НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1710
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1710
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Виждате, (че) във всички вас има много хубави работи.
(втори вариант)
Има нещо хубаво. Когато умът е зает с хубави работи, човек се движи добре. Щом имате разположение на ума, на сърцето и на волята – винаги ще ходите хубаво. Да мислиш, да чувстваш – то е здравето на човека. То е благословение.
Виждате, (че) във всички вас има много хубави работи.
към втори вариант >>
Повече от четвърт кило.
(втори вариант)
Наскоро ми донесоха пет праскови, много едри. Гледам – едната много голяма. Искам да зная колко тежи. Пращам една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама.
Повече от четвърт кило.
Четири праскови тежат едно кило и 40 грама. Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи.
към втори вариант >>
Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи.
(втори вариант)
Тая сутрин изпращам си цигулката. Една млада и една стара сестра се спречкаха за цигулката. Спор е кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества.
Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи.
Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява.
към втори вариант >>
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни.
(втори вариант)
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни.
Влизам в положението й. Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок.
към втори вариант >>
Четири праскови тежат едно кило и 40 грама.
(втори вариант)
Гледам – едната много голяма. Искам да зная колко тежи. Пращам една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече от четвърт кило.
Четири праскови тежат едно кило и 40 грама.
Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря.
към втори вариант >>
Това е желанието на цигулката.
(втори вариант)
Тая сутрин изпращам си цигулката. Една млада и една стара сестра се спречкаха за цигулката. Спор е кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи.
Това е желанието на цигулката.
Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е).
към втори вариант >>
Влизам в положението й.
(втори вариант)
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни.
Влизам в положението й.
Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница.
към втори вариант >>
Аз предполагах 100-150 грама(за една).
(втори вариант)
Искам да зная колко тежи. Пращам една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече от четвърт кило. Четири праскови тежат едно кило и 40 грама.
Аз предполагах 100-150 грама(за една).
То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно.
към втори вариант >>
Тя иска да се подмлади, млад да я носи.
(втори вариант)
Една млада и една стара сестра се спречкаха за цигулката. Спор е кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката.
Тя иска да се подмлади, млад да я носи.
Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
към втори вариант >>
Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него.
(втори вариант)
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни. Влизам в положението й.
Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него.
Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите.
към втори вариант >>
То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи.
(втори вариант)
Пращам една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече от четвърт кило. Четири праскови тежат едно кило и 40 грама. Аз предполагах 100-150 грама(за една).
То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи.
Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво.
към втори вариант >>
Аз вземах страната на цигулката.
(втори вариант)
Спор е кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи.
Аз вземах страната на цигулката.
Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
към втори вариант >>
Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция.
(втори вариант)
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни. Влизам в положението й. Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него.
Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция.
„От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас.
към втори вариант >>
Ще ме попита някой защо я тегля.
(втори вариант)
Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече от четвърт кило. Четири праскови тежат едно кило и 40 грама. Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи.
Ще ме попита някой защо я тегля.
(За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките.
към втори вариант >>
Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката.
(втори вариант)
Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката.
Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката.
В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
към втори вариант >>
„От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече.
(втори вариант)
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни. Влизам в положението й. Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция.
„От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече.
Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия.
към втори вариант >>
(За да) зная вече колко тежи.
(втори вариант)
Повече от четвърт кило. Четири праскови тежат едно кило и 40 грама. Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля.
(За да) зная вече колко тежи.
(Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест.
към втори вариант >>
В реда на нещата е да се подмладява.
(втори вариант)
Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката.
В реда на нещата е да се подмладява.
Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
към втори вариант >>
Всеки иска да образува кръжок.
(втори вариант)
Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни. Влизам в положението й. Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече.
Всеки иска да образува кръжок.
То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират.
към втори вариант >>
(Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря.
(втори вариант)
Четири праскови тежат едно кило и 40 грама. Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи.
(Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря.
Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил.
към втори вариант >>
Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е).
(втори вариант)
Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява.
Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е).
Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
към втори вариант >>
То е бакалница, то е хлебарница.
(втори вариант)
Влизам в положението й. Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок.
То е бакалница, то е хлебарница.
Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате.
към втори вариант >>
Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно.
(втори вариант)
Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря.
Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно.
Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ.
към втори вариант >>
Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
(втори вариант)
Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е).
Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
към втори вариант >>
Оставете свободни другите.
(втори вариант)
Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница.
Оставете свободни другите.
Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило.
към втори вариант >>
Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво.
(втори вариант)
То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно.
Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво.
Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата.
към втори вариант >>
Аз не искам да правя критика върху нещата.
(втори вариант)
Аз не искам да правя критика върху нещата.
Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си. Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане.
към втори вариант >>
Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас.
(втори вариант)
Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите.
Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас.
Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го.
към втори вариант >>
Малко различие има в всичките.
(втори вариант)
Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво.
Малко различие има в всичките.
Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други.
към втори вариант >>
Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си.
(втори вариант)
Аз не искам да правя критика върху нещата.
Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си.
Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане.
към втори вариант >>
Свободна търговия.
(втори вариант)
„От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас.
Свободна търговия.
Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления.
към втори вариант >>
Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест.
(втори вариант)
(За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките.
Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест.
(И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други. И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта.
към втори вариант >>
Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо.
(втори вариант)
Аз не искам да правя критика върху нещата. Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си.
Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо.
Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане.
към втори вариант >>
Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират.
(втори вариант)
Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия.
Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират.
И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен.
към втори вариант >>
(И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил.
(втори вариант)
(Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест.
(И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил.
Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други. И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта. Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас.
(втори вариант)
Аз не искам да правя критика върху нещата. Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си. Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо.
Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас.
Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност.
към втори вариант >>
И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате.
(втори вариант)
То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират.
И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате.
Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака.
към втори вариант >>
Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ.
(втори вариант)
Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил.
Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ.
Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други. И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта. Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
към втори вариант >>
Който е царевица – царевица ще стане.
(втори вариант)
Аз не искам да правя критика върху нещата. Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си. Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас.
Който е царевица – царевица ще стане.
Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там.
към втори вариант >>
Аз не искам за любовта да ви давам едно правило.
(втори вариант)
Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате.
Аз не искам за любовта да ви давам едно правило.
Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам.
към втори вариант >>
Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата.
(втори вариант)
Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ.
Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата.
Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други. И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта. Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
към втори вариант >>
Който е жито – жито ще стане.
(втори вариант)
Аз не искам да правя критика върху нещата. Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си. Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане.
Който е жито – жито ще стане.
Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат.
към втори вариант >>
Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го.
(втори вариант)
Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило.
Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го.
Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът?
към втори вариант >>
Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други.
(втори вариант)
Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата.
Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други.
И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта. Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
към втори вариант >>
Който е ябълка – ябълка ще стане.
(втори вариант)
Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си. Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане.
Който е ябълка – ябълка ще стане.
Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат.
към втори вариант >>
Не се спирам да давам наставления.
(втори вариант)
Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го.
Не се спирам да давам наставления.
Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш?
към втори вариант >>
И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта.
(втори вариант)
Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други.
И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта.
Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
към втори вариант >>
Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане.
(втори вариант)
Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане.
Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане.
Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат.
към втори вариант >>
Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен.
(втори вариант)
Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления.
Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен.
То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя.
към втори вариант >>
Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
(втори вариант)
(И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други. И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта.
Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.
към втори вариант >>
Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност.
(втори вариант)
Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане.
Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност.
Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма.
към втори вариант >>
То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака.
(втори вариант)
И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен.
То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака.
Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав.
към втори вариант >>
Вие може да живеете както искате – това е ваше право.
(втори вариант)
Вие може да живеете както искате – това е ваше право.
Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право. Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите.
към втори вариант >>
Неговият нос е там.
(втори вариант)
Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност.
Неговият нос е там.
Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма.
към втори вариант >>
Трябва да му обяснявам защо така постъпвам.
(втори вариант)
Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака.
Трябва да му обяснявам защо така постъпвам.
(Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина.
към втори вариант >>
Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право.
(втори вариант)
Вие може да живеете както искате – това е ваше право.
Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право.
Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате.
към втори вариант >>
Слонът и комарът си приличат.
(втори вариант)
Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там.
Слонът и комарът си приличат.
И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма.
към втори вариант >>
(Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът?
(втори вариант)
Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам.
(Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът?
Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее.
към втори вариант >>
Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има.
(втори вариант)
Вие може да живеете както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право.
Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има.
Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща.
към втори вариант >>
И пеперудите с дългите си хоботи си приличат.
(втори вариант)
Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат.
И пеперудите с дългите си хоботи си приличат.
Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я.
към втори вариант >>
Защо го мърдаш?
(втори вариант)
Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът?
Защо го мърдаш?
“ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки.
към втори вариант >>
Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие.
(втори вариант)
Вие може да живеете както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право. Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има.
Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие.
Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец.
към втори вариант >>
Слонът, комарът и пеперудите си приличат.
(втори вариант)
Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат.
Слонът, комарът и пеперудите си приличат.
Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре.
към втори вариант >>
“ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя.
(втори вариант)
Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш?
“ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя.
(Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки.
към втори вариант >>
Всички искате да налагате вашето право.
(втори вариант)
Вие може да живеете както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право. Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие.
Всички искате да налагате вашето право.
На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро.
към втори вариант >>
Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма.
(втори вариант)
Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат.
Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма.
Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи.
към втори вариант >>
(Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав.
(втори вариант)
То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя.
(Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав.
Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки. Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е.
към втори вариант >>
На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите.
(втори вариант)
Вие може да живеете както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право. Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право.
На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите.
Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество.
към втори вариант >>
Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма.
(втори вариант)
Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма.
Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма.
И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът?
към втори вариант >>
Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина.
(втори вариант)
Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав.
Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина.
Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки. Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е. Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
към втори вариант >>
Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате.
(втори вариант)
Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право. Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите.
Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате.
Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен.
към втори вариант >>
И слонът си мисли, че като него няма.
(втори вариант)
Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма.
И слонът си мисли, че като него няма.
Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални.
към втори вариант >>
Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее.
(втори вариант)
(Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина.
Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее.
Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки. Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е. Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
към втори вариант >>
Ще им представите вашата къща.
(втори вариант)
Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате.
Ще им представите вашата къща.
(И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен.
към втори вариант >>
Паякът хване пеперудата – опапа я.
(втори вариант)
И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма.
Паякът хване пеперудата – опапа я.
Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са.
към втори вариант >>
Тогава съм постъпил по човешки.
(втори вариант)
Защо го мърдаш? “ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее.
Тогава съм постъпил по човешки.
Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки. Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е. Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
към втори вариант >>
(И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец.
(втори вариант)
Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща.
(И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец.
Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв.
към втори вариант >>
Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре.
(втори вариант)
Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я.
Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре.
Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар.
към втори вариант >>
Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки.
(втори вариант)
“ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки.
Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки.
Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е. Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
към втори вариант >>
Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро.
(втори вариант)
Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец.
Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро.
И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава.
към втори вариант >>
Слонът и него го впрегнат да носи трупи.
(втори вариант)
Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре.
Слонът и него го впрегнат да носи трупи.
Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее.
към втори вариант >>
Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е.
(втори вариант)
(Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки.
Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е.
Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
към втори вариант >>
И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество.
(втори вариант)
На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро.
И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество.
Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав.
към втори вариант >>
Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът?
(втори вариант)
Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи.
Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът?
Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше.
към втори вариант >>
Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
(втори вариант)
Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки. Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е.
Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.
към втори вариант >>
Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен.
(втори вариант)
Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество.
Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен.
В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза.
към втори вариант >>
Много харесвам комарите, понеже са много музикални.
(втори вариант)
И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът?
Много харесвам комарите, понеже са много музикални.
И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“.
към втори вариант >>
Вие имате абсолютно право.
(втори вариант)
Вие имате абсолютно право.
Всеки може да постъпи както иска. Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед.
към втори вариант >>
В разположения – ще бъде разположен.
(втори вариант)
Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен.
В разположения – ще бъде разположен.
В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето.
към втори вариант >>
И доста умни са.
(втори вариант)
Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални.
И доста умни са.
Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма.
към втори вариант >>
Всеки може да постъпи както иска.
(втори вариант)
Вие имате абсолютно право.
Всеки може да постъпи както иска.
Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва.
към втори вариант >>
В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв.
(втори вариант)
(И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен.
В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв.
(В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден.
към втори вариант >>
Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар.
(втори вариант)
Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са.
Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар.
Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам.
към втори вариант >>
Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат.
(втори вариант)
Вие имате абсолютно право. Всеки може да постъпи както иска.
Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат.
Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър.
към втори вариант >>
(В) който е сприхав, сприхав си остава.
(втори вариант)
Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв.
(В) който е сприхав, сприхав си остава.
Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши.
към втори вариант >>
Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее.
(втори вариант)
Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар.
Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее.
Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв.
към втори вариант >>
Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори.
(втори вариант)
Вие имате абсолютно право. Всеки може да постъпи както иска. Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат.
Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори.
(Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна.
към втори вариант >>
Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав.
(втори вариант)
И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава.
Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав.
(Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час.
към втори вариант >>
Доста музикален тон имаше.
(втори вариант)
Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее.
Доста музикален тон имаше.
Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него.
към втори вариант >>
(Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота.
(втори вариант)
Вие имате абсолютно право. Всеки може да постъпи както иска. Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори.
(Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота.
Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението.
към втори вариант >>
(Защото) той много бърза.
(втори вариант)
Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав.
(Защото) той много бърза.
Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши.
към втори вариант >>
Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“.
(втори вариант)
Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше.
Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“.
Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя.
към втори вариант >>
Мъчно е да имате този възглед.
(втори вариант)
Вие имате абсолютно право. Всеки може да постъпи както иска. Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота.
Мъчно е да имате този възглед.
Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то.
към втори вариант >>
Няма една права преценка (за) времето.
(втори вариант)
В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза.
Няма една права преценка (за) времето.
В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре.
към втори вариант >>
Щом се пробудя – никакъв го няма.
(втори вариант)
И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“.
Щом се пробудя – никакъв го няма.
Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя. Досега никакво престъпление не съм правил.
към втори вариант >>
Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва.
(втори вариант)
Всеки може да постъпи както иска. Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед.
Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва.
То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
към втори вариант >>
В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден.
(втори вариант)
В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето.
В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден.
Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е).
към втори вариант >>
Като река да задремя – усеща кога задрямвам.
(втори вариант)
Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма.
Като река да задремя – усеща кога задрямвам.
Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя. Досега никакво престъпление не съм правил. Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
към втори вариант >>
То е вятър.
(втори вариант)
Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва.
То е вятър.
И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
към втори вариант >>
Той иска за 5-10 минути да я свърши.
(втори вариант)
(В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден.
Той иска за 5-10 минути да я свърши.
Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение.
към втори вариант >>
Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв.
(втори вариант)
Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам.
Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв.
Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя. Досега никакво престъпление не съм правил. Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
към втори вариант >>
И то си има добрата страна.
(втори вариант)
Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър.
И то си има добрата страна.
Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
към втори вариант >>
Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час.
(втори вариант)
Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши.
Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час.
Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам?
към втори вариант >>
Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него.
(втори вариант)
Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв.
Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него.
Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя. Досега никакво престъпление не съм правил. Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
към втори вариант >>
Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението.
(втори вариант)
(Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна.
Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението.
Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
към втори вариант >>
Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши.
(втори вариант)
(Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час.
Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши.
Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам.
към втори вариант >>
Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя.
(втори вариант)
Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него.
Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя.
Досега никакво престъпление не съм правил. Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
към втори вариант >>
Ако някой ви е креснал повече – буря е то.
(втори вариант)
Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението.
Ако някой ви е креснал повече – буря е то.
Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
към втори вариант >>
Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре.
(втори вариант)
Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши.
Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре.
Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам. Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя?
към втори вариант >>
Досега никакво престъпление не съм правил.
(втори вариант)
Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя.
Досега никакво престъпление не съм правил.
Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
към втори вариант >>
Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
(втори вариант)
Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то.
Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.
към втори вариант >>
Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е).
(втори вариант)
В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре.
Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е).
После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам. Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя? Няма какво да ти прощавам.
към втори вариант >>
Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
(втори вариант)
Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя. Досега никакво престъпление не съм правил.
Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“
към втори вариант >>
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си.
(втори вариант)
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си.
Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави.
към втори вариант >>
После казват: „Извинете.“ Няма извинение.
(втори вариант)
Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е).
После казват: „Извинете.“ Няма извинение.
Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам. Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя? Няма какво да ти прощавам.
към втори вариант >>
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка.
(втори вариант)
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка.
Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива.
към втори вариант >>
Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете.
(втори вариант)
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си.
Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете.
Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави. При Господа като говорите – лесно говорите.
към втори вариант >>
Какво ще извинявам?
(втори вариант)
Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение.
Какво ще извинявам?
Изгорили ризата ми – ще извинявам. Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя? Няма какво да ти прощавам.
към втори вариант >>
Седи тя в стаята и гледам – бута хляба.
(втори вариант)
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка.
Седи тя в стаята и гледам – бута хляба.
Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих.
към втори вариант >>
Слушайте Го.
(втори вариант)
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си. Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете.
Слушайте Го.
Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави. При Господа като говорите – лесно говорите. Но вън от Него – мъчно се говори.
към втори вариант >>
Изгорили ризата ми – ще извинявам.
(втори вариант)
Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам?
Изгорили ризата ми – ще извинявам.
Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя? Няма какво да ти прощавам.
към втори вариант >>
Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи.
(втори вариант)
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка. Седи тя в стаята и гледам – бута хляба.
Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи.
Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре.
към втори вариант >>
Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете.
(втори вариант)
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си. Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете. Слушайте Го.
Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете.
Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави. При Господа като говорите – лесно говорите. Но вън от Него – мъчно се говори.
към втори вариант >>
Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя?
(втори вариант)
Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам.
Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя?
Няма какво да ти прощавам.
към втори вариант >>
Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса.
(втори вариант)
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка. Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи.
Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса.
На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика.
към втори вариант >>
Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е.
(втори вариант)
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си. Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете.
Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е.
После, като излезете отвън – мъчно се прави. При Господа като говорите – лесно говорите. Но вън от Него – мъчно се говори.
към втори вариант >>
Няма какво да ти прощавам.
(втори вариант)
Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам. Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя?
Няма какво да ти прощавам.
към втори вариант >>
На езика ми пришки излязоха.
(втори вариант)
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка. Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса.
На езика ми пришки излязоха.
Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я.
към втори вариант >>
После, като излезете отвън – мъчно се прави.
(втори вариант)
Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си. Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е.
После, като излезете отвън – мъчно се прави.
При Господа като говорите – лесно говорите. Но вън от Него – мъчно се говори.
към втори вариант >>
Сега вие казвате: той е много сприхав.
(втори вариант)
Сега вие казвате: той е много сприхав.
Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш. (И) казва: аз съм разложен човек. Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден. Разменили са си ролите. Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден.
към втори вариант >>
Казах й няколко пъти – тя не си отива.
(втори вариант)
Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка. Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха.
Казах й няколко пъти – тя не си отива.
Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я. Седи насреща и си мърда муцуната.
към втори вариант >>
При Господа като говорите – лесно говорите.
(втори вариант)
Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави.
При Господа като говорите – лесно говорите.
Но вън от Него – мъчно се говори.
към втори вариант >>
Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш.
(втори вариант)
Сега вие казвате: той е много сприхав.
Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш.
(И) казва: аз съм разложен човек. Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден. Разменили са си ролите. Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден. (А) пък разложеният – да иде на неговото място.
към втори вариант >>
Една вечер аз се ухитрих.
(втори вариант)
Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива.
Една вечер аз се ухитрих.
Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса?
към втори вариант >>
Но вън от Него – мъчно се говори.
(втори вариант)
Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави. При Господа като говорите – лесно говорите.
Но вън от Него – мъчно се говори.
към втори вариант >>
(И) казва: аз съм разложен човек.
(втори вариант)
Сега вие казвате: той е много сприхав. Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш.
(И) казва: аз съм разложен човек.
Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден. Разменили са си ролите. Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден. (А) пък разложеният – да иде на неговото място. Разложеният да иде на мястото на сприхавия, и сприхавият да иде на мястото на разложения.
към втори вариант >>
Намерих един голям плик, турих хляба вътре.
(втори вариант)
Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих.
Намерих един голям плик, турих хляба вътре.
Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса? “ Пуснах я сутринта отгоре, дадох й един урок.
към втори вариант >>
Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе.
(втори вариант)
Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе.
Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото. Така разбира тя. Права е. Крив съм аз, че наех автомобил. Крив е автомобилът, че дойде.
към втори вариант >>
Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден.
(втори вариант)
Сега вие казвате: той е много сприхав. Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш. (И) казва: аз съм разложен човек.
Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден.
Разменили са си ролите. Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден. (А) пък разложеният – да иде на неговото място. Разложеният да иде на мястото на сприхавия, и сприхавият да иде на мястото на разложения. Търпеливите хора знаеш колко са сприхави.
към втори вариант >>
Притаих се като светия – чакам да влезе в плика.
(втори вариант)
Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре.
Притаих се като светия – чакам да влезе в плика.
Като влезе – натиснах я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса? “ Пуснах я сутринта отгоре, дадох й един урок. От третия етаж я пуснах.
към втори вариант >>
Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото.
(втори вариант)
Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе.
Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото.
Така разбира тя. Права е. Крив съм аз, че наех автомобил. Крив е автомобилът, че дойде. Криво е времето, че беше хубаво.
към втори вариант >>
Разменили са си ролите.
(втори вариант)
Сега вие казвате: той е много сприхав. Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш. (И) казва: аз съм разложен човек. Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден.
Разменили са си ролите.
Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден. (А) пък разложеният – да иде на неговото място. Разложеният да иде на мястото на сприхавия, и сприхавият да иде на мястото на разложения. Търпеливите хора знаеш колко са сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхав.
към втори вариант >>
Като влезе – натиснах я.
(втори вариант)
На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика.
Като влезе – натиснах я.
Седи насреща и си мърда муцуната. Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса? “ Пуснах я сутринта отгоре, дадох й един урок. От третия етаж я пуснах. Щом я пуснах, веднага взе към юг по улицата.
към втори вариант >>
Така разбира тя.
(втори вариант)
Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе. Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото.
Така разбира тя.
Права е. Крив съм аз, че наех автомобил. Крив е автомобилът, че дойде. Криво е времето, че беше хубаво. Криво беше слънцето, че гря много добре.
към втори вариант >>
Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден.
(втори вариант)
Сега вие казвате: той е много сприхав. Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш. (И) казва: аз съм разложен човек. Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден. Разменили са си ролите.
Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден.
(А) пък разложеният – да иде на неговото място. Разложеният да иде на мястото на сприхавия, и сприхавият да иде на мястото на разложения. Търпеливите хора знаеш колко са сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхав. Набрала се много вода.
към втори вариант >>
Седи насреща и си мърда муцуната.
(втори вариант)
Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я.
Седи насреща и си мърда муцуната.
Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса? “ Пуснах я сутринта отгоре, дадох й един урок. От третия етаж я пуснах. Щом я пуснах, веднага взе към юг по улицата. Освободих се от нея.
към втори вариант >>
Права е.
(втори вариант)
Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе. Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото. Така разбира тя.
Права е.
Крив съм аз, че наех автомобил. Крив е автомобилът, че дойде. Криво е времето, че беше хубаво. Криво беше слънцето, че гря много добре. Криви бяхме ние, че имахме пари да идем.
към втори вариант >>
(А) пък разложеният – да иде на неговото място.
(втори вариант)
Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш. (И) казва: аз съм разложен човек. Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден. Разменили са си ролите. Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден.
(А) пък разложеният – да иде на неговото място.
Разложеният да иде на мястото на сприхавия, и сприхавият да иде на мястото на разложения. Търпеливите хора знаеш колко са сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхав. Набрала се много вода. Вие още нямате философия.
към втори вариант >>
Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса?
(втори вариант)
Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я. Седи насреща и си мърда муцуната.
Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса?
“ Пуснах я сутринта отгоре, дадох й един урок. От третия етаж я пуснах. Щом я пуснах, веднага взе към юг по улицата. Освободих се от нея. Какво ще каже тази мишка?
към втори вариант >>
Крив съм аз, че наех автомобил.
(втори вариант)
Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе. Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото. Така разбира тя. Права е.
Крив съм аз, че наех автомобил.
Крив е автомобилът, че дойде. Криво е времето, че беше хубаво. Криво беше слънцето, че гря много добре. Криви бяхме ние, че имахме пари да идем. Ако нямахме пари – пеш щяхме да идем.
към втори вариант >>
2.
Самоотричане
,
УС
, София, 13.10.1940г.,
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят.
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят.
Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква?
към беседата >>
Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек.
Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето.
Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек.
Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа.
към беседата >>
Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов.
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят.
Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов.
Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш?
към беседата >>
Аз го гледам един будала.
Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек.
Аз го гледам един будала.
Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате.
към беседата >>
Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате.
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов.
Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате.
Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща.
към беседата >>
Гледам го като един камък.
Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала.
Гледам го като един камък.
Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи.
към беседата >>
Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили.
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате.
Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили.
Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща. Говори ми.
към беседата >>
Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре.
Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък.
Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре.
В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е?
към беседата >>
Разправяше ми един свещеник.
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили.
Разправяше ми един свещеник.
Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща. Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят.
към беседата >>
В света гледам това дете, виждам къде е силата.
Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре.
В света гледам това дете, виждам къде е силата.
Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат.
към беседата >>
Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква?
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник.
Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква?
Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща. Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката.
към беседата >>
Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа.
Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата.
Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа.
Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве.
към беседата >>
Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш?
Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква?
Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш?
Яж и пий, няма такива неща. Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости.
към беседата >>
Вие сте се поставили като Него, че го критикувате.
Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа.
Вие сте се поставили като Него, че го критикувате.
Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве.
към беседата >>
Яж и пий, няма такива неща.
Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш?
Яж и пий, няма такива неща.
Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям.
към беседата >>
Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи.
Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате.
Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи.
Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал.
към беседата >>
Говори ми.
Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща.
Говори ми.
Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури.
към беседата >>
Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е?
Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи.
Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е?
Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник.
към беседата >>
Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят.
Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща. Говори ми.
Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят.
Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник.
към беседата >>
Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат.
В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е?
Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат.
Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате.
към беседата >>
Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката.
Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща. Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят.
Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката.
Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли?
към беседата >>
Вие имате здраве.
Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат.
Вие имате здраве.
Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас.
към беседата >>
Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости.
Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща. Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката.
Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости.
Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли? Казва: Не съм намерил още друг цяр.
към беседата >>
Казвате: Защо ми е голо здраве.
Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве.
Казвате: Защо ми е голо здраве.
Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не.
към беседата >>
Аз се правя че не ям.
Яж и пий, няма такива неща. Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости.
Аз се правя че не ям.
Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли? Казва: Не съм намерил още друг цяр.
към беседата >>
Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал.
Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве.
Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал.
Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали.
към беседата >>
Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури.
Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям.
Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури.
Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли? Казва: Не съм намерил още друг цяр.
към беседата >>
Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник.
Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал.
Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник.
И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път.
към беседата >>
Той беше един съвестен свещеник.
Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури.
Той беше един съвестен свещеник.
Питам го: Без пилета не може ли? Казва: Не съм намерил още друг цяр.
към беседата >>
И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате.
Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник.
И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате.
Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават.
към беседата >>
Питам го: Без пилета не може ли?
Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник.
Питам го: Без пилета не може ли?
Казва: Не съм намерил още друг цяр.
към беседата >>
Във вас има един отличен глас.
Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате.
Във вас има един отличен глас.
Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не.
към беседата >>
Казва: Не съм намерил още друг цяр.
Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли?
Казва: Не съм намерил още друг цяр.
към беседата >>
Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не.
Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас.
Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не.
Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не. Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал.
към беседата >>
Сега това е отрицателната страна на човешкия живот.
Сега това е отрицателната страна на човешкия живот.
Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние. Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка.
към беседата >>
Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали.
Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не.
Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали.
Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не. Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал. Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане.
към беседата >>
Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние.
Сега това е отрицателната страна на човешкия живот.
Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние.
Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там.
към беседата >>
Ако знаете това, ще си проправите път.
Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали.
Ако знаете това, ще си проправите път.
Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не. Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал. Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане. Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.
към беседата >>
Болен си, изгубиш настроението на духа си.
Сега това е отрицателната страна на човешкия живот. Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние.
Болен си, изгубиш настроението на духа си.
Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате.
към беседата >>
Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават.
И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път.
Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават.
Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не. Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал. Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане. Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.
към беседата >>
Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава?
Сега това е отрицателната страна на човешкия живот. Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние. Болен си, изгубиш настроението на духа си.
Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава?
Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват.
към беседата >>
Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не.
Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават.
Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не.
Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал. Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане. Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.
към беседата >>
Болестта не е нещо реално.
Сега това е отрицателната страна на човешкия живот. Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние. Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава?
Болестта не е нещо реално.
Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала.
към беседата >>
Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал.
Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не.
Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал.
Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане. Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.
към беседата >>
Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка.
Сега това е отрицателната страна на човешкия живот. Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние. Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално.
Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка.
Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала. Веднага ще ви заболи главата.
към беседата >>
Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане.
Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не. Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал.
Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане.
Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.
към беседата >>
Бягате, качвате се тук и там.
Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние. Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка.
Бягате, качвате се тук и там.
Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала. Веднага ще ви заболи главата. Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне.
към беседата >>
Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.
Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не. Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал. Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане.
Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.
към беседата >>
Като се събудите, нищо нямате.
Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там.
Като се събудите, нищо нямате.
Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала. Веднага ще ви заболи главата. Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне. То е смяна на вашето състояние.
към беседата >>
Никога не считайте, че сте стари.
Никога не считайте, че сте стари.
Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели. Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години. Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята.
към беседата >>
Болестта е една илюзия, на която хората вярват.
Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате.
Болестта е една илюзия, на която хората вярват.
Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала. Веднага ще ви заболи главата. Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне. То е смяна на вашето състояние.
към беседата >>
Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели.
Никога не считайте, че сте стари.
Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели.
Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години. Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот.
към беседата >>
Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала.
Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват.
Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала.
Веднага ще ви заболи главата. Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне. То е смяна на вашето състояние.
към беседата >>
Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години.
Никога не считайте, че сте стари. Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели.
Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години.
Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята.
към беседата >>
Веднага ще ви заболи главата.
Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала.
Веднага ще ви заболи главата.
Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне. То е смяна на вашето състояние.
към беседата >>
Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях.
Никога не считайте, че сте стари. Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели. Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години.
Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях.
Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята. Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си.
към беседата >>
Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне.
Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала. Веднага ще ви заболи главата.
Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне.
То е смяна на вашето състояние.
към беседата >>
Първият банкет ще дадете на 120 години.
Никога не считайте, че сте стари. Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели. Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години. Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях.
Първият банкет ще дадете на 120 години.
Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята. Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си. Каквото е събрал, ще се върне да си почине.
към беседата >>
То е смяна на вашето състояние.
Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала. Веднага ще ви заболи главата. Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне.
То е смяна на вашето състояние.
към беседата >>
Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята.
Никога не считайте, че сте стари. Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели. Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години. Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години.
Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята.
Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята. Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си. Каквото е събрал, ще се върне да си почине. Ако му се доще после, ще се върне на земята.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия.
Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия.
Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая. Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза. Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот.
към беседата >>
Решил съм да ликвидирам със сегашният живот.
Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели. Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години. Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята.
Решил съм да ликвидирам със сегашният живот.
Няма да седя вече на земята. Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си. Каквото е събрал, ще се върне да си почине. Ако му се доще после, ще се върне на земята.
към беседата >>
Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая.
Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия.
Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая.
Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза. Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете.
към беседата >>
Няма да седя вече на земята.
Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години. Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот.
Няма да седя вече на земята.
Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си. Каквото е събрал, ще се върне да си почине. Ако му се доще после, ще се върне на земята.
към беседата >>
Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза.
Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия. Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая.
Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза.
Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа.
към беседата >>
Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си.
Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята.
Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си.
Каквото е събрал, ще се върне да си почине. Ако му се доще после, ще се върне на земята.
към беседата >>
Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал.
Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия. Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая. Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза.
Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал.
Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил.
към беседата >>
Каквото е събрал, ще се върне да си почине.
Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята. Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си.
Каквото е събрал, ще се върне да си почине.
Ако му се доще после, ще се върне на земята.
към беседата >>
Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога.
Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия. Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая. Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза. Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал.
Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога.
Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога?
към беседата >>
Ако му се доще после, ще се върне на земята.
Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята. Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си. Каквото е събрал, ще се върне да си почине.
Ако му се доще после, ще се върне на земята.
към беседата >>
Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот.
Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия. Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая. Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза. Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога.
Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот.
Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат?
към беседата >>
Първото нещо: Не вярвайте на болестта!
Първото нещо: Не вярвайте на болестта!
Не вярвайте на кръвното налягане! Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам. Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде.
към беседата >>
Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете.
Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая. Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза. Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот.
Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете.
Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш.
към беседата >>
Не вярвайте на кръвното налягане!
Първото нещо: Не вярвайте на болестта!
Не вярвайте на кръвното налягане!
Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам. Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде.
към беседата >>
Че то беше първата лъжа.
Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза. Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете.
Че то беше първата лъжа.
Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш.
към беседата >>
Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам.
Първото нещо: Не вярвайте на болестта! Не вярвайте на кръвното налягане!
Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам.
Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде.
към беседата >>
Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил.
Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа.
Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил.
От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш.
към беседата >>
Стана ми малко весело.
Първото нещо: Не вярвайте на болестта! Не вярвайте на кръвното налягане! Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам.
Стана ми малко весело.
Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде.
към беседата >>
От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога?
Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил.
От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога?
Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш.
към беседата >>
Никакво кръвно налягане нямате.
Първото нещо: Не вярвайте на болестта! Не вярвайте на кръвното налягане! Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам. Стана ми малко весело.
Никакво кръвно налягане нямате.
Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо.
към беседата >>
Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат?
Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога?
Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат?
Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата?
към беседата >>
Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде.
Първото нещо: Не вярвайте на болестта! Не вярвайте на кръвното налягане! Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам. Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате.
Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде.
Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма.
към беседата >>
Ти повярваш, че си болен и болен ставаш.
Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат?
Ти повярваш, че си болен и болен ставаш.
Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш?
към беседата >>
Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде.
Не вярвайте на кръвното налягане! Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам. Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде.
Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде.
Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява.
към беседата >>
Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш.
Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш.
Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш.
Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите.
към беседата >>
Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде.
Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам. Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде.
Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде.
Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане.
към беседата >>
Каквото повярваш, ставаш.
Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш.
Каквото повярваш, ставаш.
Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си.
към беседата >>
Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде.
Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде.
Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде.
Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза.
към беседата >>
Повярваш, че си праведен и праведен ставаш.
От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш.
Повярваш, че си праведен и праведен ставаш.
Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си.
към беседата >>
Но налягането е хубаво нещо.
Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде.
Но налягането е хубаво нещо.
Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте.
към беседата >>
Че в какво седи правдата?
Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш.
Че в какво седи правдата?
За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш.
към беседата >>
Че на човек има едно налягане от 1200 килограма.
Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо.
Че на човек има едно налягане от 1200 килограма.
Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане.
към беседата >>
За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш?
Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата?
За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш?
Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс.
към беседата >>
Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява.
Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма.
Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява.
Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата.
към беседата >>
Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите.
Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш?
Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите.
Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става.
към беседата >>
Че естествено, че има налягане.
Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява.
Че естествено, че има налягане.
То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: Аз съм здрав.
към беседата >>
Не, в любовта човек прави добро на себе си.
Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите.
Не, в любовта човек прави добро на себе си.
В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света?
към беседата >>
То е за ваша полза.
Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане.
То е за ваша полза.
Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: Аз съм здрав. Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.
към беседата >>
В любовта човек продължава живота си.
Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си.
В любовта човек продължава живота си.
Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората.
към беседата >>
Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте.
Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза.
Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте.
Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: Аз съм здрав. Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.
към беседата >>
Без любов в света нищо не можеш да извършиш.
Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си.
Без любов в света нищо не можеш да извършиш.
Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов?
към беседата >>
Не се плашете от кръвното налягане.
Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте.
Не се плашете от кръвното налягане.
Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: Аз съм здрав. Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.
към беседата >>
Тя е Божественият импулс.
За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш.
Тя е Божественият импулс.
Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият.
към беседата >>
Но почнете да развивате в себе си надеждата.
Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане.
Но почнете да развивате в себе си надеждата.
За днес ще кажеш: Аз съм здрав. Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.
към беседата >>
Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става.
Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс.
Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става.
Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие.
към беседата >>
За днес ще кажеш: Аз съм здрав.
Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата.
За днес ще кажеш: Аз съм здрав.
Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.
към беседата >>
Какво ли не става тогава в света?
Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става.
Какво ли не става тогава в света?
Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи.
към беседата >>
Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.
То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: Аз съм здрав.
Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.
към беседата >>
Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората.
В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света?
Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората.
Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил?
към беседата >>
Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят.
Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят.
Те само веднъж стават. Втори път не съм правил такъв пример. Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам.
към беседата >>
Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов?
Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората.
Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов?
Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили?
към беседата >>
Те само веднъж стават.
Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят.
Те само веднъж стават.
Втори път не съм правил такъв пример. Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам.
към беседата >>
Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият.
Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов?
Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият.
От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили.
към беседата >>
Втори път не съм правил такъв пример.
Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят. Те само веднъж стават.
Втори път не съм правил такъв пример.
Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят.
към беседата >>
От безлюбие.
Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият.
От безлюбие.
Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите.
към беседата >>
Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне.
Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят. Те само веднъж стават. Втори път не съм правил такъв пример.
Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне.
Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват.
към беседата >>
Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи.
Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие.
Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи.
Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас.
към беседата >>
Добър брат.
Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят. Те само веднъж стават. Втори път не съм правил такъв пример. Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне.
Добър брат.
Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата.
към беседата >>
Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил?
Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи.
Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил?
Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това.
към беседата >>
Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам.
Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят. Те само веднъж стават. Втори път не съм правил такъв пример. Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат.
Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам.
Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят.
към беседата >>
Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили?
Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил?
Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили?
Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние?
към беседата >>
Казвам: Не отивам да го лекувам.
Те само веднъж стават. Втори път не съм правил такъв пример. Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам.
Казвам: Не отивам да го лекувам.
Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам.
към беседата >>
Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили.
Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили?
Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили.
Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби.
към беседата >>
Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят.
Втори път не съм правил такъв пример. Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам.
Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят.
Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен.
към беседата >>
Ние сме онаследили много от дарбите.
От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили.
Ние сме онаследили много от дарбите.
Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец.
към беседата >>
Отиват те при брата и те заболяват.
Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят.
Отиват те при брата и те заболяват.
Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш.
към беседата >>
Туй, което притежаваме не се дължи на нас.
Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите.
Туй, което притежаваме не се дължи на нас.
Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи.
към беседата >>
Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата.
Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват.
Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата.
Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам.
към беседата >>
Ние не оценяваме това.
Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас.
Ние не оценяваме това.
Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят.
към беседата >>
Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят.
Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата.
Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят.
Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си.
към беседата >>
Какво сме добили ние?
Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това.
Какво сме добили ние?
Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен.
към беседата >>
Казва: Учителю, да си замина, че много страдам.
Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят.
Казва: Учителю, да си замина, че много страдам.
Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана.
към беседата >>
Търсим още по-големи дарби.
Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние?
Търсим още по-големи дарби.
Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат.
към беседата >>
Рекох: Ти се преструваш на болен.
Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам.
Рекох: Ти се преструваш на болен.
Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец.
Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби.
Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец.
Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат.
към беседата >>
Ти мене няма да ме лъжеш.
Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен.
Ти мене няма да ме лъжеш.
Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се. Поразходи се.
към беседата >>
Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи.
Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец.
Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи.
Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете?
към беседата >>
Казва: Не мога да ставам.
Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш.
Казва: Не мога да ставам.
Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се. Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си.
към беседата >>
Но пеенето не е само за този свят.
Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи.
Но пеенето не е само за този свят.
Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете.
към беседата >>
Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си.
Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам.
Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си.
Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се. Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди.
към беседата >>
Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен.
Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят.
Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен.
Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята.
към беседата >>
Казвам: Я стани малко. Стана.
Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си.
Казвам: Я стани малко. Стана.
Поразходи се. Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав.
към беседата >>
Ако не я изпееш, ще те върнат.
Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен.
Ако не я изпееш, ще те върнат.
Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е?
към беседата >>
Поразходи се.
Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана.
Поразходи се.
Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува?
към беседата >>
Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат.
Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат.
Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат.
„В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте.
към беседата >>
Поразходи се.
Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се.
Поразходи се.
Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани!
към беседата >>
„В начало бе Словото“ как ще я изпеете?
Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат.
„В начало бе Словото“ как ще я изпеете?
Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето.
към беседата >>
Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си.
Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се. Поразходи се.
Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си.
Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах.
към беседата >>
Тук я пеете.
Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете?
Тук я пеете.
Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си.
към беседата >>
Той се гледа и се чуди.
Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се. Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си.
Той се гледа и се чуди.
След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах. – Поразходи се из къщи!
към беседата >>
Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята.
Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете.
Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята.
Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално.
към беседата >>
След една седмица е съвсем здрав.
Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се. Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди.
След една седмица е съвсем здрав.
Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах. – Поразходи се из къщи! – Поразходих се.
към беседата >>
Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е?
Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята.
Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е?
Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя.
към беседата >>
Иде лекарят и го пита: С какво те лекува?
Поразходи се. Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав.
Иде лекарят и го пита: С какво те лекува?
Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах. – Поразходи се из къщи! – Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо.
към беседата >>
Начало аз наричам туй, което расте.
Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е?
Начало аз наричам туй, което расте.
Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина.
към беседата >>
Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани!
Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува?
Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани!
– Станах. – Поразходи се из къщи! – Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши.
към беседата >>
Началото на житното зърно е растенето.
„В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте.
Началото на житното зърно е растенето.
Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина. Като излезе навън, зароди се желание да се изправи.
към беседата >>
– Станах.
Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани!
– Станах.
– Поразходи се из къщи! – Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни.
към беседата >>
Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си.
Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето.
Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си.
Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина. Като излезе навън, зароди се желание да се изправи. Видиш един ден се изправя.
към беседата >>
– Поразходи се из къщи!
Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах.
– Поразходи се из къщи!
– Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е.
към беседата >>
Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално.
Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си.
Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално.
По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина. Като излезе навън, зароди се желание да се изправи. Видиш един ден се изправя. Като ходи вече, туй дете мисли.
към беседата >>
– Поразходих се.
След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах. – Поразходи се из къщи!
– Поразходих се.
Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда.
към беседата >>
По-напред ако е бил огънат, после се изправя.
Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално.
По-напред ако е бил огънат, после се изправя.
Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина. Като излезе навън, зароди се желание да се изправи. Видиш един ден се изправя. Като ходи вече, туй дете мисли.
към беседата >>
Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо.
Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах. – Поразходи се из къщи! – Поразходих се.
Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо.
– Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна.
към беседата >>
Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина.
Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя.
Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина.
Като излезе навън, зароди се желание да се изправи. Видиш един ден се изправя. Като ходи вече, туй дете мисли.
към беседата >>
– Не, тъй ми каза и се свърши.
Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах. – Поразходи се из къщи! – Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо.
– Не, тъй ми каза и се свърши.
Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна. Вързан е човекът.
към беседата >>
Като излезе навън, зароди се желание да се изправи.
Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина.
Като излезе навън, зароди се желание да се изправи.
Видиш един ден се изправя. Като ходи вече, туй дете мисли.
към беседата >>
Вие сте чудни.
– Станах. – Поразходи се из къщи! – Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши.
Вие сте чудни.
Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна. Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му.
към беседата >>
Видиш един ден се изправя.
Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина. Като излезе навън, зароди се желание да се изправи.
Видиш един ден се изправя.
Като ходи вече, туй дете мисли.
към беседата >>
Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е.
– Поразходи се из къщи! – Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни.
Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е.
Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна. Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани.
към беседата >>
Като ходи вече, туй дете мисли.
Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина. Като излезе навън, зароди се желание да се изправи. Видиш един ден се изправя.
Като ходи вече, туй дете мисли.
към беседата >>
Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда.
– Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е.
Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда.
Причината е външна. Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани. Стане човекът.
към беседата >>
Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие.
Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие.
Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора. Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави. Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е.
към беседата >>
Причината е външна.
Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда.
Причината е външна.
Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани. Стане човекът. Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека.
към беседата >>
Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора.
Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие.
Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора.
Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави. Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност.
към беседата >>
Вързан е човекът.
– Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна.
Вързан е човекът.
Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани. Стане човекът. Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека. Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.
към беседата >>
Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави.
Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие. Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора.
Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави.
Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството.
към беседата >>
Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му.
Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна. Вързан е човекът.
Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му.
Казвам: Я стани. Стане човекът. Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека. Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.
към беседата >>
Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита.
Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие. Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора. Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави.
Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита.
Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено.
към беседата >>
Казвам: Я стани.
Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна. Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му.
Казвам: Я стани.
Стане човекът. Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека. Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.
към беседата >>
Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство.
Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие. Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора. Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави. Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита.
Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство.
Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е.
към беседата >>
Стане човекът.
Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна. Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани.
Стане човекът.
Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека. Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.
към беседата >>
Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е.
Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие. Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора. Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави. Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство.
Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е.
Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто.
към беседата >>
Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека.
Причината е външна. Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани. Стане човекът.
Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека.
Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.
към беседата >>
Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност.
Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора. Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави. Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е.
Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност.
Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри.
към беседата >>
Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.
Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани. Стане човекът. Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека.
Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.
към беседата >>
Аз да му кажа, къде е богатството.
Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави. Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност.
Аз да му кажа, къде е богатството.
Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш.
към беседата >>
Вярата е един абсолютен закон.
Вярата е един абсолютен закон.
Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага. Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне. (Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове.
към беседата >>
Че богатството е в главата му заровено.
Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството.
Че богатството е в главата му заровено.
Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс?
към беседата >>
Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага.
Вярата е един абсолютен закон.
Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага.
Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне. (Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа.
към беседата >>
Някой търси доброто къде е.
Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено.
Някой търси доброто къде е.
В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие.
към беседата >>
Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне.
Вярата е един абсолютен закон. Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага.
Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне.
(Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо.
към беседата >>
В сърцето е доброто.
Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е.
В сърцето е доброто.
Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие. Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти.
към беседата >>
(Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди.
Вярата е един абсолютен закон. Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага. Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне.
(Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди.
Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие.
към беседата >>
Някои искат да бъдат добри.
Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто.
Някои искат да бъдат добри.
Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие. Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти. Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро.
към беседата >>
Тя ги повикала на гости.
Вярата е един абсолютен закон. Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага. Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне. (Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди.
Тя ги повикала на гости.
Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта.
към беседата >>
Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш.
Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри.
Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш.
Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие. Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти. Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро. Сърцето и то може да бие ритмично.
към беседата >>
Те са любовни духове.
Вярата е един абсолютен закон. Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага. Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне. (Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости.
Те са любовни духове.
Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници.
към беседата >>
Знаете какво нещо е редовен пулс?
Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш.
Знаете какво нещо е редовен пулс?
Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие. Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти. Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро. Сърцето и то може да бие ритмично.
към беседата >>
Тази работа е любовна работа.
Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага. Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне. (Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове.
Тази работа е любовна работа.
Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници. Сега някои други любовници дошли.
към беседата >>
Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие.
Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс?
Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие.
Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти. Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро. Сърцето и то може да бие ритмично.
към беседата >>
Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо.
Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне. (Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа.
Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо.
Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници. Сега някои други любовници дошли. Сега е доста голям проповедник.
към беседата >>
Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти.
В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие.
Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти.
Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро. Сърцето и то може да бие ритмично.
към беседата >>
Религиозно щестлавие.
(Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо.
Религиозно щестлавие.
Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници. Сега някои други любовници дошли. Сега е доста голям проповедник. Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.
към беседата >>
Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро.
Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие. Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти.
Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро.
Сърцето и то може да бие ритмично.
към беседата >>
Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта.
Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие.
Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта.
Тя е от любовните натури, имала доста любовници. Сега някои други любовници дошли. Сега е доста голям проповедник. Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.
към беседата >>
Сърцето и то може да бие ритмично.
Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие. Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти. Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро.
Сърцето и то може да бие ритмично.
към беседата >>
Тя е от любовните натури, имала доста любовници.
Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта.
Тя е от любовните натури, имала доста любовници.
Сега някои други любовници дошли. Сега е доста голям проповедник. Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.
към беседата >>
Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош.
Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош.
Всеки критикува света как трябва да се оправи. Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот. Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш.
към беседата >>
Сега някои други любовници дошли.
Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници.
Сега някои други любовници дошли.
Сега е доста голям проповедник. Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.
към беседата >>
Всеки критикува света как трябва да се оправи.
Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош.
Всеки критикува света как трябва да се оправи.
Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот. Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш.
към беседата >>
Сега е доста голям проповедник.
Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници. Сега някои други любовници дошли.
Сега е доста голям проповедник.
Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.
към беседата >>
Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот.
Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош. Всеки критикува света как трябва да се оправи.
Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот.
Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш.
към беседата >>
Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.
Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници. Сега някои други любовници дошли. Сега е доста голям проповедник.
Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.
към беседата >>
Хората говорят за щастието.
Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош. Всеки критикува света как трябва да се оправи. Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот.
Хората говорят за щастието.
Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери.
към беседата >>
Оставете се от тия заблуждения.
Оставете се от тия заблуждения.
В едно верую трябва да има разумност. Да вика човек не е нищо. Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога.
към беседата >>
Казва: Да уредиш живота си.
Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош. Всеки критикува света как трябва да се оправи. Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот. Хората говорят за щастието.
Казва: Да уредиш живота си.
Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш.
към беседата >>
В едно верую трябва да има разумност.
Оставете се от тия заблуждения.
В едно верую трябва да има разумност.
Да вика човек не е нищо. Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там.
към беседата >>
Че там е работата да го уредиш.
Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош. Всеки критикува света как трябва да се оправи. Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот. Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си.
Че там е работата да го уредиш.
Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш.
към беседата >>
Да вика човек не е нищо.
Оставете се от тия заблуждения. В едно верую трябва да има разумност.
Да вика човек не е нищо.
Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там. Че тя вика, за мене това нищо не значи.
към беседата >>
Казва: Да го умериш.
Всеки критикува света как трябва да се оправи. Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот. Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш.
Казва: Да го умериш.
Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек.
към беседата >>
Нали като се напие, вика човек, тропа.
Оставете се от тия заблуждения. В едно верую трябва да има разумност. Да вика човек не е нищо.
Нали като се напие, вика човек, тропа.
Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там. Че тя вика, за мене това нищо не значи. Казвате: Какво ще кажат хората, че викала.
към беседата >>
Там е работата да го умериш, как да го умериш.
Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот. Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш.
Там е работата да го умериш, как да го умериш.
Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек. Там е работата.
към беседата >>
Какво е туй.
Оставете се от тия заблуждения. В едно верую трябва да има разумност. Да вика човек не е нищо. Нали като се напие, вика човек, тропа.
Какво е туй.
Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там. Че тя вика, за мене това нищо не значи. Казвате: Какво ще кажат хората, че викала. Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.
към беседата >>
Този човек е на един километър, как ще умери.
Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш.
Този човек е на един километър, как ще умери.
Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек. Там е работата. – Да стане музикант.
към беседата >>
Мислите ли, че това е по Бога.
Оставете се от тия заблуждения. В едно верую трябва да има разумност. Да вика човек не е нищо. Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй.
Мислите ли, че това е по Бога.
Не, то е виното, което говори там. Че тя вика, за мене това нищо не значи. Казвате: Какво ще кажат хората, че викала. Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.
към беседата >>
Казва: Да направиш къща, да я съградиш.
Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери.
Казва: Да направиш къща, да я съградиш.
Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек. Там е работата. – Да стане музикант. – Да говориш красноречиво.
към беседата >>
Не, то е виното, което говори там.
В едно верую трябва да има разумност. Да вика човек не е нищо. Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога.
Не, то е виното, което говори там.
Че тя вика, за мене това нищо не значи. Казвате: Какво ще кажат хората, че викала. Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.
към беседата >>
Там е работата, как да я съградиш.
Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш.
Там е работата, как да я съградиш.
Казва: Да станеш учен човек. Там е работата. – Да стане музикант. – Да говориш красноречиво. – Какво да говориш.
към беседата >>
Че тя вика, за мене това нищо не значи.
Да вика човек не е нищо. Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там.
Че тя вика, за мене това нищо не значи.
Казвате: Какво ще кажат хората, че викала. Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.
към беседата >>
Казва: Да станеш учен човек.
Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш.
Казва: Да станеш учен човек.
Там е работата. – Да стане музикант. – Да говориш красноречиво. – Какво да говориш. – Да вярваш.
към беседата >>
Казвате: Какво ще кажат хората, че викала.
Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там. Че тя вика, за мене това нищо не значи.
Казвате: Какво ще кажат хората, че викала.
Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.
към беседата >>
Там е работата.
Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек.
Там е работата.
– Да стане музикант. – Да говориш красноречиво. – Какво да говориш. – Да вярваш. Как ще вярваш?
към беседата >>
Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.
Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там. Че тя вика, за мене това нищо не значи. Казвате: Какво ще кажат хората, че викала.
Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.
към беседата >>
– Да стане музикант.
Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек. Там е работата.
– Да стане музикант.
– Да говориш красноречиво. – Какво да говориш. – Да вярваш. Как ще вярваш? Да бъдеш набожен.
към беседата >>
Имайте онази любов, която светиите имат.
Имайте онази любов, която светиите имат.
Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света. Всичко трябва да се даде. Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим.
към беседата >>
– Да говориш красноречиво.
Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек. Там е работата. – Да стане музикант.
– Да говориш красноречиво.
– Какво да говориш. – Да вярваш. Как ще вярваш? Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен?
към беседата >>
Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света.
Имайте онази любов, която светиите имат.
Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света.
Всичко трябва да се даде. Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим.
към беседата >>
– Какво да говориш.
Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек. Там е работата. – Да стане музикант. – Да говориш красноречиво.
– Какво да говориш.
– Да вярваш. Как ще вярваш? Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме?
към беседата >>
Всичко трябва да се даде.
Имайте онази любов, която светиите имат. Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света.
Всичко трябва да се даде.
Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше?
към беседата >>
– Да вярваш.
Казва: Да станеш учен човек. Там е работата. – Да стане музикант. – Да говориш красноречиво. – Какво да говориш.
– Да вярваш.
Как ще вярваш? Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат.
към беседата >>
Да бъдем носители на онова, Божественото.
Имайте онази любов, която светиите имат. Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света. Всичко трябва да се даде.
Да бъдем носители на онова, Божественото.
Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували?
към беседата >>
Как ще вярваш?
Там е работата. – Да стане музикант. – Да говориш красноречиво. – Какво да говориш. – Да вярваш.
Как ще вярваш?
Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите?
към беседата >>
Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило.
Имайте онази любов, която светиите имат. Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света. Всичко трябва да се даде. Да бъдем носители на онова, Божественото.
Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило.
Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста.
към беседата >>
Да бъдеш набожен.
– Да стане музикант. – Да говориш красноречиво. – Какво да говориш. – Да вярваш. Как ще вярваш?
Да бъдеш набожен.
Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее.
към беседата >>
Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим.
Имайте онази любов, която светиите имат. Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света. Всичко трябва да се даде. Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило.
Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим.
С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше.
към беседата >>
Как ще бъдеш набожен?
– Да говориш красноречиво. – Какво да говориш. – Да вярваш. Как ще вярваш? Да бъдеш набожен.
Как ще бъдеш набожен?
– Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът?
към беседата >>
С нея по-добре трябва да постъпим.
Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света. Всичко трябва да се даде. Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим.
С нея по-добре трябва да постъпим.
Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме.
към беседата >>
– Там е работата, как ще се обичаме?
– Какво да говориш. – Да вярваш. Как ще вярваш? Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен?
– Там е работата, как ще се обичаме?
Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко.
към беседата >>
Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше?
Всичко трябва да се даде. Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим.
Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше?
Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета.
към беседата >>
Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат.
– Да вярваш. Как ще вярваш? Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме?
Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат.
Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му.
към беседата >>
Как бихте го нарисували?
Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше?
Как бихте го нарисували?
Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче.
към беседата >>
Вие седяли ли сте на пианото да свирите?
Как ще вярваш? Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат.
Вие седяли ли сте на пианото да свирите?
Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде.
към беседата >>
Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста.
Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували?
Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста.
С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е.
към беседата >>
Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство.
Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство.
Много болести се зараждат от постоянните тревоги. Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват.
към беседата >>
Или някой певец да дойде да пее.
Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите?
Или някой певец да дойде да пее.
На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде.
към беседата >>
С достойнство го носеше.
Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста.
С достойнство го носеше.
Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може.
към беседата >>
Много болести се зараждат от постоянните тревоги.
Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство.
Много болести се зараждат от постоянните тревоги.
Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба.
към беседата >>
На най-големите певци как е поставен гласът?
Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее.
На най-големите певци как е поставен гласът?
Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива.
към беседата >>
Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме.
С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше.
Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме.
И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо.
към беседата >>
Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги.
Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство. Много болести се зараждат от постоянните тревоги.
Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги.
Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба.
към беседата >>
Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко.
– Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът?
Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко.
Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето.
към беседата >>
И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета.
Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме.
И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета.
Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата.
към беседата >>
Не могат да спят.
Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство. Много болести се зараждат от постоянните тревоги. Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги.
Не могат да спят.
Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо.
към беседата >>
Не е поставен гласът му.
Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко.
Не е поставен гласът му.
Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне.
към беседата >>
Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче.
Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета.
Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче.
Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне.
към беседата >>
Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си.
Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство. Много болести се зараждат от постоянните тревоги. Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят.
Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си.
И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо. Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва.
към беседата >>
Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде.
Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му.
Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде.
Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът.
към беседата >>
Една малка скръб имате, достатъчна е.
Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче.
Една малка скръб имате, достатъчна е.
В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се.
към беседата >>
И то тревожат се хора, които вярват.
Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство. Много болести се зараждат от постоянните тревоги. Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си.
И то тревожат се хора, които вярват.
Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо. Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва. Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.
към беседата >>
Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде.
Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде.
Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде.
Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия.
към беседата >>
В битието без страдание не може.
С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е.
В битието без страдание не може.
Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се.
към беседата >>
Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба.
Много болести се зараждат от постоянните тревоги. Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват.
Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба.
Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо. Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва. Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.
към беседата >>
Без пеене ревматизмът не си отива.
На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде.
Без пеене ревматизмът не си отива.
Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие?
към беседата >>
Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо.
Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може.
Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо.
Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне.
към беседата >>
Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба.
Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба.
Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба.
Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо. Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва. Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.
към беседата >>
Той е любител на пеенето.
Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива.
Той е любител на пеенето.
Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът.
към беседата >>
Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата.
И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо.
Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата.
При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е.
към беседата >>
Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо.
Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба.
Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо.
Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва. Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.
към беседата >>
Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне.
Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето.
Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне.
Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне?
към беседата >>
При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне.
Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата.
При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне.
Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство.
към беседата >>
Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва.
Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо.
Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва.
Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.
към беседата >>
Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът.
Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне.
Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът.
Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне.
към беседата >>
Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се.
Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне.
Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се.
Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка.
към беседата >>
Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.
И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо. Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва.
Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.
към беседата >>
Вие сега ще кажете: Това са суеверия.
Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът.
Вие сега ще кажете: Това са суеверия.
А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене.
към беседата >>
Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се.
В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се.
Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се.
При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква.
към беседата >>
Та казвам: Трябва почивка.
Та казвам: Трябва почивка.
Почивката зависи от това да знае човек как да слуша. Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво. Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи.
към беседата >>
А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие?
Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия.
А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие?
Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат.
към беседата >>
При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне.
Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се.
При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне.
Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото.
към беседата >>
Почивката зависи от това да знае човек как да слуша.
Та казвам: Трябва почивка.
Почивката зависи от това да знае човек как да слуша.
Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво. Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща.
към беседата >>
Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът.
Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие?
Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът.
Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките.
към беседата >>
Една необходимост е.
Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне.
Една необходимост е.
Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме.
към беседата >>
Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво.
Та казвам: Трябва почивка. Почивката зависи от това да знае човек как да слуша.
Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво.
Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол.
към беседата >>
Че как ще ви пусне?
Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът.
Че как ще ви пусне?
Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин.
към беседата >>
Тъй щото болестите са едно предпазително средство.
При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е.
Тъй щото болестите са едно предпазително средство.
Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме.
към беседата >>
Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши.
Та казвам: Трябва почивка. Почивката зависи от това да знае човек как да слуша. Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво.
Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши.
Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза.
към беседата >>
Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне.
Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне?
Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне.
Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане.
към беседата >>
Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка.
Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство.
Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка.
Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето.
към беседата >>
Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате.
Та казвам: Трябва почивка. Почивката зависи от това да знае човек как да слуша. Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво. Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши.
Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате.
Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза?
към беседата >>
Правилното дишане е пеене.
Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне.
Правилното дишане е пеене.
Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях.
към беседата >>
Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква.
Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка.
Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква.
Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота.
към беседата >>
Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи.
Та казвам: Трябва почивка. Почивката зависи от това да знае човек как да слуша. Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво. Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате.
Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи.
Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу.
към беседата >>
Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат.
А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене.
Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат.
Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях.
към беседата >>
Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото.
При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква.
Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото.
За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас.
към беседата >>
Те са далечни неща.
Почивката зависи от това да знае човек как да слуша. Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво. Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи.
Те са далечни неща.
Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът.
към беседата >>
Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките.
Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат.
Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките.
Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях. Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях.
към беседата >>
За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме.
Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото.
За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме.
Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа.
към беседата >>
Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол.
Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво. Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща.
Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол.
Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи.
към беседата >>
Да ви дам един начин.
Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките.
Да ви дам един начин.
Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях. Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях. Мислете после за разумните хора, вижте как работят.
към беседата >>
Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме.
Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме.
Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме.
Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи.
към беседата >>
Единият не иска да си върви, пък другият бърза.
Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол.
Единият не иска да си върви, пък другият бърза.
Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи. Който седи на другия стол му е приятно.
към беседата >>
Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане.
Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин.
Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане.
Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях. Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях. Мислете после за разумните хора, вижте как работят. Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.
към беседата >>
Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето.
Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме.
Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето.
И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи. Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата.
към беседата >>
Защо бърза?
Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза.
Защо бърза?
Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи. Който седи на другия стол му е приятно. На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой!
към беседата >>
Започни да мислиш, да се свързваш с тях.
Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане.
Започни да мислиш, да се свързваш с тях.
Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях. Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях. Мислете после за разумните хора, вижте как работят. Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.
към беседата >>
И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота.
Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето.
И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота.
Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи. Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата. Хиляди още други методи има.
към беседата >>
Защото столът е нагорещен отдолу.
Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза?
Защото столът е нагорещен отдолу.
Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи. Който седи на другия стол му е приятно. На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой! – Как ще седиш, не се седи.
към беседата >>
Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях.
Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях.
Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях.
Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях. Мислете после за разумните хора, вижте как работят. Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.
към беседата >>
Всичко в света е създадено заради нас.
Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота.
Всичко в света е създадено заради нас.
Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи. Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата. Хиляди още други методи има.
към беседата >>
Иска да седи, но нагорещен е столът.
Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу.
Иска да седи, но нагорещен е столът.
Не се седи. Който седи на другия стол му е приятно. На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой! – Как ще седиш, не се седи.
към беседата >>
Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях.
Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях.
Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях.
Мислете после за разумните хора, вижте как работят. Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.
към беседата >>
Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа.
За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас.
Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа.
Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи. Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата. Хиляди още други методи има.
към беседата >>
Не се седи.
Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът.
Не се седи.
Който седи на другия стол му е приятно. На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой! – Как ще седиш, не се седи.
към беседата >>
Мислете после за разумните хора, вижте как работят.
Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях. Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях.
Мислете после за разумните хора, вижте как работят.
Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.
към беседата >>
Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи.
Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа.
Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи.
Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата. Хиляди още други методи има.
към беседата >>
Който седи на другия стол му е приятно.
Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи.
Който седи на другия стол му е приятно.
На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой! – Как ще седиш, не се седи.
към беседата >>
Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.
Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях. Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях. Мислете после за разумните хора, вижте как работят.
Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.
към беседата >>
Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата.
Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи.
Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата.
Хиляди още други методи има.
към беседата >>
На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой!
Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи. Който седи на другия стол му е приятно.
На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой!
– Как ще седиш, не се седи.
към беседата >>
Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло.
Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло.
Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло. Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане. Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си.
към беседата >>
Хиляди още други методи има.
И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи. Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата.
Хиляди още други методи има.
към беседата >>
– Как ще седиш, не се седи.
Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи. Който седи на другия стол му е приятно. На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой!
– Как ще седиш, не се седи.
към беседата >>
Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло.
Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло.
Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло.
Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане. Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане.
към беседата >>
Считайте се за наследници на Царството Божие.
Считайте се за наследници на Царството Божие.
към беседата >>
Трябва едно спокойствие, един нов възглед.
Трябва едно спокойствие, един нов възглед.
И на вярващите трябва един нов възглед. Всички носят само стари работи. Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог.
към беседата >>
Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане.
Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло. Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло.
Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане.
Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта.
към беседата >>
И на вярващите трябва един нов възглед.
Трябва едно спокойствие, един нов възглед.
И на вярващите трябва един нов възглед.
Всички носят само стари работи. Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма.
към беседата >>
Кръвното налягане, ето от какво зависи.
Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло. Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло. Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане.
Кръвното налягане, ето от какво зависи.
Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста.
към беседата >>
Всички носят само стари работи.
Трябва едно спокойствие, един нов възглед. И на вярващите трябва един нов възглед.
Всички носят само стари работи.
Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него?
към беседата >>
Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане.
Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло. Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло. Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане. Кръвното налягане, ето от какво зависи.
Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане.
Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява.
към беседата >>
Говорят за една любов, която е остаряла.
Трябва едно спокойствие, един нов възглед. И на вярващите трябва един нов възглед. Всички носят само стари работи.
Говорят за една любов, която е остаряла.
Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят?
към беседата >>
Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си.
Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло. Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло. Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане. Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане.
Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си.
Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло.
към беседата >>
Говорят за една вяра, която е остаряла.
Трябва едно спокойствие, един нов възглед. И на вярващите трябва един нов възглед. Всички носят само стари работи. Говорят за една любов, която е остаряла.
Говорят за една вяра, която е остаряла.
Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил.
към беседата >>
Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане.
Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло. Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане. Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си.
Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане.
Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои.
към беседата >>
Ако има някой в света който е стар, то е Бог.
Трябва едно спокойствие, един нов възглед. И на вярващите трябва един нов възглед. Всички носят само стари работи. Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла.
Ако има някой в света който е стар, то е Бог.
По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат.
към беседата >>
Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта.
Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане. Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане.
Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта.
Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите.
към беседата >>
По-стар от Него няма.
И на вярващите трябва един нов възглед. Всички носят само стари работи. Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог.
По-стар от Него няма.
Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи.
към беседата >>
Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста.
Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта.
Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста.
Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти.
към беседата >>
Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него?
Всички носят само стари работи. Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма.
Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него?
Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи.
към беседата >>
Дишането не е правилно, не се окислява.
Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста.
Дишането не е правилно, не се окислява.
Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни.
към беседата >>
Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят?
Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него?
Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят?
Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи.
към беседата >>
Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло.
Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява.
Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло.
Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни.
към беседата >>
Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил.
Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят?
Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил.
Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил.
към беседата >>
Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои.
Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло.
Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои.
Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили.
към беседата >>
Краката не държат, ръцете не държат.
Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил.
Краката не държат, ръцете не държат.
Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога.
към беседата >>
Трябваше да ги раздадеш на сиромасите.
Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои.
Трябваше да ги раздадеш на сиромасите.
Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили.
към беседата >>
Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи.
По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат.
Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи.
Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така.
към беседата >>
Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти.
Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите.
Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти.
Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри.
към беседата >>
Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи.
Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи.
Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи.
Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи.
към беседата >>
Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни.
Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти.
Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни.
Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша.
към беседата >>
Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи.
Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи.
Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи.
Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си.
към беседата >>
Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни.
Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни.
Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни.
Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората.
към беседата >>
Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил.
Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи.
Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил.
Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен.
към беседата >>
Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили.
Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни.
Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили.
Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят.
към беседата >>
Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога.
Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил.
Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога.
Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право.
към беседата >>
Не че не сте спечелили.
Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили.
Не че не сте спечелили.
Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво.
към беседата >>
Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така.
Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога.
Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така.
Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави?
към беседата >>
Сега вие искате да станете добри.
Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили.
Сега вие искате да станете добри.
Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво.
към беседата >>
Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи.
Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така.
Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи.
Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света.
към беседата >>
Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша.
Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри.
Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша.
Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък.
към беседата >>
Или ти мислиш по един начин, критичен си.
Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи.
Или ти мислиш по един начин, критичен си.
Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата.
към беседата >>
Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората.
Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша.
Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората.
В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят.
към беседата >>
Казвате: Човек трябва да бъде критичен.
Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си.
Казвате: Човек трябва да бъде критичен.
Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата.
към беседата >>
В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят.
Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората.
В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят.
Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението.
към беседата >>
Всеки критикува, че нещо е не право.
Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен.
Всеки критикува, че нещо е не право.
Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното.
към беседата >>
Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво.
Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят.
Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво.
Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко.
към беседата >>
Кои неща са прави?
Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право.
Кои неща са прави?
Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите.
към беседата >>
Положението ви ще замяза ето на какво.
Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво.
Положението ви ще замяза ето на какво.
В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко. Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли?
към беседата >>
Много мъчно може да се каже, кой е прав в света.
Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави?
Много мъчно може да се каже, кой е прав в света.
За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно.
към беседата >>
В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък.
Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво.
В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък.
Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко. Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли? – Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н.
към беседата >>
За вълка е право да изяде овцата.
Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света.
За вълка е право да изяде овцата.
За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно. Една норма има.
към беседата >>
Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят.
Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък.
Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят.
Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко. Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли? – Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н. Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.
към беседата >>
За овцата е право да опасе тревата.
Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата.
За овцата е право да опасе тревата.
За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно. Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право.
към беседата >>
Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението.
В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят.
Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението.
Цитирал на Господа всичко. Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли? – Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н. Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.
към беседата >>
За пияницата е право да изпие виното.
Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата.
За пияницата е право да изпие виното.
За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно. Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат.
към беседата >>
Цитирал на Господа всичко.
Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението.
Цитирал на Господа всичко.
Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли? – Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н. Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.
към беседата >>
За крадеца е право да открадне парите.
Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното.
За крадеца е право да открадне парите.
Правото е вътрешно. Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят.
към беседата >>
Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли?
Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко.
Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли?
– Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н. Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.
към беседата >>
Правото е вътрешно.
Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите.
Правото е вътрешно.
Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат.
към беседата >>
– Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н.
В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко. Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли?
– Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н.
Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.
към беседата >>
Една норма има.
За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно.
Една норма има.
Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат.
към беседата >>
Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.
Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко. Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли? – Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н.
Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.
към беседата >>
Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право.
За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно. Една норма има.
Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право.
Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори.
към беседата >>
Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро.
Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро.
Не да бъдете пасивни. Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка. Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите.
към беседата >>
Правото е краката да се движат.
За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно. Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право.
Правото е краката да се движат.
Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека.
към беседата >>
Не да бъдете пасивни.
Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро.
Не да бъдете пасивни.
Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка. Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето.
към беседата >>
Правото е ръцете да работят.
За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно. Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат.
Правото е ръцете да работят.
Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли.
към беседата >>
Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка.
Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро. Не да бъдете пасивни.
Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка.
Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното.
към беседата >>
Правото е очите да гледат.
Правото е вътрешно. Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят.
Правото е очите да гледат.
Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува.
към беседата >>
Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва.
Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро. Не да бъдете пасивни. Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка.
Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва.
Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък.
към беседата >>
Правото е ушите да слушат.
Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат.
Правото е ушите да слушат.
Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува. То са права.
към беседата >>
Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън.
Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро. Не да бъдете пасивни. Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка. Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва.
Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън.
Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това.
към беседата >>
Правото е устата да яде и говори.
Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат.
Правото е устата да яде и говори.
Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува. То са права. Хиляди неща има, които са прави.
към беседата >>
Трябва да изучавате законите.
Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро. Не да бъдете пасивни. Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка. Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън.
Трябва да изучавате законите.
Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва.
към беседата >>
Правото е сърцето да кара пулса на човека.
Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори.
Правото е сърцето да кара пулса на човека.
Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува. То са права. Хиляди неща има, които са прави. Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.
към беседата >>
Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето.
Не да бъдете пасивни. Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка. Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите.
Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето.
За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери?
към беседата >>
Право е за човека да мисли.
Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека.
Право е за човека да мисли.
Право е за човека да чувствува. То са права. Хиляди неща има, които са прави. Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.
към беседата >>
За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното.
Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка. Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето.
За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното.
Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си.
към беседата >>
Право е за човека да чувствува.
Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли.
Право е за човека да чувствува.
То са права. Хиляди неща има, които са прави. Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.
към беседата >>
Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък.
Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното.
Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък.
По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!
към беседата >>
То са права.
Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува.
То са права.
Хиляди неща има, които са прави. Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.
към беседата >>
По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това.
Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък.
По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това.
Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко.
към беседата >>
Хиляди неща има, които са прави.
Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува. То са права.
Хиляди неща има, които са прави.
Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.
към беседата >>
Човек трябва да има весело лице, да се радва.
Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това.
Човек трябва да има весело лице, да се радва.
Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете.
към беседата >>
Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.
Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува. То са права. Хиляди неща има, които са прави.
Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.
към беседата >>
Какво казва Христос на кръста като се намери?
Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва.
Какво казва Христос на кръста като се намери?
Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете.
към беседата >>
Казвате: Какво ще бъде на оня свят?
Казвате: Какво ще бъде на оня свят?
Вие мислите онзи свят като този свят. Вие мислите дали ще имате къща. Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете. Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото. Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.
към беседата >>
Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си.
За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери?
Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си.
Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство.
към беседата >>
Вие мислите онзи свят като този свят.
Казвате: Какво ще бъде на оня свят?
Вие мислите онзи свят като този свят.
Вие мислите дали ще имате къща. Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете. Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото. Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.
към беседата >>
Да бъде волята Ти!
Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си.
Да бъде волята Ти!
“ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство. Христос се отрече от живота си.
към беседата >>
Вие мислите дали ще имате къща.
Казвате: Какво ще бъде на оня свят? Вие мислите онзи свят като този свят.
Вие мислите дали ще имате къща.
Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете. Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото. Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.
към беседата >>
“ Той се отрече от всичко.
По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!
“ Той се отрече от всичко.
Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство. Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето?
към беседата >>
Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете.
Казвате: Какво ще бъде на оня свят? Вие мислите онзи свят като този свят. Вие мислите дали ще имате къща.
Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете.
Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото. Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.
към беседата >>
Че вие не искате да се отречете.
Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко.
Че вие не искате да се отречете.
Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство. Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето.
към беседата >>
Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото.
Казвате: Какво ще бъде на оня свят? Вие мислите онзи свят като този свят. Вие мислите дали ще имате къща. Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете.
Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото.
Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.
към беседата >>
Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете.
Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете.
Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете.
Това не е християнство. Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето.
към беседата >>
Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.
Казвате: Какво ще бъде на оня свят? Вие мислите онзи свят като този свят. Вие мислите дали ще имате къща. Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете. Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото.
Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.
към беседата >>
Това не е християнство.
Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете.
Това не е християнство.
Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко.
към беседата >>
Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото?
Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото?
Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре. Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири. Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири.
към беседата >>
Христос се отрече от живота си.
Да бъде волята Ти! “ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство.
Христос се отрече от живота си.
Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не.
към беседата >>
Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре.
Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото?
Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре.
Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири. Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме.
към беседата >>
Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето?
“ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство. Христос се отрече от живота си.
Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето?
Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не. От всичко ще се отречете.
към беседата >>
Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири.
Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото? Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре.
Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири.
Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило.
към беседата >>
Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето.
Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство. Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето?
Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето.
Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не. От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си.
към беседата >>
Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“.
Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото? Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре. Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири.
Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“.
После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило.
към беседата >>
Ако не се отречете, не можете да влезете в небето.
Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство. Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето.
Ако не се отречете, не можете да влезете в небето.
Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не. От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне.
към беседата >>
После казват: Нали хубаво свири?
Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото? Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре. Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири. Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“.
После казват: Нали хубаво свири?
– Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме.
към беседата >>
Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко.
Това не е християнство. Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето.
Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко.
Не, не. От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“.
към беседата >>
– Хубаво свири.
Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото? Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре. Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири. Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири?
– Хубаво свири.
Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането?
към беседата >>
Не, не.
Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко.
Не, не.
От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля.
към беседата >>
Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме.
Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре. Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири. Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири.
Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме.
Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве.
към беседата >>
От всичко ще се отречете.
Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не.
От всичко ще се отречете.
Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля.
към беседата >>
Това е цвете мило.
Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири. Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме.
Това е цвете мило.
Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш.
към беседата >>
Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си.
Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не. От всичко ще се отречете.
Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си.
Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш?
към беседата >>
Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило.
Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило.
Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило.
Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш. Гладният, за да го обичаш, хляб иска.
към беседата >>
Тогава Господ ще те възкръсне.
Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не. От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си.
Тогава Господ ще те възкръсне.
Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека.
към беседата >>
Навсякъде – да се обичаме.
После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило.
Навсякъде – да се обичаме.
Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш. Гладният, за да го обичаш, хляб иска. Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание.
към беседата >>
Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“.
Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не. От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне.
Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“.
Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия.
към беседата >>
Какво нещо е обичането?
– Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме.
Какво нещо е обичането?
Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш. Гладният, за да го обичаш, хляб иска. Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание. Всичките хора искат нещо да им се даде.
към беседата >>
Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля.
Не, не. От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“.
Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля.
Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия. Това е смисълът.
към беседата >>
Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве.
Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането?
Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве.
Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш. Гладният, за да го обичаш, хляб иска. Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание. Всичките хора искат нещо да им се даде.
към беседата >>
Казвате: Както аз мисля.
От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля.
Казвате: Както аз мисля.
Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия. Това е смисълът. Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание.
към беседата >>
Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш.
Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве.
Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш.
Гладният, за да го обичаш, хляб иска. Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание. Всичките хора искат нещо да им се даде.
към беседата >>
Че какво мислиш?
Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля.
Че какво мислиш?
Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия. Това е смисълът. Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание. Имам здраве, искам да го употребя.
към беседата >>
Гладният, за да го обичаш, хляб иска.
Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш.
Гладният, за да го обичаш, хляб иска.
Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание. Всичките хора искат нещо да им се даде.
към беседата >>
Сега аз мисля, как да се самоотрека.
Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш?
Сега аз мисля, как да се самоотрека.
Аз мисля, как да извърша волята Божия. Това е смисълът. Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание. Имам здраве, искам да го употребя.
към беседата >>
Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание.
Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш. Гладният, за да го обичаш, хляб иска.
Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание.
Всичките хора искат нещо да им се даде.
към беседата >>
Аз мисля, как да извърша волята Божия.
Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека.
Аз мисля, как да извърша волята Божия.
Това е смисълът. Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание. Имам здраве, искам да го употребя.
към беседата >>
Всичките хора искат нещо да им се даде.
Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш. Гладният, за да го обичаш, хляб иска. Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание.
Всичките хора искат нещо да им се даде.
към беседата >>
Това е смисълът.
Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия.
Това е смисълът.
Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание. Имам здраве, искам да го употребя.
към беседата >>
Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме.
Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме.
Сега аз не съм против безпокойството. Вие се безпокоите, това е една задача. Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане?
към беседата >>
Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание.
Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия. Това е смисълът.
Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание.
Имам здраве, искам да го употребя.
към беседата >>
Сега аз не съм против безпокойството.
Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме.
Сега аз не съм против безпокойството.
Вие се безпокоите, това е една задача. Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар.
към беседата >>
Имам здраве, искам да го употребя.
Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия. Това е смисълът. Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание.
Имам здраве, искам да го употребя.
към беседата >>
Вие се безпокоите, това е една задача.
Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме. Сега аз не съм против безпокойството.
Вие се безпокоите, това е една задача.
Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар.
към беседата >>
Та казвам: Вие сега трябва да се отречете.
Та казвам: Вие сега трябва да се отречете.
От кое? От непослушанието. Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете? Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш. Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре.
към беседата >>
Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм.
Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме. Сега аз не съм против безпокойството. Вие се безпокоите, това е една задача.
Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм.
Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза.
към беседата >>
От кое?
Та казвам: Вие сега трябва да се отречете.
От кое?
От непослушанието. Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете? Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш. Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре. Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.
към беседата >>
Имате кръвно налягане, безпокоите се.
Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме. Сега аз не съм против безпокойството. Вие се безпокоите, това е една задача. Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм.
Имате кръвно налягане, безпокоите се.
Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза. Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша.
към беседата >>
От непослушанието.
Та казвам: Вие сега трябва да се отречете. От кое?
От непослушанието.
Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете? Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш. Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре. Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.
към беседата >>
Защо било кръвното налягане?
Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме. Сега аз не съм против безпокойството. Вие се безпокоите, това е една задача. Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се.
Защо било кръвното налягане?
Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза. Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша. Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша?
към беседата >>
Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете?
Та казвам: Вие сега трябва да се отречете. От кое? От непослушанието.
Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете?
Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш. Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре. Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.
към беседата >>
Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар.
Сега аз не съм против безпокойството. Вие се безпокоите, това е една задача. Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане?
Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар.
Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза. Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша. Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша? Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.
към беседата >>
Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш.
Та казвам: Вие сега трябва да се отречете. От кое? От непослушанието. Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете?
Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш.
Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре. Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.
към беседата >>
Не е лошо да викате лекар.
Вие се безпокоите, това е една задача. Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар.
Не е лошо да викате лекар.
Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза. Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша. Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша? Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.
към беседата >>
Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре.
Та казвам: Вие сега трябва да се отречете. От кое? От непослушанието. Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете? Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш.
Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре.
Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.
към беседата >>
Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза.
Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар.
Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза.
Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша. Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша? Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.
към беседата >>
Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.
От кое? От непослушанието. Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете? Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш. Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре.
Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.
към беседата >>
Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша.
Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза.
Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша.
Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша? Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.
към беседата >>
За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго.
За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго.
Всеки може да говори. И вие можете да говорите някому. Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне.
към беседата >>
Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша?
Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза. Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша.
Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша?
Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.
към беседата >>
Всеки може да говори.
За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго.
Всеки може да говори.
И вие можете да говорите някому. Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост.
към беседата >>
Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.
Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза. Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша. Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша?
Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.
към беседата >>
И вие можете да говорите някому.
За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго. Всеки може да говори.
И вие можете да говорите някому.
Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение.
към беседата >>
Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел.
Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел.
Пита ги защо се разговарят. Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват. – Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата.
към беседата >>
Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата?
За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго. Всеки може да говори. И вие можете да говорите някому.
Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата?
Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се.
към беседата >>
Пита ги защо се разговарят.
Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел.
Пита ги защо се разговарят.
Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват. – Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме?
към беседата >>
Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав.
За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго. Всеки може да говори. И вие можете да говорите някому. Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата?
Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав.
Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте.
към беседата >>
Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват.
Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел. Пита ги защо се разговарят.
Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват.
– Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва.
към беседата >>
Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне.
За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго. Всеки може да говори. И вие можете да говорите някому. Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав.
Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне.
Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите.
към беседата >>
– Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням.
Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел. Пита ги защо се разговарят. Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват.
– Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням.
Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може.
към беседата >>
Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост.
Всеки може да говори. И вие можете да говорите някому. Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне.
Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост.
Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите.
към беседата >>
Казва: Я ми го доведете тук.
Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел. Пита ги защо се разговарят. Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват. – Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням.
Казва: Я ми го доведете тук.
Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ.
към беседата >>
Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение.
И вие можете да говорите някому. Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост.
Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение.
По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него.
към беседата >>
Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата.
Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел. Пита ги защо се разговарят. Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват. – Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук.
Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата.
После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли.
към беседата >>
По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се.
Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение.
По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се.
Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала.
към беседата >>
После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме?
Пита ги защо се разговарят. Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват. – Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата.
После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме?
Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя.
към беседата >>
Имате един фасон, кой знае, кой сте.
Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се.
Имате един фасон, кой знае, кой сте.
Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им.
към беседата >>
Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва.
Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват. – Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме?
Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва.
Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна.
към беседата >>
Дава ви се трън, за да се смирите.
Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте.
Дава ви се трън, за да се смирите.
Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш.
към беседата >>
Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може.
– Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва.
Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може.
Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша.
към беседата >>
Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите.
Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите.
Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите.
Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете.
към беседата >>
Един ден, гледа един бивол насреща ѝ.
Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може.
Един ден, гледа един бивол насреща ѝ.
Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът.
към беседата >>
Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него.
Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите.
Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него.
Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги.
към беседата >>
Тя започнала да се моли.
Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ.
Тя започнала да се моли.
Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине.
към беседата >>
Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала.
По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него.
Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала.
Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално.
към беседата >>
Биволът наближава, върви си по пътя.
После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли.
Биволът наближава, върви си по пътя.
Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите.
към беседата >>
Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им.
Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала.
Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им.
Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш?
към беседата >>
Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна.
Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя.
Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна.
Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице.
към беседата >>
Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш.
Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им.
Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш.
Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш.
към беседата >>
Качила се на една круша.
Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна.
Качила се на една круша.
Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни.
към беседата >>
Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете.
Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш.
Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете.
Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално.
към беседата >>
Там пак започнала да се моли да замине биволът.
Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша.
Там пак започнала да се моли да замине биволът.
Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите?
към беседата >>
Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги.
Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете.
Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги.
Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално.
към беседата >>
Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине.
Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът.
Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине.
Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена.
към беседата >>
Той мисли, че е гениално.
Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги.
Той мисли, че е гениално.
Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално.
към беседата >>
Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите.
Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине.
Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите.
Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо.
към беседата >>
Казва: Какво мислиш?
Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално.
Казва: Какво мислиш?
Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално.
към беседата >>
Аз не съм видял спокойно лице.
Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите.
Аз не съм видял спокойно лице.
Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо?
към беседата >>
Казвам: Както ти мислиш.
Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш?
Казвам: Както ти мислиш.
Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
към беседата >>
Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни.
Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице.
Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни.
Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп.
към беседата >>
Какво ще му казвам, че не е гениално.
Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш.
Какво ще му казвам, че не е гениално.
И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
към беседата >>
Защо се безпокоите?
Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни.
Защо се безпокоите?
Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп.
към беседата >>
И действително, то ще бъде гениално.
Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално.
И действително, то ще бъде гениално.
Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него.
към беседата >>
Казва: Лоши времена.
Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите?
Казва: Лоши времена.
Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп. Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече.
към беседата >>
Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално.
Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално.
Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално.
Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение.
към беседата >>
Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо.
Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена.
Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо.
Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп. Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече. Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
към беседата >>
Ако бащата не е гениален и детето не е гениално.
Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално.
Ако бащата не е гениален и детето не е гениално.
Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето.
към беседата >>
Казваш: Защо вземаш по-скъпо?
Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо.
Казваш: Защо вземаш по-скъпо?
Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп. Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече. Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
към беседата >>
Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално.
Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек.
към беседата >>
Казва: Война има, бензинът е скъп.
Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо?
Казва: Война има, бензинът е скъп.
Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп. Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече. Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
към беседата >>
Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала.
към беседата >>
Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп.
Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп.
Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп.
Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече. Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
към беседата >>
Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него.
И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално.
Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него.
Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък.
към беседата >>
Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече.
Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп.
Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече.
Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
към беседата >>
Но той вижда себе си – едно отражение.
Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него.
Но той вижда себе си – едно отражение.
Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре.
към беседата >>
Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп. Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече.
Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
към беседата >>
Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето.
Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение.
Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето.
Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата.
към беседата >>
3.
Планетни влияния
,
ООК
, София, 16.10.1940г.,
Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши.
Сега да оставимъ тия работи, тѣ сѫ общи, нищо нѣма да ви ползуватъ. Питате, дали сте добри? Че сте добри – добри сте, защото, ако не бѣхте добри, не щѣхте да бѫдете на земята. А пъкъ, че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бѣхте лоши, не щѣхте да имате тази форма.
Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши.
Вие ще кажете: „Какъ? “ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д.
към беседата >>
Това е Юнитеръ.
Да уважавате себе си и другитѣ да уважавате. Юпитеръ е учитель, който учи хората себе си да не унижаватъ, да не грѣшатъ. Да грѣшишъ, значи да унижавашъ себе си. Да съблазнявашъ другитѣ, значи да унижавашъ другитѣ. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другитѣ.
Това е Юнитеръ.
Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи. Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си.
към беседата >>
Като се сърдишъ е хубаво.
Ако имашъ една хубава и красива мисъль, това е едно дете. Единъ художникъ, който рисува една хубава картина, единъ музикантъ, който може да изсвири нѣщо хубаво – то е хубавото въ свѣта. Онази мисъль, която всѣкога може да ни помогне при всичкитѣ условия – тя е важна. И въ здравословно отношение е потрѣбно вие да не се дразните.
Като се сърдишъ е хубаво.
Марсъ е. Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Какъ?
Сега да оставимъ тия работи, тѣ сѫ общи, нищо нѣма да ви ползуватъ. Питате, дали сте добри? Че сте добри – добри сте, защото, ако не бѣхте добри, не щѣхте да бѫдете на земята. А пъкъ, че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бѣхте лоши, не щѣхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши.
Вие ще кажете: „Какъ?
“ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д.
към беседата >>
Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи.
Юпитеръ е учитель, който учи хората себе си да не унижаватъ, да не грѣшатъ. Да грѣшишъ, значи да унижавашъ себе си. Да съблазнявашъ другитѣ, значи да унижавашъ другитѣ. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другитѣ. Това е Юнитеръ.
Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи.
Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове.
към беседата >>
Марсъ е.
Ако имашъ една хубава и красива мисъль, това е едно дете. Единъ художникъ, който рисува една хубава картина, единъ музикантъ, който може да изсвири нѣщо хубаво – то е хубавото въ свѣта. Онази мисъль, която всѣкога може да ни помогне при всичкитѣ условия – тя е важна. И въ здравословно отношение е потрѣбно вие да не се дразните. Като се сърдишъ е хубаво.
Марсъ е.
Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ.
към беседата >>
“ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ.
Питате, дали сте добри? Че сте добри – добри сте, защото, ако не бѣхте добри, не щѣхте да бѫдете на земята. А пъкъ, че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бѣхте лоши, не щѣхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Какъ?
“ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ.
Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата?
към беседата >>
Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта.
Да грѣшишъ, значи да унижавашъ себе си. Да съблазнявашъ другитѣ, значи да унижавашъ другитѣ. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другитѣ. Това е Юнитеръ. Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи.
Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта.
Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ.
към беседата >>
Да се разсърдишъ – не е лошо.
Единъ художникъ, който рисува една хубава картина, единъ музикантъ, който може да изсвири нѣщо хубаво – то е хубавото въ свѣта. Онази мисъль, която всѣкога може да ни помогне при всичкитѣ условия – тя е важна. И въ здравословно отношение е потрѣбно вие да не се дразните. Като се сърдишъ е хубаво. Марсъ е.
Да се разсърдишъ – не е лошо.
Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие.
към беседата >>
Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога?
Че сте добри – добри сте, защото, ако не бѣхте добри, не щѣхте да бѫдете на земята. А пъкъ, че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бѣхте лоши, не щѣхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Какъ? “ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ.
Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога?
Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро.
към беседата >>
Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи.
Да съблазнявашъ другитѣ, значи да унижавашъ другитѣ. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другитѣ. Това е Юнитеръ. Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи. Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта.
Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи.
Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“.
към беседата >>
Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я.
Онази мисъль, която всѣкога може да ни помогне при всичкитѣ условия – тя е важна. И въ здравословно отношение е потрѣбно вие да не се дразните. Като се сърдишъ е хубаво. Марсъ е. Да се разсърдишъ – не е лошо.
Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я.
Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си.
към беседата >>
Д – това е доброто.
А пъкъ, че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бѣхте лоши, не щѣхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Какъ? “ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога?
Д – това е доброто.
Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша.
към беседата >>
Той ви казва кое е право.
Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другитѣ. Това е Юнитеръ. Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи. Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи.
Той ви казва кое е право.
Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете.
към беседата >>
Нека се разшири главата ти.
И въ здравословно отношение е потрѣбно вие да не се дразните. Като се сърдишъ е хубаво. Марсъ е. Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я.
Нека се разшири главата ти.
Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ.
към беседата >>
Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д.
Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Какъ? “ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто.
Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д.
Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ.
към беседата >>
Казва: „Опитайте ума си.
Това е Юнитеръ. Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи. Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право.
Казва: „Опитайте ума си.
Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира.
към беседата >>
Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ.
Като се сърдишъ е хубаво. Марсъ е. Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти.
Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ.
Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ. Нѣма да бѫдешъ парцалъ.
към беседата >>
Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д.
Вие ще кажете: „Какъ? “ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д.
Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д.
Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало.
към беседата >>
Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове.
Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи. Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си.
Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове.
Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория.
към беседата >>
Като е широка главата, ще свършишъ.
Марсъ е. Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ.
Като е широка главата, ще свършишъ.
Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ. Нѣма да бѫдешъ парцалъ. Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.
към беседата >>
Въ какво седи разликата?
“ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д.
Въ какво седи разликата?
– Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща.
към беседата >>
Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ.
Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове.
Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ.
Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь.
към беседата >>
Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие.
Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ.
Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие.
Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ. Нѣма да бѫдешъ парцалъ. Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.
към беседата >>
– Лошото е отворено, щедро.
Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата?
– Лошото е отворено, щедро.
Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си.
към беседата >>
Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“.
Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ.
Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“.
Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите.
към беседата >>
Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си.
Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие.
Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си.
Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ. Нѣма да бѫдешъ парцалъ. Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.
към беседата >>
Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша.
Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро.
Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша.
Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри.
към беседата >>
Сега пакъ нѣма да го постигнете.
Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“.
Сега пакъ нѣма да го постигнете.
(Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо?
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ.
Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си.
Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ.
Нѣма да бѫдешъ парцалъ. Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.
към беседата >>
Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ.
Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша.
Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ.
Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате.
към беседата >>
(Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира.
Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете.
(Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира.
Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете.
към беседата >>
Нѣма да бѫдешъ парцалъ.
Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ.
Нѣма да бѫдешъ парцалъ.
Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.
към беседата >>
Туй добро, умно станало.
Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ.
Туй добро, умно станало.
Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“.
към беседата >>
Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория.
Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира.
Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория.
Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете.
към беседата >>
Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.
Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ. Нѣма да бѫдешъ парцалъ.
Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.
към беседата >>
Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща.
Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало.
Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща.
Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ.
към беседата >>
Или единъ лѣкарь.
Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория.
Или единъ лѣкарь.
Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите.
към беседата >>
Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога.
Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога.
Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ. Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ.
към беседата >>
Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си.
– Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща.
Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си.
Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ.
към беседата >>
Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите.
Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь.
Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите.
По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не.
към беседата >>
Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ.
Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога.
Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ.
Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина.
към беседата >>
Сега нали вие въ злото сте много щедри.
Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си.
Сега нали вие въ злото сте много щедри.
Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо?
Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите.
По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо?
– Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате.
към беседата >>
Всичко е добро.
Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога. Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ.
Всичко е добро.
Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате.
към беседата >>
Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате.
Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри.
Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате.
Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло.
към беседата >>
– Вие сами се лъжете.
(Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо?
– Вие сами се лъжете.
Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ.
към беседата >>
Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме.
Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога. Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ. Всичко е добро.
Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме.
Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила.
към беседата >>
Казвате: „Той ме нарѣза“.
Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате.
Казвате: „Той ме нарѣза“.
Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето.
към беседата >>
Нѣма какво да се лъжете.
Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете.
Нѣма какво да се лъжете.
Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени.
към беседата >>
Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва.
Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога. Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ. Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме.
Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва.
Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ.
към беседата >>
Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ.
Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“.
Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ.
Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите.
Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете.
Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите.
Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му).
към беседата >>
Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ.
Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога. Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ. Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва.
Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ.
Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ. Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята.
към беседата >>
Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ.
Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ.
Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ.
Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има?
към беседата >>
Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не.
Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите.
Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не.
Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му). Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность.
към беседата >>
Скръбьта не се лѣкува безъ топлина.
Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ. Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ.
Скръбьта не се лѣкува безъ топлина.
Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ. Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята. Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.
към беседата >>
Идешъ въ кѫщи – плачешъ.
Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ.
Идешъ въ кѫщи – плачешъ.
Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има?
към беседата >>
Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате.
По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не.
Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате.
Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му). Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность. Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.
към беседата >>
Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате.
Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина.
Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате.
Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ. Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята. Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.
към беседата >>
Никога сърдцето не те е болѣло.
Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ.
Никога сърдцето не те е болѣло.
Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза.
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ.
– Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате.
Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ.
Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му). Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность. Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.
към беседата >>
Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила.
Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате.
Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила.
Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ. Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята. Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.
към беседата >>
Заболи те сърдцето.
Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло.
Заболи те сърдцето.
Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“.
към беседата >>
Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени.
Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ.
Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени.
Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му). Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность. Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.
към беседата >>
Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ.
Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила.
Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ.
Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята. Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.
към беседата >>
Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи.
Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето.
Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи.
Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ.
към беседата >>
Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му).
Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени.
Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му).
Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность. Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.
към беседата >>
Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята.
Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ.
Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята.
Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.
към беседата >>
Какво лошо има, какво лошо има?
Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи.
Какво лошо има, какво лошо има?
Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва.
към беседата >>
Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность.
Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му).
Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность.
Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.
към беседата >>
Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.
Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ. Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята.
Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.
към беседата >>
Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има?
Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има?
Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има?
Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса.
към беседата >>
Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.
Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му). Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность.
Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.
към беседата >>
Значи, когато обичаме нѣкого, може да ядемъ съ него.
Значи, когато обичаме нѣкого, може да ядемъ съ него.
Когато обичаме нѣкого, може да слушаме, когато той свири. Когато обичаме нѣкого, може да го слушаме да ни чете нѣщо. Казвамъ: Ако имаме любовьта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме свѣта, пъкъ безъ любовь свѣтътъ не може да се изучава.
към беседата >>
Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза.
Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има?
Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза.
Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ?
към беседата >>
Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката.
Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката.
Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение. Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически.
към беседата >>
Когато обичаме нѣкого, може да слушаме, когато той свири.
Значи, когато обичаме нѣкого, може да ядемъ съ него.
Когато обичаме нѣкого, може да слушаме, когато той свири.
Когато обичаме нѣкого, може да го слушаме да ни чете нѣщо. Казвамъ: Ако имаме любовьта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме свѣта, пъкъ безъ любовь свѣтътъ не може да се изучава.
към беседата >>
Казвате: „Болка имамъ“.
Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза.
Казвате: „Болка имамъ“.
Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията.
към беседата >>
Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение.
Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката.
Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение.
Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него.
към беседата >>
Когато обичаме нѣкого, може да го слушаме да ни чете нѣщо.
Значи, когато обичаме нѣкого, може да ядемъ съ него. Когато обичаме нѣкого, може да слушаме, когато той свири.
Когато обичаме нѣкого, може да го слушаме да ни чете нѣщо.
Казвамъ: Ако имаме любовьта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме свѣта, пъкъ безъ любовь свѣтътъ не може да се изучава.
към беседата >>
Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ.
Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“.
Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ.
Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ.
към беседата >>
Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито.
Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката. Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение.
Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито.
Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити.
към беседата >>
Казвамъ: Ако имаме любовьта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме свѣта, пъкъ безъ любовь свѣтътъ не може да се изучава.
Значи, когато обичаме нѣкого, може да ядемъ съ него. Когато обичаме нѣкого, може да слушаме, когато той свири. Когато обичаме нѣкого, може да го слушаме да ни чете нѣщо.
Казвамъ: Ако имаме любовьта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме свѣта, пъкъ безъ любовь свѣтътъ не може да се изучава.
към беседата >>
Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва.
Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ.
Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва.
Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ.
към беседата >>
Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь.
Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката. Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение. Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито.
Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь.
То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя.
към беседата >>
Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса.
Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва.
Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса.
Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ.
към беседата >>
То е предметно учение.
Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката. Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение. Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь.
То е предметно учение.
Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность.
към беседата >>
Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ?
Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса.
Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ?
– Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ.
към беседата >>
Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически.
Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката. Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение. Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение.
Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически.
(А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте.
към беседата >>
– Различни сѫ съображенията.
Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ?
– Различни сѫ съображенията.
Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има.
към беседата >>
(А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него.
Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение. Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически.
(А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него.
Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина.
към беседата >>
Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ.
Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията.
Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ.
Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства.
към беседата >>
Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити.
Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него.
Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити.
Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си.
към беседата >>
Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ.
Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ.
Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ.
Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода.
към беседата >>
Всинца сте особени цвѣтя.
Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити.
Всинца сте особени цвѣтя.
Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение.
към беседата >>
Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ.
Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ.
Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ.
Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление.
към беседата >>
Но добре разберете тази особеность.
То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя.
Но добре разберете тази особеность.
Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение.
към беседата >>
Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ.
Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ.
Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ.
Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление.
към беседата >>
Особени екземпляри сте.
Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность.
Особени екземпляри сте.
Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение?
към беседата >>
Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има.
– Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ.
Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има.
Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление. Харесвашъ, който има освѣтление.
към беседата >>
Тукъ сте като въ една ботаническа градина.
(А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте.
Тукъ сте като въ една ботаническа градина.
Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва.
към беседата >>
Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства.
Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има.
Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства.
Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление. Харесвашъ, който има освѣтление. Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.
към беседата >>
Всѣки е на мѣстото си.
Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина.
Всѣки е на мѣстото си.
Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва. Онази публика има особено мнение.
към беседата >>
Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода.
Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства.
Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода.
Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление. Харесвашъ, който има освѣтление. Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.
към беседата >>
Всѣки единъ може да бѫде предметно учение.
Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си.
Всѣки единъ може да бѫде предметно учение.
Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва. Онази публика има особено мнение.
към беседата >>
Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление.
Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода.
Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление.
Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление. Харесвашъ, който има освѣтление. Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение.
Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение.
Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение.
Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва. Онази публика има особено мнение.
към беседата >>
Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление.
Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление.
Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление.
Харесвашъ, който има освѣтление. Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.
към беседата >>
Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение?
Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение.
Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение?
Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва. Онази публика има особено мнение.
към беседата >>
Харесвашъ, който има освѣтление.
Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление.
Харесвашъ, който има освѣтление.
Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.
към беседата >>
Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва.
Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение?
Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва.
Онази публика има особено мнение.
към беседата >>
Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.
Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление. Харесвашъ, който има освѣтление.
Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.
към беседата >>
Онази публика има особено мнение.
Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва.
Онази публика има особено мнение.
към беседата >>
Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто.
Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто.
Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате. Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ.
към беседата >>
Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота.
Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота.
Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи. Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ.
към беседата >>
Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате.
Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто.
Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате.
Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ.
към беседата >>
Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи.
Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота.
Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи.
Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме.
към беседата >>
Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете.
Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате.
Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете.
Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ.
към беседата >>
Житото нѣма да го садишъ ти.
Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи.
Житото нѣма да го садишъ ти.
Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари.
към беседата >>
Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума.
Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате. Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете.
Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума.
Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко.
към беседата >>
Като купувашъ, купувай най-хубавото жито.
Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи. Житото нѣма да го садишъ ти.
Като купувашъ, купувай най-хубавото жито.
И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.
към беседата >>
Събудишъ се, всичко помнишъ.
Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате. Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума.
Събудишъ се, всичко помнишъ.
Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ.
към беседата >>
И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока.
Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи. Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито.
И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока.
То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.
към беседата >>
Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ.
Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате. Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ.
Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ.
Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка?
към беседата >>
То се изисква отъ васъ.
Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи. Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока.
То се изисква отъ васъ.
Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.
към беседата >>
Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ.
Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате. Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ.
Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ.
Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди.
към беседата >>
Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме.
Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи. Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ.
Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме.
Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.
към беседата >>
Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ.
Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ.
Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ.
Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви.
към беседата >>
Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари.
Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме.
Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари.
Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.
към беседата >>
Като се събудишъ, на момента запиши всичко.
Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ.
Като се събудишъ, на момента запиши всичко.
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.
Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари.
Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.
към беседата >>
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ.
Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко.
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ.
Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ.
към беседата >>
Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега.
Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега.
Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете. Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство.
към беседата >>
Но въ какво седи доброто на човѣка?
Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ.
Но въ какво седи доброто на човѣка?
Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви.
към беседата >>
Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете.
Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега.
Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете.
Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно.
към беседата >>
Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди.
Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка?
Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди.
Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ?
към беседата >>
Иска нѣкакъвъ съветъ.
Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете.
Иска нѣкакъвъ съветъ.
Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно.
към беседата >>
Каквото започнешъ, всичко ти върви.
Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди.
Каквото започнешъ, всичко ти върви.
Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Води съ себе си едно малко дете.
Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете. Иска нѣкакъвъ съветъ.
Води съ себе си едно малко дете.
Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му.
към беседата >>
Той е добъръ човѣкъ.
Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви.
Той е добъръ човѣкъ.
Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ.
към беседата >>
Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти.
Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете. Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете.
Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти.
Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се.
към беседата >>
Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ.
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ.
Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ.
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете.
към беседата >>
Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство.
Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете. Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти.
Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство.
Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“.
към беседата >>
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви.
Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ.
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви.
Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите?
към беседата >>
Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно.
Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете. Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство.
Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно.
Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче.
към беседата >>
Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ?
Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви.
Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ?
“ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ.
към беседата >>
Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно.
Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно.
Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно.
Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче.
към беседата >>
“ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ.
Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ?
“ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ.
Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете.
към беседата >>
Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му.
Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно.
Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му.
Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ.
Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ.
Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ.
Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ.
към беседата >>
Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се.
Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му.
Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се.
Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь.
към беседата >>
Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете.
Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ.
Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете.
Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи.
към беседата >>
Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“.
Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се.
Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“.
Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь. Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“.
към беседата >>
Че тогава, какво трѣбва да правите?
Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете.
Че тогава, какво трѣбва да правите?
Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате.
към беседата >>
Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче.
Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“.
Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче.
Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь. Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“. Бащата е такъвъ, каквото е детето.
към беседата >>
Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ.
Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ? “ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите?
Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ.
Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота.
към беседата >>
Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче.
Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче.
Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче.
Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь. Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“. Бащата е такъвъ, каквото е детето.
към беседата >>
Ще ги изучавате, за да не ги срещнете.
“ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ.
Ще ги изучавате, за да не ги срещнете.
Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота. Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата.
към беседата >>
Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби.
Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче.
Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби.
Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь. Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“. Бащата е такъвъ, каквото е детето.
към беседата >>
Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ.
Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете.
Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ.
Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота. Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата. Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.
към беседата >>
Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь.
Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби.
Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь.
Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“. Бащата е такъвъ, каквото е детето.
към беседата >>
Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи.
Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ.
Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи.
Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота. Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата. Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.
към беседата >>
Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“.
Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь.
Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“.
Бащата е такъвъ, каквото е детето.
към беседата >>
Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате.
Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи.
Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате.
Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота. Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата. Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.
към беседата >>
Бащата е такъвъ, каквото е детето.
Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь. Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“.
Бащата е такъвъ, каквото е детето.
към беседата >>
Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота.
Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате.
Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота.
Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата. Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.
към беседата >>
Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь.
Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь.
Не е лоша упоритостьта. То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа.
към беседата >>
Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата.
Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота.
Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата.
Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.
към беседата >>
Не е лоша упоритостьта.
Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь.
Не е лоша упоритостьта.
То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти.
към беседата >>
Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.
Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота. Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата.
Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.
към беседата >>
То е твърдость.
Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь. Не е лоша упоритостьта.
То е твърдость.
Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ.
към беседата >>
Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ.
Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ.
Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето. Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ.
към беседата >>
Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка.
Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь. Не е лоша упоритостьта. То е твърдость.
Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка.
То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта.
към беседата >>
Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето.
Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ.
Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето.
Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ.
към беседата >>
То е онзи стълбъ, на който всичко е построено.
Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь. Не е лоша упоритостьта. То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка.
То е онзи стълбъ, на който всичко е построено.
Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете.
към беседата >>
Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ.
Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ. Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето.
Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ.
Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още.
към беседата >>
Всичко издържа.
Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь. Не е лоша упоритостьта. То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено.
Всичко издържа.
Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални.
към беседата >>
Има много хора, които иматъ очи.
Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ. Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето. Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ.
Има много хора, които иматъ очи.
Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ.
към беседата >>
Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти.
Не е лоша упоритостьта. То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа.
Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти.
Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка.
към беседата >>
Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ.
Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ. Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето. Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи.
Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ.
Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ.
към беседата >>
Трѣбва да бѫде и подвиженъ.
То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти.
Трѣбва да бѫде и подвиженъ.
Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава.
към беседата >>
Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ.
Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ. Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето. Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ.
Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ.
Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма?
към беседата >>
Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта.
Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ.
Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта.
Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта.
към беседата >>
Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ.
Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето. Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ.
Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ.
Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ.
към беседата >>
Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете.
То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта.
Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете.
Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето.
към беседата >>
Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още.
Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ.
Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още.
Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ.
към беседата >>
Но има нѣща, които не сѫ принципиални.
Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете.
Но има нѣща, които не сѫ принципиални.
Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“.
към беседата >>
Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ.
Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още.
Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ.
Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува.
към беседата >>
Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка.
Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални.
Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка.
Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце.
към беседата >>
Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ.
Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ.
Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ.
Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не?
към беседата >>
Единиятъ купува, другиятъ продава.
Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка.
Единиятъ купува, другиятъ продава.
Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара.
към беседата >>
Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма?
Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ.
Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма?
“, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не?
към беседата >>
Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта.
Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава.
Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта.
По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ.
към беседата >>
“, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ.
Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма?
“, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ.
Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ?
към беседата >>
По два лева и половина яйцето.
Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта.
По два лева и половина яйцето.
Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара.
към беседата >>
Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ.
Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ.
Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ.
Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало.
към беседата >>
Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“.
Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето.
Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“.
Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На день имъ плащали по 100 долара.
към беседата >>
Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува.
Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ.
Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува.
Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му.
към беседата >>
Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце.
Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“.
Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце.
На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На день имъ плащали по 100 долара. По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.
към беседата >>
Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не?
Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува.
Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не?
“, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му. Объркалъ се философътъ.
към беседата >>
На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара.
Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце.
На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара.
Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На день имъ плащали по 100 долара. По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.
към беседата >>
“, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не?
Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма? “, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не?
“, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не?
“ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му. Объркалъ се философътъ. Въ какво се объркалъ той?
към беседата >>
Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ.
Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара.
Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ.
Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На день имъ плащали по 100 долара. По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.
към беседата >>
“ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ?
“, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не?
“ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ?
Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му. Объркалъ се философътъ. Въ какво се объркалъ той?
към беседата >>
Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара.
По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ.
Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара.
На день имъ плащали по 100 долара. По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.
към беседата >>
Единъ страненъ американски философъ имало.
Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ?
Единъ страненъ американски философъ имало.
И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му. Объркалъ се философътъ. Въ какво се объркалъ той?
към беседата >>
На день имъ плащали по 100 долара.
Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара.
На день имъ плащали по 100 долара.
По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.
към беседата >>
И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му.
Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало.
И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му.
Объркалъ се философътъ. Въ какво се объркалъ той?
към беседата >>
По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.
Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На день имъ плащали по 100 долара.
По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.
към беседата >>
Объркалъ се философътъ.
Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не? “, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му.
Объркалъ се философътъ.
Въ какво се объркалъ той?
към беседата >>
Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно.
Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно.
Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота. Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара.
към беседата >>
Въ какво се объркалъ той?
“, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не? “ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му. Объркалъ се философътъ.
Въ какво се объркалъ той?
към беседата >>
Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота.
Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно.
Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота.
Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ.
към беседата >>
Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ.
Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ.
Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ. Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ.
към беседата >>
Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото.
Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно. Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота.
Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото.
Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи.
към беседата >>
Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ.
Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ.
Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ.
Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ.
към беседата >>
Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна.
Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно. Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота. Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото.
Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна.
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите.
към беседата >>
Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ.
Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ. Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ.
Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ.
Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице?
към беседата >>
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите.
Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно. Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота. Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна.
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите.
Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи.
към беседата >>
Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена.
Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ. Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ. Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ.
Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена.
Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва.
към беседата >>
Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара.
Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно. Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота. Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите.
Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара.
Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете.
към беседата >>
Тогава, какво ще правишъ?
Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ. Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ. Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена.
Тогава, какво ще правишъ?
Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава.
към беседата >>
Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ.
Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота. Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара.
Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ.
Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете?
към беседата >>
Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ.
Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ. Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ. Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ?
Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ.
Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена.
към беседата >>
Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи.
Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ.
Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи.
Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче.
към беседата >>
Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ.
Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ. Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ.
Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ.
Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“.
към беседата >>
Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите.
Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи.
Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите.
Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта.
към беседата >>
Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице?
Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ.
Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице?
– Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ.
към беседата >>
Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи.
Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите.
Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи.
Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна.
към беседата >>
– Той я познава, но той мълчи, не се изказва.
Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице?
– Той я познава, но той мълчи, не се изказва.
И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ.
към беседата >>
Ако имате парадна форма, ще се облѣчете.
Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи.
Ако имате парадна форма, ще се облѣчете.
Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно.
към беседата >>
И жената го познава.
Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва.
И жената го познава.
Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете?
към беседата >>
Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете?
Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете.
Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете?
Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други.
към беседата >>
Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена.
Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава.
Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена.
И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е.
към беседата >>
Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче.
Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете?
Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче.
Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ.
към беседата >>
И жената, като че станала новъ мѫжъ“.
Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена.
И жената, като че станала новъ мѫжъ“.
Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира.
към беседата >>
Това е добродетельта.
Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче.
Това е добродетельта.
Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете.
към беседата >>
Седятъ двамата и мълчатъ.
Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“.
Седятъ двамата и мълчатъ.
Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава.
към беседата >>
Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна.
Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта.
Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна.
Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите.
към беседата >>
Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ.
– Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ.
Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ.
Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“.
към беседата >>
Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно.
Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна.
Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно.
Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво.
към беседата >>
Сега какво ще разберете?
И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ.
Сега какво ще разберете?
Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава.
към беседата >>
Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други.
Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно.
Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други.
Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво.
към беседата >>
Вие говорите за жената туй, което не е.
Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете?
Вие говорите за жената туй, което не е.
Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“.
към беседата >>
Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ.
Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други.
Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ.
И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата.
към беседата >>
Жена е туй, което събира.
И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е.
Жена е туй, което събира.
Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото.
към беседата >>
И уменъ човѣкъ не може да бѫдете.
Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ.
И уменъ човѣкъ не може да бѫдете.
Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти.
към беседата >>
Мѫжъ е това, което дава.
Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира.
Мѫжъ е това, което дава.
Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира.
към беседата >>
Нѣма да може да се проявите.
Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете.
Нѣма да може да се проявите.
Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ.
към беседата >>
Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“.
Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава.
Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“.
Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава.
към беседата >>
Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво.
Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите.
Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво.
Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли.
към беседата >>
Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава.
Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“.
Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава.
На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ?
към беседата >>
Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво.
Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво.
Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво.
Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ.
към беседата >>
На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“.
Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава.
На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“.
Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ.
към беседата >>
Нека свирятъ двамата.
Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво.
Нека свирятъ двамата.
Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Тъй, щото това е правото.
Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“.
Тъй, щото това е правото.
Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ.
към беседата >>
Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти.
И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата.
Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти.
Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ.
към беседата >>
Жена е туй, което събира.
Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото.
Жена е туй, което събира.
Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете.
към беседата >>
Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ.
Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти.
Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ.
Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ.
към беседата >>
Мѫжъ е туй, което дава.
Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира.
Мѫжъ е туй, което дава.
Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже.
към беседата >>
Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли.
Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ.
Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли.
Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ.
към беседата >>
Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ?
Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава.
Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ?
“ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате.
към беседата >>
Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ.
Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли.
Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ.
Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта.
към беседата >>
“ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ.
На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ?
“ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ.
Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ.
към беседата >>
Втората – въ духовния свѣтъ.
Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ.
Втората – въ духовния свѣтъ.
И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ.
Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ.
Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ.
Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате.
към беседата >>
И третата – въ физическия свѣтъ.
Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ.
И третата – въ физическия свѣтъ.
Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ.
към беседата >>
Сега туй не го знаете.
Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ.
Сега туй не го знаете.
Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате.
към беседата >>
Дланьта показва духовния свѣтъ.
Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ.
Дланьта показва духовния свѣтъ.
Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ.
към беседата >>
Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже.
Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете.
Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже.
Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане.
към беседата >>
Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ.
Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ.
Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ.
Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото.
към беседата >>
Това сега ще го опитате.
Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ? “ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже.
Това сега ще го опитате.
То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ.
към беседата >>
Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта.
Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ.
Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта.
Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено.
към беседата >>
То е фактъ.
“ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате.
То е фактъ.
Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми.
към беседата >>
Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ.
Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта.
Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ.
Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка?
към беседата >>
Не искамъ вие да вѣрвате.
Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ.
Не искамъ вие да вѣрвате.
Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда.
към беседата >>
Дланьта показва духовния свѣтъ.
И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ.
Дланьта показва духовния свѣтъ.
А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка? “ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти.
към беседата >>
Ще го опитате.
Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате.
Ще го опитате.
Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората.
към беседата >>
А рѫката представя физическия свѣтъ.
Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ.
А рѫката представя физическия свѣтъ.
Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка? “ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти. Тази, широката длань, и тя е потрѣбна.
към беседата >>
Смѣна на принципитѣ ще стане.
Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате.
Смѣна на принципитѣ ще стане.
Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче.
към беседата >>
Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото.
Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ.
Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото.
Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка? “ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти. Тази, широката длань, и тя е потрѣбна. Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.
към беседата >>
Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ.
Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане.
Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ.
Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се.
към беседата >>
Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено.
Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото.
Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено.
(Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка? “ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти. Тази, широката длань, и тя е потрѣбна. Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.
към беседата >>
Всички други същества взематъ всевъзможни форми.
То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ.
Всички други същества взематъ всевъзможни форми.
Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка?
Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено.
(Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка?
“ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти. Тази, широката длань, и тя е потрѣбна. Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.
към беседата >>
Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда.
Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми.
Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда.
Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли.
към беседата >>
“ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти.
Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка?
“ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти.
Тази, широката длань, и тя е потрѣбна. Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.
към беседата >>
Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората.
Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда.
Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората.
Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче.
към беседата >>
Тази, широката длань, и тя е потрѣбна.
А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка? “ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти.
Тази, широката длань, и тя е потрѣбна.
Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.
към беседата >>
Пеперудата е едно малко аеропланче.
Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората.
Пеперудата е едно малко аеропланче.
Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе.
към беседата >>
Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.
Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка? “ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти. Тази, широката длань, и тя е потрѣбна.
Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.
към беседата >>
Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се.
Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче.
Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се.
Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казвашъ: „Тази, глупавата пеперуда“.
към беседата >>
Та казвамъ: Колко има да работите за въ бѫдеще.
Та казвамъ: Колко има да работите за въ бѫдеще.
Това е една книга. Въ този животъ, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашитѣ пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длань, физическото ще се отрази върху цѣлата ви рѫка. Туй въ редъ поколѣния се предава. Ще се предаде на вашитѣ деца. Като се преродите въ децата си, туй наследство, което тѣ иматъ, ще ви го дадатъ.
към беседата >>
Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава.
Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се.
Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава.
Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казвашъ: „Тази, глупавата пеперуда“. – (Но), има разумно въ пеперудата.
към беседата >>
Това е една книга.
Та казвамъ: Колко има да работите за въ бѫдеще.
Това е една книга.
Въ този животъ, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашитѣ пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длань, физическото ще се отрази върху цѣлата ви рѫка. Туй въ редъ поколѣния се предава. Ще се предаде на вашитѣ деца. Като се преродите въ децата си, туй наследство, което тѣ иматъ, ще ви го дадатъ. Често, като правехъ моитѣ изследвания, мене са ми се оплаквали.
към беседата >>
Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли.
Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава.
Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли.
Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казвашъ: „Тази, глупавата пеперуда“. – (Но), има разумно въ пеперудата. Като погледнешъ очитѣ на пеперудата – доста играятъ, върти си очитѣ като нѣкоя млада мома.
към беседата >>
Въ този животъ, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашитѣ пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длань, физическото ще се отрази върху цѣлата ви рѫка.
Та казвамъ: Колко има да работите за въ бѫдеще. Това е една книга.
Въ този животъ, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашитѣ пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длань, физическото ще се отрази върху цѣлата ви рѫка.
Туй въ редъ поколѣния се предава. Ще се предаде на вашитѣ деца. Като се преродите въ децата си, туй наследство, което тѣ иматъ, ще ви го дадатъ. Често, като правехъ моитѣ изследвания, мене са ми се оплаквали. Казва (ми): „Баща ми е несправедливъ.
към беседата >>
Значи, една пеперуда е едно аеропланче.
Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли.
Значи, една пеперуда е едно аеропланче.
Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казвашъ: „Тази, глупавата пеперуда“. – (Но), има разумно въ пеперудата. Като погледнешъ очитѣ на пеперудата – доста играятъ, върти си очитѣ като нѣкоя млада мома. После, много умна е.
към беседата >>
Туй въ редъ поколѣния се предава.
Та казвамъ: Колко има да работите за въ бѫдеще. Това е една книга. Въ този животъ, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашитѣ пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длань, физическото ще се отрази върху цѣлата ви рѫка.
Туй въ редъ поколѣния се предава.
Ще се предаде на вашитѣ деца. Като се преродите въ децата си, туй наследство, което тѣ иматъ, ще ви го дадатъ. Често, като правехъ моитѣ изследвания, мене са ми се оплаквали. Казва (ми): „Баща ми е несправедливъ. Имамъ единъ младъ братъ, почти всичко на него приписа“.
към беседата >>
Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе.
Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче.
Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе.
Ти казвашъ: „Тази, глупавата пеперуда“. – (Но), има разумно въ пеперудата. Като погледнешъ очитѣ на пеперудата – доста играятъ, върти си очитѣ като нѣкоя млада мома. После, много умна е. Че дългиятъ хоботъ, какво показва?
към беседата >>
НАГОРЕ