НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1557
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1557
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изпитът на Любовта
,
УС
, София, 29.1.1939г.,
Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си.
Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия!
Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си.
Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им.
към беседата >>
Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо.
И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва.
Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо.
А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно. Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан. Все на слънцето ходя и все на земята живея.
към беседата >>
То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее.
Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил. Защото детето, като се роди, няма какво да мисли. Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало.
То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее.
към беседата >>
Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят.
Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си.
Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят.
А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят.
към беседата >>
А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно.
Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо.
А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно.
Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан. Все на слънцето ходя и все на земята живея.
към беседата >>
Сега аз ще ви говоря за неща, които са реални, за които нямате никакво възпоминание.
Сега аз ще ви говоря за неща, които са реални, за които нямате никакво възпоминание.
За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате. Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт. А вие нищо не помните от него. Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното.
към беседата >>
А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят.
После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят.
А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят.
Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат.
към беседата >>
Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан.
Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо. А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно.
Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан.
Все на слънцето ходя и все на земята живея.
към беседата >>
За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате.
Сега аз ще ви говоря за неща, които са реални, за които нямате никакво възпоминание.
За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате.
Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт. А вие нищо не помните от него. Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали.
към беседата >>
Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим?
И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят.
Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим?
– Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами.
към беседата >>
Все на слънцето ходя и все на земята живея.
Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо. А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно. Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан.
Все на слънцето ходя и все на земята живея.
към беседата >>
Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт.
Сега аз ще ви говоря за неща, които са реални, за които нямате никакво възпоминание. За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате.
Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт.
А вие нищо не помните от него. Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание.
към беседата >>
– Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят.
Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим?
– Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят.
Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди.
към беседата >>
Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика.
Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика.
Правете разлика в себе си, но само за маневра. Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци.
към беседата >>
А вие нищо не помните от него.
Сега аз ще ви говоря за неща, които са реални, за които нямате никакво възпоминание. За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате. Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт.
А вие нищо не помните от него.
Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята.
към беседата >>
Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им.
Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят.
Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им.
Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си.
към беседата >>
Правете разлика в себе си, но само за маневра.
Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика.
Правете разлика в себе си, но само за маневра.
Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се.
към беседата >>
Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали?
Сега аз ще ви говоря за неща, които са реални, за които нямате никакво възпоминание. За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате. Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт. А вие нищо не помните от него.
Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали?
Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение.
към беседата >>
Ако не се съдите, ще ви съдят.
Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им.
Ако не се съдите, ще ви съдят.
Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам.
към беседата >>
Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора.
Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика. Правете разлика в себе си, но само за маневра.
Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора.
Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят.
към беседата >>
Сега аз го уподобявам на следното.
Сега аз ще ви говоря за неща, които са реални, за които нямате никакво възпоминание. За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате. Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт. А вие нищо не помните от него. Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали?
Сега аз го уподобявам на следното.
В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт.
към беседата >>
Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат.
А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят.
Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат.
Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре.
към беседата >>
Понеже вие не сте най-бедният човек.
Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика. Правете разлика в себе си, но само за маневра. Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора.
Понеже вие не сте най-бедният човек.
Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат.
към беседата >>
В древността има един пример, който много пъти са го привеждали.
За първия концерт, който сте дали, никакви исторически данни нямате. Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт. А вие нищо не помните от него. Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното.
В древността има един пример, който много пъти са го привеждали.
Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята.
към беседата >>
Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами.
Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат.
Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами.
Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание.
към беседата >>
Има по-бедни от вас.
Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика. Правете разлика в себе си, но само за маневра. Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек.
Има по-бедни от вас.
Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка.
към беседата >>
Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание.
Вие всички сте забравили това и сега майка ви и баща ви трябва да разправят за този концерт. А вие нищо не помните от него. Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали.
Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание.
Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града?
към беседата >>
Казва се: Бог не съди.
– Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами.
Казва се: Бог не съди.
Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание.
към беседата >>
Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци.
Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика. Правете разлика в себе си, но само за маневра. Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас.
Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци.
Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка. И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде.
към беседата >>
Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята.
А вие нищо не помните от него. Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание.
Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята.
И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях.
към беседата >>
Бог като съди нас, ще съди себе си.
Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди.
Бог като съди нас, ще съди себе си.
И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание.
към беседата >>
Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се.
Правете разлика в себе си, но само за маневра. Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци.
Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се.
Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка. И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде. Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.
към беседата >>
И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение.
Защо не помните и къде сте били при първия концерт, който сте дали? Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята.
И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение.
А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят.
към беседата >>
И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам.
Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си.
И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам.
Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите.
към беседата >>
Казват: Нека мине господарят.
Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се.
Казват: Нека мине господарят.
И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка. И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде. Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.
към беседата >>
А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт.
Сега аз го уподобявам на следното. В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение.
А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт.
Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото.
към беседата >>
Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре.
Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам.
Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре.
И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие.
към беседата >>
И като си отмина, те пак излизат.
Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят.
И като си отмина, те пак излизат.
Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка. И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде. Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.
към беседата >>
Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята.
В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт.
Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята.
Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли.
към беседата >>
И тури по възможност най-малкото наказание.
Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре.
И тури по възможност най-малкото наказание.
Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си.
към беседата >>
Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка.
Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат.
Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка.
И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде. Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.
към беседата >>
Попитали го: Кого видя в града?
Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята.
Попитали го: Кого видя в града?
Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие.
към беседата >>
Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание.
Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание.
Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание.
Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание.
към беседата >>
И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде.
Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка.
И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде.
Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.
към беседата >>
Той казал: Никого не видях.
Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града?
Той казал: Никого не видях.
– Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем.
към беседата >>
Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание.
Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание.
Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание.
И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка.
към беседата >>
Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.
Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка. И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде.
Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.
към беседата >>
– Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят.
И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях.
– Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят.
Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него.
към беседата >>
И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите.
И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание.
И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите.
И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си.
към беседата >>
Та има нещо красиво в живота.
Та има нещо красиво в живота.
И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята. Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят!
към беседата >>
Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото.
А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят.
Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото.
От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава?
към беседата >>
И така правите вие.
Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите.
И така правите вие.
Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни.
към беседата >>
И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята.
Та има нещо красиво в живота.
И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята.
Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление.
към беседата >>
От сутрин до вечер той само за млякото мисли.
Турили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото.
От сутрин до вечер той само за млякото мисли.
Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави.
към беседата >>
Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си.
И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие.
Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си.
Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него.
Та има нещо красиво в живота. И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята.
Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него.
Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни.
към беседата >>
Тук се появява едно противоречие.
Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли.
Тук се появява едно противоречие.
Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете.
към беседата >>
Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание.
Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си.
Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание.
Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките.
към беседата >>
Даром пътуваме, толкова години ни возят.
Та има нещо красиво в живота. И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята. Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него.
Даром пътуваме, толкова години ни возят.
И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта.
към беседата >>
Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем.
Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие.
Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем.
Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът.
към беседата >>
Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка.
Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание.
Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка.
Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите.
към беседата >>
И досега не са ни представили да платим за билета.
Та има нещо красиво в живота. И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята. Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят.
И досега не са ни представили да платим за билета.
И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред.
към беседата >>
Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него.
– Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем.
Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него.
Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не.
към беседата >>
Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си.
И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка.
Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си.
А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните.
към беседата >>
И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят!
Та има нещо красиво в живота. И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята. Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета.
И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят!
Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред.
към беседата >>
Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава?
Та детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него.
Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава?
Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето.
към беседата >>
А пък тези, които не обича много, те са вънкашни.
И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си.
А пък тези, които не обича много, те са вънкашни.
Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си.
към беседата >>
Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление.
И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята. Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят!
Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление.
И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление.
към беседата >>
Сега мнозина питат какво трябва да се прави.
От сутрин до вечер той само за млякото мисли. Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава?
Сега мнозина питат какво трябва да се прави.
Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко.
към беседата >>
Най-първо ние говорим за една обич на домашните.
Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни.
Най-първо ние говорим за една обич на домашните.
Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от вънкашните.
към беседата >>
И да бъдете спокойни.
Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление.
И да бъдете спокойни.
Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма.
към беседата >>
Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете.
Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави.
Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете.
Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят.
към беседата >>
Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките.
Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните.
Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките.
Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от вънкашните. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си.
към беседата >>
Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта.
Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни.
Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта.
Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва.
към беседата >>
Ако кажете първата дума, у вас започва животът.
Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете.
Ако кажете първата дума, у вас започва животът.
От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат.
към беседата >>
Те са праведните, светиите.
Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките.
Те са праведните, светиите.
А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от вънкашните. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си. Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.
към беседата >>
Считайте във време на концерта, че всичко е наред.
И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта.
Считайте във време на концерта, че всичко е наред.
Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това.
към беседата >>
От първата дума ще зависи дали ще живееш или не.
Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът.
От първата дума ще зависи дали ще живееш или не.
Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат. Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише.
към беседата >>
А пък грешните са още от вънкашните.
Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите.
А пък грешните са още от вънкашните.
Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от вънкашните. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си. Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.
към беседата >>
Като сте на земята, считайте, че всичко е наред.
И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред.
Като сте на земята, считайте, че всичко е наред.
Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така.
към беседата >>
Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето.
Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава? Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не.
Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето.
Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат. Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише. Защото целият последующ живот зависи от първата песен.
към беседата >>
Говори се, че трябва да обичаме враговете си.
А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните.
Говори се, че трябва да обичаме враговете си.
Но те са още от вънкашните. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си. Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.
към беседата >>
Защото всичко това е представление.
Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред.
Защото всичко това е представление.
Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Че всички умрели живеят!
към беседата >>
Казват: Заплакало детето малко.
Сега мнозина питат какво трябва да се прави. Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето.
Казват: Заплакало детето малко.
Но с кой тон, те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат. Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише. Защото целият последующ живот зависи от първата песен. Ако се излее една капка от млякото, ти си осъден на смърт, ако пък не е излята нито една капка от млякото, ти ще придобиеш живота си.
към беседата >>
Но те са още от вънкашните.
Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си.
Но те са още от вънкашните.
Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си. Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.
към беседата >>
Нищо реално няма.
И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление.
Нищо реално няма.
Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели.
към беседата >>
Но с кой тон, те не знаят.
Като се родите, най-първо ще носите гърнето, тоест ще пеете. Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко.
Но с кой тон, те не знаят.
Това е за онези, които не знаят да четат. Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише. Защото целият последующ живот зависи от първата песен. Ако се излее една капка от млякото, ти си осъден на смърт, ако пък не е излята нито една капка от млякото, ти ще придобиеш живота си.
към беседата >>
Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си.
Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от вънкашните.
Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си.
Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.
към беседата >>
Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва.
Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма.
Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва.
Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора.
към беседата >>
Това е за онези, които не знаят да четат.
Ако кажете първата дума, у вас започва животът. От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят.
Това е за онези, които не знаят да четат.
Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише. Защото целият последующ живот зависи от първата песен. Ако се излее една капка от млякото, ти си осъден на смърт, ако пък не е излята нито една капка от млякото, ти ще придобиеш живота си.
към беседата >>
Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.
Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от вънкашните. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си.
Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.
към беседата >>
Самото представление го изисква това.
Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва.
Самото представление го изисква това.
То не е всъщност така. Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи.
към беседата >>
Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише.
От първата дума ще зависи дали ще живееш или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат.
Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише.
Защото целият последующ живот зависи от първата песен. Ако се излее една капка от млякото, ти си осъден на смърт, ако пък не е излята нито една капка от млякото, ти ще придобиеш живота си.
към беседата >>
Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране.
Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране.
Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие? Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими.
към беседата >>
То не е всъщност така.
Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това.
То не е всъщност така.
Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора?
към беседата >>
Защото целият последующ живот зависи от първата песен.
Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат. Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише.
Защото целият последующ живот зависи от първата песен.
Ако се излее една капка от млякото, ти си осъден на смърт, ако пък не е излята нито една капка от млякото, ти ще придобиеш живота си.
към беседата >>
Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие?
Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране.
Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие?
Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са прерогативи.
към беседата >>
Че всички умрели живеят!
Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така.
Че всички умрели живеят!
Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора? Казват, умрял този човек.
към беседата >>
Ако се излее една капка от млякото, ти си осъден на смърт, ако пък не е излята нито една капка от млякото, ти ще придобиеш живота си.
Казват: Заплакало детето малко. Но с кой тон, те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат. Онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката, за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише. Защото целият последующ живот зависи от първата песен.
Ако се излее една капка от млякото, ти си осъден на смърт, ако пък не е излята нито една капка от млякото, ти ще придобиеш живота си.
към беседата >>
Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра.
Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране. Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие?
Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра.
А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото.
към беседата >>
Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели.
Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Че всички умрели живеят!
Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели.
Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора? Казват, умрял този човек. Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.
към беседата >>
Сега идвам до сравнението.
Сега идвам до сравнението.
Аз сега идвам до приложението на своя пример. Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт. Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата.
към беседата >>
А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си.
Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране. Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие? Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра.
А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си.
Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре.
към беседата >>
Пуснат е той от затвора.
Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели.
Пуснат е той от затвора.
И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора? Казват, умрял този човек. Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.
към беседата >>
Аз сега идвам до приложението на своя пример.
Сега идвам до сравнението.
Аз сега идвам до приложението на своя пример.
Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт. Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат.
към беседата >>
Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях.
Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране. Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие? Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си.
Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях.
Те са ти необходими. Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие.
към беседата >>
И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи.
Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора.
И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи.
Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора? Казват, умрял този човек. Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.
към беседата >>
Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт.
Сега идвам до сравнението. Аз сега идвам до приложението на своя пример.
Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт.
Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска?
към беседата >>
Те са ти необходими.
Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране. Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие? Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях.
Те са ти необходими.
Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа.
към беседата >>
Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора?
То не е всъщност така. Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи.
Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора?
Казват, умрял този човек. Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.
към беседата >>
Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години.
Сега идвам до сравнението. Аз сега идвам до приложението на своя пример. Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт.
Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години.
Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание.
към беседата >>
Те са прерогативи.
Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие? Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими.
Те са прерогативи.
Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре.
към беседата >>
Казват, умрял този човек.
Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора?
Казват, умрял този човек.
Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.
към беседата >>
Сега сравнението ще приложите малко по-далеч.
Сега идвам до сравнението. Аз сега идвам до приложението на своя пример. Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт. Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години.
Сега сравнението ще приложите малко по-далеч.
Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето.
към беседата >>
Във всички религиозни системи са учили все същото.
Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са прерогативи.
Във всички религиозни системи са учили все същото.
Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив.
към беседата >>
Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.
Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора? Казват, умрял този човек.
Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.
към беседата >>
Ние мислим, че няма никакво гърне на главата.
Сега идвам до сравнението. Аз сега идвам до приложението на своя пример. Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт. Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч.
Ние мислим, че няма никакво гърне на главата.
Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче.
към беседата >>
Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре.
А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото.
Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре.
А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие.
към беседата >>
Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате.
Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате.
А за всички други работи – считайте ги за предметно учение. И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва. Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите. Има много по-мъчни задачи от сегашните. Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки.
към беседата >>
Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат.
Аз сега идвам до приложението на своя пример. Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт. Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата.
Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат.
Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“.
към беседата >>
А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие.
Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре.
А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие.
Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна.
към беседата >>
А за всички други работи – считайте ги за предметно учение.
Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате.
А за всички други работи – считайте ги за предметно учение.
И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва. Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите. Има много по-мъчни задачи от сегашните. Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки. И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.
към беседата >>
Питам: Философът може ли да прави каквото си иска?
Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт. Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат.
Питам: Философът може ли да прави каквото си иска?
На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо.
към беседата >>
Не е лесна работа.
Те са ти необходими. Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие.
Не е лесна работа.
Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва.
към беседата >>
И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва.
Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате. А за всички други работи – считайте ги за предметно учение.
И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва.
Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите. Има много по-мъчни задачи от сегашните. Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки. И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.
към беседата >>
На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание.
Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска?
На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание.
Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме.
към беседата >>
Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре.
Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа.
Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре.
Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние.
към беседата >>
Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите.
Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате. А за всички други работи – считайте ги за предметно учение. И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва.
Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите.
Има много по-мъчни задачи от сегашните. Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки. И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.
към беседата >>
Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето.
Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание.
Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето.
Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже.
към беседата >>
Например, да бъде човек търпелив.
Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре.
Например, да бъде човек търпелив.
Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе.
към беседата >>
Има много по-мъчни задачи от сегашните.
Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате. А за всички други работи – считайте ги за предметно учение. И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва. Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите.
Има много по-мъчни задачи от сегашните.
Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки. И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.
към беседата >>
Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче.
Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето.
Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче.
Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже. Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко.
към беседата >>
Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие.
Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив.
Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие.
Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната?
към беседата >>
Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки.
Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате. А за всички други работи – считайте ги за предметно учение. И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва. Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите. Има много по-мъчни задачи от сегашните.
Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки.
И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.
към беседата >>
Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“.
Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче.
Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“.
Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже. Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко. И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.
към беседата >>
Ти носиш една стомна.
А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие.
Ти носиш една стомна.
Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш.
към беседата >>
И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.
А за всички други работи – считайте ги за предметно учение. И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва. Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите. Има много по-мъчни задачи от сегашните. Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки.
И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.
към беседата >>
Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо.
Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“.
Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо.
Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже. Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко. И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.
към беседата >>
Оставил си я някъде, някой минава и я счупва.
Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна.
Оставил си я някъде, някой минава и я счупва.
Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна!
към беседата >>
Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме.
На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо.
Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме.
Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже. Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко. И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.
към беседата >>
Но ни най-малко да не се измени твоето състояние.
Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва.
Но ни най-малко да не се измени твоето състояние.
А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума.
към беседата >>
Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже.
Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето. Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме.
Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже.
Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко. И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.
към беседата >>
А веднага става едно изменение вътре в тебе.
Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние.
А веднага става едно изменение вътре в тебе.
И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш.
към беседата >>
Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко.
Един от английските писатели – Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже.
Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко.
И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.
към беседата >>
И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната?
Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе.
И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната?
– Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш?
към беседата >>
И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.
Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже. Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко.
И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.
към беседата >>
– Ще кряскаш.
Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната?
– Ще кряскаш.
Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят.
към беседата >>
Та казвам: Животът не трябва да се изгуби.
Та казвам: Животът не трябва да се изгуби.
Има едно вътрешно разбиране. Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея. Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт.
към беседата >>
Да не се завържеш така за една стомна!
Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш.
Да не се завържеш така за една стомна!
Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е.
към беседата >>
Има едно вътрешно разбиране.
Та казвам: Животът не трябва да се изгуби.
Има едно вътрешно разбиране.
Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея. Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето.
към беседата >>
Или някой ти е казал една обидна дума.
Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна!
Или някой ти е казал една обидна дума.
Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си!
към беседата >>
Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея.
Та казвам: Животът не трябва да се изгуби. Има едно вътрешно разбиране.
Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея.
Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира.
към беседата >>
Няма да се спреш.
А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума.
Няма да се спреш.
Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася.
към беседата >>
Но онзи, който каже така, ще излее гърнето.
Та казвам: Животът не трябва да се изгуби. Има едно вътрешно разбиране. Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея.
Но онзи, който каже така, ще излее гърнето.
И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира.
към беседата >>
Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш?
И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш.
Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш?
На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си.
към беседата >>
И защо умират хората?
Та казвам: Животът не трябва да се изгуби. Има едно вътрешно разбиране. Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея. Но онзи, който каже така, ще излее гърнето.
И защо умират хората?
Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва.
към беседата >>
На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят.
– Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш?
На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят.
Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така.
към беседата >>
Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт.
Та казвам: Животът не трябва да се изгуби. Има едно вътрешно разбиране. Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея. Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората?
Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт.
Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание.
към беседата >>
Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е.
Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят.
Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е.
Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо.
към беседата >>
Значи, излял е гърнето.
Има едно вътрешно разбиране. Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея. Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт.
Значи, излял е гърнето.
Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно.
към беседата >>
Там пише: Голям калпазанин си!
Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е.
Там пише: Голям калпазанин си!
И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря.
към беседата >>
Който е носил гърнето добре, той не умира.
Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея. Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето.
Който е носил гърнето добре, той не умира.
Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо.
към беседата >>
И който слуша, все за него се отнася.
Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си!
И който слуша, все за него се отнася.
Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не.
към беседата >>
Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира.
Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира.
Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира.
Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос.
към беседата >>
Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си.
Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася.
Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си.
И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“.
към беседата >>
Това значи: човек не е живял както трябва.
И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира.
Това значи: човек не е живял както трябва.
Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример.
към беседата >>
И на всекиго казва така.
На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си.
И на всекиго казва така.
Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“.
към беседата >>
Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание.
Щом се върне с гърнето, и го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва.
Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание.
В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток.
към беседата >>
Тя повтаря едно и също нещо.
Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така.
Тя повтаря едно и също нещо.
И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“?
към беседата >>
В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно.
Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание.
В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно.
Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи.
към беседата >>
И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря.
Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо.
И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря.
Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал.
към беседата >>
Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо.
Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно.
Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо.
Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат.
към беседата >>
Не го зная и аз лошо ли е, или не.
И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря.
Не го зная и аз лошо ли е, или не.
Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи.
към беседата >>
Но дали има благо за вас, то е въпрос.
Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо.
Но дали има благо за вас, то е въпрос.
Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите?
към беседата >>
Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“.
Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не.
Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“.
И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си.
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример.
Това значи: човек не е живял както трябва. Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос.
Аз съм привеждал този пример.
На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка.
към беседата >>
И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“.
И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“.
И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“.
Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще.
към беседата >>
На едно място съм виждал деца разиграват един паток.
Значи, като е вървял, отвлякло се е неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример.
На едно място съм виждал деца разиграват един паток.
А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му?
към беседата >>
Какво значи „калпазанин“?
Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“.
Какво значи „калпазанин“?
„Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим.
към беседата >>
А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи.
В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток.
А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи.
Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав.
към беседата >>
„Кал“ значи нещо направено от кал.
И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“?
„Кал“ значи нещо направено от кал.
„Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин.
към беседата >>
Четири–пет деца седят наблизо и се кискат.
Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи.
Четири–пет деца седят наблизо и се кискат.
Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието?
към беседата >>
„Пазан“ значи нещо, което се лепи.
Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал.
„Пазан“ значи нещо, което се лепи.
Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума.
към беседата >>
Аз отивам, казвам им: Какво правите?
Но дали има благо за вас, то е въпрос. Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат.
Аз отивам, казвам им: Какво правите?
Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца.
към беседата >>
Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си.
Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи.
Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си.
В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума.
към беседата >>
Те казват: Разиграваме този паток като мечка.
Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите?
Те казват: Разиграваме този паток като мечка.
Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят.
към беседата >>
В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще.
И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си.
В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще.
Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина.
към беседата >>
Казвам: Каква е вината му?
На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка.
Казвам: Каква е вината му?
Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста.
към беседата >>
Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим.
Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще.
Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим.
Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него.
към беседата >>
Те казват: Да не е толкова глупав.
А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му?
Те казват: Да не е толкова глупав.
– И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се.
към беседата >>
Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин.
„Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим.
Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин.
Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш.
към беседата >>
– И в какво седи наказанието?
Четири–пет деца седят наблизо и се кискат. Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав.
– И в какво седи наказанието?
Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората?
към беседата >>
Думата „калпа“ е чужда дума.
„Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин.
Думата „калпа“ е чужда дума.
Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш. И той казва: Само това виждам.
към беседата >>
Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца.
Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието?
Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца.
Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея?
към беседата >>
Тя е санскритска дума.
Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума.
Тя е санскритска дума.
Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш. И той казва: Само това виждам. Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.
към беседата >>
Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят.
Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца.
Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят.
Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете.
към беседата >>
Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина.
В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума.
Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина.
Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш. И той казва: Само това виждам. Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.
към беседата >>
Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста.
Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят.
Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста.
Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини.
към беседата >>
Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него.
Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина.
Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него.
Ти тогава само за себе си ще мислиш. И той казва: Само това виждам. Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.
към беседата >>
Всички деца се смеят, кискат се.
Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста.
Всички деца се смеят, кискат се.
Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани.
към беседата >>
Ти тогава само за себе си ще мислиш.
Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него.
Ти тогава само за себе си ще мислиш.
И той казва: Само това виждам. Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.
към беседата >>
Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората?
– И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се.
Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората?
Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко.
към беседата >>
И той казва: Само това виждам.
Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш.
И той казва: Само това виждам.
Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.
към беседата >>
Какво се ползвате вие от нея?
Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората?
Какво се ползвате вие от нея?
Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем.
към беседата >>
Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.
Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш. И той казва: Само това виждам.
Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.
към беседата >>
Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете.
Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея?
Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете.
А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина.
към беседата >>
Мене сега ме интересува другият въпрос.
Мене сега ме интересува другият въпрос.
Вие изучавате любовта. Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство.
към беседата >>
А децата обичат смокини.
Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете.
А децата обичат смокини.
И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца.
към беседата >>
Вие изучавате любовта.
Мене сега ме интересува другият въпрос.
Вие изучавате любовта.
Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете?
към беседата >>
И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани.
Всички деца се смеят, кискат се. Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини.
И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани.
Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба.
към беседата >>
Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив.
Мене сега ме интересува другият въпрос. Вие изучавате любовта.
Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив.
Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът.
към беседата >>
Вие сте го излъгали малко.
Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани.
Вие сте го излъгали малко.
Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба. Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана.
към беседата >>
Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри.
Мене сега ме интересува другият въпрос. Вие изучавате любовта. Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив.
Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри.
Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът. Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха.
към беседата >>
Те казаха: Плати ни, ще го пуснем.
Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко.
Те казаха: Плати ни, ще го пуснем.
– Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба. Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана. И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не.
към беседата >>
Животът без любовта не може да се подобри.
Мене сега ме интересува другият въпрос. Вие изучавате любовта. Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри.
Животът без любовта не може да се подобри.
И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът. Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха. Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете.
към беседата >>
– Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина.
Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем.
– Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина.
И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба. Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана. И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не. Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.
към беседата >>
И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство.
Мене сега ме интересува другият въпрос. Вие изучавате любовта. Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри.
И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство.
Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът. Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха. Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете. Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.
към беседата >>
И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца.
А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина.
И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца.
Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба. Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана. И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не. Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.
към беседата >>
Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете?
Вие изучавате любовта. Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство.
Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете?
Основното е вътъкът. Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха. Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете. Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.
към беседата >>
Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба.
И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца.
Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба.
Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана. И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не. Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.
към беседата >>
Основното е вътъкът.
Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете?
Основното е вътъкът.
Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха. Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете. Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.
към беседата >>
Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана.
Вие сте го излъгали малко. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба.
Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана.
И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не. Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.
към беседата >>
Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха.
Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът.
Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха.
Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете. Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.
към беседата >>
И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не.
Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба. Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана.
И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не.
Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.
към беседата >>
Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете.
Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът. Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха.
Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете.
Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.
към беседата >>
2.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
В едно отношение, показва нарушение на един закон.
Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние.
В едно отношение, показва нарушение на един закон.
Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи. Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.
към беседата >>
За нетърпеливият няма време.
Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има.
За нетърпеливият няма време.
Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено.
към беседата >>
Радостта не е нещо постоянно.
Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна.
Радостта не е нещо постоянно.
Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност.
към беседата >>
Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е.
Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон.
Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е.
Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи. Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.
към беседата >>
Значи търпението го нямаш.
Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време.
Значи търпението го нямаш.
После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате.
към беседата >>
Добил си пари, паднал ти се един милион.
Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно.
Добил си пари, паднал ти се един милион.
Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна.
към беседата >>
Една болест може да се дължи не на нас.
Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е.
Една болест може да се дължи не на нас.
Ние не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи. Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.
към беседата >>
После, за всичко вие бързате.
Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш.
После, за всичко вие бързате.
Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш.
към беседата >>
Тия пари изчезват, ти си бил доволен.
Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион.
Тия пари изчезват, ти си бил доволен.
Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща.
към беседата >>
Ние не сме причината.
Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас.
Ние не сме причината.
Някой път на миналите поколения се дължи. Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.
към беседата >>
Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното.
Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате.
Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното.
Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере.
към беседата >>
Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството.
Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен.
Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството.
Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени.
към беседата >>
Някой път на миналите поколения се дължи.
Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината.
Някой път на миналите поколения се дължи.
Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.
към беседата >>
Няма нужда да бъдем ние съвършени още.
За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното.
Няма нужда да бъдем ние съвършени още.
То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе.
към беседата >>
Казват постоянно: „Спасен ли съм?
Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството.
Казват постоянно: „Спасен ли съм?
“ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме.
към беседата >>
Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.
В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи.
Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.
към беседата >>
То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено.
За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още.
То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено.
Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува.
към беседата >>
“ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност.
Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм?
“ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност.
В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него.
към беседата >>
Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света.
Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света.
Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания. Съществува в природата един живот, дето няма болести. Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави.
към беседата >>
Да кажем вие вземете френски да изучавате.
Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено.
Да кажем вие вземете френски да изучавате.
Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то.
към беседата >>
В Божията Любов не може да има измяна и промяна.
Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност.
В Божията Любов не може да има измяна и промяна.
Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас.
към беседата >>
Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания.
Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света.
Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания.
Съществува в природата един живот, дето няма болести. Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта.
към беседата >>
Първата френска дума изучаваш.
После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате.
Първата френска дума изучаваш.
Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то.
към беседата >>
Любовта винаги остава една и съща.
Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна.
Любовта винаги остава една и съща.
Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя.
към беседата >>
Съществува в природата един живот, дето няма болести.
Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света. Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания.
Съществува в природата един живот, дето няма болести.
Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта.
към беседата >>
Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере.
Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш.
Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере.
Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно.
към беседата >>
Бог, Който ни обича, не може да се измени.
Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща.
Бог, Който ни обича, не може да се измени.
Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи.
към беседата >>
Те са проявления.
Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света. Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания. Съществува в природата един живот, дето няма болести.
Те са проявления.
На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека.
към беседата >>
Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе.
Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере.
Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе.
В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш.
към беседата >>
Ние се изменяме.
Казват постоянно: „Спасен ли съм? “ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени.
Ние се изменяме.
И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята.
към беседата >>
На земята ние отчасти се познаваме.
Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света. Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания. Съществува в природата един живот, дето няма болести. Те са проявления.
На земята ние отчасти се познаваме.
Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате.
към беседата >>
В английски език „ре“-то едва се чува.
То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе.
В английски език „ре“-то едва се чува.
Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже?
към беседата >>
И тогава предаваме нашето изменение върху Него.
“ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме.
И тогава предаваме нашето изменение върху Него.
Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат.
към беседата >>
Има моменти, когато се чувствуваме здрави.
Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света. Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания. Съществува в природата един живот, дето няма болести. Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме.
Има моменти, когато се чувствуваме здрави.
Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън.
към беседата >>
Един българин и един германец натъртва „ре“-то.
Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува.
Един българин и един германец натъртва „ре“-то.
Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния.
към беседата >>
Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас.
В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него.
Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас.
Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня.
към беседата >>
Даже започваш да не вярваш в болестта.
Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания. Съществува в природата един живот, дето няма болести. Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави.
Даже започваш да не вярваш в болестта.
Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън. Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете.
към беседата >>
Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то.
Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то.
Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то.
На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния.
към беседата >>
Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя.
Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас.
Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя.
Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате.
към беседата >>
Мислиш какво нещо е болестта.
Съществува в природата един живот, дето няма болести. Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта.
Мислиш какво нещо е болестта.
Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън. Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете. И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.
към беседата >>
На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно.
Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то.
На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно.
Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има.
към беседата >>
Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи.
Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя.
Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи.
Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов.
към беседата >>
Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека.
Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта.
Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека.
Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън. Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете. И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.
към беседата >>
Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш.
Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно.
Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш.
И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно.
към беседата >>
Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята.
Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи.
Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята.
Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие.
към беседата >>
Сега често вие се спъвате.
На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека.
Сега често вие се спъвате.
Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън. Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете. И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.
към беседата >>
И тогава ние казваме: „Какво иска да каже?
В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш.
И тогава ние казваме: „Какво иска да каже?
“ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек.
към беседата >>
Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат.
И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята.
Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат.
Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате.
към беседата >>
Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън.
Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате.
Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън.
Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете. И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.
към беседата >>
“ Сега въпросът е за ония, духовните състояния.
Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже?
“ Сега въпросът е за ония, духовните състояния.
Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен.
към беседата >>
Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня.
Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат.
Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня.
Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог.
към беседата >>
Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете.
Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън.
Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете.
И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.
към беседата >>
Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния.
Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния.
Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния.
Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха.
към беседата >>
Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате.
Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня.
Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате.
Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем.
към беседата >>
И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.
Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън. Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете.
И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.
към беседата >>
Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има.
На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния.
Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има.
Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие.
към беседата >>
Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов.
Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате.
Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов.
Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам.
към беседата >>
Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли.
Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли.
За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл? Ние изхождаме от едно естествено положение. По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение.
към беседата >>
Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно.
Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има.
Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно.
То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли.
към беседата >>
Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие.
Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов.
Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие.
Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен.
към беседата >>
За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл?
Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли.
За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл?
Ние изхождаме от едно естествено положение. По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение.
към беседата >>
То не е самият човек.
И тогава ние казваме: „Какво иска да каже? “ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно.
То не е самият човек.
Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я.
към беседата >>
Вие страдате, понеже не обичате.
Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие.
Вие страдате, понеже не обичате.
Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене.
към беседата >>
Ние изхождаме от едно естествено положение.
Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли. За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл?
Ние изхождаме от едно естествено положение.
По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си.
към беседата >>
Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен.
“ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек.
Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен.
Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха.
към беседата >>
Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог.
Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате.
Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог.
Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене. Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш!
към беседата >>
По какво се отличава една добра, здравословна храна?
Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли. За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл? Ние изхождаме от едно естествено положение.
По какво се отличава една добра, здравословна храна?
Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си.
към беседата >>
Считайте едно неприятно състояние, една дреха.
Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен.
Считайте едно неприятно състояние, една дреха.
Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска.
към беседата >>
Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем.
Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог.
Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем.
Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене. Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш! “
към беседата >>
Но не е здравословна лошата храна.
Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли. За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл? Ние изхождаме от едно естествено положение. По какво се отличава една добра, здравословна храна?
Но не е здравословна лошата храна.
Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение.
към беседата >>
Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие.
Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха.
Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие.
Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм.
към беседата >>
Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам.
Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем.
Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам.
Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене. Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш! “
към беседата >>
Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение.
Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли. За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл? Ние изхождаме от едно естествено положение. По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна.
Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение.
Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява.
към беседата >>
Това е една дреха, която сте облекли.
Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие.
Това е една дреха, която сте облекли.
Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм.
към беседата >>
Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен.
Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам.
Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен.
Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене. Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш! “
към беседата >>
Лошата храна лишава човека от това разположение.
За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл? Ние изхождаме от едно естествено положение. По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение.
Лошата храна лишава човека от това разположение.
След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините.
към беседата >>
Не ви е приятно, съблечете я.
То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли.
Не ви е приятно, съблечете я.
Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност.
към беседата >>
Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене.
Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен.
Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене.
Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш! “
към беседата >>
След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си.
Ние изхождаме от едно естествено положение. По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение.
След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си.
Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене.
към беседата >>
Намерете своя гардероб и облечете друга дреха.
Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я.
Намерете своя гардероб и облечете друга дреха.
В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи.
към беседата >>
Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш!
Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене.
Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш!
“
към беседата >>
Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си.
По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си.
Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си.
Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“.
към беседата >>
В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска.
Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха.
В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска.
Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава.
към беседата >>
“
Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене. Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш!
“
към беседата >>
Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение.
Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си.
Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение.
Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде.
към беседата >>
Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм.
Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска.
Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм.
Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава.
към беседата >>
Та казвам: Не казвайте, че не можете.
Та казвам: Не казвайте, че не можете.
Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички.
към беседата >>
Най-после и умът ти вътре потъмнява.
Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение.
Най-после и умът ти вътре потъмнява.
Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар.
към беседата >>
Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм.
Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм.
Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм.
Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво!
към беседата >>
Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме.
Та казвам: Не казвайте, че не можете.
Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме.
Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички.
към беседата >>
Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините.
Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява.
Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините.
Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били.
към беседата >>
Той означава алчност.
Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм.
Той означава алчност.
Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата.
към беседата >>
Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем.
Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме.
Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем.
Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички.
към беседата >>
Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене.
След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините.
Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене.
Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето.
към беседата >>
Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи.
Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност.
Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи.
Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава.
към беседата >>
Целият свят е един дисонанс.
Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем.
Целият свят е един дисонанс.
Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас.
към беседата >>
Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“.
Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене.
Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“.
До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце.
към беседата >>
Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава.
В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи.
Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава.
Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така.
към беседата >>
Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора?
Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс.
Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора?
“ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието.
към беседата >>
До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде.
Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“.
До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде.
Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко.
към беседата >>
Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава.
Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава.
Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава.
Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента.
към беседата >>
“ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички.
Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора?
“ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички.
Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта.
към беседата >>
Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар.
Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде.
Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар.
Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял.
към беседата >>
Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво!
Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава.
Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво!
“ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат.
към беседата >>
Аз ви казвам, че Бог мисли за всички.
Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички.
Аз ви казвам, че Бог мисли за всички.
И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее.
към беседата >>
Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били.
Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар.
Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били.
Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава.
към беседата >>
“ Ти си ударил на крива врата.
Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво!
“ Ти си ударил на крива врата.
Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне.
към беседата >>
И вие вярвайте, че Той мисли за всички.
Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички.
И вие вярвайте, че Той мисли за всички.
Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта?
към беседата >>
Има някаква отрова в сиренето.
Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били.
Има някаква отрова в сиренето.
Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде.
към беседата >>
Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава.
Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата.
Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава.
Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете.
към беседата >>
Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас.
Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички.
Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас.
Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там.
към беседата >>
Или може причината да е в самите овце.
Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето.
Или може причината да е в самите овце.
Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате.
към беседата >>
Тук на земята не е така.
Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава.
Тук на земята не е така.
Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано.
към беседата >>
Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието.
Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора? “ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас.
Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието.
Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота.
към беседата >>
Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко.
До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце.
Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко.
Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света.
към беседата >>
Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента.
Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така.
Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента.
Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано. Някой път се докачите.
към беседата >>
Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта.
“ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието.
Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта.
Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот?
към беседата >>
Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял.
Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко.
Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял.
Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма.
към беседата >>
Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат.
Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво! “ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента.
Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат.
Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано. Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се.
към беседата >>
Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее.
Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта.
Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее.
Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя.
към беседата >>
Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава.
Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял.
Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава.
Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма.
към беседата >>
Не всеки човек може да ви помогне.
“ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат.
Не всеки човек може да ви помогне.
Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано. Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш.
към беседата >>
Що е смъртта?
И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее.
Що е смъртта?
Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете.
към беседата >>
Този закон може да го приложите навсякъде.
Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава.
Този закон може да го приложите навсякъде.
Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма.
към беседата >>
Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете.
Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне.
Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете.
Някой път така е объркано. Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките.
към беседата >>
Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там.
Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта?
Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там.
И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия.
към беседата >>
Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате.
Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде.
Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате.
Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма.
към беседата >>
Някой път така е объркано.
Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете.
Някой път така е объркано.
Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие.
към беседата >>
И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота.
Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там.
И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота.
И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете.
към беседата >>
Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света.
Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате.
Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света.
По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас.
към беседата >>
Някой път се докачите.
Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано.
Някой път се докачите.
Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така?
към беседата >>
И в смъртта има живот, но какъв е този живот?
Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота.
И в смъртта има живот, но какъв е този живот?
В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви.
към беседата >>
По-лоши от глупавите религиозни хора няма.
Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света.
По-лоши от глупавите религиозни хора няма.
Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас.
към беседата >>
Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се.
Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано. Някой път се докачите.
Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се.
Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа.
към беседата >>
В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя.
Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот?
В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя.
Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето.
към беседата >>
Но и по-добри от разумните религиозни хора няма.
Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма.
Но и по-добри от разумните религиозни хора няма.
От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва?
към беседата >>
Седиш в себе си и започваш да увеличаваш.
Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано. Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се.
Седиш в себе си и започваш да увеличаваш.
Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба.
към беседата >>
Представете си, че във вас има желание да ядете.
Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя.
Представете си, че във вас има желание да ядете.
Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете.
към беседата >>
От умните здрави хора по-добри хора в света няма.
Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма.
От умните здрави хора по-добри хора в света няма.
Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас.
към беседата >>
Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките.
Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано. Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш.
Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките.
Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах.
към беседата >>
Имате богата трапеза с всички ястия.
Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете.
Имате богата трапеза с всички ястия.
Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта.
към беседата >>
Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма.
Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма.
Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма.
Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек.
към беседата >>
Казваш: „Аз имах такова доверие.
Някой път така е объркано. Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките.
Казваш: „Аз имах такова доверие.
Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите?
към беседата >>
Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете.
И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия.
Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете.
Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш.
към беседата >>
Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас.
Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма.
Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас.
Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас.
към беседата >>
Как така?
Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие.
Как така?
“ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди?
към беседата >>
Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви.
И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете.
Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви.
Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш.
към беседата >>
Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас.
По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас.
Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас.
Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо.
към беседата >>
“ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа.
Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така?
“ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа.
Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела.
към беседата >>
Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето.
В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви.
Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето.
Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш.
към беседата >>
Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва?
Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас.
Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва?
“ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно.
към беседата >>
Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба.
Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа.
Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба.
Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той.
към беседата >>
Ден, два, три, години вървите и не може да вземете.
Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето.
Ден, два, три, години вървите и не може да вземете.
Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма.
към беседата >>
“ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас.
От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва?
“ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас.
Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи.
към беседата >>
Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах.
Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба.
Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах.
Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка.
към беседата >>
Това е смъртта.
Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете.
Това е смъртта.
Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш.
към беседата >>
Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек.
Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас.
Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек.
Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво!
към беседата >>
Как правите?
Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах.
Как правите?
Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда.
към беседата >>
Искаш да живееш, не може да живееш.
Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта.
Искаш да живееш, не може да живееш.
Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш.
към беседата >>
Той иска нещо от всичките хора, не само от вас.
Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек.
Той иска нещо от всичките хора, не само от вас.
Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи?
към беседата >>
Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди?
Как така? “ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите?
Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди?
Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво.
към беседата >>
Искаш да мислиш, не може да мислиш.
Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш.
Искаш да мислиш, не може да мислиш.
Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате.
към беседата >>
Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо.
Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас.
Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо.
От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени.
към беседата >>
Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела.
“ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди?
Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела.
Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй.
към беседата >>
Искаш да направиш нещо, не може да направиш.
Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш.
Искаш да направиш нещо, не може да направиш.
По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде?
към беседата >>
От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно.
Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва? “ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо.
От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно.
На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост.
към беседата >>
Една сестра ми разправяше как я обижда той.
Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела.
Една сестра ми разправяше как я обижда той.
Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра.
към беседата >>
По-ужасно нещо от това няма.
Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш.
По-ужасно нещо от това няма.
Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде.
към беседата >>
На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи.
“ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно.
На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи.
Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми?
към беседата >>
Тя се казвала Еленка.
Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той.
Тя се казвала Еленка.
Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел.
към беседата >>
Когато помислиш, да може да мислиш.
Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма.
Когато помислиш, да може да мислиш.
Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате.
към беседата >>
Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво!
Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи.
Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво!
Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш.
към беседата >>
Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда.
Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка.
Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда.
Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел. И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.
към беседата >>
Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш.
Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш.
Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш.
Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете?
към беседата >>
Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи?
Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво!
Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи?
Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници.
към беседата >>
Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво.
Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда.
Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво.
Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел. И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.
към беседата >>
Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате.
Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш.
Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате.
Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате.
към беседата >>
Дотегна ни да стоим заровени.
Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи?
Дотегна ни да стоим заровени.
Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен.
към беседата >>
Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй.
Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво.
Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй.
Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел. И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.
към беседата >>
Тази сутрин вие сте дошли откъде?
Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате.
Тази сутрин вие сте дошли откъде?
Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени.
към беседата >>
Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост.
От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени.
Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост.
Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор.
към беседата >>
Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра.
Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй.
Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра.
Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел. И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.
към беседата >>
Всеки от къщи дойде.
По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде?
Всеки от къщи дойде.
Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай.
към беседата >>
Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми?
На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост.
Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми?
Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен.
към беседата >>
Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел.
Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра.
Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел.
И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.
към беседата >>
Това показва – възможност имате.
Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде.
Това показва – възможност имате.
Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство.
към беседата >>
Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш.
Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми?
Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш.
Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора.
към беседата >>
И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.
Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел.
И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.
към беседата >>
Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете?
Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате.
Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете?
Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл.
към беседата >>
Та често вие се намирате в положението на двама съдружници.
Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш.
Та често вие се намирате в положението на двама съдружници.
Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни.
към беседата >>
Казвам, вие сте в една опитна школа.
Казвам, вие сте в една опитна школа.
Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек. Няма по-хубаво нещо от самовладането. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място.
към беседата >>
Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате.
Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете?
Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате.
Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се].
към беседата >>
Единият бил нервен, а другият разположен.
Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници.
Единият бил нервен, а другият разположен.
Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание.
към беседата >>
Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек.
Казвам, вие сте в една опитна школа.
Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек.
Няма по-хубаво нещо от самовладането. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой.
към беседата >>
Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени.
Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате.
Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени.
Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено.
към беседата >>
Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор.
Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен.
Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор.
Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от самовладането.
Казвам, вие сте в една опитна школа. Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек.
Няма по-хубаво нещо от самовладането.
Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите.
към беседата >>
Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай.
Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени.
Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай.
То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане.
към беседата >>
Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен.
Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор.
Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен.
Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си.
към беседата >>
Искаш да кажеш някой път нещо.
Казвам, вие сте в една опитна школа. Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек. Няма по-хубаво нещо от самовладането.
Искаш да кажеш някой път нещо.
Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него?
към беседата >>
То е една минута извън нашето време и пространство.
Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай.
То е една минута извън нашето време и пространство.
Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката.
към беседата >>
Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора.
Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен.
Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора.
Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава.
към беседата >>
Имаш право да го кажеш, но нека мине време.
Казвам, вие сте в една опитна школа. Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек. Няма по-хубаво нещо от самовладането. Искаш да кажеш някой път нещо.
Имаш право да го кажеш, но нека мине време.
Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите.
към беседата >>
Мислиш една хубава мисъл.
Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство.
Мислиш една хубава мисъл.
Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън.
към беседата >>
Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни.
Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора.
Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни.
Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате.
към беседата >>
Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място.
Казвам, вие сте в една опитна школа. Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек. Няма по-хубаво нещо от самовладането. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време.
Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място.
За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате.
към беседата >>
Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се].
Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл.
Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се].
Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да няма туй желание.
Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни.
Няма някой от вас, който да няма туй желание.
Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните.
към беседата >>
За пример, обиди те някой.
Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек. Няма по-хубаво нещо от самовладането. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място.
За пример, обиди те някой.
Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа.
към беседата >>
Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено.
Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се].
Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено.
То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш.
към беседата >>
Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи.
Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание.
Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи.
Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи.
към беседата >>
Представи си, че ти си, който обиждаш другите.
Няма по-хубаво нещо от самовладането. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой.
Представи си, че ти си, който обиждаш другите.
Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска.
към беседата >>
То ще стане.
Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено.
То ще стане.
В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира.
към беседата >>
Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си.
Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи.
Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си.
Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия.
към беседата >>
Какво искаш от него?
Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите.
Какво искаш от него?
И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето.
към беседата >>
В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката.
То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане.
В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката.
После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите.
към беседата >>
Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава.
Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си.
Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава.
Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре.
към беседата >>
И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите.
Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него?
И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите.
Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор.
към беседата >>
После ще се зароди желание да накладеш огън.
Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката.
После ще се зароди желание да накладеш огън.
Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате.
към беседата >>
Някои от вас търпение нямате.
Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава.
Някои от вас търпение нямате.
Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне.
към беседата >>
Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате.
Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите.
Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате.
Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот.
към беседата >>
Тия трите състояния идат.
Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън.
Тия трите състояния идат.
Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете.
към беседата >>
Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните.
Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате.
Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните.
Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада.
към беседата >>
Случва се такава работа.
За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате.
Случва се такава работа.
Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил.
към беседата >>
Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш.
Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат.
Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш.
Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане.
към беседата >>
Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи.
Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните.
Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи.
Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли.
към беседата >>
Много пъти човек махне така, не на място, не го иска.
Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа.
Много пъти човек махне така, не на място, не го иска.
Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази.
към беседата >>
Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира.
То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш.
Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира.
Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане.
към беседата >>
Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия.
Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи.
Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия.
Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу.
към беседата >>
Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето.
Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска.
Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето.
Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи.
към беседата >>
Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите.
В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира.
Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите.
Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели?
към беседата >>
Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре.
Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия.
Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре.
Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела.
към беседата >>
Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор.
И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето.
Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор.
Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече.
към беседата >>
Тия работи всякога може да ги реализирате.
После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите.
Тия работи всякога може да ги реализирате.
Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте.
към беседата >>
Ако беше споен, котела можеше да се пръсне.
Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре.
Ако беше споен, котела можеше да се пръсне.
И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел.
към беседата >>
Аз сега се отнасям към вашия духовен живот.
Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор.
Аз сега се отнасям към вашия духовен живот.
Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато.
към беседата >>
Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете.
Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате.
Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете.
Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте.
към беседата >>
И къщата, всичко туй да пострада.
Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне.
И къщата, всичко туй да пострада.
Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава.
към беседата >>
Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил.
Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот.
Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил.
Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка.
към беседата >>
Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане.
Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете.
Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане.
В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо?
към беседата >>
Често, във вас, вие имате такива котли.
Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада.
Често, във вас, вие имате такива котли.
Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава.
към беседата >>
Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази.
Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил.
Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази.
На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница.
към беседата >>
В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане.
Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане.
В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане.
Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата.
към беседата >>
Турите огън отдолу.
Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли.
Турите огън отдолу.
Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода.
към беседата >>
На другите хора не позволява да се случи.
Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази.
На другите хора не позволява да се случи.
Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така.
към беседата >>
Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели?
Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане.
Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели?
Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли?
към беседата >>
Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела.
Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу.
Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела.
Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода!
към беседата >>
Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече.
Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи.
Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече.
Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство.
към беседата >>
Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте.
Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели?
Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте.
Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира.
към беседата >>
Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел.
Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела.
Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел.
Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот.
към беседата >>
Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато.
Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече.
Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато.
Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре.
към беседата >>
Всичката любов, която минава през вас, не я приехте.
Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте.
Всичката любов, която минава през вас, не я приехте.
Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му.
към беседата >>
Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава.
И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел.
Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава.
Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода.
към беседата >>
Аз харесвам тази Еленка.
Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато.
Аз харесвам тази Еленка.
Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание.
към беседата >>
Казвате, недоволни сте, защо?
Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте.
Казвате, недоволни сте, защо?
Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо.
към беседата >>
Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава.
Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава.
Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава.
Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно.
към беседата >>
Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница.
Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка.
Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница.
И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш.
към беседата >>
Защото не възприехте нещата.
В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо?
Защото не възприехте нещата.
Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат.
към беседата >>
Та никой път не нагорещявайте котлите без вода.
Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава.
Та никой път не нагорещявайте котлите без вода.
Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен.
към беседата >>
И вие разточете баница, като ви кажат така.
На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница.
И вие разточете баница, като ви кажат така.
За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш.
към беседата >>
Какво искате, знаете ли?
Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата.
Какво искате, знаете ли?
Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият.
към беседата >>
Турете вода!
Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода.
Турете вода!
Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния.
към беседата >>
За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство.
Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така.
За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство.
Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш?
към беседата >>
Допуснете, че един извор иска да извира.
Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли?
Допуснете, че един извор иска да извира.
Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас.
към беседата >>
Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот.
Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода!
Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот.
Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха.
към беседата >>
Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре.
Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство.
Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре.
Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие.
към беседата >>
Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му.
Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира.
Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му.
Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор.
към беседата >>
Аз уподобявам живота на вода.
Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот.
Аз уподобявам живота на вода.
Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме.
към беседата >>
Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание.
Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре.
Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание.
Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала?
към беседата >>
Ще оставят визитните си картички наоколо.
Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му.
Ще оставят визитните си картички наоколо.
Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас?
към беседата >>
Тялото трябва да е пълно.
Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода.
Тялото трябва да е пълно.
Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде.
към беседата >>
Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш.
Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание.
Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш.
Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник!
към беседата >>
Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат.
Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо.
Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат.
Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право.
към беседата >>
Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен.
Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно.
Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен.
Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън.
към беседата >>
Няма защо да му говориш.
И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш.
Няма защо да му говориш.
Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш?
към беседата >>
Вие ще се радвате на всички, нека пият.
Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат.
Вие ще се радвате на всички, нека пият.
Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие.
към беседата >>
Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния.
Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен.
Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния.
Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта.
към беседата >>
Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш?
За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш.
Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш?
– „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват.
към беседата >>
Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас.
Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият.
Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас.
Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде.
към беседата >>
Сега аз искам да ви говоря не за утеха.
Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния.
Сега аз искам да ви говоря не за утеха.
Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака.
към беседата >>
– „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие.
Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш?
– „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие.
Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче.
към беседата >>
Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор.
Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас.
Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор.
Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз.
към беседата >>
Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме.
Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха.
Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме.
Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите.
към беседата >>
Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала?
Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие.
Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала?
Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира.
към беседата >>
Нямат ли право да дойдат при вас?
Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор.
Нямат ли право да дойдат при вас?
– Имат право. Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат.
към беседата >>
Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде.
Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме.
Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде.
Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест.
към беседата >>
Той казва: „Войник!
Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала?
Той казва: „Войник!
“ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това.
към беседата >>
– Имат право.
Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас?
– Имат право.
Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули.
към беседата >>
Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън.
Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде.
Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън.
Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението.
към беседата >>
“ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш?
Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник!
“ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш?
Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е.
към беседата >>
Прочули сте се вие.
Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право.
Прочули сте се вие.
Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули.
към беседата >>
Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта.
Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън.
Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта.
Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне.
към беседата >>
Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват.
Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш?
Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват.
Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват?
към беседата >>
Ако сте сух извор, никой няма да дойде.
Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие.
Ако сте сух извор, никой няма да дойде.
Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули.
към беседата >>
Може да те заболи крака.
Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта.
Може да те заболи крака.
Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма.
към беседата >>
Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче.
– „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват.
Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче.
Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките?
към беседата >>
Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз.
Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде.
Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз.
Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз.
към беседата >>
Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите.
Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака.
Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите.
Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат?
към беседата >>
Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира.
Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче.
Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира.
Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете?
към беседата >>
Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат.
Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз.
Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат.
Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се.
към беседата >>
Много пъти имате известни страдания от някаква болест.
Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите.
Много пъти имате известни страдания от някаква болест.
Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли.
към беседата >>
Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това.
Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира.
Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това.
Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата?
към беседата >>
Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули.
– Имат право. Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат.
Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули.
Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул.
към беседата >>
Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението.
Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест.
Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението.
След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца.
към беседата >>
Друг някой е.
“ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това.
Друг някой е.
Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите?
към беседата >>
Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули.
Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули.
Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули.
Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш?
към беседата >>
След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне.
Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението.
След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне.
Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде.
към беседата >>
Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват?
Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е.
Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват?
Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път.
към беседата >>
Щом страдате, вие сте се прочули.
Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули.
Щом страдате, вие сте се прочули.
Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш? По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания.
към беседата >>
Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма.
Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне.
Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма.
Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се.
към беседата >>
Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките?
Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват?
Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките?
Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате.
към беседата >>
Тъй зная аз.
Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули.
Тъй зная аз.
Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш? По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания. По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.
към беседата >>
Болезнените състояния как се раждат?
Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма.
Болезнените състояния как се раждат?
Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи.
към беседата >>
Защо Господ позволи да измъчват овцете?
Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките?
Защо Господ позволи да измъчват овцете?
Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон.
към беседата >>
Щом страдаш – прочул си се.
Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз.
Щом страдаш – прочул си се.
А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш? По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания. По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.
към беседата >>
Щом започнат да ви кацат лоши мисли.
Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат?
Щом започнат да ви кацат лоши мисли.
Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате.
към беседата >>
Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата?
Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете?
Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата?
Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце?
към беседата >>
А щом не страдаш, не си се прочул.
Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се.
А щом не страдаш, не си се прочул.
Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш? По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания. По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.
към беседата >>
Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца.
Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли.
Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца.
Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник.
към беседата >>
Защо Господ позволи паяците да ядат мухите?
Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата?
Защо Господ позволи паяците да ядат мухите?
Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш?
Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул.
Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш?
По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания. По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.
към беседата >>
Някой път някое лошо желание дойде.
След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца.
Някой път някое лошо желание дойде.
Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде.
към беседата >>
Вие сте чудни понякой път.
Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите?
Вие сте чудни понякой път.
Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха.
към беседата >>
По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания.
Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш?
По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания.
По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.
към беседата >>
Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се.
Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде.
Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се.
Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания.
към беседата >>
Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате.
Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път.
Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате.
А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание.
към беседата >>
По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.
Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш? По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания.
По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.
към беседата >>
Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи.
Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се.
Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи.
Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли.
към беседата >>
А за вас искате друг закон.
Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате.
А за вас искате друг закон.
Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка.
към беседата >>
Считайте страданията, че вие сте един извор и че ще дойдат същества, които не ви са приятни.
Считайте страданията, че вие сте един извор и че ще дойдат същества, които не ви са приятни.
Вие ще бъдете с широко сърце. Ще изпратите водата на вашият живот по цялото течение на всичките, които заслужават и не заслужават, на всички ще дадете. Аз се радвам, че може да направите услуга на всички и Господ, като чуе, ще има добро мнение за вас.
към беседата >>
Без да искате.
Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи.
Без да искате.
Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли.
към беседата >>
Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце?
Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон.
Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце?
Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото.
към беседата >>
Вие ще бъдете с широко сърце.
Считайте страданията, че вие сте един извор и че ще дойдат същества, които не ви са приятни.
Вие ще бъдете с широко сърце.
Ще изпратите водата на вашият живот по цялото течение на всичките, които заслужават и не заслужават, на всички ще дадете. Аз се радвам, че може да направите услуга на всички и Господ, като чуе, ще има добро мнение за вас.
към беседата >>
Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник.
Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате.
Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник.
Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли.
към беседата >>
Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб.
Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце?
Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб.
Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш?
към беседата >>
Ще изпратите водата на вашият живот по цялото течение на всичките, които заслужават и не заслужават, на всички ще дадете.
Считайте страданията, че вие сте един извор и че ще дойдат същества, които не ви са приятни. Вие ще бъдете с широко сърце.
Ще изпратите водата на вашият живот по цялото течение на всичките, които заслужават и не заслужават, на всички ще дадете.
Аз се радвам, че може да направите услуга на всички и Господ, като чуе, ще има добро мнение за вас.
към беседата >>
Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде.
Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник.
Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде.
Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща.
към беседата >>
Тогава, заради яйцето ми причиниха.
Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб.
Тогава, заради яйцето ми причиниха.
Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник!
към беседата >>
Аз се радвам, че може да направите услуга на всички и Господ, като чуе, ще има добро мнение за вас.
Считайте страданията, че вие сте един извор и че ще дойдат същества, които не ви са приятни. Вие ще бъдете с широко сърце. Ще изпратите водата на вашият живот по цялото течение на всичките, които заслужават и не заслужават, на всички ще дадете.
Аз се радвам, че може да направите услуга на всички и Господ, като чуе, ще има добро мнение за вас.
към беседата >>
Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания.
Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде.
Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания.
Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния.
към беседата >>
Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание.
Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха.
Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание.
Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш.
към беседата >>
Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се.
Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се.
Когато страдате, пак сте се прочули. А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват. Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате. А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост. Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли.
Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания.
Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли.
Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница.
към беседата >>
Аз причиних страдание на една ябълка.
А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание.
Аз причиних страдание на една ябълка.
Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му.
към беседата >>
Когато страдате, пак сте се прочули.
Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се.
Когато страдате, пак сте се прочули.
А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват. Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате. А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост. Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро. Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“
към беседата >>
Светът е пълен само със светли мисли.
Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли.
Светът е пълен само със светли мисли.
Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят.
към беседата >>
Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото.
Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка.
Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото.
Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята.
към беседата >>
А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват.
Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се. Когато страдате, пак сте се прочули.
А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват.
Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате. А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост. Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро. Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“
към беседата >>
Ние отпосле създаваме лошите мисли.
Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли.
Ние отпосле създаваме лошите мисли.
Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите.
към беседата >>
Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш?
Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото.
Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш?
“ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи?
към беседата >>
Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате.
Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се. Когато страдате, пак сте се прочули. А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват.
Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате.
А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост. Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро. Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“
към беседата >>
Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща.
Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли.
Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща.
Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят.
към беседата >>
“ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник!
Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш?
“ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник!
“ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет.
към беседата >>
А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост.
Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се. Когато страдате, пак сте се прочули. А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват. Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате.
А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост.
Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро. Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“
към беседата >>
Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния.
Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща.
Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния.
Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро.
към беседата >>
“ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш.
Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник!
“ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш.
Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие!
към беседата >>
Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро.
Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се. Когато страдате, пак сте се прочули. А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват. Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате. А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост.
Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро.
Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“
към беседата >>
Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница.
Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния.
Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница.
Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото.
към беседата >>
Какво ли не казваш зад гърба му.
Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш.
Какво ли не казваш зад гърба му.
В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си.
към беседата >>
Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“
Когато страдате, пак сте се прочули. А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват. Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате. А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост. Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро.
Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“
към беседата >>
Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят.
Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница.
Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят.
Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли.
към беседата >>
В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята.
Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му.
В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята.
Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша.
към беседата >>
Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите.
Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят.
Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите.
Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви.
към беседата >>
Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи?
Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш? “ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята.
Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи?
“ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави?
към беседата >>
Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят.
Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите.
Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят.
Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви.
към беседата >>
“ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет.
“ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник! “ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи?
“ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет.
Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията.
към беседата >>
Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро.
Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят.
Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро.
В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки.
към беседата >>
Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие!
“ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет.
Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие!
Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш?
към беседата >>
В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото.
Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро.
В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото.
Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те.
към беседата >>
Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си.
Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие!
Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си.
Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре.
към беседата >>
Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли.
Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото.
Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли.
Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи.
към беседата >>
Войникът ще слуша.
В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си.
Войникът ще слуша.
Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави?
към беседата >>
Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви.
Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли.
Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви.
Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби.
към беседата >>
Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави?
Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи? “ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша.
Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави?
Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата.
към беседата >>
Не да започне своите научни изследвания в главата ви.
Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви.
Не да започне своите научни изследвания в главата ви.
Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите.
към беседата >>
Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията.
“ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави?
Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията.
Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка.
към беседата >>
Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки.
Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви.
Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки.
От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен?
към беседата >>
Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш?
Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията.
Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш?
Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога.
към беседата >>
От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те.
В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки.
От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те.
Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени.
към беседата >>
Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре.
Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш?
Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре.
Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас.
към беседата >>
Това са астрални бълхи.
Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те.
Това са астрални бълхи.
Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен?
към беседата >>
Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави?
Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре.
Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави?
– Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица.
към беседата >>
Някой път няма нищо, но главата ни сърби.
Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи.
Някой път няма нищо, но главата ни сърби.
Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят.
към беседата >>
– Правилото на Еленка – баницата.
Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави?
– Правилото на Еленка – баницата.
Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката.
към беседата >>
Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите.
Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби.
Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите.
Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли!
към беседата >>
Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка.
Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата.
Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка.
Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди.
към беседата >>
Сега какъв е астралният гребен?
Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите.
Сега какъв е астралният гребен?
На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон.
към беседата >>
Вие може да я отмахнете всякога.
Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка.
Вие може да я отмахнете всякога.
Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават.
към беседата >>
На физическото поле имате гребени.
От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен?
На физическото поле имате гребени.
Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли.
към беседата >>
Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас.
Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога.
Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас.
Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците.
към беседата >>
Какъв е астралният гребен?
Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени.
Какъв е астралният гребен?
Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите?
към беседата >>
Аз представих тук цифрите един милион, до единица.
Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас.
Аз представих тук цифрите един милион, до единица.
Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите.
към беседата >>
Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят.
Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен?
Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят.
Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас.
към беседата >>
Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката.
– Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица.
Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката.
Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат.
към беседата >>
Никакви нечисти мисли!
Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят.
Никакви нечисти мисли!
Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас.
към беседата >>
Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди.
Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката.
Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди.
И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат.
към беседата >>
Вземете онзи закон.
Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли!
Вземете онзи закон.
Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите.
към беседата >>
И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават.
Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди.
И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават.
Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони.
към беседата >>
Като правило никой да не иска лоши мисли.
На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон.
Като правило никой да не иска лоши мисли.
Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек.
към беседата >>
Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците.
Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават.
Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците.
Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите.
към беседата >>
Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите?
Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли.
Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите?
Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим?
към беседата >>
Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите.
Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците.
Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите.
Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите.
към беседата >>
Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас.
Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите?
Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас.
Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение.
към беседата >>
Като дойдете до единиците, лесно се изплащат.
Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите.
Като дойдете до единиците, лесно се изплащат.
Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите. Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите.
към беседата >>
Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас.
Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас.
Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас.
Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош.
към беседата >>
Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат.
Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат.
Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат.
Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите. Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите. Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.
към беседата >>
Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите.
Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас.
Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите.
Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба.
към беседата >>
Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони.
И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат.
Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони.
Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите. Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите. Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.
към беседата >>
Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек.
Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите.
Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек.
Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен?
към беседата >>
Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите.
Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони.
Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите.
Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите. Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите. Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.
към беседата >>
Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим?
Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек.
Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим?
То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава?
към беседата >>
Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите.
Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите.
Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите.
Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите. Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.
към беседата >>
То е едно самозаблуждение.
Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим?
То е едно самозаблуждение.
Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат.
към беседата >>
Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите.
Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите.
Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите.
Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.
към беседата >>
Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош.
Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение.
Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош.
Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен.
към беседата >>
Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.
Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите. Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите.
Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.
към беседата >>
Или някой е сложил някаква бомба.
Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош.
Или някой е сложил някаква бомба.
Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя?
към беседата >>
Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни.
Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни.
В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще. Защото въпросът не е да бъдем генерали. Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал. Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани. Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили.
към беседата >>
Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен?
Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба.
Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен?
Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите?
към беседата >>
В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще.
Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни.
В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще.
Защото въпросът не е да бъдем генерали. Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал. Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани. Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили. Степента на доброто е еднаква.
към беседата >>
Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава?
Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен?
Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава?
– „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята.
към беседата >>
Защото въпросът не е да бъдем генерали.
Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни. В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще.
Защото въпросът не е да бъдем генерали.
Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал. Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани. Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили. Степента на доброто е еднаква.
към беседата >>
– „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат.
То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава?
– „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат.
Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете.
към беседата >>
Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал.
Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни. В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще. Защото въпросът не е да бъдем генерали.
Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал.
Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани. Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили. Степента на доброто е еднаква.
към беседата >>
Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен.
Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат.
Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен.
Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете.
към беседата >>
Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани.
Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни. В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще. Защото въпросът не е да бъдем генерали. Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал.
Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани.
Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили. Степента на доброто е еднаква.
към беседата >>
Казвате: „Какво да правя?
Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен.
Казвате: „Какво да правя?
“ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен.
към беседата >>
Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили.
Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни. В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще. Защото въпросът не е да бъдем генерали. Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал. Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани.
Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили.
Степента на доброто е еднаква.
към беседата >>
“ Питам: Ако вие сте кални, какво правите?
Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя?
“ Питам: Ако вие сте кални, какво правите?
Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог.
към беседата >>
Степента на доброто е еднаква.
В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще. Защото въпросът не е да бъдем генерали. Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал. Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани. Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили.
Степента на доброто е еднаква.
към беседата >>
Вие отивате да се окъпете в банята.
Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите?
Вие отивате да се окъпете в банята.
Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него?
към беседата >>
Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки.
Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки.
А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките? Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите. Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш.
към беседата >>
Много хубаво правите, на баня трябва да идете.
– „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята.
Много хубаво правите, на баня трябва да идете.
Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна.
към беседата >>
А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките?
Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки.
А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките?
Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите. Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония.
към беседата >>
Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете.
Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете.
Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете.
Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе.
към беседата >>
Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите.
Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки. А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките?
Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите.
Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит.
към беседата >>
Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен.
Казвате: „Какво да правя? “ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете.
Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен.
И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа?
към беседата >>
Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време.
Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки. А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките? Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите.
Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време.
Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона.
към беседата >>
И най-разположеното същество, то е Бог.
“ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен.
И най-разположеното същество, то е Бог.
Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него.
към беседата >>
Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо.
Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки. А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките? Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите. Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време.
Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо.
Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон.
към беседата >>
Защо да не идеш при Него?
Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог.
Защо да не идеш при Него?
Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги.
към беседата >>
Интервалите няма да спазваш.
Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки. А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките? Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите. Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо.
Интервалите няма да спазваш.
Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено.
към беседата >>
Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна.
Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него?
Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна.
В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция.
към беседата >>
Тогава се нарушава тази вътрешна хармония.
А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките? Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите. Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш.
Тогава се нарушава тази вътрешна хармония.
Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено.
към беседата >>
В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе.
Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна.
В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе.
Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не?
към беседата >>
Представи си, че в тебе тонът е недоразвит.
Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите. Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония.
Представи си, че в тебе тонът е недоразвит.
Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено.
към беседата >>
Казвате вие: „Де да намерим Господа?
Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе.
Казвате вие: „Де да намерим Господа?
“ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ.
към беседата >>
Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона.
Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит.
Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона.
Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено.
към беседата >>
“ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него.
И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа?
“ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него.
Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си.
към беседата >>
Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон.
Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона.
Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон.
Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“.
към беседата >>
Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги.
Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него.
Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги.
Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо.
към беседата >>
Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено.
Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон.
Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено.
Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш.
към беседата >>
Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция.
Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги.
Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция.
Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера.
към беседата >>
Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено.
Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено.
Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено.
Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш.
към беседата >>
Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не?
В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция.
Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не?
Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа?
към беседата >>
Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено.
Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено.
Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено.
Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш.
към беседата >>
Мнозина знаете къде е Господ.
Казвате вие: „Де да намерим Господа? “ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не?
Мнозина знаете къде е Господ.
Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва.
към беседата >>
Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено.
Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено.
Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено.
Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш?
към беседата >>
Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си.
“ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ.
Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си.
Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа.
към беседата >>
Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“.
Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено.
Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“.
Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема.
към беседата >>
Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо.
Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си.
Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо.
Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете.
към беседата >>
Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш.
Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“.
Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш.
Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“.
към беседата >>
Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера.
Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо.
Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера.
Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ.
към беседата >>
Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш.
Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш.
Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш.
Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение.
към беседата >>
Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа?
Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера.
Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа?
“ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината.
към беседата >>
Тогава знаеш този тон без да го пееш.
Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш.
Тогава знаеш този тон без да го пееш.
Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш.
към беседата >>
“ – не им отърва.
Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа?
“ – не им отърва.
Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние.
към беседата >>
Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш?
Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш.
Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш?
Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш.
към беседата >>
Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа.
Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва.
Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа.
С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване.
към беседата >>
Мъчно се взема.
Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш?
Мъчно се взема.
За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш.
към беседата >>
С тялото си няма да идете.
Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа.
С тялото си няма да идете.
Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне.
към беседата >>
За пример вие имате песента „Иде, иде“.
Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема.
За пример вие имате песента „Иде, иде“.
„Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите.
към беседата >>
Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ.
Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете.
Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ.
Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе.
към беседата >>
„Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение.
Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“.
„Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение.
„Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне.
към беседата >>
Той е свят на светлината.
Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа? “ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ.
Той е свят на светлината.
Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва.
към беседата >>
„Си“-то може да го повишиш.
Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение.
„Си“-то може да го повишиш.
Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи.
към беседата >>
Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние.
“ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината.
Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние.
Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина.
към беседата >>
Както е направено пианото не може да го повишиш.
Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш.
Както е направено пианото не може да го повишиш.
Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш.
към беседата >>
Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване.
Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние.
Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване.
Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран.
към беседата >>
Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш.
Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш.
Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш.
Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш.
към беседата >>
Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне.
С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване.
Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне.
Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света.
към беседата >>
Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите.
За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш.
Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите.
Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо.
към беседата >>
Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе.
Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне.
Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе.
Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите.
към беседата >>
Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне.
„Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите.
Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне.
В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш.
към беседата >>
Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва.
Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе.
Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва.
Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек.
към беседата >>
В сухо състояние тя ще се счупи.
„Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне.
В сухо състояние тя ще се счупи.
Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш!
към беседата >>
Някой път е потребно да имате малко тъмнина.
Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва.
Някой път е потребно да имате малко тъмнина.
Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува.
към беседата >>
Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш.
Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи.
Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш.
Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има.
към беседата >>
Но има една тъмнина, която мяза на катран.
Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина.
Но има една тъмнина, която мяза на катран.
Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко.
към беседата >>
Трябва да се огънеш.
Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш.
Трябва да се огънеш.
Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там.
към беседата >>
Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света.
Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран.
Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света.
От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е.
към беседата >>
Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо.
Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш.
Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо.
Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент.
към беседата >>
От нея трябва да се освободите.
Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света.
От нея трябва да се освободите.
Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е. Аз ви препоръчвам.
към беседата >>
Ако не се огъваш – малко благо имаш.
Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо.
Ако не се огъваш – малко благо имаш.
Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие.
към беседата >>
Тогава човек става раздразнен, дразни се човек.
Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите.
Тогава човек става раздразнен, дразни се човек.
Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е. Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла?
към беседата >>
Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш!
В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш.
Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш!
Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание.
към беседата >>
Има нещо, което му препятствува.
Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек.
Има нещо, което му препятствува.
Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е. Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага.
към беседата >>
Целият живот все огъване и пречупване да има.
Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш!
Целият живот все огъване и пречупване да има.
Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант.
към беседата >>
Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко.
Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува.
Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко.
Хубаво е. Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е.
към беседата >>
Не е лошото там.
Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има.
Не е лошото там.
Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш.
към беседата >>
Хубаво е.
Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко.
Хубаво е.
Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи.
към беседата >>
Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент.
Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там.
Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент.
Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека.
към беседата >>
Аз ви препоръчвам.
От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е.
Аз ви препоръчвам.
Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои.
към беседата >>
Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие.
Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент.
Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие.
Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа.
към беседата >>
Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла?
Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е. Аз ви препоръчвам.
Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла?
“ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие.
към беседата >>
Дава ти Господ желание.
Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие.
Дава ти Господ желание.
Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни.
към беседата >>
“ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага.
Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е. Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла?
“ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага.
Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта.
към беседата >>
Дава ти Господ желание да станеш музикант.
Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание.
Дава ти Господ желание да станеш музикант.
Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите.
към беседата >>
Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е.
Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е. Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага.
Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е.
Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил?
към беседата >>
Ти, като замине заекът, хукаш.
Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант.
Ти, като замине заекът, хукаш.
В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е.
към беседата >>
Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи.
Хубаво е. Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е.
Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи.
Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас.
към беседата >>
В тебе дръж заека.
Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш.
В тебе дръж заека.
Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение.
към беседата >>
Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои.
Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи.
Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои.
Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма.
към беседата >>
Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа.
Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека.
Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа.
Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш.
към беседата >>
Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие.
Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла? “ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои.
Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие.
Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я.
към беседата >>
Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни.
Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа.
Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни.
Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро.
към беседата >>
Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта.
“ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие.
Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта.
Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата.
към беседата >>
Не мислете, че всякога може да се молите.
Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни.
Не мислете, че всякога може да се молите.
Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш.
към беседата >>
Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил?
Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта.
Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил?
“ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце.
към беседата >>
Ти като се молиш, едно благословение е.
Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите.
Ти като се молиш, едно благословение е.
Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се.
към беседата >>
“ Казва, че е пратена за посланик във вас.
Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил?
“ Казва, че е пратена за посланик във вас.
Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг.
към беседата >>
Някой път нямаш разположение.
В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е.
Някой път нямаш разположение.
Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне.
към беседата >>
Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма.
Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас.
Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма.
Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала.
към беседата >>
Всеки път нямаш разположение да се учиш.
Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение.
Всеки път нямаш разположение да се учиш.
Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне. В тях ще се покаже характера на човека какъв е.
към беседата >>
Ако има акредитивни писма, приемете я.
Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма.
Ако има акредитивни писма, приемете я.
То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила?
към беседата >>
Всеки път нямаш разположение да правиш добро.
Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш.
Всеки път нямаш разположение да правиш добро.
Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне. В тях ще се покаже характера на човека какъв е. Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.
към беседата >>
То е в реда на нещата.
Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я.
То е в реда на нещата.
Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото?
към беседата >>
Всеки път не може да посрещаш.
Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро.
Всеки път не може да посрещаш.
Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне. В тях ще се покаже характера на човека какъв е. Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.
към беседата >>
Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце.
Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил? “ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата.
Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце.
Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави?
към беседата >>
Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се.
Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш.
Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се.
Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне. В тях ще се покаже характера на човека какъв е. Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.
към беседата >>
Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг.
“ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце.
Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг.
Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева.
към беседата >>
Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне.
Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се.
Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне.
В тях ще се покаже характера на човека какъв е. Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.
към беседата >>
Двадесет килца ви е задигнала.
Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг.
Двадесет килца ви е задигнала.
Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко.
към беседата >>
В тях ще се покаже характера на човека какъв е.
Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне.
В тях ще се покаже характера на човека какъв е.
Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.
към беседата >>
Знаете ли колко струват 20 кила?
Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала.
Знаете ли колко струват 20 кила?
Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец.
към беседата >>
Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.
Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне. В тях ще се покаже характера на човека какъв е.
Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.
към беседата >>
Колко струва сега месото?
То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила?
Колко струва сега месото?
Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец. Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия.
към беседата >>
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече.
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече.
Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е.
към беседата >>
Двадесет кила по 25 колко прави?
Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото?
Двадесет кила по 25 колко прави?
А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец. Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия. Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика.
към беседата >>
Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него.
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече.
Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него.
Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното.
към беседата >>
А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева.
Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави?
А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева.
Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец. Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия. Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика. Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.
към беседата >>
Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта.
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече. Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него.
Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта.
Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек.
към беседата >>
Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко.
Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева.
Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко.
Болестта е един голям търговец. Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия. Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика. Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.
към беседата >>
Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство.
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече. Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта.
Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство.
То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си.
към беседата >>
Сега всички сте се събрали и очаквате нещо.
Сега всички сте се събрали и очаквате нещо.
Зимно време хората очакват нещо. Какво очакват? Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи.
към беседата >>
Болестта е един голям търговец.
Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко.
Болестта е един голям търговец.
Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия. Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика. Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.
към беседата >>
То е едно от благородните чувства.
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече. Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство.
То е едно от благородните чувства.
У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат.
към беседата >>
Зимно време хората очакват нещо.
Сега всички сте се събрали и очаквате нещо.
Зимно време хората очакват нещо.
Какво очакват? Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло.
към беседата >>
Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия.
Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец.
Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия.
Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика. Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.
към беседата >>
У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е.
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече. Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства.
У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е.
После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа?
към беседата >>
Какво очакват?
Сега всички сте се събрали и очаквате нещо. Зимно време хората очакват нещо.
Какво очакват?
Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно.
към беседата >>
Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика.
Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец. Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия.
Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика.
Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.
към беседата >>
После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното.
Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е.
После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното.
Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво?
към беседата >>
Искат нещо.
Сега всички сте се събрали и очаквате нещо. Зимно време хората очакват нещо. Какво очакват?
Искат нещо.
Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение.
към беседата >>
Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.
А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец. Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия. Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика.
Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.
към беседата >>
Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек.
Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното.
Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек.
Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал.
към беседата >>
Какво искат?
Сега всички сте се събрали и очаквате нещо. Зимно време хората очакват нещо. Какво очакват? Искат нещо.
Какво искат?
– Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката.
към беседата >>
Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност.
Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност.
Болестта е едно състояние. Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние. Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен.
към беседата >>
Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си.
Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек.
Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си.
Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал.
към беседата >>
– Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи.
Сега всички сте се събрали и очаквате нещо. Зимно време хората очакват нещо. Какво очакват? Искат нещо. Какво искат?
– Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи.
Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс.
към беседата >>
Болестта е едно състояние.
Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност.
Болестта е едно състояние.
Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние. Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш.
към беседата >>
Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат.
То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си.
Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат.
Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца.
към беседата >>
Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло.
Зимно време хората очакват нещо. Какво очакват? Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи.
Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло.
Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера.
към беседата >>
Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние.
Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност. Болестта е едно състояние.
Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние.
Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш.
към беседата >>
Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа?
У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат.
Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа?
“ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите.
към беседата >>
Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно.
Какво очакват? Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло.
Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно.
Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират.
към беседата >>
Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш.
Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност. Болестта е едно състояние. Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние.
Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш.
Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш.
към беседата >>
“ – Обичай Го, за какво?
После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа?
“ – Обичай Го, за какво?
Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил.
към беседата >>
Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение.
Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно.
Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение.
Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите?
към беседата >>
Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш.
Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност. Болестта е едно състояние. Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние. Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш.
Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш.
Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно.
към беседата >>
Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал.
Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво?
Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал.
Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа.
към беседата >>
Някой път знаеш къде е болката.
Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение.
Някой път знаеш къде е болката.
Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати.
към беседата >>
Законът е верен.
Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност. Болестта е едно състояние. Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние. Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш.
Законът е верен.
Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става.
към беседата >>
Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал.
Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал.
Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал.
Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си?
към беседата >>
Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс.
– Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката.
Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс.
Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви.
към беседата >>
Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш.
Болестта е едно състояние. Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние. Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен.
Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш.
Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра.
към беседата >>
Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца.
Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал.
Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца.
Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича.
към беседата >>
Мязате на онзи герой от Молиера.
Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс.
Мязате на онзи герой от Молиера.
Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина.
към беседата >>
Ако повярваш в болестта, ще я имаш.
Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние. Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш.
Ако повярваш в болестта, ще я имаш.
Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена.
към беседата >>
Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите.
Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? “ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца.
Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите.
Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен.
към беседата >>
Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират.
Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера.
Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират.
Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние?
към беседата >>
Ако повярваш в здравето, ще го имаш.
Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш.
Ако повярваш в здравето, ще го имаш.
Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване.
към беседата >>
Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил.
“ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите.
Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил.
Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението.
към беседата >>
Пита го съдията: „Кой ти открадна парите?
Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират.
Пита го съдията: „Кой ти открадна парите?
“ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате.
към беседата >>
Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно.
Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш.
Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно.
Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване. Водата пристига на своето място.
към беседата >>
Има за какво да обичаш Господа.
Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил.
Има за какво да обичаш Господа.
Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга.
към беседата >>
“ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати.
Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите?
“ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати.
Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен.
към беседата >>
Същинската вяра е, в каквото вярваш – става.
Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно.
Същинската вяра е, в каквото вярваш – става.
Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване. Водата пристига на своето място. Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.
към беседата >>
Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си?
Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа.
Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си?
Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я.
към беседата >>
Баща ви е виноват, майка ви, брат ви.
Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати.
Баща ви е виноват, майка ви, брат ви.
Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче.
към беседата >>
Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра.
Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става.
Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра.
В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване. Водата пристига на своето място. Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.
към беседата >>
Пък Господ ще ви обича.
Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си?
Пък Господ ще ви обича.
Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим.
към беседата >>
Щом станете здрави, туй състояние мина.
Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви.
Щом станете здрави, туй състояние мина.
На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав.
към беседата >>
В истинската вяра канализацията е много добре направена.
Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра.
В истинската вяра канализацията е много добре направена.
Няма пропукване. Водата пристига на своето място. Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.
към беседата >>
Господ е много внимателен.
Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича.
Господ е много внимателен.
Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому.
към беседата >>
На какво се дължи туй състояние?
Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина.
На какво се дължи туй състояние?
Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен.
към беседата >>
Няма пропукване.
Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена.
Няма пропукване.
Водата пристига на своето място. Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.
към беседата >>
Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението.
Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен.
Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението.
Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине.
към беседата >>
Значи има нещо, с което се блъскате.
Пита го съдията: „Кой ти открадна парите? “ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние?
Значи има нещо, с което се блъскате.
Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави.
към беседата >>
Водата пристига на своето място.
Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване.
Водата пристига на своето място.
Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.
към беседата >>
Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга.
Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението.
Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга.
Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине. Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е.
към беседата >>
Въпросът не е правилно разрешен.
“ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате.
Въпросът не е правилно разрешен.
Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира.
към беседата >>
Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.
Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване. Водата пристига на своето място.
Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.
към беседата >>
Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я.
Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга.
Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я.
Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине. Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е. Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“
към беседата >>
Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче.
Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен.
Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче.
Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва.
към беседата >>
Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл.
Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл.
За какво мислите като станете сутрин? Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем? “ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям? “ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там.
към беседата >>
Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим.
Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я.
Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим.
Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине. Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е. Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“
към беседата >>
Всеки иска да бъде здрав.
Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче.
Всеки иска да бъде здрав.
Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде.
към беседата >>
За какво мислите като станете сутрин?
Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл.
За какво мислите като станете сутрин?
Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем? “ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям? “ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум.
към беседата >>
Имаш една хубава мисъл, простиш някому.
Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим.
Имаш една хубава мисъл, простиш някому.
Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине. Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е. Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“
към беседата >>
Никой не иска да бъде болен.
На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав.
Никой не иска да бъде болен.
А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана.
към беседата >>
Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем?
Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл. За какво мислите като станете сутрин?
Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем?
“ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям? “ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба.
към беседата >>
Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине.
Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому.
Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине.
Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е. Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“
към беседата >>
А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави.
Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен.
А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави.
Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде.
към беседата >>
“ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям?
Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл. За какво мислите като станете сутрин? Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем?
“ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям?
“ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си.
към беседата >>
Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е.
Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине.
Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е.
Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“
към беседата >>
Някой, който иска здравето, го намира.
Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави.
Някой, който иска здравето, го намира.
Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“.
към беседата >>
“ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ.
Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл. За какво мислите като станете сутрин? Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем? “ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям?
“ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ.
Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание.
към беседата >>
Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“
Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине. Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е.
Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“
към беседата >>
Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва.
Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира.
Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва.
Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата.
към беседата >>
Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там.
Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл. За какво мислите като станете сутрин? Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем? “ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям? “ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ.
Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там.
„Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият.
към беседата >>
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого.
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого.
Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите? Него ще го направи един богаташ. Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега. Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти.
към беседата >>
Здравето трябва да го търсиш, за да дойде.
Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва.
Здравето трябва да го търсиш, за да дойде.
Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици.
към беседата >>
„Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум.
За какво мислите като станете сутрин? Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем? “ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям? “ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там.
„Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум.
Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър.
към беседата >>
Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите?
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого.
Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите?
Него ще го направи един богаташ. Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега. Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти.
към беседата >>
Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана.
Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде.
Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана.
Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи.
към беседата >>
Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба.
Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем? “ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям? “ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум.
Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба.
Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб.
към беседата >>
Него ще го направи един богаташ.
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого. Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите?
Него ще го направи един богаташ.
Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега. Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти.
към беседата >>
Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде.
А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана.
Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде.
Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли.
към беседата >>
Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си.
“ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям? “ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба.
Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си.
Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб.
към беседата >>
Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега.
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого. Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите? Него ще го направи един богаташ.
Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега.
Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти.
към беседата >>
Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“.
Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде.
Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“.
Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш.
към беседата >>
Сухият хляб не е без съдържание.
“ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си.
Сухият хляб не е без съдържание.
Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен.
към беседата >>
Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате.
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого. Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите? Него ще го направи един богаташ. Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега.
Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате.
От този момент ще се съградят бъдещите моменти.
към беседата >>
Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата.
Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“.
Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата.
Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея.
към беседата >>
Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият.
Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание.
Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият.
Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш.
към беседата >>
От този момент ще се съградят бъдещите моменти.
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого. Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите? Него ще го направи един богаташ. Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега. Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате.
От този момент ще се съградят бъдещите моменти.
към беседата >>
Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици.
Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата.
Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици.
Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй.
към беседата >>
Влажният е по-мек, сухият е по-остър.
„Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият.
Влажният е по-мек, сухият е по-остър.
Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение.
към беседата >>
От книгата „Двигатели в живота“ прочетете беседата „Късият и дългият път“, на 94 страница.
От книгата „Двигатели в живота“ прочетете беседата „Късият и дългият път“, на 94 страница.
към беседата >>
Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи.
Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици.
Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи.
Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва?
към беседата >>
Сухият хляб е нервен хляб.
Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър.
Сухият хляб е нервен хляб.
Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го.
към беседата >>
Аз това не искам да ви го наложа.
Аз това не искам да ви го наложа.
Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате.
към беседата >>
Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли.
Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи.
Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли.
Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека.
към беседата >>
Влажният хляб е разположен хляб.
Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб.
Влажният хляб е разположен хляб.
Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода.
към беседата >>
Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява.
Аз това не искам да ви го наложа.
Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява.
Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека.
към беседата >>
Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш.
Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли.
Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш.
Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога.
към беседата >>
Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен.
Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб.
Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен.
Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж.
към беседата >>
Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки.
Аз това не искам да ви го наложа. Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява.
Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки.
Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите.
към беседата >>
Влюбиш се в нея.
Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш.
Влюбиш се в нея.
Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен.
към беседата >>
Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш.
Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен.
Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш.
Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде.
към беседата >>
Туй трябва да го знаете.
Аз това не искам да ви го наложа. Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки.
Туй трябва да го знаете.
Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате.
към беседата >>
Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй.
Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея.
Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй.
Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние.
към беседата >>
Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение.
Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш.
Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение.
Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение.
към беседата >>
Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години.
Аз това не искам да ви го наложа. Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Туй трябва да го знаете.
Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години.
Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява.
към беседата >>
Болестта може ли тъй да приказва?
Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй.
Болестта може ли тъй да приказва?
“ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим?
към беседата >>
Погледайте го.
Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение.
Погледайте го.
Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко.
към беседата >>
Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате.
Аз това не искам да ви го наложа. Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години.
Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате.
Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека.
към беседата >>
“ Болестта е нещо чуждо на човека.
Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва?
“ Болестта е нещо чуждо на човека.
Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние.
към беседата >>
Ако хлябът е сух, постопли вряла вода.
Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го.
Ако хлябът е сух, постопли вряла вода.
Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има.
към беседата >>
Тия страдания подмладяват човека.
Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате.
Тия страдания подмладяват човека.
Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна.
към беседата >>
Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога.
Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека.
Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога.
Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон.
към беседата >>
Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж.
Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода.
Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж.
Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време.
към беседата >>
Ако знаете как да страдате, ще се подмладите.
Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека.
Ако знаете как да страдате, ще се подмладите.
Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно.
към беседата >>
Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен.
Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога.
Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен.
Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е.
към беседата >>
Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде.
Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж.
Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде.
Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш.
към беседата >>
Понеже не знаете да ги оцените, остарявате.
Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите.
Понеже не знаете да ги оцените, остарявате.
Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион.
към беседата >>
Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние.
Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен.
Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние.
Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас.
към беседата >>
Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение.
Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде.
Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение.
Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате.
към беседата >>
Ако човек и радостта не разбира, пак остарява.
Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате.
Ако човек и радостта не разбира, пак остарява.
Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен.
към беседата >>
Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим?
Болестта може ли тъй да приказва? “ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние.
Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим?
Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината.
към беседата >>
Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко.
Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение.
Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко.
За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното.
към беседата >>
Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека.
Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява.
Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека.
Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството.
към беседата >>
Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние.
“ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим?
Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние.
В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи.
към беседата >>
За търпеливият човек време има.
Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко.
За търпеливият човек време има.
За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още.
към беседата >>
Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна.
Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека.
Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна.
Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм?
към беседата >>
3.
Основен тон
,
МОК
, София, 3.2.1939г.,
Ако и двете ги пресечем с друга линия, тогава ще стане фигура, значи образува се триъгълник.
Тези линии успоредни ли са? – Не. – Защо? – Пресичат се.
Ако и двете ги пресечем с друга линия, тогава ще стане фигура, значи образува се триъгълник.
към беседата >>
Туй съдържание изтича от перото.
Сега има ли някакво престъпление, че си се върнал назад? Сега нали сте писатели, поети, тук всички пишете, всички сте литератори, няма нито един от вас, който да не е литератор. Се сте писали по едно писмо. То е едно съчинение. Натопиш перото, след туй пишеш съдържанието.
Туй съдържание изтича от перото.
Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото. Дотогава, докато топиш перото, какво означава? То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече.
към беседата >>
(Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания.
(Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания.
Как ще станат тия пресичания? Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде? „A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега?
към беседата >>
Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото.
Сега нали сте писатели, поети, тук всички пишете, всички сте литератори, няма нито един от вас, който да не е литератор. Се сте писали по едно писмо. То е едно съчинение. Натопиш перото, след туй пишеш съдържанието. Туй съдържание изтича от перото.
Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото.
Дотогава, докато топиш перото, какво означава? То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона.
към беседата >>
Как ще станат тия пресичания?
(Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания.
Как ще станат тия пресичания?
Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде? „A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са?
към беседата >>
Дотогава, докато топиш перото, какво означава?
Се сте писали по едно писмо. То е едно съчинение. Натопиш перото, след туй пишеш съдържанието. Туй съдържание изтича от перото. Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото.
Дотогава, докато топиш перото, какво означава?
То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега.
към беседата >>
Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде?
(Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания. Как ще станат тия пресичания?
Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде?
„A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва?
към беседата >>
То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене.
То е едно съчинение. Натопиш перото, след туй пишеш съдържанието. Туй съдържание изтича от перото. Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото. Дотогава, докато топиш перото, какво означава?
То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене.
На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора?
към беседата >>
„A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло.
(Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания. Как ще станат тия пресичания? Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде?
„A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло.
Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат.
към беседата >>
На перото е приятно, че го храниш.
Натопиш перото, след туй пишеш съдържанието. Туй съдържание изтича от перото. Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото. Дотогава, докато топиш перото, какво означава? То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене.
На перото е приятно, че го храниш.
Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила?
към беседата >>
Какви ще бъдат тогава отношенията?
(Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания. Как ще станат тия пресичания? Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде? „A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло.
Какви ще бъдат тогава отношенията?
Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник.
към беседата >>
Като го храниш, то работи вече.
Туй съдържание изтича от перото. Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото. Дотогава, докато топиш перото, какво означава? То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш.
Като го храниш, то работи вече.
Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас?
към беседата >>
Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега?
(Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания. Как ще станат тия пресичания? Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде? „A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията?
Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега?
Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения?
към беседата >>
Казвам сега закона.
Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото. Дотогава, докато топиш перото, какво означава? То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече.
Казвам сега закона.
Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът.
към беседата >>
Твърди тела ли са?
Как ще станат тия пресичания? Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде? „A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега?
Твърди тела ли са?
Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C?
към беседата >>
Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега.
Дотогава, докато топиш перото, какво означава? То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона.
Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега.
Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности.
към беседата >>
Щом имаме триъгълника ABC, какво показва?
Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде? „A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са?
Щом имаме триъгълника ABC, какво показва?
ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето.
към беседата >>
Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора?
То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега.
Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора?
“ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората.
към беседата >>
ABC в дадения случай е резултат.
„A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва?
ABC в дадения случай е резултат.
Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава?
към беседата >>
“ Отде знаете, че не ви е надарила?
На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора?
“ Отде знаете, че не ви е надарила?
Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората.
към беседата >>
Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник.
Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат.
Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник.
Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле.
към беседата >>
Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас?
Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила?
Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас?
В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години.
към беседата >>
Какви ще бъдат тогава техните отношения?
Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник.
Какви ще бъдат тогава техните отношения?
Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела.
към беседата >>
В разнообразието е именно смисълът.
Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас?
В разнообразието е именно смисълът.
Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка.
към беседата >>
Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C?
Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения?
Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C?
Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина.
към беседата >>
Двама души не може да намерите с еднакви способности.
Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът.
Двама души не може да намерите с еднакви способности.
Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл.
към беседата >>
Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето.
Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C?
Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето.
Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C.
към беседата >>
Много тънко различие има между хората.
Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора? “ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности.
Много тънко различие има между хората.
Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало.
към беседата >>
Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава?
ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето.
Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава?
Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът.
към беседата >>
Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората.
“ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората.
Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората.
Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент.
към беседата >>
Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле.
Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава?
Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле.
Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече.
към беседата >>
Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години.
Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората.
Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години.
Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал.
към беседата >>
Следователно, на физическото поле имате твърди тела.
Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле.
Следователно, на физическото поле имате твърди тела.
Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава?
към беседата >>
Той е посял една семка.
В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години.
Той е посял една семка.
Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой.
към беседата >>
Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина.
Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела.
Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина.
Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише?
към беседата >>
Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл.
Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка.
Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл.
120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте.
към беседата >>
Сега ние не знаем какво е C.
Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина.
Сега ние не знаем какво е C.
В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише?
към беседата >>
120 години съхнало.
Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл.
120 години съхнало.
След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите.
към беседата >>
В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът.
Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C.
В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът.
То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите?
към беседата >>
След това го вземат, че направят един инструмент.
Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало.
След това го вземат, че направят един инструмент.
Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности?
към беседата >>
То е синът вече.
Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът.
То е синът вече.
В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може.
към беседата >>
Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал.
Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент.
Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал.
След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят.
към беседата >>
В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава?
Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече.
В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава?
Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето?
към беседата >>
След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой.
Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал.
След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой.
Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив.
към беседата >>
Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише?
Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава?
Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише?
Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето? – Изтекла е.
към беседата >>
Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте.
Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой.
Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте.
И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее.
към беседата >>
Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише?
Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише?
Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише?
Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето? – Изтекла е. Значи шишето е пукнато, изтекла е водата.
към беседата >>
И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите.
120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте.
И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите.
Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете.
към беседата >>
Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите?
В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише?
Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите?
Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето? – Изтекла е. Значи шишето е пукнато, изтекла е водата. Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
към беседата >>
Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности?
След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите.
Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности?
Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят?
към беседата >>
Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може.
То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите?
Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може.
Какво е станала водата в шишето? – Изтекла е. Значи шишето е пукнато, изтекла е водата. Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
към беседата >>
Той съществува, този свят.
Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности?
Той съществува, този свят.
Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото.
към беседата >>
Какво е станала водата в шишето?
В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може.
Какво е станала водата в шишето?
– Изтекла е. Значи шишето е пукнато, изтекла е водата. Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
към беседата >>
Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив.
След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят.
Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив.
Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците.
към беседата >>
– Изтекла е.
Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето?
– Изтекла е.
Значи шишето е пукнато, изтекла е водата. Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
към беседата >>
Седите, всичко наоколо пее.
Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив.
Седите, всичко наоколо пее.
Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората.
към беседата >>
Значи шишето е пукнато, изтекла е водата.
Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето? – Изтекла е.
Значи шишето е пукнато, изтекла е водата.
Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
към беседата >>
Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете.
И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее.
Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете.
Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя).
към беседата >>
Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето? – Изтекла е. Значи шишето е пукнато, изтекла е водата.
Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
към беседата >>
Питам сега: Къде отиде вашият свят?
Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете.
Питам сега: Къде отиде вашият свят?
Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография.
към беседата >>
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле.
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле.
A равно на B. Как ще обясните Божествения свят? Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят. Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла. Как ще го представите?
към беседата >>
Вие сте в света на замръзналото.
Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят?
Вие сте в света на замръзналото.
Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография. Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се.
към беседата >>
A равно на B.
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле.
A равно на B.
Как ще обясните Божествения свят? Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят. Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла. Как ще го представите? Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
към беседата >>
Нали зимно време стават такива цветя по прозорците.
Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото.
Нали зимно време стават такива цветя по прозорците.
Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография. Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се. Природата си играе като някой художник.
към беседата >>
Как ще обясните Божествения свят?
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле. A равно на B.
Как ще обясните Божествения свят?
Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят. Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла. Как ще го представите? Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
към беседата >>
Зимно време съм минавал през гората.
Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците.
Зимно време съм минавал през гората.
Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография. Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се. Природата си играе като някой художник. Рисува и сменя своите картини.
към беседата >>
Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят.
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле. A равно на B. Как ще обясните Божествения свят?
Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят.
Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла. Как ще го представите? Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
към беседата >>
Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя).
Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората.
Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя).
Казвам: Да имам една фотография. Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се. Природата си играе като някой художник. Рисува и сменя своите картини.
към беседата >>
Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла.
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле. A равно на B. Как ще обясните Божествения свят? Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят.
Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла.
Как ще го представите? Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
към беседата >>
Казвам: Да имам една фотография.
Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя).
Казвам: Да имам една фотография.
Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се. Природата си играе като някой художник. Рисува и сменя своите картини.
към беседата >>
Как ще го представите?
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле. A равно на B. Как ще обясните Божествения свят? Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят. Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла.
Как ще го представите?
Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
към беседата >>
Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се.
Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография.
Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се.
Природата си играе като някой художник. Рисува и сменя своите картини.
към беседата >>
Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
A равно на B. Как ще обясните Божествения свят? Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят. Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла. Как ще го представите?
Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
към беседата >>
Природата си играе като някой художник.
Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография. Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се.
Природата си играе като някой художник.
Рисува и сменя своите картини.
към беседата >>
Но нека засегнем един въпрос.
Но нека засегнем един въпрос.
Имате единица. Как се пише двойката? II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката?
към беседата >>
Рисува и сменя своите картини.
Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография. Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се. Природата си играе като някой художник.
Рисува и сменя своите картини.
към беседата >>
Имате единица.
Но нека засегнем един въпрос.
Имате единица.
Как се пише двойката? II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката? – В очите.
към беседата >>
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво.
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво.
Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо.
към беседата >>
Как се пише двойката?
Но нека засегнем един въпрос. Имате единица.
Как се пише двойката?
II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката? – В очите. Къде е тройката?
към беседата >>
Сменя се сцената.
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво.
Сменя се сцената.
Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите.
към беседата >>
II, 2 – на тази двойка имате и друга форма.
Но нека засегнем един въпрос. Имате единица. Как се пише двойката?
II, 2 – на тази двойка имате и друга форма.
III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката? – В очите. Къде е тройката? Къде е единицата?
към беседата >>
Взема една картина, да ви даде друга.
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво. Сменя се сцената.
Взема една картина, да ви даде друга.
Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята.
към беседата >>
III, 3 – има пак две форми.
Но нека засегнем един въпрос. Имате единица. Как се пише двойката? II, 2 – на тази двойка имате и друга форма.
III, 3 – има пак две форми.
В природата къде е двойката? – В очите. Къде е тройката? Къде е единицата? Четворката къде е?
към беседата >>
Ако остави старата, новата няма да дойде.
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво. Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга.
Ако остави старата, новата няма да дойде.
Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята. Вие не сте изучавали себе си.
към беседата >>
В природата къде е двойката?
Но нека засегнем един въпрос. Имате единица. Как се пише двойката? II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми.
В природата къде е двойката?
– В очите. Къде е тройката? Къде е единицата? Четворката къде е? Четири, имаме четири единици в живота.
към беседата >>
Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо.
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво. Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде.
Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо.
Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята. Вие не сте изучавали себе си. Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло.
към беседата >>
– В очите.
Имате единица. Как се пише двойката? II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката?
– В очите.
Къде е тройката? Къде е единицата? Четворката къде е? Четири, имаме четири единици в живота. Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат.
към беседата >>
Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо.
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво. Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо.
Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо.
Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята. Вие не сте изучавали себе си. Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло. Вие не знаете закона на вашето сърце.
към беседата >>
Къде е тройката?
Как се пише двойката? II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката? – В очите.
Къде е тройката?
Къде е единицата? Четворката къде е? Четири, имаме четири единици в живота. Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат. Но къде е тройката?
към беседата >>
Трябва да се учите.
Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо.
Трябва да се учите.
Трябва да разбирате закона на материята. Вие не сте изучавали себе си. Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло. Вие не знаете закона на вашето сърце. Не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум, не го разбирате.
към беседата >>
Къде е единицата?
II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката? – В очите. Къде е тройката?
Къде е единицата?
Четворката къде е? Четири, имаме четири единици в живота. Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат. Но къде е тройката? Явно доказателство, къде е трите?
към беседата >>
Трябва да разбирате закона на материята.
Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите.
Трябва да разбирате закона на материята.
Вие не сте изучавали себе си. Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло. Вие не знаете закона на вашето сърце. Не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум, не го разбирате. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце.
към беседата >>
Четворката къде е?
III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката? – В очите. Къде е тройката? Къде е единицата?
Четворката къде е?
Четири, имаме четири единици в живота. Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат. Но къде е тройката? Явно доказателство, къде е трите? Тройката представлява един резултат.
към беседата >>
Вие не сте изучавали себе си.
Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята.
Вие не сте изучавали себе си.
Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло. Вие не знаете закона на вашето сърце. Не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум, не го разбирате. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце. Сега тук-там знаете по някоя дума.
към беседата >>
Четири, имаме четири единици в живота.
В природата къде е двойката? – В очите. Къде е тройката? Къде е единицата? Четворката къде е?
Четири, имаме четири единици в живота.
Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат. Но къде е тройката? Явно доказателство, къде е трите? Тройката представлява един резултат. Но 1 и 2 = 3.
към беседата >>
Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло.
Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята. Вие не сте изучавали себе си.
Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло.
Вие не знаете закона на вашето сърце. Не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум, не го разбирате. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце. Сега тук-там знаете по някоя дума. Като някой, който не знае френски език, но само казва: „Парле ву, парле ву.“ То са само забавления, че знае нещо.
към беседата >>
Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат.
– В очите. Къде е тройката? Къде е единицата? Четворката къде е? Четири, имаме четири единици в живота.
Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат.
Но къде е тройката? Явно доказателство, къде е трите? Тройката представлява един резултат. Но 1 и 2 = 3. 1 и 2 и 3 равно 6.
към беседата >>
Вие не знаете закона на вашето сърце.
Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята. Вие не сте изучавали себе си. Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло.
Вие не знаете закона на вашето сърце.
Не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум, не го разбирате. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце. Сега тук-там знаете по някоя дума. Като някой, който не знае френски език, но само казва: „Парле ву, парле ву.“ То са само забавления, че знае нещо. Да знаеш едно изречение е хубаво, но то не е да знаеш френски език.
към беседата >>
Но къде е тройката?
Къде е тройката? Къде е единицата? Четворката къде е? Четири, имаме четири единици в живота. Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат.
Но къде е тройката?
Явно доказателство, къде е трите? Тройката представлява един резултат. Но 1 и 2 = 3. 1 и 2 и 3 равно 6. Трите имат триъгълник.
към беседата >>
НАГОРЕ