НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1280
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1280
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Господ не може да говори по този начин.
Защо го викал Господ в райската градина? Значи градината била голяма и той бил скрит някъде. Защо Господ не му каза: „Адаме, какво си се скрил там? “ Казва се, че Господ ходил из райската градина, но не му казвал: „Адаме, какво си се скрил, какво направи? “ Така не се говори.
Господ не може да говори по този начин.
Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си? “ Той не търси грешния, потърси праведния. Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам?
към беседата >>
Недоволните животни издават един особен звук.
Чували ли сте как ръмжат недоволните животни? Чували ли сте какъв звук издават тогава? У кучето има едно ръмжене. Коя гласна буква то издава? Припомнете си това.
Недоволните животни издават един особен звук.
Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“. Нещо зловещо звучи тогава у кучето. И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира.
към беседата >>
Някои са разбрали.
Той показа любовта Си към тези, които не разбират Неговата любов. Това е една неразбрана идея. Две хиляди години вече как любовта на Христа никак не е разбрана. Да оставим сега това, дали е разбрана, или не. И това си има своите причини.
Някои са разбрали.
Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат. И всички имат желание да я разберат. Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище.
към беседата >>
Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си?
Значи градината била голяма и той бил скрит някъде. Защо Господ не му каза: „Адаме, какво си се скрил там? “ Казва се, че Господ ходил из райската градина, но не му казвал: „Адаме, какво си се скрил, какво направи? “ Така не се говори. Господ не може да говори по този начин.
Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си?
“ Той не търси грешния, потърси праведния. Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният?
към беседата >>
Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“.
Чували ли сте какъв звук издават тогава? У кучето има едно ръмжене. Коя гласна буква то издава? Припомнете си това. Недоволните животни издават един особен звук.
Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“.
Нещо зловещо звучи тогава у кучето. И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш.
към беседата >>
Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат.
Това е една неразбрана идея. Две хиляди години вече как любовта на Христа никак не е разбрана. Да оставим сега това, дали е разбрана, или не. И това си има своите причини. Някои са разбрали.
Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат.
И всички имат желание да я разберат. Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат.
към беседата >>
“ Той не търси грешния, потърси праведния.
Защо Господ не му каза: „Адаме, какво си се скрил там? “ Казва се, че Господ ходил из райската градина, но не му казвал: „Адаме, какво си се скрил, какво направи? “ Така не се говори. Господ не може да говори по този начин. Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си?
“ Той не търси грешния, потърси праведния.
Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това.
към беседата >>
Нещо зловещо звучи тогава у кучето.
У кучето има едно ръмжене. Коя гласна буква то издава? Припомнете си това. Недоволните животни издават един особен звук. Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“.
Нещо зловещо звучи тогава у кучето.
И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си.
към беседата >>
И всички имат желание да я разберат.
Две хиляди години вече как любовта на Христа никак не е разбрана. Да оставим сега това, дали е разбрана, или не. И това си има своите причини. Някои са разбрали. Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат.
И всички имат желание да я разберат.
Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания.
към беседата >>
Ако отиде там, ще намери грешния.
“ Казва се, че Господ ходил из райската градина, но не му казвал: „Адаме, какво си се скрил, какво направи? “ Така не се говори. Господ не може да говори по този начин. Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си? “ Той не търси грешния, потърси праведния.
Ако отиде там, ще намери грешния.
Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам.
към беседата >>
И този глас трябва да се омекоти.
Коя гласна буква то издава? Припомнете си това. Недоволните животни издават един особен звук. Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“. Нещо зловещо звучи тогава у кучето.
И този глас трябва да се омекоти.
Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие.
към беседата >>
Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта.
Да оставим сега това, дали е разбрана, или не. И това си има своите причини. Някои са разбрали. Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат. И всички имат желание да я разберат.
Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта.
И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение.
към беседата >>
Той търсеше праведния Адам.
“ Така не се говори. Господ не може да говори по този начин. Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си? “ Той не търси грешния, потърси праведния. Ако отиде там, ще намери грешния.
Той търсеше праведния Адам.
Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски.
към беседата >>
Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни.
Припомнете си това. Недоволните животни издават един особен звук. Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“. Нещо зловещо звучи тогава у кучето. И този глас трябва да се омекоти.
Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни.
Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете.
към беседата >>
И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта.
И това си има своите причини. Някои са разбрали. Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат. И всички имат желание да я разберат. Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта.
И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта.
Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят.
към беседата >>
Питам тогава, къде отиде праведният Адам?
Господ не може да говори по този начин. Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си? “ Той не търси грешния, потърси праведния. Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам.
Питам тогава, къде отиде праведният Адам?
И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много.
към беседата >>
Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира.
Недоволните животни издават един особен звук. Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“. Нещо зловещо звучи тогава у кучето. И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни.
Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира.
Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар.
към беседата >>
Минералите разглеждат любовта от особено гледище.
Някои са разбрали. Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат. И всички имат желание да я разберат. Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта.
Минералите разглеждат любовта от особено гледище.
И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят. И тогава ги лекуват.
към беседата >>
И как от праведния Адам излезе грешният?
Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си? “ Той не търси грешния, потърси праведния. Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам?
И как от праведния Адам излезе грешният?
Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това.
към беседата >>
Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш.
Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“. Нещо зловещо звучи тогава у кучето. И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира.
Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш.
Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно.
към беседата >>
И в тях има любов, и те се обичат.
Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат. И всички имат желание да я разберат. Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище.
И в тях има любов, и те се обичат.
И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят. И тогава ги лекуват. Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните.
към беседата >>
Кажете ми това.
“ Той не търси грешния, потърси праведния. Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният?
Кажете ми това.
Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това. Обяснете ми това.
към беседата >>
Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си.
Нещо зловещо звучи тогава у кучето. И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш.
Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си.
Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш.
към беседата >>
И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания.
И всички имат желание да я разберат. Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат.
И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания.
И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят. И тогава ги лекуват. Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните. Така се лекуват скъпоценните камъни.
към беседата >>
Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам.
Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това.
Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам.
Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това. Обяснете ми това. Как ще го обясните?
към беседата >>
Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие.
И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си.
Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие.
Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това.
към беседата >>
И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение.
Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания.
И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение.
Това са забелязали ония, които ги носят. И тогава ги лекуват. Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните. Така се лекуват скъпоценните камъни.
към беседата >>
Изяснете ми това философски.
Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам.
Изяснете ми това философски.
Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това. Обяснете ми това. Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка.
към беседата >>
Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете.
Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие.
Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете.
Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени.
към беседата >>
Това са забелязали ония, които ги носят.
И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение.
Това са забелязали ония, които ги носят.
И тогава ги лекуват. Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните. Така се лекуват скъпоценните камъни.
към беседата >>
Нали сте ученици, нали знаете много.
Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски.
Нали сте ученици, нали знаете много.
Признавам това. Обяснете ми това. Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това?
към беседата >>
Тогава те ще бъдат като един силен удар.
Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете.
Тогава те ще бъдат като един силен удар.
Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден.
към беседата >>
И тогава ги лекуват.
Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят.
И тогава ги лекуват.
Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните. Така се лекуват скъпоценните камъни.
към беседата >>
Признавам това.
И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много.
Признавам това.
Обяснете ми това. Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език.
към беседата >>
Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно.
Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар.
Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно.
Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега?
към беседата >>
Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните.
И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят. И тогава ги лекуват.
Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните.
Така се лекуват скъпоценните камъни.
към беседата >>
Обяснете ми това.
Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това.
Обяснете ми това.
Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка?
към беседата >>
Не е въпрос да говориш, каквото искаш.
Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно.
Не е въпрос да говориш, каквото искаш.
Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите.
към беседата >>
Така се лекуват скъпоценните камъни.
И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят. И тогава ги лекуват. Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните.
Така се лекуват скъпоценните камъни.
към беседата >>
Как ще го обясните?
Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това. Обяснете ми това.
Как ще го обясните?
Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка.
към беседата >>
Опасно нещо е това.
Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш.
Опасно нещо е това.
За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите?
към беседата >>
Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум?
Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум?
Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи? И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства.
към беседата >>
Планината седнала да мъти и родила мишка.
Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това. Обяснете ми това. Как ще го обясните?
Планината седнала да мъти и родила мишка.
Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам.
към беседата >>
За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени.
Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това.
За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени.
Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това?
към беседата >>
Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи?
Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум?
Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи?
И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти.
към беседата >>
Какво разбирате от това?
Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това. Обяснете ми това. Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка.
Какво разбирате от това?
Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам. Как ще роди планината мишка?
към беседата >>
Ще бъдеш съден.
Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени.
Ще бъдеш съден.
Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той?
към беседата >>
И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране.
Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум? Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи?
И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране.
Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение.
към беседата >>
Аз не разбирам този език.
Признавам това. Обяснете ми това. Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това?
Аз не разбирам този език.
Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам. Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват.
към беседата >>
Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега?
Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден.
Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега?
Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона.
към беседата >>
Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога.
Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум? Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи? И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране.
Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога.
Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога.
към беседата >>
Как може планината да измъти мишка?
Обяснете ми това. Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език.
Как може планината да измъти мишка?
Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам. Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват.
към беседата >>
Вие се гневите.
Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега?
Вие се гневите.
Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа?
към беседата >>
Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е.
Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум? Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи? И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога.
Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е.
Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани.
към беседата >>
Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка.
Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка?
Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка.
И това не разбирам. Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо.
към беседата >>
Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите?
Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите.
Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите?
Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни.
към беседата >>
Ние сме сега в епохата на тоническите средства.
Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум? Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи? И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е.
Ние сме сега в епохата на тоническите средства.
Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани. Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи.
към беседата >>
И това не разбирам.
Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка.
И това не разбирам.
Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо.
към беседата >>
Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това?
За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите?
Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това?
Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини.
към беседата >>
Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти.
Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи? И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства.
Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти.
Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани. Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи. И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.
към беседата >>
Как ще роди планината мишка?
Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам.
Как ще роди планината мишка?
Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват.
към беседата >>
Че как трябва да ви погледне той?
Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това?
Че как трябва да ви погледне той?
Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини.
към беседата >>
Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение.
И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти.
Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение.
В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани. Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи. И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.
към беседата >>
Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват.
Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам. Как ще роди планината мишка?
Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват.
Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено.
към беседата >>
Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона.
Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той?
Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона.
Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права.
към беседата >>
В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога.
Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение.
В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога.
Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани. Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи. И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.
към беседата >>
Вас всички все ви залъгват.
Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам. Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват.
Вас всички все ви залъгват.
Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче.
към беседата >>
Колко свещи има тази лампа?
Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона.
Колко свещи има тази лампа?
(„Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права.
към беседата >>
Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани.
Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога.
Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани.
Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи. И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.
към беседата >>
Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо.
Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам. Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват.
Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо.
Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“.
към беседата >>
(„Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни.
Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа?
(„Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни.
Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава.
към беседата >>
Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи.
Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани.
Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи.
И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.
към беседата >>
Не сте готови да ви се каже нещо.
И това не разбирам. Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо.
Не сте готови да ви се каже нещо.
Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма.
към беседата >>
Вие започвате от много високото, от големите величини.
Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни.
Вие започвате от много високото, от големите величини.
Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон.
към беседата >>
И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.
Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани. Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи.
И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.
към беседата >>
Искате все да ви залъгват.
Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо.
Искате все да ви залъгват.
А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината?
към беседата >>
Започнете първо с малки величини.
Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини.
Започнете първо с малки величини.
Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.
към беседата >>
Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение.
Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение.
Вие мислите сега: какво ли има още да се говори? Та вие още не сте работили. Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете.
към беседата >>
А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено.
Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват.
А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено.
Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е?
към беседата >>
Вие давате на себе си царски права.
Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини.
Вие давате на себе си царски права.
Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.
към беседата >>
Вие мислите сега: какво ли има още да се говори?
Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение.
Вие мислите сега: какво ли има още да се говори?
Та вие още не сте работили. Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика.
към беседата >>
Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче.
Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено.
Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче.
Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал.
към беседата >>
Не започвайте с царски права.
Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права.
Не започвайте с царски права.
Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.
към беседата >>
Та вие още не сте работили.
Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение. Вие мислите сега: какво ли има още да се говори?
Та вие още не сте работили.
Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва.
към беседата >>
Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“.
Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче.
Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“.
Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина?
към беседата >>
Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава.
(„Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права.
Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава.
И в науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.
към беседата >>
Нямате изкуството на любовта.
Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение. Вие мислите сега: какво ли има още да се говори? Та вие още не сте работили.
Нямате изкуството на любовта.
Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва. Тя трябва да се пее.
към беседата >>
Това е поетическа форма.
Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“.
Това е поетическа форма.
В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал.
към беседата >>
И в науката е същият закон.
Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава.
И в науката е същият закон.
Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.
към беседата >>
Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство.
Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение. Вие мислите сега: какво ли има още да се говори? Та вие още не сте работили. Нямате изкуството на любовта.
Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство.
И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва. Тя трябва да се пее. Трябва и опити.
към беседата >>
В какво седи височината?
Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма.
В какво седи височината?
Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина?
към беседата >>
Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.
Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон.
Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.
към беседата >>
И музиката като изкуство не знаете.
Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение. Вие мислите сега: какво ли има още да се говори? Та вие още не сте работили. Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство.
И музиката като изкуство не знаете.
А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва. Тя трябва да се пее. Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика.
към беседата >>
Това се отнася до една далечна епоха.
Това се отнася до една далечна епоха.
Това е писано до светиите. Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота. Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език.
към беседата >>
Дълбочината какво е?
А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината?
Дълбочината какво е?
Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи.
към беседата >>
Запример голямо знание е какво казват звездите за човека.
Запример голямо знание е какво казват звездите за човека.
Нищо не казват звездите за човека. Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание.
към беседата >>
А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика.
Вие мислите сега: какво ли има още да се говори? Та вие още не сте работили. Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете.
А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика.
Образци трябва. Тя трябва да се пее. Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон.
към беседата >>
Това е писано до светиите.
Това се отнася до една далечна епоха.
Това е писано до светиите.
Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота. Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове.
към беседата >>
Във височината е вложеният капитал.
Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е?
Във височината е вложеният капитал.
Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал.
към беседата >>
Нищо не казват звездите за човека.
Запример голямо знание е какво казват звездите за човека.
Нищо не казват звездите за човека.
Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека.
към беседата >>
Образци трябва.
Та вие още не сте работили. Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика.
Образци трябва.
Тя трябва да се пее. Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие.
към беседата >>
Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота.
Това се отнася до една далечна епоха. Това е писано до светиите.
Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота.
Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата.
към беседата >>
Що е планина?
Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал.
Що е планина?
Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка.
към беседата >>
Една звезда не мисли нищо за човека.
Запример голямо знание е какво казват звездите за човека. Нищо не казват звездите за човека.
Една звезда не мисли нищо за човека.
Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите.
към беседата >>
Тя трябва да се пее.
Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва.
Тя трябва да се пее.
Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин.
към беседата >>
Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях.
Това се отнася до една далечна епоха. Това е писано до светиите. Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота.
Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях.
Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите.
към беседата >>
Вложеният капитал.
Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина?
Вложеният капитал.
Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината.
към беседата >>
Тя не обръща внимание на човека.
Запример голямо знание е какво казват звездите за човека. Нищо не казват звездите за човека. Една звезда не мисли нищо за човека.
Тя не обръща внимание на човека.
Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо.
към беседата >>
Трябва и опити.
Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва. Тя трябва да се пее.
Трябва и опити.
Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви.
към беседата >>
Някои неща са останки.
Това се отнася до една далечна епоха. Това е писано до светиите. Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота. Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях.
Някои неща са останки.
Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората.
към беседата >>
Що е долина?
В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал.
Що е долина?
Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина?
към беседата >>
Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов?
Запример голямо знание е какво казват звездите за човека. Нищо не казват звездите за човека. Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не обръща внимание на човека.
Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов?
И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи.
към беседата >>
Вземете запример съвременната музика.
И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва. Тя трябва да се пее. Трябва и опити.
Вземете запример съвременната музика.
Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон?
към беседата >>
Те трябва да се изяснят на един съвременен език.
Това се отнася до една далечна епоха. Това е писано до светиите. Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота. Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки.
Те трябва да се изяснят на един съвременен език.
Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист.
към беседата >>
Капиталът, който е дал приходи.
Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина?
Капиталът, който е дал приходи.
Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът.
към беседата >>
И астрологът сам е възприел това знание.
Запример голямо знание е какво казват звездите за човека. Нищо не казват звездите за човека. Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов?
И астрологът сам е възприел това знание.
Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико.
към беседата >>
Вземете един тон.
А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва. Тя трябва да се пее. Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика.
Вземете един тон.
Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония.
към беседата >>
Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове.
Това е писано до светиите. Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота. Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език.
Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове.
Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист. Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот.
към беседата >>
Долините са обработеният капитал.
Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи.
Долините са обработеният капитал.
Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина?
към беседата >>
Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека.
Нищо не казват звездите за човека. Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание.
Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека.
Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята.
към беседата >>
Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие.
Образци трябва. Тя трябва да се пее. Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон.
Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие.
Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката.
към беседата >>
Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата.
Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота. Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове.
Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата.
Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист. Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот. Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора.
към беседата >>
Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка.
Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал.
Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка.
А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал.
към беседата >>
Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите.
Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека.
Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите.
И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка.
към беседата >>
Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин.
Тя трябва да се пее. Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие.
Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин.
В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава.
към беседата >>
Като осиромашее човек, започва да търси трохите.
Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата.
Като осиромашее човек, започва да търси трохите.
Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист. Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот. Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора. (Учителят чете стиховете от цитираната глава.)
към беседата >>
А пък приходите ще търсите в долината.
Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка.
А пък приходите ще търсите в долината.
Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините?
към беседата >>
И слънцето не говори нищо.
Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите.
И слънцето не говори нищо.
Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка.
към беседата >>
В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви.
Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин.
В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви.
Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава.
към беседата >>
Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората.
Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите.
Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората.
И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист. Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот. Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора. (Учителят чете стиховете от цитираната глава.)
към беседата >>
Що е планина?
Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината.
Що е планина?
Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота?
към беседата >>
Слънцето се занимава с велики работи.
Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо.
Слънцето се занимава с велики работи.
Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята.
към беседата >>
Но що е тон?
Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви.
Но що е тон?
Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано.
към беседата >>
И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист.
Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората.
И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист.
Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот. Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора. (Учителят чете стиховете от цитираната глава.)
към беседата >>
Там, дето се влага капиталът.
Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина?
Там, дето се влага капиталът.
Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът.
към беседата >>
Предназначението на слънцето е велико.
И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи.
Предназначението на слънцето е велико.
То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето.
към беседата >>
Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония.
Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон?
Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония.
Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки.
към беседата >>
Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот.
Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист.
Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот.
Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора. (Учителят чете стиховете от цитираната глава.)
към беседата >>
Що е долина?
Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът.
Що е долина?
Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините?
към беседата >>
То обръща малко внимание на земята.
Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико.
То обръща малко внимание на земята.
Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята?
към беседата >>
Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката.
Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония.
Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката.
Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват.
към беседата >>
Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора.
Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист. Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот.
Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора.
(Учителят чете стиховете от цитираната глава.)
към беседата >>
Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал.
Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина?
Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал.
Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините? Места, дето можете да спечелите.
към беседата >>
Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка.
Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята.
Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка.
Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле.
към беседата >>
Има една музика, една гама има, която разрушава.
Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката.
Има една музика, една гама има, която разрушава.
Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват. Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо.
към беседата >>
(Учителят чете стиховете от цитираната глава.)
Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист. Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот. Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора.
(Учителят чете стиховете от цитираната глава.)
към беседата >>
Тогава се задава въпросът: защо са планините?
А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал.
Тогава се задава въпросът: защо са планините?
Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините? Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка.
към беседата >>
Светлината е изпращане на неговата усмивка.
И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка.
Светлината е изпращане на неговата усмивка.
Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се.
към беседата >>
Има едно пение, което разрушава.
В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава.
Има едно пение, което разрушава.
То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват. Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо. Като пееше, в тебе се тонира нещо.
към беседата >>
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството.
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството.
Опасността не седи в невежеството, но в знанието. Опасността не седи в безсилието, но в силата. Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава.
към беседата >>
Защо са високите работи в живота?
Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините?
Защо са високите работи в живота?
Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините? Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината.
към беседата >>
Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята.
Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка.
Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята.
И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята.
към беседата >>
То не е още организирано.
Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава.
То не е още организирано.
Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват. Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо. Като пееше, в тебе се тонира нещо. Защото хармонията съществува в природата.
към беседата >>
Опасността не седи в невежеството, но в знанието.
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството.
Опасността не седи в невежеството, но в знанието.
Опасността не седи в безсилието, но в силата. Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва.
към беседата >>
Те са поле за обработване, дето се влага капиталът.
Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота?
Те са поле за обработване, дето се влага капиталът.
Що са долините? Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили?
към беседата >>
И земята пише любовни писма на слънцето.
Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята.
И земята пише любовни писма на слънцето.
Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята. Че как така?
към беседата >>
Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки.
Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано.
Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки.
Тези тонове съществуват. Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо. Като пееше, в тебе се тонира нещо. Защото хармонията съществува в природата.
към беседата >>
Опасността не седи в безсилието, но в силата.
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството. Опасността не седи в невежеството, но в знанието.
Опасността не седи в безсилието, но в силата.
Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият.
към беседата >>
Що са долините?
Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът.
Що са долините?
Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова.
към беседата >>
Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята?
То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето.
Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята?
Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята. Че как така? “ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това?
към беседата >>
Тези тонове съществуват.
Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки.
Тези тонове съществуват.
Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо. Като пееше, в тебе се тонира нещо. Защото хармонията съществува в природата.
към беседата >>
Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи.
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството. Опасността не седи в невежеството, но в знанието. Опасността не седи в безсилието, но в силата.
Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи.
Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият. Той разчита на богатството си.
към беседата >>
Места, дето можете да спечелите.
Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините?
Места, дето можете да спечелите.
Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова.
към беседата >>
Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле.
Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята?
Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле.
Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята. Че как така? “ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това? Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.
към беседата >>
Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо.
Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват.
Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо.
Като пееше, в тебе се тонира нещо. Защото хармонията съществува в природата.
към беседата >>
Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел.
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството. Опасността не седи в невежеството, но в знанието. Опасността не седи в безсилието, но в силата. Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи.
Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел.
Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият. Той разчита на богатството си. Силният пък, и той мисли по същия начин.
към беседата >>
Някога вие правите погрешка.
Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините? Места, дето можете да спечелите.
Някога вие правите погрешка.
За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година?
към беседата >>
Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се.
Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле.
Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се.
Аз доста гориво изпращам на земята. Че как така? “ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това? Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.
към беседата >>
Като пееше, в тебе се тонира нещо.
Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват. Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо.
Като пееше, в тебе се тонира нещо.
Защото хармонията съществува в природата.
към беседата >>
Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава.
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството. Опасността не седи в невежеството, но в знанието. Опасността не седи в безсилието, но в силата. Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел.
Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава.
Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият. Той разчита на богатството си. Силният пък, и той мисли по същия начин. Знаещият, и той мисли по същия начин.
към беседата >>
За да добиете нещо, вие се качвате на планината.
Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините? Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка.
За да добиете нещо, вие се качвате на планината.
Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение.
към беседата >>
Аз доста гориво изпращам на земята.
Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се.
Аз доста гориво изпращам на земята.
Че как така? “ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това? Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.
към беседата >>
Защото хармонията съществува в природата.
То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват. Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо. Като пееше, в тебе се тонира нещо.
Защото хармонията съществува в природата.
към беседата >>
Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва.
Опасността не седи в невежеството, но в знанието. Опасността не седи в безсилието, но в силата. Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава.
Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва.
Така мисли богатият. Той разчита на богатството си. Силният пък, и той мисли по същия начин. Знаещият, и той мисли по същия начин. Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.
към беседата >>
Качвате се по планината, какво сте добили?
Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините? Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината.
Качвате се по планината, какво сте добили?
Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение. И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
към беседата >>
Че как така?
И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята.
Че как така?
“ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това? Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.
към беседата >>
Думата „музика“ какво изразява сама по себе си?
Думата „музика“ какво изразява сама по себе си?
Аз не харесвам сричката „му“. Тя е груба сричка. Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек.
към беседата >>
Така мисли богатият.
Опасността не седи в безсилието, но в силата. Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва.
Така мисли богатият.
Той разчита на богатството си. Силният пък, и той мисли по същия начин. Знаещият, и той мисли по същия начин. Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.
към беседата >>
Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова.
Що са долините? Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили?
Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова.
Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение. И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
към беседата >>
“ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това?
Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята. Че как така?
“ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това?
Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.
към беседата >>
Аз не харесвам сричката „му“.
Думата „музика“ какво изразява сама по себе си?
Аз не харесвам сричката „му“.
Тя е груба сричка. Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста.
към беседата >>
Той разчита на богатството си.
Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият.
Той разчита на богатството си.
Силният пък, и той мисли по същия начин. Знаещият, и той мисли по същия начин. Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.
към беседата >>
Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова.
Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова.
Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова.
Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение. И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
към беседата >>
Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.
Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята. Че как така? “ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това?
Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.
към беседата >>
Тя е груба сричка.
Думата „музика“ какво изразява сама по себе си? Аз не харесвам сричката „му“.
Тя е груба сричка.
Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста.
към беседата >>
Силният пък, и той мисли по същия начин.
Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият. Той разчита на богатството си.
Силният пък, и той мисли по същия начин.
Знаещият, и той мисли по същия начин. Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.
към беседата >>
Къде ще търсите приходите след една година?
Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова.
Къде ще търсите приходите след една година?
Този капитал турят в обръщение. И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви говоря по това.
Сега аз не искам да ви говоря по това.
Не искам да ме разбирате криво. Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш? “ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте.
към беседата >>
Казвам му-зи-ка.
Думата „музика“ какво изразява сама по себе си? Аз не харесвам сричката „му“. Тя е груба сричка.
Казвам му-зи-ка.
„Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“.
към беседата >>
Знаещият, и той мисли по същия начин.
Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият. Той разчита на богатството си. Силният пък, и той мисли по същия начин.
Знаещият, и той мисли по същия начин.
Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.
към беседата >>
Този капитал турят в обръщение.
За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година?
Този капитал турят в обръщение.
И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
към беседата >>
Не искам да ме разбирате криво.
Сега аз не искам да ви говоря по това.
Не искам да ме разбирате криво.
Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш? “ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате.
към беседата >>
„Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското.
Думата „музика“ какво изразява сама по себе си? Аз не харесвам сричката „му“. Тя е груба сричка. Казвам му-зи-ка.
„Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското.
Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб.
към беседата >>
Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.
Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият. Той разчита на богатството си. Силният пък, и той мисли по същия начин. Знаещият, и той мисли по същия начин.
Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.
към беседата >>
И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение.
И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
към беседата >>
Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш?
Сега аз не искам да ви говоря по това. Не искам да ме разбирате криво.
Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш?
“ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате.
към беседата >>
Ние казваме: музикален човек.
Думата „музика“ какво изразява сама по себе си? Аз не харесвам сричката „му“. Тя е груба сричка. Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското.
Ние казваме: музикален човек.
Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб.
към беседата >>
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш?
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш?
“ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам. Знаете ли защо не рисувам? Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени.
към беседата >>
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение.
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение.
От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение. Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна.
към беседата >>
“ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва?
Сега аз не искам да ви говоря по това. Не искам да ме разбирате криво. Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш?
“ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва?
Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма.
към беседата >>
Думата „музика“ е много проста.
Аз не харесвам сричката „му“. Тя е груба сричка. Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек.
Думата „музика“ е много проста.
Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо.
към беседата >>
“ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам.
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш?
“ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам.
Знаете ли защо не рисувам? Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак.
към беседата >>
От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение.
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение.
От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение.
Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили?
към беседата >>
Това не е човекът.
Сега аз не искам да ви говоря по това. Не искам да ме разбирате криво. Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш? “ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва?
Това не е човекът.
Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него.
към беседата >>
Сричката „му“ е много проста.
Тя е груба сричка. Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста.
Сричката „му“ е много проста.
Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо. Змията съска.
към беседата >>
Знаете ли защо не рисувам?
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш? “ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам.
Знаете ли защо не рисувам?
Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек.
към беседата >>
Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка.
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение. От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение.
Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка.
Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра.
към беседата >>
Тихо и спокойно ще се разправяте.
Сега аз не искам да ви говоря по това. Не искам да ме разбирате криво. Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш? “ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът.
Тихо и спокойно ще се разправяте.
Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?
към беседата >>
Волът казва „му“.
Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста.
Волът казва „му“.
Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо. Змията съска. Някой паток също така съска.
към беседата >>
Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам.
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш? “ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам. Знаете ли защо не рисувам?
Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам.
Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика.
към беседата >>
Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате.
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение. От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение. Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка.
Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате.
И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра. Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра.
към беседата >>
Понякога вие се вълнувате.
Не искам да ме разбирате криво. Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш? “ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте.
Понякога вие се вълнувате.
Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено.
към беседата >>
Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб.
„Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“.
Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб.
Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо. Змията съска. Някой паток също така съска. И в български език има съскане.
към беседата >>
Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си.
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш? “ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам. Знаете ли защо не рисувам? Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам.
Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си.
Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава?
към беседата >>
И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката?
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение. От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение. Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате.
И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката?
Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра. Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра. А пък това е една печалба, една придобивка.
към беседата >>
Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате.
Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш? “ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате.
Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате.
Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата?
към беседата >>
Звукът „лю“ е също така груб.
Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб.
Звукът „лю“ е също така груб.
„К-к-к“, и то е грубо. Змията съска. Някой паток също така съска. И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“.
към беседата >>
Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени.
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш? “ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам. Знаете ли защо не рисувам? Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си.
Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени.
Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии.
към беседата >>
Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна.
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение. От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение. Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката?
Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна.
И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра. Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра. А пък това е една печалба, една придобивка. Ако не ви дам, нищо няма да извървите.
към беседата >>
Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма.
“ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате.
Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма.
Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата? “ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу?
към беседата >>
„К-к-к“, и то е грубо.
Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб.
„К-к-к“, и то е грубо.
Змията съска. Някой паток също така съска. И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите.
към беседата >>
Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак.
“ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам. Знаете ли защо не рисувам? Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени.
Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак.
Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12].
към беседата >>
И какво сте добили?
От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение. Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна.
И какво сте добили?
Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра. Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра. А пък това е една печалба, една придобивка. Ако не ви дам, нищо няма да извървите.
към беседата >>
Едно агне пие вода под него.
Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма.
Едно агне пие вода под него.
Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата? “ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу? “ „Ти ще се оправдаваш ли още?
към беседата >>
Змията съска.
Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо.
Змията съска.
Някой паток също така съска. И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“.
към беседата >>
Не прилича на човек.
Знаете ли защо не рисувам? Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак.
Не прилича на човек.
Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така.
към беседата >>
Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра.
Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили?
Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра.
Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра. А пък това е една печалба, една придобивка. Ако не ви дам, нищо няма да извървите.
към беседата >>
Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?
Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него.
Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?
“ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата? “ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу? “ „Ти ще се оправдаваш ли още? “
към беседата >>
Някой паток също така съска.
Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо. Змията съска.
Някой паток също така съска.
И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас.
към беседата >>
Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика.
Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек.
Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика.
Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена.
към беседата >>
Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра.
Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра.
Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра.
А пък това е една печалба, една придобивка. Ако не ви дам, нищо няма да извървите.
към беседата >>
“ „Че миналата година още не бях родено.
Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?
“ „Че миналата година още не бях родено.
Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата? “ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу? “ „Ти ще се оправдаваш ли още? “
към беседата >>
И в български език има съскане.
Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо. Змията съска. Някой паток също така съска.
И в български език има съскане.
И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят.
към беседата >>
Какъв художник ще бъде тогава?
Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика.
Какъв художник ще бъде тогава?
Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена. При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка.
към беседата >>
А пък това е една печалба, една придобивка.
И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра. Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра.
А пък това е една печалба, една придобивка.
Ако не ви дам, нищо няма да извървите.
към беседата >>
Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата?
Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено.
Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата?
“ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу? “ „Ти ще се оправдаваш ли още? “
към беседата >>
И на турски има тази сричка „със“.
Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо. Змията съска. Някой паток също така съска. И в български език има съскане.
И на турски има тази сричка „със“.
В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват.
към беседата >>
Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии.
Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава?
Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии.
Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена. При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка. Не е лесна работа това.
към беседата >>
Ако не ви дам, нищо няма да извървите.
Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра. Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра. А пък това е една печалба, една придобивка.
Ако не ви дам, нищо няма да извървите.
към беседата >>
“ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу?
Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата?
“ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу?
“ „Ти ще се оправдаваш ли още? “
към беседата >>
В едно училище най-първо ще се научите как да говорите.
„К-к-к“, и то е грубо. Змията съска. Някой паток също така съска. И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“.
В едно училище най-първо ще се научите как да говорите.
Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили.
към беседата >>
Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12].
Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии.
Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12].
И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена. При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка. Не е лесна работа това. Мярка е това.
към беседата >>
Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега.
Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега.
Много работи има, които са ви потребни. Но вие трябва да имате знанието на растението. Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука.
към беседата >>
“ „Ти ще се оправдаваш ли още?
Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата? “ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу?
“ „Ти ще се оправдаваш ли още?
“
към беседата >>
Запример англичаните не знаят да изговарят „р“.
Змията съска. Някой паток също така съска. И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите.
Запример англичаните не знаят да изговарят „р“.
И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук.
към беседата >>
И правата линия също така.
Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12].
И правата линия също така.
Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена. При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка. Не е лесна работа това. Мярка е това.
към беседата >>
Много работи има, които са ви потребни.
Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега.
Много работи има, които са ви потребни.
Но вие трябва да имате знанието на растението. Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето.
към беседата >>
“
Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше? “ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата? “ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу? “ „Ти ще се оправдаваш ли още?
“
към беседата >>
И те имат този звук, но не го изговарят като нас.
Някой паток също така съска. И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“.
И те имат този звук, но не го изговарят като нас.
Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“.
към беседата >>
Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена.
Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така.
Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена.
При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка. Не е лесна работа това. Мярка е това.
към беседата >>
Но вие трябва да имате знанието на растението.
Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега. Много работи има, които са ви потребни.
Но вие трябва да имате знанието на растението.
Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки.
към беседата >>
Питам сега, какво знание е това?
Питам сега, какво знание е това?
И всички тия хора имат тапии за знание. Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил. Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия?
към беседата >>
Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят.
И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас.
Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят.
Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват.
към беседата >>
При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка.
Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена.
При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка.
Не е лесна работа това. Мярка е това.
към беседата >>
Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни.
Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега. Много работи има, които са ви потребни. Но вие трябва да имате знанието на растението.
Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни.
Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки.
към беседата >>
И всички тия хора имат тапии за знание.
Питам сега, какво знание е това?
И всички тия хора имат тапии за знание.
Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил. Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето?
към беседата >>
Те го избягват.
И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят.
Те го избягват.
Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“.
към беседата >>
Не е лесна работа това.
Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена. При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка.
Не е лесна работа това.
Мярка е това.
към беседата >>
Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат.
Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега. Много работи има, които са ви потребни. Но вие трябва да имате знанието на растението. Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни.
Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат.
А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат.
към беседата >>
Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил.
Питам сега, какво знание е това? И всички тия хора имат тапии за знание.
Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил.
Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр.
към беседата >>
Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили.
В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват.
Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили.
Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“.
към беседата >>
Мярка е това.
Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена. При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка. Не е лесна работа това.
Мярка е това.
към беседата >>
А това е способност, това е цяла наука.
Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега. Много работи има, които са ви потребни. Но вие трябва да имате знанието на растението. Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат.
А това е способност, това е цяла наука.
Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията?
към беседата >>
Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия.
Питам сега, какво знание е това? И всички тия хора имат тапии за знание. Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил.
Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия.
И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето?
към беседата >>
Звукът „р“ е до известна степен животински звук.
Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили.
Звукът „р“ е до известна степен животински звук.
Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“.
към беседата >>
Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп.
Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп.
Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура. Линиите се нагаждат. Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали.
към беседата >>
Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето.
Много работи има, които са ви потребни. Но вие трябва да имате знанието на растението. Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука.
Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето.
Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи.
към беседата >>
И казват: той е астроном.
Питам сега, какво знание е това? И всички тия хора имат тапии за знание. Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил. Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия.
И казват: той е астроном.
Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това?
към беседата >>
Кучето запример издава звук „р-р-р“.
И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук.
Кучето запример издава звук „р-р-р“.
Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“?
към беседата >>
Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура.
Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп.
Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура.
Линиите се нагаждат. Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи.
към беседата >>
Учени бяха на времето си, а сега това са останки.
Но вие трябва да имате знанието на растението. Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето.
Учени бяха на времето си, а сега това са останки.
Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч.
към беседата >>
Какво ли разбира от астрономия?
Питам сега, какво знание е това? И всички тия хора имат тапии за знание. Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил. Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном.
Какво ли разбира от астрономия?
Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето.
към беседата >>
Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват.
Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“.
Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват.
Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“.
към беседата >>
Линиите се нагаждат.
Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп. Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура.
Линиите се нагаждат.
Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало.
към беседата >>
Едно време бяха учени, а сега са останки.
Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки.
Едно време бяха учени, а сега са останки.
И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея.
към беседата >>
Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето?
И всички тия хора имат тапии за знание. Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил. Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия?
Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето?
Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса.
към беседата >>
Те не казват „сър“.
Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват.
Те не казват „сър“.
В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове.
към беседата >>
Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците.
Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп. Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура. Линиите се нагаждат.
Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците.
Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало?
към беседата >>
И те знаеха неща, които хората едва сега учат.
Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки.
И те знаеха неща, които хората едва сега учат.
И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви.
към беседата >>
Той казва: има азот, кислород, водород и пр.
Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил. Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето?
Той казва: има азот, кислород, водород и пр.
Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса.
към беседата >>
В тази дума не се произнася буквата „р“.
Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“.
В тази дума не се произнася буквата „р“.
Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“.
към беседата >>
Вие изучавате човешката аналогия.
Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп. Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура. Линиите се нагаждат. Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците.
Вие изучавате човешката аналогия.
Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него.
към беседата >>
И по какво се отличаваха растенията?
А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат.
И по какво се отличаваха растенията?
Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени.
към беседата >>
Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето?
Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр.
Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето?
“ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура.
към беседата >>
Българинът казва „с-с-с“.
Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“.
Българинът казва „с-с-с“.
Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци.
към беседата >>
Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали.
Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп. Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура. Линиите се нагаждат. Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия.
Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали.
Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат.
към беседата >>
Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи.
Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията?
Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи.
Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци.
към беседата >>
“ Какви данни имат за това?
И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето?
“ Какви данни имат за това?
„При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани.
към беседата >>
Какво значи този звук „с-с-с“?
Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“.
Какво значи този звук „с-с-с“?
На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб.
към беседата >>
Те се пазят като скъпоценни работи.
Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура. Линиите се нагаждат. Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали.
Те се пазят като скъпоценни работи.
Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат. Същественото обаче го няма.
към беседата >>
Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч.
Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи.
Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч.
Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв.
към беседата >>
„При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето.
Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това?
„При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето.
Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения.
към беседата >>
На турски „с-с-с“ значи „мълчи“.
Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“?
На турски „с-с-с“ значи „мълчи“.
Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове.
към беседата >>
Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало.
Линиите се нагаждат. Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи.
Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало.
Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат. Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия.
към беседата >>
Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея.
Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч.
Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея.
Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци.
към беседата >>
Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса.
Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето.
Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса.
Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения.
към беседата >>
Англичаните избягват някои знаци по звукове.
Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“.
Англичаните избягват някои знаци по звукове.
Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове.
към беседата >>
Какво е било това свещено минало?
Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало.
Какво е било това свещено минало?
Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат. Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание.
към беседата >>
Събраха своите сокове, сладки и горчиви.
И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея.
Събраха своите сокове, сладки и горчиви.
Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й.
към беседата >>
Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса.
Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса.
Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса.
Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса.
към беседата >>
Вземете после звука „у“.
В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове.
Вземете после звука „у“.
Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“.
към беседата >>
Нито помен няма днес от него.
Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало?
Нито помен няма днес от него.
Само кости се срещат. Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание.
към беседата >>
Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени.
И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви.
Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени.
Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете?
към беседата >>
Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура.
Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето? “ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса.
Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура.
Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса.
към беседата >>
Германците имат още гърлени звуци.
Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“.
Германците имат още гърлени звуци.
Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш.
към беседата >>
Само кости се срещат.
Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него.
Само кости се срещат.
Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив?
към беседата >>
Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци.
Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени.
Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци.
Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример.
към беседата >>
Съществата на слънцето са другояче организирани.
“ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура.
Съществата на слънцето са другояче организирани.
Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения.
към беседата >>
Германецът е още груб.
Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци.
Германецът е още груб.
Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени.
към беседата >>
Същественото обаче го няма.
Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат.
Същественото обаче го няма.
Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил.
към беседата >>
Той иска да стане такъв.
Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци.
Той иска да стане такъв.
И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки.
към беседата >>
Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения.
„При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани.
Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения.
Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето.
към беседата >>
Той не се е справил още с грубите гърлени звукове.
На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб.
Той не се е справил още с грубите гърлени звукове.
И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“.
към беседата >>
Запример посещават се костите, останките на някой светия.
Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат. Същественото обаче го няма.
Запример посещават се костите, останките на някой светия.
Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание.
към беседата >>
И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци.
Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв.
И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци.
Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението.
към беседата >>
Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения.
Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения.
Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения.
А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива.
към беседата >>
И всички народи отиват постепенно към меките тонове.
Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове.
И всички народи отиват постепенно към меките тонове.
И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви.
към беседата >>
Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание.
Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат. Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия.
Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание.
Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си.
към беседата >>
Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й.
Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци.
Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й.
Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета.
към беседата >>
А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса.
Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения.
А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса.
За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него.
към беседата >>
И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“.
Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове.
И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“.
Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“.
към беседата >>
Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание.
Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат. Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание.
Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание.
Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори.
към беседата >>
Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете?
Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й.
Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете?
Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка.
към беседата >>
За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса.
Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса.
За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса.
Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там.
към беседата >>
Този звук „о“ е по-висш.
Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“.
Този звук „о“ е по-висш.
Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“.
към беседата >>
Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив?
Само кости се срещат. Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание.
Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив?
Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията.
към беседата >>
Ще ви представя един пример.
Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете?
Ще ви представя един пример.
В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно.
към беседата >>
Тя нарушава хармонията на неговите трептения.
Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса.
Тя нарушава хармонията на неговите трептения.
Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш.
към беседата >>
Думата „буден“ трябва да се измени.
Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш.
Думата „буден“ трябва да се измени.
Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“.
към беседата >>
Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил.
Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив?
Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил.
Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му.
към беседата >>
В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки.
Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример.
В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки.
Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно?
към беседата >>
Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето.
Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения.
Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето.
А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука?
към беседата >>
Русите употребяват „будет“.
Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени.
Русите употребяват „будет“.
С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки.
към беседата >>
Тогава никой не му обръщал внимание.
Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил.
Тогава никой не му обръщал внимание.
Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му. Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал.
към беседата >>
Той има тридесет деца в отделението.
И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки.
Той има тридесет деца в отделението.
Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават.
към беседата >>
А пък на слънцето материята е по-устойчива.
Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето.
А пък на слънцето материята е по-устойчива.
За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята.
към беседата >>
С „будет“ не върви.
И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“.
С „будет“ не върви.
Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо.
към беседата >>
Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си.
Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание.
Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си.
Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му. Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал. И сега гори къщата му.
към беседата >>
Отделението му е смесено, момичета и момчета.
Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението.
Отделението му е смесено, момичета и момчета.
Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит.
към беседата >>
За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него.
А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива.
За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него.
Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори.
към беседата >>
Тогава от „буди“ е станало „боди“.
И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви.
Тогава от „буди“ е станало „боди“.
Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо. И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“.
към беседата >>
Къщата започнала да гори.
Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си.
Къщата започнала да гори.
Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му. Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал. И сега гори къщата му. Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.
към беседата >>
Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка.
Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета.
Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка.
Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката.
към беседата >>
Но като слънчево същество той може да живее там.
За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него.
Но като слънчево същество той може да живее там.
Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това?
към беседата >>
Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“.
Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“.
Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“.
Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо. И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“. Нотите са с хубави звукове.
към беседата >>
Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията.
Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори.
Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията.
Не, това е къщата му. Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал. И сега гори къщата му. Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.
към беседата >>
Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно.
Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка.
Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно.
Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината.
към беседата >>
Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш.
Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там.
Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш.
В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо.
към беседата >>
Звукът „у“ се е превърнал на „о“.
Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“.
Звукът „у“ се е превърнал на „о“.
Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо. И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“. Нотите са с хубави звукове. Това представя едно от благоприятните условия в музиката.
към беседата >>
Не, това е къщата му.
Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията.
Не, това е къщата му.
Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал. И сега гори къщата му. Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.
към беседата >>
Защо е недоволно?
В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно.
Защо е недоволно?
Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав.
към беседата >>
В какво седи твоята наука?
Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш.
В какво седи твоята наука?
Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо.
към беседата >>
Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки.
Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“.
Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки.
И в музиката съществува това нещо. И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“. Нотите са с хубави звукове. Това представя едно от благоприятните условия в музиката.
към беседата >>
Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал.
Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му.
Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал.
И сега гори къщата му. Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.
към беседата >>
Изобщо децата много наблюдават.
Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно?
Изобщо децата много наблюдават.
У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе.
към беседата >>
Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята.
А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука?
Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята.
Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо. Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това?
към беседата >>
И в музиката съществува това нещо.
С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки.
И в музиката съществува това нещо.
И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“. Нотите са с хубави звукове. Това представя едно от благоприятните условия в музиката.
към беседата >>
И сега гори къщата му.
Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му. Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал.
И сега гори къщата му.
Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.
към беседата >>
У тях конкретният, обективният, ум е силно развит.
Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават.
У тях конкретният, обективният, ум е силно развит.
Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум.
към беседата >>
Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори.
За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята.
Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори.
Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо. Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това? Има нещо значи.
към беседата >>
И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“.
Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо.
И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“.
Нотите са с хубави звукове. Това представя едно от благоприятните условия в музиката.
към беседата >>
Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.
Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му. Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал. И сега гори къщата му.
Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.
към беседата >>
Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката.
Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит.
Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката.
Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно.
към беседата >>
Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това?
Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори.
Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това?
Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо. Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това? Има нещо значи. По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“
към беседата >>
Нотите са с хубави звукове.
Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо. И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“.
Нотите са с хубави звукове.
Това представя едно от благоприятните условия в музиката.
към беседата >>
Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората.
Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората.
Такова понятие имат те. Една свещена религия на останките е това. Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него.
към беседата >>
Децата имат стремеж към големината.
Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката.
Децата имат стремеж към големината.
Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете.
към беседата >>
Ще кажете: има нещо.
Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това?
Ще кажете: има нещо.
Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо. Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това? Има нещо значи. По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“
към беседата >>
Това представя едно от благоприятните условия в музиката.
Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо. И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“. Нотите са с хубави звукове.
Това представя едно от благоприятните условия в музиката.
към беседата >>
Такова понятие имат те.
Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората.
Такова понятие имат те.
Една свещена религия на останките е това. Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел.
към беседата >>
Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав.
Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината.
Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав.
И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен.
към беседата >>
Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо.
В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо.
Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо.
Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това? Има нещо значи. По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“
към беседата >>
Запример „до“ е хубаво, „ре“ също.
Запример „до“ е хубаво, „ре“ също.
В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то. После, хубави са „ми“ и „фа“. Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката.
към беседата >>
Една свещена религия на останките е това.
Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората. Такова понятие имат те.
Една свещена религия на останките е това.
Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност.
към беседата >>
И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе.
Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав.
И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе.
То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата.
към беседата >>
Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това?
Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо.
Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това?
Има нещо значи. По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“
към беседата >>
В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то.
Запример „до“ е хубаво, „ре“ също.
В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то.
После, хубави са „ми“ и „фа“. Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости.
към беседата >>
Казвам, това е моралът на човека.
Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората. Такова понятие имат те. Една свещена религия на останките е това.
Казвам, това е моралът на човека.
Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице.
към беседата >>
То прави различие, има ум.
У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе.
То прави различие, има ум.
Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат.
към беседата >>
Има нещо значи.
Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо. Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това?
Има нещо значи.
По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“
към беседата >>
После, хубави са „ми“ и „фа“.
Запример „до“ е хубаво, „ре“ също. В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то.
После, хубави са „ми“ и „фа“.
Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях.
към беседата >>
Казват за някого: морален човек е той.
Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората. Такова понятие имат те. Една свещена религия на останките е това. Казвам, това е моралът на човека.
Казват за някого: морален човек е той.
Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти.
към беседата >>
Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно.
Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум.
Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно.
Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците.
към беседата >>
По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“
Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо. Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това? Има нещо значи.
По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“
към беседата >>
Те са отворени тонове.
Запример „до“ е хубаво, „ре“ също. В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то. После, хубави са „ми“ и „фа“.
Те са отворени тонове.
Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят.
към беседата >>
Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него.
Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората. Такова понятие имат те. Една свещена религия на останките е това. Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той.
Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него.
Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни.
към беседата >>
Така тълкувам аз постъпката на това дете.
Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно.
Така тълкувам аз постъпката на това дете.
Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките.
към беседата >>
Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан.
Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан.
Не считайте това за обида. Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах. Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание?
към беседата >>
Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“.
Запример „до“ е хубаво, „ре“ също. В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то. После, хубави са „ми“ и „фа“. Те са отворени тонове.
Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“.
Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора.
към беседата >>
Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел.
Такова понятие имат те. Една свещена религия на останките е това. Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него.
Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел.
Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот.
към беседата >>
Втори път учителят става по-умен.
Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете.
Втори път учителят става по-умен.
Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка.
към беседата >>
Не считайте това за обида.
Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан.
Не считайте това за обида.
Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах. Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията?
към беседата >>
Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката.
Запример „до“ е хубаво, „ре“ също. В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то. После, хубави са „ми“ и „фа“. Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“.
Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката.
Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика.
към беседата >>
Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност.
Една свещена религия на останките е това. Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел.
Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност.
Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери.
към беседата >>
Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата.
И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен.
Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата.
Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата.
към беседата >>
Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах.
Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан. Не считайте това за обида.
Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах.
Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език?
към беседата >>
Те представят разхвърляни мъртви кости.
В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то. После, хубави са „ми“ и „фа“. Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката.
Те представят разхвърляни мъртви кости.
Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката.
към беседата >>
Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице.
Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност.
Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице.
Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа.
към беседата >>
Така ябълките не се виждат.
То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата.
Така ябълките не се виждат.
На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата. Не може да се прави никаква разлика.
към беседата >>
Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне.
Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан. Не считайте това за обида. Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах.
Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне.
Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език?
към беседата >>
Вие не знаете какво трябва да правите с тях.
После, хубави са „ми“ и „фа“. Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости.
Вие не знаете какво трябва да правите с тях.
Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите.
към беседата >>
Приличаше малко на светия, имаше светийски черти.
Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице.
Приличаше малко на светия, имаше светийски черти.
Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му.
към беседата >>
На всяка ябълка било написано името на учениците.
Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат.
На всяка ябълка било написано името на учениците.
Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата. Не може да се прави никаква разлика. Всички ученици тогава остават доволни. Защо?
към беседата >>
Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека.
Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан. Не считайте това за обида. Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах. Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне.
Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека.
Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език?
към беседата >>
Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят.
Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях.
Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят.
Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон.
към беседата >>
Правите и кривите линии в него бяха доста правилни.
Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти.
Правите и кривите линии в него бяха доста правилни.
Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен.
към беседата >>
Скрити били ябълките.
Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците.
Скрити били ябълките.
Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата. Не може да се прави никаква разлика. Всички ученици тогава остават доволни. Защо? Защото всички били увити в книжки.
към беседата >>
Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание?
Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан. Не считайте това за обида. Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах. Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека.
Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание?
Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това?
към беседата >>
Сегашната музика възкресява мъртвите хора.
Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят.
Сегашната музика възкресява мъртвите хора.
Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение.
към беседата >>
Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот.
Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни.
Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот.
Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се.
към беседата >>
Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка.
Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките.
Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка.
Те били обвити в кошницата. Не може да се прави никаква разлика. Всички ученици тогава остават доволни. Защо? Защото всички били увити в книжки.
към беседата >>
Запример кажете ми една дума от езика на растенията?
Не считайте това за обида. Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах. Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание?
Запример кажете ми една дума от езика на растенията?
Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи.
към беседата >>
Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика.
Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора.
Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика.
Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език.
към беседата >>
Той отишъл в един манастир да се покалугери.
Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот.
Той отишъл в един манастир да се покалугери.
Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия.
към беседата >>
Те били обвити в кошницата.
Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка.
Те били обвити в кошницата.
Не може да се прави никаква разлика. Всички ученици тогава остават доволни. Защо? Защото всички били увити в книжки.
към беседата >>
Като бяхте при растенията, какъв беше техният език?
Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах. Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията?
Като бяхте при растенията, какъв беше техният език?
Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи. Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла.
към беседата >>
Но радостното е, че отиваме към музиката.
Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика.
Но радостното е, че отиваме към музиката.
В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език. Всички трябва да се учите да говорите музикално.
към беседата >>
Там го впрегнали на работа.
Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери.
Там го впрегнали на работа.
Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли.
към беседата >>
Не може да се прави никаква разлика.
Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата.
Не може да се прави никаква разлика.
Всички ученици тогава остават доволни. Защо? Защото всички били увити в книжки.
към беседата >>
Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език?
Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език?
Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език?
Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи. Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла. Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега.
към беседата >>
В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите.
Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката.
В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите.
Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език. Всички трябва да се учите да говорите музикално. Сила Божия е това.
към беседата >>
Като работил, скъсали се по едно време цървулите му.
Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа.
Като работил, скъсали се по едно време цървулите му.
Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят.
към беседата >>
Всички ученици тогава остават доволни. Защо?
На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата. Не може да се прави никаква разлика.
Всички ученици тогава остават доволни. Защо?
Защото всички били увити в книжки.
към беседата >>
Когато бяхте при животните, какъв беше техният език?
Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език?
Когато бяхте при животните, какъв беше техният език?
Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи. Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла. Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега. Аз мога да докажа това.
към беседата >>
Всеки звук си има свой тон.
Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите.
Всеки звук си има свой тон.
Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език. Всички трябва да се учите да говорите музикално. Сила Божия е това. Как ще кажете запример „моля“?
към беседата >>
Той не се обличал като монах, но още като оглашен.
Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му.
Той не се обличал като монах, но още като оглашен.
Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят.
към беседата >>
Защото всички били увити в книжки.
Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата. Не може да се прави никаква разлика. Всички ученици тогава остават доволни. Защо?
Защото всички били увити в книжки.
към беседата >>
Можете ли да ми кажете нещо от това?
Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език?
Можете ли да ми кажете нещо от това?
Вие ще кажете: това са детински работи. Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла. Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега. Аз мога да докажа това. Най-умната мома е толкова глупава.
към беседата >>
Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение.
Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон.
Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение.
Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език. Всички трябва да се учите да говорите музикално. Сила Божия е това. Как ще кажете запример „моля“? Моля, моля, моля... (Учителят произнесе тази дума по няколко начина: грубо и меко, силно и слабо, тихо и силно.) В думата моля, звукът „о“ е хубав, но звукът „л“ е слабост.
към беседата >>
Приготовлявал се.
Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен.
Приготовлявал се.
Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула.
към беседата >>
Деца и вие, живеете в света.
Деца и вие, живеете в света.
Едно време се сърдехте, че ябълките били открити, а сега ябълките са увити и не се сърдите. И учителят казва: „Всеки от вас трябва да държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще си я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга. Щом се сърдите, аз разбирам, че ябълките не са завити. Тогава само има сръдня, недоразумение. Тогаз аз ви турям във фазата, когато ябълките се виждат.
към беседата >>
Вие ще кажете: това са детински работи.
Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това?
Вие ще кажете: това са детински работи.
Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла. Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега. Аз мога да докажа това. Най-умната мома е толкова глупава. Тя е глупава като фасул.
към беседата >>
Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език.
Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение.
Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език.
Всички трябва да се учите да говорите музикално. Сила Божия е това. Как ще кажете запример „моля“? Моля, моля, моля... (Учителят произнесе тази дума по няколко начина: грубо и меко, силно и слабо, тихо и силно.) В думата моля, звукът „о“ е хубав, но звукът „л“ е слабост. Каквото „о“-то придобива, „л“-то ще го изгуби, всичко ще отиде.
към беседата >>
Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия.
Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се.
Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия.
Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула. Зададоха се по едно време някои, които носят ястие.
към беседата >>
Едно време се сърдехте, че ябълките били открити, а сега ябълките са увити и не се сърдите.
Деца и вие, живеете в света.
Едно време се сърдехте, че ябълките били открити, а сега ябълките са увити и не се сърдите.
И учителят казва: „Всеки от вас трябва да държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще си я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга. Щом се сърдите, аз разбирам, че ябълките не са завити. Тогава само има сръдня, недоразумение. Тогаз аз ви турям във фазата, когато ябълките се виждат. Не са ви дали голяма ябълка, не е узряла, зелена е, малка е, може да е червива, някой червей може да е влязъл.
към беседата >>
Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла.
Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи.
Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла.
Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега. Аз мога да докажа това. Най-умната мома е толкова глупава. Тя е глупава като фасул. И най-умният момък е глупав като грах.
към беседата >>
Всички трябва да се учите да говорите музикално.
Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език.
Всички трябва да се учите да говорите музикално.
Сила Божия е това. Как ще кажете запример „моля“? Моля, моля, моля... (Учителят произнесе тази дума по няколко начина: грубо и меко, силно и слабо, тихо и силно.) В думата моля, звукът „о“ е хубав, но звукът „л“ е слабост. Каквото „о“-то придобива, „л“-то ще го изгуби, всичко ще отиде.
към беседата >>
Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли.
Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия.
Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли.
Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула. Зададоха се по едно време някои, които носят ястие. На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите.
към беседата >>
И учителят казва: „Всеки от вас трябва да държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще си я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга.
Деца и вие, живеете в света. Едно време се сърдехте, че ябълките били открити, а сега ябълките са увити и не се сърдите.
И учителят казва: „Всеки от вас трябва да държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще си я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга.
Щом се сърдите, аз разбирам, че ябълките не са завити. Тогава само има сръдня, недоразумение. Тогаз аз ви турям във фазата, когато ябълките се виждат. Не са ви дали голяма ябълка, не е узряла, зелена е, малка е, може да е червива, някой червей може да е влязъл. Този пример се дава, за да разберете отношенията в сегашния живот.
към беседата >>
Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега.
Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи. Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла.
Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега.
Аз мога да докажа това. Най-умната мома е толкова глупава. Тя е глупава като фасул. И най-умният момък е глупав като грах. Аз да ви изтълкувам това сега.
към беседата >>
Сила Божия е това.
В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език. Всички трябва да се учите да говорите музикално.
Сила Божия е това.
Как ще кажете запример „моля“? Моля, моля, моля... (Учителят произнесе тази дума по няколко начина: грубо и меко, силно и слабо, тихо и силно.) В думата моля, звукът „о“ е хубав, но звукът „л“ е слабост. Каквото „о“-то придобива, „л“-то ще го изгуби, всичко ще отиде.
към беседата >>
Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят.
Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли.
Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят.
Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула. Зададоха се по едно време някои, които носят ястие. На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите. Аз казах: „За мене няма ли чиния?
към беседата >>
Щом се сърдите, аз разбирам, че ябълките не са завити.
Деца и вие, живеете в света. Едно време се сърдехте, че ябълките били открити, а сега ябълките са увити и не се сърдите. И учителят казва: „Всеки от вас трябва да държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще си я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга.
Щом се сърдите, аз разбирам, че ябълките не са завити.
Тогава само има сръдня, недоразумение. Тогаз аз ви турям във фазата, когато ябълките се виждат. Не са ви дали голяма ябълка, не е узряла, зелена е, малка е, може да е червива, някой червей може да е влязъл. Този пример се дава, за да разберете отношенията в сегашния живот.
към беседата >>
Аз мога да докажа това.
Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи. Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла. Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега.
Аз мога да докажа това.
Най-умната мома е толкова глупава. Тя е глупава като фасул. И най-умният момък е глупав като грах. Аз да ви изтълкувам това сега. Тя е умна като боб.
към беседата >>
Как ще кажете запример „моля“?
Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език. Всички трябва да се учите да говорите музикално. Сила Божия е това.
Как ще кажете запример „моля“?
Моля, моля, моля... (Учителят произнесе тази дума по няколко начина: грубо и меко, силно и слабо, тихо и силно.) В думата моля, звукът „о“ е хубав, но звукът „л“ е слабост. Каквото „о“-то придобива, „л“-то ще го изгуби, всичко ще отиде.
към беседата >>
2.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника?
Има една несъобразителност. Един кумец ходил на гости на своя кръстник.
Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника?
Отива кръстникът на гости на кумеца си. Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо. Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди? “ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето. Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
към беседата >>
Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми!
Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му. Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща.
Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми!
“ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница.
към беседата >>
Отива кръстникът на гости на кумеца си.
Има една несъобразителност. Един кумец ходил на гости на своя кръстник. Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника?
Отива кръстникът на гости на кумеца си.
Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо. Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди? “ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето. Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
към беседата >>
“ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата.
Хваща го, говори му. Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми!
“ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата.
Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство.
към беседата >>
Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо.
Има една несъобразителност. Един кумец ходил на гости на своя кръстник. Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника? Отива кръстникът на гости на кумеца си.
Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо.
Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди? “ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето. Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
към беседата >>
Каквото прави и онзи прави същото.
Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата.
Каквото прави и онзи прави същото.
Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената.
към беседата >>
Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди?
Има една несъобразителност. Един кумец ходил на гости на своя кръстник. Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника? Отива кръстникът на гости на кумеца си. Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо.
Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди?
“ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето. Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
към беседата >>
Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене!
Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото.
Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене!
“ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената. И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън.
към беседата >>
“ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето.
Един кумец ходил на гости на своя кръстник. Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника? Отива кръстникът на гости на кумеца си. Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо. Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди?
“ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето.
Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
към беседата >>
“ Онзи ритнал и другият го ритнал.
Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене!
“ Онзи ритнал и другият го ритнал.
Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената. И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън. После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там.
към беседата >>
Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника? Отива кръстникът на гости на кумеца си. Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо. Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди? “ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето.
Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
към беседата >>
Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница.
Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми! “ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал.
Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница.
Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената. И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън. После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там. Един, казва, там имаше дебела глава.“
към беседата >>
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания.
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания.
Имате желанието „А“. Имате една наука за количествените числа. Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“.
към беседата >>
Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство.
“ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница.
Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство.
Той като го зашлевил, че ударил в стената. И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън. После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там. Един, казва, там имаше дебела глава.“
към беседата >>
Имате желанието „А“.
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания.
Имате желанието „А“.
Имате една наука за количествените числа. Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“. Имате „С“ минус „В“ равно на какво?
към беседата >>
Той като го зашлевил, че ударил в стената.
Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство.
Той като го зашлевил, че ударил в стената.
И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън. После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там. Един, казва, там имаше дебела глава.“
към беседата >>
Имате една наука за количествените числа.
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания. Имате желанието „А“.
Имате една наука за количествените числа.
Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“. Имате „С“ минус „В“ равно на какво? – Равно на „А“.
към беседата >>
И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън.
Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене! “ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената.
И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън.
После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там. Един, казва, там имаше дебела глава.“
към беседата >>
Какво означава, в дадения случай „А“?
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания. Имате желанието „А“. Имате една наука за количествените числа.
Какво означава, в дадения случай „А“?
Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“. Имате „С“ минус „В“ равно на какво? – Равно на „А“. В плюс „А“ равно на „С“.
към беседата >>
После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там.
“ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената. И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън.
После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там.
Един, казва, там имаше дебела глава.“
към беседата >>
Едно количество.
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания. Имате желанието „А“. Имате една наука за количествените числа. Какво означава, в дадения случай „А“?
Едно количество.
Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“. Имате „С“ минус „В“ равно на какво? – Равно на „А“. В плюс „А“ равно на „С“.
към беседата >>
Един, казва, там имаше дебела глава.“
Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената. И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън. После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там.
Един, казва, там имаше дебела глава.“
към беседата >>
Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“.
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания. Имате желанието „А“. Имате една наука за количествените числа. Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество.
Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“.
Имате „С“ минус „В“ равно на какво? – Равно на „А“. В плюс „А“ равно на „С“.
към беседата >>
Това значи, да се бориш със себе си.
Това значи, да се бориш със себе си.
Ти удряш една плесница, той удря друга. Бориш се със себе си. Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите.
към беседата >>
Имате „С“ минус „В“ равно на какво?
Имате желанието „А“. Имате една наука за количествените числа. Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“.
Имате „С“ минус „В“ равно на какво?
– Равно на „А“. В плюс „А“ равно на „С“.
към беседата >>
Ти удряш една плесница, той удря друга.
Това значи, да се бориш със себе си.
Ти удряш една плесница, той удря друга.
Бориш се със себе си. Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите.
към беседата >>
– Равно на „А“.
Имате една наука за количествените числа. Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“. Имате „С“ минус „В“ равно на какво?
– Равно на „А“.
В плюс „А“ равно на „С“.
към беседата >>
Бориш се със себе си.
Това значи, да се бориш със себе си. Ти удряш една плесница, той удря друга.
Бориш се със себе си.
Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота.
към беседата >>
В плюс „А“ равно на „С“.
Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“. Имате „С“ минус „В“ равно на какво? – Равно на „А“.
В плюс „А“ равно на „С“.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш как да му говориш.
Това значи, да се бориш със себе си. Ти удряш една плесница, той удря друга. Бориш се със себе си.
Ти трябва да знаеш как да му говориш.
Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията.
към беседата >>
Сега какво означава „А“-то в дадения случай?
Сега какво означава „А“-то в дадения случай?
„А“ е едно число, „В“ е друго число. С какво може да ги замените тия числа? Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет?
към беседата >>
Не се бори със себе си, изучавай себе си.
Това значи, да се бориш със себе си. Ти удряш една плесница, той удря друга. Бориш се със себе си. Ти трябва да знаеш как да му говориш.
Не се бори със себе си, изучавай себе си.
Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте!
към беседата >>
„А“ е едно число, „В“ е друго число.
Сега какво означава „А“-то в дадения случай?
„А“ е едно число, „В“ е друго число.
С какво може да ги замените тия числа? Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой.
към беседата >>
Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите.
Това значи, да се бориш със себе си. Ти удряш една плесница, той удря друга. Бориш се със себе си. Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си.
Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите.
Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там.
към беседата >>
С какво може да ги замените тия числа?
Сега какво означава „А“-то в дадения случай? „А“ е едно число, „В“ е друго число.
С какво може да ги замените тия числа?
Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой. Значи завършен резултат.
към беседата >>
Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите.
Ти удряш една плесница, той удря друга. Бориш се със себе си. Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите.
Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите.
Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата.
към беседата >>
Вие може да ги съберете.
Сега какво означава „А“-то в дадения случай? „А“ е едно число, „В“ е друго число. С какво може да ги замените тия числа?
Вие може да ги съберете.
Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой. Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника.
към беседата >>
Изучавайте несгодите на живота.
Бориш се със себе си. Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите.
Изучавайте несгодите на живота.
Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение.
към беседата >>
Пет и пет може да ги съберете.
Сега какво означава „А“-то в дадения случай? „А“ е едно число, „В“ е друго число. С какво може да ги замените тия числа? Вие може да ги съберете.
Пет и пет може да ги съберете.
Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой. Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те.
към беседата >>
Изучавайте противоречията.
Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота.
Изучавайте противоречията.
Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден.
към беседата >>
Но в дадения случай, какво означава пет?
Сега какво означава „А“-то в дадения случай? „А“ е едно число, „В“ е друго число. С какво може да ги замените тия числа? Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете.
Но в дадения случай, какво означава пет?
– Означава брой. Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате?
към беседата >>
Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте!
Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията.
Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте!
Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал.
към беседата >>
– Означава брой.
„А“ е едно число, „В“ е друго число. С какво може да ги замените тия числа? Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет?
– Означава брой.
Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете?
към беседата >>
Разрешението е там.
Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте!
Разрешението е там.
Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място.
към беседата >>
Значи завършен резултат.
С какво може да ги замените тия числа? Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой.
Значи завършен резултат.
Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат?
към беседата >>
Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата.
Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там.
Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата.
Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон.
към беседата >>
Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника.
Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой. Значи завършен резултат.
Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника.
Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие?
към беседата >>
Няма разрешение.
Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата.
Няма разрешение.
Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има.
към беседата >>
Завършени резултати са те.
Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой. Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника.
Завършени резултати са те.
Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини.
към беседата >>
Защото светът е разумно създаден.
Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение.
Защото светът е разумно създаден.
Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли.
към беседата >>
Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате?
Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой. Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те.
Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате?
Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете.
към беседата >>
Бог разумно го е създал.
Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден.
Бог разумно го е създал.
Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало.
към беседата >>
Числото 5 с какво трябва да го съберете?
– Означава брой. Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате?
Числото 5 с какво трябва да го съберете?
Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете.
към беседата >>
Турил всеки човек на неговото място.
Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал.
Турил всеки човек на неговото място.
Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример.
към беседата >>
Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат?
Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете?
Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат?
Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете.
към беседата >>
Човек трябва да чете Божия закон.
Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място.
Човек трябва да чете Божия закон.
Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот.
към беседата >>
Може ли да ги съберете вие?
Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат?
Може ли да ги съберете вие?
Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете.
към беседата >>
Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има.
Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон.
Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има.
Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил.
към беседата >>
Защото вие може да събирате еднакви величини.
Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие?
Защото вие може да събирате еднакви величини.
Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини.
към беседата >>
Ако не пипате, ще ви изхвърли.
Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има.
Ако не пипате, ще ви изхвърли.
Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил?
към беседата >>
Пет кила вода с пет кила вода може да съберете.
Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини.
Пет кила вода с пет кила вода може да съберете.
Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини. Имате резултат – числото 10.
към беседата >>
Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало.
Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли.
Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало.
И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението.
към беседата >>
Пет ореха и пет градини вие не може да съберете.
Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете.
Пет ореха и пет градини вие не може да съберете.
Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини. Имате резултат – числото 10. Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа.
към беседата >>
И в Библията има там един такъв пример.
Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало.
И в Библията има там един такъв пример.
Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си.
към беседата >>
Има числа, които не може да ги съберете.
Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете.
Има числа, които не може да ги съберете.
Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини. Имате резултат – числото 10. Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа. Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
към беседата >>
Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот.
Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример.
Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот.
Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана.
към беседата >>
Пет ореха и пет градини не може да съберете.
Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете.
Пет ореха и пет градини не може да съберете.
В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини. Имате резултат – числото 10. Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа. Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
към беседата >>
Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил.
Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот.
Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил.
Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му.
към беседата >>
В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини.
Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете.
В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини.
Имате резултат – числото 10. Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа. Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
към беседата >>
Защо се борил?
Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил.
Защо се борил?
Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата.
към беседата >>
Имате резултат – числото 10.
Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини.
Имате резултат – числото 10.
Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа. Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
към беседата >>
Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението.
Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил?
Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението.
После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения.
към беседата >>
Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа.
Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини. Имате резултат – числото 10.
Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа.
Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
към беседата >>
После излъга баща си.
И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението.
После излъга баща си.
Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите.
към беседата >>
Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини. Имате резултат – числото 10. Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа.
Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
към беседата >>
Сега дойде да лъжеш Лавана.
Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си.
Сега дойде да лъжеш Лавана.
Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще.
към беседата >>
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата.
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата.
То е предназначението, то е наука. Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата. Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката.
към беседата >>
Влюби се в дъщеря му.
Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана.
Влюби се в дъщеря му.
Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще. Друг човек ще бъдеш.
към беседата >>
То е предназначението, то е наука.
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата.
То е предназначението, то е наука.
Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата. Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето.
към беседата >>
Седем години работи за едната и седем за другата.
Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му.
Седем години работи за едната и седем за другата.
Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще. Друг човек ще бъдеш. Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне.
към беседата >>
Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата.
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата. То е предназначението, то е наука.
Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата.
Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло.
към беседата >>
Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения.
Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата.
Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения.
Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще. Друг човек ще бъдеш. Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне. Изхвърли го навън.
към беседата >>
Представете си, че дойде едно дете.
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата. То е предназначението, то е наука. Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата.
Представете си, че дойде едно дете.
Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло. Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата.
към беседата >>
Тия работи ще ги оставите.
После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения.
Тия работи ще ги оставите.
Няма да лъжеш за в бъдеще. Друг човек ще бъдеш. Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне. Изхвърли го навън.
към беседата >>
Тази кокошка до известно време спира да носи.
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата. То е предназначението, то е наука. Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата. Представете си, че дойде едно дете.
Тази кокошка до известно време спира да носи.
Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло. Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата. Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват.
към беседата >>
Няма да лъжеш за в бъдеще.
Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите.
Няма да лъжеш за в бъдеще.
Друг човек ще бъдеш. Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне. Изхвърли го навън.
към беседата >>
Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката.
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата. То е предназначението, то е наука. Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата. Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи.
Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката.
На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло. Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата. Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват. Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
към беседата >>
Друг човек ще бъдеш.
Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще.
Друг човек ще бъдеш.
Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне. Изхвърли го навън.
към беседата >>
На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето.
То е предназначението, то е наука. Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата. Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката.
На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето.
Всеки ден все по едно яйце туряло. Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата. Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват. Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
към беседата >>
Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне.
Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще. Друг човек ще бъдеш.
Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне.
Изхвърли го навън.
към беседата >>
Всеки ден все по едно яйце туряло.
Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата. Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето.
Всеки ден все по едно яйце туряло.
Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата. Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват. Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
към беседата >>
Изхвърли го навън.
Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще. Друг човек ще бъдеш. Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне.
Изхвърли го навън.
към беседата >>
Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата.
Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло.
Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата.
Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват. Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
към беседата >>
Това е сега новото.
Това е сега новото.
Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави. Какво мислите сега? Сега искате да ядете. Каква беше историята там? Яж на време!
към беседата >>
Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват.
Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло. Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата.
Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват.
Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
към беседата >>
Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави.
Това е сега новото.
Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави.
Какво мислите сега? Сега искате да ядете. Каква беше историята там? Яж на време! Спи на време!
към беседата >>
Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло. Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата. Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват.
Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
към беседата >>
Какво мислите сега?
Това е сега новото. Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави.
Какво мислите сега?
Сега искате да ядете. Каква беше историята там? Яж на време! Спи на време! Моли се навреме!
към беседата >>
Детето ще се намери в чудо.
Детето ще се намери в чудо.
Ще види, че от първото турено яйце излязло пиле. Как ще разбере това дете? Едно време ги носеше кокошката съвсем другояче.
към беседата >>
Сега искате да ядете.
Това е сега новото. Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави. Какво мислите сега?
Сега искате да ядете.
Каква беше историята там? Яж на време! Спи на време! Моли се навреме! Говори на време!
към беседата >>
Ще види, че от първото турено яйце излязло пиле.
Детето ще се намери в чудо.
Ще види, че от първото турено яйце излязло пиле.
Как ще разбере това дете? Едно време ги носеше кокошката съвсем другояче.
към беседата >>
Каква беше историята там?
Това е сега новото. Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави. Какво мислите сега? Сега искате да ядете.
Каква беше историята там?
Яж на време! Спи на време! Моли се навреме! Говори на време! Разхождай се на време!
към беседата >>
Как ще разбере това дете?
Детето ще се намери в чудо. Ще види, че от първото турено яйце излязло пиле.
Как ще разбере това дете?
Едно време ги носеше кокошката съвсем другояче.
към беседата >>
Яж на време!
Това е сега новото. Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави. Какво мислите сега? Сега искате да ядете. Каква беше историята там?
Яж на време!
Спи на време! Моли се навреме! Говори на време! Разхождай се на време! Всичко навреме.
към беседата >>
Едно време ги носеше кокошката съвсем другояче.
Детето ще се намери в чудо. Ще види, че от първото турено яйце излязло пиле. Как ще разбере това дете?
Едно време ги носеше кокошката съвсем другояче.
към беседата >>
Спи на време!
Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави. Какво мислите сега? Сега искате да ядете. Каква беше историята там? Яж на време!
Спи на време!
Моли се навреме! Говори на време! Разхождай се на време! Всичко навреме. Това е правилото – на време!
към беседата >>
Има обратен ред на желанията в човека.
Има обратен ред на желанията в човека.
Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно. То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле. То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено.
към беседата >>
Моли се навреме!
Какво мислите сега? Сега искате да ядете. Каква беше историята там? Яж на време! Спи на време!
Моли се навреме!
Говори на време! Разхождай се на време! Всичко навреме. Това е правилото – на време!
към беседата >>
Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно.
Има обратен ред на желанията в човека.
Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно.
То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле. То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят.
към беседата >>
Говори на време!
Сега искате да ядете. Каква беше историята там? Яж на време! Спи на време! Моли се навреме!
Говори на време!
Разхождай се на време! Всичко навреме. Това е правилото – на време!
към беседата >>
То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле.
Има обратен ред на желанията в човека. Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно.
То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле.
То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така?
към беседата >>
Разхождай се на време!
Каква беше историята там? Яж на време! Спи на време! Моли се навреме! Говори на време!
Разхождай се на време!
Всичко навреме. Това е правилото – на време!
към беседата >>
То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене.
Има обратен ред на желанията в човека. Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно. То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле.
То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене.
Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести.
към беседата >>
Всичко навреме.
Яж на време! Спи на време! Моли се навреме! Говори на време! Разхождай се на време!
Всичко навреме.
Това е правилото – на време!
към беседата >>
Детето го заколва.
Има обратен ред на желанията в човека. Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно. То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле. То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене.
Детето го заколва.
То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия.
към беседата >>
Това е правилото – на време!
Спи на време! Моли се навреме! Говори на време! Разхождай се на време! Всичко навреме.
Това е правилото – на време!
към беседата >>
То започва да се учи, то става учено.
Има обратен ред на желанията в човека. Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно. То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле. То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва.
То започва да се учи, то става учено.
Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи.
към беседата >>
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава?
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава?
Тя означава човека. Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света.
към беседата >>
Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят.
Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно. То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле. То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено.
Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят.
Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи. Той все ходи, всичките трябва да излизат навън.
към беседата >>
Тя означава човека.
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава?
Тя означава човека.
Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви.
към беседата >>
Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така?
То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле. То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят.
Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така?
Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи. Той все ходи, всичките трябва да излизат навън. Тогава какво ще кажете?
към беседата >>
Светът не е направен с нея.
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава? Тя означава човека.
Светът не е направен с нея.
В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение.
към беседата >>
Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести.
То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така?
Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести.
Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи. Той все ходи, всичките трябва да излизат навън. Тогава какво ще кажете? По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
към беседата >>
В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят.
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава? Тя означава човека. Светът не е направен с нея.
В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят.
Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука.
към беседата >>
Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия.
Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести.
Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия.
И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи. Той все ходи, всичките трябва да излизат навън. Тогава какво ще кажете? По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
към беседата >>
Човек е създаден да мисли.
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава? Тя означава човека. Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят.
Човек е създаден да мисли.
Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов.
към беседата >>
И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи.
То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия.
И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи.
Той все ходи, всичките трябва да излизат навън. Тогава какво ще кажете? По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
към беседата >>
Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света.
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава? Тя означава човека. Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли.
Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света.
Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа.
към беседата >>
Той все ходи, всичките трябва да излизат навън.
Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи.
Той все ходи, всичките трябва да излизат навън.
Тогава какво ще кажете? По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
към беседата >>
Повикал всичките букви.
Тя означава човека. Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света.
Повикал всичките букви.
С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа.
към беседата >>
Тогава какво ще кажете?
Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи. Той все ходи, всичките трябва да излизат навън.
Тогава какво ще кажете?
По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
към беседата >>
С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение.
Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви.
С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение.
Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата.
към беседата >>
По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи. Той все ходи, всичките трябва да излизат навън. Тогава какво ще кажете?
По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
към беседата >>
Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука.
В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение.
Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука.
„Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то.
към беседата >>
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка.
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка.
На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък. Негърът върви в тъмното и тя върви. Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала.
към беседата >>
„Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов.
Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука.
„Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов.
С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя.
към беседата >>
На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък.
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка.
На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък.
Негърът върви в тъмното и тя върви. Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка.
към беседата >>
С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа.
Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов.
С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа.
Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя. Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света.
към беседата >>
Негърът върви в тъмното и тя върви.
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка. На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък.
Негърът върви в тъмното и тя върви.
Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена.
към беседата >>
Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа.
Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа.
Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа.
Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя. Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света. Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
към беседата >>
Като върви, среща я, хваща я, целува я.
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка. На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък. Негърът върви в тъмното и тя върви.
Като върви, среща я, хваща я, целува я.
Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар.
към беседата >>
Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата.
С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа.
Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата.
Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя. Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света. Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
към беседата >>
Тя не го вижда какъв е.
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка. На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък. Негърът върви в тъмното и тя върви. Като върви, среща я, хваща я, целува я.
Тя не го вижда какъв е.
Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар. Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника.
към беседата >>
Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то.
Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата.
Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то.
Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя. Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света. Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
към беседата >>
Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала.
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка. На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък. Негърът върви в тъмното и тя върви. Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е.
Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала.
Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар. Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника. Богат бил негърът.
към беседата >>
Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя.
„Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то.
Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя.
Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света. Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
към беседата >>
Хващат се под ръка.
На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък. Негърът върви в тъмното и тя върви. Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала.
Хващат се под ръка.
Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар. Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника. Богат бил негърът. Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
към беседата >>
Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света.
С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя.
Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света.
Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
към беседата >>
Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена.
Негърът върви в тъмното и тя върви. Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка.
Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена.
Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар. Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника. Богат бил негърът. Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
към беседата >>
Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя. Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света.
Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
към беседата >>
Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар.
Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена.
Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар.
Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника. Богат бил негърът. Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
към беседата >>
„А“-то е човека.
„А“-то е човека.
„В“-то е образеца, туй с което светът е създаден. „А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите?
към беседата >>
Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника.
Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар.
Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника.
Богат бил негърът. Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
към беседата >>
„В“-то е образеца, туй с което светът е създаден.
„А“-то е човека.
„В“-то е образеца, туй с което светът е създаден.
„А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит?
към беседата >>
Богат бил негърът.
Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар. Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника.
Богат бил негърът.
Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
към беседата >>
„А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“.
„А“-то е човека. „В“-то е образеца, туй с което светът е създаден.
„А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“.
Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит.
към беседата >>
Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар. Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника. Богат бил негърът.
Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
към беседата >>
Резултатът на какво е равен?
„А“-то е човека. „В“-то е образеца, туй с което светът е създаден. „А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“.
Резултатът на какво е равен?
На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари.
към беседата >>
Преведете сега.
Преведете сега.
Това е една формула. „А“ плюс „В“ равно на „С“. „А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара.
към беседата >>
На 10 хиляди долари и на 25 удара.
„А“-то е човека. „В“-то е образеца, туй с което светът е създаден. „А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. Резултатът на какво е равен?
На 10 хиляди долари и на 25 удара.
Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили.
към беседата >>
Това е една формула.
Преведете сега.
Това е една формула.
„А“ плюс „В“ равно на „С“. „А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25.
към беседата >>
Кой от вас не е ял тоягите?
„А“-то е човека. „В“-то е образеца, туй с което светът е създаден. „А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара.
Кой от вас не е ял тоягите?
Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили. Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер.
към беседата >>
„А“ плюс „В“ равно на „С“.
Преведете сега. Това е една формула.
„А“ плюс „В“ равно на „С“.
„А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика.
към беседата >>
Има ли някой от вас, който да не е бит?
„В“-то е образеца, туй с което светът е създаден. „А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите?
Има ли някой от вас, който да не е бит?
Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили. Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер. Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го.
към беседата >>
„А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно?
Преведете сега. Това е една формула. „А“ плюс „В“ равно на „С“.
„А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно?
– На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии.
към беседата >>
Няма никой, който да не е бит.
„А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит?
Няма никой, който да не е бит.
Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили. Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер. Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го. Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
към беседата >>
– На 10 хиляди плюс 25 удара.
Преведете сега. Това е една формула. „А“ плюс „В“ равно на „С“. „А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно?
– На 10 хиляди плюс 25 удара.
Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън.
към беседата >>
Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари.
Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит.
Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари.
Шест хиляди войници са го ударили. Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер. Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го. Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
към беседата >>
Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара.
Преведете сега. Това е една формула. „А“ плюс „В“ равно на „С“. „А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара.
Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара.
„А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина.
към беседата >>
Шест хиляди войници са го ударили.
На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари.
Шест хиляди войници са го ударили.
Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер. Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го. Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
към беседата >>
„А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25.
Това е една формула. „А“ плюс „В“ равно на „С“. „А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара.
„А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25.
Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън.
към беседата >>
Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер.
Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили.
Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер.
Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го. Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
към беседата >>
Смятане е това в съвременната математика.
„А“ плюс „В“ равно на „С“. „А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25.
Смятане е това в съвременната математика.
Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно.
към беседата >>
Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го.
Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили. Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер.
Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го.
Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
към беседата >>
Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии.
„А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика.
Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии.
Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън.
към беседата >>
Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили. Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер. Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го.
Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
към беседата >>
Вие търсите разрешението на живота вън.
– На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии.
Вие търсите разрешението на живота вън.
Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията.
към беседата >>
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва.
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва.
Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна. Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия.
към беседата >>
Вие сте прави наполовина.
Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън.
Вие сте прави наполовина.
Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност.
към беседата >>
Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна.
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва.
Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна.
Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така.
към беседата >>
Вие търсите всичките разрешения отвън.
„А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина.
Вие търсите всичките разрешения отвън.
Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо.
към беседата >>
Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението.
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва. Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна.
Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението.
Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие.
към беседата >>
Наполовина е вярно.
Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън.
Наполовина е вярно.
Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията.
към беседата >>
Единият е нещастен, двамата са щастливи.
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва. Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна. Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението.
Единият е нещастен, двамата са щастливи.
Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън.
към беседата >>
Но всички разрешения не са отвън.
Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно.
Но всички разрешения не са отвън.
Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат.
към беседата >>
Следователно, силата на християнството в какво седи?
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва. Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна. Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият е нещастен, двамата са щастливи.
Следователно, силата на християнството в какво седи?
Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив.
към беседата >>
Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията.
Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън.
Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията.
„А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас.
към беседата >>
Християнството има да се бори с една мъчнотия.
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва. Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна. Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи?
Християнството има да се бори с една мъчнотия.
И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията.
към беседата >>
„А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност.
Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията.
„А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност.
Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате.
към беседата >>
И с човешкия живот е така.
Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна. Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия.
И с човешкия живот е така.
Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем?
към беседата >>
Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо.
Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност.
Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо.
Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими.
към беседата >>
Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие.
Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така.
Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие.
Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна.
към беседата >>
Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията.
Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо.
Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията.
Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум.
към беседата >>
Две възможности отвътре и две условия отвън.
Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие.
Две възможности отвътре и две условия отвън.
Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна. Умира човекът.
към беседата >>
Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат.
Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията.
Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат.
Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си.
към беседата >>
Единият случай е раждането, той е щастлив.
Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън.
Единият случай е раждането, той е щастлив.
И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна. Умира човекът. Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие.
към беседата >>
Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас.
Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат.
Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас.
Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са.
към беседата >>
И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията.
Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив.
И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията.
Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна. Умира човекът. Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие. Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
към беседата >>
Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате.
„А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас.
Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате.
Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са. Възможностите идат.
към беседата >>
Как да го наречем?
И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията.
Как да го наречем?
– Смъртта, която е безчестна. Умира човекът. Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие. Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
към беседата >>
Нещата са непостижими.
Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате.
Нещата са непостижими.
Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са. Възможностите идат. Има един закон на възможностите.
към беседата >>
– Смъртта, която е безчестна.
Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем?
– Смъртта, която е безчестна.
Умира човекът. Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие. Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
към беседата >>
Възможностите, това са свързани с човешкия ум.
Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими.
Възможностите, това са свързани с човешкия ум.
Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са. Възможностите идат. Има един закон на възможностите. Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
към беседата >>
Умира човекът.
Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна.
Умира човекът.
Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие. Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
към беседата >>
Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си.
Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум.
Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си.
Те се явяват, неизбежни са. Възможностите идат. Има един закон на възможностите. Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
към беседата >>
Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие.
Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна. Умира човекът.
Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие.
Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
към беседата >>
Сега може да бъдете като някои художници, да вземете едно огледало и може да нарисувате вашия образ в огледалото.
Сега може да бъдете като някои художници, да вземете едно огледало и може да нарисувате вашия образ в огледалото.
Или може да проектирате сянката някъде. Това още не е знание. По какво се отличава знание и невежество?
към беседата >>
Те се явяват, неизбежни са.
Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си.
Те се явяват, неизбежни са.
Възможностите идат. Има един закон на възможностите. Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
към беседата >>
Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна. Умира човекът. Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие.
Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
към беседата >>
Или може да проектирате сянката някъде.
Сега може да бъдете като някои художници, да вземете едно огледало и може да нарисувате вашия образ в огледалото.
Или може да проектирате сянката някъде.
Това още не е знание. По какво се отличава знание и невежество?
към беседата >>
Възможностите идат.
Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са.
Възможностите идат.
Има един закон на възможностите. Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
към беседата >>
Човек е създаден в числото 6.
Човек е създаден в числото 6.
Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата. Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания.
към беседата >>
Това още не е знание.
Сега може да бъдете като някои художници, да вземете едно огледало и може да нарисувате вашия образ в огледалото. Или може да проектирате сянката някъде.
Това още не е знание.
По какво се отличава знание и невежество?
към беседата >>
Има един закон на възможностите.
Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са. Възможностите идат.
Има един закон на възможностите.
Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
към беседата >>
Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата.
Човек е създаден в числото 6.
Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата.
Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията.
към беседата >>
По какво се отличава знание и невежество?
Сега може да бъдете като някои художници, да вземете едно огледало и може да нарисувате вашия образ в огледалото. Или може да проектирате сянката някъде. Това още не е знание.
По какво се отличава знание и невежество?
към беседата >>
Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са. Възможностите идат. Има един закон на възможностите.
Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
към беседата >>
Нещастен ден е шестият.
Човек е създаден в числото 6. Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата.
Нещастен ден е шестият.
И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли.
към беседата >>
Пишете върху втора тема: „Знание и невежество.“
Пишете върху втора тема: „Знание и невежество.“
към беседата >>
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват.
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват.
Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания. Къде ще си пласирате вашето знание? Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки.
към беседата >>
И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща.
Човек е създаден в числото 6. Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата. Нещастен ден е шестият.
И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща.
Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде.
към беседата >>
Ако някой ви даде друга тема така: „Кои са причините за мъчнотиите, които се произвеждат в живота.
Ако някой ви даде друга тема така: „Кои са причините за мъчнотиите, които се произвеждат в живота.
Кои са причините за създаването на мъчнотиите в живота? “ Трета тема.
към беседата >>
Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания.
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват.
Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания.
Къде ще си пласирате вашето знание? Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки. Може да имате познания психологически.
към беседата >>
Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар?
Човек е създаден в числото 6. Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата. Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща.
Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар?
(– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде. В библията има два източника, отдето са черпили.
към беседата >>
Кои са причините за създаването на мъчнотиите в живота?
Ако някой ви даде друга тема така: „Кои са причините за мъчнотиите, които се произвеждат в живота.
Кои са причините за създаването на мъчнотиите в живота?
“ Трета тема.
към беседата >>
Къде ще си пласирате вашето знание?
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват. Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания.
Къде ще си пласирате вашето знание?
Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки. Може да имате познания психологически. Как ще пласирате вашето знание?
към беседата >>
(– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания.
Човек е създаден в числото 6. Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата. Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар?
(– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания.
Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде. В библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип.
към беседата >>
“ Трета тема.
Ако някой ви даде друга тема така: „Кои са причините за мъчнотиите, които се произвеждат в живота. Кои са причините за създаването на мъчнотиите в живота?
“ Трета тема.
към беседата >>
Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението.
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват. Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания. Къде ще си пласирате вашето знание?
Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението.
Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки. Може да имате познания психологически. Как ще пласирате вашето знание? (– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
към беседата >>
Този Адам е създаден, Адам на желанията.
Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата. Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания.
Този Адам е създаден, Адам на желанията.
Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде. В библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип. Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
към беседата >>
Представете си, че имате на разположение един орех.
Представете си, че имате на разположение един орех.
Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид? После вземете едно яйце. След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е?
към беседата >>
Имате известни познания и по медицина.
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват. Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания. Къде ще си пласирате вашето знание? Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението.
Имате известни познания и по медицина.
Да кажем имате познания по съвременните социални науки. Може да имате познания психологически. Как ще пласирате вашето знание? (– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
към беседата >>
Не, мисловният принцип не е човека който мисли.
Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията.
Не, мисловният принцип не е човека който мисли.
Адам трябваше да се пресъздаде. В библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип. Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
към беседата >>
Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид?
Представете си, че имате на разположение един орех.
Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид?
После вземете едно яйце. След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле?
към беседата >>
Да кажем имате познания по съвременните социални науки.
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват. Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания. Къде ще си пласирате вашето знание? Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина.
Да кажем имате познания по съвременните социални науки.
Може да имате познания психологически. Как ще пласирате вашето знание? (– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
към беседата >>
Адам трябваше да се пресъздаде.
И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли.
Адам трябваше да се пресъздаде.
В библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип. Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
към беседата >>
После вземете едно яйце.
Представете си, че имате на разположение един орех. Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид?
После вземете едно яйце.
След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви.
към беседата >>
Може да имате познания психологически.
Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания. Къде ще си пласирате вашето знание? Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки.
Може да имате познания психологически.
Как ще пласирате вашето знание? (– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
към беседата >>
В библията има два източника, отдето са черпили.
Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде.
В библията има два източника, отдето са черпили.
Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип. Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
към беседата >>
След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид.
Представете си, че имате на разположение един орех. Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид? После вземете едно яйце.
След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид.
На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата.
към беседата >>
Как ще пласирате вашето знание?
Къде ще си пласирате вашето знание? Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки. Може да имате познания психологически.
Как ще пласирате вашето знание?
(– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
към беседата >>
Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип.
(– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде. В библията има два източника, отдето са черпили.
Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип.
Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
към беседата >>
На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле.
Представете си, че имате на разположение един орех. Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид? После вземете едно яйце. След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид.
На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле.
Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои.
към беседата >>
(– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки. Може да имате познания психологически. Как ще пласирате вашето знание?
(– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
към беседата >>
Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде. В библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип.
Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
към беседата >>
Но онзи процес, който става, какъв е?
Представете си, че имате на разположение един орех. Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид? После вземете едно яйце. След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле.
Но онзи процес, който става, какъв е?
Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце.
към беседата >>
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи.
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи.
Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега? Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня. Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание.
към беседата >>
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките.
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките.
И каквото той турил, останало. Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало.
към беседата >>
Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле?
Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид? После вземете едно яйце. След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е?
Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле?
Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние.
към беседата >>
Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега?
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи.
Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега?
Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня. Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството?
към беседата >>
И каквото той турил, останало.
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките.
И каквото той турил, останало.
Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо.
към беседата >>
Ами представете си сега живота ви.
После вземете едно яйце. След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле?
Ами представете си сега живота ви.
Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце.
към беседата >>
Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня.
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи. Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега?
Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня.
Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво.
към беседата >>
Той бил сведущ, знаел езика.
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките. И каквото той турил, останало.
Той бил сведущ, знаел езика.
И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име!
към беседата >>
Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата.
След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви.
Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата.
Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу.
към беседата >>
Туриш свещените книги, конят къде ще иде?
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи. Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега? Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня.
Туриш свещените книги, конят къде ще иде?
Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха?
към беседата >>
И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните.
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките. И каквото той турил, останало. Той бил сведущ, знаел езика.
И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните.
Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име.
към беседата >>
Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои.
На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата.
Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои.
Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия.
към беседата >>
Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете?
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи. Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега? Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня. Туриш свещените книги, конят къде ще иде?
Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете?
(– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха? Нищо не научиха.
към беседата >>
Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е?
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките. И каквото той турил, останало. Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните.
Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е?
Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа?
към беседата >>
Представете си спокойствието на едно яйце.
Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои.
Представете си спокойствието на едно яйце.
Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея.
към беседата >>
(– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание.
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи. Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега? Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня. Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете?
(– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание.
Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха? Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха.
към беседата >>
Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало.
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките. И каквото той турил, останало. Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е?
Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало.
Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари.
към беседата >>
Имате такова състояние.
Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце.
Имате такова състояние.
Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение?
към беседата >>
Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството?
Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега? Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня. Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание.
Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството?
Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха? Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това?
към беседата >>
Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо.
И каквото той турил, останало. Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало.
Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо.
Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари. Магари или магаре?
към беседата >>
Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце.
Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние.
Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце.
Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни.
към беседата >>
Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво.
Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня. Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството?
Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво.
Какво научиха? Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това?
към беседата >>
Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име!
Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо.
Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име!
“ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари. Магари или магаре? Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви.
към беседата >>
Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу.
Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце.
Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу.
Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека.
към беседата >>
Какво научиха?
Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво.
Какво научиха?
Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това? Казвате: „Трябва да имаме знание!
към беседата >>
“ Сега не смея да ви кажа това име.
И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име!
“ Сега не смея да ви кажа това име.
И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари. Магари или магаре? Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви. Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
към беседата >>
Това, което мърда, расте, стане голяма змия.
Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу.
Това, което мърда, расте, стане голяма змия.
Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има.
към беседата >>
Нищо не научиха.
Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха?
Нищо не научиха.
Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това? Казвате: „Трябва да имаме знание! “ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш?
към беседата >>
И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа?
Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име.
И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа?
– Магари. Магари или магаре? Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви. Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
към беседата >>
Вие хуквате да бягате от нея.
Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия.
Вие хуквате да бягате от нея.
Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека.
към беседата >>
Абсолютно нищо не научиха.
(– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха? Нищо не научиха.
Абсолютно нищо не научиха.
Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това? Казвате: „Трябва да имаме знание! “ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш? Ето един психологически закон.
към беседата >>
– Магари.
Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа?
– Магари.
Магари или магаре? Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви. Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
към беседата >>
Как ще си обясните това положение?
Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея.
Как ще си обясните това положение?
На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате.
към беседата >>
Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това?
Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха? Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха.
Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това?
Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това? Казвате: „Трябва да имаме знание! “ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш? Ето един психологически закон.
към беседата >>
Магари или магаре?
Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари.
Магари или магаре?
Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви. Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
към беседата >>
На пръв поглед мъчно може да се обясни.
Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение?
На пръв поглед мъчно може да се обясни.
Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо.
към беседата >>
Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това?
Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха? Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това?
Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това?
Казвате: „Трябва да имаме знание! “ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш? Ето един психологически закон.
към беседата >>
Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви.
Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари. Магари или магаре?
Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви.
Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
към беседата >>
Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека.
Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни.
Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека.
Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо. Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия.
към беседата >>
Казвате: „Трябва да имаме знание!
Какво научиха? Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това?
Казвате: „Трябва да имаме знание!
“ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш? Ето един психологически закон.
към беседата >>
Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
“ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари. Магари или магаре? Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви.
Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
към беседата >>
Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има.
Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека.
Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има.
Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо. Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия. Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш.
към беседата >>
“ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш?
Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това? Казвате: „Трябва да имаме знание!
“ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш?
Ето един психологически закон.
към беседата >>
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим.
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим.
Знанието е товар. Да знаеш, не трябва да носиш. Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието.
към беседата >>
Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека.
Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има.
Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека.
Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо. Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия. Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш. Кажете сега как можете?
към беседата >>
Ето един психологически закон.
Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това? Казвате: „Трябва да имаме знание! “ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш?
Ето един психологически закон.
към беседата >>
Знанието е товар.
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим.
Знанието е товар.
Да знаеш, не трябва да носиш. Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек.
към беседата >>
Трябва да изучавате.
Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека.
Трябва да изучавате.
Ти пожелаеш нещо. Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия. Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш. Кажете сега как можете?
към беседата >>
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе.
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе.
И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха. Та, като паднал, натъртил се. И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш? “ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята.
към беседата >>
Да знаеш, не трябва да носиш.
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим. Знанието е товар.
Да знаеш, не трябва да носиш.
Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря.
към беседата >>
Ти пожелаеш нещо.
На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате.
Ти пожелаеш нещо.
Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия. Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш. Кажете сега как можете?
към беседата >>
И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха.
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе.
И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха.
Та, като паднал, натъртил се. И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш? “ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих.
към беседата >>
Онзи който знае, не трябва да носи много.
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим. Знанието е товар. Да знаеш, не трябва да носиш.
Онзи който знае, не трябва да носи много.
Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме.
към беседата >>
Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия.
Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо.
Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия.
Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш. Кажете сега как можете?
към беседата >>
Та, като паднал, натъртил се.
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе. И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха.
Та, като паднал, натъртил се.
И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш? “ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега.
към беседата >>
Много малко трябва да носиш.
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим. Знанието е товар. Да знаеш, не трябва да носиш. Онзи който знае, не трябва да носи много.
Много малко трябва да носиш.
Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете.
към беседата >>
Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш.
Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо. Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия.
Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш.
Кажете сега как можете?
към беседата >>
И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш?
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе. И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха. Та, като паднал, натъртил се.
И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш?
“ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи.
към беседата >>
Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието.
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим. Знанието е товар. Да знаеш, не трябва да носиш. Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш.
Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието.
Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос.
към беседата >>
Кажете сега как можете?
Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо. Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия. Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш.
Кажете сега как можете?
към беседата >>
“ – „От удар.
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе. И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха. Та, като паднал, натъртил се. И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш?
“ – „От удар.
Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение.
към беседата >>
Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек.
Знанието е товар. Да знаеш, не трябва да носиш. Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието.
Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек.
Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос.
към беседата >>
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх.
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх.
Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината. Климатичните условия на висините не са такива, както в низините. Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица.
към беседата >>
Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята.
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе. И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха. Та, като паднал, натъртил се. И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш? “ – „От удар.
Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята.
Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието.
към беседата >>
Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря.
Да знаеш, не трябва да носиш. Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек.
Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря.
Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание.
към беседата >>
Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината.
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх.
Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината.
Климатичните условия на висините не са такива, както в низините. Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам.
към беседата >>
Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих.
И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха. Та, като паднал, натъртил се. И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш? “ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята.
Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих.
Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат.
към беседата >>
Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме.
Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря.
Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме.
По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие.
към беседата >>
Климатичните условия на висините не са такива, както в низините.
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх. Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината.
Климатичните условия на висините не са такива, както в низините.
Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате.
към беседата >>
Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега.
Та, като паднал, натъртил се. И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш? “ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих.
Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега.
Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди.
към беседата >>
По математика, музика, основните работи ще ги знаете.
Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме.
По математика, музика, основните работи ще ги знаете.
Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие. Знанието е като възможност.
към беседата >>
Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите.
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх. Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината. Климатичните условия на висините не са такива, както в низините.
Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите.
Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите.
към беседата >>
Вие знаете много работи.
И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш? “ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега.
Вие знаете много работи.
Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят.
към беседата >>
Върху теорията на музиката, на който да е въпрос.
Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете.
Върху теорията на музиката, на който да е въпрос.
Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие. Знанието е като възможност. Вътре е ценно.
към беседата >>
Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви.
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх. Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината. Климатичните условия на висините не са такива, както в низините. Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите.
Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви.
Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете.
към беседата >>
Но онова, което знаеш няма приложение.
“ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи.
Но онова, което знаеш няма приложение.
Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание.
към беседата >>
Но доколко ги разбираме, то е въпрос.
Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос.
Но доколко ги разбираме, то е въпрос.
Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие. Знанието е като възможност. Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите.
към беседата >>
Духне вятър, превърне на поледица.
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх. Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината. Климатичните условия на висините не са такива, както в низините. Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви.
Духне вятър, превърне на поледица.
Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение.
към беседата >>
Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието.
Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение.
Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието.
В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време.
към беседата >>
Не уповавайте на това знание.
Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос.
Не уповавайте на това знание.
Писаното знание е условие. Знанието е като възможност. Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо.
към беседата >>
Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам.
Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината. Климатичните условия на висините не са такива, както в низините. Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица.
Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам.
Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло?
към беседата >>
В природата може само да загатнат.
Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието.
В природата може само да загатнат.
Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват.
към беседата >>
Писаното знание е условие.
Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание.
Писаното знание е условие.
Знанието е като възможност. Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот.
към беседата >>
Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате.
Климатичните условия на висините не са такива, както в низините. Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам.
Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате.
Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали?
към беседата >>
Има неща, които показват само преходни периоди.
Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат.
Има неща, които показват само преходни периоди.
Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват. Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма.
към беседата >>
Знанието е като възможност.
По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие.
Знанието е като възможност.
Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът.
към беседата >>
Огън не можете да запалите.
Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате.
Огън не можете да запалите.
Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо.
към беседата >>
Представете си, че гледате един цъфнал цвят.
Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди.
Представете си, че гледате един цъфнал цвят.
Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват. Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма. Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало?
към беседата >>
Вътре е ценно.
Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие. Знанието е като възможност.
Вътре е ценно.
Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно.
към беседата >>
Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете.
Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите.
Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете.
Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си.
към беседата >>
Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание.
Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят.
Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание.
Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват. Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма. Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало? Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
към беседата >>
Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите.
Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие. Знанието е като възможност. Вътре е ценно.
Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите.
Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия.
към беседата >>
Намирате се в трудно положение.
Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете.
Намирате се в трудно положение.
Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе.
към беседата >>
Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време.
Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание.
Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време.
След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват. Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма. Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало? Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
към беседата >>
Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо.
Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие. Знанието е като възможност. Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите.
Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо.
Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате.
към беседата >>
Кой ви създаде това зло?
Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение.
Кой ви създаде това зло?
– Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе. Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам!
към беседата >>
След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват.
В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време.
След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват.
Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма. Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало? Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
към беседата >>
Ще влезете в новия живот.
Писаното знание е условие. Знанието е като възможност. Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо.
Ще влезете в новия живот.
Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията.
към беседата >>
– Желанието ви, нали?
Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло?
– Желанието ви, нали?
Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе. Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам! Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си!
към беседата >>
Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма.
Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват.
Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма.
Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало? Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
към беседата >>
Така седи въпросът.
Знанието е като възможност. Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот.
Така седи въпросът.
Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите.
към беседата >>
Желанието ви да се качите горе не е лошо.
Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали?
Желанието ви да се качите горе не е лошо.
Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе. Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам! Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си! “ Добре.
към беседата >>
Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало?
Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват. Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма.
Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало?
Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
към беседата >>
Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно.
Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът.
Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно.
То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите. Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия.
към беседата >>
Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си.
Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо.
Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си.
Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе. Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам! Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си! “ Добре.
към беседата >>
Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват. Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма. Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало?
Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
към беседата >>
То е магия.
Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно.
То е магия.
Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите. Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия. Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време.
към беседата >>
Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе.
Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си.
Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе.
Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам! Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си! “ Добре.
към беседата >>
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани.
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани.
То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал. Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример.
към беседата >>
Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате.
Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия.
Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате.
Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите. Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия. Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време. Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
към беседата >>
Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам!
Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе.
Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам!
Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си! “ Добре.
към беседата >>
То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал.
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани.
То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал.
Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание.
към беседата >>
Защото много от страданията произтичат от условията.
Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате.
Защото много от страданията произтичат от условията.
Много от страданията произтичат от възможностите. Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия. Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време. Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
към беседата >>
Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си!
– Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе. Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам!
Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си!
“ Добре.
към беседата >>
Коя е причината на туй?
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани. То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал.
Коя е причината на туй?
Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“.
към беседата >>
Много от страданията произтичат от възможностите.
Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията.
Много от страданията произтичат от възможностите.
Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия. Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време. Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
към беседата >>
“ Добре.
Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе. Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам! Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си!
“ Добре.
към беседата >>
Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни.
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани. То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал. Коя е причината на туй?
Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни.
Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница.
към беседата >>
Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия.
Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите.
Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия.
Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време. Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
към беседата >>
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите.
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите.
Този кладенец е дълбок 50–60 метра. Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има. Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите?
към беседата >>
Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне.
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани. То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал. Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни.
Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне.
Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси.
към беседата >>
Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време.
То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите. Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия.
Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време.
Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
към беседата >>
Този кладенец е дълбок 50–60 метра.
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите.
Този кладенец е дълбок 50–60 метра.
Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има. Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите? Сега кой ви създаде тази мъчнотия?
към беседата >>
Сега да ви кажа друг пример.
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани. То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал. Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне.
Сега да ви кажа друг пример.
Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря.
към беседата >>
Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите. Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия. Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време.
Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
към беседата >>
Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има.
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите. Този кладенец е дълбок 50–60 метра.
Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има.
Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите? Сега кой ви създаде тази мъчнотия? – Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца.
към беседата >>
Да ви кажа къде куца човек в своето знание.
То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал. Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример.
Да ви кажа къде куца човек в своето знание.
Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство.
към беседата >>
Сега нека се спрем върху основното положение.
Сега нека се спрем върху основното положение.
Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности. И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“. Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят.
към беседата >>
Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса.
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите. Този кладенец е дълбок 50–60 метра. Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има.
Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса.
Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите? Сега кой ви създаде тази мъчнотия? – Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца. Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
към беседата >>
Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“.
Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание.
Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“.
Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде!
към беседата >>
Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности.
Сега нека се спрем върху основното положение.
Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности.
И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“. Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“?
към беседата >>
Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае.
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите. Този кладенец е дълбок 50–60 метра. Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има. Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса.
Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае.
Скъса се въжето, какво ще правите? Сега кой ви създаде тази мъчнотия? – Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца. Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
към беседата >>
Един царски син тръгнал да търси своята избраница.
Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“.
Един царски син тръгнал да търси своята избраница.
Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала.
към беседата >>
И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“.
Сега нека се спрем върху основното положение. Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности.
И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“.
Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог.
към беседата >>
Скъса се въжето, какво ще правите?
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите. Този кладенец е дълбок 50–60 метра. Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има. Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае.
Скъса се въжето, какво ще правите?
Сега кой ви създаде тази мъчнотия? – Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца. Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
към беседата >>
Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси.
Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница.
Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси.
Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре.
към беседата >>
Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви.
Сега нека се спрем върху основното положение. Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности. И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“.
Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви.
Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология.
към беседата >>
Сега кой ви създаде тази мъчнотия?
Този кладенец е дълбок 50–60 метра. Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има. Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите?
Сега кой ви създаде тази мъчнотия?
– Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца. Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
към беседата >>
Чул за една прочута царска дъщеря.
Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси.
Чул за една прочута царска дъщеря.
Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата.
към беседата >>
Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“.
Сега нека се спрем върху основното положение. Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности. И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“. Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви.
Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“.
С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква.
към беседата >>
– Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца.
Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има. Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите? Сега кой ви създаде тази мъчнотия?
– Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца.
Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
към беседата >>
Отива в това царство.
Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря.
Отива в това царство.
Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде.
към беседата >>
С „Б“-то е създаден сегашния свят.
Сега нека се спрем върху основното положение. Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности. И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“. Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“.
С „Б“-то е създаден сегашния свят.
Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ.
към беседата >>
Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите? Сега кой ви създаде тази мъчнотия? – Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца.
Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
към беседата >>
Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде!
Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство.
Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде!
“ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече!
към беседата >>
Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“?
Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности. И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“. Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят.
Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“?
– Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа.
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа.
В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки. Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади. Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща.
към беседата >>
“ И тя като го видяла и тя го харесала.
Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде!
“ И тя като го видяла и тя го харесала.
Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън.
към беседата >>
– Бог.
И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“. Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“?
– Бог.
(„Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ.
към беседата >>
В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки.
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа.
В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки.
Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади. Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша.
към беседата >>
Работата вървяла много добре.
Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала.
Работата вървяла много добре.
Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение.
към беседата >>
(„Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология.
Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог.
(„Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология.
„БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ. двама); а българинът: бод – шило.
към беседата >>
Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади.
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа. В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки.
Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади.
Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали.
към беседата >>
Най-после оженват се двамата.
Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре.
Най-после оженват се двамата.
Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение. Тя ставала нервна, раздразнителна.
към беседата >>
„БО“ тя е много силна буква.
Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология.
„БО“ тя е много силна буква.
БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ. двама); а българинът: бод – шило. Какво значи богатство?
към беседата >>
Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи.
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа. В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки. Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади.
Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи.
Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза.
към беседата >>
Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде.
Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата.
Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде.
Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение. Тя ставала нервна, раздразнителна. Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца.
към беседата >>
БО-ГАТ, ГАТИ.
С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква.
БО-ГАТ, ГАТИ.
БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ. двама); а българинът: бод – шило. Какво значи богатство? Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
към беседата >>
Казват му: „Гледай да влезеш в училището!
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа. В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки. Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади. Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи.
Казват му: „Гледай да влезеш в училището!
“ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила.
към беседата >>
Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече!
Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде! “ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде.
Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече!
“ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение. Тя ставала нервна, раздразнителна. Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца. Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
към беседата >>
БОД, българинът разбира: бод на игла.
Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ.
БОД, българинът разбира: бод на игла.
Англичанинът разбира: двама (от англ. двама); а българинът: бод – шило. Какво значи богатство? Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
към беседата >>
“ Училището седяло от една къща.
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа. В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки. Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади. Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището!
“ Училището седяло от една къща.
Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става!
към беседата >>
“ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън.
“ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече!
“ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън.
За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение. Тя ставала нервна, раздразнителна. Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца. Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
към беседата >>
Англичанинът разбира: двама (от англ.
– Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла.
Англичанинът разбира: двама (от англ.
двама); а българинът: бод – шило. Какво значи богатство? Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
към беседата >>
Една къща, не зная как да ви я опиша.
В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки. Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади. Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща.
Една къща, не зная как да ви я опиша.
Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал.
към беседата >>
За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение.
Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън.
За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение.
Тя ставала нервна, раздразнителна. Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца. Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
към беседата >>
двама); а българинът: бод – шило.
(„Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ.
двама); а българинът: бод – шило.
Какво значи богатство? Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
към беседата >>
Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали.
Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади. Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша.
Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали.
Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила.
към беседата >>
Тя ставала нервна, раздразнителна.
Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение.
Тя ставала нервна, раздразнителна.
Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца. Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
към беседата >>
Какво значи богатство?
„БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ. двама); а българинът: бод – шило.
Какво значи богатство?
Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
към беседата >>
Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза.
Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали.
Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза.
По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря.
към беседата >>
Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца.
Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение. Тя ставала нервна, раздразнителна.
Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца.
Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
към беседата >>
Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ. двама); а българинът: бод – шило. Какво значи богатство?
Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
към беседата >>
По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила.
Казват му: „Гледай да влезеш в училището! “ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза.
По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила.
Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала.
към беседата >>
Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече! “ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение. Тя ставала нервна, раздразнителна. Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца.
Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
към беседата >>
После имате на санскритски език аум.
После имате на санскритски език аум.
„У“-то, тази буква е сложна. Аум е превърнато в ом. Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното.
към беседата >>
Казва: „С ритане става!
“ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила.
Казва: „С ритане става!
“ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи.
към беседата >>
То е все знание.
То е все знание.
Една приказка, която ще преведете. Тия неща са, които постоянно имате. Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо?
към беседата >>
„У“-то, тази буква е сложна.
После имате на санскритски език аум.
„У“-то, тази буква е сложна.
Аум е превърнато в ом. Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят.
към беседата >>
“ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал.
Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става!
“ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал.
Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи.
към беседата >>
Една приказка, която ще преведете.
То е все знание.
Една приказка, която ще преведете.
Тия неща са, които постоянно имате. Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете!
към беседата >>
Аум е превърнато в ом.
После имате на санскритски език аум. „У“-то, тази буква е сложна.
Аум е превърнато в ом.
Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят.
към беседата >>
Тя се затворила.
Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал.
Тя се затворила.
Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той.
към беседата >>
Тия неща са, които постоянно имате.
То е все знание. Една приказка, която ще преведете.
Тия неща са, които постоянно имате.
Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат.
към беседата >>
Тогава в славянски имате думата дом.
После имате на санскритски език аум. „У“-то, тази буква е сложна. Аум е превърнато в ом.
Тогава в славянски имате думата дом.
Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог?
към беседата >>
Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря.
Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила.
Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря.
По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря.
към беседата >>
Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения.
То е все знание. Една приказка, която ще преведете. Тия неща са, които постоянно имате.
Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения.
След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж!
към беседата >>
Туй, в което разумното работи.
После имате на санскритски език аум. „У“-то, тази буква е сложна. Аум е превърнато в ом. Тогава в славянски имате думата дом.
Туй, в което разумното работи.
Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят.
към беседата >>
По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала.
По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря.
По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала.
Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре.
към беседата >>
След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете!
То е все знание. Една приказка, която ще преведете. Тия неща са, които постоянно имате. Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения.
След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете!
“ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално.
към беседата >>
Дом е място, дето Бог създал разумното.
После имате на санскритски език аум. „У“-то, тази буква е сложна. Аум е превърнато в ом. Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи.
Дом е място, дето Бог създал разумното.
Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог.
към беседата >>
Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи.
Казва: „С ритане става! “ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала.
Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи.
Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече.
към беседата >>
“ – „Защо?
То е все знание. Една приказка, която ще преведете. Тия неща са, които постоянно имате. Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете!
“ – „Защо?
“ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай!
към беседата >>
Човек и жената могат да живеят.
„У“-то, тази буква е сложна. Аум е превърнато в ом. Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното.
Човек и жената могат да живеят.
Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа.
към беседата >>
Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи.
“ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи.
Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи.
Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене.
към беседата >>
“ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете!
Една приказка, която ще преведете. Тия неща са, които постоянно имате. Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо?
“ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете!
“ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“?
към беседата >>
Бог е място, дето всички живеят.
Аум е превърнато в ом. Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят.
Бог е място, дето всички живеят.
Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей.
към беседата >>
Набарва ги той.
Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи.
Набарва ги той.
Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят.
към беседата >>
“ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат.
Тия неща са, които постоянно имате. Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете!
“ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат.
Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е.
към беседата >>
Що значи Бог?
Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят.
Що значи Бог?
– Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал.
към беседата >>
Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря.
Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той.
Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря.
Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега!
към беседата >>
Морално правило: чесън не яж!
Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат.
Морално правило: чесън не яж!
Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш.
към беседата >>
– Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят.
Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог?
– Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят.
То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира.
към беседата >>
Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре.
По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря.
Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре.
Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето.
към беседата >>
Понеже разсъждавам реално.
След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете! “ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж!
Понеже разсъждавам реално.
Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай!
към беседата >>
То е Бог.
Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят.
То е Бог.
Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието.
към беседата >>
Но той огладнял вече.
Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре.
Но той огладнял вече.
Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб!
към беседата >>
Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай!
“ – „Защо? “ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално.
Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай!
Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие.
към беседата >>
Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа.
Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог.
Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа.
И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят.
към беседата >>
Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене.
Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече.
Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене.
Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм!
към беседата >>
Коя заповед е „Не пожелай“?
“ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете! “ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай!
Коя заповед е „Не пожелай“?
Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай!
към беседата >>
И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей.
Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа.
И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей.
Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви.
към беседата >>
Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят.
Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене.
Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят.
Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го.
към беседата >>
Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е.
“ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“?
Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е.
Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги!
към беседата >>
Това е първия принцип, който създал.
Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей.
Това е първия принцип, който създал.
Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание.
към беседата >>
Той гладен, казва: „Не е време за музика сега!
Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят.
Той гладен, казва: „Не е време за музика сега!
“ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм!
към беседата >>
Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш.
Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е.
Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш.
Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища!
към беседата >>
Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира.
– Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал.
Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира.
Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог?
към беседата >>
“ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето.
Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега!
“ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето.
Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм! “ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда.
към беседата >>
Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай!
Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш.
Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай!
“ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб!
към беседата >>
Вав е закона на равновесието.
То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира.
Вав е закона на равновесието.
После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог.
към беседата >>
Но хляб!
Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето.
Но хляб!
Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм! “ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда. Всичко каквото става, вижда, че става по магически.
към беседата >>
“ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие.
Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай!
“ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие.
Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода!
към беседата >>
После буквите се повтарят.
Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието.
После буквите се повтарят.
Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа.
към беседата >>
Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм!
Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб!
Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм!
“ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм! “ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда. Всичко каквото става, вижда, че става по магически. Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му.
към беседата >>
Знанието, което няма приложение, не го желай!
Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие.
Знанието, което няма приложение, не го желай!
Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи!
към беседата >>
Някой път тази дума се пише с три букви.
И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят.
Някой път тази дума се пише с три букви.
Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ.
към беседата >>
“ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го.
Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм!
“ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го.
Казва: „Не е време за баня, гладен съм! “ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда. Всичко каквото става, вижда, че става по магически. Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му. Той се намира в чудо.
към беседата >>
Не пожелай да имаш мъртви слуги!
Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай!
Не пожелай да имаш мъртви слуги!
Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща!
към беседата >>
Сега изваждаме друго тълкувание.
Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви.
Сега изваждаме друго тълкувание.
Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ. Що е богатството?
към беседата >>
Казва: „Не е време за баня, гладен съм!
Той гладен, казва: „Не е време за музика сега! “ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го.
Казва: „Не е време за баня, гладен съм!
“ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда. Всичко каквото става, вижда, че става по магически. Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му. Той се намира в чудо.
към беседата >>
Не пожелай да имаш изгорели въглища!
Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги!
Не пожелай да имаш изгорели въглища!
Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка!
към беседата >>
Що е Бог?
Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание.
Що е Бог?
Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ. Що е богатството? Там, дето можеш да живееш, имаш богатството.
към беседата >>
“ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда.
“ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм!
“ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда.
Всичко каквото става, вижда, че става по магически. Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му. Той се намира в чудо.
към беседата >>
Не пожелай да имаш развален хляб!
Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай! “ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища!
Не пожелай да имаш развален хляб!
Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш!
към беседата >>
Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог.
Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог?
Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог.
Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ. Що е богатството? Там, дето можеш да живееш, имаш богатството. Животът не е в притеснение.
към беседата >>
Всичко каквото става, вижда, че става по магически.
Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм! “ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда.
Всичко каквото става, вижда, че става по магически.
Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му. Той се намира в чудо.
към беседата >>
Не пожелай да имаш нечиста вода!
“ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб!
Не пожелай да имаш нечиста вода!
Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш!
към беседата >>
Там, дето никой не може да живее, няма го Господа.
После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог.
Там, дето никой не може да живее, няма го Господа.
Дето живеят, там е Господ. Що е богатството? Там, дето можеш да живееш, имаш богатството. Животът не е в притеснение. Там, дето си притеснен, богатството го няма.
към беседата >>
Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му.
Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм! “ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм! “ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда. Всичко каквото става, вижда, че става по магически.
Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му.
Той се намира в чудо.
към беседата >>
Не пожелай да имаш скъсани дрехи!
Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода!
Не пожелай да имаш скъсани дрехи!
Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш!
към беседата >>
Дето живеят, там е Господ.
Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа.
Дето живеят, там е Господ.
Що е богатството? Там, дето можеш да живееш, имаш богатството. Животът не е в притеснение. Там, дето си притеснен, богатството го няма.
към беседата >>
Той се намира в чудо.
“ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм! “ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда. Всичко каквото става, вижда, че става по магически. Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му.
Той се намира в чудо.
към беседата >>
Не пожелай да имаш скъсани обуща!
Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи!
Не пожелай да имаш скъсани обуща!
Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай!
към беседата >>
Що е богатството?
Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ.
Що е богатството?
Там, дето можеш да живееш, имаш богатството. Животът не е в притеснение. Там, дето си притеснен, богатството го няма.
към беседата >>
Как мислите, как е излязъл от това положение?
Как мислите, как е излязъл от това положение?
Гладен да стоиш не е лесно. Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора? Гладен съм, малко хляб! Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне. Той казва: „Абе толкоз не исках!
към беседата >>
Не пожелай да имаш скъсана шапка!
Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща!
Не пожелай да имаш скъсана шапка!
Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Там, дето можеш да живееш, имаш богатството.
Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ. Що е богатството?
Там, дето можеш да живееш, имаш богатството.
Животът не е в притеснение. Там, дето си притеснен, богатството го няма.
към беседата >>
Гладен да стоиш не е лесно.
Как мислите, как е излязъл от това положение?
Гладен да стоиш не е лесно.
Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора? Гладен съм, малко хляб! Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне. Той казва: „Абе толкоз не исках! “ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене!
към беседата >>
Не пожелай да умираш!
Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка!
Не пожелай да умираш!
Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее!
към беседата >>
Животът не е в притеснение.
Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ. Що е богатството? Там, дето можеш да живееш, имаш богатството.
Животът не е в притеснение.
Там, дето си притеснен, богатството го няма.
към беседата >>
Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора?
Как мислите, как е излязъл от това положение? Гладен да стоиш не е лесно.
Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора?
Гладен съм, малко хляб! Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне. Той казва: „Абе толкоз не исках! “ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене! “ Удря и всичкият хляб изчезва.
към беседата >>
Не пожелай да се разлюбваш!
Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш!
Не пожелай да се разлюбваш!
Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят!
към беседата >>
Там, дето си притеснен, богатството го няма.
Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ. Що е богатството? Там, дето можеш да живееш, имаш богатството. Животът не е в притеснение.
Там, дето си притеснен, богатството го няма.
към беседата >>
Гладен съм, малко хляб!
Как мислите, как е излязъл от това положение? Гладен да стоиш не е лесно. Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора?
Гладен съм, малко хляб!
Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне. Той казва: „Абе толкоз не исках! “ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене! “ Удря и всичкият хляб изчезва.
към беседата >>
Не пожелай да се биеш!
Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш!
Не пожелай да се биеш!
Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова!
към беседата >>
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности.
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности.
Да ви направя сега друг превод. Възможностите, това са човешките желания. Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си!
към беседата >>
Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне.
Как мислите, как е излязъл от това положение? Гладен да стоиш не е лесно. Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора? Гладен съм, малко хляб!
Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне.
Той казва: „Абе толкоз не исках! “ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене! “ Удря и всичкият хляб изчезва.
към беседата >>
Сега то е едната страна: Не пожелай!
Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш!
Сега то е едната страна: Не пожелай!
Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови!
към беседата >>
Да ви направя сега друг превод.
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности.
Да ви направя сега друг превод.
Възможностите, това са човешките желания. Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията.
към беседата >>
Той казва: „Абе толкоз не исках!
Как мислите, как е излязъл от това положение? Гладен да стоиш не е лесно. Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора? Гладен съм, малко хляб! Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне.
Той казва: „Абе толкоз не исках!
“ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене! “ Удря и всичкият хляб изчезва.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай!
Какво трябва да се прави?
Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега!
към беседата >>
Възможностите, това са човешките желания.
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности. Да ви направя сега друг превод.
Възможностите, това са човешките желания.
Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание.
към беседата >>
“ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене!
Гладен да стоиш не е лесно. Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора? Гладен съм, малко хляб! Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне. Той казва: „Абе толкоз не исках!
“ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене!
“ Удря и всичкият хляб изчезва.
към беседата >>
Пожелай слугата ти да живее!
Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави?
Пожелай слугата ти да живее!
Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай!
към беседата >>
Условията, това са човешките мисли вън.
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности. Да ви направя сега друг превод. Възможностите, това са човешките желания.
Условията, това са човешките мисли вън.
Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите.
към беседата >>
“ Удря и всичкият хляб изчезва.
Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора? Гладен съм, малко хляб! Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне. Той казва: „Абе толкоз не исках! “ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене!
“ Удря и всичкият хляб изчезва.
към беседата >>
Пожелай дрехите ти да се обновят!
Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее!
Пожелай дрехите ти да се обновят!
Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай! Та сега аз ви давам знание.
към беседата >>
Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат.
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности. Да ви направя сега друг превод. Възможностите, това са човешките желания. Условията, това са човешките мисли вън.
Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат.
Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш.
към беседата >>
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик.
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик.
Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа? Тук ще се спра. Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси.
към беседата >>
Пожелай шапката ти да стане нова!
Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят!
Пожелай шапката ти да стане нова!
Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай! Та сега аз ви давам знание. Приложете го.
към беседата >>
Изучавайте желанията си и мислите си!
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности. Да ви направя сега друг превод. Възможностите, това са човешките желания. Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат.
Изучавайте желанията си и мислите си!
Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите.
към беседата >>
Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа?
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик.
Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа?
Тук ще се спра. Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат.
към беседата >>
Пожелай обущата ти да станат нови!
Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова!
Пожелай обущата ти да станат нови!
Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай! Та сега аз ви давам знание. Приложете го. Един извънреден пример е то.
към беседата >>
Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията.
Да ви направя сега друг превод. Възможностите, това са човешките желания. Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си!
Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията.
Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите. Два процеса сега стават.
към беседата >>
Тук ще се спра.
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик. Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа?
Тук ще се спра.
Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо.
към беседата >>
Всичко туй пожелай сега!
Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови!
Всичко туй пожелай сега!
Туй пожелай! Та сега аз ви давам знание. Приложете го. Един извънреден пример е то.
към беседата >>
Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание.
Възможностите, това са човешките желания. Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията.
Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание.
Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите. Два процеса сега стават. То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох.
към беседата >>
Това е, което става във вашия живот.
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик. Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа? Тук ще се спра.
Това е, което става във вашия живот.
Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание.
към беседата >>
Туй пожелай!
Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега!
Туй пожелай!
Та сега аз ви давам знание. Приложете го. Един извънреден пример е то.
към беседата >>
Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите.
Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание.
Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите.
Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите. Два процеса сега стават. То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох. Всичките желания се постигат с вложените възможности.
към беседата >>
Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите.
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик. Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа? Тук ще се спра. Това е, което става във вашия живот.
Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите.
Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание. Той бута, мести, ходи.
към беседата >>
Та сега аз ви давам знание.
Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай!
Та сега аз ви давам знание.
Приложете го. Един извънреден пример е то.
към беседата >>
Там трябва да работиш.
Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите.
Там трябва да работиш.
Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите. Два процеса сега стават. То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох. Всичките желания се постигат с вложените възможности.
към беседата >>
Никога човек не приема нещата когато ги търси.
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик. Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа? Тук ще се спра. Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите.
Никога човек не приема нещата когато ги търси.
Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание. Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото.
към беседата >>
Приложете го.
Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай! Та сега аз ви давам знание.
Приложете го.
Един извънреден пример е то.
към беседата >>
Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите.
Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш.
Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите.
Два процеса сега стават. То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох. Всичките желания се постигат с вложените възможности.
към беседата >>
Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат.
Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа? Тук ще се спра. Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси.
Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат.
Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание. Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва.
към беседата >>
Един извънреден пример е то.
Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай! Та сега аз ви давам знание. Приложете го.
Един извънреден пример е то.
към беседата >>
Два процеса сега стават.
Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите.
Два процеса сега стават.
То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох. Всичките желания се постигат с вложените възможности.
към беседата >>
Не, че желанието на този ученик е лошо.
Тук ще се спра. Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат.
Не, че желанието на този ученик е лошо.
Туй е незнание. Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става.
към беседата >>
Едного осъдили на смъртно наказание.
Едного осъдили на смъртно наказание.
Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава. Казва: „Трябва да се обеси! “ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може.
към беседата >>
То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох.
Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите. Два процеса сега стават.
То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох.
Всичките желания се постигат с вложените възможности.
към беседата >>
Туй е незнание.
Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо.
Туй е незнание.
Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска.
към беседата >>
Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава.
Едного осъдили на смъртно наказание.
Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава.
Казва: „Трябва да се обеси! “ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание.
към беседата >>
Всичките желания се постигат с вложените възможности.
Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите. Два процеса сега стават. То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох.
Всичките желания се постигат с вложените възможности.
към беседата >>
Той бута, мести, ходи.
Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание.
Той бута, мести, ходи.
В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата.
към беседата >>
Казва: „Трябва да се обеси!
Едного осъдили на смъртно наказание. Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава.
Казва: „Трябва да се обеси!
“ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание. Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя.
към беседата >>
Реализирането на желанията се постига чрез условията.
Реализирането на желанията се постига чрез условията.
Условията са твоята мисъл. Трябва да знаете съчетанието на едно желание с външните условия, да ги съедините и ще имате правилно химическо съединение, което е устойчиво.
към беседата >>
В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото.
Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание. Той бута, мести, ходи.
В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото.
Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш.
към беседата >>
“ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек.
Едного осъдили на смъртно наказание. Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава. Казва: „Трябва да се обеси!
“ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек.
Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание. Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя. Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя!
към беседата >>
Условията са твоята мисъл.
Реализирането на желанията се постига чрез условията.
Условията са твоята мисъл.
Трябва да знаете съчетанието на едно желание с външните условия, да ги съедините и ще имате правилно химическо съединение, което е устойчиво.
към беседата >>
Той само блъска, не пипа както трябва.
Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание. Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото.
Той само блъска, не пипа както трябва.
Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква.
към беседата >>
Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му.
Едного осъдили на смъртно наказание. Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава. Казва: „Трябва да се обеси! “ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек.
Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му.
Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание. Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя. Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя! “
към беседата >>
Трябва да знаете съчетанието на едно желание с външните условия, да ги съедините и ще имате правилно химическо съединение, което е устойчиво.
Реализирането на желанията се постига чрез условията. Условията са твоята мисъл.
Трябва да знаете съчетанието на едно желание с външните условия, да ги съедините и ще имате правилно химическо съединение, което е устойчиво.
към беседата >>
Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става.
Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание. Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва.
Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става.
Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега.
към беседата >>
Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може.
Едного осъдили на смъртно наказание. Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава. Казва: „Трябва да се обеси! “ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му.
Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може.
Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание. Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя. Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя! “
към беседата >>
Той удря и работите идат, както той не иска.
Туй е незнание. Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става.
Той удря и работите идат, както той не иска.
Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език.
към беседата >>
Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание.
Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава. Казва: „Трябва да се обеси! “ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може.
Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание.
Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя. Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя! “
към беседата >>
НАГОРЕ