НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1281
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1281
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата.
Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска.
Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата.
Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език.
към беседата >>
Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя.
Казва: „Трябва да се обеси! “ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание.
Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя.
Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя! “
към беседата >>
Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш.
В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата.
Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш.
Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия.
към беседата >>
Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя!
“ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание. Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя.
Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя!
“
към беседата >>
Никакво кряскане не изисква.
Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш.
Никакво кряскане не изисква.
Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо.
към беседата >>
“
Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание. Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя. Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя!
“
към беседата >>
Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега.
Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква.
Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега.
Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език.
към беседата >>
То е знание.
То е знание.
Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота. Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне. Сам може да си помогнеш. Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
към беседата >>
Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език.
Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега.
Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език.
И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута.
към беседата >>
Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш.
То е знание.
Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш.
То е философия на живота. Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне. Сам може да си помогнеш. Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
към беседата >>
И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език.
Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език.
И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език.
Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута. Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни.
към беседата >>
То е философия на живота.
То е знание. Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш.
То е философия на живота.
Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне. Сам може да си помогнеш. Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
към беседата >>
Друга мъчнотия.
Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език.
Друга мъчнотия.
Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута. Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни. Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе.
към беседата >>
Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне.
То е знание. Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота.
Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне.
Сам може да си помогнеш. Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
към беседата >>
Няма знание, написано е нещо.
Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия.
Няма знание, написано е нещо.
Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута. Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни. Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе. Често и вие се намирате в същото трудно положение.
към беседата >>
Сам може да си помогнеш.
То е знание. Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота. Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне.
Сам може да си помогнеш.
Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
към беседата >>
Той намерил написаното на неговия език.
Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо.
Той намерил написаното на неговия език.
– „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута. Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни. Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе. Често и вие се намирате в същото трудно положение.
към беседата >>
Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
То е знание. Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота. Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне. Сам може да си помогнеш.
Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
към беседата >>
– „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута.
Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език.
– „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута.
Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни. Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе. Често и вие се намирате в същото трудно положение.
към беседата >>
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица.
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица.
Той имал четири–пет слуги да му слугуват. Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага. Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата!
към беседата >>
Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни.
И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута.
Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни.
Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе. Често и вие се намирате в същото трудно положение.
към беседата >>
Той имал четири–пет слуги да му слугуват.
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица.
Той имал четири–пет слуги да му слугуват.
Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага. Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа!
към беседата >>
Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе.
Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута. Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни.
Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе.
Често и вие се намирате в същото трудно положение.
към беседата >>
Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага.
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица. Той имал четири–пет слуги да му слугуват.
Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага.
Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала.
към беседата >>
Често и вие се намирате в същото трудно положение.
Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута. Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни. Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе.
Често и вие се намирате в същото трудно положение.
към беседата >>
Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си.
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица. Той имал четири–пет слуги да му слугуват. Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага.
Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си.
Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата.
към беседата >>
Кой е най-високия връх в човешкия живот?
Кой е най-високия връх в човешкия живот?
Кой е най-високия планински връх в човешкия живот? Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа. Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх.
към беседата >>
Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна.
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица. Той имал четири–пет слуги да му слугуват. Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага. Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си.
Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна.
Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува.
към беседата >>
Кой е най-високия планински връх в човешкия живот?
Кой е най-високия връх в човешкия живот?
Кой е най-високия планински връх в човешкия живот?
Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа. Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака.
към беседата >>
Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата!
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица. Той имал четири–пет слуги да му слугуват. Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага. Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна.
Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата!
Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува. И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение.
към беседата >>
Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа.
Кой е най-високия връх в човешкия живот? Кой е най-високия планински връх в човешкия живот?
Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа.
Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури.
към беседата >>
Ново-Неволя, Ново-Невежа!
Той имал четири–пет слуги да му слугуват. Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага. Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата!
Ново-Неволя, Ново-Невежа!
“ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува. И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение. Не си я намерила навреме.
към беседата >>
Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства.
Кой е най-високия връх в човешкия живот? Кой е най-високия планински връх в човешкия живот? Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа.
Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства.
Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии.
към беседата >>
“ Целия ден викала.
Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага. Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа!
“ Целия ден викала.
Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува. И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение. Не си я намерила навреме. Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
към беседата >>
Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор.
Кой е най-високия връх в човешкия живот? Кой е най-високия планински връх в човешкия живот? Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа. Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства.
Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор.
Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече.
към беседата >>
Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата.
Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала.
Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата.
Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува. И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение. Не си я намерила навреме. Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
към беседата >>
Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх.
Кой е най-високия връх в човешкия живот? Кой е най-високия планински връх в човешкия живот? Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа. Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор.
Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх.
Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно.
към беседата >>
Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува.
Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата.
Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува.
И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение. Не си я намерила навреме. Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
към беседата >>
Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака.
Кой е най-високия планински връх в човешкия живот? Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа. Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх.
Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака.
Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно. Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства.
към беседата >>
И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение.
Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува.
И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение.
Не си я намерила навреме. Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
към беседата >>
Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури.
Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа. Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака.
Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури.
Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно. Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства. Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре?
към беседата >>
Не си я намерила навреме.
Ново-Неволя, Ново-Невежа! “ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува. И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение.
Не си я намерила навреме.
Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
към беседата >>
Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии.
Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури.
Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии.
И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно. Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства. Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре? Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
към беседата >>
Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
“ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува. И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение. Не си я намерила навреме.
Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
към беседата >>
И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече.
Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии.
И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече.
Даже при подножието на този връх е опасно. Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства. Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре? Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
към беседата >>
Сега вашият извод.
Сега вашият извод.
Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук? Направете едно резюме в десет думи. – Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети.
към беседата >>
Даже при подножието на този връх е опасно.
Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече.
Даже при подножието на този връх е опасно.
Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства. Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре? Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
към беседата >>
Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук?
Сега вашият извод.
Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук?
Направете едно резюме в десет думи. – Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш.
към беседата >>
Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства.
Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно.
Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства.
Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре? Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
към беседата >>
Направете едно резюме в десет думи.
Сега вашият извод. Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук?
Направете едно резюме в десет думи.
– Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня.
към беседата >>
Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре?
Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно. Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства.
Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре?
Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
към беседата >>
– Отивай на училище без ританица на вратата.
Сега вашият извод. Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук? Направете едно резюме в десет думи.
– Отивай на училище без ританица на вратата.
И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят.
към беседата >>
Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно. Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства. Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре?
Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
към беседата >>
И като влезеш в училището не удряй навсякъде.
Сега вашият извод. Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук? Направете едно резюме в десет думи. – Отивай на училище без ританица на вратата.
И като влезеш в училището не удряй навсякъде.
Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен.
към беседата >>
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко.
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко.
Как да кажем сега, да краде или да пипа? Краде какво значи? Думата почти излязла от караде. Краде значи кара го нещо. Какво значи да крадеш?
към беседата >>
Чети. Чети.
Сега вашият извод. Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук? Направете едно резюме в десет думи. – Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде.
Чети. Чети.
Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му.
към беседата >>
Как да кажем сега, да краде или да пипа?
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко.
Как да кажем сега, да краде или да пипа?
Краде какво значи? Думата почти излязла от караде. Краде значи кара го нещо. Какво значи да крадеш? Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
към беседата >>
Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш.
Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук? Направете едно резюме в десет думи. – Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети.
Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш.
Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му. Този седи и размишлява.
към беседата >>
Краде какво значи?
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко. Как да кажем сега, да краде или да пипа?
Краде какво значи?
Думата почти излязла от караде. Краде значи кара го нещо. Какво значи да крадеш? Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
към беседата >>
Та сега да ви обясня.
Направете едно резюме в десет думи. – Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш.
Та сега да ви обясня.
Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му. Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи.
към беседата >>
Думата почти излязла от караде.
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко. Как да кажем сега, да краде или да пипа? Краде какво значи?
Думата почти излязла от караде.
Краде значи кара го нещо. Какво значи да крадеш? Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
към беседата >>
Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят.
– Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня.
Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят.
Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му. Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща.
към беседата >>
Краде значи кара го нещо.
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко. Как да кажем сега, да краде или да пипа? Краде какво значи? Думата почти излязла от караде.
Краде значи кара го нещо.
Какво значи да крадеш? Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
към беседата >>
Гледа един човек седи така замислен.
И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят.
Гледа един човек седи така замислен.
Хваща го, говори му. Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми!
към беседата >>
Какво значи да крадеш?
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко. Как да кажем сега, да краде или да пипа? Краде какво значи? Думата почти излязла от караде. Краде значи кара го нещо.
Какво значи да крадеш?
Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
към беседата >>
Хваща го, говори му.
Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен.
Хваща го, говори му.
Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата.
към беседата >>
Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
Как да кажем сега, да краде или да пипа? Краде какво значи? Думата почти излязла от караде. Краде значи кара го нещо. Какво значи да крадеш?
Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
към беседата >>
Този седи и размишлява.
Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му.
Този седи и размишлява.
Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото.
към беседата >>
Има една несъобразителност.
Има една несъобразителност.
Един кумец ходил на гости на своя кръстник. Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника? Отива кръстникът на гости на кумеца си. Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо. Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди?
към беседата >>
Говори му един час, онзи мълчи.
Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му. Този седи и размишлява.
Говори му един час, онзи мълчи.
Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене!
към беседата >>
Един кумец ходил на гости на своя кръстник.
Има една несъобразителност.
Един кумец ходил на гости на своя кръстник.
Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника? Отива кръстникът на гости на кумеца си. Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо. Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди? “ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето.
към беседата >>
Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща.
Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му. Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи.
Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща.
Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал.
към беседата >>
2.
Знайното и незнайното
,
НБ
, София, 16.2.1936г.,
Аз взимам думата знание в положителен смисъл.
Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат. Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес.
Аз взимам думата знание в положителен смисъл.
Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека! Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека. Всичко е в знанието. Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание. Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
към беседата >>
Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди.
И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди.
Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди.
Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към беседата >>
Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие.
Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш.
Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие.
Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо.
към беседата >>
Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека!
Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл.
Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека!
Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека. Всичко е в знанието. Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание. Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
към беседата >>
Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди.
Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди.
Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди.
Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към беседата >>
Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие.
Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие.
Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие.
Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си.
към беседата >>
Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека.
Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека!
Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека.
Всичко е в знанието. Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание. Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
към беседата >>
Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди.
Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към беседата >>
Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език.
Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие.
Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език.
Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш.
към беседата >>
Всичко е в знанието.
“ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека! Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека.
Всичко е в знанието.
Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание. Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
към беседата >>
Сега няма какво да доказвам това нещо.
Сега няма какво да доказвам това нещо.
Аз не искам да го доказвам. Това е нещо, което вие сами можете на опитате. Много неща мъчно се доказват. Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват.
към беседата >>
Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“.
Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език.
Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“.
Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“.
към беседата >>
Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание.
Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека! Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека. Всичко е в знанието.
Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание.
Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
към беседата >>
Аз не искам да го доказвам.
Сега няма какво да доказвам това нещо.
Аз не искам да го доказвам.
Това е нещо, което вие сами можете на опитате. Много неща мъчно се доказват. Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях.
към беседата >>
Казвате: Отче Наш, Който си на небесата.
Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“.
Казвате: Отче Наш, Който си на небесата.
Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш.
към беседата >>
Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека! Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека. Всичко е в знанието. Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание.
Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
към беседата >>
Това е нещо, което вие сами можете на опитате.
Сега няма какво да доказвам това нещо. Аз не искам да го доказвам.
Това е нещо, което вие сами можете на опитате.
Много неща мъчно се доказват. Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност.
към беседата >>
Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо.
Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата.
Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо.
Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата.
към беседата >>
Сега да минем към чистата мисъл.
Сега да минем към чистата мисъл.
Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки. Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа. Какво от това, че две по две прави четири. Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25?
към беседата >>
Много неща мъчно се доказват.
Сега няма какво да доказвам това нещо. Аз не искам да го доказвам. Това е нещо, което вие сами можете на опитате.
Много неща мъчно се доказват.
Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети.
към беседата >>
Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си.
Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо.
Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си.
Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки.
Сега да минем към чистата мисъл.
Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки.
Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа. Какво от това, че две по две прави четири. Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4.
към беседата >>
Това е нещо, което вие сами можете да опитате.
Сега няма какво да доказвам това нещо. Аз не искам да го доказвам. Това е нещо, което вие сами можете на опитате. Много неща мъчно се доказват.
Това е нещо, което вие сами можете да опитате.
Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската.
към беседата >>
Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш.
Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си.
Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш.
Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето.
към беседата >>
Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа.
Сега да минем към чистата мисъл. Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки.
Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа.
Какво от това, че две по две прави четири. Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева.
към беседата >>
Много неща мъчно се доказват.
Сега няма какво да доказвам това нещо. Аз не искам да го доказвам. Това е нещо, което вие сами можете на опитате. Много неща мъчно се доказват. Това е нещо, което вие сами можете да опитате.
Много неща мъчно се доказват.
Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това.
към беседата >>
Ти започваш с „Отче наш“.
Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш.
Ти започваш с „Отче наш“.
Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното.
към беседата >>
Какво от това, че две по две прави четири.
Сега да минем към чистата мисъл. Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки. Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа.
Какво от това, че две по две прави четири.
Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева.
към беседата >>
Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях.
Аз не искам да го доказвам. Това е нещо, което вие сами можете на опитате. Много неща мъчно се доказват. Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват.
Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях.
Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята.
към беседата >>
Подир малко отвориш очите си и какво виждаш.
Казвате: Отче Наш, Който си на небесата. Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“.
Подир малко отвориш очите си и какво виждаш.
Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана.
към беседата >>
Или казвате 5 по 5 прави 25.
Сега да минем към чистата мисъл. Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки. Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа. Какво от това, че две по две прави четири.
Или казвате 5 по 5 прави 25.
Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега?
към беседата >>
Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност.
Това е нещо, което вие сами можете на опитате. Много неща мъчно се доказват. Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях.
Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност.
Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят.
към беседата >>
Хлябът е готов вече на трапезата.
Ако можеш да прочетеш Отче Наш, както трябва, ти си направил много нещо. Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш.
Хлябът е готов вече на трапезата.
Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди.
към беседата >>
Какво от това, че пет по 5 прави 25?
Сега да минем към чистата мисъл. Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки. Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа. Какво от това, че две по две прави четири. Или казвате 5 по 5 прави 25.
Какво от това, че пет по 5 прави 25?
Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение.
към беседата >>
Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети.
Много неща мъчно се доказват. Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност.
Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети.
Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята.
към беседата >>
Продължаваш...„Който си на небето“.
Представи си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоб си. Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата.
Продължаваш...„Който си на небето“.
И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва.
към беседата >>
Обаче, аз мога да осмисля числото 4.
Ние, съвременните хора, сме се навикнали да мислим по купешки. Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа. Какво от това, че две по две прави четири. Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25?
Обаче, аз мога да осмисля числото 4.
Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това?
към беседата >>
Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската.
Това е нещо, което вие сами можете да опитате. Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети.
Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската.
Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя.
към беседата >>
И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето.
Три деня си гладувал, обиколил си много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш да четеш Отче наш. Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“.
И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето.
Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва.
към беседата >>
Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева.
Казвате това е то: Две и две прави четири, свършена работа. Какво от това, че две по две прави четири. Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4.
Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева.
Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре.
към беседата >>
Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това.
Много неща мъчно се доказват. Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската.
Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това.
Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение.
към беседата >>
Който е на небето, това е разумното.
Ти започваш с „Отче наш“. Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето.
Който е на небето, това е разумното.
Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената.
към беседата >>
Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева.
Какво от това, че две по две прави четири. Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева.
Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева.
Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си.
към беседата >>
Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята.
Те трябва първо да се опитат, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това.
Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята.
Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра.
към беседата >>
Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана.
Подир малко отвориш очите си и какво виждаш. Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното.
Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана.
И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа.
към беседата >>
Като умножа две по две кой се ползува сега?
Или казвате 5 по 5 прави 25. Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева.
Като умножа две по две кой се ползува сега?
Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това?
към беседата >>
Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят.
Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята.
Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят.
Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това?
към беседата >>
И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди.
Хлябът е готов вече на трапезата. Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана.
И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди.
Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория.
към беседата >>
Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение.
Какво от това, че пет по 5 прави 25? Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега?
Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение.
Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това? – Не е никакво знание.
към беседата >>
Това нещо е недопустимо за хората от земята.
Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят.
Това нещо е недопустимо за хората от земята.
Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома?
към беседата >>
Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва.
Продължаваш...„Който си на небето“. И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди.
Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва.
Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си.
към беседата >>
Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това?
Обаче, аз мога да осмисля числото 4. Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение.
Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това?
Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това? – Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре?
към беседата >>
Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя.
Ако аз започна да ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята.
Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя.
Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома.
към беседата >>
Понеже е силен, от време на време той я понатупва.
И след това чуваш глас, който ти казва: Нека жена ти, децата ти и ти седнете на трапезата и ядете от този Отец, Който е на небето. Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва.
Понеже е силен, от време на време той я понатупва.
Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие.
към беседата >>
Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре.
Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева. Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това?
Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре.
По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това? – Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това.
към беседата >>
Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение.
Защо ще се усъмните, защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя.
Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение.
Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин.
към беседата >>
Човекът обича хигиената.
Който е на небето, това е разумното. Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва.
Човекът обича хигиената.
Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти.
към беседата >>
По този начин ти умножаваш страданията си.
Като умножавам двете хиляди по две хиляди получавам четири хиляди лева. Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре.
По този начин ти умножаваш страданията си.
Знание ли е това? – Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш?
към беседата >>
Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра.
Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са устроени така, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение.
Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра.
Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин.
към беседата >>
Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа.
Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана. И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената.
Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа.
Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление.
към беседата >>
Знание ли е това?
Като умножа две по две кой се ползува сега? Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си.
Знание ли е това?
– Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това.
към беседата >>
Как е доказано това?
Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по-голяма от 30 милиона и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра.
Как е доказано това?
Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят.
към беседата >>
Това е алегория.
И в най-големите противоречия на живота си, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди. Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа.
Това е алегория.
Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява.
към беседата >>
– Не е никакво знание.
Разбира се, че четирите се ползва, четири хиляди лева имам на разположение. Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това?
– Не е никакво знание.
Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша.
към беседата >>
Кой е измервал големината на атома?
Това нещо е недопустимо за хората от земята. Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това?
Кой е измервал големината на атома?
Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме.
към беседата >>
Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си.
Представете си, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва. Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория.
Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си.
Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява. Ще ме простиш, че не постъпих добре.
към беседата >>
Отде знаеш, че няма да прекараш добре?
Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това? Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това? – Не е никакво знание.
Отде знаеш, че няма да прекараш добре?
Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш?
към беседата >>
Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома.
Ще кажете: Кой е измервал тази температура да знае колко градуса е тя. Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома?
Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома.
Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме.
към беседата >>
Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие.
Понеже е силен, от време на време той я понатупва. Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си.
Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие.
Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява. Ще ме простиш, че не постъпих добре. Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то?
към беседата >>
Казваш: Аз предчувствам това.
Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това? – Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре?
Казваш: Аз предчувствам това.
Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината.
към беседата >>
Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин.
Съвременните учени казват, че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома.
Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин.
Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения.
към беседата >>
Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти.
Човекът обича хигиената. Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие.
Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти.
При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява. Ще ме простиш, че не постъпих добре. Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то? Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога?
към беседата >>
Отде го предчувстваш?
По този начин ти умножаваш страданията си. Знание ли е това? – Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това.
Отде го предчувстваш?
Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон.
към беседата >>
Те са го изчислили по съвсем друг начин.
Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин.
Те са го изчислили по съвсем друг начин.
Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям.
към беседата >>
При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление.
Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба си, той иска да я потупа. Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти.
При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление.
И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява. Ще ме простиш, че не постъпих добре. Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то? Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога? Каква е тази безразборна вяра, че този такъв, онзи бил такъв?
към беседата >>
Мъчно е да се обясни това.
Знание ли е това? – Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш?
Мъчно е да се обясни това.
Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин.
към беседата >>
Тези явления не спадат към физическия свят.
Как е доказано това? Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин.
Тези явления не спадат към физическия свят.
И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
към беседата >>
И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява.
Това е алегория. Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление.
И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява.
Ще ме простиш, че не постъпих добре. Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то? Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога? Каква е тази безразборна вяра, че този такъв, онзи бил такъв?
към беседата >>
Но виждаш нещо на Витоша.
– Не е никакво знание. Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това.
Но виждаш нещо на Витоша.
Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш?
към беседата >>
И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме.
Кой е измервал големината на атома? Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят.
И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме.
Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо?
към беседата >>
Ще ме простиш, че не постъпих добре.
Да допуснем, че мъжът иска да бие жена си. Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява.
Ще ме простиш, че не постъпих добре.
Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то? Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога? Каква е тази безразборна вяра, че този такъв, онзи бил такъв?
към беседата >>
Как го виждаш?
Отде знаеш, че няма да прекараш добре? Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша.
Как го виждаш?
А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи.
към беседата >>
Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме.
Значи, ако разделим милиметъра на 25 милиона частици и в една от тях се съдържа атома. Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме.
Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме.
Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно.
към беседата >>
Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то?
Ако той я бие, тогава тя трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба си да ме бие. Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява. Ще ме простиш, че не постъпих добре.
Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то?
Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога? Каква е тази безразборна вяра, че този такъв, онзи бил такъв?
към беседата >>
А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината.
Казваш: Аз предчувствам това. Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш?
А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината.
Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо?
към беседата >>
Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения.
Това нещо съвременните учени не са доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме.
Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения.
По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде.
към беседата >>
Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога?
Но ако той от само себе си иска да ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти. При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява. Ще ме простиш, че не постъпих добре. Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то?
Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога?
Каква е тази безразборна вяра, че този такъв, онзи бил такъв?
към беседата >>
Но това е един доста сложен закон.
Отде го предчувстваш? Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината.
Но това е един доста сложен закон.
Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие.
към беседата >>
По обем е 10 пъти по-голям.
Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения.
По обем е 10 пъти по-голям.
Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо.
към беседата >>
Каква е тази безразборна вяра, че този такъв, онзи бил такъв?
При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях да направя едно престъпление. И след това ще започне да ѝ целува ръката и да се извинява. Ще ме простиш, че не постъпих добре. Че ако това верую не влезе в света, светът да ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то? Ако това верую не влезе навсякъде в света да ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога?
Каква е тази безразборна вяра, че този такъв, онзи бил такъв?
към беседата >>
Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин.
Мъчно е да се обясни това. Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон.
Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин.
Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това?
към беседата >>
Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям.
Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
към беседата >>
Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш?
Но виждаш нещо на Витоша. Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин.
Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш?
Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това?
към беседата >>
Как ще си представите това нещо?
И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние си го представляваме и предполагаме. Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
Как ще си представите това нещо?
Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите.
към беседата >>
Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи.
Как го виждаш? А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш?
Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи.
Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде.
към беседата >>
Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно.
Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние си го представяме. Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо?
Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно.
Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица.
към беседата >>
Къде е казано това нещо?
А физикът като види нещо, той веднага го обяснява със закона за пречупване на светлината. Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи.
Къде е казано това нещо?
Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение.
към беседата >>
Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде.
Той е 10 пъти по-голям от физическия свят, според техните твърдения. По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно.
Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде.
Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица.
към беседата >>
Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие.
Но това е един доста сложен закон. Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо?
Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие.
От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли.
към беседата >>
Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо.
По обем е 10 пъти по-голям. Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде.
Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо.
Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува.
към беседата >>
От де знаеш това?
Да кажем, че този въпрос можеш да го обясниш по някакъв начин. Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие.
От де знаеш това?
Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината.
към беседата >>
Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо.
Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано.
към беседата >>
Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това?
Но как ще си обясниш това, че ти можеш да предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш? Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това?
Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това?
Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила.
към беседата >>
Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите.
Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите.
Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това.
към беседата >>
Значи тези работи трябва да съществуват някъде.
Ти казваш: След пет години еди-кой си месец, еди-кой си ден какво нещо ще ми се случи. Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това?
Значи тези работи трябва да съществуват някъде.
Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат.
към беседата >>
Ще кажете, че това е небивалица.
Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите.
Ще кажете, че това е небивалица.
Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи?
към беседата >>
Сега да ви дам едно малко изяснение.
Къде е казано това нещо? Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде.
Сега да ви дам едно малко изяснение.
Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона.
към беседата >>
Не, не е небивалица.
Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица.
Не, не е небивалица.
Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят.
към беседата >>
Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли.
Или казваш на някого, че след 10 години последния месец, последният ден от месеца ще му се случи някакво голямо нещастие. От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение.
Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли.
Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е.
към беседата >>
Този трап съществува, пък и пътят съществува.
Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака си, мислите ли, че това е въображаемо. Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица.
Този трап съществува, пък и пътят съществува.
И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща.
към беседата >>
Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината.
От де знаеш това? Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли.
Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината.
Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон.
към беседата >>
И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано.
Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува.
И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано.
Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му.
към беседата >>
Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила.
Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това? Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината.
Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила.
Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети.
към беседата >>
Този човек предвижда всичко това.
Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще си счупите. Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано.
Този човек предвижда всичко това.
Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това?
към беседата >>
Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат.
Значи тези работи трябва да съществуват някъде. Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила.
Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат.
Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат.
към беседата >>
Казвате: Как могат да се предвидят тия работи?
Ще кажете, че това е небивалица. Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това.
Казвате: Как могат да се предвидят тия работи?
Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар.
към беседата >>
Значи движението на тези предмети зависи от наклона.
Сега да ви дам едно малко изяснение. Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат.
Значи движението на тези предмети зависи от наклона.
Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление?
към беседата >>
Има начин, по който те могат да се предвидят.
Не, не е небивалица. Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи?
Има начин, по който те могат да се предвидят.
Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство.
към беседата >>
Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е.
Представете си едно същество, което може да движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли. Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона.
Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е.
ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат?
към беседата >>
Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща.
Този трап съществува, пък и пътят съществува. И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят.
Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща.
В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години.
към беседата >>
ще дадат малък наклон.
Представете си една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината. Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е.
ще дадат малък наклон.
Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това.
към беседата >>
В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му.
И вие ще тръгнете по този път, дето ще се случи това, което е предсказано. Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща.
В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му.
Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години. Има хора, които виждат какво става зад тях.
към беседата >>
Това същество може да си играе с тези предмети.
Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила. Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон.
Това същество може да си играе с тези предмети.
Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо?
към беседата >>
Как ще си обясните това?
Този човек предвижда всичко това. Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му.
Как ще си обясните това?
Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години. Има хора, които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат.
към беседата >>
Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат.
Достатъчно е само това същество да наклони малко площта към екватора на земята, за да започнат всички предмети, които са върху тази площ, да се движат. Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети.
Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат.
Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича.
към беседата >>
Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар.
Казвате: Как могат да се предвидят тия работи? Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това?
Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар.
Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години. Има хора, които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства.
към беседата >>
Как ще си обясните това явление?
Значи движението на тези предмети зависи от наклона. Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат.
Как ще си обясните това явление?
Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето.
към беседата >>
Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство.
Има начин, по който те могат да се предвидят. Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар.
Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство.
Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години. Има хора, които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства. Те са високо организирани хора.
към беседата >>
Каква е тази сила, която кара предметите да се движат?
Ако искат да им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е. ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление?
Каква е тази сила, която кара предметите да се движат?
Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето?
към беседата >>
Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години.
Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат да откриват много неща. В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство.
Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години.
Има хора, които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства. Те са високо организирани хора.
към беседата >>
Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това.
ще дадат малък наклон. Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат?
Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това.
Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето?
към беседата >>
Има хора, които виждат какво става зад тях.
В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години.
Има хора, които виждат какво става зад тях.
За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства. Те са високо организирани хора.
към беседата >>
Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо?
Това същество може да си играе с тези предмети. Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това.
Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо?
Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет.
към беседата >>
За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат.
Как ще си обясните това? Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години. Има хора, които виждат какво става зад тях.
За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат.
Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства. Те са високо организирани хора.
към беседата >>
Защото слънцето я привлича.
Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват да се движат. Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо?
Защото слънцето я привлича.
След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас.
към беседата >>
Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства.
Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките си намира своя господар. Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години. Има хора, които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат.
Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства.
Те са високо организирани хора.
към беседата >>
След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето.
Как ще си обясните това явление? Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича.
След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето.
Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас.
към беседата >>
Те са високо организирани хора.
Вие можете да сте свършили четири факултета, но не можете да имате това чувство. Има хора, които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години. Има хора, които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина от тия хора не са събудени в тях тези чувства.
Те са високо организирани хора.
към беседата >>
Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето?
Каква е тази сила, която кара предметите да се движат? Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето.
Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето?
И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас?
към беседата >>
И тъй животът не е такъв, какъвто ние си го представяме.
И тъй животът не е такъв, какъвто ние си го представяме.
Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания. Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение. Не е така. Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания.
към беседата >>
И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето?
Вземете запример съвременните астрономи не могат да си обяснят това. Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето?
И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето?
Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас?
към беседата >>
Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания.
И тъй животът не е такъв, какъвто ние си го представяме.
Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания.
Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение. Не е така. Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това.
към беседата >>
Това е един отвлечен предмет.
Запример, има някоя комета, която се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около слънцето. Защо? Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето?
Това е един отвлечен предмет.
Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече.
към беседата >>
Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение.
И тъй животът не е такъв, какъвто ние си го представяме. Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания.
Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение.
Не е така. Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения.
към беседата >>
Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас.
Защото слънцето я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет.
Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас.
Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив.
към беседата >>
Не е така.
И тъй животът не е такъв, какъвто ние си го представяме. Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания. Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение.
Не е така.
Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората.
към беседата >>
Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас.
След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето. Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас.
Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас.
Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия.
към беседата >>
Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга?
И тъй животът не е такъв, какъвто ние си го представяме. Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания. Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение. Не е така.
Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга?
Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение?
към беседата >>
Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас?
Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето? И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас.
Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас?
Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения.
към беседата >>
Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания.
И тъй животът не е такъв, какъвто ние си го представяме. Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания. Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение. Не е така. Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга?
Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания.
И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал?
към беседата >>
Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас?
И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето? Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас?
Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас?
Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност.
към беседата >>
И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това.
Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин си създаваме излишни страдания. Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение. Не е така. Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания.
И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това.
Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него?
към беседата >>
Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече.
Това е един отвлечен предмет. Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас?
Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече.
Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба.
към беседата >>
Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения.
Ние мислим, че сме изхвърлени на един остров, дето никой не се грижи за нас, като че е станало някакво корабокрушение. Не е така. Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това.
Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения.
Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение.
към беседата >>
Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив.
Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас. Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече.
Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив.
Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък.
към беседата >>
Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората.
Не е така. Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения.
Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората.
Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен.
към беседата >>
Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия.
Вие мислите, че слънцето, месечината нямат никакво отношение към вас. Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив.
Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия.
Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата.
към беседата >>
Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение?
Тогава как ще си обясните това, което е писано в Свещената книга? Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората.
Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение?
Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността?
към беседата >>
Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения.
Вие мислите, че планетите, че звездите, нямат никакво отношение към вас? Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия.
Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения.
И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни.
към беседата >>
Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал?
Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил да живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания. И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение?
Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал?
След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си.
към беседата >>
И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност.
Вие мислите, че съществата от другия свят, от разумния свят нямат никакво отношение към вас? Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения.
И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност.
Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат.
към беседата >>
След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него?
И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това. Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал?
След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него?
Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение.
към беседата >>
Някой път ние искаме да изменим своята съдба.
Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече. Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност.
Някой път ние искаме да изменим своята съдба.
Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати.
към беседата >>
Не, това е кривото положение.
Може да имат право да се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения. Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него?
Не, това е кривото положение.
И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята.
към беседата >>
Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък.
Ако си умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив. Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба.
Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък.
Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога.
към беседата >>
И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен.
Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората. Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение.
И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен.
От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка.
към беседата >>
Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата.
Ако си глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък.
Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата.
Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение.
към беседата >>
От какво зависи разумността?
Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение? Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен.
От какво зависи разумността?
Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна.
към беседата >>
Богатството има две страни.
Нещастията в живота не са нищо друго, освен стълкновения. И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата.
Богатството има две страни.
В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем.
към беседата >>
Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си.
Как може човек да изобрети себе си преди да е съществувал? След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността?
Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си.
Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното?
към беседата >>
В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат.
И невежите хора в света не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност. Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни.
В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат.
Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим.
към беседата >>
Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение.
След като съществува човек, той може вече да изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него? Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си.
Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение.
Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно.
към беседата >>
Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати.
Някой път ние искаме да изменим своята съдба. Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат.
Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати.
Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта.
към беседата >>
Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята.
Не, това е кривото положение. И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение.
Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята.
Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност.
към беседата >>
Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога.
Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък. Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати.
Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога.
Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия.
към беседата >>
Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка.
И понеже, ние, съвременните хора, не можем да виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен. От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята.
Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка.
Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви.
към беседата >>
Това е едно криво предположение.
Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може да донесе щастие на момата. Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога.
Това е едно криво предположение.
Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия. Това нищо не разрешава.
към беседата >>
Всеки стрък дава по 40 зърна.
От какво зависи разумността? Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка.
Всеки стрък дава по 40 зърна.
Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко.
към беседата >>
Кой е създал светът, не знаем.
Богатството има две страни. В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение.
Кой е създал светът, не знаем.
Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия. Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение.
към беседата >>
Питам: Кое е разумното?
Представете си, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката си, изучава го и после го туря в джоба си. Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна.
Питам: Кое е разумното?
Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука.
към беседата >>
Тепърва го учим.
В ръцете на един добър и умен човек, богатството ще има един резултат. Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем.
Тепърва го учим.
Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия. Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот.
към беседата >>
Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно.
Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно си остава в същото положение. Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното?
Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно.
Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш.
към беседата >>
Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта.
Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати. Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим.
Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта.
Това са външните условия. Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно.
към беседата >>
Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност.
Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята. Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно.
Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност.
Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение.
към беседата >>
Това са външните условия.
Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога. Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта.
Това са външните условия.
Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели.
към беседата >>
Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви.
Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка. Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност.
Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви.
Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света.
към беседата >>
Това нищо не разрешава.
Това е едно криво предположение. Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия.
Това нищо не разрешава.
Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята.
към беседата >>
Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко.
Всеки стрък дава по 40 зърна. Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви.
Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко.
Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува.
към беседата >>
Сега да направим едно сравнение.
Кой е създал светът, не знаем. Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия. Това нищо не разрешава.
Сега да направим едно сравнение.
Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни.
към беседата >>
Това не е никаква наука.
Питам: Кое е разумното? Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко.
Това не е никаква наука.
Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо.
към беседата >>
Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот.
Тепърва го учим. Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия. Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение.
Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот.
Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха.
към беседата >>
Като разумен човек, ти трябва да вярваш.
Като се посее житното зърно, ще кажа, че в него има нещо разумно. Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука.
Като разумен човек, ти трябва да вярваш.
Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа.
към беседата >>
Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно.
Да кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта. Това са външните условия. Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот.
Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно.
В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята.
към беседата >>
Аз правя едно възражение.
Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност. Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш.
Аз правя едно възражение.
Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е?
към беседата >>
В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели.
Това са външните условия. Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно.
В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели.
Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения.
към беседата >>
Аз отричам всякакво безверие в света.
Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва да ѝ дадем условия да се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение.
Аз отричам всякакво безверие в света.
Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения?
към беседата >>
Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята.
Това нищо не разрешава. Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели.
Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята.
Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре.
към беседата >>
Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува.
Ние мислим, че със закона на безверието ще можем да обясним всичко. Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света.
Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува.
Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна.
към беседата >>
Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни.
Сега да направим едно сравнение. Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята.
Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни.
Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества.
към беседата >>
Значи все вярва и той в нещо.
Това не е никаква наука. Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува.
Значи все вярва и той в нещо.
Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките.
към беседата >>
Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха.
Аз искам да ви заставя да мислите, да излезете от сегашния си живот. Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни.
Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха.
Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем.
към беседата >>
Това е по-мъчна работа.
Като разумен човек, ти трябва да вярваш. Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо.
Това е по-мъчна работа.
Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата.
към беседата >>
Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята.
Не мислете, че животът, че положението, което сега имате, е най-важно. В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха.
Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята.
Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата.
към беседата >>
Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е?
Аз правя едно възражение. Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа.
Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е?
Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение.
към беседата >>
Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения.
В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели. Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята.
Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения.
За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става.
към беседата >>
Кое е по-правилно от двете положения?
Аз отричам всякакво безверие в света. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е?
Кое е по-правилно от двете положения?
Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /?
към беседата >>
За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре.
Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4–5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения.
За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре.
Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата.
към беседата >>
Едната вяра е фиктивна.
Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения?
Едната вяра е фиктивна.
Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /? /. Но при безверието не може да има Бог.
към беседата >>
Растенията са много умни същества.
Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре.
Растенията са много умни същества.
В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот.
към беседата >>
Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките.
Значи все вярва и той в нещо. Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна.
Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките.
Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /? /. Но при безверието не може да има Бог. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога.
към беседата >>
В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем.
Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества.
В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем.
Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот. Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха.
към беседата >>
Вяра на сенките на нещата.
Това е по-мъчна работа. Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките.
Вяра на сенките на нещата.
Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /? /. Но при безверието не може да има Бог. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога. Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно.
към беседата >>
Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата.
Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем.
Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата.
Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот. Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха. След време те видяха, че работата и във въздуха не става.
към беседата >>
Само при реалността може да има учение.
Кое е по-мъчно: Да вярваш в това, което е или да не вярваш в това, което е? Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата.
Само при реалността може да има учение.
Само при Бога може да има безверие /? /. Но при безверието не може да има Бог. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога. Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно. Безверството е нещо безплодно в света.
към беседата >>
Обаче, те видяха, че с ритане работа не става.
Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата.
Обаче, те видяха, че с ритане работа не става.
След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот. Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха. След време те видяха, че работата и във въздуха не става. После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
към беседата >>
Само при Бога може да има безверие /?
Кое е по-правилно от двете положения? Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение.
Само при Бога може да има безверие /?
/. Но при безверието не може да има Бог. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога. Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно. Безверството е нещо безплодно в света.
към беседата >>
След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата.
За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става.
След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата.
И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот. Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха. След време те видяха, че работата и във въздуха не става. После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
към беседата >>
/. Но при безверието не може да има Бог.
Едната вяра е фиктивна. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /?
/. Но при безверието не може да има Бог.
Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога. Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно. Безверството е нещо безплодно в света.
към беседата >>
И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот.
Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата.
И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот.
Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха. След време те видяха, че работата и във въздуха не става. После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
към беседата >>
Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога.
Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките. Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /? /. Но при безверието не може да има Бог.
Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога.
Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно. Безверството е нещо безплодно в света.
към беседата >>
Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха.
В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот.
Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха.
След време те видяха, че работата и във въздуха не става. После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
към беседата >>
Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно.
Вяра на сенките на нещата. Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /? /. Но при безверието не може да има Бог. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога.
Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно.
Безверството е нещо безплодно в света.
към беседата >>
След време те видяха, че работата и във въздуха не става.
Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот. Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха.
След време те видяха, че работата и във въздуха не става.
После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
към беседата >>
Безверството е нещо безплодно в света.
Само при реалността може да има учение. Само при Бога може да има безверие /? /. Но при безверието не може да има Бог. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди Бога. Следователно, безверниците всякога ще се върнат в своето първо положение, понеже те са родили нещо, което е безплодно.
Безверството е нещо безплодно в света.
към беседата >>
После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот. Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха. След време те видяха, че работата и във въздуха не става.
После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
към беседата >>
Сега, аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува.
Сега, аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува.
Това е глупост. Аз съм за онова, върху което вашият живот почива. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас.
към беседата >>
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света?
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света?
Така е писано в Библията. Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата. Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише. Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества.
към беседата >>
Това е глупост.
Сега, аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува.
Това е глупост.
Аз съм за онова, върху което вашият живот почива. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея.
към беседата >>
Така е писано в Библията.
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света?
Така е писано в Библията.
Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата. Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише. Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас?
към беседата >>
Аз съм за онова, върху което вашият живот почива.
Сега, аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува. Това е глупост.
Аз съм за онова, върху което вашият живот почива.
Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина.
към беседата >>
Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата.
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света? Така е писано в Библията.
Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата.
Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише. Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества?
към беседата >>
Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене.
Сега, аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува. Това е глупост. Аз съм за онова, върху което вашият живот почива.
Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене.
Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам.
към беседата >>
Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише.
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света? Така е писано в Библията. Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата.
Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише.
Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите?
към беседата >>
Истината, в която живея, тя е всичко за мене.
Сега, аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува. Това е глупост. Аз съм за онова, върху което вашият живот почива. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене.
Истината, в която живея, тя е всичко за мене.
Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш.
към беседата >>
Мойсей само е описал създаването на света.
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света? Така е писано в Библията. Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата. Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише.
Мойсей само е описал създаването на света.
Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно.
към беседата >>
Дали вие ще вярвате или не, това е за вас.
Сега, аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува. Това е глупост. Аз съм за онова, върху което вашият живот почива. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене.
Дали вие ще вярвате или не, това е за вас.
Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си?
към беседата >>
Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества.
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света? Така е писано в Библията. Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата. Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише. Мойсей само е описал създаването на света.
Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества.
Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания.
към беседата >>
Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея.
Това е глупост. Аз съм за онова, върху което вашият живот почива. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас.
Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея.
Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си? – Не съм.
към беседата >>
Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас?
Така е писано в Библията. Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата. Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише. Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества.
Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас?
Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания.
към беседата >>
Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина.
Аз съм за онова, върху което вашият живот почива. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея.
Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина.
Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си? – Не съм. Тогава ти си в заблужденията.
към беседата >>
Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества?
Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата. Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише. Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас?
Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества?
Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания.
към беседата >>
Нищо не ви продава, пари не ви искам.
Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина.
Нищо не ви продава, пари не ви искам.
– Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си? – Не съм. Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си?
към беседата >>
Кой не причинява страдания на другите?
Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише. Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества?
Кой не причинява страдания на другите?
Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества?
към беседата >>
– Ама може да ни заблуждаваш.
Истината, в която живея, тя е всичко за мене. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам.
– Ама може да ни заблуждаваш.
– Ами ти щастлив ли си? – Не съм. Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си? – Не съм.
към беседата >>
Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно.
Мойсей само е описал създаването на света. Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите?
Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно.
Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола.
към беседата >>
– Ами ти щастлив ли си?
Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш.
– Ами ти щастлив ли си?
– Не съм. Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си? – Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението.
към беседата >>
Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания.
Казва се там, че на растенията е казал да живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал да живеят във водата; на птиците да живеят във въздуха; на млекопитающите да тичат по земята, а на човека е заповядал да живеят между всички живи същества. Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно.
Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания.
Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди.
към беседата >>
– Не съм.
Аз живея в тази истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си?
– Не съм.
Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си? – Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си?
към беседата >>
Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания.
Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас? Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания.
Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания.
Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл.
към беседата >>
Тогава ти си в заблужденията.
Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина. Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си? – Не съм.
Тогава ти си в заблужденията.
Здрав ли си? – Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си? – Не.
към беседата >>
Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания.
Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества? Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания.
Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания.
Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога.
към беседата >>
Здрав ли си?
Нищо не ви продава, пари не ви искам. – Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си? – Не съм. Тогава ти си в заблужденията.
Здрав ли си?
– Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си? – Не. – Тогава ти си в заблуждението.
към беседата >>
Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества?
Кой не причинява страдания на другите? Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания.
Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества?
Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца.
към беседата >>
– Не съм.
– Ама може да ни заблуждаваш. – Ами ти щастлив ли си? – Не съм. Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си?
– Не съм.
Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си? – Не. – Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си?
към беседата >>
Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола.
Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно. Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества?
Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола.
На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца.
към беседата >>
Тогава ти живееш в заблуждението.
– Ами ти щастлив ли си? – Не съм. Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си? – Не съм.
Тогава ти живееш в заблуждението.
– Живееш ли добре в дома си? – Не. – Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си? – Не съм.
към беседата >>
На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди.
Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други си създават страдания. Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола.
На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди.
Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява.
към беседата >>
– Живееш ли добре в дома си?
– Не съм. Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си? – Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението.
– Живееш ли добре в дома си?
– Не. – Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си? – Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл.
Много страдания си създават птиците сами, но и хората им създават страдания. Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди.
Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл.
Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън.
към беседата >>
– Не.
Тогава ти си в заблужденията. Здрав ли си? – Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си?
– Не.
– Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си? – Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората.
към беседата >>
Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога.
Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл.
Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога.
Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата.
към беседата >>
– Тогава ти си в заблуждението.
Здрав ли си? – Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си? – Не.
– Тогава ти си в заблуждението.
– Учен ли си? – Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие.
към беседата >>
Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца.
Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога.
Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца.
В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си.
към беседата >>
– Учен ли си?
– Не съм. Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си? – Не. – Тогава ти си в заблуждението.
– Учен ли си?
– Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия.
към беседата >>
В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца.
Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца.
В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца.
Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце.
към беседата >>
– Не съм.
Тогава ти живееш в заблуждението. – Живееш ли добре в дома си? – Не. – Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си?
– Не съм.
– Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват?
към беседата >>
Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява.
На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца.
Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява.
Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ.
към беседата >>
– Тогава ти живееш в заблуждението.
– Живееш ли добре в дома си? – Не. – Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си? – Не съм.
– Тогава ти живееш в заблуждението.
Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате?
към беседата >>
Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън.
Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл. Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява.
Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън.
Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца.
към беседата >>
Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората.
– Не. – Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си? – Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението.
Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората.
Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате.
към беседата >>
Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата.
Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили да се посветят в служение на Бога. Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън.
Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата.
Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си.
към беседата >>
Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие.
– Тогава ти си в заблуждението. – Учен ли си? – Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората.
Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие.
Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам.
към беседата >>
Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си.
Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата.
Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си.
Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце.
към беседата >>
Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия.
– Учен ли си? – Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие.
Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия.
Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага.
към беседата >>
Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце.
В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си.
Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце.
После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта.
към беседата >>
Какво им коства да вярват?
– Не съм. – Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия.
Какво им коства да вярват?
В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате.
към беседата >>
После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ.
Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце.
После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ.
По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът.
към беседата >>
В какво ще вярвате?
– Тогава ти живееш в заблуждението. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват?
В какво ще вярвате?
Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете.
към беседата >>
По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца.
Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ.
По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца.
Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът. В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа.
към беседата >>
Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате.
Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате?
Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате.
Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ?
към беседата >>
Решила да види какво правят четирите моми в килиите си.
Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата. Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца.
Решила да види какво правят четирите моми в килиите си.
За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът. В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа. Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят.
към беседата >>
Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам.
Аз не взимам това, което материалистите казват, онова крайно безверие. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате.
Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам.
Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално.
към беседата >>
За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце.
Тези моми се изхитрили, намерили начин да си пекат яйца и без да кладат огън в килиите си. Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си.
За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце.
Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът. В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа. Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят. Това нещо и аз го виждам за пръв път.
към беседата >>
Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага.
Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане те си създават нещастието и всеки ден хората насила си създават своите нещастия. Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам.
Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага.
Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти?
към беседата >>
Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта.
Като чували някоя кокошка да кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и си взимали по едно яйце. После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце.
Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта.
Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът. В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа. Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят. Това нещо и аз го виждам за пръв път. Казвам: Това е един пример, който нищо не показва, но все-таки донякъде обяснява нещата.
към беседата >>
Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате.
Какво им коства да вярват? В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага.
Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате.
Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу.
към беседата >>
Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът.
После те си купили по една свещ и решили да пекат яйцата на свещ. По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта.
Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът.
В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа. Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят. Това нещо и аз го виждам за пръв път. Казвам: Това е един пример, който нищо не показва, но все-таки донякъде обяснява нещата.
към беседата >>
Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете.
В какво ще вярвате? Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате.
Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете.
Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота.
към беседата >>
В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа.
По едно време игуменката забелязала, че от време на време сметката на яйцата не излизала, някъде се губели по четири яйца. Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът.
В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа.
Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят. Това нещо и аз го виждам за пръв път. Казвам: Това е един пример, който нищо не показва, но все-таки донякъде обяснява нещата.
към беседата >>
Казвате: Къде да видим този Господ?
Аз не искам да вярвате в едно верую, което сами ще формулирате. Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете.
Казвате: Къде да видим този Господ?
Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини.
към беседата >>
Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят.
Решила да види какво правят четирите моми в килиите си. За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът. В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа.
Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят.
Това нещо и аз го виждам за пръв път. Казвам: Това е един пример, който нищо не показва, но все-таки донякъде обяснява нещата.
към беседата >>
Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално.
Аз не искам да вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам. Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ?
Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално.
Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят.
към беседата >>
Това нещо и аз го виждам за пръв път.
За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете си по една тел и на него държала по едно яйце. Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът. В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа. Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят.
Това нещо и аз го виждам за пръв път.
Казвам: Това е един пример, който нищо не показва, но все-таки донякъде обяснява нещата.
към беседата >>
Че какво виждаш ти?
Аз искам да вярвате в слънцето, което кара земята да се движи, аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално.
Че какво виждаш ти?
За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения.
към беседата >>
Казвам: Това е един пример, който нищо не показва, но все-таки донякъде обяснява нещата.
Въртели яйцето и го пекли на пламъка на свещта. Игуменката останала учудена от това, което видяла и си казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът. В това време дяволът бил там, чул какво казвала игуменката и се обърнал към нея с думите: Не ме обвинявай в тази работа. Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума да го направят. Това нещо и аз го виждам за пръв път.
Казвам: Това е един пример, който нищо не показва, но все-таки донякъде обяснява нещата.
към беседата >>
За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу.
Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти?
За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу.
Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си.
към беседата >>
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“.
Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото.
към беседата >>
Това, което съвременните хора виждат, то е слепота.
Аз не искам да ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете. Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу.
Това, което съвременните хора виждат, то е слепота.
Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина.
към беседата >>
Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“.
Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра.
Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание.
към беседата >>
Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини.
Казвате: Къде да видим този Господ? Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота.
Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини.
Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие.
към беседата >>
Правата вяра седи в онова, което ти знаеш.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“. Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра.
Правата вяра седи в онова, което ти знаеш.
Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих?
към беседата >>
Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят.
Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално. Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини.
Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят.
Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят.
към беседата >>
Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“. Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш.
Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш.
Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата.
към беседата >>
Те не знаят истинските положения.
Че какво виждаш ти? За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят.
Те не знаят истинските положения.
Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина.
към беседата >>
Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“. Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш.
Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото.
А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим.
към беседата >>
Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си.
За да виждаш, ти трябва да виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу. Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения.
Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си.
В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина. Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята.
към беседата >>
А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“. Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото.
А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото.
Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си.
към беседата >>
В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина.
Това, което съвременните хора виждат, то е слепота. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си.
В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина.
В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина. Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята. Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето.
към беседата >>
Защото човек се отличава по своето незнание.
Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото.
Защото човек се отличава по своето незнание.
Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие.
към беседата >>
В този случай слънцето не е една причина, но е последствие.
Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини. Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина.
В този случай слънцето не е една причина, но е последствие.
Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина. Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята. Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето. На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи около своето слънце.
към беседата >>
Какво приложение може да има сега този стих?
Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание.
Какво приложение може да има сега този стих?
Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие.
към беседата >>
Слънцето тегли земята, понеже и него теглят.
Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят. Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие.
Слънцето тегли земята, понеже и него теглят.
Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина. Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята. Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето. На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи около своето слънце.
към беседата >>
Че трябва да знаем нещата.
Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих?
Че трябва да знаем нещата.
И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие.
към беседата >>
Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина.
Те не знаят истинските положения. Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят.
Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина.
Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята. Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето. На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи около своето слънце.
към беседата >>
И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим.
Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата.
И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим.
Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие.
към беседата >>
Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята.
Те казват запример, че слънцето притегля земята към себе си. В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина.
Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята.
Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето. На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи около своето слънце.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си.
А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим.
Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си.
Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие.
към беседата >>
Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето.
В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина. В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина. Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята.
Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето.
На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи около своето слънце.
към беседата >>
Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие.
Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си.
Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие.
към беседата >>
На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи около своето слънце.
В този случай слънцето не е една причина, но е последствие. Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина. Неговата орбита е много по-голяма от тази на земята. Земята употребява 365 деня, докато обиколи един път слънцето.
На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи около своето слънце.
към беседата >>
Сега ще направя един превод.
Сега ще направя един превод.
Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят. Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът. Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива? Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея.
към беседата >>
Сега аз ще ви помоля малко да се отворите, да не би моята реч да накваси малко вашата захар.
Сега аз ще ви помоля малко да се отворите, да не би моята реч да накваси малко вашата захар.
Има неща, които лесно се топят. Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар. Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми. Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно.
към беседата >>
Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят.
Сега ще направя един превод.
Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят.
Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът. Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива? Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш.
към беседата >>
Има неща, които лесно се топят.
Сега аз ще ви помоля малко да се отворите, да не би моята реч да накваси малко вашата захар.
Има неща, които лесно се топят.
Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар. Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми. Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо.
към беседата >>
Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът.
Сега ще направя един превод. Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят.
Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът.
Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива? Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота.
към беседата >>
Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар.
Сега аз ще ви помоля малко да се отворите, да не би моята реч да накваси малко вашата захар. Има неща, които лесно се топят.
Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар.
Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми. Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример.
към беседата >>
Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива?
Сега ще направя един превод. Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят. Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът.
Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива?
Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал.
към беседата >>
Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми.
Сега аз ще ви помоля малко да се отворите, да не би моята реч да накваси малко вашата захар. Има неща, които лесно се топят. Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар.
Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми.
Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание.
към беседата >>
Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта?
Сега ще направя един превод. Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят. Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът. Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива?
Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта?
Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея.
към беседата >>
Това поливане може да развали вашите схващания за живота.
Сега аз ще ви помоля малко да се отворите, да не би моята реч да накваси малко вашата захар. Има неща, които лесно се топят. Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар. Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми.
Това поливане може да развали вашите схващания за живота.
Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила.
към беседата >>
Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея.
Сега ще направя един превод. Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят. Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът. Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива? Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта?
Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея.
Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш.
към беседата >>
Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно.
Сега аз ще ви помоля малко да се отворите, да не би моята реч да накваси малко вашата захар. Има неща, които лесно се топят. Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар. Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми. Това поливане може да развали вашите схващания за живота.
Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно.
Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила.
към беседата >>
Ти говориш за онова, което не знаеш.
Преводът се състои в следното: Съвременните хора се кланят в това, което не знаят. Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът. Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива? Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея.
Ти говориш за онова, което не знаеш.
Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям.
към беседата >>
Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо.
Има неща, които лесно се топят. Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар. Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми. Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно.
Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо.
Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия.
към беседата >>
Че живееш ти имаш опитност от живота.
Това, което не знаят, е смъртта, а това, което знаят, е животът. Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива? Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш.
Че живееш ти имаш опитност от живота.
Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш.
към беседата >>
Разправях на едного следния пример.
Вие трябва да им турнете една гумена обвивка, да не би да се стопят, да не би да направи пакост на вашата захар. Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми. Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо.
Разправях на едного следния пример.
Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота.
към беседата >>
Ти вярваш в смъртта, която не си опитал.
Един българин, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива? Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота.
Ти вярваш в смъртта, която не си опитал.
Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот?
към беседата >>
Един човек бил осъден на смъртно наказание.
Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може да развали хубавите ви костюми. Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример.
Един човек бил осъден на смъртно наказание.
Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен.
към беседата >>
Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея.
Питам го: Ти умирал ли си да говориш за смъртта? Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал.
Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея.
Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот?
към беседата >>
Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила.
Това поливане може да развали вашите схващания за живота. Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание.
Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила.
Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум.
към беседата >>
Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш.
Ти нямаш никаква опитност за смъртта, а говориш за нея. Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея.
Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш.
За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега.
към беседата >>
Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила.
Те пак ще окапят, но аз не искам това да стане преждевременно. Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила.
Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила.
Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум. Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността.
към беседата >>
За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям.
Ти говориш за онова, което не знаеш. Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш.
За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям.
А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие.
към беседата >>
Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия.
Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо. Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила.
Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия.
Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум. Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно.
към беседата >>
А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш.
Че живееш ти имаш опитност от живота. Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям.
А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш.
Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората.
към беседата >>
Той е само едно проявление на живота.
Разправях на едного следния пример. Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия.
Той е само едно проявление на живота.
Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум. Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно. Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят.
към беседата >>
Някои ме питат има ли други живот?
Ти вярваш в смъртта, която не си опитал. Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш.
Някои ме питат има ли други живот?
Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи.
към беседата >>
Настоящият живот е временен.
Един човек бил осъден на смъртно наказание. Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота.
Настоящият живот е временен.
Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум. Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно. Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят. Тя е несъизмерима и се нарича вечност.
към беседата >>
Чудно нещо има ли друг живот?
Когато опиташ смъртта, тогава се върни да ми разправяш за нея. Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот?
Чудно нещо има ли друг живот?
Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят?
към беседата >>
Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум.
Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че да си изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила. Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен.
Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум.
Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно. Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят. Тя е несъизмерима и се нарича вечност.
към беседата >>
Аз живея сега.
Сега няма какво да ми говориш затова, което не си опитал и не познаваш. За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот?
Аз живея сега.
Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата.
към беседата >>
Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността.
Той иска да го обесят, че да излезе свободно да си хапне тарханата, която майка му направила. Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум.
Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността.
Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно. Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят. Тя е несъизмерима и се нарича вечност.
към беседата >>
Колко живот ще има, кажете ми вие.
За мене е важно, че вярвам в това, което зная и на него се кланям. А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега.
Колко живот ще има, кажете ми вие.
Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот.
към беседата >>
Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно.
Не поставяйте настоящия живот за мерило на бъдещия. Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум. Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността.
Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно.
Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят. Тя е несъизмерима и се нарича вечност.
към беседата >>
Чудни са хората.
А ти вярваш и се кланяш в това, което не знаеш. Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие.
Чудни са хората.
Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре.
към беседата >>
Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят.
Той е само едно проявление на живота. Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум. Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно.
Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят.
Тя е несъизмерима и се нарича вечност.
към беседата >>
Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи.
Някои ме питат има ли други живот? Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората.
Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи.
И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия?
към беседата >>
Тя е несъизмерима и се нарича вечност.
Настоящият живот е временен. Мерилото на живота се намира във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашето сърце и вашия ум. Значи имате четири мерки, с които можете да мерите реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно обективно. Има една обективна реалност в света, която малцина я знаят.
Тя е несъизмерима и се нарича вечност.
към беседата >>
И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят?
Чудно нещо има ли друг живот? Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи.
И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят?
– Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен.
към беседата >>
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“.
Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те. И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро.
към беседата >>
– Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата.
Аз живея сега. Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят?
– Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата.
Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва.
към беседата >>
Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“.
Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко.
В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те. И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате.
към беседата >>
Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот.
Колко живот ще има, кажете ми вие. Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата.
Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот.
Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне.
към беседата >>
В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“. Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко.
В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те.
И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате.
към беседата >>
Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре.
Чудни са хората. Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот.
Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре.
На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота.
към беседата >>
И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“. Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те.
И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят.
След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо?
към беседата >>
На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия?
Някой направи една голяма къща от 45 стаи и като влезе в една от стаите, веднага пита: Има ли още стаи. И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре.
На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия?
Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота.
към беседата >>
След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“. Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те. И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят.
След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво.
За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така?
към беседата >>
Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен.
И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят? – Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия?
Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен.
И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта?
към беседата >>
За в бъдеще всички ви очаква нещо добро.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“. Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те. И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво.
За в бъдеще всички ви очаква нещо добро.
Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс.
към беседата >>
И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва.
– Има друг свят, разбира се, има къщи по-големи и от вашата. Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен.
И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва.
Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи.
към беседата >>
Сега аз не искам да вярвате.
Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те. И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро.
Сега аз не искам да вярвате.
Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята.
към беседата >>
Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне.
Ти си се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот. Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва.
Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне.
Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят.
към беседата >>
Дали вярвате или не вярвате.
В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки да са те. И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате.
Дали вярвате или не вярвате.
Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва.
към беседата >>
Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота.
Ако в тая къща, в която си влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне.
Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота.
Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв.
към беседата >>
Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо?
И ако тия същества, колкото малки или големи да са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате.
Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо?
Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене.
към беседата >>
Смъртта излиза от живота.
На същото основание и мравята може да пита има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота.
Смъртта излиза от живота.
По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи.
към беседата >>
Защо е така?
След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво. За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо?
Защо е така?
И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него.
към беседата >>
По какво се отличава животът от смъртта?
Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота.
По какво се отличава животът от смъртта?
Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим.
към беседата >>
И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс.
За в бъдеще всички ви очаква нещо добро. Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така?
И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс.
Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух.
към беседата >>
Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи.
И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва. Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта?
Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи.
А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието.
към беседата >>
Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята.
Сега аз не искам да вярвате. Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс.
Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята.
Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра.
към беседата >>
А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят.
Да, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне. Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи.
А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят.
Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота.
към беседата >>
Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва.
Дали вярвате или не вярвате. Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята.
Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва.
Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую.
към беседата >>
Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв.
Сега въпросът е, животът ли излезе от смъртта или смъртта от живота. Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят.
Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв.
Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи.
към беседата >>
Все-таки Господ е определил нещо добро за мене.
Това е ваша работа, но не можете да не вярвате в това. Защо? Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва.
Все-таки Господ е определил нещо добро за мене.
Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую.
към беседата >>
Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи.
Смъртта излиза от живота. По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв.
Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи.
Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил.
към беседата >>
Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него.
Защо е така? И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене.
Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него.
В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква.
към беседата >>
Сега някои казват, че трябва да мълчим.
По какво се отличава животът от смъртта? Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи.
Сега някои казват, че трябва да мълчим.
Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори.
към беседата >>
В това седи силата на човешкия дух.
И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс. Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него.
В това седи силата на човешкия дух.
И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така.
към беседата >>
Не, аз не съм за мълчанието.
Като умре човек хората говорят около него, а той мълчи. А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим.
Не, аз не съм за мълчанието.
Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е.
към беседата >>
И животните, които изтребват, и те имат същата вяра.
Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух.
И животните, които изтребват, и те имат същата вяра.
И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас.
към беседата >>
Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота.
А като се роди човек, и той говори, и хората около него говорят. Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието.
Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота.
Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е. каквото ви се каже, да вярвате в него.
към беседата >>
И растенията, които растат, и те имат едно верую.
Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва. Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра.
И растенията, които растат, и те имат едно верую.
Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него.
към беседата >>
Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи.
Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота.
Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи.
Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е. каквото ви се каже, да вярвате в него. Аз съм съгласен наполовина с това.
към беседата >>
Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую.
Все-таки Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую.
Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую.
При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност.
към беседата >>
Не говори, преди да си мислил.
Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти си жив, и те са живи. Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи.
Не говори, преди да си мислил.
Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е. каквото ви се каже, да вярвате в него. Аз съм съгласен наполовина с това. Ако мислите така, вие ще изпаднете в голямо противоречие, ще се намерите в положението на един княз от древността.
към беседата >>
При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква.
Като умира, пак вярва, че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую.
При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква.
И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност. Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота.
към беседата >>
Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори.
Сега някои казват, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил.
Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори.
А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е. каквото ви се каже, да вярвате в него. Аз съм съгласен наполовина с това. Ако мислите така, вие ще изпаднете в голямо противоречие, ще се намерите в положението на един княз от древността.
към беседата >>
И благодарение, че е така.
В това седи силата на човешкия дух. И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква.
И благодарение, че е така.
Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност. Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни, Божествени условия, които възрастват.
към беседата >>
А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е.
Не, аз не съм за мълчанието. Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори.
А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е.
каквото ви се каже, да вярвате в него. Аз съм съгласен наполовина с това. Ако мислите така, вие ще изпаднете в голямо противоречие, ще се намерите в положението на един княз от древността.
към беседата >>
Това е красивото, това е Божественото у нас.
И животните, които изтребват, и те имат същата вяра. И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така.
Това е красивото, това е Божественото у нас.
Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност. Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни, Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата.
към беседата >>
каквото ви се каже, да вярвате в него.
Да мълчиш, значи да мислиш, а да мислиш, това е онова високо положение на живота. Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е.
каквото ви се каже, да вярвате в него.
Аз съм съгласен наполовина с това. Ако мислите така, вие ще изпаднете в голямо противоречие, ще се намерите в положението на един княз от древността.
към беседата >>
Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него.
И растенията, които растат, и те имат едно верую. Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас.
Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него.
И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност. Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни, Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие на човешката душа.
към беседата >>
Аз съм съгласен наполовина с това.
Казвате, че някой мълчи, казвате на някой: Мълчи. Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е. каквото ви се каже, да вярвате в него.
Аз съм съгласен наполовина с това.
Ако мислите така, вие ще изпаднете в голямо противоречие, ще се намерите в положението на един княз от древността.
към беседата >>
И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност.
Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую. При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него.
И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност.
Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни, Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие на човешката душа.
към беседата >>
Ако мислите така, вие ще изпаднете в голямо противоречие, ще се намерите в положението на един княз от древността.
Не говори, преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи т. е. каквото ви се каже, да вярвате в него. Аз съм съгласен наполовина с това.
Ако мислите така, вие ще изпаднете в голямо противоречие, ще се намерите в положението на един княз от древността.
към беседата >>
Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота.
При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност.
Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота.
Това са външни, Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие на човешката душа.
към беседата >>
Един богат княз от древността пожелал да му се ушият дрехи, които да не са пипани от човешки ръце, да се опредат, да се изтъкат, да се ушият, човешка ръка да ги не пипне.
Един богат княз от древността пожелал да му се ушият дрехи, които да не са пипани от човешки ръце, да се опредат, да се изтъкат, да се ушият, човешка ръка да ги не пипне.
Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение. Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан. Дали му един стан и той започнал работата. Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът.
към беседата >>
Това са външни, Божествени условия, които възрастват.
И благодарение, че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност. Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота.
Това са външни, Божествени условия, които възрастват.
Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие на човешката душа.
към беседата >>
Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение.
Един богат княз от древността пожелал да му се ушият дрехи, които да не са пипани от човешки ръце, да се опредат, да се изтъкат, да се ушият, човешка ръка да ги не пипне.
Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение.
Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан. Дали му един стан и той започнал работата. Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове.
към беседата >>
Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата.
Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност. Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни, Божествени условия, които възрастват.
Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата.
Това е, което принася щастие на човешката душа.
към беседата >>
Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан.
Един богат княз от древността пожелал да му се ушият дрехи, които да не са пипани от човешки ръце, да се опредат, да се изтъкат, да се ушият, човешка ръка да ги не пипне. Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение.
Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан.
Дали му един стан и той започнал работата. Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана.
към беседата >>
Това е, което принася щастие на човешката душа.
Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност. Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни, Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата.
Това е, което принася щастие на човешката душа.
към беседата >>
Дали му един стан и той започнал работата.
Един богат княз от древността пожелал да му се ушият дрехи, които да не са пипани от човешки ръце, да се опредат, да се изтъкат, да се ушият, човешка ръка да ги не пипне. Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение. Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан.
Дали му един стан и той започнал работата.
Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал.
към беседата >>
Сега вие трябва да измените своите възгледи, да усилите вярата си.
Сега вие трябва да измените своите възгледи, да усилите вярата си.
Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба. Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение. Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди. Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения.
към беседата >>
Започнал той мислено да снове.
Един богат княз от древността пожелал да му се ушият дрехи, които да не са пипани от човешки ръце, да се опредат, да се изтъкат, да се ушият, човешка ръка да ги не пипне. Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение. Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан. Дали му един стан и той започнал работата.
Започнал той мислено да снове.
Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна.
към беседата >>
Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба.
Сега вие трябва да измените своите възгледи, да усилите вярата си.
Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба.
Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение. Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди. Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет.
към беседата >>
Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът.
Един богат княз от древността пожелал да му се ушият дрехи, които да не са пипани от човешки ръце, да се опредат, да се изтъкат, да се ушият, човешка ръка да ги не пипне. Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение. Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан. Дали му един стан и той започнал работата. Започнал той мислено да снове.
Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът.
Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка.
към беседата >>
Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение.
Сега вие трябва да измените своите възгледи, да усилите вярата си. Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба.
Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение.
Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди. Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите.
към беседата >>
Те го виждали все на стана да снове.
Князът казал: Който се наеме да ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение. Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан. Дали му един стан и той започнал работата. Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът.
Те го виждали все на стана да снове.
Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил.
към беседата >>
Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди.
Сега вие трябва да измените своите възгледи, да усилите вярата си. Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба. Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение.
Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди.
Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той.
към беседата >>
Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана.
Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов да ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан. Дали му един стан и той започнал работата. Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове.
Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана.
Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил. Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца.
към беседата >>
Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение.
Сега вие трябва да измените своите възгледи, да усилите вярата си. Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба. Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение. Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди.
Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение.
Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен.
към беседата >>
Обаче мъдрецът нищо не тъкал.
Дали му един стан и той започнал работата. Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана.
Обаче мъдрецът нищо не тъкал.
Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил. Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца. Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави.
към беседата >>
Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения.
Сега вие трябва да измените своите възгледи, да усилите вярата си. Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба. Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение. Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди. Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение.
Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения.
Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия.
към беседата >>
Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна.
Започнал той мислено да снове. Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал.
Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна.
Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил. Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца. Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави. Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз.
към беседата >>
Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет.
Не, че нямате вяра, но вярата ви е слаба. Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение. Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди. Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения.
Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет.
Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения.
към беседата >>
Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка.
Князът изпращал от време на време слугите си да видят какво прави мъдрецът. Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна.
Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка.
Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил. Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца. Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави. Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз. Като минал князът покрай едно дете, то извикало: Я, нашият княз е гол.
към беседата >>
Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите.
Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете да изпратите детето да следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може да издържи на това напрежение. Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди. Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет.
Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите.
Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания.
към беседата >>
Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил.
Те го виждали все на стана да снове. Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка.
Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил.
Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца. Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави. Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз. Като минал князът покрай едно дете, то извикало: Я, нашият княз е гол.
към беседата >>
Този човек е вече силен, учен човек е той.
Ако рече да се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди. Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите.
Този човек е вече силен, учен човек е той.
Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той.
към беседата >>
Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца.
Казвали на княза: Снове, работи нещо на стана. Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил.
Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца.
Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави. Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз. Като минал князът покрай едно дете, то извикало: Я, нашият княз е гол.
към беседата >>
Добрият човек е още по-силен.
Мозъкът му трябва да уякне, да стане силен, да издържи на това голямо напрежение. Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той.
Добрият човек е още по-силен.
Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва.
към беседата >>
Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави.
Обаче мъдрецът нищо не тъкал. Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил. Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца.
Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави.
Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз. Като минал князът покрай едно дете, то извикало: Я, нашият княз е гол.
към беседата >>
Светият е още по-силен и от добрия.
Мускулите, симпатичната му нервна система трябва да си хармонизират, че като излезе на училище, да издържи на големи напрежения. Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен.
Светият е още по-силен и от добрия.
Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си.
към беседата >>
Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз.
Той само прехвърлял мислено сновалките от едната и другата страна. Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил. Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца. Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави.
Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз.
Като минал князът покрай едно дете, то извикало: Я, нашият княз е гол.
към беседата >>
Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения.
Детето трябва да свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което да постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после да свърши университет. Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия.
Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения.
Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си.
към беседата >>
Като минал князът покрай едно дете, то извикало: Я, нашият княз е гол.
Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без да хване човешка ръка. Така той мислено изпрел, изтъкал плата и го ушил. Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите си дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца. Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави. Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз.
Като минал князът покрай едно дете, то извикало: Я, нашият княз е гол.
към беседата >>
Някой казва, че не му трябват знания.
Като свърши университет, той ще може да влезе в живота подготвен да носи тежестите. Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения.
Някой казва, че не му трябват знания.
Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека?
към беседата >>
Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи.
Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи.
В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти?
към беседата >>
Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той.
Този човек е вече силен, учен човек е той. Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания.
Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той.
Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко!
към беседата >>
В това няма никакво знание.
Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи.
В това няма никакво знание.
Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен.
към беседата >>
Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва.
Добрият човек е още по-силен. Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той.
Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва.
Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани.
към беседата >>
Ти казваш, че вярваш в Бога.
Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи. В това няма никакво знание.
Ти казваш, че вярваш в Бога.
Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава?
към беседата >>
Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си.
Светият е още по-силен и от добрия. Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва.
Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си.
Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен.
към беседата >>
Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра?
Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи. В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога.
Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра?
Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра?
към беседата >>
Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си.
Силни хора са тия, на които тялото е калено, може да издържи на големи тежести и напрежения. Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си.
Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си.
В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение.
към беседата >>
Ти казваш, че вярваш в баща си.
Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи. В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра?
Ти казваш, че вярваш в баща си.
Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш.
към беседата >>
В какво седи възпитанието на човека?
Някой казва, че не му трябват знания. Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си.
В какво седи възпитанието на човека?
Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение.
към беседата >>
Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти?
Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи. В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си.
Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти?
Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение?
към беседата >>
Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко!
Не, трябват му знания, неговият мозък трябва да бъде кален, да може да издържи, як трябва да бъде той. Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека?
Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко!
Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен.
към беседата >>
Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен.
В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти?
Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен.
Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем.
към беседата >>
Не е въпросът да се брани.
Човек трябва да признава погрешките и заблужденията си и всеки ден да се разкайва. Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко!
Не е въпросът да се брани.
Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане.
към беседата >>
Каква е тази вяра тогава?
Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен.
Каква е тази вяра тогава?
Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света?
към беседата >>
Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен.
Не е въпросът да се осъжда, но така да се разкайва, че да е готов да изправи погрешките си. Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани.
Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен.
Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени.
към беседата >>
Питам: Какво допринася тази празна вяра?
Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава?
Питам: Какво допринася тази празна вяра?
Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете.
към беседата >>
Когато синът положи гърба си, това значи смирение.
Не да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си. В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен.
Когато синът положи гърба си, това значи смирение.
Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора.
към беседата >>
Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш.
Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра?
Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш.
Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате?
към беседата >>
Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение.
В какво седи възпитанието на човека? Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение.
Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение.
Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си.
към беседата >>
Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение?
Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш.
Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение?
Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението.
към беседата >>
Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен.
Когато бащата бие сина си, синът трябва да изложи гърба си и да каже: Бий, татко! Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение.
Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен.
Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай.
към беседата >>
Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем.
Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение?
Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем.
И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение.
към беседата >>
Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане.
Не е въпросът да се брани. Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен.
Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане.
В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй!
към беседата >>
И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света?
Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем.
И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света?
Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат.
към беседата >>
В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени.
Щом започне този син да се брани, той счита вече баща си за безумен. Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане.
В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени.
Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка.
към беседата >>
В света има две веруюта: Едното верую е това, което хората не знаят.
В света има две веруюта: Едното верую е това, което хората не знаят.
Другото верую е това, което хората знаят. В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта. Единият служи на страха, а другият служи на вярата. И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо.
към беседата >>
Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете.
Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света?
Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете.
Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота.
към беседата >>
Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора.
Когато синът положи гърба си, това значи смирение. Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени.
Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора.
Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка.
към беседата >>
Другото верую е това, което хората знаят.
В света има две веруюта: Едното верую е това, което хората не знаят.
Другото верую е това, което хората знаят.
В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта. Единият служи на страха, а другият служи на вярата. И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае.
към беседата >>
Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате?
Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете.
Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате?
Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили.
към беседата >>
Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си.
Той трябва да каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение. Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора.
Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си.
Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му.
към беседата >>
В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта.
В света има две веруюта: Едното верую е това, което хората не знаят. Другото верую е това, което хората знаят.
В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта.
Единият служи на страха, а другият служи на вярата. И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае.
към беседата >>
Първото знание е движението.
Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате?
Първото знание е движението.
Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината.
към беседата >>
Не бягай.
Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен. Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си.
Не бягай.
Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят?
към беседата >>
Единият служи на страха, а другият служи на вярата.
В света има две веруюта: Едното верую е това, което хората не знаят. Другото верую е това, което хората знаят. В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта.
Единият служи на страха, а другият служи на вярата.
И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава.
към беседата >>
Животът се отличава с движение.
Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението.
Животът се отличава с движение.
Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението.
към беседата >>
Тури гърба си и кажи: Удряй!
Обаче, този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай.
Тури гърба си и кажи: Удряй!
След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана.
към беседата >>
И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем.
В света има две веруюта: Едното верую е това, което хората не знаят. Другото верую е това, което хората знаят. В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта. Единият служи на страха, а другият служи на вярата.
И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем.
Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам?
към беседата >>
Движението е резултат.
И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение.
Движението е резултат.
Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота.
към беседата >>
След това целуни тази ръка.
В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй!
След това целуни тази ръка.
Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе?
към беседата >>
Аз взимам принципа общо.
В света има две веруюта: Едното верую е това, което хората не знаят. Другото верую е това, което хората знаят. В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта. Единият служи на страха, а другият служи на вярата. И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем.
Аз взимам принципа общо.
Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам?
към беседата >>
Та какво е резултатът, движението на живота.
Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат.
Та какво е резултатът, движението на живота.
От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи.
към беседата >>
Благословена е тази ръка.
Ако Бог ви наказва, чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка.
Благословена е тази ръка.
Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща.
към беседата >>
Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае.
Другото верую е това, което хората знаят. В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта. Единият служи на страха, а другият служи на вярата. И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо.
Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае.
И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш.
към беседата >>
От движението се раждат после ред други сили.
Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота.
От движението се раждат после ред други сили.
От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание.
към беседата >>
Като те набие баща ти, целуни ръката му.
Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си, бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка.
Като те набие баща ти, целуни ръката му.
Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си.
към беседата >>
И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае.
В света има две служби, на които хората служат: Едната е законът на необходимостта, а другата е законът на Любовта. Единият служи на страха, а другият служи на вярата. И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае.
И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае.
За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере.
към беседата >>
От движението се ражда светлината.
Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили.
От движението се ражда светлината.
Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи.
към беседата >>
Каква друга философия ще ми разправят?
Не бягай. Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му.
Каква друга философия ще ми разправят?
Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример.
към беседата >>
За това, което знае, той никога не се смущава.
Единият служи на страха, а другият служи на вярата. И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае.
За това, което знае, той никога не се смущава.
Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне.
към беседата >>
Значи светлината е елементарното проявление на движението.
Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината.
Значи светлината е елементарното проявление на движението.
Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението.
към беседата >>
Всички други философии за мене са попара, тархана.
Тури гърба си и кажи: Удряй! След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят?
Всички други философии за мене са попара, тархана.
Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си.
към беседата >>
Казваш: Как да не се смущавам?
И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем. Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава.
Казваш: Как да не се смущавам?
Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви.
към беседата >>
Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота.
Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението.
Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота.
Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това.
към беседата >>
Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе?
След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана.
Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе?
Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си.
към беседата >>
Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам?
Аз взимам принципа общо. Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам?
Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам?
Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш.
към беседата >>
Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи.
Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота.
Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи.
Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат.
към беседата >>
Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща.
Благословена е тази ръка. Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе?
Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща.
Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си.
към беседата >>
Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш.
Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам?
Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш.
Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща.
към беседата >>
Трябва му светлина, трябва му знание.
От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи.
Трябва му светлина, трябва му знание.
И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение.
към беседата >>
Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си.
Като те набие баща ти, целуни ръката му. Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща.
Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си.
И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става.
към беседата >>
Този човек може и да не те обере.
И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш.
Този човек може и да не те обере.
Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем.
към беседата >>
И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи.
От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание.
И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи.
Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение.
към беседата >>
И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример.
Каква друга философия ще ми разправят? Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си.
И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример.
Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат.
към беседата >>
Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне.
За това, което знае, той никога не се смущава. Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере.
Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне.
Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света.
към беседата >>
Първият подтик на живота е движението.
Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи.
Първият подтик на живота е движението.
Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си.
към беседата >>
Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си.
Всички други философии за мене са попара, тархана. Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример.
Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си.
Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие.
към беседата >>
Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви.
Казваш: Как да не се смущавам? Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне.
Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви.
Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем.
към беседата >>
Повечето от вас сте били майки, знаете това.
Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението.
Повечето от вас сте били майки, знаете това.
Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен.
към беседата >>
Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си.
Че ако ти не вярваш в баща си, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе? Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си.
Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си.
Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките.
към беседата >>
Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш.
Този разбойник иде да ме обере, как да не се смущавам? Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви.
Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш.
И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата.
към беседата >>
Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат.
Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това.
Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат.
Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина.
към беседата >>
Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си.
Ти трябва да кажеш на сина си, когото си родил: Синко, ти трябва да вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща. Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си.
Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си.
Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките. Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав.
към беседата >>
И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща.
Ти ни най-малко не знаеш това, ти само предполагаш, че той ще те обере и се смущаваш. Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш.
И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща.
Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае.
към беседата >>
Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение.
Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат.
Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение.
И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя.
към беседата >>
Не, без хапане всичко трябва да става.
Ти ще полагаш гърба си, както аз едно време го полагах на баща си и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща си. И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си.
Не, без хапане всичко трябва да става.
Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките. Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав. Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува.
към беседата >>
Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем.
Този човек може и да не те обере. Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща.
Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем.
А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява.
към беседата >>
И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение.
И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение.
И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение.
И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява.
към беседата >>
Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат.
И майката трябва да каже на дъщеря си: Дъще, аз искам да следваш моя пример. Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става.
Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат.
Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките. Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав. Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува. А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване?
към беседата >>
А веруюто на знанието ще оправи света.
Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или вълк и да ви нападне. Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем.
А веруюто на знанието ще оправи света.
И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае.
към беседата >>
И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си.
Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение.
И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си.
Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло.
към беседата >>
Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие.
Тъй и синът, и дъщерята трябва да полагат гърба си. Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат.
Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие.
Аз съм против мечките. Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав. Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува. А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване? Ако те бие умен човек, умен ще станеш, ако те бие добър човек, добър ще станеш, ако те бие любещ човек, любещ ще станеш.
към беседата >>
И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем.
Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма да излезе насреща ви. Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света.
И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем.
Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам.
към беседата >>
Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен.
Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си.
Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен.
Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли.
към беседата >>
Аз съм против мечките.
Те не трябва да се бранят, не трябва да хапят майка си и баща си. Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие.
Аз съм против мечките.
Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав. Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува. А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване? Ако те бие умен човек, умен ще станеш, ако те бие добър човек, добър ще станеш, ако те бие любещ човек, любещ ще станеш.
към беседата >>
Вземете, запример бащата.
Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш. И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем.
Вземете, запример бащата.
В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си.
към беседата >>
Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина.
Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен.
Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина.
Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен.
към беседата >>
Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав.
Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите си. Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките.
Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав.
Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува. А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване? Ако те бие умен човек, умен ще станеш, ако те бие добър човек, добър ще станеш, ако те бие любещ човек, любещ ще станеш.
към беседата >>
В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае.
И мечка има в ума ти, и вълк има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща. Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата.
В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае.
Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си. Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва.
към беседата >>
Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя.
Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина.
Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя.
Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен.
към беседата >>
Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува.
Не, без хапане всичко трябва да става. Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките. Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав.
Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува.
А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване? Ако те бие умен човек, умен ще станеш, ако те бие добър човек, добър ще станеш, ако те бие любещ човек, любещ ще станеш.
към беседата >>
Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява.
Следователно ние минаваме от едно верую, което не знаем, към едно верую, което знаем. А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае.
Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява.
Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си. Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва. Питам: Как се обърна едното верую в друго?
към беседата >>
Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява.
И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя.
Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява.
Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас?
към беседата >>
А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване?
Ако не подлагате гърба си на ръката на вашия баща, от вас хора няма да станат. Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките. Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав. Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува.
А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване?
Ако те бие умен човек, умен ще станеш, ако те бие добър човек, добър ще станеш, ако те бие любещ човек, любещ ще станеш.
към беседата >>
Той мисли, че е силен, че всичко знае.
А веруюто на знанието ще оправи света. И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява.
Той мисли, че е силен, че всичко знае.
И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си. Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва. Питам: Как се обърна едното верую в друго? По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си.
към беседата >>
Това потъмняване може да стане частично или цяло.
И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява.
Това потъмняване може да стане частично или цяло.
Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н.
към беседата >>
Ако те бие умен човек, умен ще станеш, ако те бие добър човек, добър ще станеш, ако те бие любещ човек, любещ ще станеш.
Аз не казвам, че някоя мечка трябва да ви бие. Аз съм против мечките. Ако те бие, умен човек ще те бие, а не някой глупав. Ако ви рисува, да ви рисува някой гениален човек, който знае да рисува. А да те рисува някой невежа, да изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване?
Ако те бие умен човек, умен ще станеш, ако те бие добър човек, добър ще станеш, ако те бие любещ човек, любещ ще станеш.
към беседата >>
И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам.
И ако целият свят е забъркан, това се дължи на онова условие, че ние служим на онова, което не знаем. Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае.
И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам.
Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си. Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва. Питам: Как се обърна едното верую в друго? По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си. Как стана тази работа?
към беседата >>
Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли.
Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло.
Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли.
Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това?
към беседата >>
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията?
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията?
Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията? Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете. Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете. Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение.
към беседата >>
Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си.
Вземете, запример бащата. В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам.
Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си.
Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва. Питам: Как се обърна едното верую в друго? По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си. Как стана тази работа?
към беседата >>
Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен.
Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли.
Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен.
Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си.
към беседата >>
Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията?
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията?
Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията?
Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете. Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете. Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота.
към беседата >>
Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва.
В най-ранната си възраст той служи на онова, което не знае. Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си.
Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва.
Питам: Как се обърна едното верую в друго? По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си. Как стана тази работа?
към беседата >>
Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен.
Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен.
Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен.
Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си?
към беседата >>
Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете.
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията? Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията?
Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете.
Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете. Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота.
към беседата >>
Питам: Как се обърна едното верую в друго?
Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва да ми се подчинява. Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си. Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва.
Питам: Как се обърна едното верую в друго?
По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си. Как стана тази работа?
към беседата >>
Следователно, какво се изисква от вас?
Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен.
Следователно, какво се изисква от вас?
Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш.
към беседата >>
Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете.
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията? Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията? Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете.
Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете.
Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината.
към беседата >>
По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си.
Той мисли, че е силен, че всичко знае. И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си. Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва. Питам: Как се обърна едното верую в друго?
По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си.
Как стана тази работа?
към беседата >>
Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н.
Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас?
Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н.
Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени.
към беседата >>
Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание.
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията? Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията? Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете. Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете.
Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание.
Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим.
към беседата >>
Как стана тази работа?
И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам. Няма какво да се прави, ще се подчинявам на баща си. Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща си, и бащата, който вярваше, че може да заповядва, дохожда до едно положение да вярва, че не може да заповядва. Питам: Как се обърна едното верую в друго? По-рано синът вярваше, че трябва да се подчинява на баща си, а сега бащата вярва, че трябва да се подчинява на сина си.
Как стана тази работа?
към беседата >>
Как ще стане това?
Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н.
Как ще стане това?
Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас.
към беседата >>
Това е истинско мъчение.
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията? Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията? Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете. Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете. Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание.
Това е истинско мъчение.
И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното.
към беседата >>
Сега да направя предмета малко по-ясен.
Сега да направя предмета малко по-ясен.
Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони. Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи. Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат. Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук?
към беседата >>
Като усилиш мисълта си.
Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това?
Като усилиш мисълта си.
Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални.
към беседата >>
И тъй, ние вярваме в живота.
Вие трябва да различавате откъде и от кого идат страданията? Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете. Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете. Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение.
И тъй, ние вярваме в живота.
Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област.
към беседата >>
Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони.
Сега да направя предмета малко по-ясен.
Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони.
Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи. Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат. Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш.
към беседата >>
Как ще усилиш мисълта си?
Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си.
Как ще усилиш мисълта си?
– Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство.
към беседата >>
Ние знаем живота.
Ако страданията идват от хората, имате право да роптаете. Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете. Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота.
Ние знаем живота.
Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи.
към беседата >>
Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи.
Сега да направя предмета малко по-ясен. Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони.
Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи.
Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат. Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес.
към беседата >>
– Като почнеш да мислиш за това, което знаеш.
Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си?
– Като почнеш да мислиш за това, което знаеш.
И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди.
към беседата >>
Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината.
Вие трябва да различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете. Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота.
Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината.
Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш.
към беседата >>
Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат.
Сега да направя предмета малко по-ясен. Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони. Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи.
Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат.
Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл.
към беседата >>
И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени.
Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш.
И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени.
Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди.
към беседата >>
Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим.
Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание. Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината.
Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим.
Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие.
към беседата >>
Тогава той почва да се кланя пред тебе.
Сега да направя предмета малко по-ясен. Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони. Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи. Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат.
Тогава той почва да се кланя пред тебе.
Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека!
към беседата >>
Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас.
Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени.
Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас.
А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди.
към беседата >>
Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното.
Това е истинско мъчение. И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим.
Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното.
Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие.
към беседата >>
Питам сега: „Къде е прогресът тук?
Сега да направя предмета малко по-ясен. Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони. Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи. Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат. Тогава той почва да се кланя пред тебе.
Питам сега: „Къде е прогресът тук?
“ Прогрес може да има само в това, което знаеш. Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека! Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека.
към беседата >>
А онези неща, които са далеч от нас, не са реални.
Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас.
А онези неща, които са далеч от нас, не са реални.
Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към беседата >>
Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област.
И тъй, ние вярваме в живота. Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното.
Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област.
Ние после знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език.
към беседата >>
“ Прогрес може да има само в това, което знаеш.
Вие се покланяте пред един богат търговец, милионер, банкер, който разполага с милиони. Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи. Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат. Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук?
“ Прогрес може да има само в това, което знаеш.
Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес. Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека! Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека. Всичко е в знанието.
към беседата >>
Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство.
Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални.
Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство.
Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към беседата >>
Ние после знаем онзи език, с който природата си служи.
Ние знаем живота. Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област.
Ние после знаем онзи език, с който природата си служи.
Природата не иска много да ѝ говориш. Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“.
към беседата >>
Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес.
Ти си сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи. Обаче, по някакъв начин той изгубва своето богатство, а ти ставаш богат. Тогава той почва да се кланя пред тебе. Питам сега: „Къде е прогресът тук? “ Прогрес може да има само в това, което знаеш.
Значи в онова, което знаеш, всякога има прогрес, а в онова, което не знаеш, всякога има регрес.
Аз взимам думата знание в положителен смисъл. Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека! Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека. Всичко е в знанието. Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание.
към беседата >>
Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди.
– Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство.
Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди.
Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към беседата >>
Природата не иска много да ѝ говориш.
Ние знаем Любовта; ние знаем Мъдростта; ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато и област на битието да се намерим, ние можем да използуваме тази област. Ние после знаем онзи език, с който природата си служи.
Природата не иска много да ѝ говориш.
Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако ѝ говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. Ще ми кажете сега, че сте чели „Отче наш“. Казвате: Отче Наш, Който си на небесата.
към беседата >>
3.
Огънят на любовта / Силният огън
,
УС
, София, 16.2.1936г.,
Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив.
Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив.
Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен. Че, тъй. Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал? Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност. Процесът е вътре.
към беседата >>
И който издържи на този огън, спасен ще бъде.
И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй.
И който издържи на този огън, спасен ще бъде.
И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство.
към беседата >>
Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен.
Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив.
Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен.
Че, тъй. Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал? Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност. Процесът е вътре. Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.
към беседата >>
И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън.
И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде.
И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън.
И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже.
към беседата >>
Че, тъй.
Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив. Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен.
Че, тъй.
Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал? Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност. Процесът е вътре. Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.
към беседата >>
И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне.
И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън.
И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне.
Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже. И всички ще бъдат свободни.
към беседата >>
Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал?
Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив. Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен. Че, тъй.
Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал?
Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност. Процесът е вътре. Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.
към беседата >>
Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света.
И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне.
Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света.
Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже. И всички ще бъдат свободни.
към беседата >>
Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност.
Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив. Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен. Че, тъй. Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал?
Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност.
Процесът е вътре. Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.
към беседата >>
Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали.
Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света.
Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали.
Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже. И всички ще бъдат свободни.
към беседата >>
Процесът е вътре.
Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив. Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен. Че, тъй. Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал? Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност.
Процесът е вътре.
Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.
към беседата >>
Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство.
И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали.
Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство.
И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже. И всички ще бъдат свободни.
към беседата >>
Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.
Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен. Че, тъй. Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал? Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност. Процесът е вътре.
Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.
към беседата >>
И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже.
И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство.
И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже.
И всички ще бъдат свободни.
към беседата >>
Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати.
Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати.
Някой път ние преувеличаваме престъплението. Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има.
към беседата >>
И всички ще бъдат свободни.
И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже.
И всички ще бъдат свободни.
към беседата >>
Някой път ние преувеличаваме престъплението.
Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати.
Някой път ние преувеличаваме престъплението.
Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има. Има престъпление, ако убиеш един човек.
към беседата >>
И тъй, тогава стихът ще бъде тъй, тогава стихът ще стане: „Потърсиха Ме тези, които Аз потърсих; и намериха Ме тези, които Аз намерих.“
И тъй, тогава стихът ще бъде тъй, тогава стихът ще стане: „Потърсиха Ме тези, които Аз потърсих; и намериха Ме тези, които Аз намерих.“
към беседата >>
Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка.
Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати. Някой път ние преувеличаваме престъплението.
Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка.
Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има. Има престъпление, ако убиеш един човек. То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник?
към беседата >>
Хващат го там, законът е строг, и го наказват.
Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати. Някой път ние преувеличаваме престъплението. Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка.
Хващат го там, законът е строг, и го наказват.
Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има. Има престъпление, ако убиеш един човек. То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник? И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
към беседата >>
Едно малко престъпление има той.
Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати. Някой път ние преувеличаваме престъплението. Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват.
Едно малко престъпление има той.
Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има. Има престъпление, ако убиеш един човек. То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник? И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
към беседата >>
Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има.
Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати. Някой път ние преувеличаваме престъплението. Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той.
Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има.
Има престъпление, ако убиеш един човек. То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник? И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
към беседата >>
Има престъпление, ако убиеш един човек.
Някой път ние преувеличаваме престъплението. Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има.
Има престъпление, ако убиеш един човек.
То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник? И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
към беседата >>
То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник?
Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има. Има престъпление, ако убиеш един човек.
То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник?
И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
към беседата >>
И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има. Има престъпление, ако убиеш един човек. То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник?
И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
към беседата >>
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха.
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха.
Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа.
към беседата >>
Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка.
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха.
Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка.
Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ.
към беседата >>
Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши.
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха. Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка.
Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши.
Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ.
към беседата >>
Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат.
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха. Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши.
Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат.
А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми?
към беседата >>
А лъжата е вече едно престъпление.
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха. Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат.
А лъжата е вече едно престъпление.
И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи?
към беседата >>
И тогава двамата хора се скриха от Господа.
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха. Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление.
И тогава двамата хора се скриха от Господа.
И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се.
към беседата >>
И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ.
Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа.
И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ.
И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова.
към беседата >>
И най-после ги намери Господ.
Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ.
И най-после ги намери Господ.
Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото.
към беседата >>
Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми?
Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ.
Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми?
“ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото. Каквото ни каза, ние повярвахме.
към беседата >>
“ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи?
А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми?
“ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи?
“ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото. Каквото ни каза, ние повярвахме. Ти си я направил.“
към беседата >>
“ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се.
И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи?
“ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се.
Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото. Каквото ни каза, ние повярвахме. Ти си я направил.“
към беседата >>
Сега, че вината не е негова.
И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се.
Сега, че вината не е негова.
Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото. Каквото ни каза, ние повярвахме. Ти си я направил.“
към беседата >>
Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото.
И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова.
Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото.
Каквото ни каза, ние повярвахме. Ти си я направил.“
към беседата >>
Каквото ни каза, ние повярвахме.
Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми? “ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото.
Каквото ни каза, ние повярвахме.
Ти си я направил.“
към беседата >>
Има въпроси, които са мъчни за разрешение.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение.
Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен. Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени.
към беседата >>
Ти си я направил.“
“ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи? “ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото. Каквото ни каза, ние повярвахме.
Ти си я направил.“
към беседата >>
Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение.
Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен.
Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага.
към беседата >>
Има три фази във всеки един човек.
Има три фази във всеки един човек.
След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката! Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън.
към беседата >>
Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение. Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен.
Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен.
Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката?
към беседата >>
След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава.
Има три фази във всеки един човек.
След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава.
Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката! Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период.
към беседата >>
Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение. Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен. Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен.
Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен.
Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката? В разбирането.
към беседата >>
Ако съзнае погрешката, няма нищо.
Има три фази във всеки един човек. След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава.
Ако съзнае погрешката, няма нищо.
Съзнай погрешката! Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка.
към беседата >>
Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение. Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен. Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен.
Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен.
Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата.
към беседата >>
Съзнай погрешката!
Има три фази във всеки един човек. След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съзнае погрешката, няма нищо.
Съзнай погрешката!
Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш.
към беседата >>
Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение. Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен. Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен.
Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени.
Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено.
към беседата >>
Нищо повече!
Има три фази във всеки един човек. След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката!
Нищо повече!
Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички!
към беседата >>
Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага.
Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен. Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени.
Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага.
Сега, де седи погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено.
към беседата >>
Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън.
Има три фази във всеки един човек. След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката! Нищо повече!
Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън.
И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички! “ И змията.
към беседата >>
Сега, де седи погрешката?
Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага.
Сега, де седи погрешката?
В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено. И след като се уреди прехраната, пак има недоволство.
към беседата >>
И ще мине един дълъг период.
След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката! Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън.
И ще мине един дълъг период.
Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички! “ И змията. Туй е старото положение.
към беседата >>
В разбирането.
Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката?
В разбирането.
Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено. И след като се уреди прехраната, пак има недоволство. Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.
към беседата >>
Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка.
Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката! Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период.
Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка.
И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички! “ И змията. Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати.
към беседата >>
Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата.
Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката? В разбирането.
Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата.
Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено. И след като се уреди прехраната, пак има недоволство. Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.
към беседата >>
И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш.
Съзнай погрешката! Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка.
И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш.
Хайде сега навънка всички! “ И змията. Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието.
към беседата >>
Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено.
Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата.
Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено.
Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено. И след като се уреди прехраната, пак има недоволство. Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.
към беседата >>
Хайде сега навънка всички!
Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш.
Хайде сега навънка всички!
“ И змията. Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате.
към беседата >>
Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено.
Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено.
Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено.
И след като се уреди прехраната, пак има недоволство. Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.
към беседата >>
“ И змията.
Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички!
“ И змията.
Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието.
към беседата >>
И след като се уреди прехраната, пак има недоволство.
Сега, де седи погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено.
И след като се уреди прехраната, пак има недоволство.
Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.
към беседата >>
Туй е старото положение.
И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички! “ И змията.
Туй е старото положение.
Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието. Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате.
към беседата >>
Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.
В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено. И след като се уреди прехраната, пак има недоволство.
Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.
към беседата >>
Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати.
Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички! “ И змията. Туй е старото положение.
Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати.
Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието. Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате. Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод!
към беседата >>
Иде и другото противоречие.
Иде и другото противоречие.
Някой казва: „С тия въпроси няма да се занимаваме.“ Но човек, макар и да не се занимава, пак ще се намери в трудно положение. Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата. Като дойде зимата, стегне го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца. Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.
към беседата >>
Тъй, както е даден разказът в Писанието.
И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички! “ И змията. Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати.
Тъй, както е даден разказът в Писанието.
И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието. Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате. Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод! “
към беседата >>
Някой казва: „С тия въпроси няма да се занимаваме.“ Но човек, макар и да не се занимава, пак ще се намери в трудно положение.
Иде и другото противоречие.
Някой казва: „С тия въпроси няма да се занимаваме.“ Но човек, макар и да не се занимава, пак ще се намери в трудно положение.
Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата. Като дойде зимата, стегне го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца. Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.
към беседата >>
И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате.
Хайде сега навънка всички! “ И змията. Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието.
И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате.
Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието. Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате. Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод! “
към беседата >>
Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата.
Иде и другото противоречие. Някой казва: „С тия въпроси няма да се занимаваме.“ Но човек, макар и да не се занимава, пак ще се намери в трудно положение.
Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата.
Като дойде зимата, стегне го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца. Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.
към беседата >>
Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието.
“ И змията. Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате.
Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието.
Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате. Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод! “
към беседата >>
Като дойде зимата, стегне го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца.
Иде и другото противоречие. Някой казва: „С тия въпроси няма да се занимаваме.“ Но човек, макар и да не се занимава, пак ще се намери в трудно положение. Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата.
Като дойде зимата, стегне го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца.
Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.
към беседата >>
Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате.
Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието.
Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате.
Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод! “
към беседата >>
Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.
Иде и другото противоречие. Някой казва: „С тия въпроси няма да се занимаваме.“ Но човек, макар и да не се занимава, пак ще се намери в трудно положение. Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата. Като дойде зимата, стегне го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца.
Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.
към беседата >>
Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод!
Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието. Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате.
Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод!
“
към беседата >>
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен.
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен.
Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува? “ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш? “ Питам го кои места са завършени. Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика.
към беседата >>
“
Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието. Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате. Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод!
“
към беседата >>
Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува?
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен.
Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува?
“ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш? “ Питам го кои места са завършени. Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика. И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея.
към беседата >>
Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може да се спасиш.
Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може да се спасиш.
Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован. Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
към беседата >>
“ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава?
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен. Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува?
“ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава?
Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш? “ Питам го кои места са завършени. Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика. И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея. Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.
към беседата >>
Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован.
Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може да се спасиш.
Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован.
Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
към беседата >>
Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш?
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен. Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува? “ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава?
Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш?
“ Питам го кои места са завършени. Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика. И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея. Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.
към беседата >>
Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може да се спасиш. Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован.
Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
към беседата >>
“ Питам го кои места са завършени.
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен. Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува? “ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш?
“ Питам го кои места са завършени.
Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика. И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея. Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.
към беседата >>
И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това.
И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това.
„Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът. Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви? “ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той.
към беседата >>
Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика.
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен. Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува? “ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш? “ Питам го кои места са завършени.
Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика.
И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея. Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.
към беседата >>
„Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът.
И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това.
„Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът.
Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви? “ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува.
към беседата >>
И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея.
Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува? “ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш? “ Питам го кои места са завършени. Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика.
И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея.
Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.
към беседата >>
Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа!
И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това. „Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът.
Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа!
Че, кой може тогава да следва, по този път да върви? “ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят.
към беседата >>
Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.
“ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш? “ Питам го кои места са завършени. Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика. И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея.
Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.
към беседата >>
Че, кой може тогава да следва, по този път да върви?
И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това. „Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът. Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа!
Че, кой може тогава да следва, по този път да върви?
“ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът.
към беседата >>
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини.
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини.
Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви. Една малка грапавина може да ви спъне. Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение. А едно малко съмнение често причинява големи вреди. Човек в силна буря не трябва да се разколебава.
към беседата >>
“ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали?
И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това. „Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът. Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви?
“ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали?
Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя?
към беседата >>
Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви.
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини.
Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви.
Една малка грапавина може да ви спъне. Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение. А едно малко съмнение често причинява големи вреди. Човек в силна буря не трябва да се разколебава. Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.
към беседата >>
Носи богатство той.
И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това. „Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът. Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви? “ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали?
Носи богатство той.
Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя? “ Казвам: Не го носи.
към беседата >>
Една малка грапавина може да ви спъне.
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини. Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви.
Една малка грапавина може да ви спъне.
Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение. А едно малко съмнение често причинява големи вреди. Човек в силна буря не трябва да се разколебава. Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.
към беседата >>
Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува.
„Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът. Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви? “ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той.
Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува.
И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя? “ Казвам: Не го носи. – „Че как да не го нося?
към беседата >>
Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение.
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини. Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви. Една малка грапавина може да ви спъне.
Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение.
А едно малко съмнение често причинява големи вреди. Човек в силна буря не трябва да се разколебава. Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.
към беседата >>
И оплаква ми се конят.
Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви? “ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува.
И оплаква ми се конят.
Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя? “ Казвам: Не го носи. – „Че как да не го нося? Какво да правя?
към беседата >>
А едно малко съмнение често причинява големи вреди.
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини. Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви. Една малка грапавина може да ви спъне. Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение.
А едно малко съмнение често причинява големи вреди.
Човек в силна буря не трябва да се разколебава. Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.
към беседата >>
Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът.
Че, кой може тогава да следва, по този път да върви? “ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят.
Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът.
Какво да правя? “ Казвам: Не го носи. – „Че как да не го нося? Какво да правя? “ – Излез.
към беседата >>
Човек в силна буря не трябва да се разколебава.
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини. Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви. Една малка грапавина може да ви спъне. Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение. А едно малко съмнение често причинява големи вреди.
Човек в силна буря не трябва да се разколебава.
Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.
към беседата >>
Какво да правя?
“ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът.
Какво да правя?
“ Казвам: Не го носи. – „Че как да не го нося? Какво да правя? “ – Излез.
към беседата >>
Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.
Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви. Една малка грапавина може да ви спъне. Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение. А едно малко съмнение често причинява големи вреди. Човек в силна буря не трябва да се разколебава.
Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.
към беседата >>
“ Казвам: Не го носи.
Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя?
“ Казвам: Не го носи.
– „Че как да не го нося? Какво да правя? “ – Излез.
към беседата >>
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша.
И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране.
към беседата >>
– „Че как да не го нося?
Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя? “ Казвам: Не го носи.
– „Че как да не го нося?
Какво да правя? “ – Излез.
към беседата >>
И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша.
И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее.
Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва.
към беседата >>
Какво да правя?
И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя? “ Казвам: Не го носи. – „Че как да не го нося?
Какво да правя?
“ – Излез.
към беседата >>
Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее.
Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси.
Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво.
към беседата >>
“ – Излез.
Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя? “ Казвам: Не го носи. – „Че как да не го нося? Какво да правя?
“ – Излез.
към беседата >>
Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси.
Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра.
Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии.
към беседата >>
Сега, да ви уподобя.
Сега, да ви уподобя.
Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството. Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя? “ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината?
към беседата >>
Вие не ходите със знание.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра.
Вие не ходите със знание.
Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси.
към беседата >>
Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството.
Сега, да ви уподобя.
Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството.
Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя? “ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара.
към беседата >>
Вие имате само временно разбиране.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание.
Вие имате само временно разбиране.
Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: „Как тъй?
към беседата >>
Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя?
Сега, да ви уподобя. Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството.
Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя?
“ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар.
към беседата >>
Туй време ви опитва.
И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране.
Туй време ви опитва.
Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: „Как тъй? На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
към беседата >>
“ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други.
Сега, да ви уподобя. Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството. Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя?
“ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други.
Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар.
към беседата >>
Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво.
Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва.
Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво.
Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: „Как тъй? На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
към беседата >>
Нека този, който има това богатство, да си кара той машината.
Сега, да ви уподобя. Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството. Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя? “ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други.
Нека този, който има това богатство, да си кара той машината.
Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече!
към беседата >>
Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии.
Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво.
Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии.
А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: „Как тъй? На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
към беседата >>
Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината?
Сега, да ви уподобя. Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството. Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя? “ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината.
Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината?
Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека.
към беседата >>
А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси.
Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии.
А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси.
Казвате: „Как тъй? На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
към беседата >>
Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара.
Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството. Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя? “ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината?
Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара.
Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо!
към беседата >>
Казвате: „Как тъй?
Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси.
Казвате: „Как тъй?
На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
към беседата >>
Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар.
Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя? “ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара.
Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар.
Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе.
към беседата >>
На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: „Как тъй?
На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
към беседата >>
Напусни го, хвърли го този товар.
“ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар.
Напусни го, хвърли го този товар.
Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти.
към беседата >>
Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината?
Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината?
Ако нещата не стават тъй, както ние искаме? Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи.
към беседата >>
Нищо повече!
Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар.
Нищо повече!
Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават.
към беседата >>
Ако нещата не стават тъй, както ние искаме?
Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината?
Ако нещата не стават тъй, както ние искаме?
Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда.
към беседата >>
Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека.
Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече!
Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека.
Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло?
към беседата >>
Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра.
Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината? Ако нещата не стават тъй, както ние искаме?
Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра.
Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана?
към беседата >>
Доброто е живо!
Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека.
Доброто е живо!
Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти.
към беседата >>
Смесили своята правда с Божията Правда.
Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината? Ако нещата не стават тъй, както ние искаме? Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра.
Смесили своята правда с Божията Правда.
И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате.
към беседата >>
Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе.
Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо!
Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе.
Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе.
към беседата >>
И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда.
Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината? Ако нещата не стават тъй, както ние искаме? Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили своята правда с Божията Правда.
И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда.
Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом.
към беседата >>
Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти.
Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе.
Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти.
По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота.
към беседата >>
Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи.
Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината? Ако нещата не стават тъй, както ние искаме? Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда.
Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи.
Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую?
към беседата >>
По това се различават.
Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти.
По това се различават.
Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло.
към беседата >>
Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда.
Ако нещата не стават тъй, както ние искаме? Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи.
Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда.
Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си.
към беседата >>
Що е зло?
Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават.
Що е зло?
Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света.
към беседата >>
Казвате: „Туй нещо защо стана?
Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда.
Казвате: „Туй нещо защо стана?
То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви.
към беседата >>
Зло е туй, което се качва на гърба ти.
Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло?
Зло е туй, което се качва на гърба ти.
А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите.
към беседата >>
То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате.
Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана?
То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате.
И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха?
към беседата >>
А добро е това, което върви с тебе.
Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти.
А добро е това, което върви с тебе.
И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи.
към беседата >>
И ставате неразположен духом.
И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате.
И ставате неразположен духом.
Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите.
към беседата >>
И то показва пътя на почивката, смисъла на живота.
Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе.
И то показва пътя на почивката, смисъла на живота.
Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи.
към беседата >>
Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую?
Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом.
Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую?
Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите.
към беседата >>
Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло.
По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота.
Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло.
Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после.
към беседата >>
Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си.
Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую?
Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си.
А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право.
към беседата >>
Не очаквай от него никакво щастие в света.
Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло.
Не очаквай от него никакво щастие в света.
И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после. „Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене.
към беседата >>
А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви.
Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си.
А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви.
Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право. А то не може да бъде.
към беседата >>
И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите.
Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света.
И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите.
Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после. „Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене. Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“
към беседата >>
Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха?
То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви.
Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха?
От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право. А то не може да бъде. Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.
към беседата >>
Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи.
А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите.
Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи.
Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после. „Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене. Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“
към беседата >>
От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите.
И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха?
От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите.
И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право. А то не може да бъде. Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.
към беседата >>
Най-после Христос се освободи.
И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи.
Най-после Христос се освободи.
Той носи греховете, но се освободи най-после. „Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене. Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“
към беседата >>
И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите.
Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите.
И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите.
Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право. А то не може да бъде. Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.
към беседата >>
Той носи греховете, но се освободи най-после.
Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи.
Той носи греховете, но се освободи най-после.
„Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене. Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“
към беседата >>
Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право.
Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите.
Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право.
А то не може да бъде. Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.
към беседата >>
„Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене.
Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после.
„Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене.
Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“
към беседата >>
А то не може да бъде.
А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право.
А то не може да бъде.
Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.
към беседата >>
Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“
И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после. „Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене.
Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“
към беседата >>
Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.
Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право. А то не може да бъде.
Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.
към беседата >>
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли.
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли.
И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него. И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля! “ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена. Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат. Понеже те бяха заспали.
към беседата >>
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението.
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението.
Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас. Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога. То е човешка работа. И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите. Ще дойде светлина.
към беседата >>
И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него.
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли.
И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него.
И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля! “ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена. Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат. Понеже те бяха заспали. А Той винаги се молеше.
към беседата >>
Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас.
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението.
Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас.
Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога. То е човешка работа. И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите. Ще дойде светлина.
към беседата >>
И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля!
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли. И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него.
И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля!
“ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена. Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат. Понеже те бяха заспали. А Той винаги се молеше.
към беседата >>
Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога.
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението. Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас.
Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога.
То е човешка работа. И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите. Ще дойде светлина.
към беседата >>
“ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена.
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли. И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него. И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля!
“ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена.
Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат. Понеже те бяха заспали. А Той винаги се молеше.
към беседата >>
То е човешка работа.
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението. Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас. Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога.
То е човешка работа.
И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите. Ще дойде светлина.
към беседата >>
Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат.
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли. И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него. И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля! “ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена.
Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат.
Понеже те бяха заспали. А Той винаги се молеше.
към беседата >>
И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите.
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението. Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас. Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога. То е човешка работа.
И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите.
Ще дойде светлина.
към беседата >>
Понеже те бяха заспали.
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли. И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него. И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля! “ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена. Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат.
Понеже те бяха заспали.
А Той винаги се молеше.
към беседата >>
Ще дойде светлина.
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението. Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас. Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога. То е човешка работа. И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите.
Ще дойде светлина.
към беседата >>
А Той винаги се молеше.
И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него. И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля! “ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена. Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат. Понеже те бяха заспали.
А Той винаги се молеше.
към беседата >>
Нещата се разрешават по два начина.
Нещата се разрешават по два начина.
Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъде основното верую. Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения. Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.
към беседата >>
Но нали някой път се случи, че спите.
Но нали някой път се случи, че спите.
Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят. Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат. Туй спящо състояние е един непоносим товар. Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене? Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори.
към беседата >>
Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има.
Нещата се разрешават по два начина.
Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има.
Туй трябва да бъде основното верую. Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения. Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.
към беседата >>
Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят.
Но нали някой път се случи, че спите.
Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят.
Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат. Туй спящо състояние е един непоносим товар. Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене? Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори. Не да се бори, а трябва да разбира закона.
към беседата >>
Туй трябва да бъде основното верую.
Нещата се разрешават по два начина. Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има.
Туй трябва да бъде основното верую.
Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения. Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.
към беседата >>
Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат.
Но нали някой път се случи, че спите. Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят.
Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат.
Туй спящо състояние е един непоносим товар. Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене? Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори. Не да се бори, а трябва да разбира закона.
към беседата >>
Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път.
Нещата се разрешават по два начина. Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъде основното верую.
Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път.
Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения. Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.
към беседата >>
Туй спящо състояние е един непоносим товар.
Но нали някой път се случи, че спите. Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят. Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат.
Туй спящо състояние е един непоносим товар.
Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене? Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори. Не да се бори, а трябва да разбира закона.
към беседата >>
Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения.
Нещата се разрешават по два начина. Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъде основното верую. Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път.
Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения.
Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.
към беседата >>
Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене?
Но нали някой път се случи, че спите. Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят. Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат. Туй спящо състояние е един непоносим товар.
Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене?
Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори. Не да се бори, а трябва да разбира закона.
към беседата >>
Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.
Нещата се разрешават по два начина. Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъде основното верую. Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения.
Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.
към беседата >>
Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори.
Но нали някой път се случи, че спите. Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят. Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат. Туй спящо състояние е един непоносим товар. Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене?
Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори.
Не да се бори, а трябва да разбира закона.
към беседата >>
Сега, възможно ли е туй?
Сега, възможно ли е туй?
Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото? Кой храни дървото? Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода.
към беседата >>
Не да се бори, а трябва да разбира закона.
Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят. Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат. Туй спящо състояние е един непоносим товар. Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене? Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори.
Не да се бори, а трябва да разбира закона.
към беседата >>
Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото?
Сега, възможно ли е туй?
Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото?
Кой храни дървото? Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво.
към беседата >>
Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават.
Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават.
Страдания има на Земята, които трябва да минете. Ще се молите! Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля! “ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно.
към беседата >>
Кой храни дървото?
Сега, възможно ли е туй? Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото?
Кой храни дървото?
Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право.
към беседата >>
Страдания има на Земята, които трябва да минете.
Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават.
Страдания има на Земята, които трябва да минете.
Ще се молите! Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля! “ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете.
към беседата >>
Плодът ли го храни или дървото храни плода?
Сега, възможно ли е туй? Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото? Кой храни дървото?
Плодът ли го храни или дървото храни плода?
Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне.
към беседата >>
Ще се молите!
Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават. Страдания има на Земята, които трябва да минете.
Ще се молите!
Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля! “ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже.
към беседата >>
Дървото е, което храни плода.
Сега, възможно ли е туй? Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото? Кой храни дървото? Плодът ли го храни или дървото храни плода?
Дървото е, което храни плода.
И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил.
към беседата >>
Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля!
Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават. Страдания има на Земята, които трябва да минете. Ще се молите!
Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля!
“ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие.
към беседата >>
И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода.
Сега, възможно ли е туй? Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото? Кой храни дървото? Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода.
И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода.
Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво.
към беседата >>
“ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите!
Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават. Страдания има на Земята, които трябва да минете. Ще се молите! Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля!
“ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите!
Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас?
към беседата >>
Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво.
Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото? Кой храни дървото? Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода.
Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво.
Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш.
към беседата >>
Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно.
Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават. Страдания има на Земята, които трябва да минете. Ще се молите! Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля! “ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите!
Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно.
Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото.
към беседата >>
Така може да мисли ябълката, но това не е право.
Кой храни дървото? Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво.
Така може да мисли ябълката, но това не е право.
Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали?
към беседата >>
Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете.
Страдания има на Земята, които трябва да минете. Ще се молите! Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля! “ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно.
Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете.
Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил?
към беседата >>
Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне.
Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право.
Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне.
И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе.
към беседата >>
Човек трябва да се откаже.
Ще се молите! Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля! “ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете.
Човек трябва да се откаже.
И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил.
към беседата >>
И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил.
Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне.
И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил.
Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика.
към беседата >>
И тогава – другото противоречие.
Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля! “ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже.
И тогава – другото противоречие.
Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел.
към беседата >>
Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво.
И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил.
Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво.
Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе.
към беседата >>
Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас?
“ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие.
Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас?
“ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва.
към беседата >>
Както и да се оправдаваш, криво мислиш.
Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво.
Както и да се оправдаваш, криво мислиш.
Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник.
към беседата >>
“ Че, тогава ще ни остане същественото.
Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас?
“ Че, тогава ще ни остане същественото.
Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това?
към беседата >>
Може да цитираш някой философ, нали?
Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш.
Може да цитираш някой философ, нали?
И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе.
към беседата >>
Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил?
Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото.
Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил?
Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това? Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят.
към беседата >>
И той е философ като тебе.
Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали?
И той е философ като тебе.
Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение.
към беседата >>
Нищо не си изгубил.
Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил?
Нищо не си изгубил.
Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това? Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят. Аз това богатство искам.
към беседата >>
Ама, еди-кой си владика.
И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе.
Ама, еди-кой си владика.
И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение. Нищо повече.
към беседата >>
Останал ти е един приятел.
И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил.
Останал ти е един приятел.
Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това? Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят. Аз това богатство искам.
към беседата >>
И той е като тебе.
Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика.
И той е като тебе.
Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение. Нищо повече.
към беседата >>
Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва.
Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас? “ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел.
Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва.
Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това? Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят. Аз това богатство искам.
към беседата >>
Ама, еди-кой си проповедник.
Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе.
Ама, еди-кой си проповедник.
И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение. Нищо повече.
към беседата >>
Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това?
“ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва.
Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това?
Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят. Аз това богатство искам.
към беседата >>
И той е като тебе.
Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник.
И той е като тебе.
Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение. Нищо повече.
към беседата >>
Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят.
Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това?
Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят.
Аз това богатство искам.
към беседата >>
Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение.
И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе.
Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение.
Нищо повече.
към беседата >>
Аз това богатство искам.
Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това? Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят.
Аз това богатство искам.
към беседата >>
Нищо повече.
Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение.
Нищо повече.
към беседата >>
Що е богатство?
Що е богатство?
Истината за мен е богатство; Божието Знание е богатство за мен. Божията Любов за мен е богатство – Любовта, с която мога да мина и в другия свят. Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.
към беседата >>
И тогава, откъде се ражда противоречието?
И тогава, откъде се ражда противоречието?
Понеже ние някой път, когато искаме да станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е. Бог винаги е прав, Бог винаги прави това, което е. А ние, като искаме да станем като Господа, ставаме туй, което не е.
към беседата >>
Истината за мен е богатство; Божието Знание е богатство за мен.
Що е богатство?
Истината за мен е богатство; Божието Знание е богатство за мен.
Божията Любов за мен е богатство – Любовта, с която мога да мина и в другия свят. Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.
към беседата >>
Понеже ние някой път, когато искаме да станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е.
И тогава, откъде се ражда противоречието?
Понеже ние някой път, когато искаме да станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е.
Бог винаги е прав, Бог винаги прави това, което е. А ние, като искаме да станем като Господа, ставаме туй, което не е.
към беседата >>
Божията Любов за мен е богатство – Любовта, с която мога да мина и в другия свят.
Що е богатство? Истината за мен е богатство; Божието Знание е богатство за мен.
Божията Любов за мен е богатство – Любовта, с която мога да мина и в другия свят.
Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.
към беседата >>
Бог винаги е прав, Бог винаги прави това, което е.
И тогава, откъде се ражда противоречието? Понеже ние някой път, когато искаме да станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е.
Бог винаги е прав, Бог винаги прави това, което е.
А ние, като искаме да станем като Господа, ставаме туй, което не е.
към беседата >>
Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.
Що е богатство? Истината за мен е богатство; Божието Знание е богатство за мен. Божията Любов за мен е богатство – Любовта, с която мога да мина и в другия свят.
Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.
към беседата >>
А ние, като искаме да станем като Господа, ставаме туй, което не е.
И тогава, откъде се ражда противоречието? Понеже ние някой път, когато искаме да станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е. Бог винаги е прав, Бог винаги прави това, което е.
А ние, като искаме да станем като Господа, ставаме туй, което не е.
към беседата >>
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва.
Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче.
към беседата >>
Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може неща да направи като Господа.
Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може неща да направи като Господа.
Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава; гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата.
към беседата >>
Когато той умре, тя си тури черни дрехи.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва.
Когато той умре, тя си тури черни дрехи.
Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват.
към беседата >>
Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава; гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата.
Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може неща да направи като Господа.
Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава; гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата.
към беседата >>
Дамата с черни дрехи, туй показва.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи.
Дамата с черни дрехи, туй показва.
Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече.
към беседата >>
Питам: Какво е допринесла лъжата в света?
Питам: Какво е допринесла лъжата в света?
Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба. И надута с нечист въздух, като някоя гайда. И те я продават за брашно. И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него?
към беседата >>
Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва.
Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж.
А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине.
към беседата >>
Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба.
Питам: Какво е допринесла лъжата в света?
Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба.
И надута с нечист въздух, като някоя гайда. И те я продават за брашно. И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него?
към беседата >>
А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж.
А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче.
Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава.
към беседата >>
И надута с нечист въздух, като някоя гайда.
Питам: Какво е допринесла лъжата в света? Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба.
И надута с нечист въздух, като някоя гайда.
И те я продават за брашно. И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него?
към беседата >>
Дамата не плаче, жената плаче.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче.
Дамата не плаче, жената плаче.
Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее.
към беседата >>
И те я продават за брашно.
Питам: Какво е допринесла лъжата в света? Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба. И надута с нечист въздух, като някоя гайда.
И те я продават за брашно.
И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него?
към беседата >>
Но и двете пари не струват.
Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче.
Но и двете пари не струват.
Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича.
към беседата >>
И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него?
Питам: Какво е допринесла лъжата в света? Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба. И надута с нечист въздух, като някоя гайда. И те я продават за брашно.
И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него?
към беседата >>
Нищо повече.
Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват.
Нищо повече.
Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича. Щом отиде след него, тя го обича.
към беседата >>
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо?
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо?
И такива легенди има много. Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата.
към беседата >>
Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине.
Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече.
Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине.
Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича. Щом отиде след него, тя го обича.
към беседата >>
И такива легенди има много.
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо?
И такива легенди има много.
Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал.
към беседата >>
Подир него и тя не остава.
А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине.
Подир него и тя не остава.
Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича. Щом отиде след него, тя го обича.
към беседата >>
Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят.
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо? И такива легенди има много.
Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят.
Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора.
към беседата >>
Той като си замине, и тя отива, не остава да живее.
Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава.
Той като си замине, и тя отива, не остава да живее.
Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича. Щом отиде след него, тя го обича.
към беседата >>
Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не.
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо? И такива легенди има много. Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят.
Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не.
Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък.
към беседата >>
Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича.
Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее.
Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича.
Щом отиде след него, тя го обича.
към беседата >>
Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек.
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо? И такива легенди има много. Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не.
Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек.
И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа.
към беседата >>
Щом отиде след него, тя го обича.
Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича.
Щом отиде след него, тя го обича.
към беседата >>
И два вида хора има в света, според легендата.
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо? И такива легенди има много. Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек.
И два вида хора има в света, според легендата.
Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа.
към беседата >>
Сега искате да знаете кой ви обича.
Сега искате да знаете кой ви обича.
Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича. Обичат се. Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората.
към беседата >>
Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал.
И такива легенди има много. Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата.
Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал.
Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени.
към беседата >>
Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича.
Сега искате да знаете кой ви обича.
Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича.
Обичат се. Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра?
към беседата >>
Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора.
Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал.
Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора.
Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо.
към беседата >>
Обичат се.
Сега искате да знаете кой ви обича. Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича.
Обичат се.
Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране.
към беседата >>
Та, има малко ортаклък.
Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора.
Та, има малко ортаклък.
Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
към беседата >>
Щом единият остане, не се обичат.
Сега искате да знаете кой ви обича. Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича. Обичат се.
Щом единият остане, не се обичат.
Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа.
към беседата >>
Господ дал душа.
Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък.
Господ дал душа.
И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
към беседата >>
Не зная дали ще вярвате или не.
Сега искате да знаете кой ви обича. Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича. Обичат се. Щом единият остане, не се обичат.
Не зная дали ще вярвате или не.
Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама.
към беседата >>
И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа.
И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа.
И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа.
А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
към беседата >>
Тъй си го казват хората.
Сега искате да знаете кой ви обича. Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича. Обичат се. Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не.
Тъй си го казват хората.
Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи.
към беседата >>
А има едни хора, които са направо от Господа направени.
Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа.
А има едни хора, които са направо от Господа направени.
Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
към беседата >>
Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра?
Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича. Обичат се. Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората.
Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра?
“ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият!
към беседата >>
Дяволът там няма нищо.
Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени.
Дяволът там няма нищо.
А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
към беседата >>
“ Въпросът на е за умиране.
Обичат се. Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра?
“ Въпросът на е за умиране.
Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият! “ И всичко туй, и след една година това престава.
към беседата >>
А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо.
А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
към беседата >>
Аз обяснявам принципа.
Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране.
Аз обяснявам принципа.
Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият! “ И всичко туй, и след една година това престава. После ще пострадаш и поплачеш за Него.
към беседата >>
Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек.
Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек.
Ортаклък има. Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка?
към беседата >>
Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама.
Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа.
Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама.
Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият! “ И всичко туй, и след една година това престава. После ще пострадаш и поплачеш за Него. Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.
към беседата >>
Ортаклък има.
Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек.
Ортаклък има.
Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи.
към беседата >>
Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи.
Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама.
Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи.
Казваш: „Много страда Христос, горкият! “ И всичко туй, и след една година това престава. После ще пострадаш и поплачеш за Него. Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.
към беседата >>
Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор.
Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има.
Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор.
И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете.
към беседата >>
Казваш: „Много страда Христос, горкият!
Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи.
Казваш: „Много страда Христос, горкият!
“ И всичко туй, и след една година това престава. После ще пострадаш и поплачеш за Него. Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.
към беседата >>
И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола.
Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор.
И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола.
И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа.
към беседата >>
“ И всичко туй, и след една година това престава.
“ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият!
“ И всичко туй, и след една година това престава.
После ще пострадаш и поплачеш за Него. Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.
към беседата >>
И да ви кажа сега къде е този ортаклък.
Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола.
И да ви кажа сега къде е този ортаклък.
Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. „Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа.
към беседата >>
После ще пострадаш и поплачеш за Него.
Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият! “ И всичко туй, и след една година това престава.
После ще пострадаш и поплачеш за Него.
Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.
към беседата >>
Що се ражда от ортаклъка?
Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък.
Що се ражда от ортаклъка?
Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. „Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа. Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.
към беседата >>
Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.
Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият! “ И всичко туй, и след една година това престава. После ще пострадаш и поплачеш за Него.
Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.
към беседата >>
Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи.
Ортаклък има. Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка?
Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи.
И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. „Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа. Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.
към беседата >>
Две състояния има във вярващите.
Две състояния има във вярващите.
Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него. Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа. Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца. Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече!
към беседата >>
И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете.
Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи.
И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете.
Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. „Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа. Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.
към беседата >>
Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него.
Две състояния има във вярващите.
Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него.
Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа. Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца. Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече! Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън.
към беседата >>
Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа.
И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете.
Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа.
„Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа. Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.
към беседата >>
Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете.
Две състояния има във вярващите. Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него.
Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете.
Защото другото е празна работа. Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца. Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече! Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
„Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа.
И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа.
„Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа.
Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.
към беседата >>
Защото другото е празна работа.
Две състояния има във вярващите. Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него. Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете.
Защото другото е празна работа.
Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца. Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече! Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.
Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. „Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа.
Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.
към беседата >>
Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца.
Две състояния има във вярващите. Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него. Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа.
Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца.
Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече! Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа.
Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа.
Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н.
към беседата >>
Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече!
Две състояния има във вярващите. Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него. Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа. Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца.
Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече!
Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение.
Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа.
Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение.
Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва.
към беседата >>
Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън.
Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него. Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа. Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца. Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече!
Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън.
Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си.
Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа. Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение.
Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си.
Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се.
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа. Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца. Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече! Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън.
Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството.
Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа. Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си.
Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството.
Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се. Започва работата, проповедник да става.
към беседата >>
Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въпрос.
Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въпрос.
Един въпрос разисквал, но мистически въпрос. Аз ви го представям в ясна форма. Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва да се разколебавате. Вие ще кажете: Кой е, който говори истината?
към беседата >>
Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа.
Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа. Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството.
Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа.
Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се. Започва работата, проповедник да става.
към беседата >>
Един въпрос разисквал, но мистически въпрос.
Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въпрос.
Един въпрос разисквал, но мистически въпрос.
Аз ви го представям в ясна форма. Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва да се разколебавате. Вие ще кажете: Кой е, който говори истината?
към беседата >>
Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н.
Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа. Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа.
Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н.
И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се. Започва работата, проповедник да става.
към беседата >>
Аз ви го представям в ясна форма.
Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въпрос. Един въпрос разисквал, но мистически въпрос.
Аз ви го представям в ясна форма.
Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва да се разколебавате. Вие ще кажете: Кой е, който говори истината?
към беседата >>
И той послушва.
Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н.
И той послушва.
Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се. Започва работата, проповедник да става.
към беседата >>
Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва да се разколебавате.
Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въпрос. Един въпрос разисквал, но мистически въпрос. Аз ви го представям в ясна форма.
Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва да се разколебавате.
Вие ще кажете: Кой е, който говори истината?
към беседата >>
Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се.
Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва.
Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се.
Започва работата, проповедник да става.
към беседата >>
Вие ще кажете: Кой е, който говори истината?
Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въпрос. Един въпрос разисквал, но мистически въпрос. Аз ви го представям в ясна форма. Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва да се разколебавате.
Вие ще кажете: Кой е, който говори истината?
към беседата >>
Започва работата, проповедник да става.
Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се.
Започва работата, проповедник да става.
към беседата >>
Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас.
Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас.
Казвате: „Кой ме обича? “ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма.
към беседата >>
Българите са много умни, казват така: „На млади години служи на дявола, а на стари години – на Господа.“ То е пак същото.
Българите са много умни, казват така: „На млади години служи на дявола, а на стари години – на Господа.“ То е пак същото.
Казват: той, младият, нека си поживее, да си походи малко по широкия свят, да не е ограничен, че като остарее, вече на 60–70 години и няма какво да прави, тогава ще се моли, ще ходи и ще проповядва и всичко ще прави.
към беседата >>
Казвате: „Кой ме обича?
Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас.
Казвате: „Кой ме обича?
“ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате.
към беседата >>
Казват: той, младият, нека си поживее, да си походи малко по широкия свят, да не е ограничен, че като остарее, вече на 60–70 години и няма какво да прави, тогава ще се моли, ще ходи и ще проповядва и всичко ще прави.
Българите са много умни, казват така: „На млади години служи на дявола, а на стари години – на Господа.“ То е пак същото.
Казват: той, младият, нека си поживее, да си походи малко по широкия свят, да не е ограничен, че като остарее, вече на 60–70 години и няма какво да прави, тогава ще се моли, ще ходи и ще проповядва и всичко ще прави.
към беседата >>
“ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе.
Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас. Казвате: „Кой ме обича?
“ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе.
Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани.
към беседата >>
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек?
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек?
Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя. Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви.
към беседата >>
Не може.
Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас. Казвате: „Кой ме обича? “ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе.
Не може.
Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас.
към беседата >>
Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя.
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек?
Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя.
Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва.
към беседата >>
Какво ще ви каже?
Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас. Казвате: „Кой ме обича? “ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може.
Какво ще ви каже?
Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате.
към беседата >>
Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш.
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек? Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя.
Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш.
Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има.
към беседата >>
Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма.
Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас. Казвате: „Кой ме обича? “ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може. Какво ще ви каже?
Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма.
Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате.
към беседата >>
Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече.
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек? Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя. Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш.
Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече.
Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш.
към беседата >>
Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате.
Казвате: „Кой ме обича? “ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма.
Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате.
Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате. И сте я разбрали.
към беседата >>
Спреш ръчката и спре се и проповедта.
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек? Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя. Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече.
Спреш ръчката и спре се и проповедта.
На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш. А другият начин е човешкият.
към беседата >>
Него оставям настрани.
“ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате.
Него оставям настрани.
Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате. И сте я разбрали. Божието Знание е вътре във вас.
към беседата >>
На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви.
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек? Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя. Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта.
На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви.
Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш. А другият начин е човешкият. Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я.
към беседата >>
Истината може да разбирате, понеже тя е във вас.
Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани.
Истината може да разбирате, понеже тя е във вас.
Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате. И сте я разбрали. Божието Знание е вътре във вас. И него може да разберете.
към беседата >>
Дойде някъде и машината спре, не проповядва.
Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя. Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви.
Дойде някъде и машината спре, не проповядва.
Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш. А другият начин е човешкият. Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я. Казваш: „Не свиря вече.“ Или ще поговориш малко, един час.
към беседата >>
Трябва да я слушате.
Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас.
Трябва да я слушате.
Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате. И сте я разбрали. Божието Знание е вътре във вас. И него може да разберете.
към беседата >>
Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има.
Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва.
Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има.
Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш. А другият начин е човешкият. Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я. Казваш: „Не свиря вече.“ Или ще поговориш малко, един час. Да кажем, аз ще ви говоря един час и ще ви напусна, ще ида горе и казвам: „Стига на тях.“ Това не е проповед.
към беседата >>
Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате.
Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате.
Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате.
И сте я разбрали. Божието Знание е вътре във вас. И него може да разберете.
към беседата >>
Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш.
Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има.
Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш.
А другият начин е човешкият. Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я. Казваш: „Не свиря вече.“ Или ще поговориш малко, един час. Да кажем, аз ще ви говоря един час и ще ви напусна, ще ида горе и казвам: „Стига на тях.“ Това не е проповед. Ако ме разбирате и приложите онова, което сте разбрали, то трябва да бъде много малко.
към беседата >>
И сте я разбрали.
Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате.
И сте я разбрали.
Божието Знание е вътре във вас. И него може да разберете.
към беседата >>
А другият начин е човешкият.
Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш.
А другият начин е човешкият.
Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я. Казваш: „Не свиря вече.“ Или ще поговориш малко, един час. Да кажем, аз ще ви говоря един час и ще ви напусна, ще ида горе и казвам: „Стига на тях.“ Това не е проповед. Ако ме разбирате и приложите онова, което сте разбрали, то трябва да бъде много малко. Не се изисква много време проповед.
към беседата >>
Божието Знание е вътре във вас.
Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате. И сте я разбрали.
Божието Знание е вътре във вас.
И него може да разберете.
към беседата >>
Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я.
На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш. А другият начин е човешкият.
Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я.
Казваш: „Не свиря вече.“ Или ще поговориш малко, един час. Да кажем, аз ще ви говоря един час и ще ви напусна, ще ида горе и казвам: „Стига на тях.“ Това не е проповед. Ако ме разбирате и приложите онова, което сте разбрали, то трябва да бъде много малко. Не се изисква много време проповед.
към беседата >>
НАГОРЕ