НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
555
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
555
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Какви са последствията на тази игра?
В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила. Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре.
Какви са последствията на тази игра?
- Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас.
към беседата >>
Истински музикалният може да изпее думата любов с движения.
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата любов има своя песен и свои движения.
Истински музикалният може да изпее думата любов с движения.
Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам.
към беседата >>
- Изгубване на доверие.
Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра?
- Изгубване на доверие.
За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас.
към беседата >>
Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект.
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения.
Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект.
Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения.
към беседата >>
За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства.
- Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие.
За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства.
Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях.
към беседата >>
Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект.
Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.
Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста.
към беседата >>
Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства.
Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства.
Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства.
Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат.
към беседата >>
Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение.
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.
Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение.
Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее.
към беседата >>
Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби.
За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства.
Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби.
Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди.
към беседата >>
Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката?
Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение.
Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката?
Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това.
към беседата >>
Такива са отношенията и на Бога към нас.
Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби.
Такива са отношенията и на Бога към нас.
Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко.
към беседата >>
Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам.
Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката?
Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам.
Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек.
към беседата >>
Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас.
- Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас.
Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас.
Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено!
към беседата >>
Ние не сме за живот без движения.
Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам.
Ние не сме за живот без движения.
Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек. Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек!
към беседата >>
Когато хората отричат това, причината е в тях.
За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас.
Когато хората отричат това, причината е в тях.
Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна.
към беседата >>
Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста.
Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения.
Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста.
В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек. Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
към беседата >>
Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат.
Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях.
Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат.
Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна. Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна.
към беседата >>
В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее.
Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста.
В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее.
Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек. Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
към беседата >>
Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди.
Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат.
Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди.
Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна. Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна. Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
към беседата >>
Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това.
Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее.
Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това.
Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек. Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
към беседата >>
Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко.
Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди.
Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко.
Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна. Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна. Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
към беседата >>
Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек.
Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това.
Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек.
Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
към беседата >>
Много естествено!
Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко.
Много естествено!
Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна. Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна. Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
към беседата >>
Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек!
Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек.
Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек!
Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
към беседата >>
2.
Постоянни и непостоянни величини
,
ООК
, София, 21.11.1928г.,
- Касиерът.
Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен?
- Касиерът.
Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща.
към беседата >>
Това е въпрос на време.
Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален.
Това е въпрос на време.
Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек.
към беседата >>
Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката.
На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът.
Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката.
На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
към беседата >>
Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество.
Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време.
Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество.
- В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше.
към беседата >>
На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб.
Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката.
На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб.
Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
към беседата >>
- В какво отношение?
Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество.
- В какво отношение?
- В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ.
към беседата >>
Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска.
Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб.
Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска.
- Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
към беседата >>
- В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия.
Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение?
- В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия.
Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада.
към беседата >>
- Не е така.
Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска.
- Не е така.
Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
към беседата >>
Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост.
Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия.
Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост.
Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха.
към беседата >>
Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща.
- Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така.
Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща.
Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
към беседата >>
Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек.
Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост.
Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек.
Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама.
към беседата >>
Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща.
Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
към беседата >>
Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше.
Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек.
Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше.
През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания.
към беседата >>
Какво представя свободата?
Какво представя свободата?
Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен.
към беседата >>
През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ.
- В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше.
През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ.
Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват.
към беседата >>
Как и в какво се изразява?
Какво представя свободата?
Как и в какво се изразява?
Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания.
към беседата >>
Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада.
- В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ.
Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада.
Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите.
към беседата >>
Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване.
Какво представя свободата? Как и в какво се изразява?
Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване.
Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен.
към беседата >>
Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха.
Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада.
Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха.
Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!
към беседата >>
Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен.
Какво представя свободата? Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване.
Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен.
Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен.
към беседата >>
Невежият не може да влезе в лоното на Аврама.
Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха.
Невежият не може да влезе в лоното на Аврама.
Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!
към беседата >>
Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен.
Какво представя свободата? Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен.
Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен.
Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен.
към беседата >>
Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания.
Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама.
Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания.
Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!
към беседата >>
Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен.
Какво представя свободата? Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен.
Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен.
Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата.
към беседата >>
Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват.
През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания.
Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват.
Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!
към беседата >>
Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания.
Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен.
Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания.
Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н.
към беседата >>
Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите.
Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват.
Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите.
Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!
към беседата >>
Когато жадният се откаже от водата, той е свободен.
Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания.
Когато жадният се откаже от водата, той е свободен.
Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос.
към беседата >>
Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!
Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите.
Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!
към беседата >>
Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен.
Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен.
Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен.
Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб.
към беседата >>
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата.
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата.
Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят. Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат. - Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят.
към беседата >>
Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен.
Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен.
Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен.
Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен.
към беседата >>
Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят.
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата.
Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят.
Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат. - Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален.
към беседата >>
Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата.
Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен.
Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата.
Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен.
към беседата >>
Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат.
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата. Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят.
Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат.
- Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов.
към беседата >>
Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н.
Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата.
Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н.
- Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее.
към беседата >>
- Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога.
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата. Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят. Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат.
- Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога.
Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това?
към беседата >>
- Това е друг въпрос.
Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н.
- Това е друг въпрос.
Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее.
към беседата >>
Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство.
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата. Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят. Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат. - Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога.
Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство.
Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае.
към беседата >>
Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб.
Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос.
Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб.
Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене?
към беседата >>
Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят.
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата. Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят. Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат. - Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство.
Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят.
Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание.
към беседата >>
Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен.
Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб.
Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен.
В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят.
към беседата >>
Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален.
Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят. Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат. - Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят.
Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален.
Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение.
към беседата >>
В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен.
Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен.
В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен.
Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля.
към беседата >>
Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов.
Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат. - Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален.
Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов.
- Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е.
към беседата >>
Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее.
Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен.
Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее.
И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие.
към беседата >>
- Кога може да стане това?
- Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов.
- Кога може да стане това?
- Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища.
към беседата >>
И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее.
- Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее.
И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее.
Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие.
към беседата >>
- Всякога, когато човек искрено пожелае.
Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това?
- Всякога, когато човек искрено пожелае.
Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа.
към беседата >>
Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене?
Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее.
Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене?
Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие.
към беседата >>
Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание.
Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае.
Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание.
Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа. Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
към беседата >>
Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят.
Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене?
Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят.
Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие.
към беседата >>
Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение.
Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание.
Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение.
Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа. Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
към беседата >>
Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля.
В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят.
Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля.
Той трябва да знае защо яде и защо пие.
към беседата >>
Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е.
Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение.
Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е.
когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа. Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
към беседата >>
Той трябва да знае защо яде и защо пие.
Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля.
Той трябва да знае защо яде и защо пие.
към беседата >>
когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища.
- Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е.
когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища.
Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа. Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
към беседата >>
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството.
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството.
На физическия свят свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека.
към беседата >>
Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа.
- Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища.
Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа.
Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
към беседата >>
На физическия свят свободата има различни прояви.
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството.
На физическия свят свободата има различни прояви.
Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки.
към беседата >>
Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа.
Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
към беседата >>
Детето е свободно, докато майката се грижи за него.
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството. На физическия свят свободата има различни прояви.
Детето е свободно, докато майката се грижи за него.
Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията.
към беседата >>
Стремете се към възстановяване на вътрешната връзка с Бога, с разумния свят.
Стремете се към възстановяване на вътрешната връзка с Бога, с разумния свят.
Новата 1929 година, която иде, благоприятства за връзки с напреднали същества, със същества от Божествения свят.
към беседата >>
Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли.
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството. На физическия свят свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него.
Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли.
Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално.
към беседата >>
Новата 1929 година, която иде, благоприятства за връзки с напреднали същества, със същества от Божествения свят.
Стремете се към възстановяване на вътрешната връзка с Бога, с разумния свят.
Новата 1929 година, която иде, благоприятства за връзки с напреднали същества, със същества от Божествения свят.
към беседата >>
Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава.
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството. На физическия свят свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли.
Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава.
Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално.
към беседата >>
Изобщо, желанията ограничават човека.
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството. На физическия свят свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава.
Изобщо, желанията ограничават човека.
Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално. Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално.
към беседата >>
Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки.
На физическия свят свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека.
Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки.
Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално. Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално.
към беседата >>
Има степени на ограниченията.
Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки.
Има степени на ограниченията.
Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално. Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално.
към беседата >>
Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално.
Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията.
Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално.
Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално. Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално.
към беседата >>
Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално.
Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално.
Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално.
Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално.
към беседата >>
Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално.
Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално.
Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално.
Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално.
към беседата >>
Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално.
Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално. Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално.
Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално.
към беседата >>
Човек трябва да изучава законите на яденето.
Човек трябва да изучава законите на яденето.
Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи. Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство.
към беседата >>
Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си.
Човек трябва да изучава законите на яденето.
Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си.
Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи. Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен.
към беседата >>
Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи.
Човек трябва да изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си.
Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи.
Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно.
към беседата >>
Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството.
Човек трябва да изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи.
Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството.
Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба.
към беседата >>
Придобиването на богатството е незавършен процес в природата.
Човек трябва да изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи. Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството.
Придобиването на богатството е незавършен процес в природата.
Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева.
към беседата >>
Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство.
Човек трябва да изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи. Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата.
Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство.
С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева.
към беседата >>
С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен.
Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи. Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство.
С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен.
Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи. Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен.
Това е невъзможно.
Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари. Най-после синът дава точна сметка на баща си.
към беседата >>
Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба.
Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно.
Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба.
Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари. Най-после синът дава точна сметка на баща си. Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие.
към беседата >>
Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева.
Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба.
Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева.
Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари. Най-после синът дава точна сметка на баща си. Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
към беседата >>
Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева.
Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева.
Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева.
Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари. Най-после синът дава точна сметка на баща си. Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
към беседата >>
Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари.
С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева.
Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари.
Най-после синът дава точна сметка на баща си. Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
към беседата >>
Най-после синът дава точна сметка на баща си.
Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари.
Най-после синът дава точна сметка на баща си.
Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
към беседата >>
Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие.
Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари. Най-после синът дава точна сметка на баща си.
Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие.
Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
към беседата >>
Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари. Най-после синът дава точна сметка на баща си. Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие.
Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
към беседата >>
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече.
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече.
Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди. Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си? Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този син и бащата не са правилни. Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него.
към беседата >>
Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди.
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече.
Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди.
Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си? Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този син и бащата не са правилни. Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него. Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите.
към беседата >>
Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си?
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди.
Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си?
Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този син и бащата не са правилни. Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него. Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите. Бащата представя цялото, а синът - частите.
към беседата >>
Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава.
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди. Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си?
Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава.
Отношенията между този син и бащата не са правилни. Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него. Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите. Бащата представя цялото, а синът - частите.
към беседата >>
Отношенията между този син и бащата не са правилни.
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди. Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си? Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава.
Отношенията между този син и бащата не са правилни.
Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него. Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите. Бащата представя цялото, а синът - частите.
към беседата >>
Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него.
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди. Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си? Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този син и бащата не са правилни.
Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него.
Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите. Бащата представя цялото, а синът - частите.
към беседата >>
Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите.
Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди. Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си? Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този син и бащата не са правилни. Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него.
Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите.
Бащата представя цялото, а синът - частите.
към беседата >>
Бащата представя цялото, а синът - частите.
Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си? Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този син и бащата не са правилни. Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него. Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите.
Бащата представя цялото, а синът - частите.
към беседата >>
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични.
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични.
Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето? Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят. - Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят.
към беседата >>
Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето?
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични.
Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето?
Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят. - Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие.
към беседата >>
Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят.
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето?
Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят.
- Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас.
към беседата >>
- Защо?
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето? Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят.
- Защо?
- Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу.
към беседата >>
- Защото там отношенията са вътрешни само.
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето? Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят. - Защо?
- Защото там отношенията са вътрешни само.
В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята.
към беседата >>
В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят.
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето? Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят. - Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само.
В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят.
В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята. Грехът съществува на земята само.
към беседата >>
В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие.
Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето? Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят. - Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят.
В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие.
Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята. Грехът съществува на земята само. Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън.
към беседата >>
Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас.
Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят. - Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие.
Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас.
Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята. Грехът съществува на земята само. Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън. В това отношение той е подобен на кърлеж.
към беседата >>
Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу.
- Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас.
Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу.
Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята. Грехът съществува на земята само. Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън. В това отношение той е подобен на кърлеж.
към беседата >>
Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята.
- Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу.
Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята.
Грехът съществува на земята само. Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън. В това отношение той е подобен на кърлеж.
към беседата >>
Грехът съществува на земята само.
В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята.
Грехът съществува на земята само.
Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън. В това отношение той е подобен на кърлеж.
към беседата >>
Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън.
В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята. Грехът съществува на земята само.
Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън.
В това отношение той е подобен на кърлеж.
към беседата >>
В това отношение той е подобен на кърлеж.
Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята. Грехът съществува на земята само. Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън.
В това отношение той е подобен на кърлеж.
към беседата >>
Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия.
Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия.
Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка. Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят. Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество.
към беседата >>
Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка.
Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия.
Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка.
Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят. Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество.
към беседата >>
Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят.
Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия. Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка.
Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят.
Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото.
Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия. Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка. Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят.
Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото.
Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат.
към беседата >>
Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора.
Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия. Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка. Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят. Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото.
Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора.
Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл.
към беседата >>
Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество.
Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия. Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка. Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят. Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора.
Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество.
Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество.
към беседата >>
Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество.
Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка. Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят. Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество.
Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество.
Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел.
към беседата >>
Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам.
Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят. Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество.
Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам.
Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел. Същият закон се отнася и за доброто.
към беседата >>
Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат.
Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам.
Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат.
Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел. Същият закон се отнася и за доброто. Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
към беседата >>
Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл.
Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат.
Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл.
Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел. Същият закон се отнася и за доброто. Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
към беседата >>
Около него се групира цяло общество.
Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл.
Около него се групира цяло общество.
В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел. Същият закон се отнася и за доброто. Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
към беседата >>
В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел.
Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество.
В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел.
Същият закон се отнася и за доброто. Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
към беседата >>
Същият закон се отнася и за доброто.
Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел.
Същият закон се отнася и за доброто.
Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
към беседата >>
Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел. Същият закон се отнася и за доброто.
Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
към беседата >>
Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва.
Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва.
Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“. - Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра. Онзи пък трябва да води чист и свет живот. Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“. Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание.
към беседата >>
Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“.
Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва.
Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“.
- Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра. Онзи пък трябва да води чист и свет живот. Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“. Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате.
към беседата >>
- Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра.
Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва. Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“.
- Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра.
Онзи пък трябва да води чист и свет живот. Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“. Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Онзи пък трябва да води чист и свет живот.
Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва. Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“. - Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра.
Онзи пък трябва да води чист и свет живот.
Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“. Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“.
Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва. Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“. - Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра. Онзи пък трябва да води чист и свет живот.
Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“.
Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към сила, затова казват: „Правото е на страната на силния“.
Съвременните хора се стремят към сила, затова казват: „Правото е на страната на силния“.
По какво се отличава силният от слабия, ученият от невежия?
към беседата >>
Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание.
Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва. Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“. - Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра. Онзи пък трябва да води чист и свет живот. Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“.
Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание.
Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате.
към беседата >>
По какво се отличава силният от слабия, ученият от невежия?
Съвременните хора се стремят към сила, затова казват: „Правото е на страната на силния“.
По какво се отличава силният от слабия, ученият от невежия?
към беседата >>
Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате.
Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“. - Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра. Онзи пък трябва да води чист и свет живот. Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“. Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание.
Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си.
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си.
За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество.
към беседата >>
Човек трябва да се научи да говори истината.
Човек трябва да се научи да говори истината.
По какъв начин трябва да говори истината? Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието.
към беседата >>
За вас е важно да мислите.
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си.
За вас е важно да мислите.
Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
към беседата >>
По какъв начин трябва да говори истината?
Човек трябва да се научи да говори истината.
По какъв начин трябва да говори истината?
Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош.
към беседата >>
Само онзи може да даде мнението си, който знае истината.
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си. За вас е важно да мислите.
Само онзи може да даде мнението си, който знае истината.
По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди.
към беседата >>
Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина.
Човек трябва да се научи да говори истината. По какъв начин трябва да говори истината?
Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина.
Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо.
към беседата >>
По този начин той ще помага на ближните си.
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си. За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината.
По този начин той ще помага на ближните си.
Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага.
към беседата >>
Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината.
Човек трябва да се научи да говори истината. По какъв начин трябва да говори истината? Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина.
Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината.
В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша.
към беседата >>
Обществото, в което се движите, не е религиозно.
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си. За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си.
Обществото, в което се движите, не е религиозно.
То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни.
към беседата >>
В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н.
Човек трябва да се научи да говори истината. По какъв начин трябва да говори истината? Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината.
В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н.
За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра.
към беседата >>
То е свободно общество.
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си. За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно.
То е свободно общество.
Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите.
към беседата >>
За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието.
Човек трябва да се научи да говори истината. По какъв начин трябва да говори истината? Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н.
За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието.
Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят.
към беседата >>
Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество.
Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си.
към беседата >>
Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош.
По какъв начин трябва да говори истината? Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието.
Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош.
Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката.
към беседата >>
Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди.
Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди.
Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви?
към беседата >>
Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо.
Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош.
Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо.
Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър.
към беседата >>
Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага.
По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди.
Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага.
Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява?
към беседата >>
Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша.
Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо.
Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша.
Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат.
към беседата >>
Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни.
Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага.
Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни.
Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си?
към беседата >>
Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра.
В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша.
Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра.
Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно.
към беседата >>
Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите.
То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни.
Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите.
Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си? - Не можете.
към беседата >>
Има добродетели в човека, които постоянно се менят.
За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра.
Има добродетели в човека, които постоянно се менят.
Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел.
към беседата >>
Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си.
Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите.
Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си.
Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си? - Не можете. Изворът сам проправя пътя си.
към беседата >>
Те са подобни на ябълката.
Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят.
Те са подобни на ябълката.
Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел. - Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно.
към беседата >>
Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви?
Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си.
Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви?
Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си? - Не можете. Изворът сам проправя пътя си.
към беседата >>
Някой човек казва за себе си, че е добър.
Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката.
Някой човек казва за себе си, че е добър.
Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел. - Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно. Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат.
към беседата >>
Можете ли да кажете на светлината да ви осветява?
Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви?
Можете ли да кажете на светлината да ви осветява?
Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си? - Не можете. Изворът сам проправя пътя си.
към беседата >>
Той е добър, докато го ядат.
Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър.
Той е добър, докато го ядат.
Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел. - Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно. Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат. Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му.
към беседата >>
Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си?
Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява?
Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си?
- Не можете. Изворът сам проправя пътя си.
към беседата >>
Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно.
Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат.
Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно.
Друг пък казва за себе си, че е кисел. - Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно. Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат. Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му.
към беседата >>
- Не можете.
Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си?
- Не можете.
Изворът сам проправя пътя си.
към беседата >>
Друг пък казва за себе си, че е кисел.
Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно.
Друг пък казва за себе си, че е кисел.
- Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно. Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат. Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му.
към беседата >>
Изворът сам проправя пътя си.
Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си? - Не можете.
Изворът сам проправя пътя си.
към беседата >>
- Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно.
Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел.
- Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно.
Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат. Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му.
към беседата >>
Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат.
Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат.
Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение.
към беседата >>
Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат.
Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел. - Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно.
Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат.
Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му.
към беседата >>
Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира.
Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат.
Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира.
Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече.
към беседата >>
Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му.
Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел. - Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно. Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат.
Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му.
към беседата >>
Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си.
Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира.
Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си.
Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини.
към беседата >>
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани.
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани.
За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек. Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко.
към беседата >>
Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание.
Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си.
Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание.
Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини.
към беседата >>
За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум.
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани.
За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум.
Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек. Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се.
към беседата >>
Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата.
Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание.
Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата.
Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява.
към беседата >>
Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек.
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани. За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум.
Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек.
Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него.
към беседата >>
Окултният ученик не може да има особено мнение.
Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата.
Окултният ученик не може да има особено мнение.
Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина.
към беседата >>
Силният всякога се отзовава в помощ на слабия.
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани. За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек.
Силният всякога се отзовава в помощ на слабия.
В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни.
към беседата >>
Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече.
Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение.
Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече.
Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина. В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения.
към беседата >>
В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват.
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани. За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек. Силният всякога се отзовава в помощ на слабия.
В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват.
Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно.
към беседата >>
Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини.
Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече.
Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини.
Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина. В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения.
към беседата >>
Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко.
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани. За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек. Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват.
Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко.
Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек.
към беседата >>
Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини.
Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини.
Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини.
Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина. В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения.
към беседата >>
Щом се нахрани, успокоява се.
За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек. Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко.
Щом се нахрани, успокоява се.
Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния.
към беседата >>
Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява.
Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини.
Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява.
Тя е неизменна величина. В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения.
към беседата >>
Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него.
Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек. Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се.
Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него.
Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник.
към беседата >>
Тя е неизменна величина.
Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява.
Тя е неизменна величина.
В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения.
към беседата >>
Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни.
Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него.
Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни.
Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв.
към беседата >>
В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения.
Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина.
В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения.
към беседата >>
Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно.
В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни.
Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно.
Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва.
към беседата >>
И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини.
И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини.
Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания. - Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина.
към беседата >>
Това дете не може да стане велик човек.
Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно.
Това дете не може да стане велик човек.
Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес.
към беседата >>
Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят.
И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини.
Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят.
Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания. - Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина. При обикновена температура тя е течна.
към беседата >>
Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния.
Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек.
Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния.
Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше.
към беседата >>
Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания.
И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини. Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят.
Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания.
- Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина. При обикновена температура тя е течна. Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед.
към беседата >>
Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник.
Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния.
Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник.
Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света.
към беседата >>
- Коя е причината за това?
И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини. Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания.
- Коя е причината за това?
- Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина. При обикновена температура тя е течна. Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед. Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода.
към беседата >>
Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв.
Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник.
Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв.
Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива.
към беседата >>
- Естеството на самите мисли, чувства и желания.
И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини. Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания. - Коя е причината за това?
- Естеството на самите мисли, чувства и желания.
Запример, водата минава за непостоянна величина. При обикновена температура тя е течна. Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед. Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода.
към беседата >>
Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва.
Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв.
Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва.
Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно.
към беседата >>
Запример, водата минава за непостоянна величина.
И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини. Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания. - Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания.
Запример, водата минава за непостоянна величина.
При обикновена температура тя е течна. Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед. Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода.
към беседата >>
Любовта е свободен процес.
Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва.
Любовта е свободен процес.
Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно. За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи.
към беседата >>
При обикновена температура тя е течна.
Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания. - Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина.
При обикновена температура тя е течна.
Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед. Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода.
към беседата >>
Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше.
Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес.
Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше.
Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно. За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа.
към беседата >>
Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед.
Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания. - Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина. При обикновена температура тя е течна.
Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед.
Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода.
към беседата >>
Той доброволно създаде света.
Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше.
Той доброволно създаде света.
Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно. За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа.
към беседата >>
Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода.
- Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина. При обикновена температура тя е течна. Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед.
Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода.
към беседата >>
Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива.
Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света.
Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива.
Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно. За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа.
към беседата >>
Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините.
Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините.
Мнозина запитват, не може ли без лед в света. - Не може. Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват.
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно.
Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива.
Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно.
За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа.
към беседата >>
Мнозина запитват, не може ли без лед в света.
Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините.
Мнозина запитват, не може ли без лед в света.
- Не може. Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е.
към беседата >>
За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи.
Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно.
За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи.
Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа.
към беседата >>
- Не може.
Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините. Мнозина запитват, не може ли без лед в света.
- Не може.
Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява.
към беседата >>
Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа.
Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно. За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи.
Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа.
към беседата >>
Щом има студ, ниска температура, и лед ще има.
Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините. Мнозина запитват, не може ли без лед в света. - Не може.
Щом има студ, ниска температура, и лед ще има.
Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява.
към беседата >>
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира.
Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост. Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини. Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка.
към беседата >>
Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има.
Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините. Мнозина запитват, не може ли без лед в света. - Не може. Щом има студ, ниска температура, и лед ще има.
Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има.
Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват.
към беседата >>
Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира.
Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост.
Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини. Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние.
към беседата >>
Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват.
Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините. Мнозина запитват, не може ли без лед в света. - Не може. Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има.
Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват.
От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло.
към беседата >>
Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост.
Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини.
Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава.
към беседата >>
От студа телата се свиват, т.е.
Мнозина запитват, не може ли без лед в света. - Не може. Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват.
От студа телата се свиват, т.е.
материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина.
към беседата >>
Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост. Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини.
Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират.
Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод.
към беседата >>
материята се свива, сгъстява.
- Не може. Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е.
материята се свива, сгъстява.
Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния.
към беседата >>
Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост. Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини. Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират.
Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава.
В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот.
към беседата >>
Изключение прави само водата, която от студа се разширява.
Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява.
Изключение прави само водата, която от студа се разширява.
От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие.
към беседата >>
В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост. Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини. Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава.
В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка.
След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава.
към беседата >>
От топлината пък телата се разширяват.
Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява.
От топлината пък телата се разширяват.
В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие.
към беседата >>
След това презрява и започва да гние.
Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост. Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини. Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка.
След това презрява и започва да гние.
Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи.
към беседата >>
В съществуването на студа няма никакво зло.
Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват.
В съществуването на студа няма никакво зло.
Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби.
към беседата >>
Това са процеси, през които и човек минава.
Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини. Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние.
Това са процеси, през които и човек минава.
Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него.
към беседата >>
Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина.
От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло.
Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина.
За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб.
към беседата >>
Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод.
Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава.
Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод.
Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата.
към беседата >>
За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния.
материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина.
За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния.
Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване.
към беседата >>
Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот.
Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод.
Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот.
Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината?
към беседата >>
Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие.
Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния.
Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие.
Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта.
към беседата >>
Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава.
В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот.
Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава.
Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината? - Много просто.
към беседата >>
Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие.
От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие.
Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие.
За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е.
към беседата >>
Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи.
След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава.
Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи.
Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината? - Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените.
към беседата >>
За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби.
В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие.
За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби.
Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване.
към беседата >>
Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него.
Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи.
Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него.
Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината? - Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените. Каква по-голяма заплата от тази може да се иска?
към беседата >>
Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб.
Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби.
Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб.
Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване.
към беседата >>
Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата.
Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него.
Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата.
Как ще плаща човек за светлината? - Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените. Каква по-голяма заплата от тази може да се иска? Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ.
към беседата >>
Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване.
За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб.
Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване.
Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване. Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли.
към беседата >>
Как ще плаща човек за светлината?
Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата.
Как ще плаща човек за светлината?
- Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените. Каква по-голяма заплата от тази може да се иска? Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ. Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
към беседата >>
Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта.
Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване.
Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта.
Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване. Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли.
към беседата >>
- Много просто.
Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината?
- Много просто.
той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените. Каква по-голяма заплата от тази може да се иска? Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ. Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
към беседата >>
Човек не може да живее само с радостта, т.е.
Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта.
Човек не може да живее само с радостта, т.е.
да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване. Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли.
към беседата >>
той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените.
Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината? - Много просто.
той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените.
Каква по-голяма заплата от тази може да се иска? Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ. Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
към беседата >>
да се намира под постоянно разширяване.
За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е.
да се намира под постоянно разширяване.
И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване. Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли.
към беседата >>
Каква по-голяма заплата от тази може да се иска?
Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината? - Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените.
Каква по-голяма заплата от тази може да се иска?
Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ. Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
към беседата >>
И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване.
Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване.
И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване.
Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли.
към беседата >>
Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ.
Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината? - Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените. Каква по-голяма заплата от тази може да се иска?
Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ.
Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
към беседата >>
Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли.
Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване.
Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли.
към беседата >>
Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
Как ще плаща човек за светлината? - Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените. Каква по-голяма заплата от тази може да се иска? Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ.
Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
към беседата >>
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека.
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека.
Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н. Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек?
към беседата >>
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши.
Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание.
към беседата >>
Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека.
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека.
Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека.
Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н. Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши.
Същото се отнася и до човека.
Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата.
към беседата >>
Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н.
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека.
Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н.
Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно.
към беседата >>
Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши. Същото се отнася и до човека.
Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа.
Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят.
към беседата >>
Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб.
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н.
Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб.
Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право.
към беседата >>
Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши. Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа.
Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“.
Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят. Нищо в живота не се придобива по външен начин.
към беседата >>
Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой.
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н. Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб.
Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой.
- Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
към беседата >>
Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши. Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“.
Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи.
В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят. Нищо в живота не се придобива по външен начин. Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава.
към беседата >>
- Кой ще бъде този човек?
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н. Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой.
- Кой ще бъде този човек?
- Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
към беседата >>
В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши. Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи.
В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание.
Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят. Нищо в живота не се придобива по външен начин. Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава.
към беседата >>
- Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб.
Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н. Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек?
- Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб.
Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
към беседата >>
Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата.
Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание.
Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата.
Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят. Нищо в живота не се придобива по външен начин. Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава.
към беседата >>
Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно.
Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н. Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб.
Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно.
Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
към беседата >>
Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят.
Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата.
Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят.
Нищо в живота не се придобива по външен начин. Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава.
към беседата >>
Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право.
Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно.
Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право.
Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
към беседата >>
Нищо в живота не се придобива по външен начин.
Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят.
Нищо в живота не се придобива по външен начин.
Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава.
към беседата >>
Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право.
Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
към беседата >>
Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава.
Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят. Нищо в живота не се придобива по външен начин.
Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате.
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате.
Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност. Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване.
към беседата >>
И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните.
И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните.
Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение. Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение.
към беседата >>
Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност.
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате.
Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност.
Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах.
към беседата >>
Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение.
И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните.
Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение.
Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение.
към беседата >>
Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света.
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност.
Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света.
Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне.
към беседата >>
Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение.
И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните. Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение.
Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение.
Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо.
към беседата >>
Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света.
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност. Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света.
Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света.
Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение.
към беседата >>
Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания.
И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните. Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение. Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение.
Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания.
Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца.
към беседата >>
Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора.
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност. Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света.
Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора.
Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение. Божественото в човека иска да се прояви.
към беседата >>
Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини.
И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните. Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение. Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания.
Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини.
Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му.
към беседата >>
Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване.
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност. Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора.
Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване.
Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение. Божественото в човека иска да се прояви. Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне.
към беседата >>
Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение.
И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните. Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение. Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини.
Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение.
Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо?
към беседата >>
Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах.
Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност. Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване.
Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах.
Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение. Божественото в човека иска да се прояви. Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне. Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
към беседата >>
Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение.
Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение. Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение.
Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение.
Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него.
към беседата >>
Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне.
Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах.
Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне.
Той не иска да остане в това положение. Божественото в човека иска да се прояви. Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне. Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
към беседата >>
Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо.
Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение.
Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо.
Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже.
към беседата >>
Той не иска да остане в това положение.
Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне.
Той не иска да остане в това положение.
Божественото в човека иска да се прояви. Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне. Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
към беседата >>
Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца.
Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо.
Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца.
Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже. Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление.
към беседата >>
Божественото в човека иска да се прояви.
Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение.
Божественото в човека иска да се прояви.
Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне. Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
към беседата >>
Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му.
Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца.
Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му.
- Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже. Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка.
към беседата >>
Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне.
Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение. Божественото в човека иска да се прояви.
Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне.
Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
към беседата >>
- Защо?
Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му.
- Защо?
- По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже. Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка. Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
към беседата >>
Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение. Божественото в човека иска да се прояви. Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне.
Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
към беседата >>
- По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него.
Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо?
- По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него.
Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже. Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка. Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
към беседата >>
Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях.
Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях.
Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естествен път на развитие. Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш.
към беседата >>
Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже.
Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него.
Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже.
Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка. Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
към беседата >>
Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения.
Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях.
Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения.
Това е естествен път на развитие. Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда.
към беседата >>
Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление.
Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже.
Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление.
Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка. Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
към беседата >>
Това е естествен път на развитие.
Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения.
Това е естествен път на развитие.
Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава.
към беседата >>
Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка.
Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже. Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление.
Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка.
Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
към беседата >>
Не само човек, но и животното преживява подобни състояния.
Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естествен път на развитие.
Не само човек, но и животното преживява подобни състояния.
Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита.
към беседата >>
Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
- Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже. Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка.
Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
към беседата >>
Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди.
Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естествен път на развитие. Не само човек, но и животното преживява подобни състояния.
Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди.
Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място.
към беседата >>
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия.
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия.
Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени? Човешкият живот постоянно се мени. С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава.
към беседата >>
Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш.
Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естествен път на развитие. Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди.
Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш.
И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него.
към беседата >>
Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени?
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия.
Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени?
Човешкият живот постоянно се мени. С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват.
към беседата >>
И той се обижда.
Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естествен път на развитие. Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш.
И той се обижда.
Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите.
към беседата >>
Човешкият живот постоянно се мени.
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени?
Човешкият живот постоянно се мени.
С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н.
към беседата >>
Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава.
Това е естествен път на развитие. Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда.
Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава.
Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората.
към беседата >>
С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява.
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени? Човешкият живот постоянно се мени.
С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява.
Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания.
към беседата >>
Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита.
Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава.
Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита.
В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране.
към беседата >>
Запример, доброто в човека също така се мени.
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени? Човешкият живот постоянно се мени. С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява.
Запример, доброто в човека също така се мени.
То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания. Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално.
към беседата >>
В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място.
Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита.
В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място.
Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания.
към беседата >>
То непрекъснато расте и се увеличава.
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени? Човешкият живот постоянно се мени. С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени.
То непрекъснато расте и се увеличава.
Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания. Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално. Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот.
към беседата >>
Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него.
Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място.
Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него.
Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли.
към беседата >>
Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват.
Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени? Човешкият живот постоянно се мени. С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава.
Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват.
И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания. Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално. Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот. Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека.
към беседата >>
Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите.
И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него.
Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите.
И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание.
към беседата >>
И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н.
Човешкият живот постоянно се мени. С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват.
И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н.
През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания. Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално. Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот. Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека.
към беседата >>
И той трябва да се интересува от хората.
Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите.
И той трябва да се интересува от хората.
Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.
към беседата >>
През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания.
С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н.
През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания.
Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално. Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот. Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека.
към беседата >>
Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране.
Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората.
Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране.
Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си.
към беседата >>
Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално.
Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания.
Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално.
Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот. Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека.
към беседата >>
Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания.
В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране.
Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания.
И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива.
към беседата >>
Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот.
То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания. Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално.
Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот.
Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека.
към беседата >>
И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли.
Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания.
И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли.
Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването.
към беседата >>
Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека.
Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания. Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално. Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот.
Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека.
към беседата >>
Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание.
Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли.
Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание.
Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването. При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване.
към беседата >>
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист.
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист.
Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга. Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават. Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания.
към беседата >>
Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.
И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание.
Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.
Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването. При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие.
към беседата >>
Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга.
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист.
Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга.
Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават. Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат.
към беседата >>
Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си.
Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.
Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си.
Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването. При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават.
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист. Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга.
Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават.
Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях.
към беседата >>
Само по този начин той може правилно да се развива.
Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си.
Само по този начин той може правилно да се развива.
Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването. При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски.
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист. Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга. Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават.
Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски.
Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора.
към беседата >>
Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването.
И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива.
Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването.
При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава.
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист. Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга. Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават. Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски.
Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава.
Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот.
към беседата >>
При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване.
Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването.
При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване.
При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания.
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист. Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга. Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават. Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава.
Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания.
Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот. Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот.
към беседата >>
При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие.
Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването. При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване.
При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие.
Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат.
Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга. Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават. Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания.
Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат.
Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот. Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот. Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
към беседата >>
Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването. При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие.
Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях.
Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават. Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат.
Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях.
Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот. Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот. Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
към беседата >>
Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани.
Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани.
Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани.
към беседата >>
Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора.
Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях.
Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора.
Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот. Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот. Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
към беседата >>
Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят.
Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани.
Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят.
Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“.
към беседата >>
Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот.
Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора.
Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот.
Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот. Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
към беседата >>
Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него.
Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят.
Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него.
Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека?
към беседата >>
Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот.
Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот.
Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот.
Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
към беседата >>
Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им.
Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него.
Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им.
Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри.
към беседата >>
Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот. Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот.
Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
към беседата >>
Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството.
Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им.
Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството.
Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството.
Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си. Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление.
към беседата >>
Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани.
Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството.
Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани.
Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви.
към беседата >>
Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството.
Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си.
Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него.
към беседата >>
Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“.
Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани.
Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“.
В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно.
към беседата >>
Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си.
Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества.
Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений.
към беседата >>
В какво седи достойнството на човека?
Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“.
В какво седи достойнството на човека?
Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно. Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
към беседата >>
Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си. Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества.
Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава.
По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе.
към беседата >>
Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри.
Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека?
Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри.
Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно. Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
към беседата >>
По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си. Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава.
По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя.
В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход.
към беседата >>
Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата.
Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри.
Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата.
Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно. Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
към беседата >>
В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си. Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя.
В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление.
Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла.
към беседата >>
Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви.
Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата.
Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви.
Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно. Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
към беседата >>
Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него.
Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си. Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление.
Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него.
Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли.
към беседата >>
Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно.
Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви.
Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно.
Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
към беседата >>
Ние наричаме този човек гений.
Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него.
Ние наричаме този човек гений.
И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли. Великите мисли имат Божествен произход.
към беседата >>
Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно.
Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
към беседата >>
И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе.
Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений.
И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе.
Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли. Великите мисли имат Божествен произход. Следователно, има кой да се грижи за тях.
към беседата >>
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите.
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите.
Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите.
към беседата >>
Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход.
По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе.
Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход.
Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли. Великите мисли имат Божествен произход. Следователно, има кой да се грижи за тях. И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове.
към беседата >>
Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото.
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите.
Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото.
Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората.
към беседата >>
Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла.
В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход.
Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла.
Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли. Великите мисли имат Божествен произход. Следователно, има кой да се грижи за тях. И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове.
към беседата >>
Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите.
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите. Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото.
Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите.
Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича.
към беседата >>
Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли.
Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла.
Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли.
Великите мисли имат Божествен произход. Следователно, има кой да се грижи за тях. И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове.
към беседата >>
Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм.
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите. Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите.
Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм.
Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича. Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората.
към беседата >>
Великите мисли имат Божествен произход.
Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли.
Великите мисли имат Божествен произход.
Следователно, има кой да се грижи за тях. И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове.
към беседата >>
Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри.
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите. Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм.
Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри.
Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича. Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции.
към беседата >>
Следователно, има кой да се грижи за тях.
И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли. Великите мисли имат Божествен произход.
Следователно, има кой да се грижи за тях.
И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове.
към беседата >>
Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите.
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите. Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри.
Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите.
Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича. Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции.
към беседата >>
И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове.
Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли. Великите мисли имат Божествен произход. Следователно, има кой да се грижи за тях.
И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове.
към беседата >>
Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората.
Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите.
Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората.
Вън от цялото, човек не може да обича. Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции.
към беседата >>
Често хората се запитват какво могат да направят.
Често хората се запитват какво могат да направят.
Казвам: Човек може да направи всичко и нищо. Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко. Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката.
към беседата >>
Вън от цялото, човек не може да обича.
Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората.
Вън от цялото, човек не може да обича.
Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции.
към беседата >>
Казвам: Човек може да направи всичко и нищо.
Често хората се запитват какво могат да направят.
Казвам: Човек може да направи всичко и нищо.
Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко. Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър.
към беседата >>
Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората.
Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича.
Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората.
Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции.
към беседата >>
Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко.
Често хората се запитват какво могат да направят. Казвам: Човек може да направи всичко и нищо.
Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко.
Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат.
към беседата >>
Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции.
Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича. Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората.
Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции.
към беседата >>
Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт.
Често хората се запитват какво могат да направят. Казвам: Човек може да направи всичко и нищо. Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко.
Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт.
При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат. Значи, всеки човек може да бъде гениален.
към беседата >>
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди.
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди.
Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм.
към беседата >>
При това положение, той нищо не може да направи.
Често хората се запитват какво могат да направят. Казвам: Човек може да направи всичко и нищо. Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко. Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт.
При това положение, той нищо не може да направи.
За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат. Значи, всеки човек може да бъде гениален. За това се изисква работа, усилие.
към беседата >>
Този човек е добър, любещ.
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди.
Този човек е добър, любещ.
В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи.
към беседата >>
За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката.
Често хората се запитват какво могат да направят. Казвам: Човек може да направи всичко и нищо. Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко. Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи.
За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката.
С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат. Значи, всеки човек може да бъде гениален. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
към беседата >>
В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си.
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди. Този човек е добър, любещ.
В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си.
Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм.
към беседата >>
С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър.
Казвам: Човек може да направи всичко и нищо. Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко. Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката.
С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър.
Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат. Значи, всеки човек може да бъде гениален. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
към беседата >>
Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите.
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди. Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си.
Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите.
Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм. Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
към беседата >>
Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат.
Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко. Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър.
Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат.
Значи, всеки човек може да бъде гениален. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
към беседата >>
Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“.
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди. Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите.
Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“.
Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм. Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
към беседата >>
Значи, всеки човек може да бъде гениален.
Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат.
Значи, всеки човек може да бъде гениален.
За това се изисква работа, усилие. Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
към беседата >>
Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм.
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди. Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“.
Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм.
Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм. Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
към беседата >>
За това се изисква работа, усилие.
При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат. Значи, всеки човек може да бъде гениален.
За това се изисква работа, усилие.
Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
към беседата >>
Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи.
Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм.
Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи.
Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм. Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
към беседата >>
Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат. Значи, всеки човек може да бъде гениален. За това се изисква работа, усилие.
Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
към беседата >>
Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм.
В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи.
Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм.
Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
към беседата >>
Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас.
Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас.
То трябва да ви служи за подтик. Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора. Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща.
към беседата >>
Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм.
Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
към беседата >>
То трябва да ви служи за подтик.
Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас.
То трябва да ви служи за подтик.
Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора. Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората.
към беседата >>
Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието.
Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието.
Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него.
към беседата >>
Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора.
Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас. То трябва да ви служи за подтик.
Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора.
Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага.
към беседата >>
Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден.
Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието.
Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден.
Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър.
към беседата >>
Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си.
Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас. То трябва да ви служи за подтик. Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора.
Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си.
Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят.
към беседата >>
Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание.
Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден.
Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание.
Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога.
към беседата >>
Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен.
Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас. То трябва да ви служи за подтик. Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора. Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си.
Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен.
Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца.
към беседата >>
Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея.
Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание.
Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея.
Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило.
към беседата >>
Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща.
Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас. То трябва да ви служи за подтик. Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора. Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен.
Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща.
Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те!
към беседата >>
Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание.
Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея.
Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание.
И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
към беседата >>
Божието благословение се предава чрез хората.
То трябва да ви служи за подтик. Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора. Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща.
Божието благословение се предава чрез хората.
Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те! Каква велика закономерност ги управлява!
към беседата >>
И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него.
Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание.
И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него.
Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява.
към беседата >>
Те са носители на великите Божии блага.
Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора. Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората.
Те са носители на великите Божии блага.
Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те! Каква велика закономерност ги управлява! Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път.
към беседата >>
Щом се върне на мястото си, той моментално става добър.
Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него.
Щом се върне на мястото си, той моментално става добър.
Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка.
към беседата >>
Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят.
Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага.
Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят.
Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те! Каква велика закономерност ги управлява! Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път. Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
към беседата >>
Това значи да обърнеш човека към Бога.
Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър.
Това значи да обърнеш човека към Бога.
Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си.
към беседата >>
Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца.
Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят.
Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца.
Какъв велик вътрешен строеж представят те! Каква велика закономерност ги управлява! Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път. Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
към беседата >>
Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило.
Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога.
Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило.
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват.
към беседата >>
Какъв велик вътрешен строеж представят те!
Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца.
Какъв велик вътрешен строеж представят те!
Каква велика закономерност ги управлява! Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път. Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило.
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й.
към беседата >>
Каква велика закономерност ги управлява!
Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те!
Каква велика закономерност ги управлява!
Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път. Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
към беседата >>
Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява.
И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява.
Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н.
към беседата >>
Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път.
Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те! Каква велика закономерност ги управлява!
Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път.
Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
към беседата >>
Някой човек е касиер на банка.
Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява.
Някой човек е касиер на банка.
Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия.
към беседата >>
Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те! Каква велика закономерност ги управлява! Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път.
Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
към беседата >>
Той изпълнява добре службата си.
Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка.
Той изпълнява добре службата си.
Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват.
към беседата >>
След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н.
След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н.
- Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора.
към беседата >>
Един ден материалните му работи се объркват.
Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си.
Един ден материалните му работи се объркват.
Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен?
към беседата >>
- Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина.
След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н.
- Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина.
Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален.
към беседата >>
Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й.
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват.
Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й.
На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът.
към беседата >>
Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога.
След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н. - Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина.
Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога.
Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време.
към беседата >>
На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н.
Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й.
На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н.
Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката.
към беседата >>
Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе.
След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н. - Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога.
Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе.
Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество.
към беседата >>
Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия.
Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н.
Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия.
Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб.
към беседата >>
Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи.
След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н. - Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе.
Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи.
Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение?
към беседата >>
Оказва се, че стотина златни монети липсват.
Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия.
Оказва се, че стотина златни монети липсват.
Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска.
към беседата >>
Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора.
След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н. - Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи.
Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора.
Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия.
към беседата >>
Кой е виновен?
Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват.
Кой е виновен?
- Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така.
към беседата >>
Всеки може да бъде гениален.
- Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора.
Всеки може да бъде гениален.
Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост.
към беседата >>
3.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини.
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини.
Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди. Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо? – Не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания. Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
към беседата >>
Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди.
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини.
Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди.
Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо? – Не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания. Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
към беседата >>
Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо?
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини. Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди.
Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо?
– Не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания. Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
към беседата >>
– Не са еднакво надарени.
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини. Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди. Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо?
– Не са еднакво надарени.
Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания. Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
към беседата >>
Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания.
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини. Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди. Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо? – Не са еднакво надарени.
Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания.
Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
към беседата >>
Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини. Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди. Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо? – Не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания.
Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
към беседата >>
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода.
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода.
Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност. За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия.
към беседата >>
Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност.
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода.
Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност.
За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности.
към беседата >>
За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят.
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода. Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност.
За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят.
За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи.
към беседата >>
За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него.
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода. Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност. За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят.
За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него.
Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може.
към беседата >>
Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан.
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода. Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност. За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него.
Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан.
Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане.
към беседата >>
Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия.
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода. Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност. За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан.
Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия.
В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не.
към беседата >>
В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности.
Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност. За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия.
В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности.
Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си.
към беседата >>
Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи.
За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности.
Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи.
Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си.
към беседата >>
Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може.
За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи.
Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може.
Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога?
към беседата >>
Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане.
Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може.
Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане.
Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога? – Когато има някакво колебание в себе си.
към беседата >>
Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не.
Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане.
Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не.
Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога? – Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
към беседата >>
Глупавият има право да отменя решенията си.
В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не.
Глупавият има право да отменя решенията си.
И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога? – Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
към беседата >>
И разумният, обаче, има право да отменя решенията си.
Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си.
И разумният, обаче, има право да отменя решенията си.
– Кога? – Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
към беседата >>
– Кога?
Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си.
– Кога?
– Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
към беседата >>
– Когато има някакво колебание в себе си.
Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога?
– Когато има някакво колебание в себе си.
Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
към беседата >>
Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога? – Когато има някакво колебание в себе си.
Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
към беседата >>
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо.
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо.
Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне.
към беседата >>
Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал.
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо.
Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал.
Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
към беседата >>
Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота.
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал.
Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота.
Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
към беседата >>
Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение.
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота.
Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение.
С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
към беседата >>
С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане.
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение.
С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане.
Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
към беседата >>
Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне.
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане.
Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне.
Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
към беседата >>
Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне.
Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора.
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора.
Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса.
към беседата >>
Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан.
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора.
Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан.
Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си.
към беседата >>
Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена.
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан.
Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена.
Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си.
към беседата >>
Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата.
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена.
Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата.
Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина.
към беседата >>
Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал.
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата.
Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал.
Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си.
към беседата >>
Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса.
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал.
Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса.
Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира.
към беседата >>
Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си.
Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса.
Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си.
Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели.
към беседата >>
Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си.
Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си.
Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си.
След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе.
към беседата >>
След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина.
Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си.
След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина.
Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника.
към беседата >>
Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си.
Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина.
Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си.
Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот.
към беседата >>
Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира.
Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си.
Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира.
Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета.
към беседата >>
Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели.
Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира.
Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели.
Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил.
към беседата >>
Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе.
Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели.
Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе.
От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч.
към беседата >>
От този момент се пробужда съзнанието на затворника.
След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе.
От този момент се пробужда съзнанието на затворника.
Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч.
към беседата >>
Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот.
Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника.
Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот.
Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон.
към беседата >>
Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета.
Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот.
Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета.
Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си.
към беседата >>
Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил.
Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета.
Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил.
На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си.
към беседата >>
На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч.
Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил.
На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч.
След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си.
към беседата >>
След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч.
От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч.
След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч.
Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си.
към беседата >>
Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон.
Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч.
Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон.
Той се издигна високо пред себе си.
към беседата >>
Той се издигна високо пред себе си.
Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон.
Той се издигна високо пред себе си.
към беседата >>
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните.
Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана.
към беседата >>
Все пак и те са дали добри резултати.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните.
Все пак и те са дали добри резултати.
В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден.
към беседата >>
В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати.
В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си.
Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят.
към беседата >>
Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си.
Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път.
Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание.
към беседата >>
Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път.
Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“.
Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро.
към беседата >>
Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“.
Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана.
Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад.
към беседата >>
Не мисли, че си гладен и беден.
Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана.
Не мисли, че си гладен и беден.
Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава.
към беседата >>
Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят.
В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден.
Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят.
Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда.
към беседата >>
Гледай на глада като велико благо, а не като страдание.
Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят.
Гледай на глада като велико благо, а не като страдание.
Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат.
към беседата >>
Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро.
Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание.
Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро.
Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад.
към беседата >>
Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад.
Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро.
Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад.
Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне.
към беседата >>
Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава.
Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад.
Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава.
Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.
към беседата >>
Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда.
Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава.
Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда.
Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.
към беседата >>
Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат.
Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда.
Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат.
Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.
към беседата >>
Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад.
Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат.
Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад.
Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.
към беседата >>
Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне.
Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад.
Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне.
От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.
към беседата >>
От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.
Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне.
От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.
към беседата >>
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън.
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън.
Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон.
към беседата >>
Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия.
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън.
Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия.
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.
към беседата >>
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране.
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия.
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране.
Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.
към беседата >>
Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен.
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране.
Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен.
Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.
към беседата >>
Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения.
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен.
Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения.
Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.
към беседата >>
Готов съм да изпълня Божия закон.
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения.
Готов съм да изпълня Божия закон.
Подчинявам се на Неговата воля.
към беседата >>
Подчинявам се на Неговата воля.
Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон.
Подчинявам се на Неговата воля.
към беседата >>
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода.
Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички.
към беседата >>
Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода.
Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински.
Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди.
към беседата >>
Любовта не е насилствен акт, но свободен.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински.
Любовта не е насилствен акт, но свободен.
Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен.
към беседата >>
Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен.
Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането.
Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва.
към беседата >>
Да гледаш слънцето, това е свобода.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането.
Да гледаш слънцето, това е свобода.
Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава.
към беседата >>
Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода.
Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички.
То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва.
към беседата >>
То е всякога засмяно, на никого не се сърди.
Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички.
То е всякога засмяно, на никого не се сърди.
Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала.
към беседата >>
Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен.
Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди.
Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен.
Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание.
към беседата >>
Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва.
Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен.
Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва.
Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи.
към беседата >>
Пазете се от знание, което ограничава.
Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва.
Пазете се от знание, което ограничава.
Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи. Любовта не може да бъде сляпа.
към беседата >>
Пазете се от любов, която ограничава и заробва.
Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава.
Пазете се от любов, която ограничава и заробва.
Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи. Любовта не може да бъде сляпа. Тя всякога носи светлина.
към беседата >>
Казват за някого, че сляпата любов го хванала.
То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва.
Казват за някого, че сляпата любов го хванала.
Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи. Любовта не може да бъде сляпа. Тя всякога носи светлина. И знанието всякога носи светлина.
към беседата >>
Пазете се от сляпата любов и сляпото знание.
Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала.
Пазете се от сляпата любов и сляпото знание.
Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи. Любовта не може да бъде сляпа. Тя всякога носи светлина. И знанието всякога носи светлина. Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
към беседата >>
Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи.
Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание.
Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи.
Любовта не може да бъде сляпа. Тя всякога носи светлина. И знанието всякога носи светлина. Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
към беседата >>
Любовта не може да бъде сляпа.
Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи.
Любовта не може да бъде сляпа.
Тя всякога носи светлина. И знанието всякога носи светлина. Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
към беседата >>
Тя всякога носи светлина.
Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи. Любовта не може да бъде сляпа.
Тя всякога носи светлина.
И знанието всякога носи светлина. Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
към беседата >>
И знанието всякога носи светлина.
Казват за някого, че сляпата любов го хванала. Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи. Любовта не може да бъде сляпа. Тя всякога носи светлина.
И знанието всякога носи светлина.
Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
към беседата >>
Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
Пазете се от сляпата любов и сляпото знание. Да казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи, да си служите със символи. Любовта не може да бъде сляпа. Тя всякога носи светлина. И знанието всякога носи светлина.
Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
към беседата >>
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание.
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание.
Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие.
към беседата >>
Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда.
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание.
Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда.
Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога.
към беседата >>
Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога.
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание. Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда.
Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога.
Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога.
към беседата >>
Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си.
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание. Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога.
Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си.
Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите.
към беседата >>
Любящият е видял и вижда Бога.
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание. Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си.
Любящият е видял и вижда Бога.
Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем.
към беседата >>
Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие.
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание. Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога.
Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие.
Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице.
към беседата >>
Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога.
Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие.
Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога.
Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид.
към беседата >>
Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога.
Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога.
Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога.
Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид. Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
към беседата >>
Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите.
Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога.
Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите.
Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид. Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
към беседата >>
Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем.
Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите.
Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем.
Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид. Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
към беседата >>
Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице.
Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем.
Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице.
Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид. Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
към беседата >>
Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид.
Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице.
Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид.
Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
към беседата >>
Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид.
Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
към беседата >>
Ние говорим за виждането, а не за пипането.
Ние говорим за виждането, а не за пипането.
То се е явило по-късно. При това, пипат се само близките предмети, а не далечните. Как ще пипнеш слънцето, звездите? Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне. Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч.
към беседата >>
То се е явило по-късно.
Ние говорим за виждането, а не за пипането.
То се е явило по-късно.
При това, пипат се само близките предмети, а не далечните. Как ще пипнеш слънцето, звездите? Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне. Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч. Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
към беседата >>
При това, пипат се само близките предмети, а не далечните.
Ние говорим за виждането, а не за пипането. То се е явило по-късно.
При това, пипат се само близките предмети, а не далечните.
Как ще пипнеш слънцето, звездите? Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне. Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч. Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
към беседата >>
Как ще пипнеш слънцето, звездите?
Ние говорим за виждането, а не за пипането. То се е явило по-късно. При това, пипат се само близките предмети, а не далечните.
Как ще пипнеш слънцето, звездите?
Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне. Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч. Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
към беседата >>
Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне.
Ние говорим за виждането, а не за пипането. То се е явило по-късно. При това, пипат се само близките предмети, а не далечните. Как ще пипнеш слънцето, звездите?
Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне.
Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч. Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
към беседата >>
Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч.
Ние говорим за виждането, а не за пипането. То се е явило по-късно. При това, пипат се само близките предмети, а не далечните. Как ще пипнеш слънцето, звездите? Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне.
Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч.
Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
към беседата >>
Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
То се е явило по-късно. При това, пипат се само близките предмети, а не далечните. Как ще пипнеш слънцето, звездите? Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне. Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч.
Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл.
Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее.
към беседата >>
Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл.
Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл.
Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св.
към беседата >>
Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл. Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл.
Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино.
Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си.
към беседата >>
Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл. Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино.
Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне.
Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи.
към беседата >>
Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл. Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне.
Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав.
Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение.
към беседата >>
Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл. Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав.
Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее.
Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан.
към беседата >>
Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св.
Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее.
Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св.
Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си.
към беседата >>
Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си.
Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св.
Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си.
Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие.
към беседата >>
Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи.
Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си.
Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи.
Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие.
към беседата >>
Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение.
Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи.
Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение.
Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него.
към беседата >>
Това стана и с Жан Валжан.
Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение.
Това стана и с Жан Валжан.
Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си.
Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан.
Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си.
Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени.
към беседата >>
Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие.
Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си.
Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие.
Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие.
към беседата >>
Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие.
Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие.
Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие.
Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките.
към беседата >>
Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него.
Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие.
Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него.
Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките. За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
към беседата >>
Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори.
Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него.
Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори.
Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките. За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
към беседата >>
Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени.
Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори.
Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени.
Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките. За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
към беседата >>
Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие.
Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени.
Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие.
Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките. За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
към беседата >>
Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките.
Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие.
Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките.
За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
към беседата >>
За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките.
За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
към беседата >>
Съществуват три вида посвещения.
Съществуват три вида посвещения.
Едното посвещение е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек.
към беседата >>
Едното посвещение е за обикновения човек.
Съществуват три вида посвещения.
Едното посвещение е за обикновения човек.
Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири.
към беседата >>
Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си.
Съществуват три вида посвещения. Едното посвещение е за обикновения човек.
Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си.
Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си!
към беседата >>
Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си.
Съществуват три вида посвещения. Едното посвещение е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си.
Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си.
Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си! Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
към беседата >>
Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си.
Съществуват три вида посвещения. Едното посвещение е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си.
Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си.
Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си! Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
към беседата >>
Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек.
Съществуват три вида посвещения. Едното посвещение е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си.
Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек.
Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си! Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
към беседата >>
Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири.
Едното посвещение е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек.
Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири.
Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си! Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
към беседата >>
Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си!
Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири.
Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си!
Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
към беседата >>
Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си!
Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
към беседата >>
Всеки трябва да си зададе въпросите: Какво представям аз?
Всеки трябва да си зададе въпросите: Какво представям аз?
Какво е положението ми в живота? На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм достигнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н.
към беседата >>
Какво е положението ми в живота?
Всеки трябва да си зададе въпросите: Какво представям аз?
Какво е положението ми в живота?
На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм достигнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането.
към беседата >>
На каква степен на развитие се намирам?
Всеки трябва да си зададе въпросите: Какво представям аз? Какво е положението ми в живота?
На каква степен на развитие се намирам?
Докъде съм достигнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари.
към беседата >>
Докъде съм достигнал?
Всеки трябва да си зададе въпросите: Какво представям аз? Какво е положението ми в живота? На каква степен на развитие се намирам?
Докъде съм достигнал?
Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека.
към беседата >>
Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора.
Всеки трябва да си зададе въпросите: Какво представям аз? Какво е положението ми в живота? На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм достигнал?
Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора.
След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им.
към беседата >>
След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н.
Всеки трябва да си зададе въпросите: Какво представям аз? Какво е положението ми в живота? На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм достигнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора.
След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н.
Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си.
към беседата >>
Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането.
Какво е положението ми в живота? На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм достигнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н.
Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането.
Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот.
към беседата >>
Ще кажете, че не може да се живее без пари.
На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм достигнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането.
Ще кажете, че не може да се живее без пари.
– Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля.
към беседата >>
– Но парите не трябва да бъдат идеал на човека.
Докъде съм достигнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари.
– Но парите не трябва да бъдат идеал на човека.
Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота.
към беседата >>
Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им.
Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека.
Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им.
Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума.
към беседата >>
Например, бомбата е страшна поради съдържанието си.
След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на което настъпил монетата и т.н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им.
Например, бомбата е страшна поради съдържанието си.
Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума. Парите са за разумните хора, а не за глупавите.
към беседата >>
Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот.
Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотричането. Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си.
Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот.
Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума. Парите са за разумните хора, а не за глупавите.
към беседата >>
Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля.
Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот.
Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля.
Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума. Парите са за разумните хора, а не за глупавите.
към беседата >>
Умът намира ценностите в живота.
– Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля.
Умът намира ценностите в живота.
И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума. Парите са за разумните хора, а не за глупавите.
към беседата >>
И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума.
Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота.
И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума.
Парите са за разумните хора, а не за глупавите.
към беседата >>
Парите са за разумните хора, а не за глупавите.
Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума.
Парите са за разумните хора, а не за глупавите.
към беседата >>
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал.
Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта. Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души. Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът.
към беседата >>
Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал.
Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта.
Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души. Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива.
към беседата >>
Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал. Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта.
Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души.
Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
към беседата >>
Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал. Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта. Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души.
Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си.
Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
към беседата >>
Тези връзки наричаме естествени.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал. Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта. Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души. Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си.
Тези връзки наричаме естествени.
Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
към беседата >>
Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал. Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта. Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души. Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени.
Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът.
Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
към беседата >>
Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива.
Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта. Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души. Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът.
Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива.
Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
към беседата >>
Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души. Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива.
Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
към беседата >>
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан.
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан.
Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“.
към беседата >>
Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение.
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан.
Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение.
Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни.
към беседата >>
Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот.
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение.
Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот.
Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист.
към беседата >>
Той се самоотрече – изпълни великия закон.
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот.
Той се самоотрече – изпълни великия закон.
Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
към беседата >>
Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват.
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон.
Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват.
Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
към беседата >>
Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“.
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват.
Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“.
Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
към беседата >>
Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни.
Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“.
Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни.
Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
към беседата >>
Това показва, че Толстой е реалист.
Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни.
Това показва, че Толстой е реалист.
Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
към беседата >>
Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист.
Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
към беседата >>
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго?
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго?
– За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др.
към беседата >>
– За да се научите да съпоставяте нещата.
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго?
– За да се научите да съпоставяте нещата.
Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др. Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
към беседата >>
Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас.
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго? – За да се научите да съпоставяте нещата.
Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас.
За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др. Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
към беседата >>
За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна.
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго? – За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас.
За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна.
Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др. Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои.
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго? – За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна.
Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои.
Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др. Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
към беседата >>
Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др.
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго? – За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои.
Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др.
Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
към беседата >>
Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
– За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др.
Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
към беседата >>
Обаче, де седи истинската свобода?
(втори вариант)
Ще ми дадеш пари на заем, защото три пъти като умра, от света нищо няма да остане.“ И банкерът веднага му дава 1000 лева. Значи 1000 лева те освобождават от ограничението на глада и ти няма да умреш. Но ще имаш тогава друго ограничение. Този банкер му казва: „След три месеца ти ще дойдеш пак при мене и ако не дойдеш, аз ще протестирам своята полица.“ И тогава ще се явят три граждански ангели при тебе. Питам сега: ако вземеш 1000 лева, ти не си свободен, ограничаваш се.
Обаче, де седи истинската свобода?
Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари. Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите. Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“
към втори вариант >>
Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари.
(втори вариант)
Значи 1000 лева те освобождават от ограничението на глада и ти няма да умреш. Но ще имаш тогава друго ограничение. Този банкер му казва: „След три месеца ти ще дойдеш пак при мене и ако не дойдеш, аз ще протестирам своята полица.“ И тогава ще се явят три граждански ангели при тебе. Питам сега: ако вземеш 1000 лева, ти не си свободен, ограничаваш се. Обаче, де седи истинската свобода?
Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари.
Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите. Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“
към втори вариант >>
Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите.
(втори вариант)
Но ще имаш тогава друго ограничение. Този банкер му казва: „След три месеца ти ще дойдеш пак при мене и ако не дойдеш, аз ще протестирам своята полица.“ И тогава ще се явят три граждански ангели при тебе. Питам сега: ако вземеш 1000 лева, ти не си свободен, ограничаваш се. Обаче, де седи истинската свобода? Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари.
Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите.
Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“
към втори вариант >>
Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“
(втори вариант)
Този банкер му казва: „След три месеца ти ще дойдеш пак при мене и ако не дойдеш, аз ще протестирам своята полица.“ И тогава ще се явят три граждански ангели при тебе. Питам сега: ако вземеш 1000 лева, ти не си свободен, ограничаваш се. Обаче, де седи истинската свобода? Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари. Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите.
Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“
към втори вариант >>
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения.
(втори вариант)
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения.
Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода.
(втори вариант)
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения.
Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода.
Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава. Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява.
към втори вариант >>
Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание.
(втори вариант)
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения. Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода.
Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание.
Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава. Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява. Такъв един закон е законът на дишането.
към втори вариант >>
Знанието, което не ограничава човека, е знание.
(втори вариант)
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения. Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание.
Знанието, което не ограничава човека, е знание.
И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава. Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява. Такъв един закон е законът на дишането.
към втори вариант >>
И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов.
(втори вариант)
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения. Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание.
И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов.
Тя го задължава. Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява. Такъв един закон е законът на дишането.
към втори вариант >>
Тя го задължава.
(втори вариант)
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения. Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов.
Тя го задължава.
Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява. Такъв един закон е законът на дишането.
към втори вариант >>
Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява.
(втори вариант)
Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава.
Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява.
Такъв един закон е законът на дишането.
към втори вариант >>
Такъв един закон е законът на дишането.
(втори вариант)
Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава. Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява.
Такъв един закон е законът на дишането.
към втори вариант >>
Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето.
(втори вариант)
Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето.
Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото. Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали.
към втори вариант >>
Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото.
(втори вариант)
Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето.
Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото.
Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън.
към втори вариант >>
Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди.
(втори вариант)
Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето. Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото.
Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди.
Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече.
към втори вариант >>
Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи.
(втори вариант)
Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето. Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото. Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди.
Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи.
В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас.
(втори вариант)
Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето. Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото. Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи.
В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас.
Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода. Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък.
към втори вариант >>
Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали.
(втори вариант)
Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето. Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото. Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас.
Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали.
Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода. Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък. Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън.
(втори вариант)
Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото. Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали.
Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън.
Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода. Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък. Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече.
(втори вариант)
Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън.
Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече.
Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода. Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък. Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода.
(втори вариант)
Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече.
Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода.
Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък. Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък.
(втори вариант)
В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода.
Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък.
Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода.
(втори вариант)
Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода. Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък.
Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
Хубаво, де ограничава Любовта?
(втори вариант)
Хубаво, де ограничава Любовта?
Любов, която затваря очите, ограничава. И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов. Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина.
към втори вариант >>
Любов, която затваря очите, ограничава.
(втори вариант)
Хубаво, де ограничава Любовта?
Любов, която затваря очите, ограничава.
И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов. Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел.
към втори вариант >>
И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов.
(втори вариант)
Хубаво, де ограничава Любовта? Любов, която затваря очите, ограничава.
И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов.
Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй?
към втори вариант >>
Има едно знание, което също така е сляпо.
(втори вариант)
Хубаво, де ограничава Любовта? Любов, която затваря очите, ограничава. И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов.
Има едно знание, което също така е сляпо.
Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели.
към втори вариант >>
Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина.
(втори вариант)
Хубаво, де ограничава Любовта? Любов, която затваря очите, ограничава. И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов. Има едно знание, което също така е сляпо.
Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина.
Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ.
към втори вариант >>
Не може да има любов в света, дето няма светлина.
(втори вариант)
Хубаво, де ограничава Любовта? Любов, която затваря очите, ограничава. И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов. Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина.
Не може да има любов в света, дето няма светлина.
Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ.
към втори вариант >>
Не можеш да обичаш това, което не си видел.
(втори вариант)
Любов, която затваря очите, ограничава. И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов. Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина.
Не можеш да обичаш това, което не си видел.
Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ.
към втори вариант >>
Може да каже някой: „Как тъй?
(втори вариант)
И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов. Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел.
Може да каже някой: „Как тъй?
Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога.
към втори вариант >>
Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели.
(втори вариант)
Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй?
Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели.
Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура.
към втори вариант >>
Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ.
(втори вариант)
Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина. Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели.
Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ.
Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога.
към втори вариант >>
Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ.
(втори вариант)
Не може да има любов в света, дето няма светлина. Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ.
Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ.
Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога. Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен.
към втори вариант >>
Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ.
(втори вариант)
Не можеш да обичаш това, което не си видел. Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ.
Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ.
Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога. Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен. Някой те вкара така, че образът ти не е хубав.
към втори вариант >>
Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога.
(втори вариант)
Може да каже някой: „Как тъй? Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ.
Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога.
Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога. Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен. Някой те вкара така, че образът ти не е хубав. Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре.
към втори вариант >>
Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура.
(втори вариант)
Бога никой никога не е видел.“ Да, но портрета на Бога сте видели. Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога.
Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура.
Но все пак това е образът на Бога. Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен. Някой те вкара така, че образът ти не е хубав. Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре. Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем да обичаме това, което не сме видели.
към втори вариант >>
Но все пак това е образът на Бога.
(втори вариант)
Чудни са хората, дето казват, че Бог няма никакъв образ. Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура.
Но все пак това е образът на Бога.
Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен. Някой те вкара така, че образът ти не е хубав. Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре. Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем да обичаме това, което не сме видели.
към втори вариант >>
Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен.
(втори вариант)
Философите и учените хора казват, че Бог няма никакъв образ. Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога.
Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен.
Някой те вкара така, че образът ти не е хубав. Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре. Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем да обичаме това, което не сме видели.
към втори вариант >>
Някой те вкара така, че образът ти не е хубав.
(втори вариант)
Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ. Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога. Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен.
Някой те вкара така, че образът ти не е хубав.
Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре. Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем да обичаме това, което не сме видели.
към втори вариант >>
Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре.
(втори вариант)
Значи, постъпките на човека и неговите мисли да бъдат като тези на Бога. Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога. Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен. Някой те вкара така, че образът ти не е хубав.
Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре.
Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем да обичаме това, което не сме видели.
към втори вариант >>
Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем да обичаме това, което не сме видели.
(втори вариант)
Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура. Но все пак това е образът на Бога. Сега, не че ти си виновен, но фотографът е виновен. Някой те вкара така, че образът ти не е хубав. Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре.
Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем да обичаме това, което не сме видели.
към втори вариант >>
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш да обичаш това, което не си видел.
(втори вариант)
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш да обичаш това, което не си видел.
Ние не сме за пипането. Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота. Пипат се само близките предмети, но не и далечните. Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите?
към втори вариант >>
Ние не сме за пипането.
(втори вариант)
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш да обичаш това, което не си видел.
Ние не сме за пипането.
Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота. Пипат се само близките предмети, но не и далечните. Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш.
към втори вариант >>
Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота.
(втори вариант)
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш да обичаш това, което не си видел. Ние не сме за пипането.
Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота.
Пипат се само близките предмети, но не и далечните. Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш.
към втори вариант >>
Пипат се само близките предмети, но не и далечните.
(втори вариант)
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш да обичаш това, което не си видел. Ние не сме за пипането. Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота.
Пипат се само близките предмети, но не и далечните.
Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането.
към втори вариант >>
Как ще пипнеш ти Слънцето?
(втори вариант)
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш да обичаш това, което не си видел. Ние не сме за пипането. Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота. Пипат се само близките предмети, но не и далечните.
Как ще пипнеш ти Слънцето?
Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума.
към втори вариант >>
Как ще пипаш звездите?
(втори вариант)
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш да обичаш това, което не си видел. Ние не сме за пипането. Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота. Пипат се само близките предмети, но не и далечните. Как ще пипнеш ти Слънцето?
Как ще пипаш звездите?
Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма?
към втори вариант >>
Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш.
(втори вариант)
Ние не сме за пипането. Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота. Пипат се само близките предмети, но не и далечните. Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите?
Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш.
Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ.
към втори вариант >>
Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш.
(втори вариант)
Ти не мисли за пипането, защото пипането е един фактор, който отпосле се явява в живота. Пипат се само близките предмети, но не и далечните. Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш.
Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш.
Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има.
към втори вариант >>
Следователно, виждането предшествува пипането.
(втори вариант)
Пипат се само близките предмети, но не и далечните. Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш.
Следователно, виждането предшествува пипането.
Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес.
към втори вариант >>
Виждането е качество на ума.
(втори вариант)
Как ще пипнеш ти Слънцето? Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането.
Виждането е качество на ума.
Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ.
към втори вариант >>
Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма?
(втори вариант)
Как ще пипаш звездите? Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума.
Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма?
“ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече.
към втори вариант >>
“ И малките буболечици знаят, че има Господ.
(втори вариант)
Казват: „Това, което аз мога да пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога да пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш да пипаш. Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма?
“ И малките буболечици знаят, че има Господ.
Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече. Това е най-простият факт.
към втори вариант >>
Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има.
(втори вариант)
Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш да го пипнеш. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ.
Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има.
Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече. Това е най-простият факт. Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени.
към втори вариант >>
Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес.
(втори вариант)
Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има.
Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес.
Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече. Това е най-простият факт. Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени. Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени.
към втори вариант >>
Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ.
(втори вариант)
Виждането е качество на ума. Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес.
Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ.
За нашите философи няма Господ, нищо повече. Това е най-простият факт. Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени. Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени. Това, което ние имаме, всякога го проектираме и у другите хора.
към втори вариант >>
За нашите философи няма Господ, нищо повече.
(втори вариант)
Казвате: „Кой знае има ли Господ или няма? “ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ.
За нашите философи няма Господ, нищо повече.
Това е най-простият факт. Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени. Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени. Това, което ние имаме, всякога го проектираме и у другите хора.
към втори вариант >>
Това е най-простият факт.
(втори вариант)
“ И малките буболечици знаят, че има Господ. Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече.
Това е най-простият факт.
Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени. Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени. Това, което ние имаме, всякога го проектираме и у другите хора.
към втори вариант >>
Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени.
(втори вариант)
Питайте малката буболечица, има ли Господ и тя ще ти каже, че има. Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече. Това е най-простият факт.
Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени.
Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени. Това, което ние имаме, всякога го проектираме и у другите хора.
към втори вариант >>
Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени.
(втори вариант)
Те са разрешили този въпрос преди хиляди години, а хората не са го разрешили и днес. Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече. Това е най-простият факт. Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени.
Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени.
Това, което ние имаме, всякога го проектираме и у другите хора.
към втори вариант >>
Това, което ние имаме, всякога го проектираме и у другите хора.
(втори вариант)
Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ. За нашите философи няма Господ, нищо повече. Това е най-простият факт. Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш да си представиш, че другите стаи могат да бъдат осветлени. Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш да си представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени.
Това, което ние имаме, всякога го проектираме и у другите хора.
към втори вариант >>
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт.
(втори вариант)
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт.
Рекох, ти има-ш известен талант. Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив. „Ама, отде знаеш? “ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил.
към втори вариант >>
Рекох, ти има-ш известен талант.
(втори вариант)
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт.
Рекох, ти има-ш известен талант.
Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив. „Ама, отде знаеш? “ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш.
към втори вариант >>
Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив.
(втори вариант)
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт. Рекох, ти има-ш известен талант.
Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив.
„Ама, отде знаеш? “ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш. Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири.
към втори вариант >>
„Ама, отде знаеш?
(втори вариант)
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт. Рекох, ти има-ш известен талант. Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив.
„Ама, отде знаеш?
“ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш. Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант.
към втори вариант >>
“ В тебе стават известни конвулсии.
(втори вариант)
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт. Рекох, ти има-ш известен талант. Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив. „Ама, отде знаеш?
“ В тебе стават известни конвулсии.
Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш. Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант. Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант.
към втори вариант >>
Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил.
(втори вариант)
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт. Рекох, ти има-ш известен талант. Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив. „Ама, отде знаеш? “ В тебе стават известни конвулсии.
Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил.
Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш. Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант. Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант. Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни.
към втори вариант >>
Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш.
(втори вариант)
Рекох, ти има-ш известен талант. Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив. „Ама, отде знаеш? “ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил.
Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш.
Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант. Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант. Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни.
към втори вариант >>
Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири.
(втори вариант)
Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш да трепериш, като видя това, рекох, ти си талантлив. „Ама, отде знаеш? “ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш.
Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири.
Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант. Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант. Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни.
към втори вариант >>
Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант.
(втори вариант)
„Ама, отде знаеш? “ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш. Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири.
Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант.
Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант. Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни.
към втори вариант >>
Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант.
(втори вариант)
“ В тебе стават известни конвулсии. Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш. Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант.
Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант.
Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни.
към втори вариант >>
Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни.
(втори вариант)
Знаеш, не знаеш, ти искаш да го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон да чуеш, мислиш, че много нещо си направил. Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва да разработваш. Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант. Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант.
Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни.
към втори вариант >>
Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна.
(втори вариант)
Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна.
Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира.
към втори вариант >>
Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае.
(втори вариант)
Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна.
Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае.
Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав.
към втори вариант >>
Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино.
(втори вариант)
Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна. Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае.
Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино.
Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция.
към втори вариант >>
Вие отивате в Москва.
(втори вариант)
Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна. Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино.
Вие отивате в Москва.
И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. Затова го пратиха там.
към втори вариант >>
И аз ще ви кажа: върнете се в Франция!
(втори вариант)
Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна. Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва.
И аз ще ви кажа: върнете се в Франция!
Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. Затова го пратиха там. Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
към втори вариант >>
Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира.
(втори вариант)
Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна. Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция!
Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира.
Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. Затова го пратиха там. Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
към втори вариант >>
Този път, по който вървите, не е прав.
(втори вариант)
Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира.
Този път, по който вървите, не е прав.
Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. Затова го пратиха там. Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
към втори вариант >>
Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция.
(втори вариант)
Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав.
Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция.
Затова го пратиха там. Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
към втори вариант >>
Затова го пратиха там.
(втори вариант)
Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция.
Затова го пратиха там.
Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
към втори вариант >>
Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
(втори вариант)
И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. Затова го пратиха там.
Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
към втори вариант >>
Обаче другият метод е верен.
(втори вариант)
Обаче другият метод е верен.
Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте. Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили.
към втори вариант >>
Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте.
(втори вариант)
Обаче другият метод е верен.
Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте.
Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие!
към втори вариант >>
Човек не може да се бори със себе си.
(втори вариант)
Обаче другият метод е верен. Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте.
Човек не може да се бори със себе си.
Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие! Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие.
към втори вариант >>
Немислимо е да се бори човек със себе си!
(втори вариант)
Обаче другият метод е верен. Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте. Човек не може да се бори със себе си.
Немислимо е да се бори човек със себе си!
Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие! Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие. И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него.
(втори вариант)
Обаче другият метод е верен. Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте. Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си!
Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него.
На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие! Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие. И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
към втори вариант >>
На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили.
(втори вариант)
Обаче другият метод е верен. Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте. Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него.
На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили.
И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие! Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие. И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
към втори вариант >>
И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие!
(втори вариант)
Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте. Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили.
И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие!
Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие. И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
към втори вариант >>
Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие.
(втори вариант)
Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие!
Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие.
И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
към втори вариант >>
И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
(втори вариант)
Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие! Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие.
И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
към втори вариант >>
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата.
(втори вариант)
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата.
Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това. Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания. Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене? “ Плаши се.
към втори вариант >>
Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това.
(втори вариант)
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата.
Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това.
Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания. Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене? “ Плаши се. От друга страна пак се плаши.
към втори вариант >>
Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания.
(втори вариант)
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата. Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това.
Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания.
Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене? “ Плаши се. От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе.
към втори вариант >>
Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил.
(втори вариант)
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата. Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това. Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания.
Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил.
Какво ще стане с мене? “ Плаши се. От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение.
към втори вариант >>
Какво ще стане с мене?
(втори вариант)
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата. Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това. Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания. Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил.
Какво ще стане с мене?
“ Плаши се. От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят.
към втори вариант >>
“ Плаши се.
(втори вариант)
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата. Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това. Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания. Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене?
“ Плаши се.
От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни.
към втори вариант >>
От друга страна пак се плаши.
(втори вариант)
Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това. Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания. Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене? “ Плаши се.
От друга страна пак се плаши.
Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес.
към втори вариант >>
Ако влезе злото пък ще го разсипе.
(втори вариант)
Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания. Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене? “ Плаши се. От друга страна пак се плаши.
Ако влезе злото пък ще го разсипе.
Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес. Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие.
към втори вариант >>
Най-после той ще влезе в едно разрешение.
(втори вариант)
Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене? “ Плаши се. От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе.
Най-после той ще влезе в едно разрешение.
Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес. Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие. Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив.
към втори вариант >>
Та рекох, силите у него се борят.
(втори вариант)
Какво ще стане с мене? “ Плаши се. От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение.
Та рекох, силите у него се борят.
И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес. Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие. Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив. За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.
към втори вариант >>
И най-после той ще се съюзи с една от двете страни.
(втори вариант)
“ Плаши се. От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят.
И най-после той ще се съюзи с една от двете страни.
Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес. Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие. Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив. За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.
към втори вариант >>
Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес.
(втори вариант)
От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни.
Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес.
Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие. Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив. За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.
към втори вариант >>
Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие.
(втори вариант)
Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес.
Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие.
Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив. За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.
към втори вариант >>
Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив.
(втори вариант)
Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес. Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие.
Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив.
За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.
към втори вариант >>
За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.
(втори вариант)
Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес. Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие. Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив.
За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.
към втори вариант >>
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара.
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара.
Знаеш ли де ще ги ударят? Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара. На талантливия човек удрят 20 удара на задницата. А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли.
към втори вариант >>
Знаеш ли де ще ги ударят?
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара.
Знаеш ли де ще ги ударят?
Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара. На талантливия човек удрят 20 удара на задницата. А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ?
към втори вариант >>
Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара.
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара. Знаеш ли де ще ги ударят?
Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара.
На талантливия човек удрят 20 удара на задницата. А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш.
към втори вариант >>
На талантливия човек удрят 20 удара на задницата.
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара. Знаеш ли де ще ги ударят? Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара.
На талантливия човек удрят 20 удара на задницата.
А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения.
към втори вариант >>
А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето.
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара. Знаеш ли де ще ги ударят? Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара. На талантливия човек удрят 20 удара на задницата.
А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето.
Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето.
към втори вариант >>
Геният бият по лицето, за да мисли.
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара. Знаеш ли де ще ги ударят? Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара. На талантливия човек удрят 20 удара на задницата. А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето.
Геният бият по лицето, за да мисли.
Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката.
към втори вариант >>
Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ?
(втори вариант)
Знаеш ли де ще ги ударят? Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара. На талантливия човек удрят 20 удара на задницата. А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли.
Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ?
Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите.
към втори вариант >>
Да мислиш.
(втори вариант)
Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара. На талантливия човек удрят 20 удара на задницата. А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ?
Да мислиш.
Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата.
към втори вариант >>
Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения.
(втори вариант)
На талантливия човек удрят 20 удара на задницата. А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш.
Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения.
Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата.
към втори вариант >>
Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето.
(втори вариант)
А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето. Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения.
Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето.
Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата. А до гениалния човек още не са дошли.
към втори вариант >>
Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката.
(втори вариант)
Геният бият по лицето, за да мисли. Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето.
Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката.
Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата. А до гениалния човек още не са дошли. Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват.
към втори вариант >>
Тъй правиха и българите.
(втори вариант)
Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ? Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката.
Тъй правиха и българите.
Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата. А до гениалния човек още не са дошли. Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват. Че като му плесне веднъж, очите да му светнат.
към втори вариант >>
Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата.
(втори вариант)
Да мислиш. Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите.
Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата.
Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата. А до гениалния човек още не са дошли. Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват. Че като му плесне веднъж, очите да му светнат. А 30 по сто колко стават?
към втори вариант >>
Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата.
(втори вариант)
Ти трябва да учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения. Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата.
Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата.
А до гениалния човек още не са дошли. Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват. Че като му плесне веднъж, очите да му светнат. А 30 по сто колко стават?
към втори вариант >>
А до гениалния човек още не са дошли.
(втори вариант)
Щом искаш да бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето. Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата.
А до гениалния човек още не са дошли.
Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват. Че като му плесне веднъж, очите да му светнат. А 30 по сто колко стават?
към втори вариант >>
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“?
(втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“?
Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени.
към втори вариант >>
Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват.
(втори вариант)
Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката. Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата. А до гениалния човек още не са дошли.
Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват.
Че като му плесне веднъж, очите да му светнат. А 30 по сто колко стават?
към втори вариант >>
Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго?
(втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“?
Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго?
П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени.
към втори вариант >>
Че като му плесне веднъж, очите да му светнат.
(втори вариант)
Тъй правиха и българите. Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата. А до гениалния човек още не са дошли. Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват.
Че като му плесне веднъж, очите да му светнат.
А 30 по сто колко стават?
към втори вариант >>
П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек.
(втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“? Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго?
П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек.
Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени.
към втори вариант >>
А 30 по сто колко стават?
(втори вариант)
Най-първо биеха учениците по краката, когато искат да ги направят талантливи, биеха ги по задницата. Някой ученик ще го държи за ръцете и краката на провинилия се ученик, а Учителят ще го бие по задницата. А до гениалния човек още не са дошли. Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може да стане гениален 30 плесници трябват. Че като му плесне веднъж, очите да му светнат.
А 30 по сто колко стават?
към втори вариант >>
Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени.
(втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“? Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек.
Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени.
към втори вариант >>
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека.
Всеки от вас ще мине тази борба. Тя е неизбежна. Това са закони в природата. Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър.
към втори вариант >>
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания?
(втори вариант)
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания?
Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи.
към втори вариант >>
Всеки от вас ще мине тази борба.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека.
Всеки от вас ще мине тази борба.
Тя е неизбежна. Това са закони в природата. Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене.
към втори вариант >>
Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават.
(втори вариант)
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания?
Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават.
Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек.
към втори вариант >>
Тя е неизбежна.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека. Всеки от вас ще мине тази борба.
Тя е неизбежна.
Това са закони в природата. Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене.
към втори вариант >>
Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални.
(втори вариант)
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават.
Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални.
Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка.
към втори вариант >>
Това са закони в природата.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека. Всеки от вас ще мине тази борба. Тя е неизбежна.
Това са закони в природата.
Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана.
към втори вариант >>
Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго.
(втори вариант)
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални.
Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго.
Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка.
към втори вариант >>
Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека. Всеки от вас ще мине тази борба. Тя е неизбежна. Това са закони в природата.
Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си.
Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш?
към втори вариант >>
Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой.
(втори вариант)
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго.
Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой.
Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана.
към втори вариант >>
Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека. Всеки от вас ще мине тази борба. Тя е неизбежна. Това са закони в природата. Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си.
Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър.
Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва.
към втори вариант >>
Това са два различни възгледи.
(втори вариант)
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой.
Това са два различни възгледи.
Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди.
към втори вариант >>
Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене.
(втори вариант)
Всеки от вас ще мине тази борба. Тя е неизбежна. Това са закони в природата. Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър.
Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене.
Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк.
към втори вариант >>
Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек.
(втори вариант)
Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи.
Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек.
И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия.
към втори вариант >>
Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене.
(втори вариант)
Тя е неизбежна. Това са закони в природата. Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене.
Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене.
Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците?
към втори вариант >>
И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка.
(втори вариант)
Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек.
И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка.
Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа.
към втори вариант >>
Виждам аз, че опашката му е оскубана.
(втори вариант)
Това са закони в природата. Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене.
Виждам аз, че опашката му е оскубана.
Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм?
към втори вариант >>
Но не е само неговата постъпка.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка.
Но не е само неговата постъпка.
След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона.
към втори вариант >>
Питам го: „Защо бягаш?
(втори вариант)
Сега ние можем да мислим по един или по друг начин, можем да мислим какви ли не неща за себе си. Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана.
Питам го: „Защо бягаш?
„ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм?
към втори вариант >>
След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана.
(втори вариант)
Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка.
След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана.
Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
към втори вариант >>
„ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва.
(втори вариант)
Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш?
„ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва.
Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си?
към втори вариант >>
Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди.
(втори вариант)
Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана.
Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди.
Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
към втори вариант >>
Рекох, той е пуяк.
(втори вариант)
Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва.
Рекох, той е пуяк.
Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите.
към втори вариант >>
Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия.
(втори вариант)
Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди.
Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия.
В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
към втори вариант >>
Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците?
(втори вариант)
Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк.
Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците?
Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание.
към втори вариант >>
В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа.
(втори вариант)
И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия.
В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа.
Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
към втори вариант >>
Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм?
(втори вариант)
Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците?
Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм?
“ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие.
към втори вариант >>
Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона.
(втори вариант)
Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа.
Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона.
Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
към втори вариант >>
“ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм?
(втори вариант)
Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм?
“ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм?
“ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие. Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие?
към втори вариант >>
Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
(втори вариант)
След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона.
Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
към втори вариант >>
“ Кой си?
(втори вариант)
„ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм?
“ Кой си?
И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие. Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие? То е смешна работа.
към втори вариант >>
Наполеон е постоянен и не си мени решенията.
(втори вариант)
Наполеон е постоянен и не си мени решенията.
Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го.
към втори вариант >>
И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите.
(втори вариант)
Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си?
И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите.
И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие. Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие? То е смешна работа. Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската.
към втори вариант >>
Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон.
(втори вариант)
Наполеон е постоянен и не си мени решенията.
Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон.
Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод.
към втори вариант >>
И най-после той изгубва съзнание.
(втори вариант)
Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите.
И най-после той изгубва съзнание.
Треската му надвива и той свършва със своето величие. Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие? То е смешна работа. Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската. Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш да седиш, но после да те няма вече.“ А, да те държи 15-20 деня или три месеца, ти си вече слаб тогава.
към втори вариант >>
Това е право, но по отношение на Бога.
(втори вариант)
Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон.
Това е право, но по отношение на Бога.
Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си.
към втори вариант >>
Треската му надвива и той свършва със своето величие.
(втори вариант)
Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание.
Треската му надвива и той свършва със своето величие.
Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие? То е смешна работа. Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската. Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш да седиш, но после да те няма вече.“ А, да те държи 15-20 деня или три месеца, ти си вече слаб тогава.
към втори вариант >>
Умният човек, като каже нещо, става.
(втори вариант)
Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога.
Умният човек, като каже нещо, става.
Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава?
към втори вариант >>
Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие?
(втори вариант)
“ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие.
Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие?
То е смешна работа. Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската. Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш да седиш, но после да те няма вече.“ А, да те държи 15-20 деня или три месеца, ти си вече слаб тогава.
към втори вариант >>
Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане?
(втори вариант)
Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става.
Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане?
Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си.
към втори вариант >>
То е смешна работа.
(втори вариант)
“ Кой си? И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие. Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие?
То е смешна работа.
Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската. Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш да седиш, но после да те няма вече.“ А, да те държи 15-20 деня или три месеца, ти си вече слаб тогава.
към втори вариант >>
Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го.
(втори вариант)
Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане?
Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го.
И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява?
към втори вариант >>
Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската.
(втори вариант)
И ти си едно величие човек, на когото треската тресе зъбите. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие. Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие? То е смешна работа.
Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската.
Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш да седиш, но после да те няма вече.“ А, да те държи 15-20 деня или три месеца, ти си вече слаб тогава.
към втори вариант >>
И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод.
(втори вариант)
Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го.
И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод.
И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум.
към втори вариант >>
Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш да седиш, но после да те няма вече.“ А, да те държи 15-20 деня или три месеца, ти си вече слаб тогава.
(втори вариант)
И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва със своето величие. Питам: Може ли един човек, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие? То е смешна работа. Най-първо ще хванеш хремата, ще хванеш и треската.
Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш да седиш, но после да те няма вече.“ А, да те държи 15-20 деня или три месеца, ти си вече слаб тогава.
към втори вариант >>
И Наполеон почва да се колебае в себе си.
(втори вариант)
Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод.
И Наполеон почва да се колебае в себе си.
Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
към втори вариант >>
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити.
(втори вариант)
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити.
Всяко нещо си има своя причина. Това е едно съвпадение. Това са задачи за умния човек. Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър.
към втори вариант >>
Кои са причините, че Наполеон се разколебава?
(втори вариант)
Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си.
Кои са причините, че Наполеон се разколебава?
Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
към втори вариант >>
Всяко нещо си има своя причина.
(втори вариант)
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити.
Всяко нещо си има своя причина.
Това е едно съвпадение. Това са задачи за умния човек. Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие.
към втори вариант >>
Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си.
(втори вариант)
Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава?
Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си.
Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
към втори вариант >>
Това е едно съвпадение.
(втори вариант)
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити. Всяко нещо си има своя причина.
Това е едно съвпадение.
Това са задачи за умния човек. Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата.
към втори вариант >>
Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява?
(втори вариант)
Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си.
Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява?
Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
към втори вариант >>
Това са задачи за умния човек.
(втори вариант)
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити. Всяко нещо си има своя причина. Това е едно съвпадение.
Това са задачи за умния човек.
Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията.
към втори вариант >>
Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум.
(втори вариант)
И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява?
Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум.
Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
към втори вариант >>
Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя.
(втори вариант)
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити. Всяко нещо си има своя причина. Това е едно съвпадение. Това са задачи за умния човек.
Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя.
Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят.
към втори вариант >>
Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
(втори вариант)
И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум.
Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър.
(втори вариант)
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити. Всяко нещо си има своя причина. Това е едно съвпадение. Това са задачи за умния човек. Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя.
Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър.
А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега?
към втори вариант >>
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон.
(втори вариант)
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон.
Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
към втори вариант >>
А утре нямате вече това величие.
(втори вариант)
Всяко нещо си има своя причина. Това е едно съвпадение. Това са задачи за умния човек. Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър.
А утре нямате вече това величие.
Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал?
към втори вариант >>
Това са два типа сходни.
(втори вариант)
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон.
Това са два типа сходни.
Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
към втори вариант >>
Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата.
(втори вариант)
Това е едно съвпадение. Това са задачи за умния човек. Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие.
Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата.
Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици.
към втори вариант >>
Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия.
(втори вариант)
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни.
Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия.
Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
към втори вариант >>
Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията.
(втори вариант)
Това са задачи за умния човек. Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата.
Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията.
Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата?
към втори вариант >>
Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото.
(втори вариант)
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия.
Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото.
Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
към втори вариант >>
Условията на живота се менят.
(втори вариант)
Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пътя. Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията.
Условията на живота се менят.
Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици.
към втори вариант >>
Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия.
(втори вариант)
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото.
Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия.
Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
към втори вариант >>
Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега?
(втори вариант)
Аз ви казвам: може да си проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър. А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят.
Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега?
“ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка.
към втори вариант >>
Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
(втори вариант)
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия.
Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
към втори вариант >>
“ Е, какъв се станал?
(втори вариант)
А утре нямате вече това величие. Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега?
“ Е, какъв се станал?
„Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички.
към втори вариант >>
Толстой снима своя герой.
(втори вариант)
Толстой снима своя герой.
Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек.
към втори вариант >>
„Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици.
(втори вариант)
Може да си проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал?
„Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици.
Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко!
към втори вариант >>
Имаме обратния процес.
(втори вариант)
Толстой снима своя герой.
Имаме обратния процес.
Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията.
към втори вариант >>
Каква е разликата?
(втори вариант)
Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смяна на условията. Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици.
Каква е разликата?
Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости.
към втори вариант >>
Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал.
(втори вариант)
Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес.
Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал.
И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона?
към втори вариант >>
Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици.
(втори вариант)
Условията на живота се менят. Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата?
Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици.
Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
към втори вариант >>
И Наполеон най-после става един простак.
(втори вариант)
Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал.
И Наполеон най-после става един простак.
Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си.
към втори вариант >>
Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка.
(втори вариант)
Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега? “ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици.
Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка.
Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
към втори вариант >>
Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре.
(втори вариант)
Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак.
Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре.
Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му?
към втори вариант >>
Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички.
(втори вариант)
“ Е, какъв се станал? „Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка.
Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички.
И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
към втори вариант >>
Наполеон не е голям човек.
(втори вариант)
Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре.
Наполеон не е голям човек.
Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия?
към втори вариант >>
И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко!
(втори вариант)
„Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега си без ръкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички.
И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко!
“ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
към втори вариант >>
Един човек в своя исторически развой на събитията.
(втори вариант)
Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек.
Един човек в своя исторически развой на събитията.
Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима?
към втори вариант >>
“ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости.
(втори вариант)
Каква е разликата? Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко!
“ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости.
Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
към втори вариант >>
Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона?
(втори вариант)
Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията.
Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона?
“ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция?
към втори вариант >>
Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
(втори вариант)
Разликата е, че едно време си имал бели ръкавици, а сега си без ръкавици. Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости.
Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
към втори вариант >>
“ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си.
(втори вариант)
И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона?
“ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си.
Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия.
към втори вариант >>
И Толстой и Хюго са били съвестни.
(втори вариант)
И Толстой и Хюго са били съвестни.
Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари.
към втори вариант >>
Де е тогава гениалността му?
(втори вариант)
Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си.
Де е тогава гениалността му?
И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона?
към втори вариант >>
Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни.
(втори вариант)
И Толстой и Хюго са били съвестни.
Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни.
Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание.
към втори вариант >>
И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия?
(втори вариант)
Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му?
И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия?
Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения.
към втори вариант >>
Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече.
(втори вариант)
И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни.
Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече.
При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни!
към втори вариант >>
Той не знае ли, че Русия не е победима?
(втори вариант)
Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия?
Той не знае ли, че Русия не е победима?
Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения.
към втори вариант >>
При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш.
(втори вариант)
И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече.
При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш.
За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма.
към втори вариант >>
Защо изложи цяла Франция?
(втори вариант)
Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима?
Защо изложи цяла Франция?
И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения.
към втори вариант >>
За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането.
(втори вариант)
И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш.
За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането.
Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили.
към втори вариант >>
И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия.
(втори вариант)
“ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция?
И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия.
Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения.
към втори вариант >>
Ние можем да живеем и без пари.
(втори вариант)
И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането.
Ние можем да живеем и без пари.
Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо?
към втори вариант >>
Де е гениалността на Наполеона?
(втори вариант)
Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия.
Де е гениалността на Наполеона?
“ Това са вътрешни разсъждения.
към втори вариант >>
Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание.
(втори вариант)
Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари.
Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание.
Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно.
към втори вариант >>
“ Това са вътрешни разсъждения.
(втори вариант)
И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона?
“ Това са вътрешни разсъждения.
към втори вариант >>
Можем да бъдем свободни!
(втори вариант)
Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание.
Можем да бъдем свободни!
Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни.
към втори вариант >>
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли?
(втори вариант)
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли?
“ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“
към втори вариант >>
Всека идея има своя външна форма.
(втори вариант)
При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни!
Всека идея има своя външна форма.
Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна.
към втори вариант >>
“ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон.
(втори вариант)
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли?
“ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон.
И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“
към втори вариант >>
Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили.
(втори вариант)
За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма.
Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили.
Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо.
към втори вариант >>
И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си.
(втори вариант)
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон.
И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си.
И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“
към втори вариант >>
Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо?
(втори вариант)
Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили.
Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо?
Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо.
към втори вариант >>
И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата.
(втори вариант)
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си.
И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата.
И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“
към втори вариант >>
Съдържанието и е опасно.
(втори вариант)
Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо?
Съдържанието и е опасно.
Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо. Сега американците пишат с златно перо.
към втори вариант >>
И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“
(втори вариант)
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата.
И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“
към втори вариант >>
Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни.
(втори вариант)
Можем да бъдем свободни! Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно.
Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни.
Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо. Сега американците пишат с златно перо. Няма да казвате, че без пари не можете.
към втори вариант >>
Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан.
(втори вариант)
Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан.
И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората.
към втори вариант >>
Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна.
(втори вариант)
Всека идея има своя външна форма. Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни.
Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна.
Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо. Сега американците пишат с златно перо. Няма да казвате, че без пари не можете. Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора.
към втори вариант >>
И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан.
(втори вариант)
Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан.
И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан.
Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си.
към втори вариант >>
Да напишем, например, едно писмо.
(втори вариант)
Като казвам, че можем да бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна.
Да напишем, например, едно писмо.
Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо. Сега американците пишат с златно перо. Няма да казвате, че без пари не можете. Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора. Парите са за разумните хора, любовта е за разумните хора.
към втори вариант >>
Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет.
(втори вариант)
Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан.
Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет.
Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици.
към втори вариант >>
Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо.
(втори вариант)
Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо.
Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо.
Сега американците пишат с златно перо. Няма да казвате, че без пари не можете. Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора. Парите са за разумните хора, любовта е за разумните хора.
към втори вариант >>
Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години.
(втори вариант)
Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет.
Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години.
Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление.
към втори вариант >>
Сега американците пишат с златно перо.
(втори вариант)
Съдържанието и е опасно. Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо.
Сега американците пишат с златно перо.
Няма да казвате, че без пари не можете. Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора. Парите са за разумните хора, любовта е за разумните хора.
към втори вариант >>
Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан.
(втори вариант)
Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години.
Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан.
Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура.
към втори вариант >>
Няма да казвате, че без пари не можете.
(втори вариант)
Също, когато вложим съдържанието в парите, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо. Сега американците пишат с златно перо.
Няма да казвате, че без пари не можете.
Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора. Парите са за разумните хора, любовта е за разумните хора.
към втори вариант >>
Той страда, като вижда несправедливостите на хората.
(втори вариант)
Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан.
Той страда, като вижда несправедливостите на хората.
Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора.
(втори вариант)
Обаче, ние ще направим парите като средство за размяна. Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо. Сега американците пишат с златно перо. Няма да казвате, че без пари не можете.
Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора.
Парите са за разумните хора, любовта е за разумните хора.
към втори вариант >>
Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си.
(втори вариант)
И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората.
Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си.
Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече.
към втори вариант >>
Парите са за разумните хора, любовта е за разумните хора.
(втори вариант)
Да напишем, например, едно писмо. Едно време хората писаха с паче перо, после с желязно перо. Сега американците пишат с златно перо. Няма да казвате, че без пари не можете. Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора.
Парите са за разумните хора, любовта е за разумните хора.
към втори вариант >>
Сестра му донася сребърните лъжици.
(втори вариант)
Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си.
Сестра му донася сребърните лъжици.
Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си.
към втори вариант >>
Та рекох, ако вие нямате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота.
(втори вариант)
Та рекох, ако вие нямате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота.
Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си. А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си. Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите. Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки.
към втори вариант >>
Той се учудва на тях, прави му впечатление.
(втори вариант)
Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици.
Той се учудва на тях, прави му впечатление.
Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан.
към втори вариант >>
Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си.
(втори вариант)
Та рекох, ако вие нямате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота.
Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си.
А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си. Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите. Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда.
към втори вариант >>
Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура.
(втори вариант)
Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление.
Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура.
Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали.
към втори вариант >>
А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си.
(втори вариант)
Та рекох, ако вие нямате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота. Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си.
А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си.
Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите. Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата.
към втори вариант >>
Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък.
(втори вариант)
Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура.
Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък.
Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали. След това бързо офейква, качва се на стената и избягва.
към втори вариант >>
Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите.
(втори вариант)
Та рекох, ако вие нямате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота. Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си. А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си.
Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите.
Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда.
към втори вариант >>
Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече.
(втори вариант)
Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък.
Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече.
Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали. След това бързо офейква, качва се на стената и избягва.
към втори вариант >>
Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека.
(втори вариант)
Та рекох, ако вие нямате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота. Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си. А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си. Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите.
Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека.
Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина.
към втори вариант >>
Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си.
(втори вариант)
Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече.
Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си.
Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали. След това бързо офейква, качва се на стената и избягва.
към втори вариант >>
Те са неща естествени, естествени връзки.
(втори вариант)
Та рекох, ако вие нямате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота. Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си. А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си. Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите. Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека.
Те са неща естествени, естествени връзки.
Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни.
към втори вариант >>
Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан.
(втори вариант)
Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си.
Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан.
Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали. След това бързо офейква, качва се на стената и избягва.
към втори вариант >>
Човек не трябва да прекъсва своята среда.
(втори вариант)
Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си. А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си. Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите. Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки.
Човек не трябва да прекъсва своята среда.
Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека.
към втори вариант >>
Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали.
(втори вариант)
Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан.
Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали.
След това бързо офейква, качва се на стената и избягва.
към втори вариант >>
Всеки може да ти прекъсне средата.
(втори вариант)
А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките си дарби или той не трябва да изгубва любовта си. Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите. Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда.
Всеки може да ти прекъсне средата.
Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание.
към втори вариант >>
След това бързо офейква, качва се на стената и избягва.
(втори вариант)
Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали.
След това бързо офейква, качва се на стената и избягва.
към втори вариант >>
Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда.
(втори вариант)
Не трябва да разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите. Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата.
Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда.
Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек.
към втори вариант >>
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях.
(втори вариант)
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях.
Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях. Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака!
към втори вариант >>
Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина.
(втори вариант)
Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека. Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда.
Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина.
Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост?
към втори вариант >>
Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан.
(втори вариант)
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях.
Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан.
Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях. Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите!
към втори вариант >>
Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни.
(втори вариант)
Те са неща естествени, естествени връзки. Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина.
Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни.
Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост? Идеята е правилна.
към втори вариант >>
Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях.
(втори вариант)
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях. Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан.
Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях.
Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли?
към втори вариант >>
Зависи от усилената деятелност на човека.
(втори вариант)
Човек не трябва да прекъсва своята среда. Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни.
Зависи от усилената деятелност на човека.
Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост? Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен.
към втори вариант >>
Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак.
(втори вариант)
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях. Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях.
Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак.
Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва.
към втори вариант >>
Поставят ви на некое страдание.
(втори вариант)
Всеки може да ти прекъсне средата. Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека.
Поставят ви на некое страдание.
Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост? Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане.
към втори вариант >>
Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея.
(втори вариант)
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях. Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях. Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак.
Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея.
Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете много учен човек.
(втори вариант)
Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда. Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание.
Вие искате да бъдете много учен човек.
В какво седи тази ученост? Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение.
към втори вариант >>
Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака!
(втори вариант)
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях. Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях. Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея.
Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака!
Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч.
към втори вариант >>
В какво седи тази ученост?
(втори вариант)
Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина. Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек.
В какво седи тази ученост?
Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение.
към втори вариант >>
Дай ми парите!
(втори вариант)
Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях. Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака!
Дай ми парите!
Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон.
към втори вариант >>
Идеята е правилна.
(втори вариант)
Не трябва да прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни. Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост?
Идеята е правилна.
Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение.
към втори вариант >>
Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли?
(втори вариант)
Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях. Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите!
Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли?
“ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо.
към втори вариант >>
Всеки от вас може да бъде много учен.
(втори вариант)
Зависи от усилената деятелност на човека. Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост? Идеята е правилна.
Всеки от вас може да бъде много учен.
Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение.
към втори вариант >>
“ Детето се уплашва и избягва.
(втори вариант)
Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли?
“ Детето се уплашва и избягва.
Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо.
към втори вариант >>
Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане.
(втори вариант)
Поставят ви на некое страдание. Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост? Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен.
Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане.
Така вие ще влезете в известно заблуждение.
към втори вариант >>
Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо.
(втори вариант)
Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва.
Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо.
Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо.
към втори вариант >>
Така вие ще влезете в известно заблуждение.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете много учен човек. В какво седи тази ученост? Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане.
Така вие ще влезете в известно заблуждение.
към втори вариант >>
Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч.
(втори вариант)
Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо.
Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч.
Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо.
към втори вариант >>
Сега имайте на ум Толстой и Хюго!
(втори вариант)
Сега имайте на ум Толстой и Хюго!
Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва.
към втори вариант >>
Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон.
(втори вариант)
Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч.
Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон.
Той го поставя вече много високо.
към втори вариант >>
Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава.
(втори вариант)
Сега имайте на ум Толстой и Хюго!
Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава.
Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона.
към втори вариант >>
Той го поставя вече много високо.
(втори вариант)
Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон.
Той го поставя вече много високо.
към втори вариант >>
Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата.
(втори вариант)
Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава.
Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата.
А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона.
към втори вариант >>
Рекох, това са методи.
(втори вариант)
Рекох, това са методи.
И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения.
към втори вариант >>
А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата.
(втори вариант)
Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата.
А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата.
Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов.
към втори вариант >>
И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания.
(втори вариант)
Рекох, това са методи.
И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания.
По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения.
към втори вариант >>
Виждаме и друга идея от Хюго.
(втори вариант)
Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата.
Виждаме и друга идея от Хюго.
Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва.
към втори вариант >>
По кой начин трябва човек да се възпита?
(втори вариант)
Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания.
По кой начин трябва човек да се възпита?
Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения.
към втори вариант >>
Той поставя Жан Вължан да се изповядва.
(втори вариант)
Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго.
Той поставя Жан Вължан да се изповядва.
Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само.
към втори вариант >>
Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати.
(втори вариант)
Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита?
Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати.
Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения.
към втори вариант >>
Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона.
(втори вариант)
Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва.
Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона.
Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва.
към втори вариант >>
Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения.
(втори вариант)
Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати.
Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения.
И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения.
към втори вариант >>
Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона.
(втори вариант)
Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона.
Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона.
Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците.
към втори вариант >>
И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения.
(втори вариант)
Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения.
И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения.
към втори вариант >>
Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов.
(втори вариант)
А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона.
Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов.
Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва.
към втори вариант >>
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това?
(втори вариант)
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това?
“ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден.
към втори вариант >>
Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва.
(втори вариант)
Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов.
Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва.
Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически.
към втори вариант >>
“ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие.
(втори вариант)
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това?
“ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие.
Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш.
към втори вариант >>
Това е разликата само.
(втори вариант)
Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва.
Това е разликата само.
И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности.
към втори вариант >>
Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса.
(втори вариант)
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие.
Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса.
И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание.
към втори вариант >>
И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва.
(втори вариант)
Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само.
И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва.
И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него?
към втори вариант >>
И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“.
(втори вариант)
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса.
И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“.
Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание.
към втори вариант >>
И той е героя, дава си светилниците.
(втори вариант)
Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва.
И той е героя, дава си светилниците.
И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
към втори вариант >>
Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли.
(втори вариант)
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“.
Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли.
Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
към втори вариант >>
И Кутузов отстъпва.
(втори вариант)
Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците.
И Кутузов отстъпва.
Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
към втори вариант >>
Психологически не се спирай защо си беден.
(втори вариант)
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли.
Психологически не се спирай защо си беден.
Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
към втори вариант >>
Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически.
(втори вариант)
Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва.
Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически.
Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
към втори вариант >>
Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш.
(втори вариант)
“ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден.
Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш.
Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
към втори вариант >>
Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности.
(втори вариант)
Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически.
Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности.
Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
към втори вариант >>
Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание.
(втори вариант)
Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш.
Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание.
Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
към втори вариант >>
Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него?
(втори вариант)
И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности.
Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него?
“ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
към втори вариант >>
Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание.
(втори вариант)
И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание.
Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание.
Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
към втори вариант >>
“ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
(втори вариант)
И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него?
“ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
към втори вариант >>
Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
(втори вариант)
Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание.
Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
към втори вариант >>
Няма да ви питам сега, какво разбрахте?
(втори вариант)
Няма да ви питам сега, какво разбрахте?
Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите. Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас.
към втори вариант >>
Искаш да преодолееш другите хора.
(втори вариант)
Искаш да преодолееш другите хора.
Най-първо не приемай, че ти липсва нещо. Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен. След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание. Иде номер трети, който не е ял 72 часа. Казва: „Три пъти ще умра.“
към втори вариант >>
Светлината, която добихте?
(втори вариант)
Няма да ви питам сега, какво разбрахте?
Светлината, която добихте?
Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите. Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас. Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас.
към втори вариант >>
Най-първо не приемай, че ти липсва нещо.
(втори вариант)
Искаш да преодолееш другите хора.
Най-първо не приемай, че ти липсва нещо.
Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен. След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание. Иде номер трети, който не е ял 72 часа. Казва: „Три пъти ще умра.“
към втори вариант >>
Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя?
(втори вариант)
Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте?
Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя?
Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите. Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас. Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас. За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува.
към втори вариант >>
Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен.
(втори вариант)
Искаш да преодолееш другите хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нещо.
Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен.
След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание. Иде номер трети, който не е ял 72 часа. Казва: „Три пъти ще умра.“
към втори вариант >>
Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите.
(втори вариант)
Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя?
Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите.
Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас. Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас. За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува. Сега, по този, новия начин за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите със себе си и с вашите герои, защото имате герои в себе си.
към втори вариант >>
След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание.
(втори вариант)
Искаш да преодолееш другите хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нещо. Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен.
След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание.
Иде номер трети, който не е ял 72 часа. Казва: „Три пъти ще умра.“
към втори вариант >>
Ние сме за пряката връзка.
(втори вариант)
Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите.
Ние сме за пряката връзка.
Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас. Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас. За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува. Сега, по този, новия начин за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите със себе си и с вашите герои, защото имате герои в себе си. Вие не сте Наполеон, но наполеоновци има у вас, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци.
към втори вариант >>
Иде номер трети, който не е ял 72 часа.
(втори вариант)
Искаш да преодолееш другите хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нещо. Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен. След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание.
Иде номер трети, който не е ял 72 часа.
Казва: „Три пъти ще умра.“
към втори вариант >>
Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас.
(втори вариант)
Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите. Ние сме за пряката връзка.
Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас.
Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас. За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува. Сега, по този, новия начин за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите със себе си и с вашите герои, защото имате герои в себе си. Вие не сте Наполеон, но наполеоновци има у вас, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци.
към втори вариант >>
Казва: „Три пъти ще умра.“
(втори вариант)
Искаш да преодолееш другите хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нещо. Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен. След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание. Иде номер трети, който не е ял 72 часа.
Казва: „Три пъти ще умра.“
към втори вариант >>
Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас.
(втори вариант)
Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите. Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас.
Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас.
За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува. Сега, по този, новия начин за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите със себе си и с вашите герои, защото имате герои в себе си. Вие не сте Наполеон, но наполеоновци има у вас, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци.
към втори вариант >>
Рекох, тези страдания са много големи.
(втори вариант)
Рекох, тези страдания са много големи.
Значи, страданията се увеличават. Защото гладът има свои психологически моменти. Некои от вас са постили десет деня, никак не са яли, но има друг един глад, ти имаш желание да ядеш, но няма какво, в пустинята си. Вие не сте усещали това психологическо мъчение. То е ужасно нещо да се мъчиш от глад.
към втори вариант >>
За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува.
(втори вариант)
Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите. Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас. Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас.
За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува.
Сега, по този, новия начин за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите със себе си и с вашите герои, защото имате герои в себе си. Вие не сте Наполеон, но наполеоновци има у вас, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци.
към втори вариант >>
Значи, страданията се увеличават.
(втори вариант)
Рекох, тези страдания са много големи.
Значи, страданията се увеличават.
Защото гладът има свои психологически моменти. Некои от вас са постили десет деня, никак не са яли, но има друг един глад, ти имаш желание да ядеш, но няма какво, в пустинята си. Вие не сте усещали това психологическо мъчение. То е ужасно нещо да се мъчиш от глад. Ужасно нещо е това, от него и дяволът го е страх.
към втори вариант >>
НАГОРЕ