НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1490
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1490
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Един момент
,
ООК
, София, 30.3.1938г.,
Туй, което вие правите, войниците не го правят.
“ – Разумно постъпвай. Веднага ще почувствуваш радостта. Сега похвално е запример, че вие ставате рано. Като вас колко има в София, които стават в 4 часа и тук идват да бъдат в 5 часа на лекция. Вие сте по-силни от войниците.
Туй, което вие правите, войниците не го правят.
Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка.
към беседата >>
Кой от вас не отива да целуне чешмата?
Да допуснем, че един човек, който страда от охтика, е на умиране. Ти отидеш и го целунеш и той оздравее. Една княжеска дъщеря умира, и като я целунеш здравето ѝ се възвърне, мислиш ли, че тя ще забрави тази целувка? Казвам: Целувките в света, това са носителки на Божиите благословения. Чрез целувките Божественото се изявява.
Кой от вас не отива да целуне чешмата?
Кой от вас не целува ябълките? Кой от вас не целува крушите? Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа.
към беседата >>
Войниците може би след 20 години ще го правят.
Веднага ще почувствуваш радостта. Сега похвално е запример, че вие ставате рано. Като вас колко има в София, които стават в 4 часа и тук идват да бъдат в 5 часа на лекция. Вие сте по-силни от войниците. Туй, което вие правите, войниците не го правят.
Войниците може би след 20 години ще го правят.
Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно.
към беседата >>
Кой от вас не целува ябълките?
Ти отидеш и го целунеш и той оздравее. Една княжеска дъщеря умира, и като я целунеш здравето ѝ се възвърне, мислиш ли, че тя ще забрави тази целувка? Казвам: Целувките в света, това са носителки на Божиите благословения. Чрез целувките Божественото се изявява. Кой от вас не отива да целуне чешмата?
Кой от вас не целува ябълките?
Кой от вас не целува крушите? Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш!
към беседата >>
Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи.
Сега похвално е запример, че вие ставате рано. Като вас колко има в София, които стават в 4 часа и тук идват да бъдат в 5 часа на лекция. Вие сте по-силни от войниците. Туй, което вие правите, войниците не го правят. Войниците може би след 20 години ще го правят.
Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи.
Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“.
към беседата >>
Кой от вас не целува крушите?
Една княжеска дъщеря умира, и като я целунеш здравето ѝ се възвърне, мислиш ли, че тя ще забрави тази целувка? Казвам: Целувките в света, това са носителки на Божиите благословения. Чрез целувките Божественото се изявява. Кой от вас не отива да целуне чешмата? Кой от вас не целува ябълките?
Кой от вас не целува крушите?
Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени.
към беседата >>
Казва: „Тежка работа е.
Като вас колко има в София, които стават в 4 часа и тук идват да бъдат в 5 часа на лекция. Вие сте по-силни от войниците. Туй, което вие правите, войниците не го правят. Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи.
Казва: „Тежка работа е.
Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“. Онзи, който вика.
към беседата >>
Кой от вас не целува всички неща, които са приятни?
Казвам: Целувките в света, това са носителки на Божиите благословения. Чрез целувките Божественото се изявява. Кой от вас не отива да целуне чешмата? Кой от вас не целува ябълките? Кой от вас не целува крушите?
Кой от вас не целува всички неща, които са приятни?
Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл.
към беседата >>
Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“.
Вие сте по-силни от войниците. Туй, което вие правите, войниците не го правят. Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е.
Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“.
Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“. Онзи, който вика. Навик е нещо придобито.
към беседата >>
Казвате: „Аз не съм целувал никого“.
Чрез целувките Божественото се изявява. Кой от вас не отива да целуне чешмата? Кой от вас не целува ябълките? Кой от вас не целува крушите? Кой от вас не целува всички неща, които са приятни?
Казвате: „Аз не съм целувал никого“.
То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа.
към беседата >>
Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка.
Туй, което вие правите, войниците не го правят. Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“.
Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка.
Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“. Онзи, който вика. Навик е нещо придобито. „На“, дето вика този човек.
към беседата >>
То е първата лъжа.
Кой от вас не отива да целуне чешмата? Кой от вас не целува ябълките? Кой от вас не целува крушите? Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“.
То е първата лъжа.
Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение?
към беседата >>
Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно.
Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка.
Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно.
Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“. Онзи, който вика. Навик е нещо придобито. „На“, дето вика този човек.
към беседата >>
Целуваш и как целуваш!
Кой от вас не целува ябълките? Кой от вас не целува крушите? Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа.
Целуваш и как целуваш!
Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха.
към беседата >>
Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“.
Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно.
Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“.
Онзи, който вика. Навик е нещо придобито. „На“, дето вика този човек.
към беседата >>
Другите неща, другите целувки те са естествени.
Кой от вас не целува крушите? Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш!
Другите неща, другите целувки те са естествени.
Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща.
към беседата >>
Онзи, който вика.
Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“.
Онзи, който вика.
Навик е нещо придобито. „На“, дето вика този човек.
към беседата >>
Така очистена целувката вече има смисъл.
Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени.
Така очистена целувката вече има смисъл.
Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната.
към беседата >>
Навик е нещо придобито.
Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“. Онзи, който вика.
Навик е нещо придобито.
„На“, дето вика този човек.
към беседата >>
Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа.
Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл.
Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа.
Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува.
към беседата >>
„На“, дето вика този човек.
Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“. Онзи, който вика. Навик е нещо придобито.
„На“, дето вика този човек.
към беседата >>
Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение?
То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа.
Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение?
Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне.
към беседата >>
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях.
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях.
Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа.
към беседата >>
Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха.
Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение?
Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха.
Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да е съсредоточен.
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях.
Всеки един от вас трябва да е съсредоточен.
Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне.
към беседата >>
Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща.
Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха.
Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща.
Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха.
към беседата >>
Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението.
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях. Всеки един от вас трябва да е съсредоточен.
Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението.
Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне. Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
към беседата >>
Храносмилането е обичта на храната.
Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща.
Храносмилането е обичта на храната.
Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича.
към беседата >>
Има движение, което като направиш, приятно ти е.
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях. Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението.
Има движение, което като направиш, приятно ти е.
Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне. Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
към беседата >>
Тя като влезе, започне да целува.
Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната.
Тя като влезе, започне да целува.
Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича.
към беседата >>
Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно.
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях. Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е.
Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно.
(Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне. Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
към беседата >>
Тук прегръща, там целуне.
Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува.
Тук прегръща, там целуне.
Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича.
към беседата >>
(Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа.
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях. Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно.
(Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа.
Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне. Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
към беседата >>
Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“.
Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне.
Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“.
Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе.
към беседата >>
Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне.
Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа.
Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне.
Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
към беседата >>
Храната прегръща и целува стомаха.
Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“.
Храната прегръща и целува стомаха.
Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе.
към беседата >>
Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне.
Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
към беседата >>
Тази храна, която влязла, го обича.
Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха.
Тази храна, която влязла, го обича.
Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни.
към беседата >>
Фиг. 1
Фиг. 1
към беседата >>
Онази храна, която излиза, не го обича.
Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича.
Онази храна, която излиза, не го обича.
Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази.
към беседата >>
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1).
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1).
Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл. AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник.
към беседата >>
Казвам: Не яж храна, която не те обича.
Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича.
Казвам: Не яж храна, която не те обича.
Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен.
към беседата >>
Вие може да го тълкувате както искате.
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1).
Вие може да го тълкувате както искате.
Този триъгълник в природата си има смисъл. AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник.
към беседата >>
Щом не те целуне, ще те ухапе.
Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича.
Щом не те целуне, ще те ухапе.
Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава?
към беседата >>
Този триъгълник в природата си има смисъл.
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1). Вие може да го тълкувате както искате.
Този триъгълник в природата си има смисъл.
AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“.
към беседата >>
Тук хапе, там хапе.
Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе.
Тук хапе, там хапе.
Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава?
към беседата >>
AB е основата.
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1). Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл.
AB е основата.
Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно.
към беседата >>
Бъдете свободни.
Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе.
Бъдете свободни.
Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества.
към беседата >>
Това е основата на музиката, основата на движението.
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1). Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл. AB е основата.
Това е основата на музиката, основата на движението.
Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш.
към беседата >>
Всеки един свободен човек да се изрази.
Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни.
Всеки един свободен човек да се изрази.
Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават.
към беседата >>
Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник.
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1). Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл. AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението.
Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник.
Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“.
към беседата >>
Човек може да бъде сериозен.
Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази.
Човек може да бъде сериозен.
Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи.
към беседата >>
Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник.
Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл. AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник.
Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник.
Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно.
към беседата >>
Сериозният човек какво означава?
Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен.
Сериозният човек какво означава?
И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете.
към беседата >>
Да кажем да вземеме „до“.
Този триъгълник в природата си има смисъл. AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник.
Да кажем да вземеме „до“.
Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай.
към беседата >>
И който се смее какво означава?
Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава?
И който се смее какво означава?
Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората.
към беседата >>
Искаш да го вземеш правилно.
AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“.
Искаш да го вземеш правилно.
Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята.
към беседата >>
Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества.
Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава?
Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества.
Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят.
към беседата >>
Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш.
Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно.
Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш.
Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения.
към беседата >>
Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават.
Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества.
Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават.
Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават.
към беседата >>
Може да имаш много „С-С-С-С“.
Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш.
Може да имаш много „С-С-С-С“.
„До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението.
към беседата >>
Всеки ден сте под зорки погледи.
Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават.
Всеки ден сте под зорки погледи.
Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание?
към беседата >>
„До“ може да го вземеш правилно или неправилно.
Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“.
„До“ може да го вземеш правилно или неправилно.
Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората.
към беседата >>
Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете.
Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи.
Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете.
Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава.
към беседата >>
Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай.
Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно.
Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай.
Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център.
към беседата >>
Вие сте под погледите на хората.
И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете.
Вие сте под погледите на хората.
Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата.
към беседата >>
Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята.
Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай.
Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята.
Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл.
към беседата >>
Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят.
Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората.
Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят.
И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия.
към беседата >>
Всеки един тон, той е известни трептения.
Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята.
Всеки един тон, той е известни трептения.
Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия.
към беседата >>
И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават.
Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят.
И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават.
Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво?
към беседата >>
Тяхната природа се отличава чрез трептението.
Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения.
Тяхната природа се отличава чрез трептението.
Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен.
към беседата >>
Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание?
Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават.
Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание?
“ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират.
към беседата >>
Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората.
„До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението.
Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората.
Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика.
към беседата >>
“ Господ и Той ви наблюдава.
Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание?
“ Господ и Той ви наблюдава.
Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат.
към беседата >>
Една мисъл иде от някой далечен център.
Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората.
Една мисъл иде от някой далечен център.
Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете.
към беседата >>
Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата.
Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава.
Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата.
Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо.
към беседата >>
Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл.
Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център.
Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл.
Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън.
към беседата >>
Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия.
Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата.
Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия.
От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия.
Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл.
Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия.
Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“.
към беседата >>
От какво?
И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия.
От какво?
– Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи.
към беседата >>
Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен.
Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия.
Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен.
Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“.
към беседата >>
– Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират.
Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание? “ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво?
– Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират.
Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат.
към беседата >>
Цветът, това е висша музика.
Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен.
Цветът, това е висша музика.
Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата.
към беседата >>
Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат.
“ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират.
Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат.
И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче.
към беседата >>
Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете.
Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика.
Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете.
– Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш.
към беседата >>
И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо.
Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат.
И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо.
Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава.
към беседата >>
– Или ще заспите, или ще излезете навън.
Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете.
– Или ще заспите, или ще излезете навън.
Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо.
Ще ви приведа един пример.
Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива.
към беседата >>
Казвате: „Туй нещо не ме интересува“.
Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън.
Казвате: „Туй нещо не ме интересува“.
Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк.
към беседата >>
Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи.
От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример.
Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи.
Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък.
към беседата >>
Казвате: „Отвлечена работа е“.
Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“.
Казвате: „Отвлечена работа е“.
Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето?
към беседата >>
Ще хванат тази дреха, че всичките късат.
– Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи.
Ще хванат тази дреха, че всичките късат.
Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата.
Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“.
Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата.
Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“.
към беседата >>
Кой как хване иска да откъсне едно парче.
Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат.
Кой как хване иска да откъсне едно парче.
От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“.
към беседата >>
Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш.
Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата.
Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш.
Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува.
към беседата >>
От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава.
И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче.
От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава.
Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък.
към беседата >>
Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен.
– Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш.
Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен.
И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте.
към беседата >>
Всичко туй отива.
Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава.
Всичко туй отива.
Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте.
към беседата >>
И той носи едно шише със силен амоняк.
Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен.
И той носи едно шише със силен амоняк.
Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба.
към беседата >>
Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък.
Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива.
Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък.
Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка.
към беседата >>
Казва: „Какво има в шишето?
Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк.
Казва: „Какво има в шишето?
“ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба. Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
към беседата >>
Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм.
Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък.
Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм.
Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава.
към беседата >>
“ – „Опитай“.
Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето?
“ – „Опитай“.
Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба. Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
към беседата >>
Някой път казвате: „Много страдам“.
Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм.
Някой път казвате: „Много страдам“.
Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата.
към беседата >>
Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува.
Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“.
Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува.
Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба. Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
към беседата >>
Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък.
От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“.
Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък.
Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане.
към беседата >>
Има неща, които не ги опитвайте.
Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува.
Има неща, които не ги опитвайте.
Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба. Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
към беседата >>
Сега не се оплаквайте.
Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък.
Сега не се оплаквайте.
Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава.
към беседата >>
Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба.
И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте.
Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба.
Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
към беседата >>
Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка.
Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте.
Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка.
Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш.
към беседата >>
Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
Казва: „Какво има в шишето? “ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба.
Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
към беседата >>
Болестите показват, че храма се освещава.
Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка.
Болестите показват, че храма се освещава.
Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли.
към беседата >>
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили?
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили?
“ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала?
към беседата >>
Болестта е отрязване на едно парче от ризата.
Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава.
Болестта е отрязване на едно парче от ризата.
Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам.
към беседата >>
“ Да допуснем туй положение.
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили?
“ Да допуснем туй положение.
Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си?
към беседата >>
Всеки като вземе своята част, болката ще престане.
Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата.
Всеки като вземе своята част, болката ще престане.
Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам.
към беседата >>
Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили?
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили? “ Да допуснем туй положение.
Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили?
– Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя.
към беседата >>
Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава.
Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане.
Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава.
Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане.
към беседата >>
– Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си.
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили? “ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили?
– Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си.
Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя?
към беседата >>
Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш.
Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава.
Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш.
Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“.
към беседата >>
Сега казвате: „Какво придобиваш?
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили? “ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си.
Сега казвате: „Какво придобиваш?
“ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята.
към беседата >>
Благодаря и на тези приятели, които са дошли.
Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш.
Благодаря и на тези приятели, които са дошли.
Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате.
към беседата >>
“ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала?
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили? “ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш?
“ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала?
– Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек?
към беседата >>
Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам.
Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли.
Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам.
Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят.
към беседата >>
– Светският човек къде оставя капитала си?
“ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала?
– Светският човек къде оставя капитала си?
В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята.
към беседата >>
Чакайте, аз сам ще ви дам.
Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам.
Чакайте, аз сам ще ви дам.
Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“.
към беседата >>
В земята го оставя.
Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си?
В земята го оставя.
Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде?
към беседата >>
Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане.
Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам.
Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане.
Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате.
към беседата >>
Религиозният човек къде го оставя?
– Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя.
Религиозният човек къде го оставя?
– И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото.
към беседата >>
Вие казвате: „Моя е тази риза“.
Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане.
Вие казвате: „Моя е тази риза“.
Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка.
към беседата >>
– И той го оставя в банката на земята.
Сега казвате: „Какво придобиваш? “ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя?
– И той го оставя в банката на земята.
Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде?
към беседата >>
Не искате да давате.
Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“.
Не искате да давате.
Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате.
към беседата >>
Къде го оставя ученият човек?
“ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята.
Къде го оставя ученият човек?
– И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB.
към беседата >>
Тогава дойдат насила и теглят.
Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате.
Тогава дойдат насила и теглят.
Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“.
към беседата >>
– И той го оставя в банката на земята.
– Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек?
– И той го оставя в банката на земята.
Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC.
към беседата >>
Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“.
Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят.
Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“.
Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят.
към беседата >>
Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде?
В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята.
Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде?
– На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник.
към беседата >>
Започнете да им давате.
Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“.
Започнете да им давате.
Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте.
към беседата >>
– На едно място само оставиха придобитото.
Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде?
– На едно място само оставиха придобитото.
Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат.
към беседата >>
Те се наредят наред, няма да имате болка.
Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате.
Те се наредят наред, няма да имате болка.
Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно.
към беседата >>
Ученият човек къде отиде?
– И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото.
Ученият човек къде отиде?
– Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение.
към беседата >>
Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате.
Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка.
Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате.
Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен.
към беседата >>
– Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB.
Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде?
– Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB.
Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти.
към беседата >>
Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“.
Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате.
Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“.
Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни.
към беседата >>
Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC.
– И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB.
Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC.
Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете.
към беседата >>
Тия благословения нека си вървят.
Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“.
Тия благословения нека си вървят.
Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство.
към беседата >>
Тримата образуват един триъгълник.
Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC.
Тримата образуват един триъгълник.
Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо.
към беседата >>
Хлябът или житото, всичко давайте.
Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят.
Хлябът или житото, всичко давайте.
Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне.
към беседата >>
Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат.
– На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник.
Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат.
Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде.
към беседата >>
Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно.
Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте.
Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно.
Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава.
към беседата >>
Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение.
Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат.
Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение.
Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли.
към беседата >>
Законът е верен.
Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно.
Законът е верен.
Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си.
към беседата >>
Така ще го видиш ти.
– Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение.
Така ще го видиш ти.
Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB.
към беседата >>
Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни.
Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен.
Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни.
Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“.
към беседата >>
Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете.
Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти.
Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете.
И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката.
към беседата >>
Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство.
Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни.
Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство.
Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва.
към беседата >>
И тримата имат общо.
Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете.
И тримата имат общо.
Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“.
към беседата >>
Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне.
Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство.
Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне.
Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва.
към беседата >>
Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде.
Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо.
Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде.
Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма.
към беседата >>
Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава.
Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне.
Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава.
Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва.
към беседата >>
Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли.
Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде.
Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли.
Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате.
към беседата >>
Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си.
Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава.
Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си.
Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент.
към беседата >>
Тия двамата доставиха храната на AB.
Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли.
Тия двамата доставиха храната на AB.
На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята.
към беседата >>
Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“.
Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си.
Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“.
В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва.
към беседата >>
На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката.
Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB.
На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката.
Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят?
към беседата >>
В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва.
Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“.
В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва.
В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума.
към беседата >>
Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“.
И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката.
Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“.
Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза?
към беседата >>
В доброто чувство Божият Дух пребъдва.
Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва.
В доброто чувство Божият Дух пребъдва.
Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли?
към беседата >>
Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма.
Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“.
Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма.
Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван.
към беседата >>
Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва.
Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва.
Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва.
Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят.
към беседата >>
Коси няма да имате, очи няма да имате.
Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма.
Коси няма да имате, очи няма да имате.
Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка?
към беседата >>
Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент.
Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва.
Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент.
В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест.
към беседата >>
Тези неща, всичко ще остане на земята.
Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате.
Тези неща, всичко ще остане на земята.
На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно.
към беседата >>
В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва.
Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент.
В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва.
Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване.
към беседата >>
На какво ще мязате като влезете в другия свят?
На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята.
На какво ще мязате като влезете в другия свят?
– Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му.
към беседата >>
Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума.
В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва.
Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума.
Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни.
към беседата >>
– Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза?
Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят?
– Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза?
Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал.
към беседата >>
Защо трябва да имаме хубави мисли?
В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума.
Защо трябва да имаме хубави мисли?
Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна.
към беседата >>
Тогава имате един човек нарисуван.
Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза?
Тогава имате един човек нарисуван.
Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята.
към беседата >>
Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят.
Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли?
Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят.
Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея.
към беседата >>
Какво има в тази рисунка?
Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван.
Какво има в тази рисунка?
(Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата.
към беседата >>
Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест.
Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят.
Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест.
Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата.
към беседата >>
(Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно.
Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка?
(Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно.
И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно.
към беседата >>
Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване.
В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест.
Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване.
Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо.
към беседата >>
И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му.
На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно.
И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му.
От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума.
към беседата >>
Да кажем вие сте често сериозни.
Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване.
Да кажем вие сте често сериозни.
Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо.
към беседата >>
От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал.
– Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му.
От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал.
Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал.
към беседата >>
Природата винаги не е сериозна.
Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни.
Природата винаги не е сериозна.
Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята.
към беседата >>
Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята.
Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал.
Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята.
Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал.
към беседата >>
Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея.
Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна.
Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея.
Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си.
към беседата >>
Тук като дойдеш може да си чистиш обущата.
Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята.
Тук като дойдеш може да си чистиш обущата.
В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят.
към беседата >>
Всички трябва да бъдем както природата.
Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея.
Всички трябва да бъдем както природата.
Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат.
към беседата >>
В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно.
(Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата.
В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно.
И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно.
към беседата >>
Когато тя е сериозна, тя дава нещо.
Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата.
Когато тя е сериозна, тя дава нещо.
Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел.
към беседата >>
И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума.
И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно.
И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума.
А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек.
към беседата >>
Когато тя е весела, тя взема нещо.
Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо.
Когато тя е весела, тя взема нещо.
Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам.
към беседата >>
А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал.
От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума.
А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал.
Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно.
към беседата >>
Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята.
Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо.
Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята.
Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам.
към беседата >>
Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал.
Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал.
Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал.
Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици.
към беседата >>
Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си.
Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята.
Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си.
Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам. Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия.
към беседата >>
Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят.
Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал.
Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят.
Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте.
към беседата >>
Сериозните хора дават, веселите хора вземат.
Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си.
Сериозните хора дават, веселите хора вземат.
Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам. Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия. Но той ще започне обратно.
към беседата >>
Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно.
В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят.
Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно.
Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле.
към беседата >>
Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел.
Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат.
Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел.
Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам. Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия. Но той ще започне обратно. Най-първо ще вземе, после ще дава.
към беседата >>
Така е и с религиозният човек.
И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно.
Така е и с религиозният човек.
Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки.
към беседата >>
Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам.
Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел.
Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам.
Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам. Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия. Но той ще започне обратно. Най-първо ще вземе, после ще дава.
към беседата >>
Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно.
А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек.
Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно.
Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки.
към беседата >>
Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам.
Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам.
Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам.
Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия. Но той ще започне обратно. Най-първо ще вземе, после ще дава.
към беседата >>
Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици.
Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно.
Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици.
Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки.
към беседата >>
Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия.
Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам.
Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия.
Но той ще започне обратно. Най-първо ще вземе, после ще дава.
към беседата >>
Добри ученици сте.
Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици.
Добри ученици сте.
Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите.
към беседата >>
Но той ще започне обратно.
Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам. Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия.
Но той ще започне обратно.
Най-първо ще вземе, после ще дава.
към беседата >>
Започвате добре, но свършвате малко зле.
Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте.
Започвате добре, но свършвате малко зле.
В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама.
към беседата >>
Най-първо ще вземе, после ще дава.
Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам. Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия. Но той ще започне обратно.
Най-първо ще вземе, после ще дава.
към беседата >>
В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки.
Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле.
В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки.
После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението?
към беседата >>
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете.
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете.
И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“.
към беседата >>
После пак се събуди импулс, пак имате шесторки.
Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки.
После пак се събуди импулс, пак имате шесторки.
В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е.
към беседата >>
И за вашето тяло ще пеете.
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете.
И за вашето тяло ще пеете.
Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав!
към беседата >>
В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки.
Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки.
В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки.
По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“.
към беседата >>
Как бихте пели?
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете. И за вашето тяло ще пеете.
Как бихте пели?
– За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете?
към беседата >>
По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите.
Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки.
По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите.
Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен.
към беседата >>
– За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“.
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете. И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели?
– За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“.
За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете? Как я схващате?
към беседата >>
Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама.
Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите.
Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама.
Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво.
към беседата >>
За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“.
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете. И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“.
За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“.
За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете? Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“.
към беседата >>
Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението?
В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама.
Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението?
“ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш.
към беседата >>
За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“.
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете. И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“.
За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“.
Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете? Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето.
към беседата >>
“ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е.
После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението?
“ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е.
Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка.
към беседата >>
Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав!
И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“.
Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав!
“ Как ще я изпеете? Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“.
към беседата >>
Казвате: „Шест, нищо не значи“.
В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е.
Казвате: „Шест, нищо не значи“.
Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата.
към беседата >>
“ Как ще я изпеете?
Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав!
“ Как ще я изпеете?
Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си.
към беседата >>
Щом получиш 6, ти си доволен.
По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“.
Щом получиш 6, ти си доволен.
Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата. Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
към беседата >>
Как я схващате?
– За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете?
Как я схващате?
Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво.
към беседата >>
Остава в тебе нещо много хубаво.
Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен.
Остава в тебе нещо много хубаво.
Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата. Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
към беседата >>
Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“.
За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете? Как я схващате?
Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“.
Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените.
към беседата >>
Щом си получил 3, ти едва минаваш.
Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението? “ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво.
Щом си получил 3, ти едва минаваш.
Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата. Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
към беседата >>
Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето.
За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете? Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“.
Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето.
Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин.
към беседата >>
Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка.
“ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш.
Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка.
Те трябва да се съюзят тримата. Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
към беседата >>
Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“.
Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав! “ Как ще я изпеете? Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето.
Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“.
Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин.
към беседата >>
Те трябва да се съюзят тримата.
Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка.
Те трябва да се съюзят тримата.
Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
към беседата >>
Всеки ден попейте си.
“ Как ще я изпеете? Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“.
Всеки ден попейте си.
Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу.
към беседата >>
Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата.
Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
към беседата >>
Както и да го изпеете, все е хубаво.
Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си.
Както и да го изпеете, все е хубаво.
Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето.
към беседата >>
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре.
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре.
Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона.
към беседата >>
Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените.
Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво.
Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените.
Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете?
към беседата >>
Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти.
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре.
Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти.
Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона?
към беседата >>
Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин.
Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените.
Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин.
В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение.
към беседата >>
Тази песен е за главата.
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре. Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти.
Тази песен е за главата.
Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас?
към беседата >>
В природата песента за здравето се пее по един начин.
Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин.
В природата песента за здравето се пее по един начин.
За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“.
към беседата >>
Тя е за учения човек, не е за сърцето.
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре. Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата.
Тя е за учения човек, не е за сърцето.
Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“.
към беседата >>
За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу.
Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин.
За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу.
AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде.
към беседата >>
Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето.
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре. Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето.
Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето.
Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия.
към беседата >>
AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето.
Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу.
AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето.
Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после.
към беседата >>
Най-първо ще вземете тона.
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре. Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето.
Най-първо ще вземете тона.
Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега.
към беседата >>
Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете?
Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето.
Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете?
„Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“.
към беседата >>
Но как ще си дадете тона?
Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона.
Но как ще си дадете тона?
Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш.
към беседата >>
„Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение.
Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете?
„Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение.
„Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка.
към беседата >>
Камертонът какъв е у вас?
Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона?
Камертонът какъв е у вас?
Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“.
към беседата >>
„Аз ще бъда здрав“.
В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение.
„Аз ще бъда здрав“.
Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“.
към беседата >>
Започвате с „до“.
Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас?
Започвате с „до“.
За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш.
към беседата >>
Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде.
За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“.
Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде.
Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето.
към беседата >>
За главата имате мъчнотия.
Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“.
За главата имате мъчнотия.
Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш?
към беседата >>
Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после.
AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде.
Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после.
Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно.
към беседата >>
Ти си се родил сега.
Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия.
Ти си се родил сега.
Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш.
към беседата >>
Казвате: „Ще бъда“.
Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после.
Казвате: „Ще бъда“.
Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне.
към беседата >>
Туй движение ти започваш научно да изследваш.
Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега.
Туй движение ти започваш научно да изследваш.
Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности.
към беседата >>
Ще направите една завивка.
„Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“.
Ще направите една завивка.
Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето.
към беседата >>
Тръгваш нанякъде, имате „ре“.
Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш.
Тръгваш нанякъде, имате „ре“.
Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства.
към беседата >>
Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“.
„Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка.
Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“.
Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем.
към беседата >>
Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш.
Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“.
Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш.
Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така?
към беседата >>
Трябва да отворим една опитна школа за пеенето.
Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“.
Трябва да отворим една опитна школа за пеенето.
Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве).
към беседата >>
Какво значи да цъфнеш?
За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш.
Какво значи да цъфнеш?
Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“?
към беседата >>
Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно.
Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето.
Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно.
Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак.
към беседата >>
Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш.
Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш?
Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш.
Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка.
към беседата >>
Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне.
Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно.
Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне.
И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема.
към беседата >>
Трябва да имаш способности.
Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш.
Трябва да имаш способности.
Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне.
към беседата >>
И на гърба ще почувствуваш здравето.
Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне.
И на гърба ще почувствуваш здравето.
Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно.
към беседата >>
Джобът ти трябва да е пълен със средства.
Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности.
Джобът ти трябва да е пълен със средства.
Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат.
към беседата >>
Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем.
Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето.
Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем.
На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат.
към беседата >>
Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така?
Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства.
Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така?
Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни.
към беседата >>
На английски имате „W“ (дубъл ве).
Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем.
На английски имате „W“ (дубъл ве).
Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат. „З“-то е слабо.
към беседата >>
Казвам: Какво е „сол“?
Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така?
Казвам: Какво е „сол“?
„Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то?
към беседата >>
Това е реалистичен знак.
Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве).
Това е реалистичен знак.
То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат. „З“-то е слабо. Същият закон е.
към беседата >>
„Сол“ значи пъпка.
Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“?
„Сол“ значи пъпка.
И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон?
към беседата >>
То е нещо реалистично, което приема.
Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак.
То е нещо реалистично, което приема.
Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат. „З“-то е слабо. Същият закон е. Имате вече турено нагоре.
към беседата >>
И тази пъпка всякога може да цъфне.
Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка.
И тази пъпка всякога може да цъфне.
Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“.
към беседата >>
Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно.
И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема.
Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно.
Слабите приемат. „З“-то е слабо. Същият закон е. Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента.
към беседата >>
Като цъфне всички насекоми ще се съберат.
Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне.
Като цъфне всички насекоми ще се съберат.
Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“.
към беседата >>
Слабите приемат.
Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно.
Слабите приемат.
„З“-то е слабо. Същият закон е. Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента. Един силен и един слаб.
към беседата >>
Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни.
Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат.
Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни.
Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност.
към беседата >>
„З“-то е слабо.
На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат.
„З“-то е слабо.
Същият закон е. Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента. Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия.
към беседата >>
Как ще вземете сега „ре“-то?
Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни.
Как ще вземете сега „ре“-то?
(Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност.
към беседата >>
Същият закон е.
Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат. „З“-то е слабо.
Същият закон е.
Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента. Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията.
към беседата >>
(Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон?
„Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то?
(Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон?
– Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“.
към беседата >>
Имате вече турено нагоре.
То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат. „З“-то е слабо. Същият закон е.
Имате вече турено нагоре.
„М“-то имате два момента. Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието.
към беседата >>
– Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“.
И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон?
– Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“.
Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“.
към беседата >>
„М“-то имате два момента.
Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат. „З“-то е слабо. Същият закон е. Имате вече турено нагоре.
„М“-то имате два момента.
Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването.
към беседата >>
Сега ще започнем от долно „сол“.
Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“.
Сега ще започнем от долно „сол“.
Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка.
към беседата >>
Един силен и един слаб.
Слабите приемат. „З“-то е слабо. Същият закон е. Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента.
Един силен и един слаб.
Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание.
към беседата >>
Всякога в пеенето има една опасност.
Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“.
Всякога в пеенето има една опасност.
Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец.
към беседата >>
Слабите моменти аз наричам на възприятия.
„З“-то е слабо. Същият закон е. Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента. Един силен и един слаб.
Слабите моменти аз наричам на възприятия.
Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно.
към беседата >>
Понеже в нас има едно съзнание на музикалност.
Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност.
Понеже в нас има едно съзнание на музикалност.
Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“.
към беседата >>
Човек трябва да бъде силен във възприятията.
Същият закон е. Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента. Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия.
Човек трябва да бъде силен във възприятията.
Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката.
към беседата >>
Като вземеш нещо, казва: „Не е право“.
(Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност.
Като вземеш нещо, казва: „Не е право“.
Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може.
към беседата >>
Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието.
Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента. Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията.
Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието.
Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме.
към беседата >>
Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“.
– Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“.
Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“.
Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“.
към беседата >>
Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването.
„М“-то имате два момента. Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието.
Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването.
Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката.
към беседата >>
Не може да се образува една връзка.
Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“.
Не може да се образува една връзка.
В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка.
към беседата >>
Силата е в центъра на човешкото съзнание.
Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването.
Силата е в центъра на човешкото съзнание.
Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят.
към беседата >>
В тебе има един певец.
Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка.
В тебе има един певец.
В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка.
към беседата >>
Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно.
Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание.
Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно.
Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда.
към беседата >>
В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“.
Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец.
В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“.
Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко.
към беседата >>
Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката.
Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно.
Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката.
Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен.
към беседата >>
Казваш: „Толкоз може.
Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“.
Казваш: „Толкоз може.
Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш.
към беседата >>
Музиката ние не я създадохме.
Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката.
Музиката ние не я създадохме.
Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен.
към беседата >>
Доста трудно е“.
Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може.
Доста трудно е“.
Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“.
към беседата >>
Ние трябва да възприемем музиката.
Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме.
Ние трябва да възприемем музиката.
Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести.
към беседата >>
Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка.
Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“.
Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка.
След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне.
към беседата >>
Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят.
Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката.
Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят.
И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание.
към беседата >>
След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка.
В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка.
След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка.
Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво.
към беседата >>
И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда.
Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят.
И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда.
Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници.
към беседата >>
Като пееш, пооправяш малко.
В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка.
Като пееш, пооправяш малко.
Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“.
към беседата >>
Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен.
Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда.
Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен.
Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги.
към беседата >>
Тази работа усещаш.
Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко.
Тази работа усещаш.
Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“.
към беседата >>
Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен.
Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен.
Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен.
Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят.
към беседата >>
Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“.
Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш.
Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“.
Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“.
към беседата >>
Мислиш, че има сиромашия, болести.
Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен.
Мислиш, че има сиромашия, болести.
То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз.
към беседата >>
Вторият път пак те мушне.
Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“.
Вторият път пак те мушне.
И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви.
към беседата >>
То е от незнание.
Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести.
То е от незнание.
Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери.
към беседата >>
И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво.
След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне.
И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво.
Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“.
към беседата >>
Ние при големите благословения ходим като големи нещастници.
И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание.
Ние при големите благословения ходим като големи нещастници.
Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си.
към беседата >>
Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“.
Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво.
Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“.
Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията.
към беседата >>
Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги.
Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници.
Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги.
Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога.
към беседата >>
Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“.
Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“.
Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“.
Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията?
към беседата >>
Името не му знаят.
Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги.
Името не му знаят.
Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името?
към беседата >>
Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“.
Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“.
Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“.
Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво.
към беседата >>
Ако знаеш името на баща си, баща му е княз.
Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят.
Ако знаеш името на баща си, баща му е княз.
Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща?
към беседата >>
Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви.
Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“.
Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви.
Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно.
към беседата >>
Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери.
То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз.
Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери.
Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели.
към беседата >>
Нещо ново влезе“.
И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви.
Нещо ново влезе“.
Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря.
към беседата >>
Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си.
Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери.
Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си.
Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята?
към беседата >>
Носи кесията.
Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“.
Носи кесията.
Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“.
към беседата >>
Че вие не може да произнесете името на Бога.
Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си.
Че вие не може да произнесете името на Бога.
Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко.
към беседата >>
Какво показва кесията?
Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията.
Какво показва кесията?
Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят.
към беседата >>
Как му е името?
Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога.
Как му е името?
Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото.
към беседата >>
Че сте пяли хубаво.
Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията?
Че сте пяли хубаво.
Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“.
към беседата >>
Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща?
Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името?
Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща?
Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него.
към беседата >>
Сега в природата туй е верно.
Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво.
Сега в природата туй е верно.
Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“.
към беседата >>
Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели.
Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща?
Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели.
Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш?
към беседата >>
Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря.
Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно.
Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря.
Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън.
към беседата >>
Какво има да нося на земята?
Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели.
Какво има да нося на земята?
Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък.
към беседата >>
Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“.
Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря.
Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“.
Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия.
към беседата >>
Или знанието, което имам то е толкоз малко.
Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята?
Или знанието, което имам то е толкоз малко.
Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък.
към беседата >>
Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят.
Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“.
Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят.
Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил.
към беседата >>
Една малка картина имам при онова великото.
Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко.
Една малка картина имам при онова великото.
При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство.
към беседата >>
Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“.
Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят.
Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“.
Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия.
към беседата >>
При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него.
Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото.
При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него.
Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави.
към беседата >>
Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“.
Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“.
Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“.
Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия.
към беседата >>
Какво ще му занесеш?
Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него.
Какво ще му занесеш?
Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо.
към беседата >>
Като не знаеш, казва, излез навън.
Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“.
Като не знаеш, казва, излез навън.
Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия.
към беседата >>
Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък.
Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш?
Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък.
Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце.
към беседата >>
Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия.
Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън.
Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия.
Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам.
към беседата >>
Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък.
Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък.
Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък.
Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни.
към беседата >>
Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил.
Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия.
Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил.
Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам.
към беседата >>
Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство.
Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък.
Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство.
Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние.
към беседата >>
Никога не излизайте вън от училището без кесия.
Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил.
Никога не излизайте вън от училището без кесия.
Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън.
към беседата >>
Колкото пъти идва, Той все ще остави.
При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство.
Колкото пъти идва, Той все ще остави.
Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат.
към беседата >>
Като излезете всякога да имате една кесия.
Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия.
Като излезете всякога да имате една кесия.
Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика.
към беседата >>
Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо.
Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави.
Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо.
Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни.
към беседата >>
Никога не излизайте без кесия.
Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия.
Никога не излизайте без кесия.
Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава.
към беседата >>
Поне да занесем едно признателно сърце.
Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо.
Поне да занесем едно признателно сърце.
Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората.
към беседата >>
Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам.
Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия.
Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам.
Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото.
към беседата >>
Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни.
Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце.
Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни.
Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос.
към беседата >>
Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам.
Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам.
Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам.
Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен.
към беседата >>
Или да кажем такова едно състояние.
Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни.
Или да кажем такова едно състояние.
Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав.
към беседата >>
Някой път и учителя и ученика изкарват навън.
Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам.
Някой път и учителя и ученика изкарват навън.
Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства.
към беседата >>
Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат.
Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние.
Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат.
Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо.
към беседата >>
Сега има толкоз системи по музика.
Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън.
Сега има толкоз системи по музика.
Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става.
към беседата >>
Вие мислите за Господа и сте радостни.
Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат.
Вие мислите за Господа и сте радостни.
Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи.
към беседата >>
Гледам спорят коя система е по-хубава.
Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика.
Гледам спорят коя система е по-хубава.
Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални.
към беседата >>
Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората.
Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни.
Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората.
Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят.
към беседата >>
Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото.
Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава.
Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото.
Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна.
към беседата >>
Ходите бос да забравите, че сте бос.
Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората.
Ходите бос да забравите, че сте бос.
Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят?
към беседата >>
Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен.
Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото.
Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен.
Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти.
към беседата >>
Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав.
Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос.
Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав.
Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите?
към беседата >>
Трябва да имаш хубави чувства.
Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен.
Трябва да имаш хубави чувства.
При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки.
към беседата >>
Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо.
Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав.
Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо.
Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи?
към беседата >>
При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става.
Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства.
При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става.
Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити.
към беседата >>
Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи.
Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо.
Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи.
При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства.
към беседата >>
Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални.
Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става.
Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални.
Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят.
към беседата >>
При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят.
Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи.
При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят.
Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението.
към беседата >>
Това е външната страна.
Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални.
Това е външната страна.
Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали.
към беседата >>
Как може да се обновят?
Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят.
Как може да се обновят?
Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи.
към беседата >>
Музикалност трябва да има в ума ти.
Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна.
Музикалност трябва да има в ума ти.
Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си.
към беседата >>
Как се обновяват дрехите?
Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят?
Как се обновяват дрехите?
– Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така.
към беседата >>
Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки.
Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти.
Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки.
Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“.
към беседата >>
– Една птица има ли скъсани дрехи?
Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите?
– Една птица има ли скъсани дрехи?
Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли.
към беседата >>
Да кажем, някой път аз съм правил опити.
При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки.
Да кажем, някой път аз съм правил опити.
Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли?
към беседата >>
Веднага, ако някое перце падне, друго израства.
Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи?
Веднага, ако някое перце падне, друго израства.
Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства.
към беседата >>
Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят.
Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити.
Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят.
Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе?
към беседата >>
Ще видиш веднага туря и изправя положението.
При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства.
Ще видиш веднага туря и изправя положението.
Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки.
към беседата >>
Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали.
Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят.
Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали.
Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат.
към беседата >>
Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи.
Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението.
Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи.
Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така?
към беседата >>
Единият казва: „Аз не те знаех какъв си.
Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали.
Единият казва: „Аз не те знаех какъв си.
Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“.
към беседата >>
Казвам: И вие можете да бъдете така.
Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи.
Казвам: И вие можете да бъдете така.
Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така? (Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните.
към беседата >>
Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“.
Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си.
Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“.
Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено.
към беседата >>
Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли.
– Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така.
Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли.
Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така? (Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните. Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
към беседата >>
Другият казва: „Ами аз не зная ли?
Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“.
Другият казва: „Ами аз не зная ли?
Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма.
към беседата >>
Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства.
Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли.
Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства.
Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така? (Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните. Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
към беседата >>
Зная ли те тебе?
Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли?
Зная ли те тебе?
“ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи.
към беседата >>
Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки.
Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства.
Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки.
Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така? (Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните. Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
към беседата >>
“ И започват да кряскат.
Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе?
“ И започват да кряскат.
Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата.
към беседата >>
Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така?
Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки.
Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така?
(Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните. Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
към беседата >>
Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“.
Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат.
Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“.
Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка.
към беседата >>
(Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните.
Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така?
(Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните.
Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
към беседата >>
Туй, което казах е прекалено.
Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“.
Туй, което казах е прекалено.
Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват.
към беседата >>
Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така? (Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните.
Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
към беседата >>
Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма.
Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено.
Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма.
Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките.
към беседата >>
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото.
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото.
Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни.
към беседата >>
Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи.
Зная ли те тебе? “ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма.
Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи.
Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш.
към беседата >>
Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога.
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото.
Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога.
През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час.
към беседата >>
Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата.
“ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи.
Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата.
Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов.
към беседата >>
През едно място като минават хората, да бъдат благодарни.
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога.
През едно място като минават хората, да бъдат благодарни.
Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“.
към беседата >>
Този човек направил голяма погрешка.
Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата.
Този човек направил голяма погрешка.
Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“.
към беседата >>
Един кратък момент трябва да бъдете благодарни.
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни.
Един кратък момент трябва да бъдете благодарни.
Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде.
към беседата >>
Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват.
Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка.
Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват.
При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите.
към беседата >>
Не постоянно да бъдем.
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни.
Не постоянно да бъдем.
Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето.
към беседата >>
При обичта почти не виждаш погрешките.
Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват.
При обичта почти не виждаш погрешките.
При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога.
към беседата >>
Ние в даден момент да бъдем благодарни.
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем.
Ние в даден момент да бъдем благодарни.
Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час.
към беседата >>
При безлюбието всичкото лошо виждаш.
Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките.
При безлюбието всичкото лошо виждаш.
Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият.
към беседата >>
Не трябва да туряте един час.
Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни.
Не трябва да туряте един час.
Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час.
към беседата >>
Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов.
Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш.
Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов.
Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той.
към беседата >>
Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“.
През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час.
Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“.
Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден.
към беседата >>
Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“.
Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов.
Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“.
Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ.
към беседата >>
Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде.
Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“.
Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде.
Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година.
към беседата >>
Единственото реално нещо остават тогава само парите.
Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“.
Единственото реално нещо остават тогава само парите.
Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга?
към беседата >>
Щом искате за един час, вие имате един час от времето.
Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде.
Щом искате за един час, вие имате един час от времето.
Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот.
към беседата >>
Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога.
При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите.
Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога.
Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра.
към беседата >>
Много малко имате за един час.
Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето.
Много малко имате за един час.
Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот. Един момент е най-силната мярка.
към беседата >>
Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият.
При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога.
Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият.
Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“.
към беседата >>
Един момент е по-силен, отколкото един час.
Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час.
Един момент е по-силен, отколкото един час.
Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот. Един момент е най-силната мярка. В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години.
към беседата >>
Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той.
Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият.
Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той.
Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“. Често и ние при парите, вземат ни ги хората.
към беседата >>
Един момент на здравето е по-силен от един ден.
Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час.
Един момент на здравето е по-силен от един ден.
Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот. Един момент е най-силната мярка. В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години. Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година.
към беседата >>
Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ.
Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той.
Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ.
Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“. Често и ние при парите, вземат ни ги хората. Всеки обича парите.
към беседата >>
Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година.
Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден.
Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година.
Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот. Един момент е най-силната мярка. В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години. Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година. За един момент.
към беседата >>
Казва му: „Защо ме излъга?
Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ.
Казва му: „Защо ме излъга?
Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“. Често и ние при парите, вземат ни ги хората. Всеки обича парите. Красивото всеки го взема.
към беседата >>
Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот.
Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година.
Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот.
Един момент е най-силната мярка. В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години. Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година. За един момент.
към беседата >>
Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра.
Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга?
Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра.
Щях да направя едно престъпление“. Често и ние при парите, вземат ни ги хората. Всеки обича парите. Красивото всеки го взема. Следователно, при красивите неща хората трябва да бъдат добри.
към беседата >>
Един момент е най-силната мярка.
Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот.
Един момент е най-силната мярка.
В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години. Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година. За един момент.
към беседата >>
Няколко пояснения.
Няколко пояснения.
Вие правите упражнения запример. Всички хора пеят и се упражняват. Хубаво е, но всяко нещо трябва да се прави добре. Аз запример, тази сутрин като ви слушах отгоре да пеете една песен, чувствувам, че вие правите правилен застой. Веднага прави отражение на моята симпатична нервна система.
към беседата >>
Щях да направя едно престъпление“.
Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра.
Щях да направя едно престъпление“.
Често и ние при парите, вземат ни ги хората. Всеки обича парите. Красивото всеки го взема. Следователно, при красивите неща хората трябва да бъдат добри. За този пример навождам ви.
към беседата >>
В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години.
Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот. Един момент е най-силната мярка.
В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години.
Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година. За един момент.
към беседата >>
Вие правите упражнения запример.
Няколко пояснения.
Вие правите упражнения запример.
Всички хора пеят и се упражняват. Хубаво е, но всяко нещо трябва да се прави добре. Аз запример, тази сутрин като ви слушах отгоре да пеете една песен, чувствувам, че вие правите правилен застой. Веднага прави отражение на моята симпатична нервна система. Казвам: Хубаво пеят песента.
към беседата >>
Често и ние при парите, вземат ни ги хората.
Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“.
Често и ние при парите, вземат ни ги хората.
Всеки обича парите. Красивото всеки го взема. Следователно, при красивите неща хората трябва да бъдат добри. За този пример навождам ви. Той показва състоянието на тия хора какви са били, значи този закон е верен.
към беседата >>
Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година.
Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот. Един момент е най-силната мярка. В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години.
Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година.
За един момент.
към беседата >>
2.
Отворени и затворени очи
,
МОК
, София, 1.4.1938г.,
Тръгнах, защо тръгнах?
Какво разбрахте сега? Разбиране, значи светлина. Разбирам, че се спирам. Защо се спирах? После може да питаш пак.
Тръгнах, защо тръгнах?
Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо. Защо тръгваш? Отиваш на търговия. Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш.
към беседата >>
Понеже едната страна на ябълката, която е печена на слънце, по-хубави сокове има, отколкото отдето не е печена; там е по-кисела.
Как бихте разделили един хляб на трима души? Щом един хляб се дели, винаги ще има един спор. Не може да има равномерност. Една ябълка щом се дели не може да има равномерност.
Понеже едната страна на ябълката, която е печена на слънце, по-хубави сокове има, отколкото отдето не е печена; там е по-кисела.
Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата. Казва: „По равно делим“. По равно сте делили, но има нещо, което не е право. Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части.
към беседата >>
Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо.
Разбиране, значи светлина. Разбирам, че се спирам. Защо се спирах? После може да питаш пак. Тръгнах, защо тръгнах?
Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо.
Защо тръгваш? Отиваш на търговия. Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение.
към беседата >>
Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата.
Как бихте разделили един хляб на трима души? Щом един хляб се дели, винаги ще има един спор. Не може да има равномерност. Една ябълка щом се дели не може да има равномерност. Понеже едната страна на ябълката, която е печена на слънце, по-хубави сокове има, отколкото отдето не е печена; там е по-кисела.
Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата.
Казва: „По равно делим“. По равно сте делили, но има нещо, което не е право. Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете.
към беседата >>
Защо тръгваш?
Разбирам, че се спирам. Защо се спирах? После може да питаш пак. Тръгнах, защо тръгнах? Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо.
Защо тръгваш?
Отиваш на търговия. Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо.
към беседата >>
Казва: „По равно делим“.
Щом един хляб се дели, винаги ще има един спор. Не може да има равномерност. Една ябълка щом се дели не може да има равномерност. Понеже едната страна на ябълката, която е печена на слънце, по-хубави сокове има, отколкото отдето не е печена; там е по-кисела. Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата.
Казва: „По равно делим“.
По равно сте делили, но има нещо, което не е право. Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е.
към беседата >>
Трябва да се създаде интерес.
Трябва да се създаде интерес.
Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат. Запример, по какво се отличава твърдата почва? По какво се отличава водата? По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината?
към беседата >>
Отиваш на търговия.
Защо се спирах? После може да питаш пак. Тръгнах, защо тръгнах? Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо. Защо тръгваш?
Отиваш на търговия.
Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си.
към беседата >>
По равно сте делили, но има нещо, което не е право.
Не може да има равномерност. Една ябълка щом се дели не може да има равномерност. Понеже едната страна на ябълката, която е печена на слънце, по-хубави сокове има, отколкото отдето не е печена; там е по-кисела. Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата. Казва: „По равно делим“.
По равно сте делили, но има нещо, което не е право.
Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна.
към беседата >>
Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат.
Трябва да се създаде интерес.
Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат.
Запример, по какво се отличава твърдата почва? По какво се отличава водата? По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда.
към беседата >>
Отиваш да се учиш.
После може да питаш пак. Тръгнах, защо тръгнах? Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо. Защо тръгваш? Отиваш на търговия.
Отиваш да се учиш.
Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата?
към беседата >>
Една ябълка на колко части трябва да я разделите?
Една ябълка щом се дели не може да има равномерност. Понеже едната страна на ябълката, която е печена на слънце, по-хубави сокове има, отколкото отдето не е печена; там е по-кисела. Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата. Казва: „По равно делим“. По равно сте делили, но има нещо, което не е право.
Една ябълка на колко части трябва да я разделите?
Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна.
към беседата >>
Запример, по какво се отличава твърдата почва?
Трябва да се създаде интерес. Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат.
Запример, по какво се отличава твърдата почва?
По какво се отличава водата? По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества?
към беседата >>
Отиваш да се молиш.
Тръгнах, защо тръгнах? Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо. Защо тръгваш? Отиваш на търговия. Отиваш да се учиш.
Отиваш да се молиш.
Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата? Защо?
към беседата >>
Най-първо ще я разделите на четири части.
Понеже едната страна на ябълката, която е печена на слънце, по-хубави сокове има, отколкото отдето не е печена; там е по-кисела. Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата. Казва: „По равно делим“. По равно сте делили, но има нещо, което не е право. Една ябълка на колко части трябва да я разделите?
Най-първо ще я разделите на четири части.
Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“.
към беседата >>
По какво се отличава водата?
Трябва да се създаде интерес. Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат. Запример, по какво се отличава твърдата почва?
По какво се отличава водата?
По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си.
към беседата >>
Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение.
Всякога в природата ти тръгваш, за да придобиеш нещо. Защо тръгваш? Отиваш на търговия. Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш.
Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение.
Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата? Защо? Да забогатееш.
към беседата >>
Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете.
Тогава двама души делят ябълката, единият взема сладката част, другият – киселата. Казва: „По равно делим“. По равно сте делили, но има нещо, което не е право. Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части.
Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете.
Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе.
към беседата >>
По какво се отличава въздухът?
Трябва да се създаде интерес. Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат. Запример, по какво се отличава твърдата почва? По какво се отличава водата?
По какво се отличава въздухът?
По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“.
към беседата >>
Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо.
Защо тръгваш? Отиваш на търговия. Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение.
Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо.
Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата? Защо? Да забогатееш. Излизаш из гостилницата.
към беседата >>
Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е.
Казва: „По равно делим“. По равно сте делили, но има нещо, което не е право. Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете.
Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е.
Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат.
към беседата >>
По какво се отличава светлината?
Трябва да се създаде интерес. Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат. Запример, по какво се отличава твърдата почва? По какво се отличава водата? По какво се отличава въздухът?
По какво се отличава светлината?
Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“. Нищо повече.
към беседата >>
Осиромашал си.
Отиваш на търговия. Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо.
Осиромашал си.
Защо отиваш в гостилницата? Защо? Да забогатееш. Излизаш из гостилницата. Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш.
към беседата >>
Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна.
По равно сте делили, но има нещо, което не е право. Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е.
Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна.
Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе.
към беседата >>
Казваме, че земята е твърда.
Да имате интерес, да има неща, които да ви привличат. Запример, по какво се отличава твърдата почва? По какво се отличава водата? По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината?
Казваме, че земята е твърда.
По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“. Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го.
към беседата >>
Защо отиваш в гостилницата?
Отиваш да се учиш. Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си.
Защо отиваш в гостилницата?
Защо? Да забогатееш. Излизаш из гостилницата. Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш. Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън.
към беседата >>
Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна.
Една ябълка на колко части трябва да я разделите? Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна.
Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна.
Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво.
към беседата >>
По какво се отличават твърдите вещества?
Запример, по какво се отличава твърдата почва? По какво се отличава водата? По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда.
По какво се отличават твърдите вещества?
Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“. Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата.
към беседата >>
Защо?
Отиваш да се молиш. Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата?
Защо?
Да забогатееш. Излизаш из гостилницата. Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш. Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън. Ти отиваш като търговец, като учен човек, каквото и да правиш на земята този процес трябва да го намериш вътре в природата.
към беседата >>
Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“.
Най-първо ще я разделите на четири части. Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна.
Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“.
Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява.
към беседата >>
Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си.
По какво се отличава водата? По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества?
Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си.
Казват: „Това е за нас“. Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях.
към беседата >>
Да забогатееш.
Или размишляваш, какво може да правиш в себе си – имаш едно движение. Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата? Защо?
Да забогатееш.
Излизаш из гостилницата. Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш. Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън. Ти отиваш като търговец, като учен човек, каквото и да правиш на земята този процес трябва да го намериш вътре в природата.
към беседата >>
Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе.
Вие като разделите ябълката, най-първо не знаете къде да я ядете. Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“.
Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе.
Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката.
към беседата >>
Казват: „Това е за нас“.
По какво се отличава въздухът? По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си.
Казват: „Това е за нас“.
Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи.
към беседата >>
Излизаш из гостилницата.
Тази сутрин вие тръгнахте на търговия, дойдохте да спечелите нещо. Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата? Защо? Да забогатееш.
Излизаш из гостилницата.
Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш. Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън. Ти отиваш като търговец, като учен човек, каквото и да правиш на земята този процес трябва да го намериш вътре в природата.
към беседата >>
Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат.
Вие вземете разделената ябълка и не знаете, коя е печената страна на слънце и коя не е. Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе.
Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат.
Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят.
към беседата >>
Нищо повече.
По какво се отличава светлината? Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“.
Нищо повече.
А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят.
към беседата >>
Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш.
Осиромашал си. Защо отиваш в гостилницата? Защо? Да забогатееш. Излизаш из гостилницата.
Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш.
Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън. Ти отиваш като търговец, като учен човек, каквото и да правиш на земята този процес трябва да го намериш вътре в природата.
към беседата >>
Една ябълка ще се доопече в тебе.
Следователно, започваш с печената страна и свършваш с неопечената страна. Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат.
Една ябълка ще се доопече в тебе.
Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката.
към беседата >>
А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го.
Казваме, че земята е твърда. По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“. Нищо повече.
А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го.
Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане?
към беседата >>
Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън.
Защо отиваш в гостилницата? Защо? Да забогатееш. Излизаш из гостилницата. Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш.
Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън.
Ти отиваш като търговец, като учен човек, каквото и да правиш на земята този процес трябва да го намериш вътре в природата.
към беседата >>
Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво.
Винаги трябва да започнеш с неопечената страна и да свършиш с опечената страна. Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе.
Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво.
Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката. Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята.
към беседата >>
Въздухообразните вещества подигат нещата.
По какво се отличават твърдите вещества? Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“. Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го.
Въздухообразните вещества подигат нещата.
Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“.
към беседата >>
Ти отиваш като търговец, като учен човек, каквото и да правиш на земята този процес трябва да го намериш вътре в природата.
Защо? Да забогатееш. Излизаш из гостилницата. Като влизаш в гостилницата, отиваш да забогатееш, понеже са те натоварили повече в гостилницата ти излизаш навън, пак да печелиш. Аз говоря за вътрешните процеси, не за това, което става отвън.
Ти отиваш като търговец, като учен човек, каквото и да правиш на земята този процес трябва да го намериш вътре в природата.
към беседата >>
Там се проявява.
Защото слънцето казва тъй: „Всички от мене не могат да се доопекат“. Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво.
Там се проявява.
Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката. Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята. А пък в Божествения свят съвършено ядат.
към беседата >>
Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях.
Те се отличават по това, че каквото хванат, задържат за себе си. Казват: „Това е за нас“. Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата.
Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях.
А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят?
към беседата >>
Съществува един процес.
Съществува един процес.
В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие. Горе като сте нямали работа, станало ви тежко. Да ви представя пример. Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост.
към беседата >>
Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката.
Затова недопечената най-първо ти ще изядеш, ще се доопече в тебе. Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява.
Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката.
След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката. Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята. А пък в Божествения свят съвършено ядат. В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи.
към беседата >>
А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи.
Казват: „Това е за нас“. Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях.
А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи.
Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи.
към беседата >>
В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие.
Съществува един процес.
В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие.
Горе като сте нямали работа, станало ви тежко. Да ви представя пример. Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо.
към беседата >>
След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят.
Някои недоопечени работи ще влязат в твоята фурна да се доопекат. Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката.
След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят.
В Божествения свят пак ядат ябълката. Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята. А пък в Божествения свят съвършено ядат. В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи. Когато ви дадат недоопечени работи, вие сте недоволен.
към беседата >>
Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят.
Нищо повече. А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи.
Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят.
Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света?
към беседата >>
Горе като сте нямали работа, станало ви тежко.
Съществува един процес. В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие.
Горе като сте нямали работа, станало ви тежко.
Да ви представя пример. Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава.
към беседата >>
В Божествения свят пак ядат ябълката.
Една ябълка ще се доопече в тебе. Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят.
В Божествения свят пак ядат ябълката.
Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята. А пък в Божествения свят съвършено ядат. В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи. Когато ви дадат недоопечени работи, вие сте недоволен.
към беседата >>
Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане?
А течните вещества, те всичко разтапят и го завличат, носят го. Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят.
Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане?
Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия.
към беседата >>
Да ви представя пример.
Съществува един процес. В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие. Горе като сте нямали работа, станало ви тежко.
Да ви представя пример.
Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате.
към беседата >>
Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята.
Представете си, вие като изядете една ябълка, в духовния свят израства едно дърво. Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката.
Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята.
А пък в Божествения свят съвършено ядат. В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи. Когато ви дадат недоопечени работи, вие сте недоволен.
към беседата >>
Нали казвате: „Бели да бъдем“.
Въздухообразните вещества подигат нещата. Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане?
Нали казвате: „Бели да бъдем“.
Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия. Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност.
към беседата >>
Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи.
Съществува един процес. В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие. Горе като сте нямали работа, станало ви тежко. Да ви представя пример.
Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи.
Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате.
към беседата >>
А пък в Божествения свят съвършено ядат.
Там се проявява. Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката. Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята.
А пък в Божествения свят съвършено ядат.
В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи. Когато ви дадат недоопечени работи, вие сте недоволен.
към беседата >>
Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят?
Като дойде въздухът, ще подигне листата, ще започне да ги дига нагоре, играе си с тях. А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“.
Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят?
Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия. Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност. Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят.
към беседата >>
Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост.
Съществува един процес. В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие. Горе като сте нямали работа, станало ви тежко. Да ви представя пример. Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи.
Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост.
То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите.
към беседата >>
В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи.
Ще дойде едно същество от другия свят, ще изяде ябълката. След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката. Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята. А пък в Божествения свят съвършено ядат.
В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи.
Когато ви дадат недоопечени работи, вие сте недоволен.
към беседата >>
Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи.
А пък светлината като дойде, тя разкрива всички тайни, всички скрити работи. Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят?
Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи.
Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия. Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност. Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят. Всичко наоколо като погледнеш, все бяло.
към беседата >>
То иска да направи нещо.
В природата казват, че сте пратени на земята, в невидимия свят сте седели в бездействие. Горе като сте нямали работа, станало ви тежко. Да ви представя пример. Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост.
То иска да направи нещо.
Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе.
към беседата >>
Когато ви дадат недоопечени работи, вие сте недоволен.
След като я изяде, тя ще изникне в Божествения свят. В Божествения свят пак ядат ябълката. Само, че в духовния свят знаят по-добре да ядат отколкото на земята. А пък в Божествения свят съвършено ядат. В Божествения свят всичките неща са добре опечени, няма недоопечени работи.
Когато ви дадат недоопечени работи, вие сте недоволен.
към беседата >>
Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света?
Като дойде тя, като някой репортьор ще започне да човърка оттук-оттам, да извади нещо, което са го скрили, ще го извади на белия свят. Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи.
Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света?
Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия. Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност. Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят. Всичко наоколо като погледнеш, все бяло. Туй е отчасти вярно, така може да се говори.
към беседата >>
Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава.
Горе като сте нямали работа, станало ви тежко. Да ви представя пример. Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо.
Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава.
Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили.
към беседата >>
Днес да кажем, станете, погледнете времето, кажете: „Облачно, не е хубаво времето“.
Днес да кажем, станете, погледнете времето, кажете: „Облачно, не е хубаво времето“.
Тя е работа недоопечена вече. Създавате една неприятност. Казвате: „Не си струва днес времето“. Право ли е вашето заключение? – Не е право.
към беседата >>
Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия.
Питам сега: Ако всичко излезе на белия свят какво ще остане? Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света?
Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия.
Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност. Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят. Всичко наоколо като погледнеш, все бяло. Туй е отчасти вярно, така може да се говори.
към беседата >>
Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате.
Да ви представя пример. Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава.
Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате.
Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия.
към беседата >>
Тя е работа недоопечена вече.
Днес да кажем, станете, погледнете времето, кажете: „Облачно, не е хубаво времето“.
Тя е работа недоопечена вече.
Създавате една неприятност. Казвате: „Не си струва днес времето“. Право ли е вашето заключение? – Не е право. Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало?
към беседата >>
Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност.
Нали казвате: „Бели да бъдем“. Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия.
Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност.
Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят. Всичко наоколо като погледнеш, все бяло. Туй е отчасти вярно, така може да се говори.
към беседата >>
Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате.
Детето, майка му го много обича, говори му много любезно, възлюбленото е в къщи. Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате.
Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате.
За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят.
към беседата >>
Създавате една неприятност.
Днес да кажем, станете, погледнете времето, кажете: „Облачно, не е хубаво времето“. Тя е работа недоопечена вече.
Създавате една неприятност.
Казвате: „Не си струва днес времето“. Право ли е вашето заключение? – Не е право. Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало? Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята?
към беседата >>
Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят.
Ако всички бяхме бели, какво щеше да стане с материалния свят? Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия. Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност.
Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят.
Всичко наоколо като погледнеш, все бяло. Туй е отчасти вярно, така може да се говори.
към беседата >>
За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите.
Но майка му като работи, то е постоянно палаво; днес направи една пакост, утре друга пакост. То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате.
За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите.
Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят.
към беседата >>
Казвате: „Не си струва днес времето“.
Днес да кажем, станете, погледнете времето, кажете: „Облачно, не е хубаво времето“. Тя е работа недоопечена вече. Създавате една неприятност.
Казвате: „Не си струва днес времето“.
Право ли е вашето заключение? – Не е право. Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало? Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята? И ако никакви бури не стават, ако никакъв дъжд не става, грее слънцето, пече от единия край до другия, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Всичко наоколо като погледнеш, все бяло.
Всичките хора искат да бъдат чисти, всички искат да имат бели дрехи. Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия. Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност. Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят.
Всичко наоколо като погледнеш, все бяло.
Туй е отчасти вярно, така може да се говори.
към беседата >>
Ако не се учите тук, работа няма да има горе.
То иска да направи нещо. Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите.
Ако не се учите тук, работа няма да има горе.
Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят.
към беседата >>
Право ли е вашето заключение?
Днес да кажем, станете, погледнете времето, кажете: „Облачно, не е хубаво времето“. Тя е работа недоопечена вече. Създавате една неприятност. Казвате: „Не си струва днес времето“.
Право ли е вашето заключение?
– Не е право. Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало? Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята? И ако никакви бури не стават, ако никакъв дъжд не става, грее слънцето, пече от единия край до другия, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Туй е отчасти вярно, така може да се говори.
Всичките, ако бяха бели какво щеше да стане със света? Думата „бял“ това е едно отношение, това е една дълбока философия. Ако не разбирате отношението на белия цвят, и белината сама по себе си ще ви създаде неприятност. Ако идете на северния полюс, ще ви заболят очите от белия цвят. Всичко наоколо като погледнеш, все бяло.
Туй е отчасти вярно, така може да се говори.
към беседата >>
Ще кажете какво сте научили.
Майка му, за да се освободи от неговите пакости, го праща в училище да има с какво да се занимава. Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе.
Ще кажете какво сте научили.
Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви.
към беседата >>
– Не е право.
Днес да кажем, станете, погледнете времето, кажете: „Облачно, не е хубаво времето“. Тя е работа недоопечена вече. Създавате една неприятност. Казвате: „Не си струва днес времето“. Право ли е вашето заключение?
– Не е право.
Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало? Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята? И ако никакви бури не стават, ако никакъв дъжд не става, грее слънцето, пече от единия край до другия, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Казвате: „Няма нищо добро в света“.
Казвате: „Няма нищо добро в света“.
Вярно е, няма нищо добро в света. Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно.
към беседата >>
Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия.
Вас сега от невидимия свят, понеже сте бъркали, искали сте да направите нещо, пратили са ви тук да не бъркате. Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили.
Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия.
Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“.
към беседата >>
Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало?
Тя е работа недоопечена вече. Създавате една неприятност. Казвате: „Не си струва днес времето“. Право ли е вашето заключение? – Не е право.
Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало?
Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята? И ако никакви бури не стават, ако никакъв дъжд не става, грее слънцето, пече от единия край до другия, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Вярно е, няма нищо добро в света.
Казвате: „Няма нищо добро в света“.
Вярно е, няма нищо добро в света.
Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно. Кое е вярно?
към беседата >>
Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят.
Сега трябва да учите по единствената причина, понеже като се върнете в другия свят за да не бъркате. За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия.
Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят.
Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил.
към беседата >>
Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята?
Създавате една неприятност. Казвате: „Не си струва днес времето“. Право ли е вашето заключение? – Не е право. Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало?
Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята?
И ако никакви бури не стават, ако никакъв дъжд не става, грее слънцето, пече от единия край до другия, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света.
Казвате: „Няма нищо добро в света“. Вярно е, няма нищо добро в света.
Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света.
Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно. Кое е вярно? То е отношение.
към беседата >>
Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят.
За да може да останете там, да ви дадат служба, тук трябва да учите. Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят.
Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят.
Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек.
към беседата >>
И ако никакви бури не стават, ако никакъв дъжд не става, грее слънцето, пече от единия край до другия, какъв ще бъде животът?
Казвате: „Не си струва днес времето“. Право ли е вашето заключение? – Не е право. Ако на земята небето беше всякога ясно, както вие бихте искали какво би станало? Ако никога не се заоблачваше нашето небе, какво ще стане със земята?
И ако никакви бури не стават, ако никакъв дъжд не става, грее слънцето, пече от единия край до другия, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото.
Казвате: „Няма нищо добро в света“. Вярно е, няма нищо добро в света. Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света.
Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото.
Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно. Кое е вярно? То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“.
към беседата >>
Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят.
Ако не се учите тук, работа няма да има горе. Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят.
Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят.
Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори?
към беседата >>
Вие на земята сега искате едно щастие, което носи нещастие.
Вие на земята сега искате едно щастие, което носи нещастие.
Сегашното ви разбиране е такова. – „Ама да бъдем богати“. Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството? За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място. При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място.
към беседата >>
Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света.
Казвате: „Няма нищо добро в света“. Вярно е, няма нищо добро в света. Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото.
Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света.
И туй е вярно. Кое е вярно? То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“.
към беседата >>
Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви.
Ще кажете какво сте научили. Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят.
Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви.
Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори? “ Какво трябва да направиш?
към беседата >>
Сегашното ви разбиране е такова.
Вие на земята сега искате едно щастие, което носи нещастие.
Сегашното ви разбиране е такова.
– „Ама да бъдем богати“. Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството? За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място. При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място. Богатството при глупавия човек не е на място.
към беседата >>
И туй е вярно.
Казвате: „Няма нищо добро в света“. Вярно е, няма нищо добро в света. Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света.
И туй е вярно.
Кое е вярно? То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен.
към беседата >>
Казвате: „Не разбирам“.
Представете си, че ще държите една лекция в другия свят – представете си, че тук на земята сте били странник, 50–60 години сте били на екскурзия. Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви.
Казвате: „Не разбирам“.
Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори? “ Какво трябва да направиш? Много лесна работа е.
към беседата >>
– „Ама да бъдем богати“.
Вие на земята сега искате едно щастие, което носи нещастие. Сегашното ви разбиране е такова.
– „Ама да бъдем богати“.
Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството? За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място. При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място. Богатството при глупавия човек не е на място.
към беседата >>
Кое е вярно?
Вярно е, няма нищо добро в света. Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно.
Кое е вярно?
То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“.
към беседата >>
Този човек на когото разправям никога не се горил.
Представете, че като идете, ще държите лекция за този свят. Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“.
Този човек на когото разправям никога не се горил.
Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори? “ Какво трябва да направиш? Много лесна работа е. Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере.
към беседата >>
Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството?
Вие на земята сега искате едно щастие, което носи нещастие. Сегашното ви разбиране е такова. – „Ама да бъдем богати“.
Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството?
За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място. При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място. Богатството при глупавия човек не е на място.
към беседата >>
То е отношение.
Но и другото е вярно: няма нищо лошо в света. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно. Кое е вярно?
То е отношение.
Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема.
към беседата >>
Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек.
Представете си, че сте в онзи свят, държите лекция за този свят. Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил.
Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек.
– „Че как може да изгори? “ Какво трябва да направиш? Много лесна работа е. Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере. Дето ще разправяш с часове, като го опариш с огъня, той веднага разбира, какво нещо е горението.
към беседата >>
За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място.
Вие на земята сега искате едно щастие, което носи нещастие. Сегашното ви разбиране е такова. – „Ама да бъдем богати“. Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството?
За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място.
При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място. Богатството при глупавия човек не е на място.
към беседата >>
Казваме: „Няма нищо добро в света“.
Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно. Кое е вярно? То е отношение.
Казваме: „Няма нищо добро в света“.
Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето.
към беседата >>
– „Че как може да изгори?
Как ще държите лекцията, да направите този свят понятен за другия свят. Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек.
– „Че как може да изгори?
“ Какво трябва да направиш? Много лесна работа е. Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере. Дето ще разправяш с часове, като го опариш с огъня, той веднага разбира, какво нещо е горението.
към беседата >>
При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място.
Вие на земята сега искате едно щастие, което носи нещастие. Сегашното ви разбиране е такова. – „Ама да бъдем богати“. Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството? За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място.
При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място.
Богатството при глупавия човек не е на място.
към беседата >>
Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“.
Няма нищо добро в света – вярно е, но и няма нищо лошо в света. И туй е вярно. Кое е вярно? То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“.
Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“.
Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето.
към беседата >>
“ Какво трябва да направиш?
Представете си, че аз на вас ви говоря, какво нещо е изгаряне, какво нещо е светлината, разправям ви, разправям ви. Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори?
“ Какво трябва да направиш?
Много лесна работа е. Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере. Дето ще разправяш с часове, като го опариш с огъня, той веднага разбира, какво нещо е горението.
към беседата >>
Богатството при глупавия човек не е на място.
Сегашното ви разбиране е такова. – „Ама да бъдем богати“. Но за да бъде богат човек, какво трябва да предшествува богатството? За да бъдеш богат, първо трябва да бъдеш умен човек, второ трябва да бъдеш добър човек и на трето място – силен човек – тогава богатството е на място. При умния, при добрия и при силния човек богатството е на място.
Богатството при глупавия човек не е на място.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен.
И туй е вярно. Кое е вярно? То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“.
Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен.
Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента.
към беседата >>
Много лесна работа е.
Казвате: „Не разбирам“. Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори? “ Какво трябва да направиш?
Много лесна работа е.
Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере. Дето ще разправяш с часове, като го опариш с огъня, той веднага разбира, какво нещо е горението.
към беседата >>
Та сега представете си, че аз ви давам един милион.
Та сега представете си, че аз ви давам един милион.
Какво ще направите? Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута. Какво ще направите, кажете! Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече.
към беседата >>
Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“.
Кое е вярно? То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен.
Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“.
Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече.
към беседата >>
Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере.
Този човек на когото разправям никога не се горил. Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори? “ Какво трябва да направиш? Много лесна работа е.
Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере.
Дето ще разправяш с часове, като го опариш с огъня, той веднага разбира, какво нещо е горението.
към беседата >>
Какво ще направите?
Та сега представете си, че аз ви давам един милион.
Какво ще направите?
Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута. Какво ще направите, кажете! Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш.
към беседата >>
Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема.
То е отношение. Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“.
Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема.
С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент.
към беседата >>
Дето ще разправяш с часове, като го опариш с огъня, той веднага разбира, какво нещо е горението.
Разправяш, че има една сила в света, която гори, гори и изгаря човек. – „Че как може да изгори? “ Какво трябва да направиш? Много лесна работа е. Ще извадиш една кибритена клечка, ще драснеш клечката и като я туриш на неговата ръка, ще разбере.
Дето ще разправяш с часове, като го опариш с огъня, той веднага разбира, какво нещо е горението.
към беседата >>
Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута.
Та сега представете си, че аз ви давам един милион. Какво ще направите?
Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута.
Какво ще направите, кажете! Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя?
към беседата >>
С моменти се мери времето.
Казваме: „Няма нищо добро в света“. Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема.
С моменти се мери времето.
Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години.
към беседата >>
Та природата най-първо ни осведомява с реалността да почувствуваме, какво нещо е горението.
Та природата най-първо ни осведомява с реалността да почувствуваме, какво нещо е горението.
След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето. Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували. Казвате: „Аз искам да бъда добър“. Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега?
към беседата >>
Какво ще направите, кажете!
Та сега представете си, че аз ви давам един милион. Какво ще направите? Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута.
Какво ще направите, кажете!
Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го.
към беседата >>
Моментът е мярка за времето.
Какво трябва да подразбираме под думите: „Няма нищо добро в света“. Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето.
Моментът е мярка за времето.
Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората.
към беседата >>
След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето.
Та природата най-първо ни осведомява с реалността да почувствуваме, какво нещо е горението.
След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето.
Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували. Казвате: „Аз искам да бъда добър“. Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто.
към беседата >>
Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане.
Та сега представете си, че аз ви давам един милион. Какво ще направите? Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута. Какво ще направите, кажете!
Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане.
Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го. Ще бъда по-свободен.
към беседата >>
Моментът мери времето, не времето момента.
Вие трябва да разбирате в света в дадения случай, в твоя живот, в твоето разбиране, тъй както си неразположен. Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето.
Моментът мери времето, не времето момента.
Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине.
към беседата >>
Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували.
Та природата най-първо ни осведомява с реалността да почувствуваме, какво нещо е горението. След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето.
Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували.
Казвате: „Аз искам да бъда добър“. Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят.
към беседата >>
Милионът отиде вече.
Та сега представете си, че аз ви давам един милион. Какво ще направите? Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута. Какво ще направите, кажете! Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане.
Милионът отиде вече.
Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го. Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона.
към беседата >>
Нищо повече.
Казваш: „Няма нищо добро в дадения момент“. Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента.
Нищо повече.
Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят.
към беседата >>
Казвате: „Аз искам да бъда добър“.
Та природата най-първо ни осведомява с реалността да почувствуваме, какво нещо е горението. След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето. Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували.
Казвате: „Аз искам да бъда добър“.
Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото?
към беседата >>
Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш.
Какво ще направите? Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута. Какво ще направите, кажете! Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече.
Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш.
На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го. Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона.
към беседата >>
Защото един момент е Божествен момент.
Един момент, който не може да го определиш каква част от времето завзема. С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече.
Защото един момент е Божествен момент.
Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи.
към беседата >>
Какво нещо е доброто не го знаеш.
Та природата най-първо ни осведомява с реалността да почувствуваме, какво нещо е горението. След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето. Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували. Казвате: „Аз искам да бъда добър“.
Какво нещо е доброто не го знаеш.
Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните.
към беседата >>
На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя?
Ако разрешите добре, милиона го имате, ако не разрешите, отиде милиона в една минута. Какво ще направите, кажете! Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш.
На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя?
Подарявам го. Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона.
към беседата >>
Моментът включва хиляди години.
С моменти се мери времето. Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент.
Моментът включва хиляди години.
За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“.
към беседата >>
Какво нещо е доброто сега?
Та природата най-първо ни осведомява с реалността да почувствуваме, какво нещо е горението. След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето. Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували. Казвате: „Аз искам да бъда добър“. Какво нещо е доброто не го знаеш.
Какво нещо е доброто сега?
Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил.
към беседата >>
Подарявам го.
Какво ще направите, кажете! Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя?
Подарявам го.
Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря?
към беседата >>
За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората.
Моментът е мярка за времето. Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години.
За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората.
Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане?
към беседата >>
Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто.
След това тя започва да ни обяснява, какво нещо е изгарянето. Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували. Казвате: „Аз искам да бъда добър“. Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега?
Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто.
Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат.
към беседата >>
Ще бъда по-свободен.
Вие започвате да се колебаете, нищо няма да стане. Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го.
Ще бъда по-свободен.
Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение.
към беседата >>
Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине.
Моментът мери времето, не времето момента. Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората.
Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине.
Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане?
към беседата >>
Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят.
Ние на земята искаме да разберем нещата преди да сме ги почувствували. Казвате: „Аз искам да бъда добър“. Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто.
Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят.
Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен.
към беседата >>
Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона.
Милионът отиде вече. Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го. Ще бъда по-свободен.
Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона.
Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение. Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята.
към беседата >>
Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят.
Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине.
Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят.
В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите.
към беседата >>
Какво нещо е злото?
Казвате: „Аз искам да бъда добър“. Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят.
Какво нещо е злото?
Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено.
към беседата >>
Банката ще вземе милиона.
Изведнъж трябва да зваеш вече, един милион за какво ще го употребиш. На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го. Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона.
Банката ще вземе милиона.
Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение. Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята. След 4, 5, 10 години аз ще се върна.
към беседата >>
В един миг светът ще се оправи.
Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят.
В един миг светът ще се оправи.
Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява.
към беседата >>
Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните.
Какво нещо е доброто не го знаеш. Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото?
Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните.
Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото!
към беседата >>
Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона.
На мене, ако ми дадете един милион какво ще направя? Подарявам го. Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона.
Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона.
Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение. Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята. След 4, 5, 10 години аз ще се върна. Туй дърво, което съм посадил ще даде плод.
към беседата >>
Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“.
Моментът включва хиляди години. За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи.
Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“.
Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“.
към беседата >>
Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил.
Какво нещо е доброто сега? Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните.
Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил.
И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек.
към беседата >>
Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря?
Подарявам го. Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона.
Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря?
“ То не е разрешение. Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята. След 4, 5, 10 години аз ще се върна. Туй дърво, което съм посадил ще даде плод. Пък ако взема семката за себе си, тази семка никакъв плод няма да даде.
към беседата >>
Каква част от време съставя едно мигане?
За Бога, туй което е момент, като се е кратковременно, векове може да минат за хората. Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“.
Каква част от време съставя едно мигане?
Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи.
към беседата >>
И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат.
Не се смущавайте, защото и най-големите философи в света и те не знаят, какво нещо е доброто. Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил.
И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат.
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“.
към беседата >>
“ То не е разрешение.
Ще бъда по-свободен. Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря?
“ То не е разрешение.
Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята. След 4, 5, 10 години аз ще се върна. Туй дърво, което съм посадил ще даде плод. Пък ако взема семката за себе си, тази семка никакъв плод няма да даде.
към беседата >>
Колко време завзема едно мигане?
Казва, в едно мигновение щяло да стане всичко, но туй мигновение години ще минат, докато мине. Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане?
Колко време завзема едно мигане?
Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш.
към беседата >>
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен.
Може да се говори относително, какво нещо е доброто, но конкретно какво нещо е доброто и най-големите философи не знаят. Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат.
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен.
А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“. Ами това не е наука.
към беседата >>
Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята.
Сега мисля какво да направя, в коя банка да ги вложа, отиде милиона. Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение.
Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята.
След 4, 5, 10 години аз ще се върна. Туй дърво, което съм посадил ще даде плод. Пък ако взема семката за себе си, тази семка никакъв плод няма да даде.
към беседата >>
Те са два момента: затваряне и отваряне на очите.
Казвам, под думата „мигновение“ разбираме разумното, когато всички неща ще се оправят. В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане?
Те са два момента: затваряне и отваряне на очите.
Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам.
към беседата >>
А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено.
Какво нещо е злото? Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен.
А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено.
Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“. Ами това не е наука. Вие казвате, че е много лош човек.
към беседата >>
След 4, 5, 10 години аз ще се върна.
Банката ще вземе милиона. Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение. Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята.
След 4, 5, 10 години аз ще се върна.
Туй дърво, което съм посадил ще даде плод. Пък ако взема семката за себе си, тази семка никакъв плод няма да даде.
към беседата >>
Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява.
В един миг светът ще се оправи. Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите.
Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява.
Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам.
към беседата >>
Не хвали доброто и не укорявай злото!
Като попитали най-големия египетски мъдрец, какво нещо е злото, той само си стиснал устните. Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено.
Не хвали доброто и не укорявай злото!
Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“. Ами това не е наука. Вие казвате, че е много лош човек. Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете.
към беседата >>
Туй дърво, което съм посадил ще даде плод.
Аз като отида в другия свят на слънце, ще ходят да го търсят, къде съм оставил милиона. Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение. Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята. След 4, 5, 10 години аз ще се върна.
Туй дърво, което съм посадил ще даде плод.
Пък ако взема семката за себе си, тази семка никакъв плод няма да даде.
към беседата >>
Казваш: „Няма нищо в света“.
Какво трябва да разбираме под думите: „В един миг светът ще се оправи“. Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява.
Казваш: „Няма нищо в света“.
Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си.
към беседата >>
Вие веднага казвате: „Той е много добър човек.
Какво нещо е доброто, никой до сега не е разрешил. И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото!
Вие веднага казвате: „Той е много добър човек.
Той е много лош“. Ами това не е наука. Вие казвате, че е много лош човек. Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете. Трябва да минете през една река, мостът е тесен.
към беседата >>
Пък ако взема семката за себе си, тази семка никакъв плод няма да даде.
Щом подаря милиона, вие сега ще кажете: „Как да го подаря? “ То не е разрешение. Дадат ми на мене ябълчна семка, ще я посадя, туря я в земята. След 4, 5, 10 години аз ще се върна. Туй дърво, което съм посадил ще даде плод.
Пък ако взема семката за себе си, тази семка никакъв плод няма да даде.
към беседата >>
Значи затворени са моите очи.
Каква част от време съставя едно мигане? Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“.
Значи затворени са моите очи.
Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро.
към беседата >>
Той е много лош“.
И най-големите мъдреци като ги попитате какво нещо е доброто, мълчат. Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек.
Той е много лош“.
Ами това не е наука. Вие казвате, че е много лош човек. Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете. Трябва да минете през една река, мостът е тесен. По едно невнимание хлъзнете се и с товара в реката.
към беседата >>
Доброто е туй, което ти даваш, което посаждаш.
Доброто е туй, което ти даваш, което посаждаш.
Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света. Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света. Значи приходи не придобиваш. Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо.
към беседата >>
Значи, никаква светлина не виждаш.
Колко време завзема едно мигане? Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи.
Значи, никаква светлина не виждаш.
„Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва?
към беседата >>
Ами това не е наука.
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не укорявай злото, ако си умен. А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“.
Ами това не е наука.
Вие казвате, че е много лош човек. Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете. Трябва да минете през една река, мостът е тесен. По едно невнимание хлъзнете се и с товара в реката.
към беседата >>
Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света.
Доброто е туй, което ти даваш, което посаждаш.
Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света.
Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света. Значи приходи не придобиваш. Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света.
към беседата >>
„Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам.
Те са два момента: затваряне и отваряне на очите. Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш.
„Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам.
Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят.
към беседата >>
Вие казвате, че е много лош човек.
А пък вие правите точно обратното, туй което е забранено. Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“. Ами това не е наука.
Вие казвате, че е много лош човек.
Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете. Трябва да минете през една река, мостът е тесен. По едно невнимание хлъзнете се и с товара в реката.
към беседата >>
Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света.
Доброто е туй, което ти даваш, което посаждаш. Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света.
Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света.
Значи приходи не придобиваш. Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал.
към беседата >>
Аз тълкувам.
Един момент, когато в твоето съзнание всичко потъмнява. Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам.
Аз тълкувам.
Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува.
към беседата >>
Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете.
Не хвали доброто и не укорявай злото! Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“. Ами това не е наука. Вие казвате, че е много лош човек.
Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете.
Трябва да минете през една река, мостът е тесен. По едно невнимание хлъзнете се и с товара в реката.
към беседата >>
Значи приходи не придобиваш.
Доброто е туй, което ти даваш, което посаждаш. Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света. Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света.
Значи приходи не придобиваш.
Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо.
към беседата >>
Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си.
Казваш: „Няма нищо в света“. Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам.
Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си.
Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува.
към беседата >>
Трябва да минете през една река, мостът е тесен.
Вие веднага казвате: „Той е много добър човек. Той е много лош“. Ами това не е наука. Вие казвате, че е много лош човек. Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете.
Трябва да минете през една река, мостът е тесен.
По едно невнимание хлъзнете се и с товара в реката.
към беседата >>
Казвам тогава: Трябва да мислите!
Доброто е туй, което ти даваш, което посаждаш. Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света. Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света. Значи приходи не придобиваш.
Казвам тогава: Трябва да мислите!
Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята?
към беседата >>
Отваряш очите си, всичко е добро.
Значи затворени са моите очи. Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си.
Отваряш очите си, всичко е добро.
За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш.
към беседата >>
По едно невнимание хлъзнете се и с товара в реката.
Той е много лош“. Ами това не е наука. Вие казвате, че е много лош човек. Представете си, че един добър човек ви даде една торба със злато 10 килограма, вие го вземете на гърба си и тръгнете. Трябва да минете през една река, мостът е тесен.
По едно невнимание хлъзнете се и с товара в реката.
към беседата >>
Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо.
Доброто е туй, което ти даваш, което посаждаш. Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света. Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света. Значи приходи не придобиваш. Казвам тогава: Трябва да мислите!
Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо.
Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята?
към беседата >>
За да има нещо добро в света, какво трябва?
Значи, никаква светлина не виждаш. „Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро.
За да има нещо добро в света, какво трябва?
Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света.
към беседата >>
Сега представете си, че един човек отвън тръгнал подир вас, един апаш върви по стъпките ви да ви обере.
Сега представете си, че един човек отвън тръгнал подир вас, един апаш върви по стъпките ви да ви обере.
Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата. Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата. Вие сега казвате, че този човек е лош. Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите.
към беседата >>
Да благодари на Бога, че е пратен в света.
Това, което мислиш, което чувствуваш и което правиш, то е доброто в света. Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света. Значи приходи не придобиваш. Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо.
Да благодари на Бога, че е пратен в света.
Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята.
към беседата >>
Очите трябва да се отворят.
„Всичко е добро в света“ – отварям си очите всичко виждам. Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва?
Очите трябва да се отворят.
Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете.
към беседата >>
Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата.
Сега представете си, че един човек отвън тръгнал подир вас, един апаш върви по стъпките ви да ви обере.
Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата.
Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата. Вие сега казвате, че този човек е лош. Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце.
към беседата >>
Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал.
Туй, което не мислиш, не чувствуваш и не правиш, то е лошото в света. Значи приходи не придобиваш. Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света.
Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал.
Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята. Ти седиш и си недоволен.
към беседата >>
Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува.
Аз тълкувам. Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят.
Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува.
Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите.
към беседата >>
Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата.
Сега представете си, че един човек отвън тръгнал подир вас, един апаш върви по стъпките ви да ви обере. Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата.
Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата.
Вие сега казвате, че този човек е лош. Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек.
към беседата >>
Дошъл си на това кълбо.
Значи приходи не придобиваш. Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал.
Дошъл си на това кълбо.
Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята. Ти седиш и си недоволен. Не знаете защо сте недоволни.
към беседата >>
Като се отворят очите, всичко те интересува.
Като кажеш: „Няма нищо добро в света“ – затворени са очите ти, сляп си. Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува.
Като се отворят очите, всичко те интересува.
Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите.
към беседата >>
Вие сега казвате, че този човек е лош.
Сега представете си, че един човек отвън тръгнал подир вас, един апаш върви по стъпките ви да ви обере. Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата. Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата.
Вие сега казвате, че този човек е лош.
Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право?
към беседата >>
Знаете какво голямо кълбо е земята?
Казвам тогава: Трябва да мислите! Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо.
Знаете какво голямо кълбо е земята?
С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята. Ти седиш и си недоволен. Не знаете защо сте недоволни. Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш.
към беседата >>
Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш.
Отваряш очите си, всичко е добро. За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува.
Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш.
Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш.
към беседата >>
Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло.
Сега представете си, че един човек отвън тръгнал подир вас, един апаш върви по стъпките ви да ви обере. Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата. Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата. Вие сега казвате, че този човек е лош.
Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло.
Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата?
към беседата >>
С каква бързина пътува земята?
Всеки човек като стане сутрин, трябва да направи нещо. Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята?
С каква бързина пътува земята?
Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята. Ти седиш и си недоволен. Не знаете защо сте недоволни. Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш. После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво.
към беседата >>
Затвориш очите си, няма нищо в света.
За да има нещо добро в света, какво трябва? Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш.
Затвориш очите си, няма нищо в света.
Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш. Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите.
към беседата >>
Щяхте да се удавите.
Сега представете си, че един човек отвън тръгнал подир вас, един апаш върви по стъпките ви да ви обере. Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата. Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата. Вие сега казвате, че този човек е лош. Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло.
Щяхте да се удавите.
Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър.
към беседата >>
Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята.
Да благодари на Бога, че е пратен в света. Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята?
Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята.
Ти седиш и си недоволен. Не знаете защо сте недоволни. Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш. После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво.
към беседата >>
Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете.
Очите трябва да се отворят. Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света.
Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете.
Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш. Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите. – „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти.
към беседата >>
Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце.
Вие като паднете в реката той се спуща, извади ви от реката и задигне торбата. Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата. Вие сега казвате, че този човек е лош. Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите.
Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце.
За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“.
към беседата >>
Ти седиш и си недоволен.
Като станеш, благодари, че Господ те пратил на земята с един билет даром ти е дал. Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята.
Ти седиш и си недоволен.
Не знаете защо сте недоволни. Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш. После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво.
към беседата >>
Затворени ти са очите.
Като са затворени очите, няма нищо добро в света, нищо не те интересува. Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете.
Затворени ти са очите.
Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш. Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите. – „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти. За да се интересуваш, какво трябва да имаш?
към беседата >>
За него вие казвате, че е лош човек.
Вас ви извади на брега, макар той да ви взима торбата. Вие сега казвате, че този човек е лош. Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце.
За него вие казвате, че е лош човек.
Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“. Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро.
към беседата >>
Не знаете защо сте недоволни.
Дошъл си на това кълбо. Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята. Ти седиш и си недоволен.
Не знаете защо сте недоволни.
Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш. После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво.
към беседата >>
Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите.
Като се отворят очите, всичко те интересува. Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите.
Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите.
„Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш. Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите. – „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти. За да се интересуваш, какво трябва да имаш? – Ще си отвориш очите.
към беседата >>
Разсъждавате ли право?
Вие сега казвате, че този човек е лош. Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек.
Разсъждавате ли право?
Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“. Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро. Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“.
към беседата >>
Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш.
Знаете какво голямо кълбо е земята? С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята. Ти седиш и си недоволен. Не знаете защо сте недоволни.
Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш.
После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво.
към беседата >>
„Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш.
Виждаш ябълки, круши, сливи, книги четеш. Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите.
„Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш.
Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите. – „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти. За да се интересуваш, какво трябва да имаш? – Ще си отвориш очите.
към беседата >>
Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата?
Този, който вас ви е турил торбата, той ви е създал едно зло. Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право?
Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата?
В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“. Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро. Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“. Така се тълкува.
към беседата >>
После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво.
С каква бързина пътува земята? Един билет гратис ви е дал да пътувате със земята. Ти седиш и си недоволен. Не знаете защо сте недоволни. Ти си се качил на кораба и гратис ще пътуваш.
После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво.
към беседата >>
Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите.
Затвориш очите си, няма нищо в света. Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш.
Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите.
– „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти. За да се интересуваш, какво трябва да имаш? – Ще си отвориш очите.
към беседата >>
В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър.
Щяхте да се удавите. Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата?
В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър.
Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“. Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро. Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“. Така се тълкува. Онзи, който те изважда от реката и ти взема торбата е по-добър от онзи, който ти дал торбата.
към беседата >>
Та понякой път и духовното пространство е бурно.
Та понякой път и духовното пространство е бурно.
Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето. Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано. Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Те са външни условия, през които земята минава. Те се предават навън.
към беседата >>
– „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти.
Вие казвате, че вас ви дотегна да живеете. Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш. Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите.
– „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти.
За да се интересуваш, какво трябва да имаш? – Ще си отвориш очите.
към беседата >>
Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“.
Лошият човек ви извади из водата и ви тури на сушата да се сушите на слънце. За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър.
Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“.
Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро. Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“. Така се тълкува. Онзи, който те изважда от реката и ти взема торбата е по-добър от онзи, който ти дал торбата.
към беседата >>
Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето.
Та понякой път и духовното пространство е бурно.
Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето.
Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано. Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Те са външни условия, през които земята минава. Те се предават навън. Нещастен сте, морето е бурно.
към беседата >>
За да се интересуваш, какво трябва да имаш?
Затворени ти са очите. Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш. Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите. – „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти.
За да се интересуваш, какво трябва да имаш?
– Ще си отвориш очите.
към беседата >>
Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро.
За него вие казвате, че е лош човек. Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“.
Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро.
Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“. Така се тълкува. Онзи, който те изважда от реката и ти взема торбата е по-добър от онзи, който ти дал торбата.
към беседата >>
Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано.
Та понякой път и духовното пространство е бурно. Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето.
Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано.
Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Те са външни условия, през които земята минава. Те се предават навън. Нещастен сте, морето е бурно. Щастлив сте, морето е тихо.
към беседата >>
– Ще си отвориш очите.
Кажеш: „Живее ми се“ – Отворени ти са очите. „Мене не ми се учи“ – Затворени са очите ти, какво ще учиш. Казваш: „Учи ми се“ – Отворени ти са очите. – „Нямам никакъв стимул за живота, нищо не ме интересува“ – Затворени са очите ти. За да се интересуваш, какво трябва да имаш?
– Ще си отвориш очите.
към беседата >>
Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“.
Разсъждавате ли право? Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“. Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро.
Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“.
Така се тълкува. Онзи, който те изважда от реката и ти взема торбата е по-добър от онзи, който ти дал торбата.
към беседата >>
Утре станете, щастлив сте, морето е тихо.
Та понякой път и духовното пространство е бурно. Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето. Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано.
Утре станете, щастлив сте, морето е тихо.
Те са външни условия, през които земята минава. Те се предават навън. Нещастен сте, морето е бурно. Щастлив сте, морето е тихо. Тъй аз разсъждавам.
към беседата >>
Сега запример, вас кое ви застави тази сутрин да дойдете тук?
Сега запример, вас кое ви застави тази сутрин да дойдете тук?
Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук? На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана. Вие напущате топлото легло, юргана. За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят?
към беседата >>
Така се тълкува.
Кой от двамата е по-добър; който ви даде торбата, или който ви взе торбата? В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“. Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро. Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“.
Така се тълкува.
Онзи, който те изважда от реката и ти взема торбата е по-добър от онзи, който ти дал торбата.
към беседата >>
Те са външни условия, през които земята минава.
Та понякой път и духовното пространство е бурно. Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето. Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано. Утре станете, щастлив сте, морето е тихо.
Те са външни условия, през които земята минава.
Те се предават навън. Нещастен сте, морето е бурно. Щастлив сте, морето е тихо. Тъй аз разсъждавам.
към беседата >>
Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук?
Сега запример, вас кое ви застави тази сутрин да дойдете тук?
Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук?
На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана. Вие напущате топлото легло, юргана. За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи.
към беседата >>
Онзи, който те изважда от реката и ти взема торбата е по-добър от онзи, който ти дал торбата.
В дадения случай онзи, който ви взе торбата, той е по-добър. Онзи добрият човек казва: „Като срещнеш доброто то ще ти даде една торба“. Доброто казва тъй: „Аз съм добро, но от мене има нещо по-добро. Ти като се давиш в реката ще дойде един, който ще те извади из реката, ти да знаеш, той е по-добър от мене“. Така се тълкува.
Онзи, който те изважда от реката и ти взема торбата е по-добър от онзи, който ти дал торбата.
към беседата >>
Те се предават навън.
Та понякой път и духовното пространство е бурно. Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето. Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано. Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Те са външни условия, през които земята минава.
Те се предават навън.
Нещастен сте, морето е бурно. Щастлив сте, морето е тихо. Тъй аз разсъждавам.
към беседата >>
На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана.
Сега запример, вас кое ви застави тази сутрин да дойдете тук? Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук?
На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана.
Вие напущате топлото легло, юргана. За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси.
към беседата >>
Питам: Сега кой е по-добър, който пее или който слуша?
Питам: Сега кой е по-добър, който пее или който слуша?
Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева. Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба. Ти мислиш, че е достойнство. То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева.
към беседата >>
Нещастен сте, морето е бурно.
Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето. Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано. Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Те са външни условия, през които земята минава. Те се предават навън.
Нещастен сте, морето е бурно.
Щастлив сте, морето е тихо. Тъй аз разсъждавам.
към беседата >>
Вие напущате топлото легло, юргана.
Сега запример, вас кое ви застави тази сутрин да дойдете тук? Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук? На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана.
Вие напущате топлото легло, юргана.
За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени.
към беседата >>
Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева.
Питам: Сега кой е по-добър, който пее или който слуша?
Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева.
Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба. Ти мислиш, че е достойнство. То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200.
към беседата >>
Щастлив сте, морето е тихо.
Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано. Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Те са външни условия, през които земята минава. Те се предават навън. Нещастен сте, морето е бурно.
Щастлив сте, морето е тихо.
Тъй аз разсъждавам.
към беседата >>
За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето?
Сега запример, вас кое ви застави тази сутрин да дойдете тук? Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук? На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана. Вие напущате топлото легло, юргана.
За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето?
Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос?
към беседата >>
Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба.
Питам: Сега кой е по-добър, който пее или който слуша? Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева.
Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба.
Ти мислиш, че е достойнство. То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята.
към беседата >>
Тъй аз разсъждавам.
Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Те са външни условия, през които земята минава. Те се предават навън. Нещастен сте, морето е бурно. Щастлив сте, морето е тихо.
Тъй аз разсъждавам.
към беседата >>
Може би за тия четири лампи, които светят?
Сега запример, вас кое ви застави тази сутрин да дойдете тук? Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук? На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана. Вие напущате топлото легло, юргана. За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето?
Може би за тия четири лампи, които светят?
Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник.
към беседата >>
Ти мислиш, че е достойнство.
Питам: Сега кой е по-добър, който пее или който слуша? Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева. Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба.
Ти мислиш, че е достойнство.
То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята.
към беседата >>
Посаждайте вашите семки!
Посаждайте вашите семки!
Един милион като ви дадат, давайте го, не го оставайте в банката!
към беседата >>
Но и у вас има лампи.
Какъв е поводът, за да станете в четири часа, в пет часа да дойдете тук? На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана. Вие напущате топлото легло, юргана. За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят?
Но и у вас има лампи.
При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник?
към беседата >>
То е глоба.
Питам: Сега кой е по-добър, който пее или който слуша? Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева. Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба. Ти мислиш, че е достойнство.
То е глоба.
Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“.
към беседата >>
Един милион като ви дадат, давайте го, не го оставайте в банката!
Посаждайте вашите семки!
Един милион като ви дадат, давайте го, не го оставайте в банката!
към беседата >>
При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси.
На легло трябваше да бъдете, да почивате под юргана. Вие напущате топлото легло, юргана. За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи.
При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси.
Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш.
към беседата >>
Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева.
Питам: Сега кой е по-добър, който пее или който слуша? Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева. Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба. Ти мислиш, че е достойнство. То е глоба.
Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева.
Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“. Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята.
към беседата >>
Станете!
Станете!
към беседата >>
Всичките въпроси остават неразрешени.
Вие напущате топлото легло, юргана. За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси.
Всичките въпроси остават неразрешени.
Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме.
към беседата >>
Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200.
Ами че ти като слушаш някого като пее, той те е глобил 50 лева. Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба. Ти мислиш, че е достойнство. То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева.
Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200.
Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“. Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята. Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка.
към беседата >>
Какво представлява един социален въпрос?
За какво сте дошли тук, за топлата соба, за изгрева на слънцето? Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени.
Какво представлява един социален въпрос?
Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“.
към беседата >>
Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята.
Отиваш на концерт, давате 50 лева за билет, то е глоба. Ти мислиш, че е достойнство. То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200.
Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята.
Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“. Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята. Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка. Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката.
към беседата >>
Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник.
Може би за тия четири лампи, които светят? Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос?
Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник.
Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил?
към беседата >>
Минава един наш брат около халите, плюе на земята.
Ти мислиш, че е достойнство. То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята.
Минава един наш брат около халите, плюе на земята.
Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“. Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята. Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка. Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката. Пет лева ще платиш за пощата.
към беседата >>
Какво трябва да се прави с този сборник?
Но и у вас има лампи. При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник.
Какво трябва да се прави с този сборник?
Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси?
към беседата >>
Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“.
То е глоба. Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята.
Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“.
Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята. Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка. Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката. Пет лева ще платиш за пощата.
към беседата >>
Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш.
При това, сега минавате всички за философи, разрешавате много важни въпроси, социални въпроси, морални въпроси: има ли Господ, няма ли Господ, какъв е смисълът на живота, отношението на хората, в музикално отношение какъв трябва да бъде човек, за силата на човека, за сиромаси, за богати, учени, какви ли не въпроси. Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник?
Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш.
Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача?
към беседата >>
Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята.
Ако знаеше да пееш, този музикант нямаше да ти вземе 50 лева. Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“.
Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята.
Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка. Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката. Пет лева ще платиш за пощата.
към беседата >>
Всичките задачи ще ги разрешаваме.
Всичките въпроси остават неразрешени. Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш.
Всичките задачи ще ги разрешаваме.
Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение?
към беседата >>
Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка.
Понеже не разбираш, той те глобява 50 лева, някои с 100, някои с 150, някои с 200. Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“. Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята.
Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка.
Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката. Пет лева ще платиш за пощата.
към беседата >>
Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“.
Какво представлява един социален въпрос? Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме.
Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“.
Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“.
към беседата >>
Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката.
Издаде се един закон в София, че не трябва да се плюе на земята. Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“. Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята. Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка.
Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката.
Пет лева ще платиш за пощата.
към беседата >>
Какво си изучил?
Един социален въпрос, това е сбор от нерешени задачи, един сборник. Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“.
Какво си изучил?
Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва?
към беседата >>
Пет лева ще платиш за пощата.
Минава един наш брат около халите, плюе на земята. Стражарът казва: „Пет лева глоба, защото не се плюе на земята“. Ти си бил толкоз добър човек, че си искал да дадеш от своето богатство на земята. Защото плюенето по земята е да покажеш, да ѝ дадеш от сладката си плюнка. Стражарът дойде, пет лева ще платиш за пренасянето на плюнката.
Пет лева ще платиш за пощата.
към беседата >>
Коя е първата задача в социалните въпроси?
Какво трябва да се прави с този сборник? Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил?
Коя е първата задача в социалните въпроси?
Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано.
към беседата >>
Но да дойдем до същността на нещата.
Но да дойдем до същността на нещата.
Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието. „А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения. Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии. В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга.
към беседата >>
Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача?
Ще вземеш този сборник, ще започнеш задача подир задача да разрешаваш. Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси?
Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача?
Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то?
към беседата >>
Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието.
Но да дойдем до същността на нещата.
Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието.
„А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения. Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии. В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване.
към беседата >>
Коя е първата задача, която започват в първо отделение?
Всичките задачи ще ги разрешаваме. Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача?
Коя е първата задача, която започват в първо отделение?
В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота.
към беседата >>
„А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения.
Но да дойдем до същността на нещата. Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието.
„А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения.
Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии. В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота.
към беседата >>
В първо отделение, това е буквата „А“.
Казваш: „Аз изучавам социалните въпроси“. Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение?
В първо отделение, това е буквата „А“.
Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то?
към беседата >>
Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии.
Но да дойдем до същността на нещата. Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието. „А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения.
Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии.
В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно.
към беседата >>
Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва?
Какво си изучил? Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“.
Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва?
Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то? – Първата буква.
към беседата >>
В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията.
Но да дойдем до същността на нещата. Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието. „А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения. Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии.
В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията.
Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението?
към беседата >>
Ще каже някой, че е написано.
Коя е първата задача в социалните въпроси? Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва?
Ще каже някой, че е написано.
Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то? – Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват.
към беседата >>
Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга.
Но да дойдем до същността на нещата. Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието. „А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения. Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии. В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията.
Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга.
Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно.
към беседата >>
Как трябва да се пише „А“-то?
Онези, които сте завършили гимназия, в задачника, коя е първата задача? Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано.
Как трябва да се пише „А“-то?
„А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то? – Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш.
към беседата >>
Ще направи едно движение за запазване.
Произнасянето на една буква е събуждане на съзнанието. „А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения. Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии. В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга.
Ще направи едно движение за запазване.
Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно.
към беседата >>
„А“-то е кръгът на живота.
Коя е първата задача, която започват в първо отделение? В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то?
„А“-то е кръгът на живота.
Що е „А“-то? – Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари.
към беседата >>
Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота.
„А“-то във физическия свят има едни отношения, в духовния свят има други отношения, в Божествения свят има трети отношения. Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии. В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване.
Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота.
Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет.
към беседата >>
Що е „А“-то?
В първо отделение, това е буквата „А“. Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота.
Що е „А“-то?
– Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече.
към беседата >>
Да кажем, тебе ти е мъчно.
Ако ти „А“-то не може да произнесеш на трите места, ти ще създадеш мъчнотии. В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота.
Да кажем, тебе ти е мъчно.
Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно.
към беседата >>
– Първата буква.
Въпросът е: Написано ли е туй „А“ както трябва? Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то?
– Първата буква.
„А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“.
към беседата >>
Що е мъчението?
В дадения случай каквото и да ти се случи, умният човек е онзи, който може да се приспособи към условията. Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно.
Що е мъчението?
Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш.
към беседата >>
„А“-то е първата буква с която тебе те натоварват.
Ще каже някой, че е написано. Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то? – Първата буква.
„А“-то е първата буква с която тебе те натоварват.
Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен.
към беседата >>
Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно.
Даже и животните, понеже много са бити някои от тях, като речеш да му хвърлиш нещо бяга. Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението?
Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно.
От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш. Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна.
към беседата >>
Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш.
Как трябва да се пише „А“-то? „А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то? – Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват.
Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш.
„А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено.
към беседата >>
От тебе зависи да ти е приятно.
Ще направи едно движение за запазване. Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно.
От тебе зависи да ти е приятно.
Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш. Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна. Много си се приближил при този предмет.
към беседата >>
„А“-то ще те товари.
„А“-то е кръгът на живота. Що е „А“-то? – Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш.
„А“-то ще те товари.
Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен.
към беседата >>
Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет.
Умният човек е онзи, който при даден момент може да се приспособи към условията на живота. Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно.
Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет.
Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш. Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна. Много си се приближил при този предмет. Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили.
към беседата >>
Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече.
Що е „А“-то? – Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари.
Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече.
Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко!
към беседата >>
Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно.
Да кажем, тебе ти е мъчно. Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет.
Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно.
Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш. Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна. Много си се приближил при този предмет. Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили. Трябва една естествена дистанция, следователно, предметът произвежда едно приятно впечатление.
към беседата >>
Този учен човек казва: „Аз съм учен“.
– Първата буква. „А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече.
Този учен човек казва: „Аз съм учен“.
Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно.
към беседата >>
Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш.
Що е мъчението? Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно.
Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш.
Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна. Много си се приближил при този предмет. Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили. Трябва една естествена дистанция, следователно, предметът произвежда едно приятно впечатление.
към беседата >>
Умът му е натоварен.
„А“-то е първата буква с която тебе те натоварват. Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“.
Умът му е натоварен.
Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене.
към беседата >>
Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна.
Ако ти се приближиш до собата, ще ти стане много неприятно. От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш.
Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна.
Много си се приближил при този предмет. Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили. Трябва една естествена дистанция, следователно, предметът произвежда едно приятно впечатление.
към беседата >>
Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено.
Като кажеш „А“ ще се учиш как да се товариш. „А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен.
Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено.
Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш.
към беседата >>
Много си се приближил при този предмет.
От тебе зависи да ти е приятно. Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш. Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна.
Много си се приближил при този предмет.
Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили. Трябва една естествена дистанция, следователно, предметът произвежда едно приятно впечатление.
към беседата >>
Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен.
„А“-то ще те товари. Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено.
Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен.
Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш.
към беседата >>
Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили.
Значи постепенно ще започнеш да се отдалечаваш от този предмет. Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш. Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна. Много си се приближил при този предмет.
Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили.
Трябва една естествена дистанция, следователно, предметът произвежда едно приятно впечатление.
към беседата >>
Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко!
Всеки, който казва: „Аз съм“ – той е натоварен вече. Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен.
Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко!
Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата?
към беседата >>
Трябва една естествена дистанция, следователно, предметът произвежда едно приятно впечатление.
Ще дойдеш на такова разстояние, дето ще взимаш от тази топлина толкоз, колкото ти е потребно. Или пък имаш по-малко количество топлина, ще се приближиш. Да кажем имаш една мисъл, която ти е неприятна. Много си се приближил при този предмет. Всяко нещо, което ни е приятно, ние сме се приближили.
Трябва една естествена дистанция, следователно, предметът произвежда едно приятно впечатление.
към беседата >>
Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно.
Този учен човек казва: „Аз съм учен“. Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко!
Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно.
Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти.
към беседата >>
Да дойдем сега до музиката.
Да дойдем сега до музиката.
Кое е „А“? „А“-то аз го наричам първата буква в музиката. „С“ или „до“. „До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“?
към беседата >>
Моралът не е нищо друго освен чистене.
Умът му е натоварен. Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно.
Моралът не е нищо друго освен чистене.
Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така.
към беседата >>
Кое е „А“?
Да дойдем сега до музиката.
Кое е „А“?
„А“-то аз го наричам първата буква в музиката. „С“ или „до“. „До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“!
към беседата >>
Вземеш четката и се чистиш.
Дойде моралният човек, казва: „Аз съм“ – Сърцето му е натоварено. Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене.
Вземеш четката и се чистиш.
Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така. Защо не става?
към беседата >>
„А“-то аз го наричам първата буква в музиката.
Да дойдем сега до музиката. Кое е „А“?
„А“-то аз го наричам първата буква в музиката.
„С“ или „до“. „До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна.
към беседата >>
Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш.
Дойде физическият човек, казва: „Аз съм“ – И той е натоварен. Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш.
Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш.
Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така. Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре.
към беседата >>
„С“ или „до“.
Да дойдем сега до музиката. Кое е „А“? „А“-то аз го наричам първата буква в музиката.
„С“ или „до“.
„До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами.
към беседата >>
Какво има, че има бяло на дрехата?
Тялото е натоварено, този човек има 150 килограма, бабачко! Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш.
Какво има, че има бяло на дрехата?
Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така. Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка.
към беседата >>
„До“ е „А“-то в музиката.
Да дойдем сега до музиката. Кое е „А“? „А“-то аз го наричам първата буква в музиката. „С“ или „до“.
„До“ е „А“-то в музиката.
Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение.
към беседата >>
Ще дойде слугинята да ти чисти.
Другият, който сърдечно е натоварен, много страдания има, той постоянно се тревожи – тревоги, тревоги, морални тревоги; погрешка тук, погрешка там, тук скъсан, там опърпан постоянно. Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата?
Ще дойде слугинята да ти чисти.
Не става така. Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно.
към беседата >>
Но при какви условия може да пееш „до“?
Да дойдем сега до музиката. Кое е „А“? „А“-то аз го наричам първата буква в музиката. „С“ или „до“. „До“ е „А“-то в музиката.
Но при какви условия може да пееш „до“?
Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено.
към беседата >>
Не става така.
Моралът не е нищо друго освен чистене. Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти.
Не става така.
Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка.
към беседата >>
Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“!
Кое е „А“? „А“-то аз го наричам първата буква в музиката. „С“ или „до“. „До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“?
Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“!
Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено. „До“ понижено не се пее.
към беседата >>
Защо не става?
Вземеш четката и се чистиш. Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така.
Защо не става?
Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава.
към беседата >>
Туй е негативната страна.
„А“-то аз го наричам първата буква в музиката. „С“ или „до“. „До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“!
Туй е негативната страна.
Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено. „До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“?
към беседата >>
Бялото може да е на плата отгоре.
Допрял си се до някоя стена, бяло има на дрехата, вземеш четката и се изчистиш. Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така. Защо не става?
Бялото може да е на плата отгоре.
Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава. Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава.
към беседата >>
Пеенето, то е изучаване на миньорните гами.
„С“ или „до“. „До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна.
Пеенето, то е изучаване на миньорните гами.
Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено. „До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“.
към беседата >>
Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка.
Какво има, че има бяло на дрехата? Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така. Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре.
Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка.
Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава. Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава. Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо.
към беседата >>
Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение.
„До“ е „А“-то в музиката. Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами.
Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение.
„До“ повишено. „До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“?
към беседата >>
Черното не ви е приятно.
Ще дойде слугинята да ти чисти. Не става така. Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка.
Черното не ви е приятно.
Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава. Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава. Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо. Каква е големината?
към беседата >>
„До“ повишено.
Но при какви условия може да пееш „до“? Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение.
„До“ повишено.
„До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало.
към беседата >>
Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка.
Не става така. Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно.
Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка.
Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава. Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава. Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо. Каква е големината? Два–три пръста широка, една корделка около три сантиметра, носи името панделка.
към беседата >>
„До“ понижено не се пее.
Боли те кракът, коляното те боли, пей му „до“! Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено.
„До“ понижено не се пее.
Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива.
към беседата >>
Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава.
Защо не става? Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка.
Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава.
Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава. Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо. Каква е големината? Два–три пръста широка, една корделка около три сантиметра, носи името панделка.
към беседата >>
Можете ли взе обикновено „до“?
Туй е негативната страна. Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено. „До“ понижено не се пее.
Можете ли взе обикновено „до“?
Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш.
към беседата >>
Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава.
Бялото може да е на плата отгоре. Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава.
Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава.
Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо. Каква е големината? Два–три пръста широка, една корделка около три сантиметра, носи името панделка.
към беседата >>
Аз харесвам туй „до“.
Пеенето, то е изучаване на миньорните гами. Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено. „До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“?
Аз харесвам туй „до“.
Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет.
към беседата >>
Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо.
Вие от стената не искате бяло, а туряте бяла панделка. Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава. Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава.
Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо.
Каква е големината? Два–три пръста широка, една корделка около три сантиметра, носи името панделка.
към беседата >>
Какво означава „до“?
Оздравее ти кракът, пак пееш „до“ на мажорна гама, не с понижение, с повишение. „До“ повишено. „До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“.
Какво означава „до“?
„До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея.
към беседата >>
Каква е големината?
Черното не ви е приятно. Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава. Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава. Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо.
Каква е големината?
Два–три пръста широка, една корделка около три сантиметра, носи името панделка.
към беседата >>
„До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало.
„До“ повишено. „До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“?
„До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало.
„О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“.
към беседата >>
Два–три пръста широка, една корделка около три сантиметра, носи името панделка.
Но някой път на една бяла шапка може да турите черна панделка. Панделка: „пан“ – значи голямо, „дел“, значи с голями работи се занимава. Панделката сама по себе си е нищо, но с големи работи се занимава. Панделката, която нищо не знае, но името ѝ е голямо. Каква е големината?
Два–три пръста широка, една корделка около три сантиметра, носи името панделка.
към беседата >>
„О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива.
„До“ понижено не се пее. Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало.
„О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива.
Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“.
към беседата >>
Хубаво, казва: „Аз съм моралист“.
Хубаво, казва: „Аз съм моралист“.
– Панделка. „Аз съм учен човек“. – Панделка. Коя е учената панделка? То е един кръг.
към беседата >>
Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш.
Можете ли взе обикновено „до“? Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива.
Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш.
Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се.
към беседата >>
– Панделка.
Хубаво, казва: „Аз съм моралист“.
– Панделка.
„Аз съм учен човек“. – Панделка. Коя е учената панделка? То е един кръг. Значи това са условията.
към беседата >>
Разбираш един предмет.
Аз харесвам туй „до“. Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш.
Разбираш един предмет.
Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква.
към беседата >>
„Аз съм учен човек“.
Хубаво, казва: „Аз съм моралист“. – Панделка.
„Аз съм учен човек“.
– Панделка. Коя е учената панделка? То е един кръг. Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът.
към беседата >>
Да кажем иде една нова идея.
Какво означава „до“? „До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет.
Да кажем иде една нова идея.
Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение?
към беседата >>
– Панделка.
Хубаво, казва: „Аз съм моралист“. – Панделка. „Аз съм учен човек“.
– Панделка.
Коя е учената панделка? То е един кръг. Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда.
към беседата >>
Онова елементарно разбиране, това е „до“.
„До“ означава едно семе, което е посято – „do“ – тази частица нагоре показва, че то е израстнало. „О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея.
Онова елементарно разбиране, това е „до“.
Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение? Вземете едно дете, което се роди.
към беседата >>
Коя е учената панделка?
Хубаво, казва: „Аз съм моралист“. – Панделка. „Аз съм учен човек“. – Панделка.
Коя е учената панделка?
То е един кръг. Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда. Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“.
към беседата >>
Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“.
„О“-то в дадения случай показва условията, при които това покълнало семе може да се развива. Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“.
Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“.
Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение? Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи.
към беседата >>
То е един кръг.
Хубаво, казва: „Аз съм моралист“. – Панделка. „Аз съм учен човек“. – Панделка. Коя е учената панделка?
То е един кръг.
Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда. Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“. Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш.
към беседата >>
Очертава се.
Всяко нещо в тебе в съзнанието като стане успокоение започваш да го разбираш. Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“.
Очертава се.
Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение? Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята.
към беседата >>
Значи това са условията.
– Панделка. „Аз съм учен човек“. – Панделка. Коя е учената панделка? То е един кръг.
Значи това са условията.
„А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда. Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“. Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш. Минаваш от едното състояние в другото.
към беседата >>
Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква.
Разбираш един предмет. Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се.
Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква.
Що е движение? Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата?
към беседата >>
„А“-то, това е условие, при което започва животът.
„Аз съм учен човек“. – Панделка. Коя е учената панделка? То е един кръг. Значи това са условията.
„А“-то, това е условие, при което започва животът.
Значи, първата буква „А“ е това, което събужда. Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“. Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш. Минаваш от едното състояние в другото. Едновременно две състояния трябва да имаш, образуват се два полюса.
към беседата >>
Що е движение?
Да кажем иде една нова идея. Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква.
Що е движение?
Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си.
към беседата >>
Значи, първата буква „А“ е това, което събужда.
– Панделка. Коя е учената панделка? То е един кръг. Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът.
Значи, първата буква „А“ е това, което събужда.
Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“. Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш. Минаваш от едното състояние в другото. Едновременно две състояния трябва да имаш, образуват се два полюса.
към беседата >>
Вземете едно дете, което се роди.
Онова елементарно разбиране, това е „до“. Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение?
Вземете едно дете, което се роди.
Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата.
към беседата >>
Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“.
Коя е учената панделка? То е един кръг. Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда.
Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“.
Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш. Минаваш от едното състояние в другото. Едновременно две състояния трябва да имаш, образуват се два полюса.
към беседата >>
Най-първо в него има желание да се подвижи.
Всякога елементарното разбиране на един предмет, това е „до“. Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение? Вземете едно дете, което се роди.
Най-първо в него има желание да се подвижи.
След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо.
към беседата >>
Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш.
То е един кръг. Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда. Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“.
Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш.
Минаваш от едното състояние в другото. Едновременно две състояния трябва да имаш, образуват се два полюса.
към беседата >>
След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята.
Очертава се. Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение? Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи.
След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята.
Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие.
към беседата >>
Минаваш от едното състояние в другото.
Значи това са условията. „А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда. Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“. Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш.
Минаваш от едното състояние в другото.
Едновременно две състояния трябва да имаш, образуват се два полюса.
към беседата >>
Но в туй лазене, каква е целта на природата?
Когато този предмет има движение, движението ще дойде с втората буква. Що е движение? Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята.
Но в туй лазене, каква е целта на природата?
– Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие?
към беседата >>
Едновременно две състояния трябва да имаш, образуват се два полюса.
„А“-то, това е условие, при което започва животът. Значи, първата буква „А“ е това, което събужда. Щом се събуди съзнанието на човека, иде гласната буква „А“. Имаш вече две идеи в ума си, две противоположности имаш. Минаваш от едното състояние в другото.
Едновременно две състояния трябва да имаш, образуват се два полюса.
към беседата >>
– Туй дете търси храна за себе си.
Що е движение? Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата?
– Туй дете търси храна за себе си.
Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим.
към беседата >>
Това са двата полюса на земята /Фиг.
Това са двата полюса на земята /Фиг.
1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението. Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв. Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда.
към беседата >>
Движението всякога показва една нужда в природата.
Вземете едно дете, което се роди. Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си.
Движението всякога показва една нужда в природата.
Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието.
към беседата >>
1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма.
Това са двата полюса на земята /Фиг.
1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма.
Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението. Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв. Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество.
към беседата >>
Ти се движиш за да придобиеш нещо.
Най-първо в него има желание да се подвижи. След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата.
Ти се движиш за да придобиеш нещо.
Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи.
към беседата >>
Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението.
Това са двата полюса на земята /Фиг. 1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма.
Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението.
Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв. Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима.
към беседата >>
Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие.
След като излезе от утробата на майка си където е седяло дълго време, в него има желание да лази по земята. Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо.
Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие.
Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие.
към беседата >>
Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв.
Това са двата полюса на земята /Фиг. 1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението.
Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв.
Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима.
към беседата >>
Какво е нашето щастие?
Но в туй лазене, каква е целта на природата? – Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие.
Какво е нашето щастие?
Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят.
към беседата >>
Вие електричеството виждали ли сте го?
Това са двата полюса на земята /Фиг. 1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението. Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв.
Вие електричеството виждали ли сте го?
Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш.
към беседата >>
Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим.
– Туй дете търси храна за себе си. Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие?
Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим.
Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани.
към беседата >>
Като течение не се вижда.
Това са двата полюса на земята /Фиг. 1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението. Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв. Вие електричеството виждали ли сте го?
Като течение не се вижда.
Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата.
към беседата >>
Туй, което осмисля живота, то е щастието.
Движението всякога показва една нужда в природата. Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим.
Туй, което осмисля живота, то е щастието.
Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат.
към беседата >>
Ние виждаме туй, което не е електричество.
1.26/ Около тия двата полюса текат силите, кръвообращението; артериалната и венозната кръв на земята, електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението. Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв. Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда.
Ние виждаме туй, което не е електричество.
Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими.
към беседата >>
Ние искаме да бъдем щастливи.
Ти се движиш за да придобиеш нещо. Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието.
Ние искаме да бъдем щастливи.
Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат.
към беседата >>
Запример, светлината сама по себе си е невидима.
Електричеството и магнетизма – това е кръвообръщението. Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв. Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество.
Запример, светлината сама по себе си е невидима.
Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима.
към беседата >>
Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие.
Желанието на движението подразбира, че ние се движим в една посока, дето е нашето щастие. Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи.
Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие.
То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде.
към беседата >>
Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима.
Електричеството е артериалната кръв, магнетизмът е венозната кръв. Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима.
Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима.
Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение.
към беседата >>
То е цел на един разумен свят.
Какво е нашето щастие? Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие.
То е цел на един разумен свят.
В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде.
към беседата >>
Виждаш една книга, но светлината не виждаш.
Вие електричеството виждали ли сте го? Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима.
Виждаш една книга, но светлината не виждаш.
Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение. Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш.
към беседата >>
В света всички разумни същества са свързани.
Нашето щастие е целта или центърът, към който ние се стремим. Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят.
В света всички разумни същества са свързани.
Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат.
към беседата >>
Светлината прави да виждаш книгата.
Като течение не се вижда. Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш.
Светлината прави да виждаш книгата.
Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение. Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш. Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент.
към беседата >>
Ти като влезеш между тях те ще те разберат.
Туй, което осмисля живота, то е щастието. Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани.
Ти като влезеш между тях те ще те разберат.
Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде.
към беседата >>
Светлината прави нещата видими.
Ние виждаме туй, което не е електричество. Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата.
Светлината прави нещата видими.
Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение. Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш. Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент. Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото.
към беседата >>
Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат.
Ние искаме да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат.
Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат.
Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане.
към беседата >>
Тя сама е невидима.
Запример, светлината сама по себе си е невидима. Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими.
Тя сама е невидима.
За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение. Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш. Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент. Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото. Сега, колко е мъчно да се разискват идеите!
към беседата >>
Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде.
Ние можем да бъдем щастливи, ако така разбираме, понеже ние се движим към това щастие. То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат.
Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде.
Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде.
към беседата >>
За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение.
Тя прави нещата видими, а тя самата е невидима. Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима.
За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение.
Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш. Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент. Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото. Сега, колко е мъчно да се разискват идеите!
към беседата >>
Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде.
То е цел на един разумен свят. В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде.
Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде.
Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят.
към беседата >>
Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш.
Виждаш една книга, но светлината не виждаш. Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение.
Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш.
Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент. Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото. Сега, колко е мъчно да се разискват идеите!
към беседата >>
Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат.
В света всички разумни същества са свързани. Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде.
Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат.
Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят.
към беседата >>
Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент.
Светлината прави да виждаш книгата. Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение. Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш.
Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент.
Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото. Сега, колко е мъчно да се разискват идеите!
към беседата >>
Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде.
Ти като влезеш между тях те ще те разберат. Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат.
Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде.
Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде.
към беседата >>
Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото.
Светлината прави нещата видими. Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение. Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш. Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент.
Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото.
Сега, колко е мъчно да се разискват идеите!
към беседата >>
Същевременно, каквото ти помислиш ще стане.
Между тях всяко същество е толкова умно, че каквото пожелаеш, веднага ще ти го дадат. Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде.
Същевременно, каквото ти помислиш ще стане.
Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат.
към беседата >>
Сега, колко е мъчно да се разискват идеите!
Тя сама е невидима. За да видиш нещо то трябва да е в статическо положение. Туй, което вечно се движи, то е невидимо, не може да го видиш. Нещо, което ти виждаш трябва да се спре един момент. Светлината, която за един момент се блъсне в един предмет, това е едно отражение, ти виждаш предмета, тя светлината е заминала, виждаш предмета на мястото.
Сега, колко е мъчно да се разискват идеите!
към беседата >>
Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде.
Ти като идеш в този щастлив свят и пожелаеш цигулка, цигулката ще дойде. Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане.
Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде.
Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат. Мислиш за книги, книгите не идат.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Да допуснем имате един револвер. Веднага ударите един куршум. Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена. Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът.
към беседата >>
Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят.
Като пожелаеш шапка, шапката ще дойде. Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде.
Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят.
Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат. Мислиш за книги, книгите не идат. Разбира се как може да бъде човек щастлив.
към беседата >>
Да допуснем имате един револвер.
Ще ви приведа един пример.
Да допуснем имате един револвер.
Веднага ударите един куршум. Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена. Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате.
към беседата >>
Ето щастливият свят.
Като пожелаеш обуща, обущата ще дойдат. Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят.
Ето щастливият свят.
Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат. Мислиш за книги, книгите не идат. Разбира се как може да бъде човек щастлив. Казва: „Да бъдем щастливи!
към беседата >>
Веднага ударите един куршум.
Ще ви приведа един пример. Да допуснем имате един револвер.
Веднага ударите един куршум.
Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена. Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате. Кушумът там ли е?
към беседата >>
Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде.
Каквото ти дойде на ума, всичко ще дойде. Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят.
Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде.
Мислиш за обуща, обущата не идат. Мислиш за книги, книгите не идат. Разбира се как може да бъде човек щастлив. Казва: „Да бъдем щастливи! “ Щастлив човек е онзи, който каквото помисли, да стане.
към беседата >>
Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена.
Ще ви приведа един пример. Да допуснем имате един револвер. Веднага ударите един куршум.
Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена.
Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате. Кушумът там ли е? Няма го.
към беседата >>
Мислиш за обуща, обущата не идат.
Същевременно, каквото ти помислиш ще стане. Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде.
Мислиш за обуща, обущата не идат.
Мислиш за книги, книгите не идат. Разбира се как може да бъде човек щастлив. Казва: „Да бъдем щастливи! “ Щастлив човек е онзи, който каквото помисли, да стане.
към беседата >>
Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е?
Ще ви приведа един пример. Да допуснем имате един револвер. Веднага ударите един куршум. Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена.
Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е?
Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате. Кушумът там ли е? Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът.
към беседата >>
Мислиш за книги, книгите не идат.
Искаш да пътуваш, пожелаеш да пътуваш с един аероплан, аеропланът ще дойде. Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат.
Мислиш за книги, книгите не идат.
Разбира се как може да бъде човек щастлив. Казва: „Да бъдем щастливи! “ Щастлив човек е онзи, който каквото помисли, да стане.
към беседата >>
Няма го, но вие вече имате резултатът.
Ще ви приведа един пример. Да допуснем имате един револвер. Веднага ударите един куршум. Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена. Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е?
Няма го, но вие вече имате резултатът.
Дупката виждате. Кушумът там ли е? Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината.
към беседата >>
Разбира се как може да бъде човек щастлив.
Каквото помислиш, с каквато бързина пожелаеш ще те носят. Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат. Мислиш за книги, книгите не идат.
Разбира се как може да бъде човек щастлив.
Казва: „Да бъдем щастливи! “ Щастлив човек е онзи, който каквото помисли, да стане.
към беседата >>
Дупката виждате.
Да допуснем имате един револвер. Веднага ударите един куршум. Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена. Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът.
Дупката виждате.
Кушумът там ли е? Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората.
към беседата >>
Казва: „Да бъдем щастливи!
Ето щастливият свят. Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат. Мислиш за книги, книгите не идат. Разбира се как може да бъде човек щастлив.
Казва: „Да бъдем щастливи!
“ Щастлив човек е онзи, който каквото помисли, да стане.
към беседата >>
Кушумът там ли е?
Веднага ударите един куршум. Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена. Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате.
Кушумът там ли е?
Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие.
към беседата >>
“ Щастлив човек е онзи, който каквото помисли, да стане.
Ти тук мислиш за шапка, шапката не иде. Мислиш за обуща, обущата не идат. Мислиш за книги, книгите не идат. Разбира се как може да бъде човек щастлив. Казва: „Да бъдем щастливи!
“ Щастлив човек е онзи, който каквото помисли, да стане.
към беседата >>
Няма го.
Питам, като мине вече куршума в чашата, вече е пробита, счупена. Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате. Кушумът там ли е?
Няма го.
Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“.
към беседата >>
Тогава казвам: Бог е щастието на човека, понеже той всичко може.
Тогава казвам: Бог е щастието на човека, понеже той всичко може.
Следователно, щастието е само при този, който всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Понеже ние всичко можем и Бог всичко може. Той е, който всичко може, щастието е там. Знанието и мъдростта, добродетелта и силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
към беседата >>
Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът.
Питам: Туй, което произведе туй явление, счупи чашата, къде е? Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате. Кушумът там ли е? Няма го.
Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът.
Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално.
към беседата >>
Следователно, щастието е само при този, който всичко може.
Тогава казвам: Бог е щастието на човека, понеже той всичко може.
Следователно, щастието е само при този, който всичко може.
И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Понеже ние всичко можем и Бог всичко може. Той е, който всичко може, щастието е там. Знанието и мъдростта, добродетелта и силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
към беседата >>
Следователно ние виждаме само резултатът на светлината.
Няма го, но вие вече имате резултатът. Дупката виждате. Кушумът там ли е? Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът.
Следователно ние виждаме само резултатът на светлината.
Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално.
към беседата >>
И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие.
Тогава казвам: Бог е щастието на човека, понеже той всичко може. Следователно, щастието е само при този, който всичко може.
И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие.
Понеже ние всичко можем и Бог всичко може. Той е, който всичко може, щастието е там. Знанието и мъдростта, добродетелта и силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
към беседата >>
Същинската светлина още не е видима на хората.
Дупката виждате. Кушумът там ли е? Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината.
Същинската светлина още не е видима на хората.
Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате.
към беседата >>
Понеже ние всичко можем и Бог всичко може.
Тогава казвам: Бог е щастието на човека, понеже той всичко може. Следователно, щастието е само при този, който всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие.
Понеже ние всичко можем и Бог всичко може.
Той е, който всичко може, щастието е там. Знанието и мъдростта, добродетелта и силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
към беседата >>
Следствие на това, имаме за себе си понятие.
Кушумът там ли е? Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората.
Следствие на това, имаме за себе си понятие.
Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате. Сега вие казвате: „Защо е така?
към беседата >>
Той е, който всичко може, щастието е там.
Тогава казвам: Бог е щастието на човека, понеже той всичко може. Следователно, щастието е само при този, който всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Понеже ние всичко можем и Бог всичко може.
Той е, който всичко може, щастието е там.
Знанието и мъдростта, добродетелта и силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
към беседата >>
Казвате: „Светът е тъмен“.
Няма го. Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие.
Казвате: „Светът е тъмен“.
Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят.
към беседата >>
Знанието и мъдростта, добродетелта и силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
Тогава казвам: Бог е щастието на човека, понеже той всичко може. Следователно, щастието е само при този, който всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Понеже ние всичко можем и Бог всичко може. Той е, който всичко може, щастието е там.
Знанието и мъдростта, добродетелта и силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
към беседата >>
Именно в света туй, което е тъмно, то е реално.
Светлината, която прави в даден момент нещата видими, тя е изчезнала, но останал само резултатът. Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“.
Именно в света туй, което е тъмно, то е реално.
Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят. Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен.
към беседата >>
Тогава вземете „до“ да видим може ли да излезете из вашата черупка.
Тогава вземете „до“ да видим може ли да излезете из вашата черупка.
Вземете горно „до“ и долно „до“. То е достатъчно от едната октава до другата. Каква линия може да дадем на „до“? В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава.
към беседата >>
Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално.
Следователно ние виждаме само резултатът на светлината. Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално.
Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално.
Трябва да разсъждавате. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят. Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен. Той го проучил.
към беседата >>
Вземете горно „до“ и долно „до“.
Тогава вземете „до“ да видим може ли да излезете из вашата черупка.
Вземете горно „до“ и долно „до“.
То е достатъчно от едната октава до другата. Каква линия може да дадем на „до“? В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе.
към беседата >>
Трябва да разсъждавате.
Същинската светлина още не е видима на хората. Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално.
Трябва да разсъждавате.
Сега вие казвате: „Защо е така? “ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят. Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен. Той го проучил.
към беседата >>
То е достатъчно от едната октава до другата.
Тогава вземете „до“ да видим може ли да излезете из вашата черупка. Вземете горно „до“ и долно „до“.
То е достатъчно от едната октава до другата.
Каква линия може да дадем на „до“? В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Защо е така?
Следствие на това, имаме за себе си понятие. Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате.
Сега вие казвате: „Защо е така?
“ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят. Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен. Той го проучил.
към беседата >>
Каква линия може да дадем на „до“?
Тогава вземете „до“ да видим може ли да излезете из вашата черупка. Вземете горно „до“ и долно „до“. То е достатъчно от едната октава до другата.
Каква линия може да дадем на „до“?
В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“. Туй е един импулс.
към беседата >>
“ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят.
Казвате: „Светът е тъмен“. Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате. Сега вие казвате: „Защо е така?
“ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят.
Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен. Той го проучил.
към беседата >>
В каква посока ще тръгнете?
Тогава вземете „до“ да видим може ли да излезете из вашата черупка. Вземете горно „до“ и долно „до“. То е достатъчно от едната октава до другата. Каква линия може да дадем на „до“?
В каква посока ще тръгнете?
Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“. Туй е един импулс. Искате духовния свят.
към беседата >>
Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен.
Именно в света туй, което е тъмно, то е реално. Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят.
Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен.
Той го проучил.
към беседата >>
Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава.
Тогава вземете „до“ да видим може ли да излезете из вашата черупка. Вземете горно „до“ и долно „до“. То е достатъчно от едната октава до другата. Каква линия може да дадем на „до“? В каква посока ще тръгнете?
Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава.
Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“. Туй е един импулс. Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека.
към беседата >>
Той го проучил.
Туй, което не знаеш, то е реално, а туй, което знаеш, то е нереално. Трябва да разсъждавате. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Но твоето незнание, това, което ти не знаеш, другите го знаят. Тебе те интересува един въпрос, за друг човек този въпрос е обикновен.
Той го проучил.
към беседата >>
Мисловният свят ще ви влияе.
Вземете горно „до“ и долно „до“. То е достатъчно от едната октава до другата. Каква линия може да дадем на „до“? В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава.
Мисловният свят ще ви влияе.
Или пеете „до“. Туй е един импулс. Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека.
към беседата >>
Та представете си сега едно същество, което знае толкоз, то разбира научно работите.
Та представете си сега едно същество, което знае толкоз, то разбира научно работите.
Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи. Ще кажете: „Как го знае? “ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко? Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи.
към беседата >>
Или пеете „до“.
То е достатъчно от едната октава до другата. Каква линия може да дадем на „до“? В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе.
Или пеете „до“.
Туй е един импулс. Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека. Физическия свят то е тялото на човека.
към беседата >>
Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи.
Та представете си сега едно същество, което знае толкоз, то разбира научно работите.
Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи.
Ще кажете: „Как го знае? “ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко? Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е?
към беседата >>
Туй е един импулс.
Каква линия може да дадем на „до“? В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“.
Туй е един импулс.
Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека. Физическия свят то е тялото на човека. Като говорим за физическия свят, трябва разбиране.
към беседата >>
Ще кажете: „Как го знае?
Та представете си сега едно същество, което знае толкоз, то разбира научно работите. Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи.
Ще кажете: „Как го знае?
“ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко? Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа.
към беседата >>
Искате духовния свят.
В каква посока ще тръгнете? Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“. Туй е един импулс.
Искате духовния свят.
Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека. Физическия свят то е тялото на човека. Като говорим за физическия свят, трябва разбиране. Той е добре уреден – тялото ви.
към беседата >>
“ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко?
Та представете си сега едно същество, което знае толкоз, то разбира научно работите. Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи. Ще кажете: „Как го знае?
“ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко?
Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “.
към беседата >>
Духовния свят то е сърцето на човека.
Значи, ако вие вземете „до“ и желаете да се учите, тогава ще тръгнете по посока на вашата глава. Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“. Туй е един импулс. Искате духовния свят.
Духовния свят то е сърцето на човека.
Божествения свят то е умът на човека. Физическия свят то е тялото на човека. Като говорим за физическия свят, трябва разбиране. Той е добре уреден – тялото ви. Тогава не трябва да има никаква спънка във физическия свят, всичките органи трябва да функционират правилно.
към беседата >>
Не може да знае всичко“.
Та представете си сега едно същество, което знае толкоз, то разбира научно работите. Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи. Ще кажете: „Как го знае? “ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко?
Не може да знае всичко“.
Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките?
към беседата >>
Божествения свят то е умът на човека.
Мисловният свят ще ви влияе. Или пеете „до“. Туй е един импулс. Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека.
Божествения свят то е умът на човека.
Физическия свят то е тялото на човека. Като говорим за физическия свят, трябва разбиране. Той е добре уреден – тялото ви. Тогава не трябва да има никаква спънка във физическия свят, всичките органи трябва да функционират правилно.
към беседата >>
Та вие сте всезнающи.
Та представете си сега едно същество, което знае толкоз, то разбира научно работите. Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи. Ще кажете: „Как го знае? “ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко? Не може да знае всичко“.
Та вие сте всезнающи.
Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32.
към беседата >>
Физическия свят то е тялото на човека.
Или пеете „до“. Туй е един импулс. Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека.
Физическия свят то е тялото на човека.
Като говорим за физическия свят, трябва разбиране. Той е добре уреден – тялото ви. Тогава не трябва да има никаква спънка във физическия свят, всичките органи трябва да функционират правилно.
към беседата >>
Първата буква е „А“, последната коя е?
Туй същество знае, какво има да ви се случи откакто се родите, докато свършите живота си, знае какво ще ви се случи. Ще кажете: „Как го знае? “ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко? Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи.
Първата буква е „А“, последната коя е?
Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са?
към беседата >>
Като говорим за физическия свят, трябва разбиране.
Туй е един импулс. Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека. Физическия свят то е тялото на човека.
Като говорим за физическия свят, трябва разбиране.
Той е добре уреден – тялото ви. Тогава не трябва да има никаква спънка във физическия свят, всичките органи трябва да функционират правилно.
към беседата >>
Аз съм невежа.
Ще кажете: „Как го знае? “ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко? Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е?
Аз съм невежа.
Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа!
към беседата >>
Той е добре уреден – тялото ви.
Искате духовния свят. Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека. Физическия свят то е тялото на човека. Като говорим за физическия свят, трябва разбиране.
Той е добре уреден – тялото ви.
Тогава не трябва да има никаква спънка във физическия свят, всичките органи трябва да функционират правилно.
към беседата >>
Мисля така се пише „ “.
“ Нали сега вие казвате: „Как може да знае всичко? Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа.
Мисля така се пише „ “.
Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят.
към беседата >>
Тогава не трябва да има никаква спънка във физическия свят, всичките органи трябва да функционират правилно.
Духовния свят то е сърцето на човека. Божествения свят то е умът на човека. Физическия свят то е тялото на човека. Като говорим за физическия свят, трябва разбиране. Той е добре уреден – тялото ви.
Тогава не трябва да има никаква спънка във физическия свят, всичките органи трябва да функционират правилно.
към беседата >>
Колко букви са всичките?
Не може да знае всичко“. Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “.
Колко букви са всичките?
Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е.
към беседата >>
Какво ще разберете от това „до“?
Какво ще разберете от това „до“?
/Учителят пее: „До, до, да, да“. Или – „Свърши се стана тя“/. Вие сте взели една дума „стана тя“. „Станал си“, значи бил е под юргана и станал. Когато бил под юргана, станал.
към беседата >>
Хубаво, да кажем, че са 32.
Та вие сте всезнающи. Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките?
Хубаво, да кажем, че са 32.
Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е. Имате 32.
към беседата >>
/Учителят пее: „До, до, да, да“.
Какво ще разберете от това „до“?
/Учителят пее: „До, до, да, да“.
Или – „Свърши се стана тя“/. Вие сте взели една дума „стана тя“. „Станал си“, значи бил е под юргана и станал. Когато бил под юргана, станал. Станал, но пак спи.
към беседата >>
Кажете точно, колко са?
Първата буква е „А“, последната коя е? Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32.
Кажете точно, колко са?
– 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е. Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта.
към беседата >>
Или – „Свърши се стана тя“/.
Какво ще разберете от това „до“? /Учителят пее: „До, до, да, да“.
Или – „Свърши се стана тя“/.
Вие сте взели една дума „стана тя“. „Станал си“, значи бил е под юргана и станал. Когато бил под юргана, станал. Станал, но пак спи. Вие казвате: „Стана“.
към беседата >>
– 32, опасна работа!
Аз съм невежа. Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са?
– 32, опасна работа!
Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е. Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“.
към беседата >>
Вие сте взели една дума „стана тя“.
Какво ще разберете от това „до“? /Учителят пее: „До, до, да, да“. Или – „Свърши се стана тя“/.
Вие сте взели една дума „стана тя“.
„Станал си“, значи бил е под юргана и станал. Когато бил под юргана, станал. Станал, но пак спи. Вие казвате: „Стана“. Стана нещо неприятно, стана някаква работа.
към беседата >>
Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят.
Мисля така се пише „ “. Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа!
Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят.
Но както и да е. Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите.
към беседата >>
„Станал си“, значи бил е под юргана и станал.
Какво ще разберете от това „до“? /Учителят пее: „До, до, да, да“. Или – „Свърши се стана тя“/. Вие сте взели една дума „стана тя“.
„Станал си“, значи бил е под юргана и станал.
Когато бил под юргана, станал. Станал, но пак спи. Вие казвате: „Стана“. Стана нещо неприятно, стана някаква работа.
към беседата >>
Но както и да е.
Колко букви са всичките? Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят.
Но както и да е.
Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи.
към беседата >>
Когато бил под юргана, станал.
Какво ще разберете от това „до“? /Учителят пее: „До, до, да, да“. Или – „Свърши се стана тя“/. Вие сте взели една дума „стана тя“. „Станал си“, значи бил е под юргана и станал.
Когато бил под юргана, станал.
Станал, но пак спи. Вие казвате: „Стана“. Стана нещо неприятно, стана някаква работа.
към беседата >>
Имате 32.
Хубаво, да кажем, че са 32. Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е.
Имате 32.
Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва.
към беседата >>
Станал, но пак спи.
/Учителят пее: „До, до, да, да“. Или – „Свърши се стана тя“/. Вие сте взели една дума „стана тя“. „Станал си“, значи бил е под юргана и станал. Когато бил под юргана, станал.
Станал, но пак спи.
Вие казвате: „Стана“. Стана нещо неприятно, стана някаква работа.
към беседата >>
Те са 32 елемента, с които е устроена речта.
Кажете точно, колко са? – 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е. Имате 32.
Те са 32 елемента, с които е устроена речта.
Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане?
към беседата >>
Вие казвате: „Стана“.
Или – „Свърши се стана тя“/. Вие сте взели една дума „стана тя“. „Станал си“, значи бил е под юргана и станал. Когато бил под юргана, станал. Станал, но пак спи.
Вие казвате: „Стана“.
Стана нещо неприятно, стана някаква работа.
към беседата >>
Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“.
– 32, опасна работа! Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е. Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта.
Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“.
Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш.
към беседата >>
Стана нещо неприятно, стана някаква работа.
Вие сте взели една дума „стана тя“. „Станал си“, значи бил е под юргана и станал. Когато бил под юргана, станал. Станал, но пак спи. Вие казвате: „Стана“.
Стана нещо неприятно, стана някаква работа.
към беседата >>
Не знаете как да произнасяте буквите.
Един дом дето майката е жива и синът, бащата е в странство, работите не вървят. Но както и да е. Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“.
Не знаете как да произнасяте буквите.
Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш.
към беседата >>
Казвам: Трябва да се създаде една философия в живота.
Казвам: Трябва да се създаде една философия в живота.
Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние. Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет. Те само философите имат нужда да вземат билет. Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети.
към беседата >>
Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи.
Но както и да е. Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите.
Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи.
Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш.
към беседата >>
Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние.
Казвам: Трябва да се създаде една философия в живота.
Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние.
Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет. Те само философите имат нужда да вземат билет. Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета.
към беседата >>
Някой път лошо ви се случва.
Имате 32. Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи.
Някой път лошо ви се случва.
Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш.
към беседата >>
Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет.
Казвам: Трябва да се създаде една философия в живота. Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние.
Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет.
Те само философите имат нужда да вземат билет. Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети.
към беседата >>
Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане?
Те са 32 елемента, с които е устроена речта. Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва.
Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане?
Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай.
към беседата >>
Те само философите имат нужда да вземат билет.
Казвам: Трябва да се създаде една философия в живота. Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние. Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет.
Те само философите имат нужда да вземат билет.
Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част.
към беседата >>
Ще се вгорчиш.
Всякога в живота всичките противоречия произтичат от това, че вие не знаете да произнасяте буквата „А“. Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане?
Ще се вгорчиш.
Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това?
към беседата >>
Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет.
Казвам: Трябва да се създаде една философия в живота. Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние. Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет. Те само философите имат нужда да вземат билет.
Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет.
Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион.
към беседата >>
Напишеш „зло“, зъл ще станеш.
Не знаете как да произнасяте буквите. Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш.
Напишеш „зло“, зъл ще станеш.
Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията.
към беседата >>
Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети.
Казвам: Трябва да се създаде една философия в живота. Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние. Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет. Те само философите имат нужда да вземат билет. Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет.
Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети.
Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион.
към беседата >>
Напишеш „богатство“, богат ще станеш.
Като ги произнасяте по различни начини, като ги съчетавате, правите какви ли не работи. Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш.
Напишеш „богатство“, богат ще станеш.
Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам.
към беседата >>
Защото тя е опасна работа с билета.
Тъй както сте сега, вие се намирате в едно пасивно състояние. Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет. Те само философите имат нужда да вземат билет. Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети.
Защото тя е опасна работа с билета.
Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион?
към беседата >>
Напишеш „светия“ светия ще станеш.
Някой път лошо ви се случва. Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш.
Напишеш „светия“ светия ще станеш.
Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия.
към беседата >>
Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети.
Искате благото на вашия живот да ви дойде от някъде, като някой лотариен билет. Те само философите имат нужда да вземат билет. Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета.
Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети.
Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “.
към беседата >>
Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай.
Да кажем ти напишеш „горчиво“ какво ще ти стане? Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш.
Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай.
Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда.
към беседата >>
Вземате един билет, вземате една сто хилядна част.
Те само философите имат нужда да вземат билет. Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети.
Вземате един билет, вземате една сто хилядна част.
Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети.
към беседата >>
Вярно ли е това?
Ще се вгорчиш. Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай.
Вярно ли е това?
Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта.
към беседата >>
Или да кажем, че единия билет печели един милион.
Те като нямат работа, те трябва да вземат лотариен билет. Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част.
Или да кажем, че единия билет печели един милион.
Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите.
към беседата >>
Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията.
Напишеш „зло“, зъл ще станеш. Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това?
Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията.
Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта.
към беседата >>
Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион.
Вие, простите работници, вас не ви трябват лотарийни билети. Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион.
Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион.
След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години.
към беседата >>
Ето аз как обяснявам.
Напишеш „богатство“, богат ще станеш. Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията.
Ето аз как обяснявам.
Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате.
към беседата >>
След колко години тебе ще ти се падне един милион?
Защото тя е опасна работа с билета. Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион.
След колко години тебе ще ти се падне един милион?
Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години?
към беседата >>
Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия.
Напишеш „светия“ светия ще станеш. Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам.
Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия.
Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно.
към беседата >>
Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “.
Забележете, вие в една лотария имате сто хиляди билети. Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион?
Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “.
Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака.
към беседата >>
Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда.
Каквото напишеш, туй ставаш в даден случай. Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия.
Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда.
Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро.
към беседата >>
Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети.
Вземате един билет, вземате една сто хилядна част. Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “.
Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети.
Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона.
към беседата >>
Драсне, напипва лампата, запали свещта.
Вярно ли е това? Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда.
Драсне, напипва лампата, запали свещта.
Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен.
към беседата >>
Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите.
Или да кажем, че единия билет печели един милион. Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети.
Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите.
Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа.
към беседата >>
Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта.
Вярно е, само че вие като напишете светия сам не вярвате в светията. Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта.
Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта.
Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен?
към беседата >>
Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години.
Значи на 100 хиляди случаи имаш възможността да вземеш един милион. След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите.
Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години.
Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет.
към беседата >>
Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате.
Ето аз как обяснявам. Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта.
Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате.
Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен?
към беседата >>
Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години?
След колко години тебе ще ти се падне един милион? Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години.
Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години?
Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран.
към беседата >>
Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно.
Представете си, един сляп човек служи на вас и вие му дадете една кибритена кутия. Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате.
Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно.
Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина.
към беседата >>
Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака.
Може още в първия път, като вземеш билета, или в началото в „А“ или в края в „ “. Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години?
Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака.
Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят?
към беседата >>
Вие не може да схванете, какво нещо е добро.
Този сляп човек се научава да пали свещта, макар, че не вижда. Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно.
Вие не може да схванете, какво нещо е добро.
Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен!
към беседата >>
Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона.
Представете си, че тази лотария се тегли веднъж в годината, сто хиляди билети. Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака.
Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона.
Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават.
към беседата >>
Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен.
Драсне, напипва лампата, запали свещта. Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро.
Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен.
Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният?
към беседата >>
Следователно няма защо да се занимават с тази работа.
Вие вземате един билет, значи може след сто хиляди години да ви се случи да спечелите. Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона.
Следователно няма защо да се занимават с тази работа.
Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите.
към беседата >>
Защо сте неразположен?
Той запали свеща, но сам не се ползува от свещта. Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен.
Защо сте неразположен?
Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял.
към беседата >>
Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет.
Най-щастливия случай ще бъде „А“, най-нещастния след сто хиляди години. Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа.
Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет.
Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет?
към беседата >>
Сега философската страна, защо човек е неразположен?
Понякой път гледам много хора има между вас, вие говорите за някои неща, но сами не се ползувате. Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен?
Сега философската страна, защо човек е неразположен?
Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял. Защо е разположен сития?
към беседата >>
Ученият човек като види, неговия билет изкаран.
Питам: Един прост човек, трябва ли да изгуби сто хиляди години, за да придобие един милион лева, след сто хиляди години? Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет.
Ученият човек като види, неговия билет изкаран.
Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион.
към беседата >>
Неразположението значи има малко светлина.
Казвате: „Добро“, но доброто заради вас е непонятно. Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен?
Неразположението значи има малко светлина.
Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял. Защо е разположен сития? – Защото е ял.
към беседата >>
Винаги кои билети печелят?
Ако работи, той сам щеше да го добие, няма защо да чака. Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран.
Винаги кои билети печелят?
Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион. Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал.
към беседата >>
Когато няма светлина, затова е неразположен!
Вие не може да схванете, какво нещо е добро. Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина.
Когато няма светлина, затова е неразположен!
Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял. Защо е разположен сития? – Защото е ял. Защо е разположен богатият?
към беседата >>
Глупавите назад остават.
Има хора, които не трябва да чакат, има хора които в 20–30 години печелят не един милион, но 5–6 милиона. Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят?
Глупавите назад остават.
Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион. Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал. Ще вземеш само парите си.
към беседата >>
Защо е неразположен гладният?
Запример, някой път вас ви е мъчно, ставате сутрин неразположен. Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен!
Защо е неразположен гладният?
– Защото не е ял. Защо е разположен сития? – Защото е ял. Защо е разположен богатият? – Защото е забогатял.
към беседата >>
Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите.
Следователно няма защо да се занимават с тази работа. Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават.
Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите.
В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион. Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал. Ще вземеш само парите си. Трябва да познаеш, най-умният билет кой е.
към беседата >>
– Защото не е ял.
Защо сте неразположен? Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният?
– Защото не е ял.
Защо е разположен сития? – Защото е ял. Защо е разположен богатият? – Защото е забогатял. Защо е неразположен сиромахът?
към беседата >>
В сто хиляди билети кой е най-умният билет?
Онзи, ученият човек знае, какво да пита, когато се върти барабана, само /дръпне/ и изкара своя билет. Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите.
В сто хиляди билети кой е най-умният билет?
– Най-умният е, който печели един милион. Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал. Ще вземеш само парите си. Трябва да познаеш, най-умният билет кой е. – Онзи, който печели един милион.
към беседата >>
Защо е разположен сития?
Сега философската страна, защо човек е неразположен? Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял.
Защо е разположен сития?
– Защото е ял. Защо е разположен богатият? – Защото е забогатял. Защо е неразположен сиромахът? – Защото е осиромашал.
към беседата >>
– Най-умният е, който печели един милион.
Ученият човек като види, неговия билет изкаран. Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет?
– Най-умният е, който печели един милион.
Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал. Ще вземеш само парите си. Трябва да познаеш, най-умният билет кой е. – Онзи, който печели един милион. Трябва да знаеш, той е белязан.
към беседата >>
– Защото е ял.
Неразположението значи има малко светлина. Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял. Защо е разположен сития?
– Защото е ял.
Защо е разположен богатият? – Защото е забогатял. Защо е неразположен сиромахът? – Защото е осиромашал. Защо е неразположен ученият?
към беседата >>
Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал.
Винаги кои билети печелят? Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион.
Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал.
Ще вземеш само парите си. Трябва да познаеш, най-умният билет кой е. – Онзи, който печели един милион. Трябва да знаеш, той е белязан. Ако вие сте в една европейска стая и турят на гърба № 13 никой няма да влезе при вас.
към беседата >>
Защо е разположен богатият?
Когато няма светлина, затова е неразположен! Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял. Защо е разположен сития? – Защото е ял.
Защо е разположен богатият?
– Защото е забогатял. Защо е неразположен сиромахът? – Защото е осиромашал. Защо е неразположен ученият? Всеки човек е неразположен от това, което няма.
към беседата >>
Ще вземеш само парите си.
Глупавите назад остават. Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион. Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал.
Ще вземеш само парите си.
Трябва да познаеш, най-умният билет кой е. – Онзи, който печели един милион. Трябва да знаеш, той е белязан. Ако вие сте в една европейска стая и турят на гърба № 13 никой няма да влезе при вас. В Европа, толкоз културни са, щото като иде някой в хотела, № 13 няма да намери; 12 и 1⁄2, но в 13 никой не влиза.
към беседата >>
– Защото е забогатял.
Защо е неразположен гладният? – Защото не е ял. Защо е разположен сития? – Защото е ял. Защо е разположен богатият?
– Защото е забогатял.
Защо е неразположен сиромахът? – Защото е осиромашал. Защо е неразположен ученият? Всеки човек е неразположен от това, което няма. Значи, ти си разположен в даден случай, когато си придобил нещо, колкото и малко да е, придобивка.
към беседата >>
Трябва да познаеш, най-умният билет кой е.
Понякой път дето вашите билети не печелят, вие сте от глупавите. В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион. Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал. Ще вземеш само парите си.
Трябва да познаеш, най-умният билет кой е.
– Онзи, който печели един милион. Трябва да знаеш, той е белязан. Ако вие сте в една европейска стая и турят на гърба № 13 никой няма да влезе при вас. В Европа, толкоз културни са, щото като иде някой в хотела, № 13 няма да намери; 12 и 1⁄2, но в 13 никой не влиза. Защо ги е страх хората от 13?
към беседата >>
Защо е неразположен сиромахът?
– Защото не е ял. Защо е разположен сития? – Защото е ял. Защо е разположен богатият? – Защото е забогатял.
Защо е неразположен сиромахът?
– Защото е осиромашал. Защо е неразположен ученият? Всеки човек е неразположен от това, което няма. Значи, ти си разположен в даден случай, когато си придобил нещо, колкото и малко да е, придобивка. То са относителни неща.
към беседата >>
– Онзи, който печели един милион.
В сто хиляди билети кой е най-умният билет? – Най-умният е, който печели един милион. Вторият, който да кажем,печели 500 хиляди, после печели 200 хиляди, 100 хиляди, 50 хиляди, 10 хиляди и най-после имате този, който печели толкова, колкото си дал. Ще вземеш само парите си. Трябва да познаеш, най-умният билет кой е.
– Онзи, който печели един милион.
Трябва да знаеш, той е белязан. Ако вие сте в една европейска стая и турят на гърба № 13 никой няма да влезе при вас. В Европа, толкоз културни са, щото като иде някой в хотела, № 13 няма да намери; 12 и 1⁄2, но в 13 никой не влиза. Защо ги е страх хората от 13? Пък не само това, но знаете ли едно число, което се дели на три, какво може да ви донесе?
към беседата >>
– Защото е осиромашал.
Защо е разположен сития? – Защото е ял. Защо е разположен богатият? – Защото е забогатял. Защо е неразположен сиромахът?
– Защото е осиромашал.
Защо е неразположен ученият? Всеки човек е неразположен от това, което няма. Значи, ти си разположен в даден случай, когато си придобил нещо, колкото и малко да е, придобивка. То са относителни неща. Но всяка една придобивка, която донесе на човека една малка радост, тя е реална.
към беседата >>
НАГОРЕ