НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1406
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1406
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Особеностите на човека / Особената черта на човека
,
УС
, София, 20.6.1937г.,
Умственият темперамент, това съставлява майката.
(втори вариант)
Най-първо като станеш сутрин, ще имаш отношение към Бога, към баща си. Или кой е бащата у човека? Нервният темперамент.
Умственият темперамент, това съставлява майката.
Защото най-първо е почнала да мисли жената. Когато проявиш Любовта, ти почнеш да мислиш. Само когато Любовта се проявява, като почнеш да обичаш, ти почнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора.
(втори вариант)
Допустнете, че няма кой да ви донесе вода. Вие трябва сам да отидете.
Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора.
Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо. Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен. Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание?
към втори вариант >>
Защото най-първо е почнала да мисли жената.
(втори вариант)
Най-първо като станеш сутрин, ще имаш отношение към Бога, към баща си. Или кой е бащата у човека? Нервният темперамент. Умственият темперамент, това съставлява майката.
Защото най-първо е почнала да мисли жената.
Когато проявиш Любовта, ти почнеш да мислиш. Само когато Любовта се проявява, като почнеш да обичаш, ти почнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо.
(втори вариант)
Допустнете, че няма кой да ви донесе вода. Вие трябва сам да отидете. Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора.
Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо.
Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен. Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него.
към втори вариант >>
Когато проявиш Любовта, ти почнеш да мислиш.
(втори вариант)
Най-първо като станеш сутрин, ще имаш отношение към Бога, към баща си. Или кой е бащата у човека? Нервният темперамент. Умственият темперамент, това съставлява майката. Защото най-първо е почнала да мисли жената.
Когато проявиш Любовта, ти почнеш да мислиш.
Само когато Любовта се проявява, като почнеш да обичаш, ти почнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен.
(втори вариант)
Допустнете, че няма кой да ви донесе вода. Вие трябва сам да отидете. Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора. Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо.
Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен.
Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее.
към втори вариант >>
Само когато Любовта се проявява, като почнеш да обичаш, ти почнеш да мислиш.
(втори вариант)
Или кой е бащата у човека? Нервният темперамент. Умственият темперамент, това съставлява майката. Защото най-първо е почнала да мисли жената. Когато проявиш Любовта, ти почнеш да мислиш.
Само когато Любовта се проявява, като почнеш да обичаш, ти почнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо?
(втори вариант)
Допустнете, че няма кой да ви донесе вода. Вие трябва сам да отидете. Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора. Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо. Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен.
Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо?
Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите.
към втори вариант >>
Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства.
(втори вариант)
Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства.
Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти. Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл. И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение.
към втори вариант >>
Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее.
(втори вариант)
Вие трябва сам да отидете. Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора. Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо. Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен. Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо?
Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее.
Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее.
към втори вариант >>
Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти.
(втори вариант)
Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства.
Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти.
Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл. И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път.
към втори вариант >>
Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание?
(втори вариант)
Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора. Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо. Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен. Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее.
Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание?
Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен.
към втори вариант >>
Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл.
(втори вариант)
Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства. Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти.
Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл.
И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало.
към втори вариант >>
Той се ражда с него.
(втори вариант)
Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо. Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен. Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание?
Той се ражда с него.
Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен. Но все таки трябва да има известна побудителна причина.
към втори вариант >>
И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света.
(втори вариант)
Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства. Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти. Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл.
И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света.
Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия път.
към втори вариант >>
Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее.
(втори вариант)
Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен. Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него.
Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее.
Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен. Но все таки трябва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас.
към втори вариант >>
Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение.
(втори вариант)
Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства. Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти. Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл. И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света.
Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение.
Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия път. Вие казвате: Господ ще уреди работите си.
към втори вариант >>
Слуша той, пеят ли другите.
(втори вариант)
Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее.
Слуша той, пеят ли другите.
Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен. Но все таки трябва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас. То може да бъде една побудителна причина за вас.
към втори вариант >>
Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение.
(втори вариант)
Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства. Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти. Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл. И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение.
Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение.
Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия път. Вие казвате: Господ ще уреди работите си. Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?
към втори вариант >>
Той има само едно побуждение - някой да пее.
(втори вариант)
Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите.
Той има само едно побуждение - някой да пее.
И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен. Но все таки трябва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас. То може да бъде една побудителна причина за вас. Когато иска човека да го направят твърд, трябва налягане от горе на долу.
към втори вариант >>
Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път.
(втори вариант)
Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти. Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл. И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение.
Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път.
Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия път. Вие казвате: Господ ще уреди работите си. Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?
към втори вариант >>
И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен.
(втори вариант)
Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее.
И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен.
Но все таки трябва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас. То може да бъде една побудителна причина за вас. Когато иска човека да го направят твърд, трябва налягане от горе на долу. Трябва да го стесняват, за да стане твърд.
към втори вариант >>
Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало.
(втори вариант)
Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл. И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път.
Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало.
Вие вървите, но вие вървите по новия път. Вие казвате: Господ ще уреди работите си. Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?
към втори вариант >>
Но все таки трябва да има известна побудителна причина.
(втори вариант)
Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен.
Но все таки трябва да има известна побудителна причина.
А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас. То може да бъде една побудителна причина за вас. Когато иска човека да го направят твърд, трябва налягане от горе на долу. Трябва да го стесняват, за да стане твърд. Той трябва да е пречистен или за да се дисциплинира - някой път тези младите моми от селата, а и сега има такива, те имаха рокли, които ги надиблюваха на 10-15-20 дипли и така ги тургаха някъде, че после от горе им турят известна тяжест върху диплите, че да се запазят за дълго време.
към втори вариант >>
Вие вървите, но вие вървите по новия път.
(втори вариант)
И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало.
Вие вървите, но вие вървите по новия път.
Вие казвате: Господ ще уреди работите си. Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?
към втори вариант >>
А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас.
(втори вариант)
Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен. Но все таки трябва да има известна побудителна причина.
А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас.
То може да бъде една побудителна причина за вас. Когато иска човека да го направят твърд, трябва налягане от горе на долу. Трябва да го стесняват, за да стане твърд. Той трябва да е пречистен или за да се дисциплинира - някой път тези младите моми от селата, а и сега има такива, те имаха рокли, които ги надиблюваха на 10-15-20 дипли и така ги тургаха някъде, че после от горе им турят известна тяжест върху диплите, че да се запазят за дълго време. Момата като се облече тъй, че на рески, рески падат диплите.
към втори вариант >>
Вие казвате: Господ ще уреди работите си.
(втори вариант)
Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия път.
Вие казвате: Господ ще уреди работите си.
Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?
към втори вариант >>
То може да бъде една побудителна причина за вас.
(втори вариант)
Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен. Но все таки трябва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас.
То може да бъде една побудителна причина за вас.
Когато иска човека да го направят твърд, трябва налягане от горе на долу. Трябва да го стесняват, за да стане твърд. Той трябва да е пречистен или за да се дисциплинира - някой път тези младите моми от селата, а и сега има такива, те имаха рокли, които ги надиблюваха на 10-15-20 дипли и така ги тургаха някъде, че после от горе им турят известна тяжест върху диплите, че да се запазят за дълго време. Момата като се облече тъй, че на рески, рески падат диплите. И ако момата не си дипли хубаво роклята, ще си изгуби фасона на дрехата.
към втори вариант >>
Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?
(втори вариант)
Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия път. Вие казвате: Господ ще уреди работите си.
Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?
към втори вариант >>
2.
Временно и постоянно
,
ООК
, София, 23.6.1937г.,
Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш.
На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш. Ти ще пееш. На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш.
Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш.
Попей му малко, че не го обичаш. Тогава тури така: „Не, обичам“.
към беседата >>
Като обичаме Бога ще научим нещо ново.
Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим? Ще обичаме Бога.
Като обичаме Бога ще научим нещо ново.
Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.
към беседата >>
Попей му малко, че не го обичаш.
На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш. Ти ще пееш. На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш. Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш.
Попей му малко, че не го обичаш.
Тогава тури така: „Не, обичам“.
към беседата >>
Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.
Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим? Ще обичаме Бога. Като обичаме Бога ще научим нещо ново.
Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.
към беседата >>
Тогава тури така: „Не, обичам“.
На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш. Ти ще пееш. На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш. Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш. Попей му малко, че не го обичаш.
Тогава тури така: „Не, обичам“.
към беседата >>
Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“.
Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“.
Цигулар къща не гледа, но къща храни. Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска. Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже?
към беседата >>
Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат.
Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат.
Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив. Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя. Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си.
към беседата >>
Цигулар къща не гледа, но къща храни.
Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“.
Цигулар къща не гледа, но къща храни.
Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска. Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш.
към беседата >>
Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив.
Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат.
Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив.
Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя. Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“.
към беседата >>
Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска.
Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“. Цигулар къща не гледа, но къща храни.
Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска.
Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората.
към беседата >>
Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя.
Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат. Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив.
Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя.
Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта.
към беседата >>
Гайда няма, а цървули иска“.
Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“. Цигулар къща не гледа, но къща храни. Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска.
Гайда няма, а цървули иска“.
Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене.
към беседата >>
Единият ѝ син мяза малко на бащата.
Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат. Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив. Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя.
Единият ѝ син мяза малко на бащата.
Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия.
към беседата >>
Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува?
Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“. Цигулар къща не гледа, но къща храни. Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска. Гайда няма, а цървули иска“.
Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува?
Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията.
към беседата >>
Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва.
Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат. Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив. Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя. Единият ѝ син мяза малко на бащата.
Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва.
Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите.
към беседата >>
Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже?
Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“. Цигулар къща не гледа, но къща храни. Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска. Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува?
Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже?
– Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада.
към беседата >>
Синът и той мяза на баща си.
Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат. Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив. Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя. Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва.
Синът и той мяза на баща си.
Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“.
към беседата >>
– Научи се да пееш.
Цигулар къща не гледа, но къща храни. Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска. Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже?
– Научи се да пееш.
Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада.
към беседата >>
Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“.
Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив. Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя. Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си.
Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“.
В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее.
към беседата >>
Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората.
Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска. Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш.
Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората.
Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение.
към беседата >>
В рода им има една лоша черта.
Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя. Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“.
В рода им има една лоша черта.
Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели.
към беседата >>
Има едно Божествено пеене.
Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората.
Има едно Божествено пеене.
Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората.
към беседата >>
Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия.
Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта.
Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия.
Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“.
към беседата >>
Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията.
Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене.
Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията.
Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава.
към беседата >>
Аз да си уредя работите.
Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия.
Аз да си уредя работите.
Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш?
към беседата >>
Дойде глада, пей на глада.
Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията.
Дойде глада, пей на глада.
Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят.
към беседата >>
Ти ще ме слушаш“.
Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите.
Ти ще ме слушаш“.
И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“.
към беседата >>
Като дойде, пей на глада.
– Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада.
Като дойде, пей на глада.
Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот.
към беседата >>
И синът дава ум на майка си как трябва да живее.
Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“.
И синът дава ум на майка си как трябва да живее.
Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо.
към беседата >>
Гладът ще се превърне на благословение.
Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада.
Гладът ще се превърне на благословение.
Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате.
към беседата >>
Сега тя иска да се отдели.
В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее.
Сега тя иска да се отдели.
– „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание.
към беседата >>
Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората.
Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение.
Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората.
В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят.
към беседата >>
– „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“.
Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели.
– „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“.
Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход.
към беседата >>
В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава.
Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората.
В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава.
В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате?
към беседата >>
Къде ще идеш?
Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“.
Къде ще идеш?
– Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства.
към беседата >>
В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят.
Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава.
В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят.
В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате? Вие искате някоя българска песен.
към беседата >>
– Някой казва: „Искам да те напусна“.
Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш?
– Някой казва: „Искам да те напусна“.
Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши.
към беседата >>
В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот.
Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят.
В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот.
Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате? Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави.
към беседата >>
Че напускането не е нещо физическо.
И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“.
Че напускането не е нещо физическо.
Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби.
към беседата >>
Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате.
Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот.
Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате.
Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате? Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници.
към беседата >>
Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание.
Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо.
Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание.
Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората.
към беседата >>
Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят.
Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате.
Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят.
Какво искате? Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката).
към беседата >>
Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход.
– „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание.
Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход.
Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш.
към беседата >>
Какво искате?
В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят.
Какво искате?
Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво.
към беседата >>
Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства.
Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход.
Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства.
Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува.
към беседата >>
Вие искате някоя българска песен.
В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате?
Вие искате някоя българска песен.
Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“).
към беседата >>
Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши.
– Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства.
Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши.
От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети?
към беседата >>
Класическите песни са много хубави.
В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате? Вие искате някоя българска песен.
Класическите песни са много хубави.
В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете.
към беседата >>
От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби.
Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши.
От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби.
От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб.
към беседата >>
В музикално отношение ще станете по-добри проводници.
Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате? Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави.
В музикално отношение ще станете по-добри проводници.
(Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре.
към беседата >>
От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората.
Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби.
От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората.
Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства?
към беседата >>
(Учителят свири на цигулката).
Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате? Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници.
(Учителят свири на цигулката).
Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас).
към беседата >>
Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш.
Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората.
Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш.
Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда.
към беседата >>
Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво.
Какво искате? Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката).
Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво.
(Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас). Не може така да се пее.
към беседата >>
Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува.
Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш.
Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува.
Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия.
към беседата >>
(Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“).
Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво.
(Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“).
Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас). Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно).
към беседата >>
Какво ще те сполети?
Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува.
Какво ще те сполети?
– Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства.
към беседата >>
Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете.
Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“).
Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете.
Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас). Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело.
към беседата >>
– Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб.
От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети?
– Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб.
Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма.
към беседата >>
Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре.
В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете.
Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре.
(Учителят пее като нас). Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно).
към беседата >>
Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства?
От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб.
Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства?
“ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма.
към беседата >>
(Учителят пее като нас).
(Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре.
(Учителят пее като нас).
Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава?
към беседата >>
“ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда.
Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства?
“ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда.
Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства.
към беседата >>
Не може така да се пее.
Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас).
Не може така да се пее.
(Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“.
към беседата >>
Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия.
Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда.
Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия.
Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“.
към беседата >>
(Учителят свири тихо и нежно).
(Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас). Не може така да се пее.
(Учителят свири тихо и нежно).
Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва?
към беседата >>
Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства.
Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия.
Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства.
Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци.
към беседата >>
Туй е весело.
Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас). Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно).
Туй е весело.
Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота.
към беседата >>
Един човек мисли, че като него друг няма.
– Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства.
Един човек мисли, че като него друг няма.
Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят.
към беседата >>
Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно).
Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас). Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело.
Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно).
Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие.
към беседата >>
Право е, като него няма.
Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства? “ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма.
Право е, като него няма.
Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“.
към беседата >>
Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава?
(Учителят пее като нас). Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно).
Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава?
(Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“.
към беседата >>
Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства.
“ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма.
Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства.
Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого?
към беседата >>
(Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“.
Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава?
(Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“.
Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим).
към беседата >>
Казва: „Заради мене може да говорят“.
Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства.
Казва: „Заради мене може да говорят“.
Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника.
към беседата >>
Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва?
(Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“.
Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва?
– Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен.
към беседата >>
Има 10 души Стояновци.
Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“.
Има 10 души Стояновци.
За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата.
към беседата >>
– Трябва да вземе нова насока в живота.
Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва?
– Трябва да вземе нова насока в живота.
Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите.
към беседата >>
За кой от тях ще говорят.
Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци.
За кой от тях ще говорят.
Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“.
към беседата >>
Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие.
Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота.
Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие.
(Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат?
към беседата >>
Казва: „Заради мен говорят“.
Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят.
Казва: „Заради мен говорят“.
Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“.
към беседата >>
(Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“.
Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие.
(Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“.
Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила.
към беседата >>
Какво значи да говорят за някого?
Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“.
Какво значи да говорят за някого?
– Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“.
към беседата >>
Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим).
(Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“.
Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим).
Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири.
към беседата >>
– Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника.
Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого?
– Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника.
Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“.
към беседата >>
Много класическа песен е за мен.
Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим).
Много класическа песен е за мен.
Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила.
към беседата >>
Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата.
Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника.
Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата.
Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен.
към беседата >>
Най-големи постижения в света имат цигуларите.
– Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен.
Най-големи постижения в света имат цигуларите.
Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление.
към беседата >>
Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“.
За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата.
Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“.
Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш.
към беседата >>
Колко технически постижения имат?
Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите.
Колко технически постижения имат?
– Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение.
към беседата >>
Ти казваш: „Този човек е лош“.
Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“.
Ти казваш: „Този човек е лош“.
Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши.
към беседата >>
– Сега те развиват сила.
(Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат?
– Сега те развиват сила.
Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение.
към беседата >>
Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“.
Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“.
Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“.
Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши. Че вземете кой да е човек, идете при извора.
към беседата >>
Виж там цял оркестър свири.
Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила.
Виж там цял оркестър свири.
Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете.
към беседата >>
Казвате: „Престъпен е този човек“.
– Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“.
Казвате: „Престъпен е този човек“.
Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши. Че вземете кой да е човек, идете при извора. Ти казваш: „Няма да пиеш вода!
към беседата >>
Туй е сила, динамическа сила.
Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири.
Туй е сила, динамическа сила.
На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава.
към беседата >>
Престъпен е, защото е свободен.
Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“.
Престъпен е, защото е свободен.
Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши. Че вземете кой да е човек, идете при извора. Ти казваш: „Няма да пиеш вода! “ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.
към беседата >>
На тази сила трябва да се даде направление.
Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила.
На тази сила трябва да се даде направление.
Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия.
към беседата >>
Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш.
Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен.
Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш.
Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши. Че вземете кой да е човек, идете при извора. Ти казваш: „Няма да пиеш вода! “ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.
към беседата >>
Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение.
Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление.
Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение.
Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат.
към беседата >>
Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши.
Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш.
Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши.
Че вземете кой да е човек, идете при извора. Ти казваш: „Няма да пиеш вода! “ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.
към беседата >>
Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение.
– Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение.
Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение.
Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа.
към беседата >>
Че вземете кой да е човек, идете при извора.
Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши.
Че вземете кой да е човек, идете при извора.
Ти казваш: „Няма да пиеш вода! “ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.
към беседата >>
Всички ще пеете.
Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение.
Всички ще пеете.
Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа. То е разумното.
към беседата >>
Ти казваш: „Няма да пиеш вода!
Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши. Че вземете кой да е човек, идете при извора.
Ти казваш: „Няма да пиеш вода!
“ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.
към беседата >>
Музикално всичко се разрешава.
Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете.
Музикално всичко се разрешава.
Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа. То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен.
към беседата >>
“ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.
Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши. Че вземете кой да е човек, идете при извора. Ти казваш: „Няма да пиеш вода!
“ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.
към беседата >>
Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия.
На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава.
Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия.
Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа. То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума.
към беседата >>
Разправяше ми един мой познат.
Разправяше ми един мой познат.
Една котка му изяла печената кокошка. Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж. По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш? “ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка!
към беседата >>
Само по музикален начин те може да се разрешат.
Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия.
Само по музикален начин те може да се разрешат.
Музиката е на Духа. То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи.
към беседата >>
Една котка му изяла печената кокошка.
Разправяше ми един мой познат.
Една котка му изяла печената кокошка.
Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж. По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш? “ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“.
към беседата >>
Музиката е на Духа.
Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат.
Музиката е на Духа.
То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората.
към беседата >>
Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж.
Разправяше ми един мой познат. Една котка му изяла печената кокошка.
Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж.
По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш? “ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение.
към беседата >>
То е разумното.
Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа.
То е разумното.
Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата.
към беседата >>
По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш?
Разправяше ми един мой познат. Една котка му изяла печената кокошка. Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж.
По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш?
“ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея?
към беседата >>
Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен.
Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа. То е разумното.
Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен.
За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин.
към беседата >>
“ И тя се готви да се хвърли на лицето му.
Разправяше ми един мой познат. Една котка му изяла печената кокошка. Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж. По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш?
“ И тя се готви да се хвърли на лицето му.
– „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ.
към беседата >>
За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума.
Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа. То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен.
За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума.
Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите.
към беседата >>
– „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка!
Разправяше ми един мой познат. Една котка му изяла печената кокошка. Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж. По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш? “ И тя се готви да се хвърли на лицето му.
– „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка!
“ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ.
към беседата >>
Хората са нещастни, понеже ума не работи.
Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа. То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума.
Хората са нещастни, понеже ума не работи.
Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат.
към беседата >>
“ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“.
Една котка му изяла печената кокошка. Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж. По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш? “ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка!
“ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“.
Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен.
към беседата >>
Умът е, който ще спаси хората.
Музиката е на Духа. То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи.
Умът е, който ще спаси хората.
В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо.
към беседата >>
Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение.
Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж. По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш? “ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“.
Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение.
Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен.
към беседата >>
В умът работи Божественият Дух, не силата.
То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората.
В умът работи Божественият Дух, не силата.
Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката.
към беседата >>
Сега питате: „Защо аз живея?
По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш? “ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение.
Сега питате: „Защо аз живея?
“ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“.
към беседата >>
Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин.
Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата.
Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин.
Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак.
към беседата >>
“ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ.
“ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея?
“ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ.
Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си.
към беседата >>
Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите.
За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин.
Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите.
Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа.
към беседата >>
Аз живея, за да ме учи Господ.
– „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка! “ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ.
Аз живея, за да ме учи Господ.
Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува.
към беседата >>
Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат.
Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите.
Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат.
Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем.
към беседата >>
Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен.
“ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ.
Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен.
Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка.
към беседата >>
Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо.
Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат.
Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо.
Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш.
към беседата >>
Аз живея, за да бъда полезен.
Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен.
Аз живея, за да бъда полезен.
Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея.
към беседата >>
Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката.
В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо.
Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката.
Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам.
към беседата >>
Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“.
Сега питате: „Защо аз живея? “ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен.
Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“.
Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето.
към беседата >>
Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак.
Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката.
Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак.
Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът.
към беседата >>
Но ти не си приложил вярата си.
“ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“.
Но ти не си приложил вярата си.
Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка.
към беседата >>
Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа.
Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак.
Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа.
Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“.
към беседата >>
Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува.
Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си.
Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува.
Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее.
към беседата >>
Двамата на работа да идем.
Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа.
Двамата на работа да идем.
Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден.
към беседата >>
Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка.
Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува.
Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка.
Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога.
към беседата >>
Я престани да ми се гневиш.
Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем.
Я престани да ми се гневиш.
Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна.
към беседата >>
Седи един и ме слуша как пея.
Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка.
Седи един и ме слуша как пея.
Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога.
към беседата >>
Колко те обичам.
Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш.
Колко те обичам.
Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост?
към беседата >>
Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето.
Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея.
Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето.
И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа.
към беседата >>
Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът.
Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам.
Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът.
Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта.
към беседата >>
И между нас се образува връзка.
Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето.
И между нас се образува връзка.
Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа.
към беседата >>
Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“.
Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът.
Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“.
Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща.
към беседата >>
Аз може да пея и той пее.
Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка.
Аз може да пея и той пее.
Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш.
към беседата >>
Отсега нататък много те обичам, много си благороден.
Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“.
Отсега нататък много те обичам, много си благороден.
Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот.
към беседата >>
Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога.
Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее.
Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога.
Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво.
към беседата >>
Тази работа е сериозна.
Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден.
Тази работа е сериозна.
Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот. Скръбта е условие да се развива вашия ум.
към беседата >>
Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога.
Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога.
Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога.
Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре.
към беседата >>
Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост?
Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна.
Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост?
Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот. Скръбта е условие да се развива вашия ум. Аз говоря за ония скърби, които са разумни.
към беседата >>
Трябва работа.
Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога.
Трябва работа.
Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит.
към беседата >>
Всяка болка е дреха на болестта.
Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост?
Всяка болка е дреха на болестта.
Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот. Скръбта е условие да се развива вашия ум. Аз говоря за ония скърби, които са разумни. За разумната скръб говоря.
към беседата >>
Няма да даваш ум на Господа.
И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа.
Няма да даваш ум на Господа.
Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“.
към беседата >>
Радостта като се облече, самата скръб се връща.
Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта.
Радостта като се облече, самата скръб се връща.
Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот. Скръбта е условие да се развива вашия ум. Аз говоря за ония скърби, които са разумни. За разумната скръб говоря.
към беседата >>
Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш.
Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа.
Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш.
Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“.
към беседата >>
Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот.
Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща.
Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот.
Скръбта е условие да се развива вашия ум. Аз говоря за ония скърби, които са разумни. За разумната скръб говоря.
към беседата >>
Той пее хубаво.
Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш.
Той пее хубаво.
Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее.
към беседата >>
Скръбта е условие да се развива вашия ум.
Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот.
Скръбта е условие да се развива вашия ум.
Аз говоря за ония скърби, които са разумни. За разумната скръб говоря.
към беседата >>
Той ще те коригира много добре.
Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво.
Той ще те коригира много добре.
Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени.
към беседата >>
Аз говоря за ония скърби, които са разумни.
Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот. Скръбта е условие да се развива вашия ум.
Аз говоря за ония скърби, които са разумни.
За разумната скръб говоря.
към беседата >>
Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит.
Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре.
Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит.
Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж.
към беседата >>
За разумната скръб говоря.
Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот. Скръбта е условие да се развива вашия ум. Аз говоря за ония скърби, които са разумни.
За разумната скръб говоря.
към беседата >>
Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“.
Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит.
Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“.
Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити.
към беседата >>
Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“.
Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“.
Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“.
Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“.
към беседата >>
Аз го виждам защо не може да пее.
Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“.
Аз го виждам защо не може да пее.
Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му.
към беседата >>
Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени.
Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее.
Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени.
Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората.
към беседата >>
Които са пратени да пеят имат особен строеж.
Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени.
Които са пратени да пеят имат особен строеж.
Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате.
към беседата >>
Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити.
Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж.
Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити.
Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого.
към беседата >>
Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“.
Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити.
Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“.
Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още.
към беседата >>
Свие се гърлото му.
Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“.
Свие се гърлото му.
Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай.
към беседата >>
Ти няма да пееш заради хората.
Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му.
Ти няма да пееш заради хората.
Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо.
към беседата >>
Най-първо вие се заблуждавате.
Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората.
Най-първо вие се заблуждавате.
Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
към беседата >>
Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого.
Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате.
Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого.
Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка.
към беседата >>
Никого не сте видяли още.
Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого.
Никого не сте видяли още.
Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка. За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората.
към беседата >>
Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай.
Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още.
Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай.
Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка. За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората. Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш.
към беседата >>
Да видиш и да познаеш нещо.
Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай.
Да видиш и да познаеш нещо.
Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка. За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората. Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш. Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.
към беседата >>
Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо.
Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка. За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората. Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш. Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.
към беседата >>
Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка.
Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка.
За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората. Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш. Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.
към беседата >>
За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората.
Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка.
За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората.
Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш. Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.
към беседата >>
Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш.
Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка. За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората.
Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш.
Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.
към беседата >>
Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.
Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка. За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората. Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш.
Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.
към беседата >>
Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени.
Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени.
Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя. Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят.
към беседата >>
Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя.
Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени.
Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя.
Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи.
към беседата >>
Ние се намираме в един свят на видоизменение.
Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени. Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя.
Ние се намираме в един свят на видоизменение.
Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав.
към беседата >>
Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието.
Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени. Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя. Ние се намираме в един свят на видоизменение.
Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието.
Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието.
към беседата >>
Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък.
Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък.
Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората. (Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е? Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не).
към беседата >>
Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят.
Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени. Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя. Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието.
Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят.
Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства.
към беседата >>
Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората.
Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък.
Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората.
(Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е? Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив.
към беседата >>
Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят.
Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени. Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя. Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят.
Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят.
Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства.
към беседата >>
(Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е?
Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък. Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората.
(Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е?
Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа аргументи.
Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя. Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят.
Тогава ще ви приведа аргументи.
Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят?
към беседата >>
Преди Христа се е казало.
Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък. Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората. (Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е?
Преди Христа се е казало.
Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни.
към беседата >>
Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав.
Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи.
Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав.
Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие.
към беседата >>
Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес.
Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък. Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората. (Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е? Преди Христа се е казало.
Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес.
Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни.
към беседата >>
Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието.
Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав.
Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието.
Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето.
към беседата >>
Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не).
Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък. Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората. (Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е? Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес.
Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не).
Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така?
към беседата >>
Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства.
Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието.
Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства.
Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме.
към беседата >>
Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив.
Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората. (Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е? Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не).
Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив.
Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае.
към беседата >>
Тъй както е представено с всичките удобства.
Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства.
Тъй както е представено с всичките удобства.
Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще.
към беседата >>
Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот.
(Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е? Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив.
Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот.
Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“.
към беседата >>
Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят?
Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства.
Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят?
Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал.
към беседата >>
Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни.
Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот.
Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни.
Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът?
към беседата >>
Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие.
Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят?
Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие.
Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока.
към беседата >>
Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни.
Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни.
Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни.
Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише.
към беседата >>
Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето.
Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие.
Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето.
Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не.
към беседата >>
Там е въпросът защо е така?
Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни.
Там е въпросът защо е така?
Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули.
към беседата >>
Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме.
Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето.
Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме.
И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен.
към беседата >>
Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае.
Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така?
Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае.
Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“.
към беседата >>
И тогава нашето минало е тяхно бъдеще.
Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме.
И тогава нашето минало е тяхно бъдеще.
Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Духът така ми говори“.
Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае.
Вие ще кажете: „Духът така ми говори“.
Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи.
към беседата >>
Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал.
Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще.
Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал.
Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“.
към беседата >>
Какво ти говори Духът?
Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“.
Какво ти говори Духът?
Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв?
към беседата >>
Отиваме по обратна посока.
Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал.
Отиваме по обратна посока.
И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност.
към беседата >>
Пише някой какво Духът му е казал да пише.
Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът?
Пише някой какво Духът му е казал да пише.
Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача.
към беседата >>
И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не.
Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока.
И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не.
Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи.
към беседата >>
Духът няма много формули.
Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише.
Духът няма много формули.
Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача. – „Защо съм се родил мъж?
към беседата >>
Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен.
Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не.
Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен.
Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…).
към беседата >>
Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“.
Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули.
Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“.
Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача. – „Защо съм се родил мъж? “ То е задача.
към беседата >>
Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив.
И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен.
Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив.
Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка.
към беседата >>
Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи.
Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“.
Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи.
Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача. – „Защо съм се родил мъж? “ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете?
към беседата >>
Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“.
Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив.
Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“.
Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето.
към беседата >>
Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв?
Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи.
Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв?
“ То е задача. – „Защо съм се родил мъж? “ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче?
към беседата >>
Някой път като слизат, разправям им тази опитност.
Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“.
Някой път като слизат, разправям им тази опитност.
Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино?
към беседата >>
“ То е задача.
Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв?
“ То е задача.
– „Защо съм се родил мъж? “ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето?
към беседата >>
Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи.
И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност.
Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи.
Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш.
към беседата >>
– „Защо съм се родил мъж?
Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача.
– „Защо съм се родил мъж?
“ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето? Задачи са това.
към беседата >>
Да (…).
Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи.
Да (…).
Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо.
към беседата >>
“ То е задача.
Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача. – „Защо съм се родил мъж?
“ То е задача.
Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето? Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението.
към беседата >>
Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка.
Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…).
Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка.
Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти.
към беседата >>
Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете?
Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача. – „Защо съм се родил мъж? “ То е задача.
Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете?
Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето? Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира.
към беседата >>
Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето.
Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка.
Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето.
Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти?
към беседата >>
Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче?
Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв? “ То е задача. – „Защо съм се родил мъж? “ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете?
Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче?
Защо е славейчето? Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие.
към беседата >>
Как се пие туй вино?
Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето.
Как се пие туй вино?
“ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят.
към беседата >>
Защо е славейчето?
“ То е задача. – „Защо съм се родил мъж? “ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче?
Защо е славейчето?
Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе.
към беседата >>
“ Ти ще им покажеш.
Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино?
“ Ти ще им покажеш.
После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание.
към беседата >>
Задачи са това.
– „Защо съм се родил мъж? “ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето?
Задачи са това.
Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието.
към беседата >>
После второ, трето, четвърто нещо.
Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш.
После второ, трето, четвърто нещо.
И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае.
към беседата >>
Който разбира от тая задача, ще намери разрешението.
“ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето? Задачи са това.
Който разбира от тая задача, ще намери разрешението.
Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила.
към беседата >>
И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти.
Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо.
И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти.
Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек.
към беседата >>
Но друг пък, който не разбира.
Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето? Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението.
Но друг пък, който не разбира.
Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието.
към беседата >>
Защо главата се върти?
Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти.
Защо главата се върти?
На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се.
към беседата >>
Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие.
Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето? Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира.
Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие.
Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“.
към беседата >>
На тебе главата ти се върти, а те се смеят.
Как се пие туй вино? “ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти?
На тебе главата ти се върти, а те се смеят.
То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го.
към беседата >>
Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе.
Защо е славейчето? Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие.
Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе.
Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“.
към беседата >>
То е изпитание.
“ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят.
То е изпитание.
Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“.
към беседата >>
Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието.
Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе.
Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието.
Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“).
към беседата >>
Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае.
После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание.
Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае.
Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли.
към беседата >>
Природата така е наредила.
Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието.
Природата така е наредила.
Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни.
към беседата >>
Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек.
И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае.
Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек.
Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли. Една две седмици докато тия зашивки заздравеят.
към беседата >>
Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието.
Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила.
Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието.
Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума.
към беседата >>
Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се.
Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек.
Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се.
След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли. Една две седмици докато тия зашивки заздравеят. Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така?
към беседата >>
Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“.
Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието.
Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“.
Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна.
към беседата >>
След като разправи своята опитност, зашие го.
На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се.
След като разправи своята опитност, зашие го.
Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли. Една две седмици докато тия зашивки заздравеят. Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така? “ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.
към беседата >>
Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“.
Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“.
Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“.
Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика.
към беседата >>
Казват: „Много учен човек“.
То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го.
Казват: „Много учен човек“.
Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли. Една две седмици докато тия зашивки заздравеят. Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така? “ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.
към беседата >>
Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“).
Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“.
Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“).
Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места.
към беседата >>
Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли.
Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“.
Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли.
Една две седмици докато тия зашивки заздравеят. Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така? “ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.
към беседата >>
Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни.
Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“).
Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни.
Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват.
към беседата >>
Една две седмици докато тия зашивки заздравеят.
Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли.
Една две седмици докато тия зашивки заздравеят.
Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така? “ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.
към беседата >>
Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума.
Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни.
Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума.
Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това.
към беседата >>
Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така?
Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли. Една две седмици докато тия зашивки заздравеят.
Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така?
“ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.
към беседата >>
Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна.
Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума.
Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна.
Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете.
към беседата >>
“ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.
След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли. Една две седмици докато тия зашивки заздравеят. Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така?
“ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.
към беседата >>
Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика.
Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна.
Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика.
Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате.
към беседата >>
Но да дойдем до онова същественото.
Но да дойдем до онова същественото.
В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе. Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе.
към беседата >>
Вземете в музиката всичките увеселителни места.
Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика.
Вземете в музиката всичките увеселителни места.
Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш.
към беседата >>
В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе.
Но да дойдем до онова същественото.
В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе.
Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш.
към беседата >>
Там хората се удоволствуват.
Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места.
Там хората се удоволствуват.
При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така?
към беседата >>
Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си.
Но да дойдем до онова същественото. В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе.
Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си.
Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ?
към беседата >>
При музиката има право всеки на това.
Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват.
При музиката има право всеки на това.
Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото.
към беседата >>
Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така.
Но да дойдем до онова същественото. В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе. Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си.
Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така.
Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето.
към беседата >>
Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете.
Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това.
Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете.
При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш.
към беседата >>
Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“.
Но да дойдем до онова същественото. В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе. Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така.
Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“.
Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско.
към беседата >>
При едната музика не искате да пеете, а при друга искате.
Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете.
При едната музика не искате да пеете, а при друга искате.
Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш.
към беседата >>
Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе.
Но да дойдем до онова същественото. В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе. Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“.
Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе.
Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам.
към беседата >>
Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш.
Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате.
Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш.
– „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш.
към беседата >>
Някой пък иска ти да се махнеш.
В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе. Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе.
Някой пък иска ти да се махнеш.
Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално.
към беседата >>
– „Че как така?
Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш.
– „Че как така?
“ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш.
към беседата >>
Питам тогава: На кого да угоди Господ?
Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш.
Питам тогава: На кого да угоди Господ?
Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално.
към беседата >>
“ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото.
При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така?
“ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото.
То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл.
към беседата >>
Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето.
Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ?
Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето.
Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има.
към беседата >>
То е защото не пееш.
Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото.
То е защото не пееш.
Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта?
към беседата >>
Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско.
Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето.
Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско.
Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения.
към беседата >>
Болят те сливиците, защото не пееш.
При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш.
Болят те сливиците, защото не пееш.
Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението?
към беседата >>
Аз снема с половин тон, музикално го снемам.
Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско.
Аз снема с половин тон, музикално го снемам.
Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство.
към беседата >>
Главата ти е отъпяла, защото не пееш.
Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш.
Главата ти е отъпяла, защото не пееш.
Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам.
към беседата >>
Но пак е музикално.
Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам.
Но пак е музикално.
Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението.
към беседата >>
Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш.
– „Че как така? “ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш.
Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш.
Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра.
към беседата >>
Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално.
Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално.
Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално.
Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика.
към беседата >>
Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл.
“ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш.
Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл.
Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас.
към беседата >>
Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има.
Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално.
Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има.
Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята.
към беседата >>
Де се ражда престъплението в Любовта?
То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл.
Де се ражда престъплението в Любовта?
В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение.
към беседата >>
Тия неща сега искат обяснения.
Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има.
Тия неща сега искат обяснения.
Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра.
към беседата >>
В Любовта де се ражда престъплението?
Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта?
В Любовта де се ражда престъплението?
– И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг.
към беседата >>
Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство.
Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения.
Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство.
Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията.
към беседата >>
– И тогава на тази сестра обяснявам.
Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението?
– И тогава на тази сестра обяснявам.
Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива.
към беседата >>
Има една музика на водата, на движението.
Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство.
Има една музика на водата, на движението.
Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията. В тия движения има едно, което съществува вътре в природата.
към беседата >>
Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра.
Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам.
Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра.
Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете.
към беседата >>
Такава е музиката на Бах, водна музика.
Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението.
Такава е музиката на Бах, водна музика.
Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията. В тия движения има едно, което съществува вътре в природата. Всичко туй, което го описва, прости работи са.
към беседата >>
Която и да е от вас.
Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра.
Която и да е от вас.
Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце.
към беседата >>
Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята.
Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика.
Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята.
Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията. В тия движения има едно, което съществува вътре в природата. Всичко туй, което го описва, прости работи са. Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.
към беседата >>
Всички в света сме едно предметно учение.
Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас.
Всички в света сме едно предметно учение.
Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно.
към беседата >>
Ритъм има музиката на вятъра.
Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята.
Ритъм има музиката на вятъра.
Като дойде до Бах, то е музика на движенията. В тия движения има едно, което съществува вътре в природата. Всичко туй, което го описва, прости работи са. Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.
към беседата >>
Някой в един смисъл, друг в друг.
В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение.
Някой в един смисъл, друг в друг.
Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание.
към беседата >>
Като дойде до Бах, то е музика на движенията.
Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра.
Като дойде до Бах, то е музика на движенията.
В тия движения има едно, което съществува вътре в природата. Всичко туй, което го описва, прости работи са. Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.
към беседата >>
Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива.
– И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг.
Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива.
Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира.
към беседата >>
В тия движения има едно, което съществува вътре в природата.
Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията.
В тия движения има едно, което съществува вътре в природата.
Всичко туй, което го описва, прости работи са. Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.
към беседата >>
Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете.
Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива.
Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете.
Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете.
към беседата >>
Всичко туй, което го описва, прости работи са.
Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията. В тия движения има едно, което съществува вътре в природата.
Всичко туй, което го описва, прости работи са.
Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.
към беседата >>
Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце.
Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете.
Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце.
Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието.
към беседата >>
Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.
Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията. В тия движения има едно, което съществува вътре в природата. Всичко туй, което го описва, прости работи са.
Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.
към беседата >>
Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно.
Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце.
Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно.
Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ.
към беседата >>
Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали.
Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали.
Някой каже тъй: „Ще седна да пея“. Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив. Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив.
към беседата >>
Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание.
Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно.
Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание.
Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“.
към беседата >>
Някой каже тъй: „Ще седна да пея“.
Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали.
Някой каже тъй: „Ще седна да пея“.
Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив. Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“.
към беседата >>
Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира.
Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание.
Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира.
Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист.
към беседата >>
Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив.
Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали. Някой каже тъй: „Ще седна да пея“.
Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив.
Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен.
към беседата >>
Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете.
Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира.
Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете.
Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“.
към беседата >>
Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей.
Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали. Някой каже тъй: „Ще седна да пея“. Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив.
Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей.
Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай.
към беседата >>
Казвам на майката: Иде нещастието.
Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете.
Казвам на майката: Иде нещастието.
Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо?
към беседата >>
Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив?
Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали. Някой каже тъй: „Ще седна да пея“. Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив. Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей.
Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив?
“ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“.
към беседата >>
Всички тия моми искат да вземат сина ѝ.
Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието.
Всички тия моми искат да вземат сина ѝ.
Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината.
към беседата >>
“ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив.
Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали. Някой каже тъй: „Ще седна да пея“. Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив. Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив?
“ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив.
Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае.
към беседата >>
Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“.
Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ.
Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“.
Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката?
към беседата >>
Казва: „Колко съм щастлив“.
Някой каже тъй: „Ще седна да пея“. Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив. Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив.
Казва: „Колко съм щастлив“.
Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност.
към беседата >>
Майката го държи, иска да е чист.
Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“.
Майката го държи, иска да е чист.
Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“.
към беседата >>
Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен.
Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив. Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“.
Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен.
Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал.
към беседата >>
Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“.
Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист.
Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“.
Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава.
към беседата >>
Туй не му казвай.
Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен.
Туй не му казвай.
Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу.
към беседата >>
Те ще започнат да желаят тя да умре, защо?
Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“.
Те ще започнат да желаят тя да умре, защо?
– Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат.
към беседата >>
Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“.
Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив? “ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай.
Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“.
Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим.
към беседата >>
– Не че искат да умре, но възлюбленият е причината.
Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо?
– Не че искат да умре, но възлюбленият е причината.
Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него.
към беседата >>
Това нещастие той си знае.
“ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“.
Това нещастие той си знае.
Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай.
към беседата >>
Казвам: Какво трябва да направи майката?
Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината.
Казвам: Какво трябва да направи майката?
– Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“.
към беседата >>
Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност.
Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае.
Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност.
Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие.
към беседата >>
– Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“.
Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката?
– Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“.
Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон.
към беседата >>
Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал.
Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност.
Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал.
За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе.
към беседата >>
Всички ще обичат майката тогава.
Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“.
Всички ще обичат майката тогава.
Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш.
към беседата >>
За да видя трябва да сляза в твоето положение долу.
Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал.
За да видя трябва да сляза в твоето положение долу.
Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка.
към беседата >>
Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат.
Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава.
Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат.
И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат.
към беседата >>
Казвам: Да се обменим.
Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу.
Казвам: Да се обменим.
Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан.
към беседата >>
И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него.
– Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат.
И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него.
Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш.
към беседата >>
Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай.
Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим.
Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай.
Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан.
към беседата >>
Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“.
Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него.
Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“.
Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува.
към беседата >>
Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие.
Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай.
Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие.
Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа.
към беседата >>
Вие не разбирате вътрешния закон.
– Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“.
Вие не разбирате вътрешния закон.
Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо.
към беседата >>
Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе.
Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие.
Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе.
Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става.
към беседата >>
Ти ще се откажеш от този, който любиш.
Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон.
Ти ще се откажеш от този, който любиш.
Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали.
към беседата >>
Ще се образува връзка.
За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе.
Ще се образува връзка.
Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“.
към беседата >>
Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат.
Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш.
Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат.
Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек.
към беседата >>
Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан.
Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка.
Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан.
И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам.
към беседата >>
Имаш една книга, от която се ползуваш.
И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат.
Имаш една книга, от която се ползуваш.
Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра.
към беседата >>
И аз имам стока за продан.
Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан.
И аз имам стока за продан.
Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“.
към беседата >>
Дойде някой друг, дай му я, да се ползува.
Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш.
Дойде някой друг, дай му я, да се ползува.
Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра.
към беседата >>
Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа.
Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан.
Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа.
И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича.
към беседата >>
Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо.
Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува.
Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо.
Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание.
към беседата >>
И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става.
Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа.
И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става.
Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса.
към беседата >>
Ние сега мислим, че един човек може да се развали.
Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо.
Ние сега мислим, че един човек може да се развали.
Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание. Как е създаден света.
към беседата >>
Казва някой: „Аз много те обичам“.
Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става.
Казва някой: „Аз много те обичам“.
Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам.
към беседата >>
Не се разваля човек.
Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали.
Не се разваля човек.
Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание. Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали.
към беседата >>
Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам.
Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“.
Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам.
Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам.
към беседата >>
Тогава аз не зная каква е вашата вяра.
Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек.
Тогава аз не зная каква е вашата вяра.
Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание. Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали.
към беседата >>
Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“.
И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам.
Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“.
Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям.
към беседата >>
Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра.
Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра.
Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра.
Нямате никакво познание. Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“.
към беседата >>
Аз го обичам, той не ме обича.
Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“.
Аз го обичам, той не ме обича.
Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“.
към беседата >>
Нямате никакво познание.
Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра.
Нямате никакво познание.
Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата.
към беседата >>
Аз ето как разрешавам въпроса.
И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича.
Аз ето как разрешавам въпроса.
Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката.
към беседата >>
Как е създаден света.
Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание.
Как е създаден света.
Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма.
към беседата >>
Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам.
Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса.
Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам.
Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная.
към беседата >>
Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали.
Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание. Как е създаден света.
Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали.
Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени.
към беседата >>
Тя ми казва, аз никак не те обичам.
Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам.
Тя ми казва, аз никак не те обичам.
Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная. Там е казано да се завладеят животните.
към беседата >>
Никой друг не може да го развали.
Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание. Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали.
Никой друг не може да го развали.
Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е.
към беседата >>
Че аз щом я обичам, ще я изям.
Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам.
Че аз щом я обичам, ще я изям.
Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная. Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная.
към беседата >>
Някой казва: „Изгубих си вярата“.
Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание. Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали.
Някой казва: „Изгубих си вярата“.
Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре.
към беседата >>
Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“.
Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям.
Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“.
Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная. Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос.
към беседата >>
Никой не може да ти отнеме вярата.
Нямате никакво познание. Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“.
Никой не може да ти отнеме вярата.
Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот.
към беседата >>
Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката.
Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“.
Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката.
Не зная. Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос. И той е най-разумният.
към беседата >>
Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма.
Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата.
Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма.
Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш.
към беседата >>
Не зная.
Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката.
Не зная.
Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос. И той е най-разумният. Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“.
към беседата >>
Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени.
Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма.
Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени.
Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената.
към беседата >>
Там е казано да се завладеят животните.
Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная.
Там е казано да се завладеят животните.
Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос. И той е най-разумният. Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“. Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.
към беседата >>
Многоженство е.
Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени.
Многоженство е.
Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена.
към беседата >>
Но колко може да изядеш кокошката, не зная.
Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная. Там е казано да се завладеят животните.
Но колко може да изядеш кокошката, не зная.
Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос. И той е най-разумният. Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“. Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.
към беседата >>
Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре.
Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е.
Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре.
Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността.
към беседата >>
Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос.
Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная. Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная.
Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос.
И той е най-разумният. Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“. Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.
към беседата >>
Живееш един живот.
Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре.
Живееш един живот.
Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота?
към беседата >>
И той е най-разумният.
Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная. Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос.
И той е най-разумният.
Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“. Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.
към беседата >>
Женен си за живота, че ти няма да умреш.
Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот.
Женен си за живота, че ти няма да умреш.
Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат.
към беседата >>
Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“.
Не зная. Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос. И той е най-разумният.
Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“.
Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.
към беседата >>
Туй е жената.
Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш.
Туй е жената.
Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат?
към беседата >>
Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.
Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос. И той е най-разумният. Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“.
Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.
към беседата >>
Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена.
Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената.
Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена.
И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат.
към беседата >>
Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката.
Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката.
Тя казва: „Аз зная тая Любов. Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“. Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене.
към беседата >>
И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността.
Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена.
И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността.
Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“.
към беседата >>
Тя казва: „Аз зная тая Любов.
Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката.
Тя казва: „Аз зная тая Любов.
Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“. Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува?
към беседата >>
Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота?
Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността.
Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота?
Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“.
към беседата >>
Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“.
Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката. Тя казва: „Аз зная тая Любов.
Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“.
Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си.
към беседата >>
Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат.
Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота?
Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат.
Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са.
към беседата >>
Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво.
Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката. Тя казва: „Аз зная тая Любов. Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“.
Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво.
Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си.
към беседата >>
Защо не ви обичат?
Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат.
Защо не ви обичат?
– Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я.
към беседата >>
Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката?
Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката. Тя казва: „Аз зная тая Любов. Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“. Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво.
Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката?
– Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко.
към беседата >>
– Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат.
Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат?
– Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат.
Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“.
към беседата >>
– Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене.
Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката. Тя казва: „Аз зная тая Любов. Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“. Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката?
– Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене.
Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея.
към беседата >>
Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“.
И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат.
Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“.
Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го.
към беседата >>
Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува?
Тя казва: „Аз зная тая Любов. Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“. Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене.
Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува?
Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“.
към беседата >>
Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“.
Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“.
Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“.
Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“.
към беседата >>
Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си.
Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“. Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува?
Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си.
Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога.
към беседата >>
Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са.
Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“.
Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са.
Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни.
към беседата >>
Бог е дал всичко от себе си.
Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си.
Бог е дал всичко от себе си.
Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда.
към беседата >>
Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я.
Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са.
Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я.
Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали.
към беседата >>
Той ни е дал всичко.
Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си.
Той ни е дал всичко.
Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината.
към беседата >>
Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“.
– Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я.
Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“.
Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите.
към беседата >>
Ти казваш: „Дотегна ми да живея.
– Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко.
Ти казваш: „Дотегна ми да живея.
Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало.
към беседата >>
Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го.
Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“.
Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го.
Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават.
към беседата >>
Няма живота смисъл“.
Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея.
Няма живота смисъл“.
Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“.
към беседата >>
Казвате: „Много са будали, като не се хващат“.
Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го.
Казвате: „Много са будали, като не се хващат“.
Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите?
към беседата >>
Хубавите неща в живота са само от Бога.
Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“.
Хубавите неща в живота са само от Бога.
Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“.
към беседата >>
Така че, между рибите има много умни.
Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“.
Така че, между рибите има много умни.
Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави.
към беседата >>
Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда.
Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога.
Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда.
Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“.
към беседата >>
Те дълго време са вярвали.
Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни.
Те дълго време са вярвали.
Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава.
към беседата >>
Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината.
Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда.
Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината.
На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“.
към беседата >>
Заинтересувах се как ловят рибите.
Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали.
Заинтересувах се как ловят рибите.
В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби.
към беседата >>
На ум на Господа това не е идвало.
Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината.
На ум на Господа това не е идвало.
Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“.
към беседата >>
В една бистра река виждат се рибките как плават.
Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите.
В една бистра река виждат се рибките как плават.
Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила.
към беседата >>
Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“.
Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало.
Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“.
– „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“.
към беседата >>
Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите?
Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават.
Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите?
– „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите.
към беседата >>
– „Той ми взе къщата“.
Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“.
– „Той ми взе къщата“.
– „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите.
към беседата >>
– „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави.
Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите?
– „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави.
Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо.
към беседата >>
– „Дайте му две къщи“.
Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“.
– „Дайте му две къщи“.
Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“.
към беседата >>
Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава.
Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави.
Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава.
Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата.
към беседата >>
Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“.
Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“.
Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“.
– „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове.
към беседата >>
Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби.
Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава.
Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби.
Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина.
към беседата >>
– „Дайте ѝ двама синове“.
На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“.
– „Дайте ѝ двама синове“.
– „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат.
към беседата >>
Тя се е уловила, че се е освободила.
В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби.
Тя се е уловила, че се е освободила.
Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив.
към беседата >>
– „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“.
Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“.
– „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“.
Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си.
към беседата >>
Тя ходи и пази другите.
Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила.
Тя ходи и пази другите.
Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода.
към беседата >>
Господ така урежда работите.
– „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“.
Господ така урежда работите.
Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби.
към беседата >>
Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо.
– „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите.
Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо.
Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите.
към беседата >>
Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“.
– „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите.
Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“.
Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб.
към беседата >>
Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата.
Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо.
Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата.
Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите.
към беседата >>
Че и Той има синове.
Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“.
Че и Той има синове.
Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното.
към беседата >>
Сега да ви обясня нашата картина.
Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата.
Сега да ви обясня нашата картина.
Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече.
към беседата >>
Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат.
– „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове.
Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат.
И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли?
към беседата >>
Представете си, че вие сте щастлив.
Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина.
Представете си, че вие сте щастлив.
Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие.
към беседата >>
И Той употребява силата си.
– „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат.
И Той употребява силата си.
Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят?
към беседата >>
Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода.
Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив.
Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода.
Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие.
към беседата >>
Господ не е от ония Бащи, които са слаби.
Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си.
Господ не е от ония Бащи, които са слаби.
Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен.
към беседата >>
Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите.
Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода.
Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите.
Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда.
към беседата >>
Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб.
Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби.
Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб.
Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш.
към беседата >>
Трябва да бягате, ако не, ще се удавите.
Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите.
Трябва да бягате, ако не, ще се удавите.
Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата.
към беседата >>
Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното.
Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб.
Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното.
Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“.
към беседата >>
Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече.
Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите.
Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече.
Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място.
към беседата >>
Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли?
Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното.
Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли?
Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен.
към беседата >>
Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие.
Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече.
Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие.
Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън.
към беседата >>
Ти разбираш ли този свят?
И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли?
Ти разбираш ли този свят?
“ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда.
към беседата >>
Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие.
Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие.
Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие.
От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш.
към беседата >>
“ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен.
Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят?
“ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен.
И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората.
към беседата >>
От многото огън се е образувала всичката жажда.
Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие.
От многото огън се е образувала всичката жажда.
Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня.
към беседата >>
И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш.
Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен.
И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш.
Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда).
към беседата >>
Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата.
Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда.
Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата.
При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън.
към беседата >>
Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“.
Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш.
Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“.
Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен.
към беседата >>
При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място.
Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата.
При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място.
Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“.
към беседата >>
Аз го гледам през дупката как е набожен.
Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“.
Аз го гледам през дупката как е набожен.
Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“.
към беседата >>
Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън.
Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място.
Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън.
Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш.
към беседата >>
Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда.
Ти разбираш ли този свят? “ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен.
Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда.
Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете.
към беседата >>
Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш.
Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън.
Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш.
Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш. Ти не може да имаш един щастлив живот.
към беседата >>
Значи, този човек го е страх от хората.
“ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда.
Значи, този човек го е страх от хората.
Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша.
към беседата >>
Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня.
От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш.
Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня.
Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш. Ти не може да имаш един щастлив живот. Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?
към беседата >>
Като не го виждат, (мърда).
И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората.
Като не го виждат, (мърда).
Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав?
към беседата >>
Имате вода и огън.
Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня.
Имате вода и огън.
Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш. Ти не може да имаш един щастлив живот. Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?
към беседата >>
Уж е религиозен.
Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда).
Уж е религиозен.
Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав.
към беседата >>
Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“.
При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън.
Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“.
Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш. Ти не може да имаш един щастлив живот. Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?
към беседата >>
Някой път вие казвате: „Много съм духовен“.
Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен.
Някой път вие казвате: „Много съм духовен“.
Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим?
към беседата >>
Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш.
Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“.
Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш.
Ти не може да имаш един щастлив живот. Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?
към беседата >>
Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете.
Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“.
Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете.
Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим? Ще обичаме Бога.
към беседата >>
Ти не може да имаш един щастлив живот.
Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш.
Ти не може да имаш един щастлив живот.
Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?
към беседата >>
Господ слуша.
Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете.
Господ слуша.
Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим? Ще обичаме Бога. Като обичаме Бога ще научим нещо ново.
към беседата >>
Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?
Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш. Ти не може да имаш един щастлив живот.
Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?
към беседата >>
Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав?
Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша.
Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав?
“ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим? Ще обичаме Бога. Като обичаме Бога ще научим нещо ново. Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.
към беседата >>
На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш.
На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш.
Ти ще пееш. На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш. Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш. Попей му малко, че не го обичаш. Тогава тури така: „Не, обичам“.
към беседата >>
“ По човешки си прав, но по Божественому не си прав.
Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав?
“ По човешки си прав, но по Божественому не си прав.
Какво трябва да правим? Ще обичаме Бога. Като обичаме Бога ще научим нещо ново. Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.
към беседата >>
Ти ще пееш.
На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш.
Ти ще пееш.
На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш. Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш. Попей му малко, че не го обичаш. Тогава тури така: „Не, обичам“.
към беседата >>
Какво трябва да правим?
Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав.
Какво трябва да правим?
Ще обичаме Бога. Като обичаме Бога ще научим нещо ново. Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.
към беседата >>
На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш.
На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш. Ти ще пееш.
На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш.
Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш. Попей му малко, че не го обичаш. Тогава тури така: „Не, обичам“.
към беседата >>
Ще обичаме Бога.
Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав? “ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим?
Ще обичаме Бога.
Като обичаме Бога ще научим нещо ново. Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.
към беседата >>
3.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 25.6.1937г.,
Да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност.
Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот. Трябва да се хармонирате. В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място.
Да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност.
към беседата >>
Сега, има три степени: мъчение, труд и работа.
Сега, има три степени: мъчение, труд и работа.
Как ще минете от мъчението в труда? Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете. Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е.
към беседата >>
Как ще минете от мъчението в труда?
Сега, има три степени: мъчение, труд и работа.
Как ще минете от мъчението в труда?
Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете. Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи.
към беседата >>
Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете.
Сега, има три степени: мъчение, труд и работа. Как ще минете от мъчението в труда?
Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете.
Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го!
към беседата >>
Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение.
Сега, има три степени: мъчение, труд и работа. Как ще минете от мъчението в труда? Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете.
Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение.
Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи.
към беседата >>
Какво се изисква?
Сега, има три степени: мъчение, труд и работа. Как ще минете от мъчението в труда? Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете. Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение.
Какво се изисква?
- да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите.
към беседата >>
- да се махне мъчението, т. е.
Сега, има три степени: мъчение, труд и работа. Как ще минете от мъчението в труда? Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете. Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. Какво се изисква?
- да се махне мъчението, т. е.
когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо.
към беседата >>
когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи.
Как ще минете от мъчението в труда? Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете. Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е.
когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи.
Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото.
към беседата >>
Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го!
Представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете. Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи.
Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го!
" Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека?
към беседата >>
" Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи.
Чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го!
" Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи.
Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота.
към беседата >>
Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите.
Какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи.
Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите.
Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот.
към беседата >>
Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо.
- да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите.
Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо.
Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка.
към беседата >>
Ще попитате как може мъчението да произтича от благото.
когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо.
Ще попитате как може мъчението да произтича от благото.
Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека?
Трябва да кажете: "Направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го! " Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото.
Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека?
Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство.
към беседата >>
Ние не можем да носим благото на живота.
" Когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека?
Ние не можем да носим благото на живота.
Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено.
към беседата >>
Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот.
Следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота.
Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот.
Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме.
към беседата >>
Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка.
Мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот.
Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка.
Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Ще попитате как може мъчението да произтича от благото. Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка.
Какво трябва да правите?
Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин.
към беседата >>
Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство.
Нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите?
Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство.
Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин. Ръкуването е начин за предаване на енергии.
към беседата >>
Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено.
Ние не можем да носим благото на живота. Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство.
Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено.
А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин. Ръкуването е начин за предаване на енергии. То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш.
към беседата >>
А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме.
Всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено.
А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме.
Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин. Ръкуването е начин за предаване на енергии. То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш. Ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.
към беседата >>
Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате.
Понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме.
Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате.
Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин. Ръкуването е начин за предаване на енергии. То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш. Ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.
към беседата >>
Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин.
Какво трябва да правите? Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате.
Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин.
Ръкуването е начин за предаване на енергии. То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш. Ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.
към беседата >>
Ръкуването е начин за предаване на енергии.
Трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин.
Ръкуването е начин за предаване на енергии.
То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш. Ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.
към беседата >>
То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш.
Ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да бъде естествено. А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин. Ръкуването е начин за предаване на енергии.
То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш.
Ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.
към беседата >>
Ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.
А може да се ръкувате така, че ръката ви да бъде приклещена като в менгеме. Когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. Например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... Когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин. Ръкуването е начин за предаване на енергии. То е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш.
Ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.
към беседата >>
И така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него.
И така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него.
Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато. За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината. Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш? От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата.
към беседата >>
Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато.
И така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него.
Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато.
За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината. Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш? От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш.
към беседата >>
За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината.
И така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него. Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато.
За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината.
Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш? От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш. В работата всичко протича нормално.
към беседата >>
Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш?
И така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него. Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато. За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината.
Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш?
От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш. В работата всичко протича нормално. Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън.
към беседата >>
От всяко нещо, което те мъчи, дай половината.
И така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него. Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато. За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината. Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш?
От всяко нещо, което те мъчи, дай половината.
Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш. В работата всичко протича нормално. Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън. Следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение.
към беседата >>
Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата.
И така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него. Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато. За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината. Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш? От всяко нещо, което те мъчи, дай половината.
Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата.
Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш. В работата всичко протича нормално. Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън. Следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение.
към беседата >>
Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш.
Да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато. За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината. Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш? От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата.
Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш.
В работата всичко протича нормално. Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън. Следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение.
към беседата >>
В работата всичко протича нормално.
За да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината. Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш? От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш.
В работата всичко протича нормално.
Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън. Следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение.
към беседата >>
Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън.
Ще кажеш: "Защо да го давам, трябва да го нося." Ами защо да не го дадеш? От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш. В работата всичко протича нормално.
Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън.
Следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение.
към беседата >>
Следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение.
От всяко нещо, което те мъчи, дай половината. Трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. Онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш. В работата всичко протича нормално. Аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън.
Следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение.
към беседата >>
Можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара.
Можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара.
За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи? Трябва да има предпазителна клапа. (На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята. Да кажем, че падне един човек. Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е.
към беседата >>
За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи?
Можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара.
За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи?
Трябва да има предпазителна клапа. (На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята. Да кажем, че падне един човек. Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е. благото е отвън.
към беседата >>
Трябва да има предпазителна клапа.
Можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара. За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи?
Трябва да има предпазителна клапа.
(На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята. Да кажем, че падне един човек. Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е. благото е отвън.
към беседата >>
(На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята.
Можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара. За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи? Трябва да има предпазителна клапа.
(На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята.
Да кажем, че падне един човек. Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е. благото е отвън.
към беседата >>
Да кажем, че падне един човек.
Можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара. За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи? Трябва да има предпазителна клапа. (На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята.
Да кажем, че падне един човек.
Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е. благото е отвън.
към беседата >>
Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е.
Можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара. За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи? Трябва да има предпазителна клапа. (На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята. Да кажем, че падне един човек.
Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е.
благото е отвън.
към беседата >>
благото е отвън.
За да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи? Трябва да има предпазителна клапа. (На една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята. Да кажем, че падне един човек. Това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е.
благото е отвън.
към беседата >>
И така, в човека нормална е работата и той трябва да работи.
И така, в човека нормална е работата и той трябва да работи.
Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки. Всичко това е благото, което трябва навън да върви. Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни.
към беседата >>
Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки.
И така, в човека нормална е работата и той трябва да работи.
Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки.
Всичко това е благото, което трябва навън да върви. Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл!
към беседата >>
Всичко това е благото, което трябва навън да върви.
И така, в човека нормална е работата и той трябва да работи. Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки.
Всичко това е благото, което трябва навън да върви.
Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото.
към беседата >>
Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи.
И така, в човека нормална е работата и той трябва да работи. Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки. Всичко това е благото, което трябва навън да върви.
Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи.
Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът?
към беседата >>
Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност.
И така, в човека нормална е работата и той трябва да работи. Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки. Всичко това е благото, което трябва навън да върви. Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи.
Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност.
Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство.
към беседата >>
Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни.
И така, в човека нормална е работата и той трябва да работи. Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки. Всичко това е благото, което трябва навън да върви. Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност.
Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни.
Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх.
към беседата >>
Извадете тази мисъл!
Никога не трябва да задържате излишно нещо в себе си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки. Всичко това е благото, което трябва навън да върви. Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни.
Извадете тази мисъл!
Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият.
към беседата >>
Плашите се да не загубите благото.
Всичко това е благото, което трябва навън да върви. Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл!
Плашите се да не загубите благото.
От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви?
към беседата >>
От какво произтича страхът?
Допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото.
От какво произтича страхът?
Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос.
към беседата >>
Той е едно предпазно средство.
Например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът?
Той е едно предпазно средство.
Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият?
към беседата >>
Благото е животът и този живот ви причинява страх.
Докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да бъдете свободни. Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство.
Благото е животът и този живот ви причинява страх.
Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея.
към беседата >>
Страхувате се да ви убият.
Извадете тази мисъл! Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх.
Страхувате се да ви убият.
Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени.
към беседата >>
Питам: вас друг път убивали ли са ви?
Плашите се да не загубите благото. От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият.
Питам: вас друг път убивали ли са ви?
Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата?
към беседата >>
Че са убивали другите, е въпрос.
От какво произтича страхът? Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви?
Че са убивали другите, е въпрос.
Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата? Знаете, понеже сте мразили.
към беседата >>
Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият?
Той е едно предпазно средство. Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос.
Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият?
Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата? Знаете, понеже сте мразили. Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини?
към беседата >>
Това е една натрапена, вторична идея.
Благото е животът и този живот ви причинява страх. Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият?
Това е една натрапена, вторична идея.
Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата? Знаете, понеже сте мразили. Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини? Няма ли някой от вас, който да е мразил?
към беседата >>
Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени.
Страхувате се да ви убият. Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея.
Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени.
Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата? Знаете, понеже сте мразили. Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини? Няма ли някой от вас, който да е мразил?
към беседата >>
Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата?
Питам: вас друг път убивали ли са ви? Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени.
Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата?
Знаете, понеже сте мразили. Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини? Няма ли някой от вас, който да е мразил?
към беседата >>
Знаете, понеже сте мразили.
Че са убивали другите, е въпрос. Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата?
Знаете, понеже сте мразили.
Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини? Няма ли някой от вас, който да е мразил?
към беседата >>
Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини?
Вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се боите да не ви убият? Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата? Знаете, понеже сте мразили.
Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини?
Няма ли някой от вас, който да е мразил?
към беседата >>
Няма ли някой от вас, който да е мразил?
Това е една натрапена, вторична идея. Всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. Казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата? Знаете, понеже сте мразили. Кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини?
Няма ли някой от вас, който да е мразил?
към беседата >>
Да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното.
Да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното.
Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение. Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били. Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си!
към беседата >>
Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение.
Да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното.
Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение.
Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били. Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд.
към беседата >>
Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били.
Да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното. Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение.
Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били.
Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат.
към беседата >>
Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете.
Да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното. Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение. Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били.
Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете.
Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием.
към беседата >>
Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си.
Да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното. Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение. Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били. Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете.
Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си.
Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием. Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола.
към беседата >>
Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си!
Да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното. Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение. Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били. Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си.
Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си!
" Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием. Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола. Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте.
към беседата >>
" Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд.
Когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение. Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били. Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си!
" Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд.
Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием. Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола. Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте. Това е формулата, с която можете да се освободите.
към беседата >>
Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат.
Работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били. Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд.
Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат.
Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием. Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола. Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте. Това е формулата, с която можете да се освободите.
към беседата >>
Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием.
Тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат.
Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием.
Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола. Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте. Това е формулата, с която можете да се освободите.
към беседата >>
Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола.
Мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием.
Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола.
Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте. Това е формулата, с която можете да се освободите.
към беседата >>
Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте.
Онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и казва: "Направи ме като един от слугите си! " Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием. Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола.
Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте.
Това е формулата, с която можете да се освободите.
към беседата >>
Това е формулата, с която можете да се освободите.
" Той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. Връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. Другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием. Работата иде само от Бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола. Щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при Бога сте.
Това е формулата, с която можете да се освободите.
към беседата >>
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит Животът.
към беседата >>
В Истината е скрит Животът.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит Животът.
към беседата >>
Ще ви дам една работа: всеки ден да кажете най-малко три хубави, три музикални думи.
Ще ви дам една работа: всеки ден да кажете най-малко три хубави, три музикални думи.
Какво ще ви коства да кажете музикално три думи? Някой може да каже шест, девет, дванадесет, петнадесет думи, но най-малко трябва да са три и ще ги увеличавате само по три. Ето една работа, която можете да си създадете.
към беседата >>
Какво ще ви коства да кажете музикално три думи?
Ще ви дам една работа: всеки ден да кажете най-малко три хубави, три музикални думи.
Какво ще ви коства да кажете музикално три думи?
Някой може да каже шест, девет, дванадесет, петнадесет думи, но най-малко трябва да са три и ще ги увеличавате само по три. Ето една работа, която можете да си създадете.
към беседата >>
Някой може да каже шест, девет, дванадесет, петнадесет думи, но най-малко трябва да са три и ще ги увеличавате само по три.
Ще ви дам една работа: всеки ден да кажете най-малко три хубави, три музикални думи. Какво ще ви коства да кажете музикално три думи?
Някой може да каже шест, девет, дванадесет, петнадесет думи, но най-малко трябва да са три и ще ги увеличавате само по три.
Ето една работа, която можете да си създадете.
към беседата >>
Ето една работа, която можете да си създадете.
Ще ви дам една работа: всеки ден да кажете най-малко три хубави, три музикални думи. Какво ще ви коства да кажете музикално три думи? Някой може да каже шест, девет, дванадесет, петнадесет думи, но най-малко трябва да са три и ще ги увеличавате само по три.
Ето една работа, която можете да си създадете.
към беседата >>
Ако вземете трите думи ''мъчение'', ''труд'' и ''работа'', как ще ги класифицирате?
Ако вземете трите думи ''мъчение'', ''труд'' и ''работа'', как ще ги класифицирате?
Каква е отликата на мъчението? Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е. когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му.
към беседата >>
Каква е отликата на мъчението?
Ако вземете трите думи ''мъчение'', ''труд'' и ''работа'', как ще ги класифицирате?
Каква е отликата на мъчението?
Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е. когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение.
към беседата >>
Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е.
Ако вземете трите думи ''мъчение'', ''труд'' и ''работа'', как ще ги класифицирате? Каква е отликата на мъчението?
Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е.
когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е!
към беседата >>
когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи.
Ако вземете трите думи ''мъчение'', ''труд'' и ''работа'', как ще ги класифицирате? Каква е отликата на мъчението? Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е.
когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи.
Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението.
към беседата >>
Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко.
Ако вземете трите думи ''мъчение'', ''труд'' и ''работа'', как ще ги класифицирате? Каква е отликата на мъчението? Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е. когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи.
Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко.
А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш.
към беседата >>
А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му.
Ако вземете трите думи ''мъчение'', ''труд'' и ''работа'', как ще ги класифицирате? Каква е отликата на мъчението? Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е. когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко.
А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му.
Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него?
към беседата >>
Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение.
Каква е отликата на мъчението? Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е. когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му.
Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение.
После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека?
към беседата >>
После друг някой казва: "Мъчно ми е!
Казвате за някого: "Мъчи се този човек", т. е. когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение.
После друг някой казва: "Мъчно ми е!
"; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него.
към беседата >>
"; в случая той е свързан с мъчението.
когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е!
"; в случая той е свързан с мъчението.
Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат.
към беседата >>
Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш.
Трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението.
Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш.
Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат.
към беседата >>
Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него?
А работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш.
Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него?
Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави.
към беседата >>
Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека?
Да допуснем, че ти казваш: "Мъчно ми е"; в случая има мъчение. После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него?
Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека?
Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави. Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е.
към беседата >>
Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него.
После друг някой казва: "Мъчно ми е! "; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека?
Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него.
Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави. Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е. често хората, които имат въшки, сами се разраняват.
към беседата >>
Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат.
"; в случая той е свързан с мъчението. Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него.
Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат.
За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави. Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е. често хората, които имат въшки, сами се разраняват. Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си.
към беседата >>
За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат.
Да речем, че мъчението е извън теб и ти започваш да се мъчиш. Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат.
За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат.
Казвате, че въшките са много глупави. Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е. често хората, които имат въшки, сами се разраняват. Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си. Въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе?
към беседата >>
Казвате, че въшките са много глупави.
Защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат.
Казвате, че въшките са много глупави.
Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е. често хората, които имат въшки, сами се разраняват. Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си. Въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе?
към беседата >>
Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е.
Представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "Мъчи се този човек." Кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави.
Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е.
често хората, които имат въшки, сами се разраняват. Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си. Въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе?
към беседата >>
често хората, които имат въшки, сами се разраняват.
Не, те имат особено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави. Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е.
често хората, които имат въшки, сами се разраняват.
Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си. Въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе?
към беседата >>
Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си.
Те са се качили на главата или на тялото на даден човек и ако го изоставят, ще измрат. За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави. Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е. често хората, които имат въшки, сами се разраняват.
Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си.
Въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе?
към беседата >>
Въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе?
За да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. Казвате, че въшките са много глупави. Може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от себе си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е. често хората, които имат въшки, сами се разраняват. Да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си.
Въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе?
към беседата >>
Сега вие се запитвате има ли такива въшки.
Сега вие се запитвате има ли такива въшки.
Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови. Казва някой: "Отрових се! " Тровят го неговите чувства. Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови.
към беседата >>
Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови.
Сега вие се запитвате има ли такива въшки.
Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови.
Казва някой: "Отрових се! " Тровят го неговите чувства. Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови. Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта.
към беседата >>
Казва някой: "Отрових се!
Сега вие се запитвате има ли такива въшки. Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови.
Казва някой: "Отрових се!
" Тровят го неговите чувства. Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови. Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта. Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото.
към беседата >>
" Тровят го неговите чувства.
Сега вие се запитвате има ли такива въшки. Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови. Казва някой: "Отрових се!
" Тровят го неговите чувства.
Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови. Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта. Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото. Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство.
към беседата >>
Как го тровят?
Сега вие се запитвате има ли такива въшки. Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови. Казва някой: "Отрових се! " Тровят го неговите чувства.
Как го тровят?
Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови. Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта. Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото. Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство. Човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце.
към беседата >>
Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови.
Сега вие се запитвате има ли такива въшки. Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови. Казва някой: "Отрових се! " Тровят го неговите чувства. Как го тровят?
Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови.
Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта. Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото. Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство. Човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце.
към беседата >>
Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта.
Въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови. Казва някой: "Отрових се! " Тровят го неговите чувства. Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови.
Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта.
Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото. Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство. Човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото.
Казва някой: "Отрових се! " Тровят го неговите чувства. Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови. Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта.
Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото.
Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство. Човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце.
към беседата >>
Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство.
" Тровят го неговите чувства. Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови. Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта. Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото.
Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство.
Човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце.
към беседата >>
Човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце.
Как го тровят? Чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развитие, но има нещо дошло отвън, което го трови. Или пък казвате: "Мисълта разрушава." Самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по себе си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта. Да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото. Животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо безпокойство.
Човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце.
към беседата >>
Сега, къде търсите тези въшки?
Сега, къде търсите тези въшки?
- по главата, под мишниците, т. е. в гористите места. Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен!
към беседата >>
- по главата, под мишниците, т. е.
Сега, къде търсите тези въшки?
- по главата, под мишниците, т. е.
в гористите места. Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен.
към беседата >>
в гористите места.
Сега, къде търсите тези въшки? - по главата, под мишниците, т. е.
в гористите места.
Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка?
към беседата >>
Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите.
Сега, къде търсите тези въшки? - по главата, под мишниците, т. е. в гористите места.
Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите.
Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо.
към беседата >>
Тогава на кое място се крият въшките на сърцето?
Сега, къде търсите тези въшки? - по главата, под мишниците, т. е. в гористите места. Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите.
Тогава на кое място се крият въшките на сърцето?
Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод.
към беседата >>
Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен!
Сега, къде търсите тези въшки? - по главата, под мишниците, т. е. в гористите места. Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. Тогава на кое място се крият въшките на сърцето?
Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен!
", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате.
към беседата >>
", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен.
- по главата, под мишниците, т. е. в гористите места. Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен!
", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен.
Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра.
към беседата >>
Защо ви е приятна една ябълка?
в гористите места. Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен.
Защо ви е приятна една ябълка?
- защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство.
към беседата >>
- защото ти дава нещо.
Значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка?
- защото ти дава нещо.
Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство. Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина.
към беседата >>
Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод.
Тогава на кое място се крият въшките на сърцето? Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо.
Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод.
Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство. Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина. С тия опити понякога човек може да си изгори ръката.
към беседата >>
Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате.
Понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "Този човек ми е неприятен! ", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод.
Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате.
Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство. Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина. С тия опити понякога човек може да си изгори ръката. Но питам кое може да безпокои човека?
към беседата >>
Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра.
", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате.
Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра.
По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство. Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина. С тия опити понякога човек може да си изгори ръката. Но питам кое може да безпокои човека?
към беседата >>
По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство.
Защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра.
По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство.
Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина. С тия опити понякога човек може да си изгори ръката. Но питам кое може да безпокои човека?
към беседата >>
Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина.
- защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство.
Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина.
С тия опити понякога човек може да си изгори ръката. Но питам кое може да безпокои човека?
към беседата >>
С тия опити понякога човек може да си изгори ръката.
Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство. Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина.
С тия опити понякога човек може да си изгори ръката.
Но питам кое може да безпокои човека?
към беседата >>
Но питам кое може да безпокои човека?
Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство. Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина. С тия опити понякога човек може да си изгори ръката.
Но питам кое може да безпокои човека?
към беседата >>
Трябва да знаете, че Животът е нещо разумно.
Трябва да знаете, че Животът е нещо разумно.
Нека вземем за пример музиката. Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите. Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна?
към беседата >>
Нека вземем за пример музиката.
Трябва да знаете, че Животът е нещо разумно.
Нека вземем за пример музиката.
Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите. Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''.
към беседата >>
Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите.
Трябва да знаете, че Животът е нещо разумно. Нека вземем за пример музиката.
Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите.
Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката?
към беседата >>
Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя?
Трябва да знаете, че Животът е нещо разумно. Нека вземем за пример музиката. Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите.
Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя?
Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката? Колко е голямото разширение на ''до''?
към беседата >>
Можете да предполагате.
Трябва да знаете, че Животът е нещо разумно. Нека вземем за пример музиката. Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите. Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя?
Можете да предполагате.
Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката? Колко е голямото разширение на ''до''? - цяла нота.
към беседата >>
Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна?
Трябва да знаете, че Животът е нещо разумно. Нека вземем за пример музиката. Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите. Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? Можете да предполагате.
Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна?
- ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката? Колко е голямото разширение на ''до''? - цяла нота. Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''.
към беседата >>
- ''До''.
Нека вземем за пример музиката. Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите. Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна?
- ''До''.
Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката? Колко е голямото разширение на ''до''? - цяла нота. Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''. От последния нагоре как бихте
към беседата >>
Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката?
Сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите. Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''.
Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката?
Колко е голямото разширение на ''до''? - цяла нота. Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''. От последния нагоре как бихте
към беседата >>
Колко е голямото разширение на ''до''?
Когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката?
Колко е голямото разширение на ''до''?
- цяла нота. Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''. От последния нагоре как бихте
към беседата >>
- цяла нота.
Можете да предполагате. Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката? Колко е голямото разширение на ''до''?
- цяла нота.
Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''. От последния нагоре как бихте
към беседата >>
Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''.
Ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна? - ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката? Колко е голямото разширение на ''до''? - цяла нота.
Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''.
От последния нагоре как бихте
към беседата >>
От последния нагоре как бихте
- ''До''. Най-първо трябва да знаете какво място заема ''до'' в музиката? Колко е голямото разширение на ''до''? - цяла нота. Цяло ''до'', половина ''до'', четвъртина ''до'', осмина ''до'', шестнадесетина ''до'', тридесетивторина ''до'' и шестдесетичетвъртина ''до''.
От последния нагоре как бихте
към беседата >>
взели този тон?
взели този тон?
Шестдесетичетвъртина не е пределното
към беседата >>
Шестдесетичетвъртина не е пределното
взели този тон?
Шестдесетичетвъртина не е пределното
към беседата >>
времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете.
времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете.
Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона. Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката? Това е философска работа, много мъчна за разбиране. И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме.
към беседата >>
Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона.
времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете.
Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона.
Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката? Това е философска работа, много мъчна за разбиране. И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят.
към беседата >>
Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката?
времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете. Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона.
Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката?
Това е философска работа, много мъчна за разбиране. И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят?
към беседата >>
Това е философска работа, много мъчна за разбиране.
времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете. Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона. Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката?
Това е философска работа, много мъчна за разбиране.
И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят? Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината.
към беседата >>
И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота.
времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете. Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона. Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката? Това е философска работа, много мъчна за разбиране.
И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота.
Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят? Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината. Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо.
към беседата >>
Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме.
времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете. Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона. Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката? Това е философска работа, много мъчна за разбиране. И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота.
Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме.
Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят? Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината. Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо. На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи.
към беседата >>
Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят.
Това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона. Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката? Това е философска работа, много мъчна за разбиране. И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме.
Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят.
Защо старите не пеят, а младите пеят? Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината. Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо. На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи. Младият върви по известна линия, по свой определен път.
към беседата >>
Защо старите не пеят, а младите пеят?
Всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката? Това е философска работа, много мъчна за разбиране. И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят.
Защо старите не пеят, а младите пеят?
Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината. Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо. На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи. Младият върви по известна линия, по свой определен път.
към беседата >>
Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината.
Това е философска работа, много мъчна за разбиране. И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят?
Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината.
Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо. На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи. Младият върви по известна линия, по свой определен път.
към беседата >>
Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо.
И мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят? Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината.
Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо.
На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи. Младият върви по известна линия, по свой определен път.
към беседата >>
На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи.
Защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят? Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината. Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо.
На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи.
Младият върви по известна линия, по свой определен път.
към беседата >>
Младият върви по известна линия, по свой определен път.
Виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. Защо старите не пеят, а младите пеят? Може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината. Когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо. На старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи.
Младият върви по известна линия, по свой определен път.
към беседата >>
Вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта?
Вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта?
Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете. Няма да знаете и защо умирате. Казвате, че трябва да се живее. Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща.
към беседата >>
Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете.
Вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта?
Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете.
Няма да знаете и защо умирате. Казвате, че трябва да се живее. Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате.
към беседата >>
Няма да знаете и защо умирате.
Вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта? Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете.
Няма да знаете и защо умирате.
Казвате, че трябва да се живее. Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание.
към беседата >>
Казвате, че трябва да се живее.
Вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта? Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете. Няма да знаете и защо умирате.
Казвате, че трябва да се живее.
Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота?
към беседата >>
Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"?
Вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта? Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете. Няма да знаете и защо умирате. Казвате, че трябва да се живее.
Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"?
Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той.
към беседата >>
Казвате, че човек трябва да си има къща.
Вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта? Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете. Няма да знаете и защо умирате. Казвате, че трябва да се живее. Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"?
Казвате, че човек трябва да си има къща.
Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът.
към беседата >>
Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате.
Сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете. Няма да знаете и защо умирате. Казвате, че трябва да се живее. Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща.
Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате.
Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той.
към беседата >>
Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание.
Няма да знаете и защо умирате. Казвате, че трябва да се живее. Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате.
Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание.
Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита.
към беседата >>
Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота?
Казвате, че трябва да се живее. Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание.
Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота?
Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита. Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище?
към беседата >>
Аз не питам какво нещо е той.
Съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота?
Аз не питам какво нещо е той.
Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита. Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище? Кой метод употребявате вие в живота?
към беседата >>
Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът.
Казвате, че човек трябва да си има къща. Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той.
Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът.
Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита. Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище? Кой метод употребявате вие в живота? Все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.
към беседата >>
Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той.
Трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът.
Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той.
Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита. Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище? Кой метод употребявате вие в живота? Все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.
към беседата >>
Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита.
Казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той.
Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита.
Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище? Кой метод употребявате вие в живота? Все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.
към беседата >>
Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище?
Много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита.
Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище?
Кой метод употребявате вие в живота? Все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.
към беседата >>
Кой метод употребявате вие в живота?
Аз не питам какво нещо е той. Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита. Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище?
Кой метод употребявате вие в живота?
Все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.
към беседата >>
Все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.
Нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. Не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. Мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита. Сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище? Кой метод употребявате вие в живота?
Все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.
към беседата >>
Сега, трябва много да се разсъждава.
Сега, трябва много да се разсъждава.
Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата? По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната. Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата? Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби?
към беседата >>
Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата?
Сега, трябва много да се разсъждава.
Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата?
По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната. Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата? Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти.
към беседата >>
По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната.
Сега, трябва много да се разсъждава. Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата?
По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната.
Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата? Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит.
към беседата >>
Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата?
Сега, трябва много да се разсъждава. Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата? По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната.
Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата?
Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той?
към беседата >>
Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба.
Сега, трябва много да се разсъждава. Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата? По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната. Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата?
Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба.
Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той? Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
към беседата >>
Какво трябва да правите с тези дарби?
Сега, трябва много да се разсъждава. Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата? По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната. Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата? Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба.
Какво трябва да правите с тези дарби?
Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той? Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес. Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън.
към беседата >>
Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти.
Когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата? По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната. Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата? Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби?
Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти.
Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той? Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес. Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън.
към беседата >>
Този, който изважда вода, е даровит.
По същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната. Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата? Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти.
Този, който изважда вода, е даровит.
Какво трябва да направи той? Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес. Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън.
към беседата >>
Какво трябва да направи той?
Следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в себе си, за да му утоли жаждата? Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит.
Какво трябва да направи той?
Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес. Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън.
към беседата >>
Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той?
Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън.
към беседата >>
Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън.
Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той? Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън.
към беседата >>
Питам сега защо певецът трябва да пее?
Питам сега защо певецът трябва да пее?
Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее.
към беседата >>
Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват.
Питам сега защо певецът трябва да пее?
Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват.
Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее.
към беседата >>
Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората.
Питам сега защо певецът трябва да пее? Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват.
Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората.
Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее.
към беседата >>
Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли.
Питам сега защо певецът трябва да пее? Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората.
Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли.
Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее.
към беседата >>
Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил.
Питам сега защо певецът трябва да пее? Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли.
Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил.
Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее. Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял!
към беседата >>
Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее.
Питам сега защо певецът трябва да пее? Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил.
Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее.
Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее. Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял! "
към беседата >>
Въобще онзи, който плаче, може да оживее.
Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее.
Въобще онзи, който плаче, може да оживее.
И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее. Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял! "
към беседата >>
И болният, ако пее, може да оздравее.
Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее.
И болният, ако пее, може да оздравее.
Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее. Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял! "
към беседата >>
Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее.
Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее.
Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее.
Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял! "
към беседата >>
Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял!
Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее.
Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял!
"
към беседата >>
"
Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее. Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял!
"
към беседата >>
Сега, аз определям мисленето като една отлична форма на божествената мисъл, която иска да повдигне човека.
Сега, аз определям мисленето като една отлична форма на божествената мисъл, която иска да повдигне човека.
Не говоря за музиката като изкуство за повдигане на отделния човек, но като проводник на онази велика божествена сила, която трябва да се прояви по закона на музиката. За да направиш нещо в света така, че всеки да е благодарен, трябва да го осъществиш само по музикален начин. Всички несгоди в живота произтичат само от това, че няма музика. Въобще там, дето няма музика, има несгоди, а дето има музика, дето има мисъл, там несгодите и престъпленията започват да отстъпват.
към беседата >>
Не говоря за музиката като изкуство за повдигане на отделния човек, но като проводник на онази велика божествена сила, която трябва да се прояви по закона на музиката.
Сега, аз определям мисленето като една отлична форма на божествената мисъл, която иска да повдигне човека.
Не говоря за музиката като изкуство за повдигане на отделния човек, но като проводник на онази велика божествена сила, която трябва да се прояви по закона на музиката.
За да направиш нещо в света така, че всеки да е благодарен, трябва да го осъществиш само по музикален начин. Всички несгоди в живота произтичат само от това, че няма музика. Въобще там, дето няма музика, има несгоди, а дето има музика, дето има мисъл, там несгодите и престъпленията започват да отстъпват.
към беседата >>
За да направиш нещо в света така, че всеки да е благодарен, трябва да го осъществиш само по музикален начин.
Сега, аз определям мисленето като една отлична форма на божествената мисъл, която иска да повдигне човека. Не говоря за музиката като изкуство за повдигане на отделния човек, но като проводник на онази велика божествена сила, която трябва да се прояви по закона на музиката.
За да направиш нещо в света така, че всеки да е благодарен, трябва да го осъществиш само по музикален начин.
Всички несгоди в живота произтичат само от това, че няма музика. Въобще там, дето няма музика, има несгоди, а дето има музика, дето има мисъл, там несгодите и престъпленията започват да отстъпват.
към беседата >>
Всички несгоди в живота произтичат само от това, че няма музика.
Сега, аз определям мисленето като една отлична форма на божествената мисъл, която иска да повдигне човека. Не говоря за музиката като изкуство за повдигане на отделния човек, но като проводник на онази велика божествена сила, която трябва да се прояви по закона на музиката. За да направиш нещо в света така, че всеки да е благодарен, трябва да го осъществиш само по музикален начин.
Всички несгоди в живота произтичат само от това, че няма музика.
Въобще там, дето няма музика, има несгоди, а дето има музика, дето има мисъл, там несгодите и престъпленията започват да отстъпват.
към беседата >>
Въобще там, дето няма музика, има несгоди, а дето има музика, дето има мисъл, там несгодите и престъпленията започват да отстъпват.
Сега, аз определям мисленето като една отлична форма на божествената мисъл, която иска да повдигне човека. Не говоря за музиката като изкуство за повдигане на отделния човек, но като проводник на онази велика божествена сила, която трябва да се прояви по закона на музиката. За да направиш нещо в света така, че всеки да е благодарен, трябва да го осъществиш само по музикален начин. Всички несгоди в живота произтичат само от това, че няма музика.
Въобще там, дето няма музика, има несгоди, а дето има музика, дето има мисъл, там несгодите и престъпленията започват да отстъпват.
към беседата >>
Например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите си, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате.
Например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите си, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате.
Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва. Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво. Детето, което краде, е едно желание. Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка.
към беседата >>
Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва.
Например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите си, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате.
Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва.
Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво. Детето, което краде, е едно желание. Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол.
към беседата >>
Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво.
Например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите си, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате. Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва.
Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво.
Детето, което краде, е едно желание. Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка.
към беседата >>
Детето, което краде, е едно желание.
Например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите си, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате. Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва. Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво.
Детето, което краде, е едно желание.
Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб.
към беседата >>
Понякога питаме има ли кражба в света.
Например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите си, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате. Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва. Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво. Детето, което краде, е едно желание.
Понякога питаме има ли кражба в света.
Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба.
към беседата >>
Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка.
Например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите си, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате. Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва. Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво. Детето, което краде, е едно желание. Понякога питаме има ли кражба в света.
Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка.
Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол.
към беседата >>
Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол.
Условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва. Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво. Детето, което краде, е едно желание. Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка.
Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол.
Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки?
към беседата >>
Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка.
Другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво. Детето, което краде, е едно желание. Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол.
Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка.
Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол.
към беседата >>
Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб.
Детето, което краде, е едно желание. Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка.
Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб.
Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки.
към беседата >>
Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба.
Понякога питаме има ли кражба в света. Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб.
Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба.
Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата.
към беседата >>
Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол.
Музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба.
Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол.
Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане?
към беседата >>
Откъде са произлезли двете погрешки?
Например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол.
Откъде са произлезли двете погрешки?
Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина.
към беседата >>
Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол.
Разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки?
Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол.
Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка.
към беседата >>
Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки.
Та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол.
Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки.
Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли!
към беседата >>
Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата.
Дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, без да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки.
Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата.
Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата.
към беседата >>
Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане?
Накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата.
Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане?
Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили?
към беседата >>
Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина.
Откъде са произлезли двете погрешки? Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане?
Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина.
Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили? Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме!
към беседата >>
Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка.
Ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина.
Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка.
Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили? Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме! " там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено.
към беседата >>
Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли!
Сега, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка.
Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли!
" Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили? Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме! " там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено. Когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи.
към беседата >>
" Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата.
Те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли!
" Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата.
Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили? Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме! " там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено. Когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи.
към беседата >>
Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили?
Ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата.
Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили?
Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме! " там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено. Когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи.
към беседата >>
Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме!
Допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили?
Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме!
" там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено. Когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи.
към беседата >>
" там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено.
Най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила сол, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили? Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме!
" там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено.
Когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи.
към беседата >>
Когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи.
Представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "Бобът да не се соли! " Сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. Каква ще бъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили? Ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "Запали ме! " там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено.
Когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи.
към беседата >>
Та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол?
Та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол?
Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих! " аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли. Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама.
към беседата >>
Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих!
Та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол?
Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих!
" аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли. Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. Не позволявайте на двама души да ви солят.
към беседата >>
" аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли.
Та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол? Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих!
" аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли.
Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. Не позволявайте на двама души да ви солят. Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините!
към беседата >>
Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен?
Та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол? Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих! " аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли.
Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен?
- ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. Не позволявайте на двама души да ви солят. Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините! Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената.
към беседата >>
- ще ходи по-често при водата.
Та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол? Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих! " аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли. Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен?
- ще ходи по-често при водата.
Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. Не позволявайте на двама души да ви солят. Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините! Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената. Един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."
към беседата >>
Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама.
Та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол? Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих! " аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли. Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата.
Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама.
Не позволявайте на двама души да ви солят. Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините! Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената. Един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."
към беседата >>
Не позволявайте на двама души да ви солят.
Идва някой при теб и ти казва: "Хубаво го насолих! " аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли. Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама.
Не позволявайте на двама души да ви солят.
Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините! Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената. Един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."
към беседата >>
Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините!
" аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли. Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. Не позволявайте на двама души да ви солят.
Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините!
Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената. Един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."
към беседата >>
Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената.
Ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. Не позволявайте на двама души да ви солят. Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините!
Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената.
Един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."
към беседата >>
Един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."
- ще ходи по-често при водата. Ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. Не позволявайте на двама души да ви солят. Дойде ли някой, кажете му: "Солен съм вече, ще ме извините! Ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената.
Един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."
към беседата >>
Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба.
Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба.
Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални. Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее? Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до.
към беседата >>
Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални.
Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба.
Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални.
Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее? Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение").
към беседата >>
Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее?
Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба. Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални.
Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее?
Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението?
към беседата >>
Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?...
Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба. Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални. Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее?
Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?...
Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението.
към беседата >>
Сега да вземем тона до.
Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба. Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални. Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее? Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?...
Сега да вземем тона до.
Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го!
към беседата >>
Не можете да вземете вярно тона до.
Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба. Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални. Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее? Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... Сега да вземем тона до.
Не можете да вземете вярно тона до.
(Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го!
към беседата >>
(Учителя пее думата "мъчение").
Звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални. Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее? Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до.
(Учителя пее думата "мъчение").
Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до.
към беседата >>
Къде е мъчението?
Как музикално ще кажете на някого, че не може да пее? Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение").
Къде е мъчението?
Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа").
към беседата >>
Ние имаме само сянката на мъчението.
Какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението?
Ние имаме само сянката на мъчението.
Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа.
към беседата >>
Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го!
Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението.
Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го!
" (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени.
към беседата >>
" (Учителя пее фразата "Чувствам го!
Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го!
" (Учителя пее фразата "Чувствам го!
") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени. Първо имате мъчението.
към беседата >>
") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до.
(Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го!
") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до.
Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени. Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа.
към беседата >>
Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа").
Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до.
Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа").
Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени. Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна.
към беседата >>
Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа.
Ние имаме само сянката на мъчението. Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа").
Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа.
Значи те са степени. Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно.
към беседата >>
Значи те са степени.
Мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го! " (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа.
Значи те са степени.
Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи.
към беседата >>
Първо имате мъчението.
" (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени.
Първо имате мъчението.
Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа.
към беседата >>
Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа.
") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени. Първо имате мъчението.
Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа.
Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот.
към беседата >>
Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна.
Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени. Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа.
Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна.
В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот. Трябва да се хармонирате.
към беседата >>
В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно.
Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени. Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна.
В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно.
Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот. Трябва да се хармонирате. В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място.
към беседата >>
Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи.
Значи те са степени. Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно.
Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи.
Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот. Трябва да се хармонирате. В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място. Да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност.
към беседата >>
Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа.
Първо имате мъчението. Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи.
Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа.
Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот. Трябва да се хармонирате. В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място. Да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност.
към беседата >>
Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот.
Мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го облекчите, а трудът можете да го облекчите с работа. Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа.
Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот.
Трябва да се хармонирате. В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място. Да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност.
към беседата >>
Трябва да се хармонирате.
Под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот.
Трябва да се хармонирате.
В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място. Да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност.
към беседата >>
В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място.
В мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. Например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. Защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. Засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот. Трябва да се хармонирате.
В живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място.
Да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност.
към беседата >>
4.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева.
Всичкото нещастие на всичките религиозни и светски хора е, че всеки иска да стане господар.
Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева.
Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година. На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни. Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева.
към беседата >>
Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си?
Всеки един човек, когото вие срещате, всеки един човек, с когото вие се запознавате, добър или лош, той е една възможност заради вас, за някакво постижение. И при най-лошите условия, хората, които и да са те, ще покажат за вашето добро. Ако вие разбирате Божия закон, ако работите с любов, ще видите каква е великата Божия мъдрост. Казвате сега да няма лоши хора. Ами, ако няма камъни, с какво ще градим къщите си?
Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си?
Ако няма вода, какво ще правим? Ако нямаше въздух, какво ще дишаме? Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека.
към беседата >>
Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година.
Всичкото нещастие на всичките религиозни и светски хора е, че всеки иска да стане господар. Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева.
Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година.
На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни. Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават?
към беседата >>
Ако няма вода, какво ще правим?
И при най-лошите условия, хората, които и да са те, ще покажат за вашето добро. Ако вие разбирате Божия закон, ако работите с любов, ще видите каква е великата Божия мъдрост. Казвате сега да няма лоши хора. Ами, ако няма камъни, с какво ще градим къщите си? Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си?
Ако няма вода, какво ще правим?
Ако нямаше въздух, какво ще дишаме? Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда.
към беседата >>
На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни.
Всичкото нещастие на всичките религиозни и светски хора е, че всеки иска да стане господар. Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева. Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година.
На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни.
Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара.
към беседата >>
Ако нямаше въздух, какво ще дишаме?
Ако вие разбирате Божия закон, ако работите с любов, ще видите каква е великата Божия мъдрост. Казвате сега да няма лоши хора. Ами, ако няма камъни, с какво ще градим къщите си? Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си? Ако няма вода, какво ще правим?
Ако нямаше въздух, какво ще дишаме?
Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение.
към беседата >>
Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща.
Всичкото нещастие на всичките религиозни и светски хора е, че всеки иска да стане господар. Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева. Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година. На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни.
Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща.
Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни.
към беседата >>
Всички тия неща са дадени.
Казвате сега да няма лоши хора. Ами, ако няма камъни, с какво ще градим къщите си? Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си? Ако няма вода, какво ще правим? Ако нямаше въздух, какво ще дишаме?
Всички тия неща са дадени.
Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение. Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх.
към беседата >>
Питам: Какво е придобил?
Всичкото нещастие на всичките религиозни и светски хора е, че всеки иска да стане господар. Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева. Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година. На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни. Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща.
Питам: Какво е придобил?
Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото.
към беседата >>
Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено.
Ами, ако няма камъни, с какво ще градим къщите си? Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си? Ако няма вода, какво ще правим? Ако нямаше въздух, какво ще дишаме? Всички тия неща са дадени.
Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено.
Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение. Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх. Да виждаш Божието присъствие навсякъде.
към беседата >>
Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева.
Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева. Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година. На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни. Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил?
Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева.
Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува.
към беседата >>
Всичко туй служи на човека.
Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си? Ако няма вода, какво ще правим? Ако нямаше въздух, какво ще дишаме? Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено.
Всичко туй служи на човека.
Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение. Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх. Да виждаш Божието присъствие навсякъде.
към беседата >>
Половината, 42 милиона, колко стават?
Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година. На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни. Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева.
Половината, 42 милиона, колко стават?
120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи.
към беседата >>
Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда.
Ако няма вода, какво ще правим? Ако нямаше въздух, какво ще дишаме? Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека.
Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда.
Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение. Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх. Да виждаш Божието присъствие навсякъде.
към беседата >>
120 милиона долара.
На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни. Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават?
120 милиона долара.
Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш.
към беседата >>
Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение.
Ако нямаше въздух, какво ще дишаме? Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда.
Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение.
Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх. Да виждаш Божието присъствие навсякъде.
към беседата >>
Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни.
Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара.
Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни.
Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник.
към беседата >>
Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх.
Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение.
Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх.
Да виждаш Божието присъствие навсякъде.
към беседата >>
Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото.
Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни.
Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото.
Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник. След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън.
към беседата >>
Да виждаш Божието присъствие навсякъде.
Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение. Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх.
Да виждаш Божието присъствие навсякъде.
към беседата >>
Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува.
Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото.
Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува.
Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник. След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън. Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа.
към беседата >>
Ако всичките хора биха живели с тази идея, икономическите въпроси ще се разрешат.
Ако всичките хора биха живели с тази идея, икономическите въпроси ще се разрешат.
Сегашният порядък, какъвто и да е, ако всеки стражар, ако всеки съдия, всеки адвокат, или майка, или баща, имаха туй съзнание, отдето и да минаваш, вече ще има един ред и порядък, такъв, какъвто не сме виждали. Съзнание трябва да има в хората.
към беседата >>
Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи.
Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува.
Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи.
За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник. След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън. Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа. Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“
към беседата >>
Сегашният порядък, какъвто и да е, ако всеки стражар, ако всеки съдия, всеки адвокат, или майка, или баща, имаха туй съзнание, отдето и да минаваш, вече ще има един ред и порядък, такъв, какъвто не сме виждали.
Ако всичките хора биха живели с тази идея, икономическите въпроси ще се разрешат.
Сегашният порядък, какъвто и да е, ако всеки стражар, ако всеки съдия, всеки адвокат, или майка, или баща, имаха туй съзнание, отдето и да минаваш, вече ще има един ред и порядък, такъв, какъвто не сме виждали.
Съзнание трябва да има в хората.
към беседата >>
За пет пари я продадеш.
120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи.
За пет пари я продадеш.
15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник. След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън. Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа. Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“
към беседата >>
Съзнание трябва да има в хората.
Ако всичките хора биха живели с тази идея, икономическите въпроси ще се разрешат. Сегашният порядък, какъвто и да е, ако всеки стражар, ако всеки съдия, всеки адвокат, или майка, или баща, имаха туй съзнание, отдето и да минаваш, вече ще има един ред и порядък, такъв, какъвто не сме виждали.
Съзнание трябва да има в хората.
към беседата >>
15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник.
Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш.
15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник.
След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън. Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа. Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“
към беседата >>
Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно.
Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно.
Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората. Следователно тази работа трябва да се предаде. Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо.
към беседата >>
След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън.
Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник.
След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън.
Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа. Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“
към беседата >>
Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората.
Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно.
Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората.
Следователно тази работа трябва да се предаде. Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете.
към беседата >>
Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа.
Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник. След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън.
Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа.
Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“
към беседата >>
Следователно тази работа трябва да се предаде.
Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно. Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората.
Следователно тази работа трябва да се предаде.
Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете.
към беседата >>
Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“
Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник. След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън. Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа.
Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“
към беседата >>
Допуснете, че аз ви уча по музика.
Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно. Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората. Следователно тази работа трябва да се предаде.
Допуснете, че аз ви уча по музика.
Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може.
към беседата >>
Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос.
Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос.
Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени? Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди? Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети.
към беседата >>
Как ще ме разберете?
Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно. Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората. Следователно тази работа трябва да се предаде. Допуснете, че аз ви уча по музика.
Как ще ме разберете?
Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може. Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш.
към беседата >>
Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени?
Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос.
Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени?
Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди? Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят.
към беседата >>
Трябва сам да пея или да свиря на нещо.
Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно. Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората. Следователно тази работа трябва да се предаде. Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете?
Трябва сам да пея или да свиря на нещо.
Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може. Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш. Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее.
към беседата >>
Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди?
Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос. Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени?
Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди?
Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник.
към беседата >>
Както аз пея, вие не можете да пеете.
Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората. Следователно тази работа трябва да се предаде. Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо.
Както аз пея, вие не можете да пеете.
По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може. Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш. Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее. Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде?
Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос. Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени? Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди?
Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде?
Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник. Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета?
към беседата >>
По-добре от мене ще пеете.
Следователно тази работа трябва да се предаде. Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете.
По-добре от мене ще пеете.
Както аз пея, по-добре не може. Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш. Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее. Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Трябва да го назначат.
Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос. Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени? Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди? Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде?
Трябва да го назначат.
Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник. Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета? “ Той казва: „Не е ваша работа.“
към беседата >>
Както аз пея, по-добре не може.
Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете.
Както аз пея, по-добре не може.
Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш. Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее. Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети.
Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос. Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени? Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди? Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат.
Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети.
Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник. Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета? “ Той казва: „Не е ваша работа.“
към беседата >>
Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш.
Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може.
Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш.
Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее. Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят.
Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени? Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди? Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети.
Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят.
Разправят както онзи американски проповедник. Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета? “ Той казва: „Не е ваша работа.“
към беседата >>
Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее.
Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може. Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш.
Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее.
Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Разправят както онзи американски проповедник.
Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди? Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят.
Разправят както онзи американски проповедник.
Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета? “ Той казва: „Не е ваша работа.“
към беседата >>
Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.
Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може. Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш. Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее.
Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета?
Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник.
Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета?
“ Той казва: „Не е ваша работа.“
към беседата >>
В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика.
В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика.
Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш.
към беседата >>
“ Той казва: „Не е ваша работа.“
Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник. Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета?
“ Той казва: „Не е ваша работа.“
към беседата >>
Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори.
В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика.
Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори.
Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб.
към беседата >>
Казвам: Сега ще оставим американския негър; негърство във всичките хора има.
Казвам: Сега ще оставим американския негър; негърство във всичките хора има.
В човешката мисъл ние само обясняваме нещата за другите. Ние само ги обясняваме, тъй както онзи гръцки свещеник проповядвал за щедростта от християнско гледище: „И казва Христос: който има две ризи, едната да даде на ближния си.“ Попадията го слушала, харесала проповедта, че който има две ризи, да даде на ближния си, отива вкъщи, попът имал две ризи, дошъл един бедняк и тя му дала едната риза. Идва попът, търси си ризата и казва: „Къде е ризата? “ Попадията казва: „Дадох я, както казваше.“ – „Това е – казва – за другите, не е за нас.“
към беседата >>
Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник.
В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори.
Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник.
Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски.
към беседата >>
В човешката мисъл ние само обясняваме нещата за другите.
Казвам: Сега ще оставим американския негър; негърство във всичките хора има.
В човешката мисъл ние само обясняваме нещата за другите.
Ние само ги обясняваме, тъй както онзи гръцки свещеник проповядвал за щедростта от християнско гледище: „И казва Христос: който има две ризи, едната да даде на ближния си.“ Попадията го слушала, харесала проповедта, че който има две ризи, да даде на ближния си, отива вкъщи, попът имал две ризи, дошъл един бедняк и тя му дала едната риза. Идва попът, търси си ризата и казва: „Къде е ризата? “ Попадията казва: „Дадох я, както казваше.“ – „Това е – казва – за другите, не е за нас.“
към беседата >>
Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб.
В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник.
Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб.
Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия.
към беседата >>
Ние само ги обясняваме, тъй както онзи гръцки свещеник проповядвал за щедростта от християнско гледище: „И казва Христос: който има две ризи, едната да даде на ближния си.“ Попадията го слушала, харесала проповедта, че който има две ризи, да даде на ближния си, отива вкъщи, попът имал две ризи, дошъл един бедняк и тя му дала едната риза.
Казвам: Сега ще оставим американския негър; негърство във всичките хора има. В човешката мисъл ние само обясняваме нещата за другите.
Ние само ги обясняваме, тъй както онзи гръцки свещеник проповядвал за щедростта от християнско гледище: „И казва Христос: който има две ризи, едната да даде на ближния си.“ Попадията го слушала, харесала проповедта, че който има две ризи, да даде на ближния си, отива вкъщи, попът имал две ризи, дошъл един бедняк и тя му дала едната риза.
Идва попът, търси си ризата и казва: „Къде е ризата? “ Попадията казва: „Дадох я, както казваше.“ – „Това е – казва – за другите, не е за нас.“
към беседата >>
Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие.
В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб.
Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие.
И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?
към беседата >>
Идва попът, търси си ризата и казва: „Къде е ризата?
Казвам: Сега ще оставим американския негър; негърство във всичките хора има. В човешката мисъл ние само обясняваме нещата за другите. Ние само ги обясняваме, тъй както онзи гръцки свещеник проповядвал за щедростта от християнско гледище: „И казва Христос: който има две ризи, едната да даде на ближния си.“ Попадията го слушала, харесала проповедта, че който има две ризи, да даде на ближния си, отива вкъщи, попът имал две ризи, дошъл един бедняк и тя му дала едната риза.
Идва попът, търси си ризата и казва: „Къде е ризата?
“ Попадията казва: „Дадох я, както казваше.“ – „Това е – казва – за другите, не е за нас.“
към беседата >>
И при Бога като идеш, ще бутнеш.
В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие.
И при Бога като идеш, ще бутнеш.
Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли.
към беседата >>
“ Попадията казва: „Дадох я, както казваше.“ – „Това е – казва – за другите, не е за нас.“
Казвам: Сега ще оставим американския негър; негърство във всичките хора има. В човешката мисъл ние само обясняваме нещата за другите. Ние само ги обясняваме, тъй както онзи гръцки свещеник проповядвал за щедростта от християнско гледище: „И казва Христос: който има две ризи, едната да даде на ближния си.“ Попадията го слушала, харесала проповедта, че който има две ризи, да даде на ближния си, отива вкъщи, попът имал две ризи, дошъл един бедняк и тя му дала едната риза. Идва попът, търси си ризата и казва: „Къде е ризата?
“ Попадията казва: „Дадох я, както казваше.“ – „Това е – казва – за другите, не е за нас.“
към беседата >>
Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб.
Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш.
Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб.
Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички.
към беседата >>
Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме.
Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме.
За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората. Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат? Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие.
към беседата >>
Има издадена една книга скоро на английски.
Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб.
Има издадена една книга скоро на английски.
Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери.
към беседата >>
За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората.
Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме.
За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората.
Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат? Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя.
към беседата >>
Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия.
Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски.
Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия.
Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия?
към беседата >>
Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат?
Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме. За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората.
Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат?
Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота.
към беседата >>
Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?
Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия.
Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?
“ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия.
към беседата >>
Кой досега е чул, че трябва да се обичат?
Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме. За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората. Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат?
Кой досега е чул, че трябва да се обичат?
Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи.
към беседата >>
“ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли.
И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?
“ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли.
Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.
към беседата >>
Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората.
Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме. За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората. Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат? Кой досега е чул, че трябва да се обичат?
Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората.
Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме.
към беседата >>
Трябват им репички.
Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли.
Трябват им репички.
Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.
към беседата >>
Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие.
Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме. За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората. Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат? Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората.
Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие.
Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи.
към беседата >>
Каквото им трябва, веднага ще се намери.
Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички.
Каквото им трябва, веднага ще се намери.
Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.
към беседата >>
Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя.
За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората. Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат? Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие.
Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя.
Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път.
към беседата >>
Как ще кажете, че това е илюзия?
Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери.
Как ще кажете, че това е илюзия?
Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.
към беседата >>
Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота.
Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат? Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя.
Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота.
Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там.
към беседата >>
Не е илюзия.
Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват? “ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия?
Не е илюзия.
Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.
към беседата >>
Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи.
Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота.
Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи.
Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината.
към беседата >>
Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.
“ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия.
Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.
към беседата >>
Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме.
Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи.
Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме.
След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота.
към беседата >>
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта.
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта.
Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Има една статистика. Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри.
към беседата >>
След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи.
Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме.
След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи.
Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ?
към беседата >>
Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба.
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта.
Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба.
Има една статистика. Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави.
към беседата >>
Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път.
Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи.
Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път.
Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя.
към беседата >>
Има една статистика.
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба.
Има една статистика.
Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави. Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов.
към беседата >>
Той казва: На този път щом сте, Господ е там.
Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път.
Той казва: На този път щом сте, Господ е там.
Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята.
към беседата >>
Онези българи били щедри.
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Има една статистика.
Онези българи били щедри.
Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави. Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов. В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал.
към беседата >>
Щом имаш ти истината, Господ е в истината.
Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там.
Щом имаш ти истината, Господ е в истината.
Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее.
към беседата >>
Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи.
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Има една статистика. Онези българи били щедри.
Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи.
На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави. Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов. В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал. Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“
към беседата >>
Щом имаш живота, Бог е в живота.
Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината.
Щом имаш живота, Бог е в живота.
Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее.
към беседата >>
На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри.
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Има една статистика. Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи.
На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри.
Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави. Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов. В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал. Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“
към беседата >>
Ти казваш: „Къде е Господ?
След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота.
Ти казваш: „Къде е Господ?
“ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън.
към беседата >>
Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави.
Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Има една статистика. Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри.
Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави.
Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов. В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал. Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“
към беседата >>
“ Господ е в пътя.
Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ?
“ Господ е в пътя.
Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее.
към беседата >>
Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов.
Има една статистика. Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави.
Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов.
В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал. Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“
към беседата >>
Щом съм на Земята, Господ е на Земята.
Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя.
Щом съм на Земята, Господ е на Земята.
Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал.
към беседата >>
В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал.
Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави. Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов.
В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал.
Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“
към беседата >>
Неговият Дух живее.
Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята.
Неговият Дух живее.
Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ?
към беседата >>
Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“
Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави. Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов. В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал.
Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“
към беседата >>
Неговият Дух вътре в Земята живее.
Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее.
Неговият Дух вътре в Земята живее.
Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ? Господ е в Земята.
към беседата >>
Сега казвате: „Какво ще правим ние?
Сега казвате: „Какво ще правим ние?
Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате. Ако не Го обичате, студът ще се увеличи. Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици.
към беседата >>
Ние мислим, че Господ е извън.
Ти казваш: „Къде е Господ? “ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее.
Ние мислим, че Господ е извън.
На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ? Господ е в Земята. Къде е Господ?
към беседата >>
Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате.
Сега казвате: „Какво ще правим ние?
Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате.
Ако не Го обичате, студът ще се увеличи. Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш.
към беседата >>
На Земята живее.
“ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън.
На Земята живее.
Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ? Господ е в Земята. Къде е Господ? Господ е в Слънцето.
към беседата >>
Ако не Го обичате, студът ще се увеличи.
Сега казвате: „Какво ще правим ние? Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате.
Ако не Го обичате, студът ще се увеличи.
Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика.
към беседата >>
Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал.
Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее.
Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал.
Къде е Господ? Господ е в Земята. Къде е Господ? Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща.
към беседата >>
Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно.
Сега казвате: „Какво ще правим ние? Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате. Ако не Го обичате, студът ще се увеличи.
Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно.
Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски.
към беседата >>
Къде е Господ?
Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал.
Къде е Господ?
Господ е в Земята. Къде е Господ? Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди.
към беседата >>
Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение?
Сега казвате: „Какво ще правим ние? Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате. Ако не Го обичате, студът ще се увеличи. Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно.
Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение?
Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език.
към беседата >>
Господ е в Земята.
Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ?
Господ е в Земята.
Къде е Господ? Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога.
към беседата >>
Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици.
Сега казвате: „Какво ще правим ние? Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате. Ако не Го обичате, студът ще се увеличи. Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение?
Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици.
Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание.
към беседата >>
Къде е Господ?
Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ? Господ е в Земята.
Къде е Господ?
Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ?
към беседата >>
Дето минеш, на всичките езици ще говориш.
Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате. Ако не Го обичате, студът ще се увеличи. Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици.
Дето минеш, на всичките езици ще говориш.
Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност.
към беседата >>
Господ е в Слънцето.
На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ? Господ е в Земята. Къде е Господ?
Господ е в Слънцето.
Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ? “ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада.
към беседата >>
Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика.
Ако не Го обичате, студът ще се увеличи. Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш.
Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика.
Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност.
към беседата >>
Тази светлина Господ я праща.
Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ? Господ е в Земята. Къде е Господ? Господ е в Слънцето.
Тази светлина Господ я праща.
Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ? “ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада. Това са наши детински схващания.
към беседата >>
Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски.
Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика.
Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски.
Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език.
към беседата >>
Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди.
Къде е Господ? Господ е в Земята. Къде е Господ? Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща.
Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди.
Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ? “ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада. Това са наши детински схващания. Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?
към беседата >>
Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език.
Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски.
Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език.
Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език. Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш.
към беседата >>
Това, което виждаме, е проявление на Бога.
Господ е в Земята. Къде е Господ? Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди.
Това, което виждаме, е проявление на Бога.
Питате: „Къде е Господ? “ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада. Това са наши детински схващания. Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?
към беседата >>
Не е въпрос за онова филологическо съчетание.
Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език.
Не е въпрос за онова филологическо съчетание.
Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език. Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш. Кога ще бъде послушана молитвата?
към беседата >>
Питате: „Къде е Господ?
Къде е Господ? Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога.
Питате: „Къде е Господ?
“ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада. Това са наши детински схващания. Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?
към беседата >>
Всяка дума има ценност.
Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание.
Всяка дума има ценност.
Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език. Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш. Кога ще бъде послушана молитвата? Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.
към беседата >>
“ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада.
Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ?
“ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада.
Това са наши детински схващания. Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?
към беседата >>
Като произнесеш една дума, трябва да има валидност.
Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност.
Като произнесеш една дума, трябва да има валидност.
Защото всичките езици са излезли от един общ език. Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш. Кога ще бъде послушана молитвата? Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.
към беседата >>
Това са наши детински схващания.
Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ? “ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада.
Това са наши детински схващания.
Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?
към беседата >>
Защото всичките езици са излезли от един общ език.
Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност.
Защото всичките езици са излезли от един общ език.
Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш. Кога ще бъде послушана молитвата? Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.
към беседата >>
Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?
Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ? “ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада. Това са наши детински схващания.
Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?
към беседата >>
Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш.
Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език.
Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш.
Кога ще бъде послушана молитвата? Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.
към беседата >>
Казвам сега: Възлюбете Господа!
Казвам сега: Възлюбете Господа!
И новият начин – когато обичаш някого, ще кажеш... Ти имаш право да обичаш само по следния начин: искаш да се запознаеш с някого, пак имаш право да го обичаш, ако кажеш: „Да обичам този брат и тази сестра, ще мога ли да обичам чрез нея всичките други братя и всичките други сестри? “ Ако можеш чрез този брат да обичаш всичките братя, Бог е там. Ако можеш чрез тази сестра да обичаш всичките сестри, Бог е там. Ако искаш да обичаш само този брат и да го задържиш за себе си, Господ не е там.
към беседата >>
Кога ще бъде послушана молитвата?
Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език. Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш.
Кога ще бъде послушана молитвата?
Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.
към беседата >>
И новият начин – когато обичаш някого, ще кажеш... Ти имаш право да обичаш само по следния начин: искаш да се запознаеш с някого, пак имаш право да го обичаш, ако кажеш: „Да обичам този брат и тази сестра, ще мога ли да обичам чрез нея всичките други братя и всичките други сестри?
Казвам сега: Възлюбете Господа!
И новият начин – когато обичаш някого, ще кажеш... Ти имаш право да обичаш само по следния начин: искаш да се запознаеш с някого, пак имаш право да го обичаш, ако кажеш: „Да обичам този брат и тази сестра, ще мога ли да обичам чрез нея всичките други братя и всичките други сестри?
“ Ако можеш чрез този брат да обичаш всичките братя, Бог е там. Ако можеш чрез тази сестра да обичаш всичките сестри, Бог е там. Ако искаш да обичаш само този брат и да го задържиш за себе си, Господ не е там.
към беседата >>
Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.
Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език. Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш. Кога ще бъде послушана молитвата?
Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.
към беседата >>
“ Ако можеш чрез този брат да обичаш всичките братя, Бог е там.
Казвам сега: Възлюбете Господа! И новият начин – когато обичаш някого, ще кажеш... Ти имаш право да обичаш само по следния начин: искаш да се запознаеш с някого, пак имаш право да го обичаш, ако кажеш: „Да обичам този брат и тази сестра, ще мога ли да обичам чрез нея всичките други братя и всичките други сестри?
“ Ако можеш чрез този брат да обичаш всичките братя, Бог е там.
Ако можеш чрез тази сестра да обичаш всичките сестри, Бог е там. Ако искаш да обичаш само този брат и да го задържиш за себе си, Господ не е там.
към беседата >>
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука.
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука.
Вътрешно в християнството. Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго.
към беседата >>
Ако можеш чрез тази сестра да обичаш всичките сестри, Бог е там.
Казвам сега: Възлюбете Господа! И новият начин – когато обичаш някого, ще кажеш... Ти имаш право да обичаш само по следния начин: искаш да се запознаеш с някого, пак имаш право да го обичаш, ако кажеш: „Да обичам този брат и тази сестра, ще мога ли да обичам чрез нея всичките други братя и всичките други сестри? “ Ако можеш чрез този брат да обичаш всичките братя, Бог е там.
Ако можеш чрез тази сестра да обичаш всичките сестри, Бог е там.
Ако искаш да обичаш само този брат и да го задържиш за себе си, Господ не е там.
към беседата >>
Вътрешно в християнството.
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука.
Вътрешно в християнството.
Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората.
към беседата >>
Ако искаш да обичаш само този брат и да го задържиш за себе си, Господ не е там.
Казвам сега: Възлюбете Господа! И новият начин – когато обичаш някого, ще кажеш... Ти имаш право да обичаш само по следния начин: искаш да се запознаеш с някого, пак имаш право да го обичаш, ако кажеш: „Да обичам този брат и тази сестра, ще мога ли да обичам чрез нея всичките други братя и всичките други сестри? “ Ако можеш чрез този брат да обичаш всичките братя, Бог е там. Ако можеш чрез тази сестра да обичаш всичките сестри, Бог е там.
Ако искаш да обичаш само този брат и да го задържиш за себе си, Господ не е там.
към беседата >>
Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде.
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука. Вътрешно в християнството.
Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде.
Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите?
към беседата >>
Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата?
Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата?
Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край. В туй ще се прояви Божията любов. Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят.
към беседата >>
Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира.
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука. Вътрешно в християнството. Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде.
Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира.
Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример.
към беседата >>
Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край.
Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата?
Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край.
В туй ще се прояви Божията любов. Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя.
към беседата >>
Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш.
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука. Вътрешно в християнството. Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира.
Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш.
Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият.
към беседата >>
В туй ще се прояви Божията любов.
Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата? Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край.
В туй ще се прояви Божията любов.
Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са.
към беседата >>
Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго.
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука. Вътрешно в християнството. Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш.
Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго.
Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват.
към беседата >>
Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие.
Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата? Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край. В туй ще се прояви Божията любов.
Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие.
Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов.
към беседата >>
Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората.
Вътрешно в християнството. Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго.
Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората.
Че как мислите? Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват. Явява се съзнание, че не трябва да се бият.
към беседата >>
Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри.
Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата? Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край. В туй ще се прояви Божията любов. Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие.
Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри.
Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
Че как мислите?
Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората.
Че как мислите?
Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват. Явява се съзнание, че не трябва да се бият. За да пееш, в душата си трябва да имаш любов.
към беседата >>
Те трябва да се поставят.
Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата? Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край. В туй ще се прояви Божията любов. Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри.
Те трябва да се поставят.
Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш. Не мислете, че ти може да обичаш един камък.
към беседата >>
Има един такъв пример.
Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите?
Има един такъв пример.
Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват. Явява се съзнание, че не трябва да се бият. За да пееш, в душата си трябва да имаш любов. Не може да пееш, ако нямаш любов.
към беседата >>
Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя.
Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край. В туй ще се прояви Божията любов. Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят.
Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя.
Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш. Не мислете, че ти може да обичаш един камък. И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов.
към беседата >>
Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият.
Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример.
Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият.
Този певец като им изпява песента, те се примиряват. Явява се съзнание, че не трябва да се бият. За да пееш, в душата си трябва да имаш любов. Не може да пееш, ако нямаш любов.
към беседата >>
Онези, които не изпълняват, не са.
В туй ще се прояви Божията любов. Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя.
Онези, които не изпълняват, не са.
Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш. Не мислете, че ти може да обичаш един камък. И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов. Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.
към беседата >>
Този певец като им изпява песента, те се примиряват.
Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият.
Този певец като им изпява песента, те се примиряват.
Явява се съзнание, че не трябва да се бият. За да пееш, в душата си трябва да имаш любов. Не може да пееш, ако нямаш любов.
към беседата >>
Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов.
Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са.
Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов.
Има някои хора, които не можеш да ги обичаш. Не мислете, че ти може да обичаш един камък. И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов. Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.
към беседата >>
Явява се съзнание, че не трябва да се бият.
Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват.
Явява се съзнание, че не трябва да се бият.
За да пееш, в душата си трябва да имаш любов. Не може да пееш, ако нямаш любов.
към беседата >>
Има някои хора, които не можеш да ги обичаш.
Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов.
Има някои хора, които не можеш да ги обичаш.
Не мислете, че ти може да обичаш един камък. И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов. Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.
към беседата >>
За да пееш, в душата си трябва да имаш любов.
Че как мислите? Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват. Явява се съзнание, че не трябва да се бият.
За да пееш, в душата си трябва да имаш любов.
Не може да пееш, ако нямаш любов.
към беседата >>
Не мислете, че ти може да обичаш един камък.
Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш.
Не мислете, че ти може да обичаш един камък.
И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов. Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.
към беседата >>
Не може да пееш, ако нямаш любов.
Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват. Явява се съзнание, че не трябва да се бият. За да пееш, в душата си трябва да имаш любов.
Не може да пееш, ако нямаш любов.
към беседата >>
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена.
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена.
Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране.
към беседата >>
И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов.
Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш. Не мислете, че ти може да обичаш един камък.
И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов.
Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.
към беседата >>
Казвам: Възлюбете Господа.
Казвам: Възлюбете Господа.
Започнете всички да пеете. Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече. Веселието и радостта ще ви бъдат сподвижници в живота.
към беседата >>
Любовта е закон на освобождаване.
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена.
Любовта е закон на освобождаване.
Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога.
към беседата >>
Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.
Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш. Не мислете, че ти може да обичаш един камък. И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов.
Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.
към беседата >>
Започнете всички да пеете.
Казвам: Възлюбете Господа.
Започнете всички да пеете.
Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече. Веселието и радостта ще ви бъдат сподвижници в живота.
към беседата >>
Без любов свобода в света не може да има.
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване.
Без любов свобода в света не може да има.
Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него.
към беседата >>
Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия.
Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия.
Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас. Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести. Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има.
към беседата >>
Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече.
Казвам: Възлюбете Господа. Започнете всички да пеете.
Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече.
Веселието и радостта ще ви бъдат сподвижници в живота.
към беседата >>
Най-неразбраната любов стяга връзките.
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има.
Най-неразбраната любов стяга връзките.
По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не.
към беседата >>
Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас.
Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия.
Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас.
Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести. Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват.
към беседата >>
Веселието и радостта ще ви бъдат сподвижници в живота.
Казвам: Възлюбете Господа. Започнете всички да пеете. Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече.
Веселието и радостта ще ви бъдат сподвижници в живота.
към беседата >>
По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш.
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките.
По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш.
Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не.
към беседата >>
Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести.
Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия. Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас.
Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести.
Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва.
към беседата >>
Казвам: Животът, който иде, е живот на любовта.
Казвам: Животът, който иде, е живот на любовта.
Който не е готов за тази любов, ще изгори, а който е готов, ще се стопи. Желая ви да се стопите, а не да изгорите.
към беседата >>
Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране.
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш.
Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране.
Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е?
към беседата >>
Страхът се ражда от безлюбие и непослушание.
Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия. Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас. Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести.
Страхът се ражда от безлюбие и непослушание.
Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене.
към беседата >>
Който не е готов за тази любов, ще изгори, а който е готов, ще се стопи.
Казвам: Животът, който иде, е живот на любовта.
Който не е готов за тази любов, ще изгори, а който е готов, ще се стопи.
Желая ви да се стопите, а не да изгорите.
към беседата >>
Във всичките хора има един страх от Бога.
Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране.
Във всичките хора има един страх от Бога.
Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират.
към беседата >>
Всеки един от вас може да направи опит.
Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия. Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас. Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести. Страхът се ражда от безлюбие и непослушание.
Всеки един от вас може да направи опит.
Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж.
към беседата >>
Желая ви да се стопите, а не да изгорите.
Казвам: Животът, който иде, е живот на любовта. Който не е готов за тази любов, ще изгори, а който е готов, ще се стопи.
Желая ви да се стопите, а не да изгорите.
към беседата >>
Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него.
Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога.
Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него.
По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират. Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
към беседата >>
Цяла статистика има.
Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия. Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас. Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести. Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит.
Цяла статистика има.
В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло.
към беседата >>
По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не.
Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него.
По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не.
Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират. Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
към беседата >>
В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват.
Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас. Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести. Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има.
В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват.
Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно.
към беседата >>
Някои се съмняват дали е всесилен или не.
По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не.
Някои се съмняват дали е всесилен или не.
Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират. Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
към беседата >>
Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва.
Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести. Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват.
Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва.
Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане?
към беседата >>
Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е?
Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не.
Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е?
От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират. Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
към беседата >>
Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене.
Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва.
Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене.
Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат.
към беседата >>
От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират.
Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е?
От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират.
Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
към беседата >>
Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж.
Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене.
Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж.
В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш.
към беседата >>
Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират.
Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
към беседата >>
В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло.
Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж.
В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло.
Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките.
към беседата >>
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие.
Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите.
към беседата >>
Може би туй да не ви е приятно.
В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло.
Може би туй да не ви е приятно.
Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части.
към беседата >>
Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие.
Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света.
Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните.
към беседата >>
Казвате: „С нас какво ще стане?
Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно.
Казвате: „С нас какво ще стане?
“ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части.
към беседата >>
Светът не е създаден заради нас.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света.
Светът не е създаден заради нас.
Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека.
към беседата >>
“ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат.
Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане?
“ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат.
Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части.
към беседата >>
Светът не е създаден за мравите.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас.
Светът не е създаден за мравите.
Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос.
към беседата >>
Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш.
Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат.
Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш.
Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек.
към беседата >>
Светът не е създаден за гущерите.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите.
Светът не е създаден за гущерите.
Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос.
към беседата >>
Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките.
В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш.
Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките.
Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек. Но само поетически.
към беседата >>
Светът не е създаден за змиите.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите.
Светът не е създаден за змиите.
Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос. Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
към беседата >>
Това са части.
Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките.
Това са части.
Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек. Но само поетически. И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.
към беседата >>
Светът не е създаден за животните.
Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите.
Светът не е създаден за животните.
Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос. Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
към беседата >>
Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части.
Казвате: „С нас какво ще стане? “ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части.
Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части.
Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек. Но само поетически. И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.
към беседата >>
Не е създаден и за човека.
Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните.
Не е създаден и за човека.
Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос. Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
към беседата >>
Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части.
“ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части.
Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части.
И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек. Но само поетически. И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.
към беседата >>
Че човек живее в света, то е друг въпрос.
Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека.
Че човек живее в света, то е друг въпрос.
Че мравите живеят, то е друг въпрос. Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
към беседата >>
И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек.
Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части.
И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек.
Но само поетически. И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.
към беседата >>
Че мравите живеят, то е друг въпрос.
Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос.
Че мравите живеят, то е друг въпрос.
Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
към беседата >>
Но само поетически.
Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек.
Но само поетически.
И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.
към беседата >>
Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос.
Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
към беседата >>
И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.
Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек. Но само поетически.
И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.
към беседата >>
Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога.
Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога.
Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си. Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас? Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас? За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора.
към беседата >>
Казвам: Тази идея трябва да застане, за да може да използувате вашите сили.
Казвам: Тази идея трябва да застане, за да може да използувате вашите сили.
Сега аз не искам да ви кажа както онзи. Вие да прилагате нещата. Но всеки, направете един опит, направете един сполучлив опит. Всеки един да опита, то е благо за всичките хора. Доброто, което аз мога да направя, то е благо за всичките.
към беседата >>
Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си.
Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога.
Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си.
Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас? Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас? За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора. То е второстепенно.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви кажа както онзи.
Казвам: Тази идея трябва да застане, за да може да използувате вашите сили.
Сега аз не искам да ви кажа както онзи.
Вие да прилагате нещата. Но всеки, направете един опит, направете един сполучлив опит. Всеки един да опита, то е благо за всичките хора. Доброто, което аз мога да направя, то е благо за всичките. Злото, което аз мога да направя, то е зло за всичките.
към беседата >>
Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас?
Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога. Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си.
Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас?
Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас? За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора. То е второстепенно. Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна.
към беседата >>
Вие да прилагате нещата.
Казвам: Тази идея трябва да застане, за да може да използувате вашите сили. Сега аз не искам да ви кажа както онзи.
Вие да прилагате нещата.
Но всеки, направете един опит, направете един сполучлив опит. Всеки един да опита, то е благо за всичките хора. Доброто, което аз мога да направя, то е благо за всичките. Злото, което аз мога да направя, то е зло за всичките. Затова, за в бъдеще, всички трябва да престанем да правим злото, понеже ние едни други си пакостим и на себе си пакостим.
към беседата >>
Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас?
Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога. Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си. Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас?
Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас?
За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора. То е второстепенно. Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна. Любовта ви, след като се прояви, тя остава пак за вас.
към беседата >>
Но всеки, направете един опит, направете един сполучлив опит.
Казвам: Тази идея трябва да застане, за да може да използувате вашите сили. Сега аз не искам да ви кажа както онзи. Вие да прилагате нещата.
Но всеки, направете един опит, направете един сполучлив опит.
Всеки един да опита, то е благо за всичките хора. Доброто, което аз мога да направя, то е благо за всичките. Злото, което аз мога да направя, то е зло за всичките. Затова, за в бъдеще, всички трябва да престанем да правим злото, понеже ние едни други си пакостим и на себе си пакостим. Всички трябва да започнем да правим доброто с любовта, с милосърдието, с въздържанието, с кротостта, с тази добра обхода, която може да дадем.
към беседата >>
НАГОРЕ