НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1232
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1232
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Имам една мъчнотия, имам препятствия. ТИ.
Например, някой иска да ме напада и ми казва: "Ти си лош човек." Какво означава това? Значи, аз съм човек.
Имам една мъчнотия, имам препятствия. ТИ.
Отвесната линия на буквата Т е Азът, хоризонталната линия горе е борбата и победата. Аз побеждавам.
към беседата >>
Тези сравнения важат за всички неща.
Тези сравнения важат за всички неща.
Ние нямаме ясна представа за нещата. Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота.
към беседата >>
Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна.
Но знанието произтича от съзнанието. В знанието постоянно работи твоят ум. Знанието е, което подхранва ума.
Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна.
Някой мисли, че знанието произлиза от ума. Не, знанието е храна на ума. Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение.
към беседата >>
Отвесната линия на буквата Т е Азът, хоризонталната линия горе е борбата и победата.
Например, някой иска да ме напада и ми казва: "Ти си лош човек." Какво означава това? Значи, аз съм човек. Имам една мъчнотия, имам препятствия. ТИ.
Отвесната линия на буквата Т е Азът, хоризонталната линия горе е борбата и победата.
Аз побеждавам.
към беседата >>
Ние нямаме ясна представа за нещата.
Тези сравнения важат за всички неща.
Ние нямаме ясна представа за нещата.
Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота.
към беседата >>
Някой мисли, че знанието произлиза от ума.
Но знанието произтича от съзнанието. В знанието постоянно работи твоят ум. Знанието е, което подхранва ума. Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна.
Някой мисли, че знанието произлиза от ума.
Не, знанието е храна на ума. Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва.
към беседата >>
Аз побеждавам.
Например, някой иска да ме напада и ми казва: "Ти си лош човек." Какво означава това? Значи, аз съм човек. Имам една мъчнотия, имам препятствия. ТИ. Отвесната линия на буквата Т е Азът, хоризонталната линия горе е борбата и победата.
Аз побеждавам.
към беседата >>
Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек.
Тези сравнения важат за всички неща. Ние нямаме ясна представа за нещата.
Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек.
Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение.
към беседата >>
Не, знанието е храна на ума.
Но знанието произтича от съзнанието. В знанието постоянно работи твоят ум. Знанието е, което подхранва ума. Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна. Някой мисли, че знанието произлиза от ума.
Не, знанието е храна на ума.
Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път.
към беседата >>
И – в тая борба И е вече посока, означава, че човек, след като победи, след като излезе отгоре, трябва да слезе.
И – в тая борба И е вече посока, означава, че човек, след като победи, след като излезе отгоре, трябва да слезе.
към беседата >>
Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори.
Тези сравнения важат за всички неща. Ние нямаме ясна представа за нещата. Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек.
Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори.
Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов.
към беседата >>
Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява.
В знанието постоянно работи твоят ум. Знанието е, което подхранва ума. Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна. Някой мисли, че знанието произлиза от ума. Не, знанието е храна на ума.
Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява.
Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш.
към беседата >>
ЛОШ
ЛОШ
към беседата >>
Но любовта си има своето приложение.
Тези сравнения важат за всички неща. Ние нямаме ясна представа за нещата. Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори.
Но любовта си има своето приложение.
Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване.
към беседата >>
Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не.
Знанието е, което подхранва ума. Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна. Някой мисли, че знанието произлиза от ума. Не, знанието е храна на ума. Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява.
Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не.
Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин.
към беседата >>
Л – лош съм – имам стремеж към Бога.
Л – лош съм – имам стремеж към Бога.
към беседата >>
Тя постоянно действа в живота.
Тези сравнения важат за всички неща. Ние нямаме ясна представа за нещата. Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение.
Тя постоянно действа в живота.
В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента.
към беседата >>
Вие се спирате върху друго положение.
Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна. Някой мисли, че знанието произлиза от ума. Не, знанието е храна на ума. Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не.
Вие се спирате върху друго положение.
Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш?
към беседата >>
0 – имам условия да се стремя към Бога.
0 – имам условия да се стремя към Бога.
към беседата >>
В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота.
Ние нямаме ясна представа за нещата. Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота.
В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота.
Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра?
към беседата >>
Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва.
Някой мисли, че знанието произлиза от ума. Не, знанието е храна на ума. Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение.
Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва.
Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин.
към беседата >>
Ш – винаги говоря истината, не говоря лъжа.
Ш – винаги говоря истината, не говоря лъжа.
към беседата >>
Щом дойде любовта, има движение.
Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота.
Щом дойде любовта, има движение.
Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал?
към беседата >>
Днес си извървял известен път.
Не, знанието е храна на ума. Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва.
Днес си извървял известен път.
Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин. Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината.
към беседата >>
Ь – това го подписвам с ръката си.
Ь – това го подписвам с ръката си.
към беседата >>
Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов.
Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение.
Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов.
Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той?
към беседата >>
Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш.
Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път.
Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш.
Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин. Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината. Имаме известно съобразяване при вървенето.
към беседата >>
Ч – аз съм чаша, която възприема зародиша.
Ч – аз съм чаша, която възприема зародиша.
Аз съм цъфнал човек.
към беседата >>
Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване.
Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов.
Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване.
(Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение.
към беседата >>
Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин.
Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш.
Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин.
Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин. Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината. Имаме известно съобразяване при вървенето. А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.
към беседата >>
Аз съм цъфнал човек.
Ч – аз съм чаша, която възприема зародиша.
Аз съм цъфнал човек.
към беседата >>
(Учителя извади една кутия с метър – металическа лента.
Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване.
(Учителя извади една кутия с метър – металическа лента.
Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае.
към беседата >>
Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш?
Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин.
Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш?
Ти не можеш да вървиш по същия начин. Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината. Имаме известно съобразяване при вървенето. А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.
към беседата >>
О – имам условия да цъфна.
О – имам условия да цъфна.
към беседата >>
Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра?
В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента.
Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра?
Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае.
към беседата >>
Ти не можеш да вървиш по същия начин.
Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш?
Ти не можеш да вървиш по същия начин.
Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината. Имаме известно съобразяване при вървенето. А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.
към беседата >>
В – това е единицата и семето, което е свързано с Бога.
В – това е единицата и семето, което е свързано с Бога.
към беседата >>
Този метър знае ли, че се е помръднал?
Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра?
Този метър знае ли, че се е помръднал?
Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате.
към беседата >>
Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината.
Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин.
Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината.
Имаме известно съобразяване при вървенето. А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.
към беседата >>
Е – страданието ще го нося мъжествено.
Е – страданието ще го нося мъжествено.
към беседата >>
Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той?
Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал?
Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той?
Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно.
към беседата >>
Имаме известно съобразяване при вървенето.
Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин. Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината.
Имаме известно съобразяване при вървенето.
А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.
към беседата >>
К – с всичките противоречия знам как да се справям.
К – с всичките противоречия знам как да се справям.
към беседата >>
Направил го е човек, той е едно човешко изобретение.
Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той?
Направил го е човек, той е едно човешко изобретение.
Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне.
към беседата >>
А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.
Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин. Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината. Имаме известно съобразяване при вървенето.
А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.
към беседата >>
Ъ – подписвам и с двете си ръце.
Ъ – подписвам и с двете си ръце.
към беседата >>
Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае.
(Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение.
Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае.
Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате?
към беседата >>
Числата 2 и 3 се скарали.
Числата 2 и 3 се скарали.
По кой начин ще ги примирите? И коя е причината на скарването им? Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3.
към беседата >>
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам.
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам.
Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр. Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка. Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така. Какво значи "съжалявам"! То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение.
към беседата >>
Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае.
Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае.
Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае.
Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението.
към беседата >>
По кой начин ще ги примирите?
Числата 2 и 3 се скарали.
По кой начин ще ги примирите?
И коя е причината на скарването им? Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват.
към беседата >>
Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр.
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам.
Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр.
Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка. Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така. Какво значи "съжалявам"! То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение. Хората говорят на един неразбран език.
към беседата >>
Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате.
Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае.
Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате.
Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого.
към беседата >>
И коя е причината на скарването им?
Числата 2 и 3 се скарали. По кой начин ще ги примирите?
И коя е причината на скарването им?
Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти.
към беседата >>
Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка.
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам. Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр.
Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка.
Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така. Какво значи "съжалявам"! То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение. Хората говорят на един неразбран език.
към беседата >>
Бутне ви, някой път и ви стане неприятно.
Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате.
Бутне ви, някой път и ви стане неприятно.
Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян.
към беседата >>
Кой е виновен?
Числата 2 и 3 се скарали. По кой начин ще ги примирите? И коя е причината на скарването им?
Кой е виновен?
В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията.
към беседата >>
Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така.
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам. Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр. Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка.
Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така.
Какво значи "съжалявам"! То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение. Хората говорят на един неразбран език.
към беседата >>
Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне.
Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно.
Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне.
Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо.
към беседата >>
В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели.
Числата 2 и 3 се скарали. По кой начин ще ги примирите? И коя е причината на скарването им? Кой е виновен?
В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели.
Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те.
към беседата >>
Какво значи "съжалявам"!
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам. Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр. Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка. Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така.
Какво значи "съжалявам"!
То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение. Хората говорят на един неразбран език.
към беседата >>
Защо го блъскате?
Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне.
Защо го блъскате?
Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите.
към беседата >>
Ще показват коя страна е права – 2 или 3.
Числата 2 и 3 се скарали. По кой начин ще ги примирите? И коя е причината на скарването им? Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели.
Ще показват коя страна е права – 2 или 3.
Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете.
към беседата >>
То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение.
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам. Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр. Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка. Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така. Какво значи "съжалявам"!
То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение.
Хората говорят на един неразбран език.
към беседата >>
Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението.
Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате?
Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението.
Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България.
към беседата >>
Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват.
По кой начин ще ги примирите? И коя е причината на скарването им? Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3.
Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват.
Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това.
към беседата >>
Хората говорят на един неразбран език.
Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр. Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка. Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така. Какво значи "съжалявам"! То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение.
Хората говорят на един неразбран език.
към беседата >>
Обидят някого.
Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението.
Обидят някого.
Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят.
към беседата >>
Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти.
И коя е причината на скарването им? Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват.
Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти.
Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал.
към беседата >>
Аз превеждам така.
Аз превеждам така.
Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах". Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора?
към беседата >>
Вие носите едно известно име, да кажем Стоян.
Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого.
Вие носите едно известно име, да кажем Стоян.
За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора.
към беседата >>
Устата прави погрешката, а страните носят последствията.
Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти.
Устата прави погрешката, а страните носят последствията.
Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал. Това е съвременното възпитание.
към беседата >>
Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах".
Аз превеждам така.
Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах".
Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление.
към беседата >>
За Стояна говорят лошо.
Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян.
За Стояна говорят лошо.
Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци.
към беседата >>
Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те.
В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията.
Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те.
Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал. Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани.
към беседата >>
Ако направя крив превод, ще се скараме.
Аз превеждам така. Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах".
Ако направя крив превод, ще се скараме.
Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой!
към беседата >>
Вие веднага се докачите.
Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо.
Вие веднага се докачите.
Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра.
към беседата >>
Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете.
Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те.
Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете.
Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал. Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините?
към беседата >>
Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят.
Аз превеждам така. Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах". Ако направя крив превод, ще се скараме.
Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят.
Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той.
към беседата >>
Стояновци има хиляди в България.
Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите.
Стояновци има хиляди в България.
Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора.
към беседата >>
Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това.
Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете.
Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това.
Това е един морал. Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка?
към беседата >>
Кого трябва да слушам?
Аз превеждам така. Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах". Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят.
Кого трябва да слушам?
По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят?
към беседата >>
Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят.
Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България.
Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят.
Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане!
към беседата >>
Това е един морал.
Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това.
Това е един морал.
Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството?
към беседата >>
По какво се отличават тези два говора?
Аз превеждам така. Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах". Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам?
По какво се отличават тези два говора?
Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас.
към беседата >>
Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора.
Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят.
Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора.
Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият.
към беседата >>
Това е съвременното възпитание.
Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал.
Това е съвременното възпитание.
Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството.
към беседата >>
Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление.
Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах". Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора?
Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление.
А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща.
към беседата >>
Лекцията слушали и трима американци.
За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора.
Лекцията слушали и трима американци.
Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата.
към беседата >>
Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани.
Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал. Това е съвременното възпитание.
Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани.
Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството?
към беседата >>
А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой!
Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление.
А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой!
Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък.
към беседата >>
Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра.
Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци.
Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра.
Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата. Но, това е изключение.
към беседата >>
Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините?
Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал. Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани.
Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините?
Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието.
към беседата >>
Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той.
Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой!
Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той.
(След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък. Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух.
към беседата >>
Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора.
Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра.
Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора.
Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата. Но, това е изключение. Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.
към беседата >>
Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка?
Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал. Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините?
Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка?
Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега.
към беседата >>
(След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят?
Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той.
(След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят?
Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък. Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух. Това са практически неща.
към беседата >>
Ако има друг американец, по-висок, нека стане!
Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора.
Ако има друг американец, по-висок, нека стане!
" Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата. Но, това е изключение. Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.
към беседата >>
Невежа си - кои са причините за невежеството?
Това е един морал. Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка?
Невежа си - кои са причините за невежеството?
Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева.
към беседата >>
Това е човешкото, вътре във вас.
По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят?
Това е човешкото, вътре във вас.
Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък. Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух. Това са практически неща.
към беседата >>
" Станал вторият.
Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане!
" Станал вторият.
Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата. Но, това е изключение. Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.
към беседата >>
Трябва да имате ясна представа за невежеството.
Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството?
Трябва да имате ясна представа за невежеството.
Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене.
към беседата >>
Всички вие обръщате внимание на силните неща.
Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас.
Всички вие обръщате внимание на силните неща.
Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък. Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух. Това са практически неща.
към беседата >>
Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата.
Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият.
Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата.
Но, това е изключение. Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.
към беседата >>
Какво нещо е невежеството?
Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството.
Какво нещо е невежеството?
Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша.
към беседата >>
Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък.
А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща.
Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък.
Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух. Това са практически неща.
към беседата >>
Но, това е изключение.
Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата.
Но, това е изключение.
Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.
към беседата >>
Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието.
Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството?
Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието.
Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това.
към беседата >>
Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух.
Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък.
Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух.
Това са практически неща.
към беседата >>
Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.
Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата. Но, това е изключение.
Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.
към беседата >>
Да ви обясня сега.
Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието.
Да ви обясня сега.
Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук.
към беседата >>
Това са практически неща.
(След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък. Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух.
Това са практически неща.
към беседата >>
Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава.
Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава.
А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път. Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие. Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко.
към беседата >>
Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева.
Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега.
Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева.
Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене.
към беседата >>
Не правете разлика между добър и лош човек.
Не правете разлика между добър и лош човек.
Не се сравнявайте! Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо.
към беседата >>
А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път.
Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава.
А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път.
Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие. Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние.
към беседата >>
Той знае повече от мене.
Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева.
Той знае повече от мене.
Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм.
към беседата >>
Не се сравнявайте!
Не правете разлика между добър и лош човек.
Не се сравнявайте!
Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад.
към беседата >>
Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие.
Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава. А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път.
Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие.
Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен.
към беседата >>
Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша.
Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене.
Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша.
Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош.
към беседата >>
Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек.
Не правете разлика между добър и лош човек. Не се сравнявайте!
Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек.
Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад. Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши.
към беседата >>
Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго.
Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава. А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път. Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие.
Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго.
Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен. Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги.
към беседата >>
Аз тук, не зная това.
Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша.
Аз тук, не зная това.
Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си!
към беседата >>
Те са подбудителни причини за вас.
Не правете разлика между добър и лош човек. Не се сравнявайте! Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек.
Те са подбудителни причини за вас.
Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад. Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши. И единият, и другият да ви бъдат за поощрение.
към беседата >>
Не, че си се изменил.
Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава. А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път. Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие. Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго.
Не, че си се изменил.
Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен. Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги. Като вземеш друго – също.
към беседата >>
Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук.
Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това.
Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук.
Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това?
към беседата >>
Вземете поука и от единия, и от другия.
Не правете разлика между добър и лош човек. Не се сравнявайте! Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас.
Вземете поука и от единия, и от другия.
Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад. Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши. И единият, и другият да ви бъдат за поощрение. Вървете напред и не се спирайте върху лошото!
към беседата >>
Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко.
Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава. А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път. Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие. Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил.
Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко.
С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен. Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги. Като вземеш друго – също. Има външни неща, които изменят състоянието на човека.
към беседата >>
Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене.
Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук.
Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене.
Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това? Излез от тази област!
към беседата >>
Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо.
Не правете разлика между добър и лош човек. Не се сравнявайте! Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия.
Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо.
Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад. Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши. И единият, и другият да ви бъдат за поощрение. Вървете напред и не се спирайте върху лошото!
към беседата >>
С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние.
А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път. Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие. Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко.
С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние.
Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен. Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги. Като вземеш друго – също. Има външни неща, които изменят състоянието на човека.
към беседата >>
Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм.
Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене.
Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм.
И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша.
към беседата >>
Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад.
Не се сравнявайте! Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо.
Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад.
Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши. И единият, и другият да ви бъдат за поощрение. Вървете напред и не се спирайте върху лошото!
към беседата >>
Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен.
Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие. Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние.
Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен.
Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги. Като вземеш друго – също. Има външни неща, които изменят състоянието на човека.
към беседата >>
И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош.
Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм.
И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош.
Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона?
към беседата >>
Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши.
Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад.
Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши.
И единият, и другият да ви бъдат за поощрение. Вървете напред и не се спирайте върху лошото!
към беседата >>
Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги.
Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен.
Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги.
Като вземеш друго – също. Има външни неща, които изменят състоянието на човека.
към беседата >>
Някой път казваме: "Изправи живота си!
Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош.
Някой път казваме: "Изправи живота си!
" Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш.
към беседата >>
И единият, и другият да ви бъдат за поощрение.
Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад. Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши.
И единият, и другият да ви бъдат за поощрение.
Вървете напред и не се спирайте върху лошото!
към беседата >>
Като вземеш друго – също.
Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен. Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги.
Като вземеш друго – също.
Има външни неща, които изменят състоянието на човека.
към беседата >>
" Какво значи това?
Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си!
" Какво значи това?
Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието.
към беседата >>
Вървете напред и не се спирайте върху лошото!
Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад. Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши. И единият, и другият да ви бъдат за поощрение.
Вървете напред и не се спирайте върху лошото!
към беседата >>
Има външни неща, които изменят състоянието на човека.
Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен. Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги. Като вземеш друго – също.
Има външни неща, които изменят състоянието на човека.
към беседата >>
Излез от тази област!
Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това?
Излез от тази област!
Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си.
към беседата >>
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад.
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад.
Не се спъвай от своето обезсърчение! Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки. Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести. От нищо не се спъвай! Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля!
към беседата >>
Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво.
Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво.
Движение трябва да имаме. Но трябва да се знае мярката на това движение. Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение. При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята. Трябва да имаш своите постижения.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш, иди на Витоша.
Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това? Излез от тази област!
Ако искаш да знаеш, иди на Витоша.
Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си.
към беседата >>
Не се спъвай от своето обезсърчение!
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад.
Не се спъвай от своето обезсърчение!
Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки. Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести. От нищо не се спъвай! Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля! "
към беседата >>
Движение трябва да имаме.
Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво.
Движение трябва да имаме.
Но трябва да се знае мярката на това движение. Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение. При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята. Трябва да имаш своите постижения.
към беседата >>
Ти казваш: "Не може ли по телефона?
И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша.
Ти казваш: "Не може ли по телефона?
" Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов.
към беседата >>
Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки.
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад. Не се спъвай от своето обезсърчение!
Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки.
Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести. От нищо не се спъвай! Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля! "
към беседата >>
Но трябва да се знае мярката на това движение.
Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво. Движение трябва да имаме.
Но трябва да се знае мярката на това движение.
Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение. При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята. Трябва да имаш своите постижения.
към беседата >>
" Не, ще идеш сам, за да се научиш.
Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона?
" Не, ще идеш сам, за да се научиш.
Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея.
към беседата >>
Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести.
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад. Не се спъвай от своето обезсърчение! Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки.
Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести.
От нищо не се спъвай! Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля! "
към беседата >>
Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение.
Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво. Движение трябва да имаме. Но трябва да се знае мярката на това движение.
Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение.
При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята. Трябва да имаш своите постижения.
към беседата >>
Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието.
" Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш.
Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието.
Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде.
към беседата >>
От нищо не се спъвай!
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад. Не се спъвай от своето обезсърчение! Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки. Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести.
От нищо не се спъвай!
Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля! "
към беседата >>
При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята.
Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво. Движение трябва да имаме. Но трябва да се знае мярката на това движение. Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение.
При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята.
Трябва да имаш своите постижения.
към беседата >>
Близо си до парите – богат си.
Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието.
Близо си до парите – богат си.
Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност.
към беседата >>
Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля!
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад. Не се спъвай от своето обезсърчение! Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки. Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести. От нищо не се спъвай!
Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля!
"
към беседата >>
Трябва да имаш своите постижения.
Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво. Движение трябва да имаме. Но трябва да се знае мярката на това движение. Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение. При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята.
Трябва да имаш своите постижения.
към беседата >>
Далече си от парите - сиромах си.
Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си.
Далече си от парите - сиромах си.
Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно.
към беседата >>
"
Не се спъвай от своето обезсърчение! Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки. Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести. От нищо не се спъвай! Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля!
"
към беседата >>
Всичко това наричам – качества и свойства на числата.
Всичко това наричам – качества и свойства на числата.
Човек е едно число в света. Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят. На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите?
към беседата >>
Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов.
Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си.
Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов.
Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта.
към беседата >>
Имате местоименията: аз, ти, той.
Имате местоименията: аз, ти, той.
От тези три думи, коя е най-силната – аз, ти или той?
към беседата >>
Човек е едно число в света.
Всичко това наричам – качества и свойства на числата.
Човек е едно число в света.
Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят. На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят?
към беседата >>
Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея.
" Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов.
Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея.
Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата.
към беседата >>
От тези три думи, коя е най-силната – аз, ти или той?
Имате местоименията: аз, ти, той.
От тези три думи, коя е най-силната – аз, ти или той?
към беседата >>
Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят.
Всичко това наричам – качества и свойства на числата. Човек е едно число в света.
Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят.
На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути?
към беседата >>
Любовта се движи най-бързо навсякъде.
Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея.
Любовта се движи най-бързо навсякъде.
Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва.
към беседата >>
"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш.
"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш.
"Ти" е човекът. Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава.
към беседата >>
На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек.
Всичко това наричам – качества и свойства на числата. Човек е едно число в света. Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят.
На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек.
На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди?
към беседата >>
Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност.
Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде.
Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност.
Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена.
към беседата >>
"Ти" е човекът.
"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш.
"Ти" е човекът.
Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека.
към беседата >>
На кое число искаш да се родиш?
Всичко това наричам – качества и свойства на числата. Човек е едно число в света. Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят. На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек.
На кое число искаш да се родиш?
През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние.
към беседата >>
Но любовта е нещо подвижно.
Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност.
Но любовта е нещо подвижно.
Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат.
към беседата >>
Имаме думата "той".
"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш. "Ти" е човекът.
Имаме думата "той".
"Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И.
към беседата >>
През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите?
Всичко това наричам – качества и свойства на числата. Човек е едно число в света. Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят. На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш?
През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите?
В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние. И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека.
към беседата >>
Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта.
Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно.
Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта.
Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота.
към беседата >>
"Той" е онзи, който ще дойде да оправи света.
"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш. "Ти" е човекът. Имаме думата "той".
"Той" е онзи, който ще дойде да оправи света.
Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето.
към беседата >>
В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят?
Човек е едно число в света. Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят. На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите?
В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят?
("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние. И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека. А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние.
към беседата >>
Там, където влезе, любовта осмисля нещата.
Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта.
Там, където влезе, любовта осмисля нещата.
Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля.
към беседата >>
Коя дума е по-силна: "аз" или "той"!
"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш. "Ти" е човекът. Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света.
Коя дума е по-силна: "аз" или "той"!
Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте!
към беседата >>
("8760".) А, ако е до минути?
Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят. На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят?
("8760".) А, ако е до минути?
("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние. И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека. А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние. Сложен е този въпрос.
към беседата >>
Там, където влезе тя, всичко се усмихва.
Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата.
Там, където влезе тя, всичко се усмихва.
Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата.
към беседата >>
Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава.
"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш. "Ти" е човекът. Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"!
Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава.
Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане!
към беседата >>
("525 600".) А, ако е до секунди?
На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути?
("525 600".) А, ако е до секунди?
("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние. И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека. А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние. Сложен е този въпрос.
към беседата >>
Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена.
Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва.
Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена.
Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата. И отсъствието на любовта ги обезсмисля.
към беседата >>
Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека.
"Ти" е човекът. Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава.
Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека.
Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред.
към беседата >>
("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние.
На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди?
("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние.
И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека. А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние. Сложен е този въпрос.
към беседата >>
Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат.
Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена.
Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат.
Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата. И отсъствието на любовта ги обезсмисля. Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява.
към беседата >>
Това означава И.
Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека.
Това означава И.
Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така.
към беседата >>
И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека.
През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние.
И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека.
А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние. Сложен е този въпрос.
към беседата >>
Любовта осмисля всичко в живота.
Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат.
Любовта осмисля всичко в живота.
Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата. И отсъствието на любовта ги обезсмисля. Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява. Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.
към беседата >>
Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето.
"Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И.
Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето.
И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву.
към беседата >>
А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние.
В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние. И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека.
А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние.
Сложен е този въпрос.
към беседата >>
Любовта осмисля и обезсмисля.
Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота.
Любовта осмисля и обезсмисля.
Присъствието на любовта осмисля нещата. И отсъствието на любовта ги обезсмисля. Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява. Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.
към беседата >>
И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте!
Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето.
И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте!
Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш.
към беседата >>
Сложен е този въпрос.
("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние. И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека. А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние.
Сложен е този въпрос.
към беседата >>
Присъствието на любовта осмисля нещата.
Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля.
Присъствието на любовта осмисля нещата.
И отсъствието на любовта ги обезсмисля. Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява. Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.
към беседата >>
Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане!
Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте!
Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане!
" И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву.
към беседата >>
Сега питам: Кой ден бихте избрали?
Сега питам: Кой ден бихте избрали?
Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега. Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете. Доволни ли сте от този ден? И защо да не сте доволни? Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден.
към беседата >>
И отсъствието на любовта ги обезсмисля.
Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата.
И отсъствието на любовта ги обезсмисля.
Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява. Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.
към беседата >>
" И тръгнете напред.
Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане!
" И тръгнете напред.
Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата.
към беседата >>
Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега.
Сега питам: Кой ден бихте избрали?
Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега.
Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете. Доволни ли сте от този ден? И защо да не сте доволни? Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден. Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени.
към беседата >>
Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява.
Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата. И отсъствието на любовта ги обезсмисля.
Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява.
Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.
към беседата >>
Срещнеш доброто – и на него кажи така.
Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред.
Срещнеш доброто – и на него кажи така.
Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата. Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта."
към беседата >>
Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете.
Сега питам: Кой ден бихте избрали? Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега.
Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете.
Доволни ли сте от този ден? И защо да не сте доволни? Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден. Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени. Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.
към беседата >>
Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.
Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата. И отсъствието на любовта ги обезсмисля. Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява.
Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.
към беседата >>
Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву.
Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така.
Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву.
Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата. Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта."
към беседата >>
Доволни ли сте от този ден?
Сега питам: Кой ден бихте избрали? Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега. Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете.
Доволни ли сте от този ден?
И защо да не сте доволни? Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден. Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени. Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.
към беседата >>
Едно практическо правило сега: Никога не се обезсърчавайте!
Едно практическо правило сега: Никога не се обезсърчавайте!
Като видиш някой човек, не се обезсърчавай. Ако ти дойде някоя тъмна мисъл, не я дръж, изпрати я навън!
към беседата >>
Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш.
И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву.
Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш.
Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата. Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта."
към беседата >>
И защо да не сте доволни?
Сега питам: Кой ден бихте избрали? Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега. Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете. Доволни ли сте от този ден?
И защо да не сте доволни?
Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден. Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени. Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.
към беседата >>
Като видиш някой човек, не се обезсърчавай.
Едно практическо правило сега: Никога не се обезсърчавайте!
Като видиш някой човек, не се обезсърчавай.
Ако ти дойде някоя тъмна мисъл, не я дръж, изпрати я навън!
към беседата >>
Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву.
Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш.
Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву.
И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата. Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта."
към беседата >>
Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден.
Сега питам: Кой ден бихте избрали? Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега. Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете. Доволни ли сте от този ден? И защо да не сте доволни?
Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден.
Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени. Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.
към беседата >>
Ако ти дойде някоя тъмна мисъл, не я дръж, изпрати я навън!
Едно практическо правило сега: Никога не се обезсърчавайте! Като видиш някой човек, не се обезсърчавай.
Ако ти дойде някоя тъмна мисъл, не я дръж, изпрати я навън!
към беседата >>
И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата.
" И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву.
И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата.
Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта."
към беседата >>
Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени.
Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега. Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете. Доволни ли сте от този ден? И защо да не сте доволни? Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден.
Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени.
Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.
към беседата >>
Прави като англичанина, постъпвай по английски.
Прави като англичанина, постъпвай по английски.
Те имат един хубав обичай. Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен. Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли.
към беседата >>
Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта."
Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата.
Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта."
към беседата >>
Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.
Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете. Доволни ли сте от този ден? И защо да не сте доволни? Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден. Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени.
Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.
към беседата >>
Те имат един хубав обичай.
Прави като англичанина, постъпвай по английски.
Те имат един хубав обичай.
Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен. Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли.
към беседата >>
Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света.
Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света.
Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете. И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си.
към беседата >>
Сега, за себе си няма какво да се спираме.
Сега, за себе си няма какво да се спираме.
Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени. Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш. После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се! " Кой те е гонил? Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти.
към беседата >>
Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен.
Прави като англичанина, постъпвай по английски. Те имат един хубав обичай.
Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен.
Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата.
към беседата >>
Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете.
Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света.
Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете.
И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни.
към беседата >>
Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени.
Сега, за себе си няма какво да се спираме.
Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени.
Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш. После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се! " Кой те е гонил? Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти. Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.
към беседата >>
Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години.
Прави като англичанина, постъпвай по английски. Те имат един хубав обичай. Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен.
Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години.
Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите.
към беседата >>
И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием.
Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света. Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете.
И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием.
Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее.
към беседата >>
Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш.
Сега, за себе си няма какво да се спираме. Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени.
Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш.
После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се! " Кой те е гонил? Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти. Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.
към беседата >>
Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата.
Прави като англичанина, постъпвай по английски. Те имат един хубав обичай. Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен. Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години.
Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата.
А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите. Те като дадат рандеву, много са точни.
към беседата >>
Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа.
Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света. Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете. И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием.
Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа.
Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание.
към беседата >>
После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се!
Сега, за себе си няма какво да се спираме. Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени. Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш.
После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се!
" Кой те е гонил? Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти. Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.
към беседата >>
А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли.
Прави като англичанина, постъпвай по английски. Те имат един хубав обичай. Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен. Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата.
А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли.
Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите. Те като дадат рандеву, много са точни. Вие какво мислите?
към беседата >>
Но той няма да живее там, през цялото време.
Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света. Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете. И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа.
Но той няма да живее там, през цялото време.
Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш.
към беседата >>
" Кой те е гонил?
Сега, за себе си няма какво да се спираме. Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени. Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш. После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се!
" Кой те е гонил?
Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти. Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.
към беседата >>
Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли.
Те имат един хубав обичай. Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен. Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли.
Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли.
Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите. Те като дадат рандеву, много са точни. Вие какво мислите? Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто."
към беседата >>
Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си.
Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света. Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете. И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време.
Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си.
И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш. Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него.
към беседата >>
Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти.
Сега, за себе си няма какво да се спираме. Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени. Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш. После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се! " Кой те е гонил?
Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти.
Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.
към беседата >>
Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата.
Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен. Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли.
Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата.
В това отношение, най-похвални са постъпките на младите. Те като дадат рандеву, много са точни. Вие какво мислите? Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто."
към беседата >>
И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни.
Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете. И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си.
И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни.
А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш. Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.
Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени. Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш. После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се! " Кой те е гонил? Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти.
Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.
към беседата >>
В това отношение, най-похвални са постъпките на младите.
Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата.
В това отношение, най-похвални са постъпките на младите.
Те като дадат рандеву, много са точни. Вие какво мислите? Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто."
към беседата >>
А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее.
И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни.
А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее.
Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш. Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси.
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси.
Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете. Вие чакате сготвеното. Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си.
към беседата >>
Те като дадат рандеву, много са точни.
Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите.
Те като дадат рандеву, много са точни.
Вие какво мислите? Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто."
към беседата >>
Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание.
Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее.
Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание.
Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш. Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете.
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси.
Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете.
Вие чакате сготвеното. Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси.
към беседата >>
Вие какво мислите?
А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите. Те като дадат рандеву, много са точни.
Вие какво мислите?
Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто."
към беседата >>
Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш.
Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание.
Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш.
Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Вие чакате сготвеното.
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси. Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете.
Вие чакате сготвеното.
Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен?
към беседата >>
Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто."
Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите. Те като дадат рандеву, много са точни. Вие какво мислите?
Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто."
към беседата >>
Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него.
Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш.
Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него.
Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си.
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси. Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете. Вие чакате сготвеното.
Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си.
Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен?
към беседата >>
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл.
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл.
Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече. Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг. Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш. Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него.
Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш.
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси. Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете. Вие чакате сготвеното. Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си.
Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш.
Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия.
към беседата >>
Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече.
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл.
Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече.
Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг. Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана.
към беседата >>
"Ние се освободихме!
"Ние се освободихме!
" Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите. Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка. И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие.
към беседата >>
Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си.
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси. Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете. Вие чакате сготвеното. Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш.
Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си.
Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството.
към беседата >>
Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг.
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл. Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече.
Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг.
Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана.
към беседата >>
" Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите.
"Ние се освободихме!
" Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите.
Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка. И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни.
към беседата >>
Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси.
Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете. Вие чакате сготвеното. Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си.
Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси.
Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание.
към беседата >>
Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво.
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл. Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече. Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг.
Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво.
Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма.
към беседата >>
Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка.
"Ние се освободихме! " Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите.
Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка.
И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли!
към беседата >>
Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен?
Вие чакате сготвеното. Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси.
Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен?
Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо?
към беседата >>
Приложете това върху себе си.
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл. Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече. Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг. Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво.
Приложете това върху себе си.
Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат.
към беседата >>
И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти.
"Ние се освободихме! " Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите. Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка.
И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти.
Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се!
към беседата >>
Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен?
Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен?
Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен?
За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо.
към беседата >>
Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я.
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл. Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече. Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг. Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си.
Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я.
Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях!
към беседата >>
Внимавайте хубаво за дрехите си!
"Ние се освободихме! " Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите. Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка. И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти.
Внимавайте хубаво за дрехите си!
Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас.
към беседата >>
За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия.
Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен?
За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия.
Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо. Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо.
към беседата >>
Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана.
Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече. Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг. Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я.
Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана.
Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света.
към беседата >>
Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие.
"Ние се освободихме! " Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите. Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка. И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си!
Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие.
У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш.
към беседата >>
Хората имат съвсем криви понятия за пространството.
Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия.
Хората имат съвсем криви понятия за пространството.
Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо. Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо. А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро.
към беседата >>
Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана.
Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг. Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана.
Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана.
Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш.
към беседата >>
У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни.
" Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите. Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка. И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие.
У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни.
Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението!
към беседата >>
Те го считат за една форма, без никакво съдържание.
Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството.
Те го считат за една форма, без никакво съдържание.
Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо. Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо. А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро. Но това са посторонни работи.
към беседата >>
Никакво изключение няма.
Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана.
Никакво изключение няма.
Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите?
към беседата >>
Като седиш – мисли!
Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка. И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни.
Като седиш – мисли!
Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите.
към беседата >>
Времето може ли да бъде лошо?
Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание.
Времето може ли да бъде лошо?
В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо. Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо. А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро. Но това са посторонни работи.
към беседата >>
Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат.
Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма.
Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат.
Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот.
към беседата >>
Като чувстваш – моли се!
И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли!
Като чувстваш – моли се!
Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата!
към беседата >>
В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо.
Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо?
В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо.
Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо. А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро. Но това са посторонни работи.
към беседата >>
Не разчитай на тях!
Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат.
Не разчитай на тях!
Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите?
към беседата >>
Молитвата е сила Божия във вас.
Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се!
Молитвата е сила Божия във вас.
И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена.
към беседата >>
Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо.
За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо.
Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо.
А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро. Но това са посторонни работи.
към беседата >>
Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света.
Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях!
Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света.
Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта.
към беседата >>
И след като се молиш – да работиш.
Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас.
И след като се молиш – да работиш.
Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете.
към беседата >>
А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро.
Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо. Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо.
А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро.
Но това са посторонни работи.
към беседата >>
Да кажем, че имаш да плащаш.
Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света.
Да кажем, че имаш да плащаш.
Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта. Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта.
към беседата >>
Навсякъде – движението!
У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш.
Навсякъде – движението!
Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание.
към беседата >>
Но това са посторонни работи.
Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо. Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо. А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро.
Но това са посторонни работи.
към беседата >>
Как ще оправи Господ работите?
Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш.
Как ще оправи Господ работите?
Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта. Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта. Не, за да се показваме пред хората.
към беседата >>
Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите.
Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението!
Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите.
Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание.
към беседата >>
Да се върнем на въпроса за свойствата на числата.
Да се върнем на въпроса за свойствата на числата.
Например: вие сте се занимавали със събиране. Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки? Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една.
към беседата >>
Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот.
Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите?
Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот.
Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта. Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта. Не, за да се показваме пред хората.
към беседата >>
Един ден ще дойде победата!
Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите.
Един ден ще дойде победата!
Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание.
към беседата >>
Например: вие сте се занимавали със събиране.
Да се върнем на въпроса за свойствата на числата.
Например: вие сте се занимавали със събиране.
Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки? Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане.
към беседата >>
Като не работиш, как ще оправи Господ работите?
Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот.
Като не работиш, как ще оправи Господ работите?
И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта. Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта. Не, за да се показваме пред хората.
към беседата >>
Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена.
Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата!
Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена.
Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание.
към беседата >>
Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки?
Да се върнем на въпроса за свойствата на числата. Например: вие сте се занимавали със събиране.
Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки?
Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането?
към беседата >>
И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта.
Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите?
И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта.
Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта. Не, за да се показваме пред хората.
към беседата >>
Може да кажете, че тези работи ги знаете.
И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена.
Може да кажете, че тези работи ги знаете.
Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее.
към беседата >>
Събирането е процес, при който нещата се увеличават.
Да се върнем на въпроса за свойствата на числата. Например: вие сте се занимавали със събиране. Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки?
Събирането е процес, при който нещата се увеличават.
Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват.
към беседата >>
Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта.
Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта.
Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта.
Не, за да се показваме пред хората.
към беседата >>
Знаете ги, но теоретичното знание не е знание.
Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете.
Знаете ги, но теоретичното знание не е знание.
Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание.
към беседата >>
Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава.
Да се върнем на въпроса за свойствата на числата. Например: вие сте се занимавали със събиране. Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки? Събирането е процес, при който нещата се увеличават.
Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава.
Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре.
към беседата >>
Не, за да се показваме пред хората.
Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта. Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта.
Не, за да се показваме пред хората.
към беседата >>
Онова, което сте приложили, това наричам знание.
Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание.
Онова, което сте приложили, това наричам знание.
Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до.
към беседата >>
Две ябълки са винаги по-тежки от една.
Да се върнем на въпроса за свойствата на числата. Например: вие сте се занимавали със събиране. Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки? Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава.
Две ябълки са винаги по-тежки от една.
После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение.
към беседата >>
Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна.
Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна.
Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи. И ти, ако обещаеш нещо, направи го! Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си.
към беседата >>
Щом не знаете да го проявите, то не е знание.
Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание.
Щом не знаете да го проявите, то не е знание.
Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон.
към беседата >>
После, имате процес на изваждане.
Например: вие сте се занимавали със събиране. Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки? Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една.
После, имате процес на изваждане.
Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение. Умножават се числата.
към беседата >>
Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи.
Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна.
Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи.
И ти, ако обещаеш нещо, направи го! Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава.
към беседата >>
Един певец казва, че има знание.
Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание.
Един певец казва, че има знание.
Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам.
към беседата >>
Какво е свойството на изваждането?
Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки? Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане.
Какво е свойството на изваждането?
Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение. Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават.
към беседата >>
И ти, ако обещаеш нещо, направи го!
Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна. Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи.
И ти, ако обещаеш нещо, направи го!
Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си.
към беседата >>
Казвам, че той има знание, само ако знае да пее.
Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание.
Казвам, че той има знание, само ако знае да пее.
Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Когато изваждате нещата, те олекват.
Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането?
Когато изваждате нещата, те олекват.
Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение. Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление.
към беседата >>
Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае.
Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна. Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи. И ти, ако обещаеш нещо, направи го!
Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае.
Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече.
към беседата >>
Щом не знае да пее, това не е знание.
Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее.
Щом не знае да пее, това не е знание.
Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи.
към беседата >>
Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре.
Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват.
Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре.
После, имате умножение. Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира?
към беседата >>
Може да плачеш, може и да се разкайваш.
Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна. Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи. И ти, ако обещаеш нещо, направи го! Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае.
Може да плачеш, може и да се разкайваш.
Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание.
към беседата >>
Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до.
Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание.
Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до.
Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт.
към беседата >>
После, имате умножение.
Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре.
После, имате умножение.
Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш?
към беседата >>
Трябва да измениш характера си.
Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна. Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи. И ти, ако обещаеш нещо, направи го! Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш.
Трябва да измениш характера си.
Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха.
към беседата >>
Изпейте ги мелодично, силно, без камертон.
Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до.
Изпейте ги мелодично, силно, без камертон.
(Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода.
към беседата >>
Умножават се числата.
После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение.
Умножават се числата.
В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно.
към беседата >>
Трябва да измениш и името си тогава.
Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи. И ти, ако обещаеш нещо, направи го! Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си.
Трябва да измениш и името си тогава.
Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха.
към беседата >>
(Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам.
Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон.
(Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам.
Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате.
към беседата >>
В живота онези неща, които растат, се умножават.
Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение. Умножават се числата.
В живота онези неща, които растат, се умножават.
После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна.
към беседата >>
Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си.
И ти, ако обещаеш нещо, направи го! Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава.
Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си.
Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те?
към беседата >>
Не се обезсърчавайте.
Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам.
Не се обезсърчавайте.
Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте!
към беседата >>
После, имате деление.
Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение. Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават.
После, имате деление.
Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна.
към беседата >>
Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече.
Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си.
Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече.
И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща.
към беседата >>
Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи.
Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте.
Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи.
Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона.
към беседата >>
Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира?
Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение. Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление.
Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира?
Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна. Но даването, в природата, отива отляво към дясно.
към беседата >>
И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание.
Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече.
И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание.
Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола.
към беседата >>
Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт.
Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи.
Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт.
Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва.
към беседата >>
Как делиш нещата, накъде ги делиш?
После, имате умножение. Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира?
Как делиш нещата, накъде ги делиш?
Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна. Но даването, в природата, отива отляво към дясно. Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво.
към беседата >>
Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха.
Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание.
Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха.
Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни.
към беседата >>
Ще добиете свобода.
Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт.
Ще добиете свобода.
Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос.
към беседата >>
Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно.
Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш?
Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно.
Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна. Но даването, в природата, отива отляво към дясно. Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво. Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
към беседата >>
Бог им даде едно рандеву – те не се явиха.
Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха.
Бог им даде едно рандеву – те не се явиха.
Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече.
към беседата >>
Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате.
(Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода.
Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате.
Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят.
към беседата >>
Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна.
В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно.
Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна.
Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна. Но даването, в природата, отива отляво към дясно. Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво. Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
към беседата >>
Защо съгрешиха те?
Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха.
Защо съгрешиха те?
Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща.
към беседата >>
Не го коригирайте!
Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате.
Не го коригирайте!
Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят. Оставете това, как другите пеят!
към беседата >>
Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна.
После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна.
Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна.
Но даването, в природата, отива отляво към дясно. Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво. Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
към беседата >>
Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща.
Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те?
Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща.
Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву.
към беседата >>
Всеки да мисли, че няма никой друг в салона.
Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте!
Всеки да мисли, че няма никой друг в салона.
Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят. Оставете това, как другите пеят! Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво.
към беседата >>
Но даването, в природата, отива отляво към дясно.
Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна.
Но даването, в природата, отива отляво към дясно.
Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво. Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
към беседата >>
Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола.
И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща.
Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола.
И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си.
към беседата >>
Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва.
Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона.
Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва.
Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят. Оставете това, как другите пеят! Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво. Това е един от хубавите методи.
към беседата >>
Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво.
Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна. Но даването, в природата, отива отляво към дясно.
Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво.
Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
към беседата >>
И сега сте нещастни.
Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола.
И сега сте нещастни.
При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл.
към беседата >>
Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос.
Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва.
Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос.
А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят. Оставете това, как другите пеят! Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво. Това е един от хубавите методи.
към беседата >>
Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна. Но даването, в природата, отива отляво към дясно. Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво.
Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
към беседата >>
При дявола сте – нищо повече.
Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни.
При дявола сте – нищо повече.
Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това?
към беседата >>
А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят.
Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос.
А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят.
Оставете това, как другите пеят! Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво. Това е един от хубавите методи.
към беседата >>
Това ще го преведете.
Това ще го преведете.
Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво". Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл. Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем.
към беседата >>
Или сте щастливи – при Господа сте на среща.
Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече.
Или сте щастливи – при Господа сте на среща.
Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина.
към беседата >>
Оставете това, как другите пеят!
Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят.
Оставете това, как другите пеят!
Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво. Това е един от хубавите методи.
към беседата >>
Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво".
Това ще го преведете.
Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво".
Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл. Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер.
към беседата >>
Имаш омраза – при дявола си на рандеву.
Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща.
Имаш омраза – при дявола си на рандеву.
Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината.
към беседата >>
Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво.
Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят. Оставете това, как другите пеят!
Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво.
Това е един от хубавите методи.
към беседата >>
Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл.
Това ще го преведете. Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво".
Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл.
Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва.
към беседата >>
Имаш любов – при Бога си.
Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву.
Имаш любов – при Бога си.
Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото.
към беседата >>
Това е един от хубавите методи.
Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят. Оставете това, как другите пеят! Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво.
Това е един от хубавите методи.
към беседата >>
Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства.
Това ще го преведете. Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво". Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл.
Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства.
Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също.
към беседата >>
Това е рязка философия, която има свой смисъл.
И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си.
Това е рязка философия, която има свой смисъл.
Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш!
към беседата >>
Да се научиш да пееш е много лесно.
Да се научиш да пееш е много лесно.
Всеки един от вас, за 24 часа, може да стане певец. Зависи как работиш. Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия. Може и след 10 години – пак при известни условия.
към беседата >>
Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда.
Това ще го преведете. Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво". Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл. Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства.
Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда.
Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва.
към беседата >>
Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това?
При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл.
Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това?
Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота.
към беседата >>
Всеки един от вас, за 24 часа, може да стане певец.
Да се научиш да пееш е много лесно.
Всеки един от вас, за 24 часа, може да стане певец.
Зависи как работиш. Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия. Може и след 10 години – пак при известни условия.
към беседата >>
Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем.
Това ще го преведете. Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво". Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл. Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда.
Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем.
Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек?
към беседата >>
Никой друг няма никаква вина.
Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това?
Никой друг няма никаква вина.
Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер.
към беседата >>
Зависи как работиш.
Да се научиш да пееш е много лесно. Всеки един от вас, за 24 часа, може да стане певец.
Зависи как работиш.
Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия. Може и след 10 години – пак при известни условия.
към беседата >>
Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер.
Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво". Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл. Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем.
Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер.
Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер?
към беседата >>
Не си дал рандеву – това е причината.
Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина.
Не си дал рандеву – това е причината.
Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам.
към беседата >>
Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия.
Да се научиш да пееш е много лесно. Всеки един от вас, за 24 часа, може да стане певец. Зависи как работиш.
Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия.
Може и след 10 години – пак при известни условия.
към беседата >>
Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва.
Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл. Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер.
Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва.
При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва.
към беседата >>
Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото.
Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината.
Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото.
Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко.
към беседата >>
Може и след 10 години – пак при известни условия.
Да се научиш да пееш е много лесно. Всеки един от вас, за 24 часа, може да стане певец. Зависи как работиш. Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия.
Може и след 10 години – пак при известни условия.
към беседата >>
При втория – също.
Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва.
При втория – също.
Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият?
към беседата >>
Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш!
Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото.
Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш!
" И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега.
към беседата >>
Сега, кое е най-важното в живота?
Сега, кое е най-важното в живота?
Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено.
към беседата >>
Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва.
Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също.
Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва.
Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва.
към беседата >>
" И целия ден го чакаше при Дървото на живота.
Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш!
" И целия ден го чакаше при Дървото на живота.
А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили.
към беседата >>
Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго.
Сега, кое е най-важното в живота?
Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго.
Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите.
към беседата >>
Кой е добрият човек?
Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва.
Кой е добрият човек?
Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество.
към беседата >>
А Ева беше на развлечение при своя кавалер.
Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота.
А Ева беше на развлечение при своя кавалер.
Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт.
към беседата >>
Всеки е прав в даден случай.
Сега, кое е най-важното в живота? Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго.
Всеки е прав в даден случай.
Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те.
към беседата >>
Кой е най-добрият банкер?
Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек?
Кой е най-добрият банкер?
Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните?
към беседата >>
Тъй, модерно ви го казвам.
Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер.
Тъй, модерно ви го казвам.
Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите.
към беседата >>
Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се.
Сега, кое е най-важното в живота? Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай.
Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се.
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно.
към беседата >>
Който дава с най-малка лихва.
Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер?
Който дава с най-малка лихва.
А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях.
към беседата >>
Сега не може да се разправи всичко.
Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам.
Сега не може да се разправи всичко.
Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете!
към беседата >>
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен.
Сега, кое е най-важното в живота? Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се.
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен.
Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека.
към беседата >>
А кой е най-лошият?
При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва.
А кой е най-лошият?
Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените?
към беседата >>
Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега.
Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш! " И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко.
Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега.
Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим?
към беседата >>
Тогава усещаш небето отворено.
Сега, кое е най-важното в живота? Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен.
Тогава усещаш небето отворено.
А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни.
към беседата >>
Който дава с най-висока лихва.
Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият?
Който дава с най-висока лихва.
Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях.
към беседата >>
Не ме интересува какво сте правили.
" И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега.
Не ме интересува какво сте правили.
То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете!
към беседата >>
А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите.
Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено.
А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите.
Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма.
към беседата >>
Представете си, че искате да влезете в едно общество.
Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва.
Представете си, че искате да влезете в едно общество.
Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите?
към беседата >>
То е свършен факт.
А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили.
То е свършен факт.
Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте!
към беседата >>
Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те.
Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите.
Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те.
Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате.
към беседата >>
Слабият може ли да иде при силните?
Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество.
Слабият може ли да иде при силните?
Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто.
към беседата >>
Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите.
Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт.
Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите.
Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него.
към беседата >>
Първо се ражда нещо по-силно.
Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те.
Първо се ражда нещо по-силно.
Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно.
към беседата >>
Може да иде, но той не може да се свърже с тях.
Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните?
Може да иде, но той не може да се свърже с тях.
Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър.
към беседата >>
Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете!
Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите.
Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете!
Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него!
към беседата >>
Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека.
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно.
Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека.
И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите.
към беседата >>
Невежият може ли да отиде при учените?
А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях.
Невежият може ли да отиде при учените?
Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен.
към беседата >>
Вие питате: "Какво да правим?
Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете!
Вие питате: "Какво да правим?
" От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол.
към беседата >>
И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни.
Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека.
И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни.
Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви.
към беседата >>
Може, но той не може да приказва с тях.
Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените?
Може, но той не може да приказва с тях.
Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел?
към беседата >>
" От Дървото на живота ще ядете!
Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим?
" От Дървото на живота ще ядете!
При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък.
към беседата >>
Думите са външна форма.
А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни.
Думите са външна форма.
Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте!
към беседата >>
Лошият може ли да отиде при добрите?
Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях.
Лошият може ли да отиде при добрите?
Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище?
към беседата >>
При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте!
То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете!
При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте!
Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък. Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи.
към беседата >>
Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате.
Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма.
Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате.
А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли.
към беседата >>
Може, но той не може да присъства при доброто.
Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите?
Може, но той не може да присъства при доброто.
Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище?
към беседата >>
Няма да припарвате даже при него.
Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте!
Няма да припарвате даже при него.
Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък. Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи. Солта, като се потопи във вода, ще се стопи.
към беседата >>
А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно.
Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате.
А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно.
И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко?
към беседата >>
Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър.
Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто.
Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър.
При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей.
към беседата >>
Не хвърляйте дори поглед към него!
Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него.
Не хвърляйте дори поглед към него!
Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък. Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи. Солта, като се потопи във вода, ще се стопи. Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?
към беседата >>
И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите.
Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно.
И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите.
Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога!
към беседата >>
При силните трябва да бъдеш силен.
Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър.
При силните трябва да бъдеш силен.
Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане.
към беседата >>
Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол.
Вие питате: "Какво да правим? " От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него!
Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол.
Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък. Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи. Солта, като се потопи във вода, ще се стопи. Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?
към беседата >>
Трябва да има разнообразие в стремежите ви.
И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите.
Трябва да има разнообразие в стремежите ви.
Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога! Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения.
към беседата >>
Каква е сега вашата цел?
Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен.
Каква е сега вашата цел?
Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат?
към беседата >>
Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък.
" От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол.
Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък.
Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи. Солта, като се потопи във вода, ще се стопи. Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?
към беседата >>
Не се обезсърчавайте!
Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви.
Не се обезсърчавайте!
Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога! Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения. Няма какво да се обезсърчавам!
към беседата >>
Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище?
Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел?
Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище?
Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре.
към беседата >>
Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи.
При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък.
Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи.
Солта, като се потопи във вода, ще се стопи. Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?
към беседата >>
Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли.
Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте!
Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли.
Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога! Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения. Няма какво да се обезсърчавам! " Ще кажеш още: "Баща ми не е
към беседата >>
Какви са условията за влизане в едно училище?
Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище?
Какви са условията за влизане в едно училище?
В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*.
към беседата >>
Солта, като се потопи във вода, ще се стопи.
Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък. Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи.
Солта, като се потопи във вода, ще се стопи.
Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?
към беседата >>
Нали Господ е господар на всичко?
А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли.
Нали Господ е господар на всичко?
Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога! Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения. Няма какво да се обезсърчавам! " Ще кажеш още: "Баща ми не е
към беседата >>
В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей.
Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище?
В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей.
Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана!
към беседата >>
Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?
Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък. Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи. Солта, като се потопи във вода, ще се стопи.
Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?
към беседата >>
Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога!
И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко?
Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога!
Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения. Няма какво да се обезсърчавам! " Ще кажеш още: "Баща ми не е
към беседата >>
Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане.
При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей.
Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане.
И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега?
към беседата >>
Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол.
Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол.
Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото. Казваш: "Какво беше едно време! " Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година?
към беседата >>
Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения.
Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога!
Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения.
Няма какво да се обезсърчавам! " Ще кажеш още: "Баща ми не е
към беседата >>
И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат?
Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане.
И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат?
Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата?
към беседата >>
Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото.
Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол.
Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото.
Казваш: "Какво беше едно време! " Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година? " Не гледайте назад!
към беседата >>
Няма какво да се обезсърчавам!
Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога! Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения.
Няма какво да се обезсърчавам!
" Ще кажеш още: "Баща ми не е
към беседата >>
Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре.
Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат?
Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре.
Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата? Аз изучавам хората.
към беседата >>
Казваш: "Какво беше едно време!
Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол. Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото.
Казваш: "Какво беше едно време!
" Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година? " Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате.
към беседата >>
" Ще кажеш още: "Баща ми не е
Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай, колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога! Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения. Няма какво да се обезсърчавам!
" Ще кажеш още: "Баща ми не е
към беседата >>
Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*.
Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре.
Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*.
И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата? Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук.
към беседата >>
" Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време.
Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол. Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото. Казваш: "Какво беше едно време!
" Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време.
Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година? " Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел.
към беседата >>
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам?
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам?
" Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи! " Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш! Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година?
към беседата >>
И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана!
В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*.
И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана!
" Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата? Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка.
към беседата >>
Оставете едно време, назад не гледайте!
Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол. Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото. Казваш: "Какво беше едно време! " Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време.
Оставете едно време, назад не гледайте!
"Ами преди една година? " Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път.
към беседата >>
" Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи!
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам?
" Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи!
" Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш! Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте?
към беседата >>
" Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега?
Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана!
" Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега?
" В какво седи неправдата? Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук!
към беседата >>
"Ами преди една година?
Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол. Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото. Казваш: "Какво беше едно време! " Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте!
"Ами преди една година?
" Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра.
към беседата >>
" Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш!
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам? " Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи!
" Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш!
Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте.
към беседата >>
" В какво седи неправдата?
И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега?
" В какво седи неправдата?
Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук!
към беседата >>
" Не гледайте назад!
Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото. Казваш: "Какво беше едно време! " Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година?
" Не гледайте назад!
Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда!
към беседата >>
Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти?
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам? " Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи! " Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш!
Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти?
"На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте. А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години?
към беседата >>
Аз изучавам хората.
Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата?
Аз изучавам хората.
Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон?
към беседата >>
Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате.
Казваш: "Какво беше едно време! " Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година? " Не гледайте назад!
Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате.
А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка.
към беседата >>
"На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен!
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам? " Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи! " Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш! Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти?
"На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен!
Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте. А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години? Като умножите 20 на 20 колко прави?
към беседата >>
Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук.
Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата? Аз изучавам хората.
Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук.
Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си.
към беседата >>
А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел.
" Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година? " Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате.
А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел.
Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас.
към беседата >>
Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година?
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам? " Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи! " Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш! Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен!
Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година?
В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте. А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години? Като умножите 20 на 20 колко прави? ("400.") Значи, един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!
към беседата >>
Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка.
И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана! " Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата? Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук.
Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка.
Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна.
към беседата >>
Вие имате да извървите един път.
Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година? " Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел.
Вие имате да извървите един път.
И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър.
към беседата >>
В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте?
" Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи! " Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш! Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година?
В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте?
Съвсем деца сте. А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години? Като умножите 20 на 20 колко прави? ("400.") Значи, един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!
към беседата >>
Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук!
" Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега? " В какво седи неправдата? Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка.
Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук!
Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа.
към беседата >>
И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра.
"Ами преди една година? " Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път.
И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра.
При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се.
към беседата >>
Съвсем деца сте.
" Учени професори имаш - ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш! Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте?
Съвсем деца сте.
А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години? Като умножите 20 на 20 колко прави? ("400.") Значи, един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!
към беседата >>
Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук!
" В какво седи неправдата? Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук!
Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук!
Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата.
към беседата >>
При спиране само за една секунда!
" Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра.
При спиране само за една секунда!
Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина.
към беседата >>
А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години?
Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте.
А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години?
Като умножите 20 на 20 колко прави? ("400.") Значи, един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!
към беседата >>
Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон?
Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук!
Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон?
" Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата. Какво представлява конят в света?
към беседата >>
Едно спиране от една секунда е най-малката мярка.
Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда!
Едно спиране от една секунда е най-малката мярка.
Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре.
към беседата >>
Като умножите 20 на 20 колко прави?
"На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте. А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години?
Като умножите 20 на 20 колко прави?
("400.") Значи, един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!
към беседата >>
" Щом си впрегнат – кон си.
Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон?
" Щом си впрегнат – кон си.
Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата. Какво представлява конят в света? Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот.
към беседата >>
Аз ще направя един опит пред вас.
А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка.
Аз ще направя един опит пред вас.
Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл!
към беседата >>
("400.") Значи, един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!
Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са, в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте. А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е, според нашите години? Като умножите 20 на 20 колко прави?
("400.") Значи, един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!
към беседата >>
Всичко това има една философска страна.
Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си.
Всичко това има една философска страна.
Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата. Какво представлява конят в света? Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот. Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.
към беседата >>
Ще отворя този метър.
Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас.
Ще отворя този метър.
Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви!
към беседата >>
Ще ви дам един стих за днес:
Ще ви дам един стих за днес:
към беседата >>
Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа.
Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна.
Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа.
Животните и всичко друго - това са азбуката на природата. Какво представлява конят в света? Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот. Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.
към беседата >>
Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се.
И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър.
Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се.
Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот.
към беседата >>
"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие, като Иисуса, обхождайте цяла Галилея.
"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие, като Иисуса, обхождайте цяла Галилея.
И вие проповядвайте благовестието за Царството Божие и изцелявайте всякаква болест. Ще кажете, че не можете да го направите. Жалко! Радвам се, ако го направите. Ако не можете да го направите, ще страдате.
към беседата >>
Животните и всичко друго - това са азбуката на природата.
Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа.
Животните и всичко друго - това са азбуката на природата.
Какво представлява конят в света? Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот. Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.
към беседата >>
Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина.
При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се.
Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина.
Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове!
към беседата >>
И вие проповядвайте благовестието за Царството Божие и изцелявайте всякаква болест.
"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие, като Иисуса, обхождайте цяла Галилея.
И вие проповядвайте благовестието за Царството Божие и изцелявайте всякаква болест.
Ще кажете, че не можете да го направите. Жалко! Радвам се, ако го направите. Ако не можете да го направите, ще страдате.
към беседата >>
Какво представлява конят в света?
Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон? " Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата.
Какво представлява конят в света?
Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот. Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.
към беседата >>
Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре.
Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина.
Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре.
Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове.
към беседата >>
Ще кажете, че не можете да го направите. Жалко!
"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие, като Иисуса, обхождайте цяла Галилея. И вие проповядвайте благовестието за Царството Божие и изцелявайте всякаква болест.
Ще кажете, че не можете да го направите. Жалко!
Радвам се, ако го направите. Ако не можете да го направите, ще страдате.
към беседата >>
Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот.
" Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата. Какво представлява конят в света?
Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот.
Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.
към беседата >>
Значи – колко мудно се движи човешката мисъл!
Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре.
Значи – колко мудно се движи човешката мисъл!
Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги!
към беседата >>
Радвам се, ако го направите.
"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие, като Иисуса, обхождайте цяла Галилея. И вие проповядвайте благовестието за Царството Божие и изцелявайте всякаква болест. Ще кажете, че не можете да го направите. Жалко!
Радвам се, ако го направите.
Ако не можете да го направите, ще страдате.
към беседата >>
Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.
Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата. Какво представлява конят в света? Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот.
Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.
към беседата >>
Колко трябва да бъде будно съзнанието ви!
Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл!
Колко трябва да бъде будно съзнанието ви!
Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни!
към беседата >>
Ако не можете да го направите, ще страдате.
"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие, като Иисуса, обхождайте цяла Галилея. И вие проповядвайте благовестието за Царството Божие и изцелявайте всякаква болест. Ще кажете, че не можете да го направите. Жалко! Радвам се, ако го направите.
Ако не можете да го направите, ще страдате.
към беседата >>
Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им.
Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им.
Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава? Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си. У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави.
към беседата >>
Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот.
Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви!
Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот.
Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете!
към беседата >>
Можете да го направите!
Можете да го направите!
към беседата >>
Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава?
Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им.
Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава?
Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си. У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави.
към беседата >>
Престанете да гледате вашите грехове!
Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот.
Престанете да гледате вашите грехове!
Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете! " – казва Господ.
към беседата >>
Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си.
Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им. Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава?
Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си.
У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът?
към беседата >>
Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове.
Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове!
Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове.
Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете! " – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим.
към беседата >>
У по-нисшите животни грижата е много по-малка.
Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им. Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава? Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си.
У по-нисшите животни грижата е много по-малка.
Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите.
към беседата >>
Напред вървете – оставете ги!
Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове.
Напред вървете – оставете ги!
Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете! " – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече.
към беседата >>
Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят.
Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им. Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава? Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си. У по-нисшите животни грижата е много по-малка.
Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят.
Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното.
към беседата >>
Казвате: "Господи, забрави греховете ни!
Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги!
Казвате: "Господи, забрави греховете ни!
" "Не споменавайте греховете! " – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече. Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей!
към беседата >>
Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави.
Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им. Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава? Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си. У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят.
Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави.
А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса.
към беседата >>
" "Не споменавайте греховете!
Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни!
" "Не споменавайте греховете!
" – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече. Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей! Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си.
към беседата >>
А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави.
Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава? Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си. У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави.
А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави.
Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това?
към беседата >>
" – казва Господ.
Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете!
" – казва Господ.
Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече. Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей! Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си. Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.
към беседата >>
Какъв е изводът?
Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си. У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави.
Какъв е изводът?
Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум.
към беседата >>
Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим.
Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете! " – казва Господ.
Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим.
Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече. Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей! Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си. Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.
към беседата >>
Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите.
У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът?
Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите.
Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее.
към беседата >>
Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече.
Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете! " – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим.
Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече.
Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей! Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си. Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.
към беседата >>
Например, трябва да знаете следното.
Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите.
Например, трябва да знаете следното.
Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее.
към беседата >>
Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей!
Казвате: "Господи, забрави греховете ни! " "Не споменавайте греховете! " – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече.
Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей!
Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си. Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.
към беседата >>
Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса.
Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното.
Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса.
Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм.
към беседата >>
Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си.
" "Не споменавайте греховете! " – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече. Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей!
Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си.
Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.
към беседата >>
Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това?
А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса.
Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това?
Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват.
към беседата >>
Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.
" – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече. Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей! Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си.
Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.
към беседата >>
Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум.
Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това?
Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум.
На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват.
към беседата >>
Намериш пари на пътя.
Намериш пари на пътя.
Нямаш нужда. Къде ще ги поставиш? Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети?
към беседата >>
На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее.
Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум.
На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее.
Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм.
към беседата >>
Нямаш нужда.
Намериш пари на пътя.
Нямаш нужда.
Къде ще ги поставиш? Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш?
към беседата >>
Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее.
Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее.
Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее.
Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки.
към беседата >>
Къде ще ги поставиш?
Намериш пари на пътя. Нямаш нужда.
Къде ще ги поставиш?
Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота.
към беседата >>
Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм.
Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее.
Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм.
Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм.
към беседата >>
Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си.
Намериш пари на пътя. Нямаш нужда. Къде ще ги поставиш?
Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си.
И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките.
към беседата >>
Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват.
Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм.
Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват.
А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния.
към беседата >>
И като видиш някой беден човек, дай му ги.
Намериш пари на пътя. Нямаш нужда. Къде ще ги поставиш? Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си.
И като видиш някой беден човек, дай му ги.
Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
А онези, които са го изгубили, те боледуват.
Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват.
А онези, които са го изгубили, те боледуват.
Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"?
към беседата >>
Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети?
Намериш пари на пътя. Нямаш нужда. Къде ще ги поставиш? Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги.
Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети?
Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник.
към беседата >>
Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм.
На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват.
Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм.
Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска.
към беседата >>
Като намериш пари, къде трябва да ги туриш?
Нямаш нужда. Къде ще ги поставиш? Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети?
Като намериш пари, къде трябва да ги туриш?
Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност.
към беседата >>
Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки.
Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм.
Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки.
Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка.
към беседата >>
Това са правила в живота.
Къде ще ги поставиш? Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш?
Това са правила в живота.
И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му.
към беседата >>
Изобщо, в живота има ритъм.
Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки.
Изобщо, в живота има ритъм.
Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън.
към беседата >>
И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките.
Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота.
И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките.
Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното?
към беседата >>
Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния.
Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм.
Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния.
Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките.
Ще ви приведа един пример.
Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана.
към беседата >>
Какво значи "анормално състояние"?
А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния.
Какво значи "анормално състояние"?
Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката.
към беседата >>
Отиват мишките при един отшелник.
Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример.
Отиват мишките при един отшелник.
Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката.
към беседата >>
Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска.
Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"?
Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска.
Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм.
към беседата >>
Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност.
Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник.
Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност.
Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща.
към беседата >>
Норма значи – мярка.
Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска.
Норма значи – мярка.
Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение.
към беседата >>
Едната мишка се качила по гърба му.
Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност.
Едната мишка се качила по гърба му.
Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора!
към беседата >>
Частицата "а" значи – извън.
Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка.
Частицата "а" значи – извън.
Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм.
към беседата >>
Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното?
И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му.
Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното?
Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме!
към беседата >>
Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката.
Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън.
Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката.
Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно.
към беседата >>
Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана.
Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното?
Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана.
Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме.
към беседата >>
Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката.
Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката.
Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката.
Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите.
към беседата >>
Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката.
Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана.
Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката.
Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така!
към беседата >>
Следователно, анормалното не влиза в този ритъм.
Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката.
Следователно, анормалното не влиза в този ритъм.
Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили.
към беседата >>
Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща.
Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката.
Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща.
Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи.
към беседата >>
Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение.
Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм.
Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение.
Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят.
към беседата >>
Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора!
Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща.
Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора!
Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият.
към беседата >>
Разположението не е ритъм.
Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение.
Разположението не е ритъм.
Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб.
към беседата >>
Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме!
Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора!
Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме!
Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва?
към беседата >>
Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно.
Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм.
Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно.
Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти.
към беседата >>
Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме.
Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме!
Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме.
Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш.
към беседата >>
Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите.
Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно.
Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите.
След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата!
към беседата >>
Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така!
Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме.
Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така!
" Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато.
към беседата >>
След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили.
Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите.
След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили.
Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система.
към беседата >>
" Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи.
Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така!
" Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи.
Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало.
към беседата >>
Някои хора много си удрят петата като ходят.
Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили.
Някои хора много си удрят петата като ходят.
И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние.
към беседата >>
Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият.
Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи.
Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият.
Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса.
към беседата >>
И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб.
Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят.
И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб.
Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр.
към беседата >>
Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва?
Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият.
Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва?
Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си.
към беседата >>
Как да се излекувам, питаш ти.
Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб.
Как да се излекувам, питаш ти.
Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти.
към беседата >>
Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш.
Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва?
Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш.
А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си. Щом ръждясваш, ти се смаляваш.
към беседата >>
Не си блъскай много петата!
Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти.
Не си блъскай много петата!
Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение.
към беседата >>
А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато.
Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш.
А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато.
Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си. Щом ръждясваш, ти се смаляваш. Ще гледаш да бъдеш злато.
към беседата >>
Съгласни ли сте всички с прочетените теми?
Съгласни ли сте всички с прочетените теми?
Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината? Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе. А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш.
към беседата >>
Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система.
След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата!
Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система.
При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща.
към беседата >>
Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало.
" Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато.
Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало.
Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си. Щом ръждясваш, ти се смаляваш. Ще гледаш да бъдеш злато. Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.
към беседата >>
Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината?
Съгласни ли сте всички с прочетените теми?
Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината?
Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе. А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива.
към беседата >>
При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние.
Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система.
При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние.
Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека.
към беседата >>
Дете като го пипне, ще ръждяса.
Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало.
Дете като го пипне, ще ръждяса.
Щом ръждясваш, желязо си. Щом ръждясваш, ти се смаляваш. Ще гледаш да бъдеш злато. Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.
към беседата >>
Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе.
Съгласни ли сте всички с прочетените теми? Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината?
Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе.
А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения.
към беседата >>
Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр.
И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние.
Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр.
Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два.
към беседата >>
Щом ръждясваш, желязо си.
Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса.
Щом ръждясваш, желязо си.
Щом ръждясваш, ти се смаляваш. Ще гледаш да бъдеш злато. Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.
към беседата >>
А светлината – това е най-голямата бързина.
Съгласни ли сте всички с прочетените теми? Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината? Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе.
А светлината – това е най-голямата бързина.
Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения. Тъмнината допринася нещо понякога.
към беседата >>
Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти.
Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр.
Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти.
Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората!
към беседата >>
Щом ръждясваш, ти се смаляваш.
Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си.
Щом ръждясваш, ти се смаляваш.
Ще гледаш да бъдеш злато. Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.
към беседата >>
Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе?
Съгласни ли сте всички с прочетените теми? Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината? Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе. А светлината – това е най-голямата бързина.
Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе?
Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения. Тъмнината допринася нещо понякога. Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място.
към беседата >>
Мога да ви дам обяснение.
Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти.
Мога да ви дам обяснение.
Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание.
към беседата >>
Ще гледаш да бъдеш злато.
А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си. Щом ръждясваш, ти се смаляваш.
Ще гледаш да бъдеш злато.
Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.
към беседата >>
Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш.
Съгласни ли сте всички с прочетените теми? Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината? Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе. А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе?
Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш.
После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения. Тъмнината допринася нещо понякога. Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място. На какво е проява светлината?
към беседата >>
Има връзка между тези неща.
Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение.
Има връзка между тези неща.
Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание. Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка.
към беседата >>
Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.
Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си. Щом ръждясваш, ти се смаляваш. Ще гледаш да бъдеш злато.
Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.
към беседата >>
После, казват, че тъмнината приспива.
Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината? Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе. А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш.
После, казват, че тъмнината приспива.
Това са общи изречения. Тъмнината допринася нещо понякога. Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място. На какво е проява светлината?
към беседата >>
Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека.
При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща.
Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека.
Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание. Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка. Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата.
към беседата >>
Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш.
Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш.
Никога да не губиш нормата на своята топлина. Да имаш нормална топлина на мисълта си. Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си.
към беседата >>
Това са общи изречения.
Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе. А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива.
Това са общи изречения.
Тъмнината допринася нещо понякога. Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място. На какво е проява светлината?
към беседата >>
Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два.
Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека.
Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два.
(Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание. Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка. Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата. А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.
към беседата >>
Никога да не губиш нормата на своята топлина.
Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш.
Никога да не губиш нормата на своята топлина.
Да имаш нормална топлина на мисълта си. Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората.
към беседата >>
Тъмнината допринася нещо понякога.
А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения.
Тъмнината допринася нещо понякога.
Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място. На какво е проява светлината?
към беседата >>
(Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората!
Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два.
(Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората!
Това не е знание. Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка. Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата. А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.
към беседата >>
Да имаш нормална топлина на мисълта си.
Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш. Никога да не губиш нормата на своята топлина.
Да имаш нормална топлина на мисълта си.
Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия!
към беседата >>
Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място.
Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения. Тъмнината допринася нещо понякога.
Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място.
На какво е проява светлината?
към беседата >>
Това не е знание.
Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората!
Това не е знание.
Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка. Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата. А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.
към беседата >>
Да имаш нормална топлина на постъпките си.
Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш. Никога да не губиш нормата на своята топлина. Да имаш нормална топлина на мисълта си.
Да имаш нормална топлина на постъпките си.
Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това?
към беседата >>
На какво е проява светлината?
Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения. Тъмнината допринася нещо понякога. Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място.
На какво е проява светлината?
към беседата >>
Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка.
Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание.
Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка.
Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата. А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.
към беседата >>
Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си.
Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш. Никога да не губиш нормата на своята топлина. Да имаш нормална топлина на мисълта си. Да имаш нормална топлина на постъпките си.
Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си.
Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното.
към беседата >>
Нали знаете да пеете?
Нали знаете да пеете?
В музиката става въпрос за ритъм. Какво нещо е ритъмът? Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение.
към беседата >>
Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата.
Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание. Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка.
Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата.
А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.
към беседата >>
Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си.
Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш. Никога да не губиш нормата на своята топлина. Да имаш нормална топлина на мисълта си. Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си.
Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си.
Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш.
към беседата >>
В музиката става въпрос за ритъм.
Нали знаете да пеете?
В музиката става въпрос за ритъм.
Какво нещо е ритъмът? Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго.
към беседата >>
А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.
Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание. Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка. Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата.
А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.
към беседата >>
Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората.
Никога да не губиш нормата на своята топлина. Да имаш нормална топлина на мисълта си. Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си.
Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората.
А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш.
към беседата >>
Какво нещо е ритъмът?
Нали знаете да пеете? В музиката става въпрос за ритъм.
Какво нещо е ритъмът?
Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата.
към беседата >>
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата.
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата.
Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата. Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин.
към беседата >>
А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия!
Да имаш нормална топлина на мисълта си. Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората.
А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия!
Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал.
към беседата >>
Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни.
Нали знаете да пеете? В музиката става въпрос за ритъм. Какво нещо е ритъмът?
Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни.
Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало.
към беседата >>
Буквата не е знание.
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата.
Буквата не е знание.
Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата. Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин. Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.
към беседата >>
Какво подразбирате вие под това?
Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия!
Какво подразбирате вие под това?
Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил!
към беседата >>
Какво нещо са музиката и ритъмът?
Нали знаете да пеете? В музиката става въпрос за ритъм. Какво нещо е ритъмът? Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни.
Какво нещо са музиката и ритъмът?
Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае.
към беседата >>
Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма.
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата. Буквата не е знание.
Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма.
А правилният живот не седи във формата. Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин. Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.
към беседата >>
Разбираме следното.
Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това?
Разбираме следното.
Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото!
към беседата >>
Не може да се направи едно определение.
Нали знаете да пеете? В музиката става въпрос за ритъм. Какво нещо е ритъмът? Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът?
Не може да се направи едно определение.
Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност.
към беседата >>
А правилният живот не седи във формата.
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата. Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма.
А правилният живот не седи във формата.
Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин. Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.
към беседата >>
Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш.
Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното.
Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш.
Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече.
към беседата >>
Музиката е едно, ритъмът е друго.
В музиката става въпрос за ритъм. Какво нещо е ритъмът? Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение.
Музиката е едно, ритъмът е друго.
На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив.
към беседата >>
Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките.
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата. Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата.
Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките.
Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин. Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.
към беседата >>
Той ти е дал условия, да се учиш.
Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш.
Той ти е дал условия, да се учиш.
Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го!
към беседата >>
На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата.
Какво нещо е ритъмът? Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго.
На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата.
Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие.
към беседата >>
Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин.
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата. Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата. Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките.
Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин.
Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.
към беседата >>
Най-хубавите книги ти е дал.
А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш.
Най-хубавите книги ти е дал.
Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго.
към беседата >>
Не продължително, но напред и назад - като едно махало.
Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата.
Не продължително, но напред и назад - като едно махало.
Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява.
към беседата >>
Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.
Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата. Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин.
Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.
към беседата >>
Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил!
Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал.
Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил!
Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго. Всеки ден си носи своето.
към беседата >>
Всеки ритъм е отбелязано колко трае.
Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало.
Всеки ритъм е отбелязано колко трае.
Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма.
към беседата >>
Или, да вземем пеенето.
Или, да вземем пеенето.
Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън.
към беседата >>
Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото!
Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил!
Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото!
Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго. Всеки ден си носи своето. Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне.
към беседата >>
Има една разумна последователност.
Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае.
Има една разумна последователност.
После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят.
към беседата >>
Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка.
Или, да вземем пеенето.
Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка.
Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее.
към беседата >>
Вчерашният ден – той отиде вече.
Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото!
Вчерашният ден – той отиде вече.
В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго. Всеки ден си носи своето. Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне. То ще бъде само основа.
към беседата >>
После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив.
Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност.
После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив.
В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота.
към беседата >>
Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно.
Или, да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка.
Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно.
Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее.
към беседата >>
В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го!
Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече.
В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го!
За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго. Всеки ден си носи своето. Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне. То ще бъде само основа.
към беседата >>
В ритъма има радост и веселие.
На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив.
В ритъма има радост и веселие.
Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота.
към беседата >>
Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете.
Или, да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно.
Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете.
Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности.
към беседата >>
За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго.
Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го!
За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго.
Всеки ден си носи своето. Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне. То ще бъде само основа.
към беседата >>
Радостта постепенно се усилва и после се намалява.
Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие.
Радостта постепенно се усилва и после се намалява.
И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон?
към беседата >>
Често, когато човек е неразположен, не му се пее.
Или, да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете.
Често, когато човек е неразположен, не му се пее.
Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее.
към беседата >>
Всеки ден си носи своето.
Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго.
Всеки ден си носи своето.
Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне. То ще бъде само основа.
към беседата >>
И скръб има в ритъма.
Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява.
И скръб има в ритъма.
В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон? Мекота или мелодичност.
към беседата >>
Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън.
Или, да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее.
Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън.
Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее.
към беседата >>
Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне.
Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго. Всеки ден си носи своето.
Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне.
То ще бъде само основа.
към беседата >>
В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят.
Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма.
В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят.
Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон? Мекота или мелодичност. Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих.
към беседата >>
Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее.
Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън.
Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее.
Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее. Мъжът казва: "Какво си се разпяла?
към беседата >>
То ще бъде само основа.
Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго. Всеки ден си носи своето. Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне.
То ще бъде само основа.
към беседата >>
Тонът трябва да има яснота.
После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят.
Тонът трябва да има яснота.
Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон? Мекота или мелодичност. Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих. И човек може да говори по разни начини.
към беседата >>
Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее.
Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее.
Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее.
Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее. Мъжът казва: "Какво си се разпяла? " Веднага му идва в ума една лоша мисъл.
към беседата >>
Един нов начин на мислене трябва да изработите: да престане у вас песимизмът.
Един нов начин на мислене трябва да изработите: да престане у вас песимизмът.
И нека плачът да остане у вас, като един начин на миене. Нали сутрин, като станете, трябва да се омиете? Когато плачете, всякога трябва да имате предвид – да се омиете. Нямаш вода, да си измиеш лицето – поплачи си, измий се със сълзи. Като поплачеш, ще се избършеш с кърпа.
към беседата >>
Той трябва да има и мекота.
В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота.
Той трябва да има и мекота.
В какво седи мекотата на един тон? Мекота или мелодичност. Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих. И човек може да говори по разни начини. Дайте сега един пример.
към беседата >>
Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности.
Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее.
Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности.
Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее. Мъжът казва: "Какво си се разпяла? " Веднага му идва в ума една лоша мисъл. Кое е по-хубаво – да пее или да не пее?
към беседата >>
И нека плачът да остане у вас, като един начин на миене.
Един нов начин на мислене трябва да изработите: да престане у вас песимизмът.
И нека плачът да остане у вас, като един начин на миене.
Нали сутрин, като станете, трябва да се омиете? Когато плачете, всякога трябва да имате предвид – да се омиете. Нямаш вода, да си измиеш лицето – поплачи си, измий се със сълзи. Като поплачеш, ще се избършеш с кърпа. Вие нямате никакво разбиране в живота – най-хубавите ви сълзи падат на земята.
към беседата >>
В какво седи мекотата на един тон?
Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота.
В какво седи мекотата на един тон?
Мекота или мелодичност. Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих. И човек може да говори по разни начини. Дайте сега един пример.
към беседата >>
Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее.
Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности.
Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее.
Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее. Мъжът казва: "Какво си се разпяла? " Веднага му идва в ума една лоша мисъл. Кое е по-хубаво – да пее или да не пее? Той й казва: "Трябва да работиш." Но работата иде след пеенето.
към беседата >>
Нали сутрин, като станете, трябва да се омиете?
Един нов начин на мислене трябва да изработите: да престане у вас песимизмът. И нека плачът да остане у вас, като един начин на миене.
Нали сутрин, като станете, трябва да се омиете?
Когато плачете, всякога трябва да имате предвид – да се омиете. Нямаш вода, да си измиеш лицето – поплачи си, измий се със сълзи. Като поплачеш, ще се избършеш с кърпа. Вие нямате никакво разбиране в живота – най-хубавите ви сълзи падат на земята. С тях трябва да си измиете лицето!
към беседата >>
Мекота или мелодичност.
И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон?
Мекота или мелодичност.
Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих. И човек може да говори по разни начини. Дайте сега един пример.
към беседата >>
Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее.
Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее.
Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее.
Мъжът казва: "Какво си се разпяла? " Веднага му идва в ума една лоша мисъл. Кое е по-хубаво – да пее или да не пее? Той й казва: "Трябва да работиш." Но работата иде след пеенето. А понякога човек може и да работи, и да пее.
към беседата >>
Когато плачете, всякога трябва да имате предвид – да се омиете.
Един нов начин на мислене трябва да изработите: да престане у вас песимизмът. И нека плачът да остане у вас, като един начин на миене. Нали сутрин, като станете, трябва да се омиете?
Когато плачете, всякога трябва да имате предвид – да се омиете.
Нямаш вода, да си измиеш лицето – поплачи си, измий се със сълзи. Като поплачеш, ще се избършеш с кърпа. Вие нямате никакво разбиране в живота – най-хубавите ви сълзи падат на земята. С тях трябва да си измиете лицето! Затова гледам, че сте нечисти.
към беседата >>
Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих.
В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон? Мекота или мелодичност.
Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих.
И човек може да говори по разни начини. Дайте сега един пример.
към беседата >>
Мъжът казва: "Какво си се разпяла?
Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее.
Мъжът казва: "Какво си се разпяла?
" Веднага му идва в ума една лоша мисъл. Кое е по-хубаво – да пее или да не пее? Той й казва: "Трябва да работиш." Но работата иде след пеенето. А понякога човек може и да работи, и да пее. Мъжът трябваше да каже: "Слава Богу, че тя свири на пианото и пее!
към беседата >>
Нямаш вода, да си измиеш лицето – поплачи си, измий се със сълзи.
Един нов начин на мислене трябва да изработите: да престане у вас песимизмът. И нека плачът да остане у вас, като един начин на миене. Нали сутрин, като станете, трябва да се омиете? Когато плачете, всякога трябва да имате предвид – да се омиете.
Нямаш вода, да си измиеш лицето – поплачи си, измий се със сълзи.
Като поплачеш, ще се избършеш с кърпа. Вие нямате никакво разбиране в живота – най-хубавите ви сълзи падат на земята. С тях трябва да си измиете лицето! Затова гледам, че сте нечисти. Дошъл някой и казва: "Очите ми изтекоха от плач." Казвам в себе си: Съжалявам, този човек не знае, как да се омие.
към беседата >>
2.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия.
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи. Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра. Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“.
Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия.
Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът?
към беседата >>
Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място.
Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“. То е мирисане.
Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място.
За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен. Отпосле иде силата. Силата трябва да иде само като условие да се запазва свободата.
към беседата >>
То е важен закон на съзнанието.
Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл.
То е важен закон на съзнанието.
Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата.
към беседата >>
Ние правим погрешки в нашето съзнание.
Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не?
Ние правим погрешки в нашето съзнание.
Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата.
към беседата >>
Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината.
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи. Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра. Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“. Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия.
Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината.
Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат.
към беседата >>
За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен.
[В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място.
За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен.
Отпосле иде силата. Силата трябва да иде само като условие да се запазва свободата.
към беседата >>
Този е процесът на любовта.
Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието.
Този е процесът на любовта.
Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин.
към беседата >>
Животът погрешки не прави.
Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание.
Животът погрешки не прави.
Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли?
към беседата >>
Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате.
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи. Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра. Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“. Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината.
Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате.
Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя.
към беседата >>
Отпосле иде силата.
То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен.
Отпосле иде силата.
Силата трябва да иде само като условие да се запазва свободата.
към беседата >>
Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира.
То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта.
Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира.
Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе.
към беседата >>
Любовта погрешки не прави.
Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави.
Любовта погрешки не прави.
Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка.
към беседата >>
Отложите, но виждате, че денят е много хубав.
Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра. Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“. Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате.
Отложите, но виждате, че денят е много хубав.
Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност.
към беседата >>
Силата трябва да иде само като условие да се запазва свободата.
Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен. Отпосле иде силата.
Силата трябва да иде само като условие да се запазва свободата.
към беседата >>
Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла.
Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира.
Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла.
То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат.
към беседата >>
Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли?
Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави.
Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли?
Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. То е относително нещо.
към беседата >>
Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя.
Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“. Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав.
Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя.
Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее.
към беседата >>
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието.
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието.
Спестяване, значи, трябва. Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни.
към беседата >>
То е любовта.
Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла.
То е любовта.
Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте.
към беседата >>
Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка?
Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли?
Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка?
Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. То е относително нещо. Никаква погрешка няма.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът?
Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя.
Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът?
“ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите.
към беседата >>
Спестяване, значи, трябва.
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието.
Спестяване, значи, трябва.
Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни.
към беседата >>
Същият закон е и за чувствата.
То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта.
Същият закон е и за чувствата.
За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в природата.
към беседата >>
Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата.
Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка?
Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата.
Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. То е относително нещо. Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало.
към беседата >>
“ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат.
Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът?
“ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат.
Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея.
към беседата >>
Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия.
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието. Спестяване, значи, трябва.
Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия.
Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли.
към беседата >>
За всяка постъпка е същият начин.
Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата.
За всяка постъпка е същият начин.
Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в природата. Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате.
към беседата >>
Но като си полял едно цвете, погрешка има ли?
Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата.
Но като си полял едно цвете, погрешка има ли?
Няма погрешка. То е относително нещо. Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка?
към беседата >>
Ти ще отложиш за идната неделя.
Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат.
Ти ще отложиш за идната неделя.
То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат.
към беседата >>
Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни.
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието. Спестяване, значи, трябва. Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия.
Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни.
Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре.
към беседата >>
Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе.
Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин.
Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе.
Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в природата. Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате. Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.
към беседата >>
Няма погрешка.
Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли?
Няма погрешка.
То е относително нещо. Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото.
към беседата >>
То е едно състояние на неподвижност.
Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя.
То е едно състояние на неподвижност.
Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат. Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат.
към беседата >>
Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни.
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието. Спестяване, значи, трябва. Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни.
Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни.
В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак.
към беседата >>
Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат.
Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе.
Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат.
Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в природата. Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате. Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.
към беседата >>
То е относително нещо.
Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка.
То е относително нещо.
Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там.
към беседата >>
Човек е увит в една неподвижност, в която живее.
Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност.
Човек е увит в една неподвижност, в която живее.
Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат. Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат. Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна.
към беседата >>
В дадения случай не са потребни.
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието. Спестяване, значи, трябва. Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни.
В дадения случай не са потребни.
Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“.
към беседата >>
Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте.
То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат.
Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте.
Всичките неща са живи в природата. Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате. Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.
към беседата >>
Никаква погрешка няма.
Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. То е относително нещо.
Никаква погрешка няма.
Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“.
към беседата >>
Вземете рибите.
Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът? “ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее.
Вземете рибите.
Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат. Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат. Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна. Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
към беседата >>
Например, необходимо е човек да се храни.
Спестяване, значи, трябва. Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни.
Например, необходимо е човек да се храни.
Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“. Всички тия неща туря в ума си.
към беседата >>
Всичките неща са живи в природата.
Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте.
Всичките неща са живи в природата.
Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате. Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.
към беседата >>
Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало.
Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. То е относително нещо. Никаква погрешка няма.
Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало.
Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“.
към беседата >>
Най-първо те са увити във водата, живеят в нея.
“ Ще се разколебаете, ред мъчнотии в ума ви ще изпъкнат. Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите.
Най-първо те са увити във водата, живеят в нея.
Да излезат навън от водата не могат. Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат. Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна. Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
към беседата >>
Но едновременно той трябва да мисли.
Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни.
Но едновременно той трябва да мисли.
Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“. Всички тия неща туря в ума си. Къде ще ги намери, то е сложна работа.
към беседата >>
Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате.
За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в природата.
Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате.
Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.
към беседата >>
Кога има погрешка?
Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. То е относително нещо. Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало.
Кога има погрешка?
– Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината.
към беседата >>
Да излезат навън от водата не могат.
Ти ще отложиш за идната неделя. То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея.
Да излезат навън от водата не могат.
Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат. Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна. Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
към беседата >>
Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре.
Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли.
Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре.
След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“. Всички тия неща туря в ума си. Къде ще ги намери, то е сложна работа. Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
към беседата >>
Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.
Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в природата. Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате.
Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.
към беседата >>
– Когато ти подпушваш Божественото.
Няма погрешка. То е относително нещо. Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка?
– Когато ти подпушваш Божественото.
Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу.
към беседата >>
Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат.
То е едно състояние на неподвижност. Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат.
Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат.
Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна. Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
към беседата >>
След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак.
Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни. В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре.
След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак.
След туй – направена баклава“. Всички тия неща туря в ума си. Къде ще ги намери, то е сложна работа. Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
към беседата >>
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот.
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот.
вие искате да имате един метод, да имате известни постижения. Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен.
към беседата >>
Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там.
То е относително нещо. Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото.
Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там.
Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли.
към беседата >>
Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна.
Човек е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат. Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат.
Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна.
Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
към беседата >>
След туй – направена баклава“.
В дадения случай не са потребни. Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак.
След туй – направена баклава“.
Всички тия неща туря в ума си. Къде ще ги намери, то е сложна работа. Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
към беседата >>
вие искате да имате един метод, да имате известни постижения.
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот.
вие искате да имате един метод, да имате известни постижения.
Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете.
към беседата >>
Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“.
Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там.
Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“.
Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли.
към беседата >>
Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
Вземете рибите. Най-първо те са увити във водата, живеят в нея. Да излезат навън от водата не могат. Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат да разберат. Колко[то] пъти рибата се опита да излезе вън от водата, то става инертна.
Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
към беседата >>
Всички тия неща туря в ума си.
Например, необходимо е човек да се храни. Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“.
Всички тия неща туря в ума си.
Къде ще ги намери, то е сложна работа. Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
към беседата >>
Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате.
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот. вие искате да имате един метод, да имате известни постижения.
Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате.
Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите?
към беседата >>
Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“.
Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“.
Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“.
Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли.
към беседата >>
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда.
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда.
Ти си в състояние на инертност. Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен. Друго едно обяснение на идеята. Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината.
към беседата >>
Къде ще ги намери, то е сложна работа.
Но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“. Всички тия неща туря в ума си.
Къде ще ги намери, то е сложна работа.
Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
към беседата >>
Законът е един и същ.
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот. вие искате да имате един метод, да имате известни постижения. Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате.
Законът е един и същ.
Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно.
към беседата >>
Иди горе на екскурзия, горе в планината.
Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“.
Иди горе на екскурзия, горе в планината.
Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато.
към беседата >>
Ти си в състояние на инертност.
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда.
Ти си в състояние на инертност.
Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен. Друго едно обяснение на идеята. Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали.
към беседата >>
Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“. Всички тия неща туря в ума си. Къде ще ги намери, то е сложна работа.
Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
към беседата >>
Сега има методи за постижения.
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот. вие искате да имате един метод, да имате известни постижения. Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ.
Сега има методи за постижения.
Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите?
към беседата >>
Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу.
– Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината.
Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу.
Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца.
към беседата >>
Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен.
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда. Ти си в състояние на инертност.
Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен.
Друго едно обяснение на идеята. Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността.
към беседата >>
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото.
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото.
Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява. Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“. При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето?
към беседата >>
Въпросът със житеното зърно е лесен.
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот. вие искате да имате един метод, да имате известни постижения. Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ. Сега има методи за постижения.
Въпросът със житеното зърно е лесен.
Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете?
към беседата >>
Щом е за планината, не мисли.
Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу.
Щом е за планината, не мисли.
Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите?
към беседата >>
Друго едно обяснение на идеята.
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда. Ти си в състояние на инертност. Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен.
Друго едно обяснение на идеята.
Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк.
към беседата >>
Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява.
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото.
Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява.
Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“. При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне?
към беседата >>
Аз може да ви разправям откъде може да го вземете.
вие искате да имате един метод, да имате известни постижения. Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен.
Аз може да ви разправям откъде може да го вземете.
Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие?
към беседата >>
Надолу когато слизаш, мисли.
Имаш подтик да направиш нещо добро, казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли.
Надолу когато слизаш, мисли.
Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите?
към беседата >>
Всичките тия обяснения не представят истината.
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда. Ти си в състояние на инертност. Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен. Друго едно обяснение на идеята.
Всичките тия обяснения не представят истината.
Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи.
към беседата >>
Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“.
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото. Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява.
Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“.
При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко.
към беседата >>
Какво да направите?
Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете.
Какво да направите?
Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример.
към беседата >>
Нагоре когато се качваш, не мисли.
Искаш да идеш на разходка, казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли.
Нагоре когато се качваш, не мисли.
Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл.
към беседата >>
Вие още не сте дошли до истината.
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда. Ти си в състояние на инертност. Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен. Друго едно обяснение на идеята. Всичките тия обяснения не представят истината.
Вие още не сте дошли до истината.
Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието?
към беседата >>
При какви условия се явява мисълта?
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото. Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява. Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“.
При какви условия се явява мисълта?
Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел.
към беседата >>
Най-първо със житеното зърно е лесно.
Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите?
Най-първо със житеното зърно е лесно.
Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство?
към беседата >>
Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато.
Иди горе на екскурзия, горе в планината. Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли.
Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато.
Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“.
към беседата >>
Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали.
Ти си в състояние на инертност. Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен. Друго едно обяснение на идеята. Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината.
Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали.
Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни?
към беседата >>
Турете най-основното за яденето.
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото. Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява. Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“. При какви условия се явява мисълта?
Турете най-основното за яденето.
Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде.
към беседата >>
Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите?
Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно.
Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите?
Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш.
към беседата >>
Вие не мислите, когато слизате в кладенеца.
Ако дойде да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу. Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато.
Вие не мислите, когато слизате в кладенеца.
Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана?
към беседата >>
Неразбрана работа е инертността.
Ти не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен. Друго едно обяснение на идеята. Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали.
Неразбрана работа е инертността.
Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви?
към беседата >>
Какво е потребно за яденето?
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото. Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява. Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“. При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето.
Какво е потребно за яденето?
Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне?
към беседата >>
Къде ще го посеете?
Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите?
Къде ще го посеете?
Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее.
към беседата >>
Когато се качвате на планината, какво трябва да правите?
Щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца.
Когато се качвате на планината, какво трябва да правите?
Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло.
към беседата >>
Представете си, че вие влизате в един мочурляк.
Друго едно обяснение на идеята. Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността.
Представете си, че вие влизате в един мочурляк.
Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува.
към беседата >>
Кое трябва да изпъкне?
Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява. Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“. При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето?
Кое трябва да изпъкне?
У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте.
към беседата >>
Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие?
Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете?
Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие?
Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно.
към беседата >>
Мислите ли да се качите?
Надолу когато слизаш, мисли. Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите?
Мислите ли да се качите?
Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват.
към беседата >>
Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи.
Всичките тия обяснения не представят истината. Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк.
Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи.
Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни.
към беседата >>
У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко.
Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“. При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне?
У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко.
В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“.
към беседата >>
Сега може ли да приведете един пример.
Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие?
Сега може ли да приведете един пример.
Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място.
към беседата >>
Сега във вас ще остане една мисъл.
Нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите?
Сега във вас ще остане една мисъл.
Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо?
към беседата >>
Какво ще бъде състоянието?
Вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи.
Какво ще бъде състоянието?
Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни. Какво трябва да правите?
към беседата >>
В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел.
При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко.
В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел.
В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече.
към беседата >>
Къде може да посеете едно ваше чувство?
Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример.
Къде може да посеете едно ваше чувство?
Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете.
към беседата >>
Казвате: „Не му е дошло времето“.
Вие слизате в кладенеца, казвате, че има злато. Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл.
Казвате: „Не му е дошло времето“.
Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана.
към беседата >>
Ще бъдете ли тъй подвижни?
Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието?
Ще бъдете ли тъй подвижни?
После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни. Какво трябва да правите? Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние.
към беседата >>
В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде.
Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел.
В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде.
Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“.
към беседата >>
Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш.
Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство?
Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш.
Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие.
към беседата >>
Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана?
Вие не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“.
Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана?
Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето.
към беседата >>
После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви?
Неразбрана работа е инертността. Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни?
После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви?
Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни. Какво трябва да правите? Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние. Първо ще намериш причината, на какво се дължи.
към беседата >>
Питам: у вас какво ще изпъкне?
Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде.
Питам: у вас какво ще изпъкне?
Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си.
към беседата >>
Не навсякъде в даден случай човек може да сее.
Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш.
Не навсякъде в даден случай човек може да сее.
В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие. В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание.
към беседата >>
Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло.
Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана?
Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло.
Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа.
към беседата >>
Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува.
Представете си, че вие влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви?
Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува.
Вие ще станете инертни. Какво трябва да правите? Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние. Първо ще намериш причината, на какво се дължи. Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
към беседата >>
Най-първо зависи от кой род сте.
Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне?
Най-първо зависи от кой род сте.
Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия.
към беседата >>
В света не можете да сеете безразборно.
Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее.
В света не можете да сеете безразборно.
Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие. В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание. След години вие ще пожънете добрите резултати.
към беседата >>
Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват.
Мислите ли да се качите? Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло.
Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват.
Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление.
към беседата >>
Вие ще станете инертни.
Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува.
Вие ще станете инертни.
Какво трябва да правите? Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние. Първо ще намериш причината, на какво се дължи. Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз не съм вълк“.
У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте.
Вие казвате: „Аз не съм вълк“.
Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот.
към беседата >>
Всяко нещо идва на определено място.
Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно.
Всяко нещо идва на определено място.
В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие. В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание. След години вие ще пожънете добрите резултати.
към беседата >>
Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо?
Сега във вас ще остане една мисъл. Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват.
Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо?
Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Какво ще бъде състоянието? Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни.
Какво трябва да правите?
Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние. Първо ще намериш причината, на какво се дължи. Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
към беседата >>
Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече.
В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“.
Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече.
Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме.
към беседата >>
В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете.
Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място.
В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете.
Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие. В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание. След години вие ще пожънете добрите резултати.
към беседата >>
Че слънцето изгряло и ти си под юргана.
Казвате: „Не му е дошло времето“. Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо?
Че слънцето изгряло и ти си под юргана.
В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана?
към беседата >>
Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние.
Ще бъдете ли тъй подвижни? После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни. Какво трябва да правите?
Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние.
Първо ще намериш причината, на какво се дължи. Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
към беседата >>
Казва: „Не съм мечка“.
В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече.
Казва: „Не съм мечка“.
Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва.
към беседата >>
Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие.
Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете.
Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие.
В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание. След години вие ще пожънете добрите резултати.
към беседата >>
В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето.
Щом слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана.
В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето.
Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“.
към беседата >>
Първо ще намериш причината, на какво се дължи.
После ще дойде до половин метър, един метър, какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни. Какво трябва да правите? Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние.
Първо ще намериш причината, на какво се дължи.
Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
към беседата >>
Щом ядеш месо, значи сроден си.
Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“.
Щом ядеш месо, значи сроден си.
Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата.
към беседата >>
В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание.
Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие.
В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание.
След години вие ще пожънете добрите резултати.
към беседата >>
Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа.
Никой няма право да спи, щом слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето.
Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа.
За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане.
към беседата >>
Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздействува. Вие ще станете инертни. Какво трябва да правите? Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние. Първо ще намериш причината, на какво се дължи.
Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
към беседата >>
Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия.
Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си.
Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия.
Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи.
към беседата >>
След години вие ще пожънете добрите резултати.
В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие. В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание.
След години вие ще пожънете добрите резултати.
към беседата >>
За друго няма престъпление.
Всеки, който остане под юргана, като изгрее слънцето, от слънцето го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа.
За друго няма престъпление.
Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод.
към беседата >>
Искате да пеете, но е малко студено.
Искате да пеете, но е малко студено.
Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“. Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете. Имате едно чувствуване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“.
към беседата >>
Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот.
Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия.
Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот.
По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство.
към беседата >>
Сега да обясня мисълта си.
Сега да обясня мисълта си.
Какви са резултатите? Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна.
към беседата >>
Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление.
Щом останеш под юргана, когато изгрее слънцето, глоба има. Защо? Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление.
Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление.
Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява?
към беседата >>
Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“.
Искате да пеете, но е малко студено.
Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“.
Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете. Имате едно чувствуване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете.
към беседата >>
По някой път ние се докачаме.
Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот.
По някой път ние се докачаме.
Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той.
към беседата >>
Какви са резултатите?
Сега да обясня мисълта си.
Какви са резултатите?
Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали.
към беседата >>
Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана?
Че слънцето изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление.
Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана?
Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример.
към беседата >>
Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете.
Искате да пеете, но е малко студено. Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“.
Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете.
Имате едно чувствуване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения.
към беседата >>
Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва.
Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме.
Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва.
Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима.
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример и друг път.
Сега да обясня мисълта си. Какви са резултатите?
Аз съм привеждал този пример и друг път.
Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват.
към беседата >>
Казва: „Много хубаво се наспах“.
В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана?
Казва: „Много хубаво се наспах“.
Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка.
към беседата >>
Имате едно чувствуване на ръцете.
Искате да пеете, но е малко студено. Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“. Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете.
Имате едно чувствуване на ръцете.
Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение.
към беседата >>
Той има качеството на кучетата.
Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва.
Той има качеството на кучетата.
Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета.
към беседата >>
Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци.
Сега да обясня мисълта си. Какви са резултатите? Аз съм привеждал този пример и друг път.
Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци.
Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го.
към беседата >>
Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане.
Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа. За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“.
Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане.
Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана.
към беседата >>
Казват ви: „Попейте малко“.
Искате да пеете, но е малко студено. Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“. Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете. Имате едно чувствуване на ръцете.
Казват ви: „Попейте малко“.
Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен.
към беседата >>
Като се привърже, приятелство държи.
Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата.
Като се привърже, приятелство държи.
Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета. Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“.
към беседата >>
Тогава се играеха кадрил, полки и др.
Сега да обясня мисълта си. Какви са резултатите? Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци.
Тогава се играеха кадрил, полки и др.
Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял.
към беседата >>
Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод.
За друго няма престъпление. Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане.
Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод.
Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува?
към беседата >>
Вие казвате: „Оставете“.
Искате да пеете, но е малко студено. Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“. Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете. Имате едно чувствуване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“.
Вие казвате: „Оставете“.
Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението?
към беседата >>
Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство.
Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи.
Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство.
Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета. Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“. Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“.
към беседата >>
Идва в България, във Варна.
Сега да обясня мисълта си. Какви са резултатите? Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др.
Идва в България, във Варна.
За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува.
към беседата >>
Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява?
Ако слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод.
Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява?
Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува? Болният се страхува.
към беседата >>
Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете.
Казваш: „Не се пее, измръзват ръцете“. Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете. Имате едно чувствуване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“.
Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете.
Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса.
към беседата >>
Честен кавалер е той.
По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство.
Честен кавалер е той.
У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета. Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“. Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“. По-рано ги е изядал.
към беседата >>
За пръв път работите [му] тръгнали.
Какви са резултатите? Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна.
За пръв път работите [му] тръгнали.
Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време.
към беседата >>
Дайте един пример.
Тук колко пъти слънцето ви е заварвало под юргана? Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява?
Дайте един пример.
Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува? Болният се страхува. Здравият не се страхува.
към беседата >>
Казвам: Инертността си има свои обяснения.
Ръцете ви са измръзнали, не можете да пеете. Имате едно чувствуване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете.
Казвам: Инертността си има свои обяснения.
Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност.
към беседата >>
У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима.
Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той.
У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима.
Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета. Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“. Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“. По-рано ги е изядал.
към беседата >>
Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват.
Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали.
Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват.
Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“.
към беседата >>
Сега вас ви е страх да не направите една погрешка.
Казва: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример.
Сега вас ви е страх да не направите една погрешка.
Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува? Болният се страхува. Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана.
към беседата >>
Има много обяснения, това е едно частично обяснение.
Имате едно чувствуване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения.
Има много обяснения, това е едно частично обяснение.
Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност.
към беседата >>
Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета.
Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима.
Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета.
Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“. Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“. По-рано ги е изядал.
към беседата >>
Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го.
Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват.
Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го.
Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци.
към беседата >>
Щом ви е страх, вие сте под юргана.
Много хубаво си се наспал, но главата ти побеляла от туй спане. Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка.
Щом ви е страх, вие сте под юргана.
Кой се страхува? Болният се страхува. Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре.
към беседата >>
Или вие сте неразположен.
Казват ви: „Попейте малко“. Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение.
Или вие сте неразположен.
На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали.
към беседата >>
Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“.
Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета.
Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“.
Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“. По-рано ги е изядал.
към беседата >>
Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял.
Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го.
Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял.
Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си.
към беседата >>
Кой се страхува?
Или другояче казано, изтълкувайте, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана.
Кой се страхува?
Болният се страхува. Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва.
към беседата >>
На какво се дължи неразположението?
Вие казвате: „Оставете“. Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен.
На какво се дължи неразположението?
Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние.
към беседата >>
Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“.
Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство. Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета. Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“.
Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“.
По-рано ги е изядал.
към беседата >>
Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува.
Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял.
Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува.
Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“.
към беседата >>
Болният се страхува.
Какво значи да не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява? Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува?
Болният се страхува.
Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача?
към беседата >>
Неразположението всякога се дължи на липса.
Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение да пеете. Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението?
Неразположението всякога се дължи на липса.
Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли.
към беседата >>
По-рано ги е изядал.
Честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета. Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“. Сега от любов, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“.
По-рано ги е изядал.
към беседата >>
Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време.
За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува.
Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време.
Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как?
към беседата >>
Здравият не се страхува.
Дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува? Болният се страхува.
Здравият не се страхува.
Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне.
към беседата >>
Има два вида инертност.
Казвам: Инертността си има свои обяснения. Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса.
Има два вида инертност.
Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите.
към беседата >>
Сега, тези качества, които преобразяват човека, те са моралните чувства.
Сега, тези качества, които преобразяват човека, те са моралните чувства.
Те са поставени горе на темето. Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа. От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра?
към беседата >>
Заповядайте у дома“.
Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време.
Заповядайте у дома“.
Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как? “ Разправя си той историята.
към беседата >>
Болният трепери под юргана.
Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува? Болният се страхува. Здравият не се страхува.
Болният трепери под юргана.
Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“.
към беседата >>
Външна инертност и вътрешна инертност.
Има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност.
Външна инертност и вътрешна инертност.
Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите?
към беседата >>
Те са поставени горе на темето.
Сега, тези качества, които преобразяват човека, те са моралните чувства.
Те са поставени горе на темето.
Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа. От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно.
към беседата >>
Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци.
Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“.
Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци.
След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как? “ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си.
към беседата >>
Гладният се страхува, че ще умре.
Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува? Болният се страхува. Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана.
Гладният се страхува, че ще умре.
Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх.
към беседата >>
Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали.
Или вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност.
Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали.
Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли?
към беседата >>
Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа.
Сега, тези качества, които преобразяват човека, те са моралните чувства. Те са поставени горе на темето.
Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа.
От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр.
към беседата >>
След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си.
Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци.
След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си.
Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как? “ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“.
към беседата >>
Здравият човек от нищо не се спъва.
Кой се страхува? Болният се страхува. Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре.
Здравият човек от нищо не се спъва.
И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек.
към беседата >>
Вие така дойдете до едно инертно състояние.
На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали.
Вие така дойдете до едно инертно състояние.
Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо.
към беседата >>
От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства.
Сега, тези качества, които преобразяват човека, те са моралните чувства. Те са поставени горе на темето. Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа.
От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства.
Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр. /Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има?
към беседата >>
Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“.
Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си.
Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“.
– „Че как? “ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа.
към беседата >>
И после, кой се докача?
Болният се страхува. Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва.
И после, кой се докача?
Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората.
към беседата >>
Запример, вие сте работник някъде, не сте яли.
Неразположението всякога се дължи на липса. Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние.
Запример, вие сте работник някъде, не сте яли.
Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите.
към беседата >>
Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина?
Сега, тези качества, които преобразяват човека, те са моралните чувства. Те са поставени горе на темето. Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа. От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства.
Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина?
Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр. /Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има? – 90 градуса.
към беседата >>
– „Че как?
Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“.
– „Че как?
“ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“.
към беседата >>
Болният. Този го бутне, онзи го бутне.
Здравият не се страхува. Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача?
Болният. Този го бутне, онзи го бутне.
Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен.
към беседата >>
Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите.
Има два вида инертност. Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли.
Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите.
Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние.
към беседата >>
Какво означава височината в перпендикуляра?
Сега, тези качества, които преобразяват човека, те са моралните чувства. Те са поставени горе на темето. Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа. От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина?
Какво означава височината в перпендикуляра?
Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр. /Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има? – 90 градуса. Значи, в една окръжност колко перпендикуляра имате?
към беседата >>
“ Разправя си той историята.
Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как?
“ Разправя си той историята.
„Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия.
към беседата >>
Казва: „Какво безобразие, така не се бута“.
Болният трепери под юргана. Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне.
Казва: „Какво безобразие, така не се бута“.
Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните.
към беседата >>
Защо не работите?
Външна инертност и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите.
Защо не работите?
Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност.
към беседата >>
Той е спуснат към известна плоскост отвесно.
Те са поставени горе на темето. Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа. От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра?
Той е спуснат към известна плоскост отвесно.
Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр. /Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има? – 90 градуса. Значи, в една окръжност колко перпендикуляра имате?
към беседата >>
„Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си.
Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как? “ Разправя си той историята.
„Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си.
Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин.
към беседата >>
Здравият не го е страх.
Гладният се страхува, че ще умре. Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“.
Здравият не го е страх.
Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните. Тогава има един морал в света.
към беседата >>
Казвате: „Гладен човек работи ли?
Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали. Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите?
Казвате: „Гладен човек работи ли?
“ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада.
към беседата >>
Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр.
Те зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа. От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно.
Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр.
/Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има? – 90 градуса. Значи, в една окръжност колко перпендикуляра имате?
към беседата >>
Много ти благодаря, че ме спаси“.
След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как? “ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си.
Много ти благодаря, че ме спаси“.
Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже.
към беседата >>
Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек.
Здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх.
Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек.
На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните. Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство.
към беседата >>
“ Значи, не сте яли, не сте добили нищо.
Вие така дойдете до едно инертно състояние. Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли?
“ Значи, не сте яли, не сте добили нищо.
Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната.
към беседата >>
/Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има?
От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр.
/Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има?
– 90 градуса. Значи, в една окръжност колко перпендикуляра имате?
към беседата >>
Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа.
Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как? “ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“.
Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа.
Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата.
към беседата >>
На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората.
И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек.
На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората.
Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните. Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние.
към беседата >>
Нищо не ви дали, не искате да работите.
Запример, вие сте работник някъде, не сте яли. Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо.
Нищо не ви дали, не искате да работите.
Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите.
към беседата >>
– 90 градуса.
Как ще нарече[те] перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр. /Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има?
– 90 градуса.
Значи, в една окръжност колко перпендикуляра имате?
към беседата >>
Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“.
– „Че как? “ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа.
Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“.
Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар.
към беседата >>
Онзи, който те бута, не е умен.
Болният. Този го бутне, онзи го бутне. Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората.
Онзи, който те бута, не е умен.
И ти не си от умните. Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния.
към беседата >>
Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние.
Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате да работите. Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите.
Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние.
Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването?
към беседата >>
Значи, в една окръжност колко перпендикуляра имате?
Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка може да се спусне перпендикуляр. /Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има? – 90 градуса.
Значи, в една окръжност колко перпендикуляра имате?
към беседата >>
Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия.
“ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“.
Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия.
Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника.
към беседата >>
И ти не си от умните.
Казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен.
И ти не си от умните.
Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата.
към беседата >>
Гладът образува тази инертност.
Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние.
Гладът образува тази инертност.
Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа.
към беседата >>
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието.
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието.
Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане. Тази точка е събуждане на съзнанието ни. Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр.
към беседата >>
Голям чиновник става този българин.
„Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия.
Голям чиновник става този българин.
[След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“.
към беседата >>
Тогава има един морал в света.
Здравият не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните.
Тогава има един морал в света.
Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство.
към беседата >>
Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада.
Казвате: „Гладен човек работи ли? “ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност.
Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада.
Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка.
към беседата >>
Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане.
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието.
Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане.
Тази точка е събуждане на съзнанието ни. Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия.
към беседата >>
[След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже.
Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин.
[След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже.
Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече.
към беседата >>
Бог, за да не се карат хората, дал пространство.
Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните. Тогава има един морал в света.
Бог, за да не се карат хората, дал пространство.
Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг?
към беседата >>
Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната.
“ Значи, не сте яли, не сте добили нищо. Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада.
Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната.
Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство.
към беседата >>
Тази точка е събуждане на съзнанието ни.
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието. Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане.
Тази точка е събуждане на съзнанието ни.
Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота.
към беседата >>
Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата.
Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже.
Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата.
Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания.
към беседата >>
Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние.
На два–три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните. Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство.
Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние.
И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях.
към беседата >>
Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите.
Нищо не ви дали, не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната.
Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите.
Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите.
към беседата >>
Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота.
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието. Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане. Тази точка е събуждане на съзнанието ни.
Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота.
Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри.
към беседата >>
Най-после пашата ги дава на своя секретар.
Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата.
Най-после пашата ги дава на своя секретар.
Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска.
към беседата >>
И между най-близките звезди има грамадни разстояния.
Онзи, който те бута, не е умен. И ти не си от умните. Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние.
И между най-близките звезди има грамадни разстояния.
Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата.
към беседата >>
Каква е границата между мисълта и чувствуването?
Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние. Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите.
Каква е границата между мисълта и чувствуването?
Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание.
към беседата >>
Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе.
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието. Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане. Тази точка е събуждане на съзнанието ни. Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота.
Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе.
„Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си].
към беседата >>
Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника.
Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар.
Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника.
Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа.
към беседата >>
Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата.
И ти не си от умните. Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния.
Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата.
Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят.
към беседата >>
Трябва да имате ясна представа.
Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването?
Трябва да имате ясна представа.
Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо.
към беседата >>
„Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр.
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието. Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане. Тази точка е събуждане на съзнанието ни. Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе.
„Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр.
Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр.
към беседата >>
Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“.
Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника.
Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“.
Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“.
към беседата >>
Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство.
Тогава има един морал в света. Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата.
Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство.
Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят. Да се наредят един до друг и противоречие няма да има.
към беседата >>
Вие искате да идете на разходка.
Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада. Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа.
Вие искате да идете на разходка.
Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание.
към беседата >>
Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия.
Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане. Тази точка е събуждане на съзнанието ни. Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр.
Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия.
Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят.
към беседата >>
Това значи посяване и плодът иде сега вече.
[След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“.
Това значи посяване и плодът иде сега вече.
Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там.
към беседата >>
Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг?
Бог, за да не се карат хората, дал пространство. Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство.
Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг?
“ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят. Да се наредят един до друг и противоречие няма да има. Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие.
към беседата >>
Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство.
Следствие на което напуща една външна деятелност, престава да работи, мисли вече за пътя, по който може да се достави храната. Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка.
Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство.
Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта.
към беседата >>
Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота.
Тази точка е събуждане на съзнанието ни. Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия.
Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота.
В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята?
към беседата >>
Този човек е подложен на големи изпитания.
Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече.
Този човек е подложен на големи изпитания.
Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас.
към беседата >>
“ Да има три хиляди души да се вместят между тях.
Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого да не се блъска, турил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг?
“ Да има три хиляди души да се вместят между тях.
То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят. Да се наредят един до друг и противоречие няма да има. Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие. Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие.
към беседата >>
Едно чувство ви подтиква да мислите.
Да допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите. Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство.
Едно чувство ви подтиква да мислите.
Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено.
към беседата >>
В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри.
Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота.
В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри.
Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]?
към беседата >>
Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска.
Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания.
Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска.
Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника.
към беседата >>
То е нормата.
И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях.
То е нормата.
Три хиляди души трябва да се вместят. Да се наредят един до друг и противоречие няма да има. Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие. Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие. Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.
към беседата >>
Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание.
Каква е границата между мисълта и чувствуването? Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите.
Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание.
След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание.
към беседата >>
Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си].
Тази линия, която те води към живота, то е перпендикуляр към тебе. „Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри.
Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си].
И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение.
към беседата >>
Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа.
Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска.
Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа.
Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“.
към беседата >>
Три хиляди души трябва да се вместят.
Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата. Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата.
Три хиляди души трябва да се вместят.
Да се наредят един до друг и противоречие няма да има. Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие. Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие. Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.
към беседата >>
След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо.
Трябва да имате ясна представа. Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание.
След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо.
Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“.
към беседата >>
И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр.
„Аз искам да живея“ – то е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си].
И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр.
А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост.
към беседата >>
Неприятели имал този човек, надули са работата“.
Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа.
Неприятели имал този човек, надули са работата“.
– Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете.
към беседата >>
Да се наредят един до друг и противоречие няма да има.
Казвам: Между един човек и друг трябва да има пространство. Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят.
Да се наредят един до друг и противоречие няма да има.
Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие. Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие. Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.
към беседата >>
Но това, което ви спира, то е пак чувствувание.
Вие искате да идете на разходка. Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо.
Но това, което ви спира, то е пак чувствувание.
По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш.
към беседата >>
А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят.
Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр.
А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят.
Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта?
към беседата >>
– Но всички подозрителни писма ги нямаше там.
Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“.
– Но всички подозрителни писма ги нямаше там.
Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него.
към беседата >>
Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие.
Казва: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг? “ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят. Да се наредят един до друг и противоречие няма да има.
Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие.
Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие. Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.
към беседата >>
По средата се явява мисълта.
Побудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство. Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание.
По средата се явява мисълта.
Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш.
към беседата >>
Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята?
Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят.
Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята?
Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири.
към беседата >>
Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас.
Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там.
Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас.
И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани.
към беседата >>
Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие.
“ Да има три хиляди души да се вместят между тях. То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят. Да се наредят един до друг и противоречие няма да има. Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие.
Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие.
Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.
към беседата >>
Нощно време, влага, студено.
Едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта.
Нощно време, влага, студено.
Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето.
към беседата >>
Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]?
В съзнанието има много перпендикуляри, те са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята?
Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]?
Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем.
към беседата >>
И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника.
Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас.
И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника.
Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете.
към беседата >>
Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.
То е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят. Да се наредят един до друг и противоречие няма да има. Сега, три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие. Три хиляди души между вас трябва да отсъствуват, за да има пак съгласие.
Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.
към беседата >>
Всичко това въздействува, то е чувствувание.
Най-първо вие сте по[д]будени от чувството на приятност, чист въздух, слънце, това е чувствувание. След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено.
Всичко това въздействува, то е чувствувание.
Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън.
към беседата >>
Да представим едно малко обяснение.
Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието [си]. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]?
Да представим едно малко обяснение.
Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават?
към беседата >>
Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“.
Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника.
Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“.
Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост.
към беседата >>
Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“.
След туй искате да намерите един начин да придобиете туй благо. Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание.
Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“.
Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“.
към беседата >>
Вземете, да кажем, една плоскост.
И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение.
Вземете, да кажем, една плоскост.
Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост.
към беседата >>
Вие не знаете.
Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“.
Вие не знаете.
Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга.
към беседата >>
Никак не мислиш, ти просто чувстваш.
Но това, което ви спира, то е пак чувствувание. По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“.
Никак не мислиш, ти просто чувстваш.
От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“.
към беседата >>
Какво [е] свойството на плоскостта?
А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикуляр[ен] на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят. Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост.
Какво [е] свойството на плоскостта?
Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда?
към беседата >>
Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него.
– Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете.
Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него.
В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга.
към беседата >>
От своите чувствувания се заблуждаваш.
По средата се явява мисълта. Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш.
От своите чувствувания се заблуждаваш.
Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние.
към беседата >>
Плоскостта може да се разшири.
Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта?
Плоскостта може да се разшири.
Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата?
към беседата >>
В света всичките хора са тясно свързани.
Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него.
В света всичките хора са тясно свързани.
Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга.
към беседата >>
Не знаеш какво ще бъде времето.
Нощно време, влага, студено. Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш.
Не знаеш какво ще бъде времето.
Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример.
към беседата >>
Тялото се увеличава по обем.
Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия [свят]? Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири.
Тялото се увеличава по обем.
Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем.
към беседата >>
Туй трябва да знаете.
И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани.
Туй трябва да знаете.
Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“.
към беседата >>
Чувствуваш временната спънка, влагата отвън.
Всичко това въздействува, то е чувствувание. Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето.
Чувствуваш временната спънка, влагата отвън.
Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл.
към беседата >>
Телата нали се увеличават?
Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем.
Телата нали се увеличават?
Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка.
към беседата >>
Всичките същества са в една вътрешна зависимост.
Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете.
Всичките същества са в една вътрешна зависимост.
Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“.
към беседата >>
Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“.
Кажете: „Мисля, че не [е] хубаво времето“. Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън.
Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“.
Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание.
към беседата >>
Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост.
Вземете, да кажем, една плоскост. Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават?
Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост.
Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата.
към беседата >>
Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга.
Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост.
Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга.
Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва.
към беседата >>
Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“.
Никак не мислиш, ти просто чувстваш. От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“.
Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“.
Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите.
към беседата >>
Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда?
Какво [е] свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост.
Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда?
Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата. Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо.
към беседата >>
Даже едно дърво може да ти направи услуга.
Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга.
Даже едно дърво може да ти направи услуга.
Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“.
към беседата >>
Тук чувствата имат влияние.
От своите чувствувания се заблуждаваш. Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“.
Тук чувствата имат влияние.
Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки.
към беседата >>
Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата?
Плоскостта може да се разшири. Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда?
Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата?
Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата. Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо. Какъв термин употребяват там?
към беседата >>
Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга.
В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга.
Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга.
Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“.
към беседата >>
Ти се разгневиш, запример.
Не знаеш какво ще бъде времето. Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние.
Ти се разгневиш, запример.
Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението.
към беседата >>
Телата се увеличават по обем.
Тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата?
Телата се увеличават по обем.
Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата. Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо. Какъв термин употребяват там? Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
към беседата >>
Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“.
Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга.
Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“.
Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките.
към беседата >>
Гневът не се дължи на никаква мисъл.
Чувствуваш временната спънка, влагата отвън. Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример.
Гневът не се дължи на никаква мисъл.
То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява.
към беседата >>
НАГОРЕ