НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1045
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1045
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например.
Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека?
Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например.
Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп. Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере.
към беседата >>
За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш.
Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства.
За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш.
Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай! Желай здравето, а не желай болестта! Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение. Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“
към беседата >>
Какво може да допринесе този телескоп за самия човек?
В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например.
Какво може да допринесе този телескоп за самия човек?
Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп. Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере. Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
към беседата >>
Това е едно неестествено положение.
Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш.
Това е едно неестествено положение.
Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай! Желай здравето, а не желай болестта! Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение. Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“
към беседата >>
Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата.
Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек?
Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата.
Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп. Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере. Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
към беседата >>
Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай!
Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение.
Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай!
Желай здравето, а не желай болестта! Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение. Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“
към беседата >>
Зад училището седи друго, кои са в училището.
Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата.
Зад училището седи друго, кои са в училището.
Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп. Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере. Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
към беседата >>
Желай здравето, а не желай болестта!
Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай!
Желай здравето, а не желай болестта!
Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение. Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“
към беседата >>
Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп.
Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището.
Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп.
Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере. Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
към беседата >>
Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение.
Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай! Желай здравето, а не желай болестта!
Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение.
Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“
към беседата >>
Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере.
Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп.
Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере.
Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
към беседата >>
Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“
За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай! Желай здравето, а не желай болестта! Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение.
Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“
към беседата >>
Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп. Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере.
Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
към беседата >>
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота.
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота.
Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив. В какво седи щастието? Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете.
към беседата >>
Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас.
Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас.
За нас са други работи. Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя.
към беседата >>
Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив.
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота.
Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив.
В какво седи щастието? Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си.
към беседата >>
За нас са други работи.
Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас.
За нас са други работи.
Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете?
към беседата >>
В какво седи щастието?
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота. Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив.
В какво седи щастието?
Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си.
към беседата >>
Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи.
Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас. За нас са други работи.
Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи.
Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете?
към беседата >>
Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш.
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота. Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив. В какво седи щастието?
Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш.
Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си.
към беседата >>
Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции.
Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас. За нас са други работи. Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи.
Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции.
Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли?
към беседата >>
Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие.
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота. Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив. В какво седи щастието? Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш.
Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие.
Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие.
към беседата >>
Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете.
Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас. За нас са други работи. Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции.
Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете.
Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел?
към беседата >>
Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете.
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота. Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив. В какво седи щастието? Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие.
Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете.
За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята.
към беседата >>
Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя.
Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас. За нас са други работи. Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете.
Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя.
Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел? Можете ли да определите точно неговия ръст?
към беседата >>
За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си.
Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив. В какво седи щастието? Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете.
За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си.
Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята. Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека.
към беседата >>
Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете?
За нас са други работи. Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя.
Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете?
Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел? Можете ли да определите точно неговия ръст? Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.
към беседата >>
Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си.
В какво седи щастието? Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си.
Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си.
За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята. Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия.
към беседата >>
Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете?
Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете?
Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете?
Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел? Можете ли да определите точно неговия ръст? Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.
към беседата >>
За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си.
Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си.
За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си.
Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята. Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия. Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
към беседата >>
Какво ще опишете от това, което там сте видяли?
Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете?
Какво ще опишете от това, което там сте видяли?
Как мислите, какъв ръст има един ангел? Можете ли да определите точно неговия ръст? Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.
към беседата >>
Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие.
Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си.
Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие.
Това са сравнения, за да се обясни само идеята. Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия. Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
към беседата >>
Как мислите, какъв ръст има един ангел?
Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли?
Как мислите, какъв ръст има един ангел?
Можете ли да определите точно неговия ръст? Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.
към беседата >>
Това са сравнения, за да се обясни само идеята.
Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие.
Това са сравнения, за да се обясни само идеята.
Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия. Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
към беседата >>
Можете ли да определите точно неговия ръст?
Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел?
Можете ли да определите точно неговия ръст?
Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.
към беседата >>
Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека.
За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята.
Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека.
Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия. Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
към беседата >>
Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.
Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел? Можете ли да определите точно неговия ръст?
Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.
към беседата >>
Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия.
Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята. Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека.
Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия.
Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
към беседата >>
В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят.
В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят.
Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека. Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено.
към беседата >>
Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята. Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия.
Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
към беседата >>
Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека.
В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят.
Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека.
Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал.
към беседата >>
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини.
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини.
Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат. Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш.
към беседата >>
Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек.
В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят. Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека.
Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек.
Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи.
към беседата >>
Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате.
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини.
Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате.
И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат. Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства.
към беседата >>
Но не смее да каже какво вижда.
В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят. Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека. Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек.
Но не смее да каже какво вижда.
Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат.
към беседата >>
И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат.
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини. Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате.
И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат.
Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас?
към беседата >>
Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери.
В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят. Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека. Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда.
Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери.
Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена.
към беседата >>
Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства.
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини. Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат.
Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства.
Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас? Нали всички имате такава опитност?
към беседата >>
Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено.
В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят. Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека. Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери.
Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено.
Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда.
към беседата >>
Ти седиш, например и казваш, че не се движиш.
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини. Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат. Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства.
Ти седиш, например и казваш, че не се движиш.
Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас? Нали всички имате такава опитност? Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек.
към беседата >>
Търкал си и той очите, като първия, но мълчал.
Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека. Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено.
Търкал си и той очите, като първия, но мълчал.
Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек.
към беседата >>
Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш.
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини. Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат. Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш.
Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш.
В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас? Нали всички имате такава опитност? Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек. Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
към беседата >>
Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи.
Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал.
Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи.
И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия.
към беседата >>
В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства.
Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат. Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш.
В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства.
Какво става тогава с вас? Нали всички имате такава опитност? Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек. Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
към беседата >>
И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат.
Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи.
И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат.
Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа.
към беседата >>
Какво става тогава с вас?
И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат. Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства.
Какво става тогава с вас?
Нали всички имате такава опитност? Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек. Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
към беседата >>
Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена.
Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат.
Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена.
Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия?
към беседата >>
Нали всички имате такава опитност?
Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас?
Нали всички имате такава опитност?
Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек. Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
към беседата >>
Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда.
Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена.
Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда.
Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща.
към беседата >>
Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек.
Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас? Нали всички имате такава опитност?
Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек.
Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
към беседата >>
Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек.
Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда.
Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек.
Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали.
към беседата >>
Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас? Нали всички имате такава опитност? Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек.
Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
към беседата >>
Това било във време на голямата чума в Англия.
Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек.
Това било във време на голямата чума в Англия.
Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората.
към беседата >>
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя!
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя!
“ – „Играй! “ – „Искам да викам! “ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика?
към беседата >>
Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа.
И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия.
Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа.
Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им.
към беседата >>
“ – „Играй!
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя!
“ – „Играй!
“ – „Искам да викам! “ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят.
към беседата >>
Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия?
Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа.
Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия?
Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение.
към беседата >>
“ – „Искам да викам!
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя! “ – „Играй!
“ – „Искам да викам!
“ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
към беседата >>
Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща.
Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия?
Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща.
За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение. Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел.
към беседата >>
“ – „Викай!
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя! “ – „Играй! “ – „Искам да викам!
“ – „Викай!
“ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било.
към беседата >>
За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали.
Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща.
За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали.
Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение. Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел. Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.
към беседата >>
“ И той започнал да играе, да вика.
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя! “ – „Играй! “ – „Искам да викам! “ – „Викай!
“ И той започнал да играе, да вика.
Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Те почти не влизат в къщите на хората.
Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали.
Те почти не влизат в къщите на хората.
На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение. Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел. Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.
към беседата >>
Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика?
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя! “ – „Играй! “ – „Искам да викам! “ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика.
Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика?
Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония.
към беседата >>
На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им.
Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората.
На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им.
Това е само отражение. Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел. Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.
към беседата >>
Чувствата му играят.
“ – „Играй! “ – „Искам да викам! “ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика?
Чувствата му играят.
Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода?
към беседата >>
Това е само отражение.
Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им.
Това е само отражение.
Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел. Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.
към беседата >>
Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
“ – „Искам да викам! “ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят.
Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам.
към беседата >>
Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел.
Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение.
Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел.
Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.
към беседата >>
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било.
“ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било.
Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам. Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
към беседата >>
Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.
За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение. Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел.
Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
“ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било.
Какво лошо има в това?
Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам. Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
към беседата >>
Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си.
Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си.
Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него. Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност?
към беседата >>
Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония.
Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това?
Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония.
В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам. Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
към беседата >>
Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него.
Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си.
Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него.
Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката.
към беседата >>
В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода?
Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония.
В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода?
Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам. Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
към беседата >>
Запример, каква представа ще има мравката за човека?
Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си. Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него.
Запример, каква представа ще има мравката за човека?
Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека.
към беседата >>
Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам.
Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода?
Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам.
Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
към беседата >>
Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака.
Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си. Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него. Запример, каква представа ще има мравката за човека?
Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака.
Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека. Тя почти няма мускули.
към беседата >>
Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам.
Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
към беседата >>
Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка.
Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си. Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него. Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака.
Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка.
Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека. Тя почти няма мускули. Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
към беседата >>
Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри.
В какво се изявява добрият човек? Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята. Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не?
към беседата >>
Верна ли е тази представа в същност?
Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си. Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него. Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка.
Верна ли е тази представа в същност?
Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека. Тя почти няма мускули. Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
към беседата >>
В какво се изявява добрият човек?
Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри.
В какво се изявява добрият човек?
Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята. Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса.
към беседата >>
Човек ни най-малко на мяза на мравката.
Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него. Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност?
Човек ни най-малко на мяза на мравката.
Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека. Тя почти няма мускули. Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри. В какво се изявява добрият човек?
Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята.
Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса. Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога.
към беседата >>
Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека.
Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката.
Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека.
Тя почти няма мускули. Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
към беседата >>
Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри. В какво се изявява добрият човек? Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята.
Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл.
Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса. Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога. Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора.
към беседата >>
Тя почти няма мускули.
Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека.
Тя почти няма мускули.
Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
към беседата >>
Как да бъдем благоприятни на Бога?
Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри. В какво се изявява добрият човек? Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята. Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл.
Как да бъдем благоприятни на Бога?
Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса. Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога. Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора. От това значи целия прогрес и щастие на човека.
към беседата >>
Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека. Тя почти няма мускули.
Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
към беседата >>
Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не?
Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри. В какво се изявява добрият човек? Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята. Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога?
Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не?
Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса. Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога. Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора. От това значи целия прогрес и щастие на човека.
към беседата >>
Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света.
Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света.
С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете. Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви.
към беседата >>
Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса.
В какво се изявява добрият човек? Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята. Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не?
Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса.
Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога. Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора. От това значи целия прогрес и щастие на човека.
към беседата >>
С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете.
Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света.
С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете.
Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно?
към беседата >>
Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога.
Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята. Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса.
Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога.
Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора. От това значи целия прогрес и щастие на човека.
към беседата >>
Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи.
Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света. С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете.
Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи.
Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно.
към беседата >>
Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора.
Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса. Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога.
Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора.
От това значи целия прогрес и щастие на човека.
към беседата >>
Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави.
Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света. С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете. Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи.
Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави.
И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това?
към беседата >>
От това значи целия прогрес и щастие на човека.
Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса. Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога. Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора.
От това значи целия прогрес и щастие на човека.
към беседата >>
И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас.
Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света. С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете. Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави.
И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас.
Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма.
към беседата >>
Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи.
Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи.
И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си. Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога. След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават.
към беседата >>
Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви.
Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света. С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете. Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас.
Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви.
Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа.
към беседата >>
И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си.
Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи.
И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си.
Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога. След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича.
към беседата >>
Но доколко това е верно?
С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете. Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви.
Но доколко това е верно?
В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка.
към беседата >>
Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога.
Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи. И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си.
Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога.
След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец.
към беседата >>
В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно.
Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно?
В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно.
На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив.
към беседата >>
След няколко години той пише, че в света има друго аз.
Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи. И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си. Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога.
След няколко години той пише, че в света има друго аз.
Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра.
към беседата >>
На какво се дължи това?
Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно.
На какво се дължи това?
На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее.
към беседата >>
Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима.
Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи. И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си. Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога. След няколко години той пише, че в света има друго аз.
Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима.
Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава?
към беседата >>
На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма.
И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това?
На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма.
Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив.
към беседата >>
Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават.
Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи. И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си. Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога. След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима.
Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават.
Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи.
към беседата >>
Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа.
Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма.
Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа.
Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице.
към беседата >>
Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича.
И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си. Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога. След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават.
Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича.
Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога.
към беседата >>
Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка.
Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа.
Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка.
Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична.
към беседата >>
Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец.
Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога. След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича.
Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец.
Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега.
към беседата >>
Променете обстановката и той ще бъде по-красив.
В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка.
Променете обстановката и той ще бъде по-красив.
Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.
към беседата >>
Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра.
След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец.
Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра.
Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза.
към беседата >>
Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее.
На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив.
Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее.
Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.
към беседата >>
Какво трябва да има тогава?
Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра.
Какво трябва да има тогава?
Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх.
към беседата >>
Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив.
На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее.
Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив.
Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.
към беседата >>
Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи.
Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава?
Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи.
Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава?
към беседата >>
Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице.
Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив.
Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице.
За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.
към беседата >>
Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога.
Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи.
Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога.
Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава? Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен.
към беседата >>
За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична.
Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице.
За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична.
Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.
към беседата >>
Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега.
Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога.
Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега.
Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава? Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен. Авторът пита, де е неговият възлюблен?
към беседата >>
Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.
Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична.
Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.
към беседата >>
Логически така излиза.
Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега.
Логически така излиза.
Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава? Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен. Авторът пита, де е неговият възлюблен? Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
към беседата >>
Казваме, че трябва да изменим средата.
Казваме, че трябва да изменим средата.
За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание. Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место.
към беседата >>
Човек вярва, понеже го е страх.
Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза.
Човек вярва, понеже го е страх.
Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава? Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен. Авторът пита, де е неговият възлюблен? Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
към беседата >>
За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание.
Казваме, че трябва да изменим средата.
За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание.
Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите?
към беседата >>
Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава?
Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх.
Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава?
Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен. Авторът пита, де е неговият възлюблен? Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
към беседата >>
Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен.
Казваме, че трябва да изменим средата. За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание.
Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен.
Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече.
към беседата >>
Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен.
Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава?
Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен.
Авторът пита, де е неговият възлюблен? Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
към беседата >>
Как ще решите тази задача?
Казваме, че трябва да изменим средата. За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание. Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен.
Как ще решите тази задача?
Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе?
към беседата >>
Авторът пита, де е неговият възлюблен?
Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава? Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен.
Авторът пита, де е неговият възлюблен?
Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
към беседата >>
Ще кажете, че трябва да търпите.
Казваме, че трябва да изменим средата. За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание. Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача?
Ще кажете, че трябва да търпите.
Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко.
към беседата >>
Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава? Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен. Авторът пита, де е неговият възлюблен?
Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
към беседата >>
Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место.
Казваме, че трябва да изменим средата. За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание. Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите.
Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место.
При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш?
към беседата >>
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал.
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал.
Какъв образ ще му дадете? Никакъв образ. Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат.
към беседата >>
При това положение, какво трябва да правите?
За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание. Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место.
При това положение, какво трябва да правите?
Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти?
към беседата >>
Какъв образ ще му дадете?
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал.
Какъв образ ще му дадете?
Никакъв образ. Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере.
към беседата >>
Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече.
Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите?
Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече.
Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи!
към беседата >>
Никакъв образ.
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал. Какъв образ ще му дадете?
Никакъв образ.
Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере. Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза.
към беседата >>
Но ако той е по-силен от тебе?
Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече.
Но ако той е по-силен от тебе?
Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи! “ Добре.
към беседата >>
Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало.
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал. Какъв образ ще му дадете? Никакъв образ.
Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало.
Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере. Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза. Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма.
към беседата >>
Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко.
Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе?
Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко.
Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи! “ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после?
към беседата >>
Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света.
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал. Какъв образ ще му дадете? Никакъв образ. Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало.
Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света.
Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере. Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза. Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма. Новите пътища трябва да се създадат.
към беседата >>
Какво от това, че потърпиш?
Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко.
Какво от това, че потърпиш?
Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи! “ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо?
към беседата >>
Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат.
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал. Какъв образ ще му дадете? Никакъв образ. Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света.
Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат.
Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере. Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза. Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма. Новите пътища трябва да се създадат.
към беседата >>
Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти?
При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш?
Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти?
Потърпи! “ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар.
към беседата >>
Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере.
Какъв образ ще му дадете? Никакъв образ. Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат.
Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере.
Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза. Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма. Новите пътища трябва да се създадат.
към беседата >>
Потърпи!
Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти?
Потърпи!
“ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно.
към беседата >>
Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза.
Никакъв образ. Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере.
Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза.
Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма. Новите пътища трябва да се създадат.
към беседата >>
“ Добре.
Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи!
“ Добре.
Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество.
към беседата >>
Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма.
Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере. Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза.
Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма.
Новите пътища трябва да се създадат.
към беседата >>
Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после?
Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи! “ Добре.
Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после?
Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас.
към беседата >>
Новите пътища трябва да се създадат.
Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере. Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза. Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма.
Новите пътища трябва да се създадат.
към беседата >>
Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо?
Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи! “ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после?
Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо?
Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар.
към беседата >>
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот.
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот.
Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно? “ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане.
към беседата >>
Защото всеки от вас си има по един такъв другар.
Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи! “ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо?
Защото всеки от вас си има по един такъв другар.
Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“.
към беседата >>
Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това.
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот.
Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това.
Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно? “ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране.
към беседата >>
Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно.
Потърпи! “ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар.
Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно.
Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“.
към беседата >>
Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно?
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот. Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това.
Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно?
“ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина.
към беседата >>
Човек е двойно същество.
“ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно.
Човек е двойно същество.
Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло.
към беседата >>
“ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси.
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот. Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно?
“ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси.
Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате.
към беседата >>
Този своенравен съучастник е вътре във вас.
Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество.
Този своенравен съучастник е вътре във вас.
И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек.
към беседата >>
Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате.
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот. Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно? “ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси.
Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате.
Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл.
към беседата >>
И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар.
Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас.
И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар.
Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек. И ангелите се възгордяват.
към беседата >>
Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане.
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот. Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно? “ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате.
Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане.
Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото.
към беседата >>
Той го е наричал „ангел сатанински“.
Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар.
Той го е наричал „ангел сатанински“.
„Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек. И ангелите се възгордяват.
към беседата >>
Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране.
Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно? “ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане.
Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране.
Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това?
към беседата >>
„Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“.
Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“.
„Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“.
Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек. И ангелите се възгордяват.
към беседата >>
Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина.
Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно? “ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране.
Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина.
Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му.
към беседата >>
Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло.
Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“.
Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло.
Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек. И ангелите се възгордяват.
към беседата >>
Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате.
“ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина.
Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате.
Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо?
към беседата >>
Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек.
Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло.
Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек.
И ангелите се възгордяват.
към беседата >>
Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл.
Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате.
Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл.
Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея.
към беседата >>
И ангелите се възгордяват.
И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек.
И ангелите се възгордяват.
към беседата >>
Дойде някой и ми каже да се отрека от старото.
Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл.
Дойде някой и ми каже да се отрека от старото.
Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея. И без да съм цар, аз пак съм цар.
към беседата >>
Това е едно обяснение.
Това е едно обяснение.
Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим? Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас? “ – Няма светли дни. Сега дните не са светли.
към беседата >>
Какво има в това?
Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото.
Какво има в това?
Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея. И без да съм цар, аз пак съм цар. А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим?
Това е едно обяснение.
Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим?
Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас? “ – Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават.
към беседата >>
Аз ще повярвам на думите му.
Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това?
Аз ще повярвам на думите му.
Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея. И без да съм цар, аз пак съм цар. А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл. И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.
към беседата >>
Казвате: „Няма ли край това нещо?
Това е едно обяснение. Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим?
Казвате: „Няма ли край това нещо?
Няма ли светли дни за нас? “ – Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки.
към беседата >>
Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо?
Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му.
Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо?
Това, че съм цар, е само една идея. И без да съм цар, аз пак съм цар. А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл. И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.
към беседата >>
Няма ли светли дни за нас?
Това е едно обяснение. Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим? Казвате: „Няма ли край това нещо?
Няма ли светли дни за нас?
“ – Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни.
към беседата >>
Това, че съм цар, е само една идея.
Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо?
Това, че съм цар, е само една идея.
И без да съм цар, аз пак съм цар. А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл. И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.
към беседата >>
“ – Няма светли дни.
Това е едно обяснение. Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим? Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас?
“ – Няма светли дни.
Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее.
към беседата >>
И без да съм цар, аз пак съм цар.
Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея.
И без да съм цар, аз пак съм цар.
А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл. И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.
към беседата >>
Сега дните не са светли.
Това е едно обяснение. Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим? Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас? “ – Няма светли дни.
Сега дните не са светли.
И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите.
към беседата >>
А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл.
Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея. И без да съм цар, аз пак съм цар.
А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл.
И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.
към беседата >>
И ангелите си имат задачи, които трябва да решават.
Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим? Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас? “ – Няма светли дни. Сега дните не са светли.
И ангелите си имат задачи, които трябва да решават.
Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него.
към беседата >>
И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.
Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея. И без да съм цар, аз пак съм цар. А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл.
И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.
към беседата >>
Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки.
Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас? “ – Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават.
Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки.
И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право?
към беседата >>
Има една повест от един англичанин – „Младият крал“, и вие можете да я прочетете, в която се изтъква идеята, че човек може да се разбере само тогава, когато дойде Божественото.
Има една повест от един англичанин – „Младият крал“, и вие можете да я прочетете, в която се изтъква идеята, че човек може да се разбере само тогава, когато дойде Божественото.
Той може да се разбере, когато напусне всичко старо само заради Божественото, но затова той трябва да има нещо реално в себе си. Докато дойде до този вътрешен процес в себе си, да намери Бог, той трябва да се отрече от всичко онова, което не е Божествено. За тази цел той трябва да има друга основа.
към беседата >>
И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни.
Няма ли светли дни за нас? “ – Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки.
И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни.
Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува.
към беседата >>
Той може да се разбере, когато напусне всичко старо само заради Божественото, но затова той трябва да има нещо реално в себе си.
Има една повест от един англичанин – „Младият крал“, и вие можете да я прочетете, в която се изтъква идеята, че човек може да се разбере само тогава, когато дойде Божественото.
Той може да се разбере, когато напусне всичко старо само заради Божественото, но затова той трябва да има нещо реално в себе си.
Докато дойде до този вътрешен процес в себе си, да намери Бог, той трябва да се отрече от всичко онова, което не е Божествено. За тази цел той трябва да има друга основа.
към беседата >>
Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее.
“ – Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни.
Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее.
Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята.
към беседата >>
Докато дойде до този вътрешен процес в себе си, да намери Бог, той трябва да се отрече от всичко онова, което не е Божествено.
Има една повест от един англичанин – „Младият крал“, и вие можете да я прочетете, в която се изтъква идеята, че човек може да се разбере само тогава, когато дойде Божественото. Той може да се разбере, когато напусне всичко старо само заради Божественото, но затова той трябва да има нещо реално в себе си.
Докато дойде до този вътрешен процес в себе си, да намери Бог, той трябва да се отрече от всичко онова, което не е Божествено.
За тази цел той трябва да има друга основа.
към беседата >>
Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите.
Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее.
Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите.
Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави.
към беседата >>
За тази цел той трябва да има друга основа.
Има една повест от един англичанин – „Младият крал“, и вие можете да я прочетете, в която се изтъква идеята, че човек може да се разбере само тогава, когато дойде Божественото. Той може да се разбере, когато напусне всичко старо само заради Божественото, но затова той трябва да има нещо реално в себе си. Докато дойде до този вътрешен процес в себе си, да намери Бог, той трябва да се отрече от всичко онова, което не е Божествено.
За тази цел той трябва да има друга основа.
към беседата >>
Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него.
И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите.
Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него.
Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът.
към беседата >>
Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви.
Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви.
Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга. Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш? Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен.
към беседата >>
Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право?
Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него.
Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право?
“ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща.
към беседата >>
Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга.
Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви.
Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга.
Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш? Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи.
към беседата >>
“ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува.
И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право?
“ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува.
Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят.
към беседата >>
Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш?
Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви. Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга.
Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш?
Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори.
към беседата >>
Всичко е тук на земята.
Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува.
Всичко е тук на земята.
Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата.
към беседата >>
Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой.
Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви. Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга. Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш?
Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой.
Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем.
към беседата >>
Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави.
Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята.
Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави.
Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега?
към беседата >>
Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите.
Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви. Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга. Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш? Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой.
Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите.
Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил?
към беседата >>
Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът.
Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави.
Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът.
Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма!
към беседата >>
Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен.
Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви. Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга. Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш? Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите.
Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен.
Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете.
към беседата >>
Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща.
Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право? “ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът.
Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща.
„Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма! “ И от това положение, той вече не може да мисли.
към беседата >>
Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи.
Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга. Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш? Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен.
Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи.
Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете. С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях.
към беседата >>
„Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят.
“ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща.
„Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят.
Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма! “ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му.
към беседата >>
Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори.
Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш? Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи.
Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори.
Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете. С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях. Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи.
към беседата >>
Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата.
Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят.
Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата.
След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма! “ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му. Сега, какво ще каже при това ново положение?
към беседата >>
Ти постоянно мислиш за неговия гем.
Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори.
Ти постоянно мислиш за неговия гем.
И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете. С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях. Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи. Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.
към беседата >>
След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега?
Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата.
След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега?
“ – „Къщата ми вече я няма! “ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му. Сега, какво ще каже при това ново положение? Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.
към беседата >>
И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил?
Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем.
И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил?
Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете. С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях. Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи. Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.
към беседата >>
“ – „Къщата ми вече я няма!
Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега?
“ – „Къщата ми вече я няма!
“ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му. Сега, какво ще каже при това ново положение? Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.
към беседата >>
Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете.
Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил?
Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете.
С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях. Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи. Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.
към беседата >>
“ И от това положение, той вече не може да мисли.
Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма!
“ И от това положение, той вече не може да мисли.
Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му. Сега, какво ще каже при това ново положение? Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.
към беседата >>
С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях.
Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете.
С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях.
Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи. Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.
към беседата >>
Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му.
„Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма! “ И от това положение, той вече не може да мисли.
Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му.
Сега, какво ще каже при това ново положение? Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.
към беседата >>
Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи.
Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете. С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях.
Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи.
Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.
към беседата >>
Сега, какво ще каже при това ново положение?
Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма! “ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му.
Сега, какво ще каже при това ново положение?
Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.
към беседата >>
Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.
Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете. С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях. Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи.
Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.
към беседата >>
Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.
След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега? “ – „Къщата ми вече я няма! “ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му. Сега, какво ще каже при това ново положение?
Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.
към беседата >>
Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега.
Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега.
Това верую, което сега имате, е временно. То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени.
към беседата >>
Казвам, често хората говорят за установен характер.
Казвам, често хората говорят за установен характер.
Установеният характер е къщата, за която хората говорят. Установеният характер е установено положение. Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите.
към беседата >>
Това верую, което сега имате, е временно.
Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега.
Това верую, което сега имате, е временно.
То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните.
към беседата >>
Установеният характер е къщата, за която хората говорят.
Казвам, често хората говорят за установен характер.
Установеният характер е къщата, за която хората говорят.
Установеният характер е установено положение. Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света.
към беседата >>
То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла.
Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега. Това верую, което сега имате, е временно.
То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла.
Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога.
към беседата >>
Установеният характер е установено положение.
Казвам, често хората говорят за установен характер. Установеният характер е къщата, за която хората говорят.
Установеният характер е установено положение.
Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява.
към беседата >>
Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите.
Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега. Това верую, което сега имате, е временно. То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла.
Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите.
Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога.
към беседата >>
Ти не се хвалѝ с един установен характер.
Казвам, често хората говорят за установен характер. Установеният характер е къщата, за която хората говорят. Установеният характер е установено положение.
Ти не се хвалѝ с един установен характер.
Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо.
към беседата >>
Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите.
Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега. Това верую, което сега имате, е временно. То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите.
Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите.
Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра.
към беседата >>
Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен.
Казвам, често хората говорят за установен характер. Установеният характер е къщата, за която хората говорят. Установеният характер е установено положение. Ти не се хвалѝ с един установен характер.
Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен.
Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо. Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува.
към беседата >>
Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени.
Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега. Това верую, което сега имате, е временно. То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите.
Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени.
В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света?
към беседата >>
Също така и с установени истини не трябва да се хвалите.
Казвам, често хората говорят за установен характер. Установеният характер е къщата, за която хората говорят. Установеният характер е установено положение. Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен.
Също така и с установени истини не трябва да се хвалите.
Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо. Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува. Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
към беседата >>
В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните.
Това верую, което сега имате, е временно. То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени.
В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните.
Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде?
към беседата >>
Установени истини няма в света.
Установеният характер е къщата, за която хората говорят. Установеният характер е установено положение. Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите.
Установени истини няма в света.
Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо. Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува. Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
към беседата >>
Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога.
То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните.
Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога.
Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш.
към беседата >>
Истината с нищо не може да се сравнява.
Установеният характер е установено положение. Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света.
Истината с нищо не може да се сравнява.
Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо. Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува. Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
към беседата >>
Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога.
Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога.
Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога.
Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си.
към беседата >>
Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо.
Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява.
Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо.
Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува. Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
към беседата >>
Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра.
Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога.
Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра.
Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление.
към беседата >>
Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува.
Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо.
Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува.
Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
към беседата >>
Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света?
Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра.
Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света?
Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш.
към беседата >>
Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо. Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува.
Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
към беседата >>
Тогава другата мярка каква ще бъде?
В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света?
Тогава другата мярка каква ще бъде?
Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш. Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш.
към беседата >>
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание.
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание.
Ние не мислим, че чувствуваме еднакво. Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня.
към беседата >>
Ти сам за себе си мярка не може да имаш.
Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде?
Ти сам за себе си мярка не може да имаш.
Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш. Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш. Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.
към беседата >>
Ние не мислим, че чувствуваме еднакво.
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание.
Ние не мислим, че чувствуваме еднакво.
Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате.
към беседата >>
Един ден ти ще се усъмниш и в себе си.
Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш.
Един ден ти ще се усъмниш и в себе си.
Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш. Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш. Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.
към беседата >>
Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв.
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание. Ние не мислим, че чувствуваме еднакво.
Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв.
Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте?
към беседата >>
Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление.
Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си.
Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление.
Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш. Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш. Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.
към беседата >>
Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава.
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание. Ние не мислим, че чувствуваме еднакво. Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв.
Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава.
Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли!
към беседата >>
Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш.
Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление.
Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш.
Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш. Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.
към беседата >>
Каква ще бъде?
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание. Ние не мислим, че чувствуваме еднакво. Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава.
Каква ще бъде?
Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов.
към беседата >>
Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш.
Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш.
Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш.
Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.
към беседата >>
Тя ще съответствува на деня.
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание. Ние не мислим, че чувствуваме еднакво. Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде?
Тя ще съответствува на деня.
Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате.
към беседата >>
Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.
Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш. Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш.
Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.
към беседата >>
Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате.
Ние не мислим, че чувствуваме еднакво. Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня.
Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате.
Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена.
към беседата >>
Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление.
Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление.
Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш. Щом не го направи, т.е. щом не го подигна, ти направи едно престъпление. Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление. Какво можеш да направиш?
към беседата >>
Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте?
Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате.
Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте?
“ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка?
към беседата >>
Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш.
Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление.
Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш.
Щом не го направи, т.е. щом не го подигна, ти направи едно престъпление. Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление. Какво можеш да направиш?
към беседата >>
“ Казвам ви: „Добре дошли!
Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте?
“ Казвам ви: „Добре дошли!
“ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление.
към беседата >>
Щом не го направи, т.е.
Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление. Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш.
Щом не го направи, т.е.
щом не го подигна, ти направи едно престъпление. Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление. Какво можеш да направиш?
към беседата >>
“ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов.
Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли!
“ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов.
Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения.
към беседата >>
щом не го подигна, ти направи едно престъпление.
Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление. Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш. Щом не го направи, т.е.
щом не го подигна, ти направи едно престъпление.
Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление. Какво можеш да направиш?
към беседата >>
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието.
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието.
Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание?
към беседата >>
Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате.
Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов.
Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате.
Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов.
към беседата >>
Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление.
Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление. Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш. Щом не го направи, т.е. щом не го подигна, ти направи едно престъпление.
Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление.
Какво можеш да направиш?
към беседата >>
Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират.
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието.
Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират.
Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе.
към беседата >>
Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена.
Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате.
Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена.
Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга.
към беседата >>
Какво можеш да направиш?
Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление. Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш. Щом не го направи, т.е. щом не го подигна, ти направи едно престъпление. Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление.
Какво можеш да направиш?
към беседата >>
Тези неща никога човек не трябва да ги разбира.
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието. Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират.
Тези неща никога човек не трябва да ги разбира.
Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение.
към беседата >>
Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка?
Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте? “ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена.
Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка?
При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов.
към беседата >>
Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите.
Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите.
Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот. Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене? “ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба?
към беседата >>
Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук?
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието. Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира.
Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук?
Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави.
към беседата >>
При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление.
“ Казвам ви: „Добре дошли! “ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка?
При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление.
Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов. Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот.
Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите.
Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот.
Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене? “ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят.
към беседата >>
Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа?
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието. Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук?
Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа?
Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено.
към беседата >>
Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения.
“ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление.
Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения.
Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов. Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво. Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.
към беседата >>
Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене?
Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите. Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот.
Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене?
“ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение.
към беседата >>
Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание?
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието. Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа?
Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание?
Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено. Това знание трябва да остане на последен план.
към беседата >>
Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов.
Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения.
Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов.
Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов. Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво. Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.
към беседата >>
“ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много.
Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите. Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот. Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене?
“ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много.
След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си!
към беседата >>
Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе.
Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание?
Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе.
Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено. Това знание трябва да остане на последен план.
към беседата >>
Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга.
Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов.
Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга.
Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов. Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво. Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.
към беседата >>
След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат.
Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите. Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот. Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене? “ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много.
След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат.
Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава?
към беседата >>
Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение.
Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе.
Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение.
Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено. Това знание трябва да остане на последен план.
към беседата >>
Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов.
Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга.
Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов.
Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво. Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.
към беседата >>
Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба?
Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите. Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот. Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене? “ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат.
Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба?
Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват.
към беседата >>
Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави.
Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение.
Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави.
Не че това знание не е потребно, но не е съществено. Това знание трябва да остане на последен план.
към беседата >>
Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво.
При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов.
Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво.
Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.
към беседата >>
Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят.
Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот. Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене? “ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба?
Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят.
Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега?
към беседата >>
Не че това знание не е потребно, но не е съществено.
Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави.
Не че това знание не е потребно, но не е съществено.
Това знание трябва да остане на последен план.
към беседата >>
Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.
Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов. Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво.
Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.
към беседата >>
Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение.
Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене? “ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят.
Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение.
Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко.
към беседата >>
Това знание трябва да остане на последен план.
Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено.
Това знание трябва да остане на последен план.
към беседата >>
Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички.
Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички.
Не, как може да бъде еднаква? Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство?
към беседата >>
Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си!
“ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение.
Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си!
Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш.
към беседата >>
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще.
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще.
Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе.
към беседата >>
Не, как може да бъде еднаква?
Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички.
Не, как може да бъде еднаква?
Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете.
към беседата >>
Де ще отида аз тогава?
След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си!
Де ще отида аз тогава?
“ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят.
към беседата >>
Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще.
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще.
Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще.
Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя?
към беседата >>
Това е невъзможно.
Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички. Не, как може да бъде еднаква?
Това е невъзможно.
Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб.
към беседата >>
“ Ще отидеш там, дето всички отиват.
Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава?
“ Ще отидеш там, дето всички отиват.
Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш.
към беседата >>
Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще.
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще.
Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще.
„Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят.
към беседата >>
Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб.
Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички. Не, как може да бъде еднаква? Това е невъзможно.
Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб.
Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение?
към беседата >>
Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега?
Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват.
Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега?
“ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея?
към беседата >>
„Но какво ли ще стане с мене, ако не умра?
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще.
„Но какво ли ще стане с мене, ако не умра?
“ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил?
към беседата >>
Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб.
Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички. Не, как може да бъде еднаква? Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб.
Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб.
Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате.
към беседата >>
“ Та банята не е от естествено положение преди всичко.
Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега?
“ Та банята не е от естествено положение преди всичко.
Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята.
към беседата >>
“ – То е друг въпрос вече.
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра?
“ – То е друг въпрос вече.
Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят.
към беседата >>
Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство?
Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички. Не, как може да бъде еднаква? Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб.
Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство?
На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален.
към беседата >>
Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш.
Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко.
Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш.
Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята. Тя е неестествена температура.
към беседата >>
Ако умираш, нищо няма да стане с тебе.
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече.
Ако умираш, нищо няма да стане с тебе.
Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е.
към беседата >>
На първото место няма да можете да ядете.
Не, как може да бъде еднаква? Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство?
На първото место няма да можете да ядете.
И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб?
към беседата >>
Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят.
Де ще отида аз тогава? “ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш.
Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят.
Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята. Тя е неестествена температура.
към беседата >>
Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя?
Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе.
Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя?
“ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш?
към беседата >>
И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб.
Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете.
И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб.
На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб? Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб!
към беседата >>
Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш.
“ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят.
Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш.
Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята. Тя е неестествена температура.
към беседата >>
“ – Ще направиш това, което другите учени правят.
Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя?
“ – Ще направиш това, което другите учени правят.
Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда.
към беседата >>
На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение?
Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб.
На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение?
– Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб? Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб! “
към беседата >>
Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея?
Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега? “ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш.
Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея?
От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята. Тя е неестествена температура.
към беседата >>
Или: „Ако съм цар, какво бих направил?
„Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят.
Или: „Ако съм цар, какво бих направил?
“ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда. Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни.
към беседата >>
– Няма да имате.
Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение?
– Няма да имате.
При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб? Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб! “
към беседата >>
От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята.
“ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея?
От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята.
Тя е неестествена температура.
към беседата >>
“ – Ще направиш това, което и другите правят.
“ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил?
“ – Ще направиш това, което и другите правят.
Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда. Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни. После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.
към беседата >>
При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален.
Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате.
При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален.
Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб? Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб! “
към беседата >>
Тя е неестествена температура.
Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята.
Тя е неестествена температура.
към беседата >>
Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е.
Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят.
Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е.
Какво можеш да направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда. Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни. После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.
към беседата >>
Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб?
На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален.
Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб?
Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб! “
към беседата >>
Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали.
Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали.
Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих. На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа.
към беседата >>
Какво можеш да направиш?
Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е.
Какво можеш да направиш?
Ще направиш това, от което хората имат нужда. Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни. После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.
към беседата >>
Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб!
И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб?
Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб!
“
към беседата >>
Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих.
Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали.
Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих.
На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света.
към беседата >>
Ще направиш това, от което хората имат нужда.
“ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш?
Ще направиш това, от което хората имат нужда.
Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни. После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.
към беседата >>
“
На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб? Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб!
“
към беседата >>
На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил.
Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали. Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих.
На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил.
С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление.
към беседата >>
Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни.
Или: „Ако съм цар, какво бих направил? “ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда.
Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни.
После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.
към беседата >>
Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна.
Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна.
Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак. Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте. Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора. Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие.
към беседата >>
С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени.
Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали. Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих. На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил.
С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени.
В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление. Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава.
към беседата >>
После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.
“ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда. Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни.
После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.
към беседата >>
Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак.
Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна.
Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак.
Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте. Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора. Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие.
към беседата >>
В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата.
Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали. Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих. На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени.
В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата.
Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление. Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава. Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен.
към беседата >>
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно.
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно.
Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят. Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил?
към беседата >>
Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте.
Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна. Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак.
Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте.
Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора. Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие.
към беседата >>
Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа.
Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали. Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих. На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата.
Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа.
Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление. Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава. Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен. Не е празен този път, но разбиране се изисква.
към беседата >>
Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят.
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно.
Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят.
Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш?
към беседата >>
Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора.
Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна. Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак. Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте.
Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора.
Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие.
към беседата >>
Същото се отнася и за хубавото в света.
Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих. На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа.
Същото се отнася и за хубавото в света.
Значи, има едно последователно приготовление. Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава. Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен. Не е празен този път, но разбиране се изисква.
към беседата >>
Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е.
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно. Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят.
Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е.
После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания?
към беседата >>
Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие.
Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна. Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак. Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте. Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора.
Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие.
към беседата >>
Значи, има едно последователно приготовление.
На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света.
Значи, има едно последователно приготовление.
Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава. Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен. Не е празен този път, но разбиране се изисква.
към беседата >>
После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне.
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно. Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят. Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е.
После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне.
По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях?
към беседата >>
Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си.
Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си.
Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто. Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство.
към беседата >>
Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава.
С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление.
Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава.
Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен. Не е празен този път, но разбиране се изисква.
към беседата >>
По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден.
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно. Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят. Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне.
По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден.
Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания?
към беседата >>
Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто.
Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си.
Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто.
Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка.
към беседата >>
Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен.
В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление. Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава.
Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен.
Не е празен този път, но разбиране се изисква.
към беседата >>
Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил?
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно. Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят. Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден.
Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил?
Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания? Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол?
към беседата >>
Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора.
Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си. Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто.
Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора.
Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал.
към беседата >>
Не е празен този път, но разбиране се изисква.
Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление. Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава. Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен.
Не е празен този път, но разбиране се изисква.
към беседата >>
Ами ти какво се ползуваш?
Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят. Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил?
Ами ти какво се ползуваш?
Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания? Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол? И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“
към беседата >>
Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън.
Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си. Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто. Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора.
Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън.
– „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе.
към беседата >>
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго.
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго.
Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания. Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие. Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно.
към беседата >>
Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания?
Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш?
Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания?
Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания? Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол? И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“
към беседата >>
– „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл.
Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си. Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто. Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън.
– „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл.
– „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал.
към беседата >>
Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания.
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго.
Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания.
Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие. Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни.
към беседата >>
Прави ли разлика между тях?
После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания?
Прави ли разлика между тях?
Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания? Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол? И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“
към беседата >>
– „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство.
Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си. Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто. Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл.
– „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство.
– „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки.
към беседата >>
Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие.
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго. Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания.
Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие.
Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите.
към беседата >>
Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания?
По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях?
Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания?
Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол? И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“
към беседата >>
– „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка.
Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто. Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство.
– „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка.
Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли.
към беседата >>
Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря.
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго. Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания. Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие.
Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря.
От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение.
към беседата >>
Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол?
Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания?
Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол?
И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“
към беседата >>
Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал.
Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка.
Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал.
Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него.
към беседата >>
От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие.
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго. Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания. Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие. Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря.
От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие.
Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството.
към беседата >>
И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“
Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания? Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол?
И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“
към беседата >>
Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе.
Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал.
Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе.
Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш.
към беседата >>
Това, което сега имаме, е временно.
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго. Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания. Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие. Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие.
Това, което сега имаме, е временно.
Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога.
към беседата >>
Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота.
Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота.
Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости. Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата.
към беседата >>
Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал.
– „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе.
Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал.
Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои.
към беседата >>
Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни.
Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания. Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие. Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно.
Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни.
Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите.
към беседата >>
Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости.
Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота.
Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости.
Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш?
към беседата >>
Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки.
– „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал.
Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки.
Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите.
към беседата >>
Вие трябва да се смирите.
Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие. Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни.
Вие трябва да се смирите.
Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим.
към беседата >>
Вярващият си създава неприятности със своята вяра.
Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота. Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости.
Вярващият си създава неприятности със своята вяра.
Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш?
към беседата >>
Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли.
– „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки.
Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли.
Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо?
към беседата >>
Смирението подразбира учение.
Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите.
Смирението подразбира учение.
Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки.
към беседата >>
Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш.
Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота. Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости. Вярващият си създава неприятности със своята вяра.
Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш.
Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става.
към беседата >>
Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него.
Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли.
Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него.
Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости?
към беседата >>
Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството.
От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение.
Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството.
Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е.
към беседата >>
Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш.
Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота. Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости. Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш.
Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш.
Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става.
към беседата >>
Искаш не искаш, ще плащаш.
Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него.
Искаш не искаш, ще плащаш.
При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма.
към беседата >>
Това освобождение не иде от вас, но от Бога.
Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството.
Това освобождение не иде от вас, но от Бога.
Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е. великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
към беседата >>
Вярата, понякога, причинява два различни резултата.
Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота. Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости. Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш.
Вярата, понякога, причинява два различни резултата.
Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е.
към беседата >>
При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои.
Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш.
При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои.
Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят.
към беседата >>
Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите.
Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога.
Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите.
Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е. великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
към беседата >>
Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш?
Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости. Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата.
Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш?
И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става.
към беседата >>
Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите.
Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои.
Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите.
Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите.
към беседата >>
Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим.
Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите.
Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим.
Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е. великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
към беседата >>
И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш?
Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш?
И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш?
Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това?
към беседата >>
Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо?
Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите.
Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо?
Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си.
към беседата >>
Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки.
Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим.
Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки.
Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е. великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
към беседата >>
Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става.
Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш?
Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става.
Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това? В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого?
към беседата >>
Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости?
Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо?
Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости?
Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства.
към беседата >>
Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е.
Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки.
Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е.
великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
към беседата >>
Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става.
Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става.
Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става.
Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това? В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого? Какви са резултатите на тази ваша мисъл?
към беседата >>
Тя е като пастърма.
Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости?
Тя е като пастърма.
Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства. Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства.
към беседата >>
великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е.
великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
към беседата >>
Някога мислиш, че обичаш някого и така е.
Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става.
Някога мислиш, че обичаш някого и така е.
Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това? В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого? Какви са резултатите на тази ваша мисъл?
към беседата >>
Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят.
При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма.
Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят.
Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства. Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства. За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“
към беседата >>
Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става.
Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е.
Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става.
Кои са причините за това? В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого? Какви са резултатите на тази ваша мисъл?
към беседата >>
Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите.
Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят.
Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите.
Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства. Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства. За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“
към беседата >>
Кои са причините за това?
И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става.
Кои са причините за това?
В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого? Какви са резултатите на тази ваша мисъл?
към беседата >>
Изпращайте само хубави мисли вън от себе си.
Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите.
Изпращайте само хубави мисли вън от себе си.
Изпращайте навън и само хубави чувства. Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства. За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“
към беседата >>
В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого?
Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това?
В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого?
Какви са резултатите на тази ваша мисъл?
към беседата >>
Изпращайте навън и само хубави чувства.
Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си.
Изпращайте навън и само хубави чувства.
Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства. За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“
към беседата >>
Какви са резултатите на тази ваша мисъл?
Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това? В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого?
Какви са резултатите на тази ваша мисъл?
към беседата >>
Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства.
Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства.
Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства.
За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“
към беседата >>
2.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка.
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо. Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо. Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно.
Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка.
Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен характер.
към беседата >>
Напред върви!
Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят!
Напред върви!
И като те обесят, пак ще живееш! “
към беседата >>
Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата.
Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо. Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка.
Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата.
Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен характер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.
към беседата >>
И като те обесят, пак ще живееш!
Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви!
И като те обесят, пак ще живееш!
“
към беседата >>
Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине.
Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата.
Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине.
Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен характер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.
към беседата >>
“
Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят, пак ще живееш!
“
към беседата >>
Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои.
Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине.
Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои.
Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен характер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.
към беседата >>
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят?
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят?
Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата?
към беседата >>
Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои.
Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои.
Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои.
Всички неща на Земята имат преходен характер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.
към беседата >>
Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена.
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят?
Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена.
Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не!
към беседата >>
Всички неща на Земята имат преходен характер.
Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои.
Всички неща на Земята имат преходен характер.
И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.
към беседата >>
Докторите ще намерят, че той е обесен.
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена.
Докторите ще намерят, че той е обесен.
И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не! По никой начин!
към беседата >>
И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.
Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен характер.
И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.
към беседата >>
И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее.
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена. Докторите ще намерят, че той е обесен.
И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее.
Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не! По никой начин! Неговата глава никога не пада!
към беседата >>
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо.
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо.
Но при какви условия? Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри.
към беседата >>
Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее.
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее.
Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее.
Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не! По никой начин! Неговата глава никога не пада! Но, който знае законите.
към беседата >>
Но при какви условия?
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо.
Но при какви условия?
Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие.
към беседата >>
Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата?
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее.
Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата?
Не! По никой начин! Неговата глава никога не пада! Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат.
към беседата >>
Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо.
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо. Но при какви условия?
Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо.
Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли?
към беседата >>
Не!
Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата?
Не!
По никой начин! Неговата глава никога не пада! Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат.
към беседата >>
Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага.
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо. Но при какви условия? Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо.
Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага.
Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети?
към беседата >>
По никой начин!
Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не!
По никой начин!
Неговата глава никога не пада! Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат.
към беседата >>
Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички.
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо. Но при какви условия? Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага.
Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички.
Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити?
към беседата >>
Неговата глава никога не пада!
И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не! По никой начин!
Неговата глава никога не пада!
Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат.
към беседата >>
Всичките хора искат да бъдат добри.
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо. Но при какви условия? Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички.
Всичките хора искат да бъдат добри.
Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата?
към беседата >>
Но, който знае законите.
Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не! По никой начин! Неговата глава никога не пада!
Но, който знае законите.
Нашите глави постоянно падат.
към беседата >>
Един човек може да бъде добър само при едно условие.
Но при какви условия? Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри.
Един човек може да бъде добър само при едно условие.
Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може.
към беседата >>
Нашите глави постоянно падат.
Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не! По никой начин! Неговата глава никога не пада! Но, който знае законите.
Нашите глави постоянно падат.
към беседата >>
Може ли човек, който не е при огъня, да се топли?
Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие.
Може ли човек, който не е при огъня, да се топли?
И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини.
към беседата >>
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват.
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват.
Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ! “ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази.
към беседата >>
И може ли човек, който не е при светлината, да се освети?
Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли?
И може ли човек, който не е при светлината, да се освети?
Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека.
към беседата >>
Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре.
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват.
Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре.
Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ! “ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен.
към беседата >>
Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити?
Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети?
Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити?
Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен.
към беседата >>
Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ!
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре.
Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ!
“ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете.
към беседата >>
Или жадният да си утоли жаждата?
Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити?
Или жадният да си утоли жаждата?
Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба.
към беседата >>
“ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада.
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ!
“ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада.
И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете.
към беседата >>
Не може.
Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата?
Не може.
Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране.
към беседата >>
И няма сила, която може да причини смърт на този човек.
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ! “ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада.
И няма сила, която може да причини смърт на този човек.
Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете.
към беседата >>
Това са прости външни истини.
Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може.
Това са прости външни истини.
Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб.
към беседата >>
Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази.
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ! “ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек.
Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази.
Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете.
към беседата >>
Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека.
И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини.
Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека.
Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си.
към беседата >>
Той ще бъде свободен.
Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ! “ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази.
Той ще бъде свободен.
Истината вие отвътре ще я разберете.
към беседата >>
Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен.
Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека.
Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен.
Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът.
към беседата >>
Истината вие отвътре ще я разберете.
Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ! “ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен.
Истината вие отвътре ще я разберете.
към беседата >>
Ние сега сме зависими от хляба.
Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен.
Ние сега сме зависими от хляба.
Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила.
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила.
Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те.
към беседата >>
Но то е по причина на нашето криво разбиране.
Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба.
Но то е по причина на нашето криво разбиране.
Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш.
към беседата >>
Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази.
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила.
Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази.
Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове.
към беседата >>
Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб.
Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране.
Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб.
Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш.
към беседата >>
Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите.
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази.
Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите.
Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
към беседата >>
Този въпрос за хляба работи сам по себе си.
Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб.
Този въпрос за хляба работи сам по себе си.
Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде.
към беседата >>
Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила.
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите.
Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила.
Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
към беседата >>
Той е разрешен тъй, както въздухът.
Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си.
Той е разрешен тъй, както въздухът.
И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде.
към беседата >>
Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена.
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила.
Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена.
Та, ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
към беседата >>
И въздуха няма защо ти да го търсиш.
Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът.
И въздуха няма защо ти да го търсиш.
Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате.
към беседата >>
Та, ближните ни са потребни, за добро са те.
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена.
Та, ближните ни са потребни, за добро са те.
А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
към беседата >>
Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш.
Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш.
Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш.
Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба.
към беседата >>
А сега ближните си ги смятаме за врагове.
Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те.
А сега ближните си ги смятаме за врагове.
С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
към беседата >>
Светлината няма какво да я търсиш.
Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш.
Светлината няма какво да я търсиш.
Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си.
към беседата >>
С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове.
С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
към беседата >>
Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде.
Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш.
Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде.
Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек.
към беседата >>
Но тогава, де са истинските врагове?
Но тогава, де са истинските врагове?
Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове.
към беседата >>
Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде.
Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде.
Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде.
Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа.
към беседата >>
Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг?
Но тогава, де са истинските врагове?
Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг?
Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере.
към беседата >>
Каквато храна искате.
И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде.
Каквато храна искате.
А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо.
към беседата >>
Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере.
Но тогава, де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг?
Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере.
И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава?
към беседата >>
А сега голяма борба има за хляба.
Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате.
А сега голяма борба има за хляба.
Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо.
към беседата >>
И аз ще го считам за свой враг.
Но тогава, де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере.
И аз ще го считам за свой враг.
Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам.
към беседата >>
Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си.
Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба.
Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си.
Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си.
към беседата >>
Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере.
Но тогава, де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг.
Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере.
С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят.
към беседата >>
Аз ги харесвам, трябва да воюва човек.
Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си.
Аз ги харесвам, трябва да воюва човек.
И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта.
към беседата >>
С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове.
Но тогава, де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере.
С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове.
Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят. И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“
към беседата >>
И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа.
Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек.
И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа.
А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта.
към беседата >>
Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере.
Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове.
Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере.
Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят. И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“
към беседата >>
А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо.
Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа.
А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо.
Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа!
към беседата >>
Хубаво, какво е разрешението тогава?
Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере.
Хубаво, какво е разрешението тогава?
Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят. И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“
към беседата >>
Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо.
А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо.
Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо.
Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата.
към беседата >>
Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам.
И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава?
Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам.
Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят. И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“
към беседата >>
Не е човек, който воюва за себе си.
Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо.
Не е човек, който воюва за себе си.
Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник.
към беседата >>
Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят.
Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам.
Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят.
И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“
към беседата >>
Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта.
Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си.
Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта.
И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел.
към беседата >>
И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“
С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят.
И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“
към беседата >>
И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта.
И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта.
И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта.
Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел. Каква борба е тази?
към беседата >>
Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство.
Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство.
Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш. Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек?
към беседата >>
Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа!
А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта.
Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа!
“ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел. Каква борба е тази?
към беседата >>
Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш.
Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство.
Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш.
Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления.
към беседата >>
“ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата.
Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа!
“ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата.
И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел. Каква борба е тази?
към беседата >>
Това ще ти бъде последната кражба.
Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш.
Това ще ти бъде последната кражба.
Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек?
към беседата >>
И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник.
Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата.
И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник.
А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел. Каква борба е тази?
към беседата >>
Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава.
Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш. Това ще ти бъде последната кражба.
Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава.
И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления.
към беседата >>
А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел.
Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник.
А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел.
Каква борба е тази?
към беседата >>
И оттам насетне настава един нов живот.
Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш. Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава.
И оттам насетне настава един нов живот.
Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно.
към беседата >>
Каква борба е тази?
И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел.
Каква борба е тази?
към беседата >>
Какво значи праведен човек?
Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш. Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот.
Какво значи праведен човек?
Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини.
Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини.
Защото има една философия в живота, която ни препятствува. Можем да говорим за любовта, без да имаме любов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание.
към беседата >>
Праведен човек значи край на всички престъпления.
Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш. Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек?
Праведен човек значи край на всички престъпления.
Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Защото има една философия в живота, която ни препятствува.
Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини.
Защото има една философия в живота, която ни препятствува.
Можем да говорим за любовта, без да имаме любов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила.
към беседата >>
Какво значи грешен човек?
Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления.
Какво значи грешен човек?
Грешен човек значи начало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Можем да говорим за любовта, без да имаме любов.
Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини. Защото има една философия в живота, която ни препятствува.
Можем да говорим за любовта, без да имаме любов.
Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава.
към беседата >>
Грешен човек значи начало на всички престъпления.
Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек?
Грешен човек значи начало на всички престъпления.
Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Ние говорим за това, което не разбираме.
Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини. Защото има една философия в живота, която ни препятствува. Можем да говорим за любовта, без да имаме любов.
Ние говорим за това, което не разбираме.
Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има.
към беседата >>
Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно.
И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления.
Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно.
Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание.
Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини. Защото има една философия в живота, която ни препятствува. Можем да говорим за любовта, без да имаме любов. Ние говорим за това, което не разбираме.
Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание.
Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има.
към беседата >>
Така трябва да се разбира.
Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно.
Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Туй, което имаш, то не е знание.
Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини. Защото има една философия в живота, която ни препятствува. Можем да говорим за любовта, без да имаме любов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание.
Туй, което имаш, то не е знание.
Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи.
към беседата >>
Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях!
Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях!
До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край! “ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления.
към беседата >>
Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила.
Защото има една философия в живота, която ни препятствува. Можем да говорим за любовта, без да имаме любов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание.
Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила.
Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата?
към беседата >>
До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край!
Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях!
До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край!
Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край! “ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления. И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.
към беседата >>
Силата е обусловена от знанието, което човек притежава.
Можем да говорим за любовта, без да имаме любов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила.
Силата е обусловена от знанието, което човек притежава.
Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
към беседата >>
Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край!
Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край!
Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край!
“ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления. И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.
към беседата >>
Любовта се дължи на живота, който човек има.
Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава.
Любовта се дължи на живота, който човек има.
Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
към беседата >>
“ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога.
Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край!
“ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога.
И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления. И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.
към беседата >>
Свободата се дължи на истината, която човек има.
Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има.
Свободата се дължи на истината, която човек има.
Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
към беседата >>
И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат.
Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край! “ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога.
И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат.
Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления. И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.
към беседата >>
Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи.
Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има.
Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи.
Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
към беседата >>
Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления.
Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край! “ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат.
Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления.
И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.
към беседата >>
Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата?
Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи.
Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата?
Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
към беседата >>
И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.
До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край! “ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления.
И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.
към беседата >>
Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата?
Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
към беседата >>
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това?
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това?
“ Казвам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш.
към беседата >>
Как изгубиха хората своята свобода?
Как изгубиха хората своята свобода?
Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят.
към беседата >>
“ Казвам му: Извън болницата.
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това?
“ Казвам му: Извън болницата.
Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен.
към беседата >>
Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата.
Как изгубиха хората своята свобода?
Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата.
Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия!
към беседата >>
Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата?
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това? “ Казвам му: Извън болницата.
Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата?
И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница.
към беседата >>
Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат.
Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата.
Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат.
Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение.
към беседата >>
И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш.
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това? “ Казвам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата?
И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш.
И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи.
към беседата >>
Те не знаят, че други ги мушкат.
Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат.
Те не знаят, че други ги мушкат.
Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата.
към беседата >>
И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш.
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това? “ Казвам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш.
И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш.
Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи. Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.
към беседата >>
Та, и хората някой път ги мушкат отвън.
Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат.
Та, и хората някой път ги мушкат отвън.
Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно!
към беседата >>
Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш.
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това? “ Казвам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш.
Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш.
Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи. Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.
към беседата >>
Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят.
Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън.
Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят.
Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата.
към беседата >>
Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен.
“ Казвам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш.
Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен.
А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи. Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.
към беседата >>
Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия!
Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят.
Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия!
“ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство.
към беседата >>
А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница.
Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен.
А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница.
Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи. Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.
към беседата >>
“ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение.
Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия!
“ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение.
То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство. Болестта по наследство не може да се предаде.
към беседата >>
Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи.
И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница.
Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи.
Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.
към беседата >>
То не е в реда на нещата.
Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение.
То не е в реда на нещата.
Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство. Болестта по наследство не може да се предаде.
към беседата >>
Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.
И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи.
Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.
към беседата >>
Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно!
Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата.
Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно!
Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство. Болестта по наследство не може да се предаде.
към беседата >>
Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот?
Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот?
“ Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането?
към беседата >>
Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата.
Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно!
Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата.
Някои казват, че болестта е дошла по наследство. Болестта по наследство не може да се предаде.
към беседата >>
“ Вън от тази болница, в която сега се намирате.
Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот?
“ Вън от тази болница, в която сега се намирате.
Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта.
към беседата >>
Някои казват, че болестта е дошла по наследство.
Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия! “ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата.
Някои казват, че болестта е дошла по наследство.
Болестта по наследство не може да се предаде.
към беседата >>
Вън от туй болно тяло!
Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот? “ Вън от тази болница, в която сега се намирате.
Вън от туй болно тяло!
Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване.
към беседата >>
Болестта по наследство не може да се предаде.
“ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство.
Болестта по наследство не може да се предаде.
към беседата >>
Обновяване трябва да стане.
Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот? “ Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло!
Обновяване трябва да стане.
Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш.
към беседата >>
По наследство друго трябва да разбираме.
По наследство друго трябва да разбираме.
Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало.
към беседата >>
Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира.
Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот? “ Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане.
Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира.
Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата?
към беседата >>
Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си.
По наследство друго трябва да разбираме.
Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си.
Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът!
към беседата >>
Какво е умирането?
Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот? “ Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира.
Какво е умирането?
Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има.
към беседата >>
Болестта отпосле се развива.
По наследство друго трябва да разбираме. Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си.
Болестта отпосле се развива.
В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът.
към беседата >>
Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта.
“ Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането?
Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта.
И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им.
към беседата >>
В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта.
По наследство друго трябва да разбираме. Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива.
В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта.
Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си.
към беседата >>
И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване.
Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта.
И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване.
Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели.
към беседата >>
Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота.
По наследство друго трябва да разбираме. Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта.
Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота.
Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт!
към беседата >>
Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш.
Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване.
Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш.
Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели. В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден.
към беседата >>
Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало.
По наследство друго трябва да разбираме. Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота.
Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало.
Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си.
към беседата >>
Какво ще се прави извън болницата?
Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш.
Какво ще се прави извън болницата?
Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели. В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден. Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.
към беседата >>
Това не е животът!
Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало.
Това не е животът!
Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло!
към беседата >>
Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има.
Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата?
Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има.
В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели. В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден. Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.
към беседата >>
Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът.
Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът!
Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът.
Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот!
към беседата >>
В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им.
Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има.
В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им.
А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели. В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден. Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.
към беседата >>
Животът е само това, което е единно в себе си.
В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът.
Животът е само това, което е единно в себе си.
Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща.
към беседата >>
А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели.
И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им.
А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели.
В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден. Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.
към беседата >>
Никаква смърт!
Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си.
Никаква смърт!
Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли.
към беседата >>
В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден.
Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели.
В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден.
Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.
към беседата >>
Животът е чист само по себе си.
Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт!
Животът е чист само по себе си.
В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли. Тъй както калта влиза във водата отпосле.
към беседата >>
Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.
Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели. В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден.
Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.
към беседата >>
В живота няма никаква болест, никакво зло!
Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си.
В живота няма никаква болест, никакво зло!
Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли. Тъй както калта влиза във водата отпосле.
към беседата >>
Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете.
Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете.
При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ!
към беседата >>
Това е живот!
Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло!
Това е живот!
А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли. Тъй както калта влиза във водата отпосле.
към беседата >>
При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе.
Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете.
При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе.
Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение.
към беседата >>
А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща.
Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот!
А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща.
Те са отпосле дошли. Тъй както калта влиза във водата отпосле.
към беседата >>
Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата.
Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете. При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе.
Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата.
Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата.
към беседата >>
Те са отпосле дошли.
Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща.
Те са отпосле дошли.
Тъй както калта влиза във водата отпосле.
към беседата >>
Ти си чиновник, не те повишават.
Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете. При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата.
Ти си чиновник, не те повишават.
Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие.
към беседата >>
Тъй както калта влиза във водата отпосле.
Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли.
Тъй както калта влиза във водата отпосле.
към беседата >>
Ти чакаш повишение.
Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете. При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават.
Ти чакаш повишение.
И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър.
към беседата >>
Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така.
Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така.
Ние постъпваме зле. Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
И тогава казваш: „Добър е Господ!
Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете. При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение.
И тогава казваш: „Добър е Господ!
“ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние.
към беседата >>
Ние постъпваме зле.
Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така.
Ние постъпваме зле.
Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията. Тъй седи въпросът. Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!
към беседата >>
“ Това е едно заблуждение.
При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ!
“ Това е едно заблуждение.
Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там.
към беседата >>
Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста.
Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така. Ние постъпваме зле.
Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста.
Ние туряме нещо нечисто. Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията. Тъй седи въпросът. Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!
към беседата >>
Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата.
Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение.
Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата.
А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата.
към беседата >>
Ние туряме нещо нечисто.
Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така. Ние постъпваме зле. Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста.
Ние туряме нещо нечисто.
Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията. Тъй седи въпросът. Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!
към беседата >>
А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие.
Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата.
А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие.
В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро.
към беседата >>
Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията.
Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така. Ние постъпваме зле. Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто.
Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията.
Тъй седи въпросът. Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!
към беседата >>
В болницата Господ не е добър.
Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие.
В болницата Господ не е добър.
Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората.
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така. Ние постъпваме зле. Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията.
Тъй седи въпросът.
Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!
към беседата >>
Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние.
И тогава казваш: „Добър е Господ! “ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър.
Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние.
Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат.
към беседата >>
Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!
Ние постъпваме зле. Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията. Тъй седи въпросът.
Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!
към беседата >>
Човешката добрина е там.
“ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние.
Човешката добрина е там.
А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат.
към беседата >>
По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега?
По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега?
“ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм.
към беседата >>
А Божията добрина е извън болницата.
Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там.
А Божията добрина е извън болницата.
Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек?
към беседата >>
“ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява.
По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега?
“ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява.
И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило?
към беседата >>
Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро.
А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата.
Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро.
Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде.
към беседата >>
И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче.
По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега? “ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява.
И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче.
И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години.
към беседата >>
Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората.
В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро.
Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората.
И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание.
към беседата >>
И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин.
По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега? “ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче.
И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин.
Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години.
към беседата >>
И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат.
Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората.
И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат.
Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек.
към беседата >>
Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило.
По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега? “ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин.
Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило.
Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега.
към беседата >>
Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат.
Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат.
Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат.
Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек. Търся сила.
към беседата >>
Съгласен съм.
По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега? “ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило.
Съгласен съм.
В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри?
към беседата >>
Какво ще искам от един беден човек?
А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат.
Какво ще искам от един беден човек?
Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек. Търся сила. Силата не е в бедния човек.
към беседата >>
В какво се е променило?
“ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм.
В какво се е променило?
Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението?
към беседата >>
Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде.
Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек?
Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде.
Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек. Търся сила. Силата не е в бедния човек.
към беседата >>
Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години.
И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило?
Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години.
Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде.
към беседата >>
Аз търся знание.
Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде.
Аз търся знание.
Знанието не е при бедния човек. Търся сила. Силата не е в бедния човек.
към беседата >>
Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години.
И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години.
Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години.
И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце.
към беседата >>
Знанието не е при бедния човек.
И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание.
Знанието не е при бедния човек.
Търся сила. Силата не е в бедния човек.
към беседата >>
И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега.
Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години.
И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега.
И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави.
към беседата >>
Търся сила.
Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек.
Търся сила.
Силата не е в бедния човек.
към беседата >>
И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри?
Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега.
И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри?
Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той.
към беседата >>
Силата не е в бедния човек.
Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек. Търся сила.
Силата не е в бедния човек.
към беседата >>
Питам: Кога се ражда престъплението?
В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри?
Питам: Кога се ражда престъплението?
Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането.
към беседата >>
Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека.
Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека.
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може.
към беседата >>
Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде.
Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението?
Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде.
Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света.
към беседата >>
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен.
Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека.
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен.
Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота.
към беседата >>
Един вълк ходи и дави само мазните овце.
Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде.
Един вълк ходи и дави само мазните овце.
Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат.
към беседата >>
Силата е необходима за свободата.
Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен.
Силата е необходима за свободата.
А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода.
към беседата >>
Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави.
И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце.
Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави.
Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията?
към беседата >>
А знанието е необходимо за силата.
Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата.
А знанието е необходимо за силата.
Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата.
към беседата >>
Умен е той.
И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави.
Умен е той.
Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати.
към беседата >>
Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание.
Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата.
Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание.
А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен.
към беседата >>
Злото седи в имането.
Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той.
Злото седи в имането.
Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления?
към беседата >>
А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може.
Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание.
А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може.
Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание.
към беседата >>
Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света.
Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането.
Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света.
Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание.
към беседата >>
Любовта е една необходимост за живота.
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може.
Любовта е една необходимост за живота.
Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот.
към беседата >>
Защото са силни хората, сила имат.
Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света.
Защото са силни хората, сила имат.
Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода.
към беседата >>
Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода.
Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота.
Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода.
Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов.
към беседата >>
Защо стават престъпленията?
Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат.
Защо стават престъпленията?
Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека.
към беседата >>
Този е редът на нещата.
А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода.
Този е редът на нещата.
Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога.
към беседата >>
Защото хората са богати.
Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията?
Защото хората са богати.
Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен.
Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата.
Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен.
Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.
към беседата >>
Защо правят хората престъпления?
Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати.
Защо правят хората престъпления?
Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание.
А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен.
Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание.
Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.
към беседата >>
Защото имат знание.
Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления?
Защото имат знание.
Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести.
към беседата >>
Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот.
Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание.
Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот.
Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.
към беседата >>
Защото имат свобода.
Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание.
Защото имат свобода.
Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести.
към беседата >>
Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов.
Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот.
Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов.
И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.
към беседата >>
Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека.
Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода.
Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека.
И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести?
към беседата >>
И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога.
Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов.
И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога.
Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.
към беседата >>
И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва.
Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека.
И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва.
И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести? “
към беседата >>
Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.
Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога.
Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.
към беседата >>
И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена.
Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва.
И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена.
След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести? “
към беседата >>
Всеки човек трябва да се стреми да опита това.
Всеки човек трябва да се стреми да опита това.
Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата.
към беседата >>
След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести.
Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена.
След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести.
Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести? “
към беседата >>
Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение.
Всеки човек трябва да се стреми да опита това.
Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение.
Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън!
към беседата >>
Навсякъде светът е пълен само с болести.
Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести.
Навсякъде светът е пълен само с болести.
Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести? “
към беседата >>
Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото.
Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение.
Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото.
Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън! (Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона.
към беседата >>
Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести?
Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести.
Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести?
“
към беседата >>
Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има.
Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото.
Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има.
Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън! (Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона. Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.
към беседата >>
“
И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести?
“
към беседата >>
Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън.
Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има.
Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън.
Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън! (Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона. Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.
към беседата >>
Четири неща има, които могат да изцерят човека: живият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка (аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пипали); водата, в която кракът на никое органическо същество не е влизал – чистата вода, в която не е влизало никакво животинче, тя е водата, която носи живота; онзи, чистият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах, чистият въздух; и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, която няма сянка в себе си.
Четири неща има, които могат да изцерят човека: живият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка (аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пипали); водата, в която кракът на никое органическо същество не е влизал – чистата вода, в която не е влизало никакво животинче, тя е водата, която носи живота; онзи, чистият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах, чистият въздух; и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, която няма сянка в себе си.
Тия 4 неща щом приеме човек, само те могат да го лекуват сега. В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си; в когото влезе живата вода, ще се изправи животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух!
към беседата >>
Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата.
Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън.
Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата.
И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън! (Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона. Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.
към беседата >>
Тия 4 неща щом приеме човек, само те могат да го лекуват сега.
Четири неща има, които могат да изцерят човека: живият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка (аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пипали); водата, в която кракът на никое органическо същество не е влизал – чистата вода, в която не е влизало никакво животинче, тя е водата, която носи живота; онзи, чистият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах, чистият въздух; и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, която няма сянка в себе си.
Тия 4 неща щом приеме човек, само те могат да го лекуват сега.
В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си; в когото влезе живата вода, ще се изправи животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух!
към беседата >>
И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън!
Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата.
И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън!
(Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона. Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.
към беседата >>
В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си; в когото влезе живата вода, ще се изправи животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух!
Четири неща има, които могат да изцерят човека: живият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка (аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пипали); водата, в която кракът на никое органическо същество не е влизал – чистата вода, в която не е влизало никакво животинче, тя е водата, която носи живота; онзи, чистият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах, чистият въздух; и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, която няма сянка в себе си. Тия 4 неща щом приеме човек, само те могат да го лекуват сега.
В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си; в когото влезе живата вода, ще се изправи животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух!
към беседата >>
(Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона.
Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън!
(Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона.
Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.
към беседата >>
Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл.
Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл.
Но туй учение е забулено. Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти. Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
към беседата >>
Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.
Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън! (Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона.
Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.
към беседата >>
Но туй учение е забулено.
Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл.
Но туй учение е забулено.
Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти. Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
към беседата >>
Вие не сте в сила да поправите света.
Вие не сте в сила да поправите света.
Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите.
към беседата >>
Ние казваме, че външните условия са трудни.
Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл. Но туй учение е забулено.
Ние казваме, че външните условия са трудни.
Условие е майка ти. Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
към беседата >>
Не сте в сила да измените порядъка на природата.
Вие не сте в сила да поправите света.
Не сте в сила да измените порядъка на природата.
Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят.
към беседата >>
Условие е майка ти.
Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл. Но туй учение е забулено. Ние казваме, че външните условия са трудни.
Условие е майка ти.
Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
към беседата >>
Има нещо друго, което изменя.
Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата.
Има нещо друго, което изменя.
Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас.
към беседата >>
Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл. Но туй учение е забулено. Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти.
Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
към беседата >>
Но във вашата сила е да измените вашето положение.
Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя.
Но във вашата сила е да измените вашето положение.
Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас.
към беседата >>
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас.
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас.
И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога!
към беседата >>
Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота.
Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение.
Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота.
Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си.
към беседата >>
И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки.
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас.
И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки.
Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог.
към беседата >>
Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите.
Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота.
Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите.
Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен.
към беседата >>
Туй е по отношение на Земята.
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки.
Туй е по отношение на Земята.
И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него!
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят.
Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите.
Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят.
И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо?
към беседата >>
И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена.
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Земята.
И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена.
Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега.
към беседата >>
И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас.
Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят.
И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас.
Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага.
към беседата >>
Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща.
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена.
Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща.
Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново.
към беседата >>
Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас.
Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас.
Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас.
Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен.
към беседата >>
Да се върнем при Бога!
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща.
Да се върнем при Бога!
Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират.
към беседата >>
Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си.
Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас.
Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си.
Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек, е потребен.
към беседата >>
Първият наш баща, Той е Бог.
И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога!
Първият наш баща, Той е Бог.
Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират. А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
към беседата >>
Един виден лекар може да лекува, с това е полезен.
Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си.
Един виден лекар може да лекува, с това е полезен.
Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек, е потребен. И само той може да свърши известна работа.
към беседата >>
Да се върнем при Него!
Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог.
Да се върнем при Него!
Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират. А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
към беседата >>
Него го пазят като зеницата на окото. Защо?
Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен.
Него го пазят като зеницата на окото. Защо?
Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек, е потребен. И само той може да свърши известна работа.
към беседата >>
Туй е спасението сега.
И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него!
Туй е спасението сега.
От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират. А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
към беседата >>
Може да помага.
И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо?
Може да помага.
Силният човек е потребен. Силният, умният човек, е потребен. И само той може да свърши известна работа.
към беседата >>
От Него трябва да се родим наново.
Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега.
От Него трябва да се родим наново.
Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират. А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
към беседата >>
Силният човек е потребен.
Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага.
Силният човек е потребен.
Силният, умният човек, е потребен. И само той може да свърши известна работа.
към беседата >>
Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират.
Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново.
Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират.
А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
към беседата >>
Силният, умният човек, е потребен.
Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен.
Силният, умният човек, е потребен.
И само той може да свърши известна работа.
към беседата >>
А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират.
А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
към беседата >>
И само той може да свърши известна работа.
Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек, е потребен.
И само той може да свърши известна работа.
към беседата >>
Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено.
Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено.
Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш. И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така. След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя.
към беседата >>
„Ще се похваля със своята слабост“ – казва апостол Павел.
„Ще се похваля със своята слабост“ – казва апостол Павел.
После казва апостол Павел: „Аз съм слаб да правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва да е. Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления. Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.“ И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“
към беседата >>
Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш.
Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено.
Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш.
И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така. След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя.
към беседата >>
После казва апостол Павел: „Аз съм слаб да правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва да е.
„Ще се похваля със своята слабост“ – казва апостол Павел.
После казва апостол Павел: „Аз съм слаб да правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва да е.
Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления. Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.“ И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“
към беседата >>
И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така.
Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено. Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш.
И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така.
След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя.
към беседата >>
Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления.
„Ще се похваля със своята слабост“ – казва апостол Павел. После казва апостол Павел: „Аз съм слаб да правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва да е.
Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления.
Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.“ И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“
към беседата >>
След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя.
Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено. Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш. И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така.
След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.“ И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас.
„Ще се похваля със своята слабост“ – казва апостол Павел. После казва апостол Павел: „Аз съм слаб да правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва да е. Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления.
Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.“ И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас.
А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“
към беседата >>
А сега какво става с нас?
А сега какво става с нас?
Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път!
към беседата >>
А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“
„Ще се похваля със своята слабост“ – казва апостол Павел. После казва апостол Павел: „Аз съм слаб да правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва да е. Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления. Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.“ И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас.
А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“
към беседата >>
Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал.
А сега какво става с нас?
Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал.
Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата?
към беседата >>
Как ще се подобри животът ви?
Как ще се подобри животът ви?
Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате.
към беседата >>
Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал.
А сега какво става с нас? Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал.
Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал.
Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее.
към беседата >>
Отвътре туй ще стане.
Как ще се подобри животът ви?
Отвътре туй ще стане.
И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него?
към беседата >>
Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш.
А сега какво става с нас? Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал.
Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш.
Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци.
към беседата >>
И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек.
Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане.
И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек.
Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази?
към беседата >>
Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре!
А сега какво става с нас? Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш.
Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре!
Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае.
към беседата >>
Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ.
Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек.
Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ.
Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази? Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.
към беседата >>
Няма друг път!
А сега какво става с нас? Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре!
Няма друг път!
“ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо.
към беседата >>
Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича.
Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ.
Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича.
Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази? Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.
към беседата >>
“ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата?
Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път!
“ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата?
Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо. Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.
към беседата >>
Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате.
Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича.
Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате.
Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази? Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.
към беседата >>
Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее.
Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата?
Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее.
Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо. Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.
към беседата >>
Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него?
Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате.
Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него?
Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази? Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.
към беседата >>
Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци.
Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее.
Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци.
Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо. Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.
към беседата >>
Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази?
И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него?
Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази?
Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.
към беседата >>
Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае.
Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци.
Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае.
Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо. Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.
към беседата >>
Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.
Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази?
Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.
към беседата >>
Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо.
Няма друг път! “ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае.
Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо.
Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.
към беседата >>
Всичката мъчнотия седи в туй, как да убедим хората, че ги обичаме.
Всичката мъчнотия седи в туй, как да убедим хората, че ги обичаме.
Най-първо ти трябва да убедиш себе си. Ти не можеш да убедиш хората в любовта, докато себе си не убедиш. Че, ако аз себе си не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?
към беседата >>
Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.
“ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо.
Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.
към беседата >>
Най-първо ти трябва да убедиш себе си.
Всичката мъчнотия седи в туй, как да убедим хората, че ги обичаме.
Най-първо ти трябва да убедиш себе си.
Ти не можеш да убедиш хората в любовта, докато себе си не убедиш. Че, ако аз себе си не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?
към беседата >>
Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които нямат мустаци и брада?
Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които нямат мустаци и брада?
Те пък се занимават постоянно със своите коси. Техните мустаци са още по-големи. И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред.
към беседата >>
Ти не можеш да убедиш хората в любовта, докато себе си не убедиш.
Всичката мъчнотия седи в туй, как да убедим хората, че ги обичаме. Най-първо ти трябва да убедиш себе си.
Ти не можеш да убедиш хората в любовта, докато себе си не убедиш.
Че, ако аз себе си не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?
към беседата >>
Те пък се занимават постоянно със своите коси.
Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които нямат мустаци и брада?
Те пък се занимават постоянно със своите коси.
Техните мустаци са още по-големи. И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред.
към беседата >>
Че, ако аз себе си не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?
Всичката мъчнотия седи в туй, как да убедим хората, че ги обичаме. Най-първо ти трябва да убедиш себе си. Ти не можеш да убедиш хората в любовта, докато себе си не убедиш.
Че, ако аз себе си не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?
към беседата >>
Техните мустаци са още по-големи.
Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които нямат мустаци и брада? Те пък се занимават постоянно със своите коси.
Техните мустаци са още по-големи.
И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред.
към беседата >>
Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец.
Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец.
Братът българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов!
към беседата >>
И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред.
Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които нямат мустаци и брада? Те пък се занимават постоянно със своите коси. Техните мустаци са още по-големи.
И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред.
към беседата >>
Братът българин беше много ревностен и много религиозен.
Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец.
Братът българин беше много ревностен и много религиозен.
Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден.
към беседата >>
Това са пак символи.
Това са пак символи.
Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да вземем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него.
към беседата >>
Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига?
Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец. Братът българин беше много ревностен и много религиозен.
Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига?
Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага.
към беседата >>
Ние обръщаме внимание на външните неща.
Това са пак символи.
Ние обръщаме внимание на външните неща.
Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да вземем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него. Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.
към беседата >>
Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание.
Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец. Братът българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига?
Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание.
Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“.
към беседата >>
Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот.
Това са пак символи. Ние обръщаме внимание на външните неща.
Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот.
Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да вземем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него. Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.
към беседата >>
Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам.
Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец. Братът българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание.
Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам.
Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
към беседата >>
Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас.
Това са пак символи. Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот.
Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас.
Да вземем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него. Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.
към беседата >>
Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов!
Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец. Братът българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам.
Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов!
Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
към беседата >>
Да вземем съграждането на една къща.
Това са пак символи. Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас.
Да вземем съграждането на една къща.
Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него. Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.
към беседата >>
Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден.
Братът българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов!
Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден.
Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
към беседата >>
Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него.
Това са пак символи. Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да вземем съграждането на една къща.
Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него.
Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.
към беседата >>
Българинът проповядва, а арменецът прилага.
Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден.
Българинът проповядва, а арменецът прилага.
Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
към беседата >>
Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.
Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да вземем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него.
Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.
към беседата >>
Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“.
Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага.
Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“.
Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
към беседата >>
Та, се иска едно разбиране.
Та, се иска едно разбиране.
Не трябва да се търси животът отвънка. Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта.
към беседата >>
Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“.
Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
към беседата >>
Не трябва да се търси животът отвънка.
Та, се иска едно разбиране.
Не трябва да се търси животът отвънка.
Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш.
към беседата >>
Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си.
Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си.
Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че да схващаме правилно работите. Схващане трябва. Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки, каквото кажем, да направим.
към беседата >>
Отвънка са условията.
Та, се иска едно разбиране. Не трябва да се търси животът отвънка.
Отвънка са условията.
Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш.
към беседата >>
Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че да схващаме правилно работите.
Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си.
Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че да схващаме правилно работите.
Схващане трябва. Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки, каквото кажем, да направим.
към беседата >>
Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре.
Та, се иска едно разбиране. Не трябва да се търси животът отвънка. Отвънка са условията.
Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре.
Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича.
към беседата >>
Схващане трябва.
Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си. Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че да схващаме правилно работите.
Схващане трябва.
Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки, каквото кажем, да направим.
към беседата >>
Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта.
Та, се иска едно разбиране. Не трябва да се търси животът отвънка. Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре.
Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта.
Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш.
към беседата >>
Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки, каквото кажем, да направим.
Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си. Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че да схващаме правилно работите. Схващане трябва.
Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки, каквото кажем, да направим.
към беседата >>
Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта.
Та, се иска едно разбиране. Не трябва да се търси животът отвънка. Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта.
Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта.
Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон!
към беседата >>
Когато ние разберем и приложим в живота си туй частично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем.
Когато ние разберем и приложим в живота си туй частично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем.
Ние трябва да се свържем с всички добри хора по лицето на Земята, защото човек, между каквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи.
към беседата >>
Един човек трябва отвътре да го познаеш.
Не трябва да се търси животът отвънка. Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта.
Един човек трябва отвътре да го познаеш.
Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта.
към беседата >>
Ние трябва да се свържем с всички добри хора по лицето на Земята, защото човек, между каквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи.
Когато ние разберем и приложим в живота си туй частично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем.
Ние трябва да се свържем с всички добри хора по лицето на Земята, защото човек, между каквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи.
към беседата >>
Когато го познаеш, ще го обикнеш.
Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш.
Когато го познаеш, ще го обикнеш.
Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш.
към беседата >>
Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични.
Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични.
Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични. От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия.
към беседата >>
Той може да те познава само ако те обича.
Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш.
Той може да те познава само ако те обича.
И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога.
към беседата >>
Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични.
Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични.
Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични.
От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници.
към беседата >>
И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш.
Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича.
И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш.
То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш.
към беседата >>
От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични.
Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични. Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични.
От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични.
Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре.
към беседата >>
То е закон!
Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш.
То е закон!
Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита за теб!
към беседата >>
Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна.
Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични. Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични. От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични.
Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна.
Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството.
към беседата >>
Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта.
Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон!
Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта.
Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита за теб! Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе.
към беседата >>
Те са две крайности в живота.
Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични. Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични. От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна.
Те са две крайности в живота.
Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш.
към беседата >>
Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш.
Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта.
Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш.
Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита за теб! Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
към беседата >>
Животът е между голямото богатство и голямата беднотия.
Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични. Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични. От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота.
Животът е между голямото богатство и голямата беднотия.
Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя!
към беседата >>
Същият закон е и с Бога.
Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш.
Същият закон е и с Бога.
Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита за теб! Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
към беседата >>
Те са граници.
Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични. От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия.
Те са граници.
Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари!
към беседата >>
Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш.
И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога.
Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш.
Той ще бъде терра инкогнита за теб! Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
към беседата >>
Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре.
От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници.
Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре.
Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар!
към беседата >>
Той ще бъде терра инкогнита за теб!
То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш.
Той ще бъде терра инкогнита за теб!
Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
към беседата >>
Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството.
Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре.
Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството.
Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар! “ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност!
към беседата >>
Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе.
Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита за теб!
Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе.
В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
към беседата >>
Богатството отвънка няма да търсиш.
Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството.
Богатството отвънка няма да търсиш.
Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар! “ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност! Иди сега и работи.
към беседата >>
В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита за теб! Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе.
В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
към беседата >>
Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя!
Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш.
Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя!
Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар! “ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност! Иди сега и работи. Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“
към беседата >>
Този закон постоянно функционира.
Този закон постоянно функционира.
Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде.
към беседата >>
Доста слугувах на други господари!
Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя!
Доста слугувах на други господари!
Искам вече Ти да ми бъдеш господар! “ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност! Иди сега и работи. Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“
към беседата >>
Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала.
Този закон постоянно функционира.
Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала.
Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас.
към беседата >>
Искам вече Ти да ми бъдеш господар!
Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари!
Искам вече Ти да ми бъдеш господар!
“ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност! Иди сега и работи. Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“
към беседата >>
Не че е изчезнала, те отвътре не се познават.
Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала.
Не че е изчезнала, те отвътре не се познават.
И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш.
към беседата >>
“ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност!
Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар!
“ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност!
Иди сега и работи. Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“
към беседата >>
И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов.
Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават.
И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов.
Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
към беседата >>
Иди сега и работи.
Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар! “ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност!
Иди сега и работи.
Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“
към беседата >>
Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш.
Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов.
Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш.
Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
към беседата >>
Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“
Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар! “ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност! Иди сега и работи.
Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“
към беседата >>
Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде.
Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш.
Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде.
Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
към беседата >>
Това е сега учението на Христа.
Това е сега учението на Христа.
Моето благо е това. Всички трябва да се върнем да приемем своето наследство, за да работим тъй, както Господ изисква.
към беседата >>
Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас.
Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде.
Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас.
Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
към беседата >>
Моето благо е това.
Това е сега учението на Христа.
Моето благо е това.
Всички трябва да се върнем да приемем своето наследство, за да работим тъй, както Господ изисква.
към беседата >>
Следователно отвътре ще просиш.
Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас.
Следователно отвътре ще просиш.
Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
към беседата >>
Всички трябва да се върнем да приемем своето наследство, за да работим тъй, както Господ изисква.
Това е сега учението на Христа. Моето благо е това.
Всички трябва да се върнем да приемем своето наследство, за да работим тъй, както Господ изисква.
към беседата >>
Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш.
Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
към беседата >>
Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде.
Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде.
Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим.
към беседата >>
Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш.
Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде.
Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш.
Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо.
към беседата >>
Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър.
Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш.
Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър.
И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина.
към беседата >>
И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво.
Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър.
И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво.
Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае.
към беседата >>
Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен.
Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво.
Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен.
Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш.
към беседата >>
Не както ние сега правим.
Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен.
Не както ние сега правим.
Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба.
към беседата >>
Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо.
Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим.
Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо.
Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето.
към беседата >>
Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина.
Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо.
Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина.
Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си.
към беседата >>
Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае.
И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина.
Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае.
И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите.
към беседата >>
И ти нищо не искаш да знаеш.
Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае.
И ти нищо не искаш да знаеш.
Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение.
към беседата >>
Ти се интересуваш само от хляба.
Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш.
Ти се интересуваш само от хляба.
Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот.
към беседата >>
Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето.
Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба.
Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето.
Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей.
към беседата >>
Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си.
Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето.
Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си.
И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
към беседата >>
И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите.
Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си.
И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите.
Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
към беседата >>
Тия пари трябва да бъдат едно благословение.
И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите.
Тия пари трябва да бъдат едно благословение.
И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
към беседата >>
И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот.
Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение.
И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот.
Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
към беседата >>
Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей.
Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот.
Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей.
От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
към беседата >>
От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей.
От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
към беседата >>
Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка.
Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка.
Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре.
към беседата >>
Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре.
Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка.
Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре.
През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал.
към беседата >>
През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила.
Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре.
През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила.
Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали.
към беседата >>
Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето.
Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила.
Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето.
Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба.
към беседата >>
Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре.
Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето.
Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре.
Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат.
към беседата >>
Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре.
Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре.
Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре.
Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората.
към беседата >>
Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал.
Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре.
Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал.
Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората. Но като човек той трябва да приеме страданията.
към беседата >>
Че всички напреднали същества страдали.
През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал.
Че всички напреднали същества страдали.
Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората. Но като човек той трябва да приеме страданията.
към беседата >>
Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба.
Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали.
Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба.
И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората. Но като човек той трябва да приеме страданията.
към беседата >>
И той поддържа, че амебите не страдат.
Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба.
И той поддържа, че амебите не страдат.
Действително амебите не страдат като хората. Но като човек той трябва да приеме страданията.
към беседата >>
Действително амебите не страдат като хората.
Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат.
Действително амебите не страдат като хората.
Но като човек той трябва да приеме страданията.
към беседата >>
Но като човек той трябва да приеме страданията.
Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората.
Но като човек той трябва да приеме страданията.
към беседата >>
Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте.
Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте.
И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв.
към беседата >>
И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива.
Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте.
И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива.
Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората.
към беседата >>
Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете.
Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива.
Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете.
Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно.
към беседата >>
Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв.
Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете.
Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв.
Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години.
към беседата >>
Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни.
Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв.
Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни.
Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
към беседата >>
Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв.
Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни.
Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв.
Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
към беседата >>
Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората.
И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв.
Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората.
В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
към беседата >>
В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно.
Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората.
В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно.
Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
към беседата >>
Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години.
Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно.
Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години.
Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
към беседата >>
Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години.
Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
към беседата >>
Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене.
Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене.
Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци.
към беседата >>
Някои препоръчват много ядене.
Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене.
Някои препоръчват много ядене.
Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.
към беседата >>
Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно.
Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене.
Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно.
Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.
към беседата >>
Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно.
Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно.
Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно.
Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.
към беседата >>
Малко да се яде, но да се асимилира напълно.
Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно.
Малко да се яде, но да се асимилира напълно.
И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.
към беседата >>
И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци.
Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно.
И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци.
Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.
към беседата >>
Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.
Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци.
Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.
към беседата >>
Този закон е верен и по отношение на човешките мисли.
Този закон е верен и по отношение на човешките мисли.
Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти?
към беседата >>
Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават.
Този закон е верен и по отношение на човешките мисли.
Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават.
Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек?
към беседата >>
Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар.
Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават.
Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар.
Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят!
към беседата >>
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо.
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо.
Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо. Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка.
към беседата >>
Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого.
Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар.
Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого.
Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви!
към беседата >>
Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо.
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо.
Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо.
Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата.
към беседата >>
Ти страдаш.
Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого.
Ти страдаш.
Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят, пак ще живееш!
към беседата >>
Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше.
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо. Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо.
Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше.
Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине.
към беседата >>
Питам: Защо страдаш ти?
Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш.
Питам: Защо страдаш ти?
Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят, пак ще живееш! “
към беседата >>
Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват.
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо. Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо. Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше.
Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват.
Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои.
към беседата >>
Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек?
Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти?
Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек?
Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят, пак ще живееш! “
към беседата >>
Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно.
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо. Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо. Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват.
Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно.
Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои.
към беседата >>
Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят!
Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек?
Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят!
Напред върви! И като те обесят, пак ще живееш! “
към беседата >>
3.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Кой е по-прав от двамата?
Та, и вие понякога разглеждате въпросите както кръчмарят ги разглежда. Това е в негов интерес, прав е той. Някога разглеждате въпросите както майката ги разглежда.
Кой е по-прав от двамата?
Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил. Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното. Какво ще стане с него? Той ще стане чакрък-кефлия. Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.
към беседата >>
Тя не е само едно чувство, което весели човека, но тя е онзи велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа, на цялото човечество, и този подтик, в края на краищата, със своята мощна сила ще подобри света.
Та, казвам: Когато взимам думата „любов“, аз разбирам онази космическа сила в света, която може да тонира човешкия организъм. Любовта, даже и в своето ниско проявление, тя е онази сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, за науката, за хубавите отношения, за всичко в света.
Тя не е само едно чувство, което весели човека, но тя е онзи велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа, на цялото човечество, и този подтик, в края на краищата, със своята мощна сила ще подобри света.
към беседата >>
Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил.
Та, и вие понякога разглеждате въпросите както кръчмарят ги разглежда. Това е в негов интерес, прав е той. Някога разглеждате въпросите както майката ги разглежда. Кой е по-прав от двамата?
Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил.
Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното. Какво ще стане с него? Той ще стане чакрък-кефлия. Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.
към беседата >>
Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта.
Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта.
Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл. Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас. И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите. Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво. Това значи да живее в човека Божествената любов.
към беседата >>
Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното.
Та, и вие понякога разглеждате въпросите както кръчмарят ги разглежда. Това е в негов интерес, прав е той. Някога разглеждате въпросите както майката ги разглежда. Кой е по-прав от двамата? Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил.
Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното.
Какво ще стане с него? Той ще стане чакрък-кефлия. Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.
към беседата >>
Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл.
Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта.
Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл.
Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас. И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите. Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво. Това значи да живее в човека Божествената любов.
към беседата >>
Какво ще стане с него?
Това е в негов интерес, прав е той. Някога разглеждате въпросите както майката ги разглежда. Кой е по-прав от двамата? Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил. Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното.
Какво ще стане с него?
Той ще стане чакрък-кефлия. Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.
към беседата >>
Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас.
Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта. Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл.
Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас.
И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите. Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво. Това значи да живее в човека Божествената любов.
към беседата >>
Той ще стане чакрък-кефлия.
Някога разглеждате въпросите както майката ги разглежда. Кой е по-прав от двамата? Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил. Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното. Какво ще стане с него?
Той ще стане чакрък-кефлия.
Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.
към беседата >>
И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите.
Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта. Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл. Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас.
И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите.
Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво. Това значи да живее в човека Божествената любов.
към беседата >>
Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.
Кой е по-прав от двамата? Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил. Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното. Какво ще стане с него? Той ще стане чакрък-кефлия.
Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.
към беседата >>
Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво.
Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта. Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл. Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас. И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите.
Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво.
Това значи да живее в човека Божествената любов.
към беседата >>
Сега не е въпросът и за философия.
Сега не е въпросът и за философия.
Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения. Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха. Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е. да не отрича живота, но да изнася явленията в живота. Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
към беседата >>
Това значи да живее в човека Божествената любов.
Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта. Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл. Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас. И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите. Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво.
Това значи да живее в човека Божествената любов.
към беседата >>
Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения.
Сега не е въпросът и за философия.
Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения.
Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха. Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е. да не отрича живота, но да изнася явленията в живота. Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
към беседата >>
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората.
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората.
На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време!
към беседата >>
Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха.
Сега не е въпросът и за философия. Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения.
Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха.
Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е. да не отрича живота, но да изнася явленията в живота. Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
към беседата >>
На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си.
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората.
На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си.
Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи!
към беседата >>
Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е.
Сега не е въпросът и за философия. Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения. Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха.
Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е.
да не отрича живота, но да изнася явленията в живота. Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
към беседата >>
Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва.
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си.
Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва.
Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала.
към беседата >>
да не отрича живота, но да изнася явленията в живота.
Сега не е въпросът и за философия. Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения. Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха. Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е.
да не отрича живота, но да изнася явленията в живота.
Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
към беседата >>
Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни.
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва.
Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни.
Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети.
към беседата >>
Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
Сега не е въпросът и за философия. Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения. Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха. Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е. да не отрича живота, но да изнася явленията в живота.
Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
към беседата >>
Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас.
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни.
Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас.
Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила.
към беседата >>
Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности.
Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности.
От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме. Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение.
към беседата >>
Казвате: „Какво беше едно време!
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас.
Казвате: „Какво беше едно време!
“ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация.
към беседата >>
От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме.
Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности.
От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме.
Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим?
към беседата >>
“ Това време и сега може да дойде – от вас зависи!
На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време!
“ Това време и сега може да дойде – от вас зависи!
Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация. Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
към беседата >>
Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни.
Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности. От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме.
Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни.
Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко!
към беседата >>
Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала.
Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи!
Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала.
Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация. Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
към беседата >>
Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца.
Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности. От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме. Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни.
Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца.
Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко! “ Смъртта плаши човека.
към беседата >>
Ще мине известно време и тя пак ще ви посети.
Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала.
Ще мине известно време и тя пак ще ви посети.
Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация. Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
към беседата >>
Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим.
Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности. От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме. Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца.
Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим.
Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко! “ Смъртта плаши човека. Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем!
към беседата >>
Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила.
Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети.
Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила.
Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация. Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
към беседата >>
Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение.
Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности. От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме. Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим.
Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение.
И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко! “ Смъртта плаши човека. Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем! “ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино.
към беседата >>
Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация.
Казвате: „Какво беше едно време! “ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила.
Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация.
Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
към беседата >>
И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим?
От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме. Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение.
И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим?
Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко! “ Смъртта плаши човека. Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем! “ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино. В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.
към беседата >>
Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
“ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация.
Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
към беседата >>
Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко!
Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим?
Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко!
“ Смъртта плаши човека. Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем! “ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино. В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.
към беседата >>
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа?
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа?
Онзи слуга, който търси този Божествен подтик. На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието. Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек.
към беседата >>
“ Смъртта плаши човека.
Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко!
“ Смъртта плаши човека.
Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем! “ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино. В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.
към беседата >>
Онзи слуга, който търси този Божествен подтик.
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа?
Онзи слуга, който търси този Божествен подтик.
На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието. Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано.
към беседата >>
Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем!
Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко! “ Смъртта плаши човека.
Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем!
“ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино. В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.
към беседата >>
На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието.
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа? Онзи слуга, който търси този Божествен подтик.
На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието.
Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества.
към беседата >>
“ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино.
Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко! “ Смъртта плаши човека. Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем!
“ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино.
В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.
към беседата >>
Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас.
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа? Онзи слуга, който търси този Божествен подтик. На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието.
Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас.
Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек.
към беседата >>
В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.
И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко! “ Смъртта плаши човека. Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем! “ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино.
В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.
към беседата >>
Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас.
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа? Онзи слуга, който търси този Божествен подтик. На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието. Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас.
Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас.
Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си.
към беседата >>
Сега аз вземам нещата в техния общ смисъл.
Сега аз вземам нещата в техния общ смисъл.
Като говоря за печената кокошка, онези, които са вегетарианци, ще кажат: „Не е право това.“ Не е право да се поддържа идеята, че месоядството трябва да съществува. Че, и между растенията има месоядни. По-голямата част от животните са месоядци, както и по-голямата част от хората са месоядци.
към беседата >>
Ти предполагаш, че той е добър човек.
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа? Онзи слуга, който търси този Божествен подтик. На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието. Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас.
Ти предполагаш, че той е добър човек.
Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром.
към беседата >>
Като говоря за печената кокошка, онези, които са вегетарианци, ще кажат: „Не е право това.“ Не е право да се поддържа идеята, че месоядството трябва да съществува.
Сега аз вземам нещата в техния общ смисъл.
Като говоря за печената кокошка, онези, които са вегетарианци, ще кажат: „Не е право това.“ Не е право да се поддържа идеята, че месоядството трябва да съществува.
Че, и между растенията има месоядни. По-голямата част от животните са месоядци, както и по-голямата част от хората са месоядци.
към беседата >>
Това е много общо казано.
Онзи слуга, който търси този Божествен подтик. На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието. Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек.
Това е много общо казано.
Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал.
към беседата >>
Че, и между растенията има месоядни.
Сега аз вземам нещата в техния общ смисъл. Като говоря за печената кокошка, онези, които са вегетарианци, ще кажат: „Не е право това.“ Не е право да се поддържа идеята, че месоядството трябва да съществува.
Че, и между растенията има месоядни.
По-голямата част от животните са месоядци, както и по-голямата част от хората са месоядци.
към беседата >>
Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества.
На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието. Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано.
Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал. Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си.
към беседата >>
По-голямата част от животните са месоядци, както и по-голямата част от хората са месоядци.
Сега аз вземам нещата в техния общ смисъл. Като говоря за печената кокошка, онези, които са вегетарианци, ще кажат: „Не е право това.“ Не е право да се поддържа идеята, че месоядството трябва да съществува. Че, и между растенията има месоядни.
По-голямата част от животните са месоядци, както и по-голямата част от хората са месоядци.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек.
Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек.
Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал. Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си. И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети.
към беседата >>
Питам: Кога хората са се научили да ядат месо?
Питам: Кога хората са се научили да ядат месо?
По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци. Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл. Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши. Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо. И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо!
към беседата >>
Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си.
Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек.
Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си.
Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал. Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си. И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети. Той дава всичко даром.
към беседата >>
По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци.
Питам: Кога хората са се научили да ядат месо?
По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци.
Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл. Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши. Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо. И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо! “
към беседата >>
Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром.
Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си.
Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром.
На него му е приятно, че те е срещнал. Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си. И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети. Той дава всичко даром.
към беседата >>
Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл.
Питам: Кога хората са се научили да ядат месо? По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци.
Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл.
Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши. Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо. И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо! “
към беседата >>
На него му е приятно, че те е срещнал.
Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром.
На него му е приятно, че те е срещнал.
Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си. И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети. Той дава всичко даром.
към беседата >>
Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши.
Питам: Кога хората са се научили да ядат месо? По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци. Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл.
Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши.
Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо. И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо! “
към беседата >>
Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си.
Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал.
Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си.
И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети. Той дава всичко даром.
към беседата >>
Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо.
Питам: Кога хората са се научили да ядат месо? По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци. Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл. Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши.
Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо.
И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо! “
към беседата >>
И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал. Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си.
И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети.
Той дава всичко даром.
към беседата >>
И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо!
Питам: Кога хората са се научили да ядат месо? По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци. Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл. Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши. Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо.
И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо!
“
към беседата >>
Той дава всичко даром.
Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал. Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си. И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети.
Той дава всичко даром.
към беседата >>
“
По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци. Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл. Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши. Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо. И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо!
“
към беседата >>
Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри.
Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри.
Хубаво е това, но то засега е само едната страна. Това е положението на господаря. Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане. Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става.
към беседата >>
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза.
Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм. Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане.
към беседата >>
Хубаво е това, но то засега е само едната страна.
Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри.
Хубаво е това, но то засега е само едната страна.
Това е положението на господаря. Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане. Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става. Какво може да направи един глупав човек?
към беседата >>
Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза.
Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм.
Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени.
към беседата >>
Това е положението на господаря.
Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри. Хубаво е това, но то засега е само едната страна.
Това е положението на господаря.
Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане. Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става. Какво може да направи един глупав човек? Каквото правя аз, той го разваля.
към беседата >>
Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза. Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм.
Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората.
Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото.
към беседата >>
Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане.
Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри. Хубаво е това, но то засега е само едната страна. Това е положението на господаря.
Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане.
Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става. Какво може да направи един глупав човек? Каквото правя аз, той го разваля.
към беседата >>
Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза. Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм. Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората.
Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните.
И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото.
към беседата >>
Да, каквото каже господарят-слънце, да стане.
Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри. Хубаво е това, но то засега е само едната страна. Това е положението на господаря. Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане.
Да, каквото каже господарят-слънце, да стане.
Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става. Какво може да направи един глупав човек? Каквото правя аз, той го разваля.
към беседата >>
И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза. Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм. Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните.
И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея.
Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните.
към беседата >>
Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става.
Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри. Хубаво е това, но то засега е само едната страна. Това е положението на господаря. Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане. Да, каквото каже господарят-слънце, да стане.
Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става.
Какво може да направи един глупав човек? Каквото правя аз, той го разваля.
към беседата >>
Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза. Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм. Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея.
Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане.
Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните. Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат.
към беседата >>
Какво може да направи един глупав човек?
Хубаво е това, но то засега е само едната страна. Това е положението на господаря. Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане. Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става.
Какво може да направи един глупав човек?
Каквото правя аз, той го разваля.
към беседата >>
Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени.
Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм. Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане.
Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени.
Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните. Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат. И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
към беседата >>
Каквото правя аз, той го разваля.
Това е положението на господаря. Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане. Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става. Какво може да направи един глупав човек?
Каквото правя аз, той го разваля.
към беседата >>
Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото.
Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени.
Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото.
Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните. Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат. И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско.
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско.
На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести.
към беседата >>
Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото.
Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото.
Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото.
Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните. Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат. И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
към беседата >>
На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне.
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско.
На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне.
Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката?
към беседата >>
Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните.
И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото.
Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните.
Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат. И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
към беседата >>
Невъзможно било да я пипне някой.
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско. На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне.
Невъзможно било да я пипне някой.
За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало.
към беседата >>
Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат.
Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните.
Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат.
И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
към беседата >>
За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне.
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско. На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой.
За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне.
Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея.
към беседата >>
И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните. Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат.
И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
към беседата >>
Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност.
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско. На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне.
Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност.
Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон?
към беседата >>
За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори.
За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори.
И ако трябва да се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва да имат днес. Какви са били техните вярвания преди 2000 години, те са били за тях. Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва да съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли.
към беседата >>
Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести.
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско. На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност.
Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести.
Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон? – „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“ Пашата заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия.
към беседата >>
И ако трябва да се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва да имат днес.
За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори.
И ако трябва да се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва да имат днес.
Какви са били техните вярвания преди 2000 години, те са били за тях. Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва да съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли.
към беседата >>
Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката?
На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести.
Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката?
“ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон? – „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“ Пашата заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия. И наистина този кон гладувал и жадувал цели 3 деня.
към беседата >>
Какви са били техните вярвания преди 2000 години, те са били за тях.
За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори. И ако трябва да се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва да имат днес.
Какви са били техните вярвания преди 2000 години, те са били за тях.
Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва да съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли.
към беседата >>
“ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало.
Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката?
“ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало.
Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон? – „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“ Пашата заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия. И наистина този кон гладувал и жадувал цели 3 деня. След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията.
към беседата >>
Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва да съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли.
За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори. И ако трябва да се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва да имат днес. Какви са били техните вярвания преди 2000 години, те са били за тях.
Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва да съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли.
към беседата >>
НАГОРЕ