НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
580
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
580
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трудни задачи
,
ООК
, София, 17.4.1929г.,
Готвачът, който готвил, той бил един философ.
(втори вариант)
Сега какво било разрешението на царя по закона на вероятностите? Сега всички вие ще се намерите в онова затруднение. Отиваш ти в гостилницата, след като ти дадат нещо да ядеш, като го вкусиш, решаваш, че готвачът не е готвил хубаво. Излизаш от гостилницата, но готвачът дава едно заявление, че не си ял яденето. В царството на Амон Ра влиза един пътник - той бил голям поет, влиза в една гостилница.
Готвачът, който готвил, той бил един философ.
Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето. Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор. Днес много лесно може да минете, ако не ядете. Ще докажете защо не сте ял.
към втори вариант >>
Те са разсъждения.
(втори вариант)
Така като Навуходоносора може дa тe пратят в полето. Защо ми е това сърце? Може да те пратят в полето. Защо ми е това хилаво тяло? Ще намерите полето.
Те са разсъждения.
към втори вариант >>
Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето.
(втори вариант)
Сега всички вие ще се намерите в онова затруднение. Отиваш ти в гостилницата, след като ти дадат нещо да ядеш, като го вкусиш, решаваш, че готвачът не е готвил хубаво. Излизаш от гостилницата, но готвачът дава едно заявление, че не си ял яденето. В царството на Амон Ра влиза един пътник - той бил голям поет, влиза в една гостилница. Готвачът, който готвил, той бил един философ.
Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето.
Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор. Днес много лесно може да минете, ако не ядете. Ще докажете защо не сте ял.
към втори вариант >>
Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа.
(втори вариант)
Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа.
Сега открийте какво скрих аз. По закона на математическите вероятности каква е тази дума? Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва. Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже. Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли?
към втори вариант >>
Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор.
(втори вариант)
Отиваш ти в гостилницата, след като ти дадат нещо да ядеш, като го вкусиш, решаваш, че готвачът не е готвил хубаво. Излизаш от гостилницата, но готвачът дава едно заявление, че не си ял яденето. В царството на Амон Ра влиза един пътник - той бил голям поет, влиза в една гостилница. Готвачът, който готвил, той бил един философ. Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето.
Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор.
Днес много лесно може да минете, ако не ядете. Ще докажете защо не сте ял.
към втори вариант >>
Сега открийте какво скрих аз.
(втори вариант)
Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа.
Сега открийте какво скрих аз.
По закона на математическите вероятности каква е тази дума? Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва. Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже. Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли? Не хвърляй камъчето.
към втори вариант >>
Днес много лесно може да минете, ако не ядете.
(втори вариант)
Излизаш от гостилницата, но готвачът дава едно заявление, че не си ял яденето. В царството на Амон Ра влиза един пътник - той бил голям поет, влиза в една гостилница. Готвачът, който готвил, той бил един философ. Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето. Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор.
Днес много лесно може да минете, ако не ядете.
Ще докажете защо не сте ял.
към втори вариант >>
По закона на математическите вероятности каква е тази дума?
(втори вариант)
Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа. Сега открийте какво скрих аз.
По закона на математическите вероятности каква е тази дума?
Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва. Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже. Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли? Не хвърляй камъчето.
към втори вариант >>
Ще докажете защо не сте ял.
(втори вариант)
В царството на Амон Ра влиза един пътник - той бил голям поет, влиза в една гостилница. Готвачът, който готвил, той бил един философ. Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето. Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор. Днес много лесно може да минете, ако не ядете.
Ще докажете защо не сте ял.
към втори вариант >>
Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва.
(втори вариант)
Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа. Сега открийте какво скрих аз. По закона на математическите вероятности каква е тази дума?
Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва.
Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже. Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли? Не хвърляй камъчето.
към втори вариант >>
Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона?
(втори вариант)
Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона?
Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата. Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите?
към втори вариант >>
Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже.
(втори вариант)
Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа. Сега открийте какво скрих аз. По закона на математическите вероятности каква е тази дума? Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва.
Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже.
Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли? Не хвърляй камъчето.
към втори вариант >>
Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата.
(втори вариант)
Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона?
Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата.
Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата.
към втори вариант >>
Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли?
(втори вариант)
Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа. Сега открийте какво скрих аз. По закона на математическите вероятности каква е тази дума? Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва. Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже.
Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли?
Не хвърляй камъчето.
към втори вариант >>
Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не.
(втори вариант)
Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона? Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата.
Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не.
Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма.
към втори вариант >>
Не хвърляй камъчето.
(втори вариант)
Сега открийте какво скрих аз. По закона на математическите вероятности каква е тази дума? Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва. Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже. Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли?
Не хвърляй камъчето.
към втори вариант >>
Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено.
(втори вариант)
Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона? Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата. Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не.
Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено.
Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма. Какво ще се прави?
към втори вариант >>
Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш.
(втори вариант)
Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш.
Следователно човек защо остарява? Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото.
към втори вариант >>
Щом излезеш, значи има някакво престъпление.
(втори вариант)
Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона? Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата. Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено.
Щом излезеш, значи има някакво престъпление.
Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма. Какво ще се прави? Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.
към втори вариант >>
Следователно човек защо остарява?
(втори вариант)
Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш.
Следователно човек защо остарява?
Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави.
към втори вариант >>
Втората задача как ще разрешите?
(втори вариант)
Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона? Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата. Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление.
Втората задача как ще разрешите?
Първата ученикът намерил - претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма. Какво ще се прави? Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.
към втори вариант >>
Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави.
(втори вариант)
Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш. Следователно човек защо остарява?
Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави.
Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел.
към втори вариант >>
Първата ученикът намерил - претеглил веригата.
(втори вариант)
Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата. Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите?
Първата ученикът намерил - претеглил веригата.
Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма. Какво ще се прави? Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.
към втори вариант >>
Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче.
(втори вариант)
Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш. Следователно човек защо остарява? Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави.
Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче.
Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът.
към втори вариант >>
Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма.
(втори вариант)
Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата.
Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма.
Какво ще се прави? Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.
към втори вариант >>
Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови.
(втори вариант)
Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш. Следователно човек защо остарява? Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче.
Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови.
Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече.
към втори вариант >>
Какво ще се прави?
(втори вариант)
Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма.
Какво ще се прави?
Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.
към втори вариант >>
Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото.
(втори вариант)
Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш. Следователно човек защо остарява? Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови.
Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото.
Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша.
към втори вариант >>
Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.
(втори вариант)
Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма. Какво ще се прави?
Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.
към втори вариант >>
Като се ожени, знаел какво да прави.
(втори вариант)
Следователно човек защо остарява? Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото.
Като се ожени, знаел какво да прави.
Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша. Не претърпявам това безчестие - умира.
към втори вариант >>
Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение.
(втори вариант)
Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение.
Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето. Не е така. Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка.
към втори вариант >>
Като баща знаел, това знаел, онова знаел.
(втори вариант)
Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави.
Като баща знаел, това знаел, онова знаел.
Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша. Не претърпявам това безчестие - умира. Умира човекът, не може да разреши.
към втори вариант >>
Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето.
(втори вариант)
Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение.
Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето.
Не е така. Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно.
към втори вариант >>
Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът.
(втори вариант)
Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел.
Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът.
Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша. Не претърпявам това безчестие - умира. Умира човекът, не може да разреши.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение. Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето.
Не е така.
Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно.
към втори вариант >>
Казвам му, трябва му ум вече.
(втори вариант)
Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът.
Казвам му, трябва му ум вече.
Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша. Не претърпявам това безчестие - умира. Умира човекът, не може да разреши.
към втори вариант >>
Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка.
(втори вариант)
Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение. Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето. Не е така.
Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка.
Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието.
към втори вариант >>
Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша.
(втори вариант)
Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече.
Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша.
Не претърпявам това безчестие - умира. Умира човекът, не може да разреши.
към втори вариант >>
Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието.
(втори вариант)
Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение. Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето. Не е така. Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка.
Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието.
Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка.
към втори вариант >>
Не претърпявам това безчестие - умира.
(втори вариант)
Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша.
Не претърпявам това безчестие - умира.
Умира човекът, не може да разреши.
към втори вариант >>
Някой казва, аз имам голяма връзка.
(втори вариант)
Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение. Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето. Не е така. Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието.
Някой казва, аз имам голяма връзка.
Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е?
към втори вариант >>
Умира човекът, не може да разреши.
(втори вариант)
Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша. Не претърпявам това безчестие - умира.
Умира човекът, не може да разреши.
към втори вариант >>
Значи съзнанието е будно.
(втори вариант)
Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето. Не е така. Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка.
Значи съзнанието е будно.
Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки.
към втори вариант >>
Малка връзка, значи съзнанието не е будно.
(втори вариант)
Не е така. Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно.
Малка връзка, значи съзнанието не е будно.
То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са?
към втори вариант >>
То е степен на съзнанието.
(втори вариант)
Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно.
То е степен на съзнанието.
Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде?
към втори вариант >>
Казва, голяма връзка.
(втори вариант)
Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието.
Казва, голяма връзка.
Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем.
към втори вариант >>
Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е?
(втори вариант)
Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка.
Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е?
Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент.
към втори вариант >>
Казва, аз имам силни връзки.
(втори вариант)
Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е?
Казва, аз имам силни връзки.
Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето.
към втори вариант >>
Според закона на механиката силните връзки какви са?
(втори вариант)
Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки.
Според закона на механиката силните връзки какви са?
Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде.
към втори вариант >>
Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде?
(втори вариант)
То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са?
Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде?
Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето.
към втори вариант >>
Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем.
(втори вариант)
Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде?
Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем.
Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента.
към втори вариант >>
Допуснете, че тази жица е един елемент.
(втори вариант)
Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем.
Допуснете, че тази жица е един елемент.
Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни?
към втори вариант >>
Аз го наричам елемент на въжето.
(втори вариант)
Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент.
Аз го наричам елемент на въжето.
То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата.
към втори вариант >>
То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде.
(втори вариант)
Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето.
То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде.
Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата. Това е мярката.
към втори вариант >>
Тази нишка наричам елемент на въжето.
(втори вариант)
Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде.
Тази нишка наричам елемент на въжето.
Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата. Това е мярката. Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.
към втори вариант >>
Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента.
(втори вариант)
Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето.
Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента.
Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата. Това е мярката. Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.
към втори вариант >>
Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни?
(втори вариант)
Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента.
Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни?
Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата. Това е мярката. Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.
към втори вариант >>
Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата.
(втори вариант)
Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни?
Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата.
Това е мярката. Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.
към втори вариант >>
Това е мярката.
(втори вариант)
То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата.
Това е мярката.
Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.
към втори вариант >>
Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.
(втори вариант)
Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата. Това е мярката.
Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.
към втори вариант >>
Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не.
(втори вариант)
Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не.
Но нищо друго не може да разрешите. Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е?
към втори вариант >>
Но нищо друго не може да разрешите.
(втори вариант)
Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не.
Но нищо друго не може да разрешите.
Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство.
към втори вариант >>
Числото 2 е закон на противоречие, контраст.
(втори вариант)
Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не. Но нищо друго не може да разрешите.
Числото 2 е закон на противоречие, контраст.
Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство. За да има отношение, трябва да има равенство.
към втори вариант >>
Може да намерите какво е отношението между две лица.
(втори вариант)
Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не. Но нищо друго не може да разрешите. Числото 2 е закон на противоречие, контраст.
Може да намерите какво е отношението между две лица.
Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство. За да има отношение, трябва да има равенство. Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.
към втори вариант >>
Причина = 1.
(втори вариант)
Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не. Но нищо друго не може да разрешите. Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица.
Причина = 1.
Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство. За да има отношение, трябва да има равенство. Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.
към втори вариант >>
Следователно отношението на тия две числа какво е?
(втори вариант)
Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не. Но нищо друго не може да разрешите. Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1.
Следователно отношението на тия две числа какво е?
Между тях има равенство. За да има отношение, трябва да има равенство. Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.
към втори вариант >>
Между тях има равенство.
(втори вариант)
Но нищо друго не може да разрешите. Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е?
Между тях има равенство.
За да има отношение, трябва да има равенство. Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.
към втори вариант >>
За да има отношение, трябва да има равенство.
(втори вариант)
Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство.
За да има отношение, трябва да има равенство.
Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.
към втори вариант >>
Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.
(втори вариант)
Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство. За да има отношение, трябва да има равенство.
Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.
към втори вариант >>
Сега, вие под думата "равенство" разбирате така отчасти.
(втори вариант)
Сега, вие под думата "равенство" разбирате така отчасти.
Под думата "равенство" във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло. Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото. При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши. Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.
към втори вариант >>
Под думата "равенство" във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло.
(втори вариант)
Сега, вие под думата "равенство" разбирате така отчасти.
Под думата "равенство" във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло.
Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото. При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши. Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.
към втори вариант >>
Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото.
(втори вариант)
Сега, вие под думата "равенство" разбирате така отчасти. Под думата "равенство" във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло.
Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото.
При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши. Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.
към втори вариант >>
При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши.
(втори вариант)
Сега, вие под думата "равенство" разбирате така отчасти. Под думата "равенство" във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло. Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото.
При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши.
Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.
към втори вариант >>
Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.
(втори вариант)
Сега, вие под думата "равенство" разбирате така отчасти. Под думата "равенство" във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло. Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото. При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши.
Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.
към втори вариант >>
Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос.
(втори вариант)
Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос.
Не може да го разрешите с числото 3. Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3.
към втори вариант >>
Не може да го разрешите с числото 3.
(втори вариант)
Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос.
Не може да го разрешите с числото 3.
Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения.
към втори вариант >>
Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите.
(втори вариант)
Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос. Не може да го разрешите с числото 3.
Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите.
Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата.
към втори вариант >>
Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3.
(втори вариант)
Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос. Не може да го разрешите с числото 3. Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите.
Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3.
Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение.
към втори вариант >>
Какво отношение съществува?
(втори вариант)
Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос. Не може да го разрешите с числото 3. Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3.
Какво отношение съществува?
Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши.
към втори вариант >>
Тогава може да имате 1:2, както 2:3.
(втори вариант)
Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос. Не може да го разрешите с числото 3. Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува?
Тогава може да имате 1:2, както 2:3.
Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3.
към втори вариант >>
Сега преведете тия отношения.
(втори вариант)
Не може да го разрешите с числото 3. Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3.
Сега преведете тия отношения.
Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува.
към втори вариант >>
Представете, че това е бащата.
(втори вариант)
Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения.
Представете, че това е бащата.
Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето.
към втори вариант >>
Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение.
(втори вариант)
Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата.
Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение.
Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения.
към втори вариант >>
Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши.
(втори вариант)
Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение.
Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши.
Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения. Бащата има отношение към майката в този случай.
към втори вариант >>
Тогава вие имате 1:2:3.
(втори вариант)
Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши.
Тогава вие имате 1:2:3.
Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения. Бащата има отношение към майката в този случай. Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.
към втори вариант >>
Да кажем, това дете трябва да се подува.
(втори вариант)
Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3.
Да кажем, това дете трябва да се подува.
Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения. Бащата има отношение към майката в този случай. Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.
към втори вариант >>
Бащата няма мляко да подува детето.
(втори вариант)
Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува.
Бащата няма мляко да подува детето.
Следователно тогава се раждат отношения. Бащата има отношение към майката в този случай. Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.
към втори вариант >>
Следователно тогава се раждат отношения.
(втори вариант)
Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето.
Следователно тогава се раждат отношения.
Бащата има отношение към майката в този случай. Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.
към втори вариант >>
Бащата има отношение към майката в този случай.
(втори вариант)
Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения.
Бащата има отношение към майката в този случай.
Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.
към втори вариант >>
Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.
(втори вариант)
Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения. Бащата има отношение към майката в този случай.
Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.
към втори вариант >>
Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него.
(втори вариант)
Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него.
Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам. Вие ще кажете - нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко.
към втори вариант >>
Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам.
(втори вариант)
Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него.
Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам.
Вие ще кажете - нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко.
към втори вариант >>
Вие ще кажете - нали е майка тя.
(втори вариант)
Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него. Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам.
Вие ще кажете - нали е майка тя.
Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко.
към втори вариант >>
Майка е тя по своето съзнание.
(втори вариант)
Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него. Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам. Вие ще кажете - нали е майка тя.
Майка е тя по своето съзнание.
Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои?
към втори вариант >>
Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай.
(втори вариант)
Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него. Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам. Вие ще кажете - нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание.
Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай.
Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата!
към втори вариант >>
Но бащата не може да даде мляко.
(втори вариант)
Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него. Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам. Вие ще кажете - нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай.
Но бащата не може да даде мляко.
Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави.
към втори вариант >>
Ще кажете, да му купи кравешко.
(втори вариант)
Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам. Вие ще кажете - нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко.
Ще кажете, да му купи кравешко.
Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави. Жена трябва.
към втори вариант >>
Но в закона не се позволява кравешко мляко.
(втори вариант)
Вие ще кажете - нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко.
Но в закона не се позволява кравешко мляко.
Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота.
към втори вариант >>
Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои?
(втори вариант)
Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко.
Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои?
Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение.
към втори вариант >>
Много решават и казват: "Издой кравата!
(втори вариант)
Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои?
Много решават и казват: "Издой кравата!
" Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение. Да ви го кажа или не?
към втори вариант >>
" Но няма крави.
(втори вариант)
Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата!
" Но няма крави.
Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение. Да ви го кажа или не? Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
към втори вариант >>
Жена трябва.
(втори вариант)
Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави.
Жена трябва.
На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение. Да ви го кажа или не? Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
към втори вариант >>
На земята разумни са нещата в живота.
(втори вариант)
Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави. Жена трябва.
На земята разумни са нещата в живота.
Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение. Да ви го кажа или не? Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
към втори вариант >>
Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение.
(втори вариант)
Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота.
Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение.
Да ви го кажа или не? Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
към втори вариант >>
Да ви го кажа или не?
(втори вариант)
Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение.
Да ви го кажа или не?
Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
към втори вариант >>
Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
(втори вариант)
" Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение. Да ви го кажа или не?
Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
към втори вариант >>
Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето?
(втори вариант)
Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето?
Те са задачи. Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен.
към втори вариант >>
Те са задачи.
(втори вариант)
Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето?
Те са задачи.
Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка.
към втори вариант >>
Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата.
(втори вариант)
Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето? Те са задачи.
Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата.
Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен.
към втори вариант >>
Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко.
(втори вариант)
Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето? Те са задачи. Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата.
Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко.
Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа.
към втори вариант >>
Ти не може да му дадеш.
(втори вариант)
Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето? Те са задачи. Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко.
Ти не може да му дадеш.
Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4.
към втори вариант >>
Ако не му дадеш, ще умре гладен.
(втори вариант)
Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето? Те са задачи. Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш.
Ако не му дадеш, ще умре гладен.
Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4?
към втори вариант >>
Вие ще кажете, няма майка.
(втори вариант)
Те са задачи. Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен.
Вие ще кажете, няма майка.
Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат.
към втори вариант >>
Майката е заета с други работи, бащата е отговорен.
(втори вариант)
Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка.
Майката е заета с други работи, бащата е отговорен.
Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите.
към втори вариант >>
Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа.
(втори вариант)
Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен.
Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа.
Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот.
към втори вариант >>
Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4.
(втори вариант)
Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа.
Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4.
Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4.
към втори вариант >>
Какво разбирате под закона 4?
(втори вариант)
Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4.
Какво разбирате под закона 4?
Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават.
към втори вариант >>
Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат.
(втори вариант)
Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4?
Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат.
В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила.
към втори вариант >>
В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите.
(втори вариант)
Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат.
В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите.
Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината?
към втори вариант >>
Следователно става в 4 категории във физическия живот.
(втори вариант)
Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите.
Следователно става в 4 категории във физическия живот.
Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3.
към втори вариант >>
Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4.
(втори вариант)
Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот.
Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4.
За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3. сега ще оставим въпроса, как да се жени.
към втори вариант >>
За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават.
(втори вариант)
Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4.
За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават.
Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3. сега ще оставим въпроса, как да се жени. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила.
(втори вариант)
Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават.
Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила.
Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3. сега ще оставим въпроса, как да се жени. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Що е медицината?
(втори вариант)
В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила.
Що е медицината?
1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3. сега ще оставим въпроса, как да се жени. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3.
(втори вариант)
Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината?
1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3.
сега ще оставим въпроса, как да се жени. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
сега ще оставим въпроса, как да се жени.
(втори вариант)
Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3.
сега ще оставим въпроса, как да се жени.
То е друг въпрос.
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3. сега ще оставим въпроса, как да се жени.
То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Сега да се спрем върху тази задача.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху тази задача.
Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са. Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието.
към втори вариант >>
Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху тази задача.
Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са.
Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата "противоречие" не изяснява идеята.
към втори вариант >>
Първото число какво е?
(втори вариант)
Сега да се спрем върху тази задача. Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са.
Първото число какво е?
Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата "противоречие" не изяснява идеята. Какво разбирате под думата "контраст"?
към втори вариант >>
Ти като човек имаш право във вселената.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху тази задача. Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са. Първото число какво е?
Ти като човек имаш право във вселената.
Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата "противоречие" не изяснява идеята. Какво разбирате под думата "контраст"? В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.
към втори вариант >>
Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху тази задача. Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са. Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената.
Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята.
За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата "противоречие" не изяснява идеята. Какво разбирате под думата "контраст"? В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.
към втори вариант >>
За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху тази задача. Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са. Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята.
За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието.
Даже думата "противоречие" не изяснява идеята. Какво разбирате под думата "контраст"? В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.
към втори вариант >>
Даже думата "противоречие" не изяснява идеята.
(втори вариант)
Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са. Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието.
Даже думата "противоречие" не изяснява идеята.
Какво разбирате под думата "контраст"? В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата "контраст"?
(втори вариант)
Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата "противоречие" не изяснява идеята.
Какво разбирате под думата "контраст"?
В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.
към втори вариант >>
В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.
(втори вариант)
Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата "противоречие" не изяснява идеята. Какво разбирате под думата "контраст"?
В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.
към втори вариант >>
Следователно тия двата полюса имат различни функции.
(втори вариант)
Следователно тия двата полюса имат различни функции.
Функцията на А и В се различавaт. Тия двaтa полюса се различават. Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен. По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта. Било е време, когато сте били на Северния полюс.
към втори вариант >>
Функцията на А и В се различавaт.
(втори вариант)
Следователно тия двата полюса имат различни функции.
Функцията на А и В се различавaт.
Тия двaтa полюса се различават. Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен. По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта. Било е време, когато сте били на Северния полюс. При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.
към втори вариант >>
Тия двaтa полюса се различават.
(втори вариант)
Следователно тия двата полюса имат различни функции. Функцията на А и В се различавaт.
Тия двaтa полюса се различават.
Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен. По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта. Било е време, когато сте били на Северния полюс. При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.
към втори вариант >>
Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен.
(втори вариант)
Следователно тия двата полюса имат различни функции. Функцията на А и В се различавaт. Тия двaтa полюса се различават.
Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен.
По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта. Било е време, когато сте били на Северния полюс. При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.
към втори вариант >>
По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта.
(втори вариант)
Следователно тия двата полюса имат различни функции. Функцията на А и В се различавaт. Тия двaтa полюса се различават. Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен.
По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта.
Било е време, когато сте били на Северния полюс. При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.
към втори вариант >>
Било е време, когато сте били на Северния полюс.
(втори вариант)
Следователно тия двата полюса имат различни функции. Функцията на А и В се различавaт. Тия двaтa полюса се различават. Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен. По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта.
Било е време, когато сте били на Северния полюс.
При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.
към втори вариант >>
При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.
(втори вариант)
Функцията на А и В се различавaт. Тия двaтa полюса се различават. Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен. По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта. Било е време, когато сте били на Северния полюс.
При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.
към втори вариант >>
Следователно числото 2 е, което внася контраст.
(втори вариант)
Следователно числото 2 е, което внася контраст.
в какво седи контрастът? Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята.
към втори вариант >>
в какво седи контрастът?
(втори вариант)
Следователно числото 2 е, което внася контраст.
в какво седи контрастът?
Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език.
към втори вариант >>
Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст.
(втори вариант)
Следователно числото 2 е, което внася контраст. в какво седи контрастът?
Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст.
Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка.
към втори вариант >>
Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения.
(втори вариант)
Следователно числото 2 е, което внася контраст. в какво седи контрастът? Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст.
Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения.
Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка. Казвам, няма да говорите вие за погрешката.
към втори вариант >>
Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота.
(втори вариант)
Следователно числото 2 е, което внася контраст. в какво седи контрастът? Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения.
Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота.
Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка. Казвам, няма да говорите вие за погрешката. Казвам, една от задачите на числото 2.
към втори вариант >>
Да се изясни идеята.
(втори вариант)
Следователно числото 2 е, което внася контраст. в какво седи контрастът? Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота.
Да се изясни идеята.
Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка. Казвам, няма да говорите вие за погрешката. Казвам, една от задачите на числото 2.
към втори вариант >>
Добре тогава, да ви говоря на този език.
(втори вариант)
в какво седи контрастът? Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята.
Добре тогава, да ви говоря на този език.
Направите вие погрешка. Казвам, няма да говорите вие за погрешката. Казвам, една от задачите на числото 2.
към втори вариант >>
Направите вие погрешка.
(втори вариант)
Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език.
Направите вие погрешка.
Казвам, няма да говорите вие за погрешката. Казвам, една от задачите на числото 2.
към втори вариант >>
Казвам, няма да говорите вие за погрешката.
(втори вариант)
Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка.
Казвам, няма да говорите вие за погрешката.
Казвам, една от задачите на числото 2.
към втори вариант >>
Казвам, една от задачите на числото 2.
(втори вариант)
Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка. Казвам, няма да говорите вие за погрешката.
Казвам, една от задачите на числото 2.
към втори вариант >>
Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека.
(втори вариант)
Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека.
Как го уморяват? Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория.
към втори вариант >>
Как го уморяват?
(втори вариант)
Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека.
Как го уморяват?
Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение.
към втори вариант >>
Става разлагане.
(втори вариант)
Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека. Как го уморяват?
Става разлагане.
Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото.
към втори вариант >>
Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н.
(втори вариант)
Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека. Как го уморяват? Става разлагане.
Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н.
Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото. Сега почти ние имаме закона.
към втори вариант >>
Два милиграма желязо вършат опасна работа.
(втори вариант)
Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека. Как го уморяват? Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н.
Два милиграма желязо вършат опасна работа.
Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото. Сега почти ние имаме закона. В сегашната епоха има една смяна на полюсите.
към втори вариант >>
Това е една теория.
(втори вариант)
Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека. Как го уморяват? Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа.
Това е една теория.
Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото. Сега почти ние имаме закона. В сегашната епоха има една смяна на полюсите.
към втори вариант >>
Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение.
(втори вариант)
Как го уморяват? Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория.
Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение.
В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото. Сега почти ние имаме закона. В сегашната епоха има една смяна на полюсите.
към втори вариант >>
В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото.
(втори вариант)
Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение.
В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото.
Сега почти ние имаме закона. В сегашната епоха има една смяна на полюсите.
към втори вариант >>
Сега почти ние имаме закона.
(втори вариант)
Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото.
Сега почти ние имаме закона.
В сегашната епоха има една смяна на полюсите.
към втори вариант >>
В сегашната епоха има една смяна на полюсите.
(втори вариант)
Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото. Сега почти ние имаме закона.
В сегашната епоха има една смяна на полюсите.
към втори вариант >>
2.
Живите линии на съзнанието
,
МОК
, София, 19.4.1929г.,
Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек.
Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар?
Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек.
Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
към беседата >>
Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си.
По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек.
Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си.
Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
към беседата >>
Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел.
Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си.
Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел.
За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
към беседата >>
За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел.
За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
към беседата >>
Какво означава думата “болен” ?
Какво означава думата “болен” ?
Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им.
към беседата >>
Тя е образувана от две срички: бол и лен.
Какво означава думата “болен” ?
Тя е образувана от две срички: бол и лен.
Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата.
към беседата >>
Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел.
Какво означава думата “болен” ? Тя е образувана от две срички: бол и лен.
Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел.
Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия.
към беседата >>
Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота.
Какво означава думата “болен” ? Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел.
Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота.
Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си.
към беседата >>
Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”.
Какво означава думата “болен” ? Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота.
Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”.
Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости?
към беседата >>
Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им.
Какво означава думата “болен” ? Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”.
Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им.
Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? – С мързела.
към беседата >>
Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата.
Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им.
Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата.
В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? – С мързела.
към беседата >>
В известни случаи, болният се предпочита пред здравия.
Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата.
В известни случаи, болният се предпочита пред здравия.
Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? – С мързела.
към беседата >>
Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си.
Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия.
Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си.
С какво си причинява пакости? – С мързела.
към беседата >>
С какво си причинява пакости?
Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си.
С какво си причинява пакости?
– С мързела.
към беседата >>
– С мързела.
Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости?
– С мързела.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи.
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи.
Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон.
към беседата >>
Казвате, че кокичето е красиво.
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи.
Казвате, че кокичето е красиво.
В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество.
към беседата >>
В какво се заключава неговата красота?
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво.
В какво се заключава неговата красота?
– Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична.
към беседата >>
– Във венчето му.
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота?
– Във венчето му.
Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост.
към беседата >>
Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота.
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му.
Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота.
То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава.
към беседата >>
То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон.
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота.
То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон.
Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят.
към беседата >>
Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество.
Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон.
Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество.
Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер.
към беседата >>
Кривата линия на неговия поклон е магнетична.
В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество.
Кривата линия на неговия поклон е магнетична.
Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара.
към беседата >>
Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост.
– Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична.
Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост.
Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
към беседата >>
Кокичето е щедро, всичко раздава.
Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост.
Кокичето е щедро, всичко раздава.
Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
към беседата >>
Това е качество на белия цвят.
То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава.
Това е качество на белия цвят.
Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
към беседата >>
Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер.
Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят.
Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер.
Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
към беседата >>
Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара.
Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер.
Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара.
За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
към беседата >>
За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара.
За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
към беседата >>
После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
към беседата >>
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене.
Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има.
към беседата >>
Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене.
Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари.
Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин.
към беседата >>
Парите представят движение.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари.
Парите представят движение.
Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин. Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение.
Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш.
Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин. Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш.
Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание.
Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин. Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание.
Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има.
Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин. Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин.
Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има.
Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин.
Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин.
Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата.
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата.
Това е наука за живите форми. Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми.
към беседата >>
Това е наука за живите форми.
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата.
Това е наука за живите форми.
Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми.
към беседата >>
Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите.
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата. Това е наука за живите форми.
Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите.
Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш.
към беседата >>
Често и хората изпадат в тези категории, т.е.
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата. Това е наука за живите форми. Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите.
Често и хората изпадат в тези категории, т.е.
в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете.
към беседата >>
в категорията за живите и за мъртвите форми.
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата. Това е наука за живите форми. Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е.
в категорията за живите и за мъртвите форми.
Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва.
към беседата >>
Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми.
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата. Това е наука за живите форми. Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми.
Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми.
Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота.
към беседата >>
Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми.
Това е наука за живите форми. Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми.
Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми.
Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта.
към беседата >>
Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш.
Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми.
Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш.
Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава.
към беседата >>
Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете.
Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш.
Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете.
Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
към беседата >>
Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва.
в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете.
Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва.
Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
към беседата >>
Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота.
Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва.
Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота.
Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
към беседата >>
Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта.
Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота.
Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта.
Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
към беседата >>
Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава.
Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта.
Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава.
В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
към беседата >>
В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава.
В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
към беседата >>
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта.
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта.
Който живее, непременно ще умре. Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви?
към беседата >>
Който живее, непременно ще умре.
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта.
Който живее, непременно ще умре.
Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив?
към беседата >>
Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта.
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта. Който живее, непременно ще умре.
Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта.
– Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав.
към беседата >>
– Право ли е това?
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта. Който живее, непременно ще умре. Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта.
– Право ли е това?
– Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата.
към беседата >>
– Право е.
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта. Който живее, непременно ще умре. Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това?
– Право е.
Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им.
към беседата >>
Кои неща са прави и кои – криви?
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта. Който живее, непременно ще умре. Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това? – Право е.
Кои неща са прави и кои – криви?
Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост.
към беседата >>
Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив?
Който живее, непременно ще умре. Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви?
Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив?
Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека.
към беседата >>
Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав.
Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив?
Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав.
Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо.
към беседата >>
Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата.
– Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав.
Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата.
За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир.
към беседата >>
За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им.
– Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата.
За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им.
Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас.
към беседата >>
Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост.
Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им.
Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост.
Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас. Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си.
към беседата >>
Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека.
Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост.
Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека.
нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас. Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си. В този случай тебеширът има отношение към вас.
към беседата >>
нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо.
Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека.
нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо.
Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас. Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си. В този случай тебеширът има отношение към вас.
към беседата >>
Например, виждате пред себе си парче тебешир.
Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо.
Например, виждате пред себе си парче тебешир.
Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас. Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си. В този случай тебеширът има отношение към вас.
към беседата >>
Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас.
За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир.
Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас.
Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си. В този случай тебеширът има отношение към вас.
към беседата >>
Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си.
Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас.
Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си.
В този случай тебеширът има отношение към вас.
към беседата >>
В този случай тебеширът има отношение към вас.
Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас. Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си.
В този случай тебеширът има отношение към вас.
към беседата >>
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време.
Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък.
към беседата >>
Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време.
Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък.
Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него.
към беседата >>
Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години?
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък.
Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години?
Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им.
към беседата >>
Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години?
Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва.
Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Хвърля камъка на земята и продължава пътя си.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва.
Хвърля камъка на земята и продължава пътя си.
Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв.
към беседата >>
Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си.
Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък.
Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
към беседата >>
Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него.
Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък.
Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него.
Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
към беседата >>
Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им.
Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него.
Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им.
Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им.
Това е криво разбиране.
Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
към беседата >>
Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв.
Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране.
Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв.
Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
към беседата >>
Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв.
Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
към беседата >>
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед.
Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия.
към беседата >>
Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед.
Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота.
То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена.
към беседата >>
То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед. Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота.
То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита.
И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии.
към беседата >>
И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед. Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита.
И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си.
Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него.
към беседата >>
Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед. Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си.
Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира.
Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци.
към беседата >>
Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед. Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира.
Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия.
Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане.
към беседата >>
Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена.
Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия.
Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена.
Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва.
към беседата >>
Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии.
То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена.
Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии.
Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране.
към беседата >>
Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него.
И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии.
Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него.
Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света.
към беседата >>
Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци.
Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него.
Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци.
Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно.
към беседата >>
Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане.
Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци.
Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане.
– Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно. Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят.
към беседата >>
– Светът не е направен, както трябва.
Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане.
– Светът не е направен, както трябва.
– И това е криво разбиране. Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно. Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят. Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
към беседата >>
– И това е криво разбиране.
Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва.
– И това е криво разбиране.
Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно. Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят. Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
към беседата >>
Бог е създал света.
Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране.
Бог е създал света.
Щом е така, светът е създаден разумно. Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят. Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
към беседата >>
Щом е така, светът е създаден разумно.
Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света.
Щом е така, светът е създаден разумно.
Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят. Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
към беседата >>
Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят.
Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно.
Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят.
Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
към беседата >>
Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
– Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно. Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят.
Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
към беседата >>
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание.
Както вижда човек, така мисли. В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре. За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно. Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
към беседата >>
Както вижда човек, така мисли.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание.
Както вижда човек, така мисли.
В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре. За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно. Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
към беседата >>
В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли.
В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието.
Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре. За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно. Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
към беседата >>
Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли. В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието.
Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре.
За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно. Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
към беседата >>
За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли. В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре.
За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно.
Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
към беседата >>
Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли. В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре. За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно.
Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
към беседата >>
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно.
Затова казваме, че любовта осмисля живота. Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система.
към беседата >>
Затова казваме, че любовта осмисля живота.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно.
Затова казваме, че любовта осмисля живота.
Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети.
към беседата >>
Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно. Затова казваме, че любовта осмисля живота.
Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви.
Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта.
към беседата >>
Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно. Затова казваме, че любовта осмисля живота. Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви.
Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек.
За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение.
към беседата >>
За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно. Затова казваме, че любовта осмисля живота. Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек.
За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание.
Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо?
към беседата >>
Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно. Затова казваме, че любовта осмисля живота. Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание.
Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система.
Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето.
към беседата >>
Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети.
Затова казваме, че любовта осмисля живота. Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система.
Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети.
Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето.
към беседата >>
Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта.
Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети.
Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта.
Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи.
към беседата >>
Който разбира любовта, той има всичко на разположение.
Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта.
Който разбира любовта, той има всичко на разположение.
Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби.
към беседата >>
Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо?
За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение.
Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо?
– Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор.
към беседата >>
– Защото любовта се проявява в настоящето.
Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо?
– Защото любовта се проявява в настоящето.
Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен.
към беседата >>
Тя няма отношение към миналото и към бъдещето.
Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето.
Тя няма отношение към миналото и към бъдещето.
Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите.
към беседата >>
Любовта не се занимава с велики работи.
Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето.
Любовта не се занимава с велики работи.
Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите. Той има пред вид първо интересите на своите ближни.
към беседата >>
Тя няма пред вид високи служби.
Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи.
Тя няма пред вид високи служби.
Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите. Той има пред вид първо интересите на своите ближни. Себе си оставя на последно място.
към беседата >>
Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор.
Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби.
Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор.
Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите. Той има пред вид първо интересите на своите ближни. Себе си оставя на последно място.
към беседата >>
Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен.
– Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор.
Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен.
Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите. Той има пред вид първо интересите на своите ближни. Себе си оставя на последно място.
към беседата >>
Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите.
Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен.
Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите.
Той има пред вид първо интересите на своите ближни. Себе си оставя на последно място.
към беседата >>
Той има пред вид първо интересите на своите ближни.
Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите.
Той има пред вид първо интересите на своите ближни.
Себе си оставя на последно място.
към беседата >>
Себе си оставя на последно място.
Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите. Той има пред вид първо интересите на своите ближни.
Себе си оставя на последно място.
към беседата >>
Кой цвят символизира любовта?
Кой цвят символизира любовта?
– Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара?
към беседата >>
– Белият и розовият.
Кой цвят символизира любовта?
– Белият и розовият.
Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав.
към беседата >>
Белият цвят е символ и на чистотата.
Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият.
Белият цвят е символ и на чистотата.
Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка.
към беседата >>
Първото пролетно цвете е кокичето.
Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата.
Първото пролетно цвете е кокичето.
То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето?
към беседата >>
То е символ на чистота.
Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето.
То е символ на чистота.
Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени?
към беседата >>
Каква е разликата между кокичето и минзухара?
Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота.
Каква е разликата между кокичето и минзухара?
Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа.
към беседата >>
Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав.
– Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара?
Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав.
Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества.
към беседата >>
Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка.
Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав.
Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка.
На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му.
към беседата >>
На какво се дължи белият цвят на кокичето?
Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка.
На какво се дължи белият цвят на кокичето?
Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват.
към беседата >>
Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени?
То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето?
Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени?
– Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните.
към беседата >>
– Белият цвят на кокичето се дължи на студа.
Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени?
– Белият цвят на кокичето се дължи на студа.
Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели.
към беседата >>
Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества.
Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа.
Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества.
Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните.
към беседата >>
Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му.
Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества.
Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му.
Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека.
към беседата >>
Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват.
На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му.
Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват.
Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате.
към беседата >>
Също така климатът определя цвета на животните.
Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват.
Също така климатът определя цвета на животните.
Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ.
към беседата >>
Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели.
– Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните.
Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели.
С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа?
към беседата >>
С промяната на температурата се изменя цветът на животните.
Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели.
С промяната на температурата се изменя цветът на животните.
Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си.
към беседата >>
Това е закон, който има отношение и към човека.
Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните.
Това е закон, който има отношение и към човека.
Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина.
към беседата >>
Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате.
Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека.
Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате.
Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си.
към беседата >>
Например, оплаквате се от студ.
Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате.
Например, оплаквате се от студ.
Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали.
към беседата >>
Какво трябва да направите против студа?
Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ.
Какво трябва да направите против студа?
– Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява.
към беседата >>
– Да увеличите любовта си.
С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа?
– Да увеличите любовта си.
Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява.
към беседата >>
Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина.
Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си.
Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина.
Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно.
към беседата >>
Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си.
Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина.
Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си.
Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож?
към беседата >>
Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали.
Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си.
Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали.
Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре.
към беседата >>
Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява.
Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали.
Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява.
Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото.
към беседата >>
Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява.
– Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява.
Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява.
Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре.
към беседата >>
Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно.
Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява.
Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно.
Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре. Животът се предпочита пред смъртта.
към беседата >>
Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож?
Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно.
Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож?
В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре. Животът се предпочита пред смъртта. Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
към беседата >>
В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре.
Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож?
В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре.
И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре. Животът се предпочита пред смъртта. Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
към беседата >>
И за човека е същото.
Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре.
И за човека е същото.
По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре. Животът се предпочита пред смъртта. Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
към беседата >>
По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре.
Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото.
По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре.
Животът се предпочита пред смъртта. Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
към беседата >>
Животът се предпочита пред смъртта.
Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре.
Животът се предпочита пред смъртта.
Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
към беседата >>
Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре. Животът се предпочита пред смъртта.
Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото.
И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието.
към беседата >>
И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото.
И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им.
Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот.
към беседата >>
Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото. И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им.
Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи.
Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука.
към беседата >>
Щастието се придобива по много пътища, а не само по един.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото. И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи.
Щастието се придобива по много пътища, а не само по един.
Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар.
към беседата >>
Много пътища, много линии водят човека към щастието.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото. И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един.
Много пътища, много линии водят човека към щастието.
Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар?
към беседата >>
Те се наричат живи линии на съзнанието.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото. И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието.
Те се наричат живи линии на съзнанието.
По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек.
към беседата >>
По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот.
И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието.
По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот.
Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си.
към беседата >>
Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука.
Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот.
Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука.
Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел.
към беседата >>
Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар.
Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука.
Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар.
Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
към беседата >>
Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар?
Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар.
Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар?
Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
към беседата >>
3.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Той е Първичният човек.
Тя е писана с всичките пръсти на ръцете и на краката. Тя е писана с очите, с ушите, с устата с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава.
Той е Първичният човек.
Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си! ” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли!
към беседата >>
Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени.
Животът на луната е съществувал преди този на земята. Съществата там са по-учени, по-културни от хората на земята. Хората на земята са деца по отношение на съществата, които живеят на луната. Някои ще кажат, че или има живот на луната, или няма. Обаче, има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства.
Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени.
Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си. Това е много естествено. Различните климатически условия създават различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност. Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот.
към беседата >>
Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си!
Тя е писана с очите, с ушите, с устата с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек.
Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си!
Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си! ” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли!
към беседата >>
Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си.
Съществата там са по-учени, по-културни от хората на земята. Хората на земята са деца по отношение на съществата, които живеят на луната. Някои ще кажат, че или има живот на луната, или няма. Обаче, има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени.
Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си.
Това е много естествено. Различните климатически условия създават различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност. Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот. Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.
към беседата >>
Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!
Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си!
Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!
” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли!
към беседата >>
Това е много естествено.
Хората на земята са деца по отношение на съществата, които живеят на луната. Някои ще кажат, че или има живот на луната, или няма. Обаче, има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени. Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си.
Това е много естествено.
Различните климатически условия създават различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност. Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот. Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.
към беседата >>
” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли!
Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!
” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли!
към беседата >>
Различните климатически условия създават различни форми, различни организми.
Някои ще кажат, че или има живот на луната, или няма. Обаче, има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени. Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си. Това е много естествено.
Различните климатически условия създават различни форми, различни организми.
Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност. Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот. Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.
към беседата >>
”Наклали огън.” – Кога наклали този огън?
”Наклали огън.” – Кога наклали този огън?
– Когато съдили Христа. Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци.
към беседата >>
Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност.
Обаче, има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени. Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си. Това е много естествено. Различните климатически условия създават различни форми, различни организми.
Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност.
Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот. Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.
към беседата >>
– Когато съдили Христа.
”Наклали огън.” – Кога наклали този огън?
– Когато съдили Христа.
Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни.
към беседата >>
Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот.
Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени. Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си. Това е много естествено. Различните климатически условия създават различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност.
Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот.
Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.
към беседата >>
Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори.
”Наклали огън.” – Кога наклали този огън? – Когато съдили Христа.
Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори.
Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува.
към беседата >>
Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.
Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си. Това е много естествено. Различните климатически условия създават различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност. Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот.
Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.
към беседата >>
Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо.
”Наклали огън.” – Кога наклали този огън? – Когато съдили Христа. Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори.
Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо.
Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура.
към беседата >>
”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене.
”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене.
И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?
към беседата >>
Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания.
”Наклали огън.” – Кога наклали този огън? – Когато съдили Христа. Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо.
Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания.
Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си.
към беседата >>
И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос.
”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене.
И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос.
Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци.
”Наклали огън.” – Кога наклали този огън? – Когато съдили Христа. Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания.
Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци.
Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура?
към беседата >>
Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други.
”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене. И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос.
Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други.
Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши.
към беседата >>
Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни.
– Когато съдили Христа. Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци.
Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни.
Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура?
към беседата >>
Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие.
”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене. И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други.
Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие.
Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца.
към беседата >>
Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува.
Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни.
Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува.
При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура!
към беседата >>
Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха.
”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене. И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие.
Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха.
Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите.
към беседата >>
При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура.
Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува.
При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура.
Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях?
към беседата >>
Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?
”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене. И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха.
Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?
” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца.
към беседата >>
Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си.
Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура.
Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си.
Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения.
към беседата >>
” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши.
И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?
” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши.
Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората.
към беседата >>
Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура?
Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си.
Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура?
Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън.
към беседата >>
Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши.
Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши.
Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши.
След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.
към беседата >>
Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура?
Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура?
Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура?
Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса?
към беседата >>
След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца.
Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши.
След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца.
И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.
към беседата >>
Щастие е за човека да разполага с такава висока температура!
Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура?
Щастие е за човека да разполага с такава висока температура!
Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее.
към беседата >>
И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите.
Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца.
И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите.
Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.
към беседата >>
Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях?
При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура!
Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях?
Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее.
към беседата >>
Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца.
Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли? ” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите.
Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца.
Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.
към беседата >>
Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения.
Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях?
Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения.
Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета.
към беседата >>
Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората.
” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца.
Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората.
Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.
към беседата >>
Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън.
Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения.
Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън.
– Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ.
към беседата >>
Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.
Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората.
Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.
към беседата >>
– Може ли да се живее при температура от 4000 градуса?
Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън.
– Може ли да се живее при температура от 4000 градуса?
– И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса.
към беседата >>
Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот.
Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот.
Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува. Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси.
към беседата >>
– И при сто хиляди градуса може да се живее.
Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса?
– И при сто хиляди градуса може да се живее.
И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик.
към беседата >>
Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува.
Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот.
Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува.
Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази.
към беседата >>
И при 35 милиона градуса може да се живее.
Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее.
И при 35 милиона градуса може да се живее.
Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса.
към беседата >>
Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието.
Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот. Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува.
Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието.
Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни?
към беседата >>
Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета.
Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее.
Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета.
Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм.
към беседата >>
Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси.
Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот. Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува. Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието.
Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси.
Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете.
към беседата >>
Ще каже някой, че е голям философ.
Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета.
Ще каже някой, че е голям философ.
– Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса.
към беседата >>
Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н.
Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот. Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува. Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси.
Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н.
Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение?
към беседата >>
– Да, ти си философ на 37 градуса.
– Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ.
– Да, ти си философ на 37 градуса.
– Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща.
към беседата >>
Лесно може да се отговори на тези въпроси.
Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот. Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува. Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н.
Лесно може да се отговори на тези въпроси.
Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма.
към беседата >>
– Аз съм голям математик.
– И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса.
– Аз съм голям математик.
– Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса.
към беседата >>
Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази.
Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува. Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси.
Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази.
– Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим?
към беседата >>
– Ти си голям математик на 37 градуса.
И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик.
– Ти си голям математик на 37 градуса.
- Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура?
към беседата >>
– Кога ще се оправят работите ни?
Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази.
– Кога ще се оправят работите ни?
– Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече.
към беседата >>
- Голям проповедник съм.
Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса.
- Голям проповедник съм.
- Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи.
към беседата >>
– Когато поумнеете.
Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни?
– Когато поумнеете.
– Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече. – Животът ни е много къс.
към беседата >>
- Ти си проповедник на 37 градуса.
Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм.
- Ти си проповедник на 37 градуса.
– Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца.
към беседата >>
– Няма ли край това тежко положение?
Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете.
– Няма ли край това тежко положение?
-Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече. – Животът ни е много къс. – Вие сами го скъсихте.
към беседата >>
– Аз съм баща.
– Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса.
– Аз съм баща.
– Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината.
към беседата >>
-Никакъв край няма.
Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение?
-Никакъв край няма.
– Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече. – Животът ни е много къс. – Вие сами го скъсихте. Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.
към беседата >>
– Баща си ти, но на 37 градуса.
– Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща.
– Баща си ти, но на 37 градуса.
Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.
към беседата >>
– Ами тогава, какво трябва да правим?
Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма.
– Ами тогава, какво трябва да правим?
– Ще учите – нищо повече. – Животът ни е много къс. – Вие сами го скъсихте. Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.
към беседата >>
Какво може да се направи при тази температура?
– Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса.
Какво може да се направи при тази температура?
– Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.
към беседата >>
– Ще учите – нищо повече.
– Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим?
– Ще учите – нищо повече.
– Животът ни е много къс. – Вие сами го скъсихте. Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.
към беседата >>
– Нищо особено не може да се направи.
- Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура?
– Нищо особено не може да се направи.
Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.
към беседата >>
– Животът ни е много къс.
– Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече.
– Животът ни е много къс.
– Вие сами го скъсихте. Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.
към беседата >>
Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца.
- Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи.
Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца.
Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.
към беседата >>
– Вие сами го скъсихте.
– Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече. – Животът ни е много къс.
– Вие сами го скъсихте.
Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.
към беседата >>
Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината.
– Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца.
Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината.
Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.
към беседата >>
Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.
-Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече. – Животът ни е много къс. – Вие сами го скъсихте.
Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.
към беседата >>
Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.
– Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината.
Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.
към беседата >>
Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно?
Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно?
– Лесно можете да проверите истинността на моите думи. Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора?
към беседата >>
Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял.
Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял.
Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши.
към беседата >>
– Лесно можете да проверите истинността на моите думи.
Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно?
– Лесно можете да проверите истинността на моите думи.
Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите.
към беседата >>
”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят.
”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят.
Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички. За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал.
към беседата >>
Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой.
Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял.
Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой.
Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши. Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса?
към беседата >>
Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви.
Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно? – Лесно можете да проверите истинността на моите думи.
Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви.
Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният.
към беседата >>
Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички.
”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят.
Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички.
За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света.
към беседата >>
Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си.
Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой.
Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си.
Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши. Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.
към беседата >>
Ако са истинни, те ще бъдат сладки.
Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно? – Лесно можете да проверите истинността на моите думи. Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви.
Ако са истинни, те ще бъдат сладки.
Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни.
към беседата >>
За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание.
”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят. Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички.
За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание.
И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално.
към беседата >>
Само по този начин той може да стане герой.
Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си.
Само по този начин той може да стане герой.
Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши. Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.
към беседата >>
Имате пелинова вода и захарен разтвор.
Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно? – Лесно можете да проверите истинността на моите думи. Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки.
Имате пелинова вода и захарен разтвор.
Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати.
към беседата >>
И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават.
”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят. Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички. За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание.
И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават.
Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи.
към беседата >>
Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си.
Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой.
Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си.
Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши. Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.
към беседата >>
Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора?
Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно? – Лесно можете да проверите истинността на моите думи. Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор.
Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора?
Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека.
към беседата >>
Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес.
”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят. Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички. За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават.
Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес.
Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия.
към беседата >>
Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши.
Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си.
Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши.
Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.
към беседата >>
Няма защо да спорите.
– Лесно можете да проверите истинността на моите думи. Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора?
Няма защо да спорите.
Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили.
към беседата >>
Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал.
”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят. Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички. За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес.
Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал.
С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме.
към беседата >>
Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса?
Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши.
Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса?
Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.
към беседата >>
Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният.
Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите.
Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният.
Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днес не успяват?
към беседата >>
С тази теория свършва създаването на света.
Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички. За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал.
С тази теория свършва създаването на света.
Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата.
към беседата >>
Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.
Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши. Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса?
Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.
към беседата >>
Има неща, които са абсолютно верни.
Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният.
Има неща, които са абсолютно верни.
Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днес не успяват? – Защото любовта им към Бога е микроскопическа.
към беседата >>
Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално.
За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света.
Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално.
Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна.
към беседата >>
”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше.
”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше.
Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам. Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така.
към беседата >>
Като ви говоря за тях, те дават добри резултати.
Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни.
Като ви говоря за тях, те дават добри резултати.
В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днес не успяват? – Защото любовта им към Бога е микроскопическа.
към беседата >>
Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи.
И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално.
Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи.
Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление.
към беседата >>
Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам.
”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше.
Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам.
Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува?
към беседата >>
В тях се крие истината, а истината освобождава човека.
Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати.
В тях се крие истината, а истината освобождава човека.
Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днес не успяват? – Защото любовта им към Бога е микроскопическа.
към беседата >>
Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия.
Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи.
Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия.
Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос.
към беседата >>
Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил.
”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше. Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам.
Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил.
Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка.
към беседата >>
Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили.
Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека.
Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили.
Защо хората днес не успяват? – Защото любовта им към Бога е микроскопическа.
към беседата >>
Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме.
Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия.
Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме.
И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае.
към беседата >>
Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея.
”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше. Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам. Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил.
Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея.
Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува.
към беседата >>
Защо хората днес не успяват?
Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили.
Защо хората днес не успяват?
– Защото любовта им към Бога е микроскопическа.
към беседата >>
И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата.
С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме.
И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата.
Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света.
към беседата >>
Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха.
”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше. Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам. Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея.
Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха.
Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее.
към беседата >>
– Защото любовта им към Бога е микроскопическа.
Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днес не успяват?
– Защото любовта им към Бога е микроскопическа.
към беседата >>
Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна.
Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата.
Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна.
Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света.
към беседата >>
Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така.
”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше. Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам. Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха.
Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така.
Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание.
към беседата >>
Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели.
Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели.
Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре. Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери.
към беседата >>
Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление.
Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна.
Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление.
Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът.
към беседата >>
Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува?
Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам. Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така.
Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува?
Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание.
към беседата >>
Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре.
Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели.
Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре.
Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога.
към беседата >>
Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос.
Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление.
Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос.
Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни.
към беседата >>
Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка.
Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува?
Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка.
Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.
към беседата >>
Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил.
Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели. Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре.
Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил.
Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо!
към беседата >>
Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае.
Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос.
Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае.
В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули.
към беседата >>
Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува.
Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка.
Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува.
Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.
към беседата >>
Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне.
Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели. Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре. Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил.
Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне.
Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери?
към беседата >>
В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света.
И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае.
В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света.
Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули. Какво представя седмият ден?
към беседата >>
Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее.
Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува.
Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее.
Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.
към беседата >>
Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога.
Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели. Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре. Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне.
Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога.
Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери? Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече.
към беседата >>
Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света.
Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света.
Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света.
Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули. Какво представя седмият ден?
към беседата >>
Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание.
Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее.
Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание.
Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.
към беседата >>
Каза ми, че имал 200 кошери.
Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели. Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре. Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога.
Каза ми, че имал 200 кошери.
В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери? Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после?
към беседата >>
Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът.
Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света.
Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът.
Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули. Какво представя седмият ден?
към беседата >>
Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание.
Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание.
Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание.
Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.
към беседата >>
В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога.
Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре. Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери.
В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога.
– Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери? Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после? – Същата година измряха всичките му кошери.
към беседата >>
Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни.
Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът.
Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни.
Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули. Какво представя седмият ден?
към беседата >>
Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.
Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание.
Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.
към беседата >>
– Чудно нещо!
Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога.
– Чудно нещо!
Каква нужда има Бог от тия кошери? Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после? – Същата година измряха всичките му кошери.
към беседата >>
Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули.
Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни.
Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули.
Какво представя седмият ден?
към беседата >>
Същият закон се отнася и до възкресението на човека.
Същият закон се отнася и до възкресението на човека.
Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си. – Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо. Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения.
към беседата >>
Каква нужда има Бог от тия кошери?
Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо!
Каква нужда има Бог от тия кошери?
Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после? – Същата година измряха всичките му кошери.
към беседата >>
Какво представя седмият ден?
В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули.
Какво представя седмият ден?
към беседата >>
Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си.
Същият закон се отнася и до възкресението на човека.
Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си.
– Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо. Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили.
към беседата >>
Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече.
Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери?
Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече.
Какво стана после? – Същата година измряха всичките му кошери.
към беседата >>
Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина.
Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина.
Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Съвременните хора се страхуват от истината. Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията. Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек. Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена.
към беседата >>
– Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо.
Същият закон се отнася и до възкресението на човека. Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си.
– Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо.
Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна.
към беседата >>
Какво стана после?
Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери? Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече.
Какво стана после?
– Същата година измряха всичките му кошери.
към беседата >>
Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека.
Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина.
Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека.
Съвременните хора се страхуват от истината. Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията. Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек. Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена. Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.
към беседата >>
Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях.
Същият закон се отнася и до възкресението на човека. Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си. – Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо.
Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях.
Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят.
към беседата >>
– Същата година измряха всичките му кошери.
В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери? Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после?
– Същата година измряха всичките му кошери.
към беседата >>
Съвременните хора се страхуват от истината.
Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина. Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека.
Съвременните хора се страхуват от истината.
Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията. Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек. Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена. Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.
към беседата >>
Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е.
Същият закон се отнася и до възкресението на човека. Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си. – Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо. Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях.
Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е.
Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна.
към беседата >>
Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога.
Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога.
Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат. Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито? След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех. Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.
към беседата >>
Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията.
Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина. Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Съвременните хора се страхуват от истината.
Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията.
Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек. Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена. Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.
към беседата >>
Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения.
Същият закон се отнася и до възкресението на човека. Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си. – Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо. Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е.
Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения.
Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят.
към беседата >>
Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат.
Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога.
Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат.
Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито? След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех. Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.
към беседата >>
Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек.
Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина. Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Съвременните хора се страхуват от истината. Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията.
Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек.
Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена. Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.
към беседата >>
Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили.
Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си. – Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо. Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения.
Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили.
Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото.
към беседата >>
Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове?
Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога. Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат.
Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове?
Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито? След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех. Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.
към беседата >>
Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена.
Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина. Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Съвременните хора се страхуват от истината. Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията. Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек.
Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена.
Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.
към беседата >>
Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна.
– Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо. Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили.
Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна.
Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление.
към беседата >>
Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито?
Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога. Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат. Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове?
Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито?
След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех. Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.
към беседата >>
Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.
Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Съвременните хора се страхуват от истината. Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията. Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек. Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена.
Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.
към беседата >>
Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят.
Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна.
Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят.
Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора.
към беседата >>
След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех.
Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога. Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат. Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито?
След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех.
Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.
към беседата >>
”Наклали огън.” – Защо наклали огън?
”Наклали огън.” – Защо наклали огън?
Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел.
към беседата >>
Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна.
Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят.
Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна.
Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора. Аз имам работа, която непременно трябва да свърша.
към беседата >>
Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.
Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога. Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат. Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито? След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех.
Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.
към беседата >>
Какво е било времето, когато наклали огъня?
”Наклали огън.” – Защо наклали огън?
Какво е било времето, когато наклали огъня?
Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи.
към беседата >>
Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят.
Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна.
Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят.
Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора. Аз имам работа, която непременно трябва да свърша. Оставете ме свободно да завърша мисията си.
към беседата >>
Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта.
Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта.
Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне.
към беседата >>
Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него?
”Наклали огън.” – Защо наклали огън? Какво е било времето, когато наклали огъня?
Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него?
Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е.
към беседата >>
Но и в Англия се случило същото.
Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят.
Но и в Англия се случило същото.
Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора. Аз имам работа, която непременно трябва да свърша. Оставете ме свободно да завърша мисията си.
към беседата >>
Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент.
Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта.
Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент.
Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш?
към беседата >>
Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден.
”Наклали огън.” – Защо наклали огън? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него?
Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден.
И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване.
към беседата >>
Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление.
Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото.
Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление.
Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора. Аз имам работа, която непременно трябва да свърша. Оставете ме свободно да завърша мисията си.
към беседата >>
Любовта трае само една секунда.
Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта. Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент.
Любовта трае само една секунда.
И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това.
към беседата >>
И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял.
”Наклали огън.” – Защо наклали огън? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден.
И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял.
При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа.
към беседата >>
Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора.
Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление.
Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора.
Аз имам работа, която непременно трябва да свърша. Оставете ме свободно да завърша мисията си.
към беседата >>
И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват.
Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта. Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент. Любовта трае само една секунда.
И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват.
Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това. – Ама много проста храна е тази.
към беседата >>
При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел.
”Наклали огън.” – Защо наклали огън? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял.
При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел.
По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз.
към беседата >>
Аз имам работа, която непременно трябва да свърша.
Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора.
Аз имам работа, която непременно трябва да свърша.
Оставете ме свободно да завърша мисията си.
към беседата >>
Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня.
Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта. Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват.
Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня.
Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това. – Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко?
към беседата >>
По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи.
Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел.
По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи.
Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.
към беседата >>
Оставете ме свободно да завърша мисията си.
Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора. Аз имам работа, която непременно трябва да свърша.
Оставете ме свободно да завърша мисията си.
към беседата >>
Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне.
Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта. Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня.
Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне.
Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това. – Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко.
към беседата >>
Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е.
Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи.
Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е.
на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа.
към беседата >>
Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора?
Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора?
Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора. Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора?
към беседата >>
Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш?
Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне.
Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш?
– Това. – Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така.
към беседата >>
на разпъване.
Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е.
на разпъване.
Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас.
към беседата >>
Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение.
Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора?
Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение.
Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора. Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога.
към беседата >>
– Това.
Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш?
– Това.
– Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам.
към беседата >>
Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа.
И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване.
Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа.
Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.
към беседата >>
Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора.
Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора? Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение.
Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора.
Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън.
към беседата >>
– Ама много проста храна е тази.
И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това.
– Ама много проста храна е тази.
Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре.
към беседата >>
Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз.
При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа.
Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз.
Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него. – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи.
към беседата >>
Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи.
Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора? Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора.
Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи.
Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора.
към беседата >>
Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко?
Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това. – Ама много проста храна е тази.
Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко?
Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н.
към беседата >>
Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.
По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз.
Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.
Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него. – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.
към беседата >>
Някой казва, че е православен.
Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора? Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора. Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи.
Някой казва, че е православен.
– Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист.
към беседата >>
Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко.
Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това. – Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко?
Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко.
– Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва.
към беседата >>
Така казваше и еврейският народ за Христа.
Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.
Така казваше и еврейският народ за Христа.
Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него. – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.
към беседата >>
– Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора?
Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора? Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора. Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен.
– Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора?
– Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора?
към беседата >>
– Точно така.
Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това. – Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко.
– Точно така.
Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи.
към беседата >>
Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас.
на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа.
Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас.
Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него. – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.
към беседата >>
– Не мога.
Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора. Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора?
– Не мога.
– Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога.
към беседата >>
Както мислиш, така постъпвам.
– Това. – Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така.
Както мислиш, така постъпвам.
– Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи. Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират.
към беседата >>
Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.
Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас.
Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.
– Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.
към беседата >>
– Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън.
Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора. Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога.
– Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън.
Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора.
към беседата >>
– Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре.
– Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам.
– Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре.
Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи. Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират. Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
към беседата >>
– Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи.
Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.
– Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи.
Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.
към беседата >>
Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора.
Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън.
Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора.
Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение.
към беседата >>
Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н.
Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре.
Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н.
Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи. Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират. Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
към беседата >>
Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.
Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него. – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи.
Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.
към беседата >>
Друг казва, че е евангелист.
Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора.
Друг казва, че е евангелист.
– Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора?
към беседата >>
Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва.
Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н.
Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва.
– Не, светът по този начин не може да се оправи. Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират. Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
към беседата >>
Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна.
Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна.
Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно. Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много. Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде.
към беседата >>
– Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора?
– Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист.
– Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора?
– Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога.
към беседата >>
– Не, светът по този начин не може да се оправи.
– Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва.
– Не, светът по този начин не може да се оправи.
Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират. Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
към беседата >>
Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно.
Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна.
Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно.
Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много. Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество.
към беседата >>
– Не мога.
– Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора?
– Не мога.
– Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение.
към беседата >>
Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират.
Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи.
Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират.
Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
към беседата >>
Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много.
Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна. Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно.
Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много.
Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето.
към беседата >>
– Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора.
– Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога.
– Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора.
Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават.
към беседата >>
Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
– Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи. Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират.
Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
към беседата >>
Има два начина за ядене: като болен и като здрав.
Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна. Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно. Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много.
Има два начина за ядене: като болен и като здрав.
Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много.
към беседата >>
Срещам едного, който казва, че е от новото учение.
Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора.
Срещам едного, който казва, че е от новото учение.
– Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими.
към беседата >>
Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи.
Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи.
Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи. Такъв е законът в природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме.
към беседата >>
Болният яде ли?
Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна. Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно. Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много. Има два начина за ядене: като болен и като здрав.
Болният яде ли?
– Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете.
към беседата >>
– Можеш ли сам да излезеш от затвора?
Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение.
– Можеш ли сам да излезеш от затвора?
– Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му.
към беседата >>
Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи.
Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи.
Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи.
Такъв е законът в природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение.
към беседата >>
– Не яде.
Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна. Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно. Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много. Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли?
– Не яде.
Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”.
към беседата >>
– Не мога.
– Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора?
– Не мога.
– Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора.
към беседата >>
Такъв е законът в природата.
Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи.
Такъв е законът в природата.
Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата.
към беседата >>
Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество.
Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно. Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много. Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде.
Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество.
Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко.
към беседата >>
– Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение.
– Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога.
– Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение.
Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света.
към беседата >>
Нарушеното равновесие трябва да се възстанови.
Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи. Такъв е законът в природата.
Нарушеното равновесие трябва да се възстанови.
Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е.
към беседата >>
Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето.
Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много. Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество.
Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето.
Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем?
към беседата >>
Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават.
– Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение.
Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават.
Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора.
към беседата >>
Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване.
Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи. Такъв е законът в природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови.
Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване.
– Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто.
към беседата >>
Ще кажете, че не трябва да се яде много.
Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето.
Ще кажете, че не трябва да се яде много.
– Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи.
към беседата >>
Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими.
Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават.
Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими.
Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия.
към беседата >>
– Дотегна ни да слугуваме.
Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи. Такъв е законът в природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване.
– Дотегна ни да слугуваме.
– Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто. Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате.
към беседата >>
– Много или малко, но ще ядете.
Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много.
– Много или малко, но ще ядете.
Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот.
към беседата >>
Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му.
– Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими.
Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му.
Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н.
към беседата >>
– Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение.
Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи. Такъв е законът в природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме.
– Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение.
Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто. Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате. Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.
към беседата >>
Яденето изключва думите ”много и малко”.
– Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете.
Яденето изключва думите ”много и малко”.
Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи.
към беседата >>
Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора.
– Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му.
Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора.
Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес.
към беседата >>
Божественото учение е същината на нещата.
Такъв е законът в природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение.
Божественото учение е същината на нещата.
Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто. Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате. Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.
към беседата >>
Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко.
Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”.
Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко.
– Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала.
към беседата >>
Туй е най-лесното нещо в света.
– Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора.
Туй е най-лесното нещо в света.
На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят.
към беседата >>
Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е.
Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата.
Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е.
да виждате доброто. Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате. Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.
към беседата >>
– Колко трябва да ядем?
Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко.
– Колко трябва да ядем?
– Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек.
към беседата >>
На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора.
Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света.
На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора.
Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството.
към беседата >>
да виждате доброто.
Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е.
да виждате доброто.
Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате. Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.
към беседата >>
– Това всеки сам ще си определи.
Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем?
– Това всеки сам ще си определи.
Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален.
към беседата >>
Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия.
Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора.
Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия.
На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек.
към беседата >>
Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате.
– Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто.
Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате.
Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.
към беседата >>
Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот.
– Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи.
Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот.
– Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален. – Аз искам да свърша науките си в най-скоро време.
към беседата >>
На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н.
Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия.
На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н.
– Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек. Не е така със съвременния човек.
към беседата >>
Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.
– Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто. Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате.
Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.
към беседата >>
– Дошли сме на земята да бъдем щастливи.
Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот.
– Дошли сме на земята да бъдем щастливи.
– Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален. – Аз искам да свърша науките си в най-скоро време. – Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.
към беседата >>
– Спасението не е механически процес.
Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н.
– Спасението не е механически процес.
Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек. Не е така със съвременния човек. Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.
към беседата >>
”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли.
”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли.
Тази мисъл искам да оставя у вас. Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира.
към беседата >>
– Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала.
Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи.
– Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала.
– Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален. – Аз искам да свърша науките си в най-скоро време. – Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.
към беседата >>
Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят.
Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес.
Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят.
За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек. Не е така със съвременния човек. Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.
към беседата >>
Тази мисъл искам да оставя у вас.
”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли.
Тази мисъл искам да оставя у вас.
Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате.
към беседата >>
– Аз искам да стана богат човек.
– Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала.
– Аз искам да стана богат човек.
– Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален. – Аз искам да свърша науките си в най-скоро време. – Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.
към беседата >>
За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството.
На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят.
За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството.
Свещено е името на Христа, на Първия човек. Не е така със съвременния човек. Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.
към беседата >>
Ще кажете, че Христос е страдал.
”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли. Тази мисъл искам да оставя у вас.
Ще кажете, че Христос е страдал.
– Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това.
към беседата >>
– Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален.
– Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек.
– Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален.
– Аз искам да свърша науките си в най-скоро време. – Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.
към беседата >>
Свещено е името на Христа, на Първия човек.
Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството.
Свещено е името на Христа, на Първия човек.
Не е така със съвременния човек. Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.
към беседата >>
– Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания.
”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли. Тази мисъл искам да оставя у вас. Ще кажете, че Христос е страдал.
– Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания.
Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си.
към беседата >>
– Аз искам да свърша науките си в най-скоро време.
Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален.
– Аз искам да свърша науките си в най-скоро време.
– Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.
към беседата >>
Не е така със съвременния човек.
На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек.
Не е така със съвременния човек.
Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.
към беседата >>
Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира.
”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли. Тази мисъл искам да оставя у вас. Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания.
Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира.
Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството.
към беседата >>
– Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.
– Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален. – Аз искам да свърша науките си в най-скоро време.
– Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.
към беседата >>
Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.
– Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек. Не е така със съвременния човек.
Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.
към беседата >>
Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира.
”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли. Тази мисъл искам да оставя у вас. Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира.
Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира.
Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството. Някои вярващи казват, че са видели Христа.
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат богати, учени хора.
Мнозина искат да бъдат богати, учени хора.
Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството и учеността са временни неща. Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот.
към беседата >>
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина.
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина.
Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва.
към беседата >>
Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате.
Тази мисъл искам да оставя у вас. Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира.
Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате.
Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството. Някои вярващи казват, че са видели Христа.
към беседата >>
Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост?
Мнозина искат да бъдат богати, учени хора.
Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост?
И богатството и учеността са временни неща. Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат.
към беседата >>
Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят.
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина.
Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят.
Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята.
към беседата >>
Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това.
Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате.
Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това.
Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството. Някои вярващи казват, че са видели Христа.
към беседата >>
И богатството и учеността са временни неща.
Мнозина искат да бъдат богати, учени хора. Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост?
И богатството и учеността са временни неща.
Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот?
към беседата >>
Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят.
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина. Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят.
Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят.
Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята.
към беседата >>
Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си.
– Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това.
Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си.
От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството. Някои вярващи казват, че са видели Христа.
към беседата >>
Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло.
Мнозина искат да бъдат богати, учени хора. Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството и учеността са временни неща.
Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло.
Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания.
към беседата >>
Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син.
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина. Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят.
Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син.
Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания.
към беседата >>
От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството.
Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си.
От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството.
Някои вярващи казват, че са видели Христа.
към беседата >>
Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори.
Мнозина искат да бъдат богати, учени хора. Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството и учеността са временни неща. Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло.
Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори.
Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен?
към беседата >>
Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение.
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина. Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син.
Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение.
Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас.
към беседата >>
Някои вярващи казват, че са видели Христа.
Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството.
Някои вярващи казват, че са видели Христа.
към беседата >>
Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот.
Мнозина искат да бъдат богати, учени хора. Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството и учеността са временни неща. Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори.
Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот.
Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор.
към беседата >>
Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва.
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина. Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение.
Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва.
Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас. Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания.
към беседата >>
Един ден отидох в дома на един български свещеник.
Един ден отидох в дома на един български свещеник.
В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная.
към беседата >>
Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат.
Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството и учеността са временни неща. Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот.
Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат.
Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори.
към беседата >>
Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята.
Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва.
Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята.
Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас. Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания. Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция.
към беседата >>
В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си.
Един ден отидох в дома на един български свещеник.
В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си.
Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран.
към беседата >>
Какво хубаво има в техния живот?
И богатството и учеността са временни неща. Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат.
Какво хубаво има в техния живот?
Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си?
към беседата >>
Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята.
Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята.
Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята.
Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас. Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания. Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция. Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.
към беседата >>
Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари.
Един ден отидох в дома на един български свещеник. В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си.
Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари.
Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна.
към беседата >>
Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания.
Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот?
Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания.
Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си.
към беседата >>
Ще кажете, че това са вярвания.
Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята.
Ще кажете, че това са вярвания.
– Така е за вас. Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания. Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция. Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.
към беседата >>
Калугерът благодари на свещеника и си замина.
Един ден отидох в дома на един български свещеник. В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари.
Калугерът благодари на свещеника и си замина.
След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна. – Как не знаех това нещо?
към беседата >>
Кой човек на земята е свободен?
Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания.
Кой човек на земята е свободен?
Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”.
към беседата >>
– Така е за вас.
Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания.
– Така е за вас.
Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания. Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция. Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.
към беседата >>
След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер?
Един ден отидох в дома на един български свещеник. В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина.
След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер?
– Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна. – Как не знаех това нещо? Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.
към беседата >>
Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор.
Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен?
Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор.
Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива.
към беседата >>
Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания.
Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас.
Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания.
Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция. Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.
към беседата >>
– Не зная.
Един ден отидох в дома на един български свещеник. В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер?
– Не зная.
– Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна. – Как не знаех това нещо? Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.
към беседата >>
Закони има в тия затвори.
Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор.
Закони има в тия затвори.
За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея.
към беседата >>
Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция.
Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас. Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания.
Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция.
Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.
към беседата >>
– Той беше Христос, дегизиран.
В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная.
– Той беше Христос, дегизиран.
Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна. – Как не знаех това нещо? Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.
към беседата >>
За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си?
Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори.
За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си?
Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката.
към беседата >>
Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.
Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас. Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания. Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция.
Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.
към беседата >>
Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна.
Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран.
Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна.
– Как не знаех това нещо? Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.
към беседата >>
Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си.
Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си?
Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си.
Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът.
към беседата >>
Красив е онзи свят!
Красив е онзи свят!
Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее?
към беседата >>
– Как не знаех това нещо?
Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна.
– Как не знаех това нещо?
Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.
към беседата >>
Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”.
Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си.
Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”.
С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката.
към беседата >>
Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята.
Красив е онзи свят!
Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята.
Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят.
към беседата >>
Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.
След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна. – Как не знаех това нещо?
Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.
към беседата >>
С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива.
Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”.
С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива.
Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката. Болестите представят трудните условия, в които човек изпада.
към беседата >>
Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие.
Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята.
Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие.
Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне.
към беседата >>
И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе.
И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе.
Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости.
към беседата >>
Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея.
Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива.
Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея.
Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката. Болестите представят трудните условия, в които човек изпада. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека.
към беседата >>
Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях.
Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие.
Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях.
Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той?
към беседата >>
Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят.
И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе.
Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят.
Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот.
към беседата >>
Седи господинът на готово и само тегли пари от банката.
За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея.
Седи господинът на готово и само тегли пари от банката.
Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката. Болестите представят трудните условия, в които човек изпада. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.
към беседата >>
Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее.
Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях.
Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее.
– Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял.
към беседата >>
Това е от една страна.
И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе. Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят.
Това е от една страна.
От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните.
към беседата >>
Кредит има човекът.
Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката.
Кредит има човекът.
Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката. Болестите представят трудните условия, в които човек изпада. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.
към беседата >>
– Какво трябва да направи, за да оздравее?
Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее.
– Какво трябва да направи, за да оздравее?
– Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него?
към беседата >>
От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път.
И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе. Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна.
От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път.
Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно.
към беседата >>
Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката.
Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът.
Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката.
Болестите представят трудните условия, в които човек изпада. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.
към беседата >>
– Да влезе в чистия въздух на онзи свят.
Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее?
– Да влезе в чистия въздух на онзи свят.
Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена.
към беседата >>
Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо.
И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе. Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път.
Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо.
Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши.
към беседата >>
Болестите представят трудните условия, в които човек изпада.
С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката.
Болестите представят трудните условия, в които човек изпада.
Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.
към беседата >>
Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне.
Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят.
Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне.
Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е?
към беседата >>
Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости.
И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе. Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо.
Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости.
Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши. На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва.
към беседата >>
Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека.
Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката. Болестите представят трудните условия, в които човек изпада.
Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека.
– И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.
към беседата >>
Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той?
Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне.
Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той?
– Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е?
към беседата >>
Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот.
Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости.
Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот.
Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши. На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва. Ако ги използва на място, той се благославя.
към беседата >>
– И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.
Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката. Болестите представят трудните условия, в които човек изпада. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека.
– И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.
към беседата >>
– Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял.
Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той?
– Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял.
Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е? Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени.
към беседата >>
Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните.
Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот.
Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните.
Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши. На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва. Ако ги използва на място, той се благославя.
към беседата >>
Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра.
Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра.
Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея. Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си.
към беседата >>
Какво ще кажат хората за него?
– Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял.
Какво ще кажат хората за него?
Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е? Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени. Така се изпитват нещата, а не на думи само.
към беседата >>
Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно.
От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните.
Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно.
Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши. На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва. Ако ги използва на място, той се благославя.
към беседата >>
Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея.
Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра.
Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея.
Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце.
към беседата >>
Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена.
– Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него?
Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена.
Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е? Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени. Така се изпитват нещата, а не на думи само. Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.
към беседата >>
Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши.
Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно.
Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши.
На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва. Ако ги използва на място, той се благославя.
към беседата >>
Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света.
Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра. Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея.
Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света.
За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца.
към беседата >>
Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е?
Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена.
Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е?
Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е? Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени. Така се изпитват нещата, а не на думи само. Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.
към беседата >>
На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва.
Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши.
На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва.
Ако ги използва на място, той се благославя.
към беседата >>
За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал.
Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра. Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея. Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света.
За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал.
По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави.
към беседата >>
Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е?
Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е?
Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е?
Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени. Така се изпитват нещата, а не на думи само. Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.
към беседата >>
Ако ги използва на място, той се благославя.
Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши. На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва.
Ако ги използва на място, той се благославя.
към беседата >>
По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце.
Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра. Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея. Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал.
По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце.
Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес!
към беседата >>
Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени.
– Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е?
Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени.
Така се изпитват нещата, а не на думи само. Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.
към беседата >>
”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете.
”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете.
Идването на Христа не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае.
към беседата >>
Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си.
Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра. Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея. Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце.
Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си.
Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност.
към беседата >>
Така се изпитват нещата, а не на думи само.
Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е? Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени.
Така се изпитват нещата, а не на думи само.
Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.
към беседата >>
Идването на Христа не е физически, външен процес.
”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете.
Идването на Христа не е физически, външен процес.
Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него.
към беседата >>
Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце.
Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея. Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си.
Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце.
Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам.
към беседата >>
Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.
Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е? Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени. Така се изпитват нещата, а не на думи само.
Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа.
”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете. Идването на Христа не е физически, външен процес.
Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа.
Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
към беседата >>
Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца.
Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце.
Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца.
Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце.
към беседата >>
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие.
– Не, те се самозалъгват. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще.
към беседата >>
Това значи, винаги да разчитате на този приятел.
”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете. Идването на Христа не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа.
Това значи, винаги да разчитате на този приятел.
Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
към беседата >>
Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави.
За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца.
Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави.
Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя!
към беседата >>
– Не, те се самозалъгват.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие.
– Не, те се самозалъгват.
Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота.
към беседата >>
Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина.
”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете. Идването на Христа не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел.
Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина.
Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
към беседата >>
Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес!
По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави.
Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес!
Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах.
към беседата >>
Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие. – Не, те се самозалъгват.
Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде.
Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си.
към беседата >>
Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае.
”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете. Идването на Христа не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина.
Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае.
Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
към беседата >>
Никога не съм изпитвал такава приятност.
Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес!
Никога не съм изпитвал такава приятност.
Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах. Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си.
към беседата >>
Съвременната наука и философия са за децата.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие. – Не, те се самозалъгват. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде.
Съвременната наука и философия са за децата.
Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори.
към беседата >>
Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него.
Идването на Христа не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае.
Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него.
Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
към беседата >>
Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам.
Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност.
Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам.
На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах. Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си. Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква.
към беседата >>
Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие. – Не, те се самозалъгват. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата.
Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува.
Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори.
към беседата >>
Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него.
Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
към беседата >>
На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце.
Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам.
На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце.
Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах. Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си. Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква. За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
към беседата >>
Те ще дойдат в бъдеще.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие. – Не, те се самозалъгват. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува.
Те ще дойдат в бъдеще.
Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат?
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания.
Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания.
– И Христос не беше богат. Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите.
към беседата >>
Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя!
Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце.
Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя!
Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах. Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си. Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква. За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
към беседата >>
Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота.
– Не, те се самозалъгват. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще.
Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота.
В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека.
към беседата >>
– И Христос не беше богат.
Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания.
– И Христос не беше богат.
Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите.
към беседата >>
Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах.
Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя!
Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах.
Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си. Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква. За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
към беседата >>
В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си.
Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота.
В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си.
Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите.
към беседата >>
Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат.
Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания. – И Христос не беше богат.
Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат.
Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си.
към беседата >>
Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си.
Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах.
Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си.
Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква. За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
към беседата >>
Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори.
Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си.
Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори.
Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи.
към беседата >>
Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората.
Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания. – И Христос не беше богат. Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат.
Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората.
Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри.
към беседата >>
Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква.
Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах. Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си.
Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква.
За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
към беседата >>
Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори.
Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори.
Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори.
Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене.
към беседата >>
Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората.
Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания. – И Христос не беше богат. Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората.
Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората.
Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри. Милосърдието в тях още не е добре развито.
към беседата >>
За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах. Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си. Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква.
За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
към беседата >>
Можете ли след това да наречете този човек захласнат?
Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори.
Можете ли след това да наречете този човек захласнат?
– В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга.
към беседата >>
Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите.
Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания. – И Христос не беше богат. Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората.
Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите.
Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри. Милосърдието в тях още не е добре развито. Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил.
към беседата >>
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра.
Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили.
към беседата >>
– В захласването, именно, седи щастието на човека.
Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат?
– В захласването, именно, седи щастието на човека.
Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл.
към беседата >>
Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите.
– И Христос не беше богат. Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите.
Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите.
Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри. Милосърдието в тях още не е добре развито. Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил. В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.
към беседата >>
Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра.
Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето.
За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов.
към беседата >>
Бедният се радва, когато се захласне в парите.
В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека.
Бедният се радва, когато се захласне в парите.
Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен.
към беседата >>
Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си.
Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите.
Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си.
И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри. Милосърдието в тях още не е добре развито. Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил. В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.
към беседата >>
За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето.
За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия.
В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени.
към беседата >>
Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи.
Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите.
Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи.
Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма.
към беседата >>
И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри.
Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си.
И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри.
Милосърдието в тях още не е добре развито. Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил. В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.
към беседата >>
В това време двете канари се любили помежду си.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия.
В това време двете канари се любили помежду си.
Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени. След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне.
към беседата >>
Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене.
Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи.
Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене.
Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина.
към беседата >>
Милосърдието в тях още не е добре развито.
Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри.
Милосърдието в тях още не е добре развито.
Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил. В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.
към беседата >>
Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си.
Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко.
Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени. След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне. Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.
към беседата >>
Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга.
Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене.
Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга.
Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина.
към беседата >>
Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил.
Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри. Милосърдието в тях още не е добре развито.
Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил.
В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.
към беседата >>
Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко.
Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили.
Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени. След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне. Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.
към беседата >>
Без захласвания животът няма смисъл.
– В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга.
Без захласвания животът няма смисъл.
– Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини.
към беседата >>
В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.
Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри. Милосърдието в тях още не е добре развито. Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил.
В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.
към беседата >>
Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов.
Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили.
Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов.
От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени. След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне. Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.
към беседата >>
– Ама моят живот е строго определен.
Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл.
– Ама моят живот е строго определен.
– Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини. В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.
към беседата >>
”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта.
”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта.
Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи.
към беседата >>
От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени.
За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов.
От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени.
След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне. Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.
към беседата >>
– Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма.
Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен.
– Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма.
Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини. В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.
към беседата >>
Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми.
”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта.
Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми.
Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора.
към беседата >>
След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне.
В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени.
След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне.
Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.
към беседата >>
Животът е неопределена величина.
Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма.
Животът е неопределена величина.
Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини. В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.
към беседата >>
Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува.
”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми.
Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува.
Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри.
към беседата >>
Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.
Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени. След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне.
Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.
към беседата >>
Съзнанието е неопределена величина.
Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина.
Съзнанието е неопределена величина.
Умът, сърцето са също така неопределени величини. В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.
към беседата >>
Един народ съществува в света, а не много народи.
”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува.
Един народ съществува в света, а не много народи.
Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си.
към беседата >>
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят.
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят.
Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия. Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си. Какво лошо има в тяхното милване? От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него. Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
към беседата >>
Умът, сърцето са също така неопределени величини.
Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина.
Умът, сърцето са също така неопределени величини.
В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.
към беседата >>
Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание.
”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи.
Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание.
Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници.
към беседата >>
Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия.
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят.
Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия.
Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си. Какво лошо има в тяхното милване? От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него. Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
към беседата >>
В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.
– Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини.
В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.
към беседата >>
Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи.
”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание.
Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи.
Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни.
към беседата >>
Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си.
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят. Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия.
Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си.
Какво лошо има в тяхното милване? От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него. Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
към беседата >>
Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения.
Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения.
При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно. Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато.
към беседата >>
Светът се нуждае от умни, от добри хора.
Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи.
Светът се нуждае от умни, от добри хора.
Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат.
към беседата >>
Какво лошо има в тяхното милване?
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят. Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия. Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си.
Какво лошо има в тяхното милване?
От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него. Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
към беседата >>
При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно.
Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения.
При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно.
Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях.
към беседата >>
Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри.
Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора.
Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри.
Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши.
към беседата >>
От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него.
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят. Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия. Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си. Какво лошо има в тяхното милване?
От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него.
Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
към беседата >>
Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре.
Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения. При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно.
Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре.
Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща.
към беседата >>
Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си.
Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри.
Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си.
В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит.
към беседата >>
Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят. Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия. Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си. Какво лошо има в тяхното милване? От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него.
Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
към беседата >>
Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева?
Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения. При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно. Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре.
Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева?
– Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари.
към беседата >>
В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници.
Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си.
В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници.
– Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си.
към беседата >>
Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена.
Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена.
После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра. В тези два примера изпъкват няколко противоречия. За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.
към беседата >>
– Нищо не можете да направите.
Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения. При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно. Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева?
– Нищо не можете да направите.
Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как?
към беседата >>
– Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни.
Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници.
– Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни.
Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си.
към беседата >>
После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра.
Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена.
После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра.
В тези два примера изпъкват няколко противоречия. За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.
към беседата >>
Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато.
Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения. При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно. Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите.
Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато.
Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни.
към беседата >>
Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат.
Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни.
Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат.
Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне.
към беседата >>
В тези два примера изпъкват няколко противоречия.
Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена. После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра.
В тези два примера изпъкват няколко противоречия.
За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.
към беседата >>
Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях.
При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно. Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато.
Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях.
– Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен?
към беседата >>
Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши.
Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат.
Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши.
Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си.
към беседата >>
За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата.
Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена. После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра. В тези два примера изпъкват няколко противоречия.
За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата.
Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.
към беседата >>
– Не, това са реални неща.
Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях.
– Не, това са реални неща.
Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство?
към беседата >>
Направете следния опит.
Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши.
Направете следния опит.
Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди.
към беседата >>
Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи.
Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена. После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра. В тези два примера изпъкват няколко противоречия. За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата.
Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи.
Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.
към беседата >>
Човек може да преброди цялата земя без пари.
Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща.
Човек може да преброди цялата земя без пари.
– Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството.
към беседата >>
Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си.
В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит.
Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си.
Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата и.
към беседата >>
Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.
Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена. После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра. В тези два примера изпъкват няколко противоречия. За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи.
Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.
към беседата >>
– Как?
– Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари.
– Как?
– Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата.
към беседата >>
Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си.
– Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си.
Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си.
Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата и.
към беседата >>
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън.
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън.
Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра.
към беседата >>
– Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни.
Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как?
– Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни.
Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата. Щом го намери, то е за него.
към беседата >>
Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне.
Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си.
Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне.
Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата и.
към беседата >>
Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е.
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън.
Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е.
проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени.
към беседата >>
Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен?
Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни.
Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен?
– Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата. Щом го намери, то е за него. Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.
към беседата >>
Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си.
Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне.
Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си.
Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата и.
към беседата >>
проявите на любовта.
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е.
проявите на любовта.
Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии.
към беседата >>
– Как ще намерим това богатство?
– Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен?
– Как ще намерим това богатство?
– Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата. Щом го намери, то е за него. Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.
към беседата >>
Каквото дете желае майката, такова ще роди.
Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си.
Каквото дете желае майката, такова ще роди.
От майката зависи, какви да бъдат децата и.
към беседата >>
Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде.
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта.
Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде.
Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра?
към беседата >>
– Там е изкуството.
Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство?
– Там е изкуството.
Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата. Щом го намери, то е за него. Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.
към беседата >>
От майката зависи, какви да бъдат децата и.
Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди.
От майката зависи, какви да бъдат децата и.
към беседата >>
Защо поетът не може да яде?
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде.
Защо поетът не може да яде?
– Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили.
към беседата >>
Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата.
– Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството.
Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата.
Щом го намери, то е за него. Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.
към беседата >>
Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога.
Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога.
– Не е достатъчно само това. Мина времето вече на това суеверие. Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение.
към беседата >>
– Защото от любов канарите му счупили четири ребра.
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде?
– Защото от любов канарите му счупили четири ребра.
Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят.
към беседата >>
Щом го намери, то е за него.
– Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата.
Щом го намери, то е за него.
Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.
към беседата >>
– Не е достатъчно само това.
Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога.
– Не е достатъчно само това.
Мина времето вече на това суеверие. Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо.
към беседата >>
Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени.
Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра.
Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени.
Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони.
към беседата >>
Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.
Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата. Щом го намери, то е за него.
Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.
към беседата >>
Мина времето вече на това суеверие.
Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога. – Не е достатъчно само това.
Мина времето вече на това суеверие.
Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо.
към беседата >>
Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии.
проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени.
Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии.
– Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си.
към беседата >>
Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията.
Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията.
– Не, задачата на човека не е тази. Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат.
към беседата >>
Лесно е да каже човек, че вярва в Бога.
Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога. – Не е достатъчно само това. Мина времето вече на това суеверие.
Лесно е да каже човек, че вярва в Бога.
Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си.
към беседата >>
– Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра?
Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии.
– Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра?
– Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата?
към беседата >>
– Не, задачата на човека не е тази.
Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията.
– Не, задачата на човека не е тази.
Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици.
към беседата >>
Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина.
Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога. – Не е достатъчно само това. Мина времето вече на това суеверие. Лесно е да каже човек, че вярва в Бога.
Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина.
Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява.
към беседата >>
– Не са счупени ребрата ви, но са проговорили.
Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра?
– Не са счупени ребрата ви, но са проговорили.
Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха?
към беседата >>
Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество.
Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията. – Не, задачата на човека не е тази.
Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество.
При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви.
към беседата >>
Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение.
Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога. – Не е достатъчно само това. Мина времето вече на това суеверие. Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина.
Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение.
Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят.
– Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили.
Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят.
Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината?
към беседата >>
При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача.
Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията. – Не, задачата на човека не е тази. Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество.
При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача.
Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси.
към беседата >>
Някои казват, че не вярват в нищо.
– Не е достатъчно само това. Мина времето вече на това суеверие. Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение.
Някои казват, че не вярват в нищо.
– Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат.
към беседата >>
Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони.
Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят.
Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони.
Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща.
към беседата >>
Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално.
Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията. – Не, задачата на човека не е тази. Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача.
Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално.
Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава.
към беседата >>
– Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо.
Мина времето вече на това суеверие. Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо.
– Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо.
Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява.
към беседата >>
Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си.
Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони.
Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си.
Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош.
към беседата >>
Само хората не страдат.
Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията. – Не, задачата на човека не е тази. Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално.
Само хората не страдат.
И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”.
към беседата >>
Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си.
Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо.
Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си.
Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо?
към беседата >>
Кой може да чупи ребрата на водата?
– Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си.
Кой може да чупи ребрата на водата?
Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране.
към беседата >>
И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици.
– Не, задачата на човека не е тази. Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат.
И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици.
Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”.
към беседата >>
Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява.
Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си.
Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява.
Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо? – Високо съзнание се изисква от всички.
към беседата >>
Кой може да разклаща нервната система на въздуха?
– Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата?
Кой може да разклаща нервната система на въздуха?
Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога.
към беседата >>
Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви.
Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици.
Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви.
Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”.
към беседата >>
Аз зная, какъв е цярът на хората.
Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява.
Аз зная, какъв е цярът на хората.
При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо? – Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ.
към беседата >>
Или кой може да чупи краката на светлината?
Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха?
Или кой може да чупи краката на светлината?
– Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея.
към беседата >>
Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси.
При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви.
Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси.
Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна.
към беседата >>
При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат.
Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората.
При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат.
Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо? – Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба.
към беседата >>
– Никой не може да направи тия неща.
Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината?
– Никой не може да направи тия неща.
Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.
към беседата >>
Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава.
Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси.
Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава.
Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина.
към беседата >>
Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява.
– Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат.
Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява.
– Защо? – Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба?
към беседата >>
Ще кажете, че светът е лош.
Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща.
Ще кажете, че светът е лош.
– Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната.
към беседата >>
Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”.
Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава.
Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”.
Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение.
към беседата >>
– Защо?
Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява.
– Защо?
– Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно.
към беседата >>
– Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране.
Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош.
– Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране.
– Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така.
към беседата >>
Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”.
И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”.
Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”.
Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние.
към беседата >>
– Високо съзнание се изисква от всички.
Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо?
– Високо съзнание се изисква от всички.
Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н.
към беседата >>
– Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога.
Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране.
– Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога.
Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме?
към беседата >>
Често употребяваме думите ”чист и свят”.
Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”.
Често употребяваме думите ”чист и свят”.
Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога.
към беседата >>
Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ.
Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо? – Високо съзнание се изисква от всички.
Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ.
Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба.
към беседата >>
Когато създавал света, Бог имал велика идея.
Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога.
Когато създавал света, Бог имал велика идея.
Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната?
към беседата >>
Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна.
Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”.
Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна.
Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят.
към беседата >>
Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба.
При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо? – Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ.
Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба.
Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява.
към беседата >>
Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.
– Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея.
Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.
За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това.
към беседата >>
Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина.
Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна.
Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина.
В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася.
към беседата >>
Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба?
Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо? – Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба.
Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба?
- В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен.
към беседата >>
За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната.
Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.
За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната.
За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа.
към беседата >>
В българския език думата ”Бог” има двояко значение.
Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина.
В българския език думата ”Бог” има двояко значение.
Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога.
към беседата >>
- В един народ това е невъзможно.
– Защо? – Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба?
- В един народ това е невъзможно.
Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно.
към беседата >>
За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така.
– Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната.
За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така.
– Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае.
към беседата >>
Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние.
Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение.
Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние.
Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име.
към беседата >>
Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н.
– Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно.
Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н.
Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева.
към беседата >>
– Защо умираме?
– Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така.
– Защо умираме?
– Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи.
към беседата >>
Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога.
Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние.
Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога.
Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга.
към беседата >>
Няма нито едно органическо същество в света, без служба.
Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н.
Няма нито едно органическо същество в света, без служба.
Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва.
към беседата >>
– Защо изпразвате стомната?
Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме?
– Защо изпразвате стомната?
Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши?
към беседата >>
Това име съществува, но хората трябва да го намерят.
Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога.
Това име съществува, но хората трябва да го намерят.
Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората.
към беседата >>
Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява.
Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба.
Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява.
При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
към беседата >>
Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това.
Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната?
Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това.
Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение.
към беседата >>
Това име е свещено и не може да се произнася.
Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят.
Това име е свещено и не може да се произнася.
Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря.
към беседата >>
При това всеки е добре платен.
Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява.
При това всеки е добре платен.
И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
към беседата >>
Какво Бог върши, това не е наша работа.
За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това.
Какво Бог върши, това не е наша работа.
Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки.
към беседата >>
Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога.
В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася.
Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога.
Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко.
към беседата >>
И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно.
- В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен.
И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно.
Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
към беседата >>
Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае.
За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа.
Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае.
Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки.
към беседата >>
Привилегия е за човека да има име.
Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога.
Привилегия е за човека да има име.
Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България?
към беседата >>
Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева.
Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно.
Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева.
Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
към беседата >>
Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи.
– Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае.
Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи.
– Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света.
към беседата >>
Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга.
Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име.
Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга.
Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете.
към беседата >>
Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва.
Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева.
Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва.
Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
към беседата >>
– Защо не може този въпрос да се разреши?
– Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи.
– Защо не може този въпрос да се разреши?
– Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място.
към беседата >>
Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората.
Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга.
Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората.
Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България?
към беседата >>
Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва.
Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
към беседата >>
– Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение.
Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши?
– Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение.
Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.
към беседата >>
Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря.
Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората.
Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря.
– Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма.
към беседата >>
Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата.
Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата.
Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса. – Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н.
към беседата >>
Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки.
Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение.
Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки.
Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.
към беседата >>
– Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко.
Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря.
– Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко.
– Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата?
към беседата >>
Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса.
Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата.
Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса.
– Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това?
към беседата >>
Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки.
Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки.
Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки.
Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.
към беседата >>
– Кой не е Петър в България?
Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко.
– Кой не е Петър в България?
Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам?
към беседата >>
– Не, и сега стават чудеса.
Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата. Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса.
– Не, и сега стават чудеса.
Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота.
към беседата >>
Такава величина представя въпросът за създаването на света.
Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки.
Такава величина представя въпросът за създаването на света.
Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.
към беседата >>
Дето се обърнете, на Петър ще попаднете.
Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България?
Дето се обърнете, на Петър ще попаднете.
Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама?
към беседата >>
Между всички народи има учени, които правят големи чудеса.
Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата. Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса. – Не, и сега стават чудеса.
Между всички народи има учени, които правят големи чудеса.
В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда?
към беседата >>
Не мислете, че Бог седи на едно място.
– Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света.
Не мислете, че Бог седи на едно място.
Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.
към беседата >>
Един ли е Драган, един ли е Здравко в България?
Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете.
Един ли е Драган, един ли е Здравко в България?
Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си.
към беседата >>
В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си.
Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата. Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса. – Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса.
В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си.
Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете.
към беседата >>
Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.
– Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място.
Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.
към беседата >>
Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма.
Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България?
Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма.
За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава.
към беседата >>
Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н.
Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата. Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса. – Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си.
Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н.
– Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После?
към беседата >>
Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света.
Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света.
– Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти.
към беседата >>
За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата?
– Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма.
За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата?
Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава. Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор.
към беседата >>
– Какво се изисква за това?
Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса. – Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н.
– Какво се изисква за това?
– Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо.
към беседата >>
– Идеята за създаването на света, това си ти самият.
Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света.
– Идеята за създаването на света, това си ти самият.
– Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек.
към беседата >>
Кой може да носи името на въздуха, освен той сам?
– Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата?
Кой може да носи името на въздуха, освен той сам?
Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава. Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор. Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента.
към беседата >>
– Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота.
– Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това?
– Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота.
– Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи.
към беседата >>
– Какво нещо е доброто?
Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият.
– Какво нещо е доброто?
– Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто.
към беседата >>
Кой може да носи името на водата, освен тя сама?
Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам?
Кой може да носи името на водата, освен тя сама?
Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава. Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор. Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента. Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.
към беседата >>
– Каква идея има майката, когато ражда?
Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота.
– Каква идея има майката, когато ражда?
– Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други.
към беседата >>
– Доброто това си ти.
Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто?
– Доброто това си ти.
– Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото.
към беседата >>
Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си.
Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама?
Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си.
Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава. Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор. Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента. Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.
към беседата >>
– Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете.
В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда?
– Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете.
– После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други. Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите.
към беседата >>
– Какво нещо е злото?
Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти.
– Какво нещо е злото?
– Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто.
към беседата >>
Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава.
Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си.
Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава.
Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор. Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента. Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.
към беседата >>
– После?
Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете.
– После?
– Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други. Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите. В това седи свободата на живота.
към беседата >>
– Злото това си ти.
Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото?
– Злото това си ти.
Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа.
към беседата >>
Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор.
За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава.
Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор.
Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента. Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.
към беседата >>
– Да бъде това дете щастливо.
– Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После?
– Да бъде това дете щастливо.
Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други. Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите. В това седи свободата на живота.
към беседата >>
Злото и доброто, това е самият човек.
– Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти.
Злото и доброто, това е самият човек.
Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.
към беседата >>
Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента.
Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава. Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор.
Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента.
Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.
към беседата >>
Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи.
– Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо.
Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи.
Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други. Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите. В това седи свободата на живота.
към беседата >>
Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто.
– Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек.
Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто.
Човек познава доброто от злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.
към беседата >>
Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.
Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава. Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор. Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента.
Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.
към беседата >>
Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други.
– Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи.
Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други.
Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите. В това седи свободата на живота.
към беседата >>
Човек познава доброто от злото.
– Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто.
Човек познава доброто от злото.
Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.
към беседата >>
Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита.
Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита.
С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват. На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още. Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие.
към беседата >>
Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите.
– Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други.
Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите.
В това седи свободата на живота.
към беседата >>
Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто.
– Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото.
Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто.
Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.
към беседата >>
С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват.
Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита.
С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват.
На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още. Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират.
към беседата >>
В това седи свободата на живота.
– После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други. Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите.
В това седи свободата на живота.
към беседата >>
Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа.
– Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто.
Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа.
За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.
към беседата >>
На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още.
Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита. С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват.
На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още.
Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно.
към беседата >>
Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите.
Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите.
Донесох парче хляб и му го подадох. Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка. Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му. Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.
към беседата >>
За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.
Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа.
За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.
към беседата >>
Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си.
Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита. С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват. На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още.
Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си.
За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път.
към беседата >>
Донесох парче хляб и му го подадох.
Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите.
Донесох парче хляб и му го подадох.
Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка. Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му. Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.
към беседата >>
Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове.
Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове.
Хората на миналите векове живяха, както разбираха. Хората на 20 в. имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите.
към беседата >>
За тях не съществуват никакви социални въпроси.
Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита. С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват. На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още. Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си.
За тях не съществуват никакви социални въпроси.
Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях.
към беседата >>
Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка.
Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите. Донесох парче хляб и му го подадох.
Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка.
Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му. Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.
към беседата >>
Хората на миналите векове живяха, както разбираха.
Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове.
Хората на миналите векове живяха, както разбираха.
Хората на 20 в. имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях.
към беседата >>
Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие.
Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита. С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват. На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още. Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси.
Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие.
Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси.
към беседата >>
Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му.
Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите. Донесох парче хляб и му го подадох. Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка.
Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му.
Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.
към беседата >>
Хората на 20 в.
Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове. Хората на миналите векове живяха, както разбираха.
Хората на 20 в.
имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях.
към беседата >>
Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират.
С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват. На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още. Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие.
Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират.
Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости.
към беседата >>
Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро.
Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите. Донесох парче хляб и му го подадох. Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка. Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му.
Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро.
Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.
към беседата >>
имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях.
Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове. Хората на миналите векове живяха, както разбираха. Хората на 20 в.
имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях.
Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще.
към беседата >>
Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно.
На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още. Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират.
Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно.
Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци.
към беседата >>
Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.
Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите. Донесох парче хляб и му го подадох. Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка. Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му. Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро.
Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.
към беседата >>
Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си.
Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове. Хората на миналите векове живяха, както разбираха. Хората на 20 в. имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях.
Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си.
Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад.
към беседата >>
Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път.
Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно.
Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път.
Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват.
към беседата >>
Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога?
Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога?
Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов. Какво ще дойде за този човек? – Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания.
към беседата >>
Че е така, вслушайте се, какво говорят младите.
Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове. Хората на миналите векове живяха, както разбираха. Хората на 20 в. имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си.
Че е така, вслушайте се, какво говорят младите.
Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини.
към беседата >>
Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях.
За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път.
Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях.
И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи.
към беседата >>
Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов.
Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога?
Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов.
Какво ще дойде за този човек? – Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж.
към беседата >>
Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях.
Хората на миналите векове живяха, както разбираха. Хората на 20 в. имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите.
Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях.
И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал?
към беседата >>
И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси.
Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях.
И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси.
В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена.
към беседата >>
Какво ще дойде за този човек?
Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога? Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов.
Какво ще дойде за този човек?
– Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания.
към беседата >>
И аз ще остарея като тях.
Хората на 20 в. имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях.
И аз ще остарея като тях.
Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин.
към беседата >>
В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости.
Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси.
В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости.
Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена. Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви.
към беседата >>
– Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си.
Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога? Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов. Какво ще дойде за този човек?
– Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си.
От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят.
към беседата >>
Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще.
имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях.
Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще.
Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни.
към беседата >>
Там съществуват само мъдреци.
Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости.
Там съществуват само мъдреци.
И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена. Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви. Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.
към беседата >>
От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява.
Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога? Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов. Какво ще дойде за този човек? – Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си.
От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява.
Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят.
към беседата >>
Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад.
Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще.
Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад.
Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни.
към беседата >>
И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват.
Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци.
И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват.
Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена. Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви. Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.
към беседата >>
Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания.
Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога? Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов. Какво ще дойде за този човек? – Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява.
Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания.
В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят.
към беседата >>
Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини.
Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад.
Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини.
– Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н.
към беседата >>
Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи.
Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват.
Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи.
Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена. Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви. Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.
към беседата >>
В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж.
Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов. Какво ще дойде за този човек? – Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания.
В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж.
Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят.
към беседата >>
– Какъв е този идеал?
Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини.
– Какъв е този идеал?
И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ.
към беседата >>
Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена.
И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи.
Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена.
Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви. Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.
към беседата >>
Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания.
Какво ще дойде за този човек? – Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж.
Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания.
Такива страдания лесно се носят.
към беседата >>
И ученият говори по същия начин.
И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал?
И ученият говори по същия начин.
Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно.
към беседата >>
Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви.
В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена.
Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви.
Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.
към беседата >>
Такива страдания лесно се носят.
– Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания.
Такива страдания лесно се носят.
към беседата >>
Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни.
Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин.
Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни.
И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно. Банкерът му изпраща двеста лева помощ.
към беседата >>
Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.
Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена. Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви.
Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.
към беседата >>
Сторете крачка напред!
Сторете крачка напред!
Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н. – Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат. Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси. Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, кой е моят Бог?
към беседата >>
И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни.
Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни.
И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни.
Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно. Банкерът му изпраща двеста лева помощ. Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си?
към беседата >>
”Наклали огън”.
”Наклали огън”.
– Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта? Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви. Де ще намерите този огън? – Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота.
към беседата >>
Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н.
Сторете крачка напред!
Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н.
– Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат. Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси. Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, кой е моят Бог? Болестта ще каже, че твоят Бог е и неин.
към беседата >>
Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н.
Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни.
Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н.
Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно. Банкерът му изпраща двеста лева помощ. Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си? След всичко това този човек ще каже, че е свободен.
към беседата >>
– Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта?
”Наклали огън”.
– Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта?
Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви. Де ще намерите този огън? – Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота. Ще кажете, че това е вярно за вярващите, но не и за безверниците.
към беседата >>
– Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат.
Сторете крачка напред! Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н.
– Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат.
Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси. Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, кой е моят Бог? Болестта ще каже, че твоят Бог е и неин. Онзи, в Когото ти вярваш, и тя вярва.
към беседата >>
Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ.
– Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н.
Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ.
После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно. Банкерът му изпраща двеста лева помощ. Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си? След всичко това този човек ще каже, че е свободен. Според мене, свободен човек е само онзи, който работи.
към беседата >>
Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви.
”Наклали огън”. – Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта?
Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви.
Де ще намерите този огън? – Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота. Ще кажете, че това е вярно за вярващите, но не и за безверниците. Питам: човек безверник ли се е родил?
към беседата >>
Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси.
Сторете крачка напред! Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н. – Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат.
Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси.
Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, кой е моят Бог? Болестта ще каже, че твоят Бог е и неин. Онзи, в Когото ти вярваш, и тя вярва. След това ще започнете да се разговаряте с болестта приятелски, докато ви напусне.
към беседата >>
После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно.
И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ.
После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно.
Банкерът му изпраща двеста лева помощ. Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си? След всичко това този човек ще каже, че е свободен. Според мене, свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен.
към беседата >>
Де ще намерите този огън?
”Наклали огън”. – Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта? Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви.
Де ще намерите този огън?
– Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота. Ще кажете, че това е вярно за вярващите, но не и за безверниците. Питам: човек безверник ли се е родил? – Не.
към беседата >>
Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз?
Сторете крачка напред! Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н. – Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат. Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси.
Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз?
Знаеш ли, кой е моят Бог? Болестта ще каже, че твоят Бог е и неин. Онзи, в Когото ти вярваш, и тя вярва. След това ще започнете да се разговаряте с болестта приятелски, докато ви напусне. Всяка болест не е нищо друго, освен един ангел, дошъл при вас с цел да обърне вниманието ви с някое от своите добри качества.
към беседата >>
Банкерът му изпраща двеста лева помощ.
Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно.
Банкерът му изпраща двеста лева помощ.
Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си? След всичко това този човек ще каже, че е свободен. Според мене, свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен. Щом престане да работи, той изгубва свободата си.
към беседата >>
– Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки.
”Наклали огън”. – Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта? Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви. Де ще намерите този огън?
– Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки.
Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота. Ще кажете, че това е вярно за вярващите, но не и за безверниците. Питам: човек безверник ли се е родил? – Не. – Вярващ ли се е родил?
към беседата >>
Знаеш ли, кой е моят Бог?
Сторете крачка напред! Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н. – Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат. Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси. Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз?
Знаеш ли, кой е моят Бог?
Болестта ще каже, че твоят Бог е и неин. Онзи, в Когото ти вярваш, и тя вярва. След това ще започнете да се разговаряте с болестта приятелски, докато ви напусне. Всяка болест не е нищо друго, освен един ангел, дошъл при вас с цел да обърне вниманието ви с някое от своите добри качества. Щом го видите, всичко забравяте, но докато не сте го видели още, вие го наричате с някакво специфично име, според научната медицина.
към беседата >>
Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си?
И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно. Банкерът му изпраща двеста лева помощ.
Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си?
След всичко това този човек ще каже, че е свободен. Според мене, свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен. Щом престане да работи, той изгубва свободата си. Съвременните хора мислят точно обратно: Те считат, че докато работят, са заробени; щом престанат да работят, те стават свободни.
към беседата >>
НАГОРЕ