НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1787
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1787
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съкровището на човека
,
НБ
, София, 25.5.1941г.,
В турско време било.
Ще ви приведа един пример, не зная колко е верен. Мене ми го разправиха, и на вас ще го кажа примера такъв, какъвто е. Случило се е някъде там във Варненско между две семейства заможни, богаташи българи.
В турско време било.
Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък. Оженват ги. Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици.
към беседата >>
Като се оправиш, ще излезеш в обществото.
Та сега, като говоря за ада, то е място за изправление. Обществена безопасност е адът. Адът според мене е обществена безопасност. Там те турят, да се оправиш.
Като се оправиш, ще излезеш в обществото.
Там е раят. Раят значи е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко.
към беседата >>
Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък.
Ще ви приведа един пример, не зная колко е верен. Мене ми го разправиха, и на вас ще го кажа примера такъв, какъвто е. Случило се е някъде там във Варненско между две семейства заможни, богаташи българи. В турско време било.
Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък.
Оженват ги. Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат.
към беседата >>
Там е раят.
Та сега, като говоря за ада, то е място за изправление. Обществена безопасност е адът. Адът според мене е обществена безопасност. Там те турят, да се оправиш. Като се оправиш, ще излезеш в обществото.
Там е раят.
Раят значи е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи.
към беседата >>
Оженват ги.
Ще ви приведа един пример, не зная колко е верен. Мене ми го разправиха, и на вас ще го кажа примера такъв, какъвто е. Случило се е някъде там във Варненско между две семейства заможни, богаташи българи. В турско време било. Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък.
Оженват ги.
Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката.
към беседата >>
Раят значи е установеният благороден живот.
Обществена безопасност е адът. Адът според мене е обществена безопасност. Там те турят, да се оправиш. Като се оправиш, ще излезеш в обществото. Там е раят.
Раят значи е установеният благороден живот.
Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде?
към беседата >>
Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка.
Мене ми го разправиха, и на вас ще го кажа примера такъв, какъвто е. Случило се е някъде там във Варненско между две семейства заможни, богаташи българи. В турско време било. Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък. Оженват ги.
Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка.
Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я.
към беседата >>
Адът е място на обществена безопасност.
Адът според мене е обществена безопасност. Там те турят, да се оправиш. Като се оправиш, ще излезеш в обществото. Там е раят. Раят значи е установеният благороден живот.
Адът е място на обществена безопасност.
Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада?
към беседата >>
Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи.
Случило се е някъде там във Варненско между две семейства заможни, богаташи българи. В турско време било. Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък. Оженват ги. Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка.
Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи.
Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната.
към беседата >>
Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре.
Там те турят, да се оправиш. Като се оправиш, ще излезеш в обществото. Там е раят. Раят значи е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност.
Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре.
Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува.
към беседата >>
Той обича кокошчици.
В турско време било. Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък. Оженват ги. Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи.
Той обича кокошчици.
Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка.
към беседата >>
Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко.
Като се оправиш, ще излезеш в обществото. Там е раят. Раят значи е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре.
Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко.
Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш.
към беседата >>
Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат.
Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък. Оженват ги. Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици.
Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат.
Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка.
към беседата >>
Благодарение на ада сме по-щастливи.
Там е раят. Раят значи е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко.
Благодарение на ада сме по-щастливи.
Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък.
към беседата >>
Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката.
Оженват ги. Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат.
Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката.
Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка. Започва да плаче.
към беседата >>
Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде?
Раят значи е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи.
Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде?
Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи.
към беседата >>
Полива я с гореща вода, оскубва я.
Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката.
Полива я с гореща вода, оскубва я.
Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка. Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица.
към беседата >>
Всеки един от вас не носи ли ада?
Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде?
Всеки един от вас не носи ли ада?
Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите.
към беседата >>
Изнесла я навън пред къщата на поляната.
Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я.
Изнесла я навън пред къщата на поляната.
Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка. Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде.
към беседата >>
Има нещо във вас, което бушува.
Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада?
Има нещо във вас, което бушува.
Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея?
към беседата >>
Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка.
Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната.
Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка.
Тя остава без кокошка. Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави.
към беседата >>
Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш.
Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува.
Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш.
Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея? Туй е, което става.
към беседата >>
Тя остава без кокошка.
Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка.
Тя остава без кокошка.
Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса?
към беседата >>
Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък.
Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш.
Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък.
Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея? Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот.
към беседата >>
Започва да плаче.
Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка.
Започва да плаче.
Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено.
към беседата >>
Мисли какво да направи.
Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък.
Мисли какво да направи.
Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея? Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот.
към беседата >>
Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица.
Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка. Започва да плаче.
Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица.
Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката.
към беседата >>
Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите.
Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи.
Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите.
Този ад не е ли в нея? Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот.
към беседата >>
Но котаракът я яде.
Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка. Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица.
Но котаракът я яде.
Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака.
към беседата >>
Този ад не е ли в нея?
Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите.
Този ад не е ли в нея?
Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец.
към беседата >>
Тя гледа и мисли какво да прави.
Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка. Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде.
Тя гледа и мисли какво да прави.
Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия.
към беседата >>
Туй е, което става.
Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея?
Туй е, което става.
Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели.
към беседата >>
Вие как бихте разрешили въпроса?
Тя остава без кокошка. Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави.
Вие как бихте разрешили въпроса?
Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка?
към беседата >>
Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот.
Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея? Туй е, което става.
Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот.
Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец.
към беседата >>
Идва си той, нищо не е приготвено.
Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса?
Идва си той, нищо не е приготвено.
Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега?
към беседата >>
Всеки, който не люби Бога, не е патриот.
Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея? Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот.
Всеки, който не люби Бога, не е патриот.
Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ.
към беседата >>
Пита къде е кокошката.
Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено.
Пита къде е кокошката.
Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания.
към беседата >>
Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот.
Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея? Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот.
Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот.
Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре.
към беседата >>
Тя разправя за котарака.
Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката.
Тя разправя за котарака.
Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания. Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление.
към беседата >>
Всеки, който не обича истината, не е родолюбец.
Този ад не е ли в нея? Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот.
Всеки, който не обича истината, не е родолюбец.
За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия.
към беседата >>
Той казва: „Аз ще го убия.
Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака.
Той казва: „Аз ще го убия.
Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания. Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление. Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката.
към беседата >>
За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели.
Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец.
За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели.
Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът.
към беседата >>
Защо не ми съобщи да купя друга ярка?
Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия.
Защо не ми съобщи да купя друга ярка?
“ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания. Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление. Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката. Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?
към беседата >>
Този, който ги има, той е родолюбец.
Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели.
Този, който ги има, той е родолюбец.
РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец.
към беседата >>
“ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега?
Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка?
“ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега?
Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания. Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление. Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката. Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?
към беседата >>
РОДО ЛЮБЕЦ.
Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец.
РОДО ЛЮБЕЦ.
Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена.
към беседата >>
Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания.
Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега?
Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания.
Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление. Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката. Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?
към беседата >>
Р-то представя светлината, която иде отгоре.
Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ.
Р-то представя светлината, която иде отгоре.
Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена. Цялата Вселена е нашето родно място.
към беседата >>
Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление.
Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания.
Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление.
Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката. Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?
към беседата >>
Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия.
Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре.
Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия.
Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена. Цялата Вселена е нашето родно място. То е за мене България.
към беседата >>
Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката.
Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания. Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление.
Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката.
Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?
към беседата >>
Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът.
За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия.
Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът.
То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена. Цялата Вселена е нашето родно място. То е за мене България. Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.
към беседата >>
Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?
Защо не ми съобщи да купя друга ярка? “ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания. Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление. Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката.
Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?
към беседата >>
То е родолюбец.
Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът.
То е родолюбец.
Но родина имаме цялата Вселена. Цялата Вселена е нашето родно място. То е за мене България. Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.
към беседата >>
Ние мислим, че имаме право в света.
Ние мислим, че имаме право в света.
Има един закон, който регулира всичките неща. Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон. Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред.
към беседата >>
Но родина имаме цялата Вселена.
РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец.
Но родина имаме цялата Вселена.
Цялата Вселена е нашето родно място. То е за мене България. Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.
към беседата >>
Има един закон, който регулира всичките неща.
Ние мислим, че имаме право в света.
Има един закон, който регулира всичките неща.
Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон. Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето.
към беседата >>
Цялата Вселена е нашето родно място.
Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена.
Цялата Вселена е нашето родно място.
То е за мене България. Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.
към беседата >>
Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон.
Ние мислим, че имаме право в света. Има един закон, който регулира всичките неща.
Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон.
Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето.
към беседата >>
То е за мене България.
Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена. Цялата Вселена е нашето родно място.
То е за мене България.
Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.
към беседата >>
Това пак станало във Варненско.
Ние мислим, че имаме право в света. Има един закон, който регулира всичките неща. Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон.
Това пак станало във Варненско.
Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му.
към беседата >>
Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.
Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена. Цялата Вселена е нашето родно място. То е за мене България.
Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.
към беседата >>
Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето.
Ние мислим, че имаме право в света. Има един закон, който регулира всичките неща. Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон. Това пак станало във Варненско.
Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето.
Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие.
към беседата >>
Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде.
Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде.
Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил. Че като погледна небето – и тази малка България. Има си причини. Кракът е щастлив по причина на цялото тяло. Сега българите мислят, че са станали велики.
към беседата >>
Това се случило 6–7 години наред.
Ние мислим, че имаме право в света. Има един закон, който регулира всичките неща. Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон. Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето.
Това се случило 6–7 години наред.
На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му.
към беседата >>
Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил.
Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде.
Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил.
Че като погледна небето – и тази малка България. Има си причини. Кракът е щастлив по причина на цялото тяло. Сега българите мислят, че са станали велики. Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
към беседата >>
На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето.
Има един закон, който регулира всичките неща. Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон. Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред.
На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето.
Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти.
към беседата >>
Че като погледна небето – и тази малка България.
Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде. Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил.
Че като погледна небето – и тази малка България.
Има си причини. Кракът е щастлив по причина на цялото тяло. Сега българите мислят, че са станали велики. Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
към беседата >>
Той я бута, и пак заколва агнето.
Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон. Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето.
Той я бута, и пак заколва агнето.
Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно.
към беседата >>
Има си причини.
Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде. Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил. Че като погледна небето – и тази малка България.
Има си причини.
Кракът е щастлив по причина на цялото тяло. Сега българите мислят, че са станали велики. Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
към беседата >>
Вечерта умира детето му.
Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето.
Вечерта умира детето му.
Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени.
към беседата >>
Кракът е щастлив по причина на цялото тяло.
Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде. Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил. Че като погледна небето – и тази малка България. Има си причини.
Кракът е щастлив по причина на цялото тяло.
Сега българите мислят, че са станали велики. Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
към беседата >>
Ще кажете – нещастие.
Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му.
Ще кажете – нещастие.
Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие.
към беседата >>
Сега българите мислят, че са станали велики.
Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде. Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил. Че като погледна небето – и тази малка България. Има си причини. Кракът е щастлив по причина на цялото тяло.
Сега българите мислят, че са станали велики.
Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
към беседата >>
Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му.
Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие.
Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му.
Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие. Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене.
към беседата >>
Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил. Че като погледна небето – и тази малка България. Има си причини. Кракът е щастлив по причина на цялото тяло. Сега българите мислят, че са станали велики.
Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
към беседата >>
Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти.
На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му.
Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти.
Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие. Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене. Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене.
към беседата >>
Всеки един човек, който обича Бога, е велик.
Всеки един човек, който обича Бога, е велик.
Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик. Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики.
към беседата >>
Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно.
Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти.
Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно.
Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие. Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене. Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене. Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.
към беседата >>
Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик.
Всеки един човек, който обича Бога, е велик.
Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик.
Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики. Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени.
Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно.
Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени.
Те са необходими за нашето щастие. Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене. Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене. Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.
към беседата >>
Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик.
Всеки един човек, който обича Бога, е велик. Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик.
Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик.
Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики. Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас. Там ще бъде и сърцето.
към беседата >>
Те са необходими за нашето щастие.
Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени.
Те са необходими за нашето щастие.
Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене. Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене. Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.
към беседата >>
Това е величието на всичките хора.
Всеки един човек, който обича Бога, е велик. Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик. Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик.
Това е величието на всичките хора.
Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики. Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас. Там ще бъде и сърцето. Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.
към беседата >>
Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене.
Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие.
Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене.
Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене. Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.
към беседата >>
Те трябва да го знаят.
Всеки един човек, който обича Бога, е велик. Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик. Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора.
Те трябва да го знаят.
Бих желал всички да бъдете велики. Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас. Там ще бъде и сърцето. Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.
към беседата >>
Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене.
Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие. Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене.
Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене.
Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.
към беседата >>
Бих желал всички да бъдете велики.
Всеки един човек, който обича Бога, е велик. Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик. Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят.
Бих желал всички да бъдете велики.
Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас. Там ще бъде и сърцето. Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.
към беседата >>
Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.
Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие. Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене. Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене.
Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.
към беседата >>
Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас.
Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик. Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики.
Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас.
Там ще бъде и сърцето. Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.
към беседата >>
Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят.
Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят.
Ще ви наведа факти. Те са следните. Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се.
към беседата >>
Там ще бъде и сърцето.
Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики. Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас.
Там ще бъде и сърцето.
Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.
към беседата >>
Ще ви наведа факти.
Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят.
Ще ви наведа факти.
Те са следните. Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи.
към беседата >>
Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.
Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики. Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас. Там ще бъде и сърцето.
Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.
към беседата >>
Те са следните.
Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят. Ще ви наведа факти.
Те са следните.
Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени.
към беседата >>
Та първото нещо, като станете сутрин, отправете ума си към Бога и кажете: „Благодаря ти, Господи, за очите, които си ми дал, да виждам красивото, което си създал.
Та първото нещо, като станете сутрин, отправете ума си към Бога и кажете: „Благодаря ти, Господи, за очите, които си ми дал, да виждам красивото, което си създал.
Благодаря ти, Господи, за ушите, които си ми дал, да чувам най-хубавото в душата си.“ Като вземеш хляба, кажи: „Благодаря ти, Господи, и за устата, която си ми дал, да живея. Нека всичко да бъде за твоя слава.“
към беседата >>
Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета.
Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят. Ще ви наведа факти. Те са следните.
Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета.
Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда.
към беседата >>
Благодаря ти, Господи, за ушите, които си ми дал, да чувам най-хубавото в душата си.“ Като вземеш хляба, кажи: „Благодаря ти, Господи, и за устата, която си ми дал, да живея.
Та първото нещо, като станете сутрин, отправете ума си към Бога и кажете: „Благодаря ти, Господи, за очите, които си ми дал, да виждам красивото, което си създал.
Благодаря ти, Господи, за ушите, които си ми дал, да чувам най-хубавото в душата си.“ Като вземеш хляба, кажи: „Благодаря ти, Господи, и за устата, която си ми дал, да живея.
Нека всичко да бъде за твоя слава.“
към беседата >>
Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене.
Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят. Ще ви наведа факти. Те са следните. Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета.
Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене.
Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда.
към беседата >>
Нека всичко да бъде за твоя слава.“
Та първото нещо, като станете сутрин, отправете ума си към Бога и кажете: „Благодаря ти, Господи, за очите, които си ми дал, да виждам красивото, което си създал. Благодаря ти, Господи, за ушите, които си ми дал, да чувам най-хубавото в душата си.“ Като вземеш хляба, кажи: „Благодаря ти, Господи, и за устата, която си ми дал, да живея.
Нека всичко да бъде за твоя слава.“
към беседата >>
Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се.
Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят. Ще ви наведа факти. Те са следните. Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене.
Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се.
Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде.
към беседата >>
Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи.
Ще ви наведа факти. Те са следните. Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се.
Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи.
Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат.
към беседата >>
Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени.
Те са следните. Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи.
Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени.
Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш?
към беседата >>
Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда.
Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени.
Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда.
Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице.
към беседата >>
Аз премахнах тази присъда.
Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда.
Аз премахнах тази присъда.
И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния.
към беседата >>
И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде.
Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда.
И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде.
Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология.
към беседата >>
Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат.
Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде.
Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат.
Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите.
към беседата >>
Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш?
Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат.
Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш?
Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее.
към беседата >>
Аз чета на неговото лице.
Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш?
Аз чета на неговото лице.
Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш.
към беседата >>
Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния.
Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице.
Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния.
Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота.
към беседата >>
Това не е наука, това е криминална психология.
И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния.
Това не е наука, това е криминална психология.
Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра.
към беседата >>
Ще видят някаква болест на очите.
Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология.
Ще видят някаква болест на очите.
Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра. Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява.
към беседата >>
Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее.
Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите.
Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее.
Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра. Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява. Аз не искам да имате едно временно задоволство.
към беседата >>
Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш.
Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее.
Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш.
Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра. Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява. Аз не искам да имате едно временно задоволство. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.
към беседата >>
Всичко е написано в живота.
Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш.
Всичко е написано в живота.
Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра. Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява. Аз не искам да имате едно временно задоволство. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.
към беседата >>
Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра.
Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота.
Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра.
Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява. Аз не искам да имате едно временно задоволство. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.
към беседата >>
Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява.
Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра.
Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява.
Аз не искам да имате едно временно задоволство. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.
към беседата >>
Аз не искам да имате едно временно задоволство.
Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра. Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява.
Аз не искам да имате едно временно задоволство.
Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.
към беседата >>
Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.
Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра. Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява. Аз не искам да имате едно временно задоволство.
Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.
към беседата >>
По някой път аз представям нещата много реално.
По някой път аз представям нещата много реално.
Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита. Всеки може да направи един опит, колко сте умен. Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави.
към беседата >>
Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита.
По някой път аз представям нещата много реално.
Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита.
Всеки може да направи един опит, колко сте умен. Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста.
към беседата >>
Всеки може да направи един опит, колко сте умен.
По някой път аз представям нещата много реално. Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита.
Всеки може да направи един опит, колко сте умен.
Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона.
към беседата >>
Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди.
По някой път аз представям нещата много реално. Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита. Всеки може да направи един опит, колко сте умен.
Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди.
От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота.
към беседата >>
От първата година ще видите колко череши ще роди.
По някой път аз представям нещата много реално. Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита. Всеки може да направи един опит, колко сте умен. Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди.
От първата година ще видите колко череши ще роди.
Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат.
към беседата >>
Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави.
По някой път аз представям нещата много реално. Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита. Всеки може да направи един опит, колко сте умен. Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди.
Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави.
Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата.
към беседата >>
Вие първата година искате да имате сто, двеста.
Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита. Всеки може да направи един опит, колко сте умен. Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави.
Вие първата година искате да имате сто, двеста.
Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове.
към беседата >>
Вие не разбирате закона.
Всеки може да направи един опит, колко сте умен. Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста.
Вие не разбирате закона.
Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем.
към беседата >>
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други.
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други.
Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим. То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия. Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек.
към беседата >>
Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота.
Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона.
Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота.
Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат.
към беседата >>
Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим.
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други.
Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим.
То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия. Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни.
към беседата >>
Искат хората нивите им постоянно да раждат.
От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота.
Искат хората нивите им постоянно да раждат.
Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш.
към беседата >>
То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия.
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други. Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим.
То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия.
Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние.
към беседата >>
Те изтощават почвата.
Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат.
Те изтощават почвата.
Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш.
към беседата >>
Но той вече е играл, какво ще го учиш.
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други. Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим. То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия.
Но той вече е играл, какво ще го учиш.
Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава.
към беседата >>
Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове.
Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата.
Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове.
Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи.
към беседата >>
Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек.
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други. Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим. То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия. Но той вече е играл, какво ще го учиш.
Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек.
Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка.
към беседата >>
Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем.
Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове.
Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем.
Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи. Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават.
към беседата >>
Хората имат понятие какво нещо е млад човек.
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други. Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим. То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия. Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек.
Хората имат понятие какво нещо е млад човек.
Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора.
към беседата >>
Няма нужда толкоз хората да ядат.
Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем.
Няма нужда толкоз хората да ядат.
Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи. Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават. През този мост прекарайте тежък товар.
към беседата >>
Понятията, които имат те, са съвсем неверни.
Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим. То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия. Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек.
Понятията, които имат те, са съвсем неверни.
Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре.
към беседата >>
Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш.
Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат.
Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш.
Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи. Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават. През този мост прекарайте тежък товар. Ако издържи, тогава минавайте.
към беседата >>
Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние.
То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия. Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни.
Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние.
Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее.
към беседата >>
Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш.
Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш.
Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш.
Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи. Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават. През този мост прекарайте тежък товар. Ако издържи, тогава минавайте.
към беседата >>
Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава.
Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние.
Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава.
То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее.
към беседата >>
Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи.
Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш.
Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи.
Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават. През този мост прекарайте тежък товар. Ако издържи, тогава минавайте.
към беседата >>
То е един човек, който е роден от една болна майка.
Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава.
То е един човек, който е роден от една болна майка.
Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее. Нищо няма да стане от него.
към беседата >>
Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават.
Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи.
Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават.
През този мост прекарайте тежък товар. Ако издържи, тогава минавайте.
към беседата >>
Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора.
Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка.
Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора.
Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее. Нищо няма да стане от него. Той вярва, че светът е лош, хората са лоши.
към беседата >>
През този мост прекарайте тежък товар.
Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи. Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават.
През този мост прекарайте тежък товар.
Ако издържи, тогава минавайте.
към беседата >>
Той вярва, че ще умре.
Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора.
Той вярва, че ще умре.
Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее. Нищо няма да стане от него. Той вярва, че светът е лош, хората са лоши. Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.
към беседата >>
Ако издържи, тогава минавайте.
Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи. Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават. През този мост прекарайте тежък товар.
Ако издържи, тогава минавайте.
към беседата >>
Той вярва, че ще осакатее.
Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре.
Той вярва, че ще осакатее.
Той вярва, че ще осиромашее. Нищо няма да стане от него. Той вярва, че светът е лош, хората са лоши. Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.
към беседата >>
Имам един пример, който стана преди няколко години в България.
Имам един пример, който стана преди няколко години в България.
Един полковник и един майор в един автомобил пътуват. Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си. Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай.
към беседата >>
Той вярва, че ще осиромашее.
Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее.
Той вярва, че ще осиромашее.
Нищо няма да стане от него. Той вярва, че светът е лош, хората са лоши. Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.
към беседата >>
Един полковник и един майор в един автомобил пътуват.
Имам един пример, който стана преди няколко години в България.
Един полковник и един майор в един автомобил пътуват.
Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си. Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай.
към беседата >>
Нищо няма да стане от него.
То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее.
Нищо няма да стане от него.
Той вярва, че светът е лош, хората са лоши. Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.
към беседата >>
Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си.
Имам един пример, който стана преди няколко години в България. Един полковник и един майор в един автомобил пътуват.
Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си.
Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай.
към беседата >>
Той вярва, че светът е лош, хората са лоши.
Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее. Нищо няма да стане от него.
Той вярва, че светът е лош, хората са лоши.
Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.
към беседата >>
Ти си полковник, няма да заповядваш.
Имам един пример, който стана преди няколко години в България. Един полковник и един майор в един автомобил пътуват. Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си.
Ти си полковник, няма да заповядваш.
Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай. Ако волята ти е здрава и разумна, минавай.
към беседата >>
Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.
Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее. Нищо няма да стане от него. Той вярва, че светът е лош, хората са лоши.
Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.
към беседата >>
Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане.
Имам един пример, който стана преди няколко години в България. Един полковник и един майор в един автомобил пътуват. Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си. Ти си полковник, няма да заповядваш.
Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане.
Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай. Ако волята ти е здрава и разумна, минавай. Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска.
към беседата >>
Някои казват: „В какво да вярвам?
Някои казват: „В какво да вярвам?
“ Вярвай в туй, което искаш. Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея. Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам?
към беседата >>
Ако мостът не е здрав, не минавай.
Имам един пример, който стана преди няколко години в България. Един полковник и един майор в един автомобил пътуват. Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си. Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане.
Ако мостът не е здрав, не минавай.
Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай. Ако волята ти е здрава и разумна, минавай. Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска. Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.
към беседата >>
“ Вярвай в туй, което искаш.
Някои казват: „В какво да вярвам?
“ Вярвай в туй, което искаш.
Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея. Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове.
към беседата >>
Ако мисълта ти е здрава, минавай.
Един полковник и един майор в един автомобил пътуват. Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си. Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай.
Ако мисълта ти е здрава, минавай.
Ако чувствата ти са здрави, минавай. Ако волята ти е здрава и разумна, минавай. Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска. Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.
към беседата >>
Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея.
Някои казват: „В какво да вярвам? “ Вярвай в туй, което искаш.
Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея.
Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят.
към беседата >>
Ако чувствата ти са здрави, минавай.
Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си. Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай.
Ако чувствата ти са здрави, минавай.
Ако волята ти е здрава и разумна, минавай. Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска. Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.
към беседата >>
Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш.
Някои казват: „В какво да вярвам? “ Вярвай в туй, което искаш. Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея.
Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш.
Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество.
към беседата >>
Ако волята ти е здрава и разумна, минавай.
Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай.
Ако волята ти е здрава и разумна, минавай.
Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска. Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.
към беседата >>
Вярвай в здравето.
Някои казват: „В какво да вярвам? “ Вярвай в туй, което искаш. Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея. Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш.
Вярвай в здравето.
В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум.
към беседата >>
Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска.
Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай. Ако волята ти е здрава и разумна, минавай.
Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска.
Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.
към беседата >>
В какво трябва да вярвам?
Някои казват: „В какво да вярвам? “ Вярвай в туй, което искаш. Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея. Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето.
В какво трябва да вярвам?
Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки.
към беседата >>
Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.
Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай. Ако волята ти е здрава и разумна, минавай. Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска.
Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.
към беседата >>
Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове.
“ Вярвай в туй, което искаш. Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея. Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам?
Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове.
Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване.
към беседата >>
Всичките хора са насилници.
Всичките хора са насилници.
Те изнасилват Господа, който е в тях. Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш. Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече.
към беседата >>
Остави ги да си вървят.
Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея. Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове.
Остави ги да си вървят.
Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо.
към беседата >>
Те изнасилват Господа, който е в тях.
Всичките хора са насилници.
Те изнасилват Господа, който е в тях.
Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш. Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си.
към беседата >>
Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество.
Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят.
Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество.
Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо. Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва.
към беседата >>
Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш.
Всичките хора са насилници. Те изнасилват Господа, който е в тях.
Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш.
Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло.
към беседата >>
Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум.
Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество.
Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум.
В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо. Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва. Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството.
към беседата >>
Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката.
Всичките хора са насилници. Те изнасилват Господа, който е в тях. Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш.
Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката.
Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават.
към беседата >>
В света лоши умове няма, има лоши постъпки.
В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум.
В света лоши умове няма, има лоши постъпки.
В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо. Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва. Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството. Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.
към беседата >>
Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката.
Всичките хора са насилници. Те изнасилват Господа, който е в тях. Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш. Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката.
Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката.
Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението?
към беседата >>
В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване.
Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки.
В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване.
Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо. Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва. Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството. Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.
към беседата >>
Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече.
Всичките хора са насилници. Те изнасилват Господа, който е в тях. Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш. Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката.
Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече.
Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек.
към беседата >>
Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо.
Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване.
Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо.
Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва. Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството. Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.
към беседата >>
Не си послушал Господа в себе си.
Те изнасилват Господа, който е в тях. Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш. Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече.
Не си послушал Господа в себе си.
Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек.
към беседата >>
Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва.
Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо.
Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва.
Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството. Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.
към беседата >>
Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло.
Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш. Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си.
Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло.
Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка.
към беседата >>
Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството.
Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо. Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва.
Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството.
Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.
към беседата >>
Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават.
Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло.
Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават.
В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка. Този човек е здрав.
към беседата >>
Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.
В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо. Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва. Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството.
Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.
към беседата >>
В какво седи разсъждението?
Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават.
В какво седи разсъждението?
Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка. Този човек е здрав. Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно.
към беседата >>
Сега това са второстепенни неща, за които говорим.
Сега това са второстепенни неща, за които говорим.
Трябва да имате нещо, за което да говорите. Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори. Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори. На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо. Ще каже, че тъпан се бие.
към беседата >>
Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек.
Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението?
Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек.
Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка. Този човек е здрав. Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно. Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.
към беседата >>
Трябва да имате нещо, за което да говорите.
Сега това са второстепенни неща, за които говорим.
Трябва да имате нещо, за което да говорите.
Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори. Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори. На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо. Ще каже, че тъпан се бие.
към беседата >>
Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек.
Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек.
Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек.
В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка. Този човек е здрав. Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно. Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.
към беседата >>
Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори.
Сега това са второстепенни неща, за които говорим. Трябва да имате нещо, за което да говорите.
Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори.
Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори. На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо. Ще каже, че тъпан се бие.
към беседата >>
В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка.
Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек.
В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка.
Този човек е здрав. Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно. Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.
към беседата >>
Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори.
Сега това са второстепенни неща, за които говорим. Трябва да имате нещо, за което да говорите. Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори.
Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори.
На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо. Ще каже, че тъпан се бие.
към беседата >>
Този човек е здрав.
Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка.
Този човек е здрав.
Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно. Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.
към беседата >>
На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо.
Сега това са второстепенни неща, за които говорим. Трябва да имате нещо, за което да говорите. Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори. Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори.
На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо.
Ще каже, че тъпан се бие.
към беседата >>
Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно.
В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка. Този човек е здрав.
Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно.
Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.
към беседата >>
Ще каже, че тъпан се бие.
Сега това са второстепенни неща, за които говорим. Трябва да имате нещо, за което да говорите. Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори. Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори. На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо.
Ще каже, че тъпан се бие.
към беседата >>
Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.
Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка. Този човек е здрав. Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно.
Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.
към беседата >>
Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем.
Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем.
Като прочетете един роман, го разказвате на другите. Но какво ще разказваш? Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни.
към беседата >>
Търпението по какво се отличава?
Търпението по какво се отличава?
Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада. Не му казвам: „Сляп ли си ти? “ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака.
към беседата >>
Като прочетете един роман, го разказвате на другите.
Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем.
Като прочетете един роман, го разказвате на другите.
Но какво ще разказваш? Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш?
към беседата >>
Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада.
Търпението по какво се отличава?
Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада.
Не му казвам: „Сляп ли си ти? “ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат.
към беседата >>
Но какво ще разказваш?
Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем. Като прочетете един роман, го разказвате на другите.
Но какво ще разказваш?
Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават.
към беседата >>
Не му казвам: „Сляп ли си ти?
Търпението по какво се отличава? Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада.
Не му казвам: „Сляп ли си ти?
“ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки?
към беседата >>
Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре?
Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем. Като прочетете един роман, го разказвате на другите. Но какво ще разказваш?
Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре?
Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост.
към беседата >>
“ Не е сляп.
Търпението по какво се отличава? Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада. Не му казвам: „Сляп ли си ти?
“ Не е сляп.
Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света.
към беседата >>
Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е?
Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем. Като прочетете един роман, го разказвате на другите. Но какво ще разказваш? Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре?
Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е?
Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав.
към беседата >>
Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка.
Търпението по какво се отличава? Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада. Не му казвам: „Сляп ли си ти? “ Не е сляп.
Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка.
Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката.
към беседата >>
Не всички писани неща са верни.
Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем. Като прочетете един роман, го разказвате на другите. Но какво ще разказваш? Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е?
Не всички писани неща са верни.
Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг.
към беседата >>
Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака.
Търпението по какво се отличава? Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада. Не му казвам: „Сляп ли си ти? “ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка.
Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака.
Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре.
към беседата >>
Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш?
Като прочетете един роман, го разказвате на другите. Но какво ще разказваш? Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни.
Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш?
Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат.
Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада. Не му казвам: „Сляп ли си ти? “ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака.
Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат.
Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен.
към беседата >>
Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават.
Но какво ще разказваш? Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш?
Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават.
Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма?
към беседата >>
Кои са бъдещите погрешки?
Не му казвам: „Сляп ли си ти? “ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат.
Кои са бъдещите погрешки?
Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош.
към беседата >>
Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост.
Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават.
Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост.
Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма.
към беседата >>
Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света.
“ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки?
Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света.
Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение.
към беседата >>
Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав.
Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост.
Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав.
Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте.
към беседата >>
Там е погрешката.
Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света.
Там е погрешката.
Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно.
към беседата >>
Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг.
Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав.
Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг.
Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте. Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги.
към беседата >>
Света Бог го е създал тъй добре.
Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката.
Света Бог го е създал тъй добре.
Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално.
към беседата >>
Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете.
Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг.
Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете.
Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте. Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили.
към беседата >>
Светът сам по себе си е оправен.
Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре.
Светът сам по себе си е оправен.
Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават.
към беседата >>
Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма?
Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете.
Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма?
“ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте. Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили. Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“
към беседата >>
Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош.
Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен.
Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош.
По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това.
към беседата >>
“ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма.
Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма?
“ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма.
Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте. Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили. Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“
към беседата >>
По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение.
Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош.
По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение.
За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца.
към беседата >>
Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте.
Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма.
Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте.
Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили. Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“
към беседата >>
За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно.
Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение.
За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно.
Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца?
към беседата >>
Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги.
Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте.
Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги.
Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили. Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“
към беседата >>
Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално.
Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно.
Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално.
И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца? И него да го ядат вълците.
към беседата >>
Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили.
Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте. Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги.
Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили.
Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“
към беседата >>
И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават.
Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално.
И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават.
Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца? И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците.
към беседата >>
Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“
Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма? “ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте. Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили.
Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“
към беседата >>
Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това.
Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават.
Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това.
Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца? И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос.
към беседата >>
Чудни са хората.
Чудни са хората.
Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него. Онези не работили, оставили природата да работи. Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало.
към беседата >>
Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца.
По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това.
Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца.
Каква овца? И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос. Те са избраните овце.
към беседата >>
Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него.
Чудни са хората.
Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него.
Онези не работили, оставили природата да работи. Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог.
към беседата >>
Каква овца?
За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца.
Каква овца?
И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос. Те са избраните овце. Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва.
към беседата >>
Онези не работили, оставили природата да работи.
Чудни са хората. Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него.
Онези не работили, оставили природата да работи.
Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа.
към беседата >>
И него да го ядат вълците.
Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца?
И него да го ядат вълците.
Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос. Те са избраните овце. Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва. Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци.
към беседата >>
Глупавият елемент какво ще направи?
Чудни са хората. Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него. Онези не работили, оставили природата да работи.
Глупавият елемент какво ще направи?
Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас.
към беседата >>
Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците.
И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца? И него да го ядат вълците.
Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците.
То е друг въпрос. Те са избраните овце. Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва. Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци. Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.
към беседата >>
Тръни и бодили.
Чудни са хората. Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него. Онези не работили, оставили природата да работи. Глупавият елемент какво ще направи?
Тръни и бодили.
Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца? И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците.
То е друг въпрос.
Те са избраните овце. Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва. Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци. Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.
към беседата >>
Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало.
Чудни са хората. Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него. Онези не работили, оставили природата да работи. Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили.
Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало.
Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът.
към беседата >>
Те са избраните овце.
Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца? И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос.
Те са избраните овце.
Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва. Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци. Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.
към беседата >>
Казват, че нямало Бог.
Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него. Онези не работили, оставили природата да работи. Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало.
Казват, че нямало Бог.
Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш.
към беседата >>
Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва.
Каква овца? И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос. Те са избраните овце.
Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва.
Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци. Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.
към беседата >>
Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа.
Онези не работили, оставили природата да работи. Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог.
Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа.
Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне.
към беседата >>
Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци.
И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос. Те са избраните овце. Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва.
Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци.
Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.
към беседата >>
Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас.
Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа.
Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас.
Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията?
към беседата >>
Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.
Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос. Те са избраните овце. Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва. Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци.
Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.
към беседата >>
Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие.
Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас.
Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие.
Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе.
към беседата >>
Сега да ви наведа друг случай.
Сега да ви наведа друг случай.
Това са психологически моменти в живота. Някой път може да се изяснят. Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива.
към беседата >>
Щом отречеш божественото, помрачи се умът.
Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие.
Щом отречеш божественото, помрачи се умът.
Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум.
към беседата >>
Това са психологически моменти в живота.
Сега да ви наведа друг случай.
Това са психологически моменти в живота.
Някой път може да се изяснят. Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа.
към беседата >>
Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш.
Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът.
Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш.
Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството?
към беседата >>
Някой път може да се изяснят.
Сега да ви наведа друг случай. Това са психологически моменти в живота.
Някой път може да се изяснят.
Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата.
към беседата >>
Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне.
Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш.
Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне.
Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото.
към беседата >>
Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие.
Сега да ви наведа друг случай. Това са психологически моменти в живота. Някой път може да се изяснят.
Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие.
Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си.
към беседата >>
Питат някои: „Откъде идат страданията?
Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне.
Питат някои: „Откъде идат страданията?
“ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото.
към беседата >>
Разправяше ми един мой познат.
Сега да ви наведа друг случай. Това са психологически моменти в живота. Някой път може да се изяснят. Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие.
Разправяше ми един мой познат.
„Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна.
към беседата >>
“ Ще оставиш природата да работи с тебе.
Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията?
“ Ще оставиш природата да работи с тебе.
Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото.
към беседата >>
„Имах – казва – една приятелка, която беше много красива.
Сега да ви наведа друг случай. Това са психологически моменти в живота. Някой път може да се изяснят. Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат.
„Имах – казва – една приятелка, която беше много красива.
Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам.
към беседата >>
Ще работиш ти със своя светъл ум.
Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе.
Ще работиш ти със своя светъл ум.
Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка.
към беседата >>
Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа.
Това са психологически моменти в живота. Някой път може да се изяснят. Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива.
Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа.
Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо.
към беседата >>
Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството?
Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум.
Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството?
Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел.
към беседата >>
Ако я целуна, ще си наведа беля на главата.
Някой път може да се изяснят. Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа.
Ако я целуна, ще си наведа беля на главата.
Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи.
към беседата >>
Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото.
Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството?
Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото.
Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат.
към беседата >>
Туй го чувствах – казва – в себе си.
Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата.
Туй го чувствах – казва – в себе си.
Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи. Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението.
към беседата >>
Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото.
Питат някои: „Откъде идат страданията? “ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото.
Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото.
Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел.
към беседата >>
Един ден си позволих умствено да я целуна.
Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си.
Един ден си позволих умствено да я целуна.
Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи. Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението. На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление.
към беседата >>
Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото.
“ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото.
Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото.
Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това.
към беседата >>
Представих си, че я хващам, целувам.
„Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна.
Представих си, че я хващам, целувам.
Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи. Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението. На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление. Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.
към беседата >>
Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка.
Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото.
Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка.
Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично.
към беседата >>
Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо.
Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам.
Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо.
Върнах се вкъщи. Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението. На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление. Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.
към беседата >>
Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел.
Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка.
Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел.
Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично. Той не е тлъст.
към беседата >>
Върнах се вкъщи.
Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо.
Върнах се вкъщи.
Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението. На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление. Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.
към беседата >>
Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат.
Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел.
Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат.
Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично. Той не е тлъст. Ребрата му се четат.
към беседата >>
Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението.
Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи.
Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението.
На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление. Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.
към беседата >>
Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел.
Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат.
Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел.
Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично. Той не е тлъст. Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната.
към беседата >>
На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление.
Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи. Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението.
На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление.
Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.
към беседата >>
Аз опровергавам това.
Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел.
Аз опровергавам това.
Той живее много хигиенично. Той не е тлъст. Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен.
към беседата >>
Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.
Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи. Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението. На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление.
Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.
към беседата >>
Той живее много хигиенично.
Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това.
Той живее много хигиенично.
Той не е тлъст. Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът.
към беседата >>
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света.
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света.
Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши. Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия. Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете?
към беседата >>
Той не е тлъст.
Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично.
Той не е тлъст.
Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът. Упражнен е вратът, мускули силни има на врата.
към беседата >>
Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши.
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света.
Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши.
Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия. Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят.
към беседата >>
Ребрата му се четат.
Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично. Той не е тлъст.
Ребрата му се четат.
Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът. Упражнен е вратът, мускули силни има на врата. Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел.
към беседата >>
Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия.
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света. Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши.
Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия.
Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви.
към беседата >>
Като ходи, опашката вирната.
Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично. Той не е тлъст. Ребрата му се четат.
Като ходи, опашката вирната.
Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът. Упражнен е вратът, мускули силни има на врата. Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел. Много добре е.
към беседата >>
Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона.
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света. Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши. Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия.
Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона.
Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят.
към беседата >>
Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен.
Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично. Той не е тлъст. Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната.
Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен.
Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът. Упражнен е вратът, мускули силни има на врата. Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел. Много добре е.
към беседата >>
Кой ще го съди отвън?
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света. Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши. Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия. Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона.
Кой ще го съди отвън?
Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия.
към беседата >>
Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът.
Той живее много хигиенично. Той не е тлъст. Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен.
Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът.
Упражнен е вратът, мускули силни има на врата. Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел. Много добре е.
към беседата >>
Вие, след като остареете, къде ще идете?
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света. Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши. Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия. Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън?
Вие, след като остареете, къде ще идете?
Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят.
към беседата >>
Упражнен е вратът, мускули силни има на врата.
Той не е тлъст. Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът.
Упражнен е вратът, мускули силни има на врата.
Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел. Много добре е.
към беседата >>
Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят.
Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши. Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия. Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете?
Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят.
Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш.
към беседата >>
Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел.
Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът. Упражнен е вратът, мускули силни има на врата.
Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел.
Много добре е.
към беседата >>
Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви.
Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия. Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят.
Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви.
Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели?
към беседата >>
Много добре е.
Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът. Упражнен е вратът, мускули силни има на врата. Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел.
Много добре е.
към беседата >>
Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят.
Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви.
Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят.
Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели? “ Казвам, в твоята глава са.
към беседата >>
Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно.
Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно.
Казва: „Кое е верно? “ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека. Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие.
към беседата >>
Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия.
Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят.
Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия.
За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели? “ Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество.
към беседата >>
Казва: „Кое е верно?
Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно.
Казва: „Кое е верно?
“ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека. Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас.
към беседата >>
За тях е раят.
Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия.
За тях е раят.
Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели? “ Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене.
към беседата >>
“ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека.
Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно. Казва: „Кое е верно?
“ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека.
Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи.
към беседата >>
Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш.
Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят.
Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш.
Казвате: „Къде са нашите умрели? “ Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене. За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.
към беседата >>
Онова, което не е верно, носи нещастие на човека.
Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно. Казва: „Кое е верно? “ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека.
Онова, което не е верно, носи нещастие на човека.
Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света.
към беседата >>
Казвате: „Къде са нашите умрели?
Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш.
Казвате: „Къде са нашите умрели?
“ Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене. За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.
към беседата >>
Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие.
Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно. Казва: „Кое е верно? “ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека. Онова, което не е верно, носи нещастие на човека.
Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие.
Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата.
към беседата >>
“ Казвам, в твоята глава са.
Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели?
“ Казвам, в твоята глава са.
Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене. За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.
към беседата >>
Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие.
Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно. Казва: „Кое е верно? “ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека. Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие.
Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие.
Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди.
към беседата >>
Сега ще кажете, че това е еретичество.
Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели? “ Казвам, в твоята глава са.
Сега ще кажете, че това е еретичество.
То е факт за мене. За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.
към беседата >>
Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас.
Казва: „Кое е верно? “ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека. Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие.
Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас.
Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят.
към беседата >>
То е факт за мене.
За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели? “ Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество.
То е факт за мене.
За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.
към беседата >>
Ние искаме той да ни има за първи.
“ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека. Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас.
Ние искаме той да ни има за първи.
Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже.
към беседата >>
За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.
Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели? “ Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене.
За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.
към беседата >>
Всеки иска да бъде първи в света.
Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи.
Всеки иска да бъде първи в света.
Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже. Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три.
към беседата >>
Външната природа е съзнанието на Бога.
Външната природа е съзнанието на Бога.
Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог. Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл.
към беседата >>
Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата.
Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света.
Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата.
Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже. Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три. И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам.
към беседата >>
Ще видим как Бог гледа на нещата.
Външната природа е съзнанието на Бога.
Ще видим как Бог гледа на нещата.
Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог. Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов.
към беседата >>
Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди.
Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата.
Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди.
Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже. Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три. И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам. Но те са неразбрани идеи.
към беседата >>
Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог.
Външната природа е съзнанието на Бога. Ще видим как Бог гледа на нещата.
Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог.
Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила.
към беседата >>
Дайте си кандидатурата, ще ви пратят.
Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди.
Дайте си кандидатурата, ще ви пратят.
Някои искате красиви мъже. Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три. И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам. Но те са неразбрани идеи.
към беседата >>
Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие.
Външната природа е съзнанието на Бога. Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог.
Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие.
Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение.
към беседата >>
Някои искате красиви мъже.
Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят.
Някои искате красиви мъже.
Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три. И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам. Но те са неразбрани идеи.
към беседата >>
Моят живот зависи от неговата мисъл.
Външната природа е съзнанието на Бога. Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог. Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие.
Моят живот зависи от неговата мисъл.
Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва.
към беседата >>
Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три.
Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже.
Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три.
И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам. Но те са неразбрани идеи.
към беседата >>
Моята мисъл зависи от неговата мисъл.
Външната природа е съзнанието на Бога. Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог. Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл.
Моята мисъл зависи от неговата мисъл.
Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото.
към беседата >>
И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам.
Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже. Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три.
И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам.
Но те са неразбрани идеи.
към беседата >>
Моята любов зависи от неговата любов.
Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог. Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл.
Моята любов зависи от неговата любов.
Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим.
към беседата >>
Но те са неразбрани идеи.
Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже. Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три. И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам.
Но те са неразбрани идеи.
към беседата >>
Моята сила зависи от неговата сила.
Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог. Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов.
Моята сила зависи от неговата сила.
Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново.
към беседата >>
Какво се разбира под думата жена?
Какво се разбира под думата жена?
Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две. Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници. Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ?
към беседата >>
Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение.
Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила.
Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение.
Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш.
към беседата >>
Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две.
Какво се разбира под думата жена?
Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две.
Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници. Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал.
към беседата >>
Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва.
Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение.
Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва.
Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат.
към беседата >>
Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници.
Какво се разбира под думата жена? Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две.
Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници.
Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате.
към беседата >>
Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото.
Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва.
Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото.
Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва.
към беседата >>
Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го?
Какво се разбира под думата жена? Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две. Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници.
Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го?
Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ.
към беседата >>
Новото да го носим.
Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото.
Новото да го носим.
Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си.
към беседата >>
Ни най-малко не го разреши.
Какво се разбира под думата жена? Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две. Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници. Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го?
Ни най-малко не го разреши.
Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син.
към беседата >>
Старото си е старо, новото си е ново.
Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим.
Старото си е старо, новото си е ново.
Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си. Новата любов носи младост в себе си.
към беседата >>
Повдигна ли Соломон еврейския народ?
Какво се разбира под думата жена? Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две. Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници. Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши.
Повдигна ли Соломон еврейския народ?
Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии.
към беседата >>
Ти на старата дреха нова не може да туриш.
Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново.
Ти на старата дреха нова не може да туриш.
Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си. Новата любов носи младост в себе си. Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света.
към беседата >>
Ни най-малко не го е повдигнал.
Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две. Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници. Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ?
Ни най-малко не го е повдигнал.
Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила?
към беседата >>
Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат.
Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш.
Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат.
В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си. Новата любов носи младост в себе си. Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света. Всичкото е в нея.
към беседата >>
Вие искате деца да имате.
Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници. Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал.
Вие искате деца да имате.
Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите?
към беседата >>
В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва.
Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат.
В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва.
Тази новата любов носи безсмъртие в себе си. Новата любов носи младост в себе си. Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света. Всичкото е в нея.
към беседата >>
Питам, колко деца има Господ.
Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате.
Питам, колко деца има Господ.
Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела.
към беседата >>
Тази новата любов носи безсмъртие в себе си.
Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва.
Тази новата любов носи безсмъртие в себе си.
Новата любов носи младост в себе си. Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света. Всичкото е в нея.
към беседата >>
Според Писанието има само един еднороден син.
Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ.
Според Писанието има само един еднороден син.
Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела. Вие имате някои идеи, които са като кукли.
към беседата >>
Новата любов носи младост в себе си.
Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си.
Новата любов носи младост в себе си.
Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света. Всичкото е в нея.
към беседата >>
Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии.
Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син.
Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии.
Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела. Вие имате някои идеи, които са като кукли. Някои чувства има във вас, и те са като кукли.
към беседата >>
Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света.
Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си. Новата любов носи младост в себе си.
Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света.
Всичкото е в нея.
към беседата >>
Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила?
Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии.
Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила?
Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела. Вие имате някои идеи, които са като кукли. Някои чувства има във вас, и те са като кукли. Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.
към беседата >>
Всичкото е в нея.
Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си. Новата любов носи младост в себе си. Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света.
Всичкото е в нея.
към беседата >>
Майката ли родила куклите?
Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила?
Майката ли родила куклите?
Ще каже, че от пазара ги е взела. Вие имате някои идеи, които са като кукли. Някои чувства има във вас, и те са като кукли. Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.
към беседата >>
Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят?
Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят?
Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят. В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание.
към беседата >>
Ще каже, че от пазара ги е взела.
Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите?
Ще каже, че от пазара ги е взела.
Вие имате някои идеи, които са като кукли. Някои чувства има във вас, и те са като кукли. Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.
към беседата >>
Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят.
Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят?
Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят.
В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното?
към беседата >>
Вие имате някои идеи, които са като кукли.
Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела.
Вие имате някои идеи, които са като кукли.
Някои чувства има във вас, и те са като кукли. Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.
към беседата >>
В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите.
Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят? Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят.
В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите.
Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек.
към беседата >>
Някои чувства има във вас, и те са като кукли.
Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела. Вие имате някои идеи, които са като кукли.
Някои чувства има във вас, и те са като кукли.
Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.
към беседата >>
Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст.
Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят? Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят. В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите.
Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст.
От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек.
към беседата >>
Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.
Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела. Вие имате някои идеи, които са като кукли. Някои чувства има във вас, и те са като кукли.
Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.
към беседата >>
От пръста се плаши, от човека не се плаши.
Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят? Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят. В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст.
От пръста се плаши, от човека не се плаши.
Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек. Дойде човешкото, има една несъобразност.
към беседата >>
Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство.
Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство.
Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството. И затова ги гониха, преследваха. Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов.
към беседата >>
Трябва да имаш обсег на твоето съзнание.
Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят? Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят. В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши.
Трябва да имаш обсег на твоето съзнание.
Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек. Дойде човешкото, има една несъобразност. Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има.
към беседата >>
Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството.
Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство.
Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството.
И затова ги гониха, преследваха. Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат.
към беседата >>
Как ще видиш онова безбрежното?
Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят. В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание.
Как ще видиш онова безбрежното?
Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек. Дойде човешкото, има една несъобразност. Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има. Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“
към беседата >>
И затова ги гониха, преследваха.
Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство. Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството.
И затова ги гониха, преследваха.
Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта.
към беседата >>
Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек.
В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното?
Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек.
Виждам едно чувство, това е божественото в един човек. Дойде човешкото, има една несъобразност. Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има. Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“
към беседата >>
Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света.
Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство. Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството. И затова ги гониха, преследваха.
Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света.
Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие.
към беседата >>
Виждам едно чувство, това е божественото в един човек.
Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек.
Виждам едно чувство, това е божественото в един човек.
Дойде човешкото, има една несъобразност. Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има. Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“
към беседата >>
Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов.
Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство. Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството. И затова ги гониха, преследваха. Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света.
Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов.
Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов.
към беседата >>
Дойде човешкото, има една несъобразност.
От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек.
Дойде човешкото, има една несъобразност.
Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има. Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“
към беседата >>
Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов.
Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство. Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството. И затова ги гониха, преследваха. Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов.
Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов.
Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов.
към беседата >>
Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има.
Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек. Дойде човешкото, има една несъобразност.
Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има.
Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“
към беседата >>
Вие говорите за една любов, в която хората страдат.
Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството. И затова ги гониха, преследваха. Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов.
Вие говорите за една любов, в която хората страдат.
То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов.
към беседата >>
Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“
Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек. Дойде човешкото, има една несъобразност. Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има.
Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“
към беседата >>
То е извън рамките на любовта.
И затова ги гониха, преследваха. Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат.
То е извън рамките на любовта.
То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади.
към беседата >>
Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля.
Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля.
Това е най-новото. Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него.
към беседата >>
То е идолопоклонство, неверие.
Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта.
То е идолопоклонство, неверие.
Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие.
към беседата >>
Това е най-новото.
Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля.
Това е най-новото.
Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него.
към беседата >>
Това не е любов.
Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие.
Това не е любов.
Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания.
към беседата >>
Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли.
Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля. Това е най-новото.
Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли.
Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате.
към беседата >>
Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов.
Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов.
Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов.
Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял.
към беседата >>
Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро.
Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля. Това е най-новото. Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли.
Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро.
Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам.
към беседата >>
Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов.
Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов.
Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов.
Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат.
към беседата >>
Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе.
Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля. Това е най-новото. Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро.
Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе.
Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите.
към беседата >>
Всички, които стават млади, от любов стават млади.
То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов.
Всички, които стават млади, от любов стават млади.
Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им.
към беседата >>
Господ иска да работи за онзи, който работи заради него.
Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля. Това е най-новото. Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе.
Господ иска да работи за онзи, който работи заради него.
Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си.
към беседата >>
Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие.
То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади.
Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие.
Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им. Той – богат, има няколко милиона.
към беседата >>
Никога не работи за онзи, който не работи заради него.
Това е най-новото. Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него.
Никога не работи за онзи, който не работи заради него.
То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш.
към беседата >>
Като вляза в един дом, правя научни изследвания.
Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие.
Като вляза в един дом, правя научни изследвания.
Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им. Той – богат, има няколко милиона. Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием.
към беседата >>
То е факт, ще го опитате.
Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него.
То е факт, ще го опитате.
Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра.
към беседата >>
Погледна бащата – на 50 години, но остарял.
Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания.
Погледна бащата – на 50 години, но остарял.
Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им. Той – богат, има няколко милиона. Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием. Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.
към беседата >>
Няма какво да ви доказвам.
Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате.
Няма какво да ви доказвам.
Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко.
към беседата >>
Зная, че децата не го обичат.
Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял.
Зная, че децата не го обичат.
Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им. Той – богат, има няколко милиона. Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием. Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.
към беседата >>
Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите.
Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам.
Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите.
Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате.
към беседата >>
Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им.
Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат.
Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им.
Той – богат, има няколко милиона. Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием. Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.
към беседата >>
Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си.
Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите.
Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си.
Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите.
към беседата >>
Той – богат, има няколко милиона.
Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им.
Той – богат, има няколко милиона.
Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием. Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.
към беседата >>
Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш.
Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си.
Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш.
Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите. Всеки, който не люби Господа, ще остарее.
към беседата >>
Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием.
Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им. Той – богат, има няколко милиона.
Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием.
Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.
към беседата >>
Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра.
То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш.
Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра.
Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите. Всеки, който не люби Господа, ще остарее. Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила.
към беседата >>
Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.
Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им. Той – богат, има няколко милиона. Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием.
Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.
към беседата >>
Отвътре ще дойде всичко.
Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра.
Отвътре ще дойде всичко.
Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите. Всеки, който не люби Господа, ще остарее. Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила. Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.
към беседата >>
Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите.
Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите.
И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите. Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях. Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме.
към беседата >>
Сега от ден на ден остарявате.
Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко.
Сега от ден на ден остарявате.
Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите. Всеки, който не люби Господа, ще остарее. Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила. Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.
към беседата >>
И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите.
Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите.
И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите.
Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях. Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува.
към беседата >>
Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите.
Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате.
Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите.
Всеки, който не люби Господа, ще остарее. Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила. Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.
към беседата >>
Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях.
Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите. И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите.
Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях.
Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува.
към беседата >>
Всеки, който не люби Господа, ще остарее.
Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите.
Всеки, който не люби Господа, ще остарее.
Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила. Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.
към беседата >>
Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им.
Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите. И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите. Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях.
Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им.
Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен.
към беседата >>
Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила.
Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите. Всеки, който не люби Господа, ще остарее.
Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила.
Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.
към беседата >>
Сега това са факти.
Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите. И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите. Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях. Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им.
Сега това са факти.
Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот?
към беседата >>
Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.
Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите. Всеки, който не люби Господа, ще остарее. Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила.
Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.
към беседата >>
Няма какво да ги доказваме.
Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите. И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите. Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях. Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти.
Няма какво да ги доказваме.
Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува.
към беседата >>
Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене.
Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене.
Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича. Сега опитват вашите умове. Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност.
към беседата >>
Фактът е нещо реално, което съществува.
И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите. Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях. Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме.
Фактът е нещо реално, което съществува.
Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене.
към беседата >>
Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича.
Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене.
Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича.
Сега опитват вашите умове. Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите.
към беседата >>
Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува.
Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях. Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува.
Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува.
Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той?
към беседата >>
Сега опитват вашите умове.
Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене. Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича.
Сега опитват вашите умове.
Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща.
към беседата >>
Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен.
Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува.
Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен.
Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек.
към беседата >>
Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето.
Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене. Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича. Сега опитват вашите умове.
Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето.
Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща.
към беседата >>
Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот?
Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен.
Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот?
Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света.
към беседата >>
Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си.
Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене. Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича. Сега опитват вашите умове. Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето.
Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си.
В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие.
към беседата >>
Друг закон съществува.
Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот?
Друг закон съществува.
Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже.
към беседата >>
В Бога няма никаква алчност.
Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене. Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича. Сега опитват вашите умове. Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си.
В Бога няма никаква алчност.
Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него.
към беседата >>
Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене.
Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува.
Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене.
В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини.
към беседата >>
Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите.
Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича. Сега опитват вашите умове. Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност.
Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите.
Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи.
към беседата >>
В какво вярва той?
Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене.
В какво вярва той?
Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини. Тия картини са резултат.
към беседата >>
Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща.
Сега опитват вашите умове. Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите.
Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща.
Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога.
към беседата >>
Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек.
Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той?
Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек.
Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини. Тия картини са резултат. Не са реални картините, реалността е вътре в мене.
към беседата >>
Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща.
Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща.
Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща.
Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите.
към беседата >>
Но той е заинтересован в света.
Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек.
Но той е заинтересован в света.
Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини. Тия картини са резултат. Не са реални картините, реалността е вътре в мене. Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.
към беседата >>
Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие.
Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща.
Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие.
Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим.
към беседата >>
Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже.
Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света.
Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже.
Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини. Тия картини са резултат. Не са реални картините, реалността е вътре в мене. Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.
към беседата >>
Бог ни връща, каквото ние пращаме на него.
В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие.
Бог ни връща, каквото ние пращаме на него.
Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така?
към беседата >>
Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини.
Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже.
Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини.
Тия картини са резултат. Не са реални картините, реалността е вътре в мене. Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.
към беседата >>
Той иска всинца да бъдем щастливи.
Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него.
Той иска всинца да бъдем щастливи.
Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал?
към беседата >>
Тия картини са резултат.
В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини.
Тия картини са резултат.
Не са реални картините, реалността е вътре в мене. Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.
към беседата >>
Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога.
Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи.
Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога.
Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш.
към беседата >>
Не са реални картините, реалността е вътре в мене.
Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини. Тия картини са резултат.
Не са реални картините, реалността е вътре в мене.
Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.
към беседата >>
Опитайте, и ще видите.
Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога.
Опитайте, и ще видите.
Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето.
към беседата >>
Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.
Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини. Тия картини са резултат. Не са реални картините, реалността е вътре в мене.
Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.
към беседата >>
Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим.
Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите.
Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим.
Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето.
към беседата >>
Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите.
Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите.
Да обясня моята идея. Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца. Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после. Ще намерите едно голямо противоречие. Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът.
към беседата >>
Казвате: „Защо Господ създаде света така?
Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим.
Казвате: „Защо Господ създаде света така?
– Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето. Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания.
към беседата >>
Да обясня моята идея.
Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите.
Да обясня моята идея.
Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца. Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после. Ще намерите едно голямо противоречие. Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът. Всичките яйца представят съвсем други форми.
към беседата >>
– Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал?
Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така?
– Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал?
Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето. Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания. Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен.
към беседата >>
Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца.
Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите. Да обясня моята идея.
Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца.
Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после. Ще намерите едно голямо противоречие. Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът. Всичките яйца представят съвсем други форми. Запример във вас се явява желание да бъдете богати.
към беседата >>
Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш.
Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал?
Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш.
Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето. Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания. Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен. Това показва, че ти не живееш според Волята Божия.
към беседата >>
Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после.
Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите. Да обясня моята идея. Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца.
Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после.
Ще намерите едно голямо противоречие. Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът. Всичките яйца представят съвсем други форми. Запример във вас се явява желание да бъдете богати. Тази идея не е човешка.
към беседата >>
Дал ти един капитал – сърцето.
Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш.
Дал ти един капитал – сърцето.
Голям е капиталът, с който функционира сърцето. Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания. Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен. Това показва, че ти не живееш според Волята Божия. Тогава Господ казва: „Вземете този талант, пък го дайте на онзи, който има десет.
към беседата >>
Ще намерите едно голямо противоречие.
Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите. Да обясня моята идея. Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца. Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после.
Ще намерите едно голямо противоречие.
Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът. Всичките яйца представят съвсем други форми. Запример във вас се явява желание да бъдете богати. Тази идея не е човешка. Тя е животинска идея.
към беседата >>
Голям е капиталът, с който функционира сърцето.
Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето.
Голям е капиталът, с който функционира сърцето.
Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания. Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен. Това показва, че ти не живееш според Волята Божия. Тогава Господ казва: „Вземете този талант, пък го дайте на онзи, който има десет. А пък него, който не иска да прости, затворете го, докато се научи.“
към беседата >>
Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът.
Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите. Да обясня моята идея. Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца. Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после. Ще намерите едно голямо противоречие.
Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът.
Всичките яйца представят съвсем други форми. Запример във вас се явява желание да бъдете богати. Тази идея не е човешка. Тя е животинска идея. Когато на един вълк се ревне да влезе в кошарата, вземе едно агне и го тури на врата си и го носи, питам, туй желание какво е?
към беседата >>
Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания.
Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето.
Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания.
Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен. Това показва, че ти не живееш според Волята Божия. Тогава Господ казва: „Вземете този талант, пък го дайте на онзи, който има десет. А пък него, който не иска да прости, затворете го, докато се научи.“
към беседата >>
Всичките яйца представят съвсем други форми.
Да обясня моята идея. Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца. Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после. Ще намерите едно голямо противоречие. Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът.
Всичките яйца представят съвсем други форми.
Запример във вас се явява желание да бъдете богати. Тази идея не е човешка. Тя е животинска идея. Когато на един вълк се ревне да влезе в кошарата, вземе едно агне и го тури на врата си и го носи, питам, туй желание какво е?
към беседата >>
Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен.
– Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето. Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания.
Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен.
Това показва, че ти не живееш според Волята Божия. Тогава Господ казва: „Вземете този талант, пък го дайте на онзи, който има десет. А пък него, който не иска да прости, затворете го, докато се научи.“
към беседата >>
Запример във вас се явява желание да бъдете богати.
Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца. Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после. Ще намерите едно голямо противоречие. Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът. Всичките яйца представят съвсем други форми.
Запример във вас се явява желание да бъдете богати.
Тази идея не е човешка. Тя е животинска идея. Когато на един вълк се ревне да влезе в кошарата, вземе едно агне и го тури на врата си и го носи, питам, туй желание какво е?
към беседата >>
Това показва, че ти не живееш според Волята Божия.
Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето. Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания. Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен.
Това показва, че ти не живееш според Волята Божия.
Тогава Господ казва: „Вземете този талант, пък го дайте на онзи, който има десет. А пък него, който не иска да прости, затворете го, докато се научи.“
към беседата >>
2.
Две състояния
,
ООК
, София, 28.5.1941г.,
Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки.
Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата?
Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки.
Не можете да ги скѫсате наведнажъ. Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали? Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ? Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?
към беседата >>
Не можете да ги скѫсате наведнажъ.
Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата? Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки.
Не можете да ги скѫсате наведнажъ.
Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали? Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ? Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?
към беседата >>
Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали?
Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата? Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скѫсате наведнажъ.
Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали?
Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ? Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?
към беседата >>
Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ?
Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата? Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скѫсате наведнажъ. Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали?
Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ?
Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?
към беседата >>
Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?
Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата? Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скѫсате наведнажъ. Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали? Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ?
Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?
към беседата >>
Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение.
Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение.
Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава?
към беседата >>
Ти казвашъ „топло“.
Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение.
Ти казвашъ „топло“.
Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“.
към беседата >>
Какво означава „топло“?
Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение. Ти казвашъ „топло“.
Какво означава „топло“?
Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси.
към беседата >>
Ти казвашъ „студено“.
Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение. Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“?
Ти казвашъ „студено“.
Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ.
към беседата >>
Какво означава „студено“?
Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение. Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“.
Какво означава „студено“?
Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь.
към беседата >>
Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава?
Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение. Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“?
Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава?
Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь.
към беседата >>
Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“.
Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава?
Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“.
Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята.
към беседата >>
Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси.
Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“.
Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси.
Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“.
към беседата >>
Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ.
Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси.
Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ.
Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме?
към беседата >>
Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь.
Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ.
Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь.
Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни.
към беседата >>
Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь.
Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь.
Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь.
Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си?
към беседата >>
Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята.
Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь.
Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята.
Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли?
към беседата >>
Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“.
Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята.
Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“.
Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ.
към беседата >>
Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме?
Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“.
Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме?
“ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си.
към беседата >>
“ Децата сѫ много умни.
Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме?
“ Децата сѫ много умни.
Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея.
към беседата >>
Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си?
Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни.
Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си?
Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ?
към беседата >>
Деца имашъ ли?
Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си?
Деца имашъ ли?
“ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ.
към беседата >>
“ Значи, пита ме дали съмъ жененъ.
Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли?
“ Значи, пита ме дали съмъ жененъ.
Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ.
към беседата >>
Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си.
Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ.
Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си.
Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Децата иматъ една опредѣлена идея.
“ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си.
Децата иматъ една опредѣлена идея.
(Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца?
към беседата >>
(Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ?
Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея.
(Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ?
“ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ?
към беседата >>
“ Иска да знае колко си щедъръ.
Деца имашъ ли? “ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ?
“ Иска да знае колко си щедъръ.
Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ.
към беседата >>
Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ.
“ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ.
Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ.
Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още.
към беседата >>
Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ.
Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ.
Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ.
Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца?
към беседата >>
Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца?
Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ.
Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца?
“ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“.
към беседата >>
“ Какво ще му кажешъ?
(Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ? “ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца?
“ Какво ще му кажешъ?
Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ.
към беседата >>
Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ.
“ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ?
Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ.
Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме.
към беседата >>
Казвамъ имъ: Младъ съмъ още.
Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ.
Казвамъ имъ: Младъ съмъ още.
Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога.
към беседата >>
Казвамъ имъ: Вие имате ли деца?
Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още.
Казвамъ имъ: Вие имате ли деца?
– „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“?
към беседата >>
– „Като израснеме“.
Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца? “ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца?
– „Като израснеме“.
Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре.
към беседата >>
Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ.
“ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“.
Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ.
Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ.
към беседата >>
Жененето става точно навреме.
Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ.
Жененето става точно навреме.
Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението.
към беседата >>
Не можешъ да се женишъ всѣкога.
Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме.
Не можешъ да се женишъ всѣкога.
Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта.
към беседата >>
Какво разбирате вие подъ думата „женене“?
Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога.
Какво разбирате вие подъ думата „женене“?
Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко.
към беседата >>
Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре.
– „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“?
Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре.
Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има.
към беседата >>
Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ.
Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре.
Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ.
Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене.
към беседата >>
Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението.
Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ.
Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението.
Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ.
към беседата >>
Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта.
Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението.
Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта.
И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“.
към беседата >>
И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко.
Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта.
И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко.
Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това.
към беседата >>
Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има.
Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко.
Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има.
Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ.
към беседата >>
Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене.
Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има.
Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене.
Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те.
към беседата >>
Да живѣе човѣкъ.
Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене.
Да живѣе човѣкъ.
Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ?
към беседата >>
Сега вие казвате: „Лошо е“.
Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ.
Сега вие казвате: „Лошо е“.
Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме.
към беседата >>
Ние не сме отговорни за това.
И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“.
Ние не сме отговорни за това.
Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много.
към беседата >>
Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ.
Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това.
Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ.
Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има.
към беседата >>
Стѣгатъ те.
Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ.
Стѣгатъ те.
Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни.
към беседата >>
Защо те стѣгатъ?
Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те.
Защо те стѣгатъ?
Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони.
към беседата >>
Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме.
Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ?
Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме.
Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме.
към беседата >>
Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много.
Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме.
Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много.
Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума.
към беседата >>
Менгемета има.
Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много.
Менгемета има.
Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума. За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдемъ по-свободни.
Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има.
Трѣбва да бѫдемъ по-свободни.
За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума. За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.
към беседата >>
Сега, като седите, имате две състояния.
Сега, като седите, имате две състояния.
Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието?
към беседата >>
За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони.
Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни.
За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони.
Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума. За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.
към беседата >>
Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате.
Сега, като седите, имате две състояния.
Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате.
Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме.
Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони.
Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме.
Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума. За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.
към беседата >>
Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави.
Сега, като седите, имате две състояния. Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате.
Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави.
Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ.
към беседата >>
Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума.
Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме.
Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума.
За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.
към беседата >>
Какво ще се прави?
Сега, като седите, имате две състояния. Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави.
Какво ще се прави?
Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава.
към беседата >>
За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.
Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума.
За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.
към беседата >>
Или ще вземашъ или ще давашъ.
Сега, като седите, имате две състояния. Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави?
Или ще вземашъ или ще давашъ.
Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ.
към беседата >>
Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ.
Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ.
Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ.
към беседата >>
Щомъ си боленъ, какво е състоянието?
Сега, като седите, имате две състояния. Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ.
Щомъ си боленъ, какво е състоянието?
Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието?
към беседата >>
Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“.
Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ.
Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“.
Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята?
към беседата >>
Имашъ да давашъ.
Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието?
Имашъ да давашъ.
Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава.
към беседата >>
Че ти още нищо не си свършилъ.
Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ. Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“.
Че ти още нищо не си свършилъ.
40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе.
към беседата >>
Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ.
Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ.
Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ.
Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така?
към беседата >>
40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно?
Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ. Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ.
40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно?
Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята?
към беседата >>
Здравето взема, болестьта дава.
Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ.
Здравето взема, болестьта дава.
Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде?
към беседата >>
Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“.
Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ. Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно?
Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“.
Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца.
към беседата >>
Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ.
Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава.
Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ.
Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ?
към беседата >>
Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ.
Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ. Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“.
Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ.
Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя.
към беседата >>
Защо не си изпълнилъ обещанието?
Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ.
Защо не си изпълнилъ обещанието?
“ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ?
към беседата >>
Чули ли сте ритъма на земята?
Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ.
Чули ли сте ритъма на земята?
Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ?
към беседата >>
“ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава.
Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието?
“ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава.
Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето?
към беседата >>
Като се върти, тя пѣе.
Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята?
Като се върти, тя пѣе.
Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“.
към беседата >>
Питате: „Това защо е така, онова защо е така?
Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава.
Питате: „Това защо е така, онова защо е така?
Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ?
към беседата >>
Знаешъ ли какъ пѣе земята?
40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе.
Знаешъ ли какъ пѣе земята?
Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“. Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.
към беседата >>
Какъ трѣбва да бѫде?
Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така?
Какъ трѣбва да бѫде?
“ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва?
към беседата >>
Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца.
Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята?
Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца.
Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“. Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.
към беседата >>
“ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ?
Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде?
“ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ?
Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ.
към беседата >>
Като погледне слънцето, пѣе си тя.
Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца.
Като погледне слънцето, пѣе си тя.
Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“. Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.
към беседата >>
Защо залѣзва на западъ?
Защо не си изпълнилъ обещанието? “ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ?
Защо залѣзва на западъ?
Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва.
към беседата >>
Слушали ли сте гласа ѝ?
Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя.
Слушали ли сте гласа ѝ?
Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“. Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.
към беседата >>
Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето?
“ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ?
Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето?
Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога.
към беседата >>
Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“.
Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ?
Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“.
Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.
към беседата >>
Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ?
Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето?
Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ?
“ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва.
към беседата >>
Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.
Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“.
Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.
към беседата >>
“ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва?
Какъ трѣбва да бѫде? “ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ?
“ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва?
Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването.
към беседата >>
Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“.
Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“.
Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень.
към беседата >>
Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ.
“ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва?
Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ.
За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи.
към беседата >>
Можете ли да ми я изпѣете?
Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“.
Можете ли да ми я изпѣете?
Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно.
към беседата >>
За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва.
Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ.
За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва.
Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи.
към беседата >>
Трудно е.
Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Можете ли да ми я изпѣете?
Трудно е.
Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете.
към беседата >>
Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога.
Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва.
Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога.
Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“.
към беседата >>
Защо е трудно?
Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е.
Защо е трудно?
Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/.
към беседата >>
Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва.
Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ? “ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога.
Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва.
Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ.
към беседата >>
Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите.
Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е. Защо е трудно?
Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите.
По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка.
към беседата >>
Всѣкога има едно различие въ изгрѣването.
“ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва.
Всѣкога има едно различие въ изгрѣването.
Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело.
към беседата >>
По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень.
Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите.
По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень.
Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“.
към беседата >>
Тѣ сѫ тънки работи.
Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването.
Тѣ сѫ тънки работи.
Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже.
към беседата >>
Както и да я пѣете, е правилно.
Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень.
Както и да я пѣете, е правилно.
Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ.
към беседата >>
Има трудни и лесни работи.
За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи.
Има трудни и лесни работи.
Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ?
към беседата >>
Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете.
Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно.
Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете.
/Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено.
към беседата >>
Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“.
Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи.
Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“.
Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко.
към беседата >>
/Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/.
Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете.
/Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/.
По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/.
към беседата >>
Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ.
Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“.
Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ.
Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ.
към беседата >>
По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка.
Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/.
По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка.
Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа.
към беседата >>
Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело.
Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ.
Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело.
Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело.
към беседата >>
Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“.
По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка.
Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“.
„Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ?
към беседата >>
Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже.
Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело.
Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже.
По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се.
към беседата >>
„Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ.
Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“.
„Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ.
„Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме.
към беседата >>
По какво ще се познае, че прогресирашъ?
Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже.
По какво ще се познае, че прогресирашъ?
Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ.
към беседата >>
„Отче нашъ“ е тържествено.
Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ.
„Отче нашъ“ е тържествено.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/.
към беседата >>
Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко.
Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ?
Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко.
Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ.
към беседата >>
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/.
/Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/.
„Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга.
към беседата >>
Трѣбва да предешъ.
Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко.
Трѣбва да предешъ.
Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ.
към беседата >>
„Не веди насъ“ е опасна работа.
По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/.
„Не веди насъ“ е опасна работа.
Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва.
към беседата >>
Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело.
Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ.
Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело.
Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ.
към беседата >>
Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ?
Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа.
Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ?
“ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа.
към беседата >>
Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се.
Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело.
Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се.
Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя.
към беседата >>
“ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме.
„Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ?
“ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме.
/Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола.
към беседата >>
Има единъ анекдотъ изъ американския животъ.
По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се.
Има единъ анекдотъ изъ американския животъ.
Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“.
към беседата >>
/Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/.
„Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме.
/Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/.
Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене.
към беседата >>
Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ.
Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ.
Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ.
Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“.
към беседата >>
Ние може да минемъ отъ една гама въ друга.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/.
Ние може да минемъ отъ една гама въ друга.
Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“.
към беседата >>
Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ.
Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ.
Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ.
Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира.
към беседата >>
Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва.
„Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга.
Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва.
Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е.
към беседата >>
Азъ съмъ установенъ.
Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ.
Азъ съмъ установенъ.
Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира. Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.
към беседата >>
Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа.
Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ? “ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва.
Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа.
Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото.
към беседата >>
Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя.
Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ.
Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя.
Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира. Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.
към беседата >>
Ще се справимъ съ дявола.
“ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа.
Ще се справимъ съ дявола.
Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“.
към беседата >>
Нека пѣятъ другитѣ“.
Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя.
Нека пѣятъ другитѣ“.
Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира. Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.
към беседата >>
Той засега е по-силенъ отъ мене.
/Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола.
Той засега е по-силенъ отъ мене.
Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави.
към беседата >>
Детето си казва: „Баща ми е установенъ“.
Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“.
Детето си казва: „Баща ми е установенъ“.
Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира. Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.
към беседата >>
Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“.
Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене.
Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“.
Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави. Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.
към беседата >>
Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира.
Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“.
Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира.
Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.
към беседата >>
Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е.
Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“.
Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е.
Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави. Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.
към беседата >>
Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.
Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира.
Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.
към беседата >>
Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото.
Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е.
Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото.
Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави. Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.
към беседата >>
Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота.
Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота.
Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира.
към беседата >>
Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“.
Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото.
Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“.
Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави. Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.
към беседата >>
Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре.
Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота.
Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре.
Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ.
към беседата >>
Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави.
Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“.
Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави.
Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.
към беседата >>
Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ.
Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота. Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре.
Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ.
По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“.
към беседата >>
Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.
Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави.
Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.
към беседата >>
По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви.
Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота. Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ.
По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви.
Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните?
към беседата >>
Ще оставимъ тия (нѣща).
Ще оставимъ тия (нѣща).
Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното.
към беседата >>
Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва.
Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота. Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви.
Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва.
Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате.
към беседата >>
Искамъ да мислите.
Ще оставимъ тия (нѣща).
Искамъ да мислите.
Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите.
към беседата >>
Като се качи полковника, той спира.
Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота. Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва.
Като се качи полковника, той спира.
Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне.
към беседата >>
Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него.
Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите.
Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него.
Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание.
към беседата >>
Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ.
Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира.
Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ.
Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви.
към беседата >>
Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ.
Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него.
Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ.
При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи.
към беседата >>
Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“.
Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ.
Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“.
Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ?
към беседата >>
При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания.
Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ.
При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания.
Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа.
към беседата >>
Какъ ще си го обясните?
По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“.
Какъ ще си го обясните?
Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь?
към беседата >>
Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното.
Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания.
Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното.
Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни.
към беседата >>
Може да си го обясните, както искате.
Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните?
Може да си го обясните, както искате.
Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може.
към беседата >>
Когато дойдете при него, ще го поздравите.
Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното.
Когато дойдете при него, ще го поздравите.
На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото?
към беседата >>
Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне.
Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате.
Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне.
Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е?
към беседата >>
На дявола ще му дадете почитание.
Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите.
На дявола ще му дадете почитание.
Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ?
към беседата >>
Качи се адютантътъ му – коньтъ върви.
Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне.
Качи се адютантътъ му – коньтъ върви.
Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи.
към беседата >>
Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи.
Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание.
Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи.
Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ.
към беседата >>
Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ?
Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви.
Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ?
Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете?
към беседата >>
Не е твоя работа, то е негова работа.
При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи.
Не е твоя работа, то е негова работа.
Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“.
към беседата >>
Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь?
Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ?
Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь?
И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте?
към беседата >>
Вие сте чудни.
Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа.
Вие сте чудни.
Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне.
към беседата >>
И безъ файтонъ може.
Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь?
И безъ файтонъ може.
Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте.
към беседата >>
Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото?
Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни.
Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото?
Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание.
към беседата >>
Сега изводътъ какъвъ е?
Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може.
Сега изводътъ какъвъ е?
Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите.
към беседата >>
Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ?
На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото?
Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ?
“ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи.
Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е?
Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи.
Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“.
към беседата >>
“ Дяволътъ е скулпторъ.
Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ?
“ Дяволътъ е скулпторъ.
Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола?
към беседата >>
Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете?
Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи.
Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете?
Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ.
към беседата >>
Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“.
Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ.
Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“.
Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка.
към беседата >>
Че вие съ обуща ли се родихте?
Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете?
Че вие съ обуща ли се родихте?
Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата.
към беседата >>
Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне.
Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“.
Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне.
Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича.
към беседата >>
Безъ обуща се родихте.
И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте?
Безъ обуща се родихте.
Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви.
към беседата >>
Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание.
Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне.
Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание.
Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ.
към беседата >>
Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите.
Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте.
Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите.
Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане.
към беседата >>
Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне.
Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ? “ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание.
Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне.
Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество.
към беседата >>
Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“.
Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите.
Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“.
Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ.
към беседата >>
Обичали ли сте вие дявола?
“ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне.
Обичали ли сте вие дявола?
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ.
Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“.
Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ.
На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“.
към беседата >>
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка.
Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола?
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка.
Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи.
към беседата >>
На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата.
Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ.
На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата.
Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность.
към беседата >>
Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича.
Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка.
Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича.
Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе.
към беседата >>
Не върви.
Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата.
Не върви.
Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность. Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.
към беседата >>
Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ.
Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича.
Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ.
Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го.
към беседата >>
Докато държите обущата, нищо нѣма да стане.
Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви.
Докато държите обущата, нищо нѣма да стане.
Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность. Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.
към беседата >>
Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество.
Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ.
Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество.
Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е.
към беседата >>
Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ.
Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане.
Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ.
Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность. Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.
към беседата >>
Той разрешава една много трудна задача.
Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество.
Той разрешава една много трудна задача.
Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“.
Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ.
Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“.
Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность. Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.
към беседата >>
Иска да победи, не може да победи.
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача.
Иска да победи, не може да победи.
Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти.
към беседата >>
Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность.
На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“.
Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность.
Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.
към беседата >>
Иска да завладѣе и не може да завладѣе.
Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи.
Иска да завладѣе и не може да завладѣе.
Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти. Майсторъ е човѣкътъ.
към беседата >>
Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.
Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность.
Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.
към беседата >>
Тамънъ дойде – хванатъ го.
Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе.
Тамънъ дойде – хванатъ го.
Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти. Майсторъ е човѣкътъ.
към беседата >>
Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги.
Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги.
Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората? “ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ.
към беседата >>
Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е.
Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го.
Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е.
Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти. Майсторъ е човѣкътъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ.
Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги.
Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ.
Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората? “ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ.
към беседата >>
Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ.
Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е.
Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ.
Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти. Майсторъ е човѣкътъ.
към беседата >>
Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората?
Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги. Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ.
Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората?
“ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ.
към беседата >>
Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти.
Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ.
Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти.
Майсторъ е човѣкътъ.
към беседата >>
“ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре.
Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги. Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората?
“ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре.
Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората?
към беседата >>
Майсторъ е човѣкътъ.
Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти.
Майсторъ е човѣкътъ.
към беседата >>
Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво.
Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги. Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората? “ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре.
Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво.
Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората?
към беседата >>
Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде.
Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде.
Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота? “ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува?
към беседата >>
Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ.
Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги. Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората? “ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво.
Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ.
Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи?
към беседата >>
Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота?
Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде.
Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота?
“ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ?
към беседата >>
Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ.
Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората? “ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ.
Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ.
Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ.
към беседата >>
“ Ако го разбирашъ, ще те ползува.
Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота?
“ Ако го разбирашъ, ще те ползува.
Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза.
към беседата >>
Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ.
Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората? “ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ.
Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ.
Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е?
към беседата >>
Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ.
Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота? “ Ако го разбирашъ, ще те ползува.
Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ.
Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене.
към беседата >>
Какво ще кажатъ хората?
“ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ.
Какво ще кажатъ хората?
Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ.
към беседата >>
Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува.
Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота? “ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ.
Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува.
Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката?
към беседата >>
Кои сѫ хората?
Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората?
Кои сѫ хората?
Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ.
към беседата >>
Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува?
Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота? “ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува.
Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува?
Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре.
към беседата >>
Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи?
Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората?
Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи?
Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има.
към беседата >>
Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ?
Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота? “ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува?
Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ?
Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
към беседата >>
Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ.
Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи?
Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ.
Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза.
“ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ?
Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза.
Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ?
към беседата >>
Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е?
Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ.
Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е?
Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има.
към беседата >>
Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене.
Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза.
Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене.
Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли.
към беседата >>
Въ играта има единъ ритъмъ.
Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е?
Въ играта има единъ ритъмъ.
Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето.
към беседата >>
Какво ме ползува рѣката?
Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене.
Какво ме ползува рѣката?
Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене.
към беседата >>
Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ.
Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ.
Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ.
Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ.
към беседата >>
Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре.
Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката?
Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре.
Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички.
към беседата >>
Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има.
Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ.
Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има.
Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина.
към беседата >>
Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре.
Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията.
към беседата >>
Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ.
Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има.
Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ.
Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални.
към беседата >>
Какво ме ползува като духа вѣтърътъ?
Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
Какво ме ползува като духа вѣтърътъ?
Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа.
към беседата >>
Хармония трѣбва да има.
Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ.
Хармония трѣбва да има.
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални.
към беседата >>
Не е право така да се мисли.
Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ?
Не е право така да се мисли.
Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е.
към беседата >>
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето.
Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има.
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето.
Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални.
към беседата >>
Благото не е само заради мене.
Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли.
Благото не е само заради мене.
Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е. Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.
към беседата >>
Тѣ трѣбва да се комбиниратъ.
Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето.
Тѣ трѣбва да се комбиниратъ.
Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние.
към беседата >>
Благото е свързано съ всички.
Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене.
Благото е свързано съ всички.
За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е. Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.
към беседата >>
Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина.
Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ.
Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина.
Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ.
към беседата >>
За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията.
Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички.
За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията.
Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е. Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.
към беседата >>
Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални.
Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина.
Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални.
Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се.
към беседата >>
Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа.
Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията.
Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа.
Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е. Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.
към беседата >>
Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални.
Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални.
Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални.
Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ.
към беседата >>
Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е.
Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа.
Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е.
Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.
към беседата >>
Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални.
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални.
Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални.
Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ.
към беседата >>
Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.
Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е.
Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.
към беседата >>
Намирашъ се въ едно особено състояние.
Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални.
Намирашъ се въ едно особено състояние.
Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо?
към беседата >>
Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога.
Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога.
Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните.
към беседата >>
Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ.
Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние.
Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ.
Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска.
към беседата >>
Въ какво седи любовьта къмъ Бога?
Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога.
Въ какво седи любовьта къмъ Бога?
Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може.
към беседата >>
Дойде топлината – обръща се.
Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ.
Дойде топлината – обръща се.
Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме.
към беседата >>
Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко.
Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога. Въ какво седи любовьта къмъ Бога?
Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко.
Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь.
към беседата >>
Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ.
Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се.
Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ.
Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ?
към беседата >>
Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували.
Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога. Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко.
Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували.
Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете?
към беседата >>
Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ.
Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ.
Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ.
Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора.
към беседата >>
Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно.
Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога. Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували.
Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно.
Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе?
към беседата >>
Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо?
Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ.
Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо?
Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно.
към беседата >>
Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните.
Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога. Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно.
Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните.
Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ.
към беседата >>
Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска.
Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо?
Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска.
Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ.
към беседата >>
Тъй не може.
Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните.
Тъй не може.
Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра?
към беседата >>
Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме.
Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска.
Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме.
Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни.
към беседата >>
Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь.
Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може.
Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь.
Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло?
към беседата >>
Тогава какво трѣбва да правишъ?
Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме.
Тогава какво трѣбва да правишъ?
Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво.
към беседата >>
Какво ще разберете?
Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь.
Какво ще разберете?
Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора.
Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ?
Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора.
Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ.
към беседата >>
Една капка какво ще произведе?
Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете?
Една капка какво ще произведе?
Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила.
към беседата >>
Азъ вземамъ „лоши хора“ условно.
Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора.
Азъ вземамъ „лоши хора“ условно.
Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай.
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ, да мислишъ.
Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе?
Трѣбва да знаешъ, да мислишъ.
Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце?
към беседата >>
Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ.
Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно.
Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ.
Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание.
към беседата >>
Какво може да произведе една искра?
Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ.
Какво може да произведе една искра?
Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила.
към беседата >>
Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни.
Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ.
Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни.
Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста.
към беседата >>
Нѣщо зло?
Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра?
Нѣщо зло?
Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо.
към беседата >>
Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво.
Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни.
Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво.
Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката.
към беседата >>
Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия.
Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло?
Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия.
Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ.
към беседата >>
Направете единъ опитъ.
Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво.
Направете единъ опитъ.
Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката.
към беседата >>
Значи тя има мощна сила.
Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия.
Значи тя има мощна сила.
Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло.
към беседата >>
Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай.
Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ.
Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай.
Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ?
към беседата >>
Какво може да произведе едно зрънце?
Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила.
Какво може да произведе едно зрънце?
Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати.
към беседата >>
Имашъ знание.
Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай.
Имашъ знание.
Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца.
към беседата >>
Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила.
Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце?
Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила.
Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае.
към беседата >>
Имашъ една болка долу на пръста.
Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание.
Имашъ една болка долу на пръста.
Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка.
към беседата >>
Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо.
Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила.
Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо.
Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта.
към беседата >>
Ако знаешъ, веднага може да престане болката.
Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста.
Ако знаешъ, веднага може да престане болката.
Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца.
към беседата >>
Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ.
Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо.
Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ.
Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта.
към беседата >>
Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката.
Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката.
Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката.
Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ.
към беседата >>
Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло.
Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ.
Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло.
Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь.
към беседата >>
Какъ ще го премахнешъ?
Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката.
Какъ ще го премахнешъ?
Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ.
към беседата >>
Веднага ще имашъ резултати.
Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло.
Веднага ще имашъ резултати.
Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа.
към беседата >>
Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца.
Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ?
Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца.
Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си.
към беседата >>
Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае.
Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати.
Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае.
Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь.
към беседата >>
Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка.
Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца.
Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка.
Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората.
към беседата >>
Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта.
Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае.
Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта.
Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь.
към беседата >>
Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца.
Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка.
Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца.
Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара.
към беседата >>
Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта.
Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта.
Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта.
То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи.
към беседата >>
Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ.
Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца.
Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ.
Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ?
към беседата >>
То още не е любовь.
Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта.
То още не е любовь.
То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота.
към беседата >>
Не си свободенъ човѣкъ.
Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ.
Не си свободенъ човѣкъ.
Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“.
към беседата >>
То е външна работа.
Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь.
То е външна работа.
Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности.
към беседата >>
Значи сила нѣмашъ въ себе си.
Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ.
Значи сила нѣмашъ въ себе си.
Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“?
към беседата >>
Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь.
Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа.
Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь.
Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате.
към беседата >>
Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората.
Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си.
Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората.
Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“.
към беседата >>
Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь.
Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь.
Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь.
Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь.
към беседата >>
Ще вземешъ товара.
Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората.
Ще вземешъ товара.
(Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
към беседата >>
Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи.
Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь.
Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи.
Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?
към беседата >>
(Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ?
Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара.
(Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ?
Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ.
към беседата >>
Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота.
То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи.
Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота.
Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички.
към беседата >>
Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“.
Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ?
Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“.
Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
към беседата >>
Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности.
То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота.
Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности.
Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“.
към беседата >>
Какво значи „не искамъ да се покланямъ“?
Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“.
Какво значи „не искамъ да се покланямъ“?
Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ?
към беседата >>
Ако вие схващате така – вие ще се радвате.
Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности.
Ако вие схващате така – вие ще се радвате.
Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ.
към беседата >>
Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“.
Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“?
Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“.
Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ?
към беседата >>
Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь.
Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате.
Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь.
Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето.
към беседата >>
Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“.
Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? “ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ.
към беседата >>
Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?
Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь.
Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?
“ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути.
към беседата >>
Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ.
(Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ.
Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? “ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“.
към беседата >>
“ Че тамъ се спъвате всички.
Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?
“ Че тамъ се спъвате всички.
Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата.
към беседата >>
Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ.
Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? “ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“. Той върви надолу.
към беседата >>
Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“.
Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички.
Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“.
За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане.
към беседата >>
Какво ще правишъ?
Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ.
Какво ще правишъ?
Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? “ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“. Той върви надолу. Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.
към беседата >>
За мене въпросътъ е ясенъ.
Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“.
За мене въпросътъ е ясенъ.
Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“.
към беседата >>
Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ?
Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ?
Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ?
“ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“. Той върви надолу. Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.
към беседата >>
Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето.
Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ.
Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето.
Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата.
към беседата >>
“ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ.
Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ?
“ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ.
Петь пари не давамъ“. Той върви надолу. Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.
към беседата >>
Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути.
Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето.
Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути.
Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь.
към беседата >>
Петь пари не давамъ“.
Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? “ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ.
Петь пари не давамъ“.
Той върви надолу. Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.
към беседата >>
Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата.
“ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути.
Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата.
Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича.
към беседата >>
Той върви надолу.
Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? “ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“.
Той върви надолу.
Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.
към беседата >>
Любовьта ще престане.
Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата.
Любовьта ще престане.
Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение.
към беседата >>
Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.
Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? “ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“. Той върви надолу.
Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.
към беседата >>
Тогава казвате: „Това не е любовь“.
За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане.
Тогава казвате: „Това не е любовь“.
Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение. Любовьта никога не се свършва.
към беседата >>
Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте.
Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте.
Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ. Какво трѣбва да се прави? Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона. Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.
към беседата >>
Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата.
Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“.
Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата.
Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение. Любовьта никога не се свършва.
към беседата >>
Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ.
Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте.
Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ.
Какво трѣбва да се прави? Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона. Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.
към беседата >>
Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь.
Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата.
Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь.
Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение. Любовьта никога не се свършва.
към беседата >>
Какво трѣбва да се прави?
Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ.
Какво трѣбва да се прави?
Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона. Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.
към беседата >>
Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича.
Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь.
Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича.
Думата „изтича“ има двуяко значение. Любовьта никога не се свършва.
към беседата >>
Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона.
Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ. Какво трѣбва да се прави?
Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона.
Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.
към беседата >>
Думата „изтича“ има двуяко значение.
Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича.
Думата „изтича“ има двуяко значение.
Любовьта никога не се свършва.
към беседата >>
Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко.
Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ. Какво трѣбва да се прави? Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона.
Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко.
Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.
към беседата >>
Любовьта никога не се свършва.
Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение.
Любовьта никога не се свършва.
към беседата >>
Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.
Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ. Какво трѣбва да се прави? Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона. Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко.
Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.
към беседата >>
Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли.
Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли.
Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте.
към беседата >>
Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“.
Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“.
Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ.
към беседата >>
Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“.
Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли.
Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“.
Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това?
към беседата >>
Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ.
Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“.
Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ.
Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“.
към беседата >>
Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти.
Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“.
Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти.
Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли?
към беседата >>
Божествената топлина внася Божиитѣ блага.
Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ.
Божествената топлина внася Божиитѣ блага.
Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ.
към беседата >>
Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ.
Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти.
Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ.
Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ.
към беседата >>
Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ.
Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага.
Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ.
Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ.
към беседата >>
Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ.
Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ.
Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ.
Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ.
към беседата >>
Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви.
Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ.
Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви.
Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ.
към беседата >>
Казвамъ: Затваряйте.
Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ.
Казвамъ: Затваряйте.
Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи.
към беседата >>
Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ.
Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви.
Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ.
Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва.
към беседата >>
Какво означава това?
Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте.
Какво означава това?
Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ.
към беседата >>
Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“.
Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ.
Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“.
Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те.
към беседата >>
Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли?
Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това?
Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли?
Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ.
към беседата >>
Иде единъ бикъ.
Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“.
Иде единъ бикъ.
Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те. Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.
към беседата >>
Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ.
Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли?
Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ.
Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ.
към беседата >>
Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ.
Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ.
Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ.
И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те. Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.
към беседата >>
Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ.
Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ.
Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ.
Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие.
към беседата >>
И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ.
Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ.
И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ.
Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те. Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.
към беседата >>
Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи.
Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ.
Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи.
Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си.
към беседата >>
Този бикъ не разбира отъ молитва.
Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ.
Този бикъ не разбира отъ молитва.
Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те. Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.
към беседата >>
Не дръжте отворено, както тукъ.
Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи.
Не дръжте отворено, както тукъ.
Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ.
към беседата >>
Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те.
Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва.
Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те.
Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.
към беседата >>
Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ.
Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ.
Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ.
Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите.
към беседата >>
Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.
Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те.
Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.
към беседата >>
Ще отключишъ, ще заключишъ.
Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ.
Ще отключишъ, ще заключишъ.
Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа.
към беседата >>
Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ.
Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ.
Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата.
към беседата >>
Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие.
Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ.
Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие.
Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“.
към беседата >>
Молитвата подразбира сила да имашъ.
Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ.
Молитвата подразбира сила да имашъ.
Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“.
към беседата >>
Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си.
Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие.
Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си.
Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си?
към беседата >>
Молитва, която не носи сила, не е молитва.
Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ. Молитвата подразбира сила да имашъ.
Молитва, която не носи сила, не е молитва.
Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“. Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.
към беседата >>
Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ.
Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си.
Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ.
Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си? “ Че защо му е?
към беседата >>
Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“.
Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ. Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва.
Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“.
Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“. Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.
към беседата >>
Само на едного може да повѣрите.
Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ.
Само на едного може да повѣрите.
Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си? “ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е?
към беседата >>
Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ.
Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ. Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“.
Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ.
Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“. Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.
към беседата >>
Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа.
Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите.
Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа.
Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си? “ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца.
към беседата >>
Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата.
Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ. Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ.
Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата.
Господь казва: „Ще го пуснешъ“. Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.
към беседата >>
Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“.
Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа.
Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“.
Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си? “ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца. Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?
към беседата >>
Господь казва: „Ще го пуснешъ“.
Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата.
Господь казва: „Ще го пуснешъ“.
Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.
към беседата >>
Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си?
Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“.
Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си?
“ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца. Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?
към беседата >>
Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.
Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“.
Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.
към беседата >>
“ Че защо му е?
Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си?
“ Че защо му е?
Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца. Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?
към беседата >>
Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни.
Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни.
Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ.
към беседата >>
Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е?
Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си? “ Че защо му е?
Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е?
Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца. Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?
към беседата >>
Всинца сте се свикнали да очаквате времето.
Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни.
Всинца сте се свикнали да очаквате времето.
Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ.
към беседата >>
Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца.
Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си? “ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е?
Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца.
Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?
към беседата >>
Казвате: „Времето не е дошло“.
Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето.
Казвате: „Времето не е дошло“.
Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ.
към беседата >>
Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?
Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си? “ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца.
Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?
към беседата >>
Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето.
Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“.
Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето.
Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ.
към беседата >>
По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ.
По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ.
Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева.
към беседата >>
Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия.
Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето.
Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия.
Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ.
към беседата >>
Не зная другъ пѫть да сѫ крали.
По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ.
Не зная другъ пѫть да сѫ крали.
Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма.
към беседата >>
Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ.
Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия.
Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ.
Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ.
към беседата >>
Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино.
По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ. Не зная другъ пѫть да сѫ крали.
Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино.
Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма.
към беседата >>
Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ.
Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ.
Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ.
Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ.
към беседата >>
Ако знаемъ, ще ги купимъ.
По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ. Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино.
Ако знаемъ, ще ги купимъ.
Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма. Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.
към беседата >>
Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ.
Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ.
Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ.
Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа.
към беседата >>
Ще ги вземемъ по-евтино.
По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ. Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ.
Ще ги вземемъ по-евтино.
Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма. Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.
към беседата >>
Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ.
Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ.
Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ.
Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“.
към беседата >>
Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева.
По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ. Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино.
Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева.
Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма. Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.
към беседата >>
Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ.
Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ.
Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ.
Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли?
към беседата >>
Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма.
Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева.
Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма.
Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма. Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.
към беседата >>
Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ.
Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ.
Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ.
Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне.
към беседата >>
Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма.
Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма.
Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма.
Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.
към беседата >>
Всички идватъ да го видятъ.
Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ.
Всички идватъ да го видятъ.
То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили.
към беседата >>
Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.
Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма.
Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.
към беседата >>
То не е лесна работа.
Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ.
То не е лесна работа.
Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ.
към беседата >>
Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/.
Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/.
Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта. Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я. Кой както знае – да я пѣе.
към беседата >>
Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“.
Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа.
Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“.
Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“.
към беседата >>
Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта.
Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/.
Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта.
Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я. Кой както знае – да я пѣе.
към беседата >>
Комисия дойде ли?
Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“.
Комисия дойде ли?
Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има?
към беседата >>
Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я.
Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/. Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта.
Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я.
Кой както знае – да я пѣе.
към беседата >>
Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне.
Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли?
Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне.
Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари.
към беседата >>
Кой както знае – да я пѣе.
Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/. Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта. Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я.
Кой както знае – да я пѣе.
към беседата >>
Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили.
Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне.
Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили.
Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ?
към беседата >>
Сега това не е разрешенъ въпросъ.
То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили.
Сега това не е разрешенъ въпросъ.
Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ.
към беседата >>
Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“.
Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ.
Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“.
Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове.
към беседата >>
Какво да има?
Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“.
Какво да има?
Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде.
към беседата >>
Да има пари.
Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има?
Да има пари.
Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ.
към беседата >>
Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ?
Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари.
Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ?
Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ?
към беседата >>
Имате единъ банкеринъ.
Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ?
Имате единъ банкеринъ.
Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ.
към беседата >>
Той има вече зрѣли плодове.
Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ.
Той има вече зрѣли плодове.
Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема.
към беседата >>
Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде.
Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове.
Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде.
Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение.
към беседата >>
Азъ сравнявамъ.
Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде.
Азъ сравнявамъ.
Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема.
към беседата >>
Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ?
Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ.
Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ?
Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.
към беседата >>
Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ.
Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ?
Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ.
Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.
към беседата >>
Плода, който падне долу, имамъ право да го взема.
Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ.
Плода, който падне долу, имамъ право да го взема.
Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.
към беседата >>
Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение.
Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема.
Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение.
Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.
към беседата >>
Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема.
Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение.
Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема.
Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.
към беседата >>
Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.
Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема.
Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.
към беседата >>
Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата?
Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата?
Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скѫсате наведнажъ. Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали? Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ? Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?
към беседата >>
Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие нямате обуща и ви е срам да излезете из къщи. Казвате: „Къде ще излезем, обуща нямаме.” Питам: Вашата мисъл права ли е, че нямате обуща, не искате да излезете? Че вие с обуща ли се родихте? Без обуща се родихте. Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите.
Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”.
Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук.
към втори вариант >>
Обичали ли сте вие дявола?
(втори вариант)
” Дяволът е скулптор. С благоговение ще се спреш, ще кажеш: „Много хубаво, на място постъпва човекът”. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побегне. Никога досега не съм срещал това тълкувание. Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне.
Обичали ли сте вие дявола?
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача.
към втори вариант >>
Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук.
(втори вариант)
Казвате: „Къде ще излезем, обуща нямаме.” Питам: Вашата мисъл права ли е, че нямате обуща, не искате да излезете? Че вие с обуща ли се родихте? Без обуща се родихте. Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”.
Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук.
На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”.
към втори вариант >>
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка.
(втори вариант)
С благоговение ще се спреш, ще кажеш: „Много хубаво, на място постъпва човекът”. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побегне. Никога досега не съм срещал това тълкувание. Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола?
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка.
Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи.
към втори вариант >>
На туй място трябва да си изуете обущата.
(втори вариант)
Че вие с обуща ли се родихте? Без обуща се родихте. Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”. Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук.
На туй място трябва да си изуете обущата.
Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност.
към втори вариант >>
Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича.
(втори вариант)
Съпротивлявайте се на дявола и той ще побегне. Никога досега не съм срещал това тълкувание. Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка.
Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича.
Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее.
към втори вариант >>
Не върви.
(втори вариант)
Без обуща се родихте. Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”. Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата.
Не върви.
Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност. Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
към втори вариант >>
Каквото стане в света, все той (е) виноват.
(втори вариант)
Никога досега не съм срещал това тълкувание. Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича.
Каквото стане в света, все той (е) виноват.
Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го.
към втори вариант >>
Докато държите обущата, нищо няма да стане.
(втори вариант)
Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”. Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви.
Докато държите обущата, нищо няма да стане.
Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност. Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
към втори вариант >>
Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество.
(втори вариант)
Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват.
Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество.
Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е.
към втори вариант >>
Боси трябва да бъдете всички тук.
(втори вариант)
Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”. Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане.
Боси трябва да бъдете всички тук.
Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност. Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
към втори вариант >>
Той разрешава една много трудна задача.
(втори вариант)
Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество.
Той разрешава една много трудна задача.
Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”.
(втори вариант)
Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук.
Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”.
Сега е два пъти по-голяма ексцентричност. Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
към втори вариант >>
Иска да победи, не може да победи.
(втори вариант)
Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача.
Иска да победи, не може да победи.
Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти.
към втори вариант >>
Сега е два пъти по-голяма ексцентричност.
(втори вариант)
На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”.
Сега е два пъти по-голяма ексцентричност.
Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
към втори вариант >>
Иска да завладее и не може да завладее.
(втори вариант)
Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи.
Иска да завладее и не може да завладее.
Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти. Майстор е човекът.
към втори вариант >>
Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
(втори вариант)
Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност.
Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
към втори вариант >>
Таман дойде – хванат го.
(втори вариант)
Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее.
Таман дойде – хванат го.
Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти. Майстор е човекът.
към втори вариант >>
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги.
(втори вариант)
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги.
Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората? ” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш.
към втори вариант >>
Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е.
(втори вариант)
Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го.
Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е.
Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти. Майстор е човекът.
към втори вариант >>
Казваш: „Не се мърдам” и вървиш.
(втори вариант)
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги.
Казваш: „Не се мърдам” и вървиш.
Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората? ” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш.
към втори вариант >>
Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав.
(втори вариант)
Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е.
Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав.
Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти. Майстор е човекът.
към втори вариант >>
Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората?
(втори вариант)
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги. Казваш: „Не се мърдам” и вървиш.
Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората?
” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш.
към втори вариант >>
Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти.
(втори вариант)
Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав.
Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти.
Майстор е човекът.
към втори вариант >>
” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре.
(втори вариант)
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги. Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората?
” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре.
Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората?
към втори вариант >>
Майстор е човекът.
(втори вариант)
Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти.
Майстор е човекът.
към втори вариант >>
Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво.
(втори вариант)
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги. Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората? ” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре.
Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво.
Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората?
към втори вариант >>
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде.
(втори вариант)
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде.
Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота? ” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува?
към втори вариант >>
Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш.
(втори вариант)
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги. Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората? ” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво.
Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш.
Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи?
към втори вариант >>
Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота?
(втори вариант)
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде.
Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота?
” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките?
към втори вариант >>
Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш.
(втори вариант)
Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората? ” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш.
Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш.
Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш.
към втори вариант >>
” Ако го разбираш, ще те ползува.
(втори вариант)
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота?
” Ако го разбираш, ще те ползува.
Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза.
към втори вариант >>
Ако пееш лошо, лошо пееш.
(втори вариант)
Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората? ” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш.
Ако пееш лошо, лошо пееш.
Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е?
към втори вариант >>
Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш.
(втори вариант)
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота? ” Ако го разбираш, ще те ползува.
Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш.
Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене.
към втори вариант >>
Какво ще кажат хората?
(втори вариант)
” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш.
Какво ще кажат хората?
Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм.
към втори вариант >>
Ако научиш песента, ще те ползува.
(втори вариант)
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота? ” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш.
Ако научиш песента, ще те ползува.
Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката?
към втори вариант >>
Кои са хората?
(втори вариант)
Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората?
Кои са хората?
Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред.
към втори вариант >>
Ако една песен само я носиш, какво те ползува?
(втори вариант)
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота? ” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува.
Ако една песен само я носиш, какво те ползува?
Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре.
към втори вариант >>
Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи?
(втори вариант)
Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората?
Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи?
Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има.
към втори вариант >>
Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките?
(втори вариант)
Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота? ” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува?
Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките?
Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
към втори вариант >>
Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш.
(втори вариант)
Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи?
Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш.
Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон.
към втори вариант >>
Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза.
(втори вариант)
” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките?
Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза.
Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът?
към втори вариант >>
Той отива напред, ти назад, това игра ли е?
(втори вариант)
Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш.
Той отива напред, ти назад, това игра ли е?
В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има.
към втори вариант >>
Тия реки не са създадени само заради мене.
(втори вариант)
Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза.
Тия реки не са създадени само заради мене.
Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли.
към втори вариант >>
В играта има един ритъм.
(втори вариант)
Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е?
В играта има един ритъм.
Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето.
към втори вариант >>
Какво ме ползува реката?
(втори вариант)
Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене.
Какво ме ползува реката?
Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене.
към втори вариант >>
Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред.
(втори вариант)
Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм.
Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред.
Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират.
към втори вариант >>
Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре.
(втори вариант)
Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката?
Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре.
Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички.
към втори вариант >>
Един напред, друг назад – дисхармония има.
(втори вариант)
Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред.
Един напред, друг назад – дисхармония има.
В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина.
към втори вариант >>
Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
(втори вариант)
Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре.
Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията.
към втори вариант >>
В мисълта е същият закон.
(втори вариант)
Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има.
В мисълта е същият закон.
Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални.
към втори вариант >>
Какво ме ползува като духа вятърът?
(втори вариант)
Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива.
Какво ме ползува като духа вятърът?
Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа.
към втори вариант >>
Хармония трябва да има.
(втори вариант)
Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон.
Хармония трябва да има.
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални.
към втори вариант >>
Не е право така да се мисли.
(втори вариант)
Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът?
Не е право така да се мисли.
Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е.
към втори вариант >>
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето.
(втори вариант)
В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има.
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето.
Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални.
към втори вариант >>
Благото не е само заради мене.
(втори вариант)
Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли.
Благото не е само заради мене.
Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е. Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
към втори вариант >>
Те трябва да се комбинират.
(втори вариант)
Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето.
Те трябва да се комбинират.
Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние.
към втори вариант >>
Благото е свързано с всички.
(втори вариант)
Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене.
Благото е свързано с всички.
За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е. Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
към втори вариант >>
Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина.
(втори вариант)
Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират.
Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина.
Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат.
към втори вариант >>
За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията.
(втори вариант)
Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички.
За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията.
Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е. Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
към втори вариант >>
Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални.
(втори вариант)
В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина.
Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални.
Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се.
към втори вариант >>
Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа.
(втори вариант)
Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията.
Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа.
Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е. Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
към втори вариант >>
Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални.
(втори вариант)
Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални.
Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални.
Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен.
към втори вариант >>
Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е.
(втори вариант)
Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа.
Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е.
Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
към втори вариант >>
Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални.
(втори вариант)
Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални.
Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални.
Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх.
към втори вариант >>
Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
(втори вариант)
Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е.
Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
към втори вариант >>
Намираш се в едно особено състояние.
(втори вариант)
Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални.
Намираш се в едно особено състояние.
Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо?
към втори вариант >>
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога.
(втори вариант)
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога.
В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните.
към втори вариант >>
Ти чувствуваш светът стегнат.
(втори вариант)
Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние.
Ти чувствуваш светът стегнат.
Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска.
към втори вариант >>
В какво седи любовта към Бога?
(втори вариант)
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога.
В какво седи любовта към Бога?
В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може.
към втори вариант >>
Дойде топлината – обръща се.
(втори вариант)
Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат.
Дойде топлината – обръща се.
Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме.
към втори вариант >>
В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко.
(втори вариант)
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога. В какво седи любовта към Бога?
В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко.
Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов.
към втори вариант >>
Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен.
(втори вариант)
Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се.
Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен.
Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш?
към втори вариант >>
Вие за Божията Любов отивате с големи чували.
(втори вариант)
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога. В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко.
Вие за Божията Любов отивате с големи чували.
Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете?
към втори вариант >>
Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх.
(втори вариант)
Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен.
Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх.
Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора.
към втори вариант >>
Една капчица, като взема от нея, е достатъчно.
(втори вариант)
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога. В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували.
Една капчица, като взема от нея, е достатъчно.
Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе?
към втори вариант >>
Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо?
(втори вариант)
Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх.
Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо?
Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора. Аз вземам “лоши хора” условно.
към втори вариант >>
Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните.
(втори вариант)
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога. В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно.
Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните.
Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш, да мислиш.
към втори вариант >>
Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска.
(втори вариант)
Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо?
Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска.
Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора. Аз вземам “лоши хора” условно. Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват.
към втори вариант >>
Тъй не може.
(втори вариант)
В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните.
Тъй не може.
Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш, да мислиш. Какво може да произведе една искра?
към втори вариант >>
Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме.
(втори вариант)
Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска.
Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме.
Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора. Аз вземам “лоши хора” условно. Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват. Ония хора, които добре постъпват спрямо нас, ние сме свободни.
към втори вариант >>
Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов.
(втори вариант)
В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може.
Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов.
Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш, да мислиш. Какво може да произведе една искра? Нещо зло?
към втори вариант >>
Тогава какво требва да правиш?
(втори вариант)
Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме.
Тогава какво требва да правиш?
Требва да бъдеш от тия, лошите хора. Аз вземам “лоши хора” условно. Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват. Ония хора, които добре постъпват спрямо нас, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаем”. Хубаво.
към втори вариант >>
Какво ще разберете?
(втори вариант)
Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов.
Какво ще разберете?
Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш, да мислиш. Какво може да произведе една искра? Нещо зло? Но тази искра може да запали цялата земя, ако й се дадат условия.
към втори вариант >>
Требва да бъдеш от тия, лошите хора.
(втори вариант)
Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш?
Требва да бъдеш от тия, лошите хора.
Аз вземам “лоши хора” условно. Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват. Ония хора, които добре постъпват спрямо нас, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаем”. Хубаво. Направете един опит.
към втори вариант >>
Една капка какво ще произведе?
(втори вариант)
Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете?
Една капка какво ще произведе?
Трябва да знаеш, да мислиш. Какво може да произведе една искра? Нещо зло? Но тази искра може да запали цялата земя, ако й се дадат условия. Значи тя има мощна сила.
към втори вариант >>
Аз вземам “лоши хора” условно.
(втори вариант)
Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора.
Аз вземам “лоши хора” условно.
Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват. Ония хора, които добре постъпват спрямо нас, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаем”. Хубаво. Направете един опит. Знание е туй, което можеш да приложиш в даден случай.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш, да мислиш.
(втори вариант)
Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе?
Трябва да знаеш, да мислиш.
Какво може да произведе една искра? Нещо зло? Но тази искра може да запали цялата земя, ако й се дадат условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце?
към втори вариант >>
НАГОРЕ