите преподаватели в света са майките и бащите.
Първите преподаватели в света са майките и бащите.
Преподават на децата само туй, което трябва. Още по-стари преподаватели са двамата влюбени. Те са по-стари от майката и бащата на Земята. По отношение на духовния свят, влюбените са първите, защото бащата и майката са първите на Земята, а влюбените са в духовния свят и те оттам не са предали тъй както трябва, защото влюбените не предават любовта както трябва.
към беседата >>
Това е убиване.
Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове.
Това е убиване.
Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено. Искате да изгоните лошите хора от света. Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите. Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“
към беседата >>
Колкото ще дигнете, ще ги четете.
Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем. Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са? “ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам.
Колкото ще дигнете, ще ги четете.
Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива? “ Казвам: „Много малко ви дадох.
към беседата >>
Преподават на децата само туй, което трябва.
Първите преподаватели в света са майките и бащите.
Преподават на децата само туй, което трябва.
Още по-стари преподаватели са двамата влюбени. Те са по-стари от майката и бащата на Земята. По отношение на духовния свят, влюбените са първите, защото бащата и майката са първите на Земята, а влюбените са в духовния свят и те оттам не са предали тъй както трябва, защото влюбените не предават любовта както трябва.
към беседата >>
Който не знае, казва: „Да се махне този трън.
„У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване.
Който не знае, казва: „Да се махне този трън.
Той няма място.“ Не е позволено. Искате да изгоните лошите хора от света. Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите. Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“
към беседата >>
Не зная колко време ще ви вземе.
Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са? “ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете.
Не зная колко време ще ви вземе.
Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива? “ Казвам: „Много малко ви дадох. Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си.
към беседата >>
Още по-стари преподаватели са двамата влюбени.
Първите преподаватели в света са майките и бащите. Преподават на децата само туй, което трябва.
Още по-стари преподаватели са двамата влюбени.
Те са по-стари от майката и бащата на Земята. По отношение на духовния свят, влюбените са първите, защото бащата и майката са първите на Земята, а влюбените са в духовния свят и те оттам не са предали тъй както трябва, защото влюбените не предават любовта както трябва.
към беседата >>
Той няма място.“ Не е позволено.
„Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън.
Той няма място.“ Не е позволено.
Искате да изгоните лошите хора от света. Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите. Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“
към беседата >>
Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет.
“ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе.
Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет.
На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива? “ Казвам: „Много малко ви дадох. Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си. Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“
към беседата >>
Те са по-стари от майката и бащата на Земята.
Първите преподаватели в света са майките и бащите. Преподават на децата само туй, което трябва. Още по-стари преподаватели са двамата влюбени.
Те са по-стари от майката и бащата на Земята.
По отношение на духовния свят, влюбените са първите, защото бащата и майката са първите на Земята, а влюбените са в духовния свят и те оттам не са предали тъй както трябва, защото влюбените не предават любовта както трябва.
към беседата >>
Искате да изгоните лошите хора от света.
„Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено.
Искате да изгоните лошите хора от света.
Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите. Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“
към беседата >>
На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха.
Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет.
На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха.
Казват: „Учителю, утре дали ще има такива? “ Казвам: „Много малко ви дадох. Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си. Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“
към беседата >>
По отношение на духовния свят, влюбените са първите, защото бащата и майката са първите на Земята, а влюбените са в духовния свят и те оттам не са предали тъй както трябва, защото влюбените не предават любовта както трябва.
Първите преподаватели в света са майките и бащите. Преподават на децата само туй, което трябва. Още по-стари преподаватели са двамата влюбени. Те са по-стари от майката и бащата на Земята.
По отношение на духовния свят, влюбените са първите, защото бащата и майката са първите на Земята, а влюбените са в духовния свят и те оттам не са предали тъй както трябва, защото влюбените не предават любовта както трябва.
към беседата >>
Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите.
Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено. Искате да изгоните лошите хора от света.
Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите.
Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“
към беседата >>
Казват: „Учителю, утре дали ще има такива?
За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха.
Казват: „Учителю, утре дали ще има такива?
“ Казвам: „Много малко ви дадох. Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си. Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“
към беседата >>
Влюбените най-първо започват с любовта, после започват политика [да] внасят в любовта, показват се тъй както не са.
Влюбените най-първо започват с любовта, после започват политика [да] внасят в любовта, показват се тъй както не са.
Влюбеният ще покаже, че е недоволен, прави гримаси, уж че мисли нещо, пък той нищо не мисли. Уж се показва, че има благородство, а пък това го няма на главата. Но да се покаже, че е такъв.
към беседата >>
Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“
Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено. Искате да изгоните лошите хора от света. Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите.
Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“
към беседата >>
“ Казвам: „Много малко ви дадох.
Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива?
“ Казвам: „Много малко ви дадох.
Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си. Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“
към беседата >>
Влюбеният ще покаже, че е недоволен, прави гримаси, уж че мисли нещо, пък той нищо не мисли.
Влюбените най-първо започват с любовта, после започват политика [да] внасят в любовта, показват се тъй както не са.
Влюбеният ще покаже, че е недоволен, прави гримаси, уж че мисли нещо, пък той нищо не мисли.
Уж се показва, че има благородство, а пък това го няма на главата. Но да се покаже, че е такъв.
към беседата >>
Има един народ в света, който криво разбира волята Божия.
Има един народ в света, който криво разбира волята Божия.
Това са евреите. Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха. Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите? Жесток народ. След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат.
към беседата >>
Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си.
Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива? “ Казвам: „Много малко ви дадох.
Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си.
Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“
към беседата >>
Уж се показва, че има благородство, а пък това го няма на главата.
Влюбените най-първо започват с любовта, после започват политика [да] внасят в любовта, показват се тъй както не са. Влюбеният ще покаже, че е недоволен, прави гримаси, уж че мисли нещо, пък той нищо не мисли.
Уж се показва, че има благородство, а пък това го няма на главата.
Но да се покаже, че е такъв.
към беседата >>
Това са евреите.
Има един народ в света, който криво разбира волята Божия.
Това са евреите.
Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха. Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите? Жесток народ. След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат. То е разбиране, криво разбиране.
към беседата >>
Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“
Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива? “ Казвам: „Много малко ви дадох. Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си.
Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“
към беседата >>
Но да се покаже, че е такъв.
Влюбените най-първо започват с любовта, после започват политика [да] внасят в любовта, показват се тъй както не са. Влюбеният ще покаже, че е недоволен, прави гримаси, уж че мисли нещо, пък той нищо не мисли. Уж се показва, че има благородство, а пък това го няма на главата.
Но да се покаже, че е такъв.
към беседата >>
Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха.
Има един народ в света, който криво разбира волята Божия. Това са евреите.
Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха.
Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите? Жесток народ. След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат. То е разбиране, криво разбиране.
към беседата >>
Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го.
Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го.
Много пъти в едно листче ще намерите смисъл. Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко. Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“.
към беседата >>
Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос.
Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос.
Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас. Не го е писал за развлечение. Аз наричам най-хубавото учение развлечението. Ако човек учи за развлечение, то е хубаво. Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.
към беседата >>
Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите?
Има един народ в света, който криво разбира волята Божия. Това са евреите. Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха.
Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите?
Жесток народ. След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат. То е разбиране, криво разбиране.
към беседата >>
Много пъти в едно листче ще намерите смисъл.
Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го.
Много пъти в едно листче ще намерите смисъл.
Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко. Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна.
към беседата >>
Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас.
Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос.
Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас.
Не го е писал за развлечение. Аз наричам най-хубавото учение развлечението. Ако човек учи за развлечение, то е хубаво. Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.
към беседата >>
Жесток народ.
Има един народ в света, който криво разбира волята Божия. Това са евреите. Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха. Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите?
Жесток народ.
След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат. То е разбиране, криво разбиране.
към беседата >>
Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко.
Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го. Много пъти в едно листче ще намерите смисъл.
Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко.
Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил.
към беседата >>
Не го е писал за развлечение.
Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос. Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас.
Не го е писал за развлечение.
Аз наричам най-хубавото учение развлечението. Ако човек учи за развлечение, то е хубаво. Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.
към беседата >>
След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат.
Има един народ в света, който криво разбира волята Божия. Това са евреите. Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха. Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите? Жесток народ.
След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат.
То е разбиране, криво разбиране.
към беседата >>
Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея.
Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го. Много пъти в едно листче ще намерите смисъл. Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко.
Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея.
Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора.
към беседата >>
Аз наричам най-хубавото учение развлечението.
Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос. Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас. Не го е писал за развлечение.
Аз наричам най-хубавото учение развлечението.
Ако човек учи за развлечение, то е хубаво. Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.
към беседата >>
То е разбиране, криво разбиране.
Това са евреите. Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха. Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите? Жесток народ. След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат.
То е разбиране, криво разбиране.
към беседата >>
Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче.
Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го. Много пъти в едно листче ще намерите смисъл. Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко. Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея.
Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче.
Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора. И каквото изгубих, се повърна.
към беседата >>
Ако човек учи за развлечение, то е хубаво.
Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос. Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас. Не го е писал за развлечение. Аз наричам най-хубавото учение развлечението.
Ако човек учи за развлечение, то е хубаво.
Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.
към беседата >>
Днешното християнство, и то разбира тъй.
Днешното християнство, и то разбира тъй.
Това са дикани. Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят.
към беседата >>
Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“.
Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го. Много пъти в едно листче ще намерите смисъл. Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко. Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче.
Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“.
Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора. И каквото изгубих, се повърна. Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов.
към беседата >>
Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.
Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос. Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас. Не го е писал за развлечение. Аз наричам най-хубавото учение развлечението. Ако човек учи за развлечение, то е хубаво.
Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.
към беседата >>
Това са дикани.
Днешното християнство, и то разбира тъй.
Това са дикани.
Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки.
към беседата >>
Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна.
Много пъти в едно листче ще намерите смисъл. Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко. Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“.
Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна.
„Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора. И каквото изгубих, се повърна. Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов. Любовта пак възстанови Библията.
към беседата >>
Някои искат да знаят какво значи да вържеш.
Някои искат да знаят какво значи да вържеш.
Да вържеш не е много проста работа. Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе? Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване.
към беседата >>
Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега?
Днешното християнство, и то разбира тъй. Това са дикани.
Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега?
Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки.
към беседата >>
„Бог е Любов“ видях, че не съм приложил.
Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко. Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна.
„Бог е Любов“ видях, че не съм приложил.
Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора. И каквото изгубих, се повърна. Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов. Любовта пак възстанови Библията.
към беседата >>
Да вържеш не е много проста работа.
Някои искат да знаят какво значи да вържеш.
Да вържеш не е много проста работа.
Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе? Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш?
към беседата >>
Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога.
Днешното християнство, и то разбира тъй. Това са дикани. Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега?
Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога.
Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки.
към беседата >>
Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора.
Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил.
Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора.
И каквото изгубих, се повърна. Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов. Любовта пак възстанови Библията.
към беседата >>
Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе?
Някои искат да знаят какво значи да вържеш. Да вържеш не е много проста работа.
Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе?
Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш? Каква философия повече от това?
към беседата >>
Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“.
Днешното християнство, и то разбира тъй. Това са дикани. Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога.
Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“.
Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи.
към беседата >>
И каквото изгубих, се повърна.
Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора.
И каквото изгубих, се повърна.
Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов. Любовта пак възстанови Библията.
към беседата >>
Ще усетиш, че си вързан.
Някои искат да знаят какво значи да вържеш. Да вържеш не е много проста работа. Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе?
Ще усетиш, че си вързан.
Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш? Каква философия повече от това? Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш.
към беседата >>
Да, англичаните, германците може да се победят.
Днешното християнство, и то разбира тъй. Това са дикани. Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“.
Да, англичаните, германците може да се победят.
Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират.
към беседата >>
Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов.
Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора. И каквото изгубих, се повърна.
Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов.
Любовта пак възстанови Библията.
към беседата >>
Какво значи отвързване?
Някои искат да знаят какво значи да вържеш. Да вържеш не е много проста работа. Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе? Ще усетиш, че си вързан.
Какво значи отвързване?
Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш? Каква философия повече от това? Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш. На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.
към беседата >>
Германците да признаят своите погрешки.
Това са дикани. Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят.
Германците да признаят своите погрешки.
Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират.
към беседата >>
Любовта пак възстанови Библията.
Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора. И каквото изгубих, се повърна. Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов.
Любовта пак възстанови Библията.
към беседата >>
Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване.
Някои искат да знаят какво значи да вържеш. Да вържеш не е много проста работа. Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе? Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване?
Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване.
Какво искаш? Каква философия повече от това? Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш. На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.
към беседата >>
Англичаните да признаят своите погрешки.
Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки.
Англичаните да признаят своите погрешки.
Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света.
към беседата >>
Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори.
Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори.
Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите. Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло. Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света. Вярвайте, няма нещо невъзможно. Всичко в света с любов се справя.
към беседата >>
Какво искаш?
Да вържеш не е много проста работа. Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе? Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване.
Какво искаш?
Каква философия повече от това? Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш. На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.
към беседата >>
Французите и русите да признаят своите погрешки.
Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки.
Французите и русите да признаят своите погрешки.
Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света. Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще.
към беседата >>
Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите.
Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори.
Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите.
Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло. Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света. Вярвайте, няма нещо невъзможно. Всичко в света с любов се справя.
към беседата >>
Каква философия повече от това?
Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе? Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш?
Каква философия повече от това?
Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш. На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.
към беседата >>
Всеки може да победи.
Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки.
Всеки може да победи.
Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света. Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще. Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще.
към беседата >>
Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло.
Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори. Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите.
Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло.
Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света. Вярвайте, няма нещо невъзможно. Всичко в света с любов се справя.
към беседата >>
Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш.
Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш? Каква философия повече от това?
Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш.
На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.
към беседата >>
Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират.
Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи.
Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират.
Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света. Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще. Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще. Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.
към беседата >>
Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света.
Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори. Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите. Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло.
Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света.
Вярвайте, няма нещо невъзможно. Всичко в света с любов се справя.
към беседата >>
На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.
Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш? Каква философия повече от това? Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш.
На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.
към беседата >>
Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират.
Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират.
Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират.
Това е Божественото учение, което иде в света. Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще. Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще. Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.
към беседата >>
Вярвайте, няма нещо невъзможно.
Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори. Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите. Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло. Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света.
Вярвайте, няма нещо невъзможно.
Всичко в света с любов се справя.
към беседата >>
Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува.
Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува.
Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода. Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така.
към беседата >>
Това е Божественото учение, което иде в света.
Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират.
Това е Божественото учение, което иде в света.
Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще. Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще. Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.
към беседата >>
Всичко в света с любов се справя.
Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори. Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите. Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло. Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света. Вярвайте, няма нещо невъзможно.
Всичко в света с любов се справя.
към беседата >>
Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода.
Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува.
Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода.
Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче.
към беседата >>
Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще.
Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света.
Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще.
Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще. Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.
към беседата >>
Не бързайте.
Не бързайте.
Не туряйте да определяте времето. Искайте нещата от невидимия свят. Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете.
към беседата >>
Относително е така.
Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува. Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода.
Относително е така.
Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен.
към беседата >>
Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще.
Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света. Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще.
Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще.
Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.
към беседата >>
Не туряйте да определяте времето.
Не бързайте.
Не туряйте да определяте времето.
Искайте нещата от невидимия свят. Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот.
към беседата >>
Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята.
Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува. Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода. Относително е така.
Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята.
Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи.
към беседата >>
Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.
Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света. Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще. Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще.
Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.
към беседата >>
Искайте нещата от невидимия свят.
Не бързайте. Не туряйте да определяте времето.
Искайте нещата от невидимия свят.
Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане.
към беседата >>
Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята.
Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува. Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода. Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята.
Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята.
Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия.
към беседата >>
Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате.
Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате.
Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание. По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света? Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре.
към беседата >>
Не туряйте по човешки.
Не бързайте. Не туряйте да определяте времето. Искайте нещата от невидимия свят.
Не туряйте по човешки.
Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане. Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота.
към беседата >>
Може да ме попитате защо е така.
Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува. Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода. Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята.
Може да ме попитате защо е така.
Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска.
към беседата >>
Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание.
Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате.
Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание.
По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света? Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме.
към беседата >>
Искайте да стане туй нещо.
Не бързайте. Не туряйте да определяте времето. Искайте нещата от невидимия свят. Не туряйте по човешки.
Искайте да стане туй нещо.
Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане. Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота. Искате нещо.
към беседата >>
Защото не може да бъде другояче.
Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода. Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така.
Защото не може да бъде другояче.
Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол?
към беседата >>
По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света?
Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате. Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание.
По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света?
Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето.
към беседата >>
Колко години ще вземе, не му мислете.
Не бързайте. Не туряйте да определяте времето. Искайте нещата от невидимия свят. Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо.
Колко години ще вземе, не му мислете.
Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане. Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота. Искате нещо. Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.
към беседата >>
Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен.
Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче.
Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен.
Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце.
към беседата >>
Казваме: да се обичат народите.
Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате. Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание. По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света?
Казваме: да се обичат народите.
По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят.
към беседата >>
Може да вземе цял живот.
Не туряйте да определяте времето. Искайте нещата от невидимия свят. Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете.
Може да вземе цял живот.
Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане. Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота. Искате нещо. Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.
към беседата >>
Защо не се облякъл – защото го мързи.
Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен.
Защо не се облякъл – защото го мързи.
Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце. Съблякъл дрехите, да го грее слънцето.
към беседата >>
По кой начин може да се обичат?
Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате. Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание. По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света? Казваме: да се обичат народите.
По кой начин може да се обичат?
Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал.
към беседата >>
Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане.
Искайте нещата от невидимия свят. Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот.
Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане.
Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота. Искате нещо. Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.
към беседата >>
Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия.
Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи.
Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия.
Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце. Съблякъл дрехите, да го грее слънцето. Нали така правят?
към беседата >>
Ще започнем отгоре.
Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате. Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание. По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света? Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат?
Ще започнем отгоре.
Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат?
към беседата >>
Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота.
Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане.
Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота.
Искате нещо. Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.
към беседата >>
Той ходи гол, но дрехи има колкото иска.
Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия.
Той ходи гол, но дрехи има колкото иска.
Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце. Съблякъл дрехите, да го грее слънцето. Нали така правят?
към беседата >>
Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме.
Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание. По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света? Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре.
Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме.
Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат? Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне.
към беседата >>
Искате нещо.
Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане. Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота.
Искате нещо.
Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.
към беседата >>
Защо е гол?
Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска.
Защо е гол?
Защото човекът иска да направи баня на слънце. Съблякъл дрехите, да го грее слънцето. Нали така правят?
към беседата >>
Сега от Земята ще решим да се качим на небето.
По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света? Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме.
Сега от Земята ще решим да се качим на небето.
Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат? Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне. Колко души има, които биха върнали тази торба?
към беседата >>
Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.
Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане. Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота. Искате нещо.
Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.
към беседата >>
Защото човекът иска да направи баня на слънце.
Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол?
Защото човекът иска да направи баня на слънце.
Съблякъл дрехите, да го грее слънцето. Нали така правят?
към беседата >>
Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят.
Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето.
Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят.
Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат? Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне. Колко души има, които биха върнали тази торба? Все ще се намерят някои честни хора.
към беседата >>
Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие.
Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие.
Колко е мъчно да обичаш един човек. Не само да го обичаш, да имаш разположение. Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога.
към беседата >>
Съблякъл дрехите, да го грее слънцето.
Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце.
Съблякъл дрехите, да го грее слънцето.
Нали така правят?
към беседата >>
Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал.
По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят.
Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал.
Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат? Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне. Колко души има, които биха върнали тази торба? Все ще се намерят някои честни хора.
към беседата >>
Колко е мъчно да обичаш един човек.
Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие.
Колко е мъчно да обичаш един човек.
Не само да го обичаш, да имаш разположение. Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта.
към беседата >>
Нали така правят?
Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце. Съблякъл дрехите, да го грее слънцето.
Нали така правят?
към беседата >>
Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат?
Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал.
Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат?
Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне. Колко души има, които биха върнали тази торба? Все ще се намерят някои честни хора.
към беседата >>
Не само да го обичаш, да имаш разположение.
Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие. Колко е мъчно да обичаш един човек.
Не само да го обичаш, да имаш разположение.
Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света.
към беседата >>
Сега ние имаме едно понятие за гол.
Сега ние имаме едно понятие за гол.
Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има. На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен.
към беседата >>
Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне.
Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат?
Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне.
Колко души има, които биха върнали тази торба? Все ще се намерят някои честни хора.
към беседата >>
Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява.
Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие. Колко е мъчно да обичаш един човек. Не само да го обичаш, да имаш разположение.
Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява.
Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става.
към беседата >>
Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има.
Сега ние имаме едно понятие за гол.
Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има.
На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени.
към беседата >>
Колко души има, които биха върнали тази торба?
Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат? Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне.
Колко души има, които биха върнали тази торба?
Все ще се намерят някои честни хора.
към беседата >>
Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно.
Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие. Колко е мъчно да обичаш един човек. Не само да го обичаш, да имаш разположение. Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява.
Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно.
Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е.
към беседата >>
На български значи едно, на английски значи съвсем друго.
Сега ние имаме едно понятие за гол. Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има.
На български значи едно, на английски значи съвсем друго.
На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни.
към беседата >>
Все ще се намерят някои честни хора.
Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат? Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне. Колко души има, които биха върнали тази торба?
Все ще се намерят някои честни хора.
към беседата >>
Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога.
Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие. Колко е мъчно да обичаш един човек. Не само да го обичаш, да имаш разположение. Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно.
Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога.
Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е. Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта.
към беседата >>
На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл.
Сега ние имаме едно понятие за гол. Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има. На български значи едно, на английски значи съвсем друго.
На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл.
На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал.
към беседата >>
Един, който правил изследване в англичаните, които минават за доста честни, учтиви и справедливи.
Един, който правил изследване в англичаните, които минават за доста честни, учтиви и справедливи.
Те като англичани имат хубави черти. Този направил изследване в целия Лондон: от всичките семейства имало само двеста и петдесет семейства щастливи, три хиляди – средна хубост, а другите – Господ да им е на помощ. Аз наричам, в Лондон има само двеста и петдесет души честни, три хиляди тук и там, а пък другите!
към беседата >>
Това е новото учение на любовта.
Колко е мъчно да обичаш един човек. Не само да го обичаш, да имаш разположение. Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога.
Това е новото учение на любовта.
Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е. Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта. Правете всичко от любов.
към беседата >>
На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“.
Сега ние имаме едно понятие за гол. Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има. На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл.
На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“.
А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат.
към беседата >>
Те като англичани имат хубави черти.
Един, който правил изследване в англичаните, които минават за доста честни, учтиви и справедливи.
Те като англичани имат хубави черти.
Този направил изследване в целия Лондон: от всичките семейства имало само двеста и петдесет семейства щастливи, три хиляди – средна хубост, а другите – Господ да им е на помощ. Аз наричам, в Лондон има само двеста и петдесет души честни, три хиляди тук и там, а пък другите!
към беседата >>
Всичко заради любовта да вършим в света.
Не само да го обичаш, да имаш разположение. Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта.
Всичко заради любовта да вършим в света.
Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е. Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта. Правете всичко от любов. Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.
към беседата >>
А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен.
Сега ние имаме едно понятие за гол. Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има. На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“.
А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен.
Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол.
към беседата >>
Този направил изследване в целия Лондон: от всичките семейства имало само двеста и петдесет семейства щастливи, три хиляди – средна хубост, а другите – Господ да им е на помощ.
Един, който правил изследване в англичаните, които минават за доста честни, учтиви и справедливи. Те като англичани имат хубави черти.
Този направил изследване в целия Лондон: от всичките семейства имало само двеста и петдесет семейства щастливи, три хиляди – средна хубост, а другите – Господ да им е на помощ.
Аз наричам, в Лондон има само двеста и петдесет души честни, три хиляди тук и там, а пък другите!
към беседата >>
Пеенето за любов да става.
Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света.
Пеенето за любов да става.
Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е. Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта. Правете всичко от любов. Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.
към беседата >>
Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени.
Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има. На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен.
Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени.
Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав.
към беседата >>
Аз наричам, в Лондон има само двеста и петдесет души честни, три хиляди тук и там, а пък другите!
Един, който правил изследване в англичаните, които минават за доста честни, учтиви и справедливи. Те като англичани имат хубави черти. Този направил изследване в целия Лондон: от всичките семейства имало само двеста и петдесет семейства щастливи, три хиляди – средна хубост, а другите – Господ да им е на помощ.
Аз наричам, в Лондон има само двеста и петдесет души честни, три хиляди тук и там, а пък другите!
към беседата >>
Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е.
Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става.
Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е.
Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта. Правете всичко от любов. Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.
към беседата >>
Не грозни.
На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени.
Не грозни.
Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите.
към беседата >>
Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни.
Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни.
Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли? Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока.
към беседата >>
Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта.
Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е.
Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта.
Правете всичко от любов. Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.
към беседата >>
Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал.
На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни.
Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал.
Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен.
към беседата >>
Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли?
Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни.
Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли?
Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите.
към беседата >>
Правете всичко от любов.
Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е. Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта.
Правете всичко от любов.
Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.
към беседата >>
Голите идеал имат.
На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал.
Голите идеал имат.
Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът.
към беседата >>
Какво ще направите?
Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни. Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли?
Какво ще направите?
Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме.
към беседата >>
Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.
Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е. Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта. Правете всичко от любов.
Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.
към беседата >>
Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол.
А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат.
Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол.
Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня.
към беседата >>
Какво мисли човек, това става с него.
Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни. Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли? Какво ще направите?
Какво мисли човек, това става с него.
Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си.
към беседата >>
Българинът е прав.
Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол.
Българинът е прав.
Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде.
към беседата >>
Туй, което човек постоянно мисли, то става.
Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни. Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли? Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него.
Туй, което човек постоянно мисли, то става.
Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си.
към беседата >>
Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите.
Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав.
Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите.
Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня.
към беседата >>
Затуй трябва да се даде добра насока.
Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни. Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли? Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става.
Затуй трябва да се даде добра насока.
Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си.
към беседата >>
Той е практичен.
Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите.
Той е практичен.
Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът.
към беседата >>
Трябва да дадем добра насока на мислите.
Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли? Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока.
Трябва да дадем добра насока на мислите.
Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха?
към беседата >>
Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът.
Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен.
Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът.
Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение.
към беседата >>
Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме.
Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите.
Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме.
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва.
към беседата >>
Англичанинът не туря баня.
Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът.
Англичанинът не туря баня.
Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение?
към беседата >>
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си.
Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме.
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си.
Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва.
към беседата >>
Тъй щото, българският идеал иде.
Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня.
Тъй щото, българският идеал иде.
Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение? Българите имат една черта много сметкаджийска.
към беседата >>
Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си.
Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си.
Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си.
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света!
към беседата >>
Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня.
Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде.
Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня.
Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение? Българите имат една черта много сметкаджийска. За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.
към беседата >>
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си.
Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си.
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си.
На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия.
към беседата >>
Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът.
Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня.
Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът.
По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение? Българите имат една черта много сметкаджийска. За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.
към беседата >>
На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха?
Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си.
На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха?
“ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия. То е безбожие.
към беседата >>
По-умен е българинът в туй отношение.
Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът.
По-умен е българинът в туй отношение.
По-умен е в какво отношение? Българите имат една черта много сметкаджийска. За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.
към беседата >>
“ Значи нищо не струва.
Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха?
“ Значи нищо не струва.
„Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия. То е безбожие. Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.
към беседата >>
По-умен е в какво отношение?
Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение.
По-умен е в какво отношение?
Българите имат една черта много сметкаджийска. За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.
към беседата >>
„Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва.
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва.
„Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва.
Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия. То е безбожие. Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.
към беседата >>
Българите имат една черта много сметкаджийска.
Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение?
Българите имат една черта много сметкаджийска.
За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.
към беседата >>
Искаш да придобиеш нещо в света!
Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва.
Искаш да придобиеш нещо в света!
То е една крива философия. То е безбожие. Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.
към беседата >>
За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.
Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение? Българите имат една черта много сметкаджийска.
За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.
към беседата >>
То е една крива философия.
Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света!
То е една крива философия.
То е безбожие. Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.
към беседата >>
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама.
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама.
Казва: „Къде отивате? “ – „Във Варна.“ – „Защо? “ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата? “ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно.
към беседата >>
То е безбожие.
На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха? “ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия.
То е безбожие.
Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.
към беседата >>
Казва: „Къде отивате?
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама.
Казва: „Къде отивате?
“ – „Във Варна.“ – „Защо? “ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата? “ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология.
към беседата >>
Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.
“ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия. То е безбожие.
Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.
към беседата >>
“ – „Във Варна.“ – „Защо?
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама. Казва: „Къде отивате?
“ – „Във Варна.“ – „Защо?
“ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата? “ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология.
към беседата >>
Казвате: „Де е Господ?
Казвате: „Де е Господ?
“ В твоята ръка. Господ е написал съдбата в човешката ръка. Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката.
към беседата >>
“ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата?
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама. Казва: „Къде отивате? “ – „Във Варна.“ – „Защо?
“ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата?
“ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло.
към беседата >>
“ В твоята ръка.
Казвате: „Де е Господ?
“ В твоята ръка.
Господ е написал съдбата в човешката ръка. Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката.
към беседата >>
“ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата?
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама. Казва: „Къде отивате? “ – „Във Варна.“ – „Защо? “ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата?
“ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата?
“ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там.
към беседата >>
Господ е написал съдбата в човешката ръка.
Казвате: „Де е Господ? “ В твоята ръка.
Господ е написал съдбата в човешката ръка.
Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката.
към беседата >>
“ В ума му седи сламата като нещо по-важно.
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама. Казва: „Къде отивате? “ – „Във Варна.“ – „Защо? “ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата? “ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата?
“ В ума му седи сламата като нещо по-важно.
То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там. Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко.
към беседата >>
Не само че е написал.
Казвате: „Де е Господ? “ В твоята ръка. Господ е написал съдбата в човешката ръка.
Не само че е написал.
Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката.
към беседата >>
То е една психология.
Казва: „Къде отивате? “ – „Във Варна.“ – „Защо? “ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата? “ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно.
То е една психология.
Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там. Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко. Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.
към беседата >>
Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане.
Казвате: „Де е Господ? “ В твоята ръка. Господ е написал съдбата в човешката ръка. Не само че е написал.
Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане.
Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката.
към беседата >>
Българинът има друга една психология.
“ – „Във Варна.“ – „Защо? “ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата? “ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология.
Българинът има друга една психология.
Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там. Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко. Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.
към беседата >>
Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката.
Казвате: „Де е Господ? “ В твоята ръка. Господ е написал съдбата в човешката ръка. Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане.
Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката.
Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>
Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло.
“ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата? “ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология.
Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло.
Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там. Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко. Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.
към беседата >>
Ако не обича, написано е на ръката.
“ В твоята ръка. Господ е написал съдбата в човешката ръка. Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката.
Ако не обича, написано е на ръката.
Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито. Погледна ръката, коригирам.
към беседата >>
Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там.
“ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата? “ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло.
Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там.
Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко. Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.
към беседата >>
Ако обича правдата, написано е на ръката.
Господ е написал съдбата в човешката ръка. Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката.
Ако обича правдата, написано е на ръката.
Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито. Погледна ръката, коригирам. Много дългове.
към беседата >>
Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко.
“ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там.
Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко.
Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.
към беседата >>
Ако е честен, написано е на ръката.
Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката.
Ако е честен, написано е на ръката.
Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито. Погледна ръката, коригирам. Много дългове. Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.
към беседата >>
Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.
То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там. Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко.
Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.
към беседата >>
Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката.
Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката.
Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката.
Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито. Погледна ръката, коригирам. Много дългове. Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.
към беседата >>
Да вържем своите слабости.
Да вържем своите слабости.
Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост. Слабостите трябва да се вържат. Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз. Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат. Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.
към беседата >>
Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито.
Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката.
Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито.
Погледна ръката, коригирам. Много дългове. Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.
към беседата >>
Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост.
Да вържем своите слабости.
Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост.
Слабостите трябва да се вържат. Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз. Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат. Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.
към беседата >>
Погледна ръката, коригирам.
Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито.
Погледна ръката, коригирам.
Много дългове. Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.
към беседата >>
Слабостите трябва да се вържат.
Да вържем своите слабости. Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост.
Слабостите трябва да се вържат.
Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз. Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат. Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.
към беседата >>
Много дългове.
Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито. Погледна ръката, коригирам.
Много дългове.
Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.
към беседата >>
Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз.
Да вържем своите слабости. Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост. Слабостите трябва да се вържат.
Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз.
Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат. Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.
към беседата >>
Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.
Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито. Погледна ръката, коригирам. Много дългове.
Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.
към беседата >>
Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат.
Да вържем своите слабости. Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост. Слабостите трябва да се вържат. Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз.
Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат.
Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.
към беседата >>
Някой казва: „Какъв късмет имам!
Някой казва: „Какъв късмет имам!
“ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата. Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря.
към беседата >>
Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.
Да вържем своите слабости. Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост. Слабостите трябва да се вържат. Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз. Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат.
Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.
към беседата >>
“ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата.
Някой казва: „Какъв късмет имам!
“ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата.
Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи.
към беседата >>
„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори.
„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори.
Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре. Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече. И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни.
към беседата >>
Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога.
Някой казва: „Какъв късмет имам! “ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата.
Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога.
Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка.
към беседата >>
Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре.
„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори.
Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре.
Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече. И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл.
към беседата >>
Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога.
Някой казва: „Какъв късмет имам! “ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата. Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога.
Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога.
Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери.
към беседата >>
Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече.
„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори. Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре.
Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече.
И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални.
към беседата >>
Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас.
Някой казва: „Какъв късмет имам! “ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата. Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога.
Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас.
Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери. Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат.
към беседата >>
И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша.
„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори. Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре. Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече.
И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша.
Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални.
към беседата >>
Сега за вас не говоря.
Някой казва: „Какъв късмет имам! “ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата. Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас.
Сега за вас не говоря.
Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери. Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат. Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.
към беседата >>
Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор.
„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори. Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре. Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече. И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша.
Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор.
Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални.
към беседата >>
Вие се абстрахирайте от тези работи.
“ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата. Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря.
Вие се абстрахирайте от тези работи.
Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери. Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат. Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.
към беседата >>
Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни.
„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори. Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре. Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече. И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор.
Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни.
Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето.
към беседата >>
Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка.
Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи.
Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка.
Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери. Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат. Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.
към беседата >>
Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл.
Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре. Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече. И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни.
Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл.
Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен.
към беседата >>
Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери.
Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка.
Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери.
Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат. Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.
към беседата >>
Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални.
Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече. И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл.
Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални.
Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен.
към беседата >>
Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат.
Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери.
Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат.
Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.
към беседата >>
Болните хора ги наричат нормални.
И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални.
Болните хора ги наричат нормални.
В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво.
към беседата >>
Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.
Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери. Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат.
Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.
към беседата >>
В небето те са нормални.
Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални.
В небето те са нормални.
Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав.
към беседата >>
В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето.
В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето.
На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето. Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа. Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим?
към беседата >>
Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето.
Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални.
Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето.
Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав. Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален.
към беседата >>
На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето.
В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето.
На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето.
Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа. Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват.
към беседата >>
Болният като стане болен, той е много чувствителен.
Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето.
Болният като стане болен, той е много чувствителен.
Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав. Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален. И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.
към беседата >>
Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа.
В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето. На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето.
Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа.
Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан.
към беседата >>
Тогава е много по-съобразителен.
Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен.
Тогава е много по-съобразителен.
Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав. Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален. И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.
към беседата >>
Аз съм много обективен.
В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето. На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето. Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа.
Аз съм много обективен.
Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан. Двама или трима каквото попросят, ще го имат.
към беседата >>
Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво.
Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен.
Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво.
Казвам: не си здрав. Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален. И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.
към беседата >>
Двамата са двете ръце, а третия е моят ум.
В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето. На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето. Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа. Аз съм много обективен.
Двамата са двете ръце, а третия е моят ум.
Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан. Двама или трима каквото попросят, ще го имат. Като каже главата: „Вържете“, връзват.
към беседата >>
Казвам: не си здрав.
В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво.
Казвам: не си здрав.
Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален. И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.
към беседата >>
Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим?
В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето. На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето. Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа. Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум.
Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим?
“ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан. Двама или трима каквото попросят, ще го имат. Като каже главата: „Вържете“, връзват. Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го.
към беседата >>
Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален.
Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав.
Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален.
И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.
към беседата >>
“ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват.
На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето. Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа. Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим?
“ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват.
Този човек стане развързан. Двама или трима каквото попросят, ще го имат. Като каже главата: „Вържете“, връзват. Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го. Не го развързвайте.
към беседата >>
И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.
Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав. Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален.
И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.
към беседата >>
Този човек стане развързан.
Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа. Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват.
Този човек стане развързан.
Двама или трима каквото попросят, ще го имат. Като каже главата: „Вържете“, връзват. Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го. Не го развързвайте.
към беседата >>
Гледам ви сега, умът на тия хора.
Гледам ви сега, умът на тия хора.
Всички вие, като ви заболи кракът, зарадвайте се. Започваш да мислиш, започваш да оценяваш крака. Преди да те е заболял кракът, тласкаш го, удряш го навсякъде. Като заболее кракът, станеш внимателен. Викаш лекар за свидетел.
към беседата >>
Двама или трима каквото попросят, ще го имат.
Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан.
Двама или трима каквото попросят, ще го имат.
Като каже главата: „Вържете“, връзват. Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го. Не го развързвайте.
към беседата >>
Всички вие, като ви заболи кракът, зарадвайте се.
Гледам ви сега, умът на тия хора.
Всички вие, като ви заболи кракът, зарадвайте се.
Започваш да мислиш, започваш да оценяваш крака. Преди да те е заболял кракът, тласкаш го, удряш го навсякъде. Като заболее кракът, станеш внимателен. Викаш лекар за свидетел. Дойде един лекар да те лекува.
към беседата >>
Като каже главата: „Вържете“, връзват.
Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан. Двама или трима каквото попросят, ще го имат.
Като каже главата: „Вържете“, връзват.
Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го. Не го развързвайте.
към беседата >>
Започваш да мислиш, започваш да оценяваш крака.
Гледам ви сега, умът на тия хора. Всички вие, като ви заболи кракът, зарадвайте се.
Започваш да мислиш, започваш да оценяваш крака.
Преди да те е заболял кракът, тласкаш го, удряш го навсякъде. Като заболее кракът, станеш внимателен. Викаш лекар за свидетел. Дойде един лекар да те лекува. Аз, ако бях лекар, като дойда при тебе, най-първо ще кажа така: „Да не злоупотребяваш с крака си, да дадеш свобода на този крак, да го развържеш, много си го вързал.“ Тъй трябва да му проповядва лекарят, а той казва: „Първото нещо, ще ти дам един мехлем, че го намажи.
към беседата >>
Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го.
Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим? “ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан. Двама или трима каквото попросят, ще го имат. Като каже главата: „Вържете“, връзват.
Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го.
Не го развързвайте.
към беседата >>
НАГОРЕ