НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1044
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1044
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси.
Сегашните материалистически или икономически разбирания нищо не допринасят. Какво може да разбере богатият син от живота, щом баща му е оставил голямо наследство и той живее като рентиер? Какво ще разберете от живота, ако вие сте един милионер или ако имате една грамадна библиотека с два милиона книги, които само вадите, пренасяте от едно място на друго без да четете? Вие влизате в тази библиотека, разглеждате тези прекрасни томове, но не ви интересуват, не ги четете. Ставате сутрин, поглеждате Слънцето, а вечер поглеждате Луната, звездите, разните течения, но какво отношение има Слънцето към вас, какво – Луната, какво – звездите, какво – Земята, нищо не знаете.
Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси.
Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота. Отгде е произлязъл животът не е определено. Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе.
към беседата >>
Ако бащата има любов към сина си, а не може да предизвика към него същото чувство, тогава едно от двете е вярно: или че любовта на бащата не е такава каквато трябва, или синът не е в състояние да възприеме бащината си любов и да я приложи.
И тогава ние туряме правилото: Всеки дом има изработени правила, които той трябва да спазва в своите отношения с хората и своите ближни. Днес мъжете и жените създават смъртта на своите деца. Те казват: „Този не можете да обичате, онзи не можете да обичате.“ Кого ще обичат тогава? Най-първо бащата трябва да покаже на сина си как да го обича. Той трябва да обича сина си така, че неговата любов да предизвиква любовта на сина към бащата.
Ако бащата има любов към сина си, а не може да предизвика към него същото чувство, тогава едно от двете е вярно: или че любовта на бащата не е такава каквато трябва, или синът не е в състояние да възприеме бащината си любов и да я приложи.
към беседата >>
Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота.
Какво може да разбере богатият син от живота, щом баща му е оставил голямо наследство и той живее като рентиер? Какво ще разберете от живота, ако вие сте един милионер или ако имате една грамадна библиотека с два милиона книги, които само вадите, пренасяте от едно място на друго без да четете? Вие влизате в тази библиотека, разглеждате тези прекрасни томове, но не ви интересуват, не ги четете. Ставате сутрин, поглеждате Слънцето, а вечер поглеждате Луната, звездите, разните течения, но какво отношение има Слънцето към вас, какво – Луната, какво – звездите, какво – Земята, нищо не знаете. Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси.
Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота.
Отгде е произлязъл животът не е определено. Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле.
към беседата >>
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила.
За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила. Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами.
към беседата >>
Отгде е произлязъл животът не е определено.
Какво ще разберете от живота, ако вие сте един милионер или ако имате една грамадна библиотека с два милиона книги, които само вадите, пренасяте от едно място на друго без да четете? Вие влизате в тази библиотека, разглеждате тези прекрасни томове, но не ви интересуват, не ги четете. Ставате сутрин, поглеждате Слънцето, а вечер поглеждате Луната, звездите, разните течения, но какво отношение има Слънцето към вас, какво – Луната, какво – звездите, какво – Земята, нищо не знаете. Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси. Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота.
Отгде е произлязъл животът не е определено.
Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача.
към беседата >>
За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила.
За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила.
Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните.
към беседата >>
Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо?
Вие влизате в тази библиотека, разглеждате тези прекрасни томове, но не ви интересуват, не ги четете. Ставате сутрин, поглеждате Слънцето, а вечер поглеждате Луната, звездите, разните течения, но какво отношение има Слънцето към вас, какво – Луната, какво – звездите, какво – Земята, нищо не знаете. Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси. Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота. Отгде е произлязъл животът не е определено.
Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо?
Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог?
към беседата >>
Всеки сам трябва да опита любовта си.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила. За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила.
Всеки сам трябва да опита любовта си.
И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна.
към беседата >>
Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде.
Ставате сутрин, поглеждате Слънцето, а вечер поглеждате Луната, звездите, разните течения, но какво отношение има Слънцето към вас, какво – Луната, какво – звездите, какво – Земята, нищо не знаете. Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси. Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота. Отгде е произлязъл животът не е определено. Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо?
Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде.
Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена.
към беседата >>
И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила. За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила. Всеки сам трябва да опита любовта си.
И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна.
Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор.
към беседата >>
Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе.
Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси. Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота. Отгде е произлязъл животът не е определено. Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде.
Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе.
Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат.
към беседата >>
Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила. За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила. Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна.
Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов.
Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор. Грамадна разлика има между извора и щерната.
към беседата >>
Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле.
Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота. Отгде е произлязъл животът не е определено. Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе.
Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле.
Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него.
към беседата >>
Вие ще я разучавате сами.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила. За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила. Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов.
Вие ще я разучавате сами.
Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор. Грамадна разлика има между извора и щерната. Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
към беседата >>
Той е една неразрешена задача.
Отгде е произлязъл животът не е определено. Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле.
Той е една неразрешена задача.
Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат.
към беседата >>
Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните.
За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила. Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами.
Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните.
Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор. Грамадна разлика има между извора и щерната. Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
към беседата >>
Какво нещо е Бог?
Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача.
Какво нещо е Бог?
И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява.
към беседата >>
Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна.
Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните.
Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна.
С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор. Грамадна разлика има между извора и щерната. Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
към беседата >>
И тази идея е неразрешена.
Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог?
И тази идея е неразрешена.
Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения.
към беседата >>
С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор.
И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна.
С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор.
Грамадна разлика има между извора и щерната. Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
към беседата >>
Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат.
Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена.
Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат.
И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите.
към беседата >>
Грамадна разлика има между извора и щерната.
Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор.
Грамадна разлика има между извора и щерната.
Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
към беседата >>
И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него.
Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат.
И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него.
Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава.
към беседата >>
Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор. Грамадна разлика има между извора и щерната.
Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
към беседата >>
Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат.
Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него.
Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат.
Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде.
към беседата >>
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде.
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде.
Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича. Имате право да искате това. Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо.
към беседата >>
Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява.
Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат.
Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява.
Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде. И те не знаят истината.
към беседата >>
Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича.
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде.
Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича.
Имате право да искате това. Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него.
към беседата >>
Това са тънки психологически заключения.
И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява.
Това са тънки психологически заключения.
Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде. И те не знаят истината. Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде.
към беседата >>
Имате право да искате това.
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде. Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича.
Имате право да искате това.
Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си.
към беседата >>
Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите.
Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения.
Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите.
Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде. И те не знаят истината. Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде. Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
към беседата >>
Но защо вярвате, че то не ви обича?
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде. Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича. Имате право да искате това.
Но защо вярвате, че то не ви обича?
Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа.
към беседата >>
Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава.
И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите.
Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава.
Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде. И те не знаят истината. Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде. Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
към беседата >>
Има четири вида любов.
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде. Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича. Имате право да искате това. Но защо вярвате, че то не ви обича?
Има четири вида любов.
Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая?
към беседата >>
Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде.
Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава.
Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде.
И те не знаят истината. Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде. Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
към беседата >>
Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо.
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде. Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича. Имате право да искате това. Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов.
Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо.
Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството.
към беседата >>
И те не знаят истината.
Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде.
И те не знаят истината.
Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде. Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
към беседата >>
Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него.
Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича. Имате право да искате това. Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо.
Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него.
Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си.
към беседата >>
Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде.
Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде. И те не знаят истината.
Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде.
Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
към беседата >>
Значи тя го обича с ума си.
Имате право да искате това. Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него.
Значи тя го обича с ума си.
Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш.
към беседата >>
Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде. И те не знаят истината. Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде.
Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
към беседата >>
Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа.
Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си.
Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа.
Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил!
към беседата >>
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса.
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса.
Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах. Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат. И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците.
към беседата >>
Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая?
Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа.
Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая?
Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе.
към беседата >>
Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах.
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса.
Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах.
Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат. И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане.
към беседата >>
Човек трябва да започне от приятелството.
Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая?
Човек трябва да започне от приятелството.
Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение.
към беседата >>
Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат.
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса. Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах.
Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат.
И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това.
към беседата >>
Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си.
Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството.
Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си.
– „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света.
към беседата >>
И единият, и другият не говорят истината.
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса. Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах. Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат.
И единият, и другият не говорят истината.
И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане.
към беседата >>
– „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш.
Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си.
– „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш.
Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света.
към беседата >>
И в двата случая няма никаква реалност.
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса. Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах. Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат. И единият, и другият не говорят истината.
И в двата случая няма никаква реалност.
Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил.
към беседата >>
Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил!
Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш.
Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил!
“ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва.
към беседата >>
Това са фитили, според както казват турците.
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса. Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах. Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат. И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност.
Това са фитили, според както казват турците.
Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил. Нищо няма да стане.
към беседата >>
“ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе.
Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил!
“ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе.
Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан.
към беседата >>
Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане.
Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах. Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат. И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците.
Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане.
Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил. Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане.
към беседата >>
Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение.
Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе.
Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение.
Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
към беседата >>
Фитил е това.
Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат. И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане.
Фитил е това.
Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил. Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти.
към беседата >>
Другите положения са по-низши служби в света.
Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение.
Другите положения са по-низши служби в света.
Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана.
към беседата >>
Друг пусне философията, че от него много може да стане.
И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това.
Друг пусне философията, че от него много може да стане.
И това е фитил. Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък?
към беседата >>
Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света.
– „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света.
Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света.
Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия.
към беседата >>
И това е фитил.
И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане.
И това е фитил.
Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш.
към беседата >>
Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва.
Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил! “ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света.
Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва.
Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните.
към беседата >>
Нищо няма да стане.
Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил.
Нищо няма да стане.
Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш.
към беседата >>
Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан.
“ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва.
Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан.
Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи?
към беседата >>
Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане.
Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил. Нищо няма да стане.
Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане.
Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това?
към беседата >>
Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан.
Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца.
към беседата >>
Това, което си ти.
Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил. Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане.
Това, което си ти.
Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли?
към беседата >>
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана.
Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана.
Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
към беседата >>
Какво ще стане отсега нататък?
Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил. Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти.
Какво ще стане отсега нататък?
Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо.
към беседата >>
Така разсъждавам аз, такава е моята философия.
Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана.
Така разсъждавам аз, такава е моята философия.
Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
към беседата >>
Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш.
И това е фитил. Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък?
Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш.
Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай.
към беседата >>
Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните.
Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия.
Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните.
Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
към беседата >>
Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш.
Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш.
Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш.
Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът?
към беседата >>
Кога обичам развързаните работи?
Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните.
Кога обичам развързаните работи?
Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
към беседата >>
Какво повече искаш от това?
Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш.
Какво повече искаш от това?
Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница.
към беседата >>
Когато кофата е извадила вода от кладенеца.
Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи?
Когато кофата е извадила вода от кладенеца.
Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
към беседата >>
Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли?
Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това?
Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли?
И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение.
към беседата >>
Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца.
Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
към беседата >>
И поезията е отвлечено нещо.
Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли?
И поезията е отвлечено нещо.
Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика.
към беседата >>
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
към беседата >>
Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай.
Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо.
Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай.
Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие.
към беседата >>
Това е свобода.
Това е свобода.
Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа. Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
към беседата >>
Какво е възпял поетът?
Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай.
Какво е възпял поетът?
И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница.
към беседата >>
Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода.
Това е свобода.
Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода.
Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа. Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
към беседата >>
И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница.
Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът?
И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница.
И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница. Който хапне от тази баница, става му приятно.
към беседата >>
Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва.
Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода.
Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва.
Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа. Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
към беседата >>
И поетът също така е написал едно сладко произведение.
Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница.
И поетът също така е написал едно сладко произведение.
Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница. Който хапне от тази баница, става му приятно. За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
към беседата >>
Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа.
Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва.
Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа.
Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
към беседата >>
Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика.
И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение.
Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика.
Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница. Който хапне от тази баница, става му приятно. За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
към беседата >>
Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа.
Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
към беседата >>
Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие.
Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика.
Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие.
С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница. Който хапне от тази баница, става му приятно. За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
към беседата >>
Сега да се върнем пак към щастливите числа.
Сега да се върнем пак към щастливите числа.
Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6.
към беседата >>
С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница.
Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие.
С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница.
Който хапне от тази баница, става му приятно. За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
към беседата >>
Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите.
Сега да се върнем пак към щастливите числа.
Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите.
Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6. В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6.
към беседата >>
Който хапне от тази баница, става му приятно.
И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница.
Който хапне от тази баница, става му приятно.
За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
към беседата >>
Де ще турите числото 1?
Сега да се върнем пак към щастливите числа. Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите.
Де ще турите числото 1?
Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6. В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6. Колко пермутации може да образувате от тях?
към беседата >>
За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница. Който хапне от тази баница, става му приятно.
За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
към беседата >>
Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение.
Сега да се върнем пак към щастливите числа. Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1?
Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение.
Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6. В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6. Колко пермутации може да образувате от тях? Сега аз разглеждам числата като живи
към беседата >>
Сега, аз се отнасям до реалността.
Сега, аз се отнасям до реалността.
Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални. Всяка дума, турена на своето място, е реална дума. И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете.
към беседата >>
Колко правят тогава?
Сега да се върнем пак към щастливите числа. Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение.
Колко правят тогава?
6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6. В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6. Колко пермутации може да образувате от тях? Сега аз разглеждам числата като живи
към беседата >>
Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални.
Сега, аз се отнасям до реалността.
Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални.
Всяка дума, турена на своето място, е реална дума. И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода.
към беседата >>
6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6.
Сега да се върнем пак към щастливите числа. Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава?
6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6.
В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6. Колко пермутации може да образувате от тях? Сега аз разглеждам числата като живи
към беседата >>
Всяка дума, турена на своето място, е реална дума.
Сега, аз се отнасям до реалността. Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални.
Всяка дума, турена на своето място, е реална дума.
И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило.
към беседата >>
В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6.
Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6.
В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6.
Колко пермутации може да образувате от тях? Сега аз разглеждам числата като живи
към беседата >>
И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи.
Сега, аз се отнасям до реалността. Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални. Всяка дума, турена на своето място, е реална дума.
И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи.
И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума.
към беседата >>
Колко пермутации може да образувате от тях?
Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6. В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6.
Колко пермутации може да образувате от тях?
Сега аз разглеждам числата като живи
към беседата >>
И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си.
Сега, аз се отнасям до реалността. Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални. Всяка дума, турена на своето място, е реална дума. И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи.
И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си.
Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си.
към беседата >>
Сега аз разглеждам числата като живи
Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6. В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6. Колко пермутации може да образувате от тях?
Сега аз разглеждам числата като живи
към беседата >>
Това всички трябва да знаете.
Сега, аз се отнасям до реалността. Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални. Всяка дума, турена на своето място, е реална дума. И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си.
Това всички трябва да знаете.
Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка.
към беседата >>
сили, които действуват.
сили, които действуват.
В дадения случай как може да действува една сила? В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна. Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно.
към беседата >>
Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода.
Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални. Всяка дума, турена на своето място, е реална дума. И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете.
Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода.
Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка. От вас зависи.
към беседата >>
В дадения случай как може да действува една сила?
сили, които действуват.
В дадения случай как може да действува една сила?
В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна. Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той?
към беседата >>
Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило.
Всяка дума, турена на своето място, е реална дума. И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода.
Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило.
Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка. От вас зависи. Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука.
към беседата >>
В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна.
сили, които действуват. В дадения случай как може да действува една сила?
В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна.
Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек.
към беседата >>
Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума.
И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило.
Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума.
Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка. От вас зависи. Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука. Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
към беседата >>
Това е в един дом, който майката организира.
сили, които действуват. В дадения случай как може да действува една сила? В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна.
Това е в един дом, който майката организира.
Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди.
към беседата >>
Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си.
И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума.
Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си.
Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка. От вас зависи. Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука. Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
към беседата >>
Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво.
сили, които действуват. В дадения случай как може да действува една сила? В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна. Това е в един дом, който майката организира.
Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво.
Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата.
към беседата >>
Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка.
Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си.
Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка.
От вас зависи. Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука. Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
към беседата >>
Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно.
сили, които действуват. В дадения случай как може да действува една сила? В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна. Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво.
Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно.
Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка.
към беседата >>
От вас зависи.
Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка.
От вас зависи.
Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука. Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
към беседата >>
Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той?
В дадения случай как може да действува една сила? В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна. Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно.
Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той?
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво.
към беседата >>
Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука.
Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка. От вас зависи.
Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука.
Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
към беседата >>
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек.
В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна. Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той?
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек.
Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири.
към беседата >>
Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка. От вас зависи. Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука.
Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
към беседата >>
Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди.
Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек.
Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди.
Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е Питагоровата теория.
към беседата >>
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад.
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад.
В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души. Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно.
към беседата >>
Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата.
Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди.
Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата.
Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10.
към беседата >>
В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души.
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад.
В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души.
Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът.
към беседата >>
Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка.
Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата.
Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка.
Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас.
към беседата >>
Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл.
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад. В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души.
Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл.
В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека.
към беседата >>
Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво.
Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка.
Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво.
И ще станат четири. Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите?
към беседата >>
В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека.
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад. В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души. Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл.
В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека.
Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят.
към беседата >>
И ще станат четири.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво.
И ще станат четири.
Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля.
към беседата >>
Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад. В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души. Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека.
Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания.
към беседата >>
Това е Питагоровата теория.
Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири.
Това е Питагоровата теория.
Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом.
към беседата >>
Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно.
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад. В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души. Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно.
Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина.
към беседата >>
Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10.
Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е Питагоровата теория.
Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10.
Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата?
към беседата >>
Това е човекът.
В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души. Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно.
Това е човекът.
Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина.
към беседата >>
Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас.
Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10.
Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас.
Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът.
към беседата >>
Това са Божествени качества, които отличават човека.
Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът.
Това са Божествени качества, които отличават човека.
Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата.
към беседата >>
Как ще работите?
Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас.
Как ще работите?
Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът. Коя е майката?
към беседата >>
Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят.
В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека.
Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят.
Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита.
към беседата >>
Имате дух, ум, сърце и воля.
И ще станат четири. Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите?
Имате дух, ум, сърце и воля.
Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът. Коя е майката? Сърцето. Кой е синът?
към беседата >>
Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания.
Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят.
Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания.
Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
Всички заедно съставят дом.
Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля.
Всички заедно съставят дом.
В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът. Коя е майката? Сърцето. Кой е синът? Волята. Казват за някой човек, че е без воля.
към беседата >>
Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина.
Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания.
Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина.
Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
В дадения случай кой е бащата?
Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом.
В дадения случай кой е бащата?
Бащата е умът. Коя е майката? Сърцето. Кой е синът? Волята. Казват за някой човек, че е без воля. Значи това е дом без деца.
към беседата >>
Без ум целият свят ще бъде тъмнина.
Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина.
Без ум целият свят ще бъде тъмнина.
Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
Бащата е умът.
Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата?
Бащата е умът.
Коя е майката? Сърцето. Кой е синът? Волята. Казват за някой човек, че е без воля. Значи това е дом без деца.
към беседата >>
Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата.
Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина.
Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата.
Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
Коя е майката?
Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът.
Коя е майката?
Сърцето. Кой е синът? Волята. Казват за някой човек, че е без воля. Значи това е дом без деца.
към беседата >>
Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита.
Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата.
Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита.
Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
Сърцето. Кой е синът?
Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът. Коя е майката?
Сърцето. Кой е синът?
Волята. Казват за някой човек, че е без воля. Значи това е дом без деца.
към беседата >>
Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита.
Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
Волята. Казват за някой човек, че е без воля.
Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът. Коя е майката? Сърцето. Кой е синът?
Волята. Казват за някой човек, че е без воля.
Значи това е дом без деца.
към беседата >>
Сега пак ще се върна към щастливите числа.
Сега пак ще се върна към щастливите числа.
Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде.
към беседата >>
Значи това е дом без деца.
В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът. Коя е майката? Сърцето. Кой е синът? Волята. Казват за някой човек, че е без воля.
Значи това е дом без деца.
към беседата >>
Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня.
Сега пак ще се върна към щастливите числа.
Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня.
За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите.
към беседата >>
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка.
Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл. Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него. Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш.
към беседата >>
За тази цел той може да прави малки психологически опити.
Сега пак ще се върна към щастливите числа. Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня.
За тази цел той може да прави малки психологически опити.
Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане.
към беседата >>
Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка.
Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл.
Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него. Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина.
към беседата >>
Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта.
Сега пак ще се върна към щастливите числа. Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити.
Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта.
Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане.
към беседата >>
Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка. Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл.
Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него.
Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина. И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш.
към беседата >>
Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня.
Сега пак ще се върна към щастливите числа. Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта.
Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня.
Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане. Болестта ще дойде по който и да е начин.
към беседата >>
Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка. Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл. Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него.
Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка.
Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина. И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш. Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш.
към беседата >>
Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде.
Сега пак ще се върна към щастливите числа. Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня.
Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде.
Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане. Болестта ще дойде по който и да е начин.
към беседата >>
Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка. Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл. Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него. Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка.
Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца.
Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина. И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш. Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш. Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
към беседата >>
Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите.
Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде.
Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите.
Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане. Болестта ще дойде по който и да е начин.
към беседата >>
Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка. Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл. Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него. Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца.
Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш.
Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина. И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш. Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш. Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
към беседата >>
Каквото мислите, това ще стане.
За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите.
Каквото мислите, това ще стане.
Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане. Болестта ще дойде по който и да е начин.
към беседата >>
Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина.
Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл. Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него. Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш.
Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина.
И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш. Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш. Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
към беседата >>
Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане.
Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане.
Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане.
Болестта ще дойде по който и да е начин.
към беседата >>
И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш.
Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него. Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина.
И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш.
Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш. Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
към беседата >>
Болестта ще дойде по който и да е начин.
Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане.
Болестта ще дойде по който и да е начин.
към беседата >>
Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш.
Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина. И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш.
Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш.
Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
към беседата >>
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък.
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък.
Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл. Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!
към беседата >>
Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина. И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш. Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш.
Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
към беседата >>
Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл.
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък.
Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл.
Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра.
към беседата >>
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било!
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било!
“ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него.
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък. Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл.
Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него.
Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел.
към беседата >>
“ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време.
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било!
“ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време.
Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа!
към беседата >>
Как ще се извините?
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък. Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл. Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него.
Как ще се извините?
Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!?
към беседата >>
Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време.
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било! “ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време.
Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време.
Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа! “ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде?
към беседата >>
Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума.
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък. Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл. Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините?
Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума.
Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!? “ Оставете вашето право настрана!
към беседата >>
Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога.
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било! “ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време.
Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога.
Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа! “ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде? Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено.
към беседата >>
Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък. Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл. Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума.
Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!
“ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!? “ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие.
към беседата >>
Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш.
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било! “ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога.
Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш.
Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа! “ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде? Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено. Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
към беседата >>
“ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра.
Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл. Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!
“ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра.
Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!? “ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие. Никакво право не защищавайте!
към беседата >>
Щом се ожениш два пъти, дърво има за това.
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било! “ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш.
Щом се ожениш два пъти, дърво има за това.
Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа! “ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде? Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено. Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
към беседата >>
Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел.
Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра.
Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел.
Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!? “ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие. Никакво право не защищавайте!
към беседата >>
Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа!
“ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това.
Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа!
“ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде? Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено. Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
към беседата >>
Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!?
Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел.
Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!?
“ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие. Никакво право не защищавайте!
към беседата >>
“ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде?
Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа!
“ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде?
Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено. Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
към беседата >>
“ Оставете вашето право настрана!
Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!?
“ Оставете вашето право настрана!
То ще ви създаде най-голямото нещастие. Никакво право не защищавайте!
към беседата >>
Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено.
Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа! “ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде?
Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено.
Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
към беседата >>
То ще ви създаде най-голямото нещастие.
Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам! “ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!? “ Оставете вашето право настрана!
То ще ви създаде най-голямото нещастие.
Никакво право не защищавайте!
към беседата >>
Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа! “ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде? Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено.
Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
към беседата >>
Никакво право не защищавайте!
“ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!? “ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие.
Никакво право не защищавайте!
към беседата >>
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго.
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго.
Мъжът е проводник, среда за жената. Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба.
към беседата >>
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни.
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни.
За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?
към беседата >>
Мъжът е проводник, среда за жената.
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго.
Мъжът е проводник, среда за жената.
Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете.
към беседата >>
За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го.
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни.
За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го.
За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива? “ – „Не, ти си голяма грозотия.
към беседата >>
Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената.
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго. Мъжът е проводник, среда за жената.
Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената.
Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете. Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена!
към беседата >>
За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата.
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни. За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го.
За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата.
Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива? “ – „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
към беседата >>
Също така и жената е необходима за мъжа.
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго. Мъжът е проводник, среда за жената. Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената.
Също така и жената е необходима за мъжа.
Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете. Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена! Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
към беседата >>
Не, това не е истина.
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни. За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата.
Не, това не е истина.
Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива? “ – „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
към беседата >>
Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира.
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго. Мъжът е проводник, среда за жената. Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа.
Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира.
Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете. Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена! Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
към беседата >>
Така истината не се говори.
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни. За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина.
Така истината не се говори.
Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива? “ – „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
към беседата >>
Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба.
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго. Мъжът е проводник, среда за жената. Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира.
Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба.
Среда трябва да бъдете. Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена! Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
към беседата >>
Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни. За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори.
Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?
“ – „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
към беседата >>
Среда трябва да бъдете.
Мъжът е проводник, среда за жената. Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба.
Среда трябва да бъдете.
Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена! Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
към беседата >>
“ – „Не, ти си голяма грозотия.
За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?
“ – „Не, ти си голяма грозотия.
Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
към беседата >>
Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена!
Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете.
Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена!
Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
към беседата >>
Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива? “ – „Не, ти си голяма грозотия.
Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
към беседата >>
Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете. Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена!
Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
към беседата >>
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората.
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората.
Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея.
към беседата >>
Това е новото, което трябва да се проповядва.
Това е новото, което трябва да се проповядва.
Сега как казвате вие? Вие казвате: „Мъж ли? Не ти трябва! Жена ли е това? Не ти трябва и тя!
към беседата >>
Не, истината така не се говори.
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората.
Не, истината така не се говори.
Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
към беседата >>
Сега как казвате вие?
Това е новото, което трябва да се проповядва.
Сега как казвате вие?
Вие казвате: „Мъж ли? Не ти трябва! Жена ли е това? Не ти трябва и тя! Дете ли е това?
към беседата >>
Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина.
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората. Не, истината така не се говори.
Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина.
Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
към беседата >>
Вие казвате: „Мъж ли?
Това е новото, което трябва да се проповядва. Сега как казвате вие?
Вие казвате: „Мъж ли?
Не ти трябва! Жена ли е това? Не ти трябва и тя! Дете ли е това? Не ти трябва!
към беседата >>
Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните.
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората. Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина.
Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните.
На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
към беседата >>
Не ти трябва!
Това е новото, което трябва да се проповядва. Сега как казвате вие? Вие казвате: „Мъж ли?
Не ти трябва!
Жена ли е това? Не ти трябва и тя! Дете ли е това? Не ти трябва! “ Не, така не се говори.
към беседата >>
На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив.
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората. Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните.
На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив.
На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
към беседата >>
Жена ли е това?
Това е новото, което трябва да се проповядва. Сега как казвате вие? Вие казвате: „Мъж ли? Не ти трябва!
Жена ли е това?
Не ти трябва и тя! Дете ли е това? Не ти трябва! “ Не, така не се говори. Така не трябва да се разсъждава.
към беседата >>
На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея.
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората. Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив.
На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея.
На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
към беседата >>
Не ти трябва и тя!
Това е новото, което трябва да се проповядва. Сега как казвате вие? Вие казвате: „Мъж ли? Не ти трябва! Жена ли е това?
Не ти трябва и тя!
Дете ли е това? Не ти трябва! “ Не, така не се говори. Така не трябва да се разсъждава.
към беседата >>
На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея.
На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
към беседата >>
Дете ли е това?
Сега как казвате вие? Вие казвате: „Мъж ли? Не ти трябва! Жена ли е това? Не ти трябва и тя!
Дете ли е това?
Не ти трябва! “ Не, така не се говори. Така не трябва да се разсъждава.
към беседата >>
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука.
Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално. В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си.
към беседата >>
Не ти трябва!
Вие казвате: „Мъж ли? Не ти трябва! Жена ли е това? Не ти трябва и тя! Дете ли е това?
Не ти трябва!
“ Не, така не се говори. Така не трябва да се разсъждава.
към беседата >>
Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука.
Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално.
В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така.
към беседата >>
“ Не, така не се говори.
Не ти трябва! Жена ли е това? Не ти трябва и тя! Дете ли е това? Не ти трябва!
“ Не, така не се говори.
Така не трябва да се разсъждава.
към беседата >>
В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука. Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално.
В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба.
Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират.
към беседата >>
Така не трябва да се разсъждава.
Жена ли е това? Не ти трябва и тя! Дете ли е това? Не ти трябва! “ Не, така не се говори.
Така не трябва да се разсъждава.
към беседата >>
Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука. Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално. В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба.
Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли.
Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени.
към беседата >>
Ние трябва да се върнем към онзи велик порядък на нещата, да извършим онова, което е определено да извършим и което сме длъжни да направим.
Ние трябва да се върнем към онзи велик порядък на нещата, да извършим онова, което е определено да извършим и което сме длъжни да направим.
Ние трябва да извършим онова, което Божията любов, Божията мъдрост и Божията [истина] изискват от нас да направим. Това е смисълът на човешкия живот.
към беседата >>
Тогава ще се образуват тежки състояния.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука. Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално. В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли.
Тогава ще се образуват тежки състояния.
В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях.
към беседата >>
Ние трябва да извършим онова, което Божията любов, Божията мъдрост и Божията [истина] изискват от нас да направим.
Ние трябва да се върнем към онзи велик порядък на нещата, да извършим онова, което е определено да извършим и което сме длъжни да направим.
Ние трябва да извършим онова, което Божията любов, Божията мъдрост и Божията [истина] изискват от нас да направим.
Това е смисълът на човешкия живот.
към беседата >>
В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука. Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално. В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния.
В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си.
Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина?
към беседата >>
Това е смисълът на човешкия живот.
Ние трябва да се върнем към онзи велик порядък на нещата, да извършим онова, което е определено да извършим и което сме длъжни да направим. Ние трябва да извършим онова, което Божията любов, Божията мъдрост и Божията [истина] изискват от нас да направим.
Това е смисълът на човешкия живот.
към беседата >>
Всички се чудят защо е така.
Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално. В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си.
Всички се чудят защо е така.
Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае.
към беседата >>
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава.
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава.
Кое е онова, което радва човека? Това е някое живо същество. Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда?
към беседата >>
Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират.
В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така.
Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират.
Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син.
към беседата >>
Кое е онова, което радва човека?
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава.
Кое е онова, което радва човека?
Това е някое живо същество. Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда? “ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда.
към беседата >>
Тези енергии не са Божествени.
Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират.
Тези енергии не са Божествени.
Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае.
към беседата >>
Това е някое живо същество.
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава. Кое е онова, което радва човека?
Това е някое живо същество.
Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда? “ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда. Той мисли, че страда.
към беседата >>
Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях.
Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени.
Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях.
Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения.
към беседата >>
Същия закон виждаме и в Бога.
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава. Кое е онова, което радва човека? Това е някое живо същество.
Същия закон виждаме и в Бога.
Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда? “ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда. Той мисли, че страда. От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека.
към беседата >>
Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина?
В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях.
Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина?
Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща.
към беседата >>
Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава.
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава. Кое е онова, което радва човека? Това е някое живо същество. Същия закон виждаме и в Бога.
Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава.
Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда? “ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда. Той мисли, че страда. От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека. Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
към беседата >>
Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае.
Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина?
Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае.
Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща. Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
към беседата >>
Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда?
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава. Кое е онова, което радва човека? Това е някое живо същество. Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава.
Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда?
“ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда. Той мисли, че страда. От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека. Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
към беседата >>
Това се отнася до добрия син.
Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае.
Това се отнася до добрия син.
И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща. Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
към беседата >>
“ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда.
Кое е онова, което радва човека? Това е някое живо същество. Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда?
“ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда.
Той мисли, че страда. От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека. Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
към беседата >>
И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае.
Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син.
И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае.
Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща. Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
към беседата >>
Той мисли, че страда.
Това е някое живо същество. Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда? “ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда.
Той мисли, че страда.
От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека. Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
към беседата >>
Това са естествени, нормални отношения.
Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае.
Това са естествени, нормални отношения.
Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща. Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
към беседата >>
От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека.
Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда? “ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда. Той мисли, че страда.
От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека.
Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
към беседата >>
Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща.
Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения.
Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща.
Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
към беседата >>
Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда? “ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда. Той мисли, че страда. От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека.
Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
към беседата >>
Ще чета за неща, [в] които няма противоречия.
Ще чета за неща, [в] които няма противоречия.
Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа да е, и учен човек да е, все ще има едно и също понятие от този извор. Който е опитал този извор, за него той е реален. Нещата се опитват само с душата.
към беседата >>
Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща.
Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
към беседата >>
Страданието не е някакво нещастие.
Страданието не е някакво нещастие.
То не е най-висшето благо за човека. Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине. То е ралото, с което човек трябва да работи. В страданията човек мисли, работи. Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове.
към беседата >>
Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа да е, и учен човек да е, все ще има едно и също понятие от този извор.
Ще чета за неща, [в] които няма противоречия.
Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа да е, и учен човек да е, все ще има едно и също понятие от този извор.
Който е опитал този извор, за него той е реален. Нещата се опитват само с душата.
към беседата >>
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство.
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство.
Лакомията съставя голямо нещастие. Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път.
към беседата >>
То не е най-висшето благо за човека.
Страданието не е някакво нещастие.
То не е най-висшето благо за човека.
Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине. То е ралото, с което човек трябва да работи. В страданията човек мисли, работи. Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове. Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
към беседата >>
Който е опитал този извор, за него той е реален.
Ще чета за неща, [в] които няма противоречия. Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа да е, и учен човек да е, все ще има едно и също понятие от този извор.
Който е опитал този извор, за него той е реален.
Нещата се опитват само с душата.
към беседата >>
Лакомията съставя голямо нещастие.
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство.
Лакомията съставя голямо нещастие.
Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете.
към беседата >>
Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине.
Страданието не е някакво нещастие. То не е най-висшето благо за човека.
Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине.
То е ралото, с което човек трябва да работи. В страданията човек мисли, работи. Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове. Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
към беседата >>
Нещата се опитват само с душата.
Ще чета за неща, [в] които няма противоречия. Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа да е, и учен човек да е, все ще има едно и също понятие от този извор. Който е опитал този извор, за него той е реален.
Нещата се опитват само с душата.
към беседата >>
Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин.
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство. Лакомията съставя голямо нещастие.
Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин.
Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път.
към беседата >>
То е ралото, с което човек трябва да работи.
Страданието не е някакво нещастие. То не е най-висшето благо за човека. Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине.
То е ралото, с което човек трябва да работи.
В страданията човек мисли, работи. Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове. Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
към беседата >>
„И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат.
„И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат.
Всеки е впрегнал коня и вола си и шиба. Тия хора са друговерци. И животните са от друга вяра, затова постоянно орат по нивите.
към беседата >>
Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота.
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство. Лакомията съставя голямо нещастие. Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин.
Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота.
Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години.
към беседата >>
В страданията човек мисли, работи.
Страданието не е някакво нещастие. То не е най-висшето благо за човека. Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине. То е ралото, с което човек трябва да работи.
В страданията човек мисли, работи.
Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове. Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
към беседата >>
Всеки е впрегнал коня и вола си и шиба.
„И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат.
Всеки е впрегнал коня и вола си и шиба.
Тия хора са друговерци. И животните са от друга вяра, затова постоянно орат по нивите.
към беседата >>
Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее!
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство. Лакомията съставя голямо нещастие. Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота.
Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее!
“ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи.
към беседата >>
Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове.
Страданието не е някакво нещастие. То не е най-висшето благо за човека. Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине. То е ралото, с което човек трябва да работи. В страданията човек мисли, работи.
Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове.
Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
към беседата >>
Тия хора са друговерци.
„И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат. Всеки е впрегнал коня и вола си и шиба.
Тия хора са друговерци.
И животните са от друга вяра, затова постоянно орат по нивите.
към беседата >>
“ Вие вървите по един хлъзгав път.
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство. Лакомията съставя голямо нещастие. Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее!
“ Вие вървите по един хлъзгав път.
В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили.
към беседата >>
Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
То не е най-висшето благо за човека. Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине. То е ралото, с което човек трябва да работи. В страданията човек мисли, работи. Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове.
Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
към беседата >>
И животните са от друга вяра, затова постоянно орат по нивите.
„И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат. Всеки е впрегнал коня и вола си и шиба. Тия хора са друговерци.
И животните са от друга вяра, затова постоянно орат по нивите.
към беседата >>
В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете.
Лакомията съставя голямо нещастие. Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път.
В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете.
Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота.
към беседата >>
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н.
Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека? Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не.
към беседата >>
„Ще ядете имота на народите и в тяхната слава вие ще се хвалите.“ (6-и стих.) Значи, това, което те са направили, ще казвате, че вие сте го направили.
„Ще ядете имота на народите и в тяхната слава вие ще се хвалите.“ (6-и стих.) Значи, това, което те са направили, ще казвате, че вие сте го направили.
Волът оре, конят го носи, а той казва, че е орал, той се хвали.
към беседата >>
Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път.
Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете.
Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път.
Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси.
към беседата >>
Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека?
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н.
Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека?
Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не. Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра.
към беседата >>
Волът оре, конят го носи, а той казва, че е орал, той се хвали.
„Ще ядете имота на народите и в тяхната слава вие ще се хвалите.“ (6-и стих.) Значи, това, което те са направили, ще казвате, че вие сте го направили.
Волът оре, конят го носи, а той казва, че е орал, той се хвали.
към беседата >>
Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години.
Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път.
Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години.
На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни.
към беседата >>
Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н. Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека?
Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н.
Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не. Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра. Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума?
към беседата >>
„Ще се развеселя“
„Ще се развеселя“
към беседата >>
На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи.
Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години.
На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи.
Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият.
към беседата >>
Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н. Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека? Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н.
Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл.
Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не. Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра. Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума? “ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
към беседата >>
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам!
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам!
Най-хубавото в света е човек да благовествува. Благовествието всякога носи нещо ценно в живота. Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно. Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят. Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
към беседата >>
Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили.
“ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи.
Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили.
Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана.
към беседата >>
Това е само едно временно упражнение.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н. Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека? Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл.
Това е само едно временно упражнение.
По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не. Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра. Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума? “ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
към беседата >>
Най-хубавото в света е човек да благовествува.
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам!
Най-хубавото в света е човек да благовествува.
Благовествието всякога носи нещо ценно в живота. Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно. Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят. Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
към беседата >>
Само в тези растения се намира този елемент на живота.
В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили.
Само в тези растения се намира този елемент на живота.
Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица.
към беседата >>
По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н. Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека? Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение.
По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не.
Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра. Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума? “ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
към беседата >>
Благовествието всякога носи нещо ценно в живота.
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам! Най-хубавото в света е човек да благовествува.
Благовествието всякога носи нещо ценно в живота.
Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно. Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят. Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
към беседата >>
Учените хора са засегнали вече тези въпроси.
Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота.
Учените хора са засегнали вече тези въпроси.
Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си.
към беседата >>
Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра.
Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека? Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не.
Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра.
Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума? “ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
към беседата >>
Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно.
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам! Най-хубавото в света е човек да благовествува. Благовествието всякога носи нещо ценно в живота.
Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно.
Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят. Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
към беседата >>
Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни.
Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси.
Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни.
За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област.
към беседата >>
Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума?
Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не. Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра.
Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума?
“ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
към беседата >>
Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят.
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам! Най-хубавото в света е човек да благовествува. Благовествието всякога носи нещо ценно в живота. Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно.
Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят.
Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
към беседата >>
За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият.
На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни.
За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият.
В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област. Такъв е законът.
към беседата >>
“ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не. Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра. Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума?
“ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
към беседата >>
Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам! Най-хубавото в света е човек да благовествува. Благовествието всякога носи нещо ценно в живота. Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно. Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят.
Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
към беседата >>
В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана.
Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият.
В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана.
За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област. Такъв е законът. И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие.
към беседата >>
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена!
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена!
“ Какво значи това? Ти не употребяваш сърцето си както трябва. Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена. И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж. Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си.
към беседата >>
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището.
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището.
Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин. В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат.
към беседата >>
За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица.
Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана.
За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица.
За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област. Такъв е законът. И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие. Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
към беседата >>
“ Какво значи това?
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена!
“ Какво значи това?
Ти не употребяваш сърцето си както трябва. Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена. И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж. Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си. Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
към беседата >>
Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин.
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището.
Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин.
В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат.
към беседата >>
За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си.
Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица.
За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си.
Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област. Такъв е законът. И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие. Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
към беседата >>
Ти не употребяваш сърцето си както трябва.
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена! “ Какво значи това?
Ти не употребяваш сърцето си както трябва.
Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена. И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж. Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си. Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
към беседата >>
В това отношение Земята е велика опитна школа.
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището. Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин.
В това отношение Земята е велика опитна школа.
Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим.
към беседата >>
Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област.
Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си.
Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област.
Такъв е законът. И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие. Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
към беседата >>
Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена.
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена! “ Какво значи това? Ти не употребяваш сърцето си както трябва.
Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена.
И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж. Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си. Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
към беседата >>
Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват.
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището. Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин. В това отношение Земята е велика опитна школа.
Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват.
Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота.
към беседата >>
Такъв е законът.
За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област.
Такъв е законът.
И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие. Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
към беседата >>
И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж.
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена! “ Какво значи това? Ти не употребяваш сърцето си както трябва. Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена.
И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж.
Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си. Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
към беседата >>
Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни.
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището. Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин. В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват.
Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни.
Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите.
към беседата >>
И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие.
В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област. Такъв е законът.
И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие.
Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
към беседата >>
Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си.
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена! “ Какво значи това? Ти не употребяваш сърцето си както трябва. Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена. И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж.
Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си.
Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
към беседата >>
Доволни са тези, които правилно учат.
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището. Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин. В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни.
Доволни са тези, които правилно учат.
Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите.
към беседата >>
Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област. Такъв е законът. И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие.
Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
към беседата >>
Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
“ Какво значи това? Ти не употребяваш сърцето си както трябва. Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена. И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж. Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си.
Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
към беседата >>
Недоволни са онези, които не учат.
Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин. В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат.
Недоволни са онези, които не учат.
Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик.
към беседата >>
„Да благовествувам!
„Да благовествувам!
“ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи. Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца.
към беседата >>
Сега, мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури един ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре.
Сега, мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури един ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре.
И това е хубаво, но я ми кажете има ли по-хубава къща от човешкото тяло? Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено? Човешкото тяло е незаменимо. То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
към беседата >>
Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим.
В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат.
Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим.
С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството.
към беседата >>
“ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи.
„Да благовествувам!
“ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи.
Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите.
към беседата >>
И това е хубаво, но я ми кажете има ли по-хубава къща от човешкото тяло?
Сега, мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури един ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре.
И това е хубаво, но я ми кажете има ли по-хубава къща от човешкото тяло?
Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено? Човешкото тяло е незаменимо. То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
към беседата >>
С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота.
Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим.
С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота.
Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва.
към беседата >>
Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел.
„Да благовествувам! “ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи.
Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел.
на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка.
към беседата >>
Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено?
Сега, мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури един ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре. И това е хубаво, но я ми кажете има ли по-хубава къща от човешкото тяло?
Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено?
Човешкото тяло е незаменимо. То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
към беседата >>
Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите.
Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота.
Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите.
Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим.
към беседата >>
на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи.
„Да благовествувам! “ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи. Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел.
на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи.
Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече!
към беседата >>
Човешкото тяло е незаменимо.
Сега, мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури един ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре. И това е хубаво, но я ми кажете има ли по-хубава къща от човешкото тяло? Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено?
Човешкото тяло е незаменимо.
То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
към беседата >>
Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите.
Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите.
Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите.
Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим. Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш.
към беседата >>
Благовествието се отнася до обикновените работи.
„Да благовествувам! “ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи. Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи.
Благовествието се отнася до обикновените работи.
[Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка.
към беседата >>
То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
Сега, мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури един ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре. И това е хубаво, но я ми кажете има ли по-хубава къща от човешкото тяло? Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено? Човешкото тяло е незаменимо.
То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
към беседата >>
Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик.
Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите.
Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик.
Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим. Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш. Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
към беседата >>
[Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца.
„Да благовествувам! “ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи. Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи.
[Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца.
И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец.
към беседата >>
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос.
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос.
Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си. Това не е никакъв живот. Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога.
към беседата >>
Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството.
Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик.
Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството.
При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим. Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш. Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
към беседата >>
И какви ли не сладкиши можете още да направите.
“ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи. Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца.
И какви ли не сладкиши можете още да направите.
Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея.
към беседата >>
Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си.
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос.
Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си.
Това не е никакъв живот. Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества.
към беседата >>
При недоволството той ще познае какво му липсва.
С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството.
При недоволството той ще познае какво му липсва.
Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим. Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш. Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
към беседата >>
Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка.
Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите.
Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка.
И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка!
към беседата >>
Това не е никакъв живот.
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос. Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си.
Това не е никакъв живот.
Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества.
към беседата >>
Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим.
Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва.
Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим.
Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш. Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
към беседата >>
И как при това може да я опече!
на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка.
И как при това може да я опече!
Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка! Като видиш онова бялото месо, чудо е просто!
към беседата >>
Така и животните мислят.
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос. Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си. Това не е никакъв живот.
Така и животните мислят.
Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и обратно приложение.
към беседата >>
Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш.
Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим.
Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш.
Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
към беседата >>
Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка.
Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече!
Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка.
Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка! Като видиш онова бялото месо, чудо е просто! А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е?
към беседата >>
Каква разлика има тогава между един човек и едно животно?
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос. Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си. Това не е никакъв живот. Така и животните мислят.
Каква разлика има тогава между един човек и едно животно?
Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и обратно приложение.
към беседата >>
Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим. Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш.
Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
към беседата >>
Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец.
[Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка.
Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец.
Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка! Като видиш онова бялото месо, чудо е просто! А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е? “
към беседата >>
Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога.
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос. Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си. Това не е никакъв живот. Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно?
Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога.
Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и обратно приложение.
към беседата >>
„Да благовествувам!
„Да благовествувам!
“ Благовествието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото битие. Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят едно цяло. Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
към беседата >>
Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея.
И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец.
Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея.
Съблазнително нещо е печената кокошка! Като видиш онова бялото месо, чудо е просто! А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е? “
към беседата >>
Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества.
Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си. Това не е никакъв живот. Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога.
Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества.
Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и обратно приложение.
към беседата >>
“ Благовествието почива на един разумен закон в света.
„Да благовествувам!
“ Благовествието почива на един разумен закон в света.
Този закон е общ за цялото битие. Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят едно цяло. Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
към беседата >>
Съблазнително нещо е печената кокошка!
Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея.
Съблазнително нещо е печената кокошка!
Като видиш онова бялото месо, чудо е просто! А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е? “
към беседата >>
Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества.
Това не е никакъв живот. Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества.
Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества.
Този закон има и обратно приложение.
към беседата >>
Този закон е общ за цялото битие.
„Да благовествувам! “ Благовествието почива на един разумен закон в света.
Този закон е общ за цялото битие.
Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят едно цяло. Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
към беседата >>
Като видиш онова бялото месо, чудо е просто!
И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка!
Като видиш онова бялото месо, чудо е просто!
А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е? “
към беседата >>
Този закон има и обратно приложение.
Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества.
Този закон има и обратно приложение.
към беседата >>
Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота.
„Да благовествувам! “ Благовествието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото битие.
Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота.
Всички живи същества съставят едно цяло. Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
към беседата >>
А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е?
Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка! Като видиш онова бялото месо, чудо е просто!
А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е?
“
към беседата >>
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават.
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават.
Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение. Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми. Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му.
към беседата >>
Всички живи същества съставят едно цяло.
„Да благовествувам! “ Благовествието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото битие. Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота.
Всички живи същества съставят едно цяло.
Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
към беседата >>
“
Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка! Като видиш онова бялото месо, чудо е просто! А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е?
“
към беседата >>
Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение.
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават.
Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение.
Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми. Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му. Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде.
към беседата >>
Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
„Да благовествувам! “ Благовествието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото битие. Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят едно цяло.
Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
към беседата >>
Сега да минем към основното, към яденето.
Сега да минем към основното, към яденето.
Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана.
към беседата >>
Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми.
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават. Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение.
Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми.
Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му. Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде. Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава.
към беседата >>
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение?
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение?
“ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България! “ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път.
към беседата >>
Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене.
Сега да минем към основното, към яденето.
Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене.
Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него.
към беседата >>
Няма лесен път.
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават. Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение. Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми.
Няма лесен път.
Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му. Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде. Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава. Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
към беседата >>
“ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате.
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение?
“ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате.
В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България! “ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете.
към беседата >>
Истинското ядене седи в човешките мисли.
Сега да минем към основното, към яденето. Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене.
Истинското ядене седи в човешките мисли.
Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна.
към беседата >>
Ето какво се забелязва в живота на хората.
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават. Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение. Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми. Няма лесен път.
Ето какво се забелязва в живота на хората.
Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му. Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде. Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава. Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
към беседата >>
В духовния свят ние още сме идолопоклонци.
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение? “ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате.
В духовния свят ние още сме идолопоклонци.
Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България! “ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината.
към беседата >>
Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна.
Сега да минем към основното, към яденето. Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли.
Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна.
Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека.
към беседата >>
Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му.
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават. Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение. Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми. Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората.
Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му.
Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде. Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава. Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
към беседата >>
Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България!
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение? “ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци.
Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България!
“ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни.
към беседата >>
Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея.
Сега да минем към основното, към яденето. Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна.
Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея.
Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека. Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности.
към беседата >>
Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде.
Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение. Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми. Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му.
Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде.
Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава. Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
към беседата >>
“ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България!
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение? “ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България!
“ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България!
“ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие.
към беседата >>
Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана.
Сега да минем към основното, към яденето. Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея.
Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана.
Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека. Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности. Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси.
към беседата >>
Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава.
Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми. Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му. Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде.
Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава.
Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
към беседата >>
“ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път.
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение? “ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България! “ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България!
“ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път.
Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно.
към беседата >>
Дето спазвам това правило, няма изключение в него.
Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана.
Дето спазвам това правило, няма изключение в него.
Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека. Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности. Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси. В това седи приложението на [...]
към беседата >>
Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му. Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде. Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава.
Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
към беседата >>
Светът е придобил нещо, но какво – не знаете.
“ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България! “ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път.
Светът е придобил нещо, но какво – не знаете.
Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно. Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си.
към беседата >>
Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна.
Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него.
Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна.
Тази храна лекува човека. Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности. Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси. В това седи приложението на [...]
към беседата >>
Как ще си обясните тия неща?
Как ще си обясните тия неща?
Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света. Това са крайните граници на битието. Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост.
към беседата >>
Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината.
В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България! “ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете.
Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината.
През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно. Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си. Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
към беседата >>
Тази храна лекува човека.
Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна.
Тази храна лекува човека.
Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности. Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси. В това седи приложението на [...]
към беседата >>
Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света.
Как ще си обясните тия неща?
Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света.
Това са крайните граници на битието. Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената.
към беседата >>
През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни.
Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България! “ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината.
През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни.
Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно. Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си. Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
към беседата >>
Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности.
Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека.
Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности.
Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси. В това седи приложението на [...]
към беседата >>
Това са крайните граници на битието.
Как ще си обясните тия неща? Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света.
Това са крайните граници на битието.
Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир.
към беседата >>
Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие.
“ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България! “ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни.
Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие.
Те се отличават по това качество именно. Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си. Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
към беседата >>
Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси.
Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека. Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности.
Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси.
В това седи приложението на [...]
към беседата >>
Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем.
Как ще си обясните тия неща? Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света. Това са крайните граници на битието.
Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем.
Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни.
към беседата >>
Те се отличават по това качество именно.
“ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие.
Те се отличават по това качество именно.
Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си. Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
към беседата >>
В това седи приложението на [...]
Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека. Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности. Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси.
В това седи приложението на [...]
към беседата >>
Значи ние се движим между две ограничения.
Как ще си обясните тия неща? Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света. Това са крайните граници на битието. Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем.
Значи ние се движим между две ограничения.
Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни. Тази радост е обща за всички.
към беседата >>
Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си.
Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно.
Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си.
Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
към беседата >>
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света.
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света.
Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си. Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е. минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби.
към беседата >>
Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост.
Как ще си обясните тия неща? Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света. Това са крайните граници на битието. Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения.
Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост.
И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни. Тази радост е обща за всички. Това състояние всеки трябва да го пази.
към беседата >>
Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно. Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си.
Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
към беседата >>
Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си.
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света.
Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си.
Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е. минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано.
към беседата >>
И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената.
Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света. Това са крайните граници на битието. Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост.
И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената.
Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни. Тази радост е обща за всички. Това състояние всеки трябва да го пази. Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
към беседата >>
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи.
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи.
Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н.
към беседата >>
Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е.
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света. Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си.
Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е.
минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена.
към беседата >>
Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир.
Това са крайните граници на битието. Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената.
Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир.
Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни. Тази радост е обща за всички. Това състояние всеки трябва да го пази. Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
към беседата >>
Щастието или нещастието им зависи от един център.
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи.
Щастието или нещастието им зависи от един център.
Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви.
към беседата >>
минал си през голямата суша.
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света. Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си. Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е.
минал си през голямата суша.
Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена. Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш?
към беседата >>
Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни.
Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир.
Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни.
Тази радост е обща за всички. Това състояние всеки трябва да го пази. Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
към беседата >>
Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка.
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи. Щастието или нещастието им зависи от един център.
Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка.
Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него.
към беседата >>
Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат.
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света. Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си. Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е. минал си през голямата суша.
Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат.
Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена. Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш? “ Тя иска да се огледа, но се срамува.
към беседата >>
Тази радост е обща за всички.
Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни.
Тази радост е обща за всички.
Това състояние всеки трябва да го пази. Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
към беседата >>
Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа.
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи. Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка.
Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа.
Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него. Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става.
към беседата >>
Аз съм правил ред опити със стари баби.
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света. Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си. Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е. минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат.
Аз съм правил ред опити със стари баби.
Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена. Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш? “ Тя иска да се огледа, но се срамува. – „Слушай, да имаш сега един млад момък?
към беседата >>
Това състояние всеки трябва да го пази.
Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни. Тази радост е обща за всички.
Това състояние всеки трябва да го пази.
Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
към беседата >>
Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката.
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи. Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа.
Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката.
Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него. Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става. Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава.
към беседата >>
Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано.
Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си. Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е. минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби.
Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано.
Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена. Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш? “ Тя иска да се огледа, но се срамува. – „Слушай, да имаш сега един млад момък? “ – „То не е за мене.
към беседата >>
Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни. Тази радост е обща за всички. Това състояние всеки трябва да го пази.
Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
към беседата >>
Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н.
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи. Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката.
Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н.
Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него. Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става. Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава. Човек носи щастливото число под езика си, а нещастното – над езика си.
към беседата >>
Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена.
Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е. минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано.
Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена.
Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш? “ Тя иска да се огледа, но се срамува. – „Слушай, да имаш сега един млад момък? “ – „То не е за мене. Я ми кажи, може ли да бъде това, да се подмладя?
към беседата >>
Аз съм чел живота на много светии и нито един от тях не е могъл да постигне това нещо на Земята.
Аз съм чел живота на много светии и нито един от тях не е могъл да постигне това нещо на Земята.
Крез, един от гръцките философи, е казал: „Никой не може да бъде щастлив преди смъртта си.“ Докато човек не се е отказал от живота на невежеството, от онзи нисш животински живот, той не може да бъде щастлив. Всичко низко в себе си той трябва да погребе и тогава само да очаква щастие на Земята. Това не значи, че той трябва да напусне Земята, но да напусне, т.е. да се откаже от онези временни блага, от всичко отрицателно, нищо подобно да не го съблазнява. И тогава върху него да дойде онова великото, възвишеното, което дава цена на човешката душа.
към беседата >>
Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви.
Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н.
Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви.
А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него. Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става. Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава. Човек носи щастливото число под езика си, а нещастното – над езика си. Следователно природата оперира с разумни числа.
към беседата >>
Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш?
минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена.
Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш?
“ Тя иска да се огледа, но се срамува. – „Слушай, да имаш сега един млад момък? “ – „То не е за мене. Я ми кажи, може ли да бъде това, да се подмладя? “ – „Може, разбира се.
към беседата >>
Крез, един от гръцките философи, е казал: „Никой не може да бъде щастлив преди смъртта си.“ Докато човек не се е отказал от живота на невежеството, от онзи нисш животински живот, той не може да бъде щастлив.
Аз съм чел живота на много светии и нито един от тях не е могъл да постигне това нещо на Земята.
Крез, един от гръцките философи, е казал: „Никой не може да бъде щастлив преди смъртта си.“ Докато човек не се е отказал от живота на невежеството, от онзи нисш животински живот, той не може да бъде щастлив.
Всичко низко в себе си той трябва да погребе и тогава само да очаква щастие на Земята. Това не значи, че той трябва да напусне Земята, но да напусне, т.е. да се откаже от онези временни блага, от всичко отрицателно, нищо подобно да не го съблазнява. И тогава върху него да дойде онова великото, възвишеното, което дава цена на човешката душа.
към беседата >>
А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него.
Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви.
А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него.
Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става. Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава. Човек носи щастливото число под езика си, а нещастното – над езика си. Следователно природата оперира с разумни числа. Нещастният човек се различава от щастливия и по своята тежест.
към беседата >>
“ Тя иска да се огледа, но се срамува.
Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена. Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш?
“ Тя иска да се огледа, но се срамува.
– „Слушай, да имаш сега един млад момък? “ – „То не е за мене. Я ми кажи, може ли да бъде това, да се подмладя? “ – „Може, разбира се. Тази промяна може да стане в един ден.“ Докато говоря това с нея, виждам, че тя се усмихва.
към беседата >>
Всичко низко в себе си той трябва да погребе и тогава само да очаква щастие на Земята.
Аз съм чел живота на много светии и нито един от тях не е могъл да постигне това нещо на Земята. Крез, един от гръцките философи, е казал: „Никой не може да бъде щастлив преди смъртта си.“ Докато човек не се е отказал от живота на невежеството, от онзи нисш животински живот, той не може да бъде щастлив.
Всичко низко в себе си той трябва да погребе и тогава само да очаква щастие на Земята.
Това не значи, че той трябва да напусне Земята, но да напусне, т.е. да се откаже от онези временни блага, от всичко отрицателно, нищо подобно да не го съблазнява. И тогава върху него да дойде онова великото, възвишеното, което дава цена на човешката душа.
към беседата >>
Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става.
Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него.
Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става.
Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава. Човек носи щастливото число под езика си, а нещастното – над езика си. Следователно природата оперира с разумни числа. Нещастният човек се различава от щастливия и по своята тежест. Ако претеглите нещастния, ще видите, че той тежи или по-малко, или повече отколкото трябва.
към беседата >>
– „Слушай, да имаш сега един млад момък?
Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена. Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш? “ Тя иска да се огледа, но се срамува.
– „Слушай, да имаш сега един млад момък?
“ – „То не е за мене. Я ми кажи, може ли да бъде това, да се подмладя? “ – „Може, разбира се. Тази промяна може да стане в един ден.“ Докато говоря това с нея, виждам, че тя се усмихва. Казвам: „Бабо, ти вече се подмлади.“ – „Я, синко, да видя!
към беседата >>
Това не значи, че той трябва да напусне Земята, но да напусне, т.е.
Аз съм чел живота на много светии и нито един от тях не е могъл да постигне това нещо на Земята. Крез, един от гръцките философи, е казал: „Никой не може да бъде щастлив преди смъртта си.“ Докато човек не се е отказал от живота на невежеството, от онзи нисш животински живот, той не може да бъде щастлив. Всичко низко в себе си той трябва да погребе и тогава само да очаква щастие на Земята.
Това не значи, че той трябва да напусне Земята, но да напусне, т.е.
да се откаже от онези временни блага, от всичко отрицателно, нищо подобно да не го съблазнява. И тогава върху него да дойде онова великото, възвишеното, което дава цена на човешката душа.
към беседата >>
2.
Няма да ви остави
,
УС
, София, 29.10.1933г.,
Това е истинското богатство на човека.
Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът! Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете.
Това е истинското богатство на човека.
И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството.
към беседата >>
И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота.
Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът! Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека.
И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота.
Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя?
към беседата >>
Условие е то.
Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът! Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота.
Условие е то.
Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата.
към беседата >>
Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси.
Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът! Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то.
Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси.
Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях.
към беседата >>
Значи не могат да придобият живота.
Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси.
Значи не могат да придобият живота.
А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо.
към беседата >>
А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството.
Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота.
А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството.
Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието.
към беседата >>
Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя?
И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството.
Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя?
Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи.
към беседата >>
Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата.
Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя?
Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата.
Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи. Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
към беседата >>
Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях.
Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата.
Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях.
И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи. Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
към беседата >>
И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо.
Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях.
И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо.
То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи. Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
към беседата >>
То ще донесе благото, но и нещастието.
А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо.
То ще донесе благото, но и нещастието.
Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи. Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
към беседата >>
Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи.
Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието.
Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи.
Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
към беседата >>
Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи.
Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
към беседата >>
Вие искате да бъдете богати, силни, здрави.
Вие искате да бъдете богати, силни, здрави.
Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти.
към беседата >>
Вашата мисъл трябва да бъде чиста.
Вие искате да бъдете богати, силни, здрави.
Вашата мисъл трябва да бъде чиста.
По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там.
към беседата >>
По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат.
Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата мисъл трябва да бъде чиста.
По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат.
Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там. Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.
към беседата >>
Богатството е един резултат.
Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат.
Богатството е един резултат.
Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там. Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.
към беседата >>
Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати.
Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат.
Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати.
Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там. Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.
към беседата >>
Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти.
Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати.
Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти.
Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там. Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.
към беседата >>
Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там.
Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти.
Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там.
Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.
към беседата >>
Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.
По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там.
Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.
към беседата >>
По някой път трябва да изучавате пророците.
По някой път трябва да изучавате пророците.
Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци. „Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря. Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана.
към беседата >>
Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие.
По някой път трябва да изучавате пророците.
Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие.
Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци. „Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря. Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана. Сега, защо стават тия работи?
към беседата >>
Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци.
По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие.
Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци.
„Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря. Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана. Сега, защо стават тия работи?
към беседата >>
„Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят.
По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци.
„Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят.
И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря. Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана. Сега, защо стават тия работи?
към беседата >>
И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря.
По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци. „Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят.
И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря.
Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана. Сега, защо стават тия работи?
към беседата >>
Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана.
По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци. „Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря.
Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана.
Сега, защо стават тия работи?
към беседата >>
Сега, защо стават тия работи?
Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци. „Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря. Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана.
Сега, защо стават тия работи?
към беседата >>
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа.
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа.
Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш.
към беседата >>
Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни.
Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни.
А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир?
към беседата >>
Не искаш да се молиш.
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа.
Не искаш да се молиш.
Какво ще правиш? Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия!
към беседата >>
А еднообразието е сянка на живота.
Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни.
А еднообразието е сянка на живота.
Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана!
към беседата >>
Какво ще правиш?
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш.
Какво ще правиш?
Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене.
към беседата >>
Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани.
Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота.
Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани.
Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си.
към беседата >>
Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа.
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш?
Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа.
И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас.
към беседата >>
Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие.
Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани.
Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие.
Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога.
към беседата >>
И да се не молиш, е дваж по дивотия!
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа.
И да се не молиш, е дваж по дивотия!
Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече.
към беседата >>
Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани.
Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие.
Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани.
Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога. То е невъзможно.
към беседата >>
Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш.
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия!
Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш.
Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това.
към беседата >>
Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир?
Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани.
Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир?
Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога. То е невъзможно. То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение.
към беседата >>
Че то е една привилегия!
Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш.
Че то е една привилегия!
Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас.
към беседата >>
Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана!
А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир?
Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана!
“ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога. То е невъзможно. То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение. Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>
Има едно молене, то не е молене.
Какво ще правиш? Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия!
Има едно молене, то не е молене.
Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия.
към беседата >>
“ И имаш мир в душата си.
Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана!
“ И имаш мир в душата си.
Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога. То е невъзможно. То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение. Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>
Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас.
Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене.
Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас.
Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия.
към беседата >>
Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога.
Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си.
Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога.
То е невъзможно. То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение. Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>
Подобното подобно ще привлече.
И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас.
Подобното подобно ще привлече.
И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш.
към беседата >>
То е невъзможно.
Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога.
То е невъзможно.
То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение. Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>
И в Бога има това.
Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече.
И в Бога има това.
Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: „Не прави това!
към беседата >>
То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение.
Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога. То е невъзможно.
То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение.
Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>
Той всякога се интересува от нас.
Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това.
Той всякога се интересува от нас.
Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: „Не прави това! “ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
към беседата >>
Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.
Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана! “ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога. То е невъзможно. То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение.
Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>
Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия.
Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас.
Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия.
Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: „Не прави това! “ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
към беседата >>
Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън.
Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън.
Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира.
към беседата >>
Той гледа, че ти си създаваш нещастия.
Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия.
Той гледа, че ти си създаваш нещастия.
И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: „Не прави това! “ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
към беседата >>
Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики.
Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън.
Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики.
Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е философията на живота.
към беседата >>
И един ден ти Него ще обвиняваш.
Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия.
И един ден ти Него ще обвиняваш.
Той казва: „Не прави това! “ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
към беседата >>
Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света.
Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън. Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики.
Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света.
И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е философията на живота.
към беседата >>
Той казва: „Не прави това!
И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш.
Той казва: „Не прави това!
“ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
към беседата >>
И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш.
Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън. Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света.
И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш.
Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е философията на живота.
към беседата >>
“ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: „Не прави това!
“ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
към беседата >>
Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение.
Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън. Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш.
Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение.
Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е философията на живота.
към беседата >>
Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат.
Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат.
Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш!
към беседата >>
Туй, което вие не разбирате, то ви разбира.
Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън. Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение.
Туй, което вие не разбирате, то ви разбира.
И там е философията на живота.
към беседата >>
Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога?
Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат.
Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога?
На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти.
към беседата >>
И там е философията на живота.
Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира.
И там е философията на живота.
към беседата >>
На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода!
Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога?
На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода!
Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб!
към беседата >>
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере.
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере.
Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода.
Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода!
Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода.
Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена.
към беседата >>
Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това.
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере.
Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това.
И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 км можеш ли да видиш нещата?
към беседата >>
Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш.
Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода.
Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш.
Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил.
към беседата >>
И винаги ще се явяват тия противоречия.
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере. Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това.
И винаги ще се явяват тия противоречия.
Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 км можеш ли да видиш нещата? Даже нищо не можеш да видиш там.
към беседата >>
Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш!
Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш.
Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш!
Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа.
към беседата >>
Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни.
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере. Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противоречия.
Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни.
Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 км можеш ли да видиш нещата? Даже нищо не можеш да видиш там.
към беседата >>
Все ще остане малко кал в стомаха ти.
Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш!
Все ще остане малко кал в стомаха ти.
Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг.
към беседата >>
Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни.
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере. Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни.
Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни.
Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 км можеш ли да видиш нещата? Даже нищо не можеш да видиш там.
към беседата >>
Никога не яж мухлясал хляб!
На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти.
Никога не яж мухлясал хляб!
Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи.
към беседата >>
Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат.
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере. Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни.
Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат.
На 20 км можеш ли да видиш нещата? Даже нищо не можеш да видиш там.
към беседата >>
Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена.
Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб!
Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена.
Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си.
към беседата >>
На 20 км можеш ли да видиш нещата?
Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат.
На 20 км можеш ли да видиш нещата?
Даже нищо не можеш да видиш там.
към беседата >>
Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил.
Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена.
Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил.
Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари.
към беседата >>
Даже нищо не можеш да видиш там.
И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 км можеш ли да видиш нещата?
Даже нищо не можеш да видиш там.
към беседата >>
Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа.
Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил.
Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа.
Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого!
към беседата >>
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората.
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората.
И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа.
към беседата >>
Нега ги носи друг.
Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа.
Нега ги носи друг.
Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон!
към беседата >>
И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат.
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората.
И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат.
А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл.
към беседата >>
Не ти трябват тези дрехи.
Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг.
Не ти трябват тези дрехи.
Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си!
към беседата >>
А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали.
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората. И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат.
А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали.
Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си.
към беседата >>
Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си.
Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи.
Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си.
Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си!
към беседата >>
Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат.
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората. И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали.
Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат.
Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл.
към беседата >>
Не ти трябват такива пари.
Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си.
Не ти трябват такива пари.
Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си!
към беседата >>
Не искам нещата да стават така и така.
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората. И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат.
Не искам нещата да стават така и така.
Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята.
към беседата >>
Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого!
Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари.
Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого!
Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си!
към беседата >>
Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа.
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората. И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така.
Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа.
Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му?
към беседата >>
Не ти трябва този кон!
Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого!
Не ти трябва този кон!
И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
към беседата >>
Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл.
И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа.
Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл.
Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа.
към беседата >>
И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си!
Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон!
И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си!
Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
към беседата >>
Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си.
А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл.
Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си.
Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си.
към беседата >>
Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си!
Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си!
Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си!
Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
към беседата >>
Това е една натрапена мисъл.
Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си.
Това е една натрапена мисъл.
И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае.
към беседата >>
Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си!
Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си!
Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си!
Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
към беседата >>
И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята.
Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл.
И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята.
Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае. Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям!
към беседата >>
Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си!
Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си!
Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си!
И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
към беседата >>
Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му?
Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята.
Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му?
Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае. Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям! “
към беседата >>
И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си!
И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
към беседата >>
Все има една идея, но тази идея е материалистическа.
Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му?
Все има една идея, но тази идея е материалистическа.
То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае. Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям! “
към беседата >>
Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях.
Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях.
Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях!
към беседата >>
То иска да бъде голямо като баща си.
Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа.
То иска да бъде голямо като баща си.
Но защо, и то не знае. Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям! “
към беседата >>
Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка.
Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях.
Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка.
И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо.
към беседата >>
Но защо, и то не знае.
Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си.
Но защо, и то не знае.
Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям! “
към беседата >>
И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада.
Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка.
И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада.
Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ!
към беседата >>
Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям!
И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае.
Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям!
“
към беседата >>
Трябва да има нещо свято в душата ти!
Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада.
Трябва да има нещо свято в душата ти!
Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене.
към беседата >>
“
Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае. Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям!
“
към беседата >>
Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси!
Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти!
Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси!
Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл.
към беседата >>
Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж.
Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж.
Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи.
към беседата >>
Няма да се занимавам с тях!
Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси!
Няма да се занимавам с тях!
Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога?
към беседата >>
Една слабост е това.
Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж.
Една слабост е това.
Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието.
към беседата >>
Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо.
Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях!
Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо.
Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога? Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.
към беседата >>
Всички искат да бъдат големи хора, видни хора.
Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж. Една слабост е това.
Всички искат да бъдат големи хора, видни хора.
Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност.
към беседата >>
Добър е Господ!
И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо.
Добър е Господ!
Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога? Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.
към беседата >>
Искат, каквото кажат, да стане, а то не става.
Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж. Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хора, видни хора.
Искат, каквото кажат, да стане, а то не става.
Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането.
към беседата >>
Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене.
Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ!
Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене.
Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога? Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.
към беседата >>
Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи.
Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж. Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не става.
Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи.
Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече.
към беседата >>
Още моят ред не е дошъл.
Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене.
Още моят ред не е дошъл.
Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога? Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.
към беседата >>
Хората не могат да бъдат едни и същи.
Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж. Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи.
Хората не могат да бъдат едни и същи.
Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво.
към беседата >>
Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога?
Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл.
Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога?
Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.
към беседата >>
Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието.
Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи.
Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието.
Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво.
към беседата >>
Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.
Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога?
Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.
към беседата >>
Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност.
Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието.
Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност.
Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди!
към беседата >>
Сега, това е един начин за разсъждение.
Сега, това е един начин за разсъждение.
И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
към беседата >>
Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането.
Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност.
Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането.
Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди! “ За учениците е същото.
към беседата >>
И тези изкушения всинца ги имате.
Сега, това е един начин за разсъждение.
И тези изкушения всинца ги имате.
Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
към беседата >>
Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече.
Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането.
Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече.
И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди! “ За учениците е същото.
към беседата >>
Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си.
Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате.
Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си.
Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
към беседата >>
И съдиите не могат да съдят еднакво.
Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече.
И съдиите не могат да съдят еднакво.
Всичките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди! “ За учениците е същото.
към беседата >>
Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане!
Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си.
Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане!
Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
към беседата >>
Всичките съдии не мислят еднакво.
Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво.
Всичките съдии не мислят еднакво.
Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди! “ За учениците е същото.
към беседата >>
Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане!
Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане!
Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане!
И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
към беседата >>
Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди!
Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво.
Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди!
“ За учениците е същото.
към беседата >>
И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане!
И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
към беседата >>
“ За учениците е същото.
Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди!
“ За учениците е същото.
към беседата >>
Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота.
Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота.
Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога. И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
към беседата >>
Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите.
Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите.
Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга? Срамота е! “ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде.
към беседата >>
Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога.
Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота.
Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога.
И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
към беседата >>
Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга?
Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите.
Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга?
Срамота е! “ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел.
към беседата >>
И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал.
Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога.
И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал.
И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
към беседата >>
Срамота е!
Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите. Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга?
Срамота е!
“ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем!
към беседата >>
И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал!
Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога. И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал.
И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал!
Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
към беседата >>
“ – „Какво има?
Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите. Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга? Срамота е!
“ – „Какво има?
5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка.
към беседата >>
Е, кой е ближният ти?
Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога. И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал!
Е, кой е ближният ти?
Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
към беседата >>
5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде.
Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите. Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга? Срамота е! “ – „Какво има?
5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде.
А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа.
към беседата >>
Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога. И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти?
Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
към беседата >>
А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде.
Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите. Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга? Срамота е! “ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде.
А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде.
Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш.
към беседата >>
Питате: човек не трябва ли да живее за себе си?
Питате: човек не трябва ли да живее за себе си?
На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света!
към беседата >>
Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел.
Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга? Срамота е! “ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде.
Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел.
Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума.
към беседата >>
На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас?
Питате: човек не трябва ли да живее за себе си?
На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас?
Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката!
към беседата >>
Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем!
Срамота е! “ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел.
Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем!
Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е.
към беседата >>
Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас.
Питате: човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас?
Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас.
И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат!
към беседата >>
Това е една голяма погрешка.
“ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем!
Това е една голяма погрешка.
Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление.
към беседата >>
И благодарение на тях ние сме щастливи.
Питате: човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас.
И благодарение на тях ние сме щастливи.
Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
към беседата >>
Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа.
5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка.
Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа.
И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление. Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил.
към беседата >>
Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си!
Питате: човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях ние сме щастливи.
Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си!
И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
към беседата >>
И няма да я платиш.
А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа.
И няма да я платиш.
А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление. Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил. Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
към беседата >>
И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света!
Питате: човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си!
И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света!
А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
към беседата >>
А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума.
Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш.
А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума.
Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление. Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил. Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
към беседата >>
А че хората живеят за себе си, там е погрешката!
На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света!
А че хората живеят за себе си, там е погрешката!
Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
към беседата >>
Пет стотинки, много малка работа е.
Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума.
Пет стотинки, много малка работа е.
Пет стотинки, това не е никакво престъпление. Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил. Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
към беседата >>
Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат!
Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката!
Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат!
Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
към беседата >>
Пет стотинки, това не е никакво престъпление.
Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е.
Пет стотинки, това не е никакво престъпление.
Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил. Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
към беседата >>
Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат!
Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
към беседата >>
Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил.
Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление.
Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил.
Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
към беседата >>
Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате.
Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате.
Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава. Неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел! “ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото.
към беседата >>
Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление. Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил.
Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
към беседата >>
Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава.
Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате.
Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава.
Неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел! “ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот.
към беседата >>
Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението.
Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението.
Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати.
към беседата >>
Неразположен ли си, не се ръкувай.
Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава.
Неразположен ли си, не се ръкувай.
В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел! “ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата.
към беседата >>
Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш.
Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението.
Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш.
Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането.
към беседата >>
В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел!
Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава. Неразположен ли си, не се ръкувай.
В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел!
“ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив!
към беседата >>
Идеш при единия на гости.
Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението. Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш.
Идеш при единия на гости.
Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко.
към беседата >>
“ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот.
Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава. Неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел!
“ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот.
От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин.
към беседата >>
Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън.
Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението. Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости.
Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън.
И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа.
към беседата >>
От видимото ние отиваме към невидимото.
Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава. Неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел! “ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот.
От видимото ние отиваме към невидимото.
Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си.
към беседата >>
И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш.
Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението. Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън.
И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш.
Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно.
към беседата >>
Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот.
Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава. Неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел! “ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото.
Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот.
Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
към беседата >>
Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати.
Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението. Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш.
Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати.
Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е.
към беседата >>
Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата.
Неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел! “ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот.
Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата.
Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
към беседата >>
Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането.
Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати.
Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането.
Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво.
към беседата >>
Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив!
В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел! “ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата.
Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив!
Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
към беседата >>
Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко.
Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането.
Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко.
Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш.
към беседата >>
Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин.
“ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив!
Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин.
Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
към беседата >>
Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа.
Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко.
Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа.
Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш. Сега, това е само изяснение.
към беседата >>
Също така и ако вие мислите само за себе си.
От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин.
Също така и ако вие мислите само за себе си.
Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
към беседата >>
Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно.
И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа.
Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно.
Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш. Сега, това е само изяснение.
към беседата >>
Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си.
Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
към беседата >>
Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е.
Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно.
Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е.
А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш. Сега, това е само изяснение.
към беседата >>
Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно.
Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно.
Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе.
към беседата >>
А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво.
Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е.
А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво.
Всякога няма да ядеш. Сега, това е само изяснение.
към беседата >>
Двояк е човекът.
Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно.
Двояк е човекът.
Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята!
към беседата >>
Всякога няма да ядеш.
Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво.
Всякога няма да ядеш.
Сега, това е само изяснение.
към беседата >>
Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали.
Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът.
Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали.
Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо.
към беседата >>
Сега, това е само изяснение.
Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш.
Сега, това е само изяснение.
към беседата >>
Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел.
Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали.
Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел.
Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то.
към беседата >>
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие.
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие.
Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре.
към беседата >>
Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество.
Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел.
Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество.
Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш.
към беседата >>
Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение.
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие.
Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение.
Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят.
към беседата >>
Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе.
Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество.
Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе.
То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш. У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога.
към беседата >>
Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях.
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие. Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение.
Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях.
Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност.
към беседата >>
То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята!
Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе.
То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята!
Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш. У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога. На него трябва да служиш.
към беседата >>
Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен.
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие. Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях.
Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен.
Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст.
към беседата >>
Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо.
Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята!
Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо.
Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш. У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога. На него трябва да служиш.
към беседата >>
Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите.
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие. Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен.
Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите.
И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания.
към беседата >>
Такова нещо е това естество, една лепка е то.
Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо.
Такова нещо е това естество, една лепка е то.
Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш. У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога. На него трябва да служиш.
към беседата >>
И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре.
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие. Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите.
И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре.
Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую.
към беседата >>
Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш.
Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то.
Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш.
У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога. На него трябва да служиш.
към беседата >>
Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят.
Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре.
Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят.
Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш.
към беседата >>
У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога.
Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш.
У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога.
На него трябва да служиш.
към беседата >>
Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност.
Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят.
Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност.
Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него.
към беседата >>
На него трябва да служиш.
То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш. У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога.
На него трябва да служиш.
към беседата >>
Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст.
Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност.
Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст.
Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат.
към беседата >>
Две естества има човек.
Две естества има човек.
Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко!
към беседата >>
Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания.
Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст.
Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания.
Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат.
към беседата >>
Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си!
Две естества има човек.
Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си!
И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели.
към беседата >>
Запример един се подхлъзнал в своето верую.
И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания.
Запример един се подхлъзнал в своето верую.
Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат. Всяко едно верую, все ще дойде да се опита.
към беседата >>
И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно.
Две естества има човек. Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си!
И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно.
Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете.
към беседата >>
Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш.
Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую.
Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш.
Мислиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат. Всяко едно верую, все ще дойде да се опита. Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.
към беседата >>
Не разглеждай много погрешките си!
Две естества има човек. Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно.
Не разглеждай много погрешките си!
Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат.
към беседата >>
Мислиш като него.
Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш.
Мислиш като него.
Това е един резултат. Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат. Всяко едно верую, все ще дойде да се опита. Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.
към беседата >>
Благодари, че малко си направил.
Две естества има човек. Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си!
Благодари, че малко си направил.
Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът.
към беседата >>
Това е един резултат.
Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него.
Това е един резултат.
Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат. Всяко едно верую, все ще дойде да се опита. Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.
към беседата >>
Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко!
Две естества има човек. Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил.
Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко!
“ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят.
към беседата >>
Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат.
Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат.
Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат.
Всяко едно верую, все ще дойде да се опита. Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.
към беседата >>
“ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели.
Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко!
“ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели.
Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат.
към беседата >>
Всяко едно верую, все ще дойде да се опита.
Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат.
Всяко едно верую, все ще дойде да се опита.
Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.
към беседата >>
Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете.
И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели.
Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете.
Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом.
към беседата >>
Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.
Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат. Всяко едно верую, все ще дойде да се опита.
Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.
към беседата >>
Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат.
Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете.
Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат.
И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те.
към беседата >>
В какво седи доброто?
В какво седи доброто?
Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина.
към беседата >>
И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът.
Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат.
И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът.
Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен.
към беседата >>
Доброто седи в това човек да има на какво да се радва.
В какво седи доброто?
Доброто седи в това човек да има на какво да се радва.
А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш.
към беседата >>
Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят.
Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко! “ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът.
Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят.
Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него.
към беседата >>
А радостта в какво седи?
В какво седи доброто? Доброто седи в това човек да има на какво да се радва.
А радостта в какво седи?
Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят?
към беседата >>
Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат.
“ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят.
Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат.
И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него. Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
към беседата >>
Радостта е там, дето има път.
В какво седи доброто? Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи?
Радостта е там, дето има път.
Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта.
към беседата >>
И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом.
Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат.
И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом.
Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него. Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
към беседата >>
Дето има живот.
В какво седи доброто? Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път.
Дето има живот.
Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен.
към беседата >>
Обрали те.
Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом.
Обрали те.
А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него. Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
към беседата >>
Дето има истина.
В какво седи доброто? Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот.
Дето има истина.
Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината?
към беседата >>
А някой път станеш сутринта, ти си разположен.
И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те.
А някой път станеш сутринта, ти си разположен.
Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него. Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
към беседата >>
Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш.
Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина.
Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш.
Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината? Вътре в живота.
към беседата >>
Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него.
Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен.
Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него.
Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
към беседата >>
Сега, къде е пътят?
А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш.
Сега, къде е пътят?
Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека.
към беседата >>
Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него.
Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
към беседата >>
Пътят е там, където е радостта.
Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят?
Пътят е там, където е радостта.
Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
към беседата >>
Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете.
Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете.
Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи.
към беседата >>
Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен.
Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта.
Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен.
А къде е истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
към беседата >>
Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение.
Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете.
Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение.
А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае.
към беседата >>
А къде е истината?
Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен.
А къде е истината?
Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
към беседата >>
А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас.
Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете. Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение.
А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас.
Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
към беседата >>
Вътре в живота.
Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината?
Вътре в живота.
Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
към беседата >>
Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои!
Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете. Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас.
Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои!
Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
към беседата >>
Истината е там, дето има светлина и топлина в човека.
Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината? Вътре в живота.
Истината е там, дето има светлина и топлина в човека.
А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
към беседата >>
Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам.
Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете. Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои!
Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам.
Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
към беседата >>
А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека.
А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
към беседата >>
Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи.
Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете. Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам.
Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи.
А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
към беседата >>
Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят.
Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят.
Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш.
към беседата >>
А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае.
Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи.
А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае.
А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
към беседата >>
Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи.
Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят.
Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи.
Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората.
към беседата >>
А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае.
А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
към беседата >>
Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре.
Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи.
Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре.
Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш.
към беседата >>
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите!
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите!
Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това.
към беседата >>
Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре.
Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре.
Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре.
Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.
към беседата >>
Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите?
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите!
Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите?
Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се разболява от някаква неизцерима болест.
към беседата >>
Ние живеем според нашето разбиране.
Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре.
Ние живеем според нашето разбиране.
Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.
към беседата >>
Не е за деца.
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите! Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите?
Не е за деца.
Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се разболява от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво.
към беседата >>
Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш.
Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране.
Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш.
Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.
към беседата >>
Онзи, Божественият живот, не е за деца!
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите! Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца.
Онзи, Божественият живот, не е за деца!
Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се разболява от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
към беседата >>
Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората.
Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш.
Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората.
С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.
към беседата >>
Децата трябва да станат възрастни.
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите! Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца!
Децата трябва да станат възрастни.
Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се разболява от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
към беседата >>
С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш.
Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората.
С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш.
Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.
към беседата >>
Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това.
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите! Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни.
Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това.
Един учен се разболява от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
към беседата >>
Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.
Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш.
Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.
към беседата >>
Един учен се разболява от някаква неизцерима болест.
Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това.
Един учен се разболява от някаква неизцерима болест.
Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
към беседата >>
Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука?
Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука?
Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни.
към беседата >>
Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво.
Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се разболява от някаква неизцерима болест.
Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво.
И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
към беседата >>
Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука.
Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука?
Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука.
Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава?
към беседата >>
И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се разболява от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво.
И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
към беседата >>
Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света.
Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука? Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука.
Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света.
Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена?
към беседата >>
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест.
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест.
И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа! “ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си.
към беседата >>
Дълго време, години се изискват, докато го разберете.
Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука? Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света.
Дълго време, години се изискват, докато го разберете.
И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво?
към беседата >>
И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа!
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест.
И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа!
“ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си. И гледа, и помага.
към беседата >>
И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки.
Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука? Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато го разберете.
И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки.
При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? “ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива?
към беседата >>
“ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро.
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа!
“ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро.
В това седи Неговата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си. И гледа, и помага. Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
към беседата >>
При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни.
Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука? Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки.
При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни.
Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? “ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат?
към беседата >>
В това седи Неговата благост!
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа! “ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро.
В това седи Неговата благост!
Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си. И гледа, и помага. Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
към беседата >>
Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава?
Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни.
Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава?
“ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? “ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора.
към беседата >>
Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание.
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа! “ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост!
Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание.
Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си. И гледа, и помага. Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
към беседата >>
“ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена?
Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава?
“ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена?
“ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? “ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора. И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
към беседата >>
Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си.
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа! “ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание.
Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си.
И гледа, и помага. Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
към беседата >>
“ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво?
Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена?
“ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво?
“ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора. И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
към беседата >>
И гледа, и помага.
И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа! “ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си.
И гледа, и помага.
Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
към беседата >>
“ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива?
И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво?
“ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива?
Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора. И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
към беседата >>
Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
“ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си. И гледа, и помага.
Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
към беседата >>
Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат?
При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? “ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива?
Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат?
Много малко хора. И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
към беседата >>
Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави.
Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави.
Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера?
към беседата >>
Много малко хора.
Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава? “ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? “ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат?
Много малко хора.
И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
към беседата >>
Що е вярата?
Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави.
Що е вярата?
Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как.
към беседата >>
И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
“ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена? “ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? “ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора.
И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
към беседата >>
Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави.
Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Що е вярата?
Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави.
И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как. Не разрешавай туй.
към беседата >>
Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота?
Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота?
Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми.
към беседата >>
И само по този начин учениците могат да напреднат.
Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави.
И само по този начин учениците могат да напреднат.
Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай.
към беседата >>
Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи.
Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота?
Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи.
Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно.
към беседата >>
Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави.
Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат.
Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави.
Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра.
към беседата >>
Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън.
Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи.
Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън.
Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света.
към беседата >>
Ти казваш: „Ами как да го разбера?
Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави.
Ти казваш: „Ами как да го разбера?
“ Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи.
към беседата >>
Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота.
Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън.
Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота.
Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас.
към беседата >>
“ Не питай как.
Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера?
“ Не питай как.
Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби!
към беседата >>
Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии.
Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота.
Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии.
Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана.
към беседата >>
Не разрешавай туй.
Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как.
Не разрешавай туй.
Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси.
към беседата >>
Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми.
Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии.
Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми.
Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре.
към беседата >>
Ти само вярвай.
И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как. Не разрешавай туй.
Ти само вярвай.
Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя.
към беседата >>
Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно.
Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми.
Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно.
Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта.
към беседата >>
Ама ще кажеш: сляпа вяра.
Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай.
Ама ще кажеш: сляпа вяра.
Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави!
към беседата >>
Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света.
Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно.
Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света.
Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно.
към беседата >>
Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи.
Ти казваш: „Ами как да го разбера? “ Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра.
Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи.
Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля.
към беседата >>
Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас.
Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света.
Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас.
Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва.
към беседата >>
Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби!
“ Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи.
Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби!
Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта Си!
към беседата >>
Оставете това настрана.
Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас.
Оставете това настрана.
Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става.
към беседата >>
Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси.
Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби!
Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси.
Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта Си! “
към беседата >>
Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре.
Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана.
Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре.
Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става?
към беседата >>
Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя.
Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси.
Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя.
Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта Си! “
към беседата >>
Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта.
Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре.
Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта.
Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост.
към беседата >>
Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави!
Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя.
Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави!
И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта Си! “
към беседата >>
Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно.
Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта.
Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно.
Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите.
към беседата >>
И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля.
Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави!
И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля.
Написах ви на дланта Си! “
към беседата >>
Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва.
Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно.
Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва.
Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете.
към беседата >>
Написах ви на дланта Си!
Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля.
Написах ви на дланта Си!
“
към беседата >>
Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става.
Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва.
Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става.
След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана?
към беседата >>
“
Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта Си!
“
към беседата >>
След като изгубиш младостта, какво става?
Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става.
След като изгубиш младостта, какво става?
Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта.
към беседата >>
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си?
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си?
“ Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта.
към беседата >>
Чувствуваш старост.
Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става?
Чувствуваш старост.
Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек?
към беседата >>
“ Значи вие минавате за голям критик.
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си?
“ Значи вие минавате за голям критик.
Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави.
към беседата >>
Но и старостта не може да я задържите.
Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост.
Но и старостта не може да я задържите.
И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост?
към беседата >>
Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си!
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си? “ Значи вие минавате за голям критик.
Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си!
Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого.
към беседата >>
И най-после умрете.
Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите.
И най-после умрете.
Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече!
към беседата >>
Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос.
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си? “ Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си!
Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос.
Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Нито Бог е оставил някого.
към беседата >>
Питам: Какво остана?
Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете.
Питам: Какво остана?
Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие?
към беседата >>
Туй е вярата.
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си? “ Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос.
Туй е вярата.
Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Нито Бог е оставил някого. Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.
към беседата >>
Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта.
След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана?
Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта.
С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост.
към беседата >>
Аз не говоря още за Любовта.
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си? “ Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата.
Аз не говоря още за Любовта.
Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Нито Бог е оставил някого. Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.
към беседата >>
С какво може да се похвали един човек?
Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта.
С какво може да се похвали един човек?
След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира.
към беседата >>
Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави.
“ Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта.
Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави.
Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Нито Бог е оставил някого. Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.
към беседата >>
След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост?
Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек?
След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост?
Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил.
към беседата >>
Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого.
Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави.
Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого.
Нито Бог е оставил някого. Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.
към беседата >>
Казва: „Ще се мре вече!
И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост?
Казва: „Ще се мре вече!
“ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост!
към беседата >>
Нито Бог е оставил някого.
Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого.
Нито Бог е оставил някого.
Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.
към беседата >>
“ Хубаво, като умре, какво ще придобие?
Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече!
“ Хубаво, като умре, какво ще придобие?
В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар!
към беседата >>
Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.
Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Нито Бог е оставил някого.
Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.
към беседата >>
В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост.
Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие?
В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост.
Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа.
към беседата >>
Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави.
Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави.
Той е сигурността на човека. И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът.
към беседата >>
Тогава има защо старият да умира.
С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост.
Тогава има защо старият да умира.
И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш.
към беседата >>
Той е сигурността на човека.
Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави.
Той е сигурността на човека.
И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш.
към беседата >>
И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил.
След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира.
И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил.
И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
към беседата >>
И трябва да бъде така.
Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека.
И трябва да бъде така.
Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви.
към беседата >>
И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост!
Казва: „Ще се мре вече! “ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил.
И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост!
Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
към беседата >>
Дойдеш до Него, ще се спреш там.
Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека. И трябва да бъде така.
Дойдеш до Него, ще се спреш там.
Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
към беседата >>
Ще го изнесеш ти на Божествения олтар!
“ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост!
Ще го изнесеш ти на Божествения олтар!
И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
към беседата >>
Той е почивната станция.
Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека. И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там.
Той е почивната станция.
Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
към беседата >>
И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа.
В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар!
И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа.
Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
към беседата >>
Тази вяра е островът.
Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека. И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция.
Тази вяра е островът.
Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
към беседата >>
Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш.
Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа.
Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш.
Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
към беседата >>
Там като стигнеш, ще си починеш.
Той е сигурността на човека. И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът.
Там като стигнеш, ще си починеш.
Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
към беседата >>
Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш.
Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
към беседата >>
Това трябва да бъде мярката за вярата ви.
И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш.
Това трябва да бъде мярката за вярата ви.
Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо.
Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ.
към беседата >>
Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви.
Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
към беседата >>
Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас?
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо.
Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас?
За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш?
към беседата >>
За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо. Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас?
За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде.
Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи.
към беседата >>
Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо. Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде.
Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе.
Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон.
към беседата >>
Не мислете, че който обича, има някаква идея.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо. Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе.
Не мислете, че който обича, има някаква идея.
Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш?
към беседата >>
Ти обичаш някоя свещ.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо. Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея.
Ти обичаш някоя свещ.
Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му.
към беседата >>
Защо я обичаш?
Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ.
Защо я обичаш?
Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо?
към беседата >>
Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи.
За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш?
Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи.
Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него.
към беседата >>
Ти обичаш един кон.
Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи.
Ти обичаш един кон.
Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето.
към беседата >>
Но защо го обичаш?
Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон.
Но защо го обичаш?
Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа.
към беседата >>
Ще се качиш на гърба му.
Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш?
Ще се качиш на гърба му.
Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата – ще ти пазят краката.
към беседата >>
Обичаш един бастун. Защо?
Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му.
Обичаш един бастун. Защо?
Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата – ще ти пазят краката. Обичаш хляба – ще ти допринесе живот.
към беседата >>
Ще се подпираш на него.
Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо?
Ще се подпираш на него.
Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата – ще ти пазят краката. Обичаш хляба – ще ти допринесе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето.
Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него.
Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето.
Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата – ще ти пазят краката. Обичаш хляба – ще ти допринесе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа.
Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето.
Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа.
Обичаш обущата – ще ти пазят краката. Обичаш хляба – ще ти допринесе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Обичаш обущата – ще ти пазят краката.
Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа.
Обичаш обущата – ще ти пазят краката.
Обичаш хляба – ще ти допринесе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Обичаш хляба – ще ти допринесе живот.
Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата – ще ти пазят краката.
Обичаш хляба – ще ти допринесе живот.
Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата – ще ти пазят краката. Обичаш хляба – ще ти допринесе живот.
Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат.
Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат.
Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него!
към беседата >>
Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо.
Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат.
Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо.
Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление!
към беседата >>
Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш.
Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо.
Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш.
То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия!
към беседата >>
То не е твое.
Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш.
То не е твое.
Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече!
към беседата >>
Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром!
Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое.
Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром!
Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане.
към беседата >>
Направи нещо за Него!
Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром!
Направи нещо за Него!
Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера.
към беседата >>
Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление!
Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него!
Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление!
Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях.
към беседата >>
Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия!
Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление!
Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия!
Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение.
към беседата >>
Животът трябва да тече!
То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия!
Животът трябва да тече!
И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята.
към беседата >>
И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане.
Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече!
И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане.
Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там.
към беседата >>
Те мязат на затворени езера.
Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане.
Те мязат на затворени езера.
Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове.
към беседата >>
Нямат никакво изтичане вън от тях.
Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера.
Нямат никакво изтичане вън от тях.
У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности.
към беседата >>
У тях става само едно изпарение.
Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях.
У тях става само едно изпарение.
А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот.
към беседата >>
А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята.
Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение.
А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята.
Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят.
към беседата >>
Нищо не може да живее там.
И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята.
Нищо не може да живее там.
И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят.
към беседата >>
И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове.
Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там.
И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове.
А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят.
към беседата >>
А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности.
Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове.
А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности.
Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят.
към беседата >>
Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот.
У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности.
Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот.
И малко е времето, в което те живеят.
към беседата >>
И малко е времето, в което те живеят.
А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот.
И малко е времето, в което те живеят.
към беседата >>
В човешкия живот става една вътрешна смяна.
В човешкия живот става една вътрешна смяна.
Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете.
към беседата >>
Аз говоря за един вътрешен живот.
В човешкия живот става една вътрешна смяна.
Аз говоря за един вътрешен живот.
Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете.
към беседата >>
Става една постоянна, вътрешна смяна.
В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз говоря за един вътрешен живот.
Става една постоянна, вътрешна смяна.
Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище.
към беседата >>
Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили.
В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смяна.
Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили.
Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата.
към беседата >>
Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви.
В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили.
Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви.
Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право.
към беседата >>
Вземете желанието във вас да забогатеете.
В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви.
Вземете желанието във вас да забогатеете.
Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете?
към беседата >>
Вие искате да забогатеете.
Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете.
Вие искате да забогатеете.
Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото?
към беседата >>
Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище.
Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете.
Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище.
Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото.
към беседата >>
Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата.
Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище.
Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата.
Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват?
към беседата >>
Това е подтикът за богатството и то е право.
Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата.
Това е подтикът за богатството и то е право.
Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват? Нищо няма да ви принесе.
към беседата >>
Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете?
Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право.
Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете?
И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват? Нищо няма да ви принесе.
към беседата >>
И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото?
Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете?
И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото?
Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват? Нищо няма да ви принесе.
към беседата >>
Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото.
Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото?
Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото.
Какво ще ви принесе този креват? Нищо няма да ви принесе.
към беседата >>
Какво ще ви принесе този креват?
Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото.
Какво ще ви принесе този креват?
Нищо няма да ви принесе.
към беседата >>
Нищо няма да ви принесе.
Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват?
Нищо няма да ви принесе.
към беседата >>
Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът!
Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът!
Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси.
към беседата >>
Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете.
Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът!
Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете.
Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота.
към беседата >>
3.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Сега идвам до друга една мисъл.
Сега идвам до друга една мисъл.
Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях? Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници?
към беседата >>
За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“
Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства. Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства.
За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“
към беседата >>
Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях?
Сега идвам до друга една мисъл.
Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях?
Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу?
към беседата >>
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни.
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни.
Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия. И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му. Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“?
към беседата >>
Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже.
Сега идвам до друга една мисъл. Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях?
Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже.
Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре.
към беседата >>
Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия.
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни.
Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия.
И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му. Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си.
към беседата >>
Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо.
Сега идвам до друга една мисъл. Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях? Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже.
Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо.
Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу.
към беседата >>
И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му.
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни. Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия.
И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му.
Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си.
към беседата >>
Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях?
Сега идвам до друга една мисъл. Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях? Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо.
Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях?
На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу.
към беседата >>
Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия.
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни. Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия. И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му.
Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия.
Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека.
към беседата >>
На какво могат да се уподобят тези триъгълници?
Сега идвам до друга една мисъл. Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях? Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях?
На какво могат да се уподобят тези триъгълници?
Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи?
към беседата >>
Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си.
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни. Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия. И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му. Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия.
Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си.
Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма.
към беседата >>
Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу?
Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях? Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници?
Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу?
Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават.
към беседата >>
Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“?
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни. Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия. И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му. Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си.
Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“?
Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете.
към беседата >>
Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре.
Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу?
Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре.
Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават. При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават.
към беседата >>
Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си.
Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия. И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му. Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“?
Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си.
Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма.
към беседата >>
Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу.
Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре.
Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу.
Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават. При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават. И в двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си.
И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му. Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си.
Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си.
Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни.
към беседата >>
Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу.
Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу.
Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу.
Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават. При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават. И в двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Себето е второстепенно нещо в човека.
Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си.
Себето е второстепенно нещо в човека.
Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни. Питам – изгубили ли сте нещо?
към беседата >>
Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи?
На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу.
Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи?
Няма да бъдат, те ще се различават. При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават. И в двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма.
Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека.
Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма.
Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни. Питам – изгубили ли сте нещо? Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек.
към беседата >>
Няма да бъдат, те ще се различават.
Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи?
Няма да бъдат, те ще се различават.
При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават. И в двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете.
Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма.
Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете.
Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни. Питам – изгубили ли сте нещо? Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек. Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.
към беседата >>
При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават.
Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават.
При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават.
И в двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма.
Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете.
Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма.
Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни. Питам – изгубили ли сте нещо? Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек. Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.
към беседата >>
И в двата случая ще имате два различни резултата.
Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават. При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават.
И в двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни.
Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма.
Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни.
Питам – изгубили ли сте нещо? Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек. Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.
към беседата >>
Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете.
Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете.
Вие можете да тръгнете от две места. Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки.
към беседата >>
Питам – изгубили ли сте нещо?
Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни.
Питам – изгубили ли сте нещо?
Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек. Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.
към беседата >>
Вие можете да тръгнете от две места.
Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете.
Вие можете да тръгнете от две места.
Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки. Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг.
към беседата >>
Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек.
Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни. Питам – изгубили ли сте нещо?
Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек.
Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.
към беседата >>
Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре.
Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете. Вие можете да тръгнете от две места.
Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре.
Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки. Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг. Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.
към беседата >>
Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.
Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни. Питам – изгубили ли сте нещо? Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек.
Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.
към беседата >>
Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат.
Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете. Вие можете да тръгнете от две места. Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре.
Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат.
Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки. Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг. Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.
към беседата >>
Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания.
Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания.
Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“. В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията. Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда.
към беседата >>
Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки.
Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете. Вие можете да тръгнете от две места. Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат.
Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки.
Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки. Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг. Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.
към беседата >>
Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“.
Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания.
Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“.
В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията. Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави.
към беседата >>
Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки.
Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете. Вие можете да тръгнете от две места. Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки.
Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки.
Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг. Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.
към беседата >>
В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията.
Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания. Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“.
В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията.
Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея?
към беседата >>
Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг.
Вие можете да тръгнете от две места. Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки.
Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг.
Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.
към беседата >>
Но и в многото вода човек се удавя.
Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания. Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“. В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията.
Но и в многото вода човек се удавя.
Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея? – Тя може да умре.
към беседата >>
Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.
Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки. Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг.
Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.
към беседата >>
Човек се дави, но рибата може ли да се удави.
Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания. Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“. В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията. Но и в многото вода човек се удавя.
Човек се дави, но рибата може ли да се удави.
Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея? – Тя може да умре. Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста.
към беседата >>
Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път.
Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път.
Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път. Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят?
към беседата >>
Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда.
Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания. Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“. В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията. Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави.
Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда.
Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея? – Тя може да умре. Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста. Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.
към беседата >>
Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път.
Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път.
Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път.
Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората.
към беседата >>
Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави.
Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“. В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията. Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда.
Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави.
Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея? – Тя може да умре. Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста. Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.
към беседата >>
Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие.
Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път. Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път.
Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие.
Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва.
към беседата >>
Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея?
В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията. Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави.
Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея?
– Тя може да умре. Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста. Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.
към беседата >>
Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие.
Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път. Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път. Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие.
Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие.
Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава?
към беседата >>
– Тя може да умре.
Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея?
– Тя може да умре.
Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста. Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.
към беседата >>
Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат.
Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път. Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път. Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие.
Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат.
Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав.
към беседата >>
Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста.
Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея? – Тя може да умре.
Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста.
Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.
към беседата >>
Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят?
Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път. Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път. Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат.
Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят?
Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право?
към беседата >>
Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.
Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея? – Тя може да умре. Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста.
Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.
към беседата >>
Това често се случва в живота на хората.
Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път. Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят?
Това често се случва в живота на хората.
Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват?
към беседата >>
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата.
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата.
Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата? Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека. В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу. И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата. Засега това е даже един голям прогрес.
към беседата >>
Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва.
Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората.
Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва.
Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право.
към беседата >>
Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата?
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата.
Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата?
Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека. В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу. И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата. Засега това е даже един голям прогрес.
към беседата >>
Какво трябва да направят тогава?
Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва.
Какво трябва да направят тогава?
Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи.
към беседата >>
Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека.
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата. Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата?
Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека.
В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу. И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата. Засега това е даже един голям прогрес.
към беседата >>
Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав.
Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава?
Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав.
Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва.
към беседата >>
В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу.
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата. Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата? Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека.
В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу.
И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата. Засега това е даже един голям прогрес.
към беседата >>
Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право?
Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав.
Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право?
Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи?
към беседата >>
И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата.
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата. Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата? Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека. В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу.
И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата.
Засега това е даже един голям прогрес.
към беседата >>
Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват?
Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право?
Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват?
Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи? Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина.
към беседата >>
Засега това е даже един голям прогрес.
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата. Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата? Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека. В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу. И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата.
Засега това е даже един голям прогрес.
към беседата >>
Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право.
Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват?
Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право.
На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи? Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина. Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
към беседата >>
За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област.
За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област.
Някой казва: „Аз искам всичко да разбера! “ Как ще разберете всичко? Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата.
към беседата >>
На него трябва да се отстъпи.
Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право.
На него трябва да се отстъпи.
Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи? Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина. Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам всичко да разбера!
За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област.
Някой казва: „Аз искам всичко да разбера!
“ Как ще разберете всичко? Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици.
към беседата >>
Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва.
Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи.
Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва.
Какво трябва да се направи? Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина. Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
към беседата >>
“ Как ще разберете всичко?
За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област. Някой казва: „Аз искам всичко да разбера!
“ Как ще разберете всичко?
Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите.
към беседата >>
Какво трябва да се направи?
Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва.
Какво трябва да се направи?
Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина. Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
към беседата >>
Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание?
За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област. Някой казва: „Аз искам всичко да разбера! “ Как ще разберете всичко?
Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание?
Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат.
към беседата >>
Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина.
Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи?
Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина.
Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
към беседата >>
Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата.
За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област. Някой казва: „Аз искам всичко да разбера! “ Как ще разберете всичко? Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание?
Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата.
Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше?
към беседата >>
Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи? Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина.
Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
към беседата >>
Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата.
За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област. Някой казва: „Аз искам всичко да разбера! “ Как ще разберете всичко? Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата.
Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата.
Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща?
Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща?
“ Ще ги изясним. Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки.
към беседата >>
Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици.
Някой казва: „Аз искам всичко да разбера! “ Как ще разберете всичко? Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата.
Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици.
Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките.
към беседата >>
“ Ще ги изясним.
Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща?
“ Ще ги изясним.
Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям.
към беседата >>
Някои птици много обичат рибите.
“ Как ще разберете всичко? Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици.
Някои птици много обичат рибите.
Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи.
към беседата >>
Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни.
Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща? “ Ще ги изясним.
Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни.
Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание.
към беседата >>
Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат.
Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите.
Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат.
– „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно.
към беседата >>
Тези квадрати представляват прозорци на една стая.
Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща? “ Ще ги изясним. Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни.
Тези квадрати представляват прозорци на една стая.
Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко.
към беседата >>
– „Ами ти нали ни обичаше?
Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат.
– „Ами ти нали ни обичаше?
“ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос.
към беседата >>
Тези три прозореца са от различна големина.
Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща? “ Ще ги изясним. Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая.
Тези три прозореца са от различна големина.
Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко. В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание.
към беседата >>
“ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите.
Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше?
“ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите.
За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала.
към беседата >>
Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки.
Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща? “ Ще ги изясним. Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина.
Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки.
Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко. В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание. Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.
към беседата >>
За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките.
Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите.
За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките.
След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала. Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак?
към беседата >>
Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям.
“ Ще ги изясним. Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки.
Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям.
Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко. В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание. Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.
към беседата >>
След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи.
Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките.
След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи.
Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала. Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак? “ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път.
към беседата >>
Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание.
Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям.
Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание.
Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко. В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание. Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.
към беседата >>
Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно.
Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи.
Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно.
Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала. Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак? “ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път. Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.
към беседата >>
Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко.
Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание.
Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко.
В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание. Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.
към беседата >>
Дали в същност е така, то е въпрос.
– „Ами ти нали ни обичаше? “ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно.
Дали в същност е така, то е въпрос.
Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала. Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак? “ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път. Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.
към беседата >>
В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание.
Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко.
В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание.
Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.
към беседата >>
Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала.
“ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос.
Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала.
Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак? “ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път. Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.
към беседата >>
Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.
Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко. В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание.
Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.
към беседата >>
Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак?
За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала.
Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак?
“ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път. Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.
към беседата >>
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече !
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече !
“ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това? Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна.
към беседата >>
“ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път.
След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала. Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак?
“ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път.
Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.
към беседата >>
“ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това?
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече !
“ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това?
Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб.
към беседата >>
Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.
Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала. Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак? “ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път.
Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.
към беседата >>
Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие?
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече ! “ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това?
Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие?
Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща.
към беседата >>
Сега да ви оставя съществената мисъл.
Сега да ви оставя съществената мисъл.
Не считайте, че това което сега имате, е меродавно. Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате. Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна.
към беседата >>
Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба?
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече ! “ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това? Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие?
Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба?
Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница?
към беседата >>
Не считайте, че това което сега имате, е меродавно.
Сега да ви оставя съществената мисъл.
Не считайте, че това което сега имате, е меродавно.
Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате. Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш.
към беседата >>
Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните.
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече ! “ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това? Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба?
Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните.
Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека?
към беседата >>
Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате.
Сега да ви оставя съществената мисъл. Не считайте, че това което сега имате, е меродавно.
Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате.
Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства.
към беседата >>
Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна.
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече ! “ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това? Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните.
Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна.
В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например.
към беседата >>
Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас.
Сега да ви оставя съществената мисъл. Не считайте, че това което сега имате, е меродавно. Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате.
Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас.
Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш.
към беседата >>
В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб.
“ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това? Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна.
В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб.
Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек?
към беседата >>
Това е само за сравнение.
Сега да ви оставя съществената мисъл. Не считайте, че това което сега имате, е меродавно. Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате. Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас.
Това е само за сравнение.
Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение.
към беседата >>
Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща.
Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб.
Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща.
Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата.
към беседата >>
Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна.
Сега да ви оставя съществената мисъл. Не считайте, че това което сега имате, е меродавно. Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате. Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение.
Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна.
Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай!
към беседата >>
Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница?
Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща.
Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница?
Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището.
към беседата >>
Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш.
Не считайте, че това което сега имате, е меродавно. Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате. Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна.
Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш.
Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай! Желай здравето, а не желай болестта!
към беседата >>
Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека?
Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница?
Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека?
Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп.
към беседата >>
Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства.
Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате. Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш.
Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства.
За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай! Желай здравето, а не желай болестта! Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение.
към беседата >>
НАГОРЕ